„За Мачу Пикчу завий надясно“ – Марк Адамс

(издателство „Хермес“, брой страници 384, цена 17,95)

199697_bПреди малко повече от сто години младият преподавател от Йейлския университет Хирам Бингам III изкачва Перуанските Анди и се натъква на древен град сред облаците. Мачу Пикчу е последното убежище на инките, което нито археолозите, нито многобройните търсачи на съкровища успяват да открият. Докато един ден Бингам, ученият авантюрист, прототип на Индиана Джоунс, не навлиза смело в гъстата джунгла, за да разкрие за света легендарния град на инките. Днес, един век по-късно, образът му вече не е толкова героичен. Перуанското правителство предявява иск за многобройните артефакти, изнесени тайно от Бингам за САЩ. Какъв е той тогава: велик откривател или самозванец и крадец?
Това се опитва да разбере Марк Адамс, когато решава да тръгне по стъпките на Бингам. Самият той е книжен плъх, който работи в списание за приключенски туризъм и редактира смразяващите кръвта разкази на известни пътешественици. Сега обаче е готов за собствено приключение. Придружен от опитен водач и местни индианци, Адамс повежда читателите към някои от най-красивите райони на Перу: от древната столица на инките Куско до загадъчните руини на Виткос и Вилкабамба. За да потърси отговор на въпроса, който занимава учените още от времето на Бингам: Какво точно представлява Мачу Пикчу?


След един малък маратон от романтични романи,определено имах нуждата да прочета нещо тотално различно и се спрях на тази книга. Не знаех какво да очаквам от нея и за това нямах кой знае какви очаквания и нагласи към книгата. Също така и авторът не ми беше познат и бях в абсолютно неведение какво се крие в това интересно заглавие „За Мачу Пикчу завий надясно“. Но определено книгата се оказа едно добро книжно попадение за мен. И тъй като неведнъж съм споменавала в блога, че обичам да изучавам история, тази книгата е един малък учебник за перуанската история и култура. Като казвам учебник не си мислите, че е написана суховато,напротив написана е като приключенски роман. Интересното е, че самият автор е главен герой в книгата,като описва своите пътувания,премеждия и приключения до Перу, за да посети един от най- известните исторически обекти, а именно Мачу Пикчу.

В първите няколко страници на книгата има две географски карти,които са доста полезни в процеса на четене. Чрез тях читателят може да добие по – ясна представа  за местностите и околностите,които се развиват в книгата. Освен тези карти в книгата също така има и снимки на автора и неговите помощници в това приключение, има снимки и на откривателят на Мачи Пикчу Хирам Бингам и разбира се има снимки и на самият Мачу Пикчу.

Великите открития в историята обикновено са резултат от храбростта и издръжливостта на изследователите.

za-machu-pikchu-zaviy-nadyasno_1_1Самият автор е книжен плъх,което разбира се нямаше как да не ми допадне. Работи в списание за приключенски туризъм,но след дълго обмисляне е предприел свое собствено приключение. Разбира се сам няма как да предприеме това пътуване, затова се доверява на опитен водач в лицето на Джон Лийвърс (който се оказа голям образ) и няколко местни индианци. И така групата ни повежда в едни от най – красивите и забележителни местности и райони  на Перу,като се започне от древната столица на инките Куско и стигнем до загадъчните и тайнствени руини на Виткос и Вилкабамба. В книгата има три сюжетни линии. В първата се разказва за историята и завладяването на инките от испанските конкистадори и съдбата на последните инкски владетели. Във втората сюжетна линия се проследява живота на Хирам Бингам и неговото най – голямо и впечатляващо откритие Мачу Пикчу. А в третата сюжетна линия,която се разказва от авторът за неговите преживявания по време на неговата експедиция в Перу. Постепенно тези три сюжетни линии се сливат в една – нещо,което авторът доста умело е направил.

В книгата има много любопитни исторически факти,които могат да обогатят общата култура на читателят, има пикантни и забавни истории и безброй комични ситуации,които определено придават на книгата щипка свежест.

За мен тази книга беше едно истинско книжно приключение в стил „Индиана Джоунс“. Наред с историческите факти,които без съмнение ми бяха интересни и полезни се забавлявах страшно много с всички герои,които присъстваха в историята.Наистина оценявам самоиронията на автора,която използваше дори и в напечените моменти. Една история поднесена ни с голяма доза хумор и щипка свежест. Ако си падате по историческите факти,приключенията и Индиана Джоунс,то определено трябва да прочетете и да се насладите на тази книга.

