Декември в книги и музика

Краят на декември е и време за последната месечна публикация за тази година. За мен беше една прекрасна книжна година, в която открих много книги, които успяха да се настанят трайно по- един или друг начин в сърцето ми. И тук искам да направя едно малко отклонение и да вметна, че в първите дни на новата година може да намерите в блога една много важна публикация за мен, а именно „Топ 10 на любимите ми книги за 2017г.“. Все още не съм уточнила кои книги ще намерят място в класацията, защото повярвайте избора е страшно труден. Леко се отплеснах, но ми се искаше да споделя това с вас. И без повече излишни приказки нека преминем към същинската част на тази публикация.

P.S. Най- вероятно това ще бъде последната ми публикация за тази година и искам да ви пожелая една хубава, вдъхновяваща и щастлива 2018 година. Бъдете добри, четете повече,обичайте повече ! Весели празници! ❤

Книжните ми придобивки за месеца стартираха с новата книга на Колийн Хувър „Споделени тайни“. След „Жестока любов“ Хувър се нареди в челните редици на любимите ми автори и нямам търпение да прочета новото ѝ бижу през идния месец. Аз съм от хората, които много рядко печелят във фейсбук игри, но този път късмета ми явно е бил с мен, защото спечелих цели две книги. Първата от тях е „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“, която съм предвидила да ми бъде първото четиво за 2018г. Втората книга, която спечелих е „Благословени“ на Цвети Владимирова. Нямам първите две книги от трилогията, но това ме стимулира скоро да се сдобия с тях. Към средата на месеца видях, че издателство „Колибри“ имаха някаква промоция и реших да разгледам сайта им за някое интересно четиво. И попаднах на книгите от трилогията „Полулош“, като всяка от книгите беше на цена от 5 лева. Разбира се при такава страхотна оферта нямаше как да не си ги взема. След тях към библиотеката ми се присъедини „Разплата“ на Лекси Блейк, която е втора книга от трилогията „Без милост“. Следващото ново попълнение беше „Далеч от светлината“ на издателство „Еднорог“. Към книгата имам много големи очаквания, защото шестото ми чувство ми подсказва, че книгата ще бъде от онези книги, които завинаги оставят траен белег в съзнанието на читателя. Ииии най- очакваната книга на 2017 за мен бе „Леговище на сънища“ и се радвам, че най- накрая е в ръцете ми. Толкова много я чаках и макар да я имам вече 2 седмици, все още не мога да ѝ се нарадвам. А корицата е просто вълшебна. И последната книга, която пристигна буквално вчера е „Произход“ на Дан Браун. Това е коледният ми подарък от мен за мен. Малко закъсня заради почивните дни, но силно вярвам, че книжното приключение, в което ще ме потопи историята, ще си струва. Това бяха книгите, с които се сдобих през декември. Всяко една от книгите е уникална сама по- себе си и нямам търпение да прочета всяка от тях.

За съжаление прочетените книги за декември бяха само четири, но пък всяка една от тях ми хареса страшно много. Първата беше „P.S. Все още те обичам“ на Джени Хан. Много приятна книжка и се радвам, че авторката е задържала нивото от първата книга. Тези дни публикувах ревюто ѝ, което може да прочете ТУК. След нея реших да прочета една книга, на която бях хвърлила око преди доста години, но все още не се чувствах готова за нея. Тази книга за мен е връх в литературата и е шедьовър в пълния смисъл на думата. Книгата е „На изток от рая“, която има и филмова екранизация. За тази книга искам да ви говоря толкова много, но ще си запазя думите за предстоящото ѝ ревю. След нея се прехвърлих в другата крайност и прочетох една супер сладка романтична история, а именно „Коледни пожелания и бисквитени целувки“. Книгата бе напълно в духа на коледните празници и се радвам, че си я запазих точно за тези дни. Последната четвърта книга, с която реших да изпратя годината беше „Животът и времето на Хлапето Мълния“ от Бил Брайсън. Това ми беше първата среща с творчеството на автора и бих казала, че останах доста доволна. За съжаление малко изостанах с ревютата, но обещавам, че ще се реванширам.

