„Сол при солта“ – Рута Сепетис

(издателство „Сиела“, брой страници 390, цена 14,90лв)

Print

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.
Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.
Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.
Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

 

***

Всички знаем за може би най- известната корабоплавателна трагедия, а именно потъването на „Титаник“, в която са загинали над 1 500 души. Но има една друга морска трагедия, която е останала „табу“ за света. Втората световна война, хиляди бежанци се опитват по всякакъв начин да се спасят от ужаса на войната. Немският лайнер “Вилхелм Густлоф”  е надеждата за спасение на много хора. Капацитетът на кораба е около 1 900 души, но бежанците, които се качават на кораба наброяват над 10 000. Загиват над 9 000 невинни души, което прави тази трагедия най- голямата в историята на корабоплаването. Признавам си, че до преди да прочета книгата, не бях чувала за “Вилхелм Густлоф”. След като прочетох романа, нямаше как да не потърся повече информация за неговата трагична история. Запознах се с много факти, които ми бяха много полезни и интересни. Докато четях историята един въпрос не спираше да ме гложди, а именно „Защо тази трагедия е останала скрита за света“. За съжаление някои хора, доста тактично са успели да я прикрият, което е жалко.

maxresdefaultРута Сепетис успява да вдъхне живот на тази забравена история, като я разказва по един разтърсващ начин. Въпреки че книгата е предзназдначена за по- младата аудитория, която да се запознае по- отблизо с войната и последствията от нея, книгата може да бъде четена от всеки, който е готов да се срещне с нея. Самата книга е пропита с толкова много емоции, че неизменно ще се почувствате част от нея. Изпълнена с тъга, болка, страдание, страх, безброй трудности, но също с надежди и мечти за един по- добър живот „след войната“. Самата история е структурирана доста интересно. Книгата  е от първо лице, както и от гледните точки на цели четири главни герои. Определено авторката е успяла да се справи доста добре с тази задача, защото според мен не е никак лесно да се вникне във вътрешния свят на всеки един от героите. Главите са кратки, изреченията също, което прави въздействието от прочетеното още по- силно.

„На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша от запад.
На 17 септември 1939 година Русия нападна Полша от изток.
Помнех тези дати.
Две враждуващи държави се вкопчиха в Полша подобно на момичета, които се карат за кукла. Едната я държеше за краката, другата – за ръцете. Дърпаха толкова силно, че един ден главата се откъсна.“

Героите са толкова пълнокръвно изградени, че едва ли някой ще остане безразличен към тях. Към повечето успях да се привържа, а към други изпитвах неистово отвръщение. Както споменах в книгата се разказва за съдбите на четири герои опитващи се да избягат от смъртта, която бавно, но сигурно спуска своите пипала над тях. Но това не е история за само няколко души. Това е историята на хиляди, на милиони души, които са имали участта да бъдат жертви на обстоятелставата.

18005430.jpgВсеки от персонажите имаше изключително въздействаща и запомняща се предистория, която несъмнено е оставила болезнен и траен отпечатък върху тях. Всеки имаше тайна, която бе залостил дълбоко в сърцето си, но постепенно с развитието на сюжета всяка една тайна бива разкрита и всяка една частица от пъзела си идва на мястото. Успяваме да опознаем една малка група хора, търсеща своето спасение. Флориан загадъчният прусак с мистериозно минало, който търси отмъщение за грешките от миналото си. Латвийката Йоанна, която е напуснала родината си съвсем сама. С  уменията си на медицинска сестра, беше винаги готова да помогне на всеки, дори и да знае, че не трябва да го прави. Полякинята Емилия, която бе почти дете, но вече видяла и преживяла ужаса на войната. Нейната история успя да ме докосне и трогне най- много от всички, защото това, което е преживяла, е наистина жестоко. Алфред, младият моряк, който мечтаеше за признание и слава. В първите няколко глави, когато пишеше писма до любимата си, ми беше мъчно, че е разделен с нея. След още няколко глави нещо в него започна да ме дразни, докато изведнъж не осъзнах, що за човек е той. Алфред бе единствения персонаж, който искрено ме отвръщаваше и не съжалявам, че си получи заслуженото.

„Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най – много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс.
Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.“

Второстепенните герои бяха също толкова интересни, колкото и главните. Всеки един от тях успя да ме докосне, както със своята история, така ѝ със своята доброта и човечност. Поета на обувките, безпризорното момченце, Съжаляващата Ева, сляпата Ингрид – ще запомня всеки един от тях. Но , не си мислете, че в романа има единствено болка, тъга и разруха. Имаше и красота, която се криеше в малките детайли. В споделените усмивки, в споделеното късче хляб, в старата играчка, в зародилия се нов живот, който дава смисъл и надежда за бъдещето.

„Сол при солта“ разказва за една от най- големите трагедии, от последствията на Втората световна война. Един роман, в който се разказва за реални исторически места и събития. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един съвършен и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен. Радвам се, че прочетох тази история, защото за миналото, колкото и да е жестоко то , трябва да се пише и припомня, за да може да се поучим от него и да не повтаряме грешките в настоящето и бъдещето ни.

*Благодаря на издателство „Сиела“ за предоставената възможност !

Снимка0373.jpg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s