„Гондолата на времето“-Ева Фьолер

(Издателство „Ибис“,стр.374,цена 13,90)

изтеглен файлСедемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в… червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва…

Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно…

Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.

––––––––––––––

Исках да прочета книгата главно поради необикновеният сюжет.Много са малко книгите с пътувания във времето,а и аз мисля,че досега не съм чела  подобна книга.Искам да обърна внимание и на корицата,знам че книга не се съди по корицата,но тази просто е разкошна и няма как да я подмина.Благодаря на издателство „Ибис“,че са запазили оригиналната корица-уникална е.Книгата се чете много леко и приятно,неусетно и ти се пренасяш в историята.Ева Фьолер е пресъздала толкова добре живота през тази епоха,че успях да си представя как са живеели хората тогава и как на Ана ще и бъде трудно да се впише в тази обстановка.

Книгата беше написана много добре,нямаше излишни описания,а персонажите бяха изградени отлично и всеки един от тях имаше своето място в историята.Леко се изненадах,че книгата се състои от пролог,4 части и епилог,защото главно съм свикнала книгите да се разделят с глави.Авторката е събрала толкова много историческа информация,която е поднесена леко и по интересен начин,по който може да накара читателят да научи по нещо.Някои неща ги знаех,защото обичам да изучавам история,но други научих от книгата,за което се радвам.Примерно не знаех термините за измерване на часовото време.Венеция винаги съм я свързвала с баловете,които са били много пищни,с гондолите и с красивите исторически сгради.

Ана ми беше симпатична,макар на моменти да постъпваше глупаво,но това не е от значение,важното е,че беше отдадена в мисията си.Хареса ми,че бързо се приобщи в 15 век без много да се глези.Макар,че в реалният живот да не можеше без козметика,телефон и най-вече без айпода,през 15в. тя беше готова да се изправи пред трудностите,които я съпътстваха.Също така Ана ме впечатли с това,че я беше грижа за хората в миналото и не ги изостави,а се опитваше да им помогне.

Себастиано,ах този Себастиано.Той е един от героите,в които веднага се влюбваш,а и с тези сини очи е направо неизбежно.От самото начало излъчваше някаква мистерия и потайност,която ми хареса.След като с Ана се срещтнаха в настоящето разбрах,че ще бъдат идеалната двойка.Обичам героите с чувство за хумор,а Себастиано определено имаше такъв,но някак специфичен,с което допълнително ми хареса.Когато с Ана си разменяха шеги бяха много сладки.

Останалите герои също бяха интересни и успяха да ме накарат да ги обикна.Бартоломео (или Барт,както го наричаше Ана) беше приятел на Себастиано и който също помагаше в изпълняването на мисията.Клариса,която също,като Ана беше попаднала в миналото беше малко противоречив герой.Ту можеше да и се вярва,ту не можеше,защото постоянно лъжеше,но все пак беше очарователна.Мариета също ми хареса,незнам защо,но това с което се занимаваше не ми се стори толкова вулгарно,колкото е в наши дни.Отдавам го на това,че образът и беше много положителен.

Искам да спомена и маската,която е главната причина за цялата тази история.През цялото време бях в очакване каква роля ще изиграе.Липсваше ми само любовната история,която беше твърде малко развита.Щеше ми се да има повече моменти между Ана и Себастиано.Но се надявам в следващите книги тяхната връзка да се развие повече.

„Довиждане минало-помислих си.Тук беше ужасно.И прекрасно.Най-невероятната и вълнуваща ваканция,която някога съм имала.“

„Гондолата на времето“ е повече от прекрасна книга и напълно си заслужава четенето.Книгата ви пренася във Венеция през 1499г. и заедно с Ана ще изживеете едно незабравимо приключение.Каквото и да следва в другите две части от трилогията съм обедена,че отново ще бъдем въвлечени във вълнуващи приключения.Силно я препоръчвам за хора с приключенски дух. : )

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s