„Всичко,всичко“ – Никола Юн

(издателство „Ибис“, брой страници 320, цена 12,90)

1Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнайсет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.
Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.
Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.


„Всичко,всичко“ е една доста нетипична и различаваща се от този тип жанр книга,която те грабва от първият момент. Нетипична,защото – 1.Болестта,за която се разказва в книгата е много рядка,което предизвика интереса и любопитството ми и 2. Книгата е изпълнена с интересни и забавни илюстрации,които са дело на съпругът на авторката. Освен илюстрациите са включени и чатове,имейли,смс- си, графики,които са едно доста хубаво разнообразие към книгата. Очаквах самата история да бъде тежка и прекалено мелодраматична, заради темата,която се засяга,но останах приятно изненадана и очарована от забавната,свежа и романтична история поднесена с лек привкус на драматизъм (нямаше как да се разминем без това). Авторката се бе постарала да ни поднесе болестта и историята на Мади по един наистина лек начин, без да натоварва излишно читателят. Самият стил на писане на Никола Юн  е много увлекателен,не натоварващ,а самите емоции на героите са пресъздадени много истински,което ги прави много по – близки на читателят. В книгата са засегнати доста сериозни теми – например домашното насилие,която тема е актуална в днешно време и всъщност е хубаво, че доста автори дават гласност по тази тема. Другата тема,която ни поднася авторката е за прекомерната и задушаваща любов към семейството, показвайки ни, че такава любов не води до нищо добро  и понякога можем да погубим хората,които обичаме,без дори да го осъзнаваме. Като изключим тези болезнени и сериозни теми ми беше много интересно да проследя развитието на нашите двама главни герои,които наистина извървяха доста дълъг и нелесен път към щастието.

tumblr_o0p885w9SL1t6k5ddo1_r1_500.pngМади е едно 17 годишно момиче,което е израснало между четири бели стени, но въпреки това никога не е преставала да копнее за света,който се разкрива извън тях. Страшно много ми хареса, че обожаваше да чете книги,намираше утеха в тях,както ѝ безброй много светове, в които да помечтае – книгите бяха нейната свежа глътка въздух. През цялото време се възхищавах на Мади за нейната духовна сила и за смелостта и риска,който поемаше в името на това да прекарва съкровени моменти с момчето,което обича. След запознанството си с Оли Мади сякаш се прероди и започна да живее живота си максимално хубаво. Защото да бъдеш жив не е достатъчно – животът трябва да се живее.

Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли. И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.

tumblr_nqczta53001uviskko1_500Оли – момчето,което винаги се облича в черно,но пък за разлика от това,душата му бе цветна и щура. Характерът му ми допадна веднага – забавен, весел, щур, готов винаги за приключения. Оли се оказа страшно голяма опора за Мади. Чрез него тя успя да си възвърне надеждата за живот, успя да открие красотата на живота и тръпката  от любовта във всичките ѝ нюанси. Още от първите погледи,които си размениха и двамата осъзнаваха,че това ще промени живота им. Романтичните моменти между двамата наистина бяха много сладки и нежни. Любовта им се изразяваше в малките и спонтанни жестове , които понякога означават много повече , отколкото сме подозирали.

Как бих могла отново да стана Момичето,Което Чете ? Не че съжалявам за живота си чрез книгите.Всичко,което знам за света, съм го научила от тях. Ала описанието на дърво не е дърво и хиляда целувки на хартия никога не може да се сравнят с усещането от устните на Оли върху моите.

„Всичко,всичко“ е една трогателно красиво написана история  с лек горчив привкус. Една история за любовта в много ѝ разновидности. Любов, която може да те погуби и друга,която може да те спаси и да възвърне надеждата ти за живот. История за мечтите, за вторият шанс за живот, за тръпката от първото влюбване и последиците от него и за семейството с всичките му несъвършенства и недостатъци. След прочита на книгата се замисляме за малките ежедневни неща които правим и които не оценяваме, а точно тези малки неща за други може да са само мечта – затова винаги абсолютно винаги ,трябва да оценяваме всяко едно нещо ! Ако ви се чете или искате да разнообразите с една нетипична история, то „Всичко,всичко“ е точно такава.

*Изключително много благодаря на издателство „Ибис“ за предварителното копие на книгата – много приятна и прекрасна изненада !

everything-everything-nicola-yoon-007edit

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s