„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – Рансъм Ригс

(издателство „Бард“, брой страници 364, цена 24,99 лв)

185529_b

Определено тази книга бе една от най – желаните книги,която исках да прочета тази година. Прочетох доста мнения за нея, но всъщност така ѝ не знаех какво да очаквам от нея,докато не я прочетох и изненадата ми бе, че наистина ми хареса. Първоначалното ми мнение за книгата беше, че ще прочета една доста плашеща и мрачна история,предвид призрачно изглеждащата корица и леко плашещите старинни снимки поместени в книгата. Да, имаше няколко наистина страховити момента,при което се обръщах да видя дали има някой зад гърба ми ,но това го дължа на прекалено  развинтеното си въображение 😀 .  Но като изключим тези моменти, историята се оказа много  оригинална и приятна за четене, както и изпълнена с много приключения – понякога супер забавни, а понякога много опасни.

10118161-_sy540_Страшно много ми допадна, че Рансъм Ригс е изградил много внимателно и прецизно всеки един от героите. А, ѝ самата история, макар че  на няколко пъти си знаех какво ще се случи е много добре изпипана и си личи старанието,което е вложил авторът в нея. Няма как да не спомена и зловещите снимки,които са перфектно разпределени в романа. Абсолютно всяка една от тях има своето значение в книгата, като превръщат историята в още по – мрачна и автентична. Определено тези старинни снимки подпомагат за по – пълното и истинско преживяване на читателят. И в този ред на мисли искам да благодаря на издателство „Бард“, че са запазили хубавата твърда корица и изобщо цялостното оформление на книгата. Любимите ми герои бяха абсолютно всички „чудати деца“. Всяко едно от тях си имаше своята харизма, с която да ме спечели, а ѝ притежаваха различни способности благодарение, на които в даден момент спасяваха останалите.

collageКакто вече сте разбрали, сюжетът се върти около 16 годишният Джейкъб,който от малък е свързан много силно с дядо си и неговите причудливи истории и странни снимки. В тези истории той разказва за сиропиталище на далечен остров, където е живял с неговите странни обитатели. Докато е малък Джейкъб вярва на тези истории, подкрепени със снимки, но постепенно спира да вярва в тях и мисли, че снимките не са истински, а че са фалшифицирани. Докато един ден дядо му умира при неясни и странни обстоятелства и това нанася травма върху психиката на Джейкъб. Той решава да замине с баща си на о-в Кеърнхолм, за да посети сиропиталището в търсене на истината за своя дядо,която по някакъв начин да му донесе вътрешен мир и спокойствие, но действителността се оказва съвсем друга. Попадайки на острова Джейкъб веднага поема към сиропиталището,което се оказва полусрутена сграда . Но въпреки това, той не се отказва от своето проучване и това му носи успех – открива доста странни и интересни неща.

Най – голямо впечатление ми направи мистериозната мис Перигрин,която се оказа доста интересна личност. Мис Перигрин бе описана като сериозна , твърда и самостоятелна жена,която винаги държи нещата под контрол. Харесваше ми тайнствеността,която се излъчваше от нея  и още от началото си знаех, че крие нещо от Джейкъб. Също така ми харесваше привързаността  ѝ към децата-  грижите ,които полагаше за тях (чувстваше ги,като свои деца) – определено е силен и вдъхновяващ персонаж.

images

Любовната връзка в книгата ме изненада доста –  не очаквах това,което се случи. Но все си мисля, че Ема крие още тайни,които се надявам да бъдат изказани във втората книга. Малко ми беше странно това емоционално привързване, но постепенно свикнах  и  не ми правеше впечатление.

След всичко,което се случи в тази книга с още по – голямо вълнение искам да прочета и втората книга,която вярвам, че също няма да ме разочарова. Краят на книгата , разбира се бе отворен и завърши по начин,който определено не очаквах. Те първа  нашите прекрасни герои ще имат възможността да проучат света,за който са мечтали, а ѝ им предстоят доста вълнуващи приключения и със сигурност много битки.

