„Часът на чудовището“ – Патрик Нес

(издателство „Студио Артлайн“, брой страници 216, цена 15,99 лв)

„Часът на чудовището“ е една трогателна, човешка и до болка откровена история, до която си заслужава да се докоснете. От няколко години си я бях набелязала за четене, но така ѝ не проявявах смелост да я прочета. Вярвам, че за всяка книга си има определено време, в което ще бъде оценена възможно най- добре. Историята от първите няколко страници успя да ме докосне, а до финала ѝ бях наистина емоционално опустошена, защото толкова много се бях привързала към героите и ми се искаше да има друг край за тях – по- щастлив. Но както знаем в живота не винаги всичко завършва щастливо и красиво. А тази история е точно такава. История, която за съжаление е често срещана в реалния живот.

Навярно мнозина от вас за запознати с историята за написването на книгата, но все пак в няколко реда ще споделя кратка информация за бъдещите читатели на книгата, които тепърва ще се докоснат до „Часът на чудовището“.

Всъщност идеята за „Часът на чудовището“ е на английската писателка Шавон Доуд. За съжаление авторката умира от рак, едва на 47, като не успява да завърши творбата си. С тежката и трудна задача се заема Патрик Нес, като разполага с чернови и записки на бъдещата историята. А мрачното графично оформление в книгата, което толкова перфектно си пасва с историята е дело на Джим Кей, който познавате от илюстрованите издания на Хари Потър. За илюстрациите му в „Часът на чудовището“ е използвал всичко от бръмбари до дъски за хляб, за да създаде интересни акценти и текстури. В резултат от всички участници замесени в този проект се е получила една разтърсваща, дълбока и емоционална история.

„Не е задължително в една история да има добър край. Както не е задължително да има и лош. Всъщност, повечето хора са нещо средно – нито добри, нито лоши.”

В книгата се запознаваме с 13 годишният Конър, чиято майка е болна от рак. Въпреки непрестанните лечения, на които се подлага с всеки изминал ден състоянието ѝ се влошава. Като подрастващ тийнейджър Конър се опитва да води нормален живот, доколкото, разбира се, това е възможно. Но когато се спусне нощта всичките му тревоги и кошмари оживяват в сънищата му. Всяка вечер момчето сънува смразяващ сън, който обсебва всяка негова мисъл. Затова, когато една вечер чудовището от сънищата му се появява на прозореца, той не изпада в ужас. Грамадното тисово дърво със сигурност не е по- страшно от рака или безкрайните химиотерапии, на които се подлага майка му. Чудовището подобно на духовете от „Коледна песен“ на Дикенс е дошло с мисия. То ще разкаже на Конър три истории, а след тях следва четвъртата… която ще разкаже самият Конър. Но дали той е готов за нея? Ще можели момчето да я изрече?

„Историите са важни. Те са може би по-важни от всичко друго на света. Особено ако носят истината.”

Цялата история проследяваме през погледа на Конър. Проследяваме неговото емоционално състояние, мислите, терзанията, през които преминава. За Конър всичко това е твърде много, чувства се безпомощен. Не винаги успява да разбера защо мисли или се държи по определен начин, а вината го гложди от вътре. С развитието на болестта на майка му, виждаме също и неговото израстване. Баща му е създал друго семейство в Америка и майка му е единственият човек, на когото може да разчита. А съвсем скоро ще я загуби. Неминуемо Конър преминава през всички емоционални етапи (от безпомощност до гняв), като ги изживява по възможно най- болезненият и ужасяващ начин. „Часът на чудовището“ е от онези книги, които оставят трайна следа в съзнанието и сърцето на читателите. Един прекрасен стойностен роман за загубата, болката, битката с неизбежното, преодоляването на страховете и израстването във всичките му фази.

„Ти не пишеш живота си с думи. Пишеш го с действия. Онова, което мислиш, не е важно. Важно е само онова, което правиш.”

Стилът на Патрик Нес е толкова увлекателен и въздействащ, че нямам как да не му отредя място в ревюто. Лиричен и мелодичен, без излишни описания, които да изглеждат, като кръпки в сюжета. Всяка една дума, всяко изречение са точно на мястото си – право в целта. А сцените с Чудовището и Конър са толкова ярко и автентично представени, че ме караха да се възхищавам на всяка една от тях. Чудесно свършена работа на Патрик Нес, за което свидетелстват множеството награди, които е получил за този възхитителен роман. Адмирации!

„Понякога хората повече от всичко друго имат нужда да излъжат самите себе си.”

„Часът на чудовището“ е изключително въздействащ роман за загубата и затова как да продължим след нея. Тази кратка, но изпълнена с толкова дълбоко послание история е една от най- въздействащите книги, които съм чела. От няколко години си я бях набелязала за четене, но така ѝ не проявявах смелост да я прочета. Вярвам, че за всяка книга си има определено време, в което ще бъде оценена възможно най- добре. Историята е стряскащо реална, атмосферата мрачна, а прекрасните черно – бели илюстрации на Джим Кей правят историята да оживее пред очите ви. Потопете се в историята на „Часът на чудовището“ без предразсъдъци и ви уверявам, че след като затворите последната страница, чудовището може да е променило и вас.

„Моя мрачна Ванеса“ – Кейт Елизабет Ръсел

(издателство „Егмонт“, брой страници 432, цена 19,90лв)

„Моя мрачна Ванеса“ е от онези книги, които се помнят дълго, след като сте ги прочели. Определено книгата не е за всеки, защото заради специфичната си тематика не всеки ще може да я хареса и оцени. „Моя мрачна Ванеса“ е изпълнена с мрак, гняв, безсилие, които постепенно се разстилат из страниците на романа. Книгата ще ви разтърси и разгневи – ще ви хвърля от една крайност в друга. Преди да започна романа, реших да потърся информация за него, за да преценя с какво се захващам, но определено не очаквах колко много ще успее да влезе под кожата ми. Авторката се е постарала максимално автентично да представи всеки един аспект от историята по- възможно най- искреният и брутален начин. История вдъхновена от реалността, в която за съжаление много млади момичета са попадали.

Светът е пълен с безброй преплитащи се истории и всяка от тях е вярна и истинска

„Моя мрачна Ванеса“ бих я определила, като съвременна и модернизирана версия на „Лолита“ от Набоков. И не случайно споменавам книгата, защото в романа за Ванеса „Лолита“ бе, като настолно четиво. Толкова хипербулизираше и превъзнасяше любовната история, че не малко пъти ме вбесяваше. Хареса ми психологическата страна на книгата. Авторката е изградила толкова добре психологическите портрети на насилника и жертвата, с което успя наистина да ме впечатли. Друго, което ми хареса в книгата е, че е разделена на две времеви линии – когато Ванеса е на 15, и когато е вече на 32. По този начин напълно успяваме да се потопим в историята и да проследим всичко случило се от самото начало, което я прави още по- плътна и въздействаща.

