Reader Confession Book Tag

Благодаря на Кали за поканата да направя този таг ! Въпросите са доста интересни и ми беше много приятно да отговарям на всеки един от тях. Видях, че повечето блогъри са направили вече тага, но ако има все още някой, който не го е направил, нека да се чувства поканен.

1. Някога наранявала ли си собствената си книга?

За съжаление ми се е случвало да причиня някой малък дефект на книга. Но винаги се старая книгите ми да изглеждат перфектно, защото не обичам да ги виждам наранени. Спомням си, когато бях на 8 или 9 години, родителите ми тъкмо ми бяха купили „Ян Бибиян от Луната“ и бях толкова щастлива и ентусиазирана да я прочета. Книгата беше на масата, а до нея имаше ваза с цветя и познайте какво стана – да, книгата се намокри. Това е най- лошото нещо, което съм причинявала на книга през живота си.Книгата все още си я пазя и понякога я препрочитам.

2. Наранявала ли си някога заета назаем книга?

Единствените книги, които съм взимала назаем са били от библиотеката. Но никога не съм повреждала книга, винаги ги връщах, както съм ги взела.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?

Към всяка книга подхождам различно, а ѝ зависи от доста фактори. Ако една книга ми е интересна, хем искам да я прочета колкото е възможно по- бързо, хем искам да ѝ се наслаждавам по- дълго време. Ако пък е книга, която ми върви бавно, може да я чета цяла седмица. Но, да кажем средно около 3-4 дни ми отнема да прочета една книга.

4. Книги, които не си завършила?

Не мисля, че има книга, която не съм завършила.

5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?

„Нюансите“ и пари да ми дават, никога няма да ги прочета. Като цяло не си падам по еротичните рамони, а има доста такива популярни, които няма как да харесам и прочета.

6. Класики, които не харесваш?

Прочела съм доста класики и смея да кажа, че съм попаднала на точните и никоя от тях не ме е разочаровала.

7. Книги, които си купила само заради интелектуалността им?

Един от най- странните въпроси, на които съм попадала. Не съм от хората, които се превъзнасят и се имат за някакви супер гении, които четат само „елитна“ литература и плюят всеки, който не е от тяхната „порода“. Чета книги за удоволствие,обичам човешките и простички истории, които ме докосват и не ми пука дали ще се харесам на някого.

8. Книги, които не си върнала?

Както отговорих на един от предните въпроси, единствено книги съм заемала от библиотеката и винаги съм ги връщала максимално бързо. Така че няма книга, която да не съм върнала.

 

„Паника“ – Лорън Оливър

(издателтво „Ентусиаст“, брой страници 288, цена 15лв)

203397_bКОЛКО ДАЛЕЧ СИ ГОТОВ ДА СТИГНЕШ,
ЗА ДА ИЗБЯГАШ ОТ ЖИВОТА, КОЙТО ВОДИШ?

ХЕДЪР никога не си е помисляла, че един ден може да се състезава в „Паника“ – легендарна игра за току-що завършили гимназисти, в която залогът е висок, а наградата – още по-висока. Никога не се е смятала за безстрашна, за човек, готов да се бори, за да изпъкне сред другите. Но когато открива нещо и някого, заради които да се бори, Хедър ще разбере, че е по-смела, отколкото си е представяла.
ДОДЖ никога не се е боял от „Паника“. Неговата тайна ще му вдъхва сили и ще го тласка да продължи напред до края на играта – сигурен е в това. Но има нещо, което не знае: не само той си има тайна. Всеки има причина, заради която да играе.

***

Когато чета книга от непознат за мен автор или особенно ,ако той е супер известен и актуален, почти винаги подхождам с лек скептицизъм към него. Разбира се, че съм чувала за Лорън Оливър и за нейната бестселър трилогия „Делириум“, но не знаех какво да очаквам от първата ми среща с нейна книга, а именно „Паника“. Книгата ме изненада доста приятно със своята свежа и оригинална история, която за мен бе глътка свеж полъх от обичайните тийн книги. Авторката се е постарала да ни предостави една много реалистична история, която да ни държи под напрежение до последната страница. Самият замисъл на играта „Паника“, не е от типа игри, като „Игрите на глада“ или някоя свръх нереалистична игра, която може да гледаме само по филмите. Напротив „Паника“ е една на пръв поглед най- обикновенна игра и точно това е плашещото в нея. Хареса ми факта, че авторката не се е съсредоточила само върхи играта, а ѝ върху героите и техните взаимоотноешения. Другото, което ми допадна бе, че авторката не се е опитала да идеализира абсолютно никого от героите. Всеки един от тях беше представен със своите недостатъци, като по този начин читателят може да почувства героите по- близки до себе си.