*Благодаря на издателство „Хермес“ за предоставената възможност !

„Всичко,всичко“ – Никола Юн

(издателство „Ибис“, брой страници 320, цена 12,90)

1Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнайсет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.
Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.
Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.


„Всичко,всичко“ е една доста нетипична и различаваща се от този тип жанр книга,която те грабва от първият момент. Нетипична,защото – 1.Болестта,за която се разказва в книгата е много рядка,което предизвика интереса и любопитството ми и 2. Книгата е изпълнена с интересни и забавни илюстрации,които са дело на съпругът на авторката. Освен илюстрациите са включени и чатове,имейли,смс- си, графики,които са едно доста хубаво разнообразие към книгата. Очаквах самата история да бъде тежка и прекалено мелодраматична, заради темата,която се засяга,но останах приятно изненадана и очарована от забавната,свежа и романтична история поднесена с лек привкус на драматизъм (нямаше как да се разминем без това). Авторката се бе постарала да ни поднесе болестта и историята на Мади по един наистина лек начин, без да натоварва излишно читателят. Самият стил на писане на Никола Юн  е много увлекателен,не натоварващ,а самите емоции на героите са пресъздадени много истински,което ги прави много по – близки на читателят. В книгата са засегнати доста сериозни теми – например домашното насилие,която тема е актуална в днешно време и всъщност е хубаво, че доста автори дават гласност по тази тема. Другата тема,която ни поднася авторката е за прекомерната и задушаваща любов към семейството, показвайки ни, че такава любов не води до нищо добро  и понякога можем да погубим хората,които обичаме,без дори да го осъзнаваме. Като изключим тези болезнени и сериозни теми ми беше много интересно да проследя развитието на нашите двама главни герои,които наистина извървяха доста дълъг и нелесен път към щастието.

tumblr_o0p885w9SL1t6k5ddo1_r1_500.pngМади е едно 17 годишно момиче,което е израснало между четири бели стени, но въпреки това никога не е преставала да копнее за света,който се разкрива извън тях. Страшно много ми хареса, че обожаваше да чете книги,намираше утеха в тях,както ѝ безброй много светове, в които да помечтае – книгите бяха нейната свежа глътка въздух. През цялото време се възхищавах на Мади за нейната духовна сила и за смелостта и риска,който поемаше в името на това да прекарва съкровени моменти с момчето,което обича. След запознанството си с Оли Мади сякаш се прероди и започна да живее живота си максимално хубаво. Защото да бъдеш жив не е достатъчно – животът трябва да се живее.

Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли. И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.

tumblr_nqczta53001uviskko1_500Оли – момчето,което винаги се облича в черно,но пък за разлика от това,душата му бе цветна и щура. Характерът му ми допадна веднага – забавен, весел, щур, готов винаги за приключения. Оли се оказа страшно голяма опора за Мади. Чрез него тя успя да си възвърне надеждата за живот, успя да открие красотата на живота и тръпката  от любовта във всичките ѝ нюанси. Още от първите погледи,които си размениха и двамата осъзнаваха,че това ще промени живота им. Романтичните моменти между двамата наистина бяха много сладки и нежни. Любовта им се изразяваше в малките и спонтанни жестове , които понякога означават много повече , отколкото сме подозирали.

Как бих могла отново да стана Момичето,Което Чете ? Не че съжалявам за живота си чрез книгите.Всичко,което знам за света, съм го научила от тях. Ала описанието на дърво не е дърво и хиляда целувки на хартия никога не може да се сравнят с усещането от устните на Оли върху моите.

„Всичко,всичко“ е една трогателно красиво написана история  с лек горчив привкус. Една история за любовта в много ѝ разновидности. Любов, която може да те погуби и друга,която може да те спаси и да възвърне надеждата ти за живот. История за мечтите, за вторият шанс за живот, за тръпката от първото влюбване и последиците от него и за семейството с всичките му несъвършенства и недостатъци. След прочита на книгата се замисляме за малките ежедневни неща които правим и които не оценяваме, а точно тези малки неща за други може да са само мечта – затова винаги абсолютно винаги ,трябва да оценяваме всяко едно нещо ! Ако ви се чете или искате да разнообразите с една нетипична история, то „Всичко,всичко“ е точно такава.