През 2000 година, когато е едва на 15г. Ванеса започва връзка с по- възрастният си учител по литература Джейкъб Стрейн. В самото начало отношенията им са съвсем нормални – похвала в часа, невинен комплимент. Докато в един момент двамата преминават границата учител- ученик и започват връзка. Разбира се, тя е строго поверителна, но пансионът, в който живее Ванеса тайните не остават скрити за дълго и скоро след това започват да се носят слухове сред останалите ученици. Докато връзката им се развива, Ванеса се чувства на върха на щастието. И за миг не се замисля, че това което се случва е нередно, а напротив – намира я за нещо специално и истинско. Седемнадесет години по – късно Стрейн е обвинен в сексуален тормоз от друга негова бивша ученичка и Ванеса трябва да се изправи пред истината. Ванеса е изправена пред невъзможен избор – да замълчи, както винаги е правила, убедена, че самата тя е искала всичко, което се е случило помежду им преди години, или да се изправи пред самата себе си и истината за връзката им.

Персонажите на Ванеса и Стрейн бяха изключително добре изградени. От самото начало на книгата авторката ни предразполага да надникнем дълбоко в чувствата и мислите на Ванеса – да надникнем в най- тъмните кътчета на душата ѝ. Едно младо объркано момиче, което лесно се манипулира и Стрейн усети това от първият миг, в който я видя. Не знам, живееше си в някакъв неин свят, в който всичко бе твърде инфантилно. Може би ѝ липсваха правилните хора в живота ѝ, които ще могат да я разберат и по някакъв начин да ѝ помогнат да се справи със собствените си демони. Всички тези фактори дадох възможност на човек, като Стрейн да навлезе в живота на Ванеса и да го контролира, както си поиска. Не малко пъти, докато четях книгата ми идваше да изкрещя на Ванеса „Момиче осъзнай се. Не виждаш ли, че този човек те манипулира. Руши живота ти.“ Книгата нагледно ни показва, че човек не винаги трябва да произлиза от разбито семейство, за да попадне в такива ситуации. Научавани, че съзнанието ни може да реагира по един начин, а тялото по друг. В кратки мигове на проблясъци Ванеса разбираше, че това което прави не е Ок; не искаше да прави някои от нещата, които я караше да прави Стрейн, но тялото ѝ реагираше по съвсем друг начин. И знаете ли кое е най- лошото в тази ситуация? Да, има по- лошо нещо от връзката между двамата. И това е именно безхаберието на околните – приятели, преподаватели, та дори собственото ти семейство. Като общество хората сме доста склонни да си затваряме очите пред видими проблеми, като си казваме „това не е мой проблем“ или „на мен това няма да ми се случи“. А не трябва да е така.

„Аз бях подтикната да търся близостта му, бях типът момиче, което не би трябвало да съществува – момиче, нетърпеливо да се хвърли на пътя на един педофил.“

Години по-късно Ванеса е на 32 години. Възраст, в която вече би трябвало да бъде зряла, самоуверена и със стабилна работа млада жена, тя все още живее в своя капан от миналото. Виждаме още онова объркано и изгубено момиче. Травмата, която ѝ е оставил Стрейн се е вгнездила в нея толкова надълбоко и непоправимо. Години след случилото се тя се мисли едновременно за жертва и не- жертва, която вярва, че всичко се е случило, защото самата тя го е искала. След обвинението на Стрейн в сексуално насилие от друга негова ученичка, връщайки се назад в миналото Ванеса проумява, че нещо не е както трябва, че Стрейн е бил неин любим, приятел, изнасилвач, но и нещо много повече от това. За да разбере какво е това, младата жена ще трябва да извърви дълъг път. Но най- важното от всичко е, че трябва да се изправи пред истината и самата себе си, за да си прости и продължи напред.

„Моя мрачна Ванеса“ е изпълнена с мрак, гняв, безсилие, които постепенно се разстилат из страниците на романа. Книгата ще ви разтърси и разгневи – ще ви хвърля от една крайност в друга. Надникваме в най- мрачните и тъмни кътче в душата на едно объркано и изгубено момиче, което попада в лапите на един изключително добър манипулатор. Хареса ми психологическата страна на книгата. Авторката е изградила толкова добре психологическите портрети на насилника и жертвата, с което успя наистина да ме впечатли. „Моя мрачна Ванеса“ бих я определила, като съвременна и модернизирана версия на „Лолита“. В интерес на истината книгата не е за всеки, но в същото време ми се иска да се прочете от колкото се може повече хора, защото темите, които са засегнати в нея са обществен проблем.

„Кръв и мед“ – Шелби Махурин

(издателство „Ибис“, брой страници 448, цена 16,90лв)

Почти година след прочита на“Змия и гълъб“ все още си спомням колко много успя да ме впечатли книгата. До тогава не бях чела истории с вещици и определено навлизах с трепет в един изцяло нов свят за мен. Харесах героите, сюжетната линия, средновековната атмосфера и различните символи и препратки, които бяха толкова добре преплетени в сюжета. С убийствено добрия финал на книгата с нетърпение очаквах втората част, а именно „Кръв и мед“, чието ревю ще прочетете в следващите редове. За съжаление колкото успя да ме впечатли първата книга, то толкова успя да ме разочарова нейното продължение. Явно синдрома на „втората“ книга не е подминал трилогията на Шелби Махурин. И искрено ме учудва този факт, защото авторката има талант, с който да „облече“ своята история много по- добре. Видно е, че притежава солидно въображение, има богат базов материал, с който да развие историята. Но или е била притисната от срокове за по- бързото издаване на книгата или просто не е била наясно от самото начало как ще си развие сюжетната линия в три книги. Искрено се надявам третата книга да бъде достоен завършек на историята между Вещицата и Ловецът.

Действието продължава от там където свършва “Змия и гълъб“. Рийд, Лу, Коко, Ансел, Бо и Мадам Лабел са бегълци, преследвани от всички – Белите дами, кралството и църквата. Всички са наясно, че не могат да се крият вечно, а за да останат живи, се нуждаят от съюзници. При това силни. В опит да привлекат повече силни и стабилни съюзници, решават да се разделят и да поемат по различни пътища, за да укрепят силите си. Докато Господарката на вещиците им залага подли капани на всяка крачка в смъртоносна игра на котка и мишка, Лу и Рийд се опитват да преодолеят пропастта, образувала се помежду им…

Нашата всестранна малка група приятели ще се сблъска с неочаквани срещи, безброй предизвикателства, върволица от врагове (кок от кой по- кръвожадни) и нови неочаквани съюзници. А финала е едно от малкото неща в книгата, което си заслужава да бъде прочетено. Лично аз само заради финала ще прочета следващата книга.

Голяма част от книгата се върти около външните и вътрешни конфликти, пред които се изправят Лу и Рийд. Докато в първата книга взаимоотношенията им се развиха твърде бързо, то в „Кръв и мед“ се налага да се разкрият един пред друг. Реално погледнато те не се познават. И двамата имат тайни, страхове, предразсъдъци и виждания за живота. Но вместо да седнат и да поговорят очи в очи, като двама възрастни хора, то те се държаха толкова нелепо и неадекватно един към друг.

През 90% от времето Лу се държеше, като невротична тийнейджърка в цикъл. Изпадаше в две изключително неприятни крайности – или крещеше, или ревеше. Взимаше крайно неадекватни и необмислени решения, с които подлагаше на риск приятелите си. Докато четях всичко това изпадах в крайно недоумение, защо авторката е решила да изгради персонажа на Лу по този начин.

Рийд също не блесна с кой знае какви качества в книгата. Постоянно отричаше своята същност и се инатеше, като магаре. Различията между него и Лу изградиха огромна пропаст помежду им, с която се надявам да се справят в следващата книга. Докато в „Змия и гълъб“ обожавах непрекъснатите им драми, саркастичните им подмятания, закачливите диалози – бяха като куче и котка, вихрушка от емоции, която не исках да стихва. Тук всичко това беше твърде преекспонирано, твърде много сълзи и сополи, твърде много ненужна драма.

