(издателство „Еднорог“, брой страници 624, цена 17,90лв)
„Царицата на нощта“ е един от най- впечатляващите исторически романи, които съм чела. Книгата впечатлява с оригиналният си многопластов сюжет, с ярките си и запомнящи герои и най- вече с богатият и описателен език на автора. Тук е моментът да спомена, че Алекзандър Чи е работил над романа 15 години и мога да ви уверя, че това си личи от всеки един ред на книгата. Превъзходно е пресъздал бурните години в краят на 19 век, когато са се водили войни и са падали империи. Действителните исторически личности и всички събития в книгата са пресъздадени много достоверно, така че читателят да може да усети духа на онова отминало време, а ѝ да може с по- голяма лекота да навлезе в самата история на романа. Опери като „Кармен“, „Фауст“, „Вълшебната флейта“ предават още по- голяма пищност на историята. Твърде описателният стил на автора на моменти ми идваше малко в повече, но въпреки това оценявам труда му, защото научих доста неща за епохата, които не ми бяха известни. Харесаха ми изненадващите обрати, които следваха един след друг, а краят е просто умопомрачителен. Бих препоръчала книгата на всички, които се интересуват от добре изградените исторически романи и на тези от вас, които искат да прочетат една наистина оригинална, вдъхновяваща и добре написана история.
“ Няма защо да се боиш от съдба, която така или иначе е твоя, освен може би от това, че тя може да те изостави. „
Действието в книгата започва по време на един пищен бал, на който присъства Лилиет Берн – една от най- известните оперни певици в Европа. Изведнъж до нея се приближава мистериозен непознат, който ѝ представя последният си роман. По романа той иска да напише специално либрето за нея – огромна чест за всяка една оперна певица. Изненадата за Лилиет Берн е огромна, но има нещо в романа, което я шокира. В романа се разказва за нейния предишен живот, който тя старателно се е постарала да погребе много надълбоко. За него знаят само трима души, които са били близки до сърцето ѝ. Но изглежда, че някой от тях я е предал и се опитва да унищожи не само кариерата ѝ, но и целият ѝ живот.
„Трима са тези, които знаят тайната й. Единият я е обичал, но я е предал, вторият някога я е притежавал. Най-опасен от всички е третият.“
Историята в по- голямата си част е изградена от множество ретроспекции, чрез които проследяваме живота на героинята ни. Лилиет Берн е израснала в прериите на Америка, но внезапно треската погубва цялото ѝ семейство. След този тежък удар тя предприема пътуване до Франция, за да посети свои роднини. За да осъществи това пътуване Лилиет се отправя към Ню Йорк, надявайки се да припечели малко пари и в крайна сметка се озовава в пътуващ цирк. Трупата заминава за Париж, където ще изнесе няколко представления. Но Лилиет иска повече и напуска циркът. Преминава през безброй перипетии, които каляват характера ѝ. Принуждава се да сменя самоличности и имена. От циркува артистка, през нямо сираче в манастир, до една от най- желаните куртизанки, за да стигне до двореца Тюйлери, като прислужница на самата императрица Йожени. Но Лилиет разполага с могъщо оръжие, което може да ѝ донесе слава и положение в обществото – нейният красив и изключително рядък глас – сопрано Фалкон.
„Никога не се бе стремил да ме опознае. За него аз бях любов със силата на пророчество. И поради тази своя увереност той никога не си бе дал труда да проучи кого бе пленил под наметалото на своята фантазия.“
Чрез добре изградените и описателни ретроспекции ставаме свидетели на необикновеният живот на Лилиет Берн. Тръгнала от възможно най- ниските прослойки на обществото, докато в следващия момент се озовава редом до руски князе, немски барони, херцози – Ла Женерал е пленила всеки един от тях с омагьосващия си глас. Съдбата я среща с Наполеон III, Верди и съпруга му Джузепина, Иван Тургенев, Полин Виардо, Бизе, Жорж Санд и Кора Пърл. Преживява падането на Втората империя и раждането на Третата република. Заедно с всичко това Лилиет погребва своите тайни, които са на път отново да излязат на повърхността.
„Да бъда тук за мен бе все едно да се измъквам от собствения си гроб. Този импулс да оставам скрита в живота, който бе равносилен на смърт, страха, че това е единственият начин да бъда в безопасност – ето какво се надявах да унищожа сега у себе си.Да разбия ключалката на клетката, в която бях превърнала сама себе си.“
През цялото време докато четях романа имах чувството, че всичко това се разиграва на оперна сцена – толкова беше сюрреалистично. В романа има много ярки контрастиращи се моменти. В един момент присъстваме на пищен бал, а в следващия ставаме свидетели на обсадата на Париж по време на Френско- пруската война. Виждам ме двете лица на Париж – бляскавият и разрушеният.
„Царицата на нощта“ е роман съчетаващ в себе си блясъка и упадъка на една отминала епоха. Брилянтно изградена сюжетна линия, в която може да срещнем една феерия от най- различни компоненти – любов, интриги, предателства, тайни, трагични съдби, силни характери, убийства, пищни балове и рокли – всичко това на фона на прекрасни оперни арии, като „Кармен“ и „Вълшебната флейта“. Един роман, който си заслужава от първата до последната страница.
*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност !