Аферата „Зелда“ – Филипа Грегъри

(издателство „Еднорог“,стр. 496,цена 19,90)

197853_bФилипа Грегъри е изключително популярна в България със своите исторически романи, а с „Аферата Зелда” доказва, че се справя по същия блестящ начин със съвременен сюжет, който ни държи в напрежение до последната страница. Грегъри чудесно познава отвътре лабиринтите на книгоиздателския бизнес, рекламната машина, включваща безброй интервюта и телевизионни появи, както и безкрайните литературни турнета из различни градове. Сред целия този блясък обаче остава най-важният въпрос – трябва ли писателят да компрометира своята творческа същност, сключвайки сделка с дявола, за да се качи на скоростното влакче на масовата литература за бърза употреба?

Филипа Грегъри е добре позната на читателите,предимно с историческите си романи. Най-вече с поредицата си за Тюдорите. Наричана още „кралицата на историческия роман“ Филипа определено  е един от най-добрите съвременни автори. И именно нейните романи са в основата на един от най-интригуващите и интересни сериали „Бялата кралица“. Но в „Аферата Зелда“ виждаме Филипа в съвсем различно амплоа. В романа няма да откриете добре познатите дворцови интриги,нито крале и кралици, а ще се потопите в напълно съвременна и завладяваща история. С което доказва,че освен с историческите,може да се справи така добре и със съвременните сюжети. Запозната съм със стила на писане на авторката и във времето съм прочела няколко нейни книги. Затова и имах големи очаквания към този роман и за радост,очакванията ми бяха напълно удовлетворени. Книгата ме изненада с нестандартният си сюжет,тук Филипа е по-дръзка от всякога,по – смела и определено доста си е поиграла с въображението си.  Изградила е много добре своите персонажи,всеки носеше своята си харизма и индивидуалният си характер,бяха реалистично представени,както и самата история. В тази съвременна история се разказва за измамата,за изневярата,както към партньора,така и към самия себе си,за предателствата от най-неочакваните хора и за преоткриването към себе си.

Нашата главна героиня Изобел Латимър,която е писателка,пише добри философски романи,уважавана е от всички,печелила е десетки престижни награди. До тук животът ѝ може да ви се струва прекрасен,но не е. Съпругът ѝ страда от частична инвалидност и така Изобел е принудена да се справя сама с всичко. Веднъж по – време на работна среща  с агента си Трой Изобел споделя,че е в затруднено положение и се нуждае от пари. На двамата им хрумва идеята Изобел да напише лековат съвременен роман,който да се хареса на по-голяма част от читателите и да се изстреля нависоко към литературната стълбица. Въпреки,че не е много доволна от това да пише такъв тип литература,тя е готова на всичко,за да излезе от затрудненото положение, в което се намира. Единственото ѝ условие е никой да не разбере,че тя е автор на книгата. Използването на псевдоним не е достатъчно,затова тя и Трой буквално създават нова личност. Създават Зелда Виър,тя е дръзка,секси,ярка,не признава табута и граници – тя е всичко,което Изобел не е. Създават съвършено нов човек,но отприщват нещо,което едва ли са подозирали.

„Понякога да излъжеш боли повече,отколкото да бъдеш излъган“

Последните страници леко ме бяха отчаяли,мислех си,че всичко ще свърши просто така – без надежда за Изобел. Но последната страница направо ме шокира –  тъкмо,когато си се отказал от този възможен край и той се оказва възможен и те хваща неподготвен.

Романът е един вид критика към днешното общество,което оценява повърхностните неща,а отхвърля стойностните. Мнозина копнеят за блясък и лукс,но не осъзнават какво може да стои зад всичко това. Но в същото време книгата разкрива,че всеки човек има нужда понякога от малко промяна,за да бъде различен и удовлетворен от себе си.

В „Аферата Зелда“ ще бъдете въвлечени в един свят на измами,предателства,забранени чувства. Авторката е изградила прекрасна и поучителна история,която на моменти ще ви шокира,ще ви затрогва и ще ви накара да се замислите за истинските и стойностни неща в живота. Защото луксът и парите не са най-важното в живота,а понякога точно те могат да са пътят към ада.