През по- голямата част сюжетната линия тъпчеше на едно място. Не се случваше почти нищо, с което да се раздвижи сюжета, липсваше екшън или каквато ѝ да било емоция. Авторката в опит на „оригиналност“ беше включила върколаци и русалки, които не ми стояха на място в книгата – особено русалките. Лично за мен последните около 80 страници бяха най- интересни – случиха се някои наистина запомнящи се моменти, обрати и финал, който ме остави с огромно очакване за третата книга. Не обичам да пиша негативни ревюта, но когато една книга до толкова ме разочарова, предпочитам да си кажа всичко, което не ми е харесало, отколкото да напиша едно захаросано ревю без особен смисъл.

„Кръв и мед“ лично за мен не успя да надскочи първата книга. За съжаление колкото успя да ме впечатли първата книга, то толкова успя да ме разочарова нейното продължение. Явно синдрома на „втората“ книга не е подминал трилогията на Шелби Махурин. Липсваха ми онези харизматични персонажи, в които се влюбих. Липсваха ми хапливите им диалози, комичните ситуации межди Лу и Рийд. В тази част беше заложено прекалено много на драмата и неадекватните им решения. Липсваше ми самата атмосфера на средновековието, която придаваше толкова вълшебен чар на „Змия и гълъб“. Силно се надявам третата книга да бъде достоен завършек на историята, защита тя го заслужава.

„Нашият мрачен дует“ – Виктория Шуаб

(издателство „Емас“, брой страници 424, цена 19лв)

С „Нашият мрачен дует“ Виктория Шуаб ни връща в така познатия ни мрачен и ужасяващ свят, където насилието ражда истински чудовища. Този път битката ще бъде на живот и смърт. Кой ще оцелее? Кой ще бъде господар над град Искреност? Не пропускайте спиращият дъх финал на тази умопомрачителна добра дуология.

Не знам от къде да започна. Тази книга беше толкова добра, толкова неща се случиха, че със сигурност няма да ми стигнат думите, за да изразя всичко, което изпитах докато я четях. „Нашият мрачен дует“ е много по- мрачна от „Тази свирепа песен“. Отчаянието, безнадеждността и мрака буквално струяха от всяка страница. Може би, това е най- мрачната книга, която съм чела до момента. Злото буквално дебне от всеки ъгъл и чака да погълне следващата си жертва. Действието в книга се развива толкова стремглаво, че и за миг няма да ви хрумне да оставите книгата настрани, за да свършите нещо. За пореден път се прекланям пред безкрайното въображение на Шуаб, което за пореден път е създало един тотално различен свят, единствен по рода си.

Действието в книгата се развива шест месеца след събитията, които се случиха в предходната книга. Пътищата на Кейт и Огъст са се разминали и всеки е поел по своя път. Кейт се опитва да изгради живота си в нов град, а Огъст се опитва да продължи делото на своя баща. Огъст е сънаи и като такъв, от него се иска да наказва грешните. От друга страна Кейт е дяволски в това да преследва и залавя чудовища, но за съжаление тези умения изобщо не ѝ помагат да избяга от собствените си демони, колкото и да се мъчи да започне на чисто.

Кейт се е включила в малък отряд, който преследва и убива чудовища в Охолство. Докато един ден едно чудовище от напълно непознат вид не се появява в полезрението на Кейт. Чудовище, което незнайно как успява да се вмъкне в съзнанието ѝ. Обгръща мислите  ѝ в мрак, дълбок непрогледен мрак, разрушаващ малко по- малко съзнанието ѝ. Кейт тръгва по следите му и е подмамена обратно в Искреност. Единственият начин да го надвие е да позволи на чудовищата у нея да излязат на повърхността. За Кейт предстои битка на живот и смърт…

Срещата между Кейт и Огъст беше дългоочаквана и за двамата. След събитията в първата книга, двамата доказаха, че могат да бъдат добър и силен отбор, който има шанс да премахне тиранията в Искреност, създадена от баща ѝ. Кейт си бе същото нахакано, смело, целеустремено и остроумно момиче. Макар на моменти да се страхуваше от мрака в себе си и за миг не му позволи да я превземе докрай. Огъст се бе отдал на каузата в борбата с чудовищата. Доказа, че може да бъде добър лидер, водач и изключително справедлив. Доказа, че може да взима трудни решения в безизходни ситуации. В лицето на Огъст Иксреност получи един достоен лидер.

Последните страници успяха искрено да ме шокират. След толкова безбройни изпитания и битки Кейт не заслужаваше този край. Финала на книгата ме остави някак си в безнадежност. След две книги изпълнени с толкова много мрак, чернота и зло мисля, че героите заслужаваха своя щастлив край. Финал наситен с цяла палитра от емоции, който ще опустоши и най- закоравелите сърца.

„Нашият мрачен дует“ ще ви въведе в един още по- мрачен, зъл и зловещ свят. Чудовищата са по- кръвожадни от всякога, а битките с тях ще бъдат на живот и смърт. Кой ще оцелее? Кой ще бъде господар над град Искреност? Не пропускайте спиращият дъх финал на тази умопомрачителна добра дуология. Финал наситен с цяла палитра от емоции, който ще опустоши и най- закоравелите сърца.

*Благодаря на издателство „Емас“ за предоставената възможност!

„Огледални убийства“ – Антъни Хоровиц

(издателство „Еднорог“, брой страници 608, цена 22,90 лв)

Един от авторите, които бих препоръчала на читателите без да се замисля е именно Антъни Хоровиц. Преди няколко години, когато ми предстоеше да прочета „Мозайка от убийства“ подходих леко скиптично към нея, защото стила на автора е сравняван с този на Артър Конан Дойл и Агата Кристи, а както знаем те са недостижими в крими жанра. Не вярвах, че Антъни Хоровиц ще може да достигне дори частица тяхното ниво. Е, разбира се, сгреших. Хоровиц достойно може да се нареди сред най- добрите съвременни писатели. Доказва го и факта, че именно той получава правото и огромната чест да заговори с гласа на сър Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения за Шерлок Холмс. Стила на писане и начина по който представя историите си са напълно издържани в стилистиката на класическия криминален жанр. И четирите му криминални романа, които са издадени от издателство „Еднорог“ са толкова оригинални и заплетени, че се четат за изключително отрицателно време. Истинско удоволствие е да се потопиш в историите и да се впуснеш в разследването на загадъчните убийства. Романите му са интелигентни, увлекателни, добре написани, поддържат напрежението и с лекота си играят с въображението на читателите.

След оттеглянето си от издателския бизнес, Сюзън Райланд решава да поеме в съвсем различна посока. Заедно със своя приятел Андреас откриват малък уютен хотел на име „Полидорус“ на остров Крит. Живота на острова е спокоен, но безкрайните отговорности относно хотела все повече натоварват Сюзън и тя осъзнава, че всъщност Лондон започва да ѝ липсва с всеки изминал ден. И точно тогава Сюзън получава неочаквано предложение, което ще я върне обратно в Лондон.