*Изключително много благодаря на издателство „Ибис“ за предварителното копие на книгата – много приятна и прекрасна изненада !

everything-everything-nicola-yoon-007edit

Любимци за м.Август

Измина и последният летен месец,но емоциите,които изживях и прекрасните книги,които прочетох, все още ме „държат“ на лятна вълна. Август от към книги беше изключително страхотен успях да се сдобия със страхотни книги.В музикално отношение месецът също беше страхотен,отново доста песни успяха да ме спечелят. А от към козметика – със сигурност това е най- желаната ми покупка за цялата година (погледнете малко по – надолу). И без повече обяснения , нека преминаваме към интересните неща.

dsc02743mПрез август успях да се сдобия с едни от най- страхотните книги. Някои от тях успях да прочета,а други останаха за този или следващият месец.Най- накрая успях да прочета и последните две книги за братята Фуентес и мога да кажа,че останах очарована от тях. Това е една от любимите ми поредици и много ще ми липсва,но пък винаги мога да си я препрочитам.Искам да благодаря на издателство „Ибис“  за предоставената възможност ! 🙂

dsc02746m

Този месец успях да прочета цели 5 книги ( тези от вас,които ме следят,знаят че обикновено чета по 4 книги) и съм много щастлива от този факт 😀 . Книгите са “Всички наши места” – Дженифър Нивън , “Парченца от нашия живот” – Хелън Дънбар , “Правилата на привличането” – Симон Елкелес , “Верижна реакция” – Симон Елкелес , “Тайната история” – Дона Тарт – влюбена съм в абсолютно всички. Страхотни книги !

cropped-pll_season_4За пореден месец любимите ми сериали са „Щурите съседи“ и „Малки сладки лъжкини“,като искам да си поговорим за вторият. През изминалият месец бе летният финал на така обичаният ми сериал „Малки сладки лъжкини“. Епизодът беше умопомрачителен, един от най- интересните и динамични епизоди за сезон 7А. Случиха се няколко важни обрата за сериала,лееше се доста кръв,падаха глави (буквално), имаше драми,любов – общо взето  имаше от всичко по – малко . С нетърпение очаквам ѝ последните 10 епизода,които ще се излъчат през април 2017 и които, ще сложат край на сериала.

Както споменах в началото на публикацията през август се сдобих с най- желаният ми продукт за цялата година.Сдобих се с едно матово течно червило и то не какво да е , а от колекцията на Кайли Дженър. Цветът , с които аз се сдобих е Candy K. Първото нещо,което забелязах бе аромата – много сладък  и ухаещ на ванилия. Пръчицата, с която се разнася червилото е стандартната за този род червила,като с тази се разнася изключително прецизно червилото. Червилото изсъхва на устните за отрицателно бързо време ( може би за 2-3 сек.).Когато изсъхне, червилото буквално се задържа за цял ден освен ако, не похапвате някоя мазна храна,като след това трябва съвсем малка корекция на цвета.Наистина останах много приятно изненадана и очарована от това червило. И след като знам вече,че наистина е много добро съм си набелязала още 2-3 цвята.

collage

А, сега е време да споделя и едни от най – любимите ми песни за изминалият месец.

  1. Определено най- любимата ми  и най – слушана песен е тази на Zayn. От както е самостоятелен изпълнител ми прави страхотно впечатление и песните,които е издал до сега ми харесват всичките. https://www.youtube.com/watch?v=WfqDSnCkaro

2. Втората най -слушана песен е това супер лятно и носещо настроение парче. Със сигурност ще продължа да си я слушам и през следващите месеци.

3. Тези двама сладури определено си пасват в музикално отношение. Страхотна песен !

4.Тази песен на Nick Jonas не ми беше от любимите негови песни, но след този концерт на наградите на  MTV – просто я обожавам ! Споделям live версията на песента от концерта.

5. И завършвам с това супер яко изпълнение от Rihanna  !

Това беше всичко,което успя да ме впечатли и развълнува през изминалият месец. 🙂

П.С. Може би от следващият месец, ще внеса малки промени в публикациите занапред . Имам няколко идеи, но все още ги обмислям.