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ е глътка свеж полъх в света на литературата. Увлекателен и завладяващ роман, който ще ви накара да се впуснете в едно приключение, изпълнено с непредвидими обрати и колоритни герои, в които няма как да не се влюбите. Авторът определено е изградил един  интересен и причудлив свят с лек елемент на фентъзи. Книгата вече има своята филмова екранизация,която смятам да изгледам съвсем скоро и да разбера дали ще ми хареса колкото книгата.

14642225_2131967740360772_4905581968315260124_n

„Любов под гибелна звезда“ – Джоузефин Анджелини

( издателство „Intense“, брой страници 418, цена 18лв )

6714-max

През 2010 г.  Джоузефин Анджелини започва да пише романи. Първият ѝ роман „Любов под гибелна звезда“ от едноименната поредица е публикуван през 2011 г. В този митологичен разказ главната героиня е 16-годишната Хелън Хамилтън, която постепенно научава, че е превъплъщение на Елена от Троя, а любовта ѝ към новото момче в града Лукас Делос е предопределение за започване на война. Романът става международен бестселър и дава старт на писателската ѝ кариера.

Произведенията на писателката са издадени в над 20 страни по света.

От дете имам слабост към гръцката митология и неведнъж съм се потапяла в книги, в които се разказва за гръцките богове. Странно защо, но докато тази книга не попадна в ръцете ми, не бях чувала за нея (голям пропуск от моя страна). Книгата, която се оказа ѝ трилогия бе едно доста добро начало и определено смятам да прочета и останалите две части. В романът ми допадна, че авторката доста умело е преплела древногръцката митология със самата история. Въпреки че темите в книгата са няколко, основната линия, по която се движи сюжета е за забранената любов между Елена и Парис и Троянската война. Самият стил на писане на авторката е лек и ненатрапчив, действието се развива сравнително бързо,историята е наистина интересна и увлекателна, а ѝ се чете бързо.

starcrossed-trilogy-facebook-cover-2

Нашата главна героиня Хелън на пръв поглед е най – обикновено седемнадесет годишно момиче,което живее на малък остров – Нантъкет, заедно с баща си. Но тя съвсем не е обикновена и до някаква степен осъзнава това, но упорито отказва да приеме истината за себе си. Едно от най – видимите различия е божествената ѝ красота, но никога не е обръщала голямо внимание на това и всячески се опитва да избяга от чуждото внимание. Но освен поразителната ѝ красота, тя притежава свръхестествени сили, като – сила, свръх скорост и интелигентност. А кошмарите,които непрестанно сънува и халюцинациите,които я преследват в училище и дават знак, че нещата излизат извън контрол.

По същото време в Нантъкет се появяват семейство Делос, което се оказва истинска загадка за местните жители.  А един от тях – Лукас Делос ще преобърне изцяло живота на Хелън, но и на своето семейство. Първата среща на Лукас и Хелън е в училищният коридор, при което Хелън се опитва да го удуши (да, правилно прочетохте). От момента, в който го вижда Хелън изпитва страшен прилив на гняв,който се състои в това да убие Лукас на всяка цена, но самата тя не знае каква е причината за това. В последствие с помощта на фамилията Делос Хелън научава, че всъщност  тя е полубогиня,Потомка  на първите наследници родени между богове и смъртни.

maxresdefault

И тук ще направя малка вметка, за да обясня в няколко изречения началото на Потомците. Преди началото на Троянската война е имало четири Династии, всяка свързана с определено божество и герои, които са взели участие във войната. Но Династиите биват прокълнати от Ериниите – проклятието се състои в това, че когато две династии се видят да изпитват неистова жажда да се избият по между си. И както може би се досетихте Хелън и Лукас са от различни династии и най – лошото са „преродените“ Елена и Парис. Но двамата съвсем случайно премахват проклятието да се избият, като спасяват животите си и …. естествено се влюбват. Но тяхната любов е забранена,защото ако се случи нещо между тях….. ще разберете повече,като прочетете книгата. 🙂

От началото до края на книгата Хелън извървя дълъг път в своето развитие. Докато отначало беше  срамежлива, тиха и неуверена в себе си, постепенно успя да придобие нужната увереност и започна да изучава и усъвършенства собствените си способности. Харесваше ми как Лукас постоянно я обгрижваше и закриляше, а ѝ страшно много ми допадаха малките съкровени мигове,които си открадваха. Също така ми харесаха добре изградените образи на второстепенните герои като братовчедите на Лукас и приятелите на Хелън.