Семейство Трехърн са възрастна двойка, която отсяда в хотела на Сюзън и Андреас и разказват загадъчната история за убийството, случило се в собствения им хотел, в сватбения ден на дъщеря им, детективският нюх на Сюзън се събужда. Тази история събужда спомени за работата ѝ като редактор по романите на покойния писател Алън Конуей. По стечение на обстоятелствата, той е познавал жертвата на убийството – Франк Парис, и известно време след трагедията е посетил хотела, за да черпи вдъхновение за третият си роман „Атикус Тип се заема със случая“.

Осем години по- късно Сесилия, дъщерята на семейство Трехърн прочитайки въпросната книга е твърдо убедена, че осъденият за убийството на Франк Парис всъщност е… невинен. Малко след разкритието си Сесили споделя размишленията с родителите си и след това мистериозно изчезва.

Трехърн предлагат на Сюзън щедро възнаграждение, за да се върне в Лондон и да разбере какво се е случило със Сесили. Сюзън ще попадне в един огледален лабиринт, в който границите между литература и действителност, между истински хора и въображаеми герои са размити и на всеки ъгъл дебнат заблуда и опасност.

Сюзън и Атикус Тип отново ще вървят заедно по следите на престъплението.

Още с първите страници Хоровиц успя да ме пренесе в историята. Успях да почувствам атмосферата на мястото, успях да материализирам хотела „Бравлоу Хол“ беше пред очите си. Определено Антъни Хоровиц държи едно от челните ми места за най- добри разказвачи. „Огледални убийства“ ни представя една доста различна Сюзън, която с лекота успя да влезе в ролята на детектив и впрегна всичките си усилия в това да разкрие загадката докрай. Беше ми любопитно да видя по какъв начин Хоровиц ще включи Атикус Тип в романа, защото ако сте чели „Мозайка от убийства“ знаете, че неговият персонаж приключи своето развитие. Хареса ми, че макар и косвено Атикус Тип заема голяма част от историята и научаваме някои доста пикантни подробности от личния му живот, които до голяма степен помагат за решаването на загадката.

Историята в „Огледални убийства“ представлява една своеобразна мозайка от всякакви хора, събития и анаграми които постепенно успяват да се напаснат и да се получи една цялостна картина. В самото начало на историята научаваме за въпросния роман „Атикус Тип се заема със случая“ и изумлението ми беше огромно, когато видях, че всъщност той присъства в „Огледални убийства“. Страшно много ми допада похвата „книга в книгата“. Тук ме изненада, че нямаме примерно няколко страници или откъси от въпросната книга, а напротив. Имаме една цяла книга написана от началото до края. Антъни Хоровиц е успял да напише две абсолютно различни като стил истории, които в различни моменти се допълваха страхотно. Друг важен момент в книгата е, че персонажите в книгата на Атикус Тип са пълна противоположност на истинските персонажи, които са замесени в убийството на Франк Парис. Финалът на книгата е изцяло издържан в стилистиката на класическият криминален роман – всички заподозрени са събрани в общо помещение и очакват присъдата – кой е убиецът? Наистина впечатляващ финал.

„Огледални убийства“ е поредната изключително добре поднесена и интересна история от Антъни Хоровиц, която отдава почит към класическите криминални романи. Интелигентен, увлекателен, добре написан и поддържащ напрежението, романа ще ви очарова във всяко отношение. „Огледални убийства“ съдържа в себе си цели два романа, две сюжетни линии, които в края на книгата се допълват перфектно. А начинът, по който Хоровиц майсторски свързва двете истории, е наистина оригинален и изненадващ.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

„Лейла“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 296, цена 14,90 лв)

Лейла, Лейла…

Колийн Хувър ме спечели, като верен фен преди няколко години и оттогава съм прочела всичко издадено на български. Последните ѝ няколко книги за съжаление не успяха да ме впечатлят толкова много и не ме накараха да изпитам онази вихрушка от емоции и чувства, както успяха да го направят първите ѝ книги. Последните ѝ книги ми бяха твърде предсказуеми и до голяма степен клиширани. Изпаднах в тих ужас, когато си помислих, че една от любимите ми авторки е започнала малко по- малко да се изчерпва. Не ме разбирайте погрешно – всичките ѝ книги разказват за страшно силни и емоционални истории, но просто за мен се изгуби онази щипка „магия“, заради която обожавам толкова много книгите на Хувър. Докато не се появи „Верити“ и не ме попиля на хиляди парченца. С „Верити“ Колийн Хувър ми доказа защо толкова много я обичам. Книгата е нещо толкова различно от всичко, което е издала до сега, а същевременно толкова много ѝ пасва на стила. Когато разбрах, че новата ѝ книга „Лейла“ също ще бъде нещо тотално различно и извън зоната ѝ на комфорт си казах „тази ще бъде още по- добра от „Верити“. О, да, оказа се многооого по- добра. Определено ѝ се получават експериментите в други жанрове.

Макар „Лейла“ да се води паранормален роман, то, разбира се, няма как да минем без любовна сюжетна линия, която този път е представена толкова фино и оригинално, че дори и най- верните почитатели на Хувър ще бъдат приятно изненадани. В интерес на истината не очаквах, че толкова много ще ме заинтригува паранормалният елемент в сюжета, защото просто не знаех какво да очаквам от автор като Колийн Хувър. Начинът, по който е разказана историята на духа бе нещо толкова различно от всичко, което съм чела на подобна тематика. Всъщност до някаква степен бих определила „Лейла“, като философска книга, защото ако погледнем между редовете и различните метафори ще видим, че авторката ни подсказва, че телата са само една преходна обвивка на човешките тела, а любовта е единственото чувство, което остава неподвластно на законите между живота и смъртта.

Съдбовната среща между Лийдс и Лейла е на сватбата на сестра ѝ, в красива къща, където Лийдс свири в група, която изобщо не харесва. Закачливите погледи, усмивките и ужасните танцови умения на Лейла са искрите, които ще ги накарат да се влюбят от пръв поглед. . И още същата вечер разбират, че си принадлежат един на друг. Лийдс е убеден, че ще прекара остатъка от живота си с нея. За съжаление любовта им трае съвсем кратко, когато в един съвсем обикновен ден всичко се обърква.

Лийдс и Лейла претърпяват ужасен инцидент, след който възстановяването ѝ отнема дълги и болезнени месеци. След седмици прекарани в болница, младото момиче се е възстановило физически, но емоционалните и психическите травми са променили жената, в която Лийдс се е влюбил. Лийдс изпитва огромна вина за случилото се и решава по всякакъв начин да възстанови връзката им и чувствата, които са имали преди целият им свят да се преобърне. Затова решава да заведе Лейла в къщата, наречена Corazón del País, където са се срещнали за първи път. Може би там на онова красиво и спокойно място Лейла ще си спомни повече от предишния им живот. Може би там ще възстановят тръпката помежду си.

Но още същата вечер в къщата се случват странни и необясними неща, които карат Лийдс да се усъмни в здравия си разсъдък. Лейла все още се възстановява от инцидента и през цялото време се чувства отпаднала и вглъбена в себе си, и отначало не забелязва малките промени в къщата. Докато в един момент поведението ѝ не поема в неочаквана посока…

От тук нататък само може да си представите какво може да сътвори Колийн Хувър.