Благодаря ви,че ме четете ! 🙂

„Сърца за разбиване“ – Али Новак

(издателство „Ибис“, брой страници 280,цена 11,90)

syrca-za-razbivane-korica-ibis-243824-300x0Когато среща Оливър Пери, Стела няма представа, че той е водещият вокалист на „Хартбрейкърс“.
А Оливър не знае, че тя е единственото момиче на света, което не харесва музиката му.
След като сестра й се разболява, Стела Самюълс мисли единствено как да я разсее от мрачните й мисли. Животът й до такава степен се върти около Кара, че тя се отказва да учи в университет, за да бъде до нея. Стела би направила всичко за сестра си – дори да чака на опашка за автограф от „Хартбрейкърс“. И то цели четири часа. Е, поне среща хубаво момче с прекрасни сини очи, докато си купува кафе. Жалко, че няма да го види отново.
Само че животът й внезапно се превръща в истинска сладникава любовна песен. Защото момчето от кафенето е Оливър Пери – водещият вокалист на „Хартбрейкърс“. И макар че тя нарича музиката му боклук, Оливър й дава телефонния си номер и дори цитира реплики от любимия й филм. О, Господи, какво става с живота й?
Но как би могла Стела да бъде с Оливър – да се среща с него, да се смее с него и да лудуват с останалите от групата – когато сестра й е болна от рак и може би умира?


Тази книга я започнах със супер позитивна нагласа и бях напълно сигурна,че няма да ме разочарова. И не бях сгрешила, книгата се оказа едно доста приятно и неангажиращо четиво,което ми донесе само положителни емоции. Книгата се чете буквално на един дъх и е перфектното лятно четиво,като разбира се е подходяща ѝ за настъпващите есенни дни или просто ако ви се чете една лека и романтична история – без значение какъв ще е сезонът. „Сърца за разбиване“ бе изпълнена с много музика,изкуство,романтика,мечти,любов,но едновременно с това ѝ със страх,страхът от неизвестното за един от героите. През почти цялото време щастливите и тъжни моменти се сливаха,за да се получи роман,който да ни накара да гледаме с по – позитивна нагласа към живота и че никога не трябва да губим надеждата, в какъвто ѝ аспекта да се отнася тя. Стилът на авторката ми допадна страшно много- лек,не натоварващ, изпъстрен със свеж хумор и забавни реплики- просто прекрасен !  Самата история може да не е нещо ново,но ви грабва по един изключителен начин,който няма да ви остави,докато не затворите ѝ последната страница. Голяма част от сюжета  заемаше фотографията,която беше ѝ доста важна и ключова част от историята. Винаги съм харесвала, а ѝ възхищавала на хората,които умеят да уловят и най- малкият детайл в една снимка, а в книгата присъстваха много такива моменти.

Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Всеки го сполетява нещо, рано или късно. Въпросът е как ще поемеш удара.

tumblr_o0inw1nipu1tjbzooo2_540Главната героиня Стела успях да харесам почти веднага. Успя да ме спечели с това, че образът ѝ бе изграден много реалистично и бих казала,че дори успях да открия частица от себе си в нея. Тя бе едно съвсем нормално 17 годишно момиче,което все още не е открило себе си,но въпреки това е преживяла много трудни моменти,заради болестта на сестра си. И точно покрай тези  тежки моменти е намерила спасение във фотографията,която се е превърнала,както в нейно хоби и начин на живот, така ѝ в мечта един ден да бъде професионален фотограф. Стела притежаваше също така и много добри качества, тя бе борбена,заявяваше позицията си твърдо и държеше адски много на семейството си,което бе винаги на първо място за нея и наред с всичко това бе несигурна в себе си. Стела бе посветила цялото си време и възможността си за по нататъшно развитие в името на това да прекарва колкото се може повече време със сестра си Кара,която е болна от рак. Брат им Дрю също помагаше в това – О,забравих да ви кажа,че те всъщност са тризнаци (колко сладко 🙂 ).С течение на времето Стела постигна голям напредък в развитието на своят характер – позволи си да започне да си прави планове за бъдещето си и да бъде по сигурна в себе си,разбира се голяма роля в това изигра Оливър.

Животът никога не ти дава почивка. Той е суров и не прощава, и когато те връхлети, имаш само два варианта: да легнеш на земята или да се изправиш и да се бориш.

