Любими цитати от книги (част 6)

Напоследък съм изпаднала в някакъв абсурден книжен „махмурлук“, в който нито ми се чете, нито ми се пише в блога, за което ви се извинявам. Но преди няколко дни започнах една книга, която ми подейства като глътка свеж въздух и мисля, че вдъхновението ми започна да се завръща. Започнах да пиша няколко публикации, като тази е първата готова. Днешната тема в рубриката е ПСВ и ВСВ, като съм ви подготвила четири мои много любими книги на тази тематика. Слабост са ми тези две исторически събития и винаги, когато попадна на книга, която се развива през този период я започвам с огромно вълнение.

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак

1.“Смъртта за войната: През годините съм виждала много млади мъже, които си мислят, че тичат към други млади мъже. Но това не е така. Те тичат към мен.“

2. „Смъртта: Мисълта как хората  умират понякога ме убива.“

3. „Смъртта: Благодарение на това се натъквам на хора в най-добрата им и най-лошата им светлина. Виждам и тяхната грозота, и тяхната красота и се питам как едно и също нещо може да бъде и двете. И въпреки това те имат едно нещо, за което им завиждам. Ако не друго, хората знаят кога да умрат.“

4. „Имаше книги с гръбчета в черни, червени, сиви и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размери. Това бе едно от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала.”

5. „Думите. Защо трябваше да ги има? Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре.“

„Сол при солта“ – Рута Сепетис

1.“На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша от запад.

На17 септември 1939 година Русия нападна Полша от изток.

Помнех тези дати.

Две враждуващи държави се вкопчиха в Полша подобно на момичета, които се карат за кукла. Едната я държеше за краката, другата – за ръцете. Дърпаха толкова силно, че един ден главата се откъсна.“

2. „Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най – много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс. Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.“

3. “Вилхелм Густлоф” приличаше на жена, бременна със заченати от войната изгубени души. Те щяха да изпълнят корема му и той щеше да роди свободата им. Но дали някой осъзнаваше каква е неговата същност? Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф. Бях чувала за него от баща си. Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария. Татко ми каза, че Вилхелм Густлоф е бил ликвидиран.

Корабът беше роден от смъртта.”

4. „Вината е ловец.

Съвестта ме предизвикваше – препираше се с мен като капризно дете.”

5. „Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите.”

„Дневникът на Ане Франк“

1.  „Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно.“

2. „В човека има нагон към унищожение, нагон към убийство, смърт и ярост и докато не се промени нещо в цялото човечество, войната ще бушува, всичко, което е било строено, отглеждано и израснало, отново ще бъде разрушавано и унищожавано, след което хората ще трябва да започват всичко отначало.“

3. „Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.“

4. „Човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му.“

5. „Хартията е по-търпелива от хората.“

„На западният фронт нищо ново“ – Ерих Мария Ремарк

1.  „Виждам, че народи биват хвърляни един срещу друг и се избиват безсмислено, несвястно, нелепо, покорно, невинно. Виждам, че най-умните мозъци на света изнамират оръжия и думи, за да направят всичко това още по-изтънчено и по-дълготрайно. И заедно с мен го виждат всички хора на моята възраст, тук и от другата страна, в целия свят, заедно с мен го преживява цялото мое поколение.“

2. „Колко безсмислено е всичко, което някога е било писано, вършено, мислено, щом това е възможно! Всичко трябва да е лъжа и празен шум, щом като културата на хилядолетия не е могла да попречи да се проливат тия реки от кръв, да съществуват тия зандани за изтезаване на стотици хиляди.“

3. „То си идва от само себе си, защото човекът е преди всичко звяр и само отгоре, като филия с мас, е намазан с малко човещина.“

4. „Който е видял толкова много мъртви, не може да разбере такава голяма скръб за един-единствен.“

5. „Искам отново да изпитам онова тихо въодушевление, чувството на силен, неотразим порив както някога, когато се приближавах към книгите си. Нека отново ме облъхне пламъкът на желанията, който се надигаше от пъстрите гърбове на кориците, нека той разтопи тежкия, мъртъв оловен къс, който е легнал дълбоко в мен, и отново се пробуди нетърпението по бъдещето, окрилената радост пред света на мисълта – нека ми върне загубената готовност на моята младост.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s