МУЗИКА:

Доста се чудих дали да публикувам любимите си песни за месеца или да публикувам няколко коледни песни. Е, не можах да реши и затова ще ви представя цели десет песни, а ѝ както е казал Мечо Пух “ Колкото повече, толкова повече“.

1. „Home“ от първото слушане ме грабна и знаех, че това ще бъде едно от музикалните предложения, които ще ви представя. Песен за истински важните неща в живота.

2. Честно казано ми трябваха няколко слушания, за да успее да ме впечатли песента, но след това не спирах да си я слушам.

3. Липсваха ми такъв тип песни от Rihanna.

4. Както винаги супер готино и свежо парче от Inna.

5. Едно танцувално, секси и горещо латино парче, което не спирам да слушам.

… И сега е ред на коледните музикални предложения.

1. Тази година Sia издаде албум със супер сладки и красиви коледни песни част, от които ще ви представя. „Ho, ho, ho“  и „Santa’s coming for us“ са ми най- любимите.

2. Видеото е толкова коледно. ❤

3. Още едно коледно вълшебство превъплътено в песен.

4. Един сладък коледен музикален поздрав от очарователната Ариана Гранде.

5. И от момичетата от Fifth Harmony.

„P. S. Все още те обичам“ – Джени Хан

(издателство „Ибис“, брой страници 272, цена 12, 90лв)

Ревю на „До всички момчета, които съм обичала“

След края на „До всички момчета, които съм обичала“, който ни остави в леко неведение нямах търпение в ръцете ми да попадне втората част. Понякога продълженията на любимите ни книги не оправдават очакванията ни, но за моя радост Джени Хан е задържала нивото от първата книга. В „P.S. Все още те обичам“ авторката се е постарала да ни предостави една изключително наситена от към действие и емоционални моменти история. Едно от нещата, които оценявам в книгата е, че историята продължи откъдето приключи първата част, а именно с онова писмо. Така още от първата страница се гмурваме отново в света на Лара Джийн. Хареса ми, че авторката отново е вложила в сюжета онази емоционалност, индивидуалност и щипка хумор, които присъстваха и в първата част, като именно те ме накараха да се влюбя толкова много в историята на Лара Джийн.

„Хората влизат и излизат от живота ти. За известно време те са целият ти свят, те са всичко. А после, един ден, вече не са. Никога не се знае колко време ще останат при нас.“

В „P.S. Все още те обичам“ още в самото начало Лара Джийн и Питър успяха да изгладят недоразуменията, които възникнаха в предната книга. И за да затвърдят връзката си двамата решиха да създадат нов договор помежду си, който беше много по- емоционален и истински. Но радостта на любимата ни героиня няма да трае дълго, защото съвсем скоро животът ѝ ще се превърне в пълна каша с лек привкус на тийнейджърски драматизъм. Премеждията, които и е приготвила съдбата следват едно след друго, като едно от най- големите е изтичането на едно клипче, в което тя и Питър се целуват. Лавината от подигравки, която следва ще поставят щастието и бъдещето на Лара Джийн на карта. А единствените, които могат да се справят с проблема е самата тя, Питър и техният недоброжелател.

„Вече разбирам, че именно малките неща, малките усилия, поддържат една връзка. Вече знам и че в някаква, макар и малка степен, имам силата да го нараня и силата да оправя нещата. Това откритие изпълва гърдите ми с неясно, странно чувство, което не мога да обясня.“

Докато в „До всички момчета, които съм обичала“ Лара Джийн да кажем беше в сянката на сестра си и винаги се съветваше с нея, то в тази част я виждаме като самостоятелна и индивидуална личност. С напредването на историята наблюдаваме нейното постепенно израстване, като се надявам във финалната трета част да видим един напълно изграден персонаж. Хареса ми, че Лара Джийн даде воля на своите чувства и решения, като я виждаме по- отговорна, решителна и знаеща точно какво иска, въпреки леките изкушения, които се изпречиха на пътя ѝ. Сред любимите ми нейни качества бяха сладкарските ѝ умения, с които постоянно ме изкушаваше – торти, мъфини и палачинки бяха само малка част от нейните специалитети. В готвенето влагаше цялата си душа и енергия. Другото нещо, с което ме спечели е че реши да се запише като доброволка в старческия дом „Белвю“. И докато в момента някой от вас извъртат очи и си мислят какво му е толкова хубавото на това ви предупреждавам, че в никакъв случай няма да срещнете скучни и намръщени бабки. Точно на това място Лара Джийн намери едни прекрасни жени, които и дадоха безценни съвети, изслушваха нейните проблеми и ѝ помогнаха да разбере самата себе си. Тя обикна това място, направи го много по- цветно със своето присъствие и откри верни приятели, на които винаги може да разчита.

„Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? – казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?“

Питър от друга страна мисля, че си беше все същия – безгрижен, очарователен, романтичен, но в някои отношения и доста безотговорен. Искаше ми се да го видя малко по- сериозен и отдаден на Лара Джийн. За разлика от предишната книга, когато Джон беше третият главен персонаж, то тук се появява един друг герой, който ще предаде на историята една много положителна нотка – Джон Амброуз Макларън. Джон беше едно слънчице, което няма как да не ти влезе под кожата. Той беше перфектното момче. Интересно ми бе наблюдавам отношенията между него и Питър. Докато в миналото Джон е бил по- неувереният от двамата, то сега в настоящето нещата са се обърнали и неувереният е Питър – авторката ни е предоставила един много интересен паралел между двамата, но нека не навлизам в подробности.

„Това беше последното лято, което прекарахме навън. Всеки божи ден бяхме навън. А когато порастваш, все по- малко играеш навън. Никой вече не ти казва: „Върви да си играеш“. Но онова лято го правехме.“

Няма как да не спомена и малкото слънчице Кити без, която историята нямаше да е толкова пъстра, красива и щура. Отново виждаме Кити в целият си блясък, още по- щура и хитра. Марго не се появява много в тази част, но ѝ тя имаше своята роля за развръзката на сюжета. Определено книгата никак не ме разочарова и с още по- голямо нетърпение очаквам финалната трета книга, която би трябвало да излезе в началото на новата година. Харесвам книгите на Джени Хан, защото в тях присъстват чисто житейски истории и проблеми, в които всеки би се припознал. Въпреки че историите са предадени по- възможно най- лекият и приятен начин, то в тях се съдържат доста важни теми за размисъл.

„P.S. Все още те обичам“ е перфектната романтична история за всяко момиче. Приятна, ефирна и вълнуваща историята ще ви пренесе в живота на Лара Джийн, който е един водовъртеж от емоции. Историята ще ви поднесе няколко часа изпълнени със забавление, хумор и трогателни моменти, които ще ви стоплят сърцето. Идеалното четиво за зимните дни – грабвайте книгата, направете си огромна чаша горещ шоколад и се насладете на една вълнуваща тийн история.

* Благодаря на издателство “ Ибис“ за предоставената възможност !

 

Коледни сладки изкушения за цялото семейство

Тазгодишната серия от коледни публикации в блога продължава с три рецепти за сладки изкушения, които съм избрала специално за вас. Два от сладкишите, които съм споделила всяка година присъстват на семейната ни трапеза и са се доказали, като едни от най- любимите ни. Тази година реших за пръв път да направя джинджифилови бисквити и съм си избрала рецептата, която ще видите в следващите редове.

