„Нашата история“ – Мартина Хаг

(издателство „Ера“, брой страници 200, цена 13,99лв)

207882_b

„Нашата история“ е една истинска история пропита с много тъга, емоции и до болка откровени моменти. Книгата на авторката е с автобиографични елементи, което на мен много ми хареса. Когато даден автор е споделил нещо от своя живот в книгата си, чувствам автора много по- близък до себе си. Усещам през какво е преминал, усещам неговите мисли, страхове, терзания и болката, с която е трябвало да се бори. И в този случай Мартина Хаг споделя точно това – една реална житейска история, през която трудно се преминава, но в края ѝ винаги има светлина и надежда. Стилът ѝ на писане е много изчистен и стегнат, а самата история е написана с много чувство. Атмосферата, която се рее между страниците е някак меланхолична, но в същото време и успокояваща. Може би това усещане го дължа на прекрасната и красива местност, в която се развива по- голямата част от историята.

„Искам да разкажа как оцеляваш, въпреки че пропадаш хиляди метра в бездната на мъката. Как ти се струва, че ще умреш, но оживяваш. Имах нужда да чуя тези думи стотици пъти. Всичко преминава, най-накрая свършва по някакъв неведом начин. Въпреки че по пътя умира голяма част от теб.“

det_r_ngot_som_inte_stmmer-haag_martina-33273576-frntlПетра е известна и уважавана писателка, а съпругът ѝ Андерш успешен телевизионен продуцент. Животът им на пръв поглед е съвършен – и двамата са се реализирали в професиите си, заможни са и имат две прекрасни малки момчета. Докато един ден не се случва най- страшното за едно семейство. Съпругът на Петра я напуска без видима причина. Раздялата се случва бързо и цивилизовано – без сълзи, скандали и излишни драми. Петра остава съвсем сама с двете си момчета и без посока, в която да продължи. Тя е травматизирана от случилото се и никой не си дава сметка колко всъщност е отчаяна и объркана.

„Докато още подлагаш на съмнение дали да си нахлупиш някоя саксия на темето, не си луд. Виж, когато ти се струва, че изглеждаш суперелегантно с мушкато върху главата, вече има защо да се притесняваш.“

20427921_1836881433203433_1770893425_nПетра се нуждае от почивка, за да осмисли промяната настъпила в живота и. И по препоръка на своя психотерапевт заминава в Северна Швеция, където за три седмици ще бъде хижар. Малката и уютна хижа, в която се е настанила и ѝ осигурява нужното пространство, където да остане сама със себе си и да предприеме новото начало в живота си. Разходките из красивата местност, чистият въздух и спокойствието което излъчва мястото, постепенно помагат на Петра да проясни мислите си, а заедно с това и да започне да пише новата си книга.

В книгата има една мистерия, която почти до края на историята остава неразгадана. Отначало недоумявах защо авторката е решила да включи тази част в историята си. След като затворих ѝ последната страница, мисля че разбрах посланието.

„Нашата история“ е една истинска история съдържаща в себе си ценни уроци и послания. Автобиографият елемент в книгата прави въздействието от прочетеното много по- силно и близко до самия читател. Всеки човек поне веднъж в живота си е изпадал в трудни моменти и истории, като тази ни дават сили да продължим напред.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност !

IMG_20170628_153130_282

 

 

 

„Героите са моята слабост“ – Сюзън Елизабет Филипс

(издателство „Ибис“, брой страници 352, цена 13,90лв)

205601_b

За пръв път се срещнах с творчеството на Сюзън Елизабет Филипс в началото на миналата година, а книгата, която ме накара да искам да прочета всяка една нейна книга беше „По- кротко лейди“. Обичам да чета любовни романи, но не ми допадат, нито прекалено драматичните, нито прекалено захаросаните. И точно това харесвам в книгите на СЕФ, че имат един баланс, който не позволява да се преминават границите. Нейните книги винаги ми носят чувство на комфорт, успяват да ме накарат да изключа напълно заобикалящия ме свят и да се потопя изцяло в дадената история. Стилът на авторката е много лек, увлекателен и страшно приятен за четене. Една от силните страни на авторката са майсторските описания, които няма как да не впечатлят читателя. Другият ѝ плюс са добре изградените пълнокръвни персонажи, в които читателя може да открие частица от себе си в тях. А хумора, който неизменно присъства във всяка нейна история, за мен допринася за уникалността на книгите ѝ. Все още не съм прочела всичките ѝ книги, но съм обедена, че всяка една си заслужава отделеното време.

В тази книга авторката е разчупила стилът си, като ни е поднесла една доста необичайна история с криминален елемент и малка доза мистерия. Главните ни герои също са доста нестандартни, а чрез ситуациите, в които успяха да попаднат ме накараха да ги заобичам адски много. Кориците на изд. „Ибис“ винаги са ми харесвали, но тази е просто разкошна. Толкова е красива и, а за онова очарователно сладурче долу в ляво, ще ви поговоря малко по- надолу в ревюто.

0062106090-199x322Главната ни героиня Ани е неуспяла актриса, която след смъртта на майка си пристига на остров Перигрин посред зима, за да открие завещанието ѝ в семейната вила. Напълно разорена и обезкуражена от живота си Ани намира утеха единствено в своите „говорещи“ кукли. Въпреки че, не е успяла да покори Холивуд тя е прекрасен вентрилог. Доста необичайна професия, с която веднага успя да ми стане симпатична. Ани е добро, мило и симпатично момиче, обича децата и работата си, но е много несигурна в себе си. Израснала под вечните забележки и безкрайното неодобрение на майка си, без съмнение това се е отразило на нейната същност. Но Ани дори не подозира какво ѝ е приготвил о-в Перигрин, а това, което ще се случи въобще не е за пропускане.

19367048Тео е един от най- интересните и мрачни герои, които съм срещала. Той си е създал образ на мрачен и коравосърден мъж, който не желае никого до себе си. С дебютната си книга, която е ужаси е предизвикал невероятен фурор, с което си е спечелил безброй фенове. В момента се е настанил в семейното имение Харп Хаус, за да напише втората част на романа си. Той иска само тишина и спокойствие, но съвсем скоро ще се сблъска с една вихрушка, която ще го помете в своя водовъртеж от емоции.

Всъщност запознанството на нашите герои датира още от тийнейджърските им години, когато са били доста близки, но няколко повратни момента ги отдалечават, за да се срещнат отново след близо седемнадесет години. Остров Перигрин ги събира, за да могат да се преоткрият и да си изяснят няколко болезнени момента от миналото им. В хода на историята Ани и Тео претърпяха огромна промяна, както в отношенията помежду си, така и в самите тях. Но докато настъпи тази повратна промяна се случиха куп случки, като с някои от тях съм се забавлявала страшно много, а други ме караха леко да настръхвам. Разбира ме много за миналото и на двамата, което се оказва, че не е било никак лесно. Научаваме защо Тео е станал такъв и, че всъщност лошото му държание е само маска за пред хората. Очарователно присъствие в историята имаше ѝ котарака Ханибал, който правеше по някоя щуротия предизвикваща недоволството на Ани. Хареса ми това, че авторката толкова реалистично е описала зимната обстановка, че на моменти имах чувството, че усещам студа, който се вихреше между страниците на книгата. Мистериозната нотка в историята се запазва почти до самия край, като правеше четенето още по- вълнуващо.

„Героите са моята слабост“ е една от най- различните книги на авторката, която въвежда един свеж полъх в творчеството ѝ. Този път ни е предоставила една мистериозна история, като е запазила хумора и забавните ситуации между героите. Беше ми изключително приятно отново да се потопя в някоя от книгите на Сюзън Елизабет Филипс, защото винаги ме карат да забравя за реалния свят и да релаксирам единствено в тяхната компания.

FB_IMG_1503583472215

 

 

„До всички момчета, които съм обичала“ – Джени Хан

(издателство „Ибис“, брой страници 296, цена 12,90 лв)

208305_b

„До всички момчета, които съм обичала“ ми грабна вниманието преди около година и се надявах някога да я видя издадена на български. Затова не мога да ви опиша колко много се зарадвах, че едно от любимите ми издателства ѝ е обърнало внимание и най- вече, че ще я издаде. Въпреки че историята на моменти се развива през зимата, книгата е перфектното лятно четиво, с което да релаксирате. Авторката има много приятен, лек и увлекателен стил на писане, като винаги успява да наблегне на точните моменти, с които да прикове вниманието на читателя. Книгата се чете изключително бързо, като дори ѝ за миг няма да ви бъде скучно в нейната компания. Едно от нещата, с които успя да ме спечели историята бяха безброй комичните и нелепи ситуации, в които успя да се забърка главната ни героиня, но освен това имаше и немалко сладки моменти. На моменти имах чувството, че „гледам“ някоя супер забавна комедия. Така че едно е сигурно, ако си падате по комедиите и романтичните тийн истории, то грабвайте книгата, настанете на някое прохладно местенце и се потопете в историята ѝ.

19127518._SY540_Главната ни героиня Лара Джийн е момиче с корейски произход, имаща две прекрасни сестри Марго и Кити и един любящ грижовен баща. Единственото липсващо парченце от пъзелa, което липсва на семейството и, за да бъде пълноценно е майка ѝ, която е починала преди години. Лара Джийн никога не е споделяла чувствата си към момчетата, които е харесвала, а ги е споделяла в писма с идеята никога да не попаднат при притежателите си. Чрез тези писма тя се отърсва от всички мисли и чувства, които е изпитвала или както самата тя казва, писмата са нейното сбогуване. Докато един ден някой случайно (или не) изпраща нейните писма до петте момчета, по които някога си е падала. След този злощастен инцидент живота на нашата героиня стремглаво се променя. Следват изобилие от комични ситуации, в които иска или не Лара Джийн се забърква.

„Странно е да  си копнял толкова дълго за нещо , за някого , а един ден , най-внезапно , просто да спреш“

cbvnbvХареса ми, че концепцията на историята не беше съсредоточена само върху „любовният“ живот на главната героиня. Авторката е наблегнала и върху семейните отношения, което прави историята много по- близка до самия читател. Както споменах семейството на Лара Джийн е белязано от ужасна трагедия, която сплотява много повече семейството ѝ. Голямата и сестра Марго е поела грижите за семейството, което я прави водеща фигура в семейните им отношения. Абсолютно винаги е поставяла семейството си на първо място, като малко или много загърбва своето лично пространство. Като по- малка сестра Лара Джийн винаги се е възхищавала на Марго и я е възприемала, като неин ментор в живота. След заминаването на Марго в Англия, където да продължи образованието си, отношенията помежду им някак охладняха по една или друга причина. По малката им сестра Кити се оказа голямо съкровище. Малката имаше изключително твърд и опърничев характер и винаги отстояваше на своето. Образът на Лара Джийн ми беше изключително забавен и реалистично представен. Тя е от момичетата, които обичат домашния уют, обичат да четат и да пекат сладки. Въпреки че на моменти се държеше незряло винаги успяваше да ме очарова. След всичко, което успя да преживее мисля, че към края на историята успя да изгради една по- зряла и отговорна версия на самата себе си.

„Когато някой отсъства дълго време , в началото запомняш всички неща, които искаш да му кажеш. Опитваш се да съхраниш всичко в главата си.Но все едно да удържиш шепа пясък: малките зрънца се изплъзват от ръцете ти и накрая остават само едрите камъчета и въздух.Когато най-сетне се видите , си запазил единствено големите неща, защото е твърде трудно да разкажеш за всички дреболии. Но именно те съставляват живота.“

CBxONiEUAAESndFДвата мъжки персонажа Джош, бившият приятел на Марго и Питър Кавински, който преди време Лара Джийн е харесвала, претърпяха огромна промяна, която спомогна за развитието на историята. Джош винаги е бил близък със семейство Сонг и отначало беше представен като мило, забавно  и добродушно момче. От друга страна Питър е пълна противоположност – самоуверен, с голямо его и звездата на училището, по която всички момичета си падат. С развитието на историята авторката изгражда и развива двата мъжки персонажи още повече, показвани черти от характерите им, които са били скрити за останалите. Според мен образа на Питър претърпя най- голяма промяна в положителна посока, която ме накара да ми стане симпатичен. За съжаление образа на Джош в един момент се разми, поведението му започна да става дразнещо и досадно. А самият той се превърна в безличен герой.

„Харесваш единствено момчета, които знаеш, че не можеш да имаш, защото се страхуваш!“

Романът има няколко основни положителни черти, които го правят оригинален и различаващ се от масовите тийн книги. Безспорно ми хареса идеята за писмата, която беше много добре поднесена без излишни разтягания. А ѝ лично аз не съм чела подобен сюжет. Темата за семейството също беше един от плюсовете в книгата. Беше ми интересно да наблюдавам колко силна връзка имаха трите момичета и макар понякога да не се разбираха, винаги успяваха да намерят правилния път една към друга. Третият плюс бяха добре изградените персонажи и особено огромното развитие на някои от тях. Краят на книгата е толкова примамливо отворен, че нямам търпение да се докопам по- скоро до втората част. А ѝ много искам да разбера какво пише в онова писмо.

„До всички момчета, които съм обичала“ е перфектното лятно четиво, с което да релаксирате. Книгата е поднесена по- много лек и забавен начин. А авторката доста умело е успяла да поднесе сериозните теми, като същевременно да заинтригуват читателя без да го натоварват. Препоръчвам книгата на всички романтични души и почитатели на YA жанра, защото книгата определено ще ви подари няколко романтични, забавни и щури часа.

* Най- искрени благодарности на издателство „Ибис“ за предоставеното предварително копие !

IMG_20170714_103413_872

Любими цитати от книги (част 6)

Напоследък съм изпаднала в някакъв абсурден книжен „махмурлук“, в който нито ми се чете, нито ми се пише в блога, за което ви се извинявам. Но преди няколко дни започнах една книга, която ми подейства като глътка свеж въздух и мисля, че вдъхновението ми започна да се завръща. Започнах да пиша няколко публикации, като тази е първата готова. Днешната тема в рубриката е ПСВ и ВСВ, като съм ви подготвила четири мои много любими книги на тази тематика. Слабост са ми тези две исторически събития и винаги, когато попадна на книга, която се развива през този период я започвам с огромно вълнение.

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак

1.“Смъртта за войната: През годините съм виждала много млади мъже, които си мислят, че тичат към други млади мъже. Но това не е така. Те тичат към мен.“

2. „Смъртта: Мисълта как хората  умират понякога ме убива.“

3. „Смъртта: Благодарение на това се натъквам на хора в най-добрата им и най-лошата им светлина. Виждам и тяхната грозота, и тяхната красота и се питам как едно и също нещо може да бъде и двете. И въпреки това те имат едно нещо, за което им завиждам. Ако не друго, хората знаят кога да умрат.“

4. „Имаше книги с гръбчета в черни, червени, сиви и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размери. Това бе едно от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала.”

5. „Думите. Защо трябваше да ги има? Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре.“

„Сол при солта“ – Рута Сепетис

1.“На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша от запад.

На17 септември 1939 година Русия нападна Полша от изток.

Помнех тези дати.

Две враждуващи държави се вкопчиха в Полша подобно на момичета, които се карат за кукла. Едната я държеше за краката, другата – за ръцете. Дърпаха толкова силно, че един ден главата се откъсна.“

2. „Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най – много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс. Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.“

3. “Вилхелм Густлоф” приличаше на жена, бременна със заченати от войната изгубени души. Те щяха да изпълнят корема му и той щеше да роди свободата им. Но дали някой осъзнаваше каква е неговата същност? Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф. Бях чувала за него от баща си. Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария. Татко ми каза, че Вилхелм Густлоф е бил ликвидиран.

Корабът беше роден от смъртта.”

4. „Вината е ловец.

Съвестта ме предизвикваше – препираше се с мен като капризно дете.”

5. „Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите.”

„Дневникът на Ане Франк“

1.  „Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно.“

2. „В човека има нагон към унищожение, нагон към убийство, смърт и ярост и докато не се промени нещо в цялото човечество, войната ще бушува, всичко, което е било строено, отглеждано и израснало, отново ще бъде разрушавано и унищожавано, след което хората ще трябва да започват всичко отначало.“

3. „Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.“

4. „Човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му.“

5. „Хартията е по-търпелива от хората.“

„На западният фронт нищо ново“ – Ерих Мария Ремарк

1.  „Виждам, че народи биват хвърляни един срещу друг и се избиват безсмислено, несвястно, нелепо, покорно, невинно. Виждам, че най-умните мозъци на света изнамират оръжия и думи, за да направят всичко това още по-изтънчено и по-дълготрайно. И заедно с мен го виждат всички хора на моята възраст, тук и от другата страна, в целия свят, заедно с мен го преживява цялото мое поколение.“

2. „Колко безсмислено е всичко, което някога е било писано, вършено, мислено, щом това е възможно! Всичко трябва да е лъжа и празен шум, щом като културата на хилядолетия не е могла да попречи да се проливат тия реки от кръв, да съществуват тия зандани за изтезаване на стотици хиляди.“

3. „То си идва от само себе си, защото човекът е преди всичко звяр и само отгоре, като филия с мас, е намазан с малко човещина.“

4. „Който е видял толкова много мъртви, не може да разбере такава голяма скръб за един-единствен.“

5. „Искам отново да изпитам онова тихо въодушевление, чувството на силен, неотразим порив както някога, когато се приближавах към книгите си. Нека отново ме облъхне пламъкът на желанията, който се надигаше от пъстрите гърбове на кориците, нека той разтопи тежкия, мъртъв оловен къс, който е легнал дълбоко в мен, и отново се пробуди нетърпението по бъдещето, окрилената радост пред света на мисълта – нека ми върне загубената готовност на моята младост.“

Summer Lovin’ Book Tag 2017

Харесвам тематичните тагове, които предлагат интересни въпроси и предразполагат към още по- интересни отговори. Миналото лято бях направила един таг свързан с лятото и сега една година по-късно отново правя такъв таг. Благодаря на Памела за поканата, а аз от своя страна тагвам Кали иГергана  . И двете момичета пишат много хубаво, така че с нетърпение очаквам отговорите им.

1. Начало на лятото:грабващо първо изречение.

Не се сещам за първо изречение, което да ме е накарало да прочета някоя книга. Но се сещам за един цитат, в който така се влюбих, че си купих дадената книга. Цитатът е „Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре.“, а книгата е „Създадена от дим и кост“ на Лейни Тейлър.

2. Прекалено горещо е заизлизане :книга перфектна за цял ден у дома.

През лятото обичам да чета леки, забавни и приятни книги, с които да релаксирам. Наскоро прочетох няколко такива и с удоволствие бих ги препоръчала на всеки, който иска да разпусне с тях след някое тежко четиво или просто иска да прочете нещо ново. Наскоро прочетох „До всички момчета, които съм обичала“, която беше едно много приятно лятно четиво. Други такива са „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“, „Крайно нелогично поведение“, „Серафина и черният плащ“.

3.Лятно пътешествие:книга, която бихте взели с вас на път.

В такива случаи бих избрала някоя романтична книга или трилър, който през цялото време да ме държи под напрежение. В първата категория горещо препоръчвам книгите на Сюзън Елизабет Филипс, която има невероятен маниер на писане. А във втората категория бих се доверила на автори, като Дан Браун, Анди Макдермът, Ники Френч.

4.Божествен студен чай:книга, която се развива на студено.

Само преди няколко дни прочетох „Героите са моята слабост“ от Сюзън Елизабет Филипс, чиято история се развива през зимата. Авторката толкова пълнокръвно е описала зимните детайли, че на моменти дори усещах студа, който се разстилаше из страниците. За книгата ще поговоря съвсем скоро в предстоящото ѝ ревю.

5.Неприятно слънчевоизгарянекнига, която наистина не сте харесали.

Много рядко ми се случва да не ми хареса някоя книга. Винаги се старая да откривам по нещо, което да ми хареса или впечатли в книгата, която чета. Дори и в най- блудкавата книга може да се открие нещо хубаво, дори и да е само един цитат.

6.Горещо четиво:препоръчайте любима книга.

Любими книги мога да препоръчам много, но ще се ограничава до книгите, които са ме впечатли през тази година. Няма как да не спомена една от любимите ми книги за годината „Жестока любов“ от Колийн Хувър, която успя да докосне всяко едно кътче от сърцето ми. Други книги, които успяха да ме впечатлят са „Аркадия“, „Имението Ашфорд“, „Белжар“, втора и трета книга от трилогията за чудатите деца на мис Перигрин. Слабост са ми историите, които се развиват през ПСВ и ВСВ и „Сол при солта“ по един смразяващ начин е една красива и трогателна история.

 

 

Юли в книги и музика

Юли е вече зад гърба ни и това означава, че е време да ви споделя книжните и музикалните си преживявания. Изминалият месец беше доста лежерен в книжно отношение и не успях да прочета някои от книгите, които си бях предвидила. В музикално отношение месецът ми беше доста успешен, защото си харесах може би над 15 песни и ми беше изключително трудно да избера само пет, които ще видите в края на публикацията. Надявам се август да бъде един прекрасен и слънчев летен месец, и да успее да ме изкара от лекия книжен махмурлук, в който съм изпаднала. И без повече излишни приказки нека да започваме с основните теми на тази публикация.

През изминалите няколко месеца си бях наложила лека забрана за закупуването на книги, защото купчинката ми с непрочетени книги все повече се увеличава, а свободното ми време е малко. И в този ред на мисли съм изключително доволна от себе си, защото през юли си купих само една книга и то с намаление. В началото на месеца сп.“Браво“ пуснаха специално издание с няколко тийн книги. Харесвам книгите на Рейнбоу Роуъл и затова нямаше как да не си купя „Връзка“, която търпеливо си изчаква реда за четене. Всъщност първата книга, с която се сдобих беше най- новата книга на изд. „Емас“, а именно „Толкова близо до хоризонта“. Когато от изд.“Ибис“ обявиха, че ще издават „До всички момчета, които съм обичала“ от Джени Хан бях супер щастлива и страшно много им благодаря, че ми предоставиха предварително копие от нея. От издателство „Софтпрес“ ме изненадаха с една детска енциклопедия, която вече си има един малък собственик. И последната книга за месеца беше „Кралица на четири кралства“, която на пръв поглед ми се стори интересна. Най- искрени благодарности на издателство „Еднорог“.

Collage 2017-08-01 17_05_49

 

Както споменах в началото на публикацията ме е налегнал лек „книжен махмурлук“ и затова успях да прочета три книги и половина. Първата, с която стартирах месеца беше „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“, която успя да ме накара да изживея едно приятно и завладяващо приключение. Книгата наистина си струва да се прочете и се радвам, че виждам само положителни коментари за нея. Повече какво мисля за книгата вижте в ревюто ми ТУК. Втората книга беше „Крайно нелогично поведение“, която съдържаше сериозни теми, но в същото време имаше много забавни и конфузни ситуации за някои от героите. Повече за книгата ТУК. Следващата бе „До всички момчета, които съм обичала“, която е перфектното лятно и отпускащо четиво. Все още не съм ѝ написала ревю, но се надявам скоро да е факт. В последните дни от месеца започнах „Героите са моята слабост“ от Сюзън Елизабет Филипс. Обожавам нейните книги и тази не прави изключение. Този път ни е поднесла една доста различна и оригинална история с лек привкус на мистерия. А корицата е просто перфектна, не мога да ѝ се нагледам 😀 . Това бяха книгите, с които завърших юли и се надявам през август да прочета малко повече книжни изкушения.

IMG_20170801_165748_203

МУЗИКА

1. Оригиналната версия на песента не ми допада чак толкова, но щом чух този ремикс, не съм спирала да слушам песента. И за това нямаше как да не я поставя на първо място.

https://m.vbox7.com/play:c25ab4054e

2. Определено тази песен не може да надмине Feel, но е перфектна за летните месеци.

3. Inna винаги изкарва хит за лятото и тази песен не е изключение.

4. Тази песен е едно свежо допълнение към летните месеци.

5. Тази песен умишлено я оставих последна, защото с нея исках да завърша месечната ми публикация. Преди по- малко от две седмици ни напусна един музикален гений, който със сигурност ще остане в музикалната история. Все още не мога да повярвам на случилото се и ми е много тъжно. Дано да си на по- хубаво място Честър Бенингтън !