Интересното в романа е, че този път историята е разказана изцяло от мъжката гледна точка, което е необичайно за авторката. Но пък се е получил интересен експеримент да проследим историята през призмата на Лийдс. И поради тази причина мнението ми за Лийдс се променяше почти с всяка глава. В един момент ми беше толкова симпатичен, отдаден, грижовен и мил. А в следващия момент ми идваше да го зашлевя и да го накарам да се осъзнае. Не знам. За мен беше доста двуполюсен персонаж. За Лейла мога да кажа почти същото, но там си имаше причина да бъде такава. Исках да опозная малко повече Лейла, но за съжаление ролята в историята не предразполагаше за това.

„Лейла“ продължава успешните жанрови експерименти в творчеството на Колийн Хувър. Този път авторката ни е разказала една доста нестандартна паранормална история, като, разбира се, няма как да минем без любовна сюжетна линия, която този път е представена толкова фино и оригинално, че дори и най- верните почитатели на Хувър ще бъдат приятно изненадани. Една история за живота и смъртта; за реалното и въображаемото. Една история за истински силната любов, която не признава граници, а е готова да се свърже със сродната си душа във всяко едно измерение.

„Беззвездното море“ – Ерин Моргънстърн

(издателство „Ентусиаст“, брой страници 624, цена 22 лв)

„Беззвездното море“ е една пленяваща вълшебна приказка, в която всеки любител на книгите с удоволствие би се потопил. С нетърпение очаквах книгата да излезе на български, защото още с „Нощният цирк“ авторката успя да ме впечатли адски много и определено се надявах да прочета следващото ѝ книжно творение. В интерес на истината това, което ме впечатлява в книгите ѝ не е самата история, а това как пресъздава всеки един детайл в нея и света, който изгражда в нея. За това за пореден път се възхищавам на огромното въображение на Ерин Моргънстърн, защото никак не е лесно да създадеш толкова красив и пищен свят, с който да запознаеш читателите си до най- малкият детайл. Като се започне от изключително въздействащите метафори, символизмите в книгата, добре поднесените поуки и се стигне до толкова прекрасната втора книга в „Беззвездното море“. Да „Беззвездното море“ съдържа в себе си и втора книга или както се казва „книга в книгата“. Авторката не само успява да те обогати вътрешно, но и да събуди въображението ти за нещо магическо, което да почустваш със сетивата си. Затова и никак не ми беше трудно да си представя, че отварям една от многото тайни врати и с лекота пристъпвам през нея, за да извървя пътя до Беззвездното море. Как се разхождам из подземните библиотеки и докосвам книги забравени от времето. Как галя и гушкам безброй многото пухкави котки, които се разхождат из коридорите на това вълшебно място.

Дълбоко под земната повърхност, на бреговете на Беззвездното море, има лабиринт от тунели и зали, пълни с истории. Входовете, които водят до това светилище, често са скрити – насред избуялата горска трева, в нечий дом или там, където видимото е невидимо. Но тези, които търсят, ще намерят. Техните врати ги очакват.

В университетската библиотека Закари Езра Роулинс попада на мистериозна и старинна книга, която му разкрива вълшебни истории за изгубени градове, нещастно влюбени затворници и безименни послушници. С всяка история Езра все повече се прехласва по книгата до момента, в който не попада на история за една конкретна случка от собственото му детство, невъзможно написана в книга, много по- стара от него.

Върху корицата на книгата са изографисани три символа – пчела, ключ и меч, които водят Езра към двама души, които ще променят хода на живота му безвъзвратно – пламенната и загадъчна Мирабел и харизматичния красавец Дориан. Тези тайнствени непознати ще отведат Езра в един опияняващ свят, пропит с магия и романтика. Насред безкрайните коридори, пълни с книги и позлатените бални зали се простира централата на тайно общество, за чиято съдба се води ожесточена битка. Докато тримата навлизат все по-дълбоко в тайните, митовете и историите на тази интригуваща вселена в търсене на отговори, орисниците хвърлят заровете на една любовна история отвъд границите на времето, в която се преплитат сюжети за пирати, художници, измамници и кораби, кръстосващи Беззвездното море.

„Беззвездното море“ е книга, която няма база за сравнение. Със сигурност не сте чели подобна история, която съдържа в себе си толкова опияняващо красив свят. Няма да крия, че първите стотина страници се четат доста бавно, което да не ви отказва в никакъв случай. В началото всичко е една голяма бъркотия от имена, истории, съдби, прескачаме от една гледна точка към друга. Усещането е като пъзел, в който всички части са разпилени и не знаеш от къде да започнеш, докато в един момент намираш правилните (началните) парченца и малко по- малко започваш да ги сглобяваш, докато не се получи пълната картина. Та, и нашата история започва доста хаотично, но в един момент компонентите се напасват и история започва да върви с лекота. Харесваше ми да се лутам из този лабиринт от мрачни, вълшебни и красиви истории, които звучаха толкова реално плашещи. Разбира се, книгата си имаше и слаби места. Едно от които беше любовната история между главните герои, която беше доста нелепа и бих казала, че история нямаше да изгуби абсолютно нищо, ако не беше включена. Звучеше ми толкова изсмукана от пръстите, че нямаше на къде повече. Като изключим този мъничък „дефект“ от историята, то останалото в нея бе истинско пиршество за читателското ми сърце. Книгата съдържа изключително красиви, чувствени и пищни цитати, като, разбира се, ще включа някои от най- любимите ми в ревюто.

След малко повече от 600 страници изпълнени с вълшебства, метафори, символи, истории стари колкото света, съдби изтъкани от любов и предателства, стигаме до финала, които е незабравим. Финал, за който си заслужава да наредиш и последното парченце от пъзела.

„Беззвездното море“ е вълшебно пиршество, което ще си играе с въображението ви до последната страница. Незабравима история изпълнена с много вълшебство, нотка мистерия, с притчи стари колкото света, съдби изтъкани от любов и предателства, които ще ви вълнуват до последната страница. Всеки ред в книгата е истинско удоволствие да се чете. Затова и никак не ми беше трудно да си представя, че отварям една от многото тайни врати и с лекота пристъпвам през нея, за да извървя пътя до Беззвездното море.

*Благодаря на издателство „Ентусиаст“ за предоставената възможност!

„Герои“ – Стивън Фрай

(издателство „Еднорог“, брой страници 576, цена 25лв)

След впечатляващата и изключително увлекателно написана „Митове“, нямах търпение да се докосна до следващото томче за древногръцките митове и легенди на Стивън Фрай, а именно „Герои“. И този път Фрай се е постарал да включи абсолютно всички легендарни събития и герои с най- забележителните им подвизи. Истории за непреклонимия човешки дух, истории за чудни приключения и велики подвизи, истории за борба, власт, алчност, разврат, любов и семейни отношения – във всяка история ще откриете ценна поука. Ще прочетете за едни от най- великите герои, които са имали дързостта и огромната смелост да се противопоставят на боговете. Безстрашни герои, които чрез подвизите са се превърнали в любимци сред хората и боговете.

И все пак ако за пръв път се сблъсквате с името Стивън Фрай, то определено го запомнете, защото книгите му посветени за древногръцките митове са истинско бижу за всяка библиотека. Стивън Фрай е блестящ и харизматичен актьор, телевизионен водещ и режисьор, добре известен на българската публика с незабравимото си превъплъщение в ролята на Джийвс от комедийния сериал „Дживс и Устър“, в който си партнира с Хю Лори. Автор на бестселъри и автобиографични книги, нашумял напоследък и с вдъхновения прочит на аудиоверсиите на седемте книги за Хари Потър.