Пожелавам ви светли и приказни коледни празници ! ❤

Джинджифилови бисквити

• брашно – 2 1/2 чаена чаша

• яйца – 1 брой

• краве масло – 1/2 чаена чаша

• мед – 2/3 чаена чаша

• хлебна сода – 1/2 чаена лъжица

• джинджифил – 1 чаена лъжица

• канела – 1/2 чаена лъжица

• бакпулвер – 1 чаена лъжица

Пресявате брашното, заедно с бакпулвера, содата, джинджифила и канелата. Междувременно слагате маслото и меда да се разтопят на водна баня. Разбивате изстиналото разтопено масло с меда и яйцето и към тази течна смес добавяте сместа с брашното малко по малко. Получава се маслено тесто. Масленото джинджифилово тесто разточвате на блат около 3 мм и изрязвате джинджифиловите бисквити с желаната от вас форма, с формичките за сладки, с които разполагате. Нареждате джинджифиловите сладки в голяма тава, в която предварително сте поставили хартия за печене и печете в загрята на 180 градуса фурна за 7-8- минути, докато леко се зачервят.

*Заради добавените джинджифил и канела, джинджифиловите бисквити носят аромата на Коледа. Рецептата за джинджифилови бисквити е лесна и много икономична, от една доза съставки получавате 30-40 броя бисквити.

Снежни топки

• брашно – 500гр.

• яйца – 3 броя

• кисело мляко – 1 кофичка

• свинска мас или масло – 250гр.

• захар – 1 чаена чаша

• амонячна сода – 2 броя

• ванилия – 2 броя

• локум – 3 кутии по избор

С продуктите се омесва тесто, правят се малки топчета, като в средата им се слагат парченца локум. Нареждат се в тава и се пекат в предварително загрята фурна на около 180 градуса, за двайсетина минути. Готовите топчета се очакват в пудра захар.

Баклава

 

• кори – 500гр.

• краве масло – 1 1/2

• яйца – 4 броя

• захар – 1 чаена чаша

• орехи – 1 чаена чаша

• брашно – 1 чаена чаша

• ванилия – 2 броя

• бакпулвер – 1 брой

• канела – 1 брой

Маслото се разтопява. Половината кори се редят в тава, като между тях се ръси по малко масло. Слага се плънката, приготвена от разбитите яйца, захарта, брашното, бакпулвера, счуканите орехи, ванилиите и канелата. Отново – кори, поръсени с масло (половината масло трябва да остане). Баклавата се нарязва на парчета и се залива с останалото масло и се пече.Сварява се сироп от захар (2 ч.ч.) и вода (2 ч.ч.). Изстиналата баклава се залива с горещия сироп и се оставя да престои една нощ.

 

 

Любопитни факти за Коледа

Остават броени дни до Коледа и реших в тази публикация да събера едни от най- интересните и любопитни факти за празника. Всяка година декември е обагрен с цветове, красиви послания, подаръци и щипка коледно вълшебство. Настроението на празника полека- лека навлиза в дните и се надявам със следващите редове то да бъде още по- голямо.

Приятно четене !

1. Традиционните три цвята на Коледа са зелено, червено и златно. Зеленото отдавна е символ на живота и прераждането; червено символизира кръвта на Христос , а злато представлява светлината, както и богатството и кралските особи.

2. За коледни елхи се използват вечнозелени дървета като ела, бор или смърч.

3. Коледните елхи първоначално са украсявани с ябълки, ядки и фурми.

4. Оригиналът на Дядо Коледа е Свети Никола, който е живял през трети век и е бил известен с това, че е оставял тайно пари на бедните. Поемата за него написана през 1823 година е известна като „Нощта преди Коледа“ и това вероятно го свързва с днешната представа за добрия белобрад старец.

5. Коледните елхи обикновено растат в продължение на около 15 години, преди да бъдат продадени.

6. Началото на традицията за изпращане на коледни картички е поставено през 1843 г. от британеца сър Хенри Коул.

7. Според световните рекорди на Гинес, най-високата коледна елха, която някога е била отсичана е 221-метровата дугласка ела, изложена през 1950 г. в търговски център Northgate в Сиатъл, Вашингтон.

8. Алабама е първият щат в САЩ, който признава Коледа официално през 1836 г.Коледа не е била официален празник в САЩ до 26 юни 1870.

9.  Оклахома е последният щат, който обявява Коледа за официален празник, през 1907 г.

10. В България православната църква признава 25 декември за Коледа през 1968 г. Датата е възстановена като официален празник през 1990 г. Преди това Коледа е официално забранена от социалистическата партия.

11. Австрия е страната, където се ражда известната коледна песен „Тиха нощ, свята нощ“, изпълнена за пръв път в църквата „Свети Никола“ в Обендорф, близо до Залцбург, през 1818 г.

12. Смята се, че сингълът “White Christmas” („Бяла Коледа“) от Ървинг Берлин е най-продаваният сингъл на всички времена, с над 100 милиона продажби по света.

13. Твърди се, че първият човек, за който украсил коледно дърво е протестантския реформатор Мартин Лутер (1483-1546). Според легендата, той е толкова развълнуван от красотата на звездите, които блестят между клоните на елха, че донася вкъщи едно вечнозелено дърво и го украсява със свещи, за да сподели изображението с децата си.

14. Първото споменаване на коледна елха в текст датира от 1531 г. в Германия.

15. Традицията на коледните чорапи идва от една легенда за Св. Никола, който дал на един беден човек пари, така че дъщерите му не трябва да проституират, за да се издържат. Омъжването изисква разходи, които един баща с три красиви дъщери нямало как да поеме. Свети Никола научил за това и една вечер той сложил три торби злато в три чорапа, които били окачени да се сушат до камината. След това дъщерите били в състояние да се омъжат и да не станат проститутки.

16. Според легендата, първите бонбони във формата на бастуни са направени от германски свещеник през 1670, за да има какво да даде на децата на Рождество Христово. Извивката на бастуна символизира гегите, които овчарите носели със себе си, когато дошли да видят Исус, а бялата част на бастуна символизира невинност.

17.  До 1957, преди да бъде измислена машина за правете на бонбоните — бастунчетата  се изработвали на ръка.

18. Най-големият коледен чорап, правен някога бил дълъг 51 метра и 21 метра широк – в Тоскана, Италия през 2011 г. Той е създаден, за да събере пари за благотворителност и съдържал балони, пълни с бонбони.

19. Коледните лампички са използвани за пръв път през 1895 година.

20. Знаете ли, че някога гирляндите са правени от истинско сребро! Така е било в Германия през 1610 г.

21. Има 3 града с името Санта Клаус в САЩ– в Джорджия, Аризона и Индиана.

22. Имената на елените на добрия старец са Комета, Купидон, Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Донър Блитцен и Рудолф.

23. Песента Jingle Bells е написана от Джеймс Пиърпънт през 1857 г.Първоначално е наречена One Horse Open Sleigh и е предназначена за Деня на благодарността.

24. Jingle Bells е била първата песен, изпята в космос от астронавтите Том Стафорд и Уоли Шира на 16 декември 1965 година.

25. Рождество Христово се е празнувал за първи път през 200 година в Александрия през месец май. 25 декември е избран за честване от Римската църква през 380 година за да обедини честванията за рожденията на слънцето.

 

 

 

Коледни книги за цялото семейство

Книгите с коледен сюжет винаги са били прекрасен подарък за всеки читател. В последно време излязоха няколко такива книги, които ме подтикнаха да напиша тази публикация, в която ще направя една надявам се хубава селекция от коледни книги. Подбрала съм, както съвсем нови заглавия, така ѝ вече утвърдени, но всяка една книга заслужава вашето внимание, защото със сигурност ще ви донесе щипка вълшебство и топлина. Коледните книги ни очароват с красотата и очарованието си, които се крият между страниците си, но и ни пленяват с магията на коледния дух и със силните си послания. Коледа е време на чудеса и добрини, но и на големи приключения. Няма нищо по-хубаво от един снежен ден, в който сме на топло у дома, сгушени под топлото и меко одеяло, с чаша горещ шоколад и с някоя коледна книга, която ще ни подари няколко часа уют, вълшебство и топлина.