22Оливър Пери е част от най- известната момчешка банда в Америка „Хартбрейкърс“. Той е мечтата на всяко момиче със своите пронизителни сини очи,с кестенявата си чуплива коса и бунтарският дух, а ѝ  може да разтопи и разбие всяко сърце,което пожелае. Но под този бунтарски дух Оливър,всъщност е едно съвсем нормално и естествено момче. Характерът му  бе доста спонтанен,на моменти бе толкова мил и романтичен със Стела, а в следващият момент ми идваше да му зашлевя един хубав шамар 😀 . Но постепенно успя да се отпусне и да разкрие своята „история“ и да обясни постъпките заради,които нарани Стела на няколко пъти. Оливър също си имаше своето хоби,а то беше… готвенето. Винаги,когато готвеше ми беше много интересно да чета за това и как го прави с огромно старание и желание. Освен това той държеше на момчета от групата адски много, не ги приемаше само като свои приятели, а като свое семейство – между четиримата имаше много силна връзка,която им помагаше в трудните моменти.

Отношенията между Стела и Оливър се развиха много бързо и спонтанно. Малките романтични моменти,които си открадваха бяха наистина много сладки. Радвам се, че след всичко,което преминаха успяха за запазят любовта и връзката по между си.

surcarazbivane

Останалите момчета от групата бяха супер щури,забавни и позитивни. Моментите с тях  бяха страшно забавни и  на някои от техните лудории съм се смяла с глас. Въпреки имиджа,който имат на бунтари и „разбивачи на сърца“, те всъщност са си още деца,които копнеят за лудории,като например да  си организират състезание за надяждане с кетчуп, да се промъкнат тайно в басейна на хотела,да си скрояват номера . Определено най – шантавият и забавен бе Джей Джей. Беше супер голям веселяк и разбира се като всеки тийнеджър  имаше мръсно подсъзнание и винаги бе готов да погоди на някого номер. Зандър бе момчето с очилата и безброй многото алергии. Той също беше забавен и допринасяше за свежестта на групата.  Алек бе най – мистериозният и загадъчен в групата, но въпреки това бе голям приятел и винаги бе готов да изслуша някого. Съжалявам, че не му се даде много възможност да се открие.

„Сърца за разбиване“ е една сладка и романтична история,която ме спечели със своят сюжет, в който фотографията и музиката заемаха голяма част. Книгата е едно свежо и отпускащо четиво , което ще ви донесе само положителни емоции и усмивки. А всички герои са толкова забавни и позитивни, че със сигурност ще се забавлявате заедно с тях. Препоръчвам книгата на всеки,който обича забавните романтични истории, както и на тези които искат да отпуснат с някоя забавна и свежа книга.

*Искрено благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност !

„Тайната история“ – Дона Тарт

(издателство „Еднорог“ , брой страници 621, цена 18,90)

3158023_bЕдно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж – особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче – изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард.
Приемането му в елитния кръг има своя цена – много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение…
И това е само началото.

През 1992 г. е издаден първият ѝ роман „Тайната история”.  Книгата става веднага бестселър и един от най-запомнящите се колежански романи на всички времена. Публикувана е на 24 езика.Произведенията на писателката имат общи теми – за социална класа и социалното неравенство, чувството за вина, и естетическата красота. Те са написани в готически стил близък до романтизма от 19 век.

circle

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност да прочета тази страхотна книга, в замяна на честно ревю !


Имам толкова много неща,които да кажа за „Тайната история“, че не знам от къде да започна. Но най- важното,което трябва да знаете е ,че книгата или ще ви хареса или не – средно положение в случая няма. Дона Тарт определено успя да ме очарова със своят стил на писане. Бих определила авторката, като „класически писател“,защото писането на романи в никакъв случай не ѝ е хоби или някакво задължение,което трябва да изпълни. Тя създава произведения в истинският смисъл на думата,чието създаване на един роман ѝ отнема около 10 години, в които тя прецизно обмисля идеята и самото послание на книгата. Може да ви учуди (или не), но до момента тя има само 3 издадени романа. „Тайната история“ е дебютната ѝ книга,която е започнала да я пише,когато е била  на около 20 години – не мога да повярвам,че толкова младо момиче е написало такъв шедьовър ( и не ,не преувеличавам).  Както казах книгата  мисля, че няма да се хареса на всеки. И не говоря само заради солидният ѝ обем (над 600стр.), а ѝ за това,че трябва да се чете доста внимателно и търпеливо и най – вече между редовете. Книгата е наситена с много метафори, с препратки към гръцката митология, както и с доста препратки към заглавия на произведения,автори и цитати.  И изобщо изкуството,което присъстваше под всякаква форма почти на всяка страница ме очарова наистина много. Изключително много ми хареса богатият език,който е използвала авторката, а прекрасните и спиращи дъха описания напълно ме потопиха в историята. Определено действието в книгата не е от бързо развиващите се. Авторката постепенно ни въвежда в мрачната и мистериозна история на главният герой Ричард.

