„Последните оцелели“#1 (Живота,какъвто го познавахме)-Сюзан Бет Пфефър

(издателство „Ибис“,стр.370,цена 13,90)

jivota-kakyvto-go-poznavahmeБезгрижният живот на шестнайсетгодишната Миранда приключва, когато огромен астероид удря Луната и я измества от орбитата ѝ. Цунамита помитат крайбрежията, земетресения пропукват континентите, вулканична пепел скрива слънцето и потапя земята в мрак. Тийнейджърката, която доскоро е изпълвала страниците на дневника си с притеснения за лоша оценка по математика и вълнения относно абитуриентския бал, сега споделя страховете си от гладна смърт и болестите, които изтребват голяма част от населението. Заедно с майка си и двамата си братя Миранда се бори за оцеляването си в този непознат, сякаш лишен от бъдеще свят. Едно момиче израства сред катаклизмите и се превръща в смела, самоотвержена млада жена, която се опитва да съхрани най-ценния ресурс на човечеството – надеждата.


От началото на годината това ми е третата книга,която е свързана с апокалипсис и наистина не знаех какво да очаквам от точно тази книга.Но трябва да призная, че останах адски очарована от нея,както и много силно ме докосна самата история.Когато започнах да чета книгата се изненадах,че е написана под формата на дневник,това леко ме притесни  дали книгата ще ми допадне в този вид.Но след първите прочетени няколко страници,толкова бях погълната от историята,че дори не забелязвах тази малка подробност.Авторката е написала толкова реално изглеждаща история,че на моменти дори беше леко стряскащо. Почуствах се част от историята,част от героите,изпитвах техните чувства,емоции,желания – както се казва влязох във филма ( в случая книгата 🙂 ).Определено авторката доста умело може да пресъздава емоции и чувства,които да накарат читателят да се почуства част от историята. Книгата се чете много леко,не е написана със сложни думи,няма излишни описания,но те кара да се впуснеш в дълбоки размисли за живота.Какво ще се случи,ако подобно нещо наистина се случи ? Дали хората ще се сплотим или ще бъдем още по – егоистични ? Дали ще мога да се справя и да оцелея ?

Отначало се запознаваме с Миранда,която е ученичка и единствените ѝ грижи са оценките ѝ и какво ще прави на бала си, докато един астероид не удря Луната,което автоматично означава,че това е началото на краят на Земята.

tumblr_movssmuZYA1r2o9xqo1_500Всичко започва със съобщения по новините,в които се съобщава,че астероид ще премине в близост до Луната и не трябва да има никакви опасения за живота на Земята.Когато настъпва деня на това явление,всички са навън за да наблюдават случващото се.Всички са във възторг,когато виждат астероида преминавайки през нощното небе,когато се случва най – страшното.Луната бива ударена и изместена от орбитата ѝ. В началото всичко продължава както си е било, с леки промени например,като спиране на тока. Но впоследствие промените започват да стават все по ужасяващи и човечеството е принудено да оцелее по – всякакъв начин.

„Всеки ден, когато си лягам да спя, си мисля каква тъпачка съм била да изпитвам съжаление към себе си предишния ден. Средите са по-лоши от вторниците, а вторниците са по-лоши от вторниците през предишната седмица, което означава, че всеки утрешен ден е по-лош от днешния. Защо да се самосъжелявам днес, когато утре ще е по-зле?“.

Изключително много харесах Миранда,която от началото на книгата до самият ѝ край,претърпя голяма промяна. От момиче,което не знае какво иска до смело и силно момиче,което  е готово на всичко,за да спаси семейството си.Дори когато и идваше да закрещи и заплаче,вътрешно намираше сили,за да остане силна заради семейството ѝ,което се нуждаеше от нея (макар в началото да не мислеше така). Мат по – големят брат беше голяма опора за всички. Беше най – хладнокръвен от цялото семейство,никога не се предаваше,колкото и лоша да беше дадената ситуация и мислеше повече за семейството си,отколкото за самия него,което беше много мило. Джони, който бе най – малкият от тримата, трябваше да бъде най – силният от всички,защото именно той трябваше да оцелее и да се спаси. Мъчно ми беше за всички тях,че трябваше да преминат през страшни трудности,като загуба на любими хора. А майка им – тя със сигурност беше с най – силният характер,остана силна до краят макар,че не и беше никак лесно,държеше всичко под контрол и успя да се справи. Най – много ме спечели с това, че мислеше адекватно в напрегнати моменти и именно тя се досети,че трябва да се запасят с провизии,които впоследствие спасиха цялото семейство.

„Никога досега не съм осъзнавала, че мога да обичам толкова дълбоко. Не съм подозирала, че съм готова доброволно да пожертвам нещо заради други хора. Не съм знаела колко възхитително може да бъде вкусът на сока от ананас или топлината на печката с дърва, или мрънкането на Хортън, или усещането за чисти дрехи върху току-що изтърканата и измита кожа. […] аз си обещах тържествено от сега нататък,  до края на живота си всеки ден поне за миг да си напомням колко е ценно това, което имам.

„Живота,какъвто го познавахме“ слага началото на една вълнуваща трилогия.Авторката е изградила един стряскащо постапокалиптичен свят,в който освен промяната на климата,водата,храната и надеждата също е на привършване. Книгата те кара да се замислиш за живота и да оценяваш и да се радваш и на най малкото,което имаш. Препоръчвам книгата на всеки,който иска да погледне по един нов начин на живота.

*Искрено благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност !

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s