“ „Паника“ започна както толкова много други неща в Карп – бедно градче с население от дванайсет хиляди души, разположено насред нищото: защото беше лято и нямаше какво друго да се прави. „

70ec67da7e9462d613167121a0dc5bb6„Паника“ е създадена, за да направи живота на тийнеджърите в малкото градче Карп по- вълнуващ и интересен. Превърналата се в традиция „Паника“ от година на година, започва да става все по – опасна, но въпреки това желаещите да се включат в нея, все повече се увеличават. Всеки един от тях е готов на всичко, за да получи наградата – огромна сума пари. Но има състезатели, които играят не само заради парите, играят за… отмъщение. Веднъж включиш ли се в играта, тя те обсебва, научава твоите тайни и страхове, а след това те изправя срещу тях. Правилата на играта са железни и безпощадни, а всеки, който е имал глупостта да ги наруши се наказва жестоко. Всеки, който се е включил в играта няма право да казва на никого. Всички в градчето знаят за Паника“ и колко опасна може да бъде тя, но всеки мълчи, а през това време „Паника“ безмълвно и безпощадно спуска своите пипала над Карп.

„Разбира се, никой не вярваше, че “Паника” ще спре.
Играта винаги продължаваше.“

Panic_HC_JKT_des4.inddГлавната ни героиня Хедър никога не си е помисляла, че един ден ще се включи в играта. Прави доста импулсивно, когато приятелят ѝ ненадейно скъсва с нея. След тази случка, тя осъзнава, че няма какво да губи и както се казва „се впуска в дълбоките води“. Хедър е най- обикновенна тийнеджърка, която живее недотам хубав живот, семейството ѝ е разбито, майка ѝ е меко казано пропаднала и единствено опора намира в своята по- малка сестра и в двамата си най- добри приятели Теса и Бишъп. Никога не се е смятала за безтрашна, не е човек, който ще се бори на всяка цена, за да постигне целите си, за да изпъква по някакъв начин, сред тълпата. Но с всяка следваща задача в играта, Хедър започва да израства и осъзнава, че иска да спечели играта, за да може да осигури живот на сестра си, а ѝ за самата себе си. Но най- важното е, че успява да пребори страховете си и да превърти играта.

9434c856c5c89223c451091b4e8c3ff6Додж е другият ни главен герой, който също претърпя доста голямо развитие. За разлика от Хедър, той никога не се е боял от страховете си и за това без да се замисля се включва в „Паника“. Додж също има мотив и той е да отмъсти на един от участниците, който е оставил траен белег в семейството му. Тайната, която така усърдно пази му вдъхва сили да продължи да се бори, за да стигне до финала. В последствие с напредването на играта, напрежението се усеща във всички участници и Додж разбира, че не само той има тайна. Въпреки че, Хедър и Додж в началото бяха конкуренти за голямата награда, в края на играта и двамата научават ценни уроци, които неизменно ще ги променят. И двамата успяват да станат победители, защото са успели да преодолеят страховете си и спокойно могат да продължат на чисто, без тайни и страхове, които да ги загушават.

„Винаги имаше път нагоре и навън и нямаше нужда от страх.“

Хареса ми, че историята беше предадена от двете гледни точки на двамата главни герои. Така научаваме за голяма част от живота им, за семействата им, приятелите им, за техните мисли и терзания. Другото, което ми допадна, а ѝ изненада беше факта, че главните герои не се обвързаха един с друг, както се случва в 99% от книгите. Всеки от двамата си имаше своята любовна история, която за щастие не беше фокусирана на преден план.

„Паника“ предоставя възможността на читателите да станат част от героите и да се впуснат, заедно с тях в едно опасно и вълнуващо приключение. Една история, която ще ви държи под напрежение с всяка следваща страница. История изпълнена с екшън, интриги, предизвикателства, но и с много ценни уроци, които ще ви накарат да се замислите. Определено препоръчвам книгата, защото историята поместена в нея се различава от масовите тийн истории.

*Благодаря на издателство „Ентусиаст“ за възможността да прочета книгата !

The Aesthetically Pleasing Book Tag

Този таг си го бях харесала преди около два месеца, но така ѝ си стоеше в графа „чернови“. За това много се радвам, че Елена ме тагна, за да мога най- накрая да го напиша. Въпросите са много интересни и с удоволствие отговарях на тях – може би, това е вторият ми любим таг от тези, които съм правила в блога. Този път ще наруша традицията и ще тагна Кали. Кали, знам че обичаш таговете и ще ми бъде интересно да прочета отговорите ти. 🙂

1. Най-добрата цветова комбинация на корица.

Има толкова красиви корици, които искам да посоча, но все пак ще се спра на няколко. Една от кориците, които харесвам много е тази на „Илумине“. Въпреки че, цветовете върху корицата макар и малко са подбрани идеално, а ѝ се преливат, което я прави още по- оригинална. Също така ми харесват кориците на трилогията „Адски устройства“, които според мен са едни от най- добрите.

,.jpg

2. Най-хубава типография/шрифт на корица.

Шрифтът на „Имението Ашфорд“ много, много ми харесва. Също така ми харесват шрифтовете на „Всичко, всичко“ от Никола Юн, „Ясновидците“ от Либа Брей, „Белжар“ от Мег Уолицър и др.

%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b00074

3. Най-хубавата семпла корица.

Страшно много обичам семплите корици и имам много такива любими. Едни от най- любимите ми са тези на „Къде си, Аляска“, „Бухтичка“, трилогията „Пенрин и краят на дните“, оригиналната корица на „Всичко, всичко“, „Илумине“, „Аркадия“ , трилогията „Алена кралица“, „Крадецът на книги“ и още много други.

13062482_2015942961963251_1195746599692315577_n.jpg

4. Най-хубавите последни страници.

Тук ще посоча „Спящата и вретеното“ от Нийл Геймън . Лично аз все още нямам книгата, но съм я виждала на живо и е една от най- уникалните книги, като оформление.

sleeper

5. Най-хубавата карта.

Една от любимите ми карти е тази на „Алена кралица“ от Викторя Айвярд. За съжаление картата в българското издание липсва, което според мен е пропуск.

Teljes képernyő rögzítése 2015.12.23. 114749

6. Най-хубавите открити твърди корици.

Влюбена съм в кориците на трилогията „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ Невероятни са! Обожавам черно- белите и винтидж фотографии, и тези корици са истинска радост за моето око.

Снимка0150

7. Най-хубавата задна корица.

Тук ще посоча трилогията „Полулош“ от Сали Грийн. За съжаление, не съм чела трилогията, но пък кориците са ми много любими.

7919ec092790

8. Най-добрите хедъри на глави.

Тези на „Адски устройства“ ми допадат. Всъщност не отдавам толкова голямо значение на хедърите и за това се сещам само за тази трилогия.

id-clockwork-angel-the-infernal-devices-16725661-800-600-e1322500484322

9. Най-добрите илюстрации.

Може би, отново ще посоча „Спящата и вретеното“, защото в момента не се сещам за друга книга.

10. Най-хубавото гръбче.

Това е една съвсем малка част от гръбчетата, които харесвам.

Снимка0408

11. Любимата ти корица на рафтовете ти.

С този въпрос се затруднявам, защото имам страшно много любими корици, но ще посоча някои от най- харесваните.

Снимка0411

 

 

„Селма“ – Халил Джубран

(издателство „SkyPrint“, брой страници 112, цена 5,95 лв)

selma-9789543901296

Това е красивата и трогателна история на Джубран и Селма, известни като “ориенталските Ромео и Жулиета”. В деня, в който двамата разкриват чувствата си, се оказва, че бащата на девойката я е сгодил за друг. По-силна ли е любовта от раздялата? По-силна ли е от смъртта?
Онзи, който е обичал истински, ще разбере всяка дума от тази книга със сърцето си…

 

***

„Селма“ се счита за едно от най- известните произведения на Халил Джубран. Любопитен факт е, че автора е най- продаваният поет след Шекспир и Лао Дзъ, което е невероятно постижение. Историята, която се разказва в книгата е основана на действителна случка от живота на самия Халил Джубран, което я прави още по- специална и въздействаща. Понякога не е нужно една история да бъде подбрана в 400-500 страници, за да въздейства на читателя и „Селма“ го доказва. В тази малка книжка е побрана толкова много мъдрост, красота и емоция, че неизменно ще остави следа във вас. Всяка една страница е пропита с любов, копнеж, тъга, гняв, сълзи, мечти и тази смесица от всички тези чувства образуват една емоционална вихрушка, от която дълго няма да се оттърсите.

„Очите ми никога няма да се уморят да те гледат, защото ти си светлината ми.“

Онова, което най много ме впечатли и докосна беше стила на писане на Халил Джубран. Използва невероятно красив изказ, а всяка една дума в текста е подбрана толкова внимателно, че ѝ най- тежките сцени от историята да бъдат силно въздействащи. В книгата се засягат доста сериозни и тежки теми, които някои от тях за съжаление са все още актуални. Засягат се теми, като правата и положението на жената в арабското общество, алчността сред хората, приятелството, загубата на любимите ни хора, чистата и невъзможна любов, която бавно и тихо увяхва, като цвете. Любовта между двамата главни герои Селма и Джубран беше нежна, красива и разстърсваща. Любов, която трудно се среща в живота и ако си я открил, трябва да се бориш за нея, защото тя е наистина безценна.

„Ще те обичам, Селма, както полята обичат пролетта, и ще продължа да живея, гледайки те отдалеч, както цветето живее, гледайки слънцето…“

„Селма“ разказва една красива и тъжна история за любовта – онази  любов, която се среща веднъж в живота. Тази малка книжка съдържа в себе си изповедта на автора,който е оставил сърцето си в книгата и вярвам, че ще докосне и трогне всеки, който реши да я прочете. „Селма“ едва ли може да се опише с думи, тя трябва да се прочете и сами да се убедите в нейната красота.

*Благодаря на издателство „SkyPrint“ за възможността да се докосна до тази красива и трогателна история !

Снимка0379

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ – Дженифър Донъли

(издателство „Егмонт“, брой страници 384, цена 14,90лв)

97895427195641490704962.1958

 

Сред томовете в библиотеката на Звяра е скрита една много специална книга. Бел я открива и с нейна помощ се озовава в един напълно нов свят. Но дали всичко там е такова, каквото изглежда? И дали младото момиче ще успее да се върне у дома? Или пък историята ще я погълне завинаги?

***

„Красавицата и Звяра“ е една от най- известните и обичани класически приказки от поколения. Преди около два месеца издателство „Егмонт“ ни зарадваха с цели три книги за Бел и Звяра. Но щом видях тази приказна и вълшебна корица, бях обедена, че искам да прочета първо тази книга. Разбира се, не беше само заради корицата, а ѝ защото не съм чела нищо от Дженифър Донъли и ми бе любопитно, как се е справила с тежката задача, да представи тази приказка през своя поглед. Хареса ми, че е запазила основната идея на историята, но ѝ е добавила нов интересен елемент, с който още повече да развие въображението на читателят. В книгата ще се запознаем с нов момент от живота на Бел в омагьосания замък и заедно с нея, ще преминем през едно опасно и вълнуващо приключение. Авторката е успяла да улови онази вълшебна атмосфера, която излъчва класическата приказка. Също така с майсторството на своето перо умело е доразвила образите, както на главните герои, така и на всички останали персонажи, които бяха супер симпатични- особенно малкия Чип. А тази вълшебна корица е перфектният избор за историята, която се крие зад нея. Само като я гледам и ми се иска и аз,като Бел да се изгубя в книгата.

„Кафявите очи на Бел бяха грейнали от щастие. През целия си живот тя бе обичала книгите. Обичаше вида им, мириса им, да ги усеща в ръцете си. Но най-много от всичко обичаше чувството, което я обземаше, когато вземеше в ръце някоя книга – усещането, че държи цял един свят в ръцете си.“

1644718Началото на книгата започва доста интересно и интригуващо. А именно с появата на два интересни и много различни персонажи – Любовта и Смъртта. Ставаме свидетели на партия шах между двете сестри, които се обзалагат за съдбата на Бел и Звяра. Любовта е обедена, че Бел ще се влюби в Зяра и ще развали магията, която тегне над него.А Смъртта е сигурна, че Звяра няма да успее да спечели любовта на Бел и ще остане омагьосан завинаги.Облогът е направен, но Смъртта не обича да губи и затова измисля пъклен план. Решава да изпрати в замъка на Звяра омагьосаната книга „Никога вече“ – една книга, която не само може да погуби Бел, но и всички, които обича.

„Огледалата ни показват само това, което сме. А книгите – това, което можем да бъдем.“

Съвсем скоро нейният план успява и Бел успява да попадне в лапите ѝ, влизайки в книгата. Правилата за успех на Смъртта са съвсем прости – Бел трябва да изяде три неща и да остави три неща в този красив, но нереален и омагьосан свят. Ще успее ли Бел да се измъкне от Смъртта ? Любовта ще победи ли своя вечен конкурент Смъртта ? Ще научите, ако се потопите в това невероятно вълнуващо приключение.

„Домът ти са всички хора, всички места и всички неща, които обичаш. Ти го носиш със себе си, където и да отидеш. Не знаеше ли това?“

Снимка0363Бел бе едно добродушно, смело и изпълнено с мечти момиче, което успя да ме спечели. Авторката много успешно е доизградила образа ѝ, като успява да ни представи истински нейната самота, терзанията, които я изпълваха, липсата на дома ѝ, тъгуването за баща ѝ. Но освен това наблюдаваме постепенното ѝ привързване към Звяра, който чрез своите малки жестове започва да я прави щастлива. Но заради доброто си сърце, Бел бива подлъгана и погълната от една фалшива история, но благодарение, на която разбира къде е нейният истински дом и при кого е оставено сърцето ѝ.

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ е едно ново и вълнуващо приключение, което ще ви потопи в приказния и романтичен свят на Красавицата и Звяра. Авторката ни е подготвила едно вълнуващо пътешествие, в което с трепет ще наблюдаваме, коя от двете могъщи сили ще възтържествува. Книгата е много лека и приятна за четене, и носи интинско удоволствие на всеки, който обича приказките.

Снимка0321

„Жестока любов“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 288, цена 12,90лв)

206707_bКогато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят ѝ се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат ѝ. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс: 1. Никога не питай за миналото. 2. Не очаквай бъдеще. И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

***

„Жестока любов“ ми доказа защо обичам толкова много любовните романи. Това е първата книга, която чета от Колийн Хувър и със сигурност няма да бъде последната, защото успя да ме накара да се влюбя и в най- малкият детайл от книгата. Историята, която е създала авторката е наситена с толкова много емоции, които те помитат като ураган и те карат да съпреживяваш абсолютно всичко. Авторката има таланта да пише с лекота, която предразполага читателя за по- пълно и истинско преживяване на историята. Героите са много пълнокръвно изградени ,всеки със своите несъвършенства и недостатъци, и лично аз успях да ги почувствам, като свои приятели и обикнах всеки един от тях. „Жестока любов“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. Няма да крия не малко пъти докато четях тази свръхемоционална история ми се насълзяваха очите, а последните около 60 страници ги прочетох буквално със стичащи се сълзи- толкова истински и емоционално беше написано. Епилогът беше съвършен-  след всичко, което преживяха нашите герои заслужаваха този ценен момент. Искам да спомена и перфектната корица, която напълно си пасва с историята. За мен дъждът символизира любовта на Тейт и Майлс – бурна и пристрастяваща.

Историята започва с Тейт, която се мести да живее известно време при брат си Корбин, но на входната му врата спи пиян мъж, един мъж, който ще промени безвъзвратно живота ѝ – Майлс Арчър.

„Не питай за миналото ми.
Не очаквай бъдеще.“

large (1)Тейт ми хареса страшно много, въпреки че си имаше своите малки недостатъци, които в определени моменти я правеха много крехка… но пък кой ли човек няма. Хареса ми, че беше независима и целеустремена, не разчиташе на абсолютно никого, освен на самата себе си. Връзките, които е имала не са били никак успешни и затова е загърбила любовния си живот, и се е отдала на кариерата си на медицинска сестра. Но в живота, както знаем не винаги става, така както сме искали или планували. В последствие преживя много неща, които на моменти я сриваха психически, но въпреки всичко се доказа като силен характер. Колкото и пъти да беше наранявана, винаги успяваше да открие онази частичка доброта, която се криеше в хората. За съжаление не ни беше дадено достатъчно информация за миналото ѝ, а ми се искаше да я опозная една идея по- добре.

„Тя беше тази, която или щеше да ме убие… или най- сетне щеше да ме върне обратно към живота.“

UGLYLOVECH-2840Майлс, ах този Майлс! От самото начало на книгата бе мистериозен, потаен и много мрачен, което го правеше супер интересен за разгадаване. Като добавим и факта, че е много красив и висок, той автоматично се превръщаше в ходещо изкушение за Тейт. За своите 24 години Майлс е преживял много неща, но един много жесток и болезен момент в миналото му го е белязал за цял живот. Погълнат от вината, която адски много му тежи, той се е изолирал и е загърбил настоящето си. Историята от миналото му ни бе поднесена на малки откъси, които постепенно изградиха една цялостна не дотам красива картина. Майлс бе роб на миналото си и не жалаеше да продължи напред… докато не се появи Тей.

„Любовта не винаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва отново в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя.“

Допадна ми начина, по който авторката е решила да ни представи историята, а именно в две гледни точки. Половината глави бяха от името на Тейт, които ни разказват за настоящето, а останалите от името на Майлс, които ни връщат шест години назад в миналото му и ни разкриват какво го е накарало да стане мъжът, който е в настоящето – студен и безсчувствен. Чрез тези ретроспекции научаваме за по- голямата част от живота на Майлс, преминаваме през неговото първо влюбване, през неговите мечти и копнежи, преминаваме и през онзи трагичен момент, който беше просто съкрушителен, като авторката ни държи в напрежение да самия край на книгата.

025dceaa876f8cb0535d5c2f63042085Любовната история между Тейт и Майлс припламна почти веднага, като и двамата не търсят нищо сериозно и решават да бъдат просто „приятели с облаги“. Майлс поставя две правила на Тейт, които тя трябва да спазва, ако иска „връзката“ им да продължи. Отношенията им се свързваха единствено до страстта, която изпитваха, но за Тейт нещата постепенно започваха да стават все по -сериозни. На моменти страшно много ѝ се ядосвах, защото се държеше като някоя хлапачка, като пренебрегваше гордостта и достойнстото си. Също се ядосвах ѝ на Майлс, като твърдо отказваше да признае, че е влюбен до уши в Тейт.

„Хубавите моменти компенсират грозната любов“

Второстепенните персонажи също много допринасят за историята и подпомагат за правилната развръзка между отношенията на Тейт и Майлс. Кеп, осемдесетгодишния капита на асаньосера се превръща в най- добър приятел на Тейт и често в нейната единствена опора. Корбин, по- големият брат на Тейт, който я закриляше постоянно. Иън най- добрият приятел на Майлс, който е запознат с миналото му и затова иска най- доброто за него. Рейчъл е един от ключовите участници в историята. Името ѝ се споменава до самия край на историята и остава траен белег върху главните герои.

„Жестока любов“ ще ви приведе през едно емоционално, вълнуващо и пълно със страст пътешествие. Това е книга за двете разновидности на любовта. Едната е за онази красивата любов, която те връхлита като ураган и те запраща три метра над небето. А другата е онази грозната и жестока любов, която те разбива на хиляди малки парченца. Книгата също ни доказва, че колкото и транлив да е пътят към щастието,ако то е истинско и си струва,то си заслужава всяка пролята сълза и всяко изпитание. Определено препоръчвам „Жестока любов“ , защото ще прочетете една истинска и затрогваща история, която дълго няма да забравите.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за възможността да прочета тази завладяваща и емоционална история !

Любими цитати от книги (част 3)

Днес в рубриката ми „Любими цитати от книги“ съм ви приготвила цитати от четири класики, които несъмнено са си заслужили отреденото им място в световната литература. Някои от книгите съм чела, други предстои да прочета, но определено всяка една от тях е прекрасна и си заслужава отделеното време.

„На изток от рая“ – Джон Стайнбек

1.  „Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.“.

2.“Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“

3. „Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.“

4.“Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!“

5. „Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.“

„Великият Гетсби“ – Франсис Скот Фицджералд

1. „Когато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого- просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“ „

2.“Винаги е тъжно да гледаш с нови очи на неща, към които вече напълно си се приспособил.“

3.“Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи това, което човек скатава в бленуващото си сърце.“

4.“Всеки подозира у себе си поне една от основните добродетели и ето моята: аз съм един от малкото честни хора, които някога съм познавал.“

5.“Надявам се, че ще е глупачка – това е най- доброто нещо, което едно момиче може да бъде на този свят- красива малка глупачка.“

 „Закуска в Тифани“ – Труман Капоти

  1. „Ако си позволите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето.“

2. „- Но съм жив. И ти благодаря. За това, че ми спаси живота. Ти си чудна. Единствена. Обичам те.
-Глупак.- Тя ме целуна по бузата.“

3.“Човек трябва да има свободата да се жени и за мъже, и за жени, или — слушай, ако дойдеш и ми кажеш, че искаш да се свържеш с боен кораб, аз ще уважа чувствата ти. Бога ми, говоря съвсем сериозно. На любовта трябва да се дава пълна свобода. Изцяло подкрепям това схващане. Сега, когато имам доста добра представа какво всъщност е любов.“

4.“Не искам да кажа, че бих била против да съм прочута или богата. Това си е включено в програмата ми и някой ден ще опитам да го осъществя; но ако успея, ще искам да не съм загубила индивидуалността си. Искам да съм си пак аз, когато някоя прекрасна сутрин се събудя и отида да закусвам в “Тифани”“

5.„Грешите. Смахната е. Но, от друга страна, сте прав. Не е смахната по обикновения начин, ами си е истински смахната. Действително вярва във всички тия свои дивотии. Не може да я убедите в противното.”

„Гордост и предразсъдъци“ – Джейн Остин

  1.  „Колкото повече опознавам света, толкова повече ме разочарова; всеки изминал ден ме уверява в несъвършенството на човешкия характер и в измамната фасада на достойнството и благоразумието.“

2. „Жените имат крилато въображение. То мигновенно подхвръква от харесването към любовта и от любовта към брака.“

3. „Аз лесно бих простила неговата гордост,ако той не беше засегнал моята.“

4. „Няма нищо по-измамно от привидната скромност-заяви Дарси. Зад нея обикновено се крие незачитане на чуждото мнение, а понякога-самохвалство“.

5. „И най-мъдрият и съвършен човек, всъщност и най-мъдрите му и добронамерени постъпки могат да станат обект на присмех на оня, чиято единствена цел в живота е да се присмива над другите.“

 

„Белжар“ – Мег Уолицър

(издателство „Сиела“, брой страници 284, цена 12,90лв)

fb8964c77345cc77626e29de184014a5

„Белжар“ е една от най- емоционалните, красиви и вдъхновяващи истории, които съм чела. В интерес на истината, когато книгата беше издадена преди, може би година и половина не ми направи кой знае какво впечатление. Но интересът ми към нея се породи внезапно преди няколко месеца и си казах, че определено трябва да прочета тази книга. „Белжар“ не е просто поредната история за депресиран и отчаян тийнеджър – много, много повече е. На книгата не трябва да се гледа като  янг адълт роман, защото в нея е пропита толкова мъдрост, изречени са много силни думи, от които читателят може да си направи лични изводи.

„Може би когато заговориш за една книга, в един момент започваш да говориш за себе си.“

Книгата има невероятна атмосфера. Едновременно леко мрачна, мистериозна и много успокояваща, карайки те без усилие да се потопиш в историята и да станеш част от нея. Авторката пише леко, увлекателно, използва силни думи, които в точният момент да жегнат читателя и да го накарат да спре и да се замисли. „Белжар“ е вдъхновен от „Стъкленият похлупак“ на Силвия Плат, като и в двете книги са засегнати сериозни теми, които не трябва да се подминиват с лека ръка. „Белжар“ ни показва, че чрез литературата и писането, нашите герои осъзнават силата на думите, осъзнават, че думите са важни и защо е важно кой ги изрича.

„Интересно как можеш да живееш толкова дълго, без да имаш нужда от някого, но после го срещаш и вече постоянно изпитваш тази нужда.“

BelzharГлавната ни героиня започва новата учебна година в Дървения хамбар – училище за твърде крехки емоционално тийнеджъри, след като изпада в дълбока депресия от смъртта на първата ѝ любов Рийв. Джам попада в специален курс по литература, а най- мистериозното нещо в него е самата учителка г-жа Ку. Всяка година г-жа Ку избира само пет ученика, които да посещават нейните уроци, в които за целия срок се изучава само един автор. Освен Джам, другите късметлии са Грифин, Сиера, Кейси и Марк, а избраният автор за изучаване е Силвия Плат с единственият си роман „Стъкленият похлупак“. Петимата получават дневници, в които да пишат за себе си и всичко, което ги вълнува. Но дневникът ги отвежда в Белжар, място, където времето е спряло, където всеки един от петимата може да получи своя втори шанс и най- важното да получи своя вътрешен мир и спокойствие.

„Да разбереш какво изпитва някой друг човек, някой, който не си ти; да погледнеш под капака, така да се каже. Да погледнеш дълбоко вътре. Ето това трябва да прави писането.“

beljar-7-1024x827Всеки един от петимата беше затворен в своя малък черно- бял свят и не се интересуваше от болката на другия. Всички са преживели ужасни неща, които са ги белязали завинаги и не намират смисъл да продължат напред. „Белжар“ неусетно ги променя. Постепенно се сближават и разбират, че имат нужда да продължат да живеят, но нямат смелостта да го направят. Но „Белжар“ е там и ги очаква, защото той е пътят към така очакваната и желана промяна.

„Всеки  има какво да каже. Но не всеки може да понесе да го каже.“

С напредването в дневника, нашите герои все повече се притесняват какво ще се случи с Белжар, след като всички листи бъдат изписани. През цялото време бях на тръни и се чудих какъв ли ще бъде края на това меко казано странно и вълнуващо приключение. Очаквах какво ли не, но това, което се разкри, определено не го очаквах и наистина ме изненада. Радвам се, че всеки един от тях успя да преодолее своя труден момент и да започне живота си отново.

„Белжар“ е изключително емоционална и вдъхновяваща история. Една история, която на моменти до болка ще ви трогва, ще ви разсмива, ще ви накара да се замисляте за нещата от живота. Заедно с героите преминаваме през едно приключение, което е с много по- голямо въздействие, отколкото бихте предполагали. Определено препоръчвам книгата на всеки, независимо дали сте тийнеджър или възрастен.

Снимка0346

„Златният мост“ – Ева Фьолер

(издателство „Ибис“, брой страници 344, цена 13,90лв)

mostВсичко в живота на Ана е идеално. Вече повече от година заедно със Себастиано изпълняват опасни мисии, пътувайки в миналото. Но един ден тя получава обаждане, в което й съобщават, че той е заседнал в миналото – и по-точно в Париж, през XVII век. Ана незабавно трябва да отиде при него и да му помогне да се върне в настоящето. Без колебание тя се отправя на опасното пътешествие, но когато открива Себастиано, установява, че е изправена пред един малък проблем: той се мисли за мускетар и не помни нито нея, нито времето, от което идва. И не стига това, ами и обстоятелствата принуждават двамата да се изправят един срещу друг. Ще успее ли Ана да помогне на своя любим да си възвърне паметта и да изпълнят мисията си, или той завинаги ще остане изгубен в миналото?

Ревю на „Гондолата на времето“

***

„Гондолата на времето“ беше едно от първите ми ревюта в блога и към тази трилогия имам малко по- специално отношение. Докато не започнах да чета „Златният мост“ не осъзнавах, че толкова много ми е липсвала трилогията, както и всички герои, участващи в това невероятно приключение. И в този ред на мисли не знам, защо отлагах да прочета тази втора част близо година, след като знаех колко много ми е харесала първата книга. Но с първите няколко прочетени страници, авторката успя да ми припомни колко много обичам Ана и Сабастиано. В тази книга определено се наблюдава израстване в стила на писане на авторката, който е още по- увлекателен и приятен за четене. Ева Фьолер притежава умението да описва много истински, така че да предаде усещането за красота и в най- дребният детайл. Описанията ѝ не са тежки, а напротив,карат те с трепет да разлистваш страниците. В тази книга описанията, които прави са от изключителна важност за сюжета, защото до голяма степен подпомагат читателя да се потопи изцяло в средновековния Париж и да се запознае с неговата красота.

„Номерът с измислянето на истории се състоеше в това, да се държи на версията, дори и да имаше толкова празноти в нея, колкото дупките на швейцарско сирене.“

zeitenzauber2_1Действието в книгата се развива близо година и половина след първата. За трилогия такъв времеви период си е доста голям, но авторката е съумяла накратко да ни представи живота на Ана и Себастиано през тази година, който естествено е бил доста интересен и динамичен. Още с първите страници сме въвлечени в първата мисия (от двете в книгата), която беше доста забавна. Двамата трябва да спасят една легендарна личност, а именно прочутия Казанова. За съжаление неговия персонаж повече не се появява в книгата, но пък беше доста добро начало за приключението, което ни очаква. Историята се развиваше доста бързо, като авторката и за миг не ни е оставила да скучаем. Почти във всяка глава се случваше нещо, което още повече ме караше да искам да стигна до така чаканата развръзка и да разбера какво ще се случи.

Изключително приятно бях изненадана, че историята е препратка към романа „Тримата мускетари“. Авторката е преплела своята история със класическия роман доста умело, което ме накара още повече да се влюбя в книгата. Другият факт, който още повече ме зарадва е , че бяха включени реални исторически личности, които със сигурност са добре познати – кардинал Ришельо, кралица Анна Австрийска и т.н. Всеки един детайл, като красивите и пищни рокли, баловете, които са се организирали е изпипан перфектно, също така не са ни спестени проблемите през онова време, с които Ана понякога трябва да се примири.

„Но за истинската любов нито един залог не беше достатъчно висок.“

tumblr_static_tumblr_lpvghd5qws1qdax6ko1_500_largeНяма как да не пропусна факта, че героите в книгата постепенно се развиват и израстват. Тук виждаме Ана доста променена. Личи си натрупаният опит с пъртуване във времето и вече доста по- бързо се вписва в обстановката. Отново я виждаме, като смелото, силно и решително момиче, но понякога виждаме и несигурността ѝ в даден момент, което ми харесва, защото авторката не се е опитала да я идеализира. Понякога ме дразнеше с прибързаните си решения, които почти винаги я поставяха в опасно положение. За разлика от предходната книга, то в тази мисията на Ана е много по- сложна и е от изключителна важност за бъдещето. Принудена е да се справя сама с дворцовите интриги и подлите планове, които безмилостно се кроят, но въпреки това с помощта на новите си приятели, Анна намира начин да се справи с нарастващата опасност, която се задава.

„Любовта често е по-силна от разума, Ана. Сляпа е за опасностите.“

Musketari_04(1)За разлика от първата книга, в която виждахме Себастиано съвсем за кратко, то в тази книга присъства от първата до последната страница.  След спасителната мисия на Казанова, Себастиано поема към втората неочаквана мисия и незнайно  как си загубва паметта. Вписал се идеално в живота на 17век, Себастиано става мускетар и може би най- големият привърженик на кардинал Ришельо. Въпреки, че двамата с Ана бяха на противоположни страни, Себастиано винаги се опитваше да я предпази и показваше искрената си любов към нея.

„Само свободният дух взема правилните решения.“

Второстепенните герои изобщо не бяха за пренебрегване. Всеки един от тях беше много добре изграден, всеки си имаше своята история за разказване и роля в последвалите събития. Героите към, които се привързах и впоследствие обикнах са чаровната актриса Сесил, нежната и красива Мари дьо Шеврьоз, която през цялото време закриляше Ана и ѝ помагаше в изпълняването на мисията и Филип, който не спираше да ме кара, да се усмихвам. Авторката има навика да оставя в невидение читателя за злодея в книгата, който винаги се оказва най- неочаквания персонаж. Силно се изненадах, когато се разбра кой е предаделя, който през цялото време е играл нечестно.

„Златният мост“ ни отвежда в едно опасно и завладяващо приключение, изпълнено с множество обрати. Авторката ни потапя в средновековна Франция, в един свят на кралски интриги, забранена любов, борба за власт и надмощение. Ако харесвате „Тримата мускетари“, историческите факти и приключенията, то определено прочетете книгата.

Април в книги и музика

Отмина поредният месец от годината и е време да направя месечната си равносметка от към книги и музика. Април от към книги беше изключително успешен, успях да си закупя няколко желани книги, които нямам търпение да започна. Успях да прочета четири книги, които бяха доста различни една от друга, но ми донесоха много вълнуващи емоции и усмивки. Нямам търпение какво ще ми поднесе май, но едно е сигурно, стягайте се за промоции, защото 24 ще дойде неусетно.

В първите дни на април бях решила да си купя книга и се двоумях между „Пасажер“ на Александра Бракен и „Илумине“. Честно казано избора ми не беше много труден, защото „Илумине“ я исках от толкова дълго време и  си казах, че не мога да я отлагам още, и в крайна сметка се сдобих с нея. Покрай излизането на филма „Красавицата и Звяра“ издателство „Егмонт“ ни зарадваха с цели три книги свързани с приказката и разбира се, трябваше да се сдобия поне с една (за първо време). Реших да се спра на „“Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ от Дженифър Донъли, защото съм слушала само хубави отзиви за авторката и исках да се запозная с нейното творчество. По повод 23 април Деня на книгата и авторското право Озон.бг организираха тридневна промоция, която нямаше как да не подмина. От тях се сдобих с „Принцеса с часовников механизъм“ на Касандра Клеър, реших да бъде тази книга, защото е крайно време да завърша трилогията и да се насоча към „Реликвите на смъртните“. В края на месеца издателство „Ибис“ ми изпратиха „Жестока любов“ на Колийн Хувър, която ще започна тези дни. За книгата има само хубави коментари и се надявам и на мен да ми хареса.

Снимка0355

Първата прочетена книга за месеца бе „Химикът“ – Стефани Майър, която я бях започнала в последните дни на март. Отначало книгата ми вървеше толкова бавно, че ми идваше да я захвърля, но в крайна сметка, реших да ѝ дам шанс и изобщо не съжалявам, защото наистина ми допадна. Повече за нея може да прочетете в ревюто ми.  Втората книга беше „Библиотеката на душите“ – Рансъм Ригс последната книга от трилогията „Домът на мис Перигрин“. Тази книга беше може би най- въздействащата и изпълнена с напрежение от трилогията. Случиха се толкова много неща – непредвидими обрати, битки на живот и смърт, дълго пазени тайни излязаоха наяве. Тази трилогия беше едно лудо приключение и се радвам, че имах възможността да участвам в него. Третата книга е „Златният мост“, която е част от трилогията „Пътуване във времето“ от Ева Фьолер. Доста дълго отлагах книгата, но се радвам, че най- накрая я прочетох и сега с още по- голямо нетърпение очаквам третата част, която би трябвало да се появи през лятото. Книгата все още няма ревю, но до края на седмицата със сигурност, ще бъде публикувано. И последната книга, която прочетох бе „Белжар“ от Мег Уолицър. Това е една от най- емоционалните и едновременно вдъхновяващи книги, които съм чела в последно време. И тази книга няма ревю, но съвсем скоро ще бъде публикувано.

Снимка0352

МУЗИКА:

  1. И този месец челното място заема любимата ми Лана Дел Рей с най- новата си песен, която е в дует със страхотният The Weeknd.

2. Това е една от най- уникалните песни появявали се през последнит години. Изпята е толкова емоционално, че всеки път, когато я слушам ми се насълзяват очите. Във видеото участва и половинката на Джон Леджънд Криси Тейгън, която прави песента завършена.

3. Една песен, на която попаднах съвсем случайно, но пък страшно много ми хареса.

4. The Weeknd и Daft Punk са много добра комбинация.

5. И нека да завърша с една супер лятна и зареждаща песен.