Сред страниците на „Герои“ оживяват историите на Язон, Херакъл, Орфей, Персей, Атланта, Ариадна, Едип и Тезей. Освен тях ще прочетем и за необикновения живот на Дедал и сина му Икар. Ще срещнем противоречивата Медея. Ще се озивем на „Арго“ заедно с Язон и аргонавтите, докато издирват Златното руно. Ще проследим отблизо дванайсетте подвига на Херакъл. Ще съчувстваме за тежката съдба на Орфей и неговата любима Евредика. Ще се удивим на способностите на Аталанта, която е единствената жена способна да надбяга всеки мъж. Всяка една от десетките истории в книгата е разказана по много интересен и увлекателен начин, който те кара да прелистваш сред страниците, за да се насладиш на следващата история. И този път Стивън Фрай не е спестил блестящото си чувство на хумор, който е вмъкнал както в диалозите, така ѝ в описанията на някои от героите. Едно от описанията, които най- много ми допаднаха беше това на Орфей, а то е следното – „Орфей бил Моцарт на античния свят. Бил дори повече от това. Орфей бил Коул Портър, Шекспир, Ленън и Маккартни, Адел, Принс, Лучано Павароти, Лейди Гага и Кендрик Ламар на античния свят.“

За страшно обърканите семейни отношения и роднински връзки, Фрай пише следното – „Ако сте като мен, всички тези роднински отношения ще ви се струват ужасно объркани, макар че надали са по- сложни от онези, които съществуват в собствения ви род. Като изключим това, че възможността да сте свързани по кръвосмесителна линия с титани, морски нимфи и вълшебници е по- малка.“. Освен това Фрай ни съветва да не обръщаме чак толкова голямо внимание на хронологичната непоследователност и съответната възраст на Тезей и Херакъл, за да „не се побъркаме всички.“.

„Герои“ ни представя един малко по- различен и забавен разказ за живота и подвизите на едни от най- емблематичните и обичани герои на древна Гърция. Ще прочетете за забележителните подвизи на Херакъл, Язон, Тезей, Орфей, Дедал и много други. Ще се запознаете по- отблизо с Аталанта, която може да надбяга всеки мъж. Чудни истории за безстрашни герои, които чрез подвизите са се превърнали в любимци сред хората и боговете. Битки, чудовища, богове, герои, драми, интриги, страсти, кръв, завист и лъжи са малка част от компонентите, които изграждат това блестящо четиво. Бележките под линия, които е добавил Стивън Фрай, обясняващи възникването на даден термин или дума правят книга още по- любопитна и интересна. С нетърпение очаквам и „Троя“, която вярвам, че ще сложи един достоен финал на този изключително мащабен и ползотворен труд.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

Топ 10 на любимите ми книги за 2020г.

Честита Нова година, книжни приятели!

Измина една доста странна и неочаквана година, която беше предизвикателство за всеки един от нас. Но колкото ѝ да бе трудна силно вярвам, че всеки ще извлече нещо от положително от нея – и ще я запомни не само с лошото. Надявам се всичко лошо вече да е зад гърба ни и новата година да ни донесе повече положителни неща. На прага сме пред нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. В личен план за мен годината беше сравнително добра, семейството и приятелите ми са живи и здрави – какво повече да искам. В книжно отношение годината беше повече от страхотна. Успях да прочета прекрасни, стойностни и запомнящи се книги. Запознах се с доста нови автори, част, от които отдавна отлагах. Изминалата година спокойно мога да я нарека „Годината на Стивън Кинг“, защото успях да прочета доста прилично количество от огромното му творчество. За това ѝ няма да ви учуди, че няколко от книгите му влязоха в топ 10. Тази година имах малко повече свободно време от обикновено, което, разбира се, оползотворих в четене на книги. И с гордост мога да се похваля, че завърших годината с 72 книги. За някого може това число да му звучи смешно или несериозно, но за мен е повече от отлично. Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Беше ми адски трудно да избера само десет от всички 72 прочетени книги, затова ще спомена няколко книги, които силно ме впечатлиха, но за съжаление не успяха да влязат във финалната десятка. Нямаше как да не спомена „Институт“ от Стивън Кинг, „Митове“ и „Герои“ от Стивън Фрай, „Верити“ от Колийн Хувър, „Кристин“ от Стивън Кинг, „Деветият дом“ от Лий Бардуго, „Тази свирепа песен“ от Виктория Шуаб, „Нощта“ от Ели Возел и други.

За поредна година отново искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и най- вече на издателствата „Еднорог“и „Емас“, които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „Истината за случая Хари Куебърт“

„Истината за случая Хари Куебърт“ породи любовта ми към творчеството на Жоел Дикер. Автор, който абсолютно препоръчвам на всеки един от вас. Тази книга определено беше сред най- големите ми попадения за изминалата година. „Хари Куебърт“ е чудесно написана криминална история, която на моменти звучи толкова автентично, че е леко стряскащо. Любовната история е нежна, красива и деликатна – сякаш извадена от най- добрите любовни класики. Едно от многото неща, които ме впечатлиха в книгата бяха непрестанните обрати, които се оказаха наистина доста и на толкова неочаквани места, които лично за мен бяха доста добре замислени и позиционирани в хода на историята. Накратко за историята: развива се в две времеви линии. Едната през седемдесетте, в която проследяваме отношенията между писателя Хари Куебърт и лолитката Мола Келерган. През един от последните дни Мола изчезва безследно… докато не бива открита след 30 години заровена в двора на Хари Куебърт. Втората сюжетна линия се развива тридесет години след изчезването на Нола. В нея проследяваме младият писател Маркъс Голдман, издал един първи успешен роман, е изпаднал в творческа криза – неспособен е да напише своя втори роман, който трябва да предаде на издателя си след няколко месеца. Крайният срок наближава, когато се случва нещо съвършено неочаквано – неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт, един от най-уважаваните писатели в страната, е обвинен, че през 1975 г. е убил петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка. Убеден в невинността на Хари, Маркъс зарязва всичко, за да отиде в Ню Хампшър и да проведе собствено разследване. За да оневини Хари и спаси кариерата си на писател, той трябва да отговори на три въпроса: Кой е убил Нола Келерган? Какво се е случило в Ню Хампшър през 1975 г.? И как се пише бестселър? Преди няколко седмици изгледах сериал, който е направен по книгата и бях меко казано изненадана от перфектно свършената работа. И именно сериала до голяма степен ми помогна да сложа книгата на първо място.

2. „Особени сезони“ – Стивън Кинг

За мнозина от почитателите на Краля „Особено сезони“ е смятан за един от най- добрите му сборници с разкази. След като прочетох нереално добрите разкази събрани в сборника, определено мога да кажа, че е абсолютно така. Всеки един от четирите разказа е шедьовър, който остава дълго в съзнанието ти. В „Особени сезони“ са включени „Рита Хауърт и изкуплението Шоушенк“, „Способният ученик“, „Тялото“ и „Начин на дишане“. Моите фаворити в сборника се оказаха „Способният ученик“ и „Тялото“. В „Способният ученик“ проследяваме историята на 13 годишният ученик Тод, който попада на мистериозен старец. Историята е брутално добра и си заслужава да бъде прочетена. До колкото знам е екранизирана и нямам търпение да я изгледам. „Тялото“ е една носталгична история за съзряването, за приятелството и първата среща със смъртта. Донякъде може да ви напомни за „То“. В нея проследяваме група момчета, които разбират, че недалеч от града е загинало момче и решават да го видят със собствените си очи. Но какво ли ги очаква по пътя?

3. „Пътят на Силка“ – Хедър Морис

През последните две години се издадоха завидно количество книги за Втората световна война и по- специално за лагера Аушвиц. Една от книгите, които се открои най- много бе „Татуировчикът на Аушвиц“. Заслужено или не книгата отнесе доста критики. С втората си книга „Пътят на Силка“ авторката сякаш не успя да спечели българските читатели. Не виждам кой знае колко ревюта или мнения за книгата в книжните групи, което го отдавам заради разочарованието от „Татуировчикът…“. Но в интерес на истината „Пътят на Силка“ е много по- добра и стойностна от първата и заслужава да ѝ се отдаде внимание. В нея проследяваме Силка, с която се запознахме в първата част. След освобождаването на Аушвиц от Червената армия, деветнадесетгодишното момиче вярва, че ще може да се прибере в дома си в Чехословакия. Вместо това е заподозряна в колаборационизъм и е осъдена на петнадесет години изправителен труд в ГУЛАГ. В Сибир Силка се сблъсква с вече познатия ужас на смъртта и терора. Излишно е да казвам, че историята отново е базирана на истински събития. Не мога и за миг да си представя каква огромна сила е имала Силка, за да се справи с това. На съвсем крехка възраст е била, когато е отишла в Аушвиц и точно когато е трябвало да бъде свободна и да започне живота си отначало е прехвърлена в друг лагер. Историята е тежка, на моменти брутална и до болка откровена. Дайте ѝ шанс!

4. „Куджо“ – Стивън Кинг

Още една книга на Краля, която успя да ме разтърси. Книга, която предизвиква в мен най- различни емоции. Книга, която се настани дълбоко в сърцето ми. „Куджо“ е една от безбройните класики на Кинг, която не е типичен ужас, но те ужасява по ужасен начин. Действието в романа се развива плавно, а обстановката е тягостна, задушаваща и безнадеждна, която те кара да се замислиш за живота и колко крехък може да бъде. Действието в книгата се развива в измисления от Краля градец Касъл Рок, с което “Куджо” се нарежда до култовите романи “Мъртвата зона”, “Тъмната половина” и “Неизживени спомени”.

“Когато пишех тази книга, си я представях като тухла, запратена в нечий прозорец. В твоя прозорец, верни читателю. Искаше ми се да звучи диво и анархично, като запис на пънк банда.”
СТИВЪН КИНГ

5. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ – Стюарт Търтън

„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е един от най- силните и амбициозни дебюти, на които съм имала удоволствието да попадна. Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Не бях чела абсолютно никакви мнения и коментари за романа и единственото, с което всъщност бях запозната беше краткото резюме на гърба на задната корица на книгата. Но само как успя да ме изненада тази тухличка, събрала в себе си една необикновена история. Впечатли ме със своята нестандартност, с начина, по който е изградена самата история и най-вече със стила на написване на книгата, който си е чисто удоволствие. Стюарт Търтън с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една любов, която очаква своят щастлив край.

На парти, давано от родителите й, Ивлин Хардкасъл ще бъде убита. Била е убивана стотици пъти, и всеки път Ейдън Бишоп закъснява и не успява да я спаси. Събуден в чуждо тяло, Ейдън не помни дори името си – ще го научи впоследствие. Той не знае, че е гостоприемник в това тяло и че то не е негово. Докато Ейдън се опитва да разбере кой е убиецът и защо точно той е затворен в този порочен кръг, той има време да опознае в детайли всеки един от гостите на имението. Повтарящият се ден на престъплението дава възможност на Ейдън да разгледа и опознае ситуацията, в която е попаднал от всеки възможен ъгъл и да забележи всеки малък детайл от така разбърканият пъзел, който трябва да сглоби. Макар и в началото да е адски объркан от случващото се, то впоследствие осъзнава, че ако иска да се измъкне от имението веднъж завинаги, той трябва да използва силните страни на своите гостоприменици. Едно от първите неща, които се сблъсква главният е герой е тайнствен мъж с чумна маска, който направлява действията му.

6. „Играта на Джералд“ – Стивън Кинг

Прочела съм над двадесет книги на Кинг и никоя от тях не ме беше плашила така, както „Играта на Джералд“. На пръв поглед историята е съвсем обикновена, но в един момент придобива доста зловещи краски, които ме уплашиха. Ако щете вярвайте, но месец и половина всяка вечер, когато си лягах с фенерчето на телефона си проверявах ъглите в стаята. Ей така, за всеки случай :D. Доста успя да ме психяса книгата. И точно поради тази причина нямаше как да не я включа в любимите си книги за годината.

В един топъл октомврийски ден изтъкнатият портландски адвокат Джералд Бърлингейм и съпругата му Джеси отиват в лятната си къща до езерото Кашуакамак. Джералд е планирал уикенд, в който ще осъществи някои от по-необичайните си сексуални фантазии. Той закопчава Джеси с белезници за леглото, но този път тя отказва да участва в играта. От отегчителна ситуацията за нея прераства в кошмар, защото Джералд получава инфаркт и тя остава прикована за леглото в играта. От отегчителна ситуацията за нея прераства в кошмар, защото Джералд получава инфаркт и тя остава прикована за леглото в празната къща на пустия езерен бряг.

Това, което следва, може да бъде описано единствено от Стивън Кинг.

7. „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ – Юнас Юнасон

Юнас Юнасон е създал една толкова забавна, щура и колоритна история, от която трудно бихте се откъснали. Историята те грабва още в самото начало, а след това… след това ще се потопите в най- шантавото приключение, на което сте попадали. Не случайно книгата е продадена в 4,5 милиона екземпляра по цял свят. В романа са съчетани съвременна сатира и историческа хумористична фикция, които се балансират перфектно. Освен огромните количества забавни моменти, автора е включил и сериозни теми, като, разбира се, са поднесени по- лек хумористичен начин. Ще разберете как са се случили едни от най- важните събития през XX век, а в центъра на всички тях е… Алан Карлсон. Юнас Юнасон е създал една свежа комична и колоритна история, в която през повечето време ще се питате… …а дали пък нещата и в действителност не са се случили именно така?

8. „Мъртвата зона“ – Стивън Кинг

Още един брилянтен шедьовър на Краля, който с удоволствие прибавям към любимите ми негови книги. „Мъртвата зона“ е провокираща книга, която е едно своеобразно пътешествие в човешката душа. Книга, която поставя много теми за размисъл от всякакво естество. Книга, която не се забравя лесно. Книга, в която ще откриете огромният талант на Краля.

След четири години и половина, прекарани в кома, Джони Смит открива, че у него се е пробудил необясним парапсихичен талант. Въпреки опита си да избяга от проклятието на пророческата си дарба, Джони разбира, че изборът вече не е негов. Отсега нататък разбулването на мистерии и непосилното бреме да вижда скритото за останалите ще бележи живота му и ще предопредели смъртта му. През един хубав летен ден Джони се ръкува с амбициозен политик и в главата му нахлува картина на бъдеще, толкова неописуемо, в което никой друг освен него не би повярвал. Само Джони Смит може да го спре. Той е сам… и това не е честно.