Определено историята е доста нетипична, а ѝ на моменти бих казала и леко шантава. Единствено може би не ми допадна „роднинската връзка“,която е вплела авторката в историята, защото не ми беше изобщо достоверна и на моменти някои неща не си съвпадаха ( но това е според мен). Както сте се досетили това не е типичната любовна история и точно това прави книгата толкова оригинална.

В „Любов под гибелна звезда“ ви очаква една приятна и завладяваща история, в която са преплетени любов, омраза, страх и лек елемент на фантастика. Митологията и реалността са много оригинално вплетени и ако си падате по такъв тип истории, то със сигурност тази книга ще ви хареса. Книгата се чете изключително леко и приятно и неусетно ще бъдете потопени в един много пъстър свят.

starcrossed

*Благодаря на издателство “ Intense“ за предоставената възможност !

Септември и Октомври в книги и музика

Тази публикация трябваше да е факт малко по – рано, но както бях споменала във фейсбук страницата ми,компютъра ми беше на ремонт,който се проточи около 3 седмици и не успях да си напиша плануваните публикации и ревюта. И за това реших да направя една обща публикация, в която да ви споделя кои книги прочетох, с кои се сдобих и петте ми любими песни за септември и октомври. Да започваме ! 🙂

СЕПТЕМВРИ

През септември успях да се сдобия с две прекрасни книги,които са вече прочетени и които се превърнаха в едни от любимите ми книги. Искам да благодаря за пореден път на издателство „Ибис“, че ми предоставиха предварително копие на “Всичко,всичко” – Никола Юн, както и на издателство „Пергамент Прес“ за прекрасният шедьовър “Крадецът на книги” – Маркъс Зюсак. И двете книги са невероятни, а повече за тях може да прочете,като натиснете върху имената им.

collage

20161108_173637През септември отново успях да прочета четири книги – “Тайната история” – Дона Тарт , “Сърца за разбиване” – Али Новак , “Всичко,всичко” – Никола Юн и “За Мачу Пикчу завий надясно” – Марк Адамс . Дона Тарт ме изненада доста приятно и определено смятам да прочета и останалите две нейни книги. „Сърца за разбиване“ беше една много сладка и приятна книга, но въпреки това имаше в нея и сериозни послания. „Всичко,всичко“ също успя да ми допадне ,както и приключенската книга „За Мачу Пикчу завий надясно“. Повече за книгите можете да прочете в ревютата им.

ОКТОМВРИ

През изминалият месец успях да се сдобия отново с две книги,които исках да прочета от много дълго време, а именно „Домът на Мис Перигрин за чудати деца“ от Рансъм Ригс и продължението на „Ангелско нашествие“ “Ангелски свят” – Сюзън Ий от Сюзън Ий, за което искам да благодаря на издателство „Емас“, че бяха така мили да ми изпратят книгата. „Ангелски свят“ е вече прочетена и мога да кажа единствено, че това е една от най- уникалните трилогии,които съм чела. „Домът на Мис Перигрин за чудати деца“ я започнах днес ( 09.11.) и съм все още на първите страници, но съм със супер големи очаквания за нея и се надявам да се оправдаят.

20161022_144532m

20161030_155329

20161108_173836През изминалият месец успях да прочета пет книги,които също ми харесаха много. Някои от тях все още нямат ревюта,но до няколко дни се надявам да успея да ги напиша и публикувам. А книгите,които прочетох са – “Крадецът на книги” – Маркъс Зюсак , “Тайната на Екскалибур”-Анди Макдермът , „Любов под гибелна звезда“ от Джоузефин Анджелини , „Във вихъра на двайсетте“  от Софи Кинсела и „Къде си, Ромео“ от Александра Потър.

Топ 5 на любимите ми песни за Септември

  1. Тази песен още  от първо слушане страшно много ми хареса и от тогава не спирам да си я слушам. 🙂

2.Един от най – успешните дуети за тази година определено е на Ариана Гранде и Ники Минаж . Влюбих се в песента от първо слушане и нямаше как да не я включа в любимците ми за месеца.

