(издателство „Ера“, брой страници 200, цена 13,99лв)
„Нашата история“ е една истинска история пропита с много тъга, емоции и до болка откровени моменти. Книгата на авторката е с автобиографични елементи, което на мен много ми хареса. Когато даден автор е споделил нещо от своя живот в книгата си, чувствам автора много по- близък до себе си. Усещам през какво е преминал, усещам неговите мисли, страхове, терзания и болката, с която е трябвало да се бори. И в този случай Мартина Хаг споделя точно това – една реална житейска история, през която трудно се преминава, но в края ѝ винаги има светлина и надежда. Стилът ѝ на писане е много изчистен и стегнат, а самата история е написана с много чувство. Атмосферата, която се рее между страниците е някак меланхолична, но в същото време и успокояваща. Може би това усещане го дължа на прекрасната и красива местност, в която се развива по- голямата част от историята.
„Искам да разкажа как оцеляваш, въпреки че пропадаш хиляди метра в бездната на мъката. Как ти се струва, че ще умреш, но оживяваш. Имах нужда да чуя тези думи стотици пъти. Всичко преминава, най-накрая свършва по някакъв неведом начин. Въпреки че по пътя умира голяма част от теб.“
Петра е известна и уважавана писателка, а съпругът ѝ Андерш успешен телевизионен продуцент. Животът им на пръв поглед е съвършен – и двамата са се реализирали в професиите си, заможни са и имат две прекрасни малки момчета. Докато един ден не се случва най- страшното за едно семейство. Съпругът на Петра я напуска без видима причина. Раздялата се случва бързо и цивилизовано – без сълзи, скандали и излишни драми. Петра остава съвсем сама с двете си момчета и без посока, в която да продължи. Тя е травматизирана от случилото се и никой не си дава сметка колко всъщност е отчаяна и объркана.
„Докато още подлагаш на съмнение дали да си нахлупиш някоя саксия на темето, не си луд. Виж, когато ти се струва, че изглеждаш суперелегантно с мушкато върху главата, вече има защо да се притесняваш.“
Петра се нуждае от почивка, за да осмисли промяната настъпила в живота и. И по препоръка на своя психотерапевт заминава в Северна Швеция, където за три седмици ще бъде хижар. Малката и уютна хижа, в която се е настанила и ѝ осигурява нужното пространство, където да остане сама със себе си и да предприеме новото начало в живота си. Разходките из красивата местност, чистият въздух и спокойствието което излъчва мястото, постепенно помагат на Петра да проясни мислите си, а заедно с това и да започне да пише новата си книга.
В книгата има една мистерия, която почти до края на историята остава неразгадана. Отначало недоумявах защо авторката е решила да включи тази част в историята си. След като затворих ѝ последната страница, мисля че разбрах посланието.
„Нашата история“ е една истинска история съдържаща в себе си ценни уроци и послания. Автобиографият елемент в книгата прави въздействието от прочетеното много по- силно и близко до самия читател. Всеки човек поне веднъж в живота си е изпадал в трудни моменти и истории, като тази ни дават сили да продължим напред.
*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност !
Главната ни героиня Ани е неуспяла актриса, която след смъртта на майка си пристига на остров Перигрин посред зима, за да открие завещанието ѝ в семейната вила. Напълно разорена и обезкуражена от живота си Ани намира утеха единствено в своите „говорещи“ кукли. Въпреки че, не е успяла да покори Холивуд тя е прекрасен вентрилог. Доста необичайна професия, с която веднага успя да ми стане симпатична. Ани е добро, мило и симпатично момиче, обича децата и работата си, но е много несигурна в себе си. Израснала под вечните забележки и безкрайното неодобрение на майка си, без съмнение това се е отразило на нейната същност. Но Ани дори не подозира какво ѝ е приготвил о-в Перигрин, а това, което ще се случи въобще не е за пропускане.
Тео е един от най- интересните и мрачни герои, които съм срещала. Той си е създал образ на мрачен и коравосърден мъж, който не желае никого до себе си. С дебютната си книга, която е ужаси е предизвикал невероятен фурор, с което си е спечелил безброй фенове. В момента се е настанил в семейното имение Харп Хаус, за да напише втората част на романа си. Той иска само тишина и спокойствие, но съвсем скоро ще се сблъска с една вихрушка, която ще го помете в своя водовъртеж от емоции.
Главната ни героиня Лара Джийн е момиче с корейски произход, имаща две прекрасни сестри Марго и Кити и един любящ грижовен баща. Единственото липсващо парченце от пъзелa, което липсва на семейството и, за да бъде пълноценно е майка ѝ, която е починала преди години. Лара Джийн никога не е споделяла чувствата си към момчетата, които е харесвала, а ги е споделяла в писма с идеята никога да не попаднат при притежателите си. Чрез тези писма тя се отърсва от всички мисли и чувства, които е изпитвала или както самата тя казва, писмата са нейното сбогуване. Докато един ден някой случайно (или не) изпраща нейните писма до петте момчета, по които някога си е падала. След този злощастен инцидент живота на нашата героиня стремглаво се променя. Следват изобилие от комични ситуации, в които иска или не Лара Джийн се забърква.
Хареса ми, че концепцията на историята не беше съсредоточена само върху „любовният“ живот на главната героиня. Авторката е наблегнала и върху семейните отношения, което прави историята много по- близка до самия читател. Както споменах семейството на Лара Джийн е белязано от ужасна трагедия, която сплотява много повече семейството ѝ. Голямата и сестра Марго е поела грижите за семейството, което я прави водеща фигура в семейните им отношения. Абсолютно винаги е поставяла семейството си на първо място, като малко или много загърбва своето лично пространство. Като по- малка сестра Лара Джийн винаги се е възхищавала на Марго и я е възприемала, като неин ментор в живота. След заминаването на Марго в Англия, където да продължи образованието си, отношенията помежду им някак охладняха по една или друга причина. По малката им сестра Кити се оказа голямо съкровище. Малката имаше изключително твърд и опърничев характер и винаги отстояваше на своето. Образът на Лара Джийн ми беше изключително забавен и реалистично представен. Тя е от момичетата, които обичат домашния уют, обичат да четат и да пекат сладки. Въпреки че на моменти се държеше незряло винаги успяваше да ме очарова. След всичко, което успя да преживее мисля, че към края на историята успя да изгради една по- зряла и отговорна версия на самата себе си.
Двата мъжки персонажа Джош, бившият приятел на Марго и Питър Кавински, който преди време Лара Джийн е харесвала, претърпяха огромна промяна, която спомогна за развитието на историята. Джош винаги е бил близък със семейство Сонг и отначало беше представен като мило, забавно и добродушно момче. От друга страна Питър е пълна противоположност – самоуверен, с голямо его и звездата на училището, по която всички момичета си падат. С развитието на историята авторката изгражда и развива двата мъжки персонажи още повече, показвани черти от характерите им, които са били скрити за останалите. Според мен образа на Питър претърпя най- голяма промяна в положителна посока, която ме накара да ми стане симпатичен. За съжаление образа на Джош в един момент се разми, поведението му започна да става дразнещо и досадно. А самият той се превърна в безличен герой.