9. „Илумине“ – Джей Кристоф и Ейми Кауфман

Трилогията „Илумине“ се оказа едно от най- приятните ми и вълнуващи книжни открития за годината. Прочетох трите за изключително кратко време, което е показателно за това колко много са ме впечатлили. Трилогията бих я определила, като YA научна фантастика. Историята в книгите е разказана по доста интересен и оригинален начин, а именно под формата на хакнати файлове – имейли, схеми, военни досиета, медицински доклади, интервюта и др.

Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.

10. „Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

„Змия и гълъб“ е дебютна книга за авторката, с чиято задача определено се е справила повече от чудесно. В книгата ми харесаха страшно много неща – фолклорните митове и легенди, видовете вещици, различните символи и препратки, които бяха много добре преплетени в сюжета, героите (и добрите и лошите) и най- вече мрачната и вълшебна средновековна атмосфера. В една книга много държа да ме впечатли атмосферата – не толкова самата история или героите, а атмосферата ( особено, когато се отнася за даден период). Определено Шелби Махурин се е постарала да предаде максимално автентично атмосферата на средновековието – облеклата на хората, порядките им, малките улички, отношението на мъжете към жените, огромното значение на Църквата по това време и разбира се, дивият лов на вещици. Всичко това умело е балансирано с фентъзи елементи, които чудесно си взаимодействат с историята. Авторката от самото начало ни хвърля в историята, като през цялото време ни поднася куп обрати, които оставят читателя с отворена уста. Динамиката в сюжета е през цялото време, няма излишни моменти, а редуващите се глави от гледните точки на двамата ни главни герои, още повече спомагат за бързото четене.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

  1. „Нощният цирк“ – Ерин Моргънстън

2. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ – Стюарт Търтън

3. Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

4. „Митове“ – Стивън Фрай

5. „Верити“ – Колийн Хувър

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2020 година.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

„Всичко започна на Коледа“ – Джени Хейл

(издателство „Хермес“, брой страници 280, цена 15,95 лв)

Коледните романи на Джени Хейл са изпълнени с толкова много топлина, уют, коледна атмосфера и типично коледни аромати, че ще изпълнят сърцето на всеки човек, който обожава Коледа. „Всичко започна на Коледа“ е една от онези книги, които те притеглят в своята топла прегръдка и единственото нещо, което искаш да направиш е да се сгушиш под топлото одеало и да забравиш за света навън. Този коледен роман ще стопли и най- коравите сърца, а ароматите на канела и джинджифил, които се носят от историята ще погъделичкат всяко ваше сетиво. Една от причините да харесвам романите на Джени Хейл е, че Коледа не служи просто за фон в историята, а заема централно място в нея. Авторката толкова реалистично представя коледната атмосфера с всеки един малък коледен детайл, който описва, че ще повдигне коледното настроение и на най- заклетият Гринч. Друго, което ми прави впечатление в историите е, че винаги дава път на положителните емоции на героите си – независимо дали са изпаднали в трудни моменти, тежки решения или друг проблем, винаги намират частица надежда, в която да вярват. Харесват ми сплотените общности, които изгражда. Именно в този роман срещаме една такава малка общност, в която хората са сплотени и винаги са на среща един за друг. Да, на моменти романите на Джени Хейл може да звучат твърде наивно, но вярвам, че всеки човек понякога има нужда да се откъсне от заобикалящия го свят и да се потопи в един такъв приятен и създаващ коледно настроение роман. Пригответе си голяма чаша горещ шоколад, завийте се с топло одеяло, изключете си телефона и поемете на едно невероятно коледно приключение с „Всичко започна на Коледа“.

„Коледа, е когато всички забравят за проблемите си и просто празнуват, че са заедно. И може и да си съгласен, но аз вярвам, че това е единственото време в годината, когато вълшебствата наистана са възможни.“

Холи Макадамс от дете обича приготовленията за коледните празници и твърдо вярва в магията на Коледа. По традиция Холи и семейството ѝ са прекарвали коледните празници в уютната семейна вила, скрита сред снежните хълмове в покрайнините на Нашвил. Уютни вечери изпълнени с весели, смях, приятни разговори, вкусна храна и неизменната коледна атмосфера. Всичко това приключва преди две години, когато Холи е изгубила дядо си, с който е била близка. Именно заради силната любов между баба си и дядо си, Холи силно вярва, че всеки човек някъде там има своята половинка, която трябва да открие.

Но тази година Холи е твърдо решена да върне усмивката на лицето на любимата си баба. Затова предприема пътуване до вилата, заредена с ароматни свещи и коледна украса. След като успяват да се преборят със снежната буря, двете заварват в една от спалните Джоузеф Барнс. В последствие двете дами разбират, че Джоузеф е наемател от предишните седмици, но заради невижданата в района снежна буря са отмени всички полети и по всичко изглежда, че очарователния Джоузеф ще се наложи да прекара празниците с Холи и баба ѝ.

Решена да се справи с изненадващата ситуация по най- добрия начин, Холи поддържа празничния дух, като пече коледни сладки и украсява вилата гирлянди, лампички и свещи. Холи и Джоузеф прекарват времето в приятни разговори, разходки в снежните преспи и безкрайни дегустации на неустоимо вкусните ястия на баба ѝ. Скоро Холи усеща, че е привлечена от Джоузеф, който освен, че е чаровен и мил, е и различен от познатите ѝ мъже, но има един проблем… Джоузеф е сгоден. А поредица от неочаквани обстоятелства принуждават Холи да се заеме с подготовката за сватбата на Джоузеф и годеницата му, която се оказва мило и приятно момиче.

По същото това време в града пристига човек от миналото на Холи, който отново нахлува в живота ѝ. приятел и мъжът, разбил сърцето на Холи. Тя осъзнава, че е дошъл моментът да се изправи пред чувствата си и да реши какво ще прави с бъдещето си. Ще открие ли Холи любовта, за която винаги е мечтала?

Авторката с лекота ни пренася в очарователния Нашвил със своите заснежени улици, празнична атмосфера, зашеметяващо красивите си природни пейзажи и малката сплотена общност, която веднага успя да ме очарова. Персонажите са изградени толкова реалистично и простичко, че неусетно искаш да се запознаеш с всеки от тях и да си побъбрите поне за малко. Присъствието на бабата на Холи придаваше на историята един ненадминат уют, който само бабите могат да го предразположат – вечно даваща правилните съвети, любов и подкрепа, когато Холи се нуждаеше най-много от нея. А няма как да се пропуснат и прекрасните ястия и сладкиши, които приготвяше. Джо е от героите, които моментално ти стават симпатични. Очарователен, интелигентен, мил, с добро чувство за хумор, който веднага се приспособи към неочакваната обстановка. От самото начало, между Холи и Джо се усеща тръпка и зараждащи се чувства, с които трябваше да се справят. Историята ми беше много приятна за четене – малкото уютно градче, в което се развиваше действието; очарователните персонажи; любовните трепети между Холи и Джо; невероятната коледна атмосфера пресъздадена до най- малкия детайл – ето заради това си струва да прочетете „Всичко започна на Коледа“.

„Всичко започна на Коледа“ е красива и романтична коледна приказка, която ще стопли и най- студеното сърце. Коледната атмосфера, която струи от всяка страница на книгата и посланията, които отправя авторката към нас читателите са достатъчен повод да се потопим в малката зимна приказка на Холи и Джоузеф. В свят, в който добротата остава на заден план, всеки от нас има нужда от един мил жест или една добра дума и точно тази история ни показва колко малко ни е нужно, за да сме щастливи.