3. По принцип харесвам песните на Becky G и тази не прави изключение . 🙂

4. Определено годината на Bebe Rexha е успешна и започва да ми става все по – симпатична. Тази песен е далеч от комерсиалната вълна и точно това ми харесва – много истинска песен !

5. И завършвам с тази страхотна песен с нетипично и леко шантаво видео в изпълнение на кралица Beyonce. 🙂

Топ 5 на любимите ми песни за Октомври

  1. Най – слушаната песен за изминалият месец определено бе тази на Dua Lipa.

2. Zara Larsson с всяка следваща песен набира все по – голяма скорост и много се радвам за това, защото наистина го заслужава.

3. Shawn Mendes този път ме изненада доста с това супер яко парче. 🙂

4. Няма как да пропусна и любимия ми The Weeknd, който за пореден път представя уникална песен.

5. И отново завършвам с Beyonce. Тази песен си я пуснах едва през изминалият месец. Много добре знаех , че  е част от саундтрака към „нюансите“ и точно поради тази причина така и не си я пуснах, но когато я чух …. песента е много,много добра и не спирам да я  слушам, майсторско и чувствено изпълнение, красив и стилен клип – със сигурност е една от любимите ми песни на Beyonce.

Това бе всичко,което имах да ви споделя за изминалите два месеца.

Благодаря ви ,че ме четете !

„Ангелски свят“ – Сюзън Ий

( издателство „Емас“, брой страници 400, цена 14,90 лв )

penrin-i-kraiat-na-dnite-kniga-2-angelski-sviatПродължението на бестселъра „Ангелско нашествие“ ни среща с оцелелите след ангелския апокалипсис, които се опитват да съхранят остатъците от модерната цивилизация.
Помисляйки я за чудовище, група хора залавя Пейдж, сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите са ужасени, майката на момичетата е съкрушена.
Пенрин тръгва из Сан Франциско след сестра си – само че защо улиците са толкова пусти? Къде са отишли всички? Търсенето я отвежда до сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силите зад техните решения, но разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат…
Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без тях не би могъл да се присъедини към ангелите и да застане начело, като предводител, както му е отредено. Ала когато трябва да реши дали да получи крилата си, или да спаси Пенрин, кое ще избере?

Ревю на „Ангелско нашествие“ – ТУК


Страшно много се вълнувах за тази книга и нямах търпение да я прочета и сега, след като книгата е вече прочетена и осмислена смело мога да заявя, че това е едно от най – добрите продължения на книга,които съм чела. Ако „Ангелско нашествие“ ви се е сторила динамична,изпълнена с екшън, напрежение, неочаквани обрати, с кървави сцени и стряскащи моменти, то в „Ангелски свят“ всичко това е в пъти повече. Ангелите са съсипали абсолютно всичко от нашият свят, свирепостта преобладава навсякъде, дори и хората са загубили своята човечност и са готови на всичко, за да оцелеят. Светът тотално е във владението на ангелите,които са подчинили още повече хората и не се спират пред нищо, за да постигнат своите цели. В тази книга разбираме много важни и съществени неща за ангелите, за тяхното нашествие над Земята, за геноцида над хората и още много други отговори.

tumblr_ob53i59v3g1ul84xbo2_1280Аз съм от хората,които обичат дадена книга от трилогия да започне от там,където е завършила предходната книга. И много се зарадвах,когато Сюзън Ий е решила да направи точно това. „Ангелски свят“ започва от там където завърши „Ангелско нашествие“, а именно Пенрин е парализирана или както си мислят всички, че е „мъртва“ (вероятно си представяте реакцията на хората,когато тя изведнъж се събужда) и се предвижва с камиона на Съпротивата, заедно с майка си и по – малката си сестра Пенрин. Защото ако авторката беше решила да ни пренесе в бъдещото и постепенно да ни разкрива събитията от преди това,лично на мен вариантът нямаше да ми хареса. Книгата през цялото време ме държеше под напрежение, защото във всяка глава се случваше по нещо,което ме караше да разлиствам страниците с нетърпение, за да разбера какво ще се случи. Тук освен познатите ни и обичани герои проследяваме  и развитието на второстепенните герои. Също така се появяват и нови герои,които не успяха да разгърнат много своят потенциал, но въпреки това някои от тях имаха доста голяма и ключова роля в историята. Познатите ни близнаци  Ди и Дум тук имаха по – голяма роля ,успях да ги опозная много по – добре и ми бяха супер симпатични и интересни като персонажи. Майката на Пенрин и Пейдж тук я виждаме  почти през цялото време,но ѝ в по – различна светлина. Виждаме, че въпреки  нестабилното си психично състояние, тя се опитва да помогне на Пенрин и ,което ми беше по -интересното тя търсеше вниманието и одобрението на своята дъщеря. Осен това показа, че обича своите две момичета и е готова да ги закриля по своят си начин,макар ѝ той понякога да бе леко смахнат. Пейдж също имаше главна роля в тази книга, научаваме какво е преживяла,къде се е намирала и какво точно ѝ се е случило. Наистина ми бе много тъжно за нея,защото не заслужаваше такава съдба, но ѝ се възхищавах за смелостта,която имаше да бъде силна.

