(издателство „Ибис“,стр.344,цена 12,90)
В гимназията Феърфийлд, в предградията на Чикаго, всички знаят, че общуването между съученици от южната и северната част на града може да бъде взривоопасно.
Бритни Елис живее в северната. Тя е богата и красива, златното момиче на училището. С една дума – има перфектен живот. Или поне умело успява да накара всички около нея да вярват в това. Но зад безупречната репутация на Бритни се крият сложни семейни отношения…
Алехандро Фуентес живее в южната – бедняшката част на града. Той е корав и груб, известен сред съучениците си като лошото момче, член на опасната банда „Кървавите латиноси“, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Затова никой не е наясно с най-голямата му тайна – желанието му да излезе от бандата и да постъпи в колеж.
Когато през последната година от гимназията Бритни и Алекс са принудени да си партнират в часовете по химия, те изобщо не са очаровани. А арогантността на Алекс му изиграва лоша шега, когато се хваща на бас с един от приятелите си, че ще успее да свали Бритни. И когато между двамата започват да прескачат искри, никой не предполага, че това, което в началото е било невинна игра, съвсем скоро ще се превърне в сериозна опасност, когато бандата се почувства застрашена…
–––––––––––––––––
Към тази книга нямах абсолютно никакви очаквания,не бях запозната със сюжета на книгата,както и с авторката.На пръв поглед сюжета изглежда доста клиширан.История за лошото момче и перфектното момиче,които отначало не се понасят,но след това се влюбват и заживяват щастливо.Но има едно голямо „Но“,историята далеч не е такава,каквато на пръв поглед изглежда.Тя е доста по различна и много по дълбоко и емоционално развита.Макар в първите страници да звучи клиширано,историята неусетно те грабва и искаш да се потопиш в света на Брит и Алекс,и да преживееш всички емоции заедно с тях.Също така ми хареса,че авторката е заложила на двете гледни точки на двамата герои,което позволява на читателят да вникне по-дълбоко в живота и проблемите на всеки един от тях.
Неслучайно книгата започва с думите на Брит „Всички знаят,че съм съвършена…“.Бритни е момиче,което е посветило живота си в това да бъде перфектна във всичко-идеална ученичка,идеална приятелка,идеална дъщеря.Но на пръв поглед животът,който си е изградила за пред останалите,далеч не е толкова прекрасен колкото изглежда.В семейството и е пълен хаос,връзката с родителите и е трудна,а за капак на всичко майка и има цялата власт над нея,и постоянно и втълпява,че трябва да е перфектна.Затова тя не беше уверена в себе си,не допускаше лесно хората,които и бяха приятели в своя истински свят.Но се радвам,че с напредване на историята.тя леко по-леко успя да се изчисти от стериотипите,които и бяха налагани цял живот,да се изправи срещу родителите си и да повярва най-накрая в себе си.Въпреки,че в някои ситуации да исках да я хвана за раменете,да я разтърся и да и кажа „Момиче,какво правиш по-дяволите“,вътрешно аз се радвах,че започваше да се променя и да отстоява своите позиции,макар в някои моменти да не бяха много правилни.Също така едно от нещата,които харесах в Бритни беше голямата любов,която изпитваше към сестра си и грижите,които полагаше за нея.
Алекс Фуентес-мексиканското лошо момче.Той е арогантен,нахакан и най-важното,участник в опасна банда наречена „Кървавите латиноси“.Но също като Бритни,той си е изградил свой образ за пред останалите.Вътрешно той иска да напусне бандата и да постъпи в колеж.Но излизането от бандата може да му струва прекалено скъпо-неговият живот.В началото и Алекс,като останалите имаше същото мнение за Бритни,че е превзета,богата,надута и „перфектна“.Но принудени от обстоятелствата те трябва да си сътрудничат по един проект по химия.Което същевременно означава,че ще трябва да се опознаят.На пръв поглед Алекс и Бритни са от различни полюси,но както знаем противоположностите се привличат.Във времето,в което прекарват заедно заради проекта,те започват да се преоткриват,Алекс разбира,че Бритни е далеч от момичето,за което се представя,а Бритни мисли за Алекс,че е едно добро момче,което е израстнало в лоша среда.Неусетно започват да изпитват симпатии един към друг,но и двамата са прекалено горди да си го признаят,дори и пред себе си.Впоследстие и двамата осъзнаха,че чуствата им са прекалено силни,за да ги крият.Те дотолкова се промениха.че откриха своето истинско „аз“,за пред останалите и на двамата наистина не им пукаше какво ще кажат хората.Любовта им беше пламенна и страстна,изградиха много силна връзка помежду си,която им помагаше в трудните моменти.
И двамата имаха своите най-добри приятели.Бритни в лицето на Сиера,а Алекс в това на Пако.Бритни имаше страхотна приятелка,споделяха си всичко,дори и най-съкровенните си тайни.А Пако беше,като брат за Алекс,беше готов на всичко за него,дори и да даде живота си.Дори и грешките,които правеха Алекс и Бритни,те имаха своите верни приятели,които да ги подкрепят и сплотяват.
До краят на книгата и двамата извървяват дълъг път.Макар и не през цялото време да бяха хванати ръка за ръка,сърцата им се обичаха и винаги намираха своя път заедно един към друг.
„Перфектна химия“ е за любовта,която си струва да изживееш,макар и трудностите,които я съпътстват.Книгата ми хареса със своята емоционална история,с героите,които не бяха съвършени,но истински и с големи сърца.Съпреживявах всичко с тях и щом към края дори се разплаках,означава,че книгата си е струвала четенето.Разбрах,че ще има още две книги за братята Фуентес,така че ги очаквам с огромно нетърпение. : )
*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност да прочета тази страхотна книга.
mybooksaremyworldblog 