*Искрено благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност !

„Къде си,Аляска“- Джон Грийн

(издателство „Егмонт“,стр.238,цена 9,90)

9789542709619В живота на Майлс Халтър не се случва нищо. Затова решава да тръгне да търси, както бе казал поета, „Великото Може би“. (А поетът всъщност е Франсоа Рабле). Пътят го отвежда до гимназия „Кълвър Крийк“, където животът е всичко друго, но не и скучен. И там го чака Аляска Йънг. Прекрасната, умна, забавна, секси, самоунищожителна, пълна с проблеми и напълно пленителна Аляска Йънг. Тя въвлича Майлс в своя свят, показва му „Великото Може би“ и открадва сърцето му.

От доста отдавна исках да прочета книгата,но причината поради,която все не посягах към нея беше,че знаех какъв ще бъде краят. Но наскоро се бях замислила,че както в живота,така и в книгите не винаги трябва всичко да завършва щастливо. И така реших,че вече е дошъл моментът да я прочета и си я закупих. Сега докато пиша тези редове искам да изкажа огромното си съжаление,че не съм прочела книгата още когато излезе. Книгата тотално ме завладя,не мога да ви опиша през какви емоции преминавах,когато я четях – прелестна е !

Това е първата самостоятелна книга на Джон Грийн,която чета (преди няколко месеца прочетох „Сняг,вали“,но както знаете тя е в съавторство с други двама автори) и надмина очакванията ми. Винаги ме удивлява как авторът представя толкова пълнокръвни образи,в които читателят да се припознае и да си каже „Хей,този прилича на мен“ или „Даа, и аз съм правил подобно нещо“. Определено не е лесно за един автор да успее да влезе в света на тийнеджърите и да мисли като тях – поради това си качество Джон Грийн се превърна в един от любимите ми автори (още един автор,който изгражда реалистично своите герои е Рейнбоу Роуъл ). И в този роман Грийн пише за едни от любимите си теми,като страха,любовта,смъртта и размислите за живота. Макар книгите му да са насочени към младите читатели,мисля,че трябва да се прочетат от всеки,защото засягат наистина сериозни теми. „Къде си,Аляска“ отначало може да ви се стори леко клиширана,но историята изведнъж така се преобръща,че със сигурност ще бъдете изненадани.

287-jДействието се развива в гимназията „Кълвър Крейк“,където заминава да учи нашият главен герой Майлс. Тих и срамежлив Майлс попада на място,което завинаги ще го промени. Среща хора,които никога не си е мислил,че ще срещне,но точно те станаха най-добрите му приятели. И там неочаквано среща прелестната Аляска Йънг,която е водовъртеж от емоции и той е на път да се изгуби в тях. И както със сигурност знаете,когато доброто момче и лошото момиче се срещнат – винаги единият се влюбва в другият. Покрай съквартиранта си и Аляска Майлс пропушва,започва да пие и да прави пакости на другите с тях. И точно когато всичко е прекрасно,всички се забавляват,един ден всичко се преобръща….

42108a8b4e8e56186e56f373a340cba8Беше ми изключително интересно и забавно да се потопя в света и мислите на Майлс (Шиши),Полковника,Аляска,Такуми и Лара. Всеки един от тях беше представен толкова реалистично,че неусетно ги почувствах,като много близки приятели. Образът на Аляска ми хареса най-много. Винаги съм се впечатлявала от хора като нея – тя е дръзка,смела,живееща за мига.Въпреки,че беше едно 16 годишно момиче в себе си носеше някаква дълбока мъдрост,която на моменти бе неразбрана от другите.

279685562Въпреки,че знаех какъв ще бъде краят на книгата,обратът в нея страшно много ме изненада. Наистина изненадата беше голяма,но и заради това,което стана след обрата. Започваш да се замисляш за живота и върху голямото „Може би“,чиито отговор търсеше Майлс в книгата.