– А ако красотата е ужас – каза Джулиан, – тогава какво е желанието? Мислим, че имаме много желания, докато имаме едно-единствено. Кое е то?
– Да живеем – отвърна Камила.
– Да живеем вечно – каза Бъни, забил ръка в брадичката си.

donaГероите,които на пръв поглед бяха съвършени,богати, красиви – но,всъщност те бяха далеч от положителните персонажи,които присъстват в почти всички книги. Онова,което ме впечатли най – много в тях бе начинът, по който авторката е изкарала всички техни лоши черти и пороци. Всички те извършиха безумни и брутални неща и докато ги правиха не изпитваха абсолютно никаква вина.  В книгата ни се представят едни противоречиви и многопластови  персонажи,които в един момент биха ви очаровали,а в следващият отвратили , но по някакъв странен начин привличат читателят и го карат да се опита да оправдае всички техни ужасни постъпки. Въпреки, че още в пролога на книгата ни се поднася темата върху,която ще се развива историята – убийството на Бъни,което е извършено от най – добрите му приятели, всъщност не трябва да ви разочарова,защото впоследствие предстоят да се случат куп изненади и обрати. А, краят на книгата е завършен,удовлетворяващ,но ѝ изпълнен с някакво меланхолично неприятно чувство,което оставя у читателят… но ,след като се обмисли всичко си казваш, че няма как да завърши по друг начин и,че това е най- добрият възможен завършек на историята. Всъщност убийството на Бъни не е извършено от жестокост или в момент на гняв, а напротив то е внимателно обмислено от всички. Всички го планират много внимателно до най – малкият детайл,обсъждат го дълго време и в един момент, те не го възприемат като нещо ужасно, а го приемат като нещо обикновено,което  трябва да направят – например,като да изпълнят някакъв колежански проект. На пръв поглед случилото се не го приемат с разкаяние,но впоследствие гузната съвест ги връхлита с пълна скорост,която ще ги преследва до края на живота им. Тази гузност несъмнено остави своя отпечатък върху,всеки един от тях.

В гърдите си усещах ужасяващо и променливо туптене, сякаш под ребрата ми имаше голяма птица, която самоубийствено се блъскаше в кокалената си клетка. 

2

Хенри,който бе да кажем лидерът на групата,героят с най – високомерното поведение,който ѝ в същото време притежаваше някакъв магнетичен чар започна да страда от силно главоболие.Ричард беднякът,който влезе в света на богатите,може би от всички тях,той запази най-човешките си качества и въпреки това гузната съвест не го подмина и започна да страда от кошмари и параноя. Франсис,който до голяма степен се припокриваше с образа на Хенри,но за разлика от него Франсис показваше своята чувствителна страна, започна да страда от паническо разстройство и безсъние. Чарлз постепенно започна да затъва в своят алкохолизъм.Камила,която бе единствената дама в групата,може би остана психически най -стабилна от всички,но ѝ тя си имаше своите слаби места.

„Тайната история“ за мен бе едно прекрасно и мистериозно изживяване. Чрез книгата успях да се запозная с произведения и автори,с които до сега не се бях сблъсквала. Дона Тарт има наистина невероятен талант да пише толкова интересни и увлекателно, че дори ѝ подробните и дълги описания да се четат на един дъх.

Предполагам, че в определен етап от живота си съм имал какви ли не истории за разказване, но сега разполагам само с тази. Тя е единствената, която ще мога да разкажа някога.

„Тайната история“ е един великолепен и интелигентно написан роман. Книга,която на моменти ще ви подтиска ,друг път ще ви оставя без дъх със своята спокойна жестокост. Книга,която едновременно те пленява и отвращава  със своите герои. История,която ще ви накара да се замислите за последствията от едно тежко престъпление,чиято вина бавно,но сигурно унищожава героите. Историята те пленява буквално от първата страница и със сигурност, не бихте оставили книгата, докато не прочетете ѝ последната страница.