„Къщата на езерното дъно“ – Джош Малерман

 

(издателство „Deja Book“, брой страници 152, цена 11,90лв)

66589ce4041b6196a1776c5a752b2acbЗвучи като перфектната първа среща – плаване с кану през няколко свързани езера. Седемнайсетгодишните Амелия и Джеймс обаче откриват нещо под повърхността на водата, което променя живота им завинаги.

Къща на езерното дъно. С два етажа и хубава градина. Предната врата е гостоприемно отворена.

И ги очаква.

Само дето това, че къщата е празна, не означава, че няма никой вкъщи.

***

Джош Малерман отново ни изненадва с оригинална и впечатляваща история, която ни е поднесена с голяма доза въображение. Книгата е доста кратичка и се чете за около час, един час, в който забравяш абсолютно всичко и си потопен в една мистериозна атмосфера. Едно от нещата, които харесвам в книгите на Малерман е атмосферата, която успява да придаде на историите –  едновременно мрачна и плашеща, вълшебна и тайнствена. Отново на очи се набиват кратките изречения, заради които беше критикуван в „Кутия за птици“. Но на мен този странен негов начин на писане ми харесва, а ѝ понякога с едно кратко изречение може да се каже много повече.

624-400-zhenaИсторията започва с двамата 17-годишни тийнеджъри Амелия и Джеймс, които решават тяхната първа среща да е по- нестандартна – разходка с кану, край близкото езеро. Покрай непринудените си разговори и споделянето от впечатленията си за своите първи срещи, двамата се натъкват на непознато езеро, което крие своя тайна – мистериозна къща, която ще ги промени завинаги. Това е тяхното откритие, което не желаят да споделят с никого, това е тяхната къща, при това непокътната от водата. Напълно обзаведена и готова да посрещне своите нови обитатели… но, дали старите ще позволят това ? Амелия и Джеймс всеки ден посещават и изучават своята малка тайна, на дъното те започват да преоткриват себе си, опознават се един с друг и постепенно къщата се превръща в тяхна фикс идея. Любопиството към непозното става все по- голямо, а страхът от неизвестното постепенно отстъпва. Важно е само времето прекарано в къщата, навлизането все по- навътре в нея и откриването на един непознат вълшебен свят. За двамата къщата символизира любовта. Онази любов, която те привлича силно, в която има страст и същевременно малко страх от неизвестното. Онази любов, караща те да вършиш лудории. За тях не е важно, че всеки предмет в къщата стои на мястото си, че вътрешният басейн има собствена топла вода или това че, роклите, които плуват в къщата, изглеждат сякаш са облечени върху някого. За това и двамата не търсят отговори, не се  питат „защо“ и „как“, а само се наслаждават на случващото се около тях.

kastata_na_ezernoto_dano-277x300

Определено книгата ми хареса, хареса ми как бе представена историята и взаимоотношенията между героите. До последната страница го имаше онова напрежение, което те кара да прелистваш страниците със замах. Имаше моменти в историята, които ми докарваха тръпки на страх, но имаше и моменти, които може би останаха неясни.А краят, който е така коментиран, определено ме изненада със своята неочаквана развръзка.

„Къщата на езерното дъно“ определено успя да оправдае всички мои очаквания. Малерман отново е изградил един непознат и интересен свят, в който читателят да се впусне смело в изследване заедно с героите. А мистериозната атмосфера с лек хорър елемент, допълва перфектно обстановката.Една история за първите трепети на любовта, която така силно искаш да задържиш завинаги, че не осъзнаваш колко крехка и чуплива може да бъде. Мисля, че всеки може да открие нещо за себе си в книгата, въпреки малкият ѝ обем. А, ако и Вие сте почитатели на Малерман, като мен, през есента може да очакваме нов роман.

Снимка0146

„Момиче от календара“ – Одри Карлан

(издателство „Егмонт“, брой страници 424, цена 19,90лв)

0127Много е просто – нуждаех се от пари. Много пари. Един милион долара, за да бъдем съвсем точни. Всъщност сумата нямаше чак толкова голямо значение. Това, което имаше значение, беше, че етикетът бе закачен за живота на баща ми.

Няма пари. Няма живот.
Мия Сондърс тъкмо е загърбила незначителния си живот в Лас Вегас, когато получава обаждане, от което научава, че баща й е бил пребит почти до смърт заради неизплатени дългове. Проблемът е, че човекът, на когото дължи парите, е безскрупулното бивше гадже на Мия – поредният негодник, в когото е направила грешката да се влюби.

Никога повече.
Мисията на Мия е проста – тя ще трябва да работи като елитна компаньонка в компанията на леля си, за да изплати дълга на баща си. Всичко, което трябва да направи, е да прекарва всеки месец в рамките на една година с различен богат мъж.
Лесни пари… Поне на пръв поглед.

***

Неведнъж съм споделяла в ревюта, че обичам да чета любовни романи. Понякога човек просто трябва да отдъхне с някоя лека и приятна книга, която да го накара да се отърси от ежедневието си. Но не харесвам любовните еротични романи, в които голяма част от сюжета е съсредоточена върху креватните умения на главните персонажи. И поради тази причина потходих към книгата с известна доза резервираност. Реших да я прочета главно, защото обичам да излизам от зоната си на читателски комфорт. Когато започвах книгата единственото нещо, за което се надявах бе да не се окаже поредната клиширана история. И всъщност когато затворих и последната страница, бях останала приятно изненадана от свежата и щура история, която авторката бе поднесла. Разбира се, имаше и няколко клиширани момента, но те бяха твърде незначителни и не успяха да ми развалят удоволствието от книгата.

Стилът на авторката не се отличаваше с някакъв оригинален изказ, но пък беше лек и приятен за четене. За сметка на това историята бе оригинална и много добре изградена – лично аз не се сещам за подобна история. Персонажите бяха толкова пълнокръвно представени, че всеки един от тях малко или много успях да го почувствам, като свой приятел. Единственото странно нещо в книгата, за мен  бяха мъжките персонажи – всеки един от тях изглеждаше като гръцки бог слязъл от Олимп (въздишам). В следващите редове накратко, ще споделя и разкажа за първите три истории от тази, както се очертава страхотна поредица.

„Не бях сигурна как да приема всичко това, какво да мисля. Бяхме се споразумели да не се сближаваме… Дали го обичах ? Не, не мисля. През цялото време бях толкова силно концентрирана да избегна всякакви емоции, да не се влюбя, че дори не ми мина през ума вариантът да отворя сърцето си за него…“

1db1bd93a6254a133c2b15d5a55a201fЯнуари – Главната ни героиня Мия Сондърс е разочарована от любовта и виновникът за това е последният ѝ приятел. Оказва се, че той е дал доста голям заем (1 000 000 долара) на баща ѝ, но впоследствие не може да ги върне и бива пребит почти до смърт. За да върне взетият заем Мия се принуждава да започне в компанията на своята леля, като „луксозна придружителка“. Работата е на пръв поглед лесна – просто трябва да придружава клиентите си по коктейли, събития и т.н., като не се налага да изпълнява никакви сексуални услуги. Харесах Мия, защото беше едно борбено и смело момиче,което е преживяло доста гадни неща и въпреки всичко е продължила напред. Първият клиент на Мия е сценаристът на холивудски филми Уес Чанинг. От първият момент, в който се видяха и двамата усещаха, че това тяхно запознанство ще ги бележи завинаги. Химията помежду им беше очевадна и ние читателите ставаме свидетели на една красива зараждаща се любов. В Уес ми допадна всичко, хареса ми, че беше супер земен, въпреки богатството и известността си. В този един месец, който прекарват заедно и двамата научават много един от друг. Когато Мия се налага да си тръгне открива в чантата си много специален подарък от Уес – един ключ, ключът към неговото сърце. Определено Уес успя да спечели както Мия, така и мен. И колкото и други мъже да се появяват в живота на Мия, в следващите книги съм обедена, че Уес е нейната половинка.

„- Защо не се обичаш ? – И тези думи удариха стената около сърцето ми като чук, който бавно се отдалечи, а там където се бе стоварил, остана да зее огромна дупка.“

684030274d9ee2bb161a4363d4084b57Февруари – Втората „месечна“ половинка на Мия е художника Алек Дюбоа. Тук „мисията“ ѝ е да бъде негова муза. Запознанството им беше като сцена от комедиен филм – смяла съм се с глас на конфузната ситуация, която се получи. В продължение на един месец двамата успяват да създатат  уникални произведения на изкуството с много ценни послания. Въпреки че беше харизматичен и страхотен в каквото ѝ да е отношение Алек не успя да ме спечели – не знам, защо така се получи. Тяхното сбогуване също беше много емоционално и успя ме трогне. Най- ценното нещо, което Мия научи от Алек е , че трябва да се научи да се обича и мисля, че до някаква степен тя успя.

„- Никога не настъпва подходящ момент да нараним някого другиго. – каза той. – Но когато го сторим, вече е завинаги. Не се налага да се тревожиш повече за това. Продължаваш смело напред. Всички продължават напред.“

674a5507a36a6153607dd2fbe4462f1fМарт – Този месец се оказа най- забавният и емоционален до сега. Новата половинка на Мия е Антъни Фазано собственик на голяма верига ресторанти.  Тяхното запознанство също беше много забавно. Антъни не си търси момиче за едно нощ, защото вече е открил своята сродна душа в лицето на Хектор (правилно прочетохте). И както може би се досещате Антъни  нае Мия, за да бъде негов „параван“ за пред консервативното му семейство. Страшно много ми допаднаха Антъни и Хектор –  бяха перфектната двойка. Хектор като типичен латино притежаваше пламенен нрав, а Антъни беше по- сдържаният в двойката. Освен забавните моменти през този месец имаше и доста емоционални и силни моменти, изрекоха се дълго премълчавани тайни, които се отразиха положително на нашите герои. 

Останах очарована от книгата и определено смятам да продължа и с останалите книги от поредицата.Книгата не ми изгуби вниманието нито за миг и с нетърпение разгръщах страниците, за да разбера как ще се развият събитията в трите истории.

„Момиче от календара“ е една гореща, секси, забавна и емоционална история, в която ще бъдете потопени още от първите страници. Книгата не е само една история за любов,тя е история за израстването,за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти. Ако харесвате любовните романи несъмнено грабвайте книгата, защото историята напълно си заслужава.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност да прочета точно тази книга !

Снимка0128,

Любими цитати от книги (част 1)

Дълго обмислях дали да направя рубрика в блога, в която да споделям и събирам цитати от книги и най- накрая се реших. Нямам навика да си записвам любимите цитати в тетрадка/тефтер и затова тази рубрика ще бъде отлична онлайн „тетрадка“. Реших във всяка такава публикация да публикувам по пет цитата от четири книги. Все още не съм решила в какъв интервал от време, ще пускам публикацията, но ще се старая да не забавям следващата прекалено дълго.

Приятно четене ! ❤

Имението Ашфорд“ – Лорън Уилиг

1.“ Лошо е да обичаш без взаимност, но много,много по- лошо е да бъдеш оръдие на нечие отмъщение.“

2.“ Повечето от нас предпочитат лъжите пред истината,защото истината е отвратително ужасна. Казваме,че искаме истината. Не е така. Искаме красива лъжа, за да я облечем в пъстри дрехи и да я наречем истина. „

3.„Искаш ли да знаеш истината ? Аз съм звяр. Всички сме зверове. Момиченце,ако си умна, ще си намериш някъде малко, хубаво манастирче. Стани монахиня Ади. Прекалено добра си за този отвратителен свят.“

4.„Защото няма приятел като сестрата в тихо и бурно време, да те ободри на дълъг път, да те върне в правия път, да те вдигне, ако си паднала, да ти даде сила, за да се изправиш.“