Корицата въпреки,че е семпла на мен адски много ми харесва. И сега,след като вече съм прочела книгата,разбирам какво символизира тя. Представям си как димът излиза от леко притворените устни на Аляска Йънг,а после бавно изчезва и отнася всичките ѝ проблеми със себе си.

„Къде си,Аляска“ е книга за любовта,страха и приятелството,което се заражда уж на шега,но се оказва,че е нещо по – дълбоко. Книга,която след себе си оставя много въпроси и теми за размисъл. Книга,която ще остане,като мил спомен в сърцето ми – дори и след като съм я прочела се сещам за моменти и фрази от нея и осъзнавам,че ми липсва света на Джон Грийн  (затова вече съм се насочила към следващата негова книга : ) ). По книгата предстои и филм,който чакам с огромно нетърпение.

collage

Ето няколко цитата от книгата:

  1. „- Понякога не те разбирам – казах й. Тя дори не ме погледна. Просто се усмихна на телевизора и каза: – Никога не ме разбираш, именно за това става дума.“

2. “ – Защо пушиш толкова бързо? – попитах.
Тя се усмихна с цяло задоволство и каза:
– Вие пушите, за да се насладите. А аз пуша, за да умра.“

3.  „Ако хората бяха дъжд, то аз щях да съм роса, а тя ураган.“

4.„Какъв е смисълът да живееш, ако дори не опиташ да направиш нещо забележително?“

5. .“Рано или късно идва мигът, в който осъзнаваме, че всички, които плуваме във времето, в крайна сметка биваме отвлечени навътре от мъртвото течение… накратко, че с всички ни ще се свърши.“

6.„Последните думи на Томас Едисън били „Тук е много хубаво“. Не знам къде е това „тук“, но мисля, че е някъде и се надявам да е хубаво.“

„Ема“ – Алегзандър Маккол Смит

(издателство „Еднорог“,стр. 368, цена 15 лв.)

20151125_0046„Ема“ е една от най-разпознаваемите класики в световната литература. Тя е дело на една от най-влиятелните жени в литературата,а именно Джейн Остин. Голяма част от критиците казват,че „Ема“ е най-добрата творба на Остин и е нейната „визитна картичка“. Романът през годините има и множество филмови екранизации. Но днес няма да си говорим за „Ема“ на Джейн Остин, а за „Ема“ на Алегзандър Маккол. Преди да премина към ревюто  искам да кажа и няколко думи за „Проекта Остин“.

„Проектът Остин“ е кампания на издателството Harper Collins,в която съвременни автори ще пренапишат 6 от романите на Остин,за да звучат по – съвременно на новото поколение читатели.Като до сега на български за издадени три от романите – „Абатството Нортангър“, „Разум и чувства“ и „Ема“, за което искам да отправя адмирациите си към изд.“Еднорог“, които са решили да издадат поредицата.Благодарение на този проект читателите,които  не си падат по класиките,ще имат възможността да ги прочетат,но в съвременният им вариант.

Да си призная, не съм чела оригиналният вариант на „Ема“ и си нямах  представа с какво се захващам.Но книгата ме изненада доста приятно със своята свежа и забавна история.Чете се много леко и приятно, макар, че е изпълнена с доста описания авторът е съумял да ги напише интересно и не натоварващо.Някои от героите бяха изключително големи образи и напълно ме накараха да се потопя в атмосферата на книгата.

DSC02554йКнигата ни пренася  в едно от малките и китни провинциални градчета в Англия,изпълнено със своите симпатични и гостоприемни жители.Главната героиня Ема е една от онези досадни многознайки,които постоянно искат да се бъркат в живота на хората и винаги смятат,че знаят кое е най – доброто за тях.Тя е богата,красива и умна,свикнала всичко да ѝ се поднася на готово и не оценяваща истинските важни неща в живота.Поради своя си егоизъм не успя да използва своя потенциал докрай ,като личност,защото главно беше заета да пренарежда живота на другите,докато своя го беше оставила на заден план.Беше си изградила собствен свят,в който живееше и не виждаше реалността,която я заобикаляше.Докато един разговор с един от приятелите ѝ не я промени изцяло.Започна да вижда живота по нов начин и силно искаше да се промени,искаше да премахне този си свой егоизъм.Определено Ема беше един от най- интересните характери и герои,които съм срещала в книги някога.

