„Библиотеката на душите“ (кн.3 от трилогията „Домът на мис Перигрин за чудати деца“) – Рансъм Ригс

(издателство „Бард“, брой страници 432, цена 27,99лв)

bibliotekata-na-dushite-chudatite-detsa-na-mis-perigrin-3

Приключението, започнало в „Домът за чудати деца на мис Перигрин“ и продължило в „Градът на гладните“, достига своя вълнуващ апогей в „Библиотеката на душите“.

Ревю на „Домът на мис Перигрин за чудати деца“

Ревю на „Градът на гладните“

Краят и на тази трилогия дойде за мен. Когато започвах да чета първата книга очаквах една страшна и мрачна история, но не беше точно така – беше много по- хубаво. Да, книгите са мрачни, но по един приказен начин, който ми напомняше за приказките от моето детство. Отново няма как да не подмина страхотното оформление на книгата, което още повече допълваше историята. Тук странните и леко плашещи винтидж фотографии отново са перфектно разпределени между страниците на книгите и подпомагат за по- пълното визуално представяне на сюжета. Освен това в първите няколко страници имаме кратък речник на чудатите термини – кои са имбрините, гладните, гадините и т.н. Но едва ли бихте забравили тези чудати и странни персонажи.

Снимка0150Авторът с лекотата на своят стил на писане отново ни поднася едно вълнуващо и още по- въздействащо последно приключение. Тази последна част от трилогията може би за мен е най- силната, защото тук всичко е в пъти повече. Действието върви с пълна скорост, като ѝ за миг няма да ви доскучае, напрежението е осезаемо в почти всяка страница, дълго пазени тайни изскачат, появяват се още повече странни и интересни герои – определено Рансъм Ригс се е постарал да ни поднесе една шеметна въртележка от емоции.

„Глобите за закъснение в библиотеката са доста солени. Десет камшика на ден и това е само за книгите с меки корици.“

library-of-souls-photosИсторията започва непосредствено след втората книга. Всички имбрини и чудати деца са в плен на гадините, които са на път да осъществят своя пъклен план. Единствените останали свободни деца Джейкъб и Ема, както и остроумното и симпатично говорещо куче Адисън се заемат с тежката задача да освободят своите приятели. Тримата се отправят към едно опасно приключение, което невещае нищо добро. След дълго търсене тримата достигат Дяволското гробище, най-окаяния бордей в цяла викторианска Англия.  Това място държи в лапите си съдбата на всички чудати и точно тук ще бъде решена тяхната съдба. Както вече споменах появяват се нови герои, но двама от тях се открояват най- много от всички. Единият още с появата си беше мистериозен и така остана до самия край на книгата, а другият бе много мил и на пръв поглед добродушен. Честно казано предполагах, че един от двамата ще се окаже предател, но силно се изненадах, че беше този когото изобщо не очаквах (добър ход от Рансъм Ригс). Джейк вече е напълно наясно със своята нова дарба, която ще се окаже от изключителна важност за предстоящите събития в историята. С всяка следваща страница историята става все по- мрачна и същевременно вълнуваща. А легендарната Библиотека на душите се оказва, че не е само легенда, която се предава в чудатия свят, а има пълният потенциал на преобърне и промени хода на Историята.

„Научих от братята си труден урок. Никой не може да те нарани повече от хората, които обичаш.“

12912372_237867636560569_987323836_nСлед като завърших и последната книга от трилогията реших, че е крайно време да изгледам филма, който отлагах още от прочита на първата книга. Та, в следващите няколко реда искам да споделя впечатленията си от него. През цялото време докато четях книгите си представях историята черно- бяло – не знам дали това е било повлияно от снимките или от мрачната атмосфера, която излъчваше историята, а може би и двата фактора са ми повлияяли. Интрото на филма беше прекрасно, а музиката подчертаваше мрачната нишка на историята. Първата половина на филма ми хареса, беше това, което очаквах – мрачна и леко плашеща атмосфера ( до тук добре). Но след това, когато Джейк влезе в чудатия свят и се появиха онези цветни и ярки образи (контрастиращи си с цялата визия на историята) в този момент за мен цялата магия на книгата изчезна, и от там нататък бе пълна пародия ( това бе, което аз усетих). В пресъздаване на персонажите нямам абсолютно никакви забележки, всеки един от героите се е справил страхотно. Но най- запомнящият се герой във филма бе мис Перигрин, Ева Грийн е влязла напълно в образа ѝ (въпреки че, не отговаря на образа в книгата), за което и се възхищавах през цялото време, а ѝ е успяла да предаде онази така характерна аристократична осанка на мис Перигрин. Катя цяло филма ми хареса, но книгата е много далеч по добра от него.

„Библиотеката на душите“ слага край на едно мрачно, вълнуващо и чудато приключение. Авторът този път ни е поднесъл една още повече завладяваща и изпълнена с огромна доза напрежение и  неочаквани обрати история. А героите са по- силни и смели от всякога, защото са готови да се изправят и пред най- големите си страхове, за да спасят своите приятели. За мен беше истинско удоволствие да бъда част от един очарователен и чудат свят, в който нищо не е такова каквото изглежда.

Снимка0318.jpg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s