9ac2e5d114bc26b632352858ebd72696Пенрин ми е един от най – любимите женски персонажи за тази година. Макар че тя в повечето време се подценяваше, тя показа силен характер, показа че е смела,отговорна,лоялна към семейството си и приятелите си. Въпреки, че преживя страшно много неща, дори и за миг не си помисли да се предаде, а напротив устояваше своето мнение и позиция. Постепенно израстна в своето развитие,като личност и характер,което наистина ценя в даден герой. Също така успя да ме спечели със своето чувство за хумор,който на моменти ме караше да се смея с глас – например кръсти ангелския меч на Рафи с едно доста нетипично име.

В тази книга виждаме Рафи едва към последните 150 страници, за което ми беше леко тъжно, но пък за сметка на това той се завърна доста впечатляващо  и взривоопасно. Този път беше много по – целеустремен, лошата му страна вземаше голям превес пред добрата му, двамата с Пенрин показаха доста бойни умения и показаха, че могат да бъдат непобедими в екип. Въпреки че  не присъстваше толкова много в историята, ние успяхме да научим малко повече за него благодарение на неговия меч (да,правилно сте прочели ) – Пенрин вижда различни моменти от неговия живот преди и след като се срещнаха.

Ако „Ангелско нашествие“ вие е харесала, то „Ангелски свят“ ще ви хареса десет пъти повече. Тук научаваме голяма част от въпросите зададени в предходната книга, но също така научаваме и бъдещите планове на ангелите. Краят на книгата ме накара да очаквам третата част с още по – голямо нетърпение. Книгата е наистина много увлекателна, още от първата страницата ще бъдете въвлечени в един свят завладян от ангели, зажаднели за отмъщение, на моменти може би ще настръхвате докато четете,ще се смеете, ще бъдете шокирани и най – важното тази история ще ви отведе в едно запомнящо се приключение. Ако се чудете дали да прочете „Ангелски свят“ – Да,определено я прочетете !

*Изключително много благодаря на издателство „Емас“ за предоставената възможност !

20161030_155329

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак

( издателство „Пергамент Прес“, брой страници  472, цена 15,99 лв )

6330-max

ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ – ТИ ЩЕ УМРЕШ.

Разказвачът на тази история е не друг, а Смъртта.
Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА:

едно момиче
*
известен брой думи
*
един акордеонист
*
няколко фанатични германци
*
един еврейски юмручен боец
*
и много кражби

И ОЩЕ НЕЩО ВАЖНО!
СМЪРТТА ЩЕ ПОСЕТИ КРАДЕЦА НА КНИГИ НА ТРИ ПЪТИ!


Крадецът на книги е може би една от най – красиво написаните книги,които съм чела през живота ми. Тази книга едновременно ми стопли и разби сърцето със своята безкрайно истинска и трогателна история. Този роман определено трябва да се прочете от всеки,защото посланията,които носи са наистина ценни, за да бъдат пропуснати. Със сигурност каквото и да напиша ще бъде прекалено малко – книгата ме разтърси във всяко емоционално отношение. Стилът на Маркъс Зюсак е просто прекрасен, описанията,които прави са задълбочени,красиви, наситени с емоция,което прави историята много истинска и пълноценна. Авторът  определено бе избрал един от най – тежките периоди в новата световна история,а именно Втората световна война. Въпреки, че историята е изградена върху войната,романът в по голямата си част се съсредоточава в човешките взаимоотношения, любовта на едно малко момиче към книгите,приятелството и невинните души,които войната/смъртта взема в своите лапи. И макар да не се наблягаше толкова много на самата война, тя се усещаше в почти всяка страница, в изгубените надежди, в страхът в очите на хората, в пропиляните мечти… Няколко дни , след като прочетох книгата си пуснах и филмовата екранизация,която страшно много ми хареса и ви препоръчвам след като прочетете книгата да изгледате и филма,който също е доста добър.