Един от героите,които много харесах беше бащата на Ема г-н Удхаус.Беше много мил с всички,винаги бе готов да помогне на някого и в същото време беше очарователно старомоден по свой си начин. Единственото нещо в него,което не ми допадна беше неговата маниакалност. Тя се състоеше в това,че постоянно се притесняваше за нещо. Притесняваше се примерно,че когато е в помещение с много хора може да се зарази с вирус или когато е на вън може да завали,да се намокри и да се разболее – общо взето г-н Удхаус беше ужасно притеснителен човек.Но пък постоянно  казваше по някои и друг бисер,с което най-вече ме спечели,като например : „ако момичетата продължат да посещават местната гимназия, те чисто и просто ще забременеят“.

Самите ситуации на нагласени срещи,манипулирането на съседи и интригите,които Ема правеше между приятелите си ми бяха изключително интересни и забавни. А комичните ситуации,в които изпадаха някои от героите ме караха буквално да се смея на глас. Хареса ми,че авторът не е прекалил със съвременните елементи в романа,а е запазил атмосферата на оригиналната „Ема“. Също ми хареса,че е пресъздал онзи изтънчен и специфичен хумор,който само англичаните имат. Книгата е изпълнена и с много поуки,които карат читателят да се замисли за живота.

В „Ема“ ще срещнете колоритни и забавни герои,куп комични ситуации и съвсем малка доза драматизъм. А ако сте фенове на Джейн Остин прочете и тази съвременна версия на един от най-големите ѝ шедьоври и съм сигурна, че ще останете приятно изненадани. Нищо друго не ви остава освен да си направите чаша чай,да се настаните удобно и да прочете една съвременна класика.

*Искрено благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност !

Любимци за м.Април

Отново измина неусетно още един месец,който отново беше изпълнен с добри книжни попадения,сериали,музика… Получих няколко книги от издателствата,за което искам страшно много да им благодаря,защото иначе нямаше да мога да се докосна до някои наистина прекрасни книги. И в този ред на мисли искам да благодаря на издателствата „Ибис“., „Емас“ и „Orange Books“ – страхотни сте ! И за да не се получи отново огромен пост,мисля вече да преминем към любимците ми в различните категории за месец Април.

DSC02555к.jpgТова са книгите,с които се сдобих през април.За съжаление не успях да прочета всички,но през следващите няколко седмици  ще поправя тази грешка.И седемте са толкова красиви,че не спирам и за миг да им се радвам.А тези,които успях да прочета се оказаха многооо интересни и грабващи още от първата страница.

DSC02564lА в тази малка купчинка са книгите,които прочетох.За някои може да са малко,но на мен са ми напълно достатъчни.Обичам когато чета дадена книга да ѝ се насладя максимално дълго,а не да я прехвърля набързо само и само да премина към следващата (както съм забелязала,че правят някои от блогърите). И четирите книги са тотално различни една от друга,но всяка беше изключително добро попадение.Ако искате да прочетете ревютата им,може да ги намерите в дясно от този пост.

И отново в любимците ми попада сериалът „Новите съседи“ .Страшно добър и забавен сериал,всеки един епизод е различен от предходния,но си приличат по безумните комичните ситуации,които буквално са една след друга.Излъчват го всеки ден по BTV Comedy.

За моя огромна изненада този месец попаднах на един сериал,който са го давали преди няколко години,но тогава така и не ми допадна.Става въпрос за сериалът „Шепот от отвъдното) на който попаднах съвсем случайно по Fox Life. Първият епизод изгледах с голям интерес и започнах да си го следя.В сериала се разказва за Миранда,която може да вижда и да общува с духове.Тя им помага да довършат дела,които не са успели да довършат,когато са били все още живи.След като им помогне духовете преминават в отвъдното.Доста интересно сериалче е ,не знам дали ще се превърне в един от любимите ми сериали,но засега го следя с интерес.

И през изминалият месец няколко козметични продукта бяха неизменна част от мен.

collagenТази палитра на Sephora я имам може би от декември месец миналата година.Имам няколко други палитри,които ползвам ежедневно и за тази все не ѝ оставаше време.Докато миналият месец вече реших,че ѝ е дошъл моментът.Палитрата е прекрасна за ежедневен грим,цветовете са добре пигментирани и доста трайни.Цветовете са в кафяво-бежовата гама с изключение на един цвят (лилавият).Доволна съм от нея и ще си я ползвам през идващите летни месеци.А дизайнът на опаковката е адски сладък,палитрата е във формата на тефтерче,което я прави много удобна  за носене в козметичен несесер или в чанта.

DSC02560Този фон дьо тен на Avon Calming Effect също го имам от няколко месеца,но чак сега му дойде редът.Тъй като го поръчвах по каталог не бях сигурна,че цветът ще ми пасне. Но за радост цветът се оказа напълно подходящ за моят цвят на кожата.Фон дьо тенът е матиран и издържа учудващо дълго.Средно покривен е ,но ако го използвате за през деня мисля,че ще ви бъде от полза,а ѝ ако си търсите бюджетен вариант този е напълно подходящ.

DSC02558А най-голямото ми попадение през изминалият месец определено беше червилото от матовата серия на Golden Rose.Чела съм много хубави отзиви за тях,но не очаквах,че червило толкова много ще ми хареса.Цветовете от серията са доста разнообразни.Издържат много дълго време на устните,като съвсем леко ги изсушават.Определено ще се сдобия с още няколко цвята,а моето червило е  № 02,което е в кафявата гама с розов под тон.

И отново ще завърша с любимите ми песни за месеца.Отново изборът ми за топ 5 беше много труден,но успях да включа най-открояващите се песни.

1.Най-слушаната песен за април беше тази на Iggy Azalea, доста различна песен в нейния репертоар.Страшно зарибяваща,когато си я пускам сутрин веднага ме разведрява и забравям за съня.

2.Другата най-слушана бе тази. Много свеж и зарибяващ трак и съм сигурна,че ще е един от хитовете на лято 2016.

3.Следващата любима песен е на тази изгряваща девойка.Харесва ми бийта,текста а бе трепач си е песента 😀

4.Следващата е на Zayn,който отново ме изненадва,вече втора негова песен ми е сред фаворите. Харесвам го като изпълнител и дано да пожъне успехи,като самостоятелен изпълнител.

5. И завършвам с това красиво изпълнение от Ariana Grande. 🙂

E, приятели това бяха любимците ми за месец Април.Надявам се да ви допадне някои от предложените книги,сериали или музика. 🙂

„Последните оцелели“#1 (Живота,какъвто го познавахме)-Сюзан Бет Пфефър

(издателство „Ибис“,стр.370,цена 13,90)

jivota-kakyvto-go-poznavahmeБезгрижният живот на шестнайсетгодишната Миранда приключва, когато огромен астероид удря Луната и я измества от орбитата ѝ. Цунамита помитат крайбрежията, земетресения пропукват континентите, вулканична пепел скрива слънцето и потапя земята в мрак. Тийнейджърката, която доскоро е изпълвала страниците на дневника си с притеснения за лоша оценка по математика и вълнения относно абитуриентския бал, сега споделя страховете си от гладна смърт и болестите, които изтребват голяма част от населението. Заедно с майка си и двамата си братя Миранда се бори за оцеляването си в този непознат, сякаш лишен от бъдеще свят. Едно момиче израства сред катаклизмите и се превръща в смела, самоотвержена млада жена, която се опитва да съхрани най-ценния ресурс на човечеството – надеждата.


От началото на годината това ми е третата книга,която е свързана с апокалипсис и наистина не знаех какво да очаквам от точно тази книга.Но трябва да призная, че останах адски очарована от нея,както и много силно ме докосна самата история.Когато започнах да чета книгата се изненадах,че е написана под формата на дневник,това леко ме притесни  дали книгата ще ми допадне в този вид.Но след първите прочетени няколко страници,толкова бях погълната от историята,че дори не забелязвах тази малка подробност.Авторката е написала толкова реално изглеждаща история,че на моменти дори беше леко стряскащо. Почуствах се част от историята,част от героите,изпитвах техните чувства,емоции,желания – както се казва влязох във филма ( в случая книгата 🙂 ).Определено авторката доста умело може да пресъздава емоции и чувства,които да накарат читателят да се почуства част от историята. Книгата се чете много леко,не е написана със сложни думи,няма излишни описания,но те кара да се впуснеш в дълбоки размисли за живота.Какво ще се случи,ако подобно нещо наистина се случи ? Дали хората ще се сплотим или ще бъдем още по – егоистични ? Дали ще мога да се справя и да оцелея ?

Отначало се запознаваме с Миранда,която е ученичка и единствените ѝ грижи са оценките ѝ и какво ще прави на бала си, докато един астероид не удря Луната,което автоматично означава,че това е началото на краят на Земята.

tumblr_movssmuZYA1r2o9xqo1_500Всичко започва със съобщения по новините,в които се съобщава,че астероид ще премине в близост до Луната и не трябва да има никакви опасения за живота на Земята.Когато настъпва деня на това явление,всички са навън за да наблюдават случващото се.Всички са във възторг,когато виждат астероида преминавайки през нощното небе,когато се случва най – страшното.Луната бива ударена и изместена от орбитата ѝ. В началото всичко продължава както си е било, с леки промени например,като спиране на тока. Но впоследствие промените започват да стават все по ужасяващи и човечеството е принудено да оцелее по – всякакъв начин.

„Всеки ден, когато си лягам да спя, си мисля каква тъпачка съм била да изпитвам съжаление към себе си предишния ден. Средите са по-лоши от вторниците, а вторниците са по-лоши от вторниците през предишната седмица, което означава, че всеки утрешен ден е по-лош от днешния. Защо да се самосъжелявам днес, когато утре ще е по-зле?“.

Изключително много харесах Миранда,която от началото на книгата до самият ѝ край,претърпя голяма промяна. От момиче,което не знае какво иска до смело и силно момиче,което  е готово на всичко,за да спаси семейството си.Дори когато и идваше да закрещи и заплаче,вътрешно намираше сили,за да остане силна заради семейството ѝ,което се нуждаеше от нея (макар в началото да не мислеше така). Мат по – големят брат беше голяма опора за всички. Беше най – хладнокръвен от цялото семейство,никога не се предаваше,колкото и лоша да беше дадената ситуация и мислеше повече за семейството си,отколкото за самия него,което беше много мило. Джони, който бе най – малкият от тримата, трябваше да бъде най – силният от всички,защото именно той трябваше да оцелее и да се спаси. Мъчно ми беше за всички тях,че трябваше да преминат през страшни трудности,като загуба на любими хора. А майка им – тя със сигурност беше с най – силният характер,остана силна до краят макар,че не и беше никак лесно,държеше всичко под контрол и успя да се справи. Най – много ме спечели с това, че мислеше адекватно в напрегнати моменти и именно тя се досети,че трябва да се запасят с провизии,които впоследствие спасиха цялото семейство.

„Никога досега не съм осъзнавала, че мога да обичам толкова дълбоко. Не съм подозирала, че съм готова доброволно да пожертвам нещо заради други хора. Не съм знаела колко възхитително може да бъде вкусът на сока от ананас или топлината на печката с дърва, или мрънкането на Хортън, или усещането за чисти дрехи върху току-що изтърканата и измита кожа. […] аз си обещах тържествено от сега нататък,  до края на живота си всеки ден поне за миг да си напомням колко е ценно това, което имам.

„Живота,какъвто го познавахме“ слага началото на една вълнуваща трилогия.Авторката е изградила един стряскащо постапокалиптичен свят,в който освен промяната на климата,водата,храната и надеждата също е на привършване. Книгата те кара да се замислиш за живота и да оценяваш и да се радваш и на най малкото,което имаш. Препоръчвам книгата на всеки,който иска да погледне по един нов начин на живота.

*Искрено благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност !

„Елизабет е изчезнала“ – Ема Хийли

(издателство Orange Books,стр.336,цена 14,90)

199735_b„Елизабет е изчезнала“ е може би една от най- странните и същевременно прекрасни книги,които съм чела.Не е изпълнена нито с динамика или екшън ,но те докосва по един силен и затрогващ начин,който те кара да се чувстваш привързан към книгата и историята поместена в нея.Като за дебютна книга Ема Хийли се е справила страхотно,написала е книгата много увлекателно и забавно,а ѝ е засегнала може би една от най – ужасните болести „Алцхаймер“.Но описва болестта по един лек начин,който не те натоварва,а напротив да те кара да искаш да четеш още и още от книгата.Страшно много ми хареса главната героиня Мод,която макар и да беше покосена от болестта си оставаше една добра и мила старица,която винаги бе готова да помогне с каквото е необходимо.

Искам да похваля издателството за прекрасната двойна корица,която са направили.Едната корица е заглавната,която виждате,а в другата са поместени мнения за книгата от световни уважавани издания и автори.

А сега без повече излишни приказки,а направо да преминем към историята. : )

collage.jpgВ книгата се запознаваме с 82 годишната Мод,която както споменах страда от „Алцхаймер“.Забравя за броени минути абсолютно всичко –  от това,че си е приготвила чаша чай или препечена филийка, до това да забравя името  на дъщеря си или внучка си.Но едно нещо никога не забравя,а то е че най- добрата ѝ приятелка Елизабет е изчезнала.За да не забравя постоянно разни неща за целта винаги в себе си Мод носи малки цветни листчета,в които да си записва. Толкова са много,че са препълнили чантата и джобовете на дрехите ѝ , а и са разпръснати из цялата къща,на които по – голяма част от тях е написано „Елизабет е изчезнала; Трябва да намеря Елизабет ! „.Но никой  не ѝ вярва,че Елизабет е изчезнала и в отчаянието си Мод решава да предприеме собствено разследване.Започва да звъни на синът ѝ,който между другото е главният заподзрян за изчезването ѝ. Отива до къщата ѝ,дори нахлува в нея,разпитва съседите,стига до там да пусне обява в местният вестник,но всичко това завършва без успех.Елизабет е изчезнала и може повече никога да не я види.

elizabet-e-izcheznala-orange-blog.pngНо изчезването на Елизабет не е единствената мистерия,която трябва да се разкрие.В книгата се развиват две сюжетни линии- едната е тази в настоящето,а другата в миналото,когато Мод е била още ученичка и се случва нещо неочаквано, сестра ѝ Суки изчезва безследно.Семейството ѝ и полицията започват да я издирват,но няма и следа от нея,нито улики,които да подпомогнат за откриването ѝ.Така тези две сюжетни линии вървят паралелно в книгата и в спомените на Мод. Мистерията със Суки лично на мен ми беше малко по – интересна,колкото повече четях,толкова повече бях въвлечена в историята и търсех улики заедно с героите.Макар на моменти и аз да бях объркана,като Мод в нейното разследване вътрешно знаех,че Елизабет е добре,докато при Суки нещата не стояха така.Въпреки всички трудности Мод успява да разбере причината за изчезването на Елизабет,а ѝ си спомня нещо съществено,което довежда до разкриването на престъпление от преди седемдесет години.

Въпреки трудният живот,който води Мод си оставаше добродушната старица,която на моменти и да бе неразбрана,заради обърканото ѝ поведение,бе заобиколена от любящото си семейство,което я обичаше и подкрепяше.С Мод преминах през една емоционална история,изпитах най – различни чувства и съм сигурна,че тази книга ще остане дълбоко в сърцето ми.

„Елизабет е изчезнала“ е една прекрасна,емоционална и затрогваща история.История за загубата,за живота и препятствията,които трябва да преминем.Ако си търсите книга,която да не можете да оставите – то това е вашата.

* Искрено благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност !