„Удавниците“- Дженифър Макмеън

(издателство „Benitorial“, брой страници 392, цена 20лв)

Винаги съм харесвала мистериите, независимо дали са били в книги или филми. Обожавам онази тръпка, която те обзема малко по- малко и изостря всички сетива. Да, знам, че звучи странно, но щом четем или гледаме филми на подобна тематика, означава, че всеки от нас се нуждае от тази частица адреналин. Подходих към „Удавниците“ с лека доза скептицизъм, защото за книгата се изписаха и изговориха множество суперлативи, които ме накараха да изпитвам недоверие към романа. Но с напредването на сюжета разбрах, че всички коментари са били напълно заслужени, защото книгата наистина е една прекрасно написана мистериозна история с нотки на хорър елементи. Дженифър Макмеън е сътворила една блестяща история, която ще ви накара да прелиствате жадно страниците, за да разкриете една мистерия, спотайвана в дълбините на мрачният и дълбок басейн. Героите са толкова загадъчни и с неясно изразени чувства и мисли, че в един момент неминуемо ще се зададете въпроса, дали всъщност сред тях има някой психически стабилен.

Знаете за мен колко е важна атмосферата в една книга, а особено в тази ми беше изключително важна. Авторката несъмнено има дарбата да изгражда характерната атмосфера за подобен тип история – изключително въздействаща и мрачна атмосфера, която сякаш те подканва да се присъединиш към героите, да изживееш заедно с тях историята. Всяка една частица от обстановката бе представена толкова реалистично – загадъчната гора, мрачният и потискащ басейн, който е главен персонаж в нашата история, имението, в което се развива действието, че в един момент наистина имах желанието наистина да бъда част от историята, за да мога да усетя и преживея всичко това в цялата му същност. Определено добре свършена работа от страна на авторката.

Проследяваме историята в „Удавниците“ през две сюжетни линии – тези на Етел и Джаки.

Книгата започва с разказа на Джаки през 2019 година, която с носталгия си спомня за жарките лета споделени със сестра ѝ Лекси в семейното имение „Спароу крест“ във веселие, плуване, игри, но ѝ с мрачни семейни тайни. В детството си двете сестри са много близки, но с годините малко по- малко различията в характерите им започват да ги отдалечават. Психичното състояние на Лекси варира от една крайност в друга, определя се като свободен дух и за капак баща ѝ я подкрепя във всичко, независимо дали това е за нейно добро или не. От друга страна Джаки е отговорна, прецизна, решителна. Когато една вечер се прибира от работа Джакс заварва няколко пропуснати обаждания от сестра си. Подозира, че Лекси отново е изпаднала в някой от маниакалните си епизоди, и пренебрегва обажданията. Но на следващия ден с ужас разбира, че Лекси е мъртва – удавила се е в басейна в имението на баба им, въпреки че е изключително добра плувкиня. Джак веднага поема към „Спароу крест“, за да погребе сестра си и да прегледа вещите ѝ , и открива, че Лекси е разследвала историята на семейството и имота им. И колкото по-дълбоко се заравя в записките на сестра си, толкова по-тъмни тайни изплуват от миналото.

Втората сюжетна линия си изпраща към миналото или по- конкретно през 1929г. Определено тази сюжетна линия за мен беше по- интересна и изключително въздействаща относно атмосферата и легендите, които се носеха за басейна. На пръв поглед не се намира нищо общо между двете героини Джаки и Етел, но с напредването на сюжета двете линии се сливат в една и стигаме до кулминационния финал, който за мен беше логичен и успя да завърши един цикъл продължил с десетилетия.

Запознаваме се с Етел Монро, която  наскоро се е омъжила и отчаяно иска дете. В опит да я разсее, съпругът ѝ я отвежда на почивка в най-новия и модерен хотел с естествени извори във Върмонт. Още с пристигането, Етел научава слуховете за свръхестествените способности на изворната вода: тя сбъдва желания. Етел обаче няма как да знае, че изворът отнема също толкова, колкото и дава. Колкото повече навлизаме в тази сюжетна линия, толкова повече постепенно всички парченца от пъзела започват да си идват на правилните места, докато не получаваме една цялостна картина, която ни отваря вратата към един мистериозен свят.

Фразата „Внимавай какво си пожелаваш“ важи с пълна сила за тази история. В името на това да потърсят спасение или някаква утеха нашите герои с готовност потъкват всички предупреждения и знаци, за да се докоснат до мрачните и леденостудени води на басейна в „Спароу крест“. Тя притежава чудодейни сили, които лекуват или изпълняват съкровени желания. Но както водата дава, така Й взема – веднъж докоснеш ли се до водата, ставаш завинаги част от нея. Какво взима и какво трябва да даде всеки от персонажите ще научите, като прочетете книгата. Един малък съвет от мен: препоръчвам да четете книгата на светнати лампи и далеч от басейни с тъмна вода!

‘Удавниците“ е изключително добре написан свръхестествен трилър, който ще ви накара да прелиствате жадно страниците, за да разкриете една мистерия, спотайвана в дълбините на мрачният и дълбок басейн. Авторката е създала наелектризиращо мрачна и въздействаща атмосфера, от която не малко пъти ще ви полазват тръпки. Но най- вече „Удавниците“ е разказ за две сестри, за семейството, за това колко далеч сме готови да стигнем за хората, които обичаме най-много. 

„Наръчник за убийства за добри момичета“ – Холи Джаксън

(издателство „Емас“, брой страници 352, цена 19лв)

„Наръчник за убийства за добри момичета“ е изненадващо добра криминална мистерия, която отнесе само суперлативи от читателите. Книгата се води YA четиво, с което не съм напълно съгласна, защото историята е достатъчно интересна и провокативна, за да се хареса на по- големи читатели и на такива, които са скептични към тийн четивата. Стилът на авторката е супер лек и приятен, който позволява да си играе с въображението на читателите. Холи Джаксън толкова умело хвърля улики към всички заподозрени персонажи, че в един момент подозираш всеки един от тях. Имаше моменти, когато само в рамките на няколко страници си променях мнението за това кой е убиеца поне 2-3 пъти. Оформлението на книгата също е много интересно – имаме разпечатки на имейли, скици и дневника на главната ни героиня Пипа – всички тези компоненти направиха историята още по- реалистична.

Хубаво е, че се издават подобен тип книги, защото в тях се съдържат много съвременни и наболели обществени теми, които по един или друг начин игнорираме и не им даваме гласност. Понякога не си даваме сметка, че нашите думи добри или лоши, могат да повлияят толкова много на човек, че да го накарат да извърши немислими неща. Засегнати са теми като тормоза в училищата, пласирането на наркотици сред подрастващите, емоционалното състояние, лъжата, като средство да манипулираш хората, отношенията между тийнейджърите и други. Хареса ми, че авторката е пресъздала толкова достоверно всички теми, като по този начин те кара наистина да си отвориш очите за всичко това. Определено „Наръчник за убийства за добри момичета“ е много повече от една криминална мистерия.

Преди пет години ученичката Анди Бел е убита от гаджето си Сал Сингх. Полицията е напълно сигурна, че той е убиецът. Всеки жител в градчето Литъл Килтън знае, че той е виновникът. А дали наистина е така? Дали полицаите не са прибързали да обвинят Сал? Дали не се прикриват улики? Един жител от градчето не е толкова убеден, че Сал Сингх е виновникът и това е… Пипа Фитц-Амоби.

Пипа Фитц-Амоби избира случая за тема на своя финален проект за завършване на гимназията и съмненията ѝ я отвеждат до мрежа от мрачни тайни, а някой отчаяно желае да останат скрити… Ако действителният убиец все още е на свобода, колко далеч би стигнал той, за да не допусне Пип до истината?

Няма да крия, че почти мигновено Пип успя да ме очарова. Почувствах я някак близка до самата себе си. Освен, че беше изключително умна и прецизна в това, което прави, беше научена да се бори и да не се предава по никакъв начин. Хареса ми, че разсъждаваше по- мащабно, а не се фокусираше в очевидни хора или улики. Благодарение на изключителната си проницателност и завидните дедуктивските умения, с които бе надарена, Пип успя да разгадае един на пръв поглед ясен и завършен случай. Успя да постави на дневен ред теми и проблеми, за които жителите на малкото градче си затваряха очите. В комбинация с Рави Сингх (братът на Сал) успяха да изградят чудесен детективски тандем.

„Наръчник за убийства за добри момичета“ е изключителен дебютен роман, в който авторката е дала най- доброто от себе си. Интелигентен, увлекателен, добре написан и поддържащ напрежението, романа ще ви очарова във всяко отношение. Изненадите и обратите, които се случват определено ще ви накарат да разгръщате със затаен дъх страниците, а леко мрачната атмосфера на Литъл Килтън, определено ще ви държи в едно сладко напрежение. В интерес на истината, не очаквах, че книгата толкова много ще ме впечатли, за да очаквам продължението ѝ с огромно нетърпение. Ако харесвате добре написаните криминални романи, то определено прочетете книгата.

*Благодаря на издателство „Емас“ за предоставеното копие!

Любими цитати от книги: „Скандалният живот на Евелин Хюго“ – Тейлър Дженкинс Рийд

След ревюто ми на „Скандалният живот на Евелин Хюго“, нямаше как да не отделя още малко внимание на книгата, като в днешната публикация съм събрала най- интересните и запомнящи се цитати от романа. „Скандалният живот на Евелин Хюго“ ни пренася в златната ера на Холивуд, създала безброй титанични имена, които и до днес вълнуват киноманите по целия свят. Една незабравима епоха на блясък, суета, фалш, която авторката е създала толкова автентично, чрез героинята си Евелин Хюго. Още с прочита на „Дейзи Джоунс & The Six“ Тейлър Дж. Рийд успя да ме изненада приятно със своят неподражаем стил на писане. До тогава не бях чела история структурирана по този начин и още тогава знаех, че ще прочета всичко от авторката. Явно Тейлър Дж. Рийд не си пада по типичното поднасяне на своите книги, защото и „Скандалният живот на Евелин Хюго“ също е представена по интересен начин, който да накара читателя да иска още и още от историята. Чрез историята ѝ са засегнати наистина важни теми, за които трябва да се дава гласност, като сексуалната ориентация, токсичните връзки, за тъмната страна на славата и шоубизнеса, за изборите, които правим и отговорността, която носим за тях. Всички теми са вплетени в историята по интересен начин, който ни дава различни гледни точки за всяка една от тях.

1. „Когато ти се предостави възможност да промениш живота си, бъди готова на всичко, за да се възползваш от нея. Светът няма да ти поднесе нищо на тепсия, трябва сама да си го извоюваш. Ако научиш нещо от мен, то нека бъде това.“

2. „Но аз те харесвам такава. Харесвам те малко порочна, непоследователна и неустрашима. Харесвам Евелин Хюго, защото тя вижда истинското лице на света и се бори с него за онова, което иска. Тъй че, наричай го както искаш, само не се променяй. Това би било истинската трагедия.“

3. „Нямаш представа колко забързано си живяла, колко усилено си работила, колко изтощена си всъщност, докато някой не застане зад теб и не каже:

– Не се тревожи, можеш да паднеш спокойно. Аз ще те хвана.“

4. „Можеш да решиш, че богатството и славата не струват нищо, чак когато ги имаш.“

5. „Трябва да знаеш следното за богатите: те винаги искат да станат още по- богати. Никога не им доскучава да трупат още пари.“

6. „Докато бях малка и търсех в кухнята нещо за вечеря, различно от стар ориз и боб, си казвах, че ако мога да се наяждам хубаво всяка вечер, ще съм напълно щастлива… А сега, едва навършила двайсет и пет години, вече осъзнавах, че колкото и пари да имам, никога няма да са достатъчно.“

7. „Кинозвездите са си кинозвезди. Вярно, всички ние залязваме след известно време, Хора сме, пълни с човешки недостатъци като всички останали, Но сме богоизбрани, защото сме необикновени.“

8. „Не позволявай на никого да те кара да се чувстваш обикновена.“

9. „Пристигнах в Холивуд без образование, не бях начетена, нямах власт и не бях учила актьорско майсторство. Имах единствено красотата си. Но да се гордееш с това, че си красива, може да има фатални последици. Защото така си внушаваш, че най- важната ти черта е нещо много мимолетно.“

10. „Когато най- известното ти качество е красотата, не можеш да си представиш по- страшно нещо от това да те сравняват с друга и тя да те засенчи.“

11. „Сега като се замисля, се чудя защо пилеех пари с толкова лека ръка, сякаш фактът, че съм ги спечелила с лекота, означаваше, че не съм длъжна да ги ценя.“

12. „Трябва да си готов да се откажеш от произхода си, да превърнеш тялото си в стока, да лъжеш добри хора, да жертваш любовта си заради общественото мнение и да представяш фалшивото си лице отново и отново, докато забравиш кой си бил и защо изобщо си се хванал на това хоро.“

13. „Като че ли всички приемат, че в ситуация на живот и смърт човек неизменно се паникьосва. Но почти всеки, преживял подобно нещо, ще ти каже, че паниката е лукс, който не можеш да си позволиш.“

14. „Кажи, че Евелин Хюго не я е грижа дали ще забравят името ѝ. Евелин Хюго не я е грижа дали ще забравят, че изобщо е живяла. Още по- добре, напомни им, че Евелин Хюго никога не е съществувала. Тя беше личност, която измислих за публиката.“

15. „Получила съм толкова много през живота си. Но трябваше да се боря за всичко със зъби и нокти. Ако един ден мога да напусна този свят с мисълта, че е станал малко по- добър и на онези, които идват след мен, им е малко по- лесно… тогава може би си е заслужавало.“

„Скандалният живот на Евелин Хюго“ – Тейлър Дженкинс Рийд

(издателство „Intense“, брой страници 496, цена 22лв.)

„Скандалният живот на Евелин Хюго“ ни пренася в златната ера на Холивуд, създала безброй титанични имена, които и до днес вълнуват киноманите по целия свят. Една незабравима епоха на блясък, суета, фалш, която авторката е създала толкова автентично, чрез героинята си Евелин Хюго. Още с прочита на „Дейзи Джоунс & The Six“ Тейлър Дж. Рийд успя да ме изненада приятно със своят неподражаем стил на писане. До тогава не бях чела история структурирана по този начин и още тогава знаех, че ще прочета всичко от авторката. Явно Тейлър Дж. Рийд не си пада по типичното поднасяне на своите книги, защото и „Скандалният живот на Евелин Хюго“ също е представена по интересен начин, който да накара читателя да иска още и още от историята. Обожавам по какъв майсторски начин авторката ме пренася в историята – всичко е представено толкова автентично, толкова истински, самата атмосфера, героите – абсолютно всичко е изпипано до най- малкият детайл. Все едно си в самата история, заедно с героите.

В рамките на почти 500 страници проследяваме живота на една от най- големите кинозвезди, а именно Евелин Хюго – блестяща актриса и секссимвол, чиито скандален живот винаги е бил под светлините на прожекторите в Холивуд и на първите страници на таблоидите. Днес Евелин е 79 годишна дама, която отдавна се е оттеглила от киното и живее съвсем обикновен и уединен живот. Въпреки това всеки журналист мечтае да вземе интервю от тази велика икона, а всяко модно списание бленува да сложи Евелин на корица. Затова е истинско чудо, когато самата Хюго се свързва с едно от най- престижните списания и им съобщава, че е готова да им даде интервю. Но има едно съвсем малко условие – интервюто да бъде проведено само и единствено от журналистката Моник Грант. Моник работи в списанието от скоро и не е сред доказалите се имена. но въпреки това главната редактора се съгласява в името на това да сложи звездата на корица. За Моник това е огромен шанс да се докаже в работата си.

„Когато ти се предостави възможност да промениш живота си, бъди готова на всичко, за да се възползваш от нея. Светът няма да ти поднесе нищо на тепсия, трябва сама да си го извоюваш. Ако научиш нещо от мен, то нека бъде това.“

Когато обаче младата журналистка се среща с Евелин разбира, че кино легендата няма никакви намерения да даде интервю за списанието, а иска от Моник да напише биографията ѝ. Защо е избрала точно нея? Защо е решила да говори точно сега? Евелин Хюго е решила да разкаже абсолютно всичко за живота си, всички пикантни подробности, за седемте си брака и за една дълго пазена тайна, която след десетилетия най- накрая е решила да сподели със света. Въпреки съмненията си Моник знае, че такъв шанс се пада веднъж в живота и решава да сграбчи възможността. Така започва едно лудо пътешествие назад във времето на една от най- харизматичните, скандални и големи кино икони. Това е книга за милиони!

„Кинозвездите са си кинозвезди. Вярно, всички ние залязваме след известно време, Хора сме, пълни с човешки недостатъци като всички останали, Но сме богоизбрани, защото сме необикновени.“

Евелин Хюго безспорно е една от най- противоречивите и многопластови героини, които съм срещала. През цялото време докато четях историята имах противоречиви чувства към нея. Ту ѝ се възхищавах, ту ме дразнеше с прекалената си амбиция, която доста често ѝ пречеше в отношенията ѝ с хората. Но едно беше сигурно – Евелин беше родена да бъде звезда и преследваше тази своя цел на всяка цена. Възхищавах се на амбицията и хъса, които имаше. Беше абсолютно наясно какво иска да постигне в живота. Знаеше какви качества притежава и ги използваше в своя полза, когато се налагаше. Интелигентна, красива, харизматична, амбициозна, пресметлива – перфектните компоненти, които й осигуряваха не лекият път към върховете на Холивуд. Готова е на всичко и се възползва и от най- малката отдала ѝ се възможност. Готова е да превърне дадена ситуация в цирк, да направи скандал от нещо незначително, стига от това да извлече най- голяма полза. Всичко това, разбира се, е да изстреля филмовата си кариера към върха. Евелин е същински хамелеон, който се променя спрямо ситуациите и хората, с които общува. Но понякога тази свръх амбиция, която я тласкаше да прави все по- безскрупулни неща, нараняваше хората, които държаха най- много на нея. Доста пъти не се съобразяваше с чувствата на близките си, като вземаше прибързани решения. Винаги намираше причини да оправдае постъпките си, но истината, бе, че винаги поставяше себе си и интересите си на първо място.

„Не позволявай на никого да те кара да се чувстваш обикновена.“

Всеки един от седемте ѝ брака беше интересен сам по себе си, но как се е стигнало до тях, кой е бил най- скандалният, най- краткият или най- истинският ще оставя на вас да прочетете. Не ми се иска да отделям внимание на тях, защото ревюто ще се получи адски дълго. Но ми се иска да отделя няколко реда на другият значителен женски персонаж, а именно Силия Сейнт Джеймс.

„Когато най- известното ти качество е красотата, не можеш да си представиш по- страшно нещо от това да те сравняват с друга и тя да те засенчи.“

Евелин и Силия се запознават на снимачната площадка. Макар отначало да не изпитват топли чувства една към друга, то впоследствие стават добри приятелки. Двете момичета разбират, че могат да си бъдат полезни и заедно решават да се борят със стандартите наложени от Холивуд. Искат да докажат, че жените също могат успешно да изградят стабилна кариера в Холивуд. Честно казано от самото начало Силия ми беше антипатична и това ми чувство остана такова до самия край на книгата. В самото начало образа ѝ беше на добро, мило и наивно момиче, то впоследствие се оказа, че може да бъде адски токсичен и манипулативен човек. Винаги държеше да налага своето мнение и решения, и ако случайно Евелин имаше друго мнение или искаше да постъпи по друг начин, то Силия веднага започваше да се тръшка и да се превзема, защото нещата не се случваха по нейният начин. Наистина адски неприятна личност.

Образът на Евелин Хюго е толкова многопластов, че е невъзможно да се побере в рамките на едно ревю. Евелин е събирателен образ на една плеяда от звезди, но лично аз в образа ѝ открих частици от Мерилин Монро, Елизабет Тейлър и Марлене Дитрих. Чрез историята ѝ са засегнати наистина важни теми, за които трябва да се дава гласност, като сексуалната ориентация, токсичните връзки, за тъмната страна на славата и шоубизнеса, за изборите, които правим и отговорността, която носим за тях. Всички теми са вплетени в историята по интересен начин, който ни дава различни гледни точки за всяка една от тях.

„Нямаш представа колко забързано си живяла, колко усилено си работила, колко изтощена си всъщност, докато някой не застане зад теб и не каже:

– Не се тревожи, можеш да паднеш спокойно. Аз ще те хвана.“

„Скандалният живот на Евелин Хюго“ е една наистина пленяваща история, която ни пренася в златната ера на Холивуд, създала безброй титанични имена, които и до днес вълнуват киноманите по целия свят. В този невероятно вълнуващ роман ще прочетете историята на една въображаема, но в същото време толкова реална кинолегенда, която със сигурност ще успее да ви очарова. Всеки един елемент в историята е представен толкова автентично, толкова истински, самата атмосфера, героите – абсолютно всичко е изпипано до най- малкият детайл. Все едно си в самата история, заедно с героите. Чрез историята на Евелин Хюго са засегнати наистина важни теми, за които трябва да се дава гласност, като сексуалната ориентация, токсичните връзки, за тъмната страна на славата и шоубизнеса, за изборите, които правим и отговорността, която носим за тях. Готови ли сте да поемете на едно лудо пътешествие назад във времето с една от най- харизматичните, скандални и големи кинозвезди?

Любими цитати от книги: „Човек на име Уве“ – Фредрик Бакман

В днешната публикация ще ви споделя любимите си цитати от „Човек на име Уве“. Книга, която дълго време отбягвах, а в момента е една от любимите ми. Уве е от онези герои, които не се забравят лесно. Въпреки тежката си съдба, Уве остана човек с главно Ч. Човек, който ще ти помогне, когато си в затруднено положение, защото така трябва да се постъпи. Уве не обича да задава излишни въпроси, не обича ненужни разговори. Уве е човек на действието. Сред страниците на книгата ставаме свидетели на една чиста и неприкосновена любов, която се среща веднъж в живота. Любов, която е извън времето и пространството. Соня – неговата единствена и неповторима Соня! Соня, която придава цветност в живота на Уве. Двамата бяха толкова различни във всяко отношение, но всъщност родени един за друг. 

1. „А тя беше неговият цвят. Тя беше всичкият цвят, от който той имаше нужда.“

2. „Тя вярваше в съдбата. Бе убедена. че всички пътища в живота ти по един или друг начин „водят до онова, което ти е предопределено“… Може би за нея съдбата беше „нещо“, но това не му влизаше в работата. За него съдбата беше „някой“.

3. „Хората са такива, каквито са, заради онова, което вършат, не заради онова, което приказват.“

4. „Той така и не можа да разбере защо тя избра него. Тя обичаше абстрактни неща като музика, книги и странни думи. Уве пък предпочиташе онова, което може да докосне. Харесваше отвертки или маслени филтри. Крачеше през живота, пъхнал дълбоко ръце в джобовете. Тя танцуваше.“

5. “ – Обичате ли да четете? – попита приятелски тя.
Уве поклати неуверено глава, но това не я притесни. Тя се усмихна, обясни, че обичала книгите повече от всичко, и започна да му разказва за какво ставало въпрос в томчетата в скута й. Уве осъзна, че иска да я слуша как обяснява за нещата, които обича, до края на живота си.“

6.“Никога не беше чувал нещо толкова невероятно като гласа ѝ. Тя говореше така, сякаш бе на ръба да избухне в смях. Когато се кискаше, звукът приличаше на бълбукане на шампанско, ако шампанското може да се киска.“

7. „В живота на човек идва време. когато му се налага да вземе решение какъв да бъде: от онези, които оставят другите да ги тъпчат, или не.“

8. „Ако не познаваш историята, не познаваш и човека.“

9. „Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.“

10. „Ако не можеш да разчиташ на човека да дойде навреме, тогава не можеш да разчиташ на него и за нищо важно.“

11. „Според него трябваше да има ред във всичко. Бе убеден, че човек не бива да прекарва живота си така, сякаш всичко е заменяемо. Сякаш предаността е едно нищо.“

12. „Щом се преместиха в къщата, седмици наред той прекарваше всяка вечер в бараката. Когато приключи, в хола им бе монтирана най- красивата библиотека, която тя бе виждала.

– Все някъде трябва да ги държиш – измърмори той и натисна порязано място на палеца с върха на отвертката.

Тя се сгуши в прегръдката му и каза, че го обича. А той кимна.“

13. „Когато една от приятелките ѝ я попита защо го обича толкова много, тя отговори, че повечето мъже бягат от ада, докато мъжете като Уве се хвърлят в него.“

14. „Соня често казваше, че Уве “ не умее да прощава“. Уве наричаше тази работа „твърди принципи“. Двамата никога не постигнаха пълно съгласие, когато ставаше въпрос за думите и значението им.“

15. „Що за любов е това, ако се откажеш от някого, когато стане трудно? – изплаква тя, а гласът и трепери от мъка. – Да изоставиш човек, когато стане трудно? Кажете ми, що за любов е това?“

16. „На човек му е трудно да признае, че греши. Особено когато е грешал години наред.“

17. „Смъртта е нещо странно. Хората изживяват целия си живот, сякаш тя не съществува, а тя често се оказва един от най-силните мотиви за живот.“

18. “ Хората все повтаряха, че Уве бил „изпълнен с горчивина“. А той просто не се хилеше непрекъснато. Нима това означаваше, че трябва да се отнасяме към него като към престъпник? Според Уве не беше така. Нещо у човека се разкъсва, когато трябва да погребе единствения себеподобен, който го е обичал. Няма достатъчно време, което да излекува подобна рана.“

19. „Времето е странна работа. Повечето от нас живеят за времето, което е пред нас. Дни, седмици, години. Един от най- болезнените моменти в живота на човек вероятно идва с прозрението, че сме достигнали възраст, когато има повече неща назад, към които да се обръщаме, отколкото напред.“

20. „Не че Уве умря, когато Соня го напусна. Той просто спря да живее.“





„Човек на име Уве“ – Фредрик Бакман

(издателство „Сиела“, брой страници 296, цена 15,90 лв)

За „Човек на име Уве“ се е изговорило и изписало толкова много, че и хората, които не са чели книгата, знаят за какво се разказва в нея. Но след като затворих последната страница на книгата, знаех, че трябва да напиша това ревю, въпреки безбройните такива. А ѝ още едно мнение никога не е излишно, нали?

„В живота на човек идва време, когато му се налага да вземе решение какъв ще бъде: от онези, които оставят другите да ги тъпчат, или не.“

През последните години името на Фредрик Бакман и неговият Уве нашумяха страшно много. Всички негови върли почитатели превъзнасяха книгата, като казваха колко много е добра, специална или сърцераздирателна. Всичко това някак си ме отблъскваше да прочета каквото ѝ да било от автора и стоически се дърпах, докато преди няколко месеца издателство „Сиела“ не преиздаде „Човек на име Уве“ с тази толкова прекрасна корица, която ме спечели от пръв поглед и най-накрая ме подтикна да прочета книгата, както и да се запозная с творчеството на Бакман. Много рядко корица ме печели толкова много, за да ме накара да прочета и съдържанието ѝ. Няма да ви лъжа първите няколко глави ми бяха адски скучни, стила на автора ми беше странен и леко шантав, но след това съвсем неусетно се потопих в историята и с всяка следваща прочетена страница Уве все повече се настаняваше в читателското ми сърце. През цялото време докато четях книгата през мен премина от вихър от емоции – смях, тревога, възмущение от нелеката съдба на Уве до сълзи, които ме накараха да затворя книгата с леко натежало сърце. Но въпреки това, всичко си струваше, защото такива истории изпълнени с човечност и доброта се срещат рядко в книгите, а в истинският живот още по- рядко.

„Хората са такива, каквито са, заради онова, което вършат, не заради онова, което приказват.“

Уве е 59 годищен мъж, който не се церемони с нищо и с никого. Казва това, което мисли в прав текст и въобще не му пука дали ще обиди някого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща – особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое – не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си.

Но Уве невинаги е бил толкова заядливо старче. От съвсем млад с всички сили се е борил с живота. Обичал е – така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но за съжаление Соня не е вече до своя Уве. И Уве не знае как да продължи напред. Не намира смисъл да живее повече – няма за какво и за кого. Остава му само да сложи в ред делата си и да каже сбогом на света, който вече не му е по мярка.  Но това не е съвсем така, защото новите му приказливи и колоритни съседи и една нахална проскубана котка имат какво да кажат на Уве и ще го направят по най- забавният и неповторим начин.

Отначало не разбирах Уве. До голяма степен ми беше антипатичен и адски заядлив към всички и всичко. Не разбирах постоянното му лошо и сприхаво настроение. Идваше ми да зарежа книгата и да се насоча към някое по- приятно четиво, но въпреки това ми се искаше да дам шанс на Уве, поради някакви причина. Разбира се , с напредване на сюжета става ясно защо Уве се държи по този начин.

„Не че Уве умря, когато Соня го напусна. Той просто спря да живее.“

Безкрайно много му симпатизирах, че до край остана верен на своите принципи. Скромен, трудолюбив, справедлив, честен, упорит, Уве е от онези герои, които не се забравят лесно. Въпреки тежката си съдба, Уве остана човек с главно Ч. Човек, който ще ти помогне, когато си в затруднено положение, защото така трябва да се постъпи. Уве не обича да задава излишни въпроси, не обича ненужни разговори. Уве е човек на действието.

„Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.“

Сред страниците на книгата ставаме свидетели на една чиста и неприкосновена любов, която се среща веднъж в живота. Любов, която е извън времето и пространството. Соня – неговата единствена и неповторима Соня! Соня, която придава цветност в живота на Уве. Двамата бяха толкова различни във всяко отношение, но всъщност родени един за друг. Любов като тяхната е достойна за възхищение. Моментите, в които Уве посещаваше Соня ме караха да настръхвам и да чета със свито сърце, защото бяха толкова специални и съкровени. Определено тяхната любовна история няма да я забравя никога.

„Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея.“

„Човек на име Уве“ е една дълбоко човечна история, която ще ви трогне, разсмее. ще ви накара да се замислите за наистина важните и стойностни неща в живота, за които си струва да живеем. Скромен, трудолюбив, справедлив, честен, упорит, Уве е от онези герои, които не се забравят лесно. Човек, който ще ти помогне, когато си в затруднено положение, защото така трябва да се постъпи. През цялото време докато четях книгата през мен премина от вихър от емоции – смях, тревога, възмущение от нелеката съдба на Уве до сълзи, които ме накараха да затворя книгата с леко натежало сърце. Но въпреки това, всичко си струваше, защото такива истории изпълнени с човечност и доброта се срещат рядко в книгите, а в истинският живот още по- рядко.

„Тайните убежища“ – Жером Лубри

(издателство „Ентусиаст“, брой страници 360, цена 20лв)

„Тайните убежища“ е един от най- добрите трилъри, които съм чела през живота си. Честно, не знам, откъде да започна. Тази книга тотално ме отвя. След като затворих последната страница няколко минути бях, като зашеметена и единствената ми мисъл беше „какво по дяволите се случи току-що???“. Жером Лубри е гениален и ако ѝ останалите му книги са на такова високо ниво, то искам да притежавам цялото му творчество. Написал е гениален психо трилър, който със сигурност ще изненада и най- големите почитатели на жанра. Определено доста се е постарал с изучаването на психологията, която толкова великолепно е вплел в абсолютно всеки елемент в историята. „Тайните убежища“ , както сами ще се уверите е изградена върху доста сложна и изкусна сюжетна линия, която макар в самото начало да няма нищо общо помежду си, то в края всеки елемент се подрежда в перфектно изграден пъзел. А краят, ах този край! Толкова много искам да говоря за него, но пък не искам да развалям удоволствието на бъдещите читатели на книгата. За мен беше адски изненадващ, въздействащ и гениален – един от най- добрите финали на книга, на който съм попадала.

Един от най- важните елементи върху, които е структурирана сюжетната линия е баладата „Горският цар“ на Гьоте, написана през 1782 година. В баладата Горският цар е зъл дух, който често се свързва с Дявола. Баладата е обект на различни тълкования. Някои виждат в нея алегория на съзряването, на преминаването от детството в зряла възраст, а други я свързват с болестта. В цялата книга има препратки към баладата, както и цитирани откази от нея. В края на книгата авторът ни е споделил и какви тълкования е използвал в книгата си.

„Времето е несигурно понятие…“

Въведението в „Тайните убежища“ започва с лекцията на професор Франсоа Вилмен, който твърди, че никъде няма информация за историята, която ще разкаже пред студентите си. Още тук на читателя трябва да му светне лампичката, че в тази история има нещо нередно.

Запознаваме се с младата журналистка Сандрин Водрие, която тъкмо е започнала работа в малко градче в Нормандия. Скоро след това Сандрин получава известие, че баба ѝ, която никога не е виждала е починала и е оставила завещание. Така Сандрин се заема със задачата да изпразни къщата на баба си, която се намира на малък самотен остров край бреговете на Нормандия. Когато пристига на това сиво и студено място, Сандрин открива няколко възрастни обитатели, живеещи в нещо като затворено общество. Всички те описват баба ѝ като очарователен и сърдечен човек – твърдения, които са много далеч от представите на Сандрин. Въпреки, че младата жена е посрещната топло и гостоприемно от малцината жители, обстановката на острова е някак си странна и напрегната, и сякаш всичко е обгърнато в сивота и тъмнина. Броени часове след като прекарва на това странно място, Сандрин осъзнава, че обитателите пазят тайни. Нещо или някой ги ужасява. Но защо тогава никой от тях не напуска острова?

Докато се опитва да опознае хората, които са имали пряка връзка с баба ѝ, Сандрин научава за ужасна трагедия сполетяла острова през 1949г.

През 1949г. нацистка военна база е превърната във ваканционен лагер, за да помогне за заздравяване на психическите и емоционални травми на десет деца. Персоналът и децата са изолирани от външният свят, за да могат децата да се възстановят и приобщят обратно към нормалния живот чрез игри, обучение, добра храна. Всичко изглежда твърде идилично, за да бъде направено просто с добрия намерения, нали? И тези съмнения придобиват плътност с изказването на директора на лагера, като нарича това „експеримент“. Но какъв? Атмосферата, която витае е странна, мрачна и на моменти злокобна. И тук се появява Горският цар. Включването му в историята е плавно и загадъчно. От децата става ясно, че всяка вечер биват посещавани от Der Erlkönig. Така Горският цар придобива митологична форма на зло същество, което иска да отведе децата в тъмната гора. Но какво общо има бабата на Сандрин във всичко това?

“ Хората се крият зад думата лудост, когато не могат или не искат да погледнат в лицето някоя странна реалност.“

Няколко дни по- късно Сандрин е намерена лутаща се на плажа в малкото градче Вилер-сюр-Мер, цялата покрита в кръв, която не е нейна. И от този момент нататък вече, не знаеш кое е истина, кое е халюцинации, плод на развинтеното въображение на Сандрин или добре прикрита лъжа, за да се измъкне от предполагаемо убийство. С тази изключително сложна задача се заемат комисар Дамиен и психоложката Вероник Бюрел, които първо трябва да установят самоличността на Сандрин и малко по- малко да я изведат от добре изградените и „убежища“, чрез които е прикрила сериозни психологически травми. С напредването на сюжета историята придобива зловещи оттенъци, които ще доведат до неочаквани разкрития. И един финал, който ще ви остави безмълвни.

Стилът на писане на Жером Лубри е много увлекателен и приятен, Не разчита на дълги и безсмислени описания, а напротив – всяка дума е добре подбрана, със стегнати и въздействащи изречения. Действието се развива бързо, без излишни и отегчителни обяснения, а изцяло сме фокусирани върху историята. В самото начало може да ви се стори, че връзките на героите са нелогични, но с напредването на историята, става ясно, че всичко е изградено изключително логично, без абсолютно никаква пукнатина в сюжетната линия. Определено се надявам да видим и други преведени книги на автора.

„Тайните убежища“ е изключително мистериозна, зловеща, брутална и откровено болна история. Написана адски майсторски и няма да преувелича гениално, историята ни въвлича в дебрите на психологическите травми и убежищата, които човек гради, за да се спаси от болката. Една умопомрачителна и заплетена история,в която всеки уж небрежно подхвърлен елемент, има своето значение за цялостната картина накрая. Тази книга тотално ме отвя. След като затворих последната страница няколко минути бях, като зашеметена и единствената ми мисъл беше „какво по дяволите се случи току-що???“. Жером Лубри е гениален и ако ѝ останалите му книги са на такова високо ниво, то искам да притежавам цялото му творчество. Написал е гениален психо трилър, който със сигурност ще изненада и най- големите почитатели на жанра.

„Корона от корал и перли“ – Мара Ръдърфорд

(издателство „Емас“, брой страници 336, цена 17лв)

„Корона от корал и перли“ е дебютният роман на Мара Ръдърфорд и като такъв резултат е повече от впечатляващ. Адски много се вълнувам, когато ми предстои да се запозная с изцяло нов свят, който си има свои митология, правила и начин на живот. Авторката е създала оригинален и пъстър свят с интригуващи персонажи, които ще приковат вниманието ви от самото начало. Мисля, че досега не съм чела фентъзи, чието действие се развива в морето и ми бе супер интересно да се запозная с океанския народ на Варания.

Действието в романа се развива плавно, като по този начин имаме възможност да се запознаем с новия свят, неговите обитатели, техните традиции и обичаи. Запознаваме се с митологията на океанския народ и с всичко свързано с начина им на живот. Допадна ми идеята, че варианците поставят красотата на жените на пиедестал, което ще бъде ключова сюжетна линия в историята. В историята имаме политически интриги, деспотични владетели, предателства, сражения, нетипична любовна история – накратко – всички добри компоненти за едно завладяващо YA фентъзи четиво.

Нор и Зейди са близначки и живеят във Варания – място, където женската красота е издигната на пиедестал. Нито един физически недостатък не биват приет в обществото им, като това, разбира се, си има причина. Старейшините избират най- красивото момиче от всяко поколение, за да го отпратят към забранените брегове на сушата за съпруга на принца на Илара. Иларското владичество налага на варинците да живеят бедно, но във водите под колибите им се крият богатства – вълшебни розови перли, най- ценните от които са в близост до смъртоносни кървави корали.

Наближава времето старейшините да изберат бъдещата кралица от поколението на Нор и всички знаят, че избраницата ще бъде сестра ѝ – Зейди. При инцидент в детството им Нор се порязва на кървав корал, докато търси перли. В резултат на това през лицето на Нор минава грозен белег, който за добро или зло я предпазва от високите очаквания на майка ѝ. Но съдбата ѝ е подготвила изненада. След необратим инцидент младото момиче е изпратено на мястото на сестра си да се омъжи за принц, по- студен от камък. За Нот бързо става ясно, че дворцовият живот е изтъкан не от блясък, а от безброй опасности, интриги и безскрупулност.

Нор беше основният разказвач в историята и заради това успях да я опозная малко по- добре от останалите персонажи. Отраснала с идеята за красотата и колко ценна може да бъде тя, Нор през целия си живот се е опитвала да оправдава очакванията на цялата общност. Докато в един злощастен инцидент, както споменах малко по- горе целият ѝ живот се преобръща. Нор най- накрая може да живее спокоен живот, който не е обвързан с идеята да бъде следващата кралица на Илара. Вече спокойно може да плува и да се гмурка в търсенето на перли, с които да помага на семейството си. Но тайно вътре в себе си желае да напусне Варания и да опознае обширния свят. Адски много ми хареса борбеният дух на Нор. Беше едно смело и духовито момиче, което не се отказваше, колкото ѝ трудности да се изпречваха на пътя ѝ, а продължаваше с хъс и високо вдигната глава напред. Хареса ми обичта и привързаността, която изпитваше към Зейди. И в името на тези чувства и за миг не се разколеба, когато трябваше да жертва себе си, за да спаси своята близначка.

От друга страна очаквано или не, Зейди беше пълна противоположност на Нор. Беше по- смирена, отговорна и тиха. Изпълняваше стриктно наставленията на майка си, която я подготвяше за бъдещата принцеса на Илария. Но любовта не познава граници и правила и в това се уверява самата Зейди, която се оказва влюбена. Толкова силно иска да изгради връзката си с момчето, в което е влюбена, че прави всичко възможно, за да остане във Варания – дори и невъзможното. В един момент се оказа, че Зейди може да бъде също толкова смела, борбена и опърничава като сестра си, но на каква цена? Определено очаквам с нетърпение следващата книга, за да видя как ще се развият образите на сестрите. Ще е интересно.

„Корона от корал и перли“ е история за дълг, чест и смелостта да се бориш за хората, които обичаш, въпреки трудностите, с които ще се наложи да се справиш. Авторката е създала оригинален и пъстър свят с интригуващи персонажи, които ще приковат вниманието ви от самото начало. Мисля, че досега не съм чела фентъзи, чието действие се развива в морето и ми бе супер интересно да се запозная с океанския народ на Варания. В историята имаме политически интриги, деспотични владетели, предателства, сражения, нетипична любовна история – накратко – всички добри компоненти за едно завладяващо YA фентъзи четиво.

*Благодаря на издателство „Емас“ за предоставената възможност!

„Голямата панда и Малкия дракон“ – Джеймс Норбъри

(издателство „Изток-Запад“, брой страници 160, цена 19,90лв)

Кое е по-важно – попита Голямата панда – пътят или целта?
– Компанията – отговори Малкия дракон.

„Голямата панда и Малкия дракон“ е една от най- прекрасните и очарователни книги, които съм имала възможността да прочета. Историята за тези двама симпатични герои е разказана с малко думи, но въздействат толкова силно. С кратки изречения, но изпълнени с много мъдрост и философия. А илюстрациите включени в книгата освен, че са супер живописни и красиви, допълват историята по свой собствен начин. Джеймс Норбъри е създал едно невероятно пътешествие, което би се харесало на читателите във всички възрасти. Нужно ви е само едно спокойно кътче и топла напитка, за да се насладите и впуснете в импровизираното приключение на Голямата панда и Малкия дракон.

Двамата приятели пътуват заедно през годишните времена – денем и нощем, в дъжд и пек. Докато странстват сред природата, те откриват надежда и вдъхновение в заобикалящия ги свят, като си дават сметка, че и след най- мрачните дни пак ще настъпи пролет.

Почувствайте успокоителното влияние на Голямата панда, която ни припомня истински важните неща, докато се наслаждава на обикновените моменти. Проучете околната обстановка с любопитството на Малкия дракон, който може да е дребен на ръст, но има голямо сърце. Станете част от пътешествието през вечно сменящите се сезони, докато двамата приятели се учат как да живеят за момента, да се справят с неувереността си и да преодоляват трудностите в живота.

„Есента дойде – каза Голямата панда – и скоро ще настъпи зимата.
– Ооо – отвърна Малкия дракон, – значи повече уютни вечери заедно… с чай.“

Идеята за книгата се заражда в труден период за автора, когато съвсем случайно му попада книга за будизма. След прочетеното той преосмисля живота, като цяло и решава още повече да помага на другите. Присъединява се към самаряните, като поема обаждания от хора, страдащи от самота, тревожност и депресия, които са търсили помощ. Потресен от огромното количество човешко страдание Джеймс Норбъри решава да основе малка група за подкрепа, но за съжаление разпространението на Ковид слага край на плановете му. Стопирането на този проект обаче се превръща в нещо супер вдъхновяващо и красиво, а именно автора започва да пише и рисува картини, за да преобрази идеите си по прост и достъпен начин. Благодарение на това начинание в резултат се ражда тази книга, която стъпва върху будистката философия, но я предава по съвършено разбираем и простичък начин.

„Листата умират – отбеляза Малкия дракон.
-Не тъгувай – отвърна Голямата панда. – Чрез есента природата ни показва как можем да си отидем красиво.“

Красивите илюстрации, които изобилстват в книгата са изпълнени със спокойствие, топлина и уют, като заедно с текста действат наистина успокояващо.Чрез диалозите и разсъжденията, които водят помежду си Голямата панда и Малкия дракон ни показват, че е нужно съвсем малко, за да се почувстваме наистина щастливи. Преминавайки заедно през сезоните, двамата приятели откриват спокойствието и радостите в на пръв поглед малките неща. Има нещо магично в това да уловиш големите идеи с малко думи и точни илюстрации.

„Голямата панда и Малкия дракон“ е една от най- прекрасните и очарователни книги, които съм имала възможността да прочета. Двамата очарователни приятели се учат как да живеят за момента, как да се справят с житейските трудности. Преминавайки заедно през сезоните, двамата приятели откриват спокойствието и радостите в на пръв поглед малките неща. А илюстрациите включени в книгата освен, че са супер живописни и красиви, допълват историята по свой собствен начин. Джеймс Норбъри е създал едно невероятно пътешествие, което би се харесало на читателите във всички възрасти.

Топ 10 на любимите ми книги за 2021г.

Честита Нова година, книжни приятели!

Измина още една странна година, която си беше предизвикателство за всеки един от нас. Но колкото ѝ да бе трудна силно вярвам, че всеки ще извлече нещо от положително от нея – и ще я запомни не само с лошото. Надявам се всичко лошо вече да е зад гърба ни и новата година да ни донесе повече положителни неща. На прага сме пред нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. В личен план за мен годината беше сравнително добра, семейството и приятелите ми са живи и здрави – какво повече да искам. В книжно отношение годината беше повече от страхотна. Успях да прочета прекрасни, стойностни и запомнящи се книги. Запознах се с доста нови автори, част от които се превърнаха в мои любимци. Най- накрая успях да се запозная с творчеството на Агата Кристи, която успя да ме спечели още с първата прочетена книга. Разбира се, напреднах още малко с творчеството на любимият ми Стивън Кинг. Тази година успях да прочета 65 книги, с което ,мога да кажа, че съм напълно удовлетворена. Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Излишно е да казвам, че ми беше страшно трудно да избера само десет книги, защото те бяха доста повече. Затова няма как да не спомена „Брулени хълмове“ от Емили Бронте, „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд, „Смърт край Нийл“, „Убийство в Ориент Експрес“ и Азбучни ибийства“ на Агата Кристи, „Изгревът на Аврора“ и „Пламъкът на Аврора“ на Джей Кристоф и Ейми Кауфман, „Ема“ от Джейн Остин, „Утопия Авеню“ от Дейвид Мичъл и други.

За поредна година отново искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и , които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Благодаря за доверието! Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „22 ноември 1963″ – Стивън Кинг

„Дамски гамбит“ – Уолтър Тевис

За първа година ще поставя две книги на първо място. „22 ноември 1963“ и „Дамски гамбит“ успяха да ме впечатлят еднакво и нямаше начин да избера само една от тях, която да оглави първото място.

„22 ноември 1963“ беше първата ми прочетена книга за 2021г. и се оказа една от най- впечатляващите и стойностни книги на Краля. Веднага след книгата изгледах и сериала, който за мое учудване се оказа доста добър, а Джеймс Франко в главната роля беве просто блестящ. За пореден път се възхитих на Краля за неговото необятно въображение, като този път е съчетал исторически събития с фентъзи елемент.

Действието в романа се развива и в наши дни, и в миналото. Главният герой Джейк Епинг е гимназиален учител в Лисбон Фолс и наскоро се е развел. Две събития внезапно го изваждат от релсите на монотонното му ежедневие. Първото е съчинението на курсист на тема „Денят, който промени живота ми“.Второто – изненадващото признание на Ал Темпълтън, собственик на закусвалня, който съобщава на Джейк, че много скоро ще умре от рак на белите дробове, затова ще му довери голяма тайна: в склада на заведението има врата към миналото.Ал е кроял планове да предотврати убийството на Кенеди, като ликвидира Лий Осуалд. Тъй като е на прага на смъртта, той убеждава Джейк да осъществи замисъла му.Джейк няколко пъти пътува в миналото, докато при поредното си завръщане в 2011 узнава, че Ал се е самоубил. Времето му изтича – налага се да действа незабавно, преди закусвалнята да бъде разрушена, иначе няма да изпълни обещанието си да спаси Кенеди.

„Дамски гамбит“ до толкова успя да ме впечатли, че веднага щом затворих последната страница ми се искаше да започна романа отначало. Уолтър Тевис е създал вдъхновяващ, стойностен и прекрасен роман, който вярвам, че ще впечатли всеки читател. Екранизацията на Нетфликс с участието на Аня Тейлър-Джой е умопомрачително добра.

Историята на талантливата Бет Хармън се разгръща динамично като напрегната шахматна битка, с каквито романът на Уолтър Тевис е изпъстрен. След смъртта на майка си мрачната и безнадеждно самотна Бет е изпратена в сиропиталище, където обичта и емоционалната подкрепа са заменени със зелени хапчета за „успокоение“. Единственото бягство от сивотата и апатията се оказва шахът. Победа след победа, порасналата Хармън си извоюва място сред шампионите – територия, запазена само за мъжете до този момент. Славата обаче задълбочава отчуждението ѝ и страха, че ще пропилее таланта си. Облекчение ѝ носят единствено алкохолът и зелените хапчета – зависимост, сравнима с тази към любимата игра. Бет води битка с вътрешните си демони също толкова ожесточено, колкото и тази на шахматното поле. Но дали ще излезе победителка и в двете?

2. Проектът „Аве Мария“ – Анди Уеър

След „Марсианецът“ с интерес следя творчеството на Анди Уеър. В интерес на истината не си падам по научната фантастика, но благодарение на автора това ,малко по- малко започна да се променя. Проектът „Аве Маррия“ се оказа страхотна фантастика, която със сигурност може да се нареди до „Марсианецът“.  Отчасти научна мистерия, отчасти зашеметяващо междузвездно пътешествие, „Проектът „Аве Мария“ е разказ за открития, теории и оцеляване и запознанство с един интересен извънземен вид.

Райланд Грейс е единственият оцелял участник в отчаяна, съдбоносна мисия – и ако се провали, човечеството и самата Земя ще загинат. Само дето в момента той не го знае. Не помни дори собственото си име, а камо ли природата на своята задача или как да я изпълни. Знае единствено, че е спал много, много дълго време. И току-що се е събудил, за да открие, че се намира на милиони километри от дома, само с два трупа за компания.  Колегите му от екипажа са мъртви и докато спомените му се завръщат мъгляво, той осъзнава, че е изправен пред невъзможна задача. Съвсем сам на този малък кораб, сглобен набързо от всички правителства и космически агенции и запратен в дълбините на космоса, от него зависи да се справи със заплаха, която грози с гибел целия ни вид.

3. „Моя мрачна Ванеса“ – Кейт Елизабет Ръсел

„Моя мрачна Ванеса“ е от онези книги, които се помнят дълго, след като сте ги прочели. Определено книгата не е за всеки, защото заради специфичната си тематика не всеки ще може да я хареса и оцени. „Моя мрачна Ванеса“ е изпълнена с мрак, гняв, безсилие, които постепенно се разстилат из страниците на романа. Книгата ще ви разтърси и разгневи – ще ви хвърля от една крайност в друга.  Авторката се е постарала максимално автентично да представи всеки един аспект от историята по- възможно най- искреният и брутален начин. История вдъхновена от реалността, в която за съжаление много млади момичета са попадали. Хареса ми психологическата страна на книгата. Авторката е изградила толкова добре психологическите портрети на насилника и жертвата, с което успя наистина да ме впечатли. „Моя мрачна Ванеса“ бих я определила, като съвременна и модернизирана версия на „Лолита“. В интерес на истината книгата не е за всеки, но в същото време ми се иска да се прочете от колкото се може повече хора, защото темите, които са засегнати в нея са обществен проблем.

4. „Долорес Клейборн“ – Стивън Кинг

„Долорес Клейборн“ е история, каквато може да се роди само във въображението на Краля. Брутално добра книга, която е разказана доста нестандартно. В историята нямаме действие, нито цял отбор персонажи. Долорес Клейборн просто разказва своята история такава каквато е- брутална, истинска, настръхваща, докосваща, автентична… За пореден път Краля ме изуми с това колко добре познава женската душевност и психика. В десетки книги е показвал това свое умение, но в тази книга е надминал себе си. Книгата трябва да се прочете, за да разберете какво имам предвид.

Долорес Клейборн ще разкаже историята си. Само дето от полицията не очакват тъкмо такава история.

Долорес Клейборн ще направи самопризнание…

Ще разказва бавно. Няма да позволи да я пришпорват. Ще го направи по своя си начин, без да спестява подробностите и да щади чувствата – своите или на когото и да било. Това е истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Истина, която отвежда до пределите на мрака. Тя е грубовата, цапната в устата и може би малко огорчена… но пък е смела и находчива: винаги знае какво да направи от лимоните, с които животът непрекъснато я замеря. Вместо да мрънка, Долорес се бори, а когато убийството е единственият вариант, ами… тя убива. И разказва онова, което човек споделя само когато вече няма какво да губи.

5. „Бурята на века“ – Стивън Кинг

Още едно произведение на Кинг попада в любимците ми за годината. За пръв път четох книга, която е написана под формата на сценарий. Първите около 20-30 страници ми бяха доста трудни за четене – губех се в историята, бърках персонажите и самото четене ми беше безинтересно. Но след като свикнах с тази форма на исказ, то историята ми потръгна и я „глътнах“ за отрицателно време. Не знам поради какви причини, но не съм попадала на кой знае какви отзиви за книгата, а тя е доста добра и заслужава повече внимание. Интересното е , че историята се развива на остров Литъл Тол, където живее и Долорес Клейборн. Обожавам когато Кинг вкарва и други познати персонажи, събития или места от други негови книги.

Задава се страшна буря – синоптиците я наричат “Бурята на века”, – която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият.

За първи и единствен път в забележителната си кариера Стивън Кинг ни представя история, създадена специално за телевизията. Но, както самият Майстор споделя: “Бурята на века” не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма”.

6. „Невидимият живот на Ади Лару“ – В. Е. Шуаб

За създаването на един от най- великолепният и изключителен роман в творчеството на Виктория Шуаб ѝ е отнело цели десет години. Да, точно така! Авторката е отделила десет години работа върху тази книга. И резултатът е повече от впечатляващ. „Невидимият живот на Ади Лару“ е книга събитие. За пореден път се прекланям пред безкрайното въображение на Шуаб, което за пореден път е създало един тотално различен свят със свои закони и правила. Авторката отново успя ме очарова със своя неповторим приказен стил на писане – тя не твори просто думи, а магия. Историята на Ади Лару е написана толкова красиво и емоционално, че ще я помните дълго, след като сте забравили самата Ади :).

„Невидимият живот на Ади Лару“ е история за цената, която трябва да платим в името на свободата си; за волята да си създадеш място в света; да се изправиш и продължиш напред, когато е адски трудно; за непрестанната борба със самия себе си; за любовта, която си струва да изживееш; за това да бъдеш запомнен… просто запомнен от някого.

7. „Алиби“ – Агата Кристи

Романът „Алиби” се нарежда сред безспорните шедьоври в жанра. Самата Агата Кристи го определя като свой фаворит. През 2013 г. „Британската асоциация на писателите на криминални романи“ обявява „Алиби“ за най-добрият криминален роман, публикуван някога.

Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Не бях чела абсолютно никакви мнения и коментари за романа и единственото, с което всъщност бях запозната беше краткото резюме на гърба на задната корица на книгата. Но само как успя да ме изненада тази книга, събрала в себе си една необикновена история. Впечатли ме със своята нестандартност, с начина, по който е изградена самата история и най-вече със стила на написване на книгата, който си е чисто удоволствие. Агата Кристи с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една зашеметяваща развръзка, която ще ви остави с отворена уста.

Роджър Акройд знае твърде много. Знае, че жената, която обича, е отровила първия си съпруг. Знае, че някой я изнудва. А сега вече знае, че тя бе отнела собствения си живот. Всеки момент едно писмо ще му разкрие и кой е мистериозният изнудвач. Но Акройд умира, преди да успее да го прочете…

Еркюл Поаро поема разследването. Случаят е толкова необичаен, че дори и гениалният детектив няма идея как да го реши…

‌8. „Малки жени“ – Луиза Мей Олкът

„Малки жени“ е една от най- красивите, очарователни и нежни истории, които съм чела. Трогателната история за четирите сестри успя да ме докосне и разчуства по най- милият начин, Усмихвах се, забавлявах се, вълнувах се с всички тях. Романът на Луиза Мей Олкът е огледало на епохата, в която живее американската писателка, родена през 1832 г., но в него откриваме ясните черти на съвременността. Заедно с момичетата на Олкът извървете болезнения път на израстването, срещнете отношението на обществото към жената и вдъхнете живот чрез силата на таланта.

„Малки жени“ е една от онези вечни класики, които се предават от поколение на поколение, от майка на дъщеря, между сестри или най-добри приятелки. Вечният шедьовър на Луиза Мей Олкът е книга за всяко дете. По мил и деликатен начин тя предава своето послание за повече доброта, смирение и любов, от които имаме такава нужда във все по-объркания свят, в който живеем.

Има романи, които успяват да си пропряват път през времето и да се превърнат в класика. Причината за това е, че успяват да надскочат злободневието и да ни открехнат прозореца към вечните теми. Такава е историята на четирите сестри, вдъхновяваща и докосваща сърцата на читателите от поколения – красивата Мег, смелата Джо, талантливата Бет и романтичната Ейми

9. „Часът на чудовището“ – Патрик Нес

„Часът на чудовището“ е една трогателна, човешка и до болка откровена история, до която си заслужава да се докоснете. От няколко години си я бях набелязала за четене, но така ѝ не проявявах смелост да я прочета. Вярвам, че за всяка книга си има определено време, в което ще бъде оценена възможно най- добре. Историята от първите няколко страници успя да ме докосне, а до финала ѝ бях наистина емоционално опустошена, защото толкова много се бях привързала към героите и ми се искаше да има друг край за тях – по- щастлив. Но както знаем в живота не винаги всичко завършва щастливо и красиво. А тази история е точно такава. История, която за съжаление е често срещана в реалния живот. Стилът на Патрик Нес е толкова увлекателен и въздействащ, че нямам как да не му отредя място в ревюто. Лиричен и мелодичен, без излишни описания, които да изглеждат, като кръпки в сюжета. Всяка една дума, всяко изречение са точно на мястото си – право в целта. А сцените с Чудовището и Конър са толкова ярко и автентично представени, че ме караха да се възхищавам на всяка една от тях. Чудесно свършена работа на Патрик Нес, за което свидетелстват множеството награди, които е получил за този възхитителен роман. Адмирации!

„Часът на чудовището“ е от онези книги, които оставят трайна следа в съзнанието и сърцето на читателите. Един прекрасен стойностен роман за загубата, болката, битката с неизбежното, преодоляването на страховете и израстването във всичките му фази.

10. „Мизъри“ – Стивън Кинг

Още един брилянтен шедьовър на Краля, който с удоволствие прибавям към любимите ми негови книги. „Мизъри“ е провокираща книга, която е едно своеобразно пътешествие в човешката душа. Книга, която поставя много теми за размисъл от всякакво естество. Книга, която не се забравя лесно. Книга, в която ще откриете огромният талант на Краля. Действието в романа се развива плавно, а обстановката е тягостна, задушаваща и безнадеждна, която те кара да се замислиш за живота и колко крехък може да бъде.

След жестока автомобилна катастрофа писателят Пол Шелдън е спасен от най-голямата си почитателка Ани Уилкс, която обожава всичките му книги за Мизъри. Тя го отвежда в уединената си къща и шинира изпонатрошените му крака, а в замяна той само трябва да напише една много специална книга – за любимата й героиня. Защото ако не го направи, тя има много начини да го принуди. Единият е иглата. Другият е брадвата. А ако и те не помогнат, тя много ще се ядоса – ама наистина много…

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

  1. „Часът на чудовището“ – Патрик Нес

2. „Моя мрачна Ванеса“ – Кейт Елизабет Ръсел

3. „Светлината, която не виждаме“ – Антъни Доер

4. „Кръв и мед“ – Шелби Махурин

5. „Лейла“ – Колийн Хувър

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2020 година.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно !