„Царицата на нощта“ – Алекзандър Чи

(издателство „Еднорог“, брой страници 624, цена 17,90лв)

207885_b

„Царицата на нощта“ е един от най- впечатляващите исторически романи, които съм чела. Книгата впечатлява с оригиналният си многопластов сюжет, с ярките си и запомнящи герои и  най- вече с богатият и описателен език на автора. Тук е моментът да спомена, че Алекзандър Чи е работил над романа 15 години и мога да ви уверя, че това си личи от всеки един ред на книгата. Превъзходно е пресъздал бурните години в краят на 19 век, когато са се водили войни и са падали империи. Действителните исторически личности и всички събития в книгата са пресъздадени много достоверно, така че читателят да може да усети духа на онова отминало време, а ѝ да може с по- голяма лекота да навлезе в самата история на романа. Опери като „Кармен“, „Фауст“, „Вълшебната флейта“ предават още по- голяма пищност на историята. Твърде описателният стил на автора на моменти ми идваше малко в повече, но въпреки това оценявам труда му, защото научих доста неща за епохата, които не ми бяха известни. Харесаха ми изненадващите обрати, които следваха един след друг, а краят е просто умопомрачителен. Бих препоръчала книгата на всички, които се интересуват от добре изградените исторически романи и на тези от вас, които искат да прочетат една наистина оригинална, вдъхновяваща и добре написана история.

“ Няма защо да се боиш от съдба, която така или иначе е твоя, освен може би от това, че тя може да те изостави. „

51OiUODZdPLДействието в книгата започва по време на един пищен бал, на който присъства Лилиет Берн – една от най- известните оперни певици в Европа. Изведнъж до нея се приближава мистериозен непознат, който ѝ представя последният си роман. По романа той иска да напише специално либрето за нея – огромна чест за всяка една оперна певица. Изненадата за Лилиет Берн е огромна, но има нещо в романа, което я шокира. В романа се разказва за нейния предишен живот, който тя старателно се е постарала да погребе много надълбоко. За него знаят само трима души, които са били близки до сърцето ѝ. Но изглежда, че някой от тях я е предал и се опитва да унищожи не само кариерата ѝ, но и целият ѝ живот.

„Трима са тези, които знаят тайната й. Единият я е обичал, но я е предал, вторият някога я е притежавал. Най-опасен от всички е третият.“

29241109Историята в по- голямата си част е изградена от множество ретроспекции, чрез които проследяваме живота на героинята ни. Лилиет Берн е израснала в прериите на Америка, но внезапно треската погубва цялото ѝ семейство. След този тежък удар тя предприема пътуване до Франция, за да посети свои роднини. За да осъществи това пътуване Лилиет се отправя към Ню Йорк, надявайки се да припечели малко пари и в крайна сметка се озовава в пътуващ цирк. Трупата заминава за Париж, където ще изнесе няколко представления. Но Лилиет иска повече и напуска циркът. Преминава през безброй перипетии, които каляват характера ѝ. Принуждава се да сменя самоличности и имена. От циркува артистка, през нямо сираче в манастир, до една от най- желаните куртизанки, за да стигне до двореца Тюйлери, като прислужница на самата императрица Йожени. Но Лилиет разполага с могъщо оръжие, което може да ѝ донесе слава и положение в обществото – нейният красив и изключително рядък глас – сопрано Фалкон.

„Никога не се бе стремил да ме опознае. За него аз бях любов със силата на пророчество. И поради тази своя увереност той никога не си бе дал труда да проучи кого бе пленил под наметалото на своята фантазия.“

Чрез добре изградените и описателни ретроспекции ставаме свидетели на необикновеният живот на Лилиет Берн. Тръгнала от възможно най- ниските прослойки на обществото, докато в следващия момент се озовава редом до руски князе, немски барони, херцози – Ла Женерал е пленила всеки един от тях с омагьосващия си глас. Съдбата я среща с Наполеон III, Верди и съпруга му Джузепина, Иван Тургенев, Полин Виардо, Бизе, Жорж Санд и Кора Пърл. Преживява падането на Втората империя и раждането на Третата република. Заедно с всичко това Лилиет погребва своите тайни, които са на път отново да излязат на повърхността.

„Да бъда тук за мен бе все едно да се измъквам от собствения си гроб. Този импулс да оставам скрита в живота, който бе равносилен на смърт, страха, че това е единственият начин да бъда в безопасност – ето какво се надявах да унищожа сега у себе си.Да разбия ключалката на клетката, в която бях превърнала сама себе си.“

През цялото време докато четях романа имах чувството, че всичко това се разиграва на оперна сцена – толкова беше сюрреалистично. В романа има много ярки контрастиращи се моменти. В един момент присъстваме на пищен бал, а в следващия ставаме свидетели на обсадата на Париж по време на Френско- пруската война. Виждам ме двете лица на Париж – бляскавият и разрушеният.

„Царицата на нощта“ е роман съчетаващ в себе си блясъка и упадъка на една отминала епоха. Брилянтно изградена сюжетна линия, в която може да срещнем една феерия от най- различни компоненти – любов, интриги, предателства, тайни, трагични съдби, силни характери, убийства, пищни балове и рокли – всичко това на фона на прекрасни оперни арии, като „Кармен“ и „Вълшебната флейта“. Един роман, който си заслужава от първата до последната страница.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност !

IMG_20170628_154404_024

„Момиче от календара“ кн.2 – Одри Карлан

(издателство „Егмонт“, брой страници 480, цена 19,90лв)

97895427200721502426634.893

Ревю – „Момиче от календара“ книга 1

След финала на първата част с нетърпение очаквах отново да се потопя в щурото и шеметно приключение на Мия Сондърс. В тази книга авторката се е постарала да ни представи още по- вълнуващи, забавни и много секси истории. Запознаваме се със супер готини герои, които изпълваха всеки един месец на Мия с вълнуващи и емоционални моменти. А освен това авторката е съумяла да включи и някои добре познати герои от предходната книга, което правеше историята още по- цветна и атрактивна – малък жокер, среща ме се отново с г-н „Секси французин“. Лекият и увлекателен стил на писане на авторката, правят четенето на историите истинско удоволствие. Както в предната книга, така и в тази всяка една история е напълно различна и оригинална по свой начин. Книгата се чете супер бързо, а веднъж читателя потопили се в нея ще се наслади на всяка една страница от вълнуващите приключения на Мия.

И сега в няколко изречения искам да отбележа нещата, които не ми допаднаха чак толкова много, но въпреки това по никакъв начин не ми развалиха удоволствието от книгата. В тази книга еротичните сцени на моменти ми идваха малко в повече, защото бяха твърде натуралистично представени. Искам да отбележа, че това ми е първата книга (поредица) в този жанр, така че едва ли съм някакъв критерий. Образът на Мия в първата част ми допадна безкрайно много, но в тази част не беше точно така. Да, Мия все още си я харесвам, но тук на моменти се държеше прекалено повърхностно и лековато за моят вкус. Добре, че беше запазила пиперливият си хумор, с който успя да задържи симпатиите ми към нея. Надявам се в третата част да видя онази готина и непринудена Мия. Подчертавам, че това е моето лично мнение за тези дребни забележки към книгата.

“ Поклатих глава и кръстосах крака. Беше копеле, но не можех да отрека, че беше красиво копеле.“

4021ac2d255a9f8d08789757b927522cАприл – След забавната компания на Хектор и Тони (м. март), Мия се отправя към новата си дестинация. Тя ще прекара един месец в Бостън в компанията на един от най-популярните бейзболисти Мейсън Мърфи. Мейсън е безумно красив, известен, богат и… женкар. През целият си живот е сменял жените, като носни кърпички, но се оказва, че има едно момиче, което е завладяло мислите и сърцето му. Първоначалното мнение на Мия за него беше доста негативно, но с течение на времето осъзна, че зад маската на „лошото момче“се крие един мил и добродушен млад мъж. В тази история се засяга една много сериозна тема, като дори Мия предприема дарителска кампания за това и успява да събере страшно много средства с помощта на Мейсън и неговите съотборници. Историята е една от най- хубавите в книгата, защото се случиха безброй щури и забавни моменти, но имаше и няколко емоционални момента, които направиха историята наистина красива.

“ През тези две седмици научих как да се наслаждавам на живота такъв, какъвто е, да се пусна по течението за малко, да се отдам на това, което ми се дава. Да оставя  нещата да се случат и да ценя всеки миг. „

4a20f7b1c64a39c23c9e9d3ff8fe4920Май – След един прекрасен месец в компанията на Мейсън, Мия се отправя към Хаваите. Нейната задача е да бъде модел на бански костюми за един от най- добрите дизайнери на бански в света. На пръв поглед задачата е съвсем проста – няколко часа на ден снимки с банските, а през останалото време е свободна да прави каквото си пожелае. Но още със стъпването си на Хаваите погледът на Мия среща един огромен, божествено красив и секси самоанец, с който за нейна изненада ще трябва да си партнира в снимките. Самата тя визуално го оприличава на Дуен Джонсън- Скалата, така че сами може да добиете представа за героя. Химията между Мия и Тай е осезаема и още преди да се опознаят скочиха под завивките. Всъщност тази история е най- горещата от всички досега. Освен на креватните умения на двамата се наслаждаваме на уникалната природа на Хавайските острови. Авторката доста умело е поднесла красивите гледки на Хаваите и успя да ме принесе, макар и мислено там. Освен това научаваме много интересни неща за самуанската култура, която придава един екзотичен привкус на историята. Друг интересен момент е, че на гости на Мия и отиват сестра ѝ Мади и най- добрата ѝ приятелка Жин. Трите си спретват незабравими моменти, които ще си спомнят дълго време.

“ И това още веднъж доказваше колко дълбоко тези мъже бяха повлияли на живота ми. Имах хора, много хора на които можех да разчитам, ако съм в беда. Хора, които щяха да ми помогнат да се изправя, щяха да ме бранят, да се бият за мен и най-вече да ме обичат. „

41141da3519ef4bd4efa2e5d097e09d7--girls-series-calendar-girlsЮни – След щурият и наелектризиращ месец на Хаваите, Мия се отправя към Вашингтон, който едва ли ще запомни с добро.  Нейната задача е да бъде един вид държанка на ултрабогатия Уорън Шипли. Той не иска от нея никакви сексуални услуги, а единствено да го придружава по разни събития, за да може да се сближи с бъдещи инвеститори, които да му помогнат да осъществи една негова мечта. Това за което Уорън се бори е наистина безценно. Месецът на Мия преминава основно в приеми, когато в един момент се случва нещо страшно… Но благодарение на този ужасяващ момент Мия разбира, че има верни приятели, които са готови на всичко в името на това да бъде щастлива.

След този неочакван край, определено нямам търпение за следващата книга, в която не се съмнявам, че ще ни поднесе отново три незабравими истории. Първата от тях ще ни заведе в Маями, а компания ще ни прави един много горещ латино. Стискам палци издателство „Егмонт“ да я издадат по- бързо.

Втората книга от поредицата „Момиче от календара“ отново ще ви потопи във вълнуващият и забавен свят на Мия. Авторката този път се е постарала да ни предостави три още по- щури и много горещи истории, с които ще се забавлявате адски много. Всяка една история е коренно различна от другата и с нетърпение разгръщах страниците, за да разбера как ще се развият отношенията между героите. Препоръчвам поредицата на всички почитатели на този жанр и, ако смятате, че ви е харесала първата книга, то ви уверявам ще се влюбите във втората книга.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност !

IMG_20170820_171727_646

Книжни есенни предложения

В началото на лятото бях направила пост с летните си книжни препоръки голяма част, от които бяха в YA жанра. В предишни публикации съм споделяла, че есента е един от най-любимите ми сезони и по този повод, реших да споделя с вас моите есенни предложения. Разбира се книгите, които съм включила могат да се четат по всяко време от годината, но лично аз някак си ги свързвам с есента и прохладните дни. За разлика от лятната ми публикация в тази съм включила най- разнообразни книги от всякакви жанрове. В последните месеци бях наблегнала доста на тийн книгите и в един момент усетих пренасищане. И в този ред на мисли през последните два месеца все повече разнообразявам четивата си. Надявам се подбраните книги да ви допаднат и сред тях да откриете вашето любимо ново четиво.

6330-max1. „Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак

Започнах „Крадецът на книги“ през октомври миналата година и веднага се настани в сърцето ми, а ѝ освен това оглави класацията ми „Топ 10 на любимите ми книги за 2016“. Тази книга е може би една от най – красиво написаните, които съм чела през живота си. Книгата едновременно ми стопли и разби сърцето със своята безкрайно истинска и трогателна история. Въпреки, че историята е изградена върху войната,романът в по голямата си част се съсредоточава в човешките взаимоотношения, любовта на едно малко момиче към книгите,приятелството и невинните души,които войната/смъртта взема в своите лапи.

CollageMaker_20170918_172639844.jpg2. „ТО“ – Стивън Кинг

Все още не съм чела тази класика от репертоара на Стивън Кинг, но смятам да посветя предстоящия октомври именно на „ТО“. Не знам защо, но свързвам книгата именно с есента. Имам големи очаквания към нея и се надявам наистина да ми хареса. Всъщност филмът от 1990г съм го гледала два пъти и много ми хареса, а всички знаем, че книгите винаги са по- добри.

3158023_b3. „Тайната история“ – Дона Тарт

Точно преди една година прочетох един от шедьоврите на Дона Тарт, която ме спечели като неин фен. Книгата е наситена с много метафори, с препратки към гръцката митология, както и с доста препратки към заглавия на произведения,автори и цитати.  И изобщо изкуството,което присъстваше под всякаква форма почти на всяка страница ме очарова наистина много. Изключително много ми хареса богатият език,който е използвала авторката, а прекрасните и спиращи дъха описания напълно ме потопиха в историята. „Тайната история“ е един великолепен и интелигентно написан роман. Книга,която на моменти ще ви подтиска ,друг път ще ви оставя без дъх със своята спокойна жестокост. Книга,която едновременно пленява и отвращава  със своите герои, но въпреки това не бихте оставили книгата, докато не прочете и последната страница.

207885_b4. „Царицата на нощта“ – Алекзандър Чи

Вчера завърших книгата и нямам търпение съвсем скоро да ви разкажа повече за нея, защото тя заслужава огромно внимание. Отнеми около осем дни, докато я завърша и през цялото това време бях потопена в един свят на интриги, предателства, балове, опери и всичко това винаги беше съпроводено от много, много оперно пеене. В книгата голяма част от героите са реални исторически личности – Верди, Бизе, Наполеон Бонапарт и др.

naiztokotraya35. „На изток от рая“ – Джон Стайнбек

Филмовата екранизация по романа е една от най-любимите ми. Гледала съм я може би над 20 пъти и не мисля, че някога ще ми омръзне. За съжаление все още не съм чела книгата, но смятам през някой прохладен есенен ден да поправя тази огромна грешка. Нямам абсолютно никакви съмнения относно книгата и съм сигурна, че ще я заобичам така, както филмът.

Print6. „Сол при солта“ – Рута Сепетис

Всъщност книгата я прочетох в разгара на летните дни, което никак не помрачи въздействието ми от нея (историята се развива през зимата). „Сол при солта“ разказва за една от най- големите трагедии, от последствията на Втората световна война. Един роман, в който се разказва за реални исторически места и събития. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един съвършен и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен. Радвам се, че прочетох тази история, защото за миналото, колкото и да е жестоко то , трябва да се пише и припомня, за да може да се поучим от него и да не повтаряме грешките в настоящето и бъдещето ни.

karaval_hrm7. „Каравал“ – Стефани Гарнър

Книгата успя да ме спечели със своя приказен свят и страшно сладката и изчистена корица. Все още не съм достигнала до „Каравал“, но я добавям в купчинката си за есенните ми четива. Прочетох доста хубави мнения за нея, но имаше и не малко отрицателни. Лично аз смятам, че ще ми допадне, защото в такъв тип книги не търся някакъв дълбок смисъл, който ще ми промени възгледите за живота. А напротив – чета ги за релаксация и удоволствие.

zhivotsledzhivot38. „Живот след живот“ – Кейт Аткинсън

Книгата още с появата си в началото на 2016г. ми грабна вниманието със своят оригинален сюжет, но така и не достигнах до нея. В последните дни на изминалата година си я купих от една промоция на издателство „Колибри“ и вече почти година си чака своя ред на нощното ми шкафче. Мисля че е крайно време да седна и да я прочета, защото смятам, че ще бъде едно от книжните ми попадения за тази година.

 

„Толкова близо до хоризонта“ – Джесика Кох

(издателство „Емас“, брой страници 440, цена 16,90лв)

tolkova-blizo-do-horizontaТази книга е посветена на моя син и на моя съпруг. Искам да му благодаря за безграничното разбиране, докато отново и отново, час след час, ден след ден, аз се пренасях в мислите си отвъд хоризонта.

За Дани

Отговор номер две, Дани ! Винаги отговор номер две ! БЛАГОДАРЯ!!! Love yoo, too.

***

„Толкова близо до хоризонта“ е една от книгите, които със сигурност ще оставят дълбока и трайна следа в съзнанието ми. Повярвайте ми тази история ме разби на хиляди малки парченца. Когато получих книгата първото, което направих бе да прочета резюмето ѝ на задната корица. Впечатленията ми бяха, че историята никак няма да бъде лека, но това, което не знаех е, че ще ме разтърси толкова емоционално. Това определено не е поредната тийн история, в която след известни премеждия всички заживяват щастливо – много, ама много повече е. Историята е покъртителна, страшна, емоционална, ще разтърси всяко едно кътче от душата ви и знаете ли кое е най- жестокото – историята е автобиографична.  Книгата разказва три години от живота на авторката, като момиче. Три години, които са оставили траен отпечатък върху нея. Три години, които ще си спомня докато е жива. Три години, които са били изпълнени със страшно много любов, но ѝ със страшно много болка. През цялото време докато четях книгата се възхищавах на авторката за смелостта, която е имала, за да напише книгата. Със сигурност никак не ѝ е било лесно да се върне в онзи период и да го преживее отново, макар ѝ в мислите си. Тази книга ще ви разтърси, ще ви трогне, разплаче,ще предизвика лавина от емоции във вас, но ви уверявам, че всеки един ред от нея си струва да се прочете.

„-Не съжалявам за нищо. Нито за един ден, нито за един миг. Ако можех да върна времето, пак щях да избера теб. Щях да взема правилното решение.“

Предполагам, че всеки един от нас е чел поне една тежка книга, в която героите преживяват ужасни моменти. Казваме си, че „Това е само измислица, не се е случило наистина“ и въпреки това им съчувстваме. Но чувството от тази книга е много по- различно, защото знаеш, че всичко това се е случило наистина, на реални хора. Стилът на авторката безспорно ми хареса. Допадна ми лекият и пълнокръвен начин на писане, но най- важното бе, че представяше историята точно каквато е, без да ни спести нищо. Имаше моменти, в които историята ми идваше прекалено тежка, но въпреки това продължавах да чета и макар, че края на историята е предопределен , не бях готова за него. Докато четях историята толкова бях шокирана от всичко случващо се, че ѝ за миг не успях да се разплача, но след като затворих последната страница, всички стаени емоции излязоха на повърхността.

Понякога излизам на балкона, поглеждам към долината и после към хоризонта. Тогава усещам, че съм си у дома.“

Dem-Horizont-so-nahДжесика е обикновено седемнадесет годишно момиче, което живее един съвсем безгрижен живот, докато не среща Дани… и всичко се преобръща. Срещата между двамата е напълно случайна, та дори и леко комична. Джесика от пръв поглед харесва Дани заради привлекателната му външност и доброто му сърце. След като усеща как ще се развият отношенията им, Дани по всякакъв начин се опитва да отблъсне Джесика. Но химията между тях е осезаема и колкото ѝ да се опитваше да се отдалечи от нея Дани не успяваше. Двамата се сближиха изключително бързо и той реши да сподели миналото си с нея, което беше… ами ужасяващо. Едно покъртително минало изпълнено с насилие и без капчица любов. Но въпреки това беше невероятно, че Дани е запазил доброто си сърце и не е тръгнал по лошия път. В Джесика той намери опората, любовта и нежността, които са му липсвали. Макар първоначалният си шок от разкритото му минало, Джесика съумя да остане до Дани и да се бори заедно с него. А, повярвайте ми малко хора биха останали да подкрепят някого, който е изпаднал в подобно положение. Животът може да бъде дяволски несправедлив и единственото, за което трябва да се молим е да преминем, с колкото се може по-малко последствия през него.

„Сърцето го болеше да я остави сама. Двамата бяха като Ин и Ян, като земята и небето. Днес и завинаги.“

Dem-Abgrund-so-nahГоляма част от миналото, а ѝ в настоящето на Дани заема Кристина. Двамата имат сходно минало заради, които са си изградили много специална връзка. Както самият той казва, Кристина е неговият огледален образ, неговата сродна душа, за която би направил абсолютно всичко. Радвам се, че Джесика успя да се впише в тяхното малко общество и да стане една от тях. В Кристина имаше голям потенциал, но за съжаление не успя да се пребори с вътрешните си демони, които безпощадно ѝ отнеха искрата за живот. След случилото се с нея,знаех че с Дани е свършено, усещах, че няма да преодолее загубата ѝ и това ще отключи неговото състояние (за съжаление се оказах права).

„Толкова много мъка и страдания биха могли да бъдат предотвратени, ако хората в тази жалка страна си отворят очите и проумеят какво се случва около тях. Но не, те са се фокусирали единствено върху собствените си нищожни проблеми и върху мизерното си съществуване. Живите същества наоколо са им напълно безразлични.“

Измина известно време откакто прочетох книгата и само при спомена за нея все още настръхвам. Накара ме да се замисля за толкова много неща и да благодаря за живота, който имам. Всички участници в историята ги почувствах, като мои близки приятели – изживявах всяка една емоция, всеки един момент с тях. А корицата изобразява един много специален момент между Джесика и Дани и съм сигурна, че определено ще го забележите в книгата. Искам да благодаря на Фиделия Косева, която е сътворила перфектната корица за тази много специална книга.

„Толкова близо до хоризонта“ ни представя една покъртителна и емоционална история, в която участник е самата авторка. Една история за истинското приятелство, силната любов и смелостта да се изправиш пред най- големите си страхове. Тази история не се чете леко, но въпреки това си струва да се изживее всичко в нея.

* Най- искрени благодарности на издателство „Емас“ за възможността да прочета една от най- хубавите книги за тази година !

IMG_20170703_172137_343

Любими есенни цитати (част 7)

С всеки изминал ден есента ни приветства в своята обаятелна и пъстроцветна красота. Есента е един от най- любимите ми сезони и по този повод, днес реших вместо цитати от книги да ви споделя няколко любими есенни цитати. Есента е един от най- обаятелните сезони и едва ли има човек, който би останал безразличен към нея. Да, есента прогонва лятото и топлите слънчеви дни изпълнени със забава, но и тя има своите многобройни качества. Обичам гледката на падналите листа,които са изпъстрили улиците със своите цветове,обичам топлите и обемни пуловери, в които можеш да се сгушиш,обичам горещият шоколад или чай,когато съм завита под одеялото,когато чета някоя завладяваща книга. Също така и с нетърпение очаквам любимите сериали,които се завръщат с пълна скорост през есенният сезон,очаквам филмите,които ще направят своите премиери и може би очаквам с най – голямо вълнение книгите,които предстоят да излязат на книжният пазар.Обичам есента и всичко идващо с нея.

1.“Есента винаги е била любимият ми сезон. Времето, когато всичко избухва в последната си красота, сякаш природата е спестявала цяла година за големия си финал.“ – Лорън Ди Стефано

2.“Не можеш да сбъркаш звуците на приближаващата есен: шумоленето на хрупкави листа по асфалта и плясъка на крилете на ято птици, отлитащи на юг“  – Хал Борланд

3.“Обичах есента. Единственият сезон в годината, който Бог беше създал просто заради красотата му“ – Лий Менард

4. „Нюансите на есента, величествена цветна градина, преливаща от цвят под заклинанието на магьосник, скреж“ – Джон Уитър

5.“Всеки, който мисли, че опадалите листа са мъртви, никога не ги е гледал как танцуват с вятъра“ – Шира Тамир

6.“Не мога да си позволя да стоя вкъщи и да пропусна нещо толкова прекрасно като есенно слънце. За това прекрарвам на открито всеки възможен светъл миг“ – Натаниел Хартоун

7.“Есенните утрини: слънчева светлина и свеж въздух; птички и спокойствие; край на годината и начало на деня“ –  Тери Гилеметс

8.“Есента, последната и най-прекрасна усмивка на годината“ – Уилям Брайънт

9.“Сега есенният огън гори бавно между горските дървета и с всеки изминал ден листата бавно умират и се разтапят“ – Уилям Алингам

10.“ Дизайнерите искат от мен да се обличам, сякаш съм пролет, с ефирни неща. Не искам това, по-скоро се чувствам като топла, червена есен“ –  Мерилин Монро

6361311916033957472076877958_autumn aesthetic

11.“Част от мен винаги ще иска да се разхожда сред опадалите есенни листа, носещ куфарче с творбите на Шекспир и Йейтс, както и преносим шах. Ще минавам покрай старо дърво, под което през топлите летни вечери лежах на тревата с привлекателна млада жена“ – Роджър Еберт

12.“Толкова се радвам, че живея в свят, в който има октомври“ – Луси Монтгомъри

13.“Зимата е комфорт, пролетта картина с водни бои, лятото маслена рисунка, а есента мозайка от всички тях взети заедно“ – Станли Хоровиц

14.“Виждам трансформацията на листата, танцуващи под есенното слънце и брилянтните пурпурни нюанси, които блестят докато деня бавно си отива“ – Хейзълмари Мати Елиът

15.“Чуй, вятъра се усилва и въздухът е изпълнен с листа. Заменяме летните вечери с октомврийски нощи“ – Умберт Уолф

16.Есента притежава повече злато от всички останали сезони, взети заедно“ – Джим Бишоп

17.Тази година, есента боядиса полето в ярките цветове на червено, кафяво и жълто, а дните бяха ясни и свежи под безоблачното небе“ – Шарън Пенман

18.Мъгла се издига над килим от трепетлики; звезди проблясват в чистото, тъмно небе; красота във всяка посока; само ако можеше всички да се чувстват по този начин, да бъдат толкова уловени в плена на есента“ – Дона Лин Хоуп

19.“Вкусна есен! Душата ми е женена за есента и ако бях птица, щях да обикалям обширната земя, за да търся есента“ – Джордж Елиът

20.Когато падне тъмата на есента, всички си спомняме за милите жестове: торта, прегръдка, покана за разговор, всяка получена роза. Всички те са знак, за един народ, в който хората се грижат един за друг“ – Джен Столтенберг

hir_9610644977_380564482096308_5821763687193909644_n

21.„Есента ни печели с тихия си апел за съчувствие към своята разруха.” – Робърт Браунинг

22.„Искам да кажа нещо толкова срамно за септември, че дори листата да пламнат и да се изчервят!”  – Джаръд Кинц

23.„Есента е най-тежкият сезон. Листата падат ли падат така, сякаш се влюбват в земята.“– Андреа Гибсън

24.“Колко изящно остаряват дърветата. Колко пълни с цвят и живот са последните дни на листата.” – Джон Бароу

25.“Есента изглежда пристигна неочаквано тази година. Сутринта на първи септември бе крехка и златиста като ябълка.“ – Дж. К. Роулинг

26.“Април никога не е бил от особено значение за мен, есента ми изглежда сезонът на началото.“ – Труман Капоти

27.“Когато се разхлади през есента, животът започва наново“. – Франсис Скот Фицджералд

28.“Тя приличаше на есента, когато листата се обръщат и плодовете узряват.“ – Сара Адисън Алън

29.“Предпочитам да седна върху тиква и да знам, че тя е само за мен, отколкото да бъда заобиколен от стотици хора, седнал върху кадифена възглавница“ – Хенри Торо

30.“В никое друго време (в сравнение с есента) Земята не позволява да бъде вдишана с едно ухание – узрялата Земя; ухание, което по никакъв начин не отстъпва на аромата на морето, горчиво, когато се доближава до вкусването, и по-медоносно сладко, когато усещаш, че докосва първите гласни струни.“ – Райнер Мария Рилке

20151011937464151113929_sbig

 

„Малката билкарница в Монмартър“ – Донатела Рицати

(издателство „Софтпрес“, брой страници 432, цена 17,99лв)

208060_b

„Малката билкарница в Монмартър“ е една вдъхновяваща, красива и цветна история, която със сигурност ще зареди всеки с положителни емоции. Останах изключително приятно изненадана от самата история, която беше поднесена по- малко нестандартен начин. Това е една от онези книги, които носят чувство на спокойствие, уют и докосват всяка ваша сетивност. Животът, който кипеше в малката билкарница, която беше във винтидж стил, ароматите, които се описваха на почти всяка страница ми носеха едно приятно спокойствие, което ме държеше с дни наред. Всичко това нямаше да бъде факт без финия и елегантен стил на писане на авторката. Въпреки че това е дебютна книга на Донатела Рицати ( впрочем много красиво име) тя се е справила много добре. Описанията на всеки един елемент от историята бяха много добре поднесени.

Der Duft von Honig und Lavendel von Donatella RizzatiЕдна от темите, които ме впечатлиха в романа бе природната медицина, която беше основна част в историята. Тази част беше представена по лично, защото главната ни героиня Виола предписваше рецепти едва, след като е опознала пациента – неговото душевно състояние, част от живота му и т.н. Хареса ми, че приемаше всичко присърце и най- вече, че обичаше работата си. Втората тема, която лично за мен беше много интересна и приятна беше свързана с иридологията. Благодарение на авторката научих, че петънцата в ирисите могат да бъдат невероятен източник на познание. Цветята на Бах също бяха главен елемент в романа. Беше ми много интересно да науча, че всяко цвете си има точно определена функция, с която да бъде полезно за човек. Освен тези три интересни теми историята се допълваше и с ароматерапия, рейки, природна козметика и с козметични рецепти, които всяка жена би могла да си приготви у дома.

“ Не бях много далеч от истината, когато си помислих, че това магазинче е специално… То бе оцеляло дори в урагана на две световни войни, почти непроменено, като изключим необходимите модернизации. „

Het-geheim-van-Montmartre-boek-Rizzati_600Историята започва с ретроспекция, в която срещаме Виола току-що пристигнала в Париж. Случайното ѝ попадане в една малка билкарница ще въведе нова част в живота ѝ. Интересното е, че през цялото време ни се предоставят малки ретроспекции от миналото на Виола. Чрез тях научаваме много за миналото ѝ, което в настоящето ѝ носи болка и тъга. След няколко години прекарани в един от най- магнетичните градове на света Виола се завръща в родния Рим, за да практикува професията си, като природоличител. В Рим се запознава със съпруга си Мишел, който се оказва мъжът на живота ѝ. Но хубавите дни за Виола не продължават дълго, защото Мишел е покосен от тежка болест. Виола остава сама и съкрушена в своята болка. Единственото място, което счита за свой дом е Париж и без да му мисли много, решава отново да се върне там при единствения човек, който би ѝ помогнал в този труден момент – Жизел, собственичката на малката билкарница.

„Ще ти разкрия една тайна, Виола: животът няма логика и човешката съдба не е написана предварително.“

rizzati_la_piccola_erboristeria__670Завръщането ѝ в Париж слага един нов и неочакван етап в нейния живот. Виола отново започва работа в билкарницата, която ѝ носи удоволствие и мигове на споделено щастие. Пътят към душевната ѝ промяна не бе никак лесен. Всъщност едва ли има човек, който след тежък момент в живота си би бил способен веднага да поеме напред. И Виола, като всеки човек на моменти се чувстваше изгубена, самотна и потисната. Тежкото ѝ минало постоянно напомняше за себе си в най- неочаквани моменти. И в такива моменти много ми допадаха разговорите между Жизел и Виола. Харесваха ми мъдрите съвети на Жизел, които винаги бяха много точни. Харесваха ми непринудените им разговори, в които си споделяха всичко – те бяха много повече от приятелки, бяха сродни души.

Промяната на Виола настъпи постепенно с помощта на Жизел и новите приятели, които откри в билкарницата. Решението да затвори страницата на миналото и спомените, които я преследваха се отрази много благотворно, както на душевното ѝ състояние, така и на физическото. Виола разцъфна и от една уморена и съсипана жена се превърна в момиче, което е готово да преоткрие света. Миналото ѝ с Мишел вече не и носеше болка и тъга , а само прекрасни спомени, изпълнени с много любов и ценни съвети.

„Бързо ме прегръща и ме целува със страст, която спира дъха ми. Надявам се само да не свърша като младата жена от разказа му.“

Разбира се, когато в една история се говори за Париж, любовта винаги присъства. В живота на Виола се появява Ромен – мистериозен мъж, който след себе си ще повлече турнадо от емоции. Първоначалните ми впечатления за него не бяха никак хубави. Държеше се аругантно, надменно и нямаше случай, в който да не се заяде с Виола. Но впоследствие, когато малко, по- малко Ромен започна да се открива пред Виола се оказа, че е достоен мъж за нея. Харесваха ми сериозните им разговори, разходките в едни от най-уникалните забележителности в Париж, а един специален жест, който бе отправен към нея, нямаше как да не разтупти и моето сърце. А ѝ коя жена не би се влюбила в мъж, който готви божествено и обича книгите – не мисля, че има такава! 😉

„Малката билкарница в Монмартър“ ще ви принесе в един Париж ухаещ на билкови аромати, вкусна храна и една незабравима любовна история. Книгата си е една истинска ароматерапия за душата и сетивата ви. Разказана толкова увлекателно и непринудено, историята ще ви поведе в една билкарница ухаеща на уют, на цветни букети, а атмосферата, която струи от нея ще накара да забравите за всичко около вас. Една наистина положително зареждаща история, която съм сигурна, че ще ви впечатли.

*Най-искрени благодарности на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност да прочета една наистина хубава и различна история !

IMG_20170628_155215_509

 

Август в книги и музика

Септември е вече пред нас с целия си блясък. Преди години не обичах есента, защото имах чувството, че е подтискащ сезон. Но сега смело мога да кажа, че се превърна в най- любимият ми – харесвам прохладните сутрини, пъстрите листа разстилащи се, като килим по уличките и топлите дебели дрехи, в които се чувствам уютно. Спирам да говоря за есента, защото все още лятото не ни е напуснало и ни предстоят още слънчеви и топли дни. Август беше добър месец, успях да прочета заплануваните книги и да прибавя още няколко любими песни в плейлистата си. Преди да започна със същинската част на публикацията, искам да ви пожелая един вдъхновяващ, успешен и изпълнен с книжни изкушения месец.

В миналата си месечна публикация ви бях казала, че се ограничавам относно книжните си покупки, но през изминалия месец малко съгреших. Купих си три книги, като за оправдание имам, че две от тях бяха от промоции. Толкова много исках да притежавам „Каравал“ и в началото на месеца съгреших и си я взех. Книгата на живо е уникално красива, надявам се съдържанието също да бъде на ниво. Любимият ми сайт за книги Озон.бг имаше седмица на Стивън Кинг и всички негови книги бяха с до 30% отстъпка. От години искам да си взема „22 ноември 1963“ и просто нямаше как да не се възползвам от предоставилата ми се възможност. Издателство „Бард“ празнуваха 25 годишен юбилей и всичките им книги бяха с 25% отстъпка. Нямаше как и отново се изкуших – трудно е да си книжен маниак 😀 . От промоцията им си взех „Приказки за чудатите“ от Рансъм Ригс. Сигурна бях, че месецът ми ще завърши с тези три книги, когато от издателство „Ибис“ ме изненадаха много приятно с една от новите си книги „Може ли да се срещнем отново?“ от Алисън Морган. От „Егмонт“ пък ми изпратиха втората част от поредицата „Момиче от календара“. По принцип не си падам по такъв тип книги, но странно как тази успя да ми допадне.

П.с. Сетих се, че от „Бард“ си поръчах двете части на „То“, които би трябвало да пристигнат следващата седмица. Промоцията им все още не е приключила и ако искате да си вземете двете части с отстъпка побързайте.

IMG_20170901_153330_975

И този месец успях да прочета три книги и половина, като бях предвидила да прочета и още една, но за съжаление не успях. Първата завършена книга бе „Героите са моята слабост“, която започнах в края на юли. Книгите на СЕФ са ми едни от най- любимите, като тази не прави изключение. Ревю ТУК. След нея продължих с „Нашата история“ от Мартина Хаг. Книгата е автобиографична, съдържа поуки и доста ценни мисли – струва си да се прочете. Ревюто ѝ може да прочетете ТУК. След това продължих с едно ароматно изкушение, което успя да ме очарова, а именно „Малката билкарница в Монмартър“. Книгата е прекрасна, зареди ме с толкова положителни емоции, определено ви я препоръчвам. Съвсем скоро ще публикувам ревюто ѝ. И последната прочетена книга е „Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох, за която ми е трудно да говоря. Тази книга е автобиографична и съдържа един от най- ужасяващите моменти от живота на авторката. Тази книга ме разби на хиляди малки парченца и дори след седмица от прочитането ѝ, все още не мога да се съвзема. Препоръчвам книгата на абсолютно всеки. Ревюто ѝ ще го публикувам следващата седмица.

IMG_20170901_153514_508

 

Музика

И през август си харесах доста песни, от които ми беше трудно да избера само пет. Надявам се избраните предложения да ви допаднат.

1. От първо слушане новата песен на Селена Гомез ми допадна. А ѝ звученето на песента е точно в мой стил и нямаше как да не я поставя на първо място.

2. В тази песен ми допадна лекото ретро звучене, а ѝ се оказа, че Фарел и Кейти са много добра комбинация.

3. Исках да включа и някоя напълно лятна песен и избрах тази, която наистина много ми харесва.

4. Тази песен искам да я включа още от юни месец и най-накрая ѝ дойде времето.

5. Неочаквано добра комбинация !