5.“ Знанието може да бъде нож с две остриета. Трябва да решиш дали си струва да се порежеш.„

„Гневът и зората“ – Рене Ахдие

1.„..добрият разказвач може да заплени слушателите си с едно-единствено изречение.“

2.„-Не можеш да предвидиш бъдещото. И не можеш да направиш нищо за миналото.
-Грешиш. Мога да се поуча от него….. – И мога да направя така, че да съм сигурен, че няма да се случи отново.“

3. „-В крайна сметка зад всяка история се крие история.“

4. „Някога имах хиляди желания, но всички изчезнаха в едничкия копнеж да те познавам“

5. „-Ти си арогантна.
-Вие също, господарке Шахризад. Но не смятам, че това е недостатък. Защото как би могъл някой да опита невъзможното, без да е поне малко арогантен?“

„Ангел с часовников механизъм“ – Касандра Клеър

1.“Когато вземат решения ,жените не разсъждават логично,а следват емоциите,идващи от сърцето.“

2.“Възможно ли е да обичаш двама души едновременно?Възможно ли е да разполовиш сърцето си на две?“

3.„- Никога не съм виждал някой да се вълнува от книги толкова много. Човек ще помисли,че говориш за диаманти.
– Но те са диаманти ! Какво друго може да се обича така?“

4.“ — Но тези книги са зад решетки! — възрази тя. — Като в книжен затвор!
— Някои от книгите хапят — ухили се Уил, — трябва да бъдем внимателни.
— Човек винаги трябва да внимава с книгите — каза Теса, — и това, което те съдържат. Думите имат силата да ни променят.“

5. „— Ако тя е, че в стаята има хубаво момиче, което те е разсейвало, я
виждам доста ясно.
— Мислиш, че е хубава? — изненада се Уил. Джем рядко говореше на
тази тема.
— Да. Ти също.
— Не съм забелязал. Честно!
— Да бе. Забеляза и още как. Даже аз забелязах как ти забеляза —
усмихна се Джем.“

„Ясновидците“ – Либа Брей

1. „Хората са склонни да мислят, че най-опасното чувство е омразата. Но любовта може да бъде също толкова опасна. „

2.„- Майка ти и аз не одобряваме пиенето. Не си ли чувала за Осемнайсетата поправка?– Забрана ли? Пия за нейно здраве при всяка възможност.“

3.„Животът, момче, е пълна лудост. Не им се давай без бой.“

4.„- И очакваш всички да ти повярват?

– Хората ще повярват на всичко, стига това да означава, че могат да продължат живота си и да не мислят прекалено много.“

5.„Манхатън се простираше пред нея като кадифена възглавничка за бижута, обсипана с диаманти“

 

„Цветя от лед и пепел“ – Беатрис Колин

(издателство „Софтпрес“, брой страници 336, цена 17лв)

205679_bДва пътя водят към небето на Париж – Айфеловата кула и любовта
Ледени цветя – така наричат снежинките. Миг красота, после финал. Новостроящата се Айфелова кула прилича на ледено цвете. По план тя ще се извисява над града едва двайсет години – един-единствен миг от вечността, едно ледено цвете. Но за инженера Емил Нугие кулата е делото на живота му. Тя е плетеница от студено желязо и меки извивки, от въздух и светлина. И пак тя го свързва с любовта.
Емил Нугие и Катрин Уолъс се срещат във въздушен балон в небето над Париж. Той е там, за да направи снимки от високо на мястото, където Айфел ще издигне своята кула. Тя се качва като придружителка на брат и сестра от богато семейство. А може би и за да преодолее страховете си. Но долу, на твърда земя, страховете и стереотипите я застигат отново. Кейт е вдовица от Глазгоу, притисната от липса на средства и социалните очаквания, които й дават избор. Емил е натоварен с отговорността да осигури буржоазното си семейство и да избере подходяща съпруга.
Докато напук на присмеха и хулите на парижани Айфеловата кула постепенно се издига над града, Кейт и Емил трябва да решат дали любовта им ще се превърне в поредното ледено цвете.

***

„Цветя от лед и пепел“ е много повече от поредната любовна история. Историята ни отвежда в един различен Париж, а именно в една от най- ярките му епохи Бел епок. Време на пищни балове, технически открития, тайни дуели и импресионистично изкуство. Беатрис Колин е уловила прекрасно атмосферата на 19век – пресъздала е много реалистично Париж по онова време, а детайлните и красиви описания, които присъстват в книгата успяват да потопят читателят напълно в историята. Авторката също така е вплела умело доста исторически факти, което ни дават усещането, че сме в капсула на времето и наблюдаваме на място онзи различен Париж. През цялото време докато четях книгата, имах чувството, че чета някоя класическа книга.Без да преувеличавам тази книга е една от най- красиво написаните книги, които съм чела в последно време.

„Париж бе град, който може да те възнагради и да те съсипе; може да те издигне до седмото небе и след това да те повлече към дъното…“

Eiffel-Tower1Един от главните герои в книгата е Айфеловата кула, но малцина знаят нейната история. Един от най- големите символи на Франция всъщност е трябвало да просъществува съвсем за кратко… само двайсет години. Кулата е замислена по случай стогодишния юбилей на Френската революция (1789 г.), а неин архитект е главният ни герой Емил Нугие.Първоначално е наречена просто „300-метровата кула“, но по-късно приема името на Айфел. Но освен интересната ѝистория, авторката ни поднася и друга гледна точка – негодуванието на парижани,което предизвиква кулата по време на строежа си. Днес може това твърдение да ни се струва невероятно или дори смешно, но е факт, че тогава голяма част от аристокрацията, та дори и от известни писатели (например Мопасан) и художници са считали, че кулата е просто желязо и ще загрозява Париж. Въпреки че строежа е спиран на няколко пъти, но с оптимизна на Емил Нугие, Густаф Айфел и всички работници – днес, ние се радваме на тази уникална архитектурна забележителност.

„Може ли човек да се възстанови, питаше се тя сега, oт корозия на сърцето? И ако е така, как разбира, че отново е здраво?“

eifel-tower-old-infoПод небето на Париж се заражда една неочаквана любов. Емил Нугие полита над Париж, за да огледа мястото, на което трябва да се издигне кулата. В балона е пълно с хора,които се наслаждават над гледката, но очите му попадат на една жена, която ще промени живота му. Кейт е вдовица, която се намира в труден житейски период.Попаднала в дупката на обществените очаквания, тя живее според правилата, но попаднала веднъж в Париж Кейт иска да поеме живота си в свои ръце. Всъщност Кейт ми хареса, че се различаваше коренно от повечето жени по онова време, които повечето от тях са съсредоточени върху това да сключат изгоден брак. Кейт е образована, мислеща и независима млада дама, която в никакъв случай не се опитва да се хареса на мъжете. Допадаше ми в нея импулсивността ѝ, постепенната самоувереност и смелост, която придобиваше. Дори когато лекомисленото поведение на двамата ѝ повереници – наивната и до болка романтична Алис и нейният вятърничев брат Джейми, Кейт винаги успяваше да поеме нещата в свои ръце. В същото време Емил Нугие е натоварен с тежката отговорност налагана му от семейството му да си избере порядъчна съпруга. Така двамата притиснати от обществените нагласи, а ѝ от собствените им страхове трябват да решат дали да поемат риска или да се отдадат на сигурността.

mВсеки един от героите се опитва да намери себе си. Кейт се опитва да преодолее страховете и предрасъдъците си и да заживее животът, който иска. Емил е изправен срещу очакванията на своята майка. Алис се сблъсква с последиците от своята наивност и безотговорност, а Джейми е принуден да порасне, когато се сблъсква със смъртта. След дългото си пътешествие под небето на Париж в края на книгата нашите герои са напълно различни, както и самият Париж.

„Париж промени всички ни.“

„Цветя от лед и пепел“ ще ви потопи в една отминала и бурна епоха, която парижани неслучайно наричат „златния век“ на своя град. Авторката създава един уникален сюжет, а ярките и пълнокръвни герои успяват напълно да очароват читателят. Радвам се , че успях да преживея едно пътешествие и да се запозная с един различен Париж, такъв какъвто малцина го познават.

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност !

%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b00101n

Цитати от книгата:

1. „Има неща, които не могат да бъдат пренебрегнати, не могат да бъдат простени, без значение колко добри намерения е имал човек.“

2. „Животът е хазарт. И се отплаща щедро на късметлиите.“

3.“Без значение какво ви диктува сърцето, постъпете разумно.“

4.“Тя владееше ритъма на сърцето му, но не и самото му сърце. Тогава защо се дразнеше, когато си я представя с друг мъж?“

5.“Половината от мен е лекота и въздух, скорост и височина. Другата половина е притегляна надолу към земята от чувство за вина, срам, смущение.“

Февруари в книги и музика

Не мога да повярвам, че вече втори месец от новата година се изниза толкова бързо- наистина не е за вярване колко бързо лети времето. Е, вече сме 1 март и Честита Баба Марта ! Бъдете живи и здрави,много щастливи и все така обичащи книгите. Както знаете в тази публикация ще споделя с какви книги съм се сдобила,кои съм прочела и кои песни са успели да ме впечатлят най- много през изминалият месец. Да започваме !

През изминалият месец бях си наложила забрана да не си купувам книги, защото имам доста книги за четене и нощното ми шкафче,където стоят непрочетените ми книги се е превърнало в мини библиотека. Но кого залъгвах ? Книжната ми душа не се стърпя и ме накара да си купя книги – е, вярно бяха само две, но все пак са си цели ДВЕ книги 😀 . Първата ми закупена книга беше „На изток от Рая“ от Джон Стайнбек. Обожавам филма (гледала съм го над 10 пъти), обожавам Джеймс Дийн, който е в главната роля и реших, че е крайно време да прочета книгата. Втората книга е „Златният мост“от Ева Фьолер. Закупих си я от промоцията на Озон.бг , която бе по случай Св.Валентин. А издателство „Софтпрес“ ме изненадаха много приятно с книгата „Цветя от лед и пепел“ от Беатрис Колин. Та, в крайна сметка завърших месеца на „забраната“ с цели три новички книги.

%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b00084

%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b00101n

Снимка0088.jpg

Успях да прочета три прекрасни книги, а именно “Имението Ашфорд” – Лорън Уилиг , “Ясновидците” – Либа Брей и “Градът на гладните” (кн.2 от трилогията”Домът на мис Перигрин за чудати деца”) – Рансъм Ригс . И трите книги ми харесаха страшно много и бих ги препоръчала на абсолютно всеки читател. „Имението Ашфорд“ се превърна в една от любимите ми книги – невероятна и разтърсваща история, колоритни герои, неочаквани обрати – какво повече да се иска. След почти година разминаване с „Ясновидците“ най- накрая я прочетох и бих казала, че определено надхвърли очакванията ми – очаквам втората книга с нетърпение. „Градът на гладните“ е доста по- динамична от първата книга. Появяват се нови и интересни герои, историята се заплита още повече и с нетърпение очаквам каква ще бъде развръзката на тази чудата история. Третата книга мисля да си я закупя още този месец, защото втората завърши по един невероятен и неочакван начин. Повече и за трите книги може да прочетете в ревютата им.

Снимка0118m.jpg

МУЗИКА:

  1. Фаворитът ми за този месец определено е новата песен на Sia.

2. След като в януарската публикация бях включила Shape of you , в тази публикация задължително трябваше да присъства другата нова песен на Ед.

3. Тази песен искам да я включа от доста време и май сега ѝ дойде времето.

4. Разбира се нямаше как да не включа и чисто новата песен на Кейти Пери.

5. Завършвам музикалните ми любимци за месеца с това уникално изпълнение на Джъстин от церемонията на таз годишните Оскари.