Смъртта за войната: През годините съм виждала много млади мъже, които си мислят, че тичат към други млади мъже. Но това не е така. Те тичат към мен.

movie_main__1965_25Разказвачът на историята е един много интересен персонаж,който винаги присъства по време на война – Смъртта. Тя разказва историята такава каквато я вижда, като страничен наблюдател със своето мрачно чувство за хумор.Всеки един от героите в книгата си имаше своето определено място и своята собствена история за разказване.Доведеният баща на Лизел Ханс Хуберман ми беше един от най – симпатичните и положителни герои, с неговото добродушно сърце той даде на Лизел бащината обич,от която се нуждаеше. Роза Хуберман бе жена с доста пиперлив речник,което понякога не ми харесваше. Но отвъд тази своя грубост, тя притежаваше голямо сърце и обичаше своята малка Saumensch. Макс – евреинът,който се е родил в грешното време също ми беше симпатичен. В лицето на Лизел намери верен приятел,който понякога го изваждаше от мъчителните мисли за семейството му, а ѝ за неговата собствена съдба. Руди – момчето с лимонената коса,най – добрият приятел на Лизел. Още в първият момент,когато се видяха и двамата почувстваха специалната връзка по между си. Момчето,което мечтае да бъде Джеси Оуенс,като дори се боядиса в черно, за да прилича на своят идол. Момчето,което искаше да си открадне целувка от Лизел – към края на книгата я получи, но за съжаление на прекалено висока цена.

„Имаше книги с гръбчета в черни, червени, сиви и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размери. Това бе едно от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала.”

ejvzgszgkyЗимата на 1939 год.  нацистка Германия се намира в огнището на Втората световна война, всеки се опитва да се спаси по всякакъв начин или да открадне нещо  – живот,съдба или думи. Съдбата на малката Лизел Мемингер е тежка,двете с майка ѝ погребват малкото ѝ братче, но точно там на пустото гробище е изпаднала една черна книга,която чака своят нов притежател. Лизел е привлечена от тази черна книжка и без да се замисля я открадва. Привлечена от думите,които се крият в нея,Лизел иска да я прочете с огромно желание. Скоро след това по стечение на обстоятелствата Лизел е оставена в приемно семейство. Но споменът от смъртта на брат ѝ  не я напуска и тя всяка вечер го сънува, но когато един ден случайно приемният ѝ баща Ханс Хуберман вижда книгата започва да учи Лизел да я чете. И от този момент приключението в света на книгите за Лизел започва.Постепенно любовта ѝ към книгите все повече и повече нараства и тя започва да краде книги,откъдето намери. Двамата с баща ѝ изграждат един свой малък свят в мазето на тяхната къща,където там тя се учи да чете или да си записва думи,които не знае. Но извън техният малък свят, войната продължава с пълни сили и нейният баща е принуден да работи в армията, а Лизел и приятелите ѝ трябва да се присъединят към Хитлеровата младеж.

Думите. Защо трябваше да ги има? Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре.

„Крадецът на книги“  е книга,която препоръчвам всеки да прочете не само заради силната и емоционална история, а ѝ заради ценните послания,които не трябва да бъдат пропуснати. Една история, която ще ви накара да се усмихвате докато я четете, но и ще си изплачете очите към края на книгата. Маркъс Зюсак със своят великолепен стил е  изградил една покъртително човечна и истинска история,която няма как да ви остави безразлични. Със сигурност тази книга ще се превърне в една от класиките на 21 век. И ще завърша с една фраза,която е на корицата на книгата „Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач…”.- да,той наистина е обсебващ  !

*Изключително много благодаря на издателство „Пергамент През“ за предоставената възможност да се докосна до тази наистина великолепна книга !