„Дневникът на Ане Франк“

(издателство „SkyPrint“, брой страници 296, цена 14,95лв)

157483_bТрудности от различно естество съпровождат този ръкопис. Бащата, единственият оцелял след Холокоста, редактира някои части от историята. Накрая дава пълните права на заинтересовани издатели. Дневникът е забранен в Ливан, тъй като описва позитивно евреите.

Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейство

то си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

***

„Дневникът на Ане Франк“ е може би една от най- противоречивите книги на 20 век. През годините са се водили безброй спорове за автичността на дневника, като дори и до ден днешен няма точен и еднозначен отговор. Лично аз искам да вярвам, че дневникът е истински, че е написан от самата Ане,че написаното в него са нейните истински мисли и чувства. Вярвам в неговата автентичност, защото само човек, който е видял ужаса от войната и нейните последствия, може да напише толкова истински и проникновени мисли и описания. Когато започва да пише дневника Ане е само на тринадесет години, но определено е надраснала възрастта си. Ане е една забележителна млада дама, която не само е надраснала върастта си, но и епохата, в която е живяла. Това малко момиче притежаваше безброй качества, които са достойни за възхищение и пример. Едно от качествата, с които успя да ми стане симпатична е, че беше изключително откровенна, казваше на хората това, което мисли, независимо от това дали ще ги засегне – малко са хората, които говорят честно и открито. Ане беше най- малката в цялата „група“ и като такава, често биваше пренебрегвана и нейната дума, не се взимаше насериозно. Но въпреки това, тя твърдо отстояваше позицията си. Едно от нещата, които беше споделила в дневника си дълбоко ме трогна, а това бе, че иска да остане в историята, да бъде запомнена., а не просто да премине през живота. С този дневник Ане наистина остана в историята и нейното име ще бъде запомнено завинаги.

„Знам какво искам, имам цел, имам собствено мнение, имам вяра и любов. Да ме оставят да бъда каквото съм, тогава ще съм доволна. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж.“

The first page of the diary, which Anne Frank receives for her thirteenth birthday on 12 June 1942През 1942г. на 14 юни Ане започва да пише в дневника си, който ѝ е подарен за рождения ѝ ден. В първите няколко дни виждаме нейните безгиржни мисли, когато все още живота ѝ не е застрашен. Но само няколко седмици след това, животът ѝ се преобръща. Заедно със семейството си (баща ѝ  Ото Франк, майка ѝ Едит Франк и сестра ѝ Марго) се пренасят в Задната къща, където се окриват с още едно семейство – господин и госпожа Ван Даан, заедно с техният син Петер. След известно време в тяхната група се присъединява и осми човек – господин Дюсел.

„Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.“

af5През двете години прекарани в изолация в Задната къща семейство Франк, семейство Ван Дан и господин Дюсел преминават през най- различни трудности и емоционални моменти. Като се започне от дажбата им за храна, разпределяне на домакинската работа, битовите скандали, които няма как да се избегнат и се стигне до философските разговори късно вечер. Всички тези на пръв поглед незначителни неща ме караха понякога да се смея, понякога  да се замислям и да си задавам въпроси, като например „А, аз какво бих правила на тяхна място ?“, „Как бих постъпила в дадената ситуация?“. Всеки един от жителите на Задната къща преминаваше през своето душевно състояние – тъга, отчаяние, страх от неизвестното. Но въпреки трудностите и лишенията, които изпитваха всички бяха благодарни, че имат покрив над главата си, че са все още живи и чакат така желаният край на войната, който да им донесе мир и спокойствие.

„Аз смятам, че човек, който има кураж и вяра, никога не може да бъде нещастен. Където има надежда, има и живот.”

d8aec866dd4a2eb7284aad9c0af78188Въпреки крехката си възраст Ане е изключително интелигентна, любознателна и самостоятелна. През двете години прекарани в изолация Ане претърпя невероятна личностна промяна,която ѝ помогна да започе,да разбира малко по- добре хората около нея. Беше ми интересно да наблюдавам нейните мисли, възгледите ѝ за живота, чувствата, които бушуваха вътре в нея , като нестихващ ураган, неугасващата надежда за живота ѝ след войната, която я крепеше, когата се чувстваше тъжна и самотна. Макар да не притежаваше голям житейски опит, това не я спираше да пише в дневника си за политика, за общочовешки проблеми, за концлагерите, които погубват хиляди невинни души. Споделяше неистовия си страх, когато късно вечер над града се изсипват от военните самолети стотици бомби, които за части от секундата могат да погубят жителите на Задната къща, а ѝ не само.  След този двугодишен престой в техният нов дом, когато се усеща края на войната, надеждата им бива отнета…

„Искам да ме помнят и след смъртта ми!“

„Дневникът на Ане Франк“ е необиковената история на едно необиковено момиче, което ще остане в историята. За мен този дневник се оказа едно емоционално пътешествие, което успя да ме научи на много житейски уроци, а ѝ не само. Тази история ще докосне  всеки, който е готов да се срещне с ужаса на една война, която е оставила траен белег върху много човешки съдби. Отделете няколко часа да прочете емоционалната история на едно момиче от близкото минало. Колкото и да бягаме от миналото си и да се опитваме да го забравим, то трябва да бъде припомняно, за да се опитаме да не допускаме същите грешки в настоящето и бъдещето ни. По книгата (дневник) има няколко филмови екранизации, като последната е от 2016 година.

*Искрени благодарности на издателство „SkyPrint“ за предоставената възможност !

Снимка0552

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s