P.S. На книгите, които имат ревюта в блога ще оставя линк към тях. Приятно четене! ❤

1. „Коледна песен“, Чарлз Дикенс- Няма как да не започна с една от най- известните и обичани коледни книги. Чела съм книгата няколко пъти и винаги ми е носела усещането, че я чета за първи път. В навечерието на Коледа прочутият в цял Лондон скъперник Скрудж хока всеки, който го поздравява с наближаващия празник. Но същата вечер в студения му, самотен дом го посещава призракът на неговия починал съдружник Марли, последван от още три тайнствени привидения. Скрудж е грабнат на дълъг път, а когато се завръща, никой не може да го познае…

2. „Писма от Дядо Коледа“, Дж. Р. Р. Толкин – Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата – понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата от 1920 до 1943 година.

3. „Любими коледни истории от Джани Родари“, Джани Родари – Какво е Коледата без любимите на всички приказки под елхата?
Дали сме пред камината, или на Планетата на елхите, дали играчките ни оживяват и се маскират като индианци, или имаме вълшебно дърво, което ражда мандарини, бонбони и бенгалски огън, вместо шишарки – коледният дух обзема всички… и ги кара да правят снежни ангели в парка!
Трудно може да се намери по-любим детски автор от Джани Родари. Всички сме чели „Приказки по телефона“ – леки като усмивка, абсурдни като влюбване, забавни като проговарящо дете. Сега Коледата оживява с необикновеното въображение на Родари и неповторимите илюстрации на Дамян Дамянов.

4. „Коледни пожелания и бисквитени целувки“, Джени Хейл – Една от книгите, които чакам да прочета с огромно нетърпение. Предвидила съм книгата за коледните празници и нямам търпение да настъпят, за да мога напълно да ѝ се насладя. Книгата е една красива история за преследването на мечтите, за магията на Коледа, за моментите, прекарани със семейството… И за тръпката да се влюбиш под светлината на коледните лампички.

5. „Малката книжарница край Сена“, Ребека Рейзин – Това коледно изкушение е едно от най- новите предложения на издателство „Сиела“, с което нямам търпение да се сдобия. Любов, Париж, Коледа, книжарница, книги… остава само да си направите чаша ароматен чай и да се зачетете… Сара притежава малка книжарница в тихо американско градче. Нейната приятелка Софи, собственичка на книжарница в Париж, й предлага да се разменят, за да избягат и двете от любовните си разочарования. В най-романтичния град на планетата обаче Сара открива, че я очакват ред предизвикателства. Уж идиличната книжарница край река Сена се оказва непосилен ангажимент, продажбите падат, книжарите недоволстват от всичко, а някой краде от касата. Любовта е все така далеч, а празниците наближават неумолимо…
Сара трябва да намери начин да се справи с всичко наведнъж, а на помощ ще се притече тайнственият писател, който твори в едно от скритите кътчета на книжарницата.  Време е да остави Париж да я приласкае в обятията си, да й покаже своето истинско очарование, скрито за обикновените туристи и запазено само за тези, които имат сърца да го почувстват…

6. „Сняг вали“, Джон Грийн, Морийн Джонсън, Лорън Миракъл – Една от най- любимите ми коледни книги. В нея са събрани три коледни истории, които ще ви стоплят и ще ви донесат само положителни емоции изпълнени с магията на Коледа. Буря навръх Бъдни вечер преобразява малък град в романтичен рай – такъв, какъвто сме свикнали да гледаме само във филмите. Или поне донякъде. Все пак не всяка студена и мокра разходка из средата на нищото завършва с целувка от очарователен непознат. И никой не би предположил, че експедиция през метър сняг в търсене на нещо топло за пиене би събудило чувства в двама стари приятели. Или че пътят обратно към истинската любов започва с безбожно рано ставане за работа. Ревю на книгата Тук

7. „Целувка в Ню Йорк“, Катрин Райдър – Прекрасна тийн книга, която прочетох миналата Коледа. Бъдни вечер е. А Шарлoт е сама. Отново. При това на затвореното летище в Ню Йорк часове преди Коледа. Какво може да е по-гадно от това? Антъни е зарязан от приятелката си заради друго момче, на изхода за посрещачи с букет червени рози в ръка. Случайността (и една книга) ги събира и вечната оптимистка Шарлoт въвлича Антъни в едно безгрижно приключение по снежните улици на града, което е на път да им докаже, че по Коледа наистина се случват чудеса. Ревю на книгата Тук

 

8. „Любовта ми подари“, съставител Стефани Пъркинс – Този сборник от разкази също прочетох миналата зима. Имаше 2-3 разказа, които не бяха толкова добри, но като цяло книгата си заслужава, защото в нея ще намерите всички съставки за една вълшебна Коледа. Любовта ми подари” включва дванайсет любовно-коледни разказа, написани от някои от най-популярните тийн автори, а подборът е на световната сензация Стефъни Пъркинс! Ревю на книгата Тук

 

 

9. „Автобиографията на Дядо Коледа“, Джеф Гуин – Всичко започна, когато журналистът Джеф Гуин трябваше да напише статия за малко известните факти, свързани с Коледа, за вестника, в който работеше. Няколко месеца, след като статията бе публикувана, той получил обаждане от един господин, който му казал, че в статията си е разказал историята на един много скъп негов приятел, но написаното не било съвсем вярно и пълно. И кой може да бъде този скъп приятел? попитал Джеф. Вместо отговор последва набързо спретнато пътуване до Северния полюс и лична среща с този „много скъп приятел“, а останалата част е, добре, както се казва, историята. Това е едно приказно коледно четиво. Автобиографията на Дядо Коледа съчетава сериозни исторически факти с легендата за Дядо Коледа. И кой по-добре да ни води през седемнадесетте века Коледна магия от самите участници в нея? Както Коледа, така и тази книга е за цялото семейство. Ще се насладите на всяка глава и има по една за всяка студена декемврийска нощ, в очакване на Коледа. И не забравяйте, че по Коледа наистина стават чудеса.

 

10. „Разкази за Коледа“, О. Хенри – Πpeĸpacнo oфopмeнo джoбнo издaниe c пoдбpaни твopби oт мaйcтopa нa ĸъcия paзĸaз O. Xeнpи, пocвeтeни нa Koлeдa. Cъщинcĸo зapoвeнo cъĸpoвищe, ĸoeтo вcяĸo пoĸoлeниe пpeoтĸpивa. Tpи зaтpoгвaщи paзĸaзи c ocтaвящ ни бeз дъx ĸpaй зa нeщaтa oт живoтa и чoвeшĸaтa дoбpoтa, ĸoятo eдинcтвeнo мoжe дa cтoпли xopaтa в cвeтлитe зимни пpaзници. Защото най-голямото богатство, което може да спечелиш в живота си, са хората, с които с го споделяш и топлината на тяхната любов.

Толкова прекрасни коледни има, че публикацията ще се окаже твърде дълга. За това следващите книги ще ги представя само с кориците им.

 

„Камъните падат, всички умират“ – Линдзи Рибар

(издателство „Orange Books“, брой страници 320, цена 11,90лв)

„Камъните падат, всички умират“ нашумя с нетипичното си и оригинално заглавие, което предизвика лавина от асоциации в социалните мрежи. Освен със заглавието си книгата безспорно се различава и от типичните тийн сюжети. Макар романа да е предназначен за по- младата читателска аудитория, то той е издържан доста философски, което го прави перфектен за по- голям обсег от читатели. Харесаха ми нетрадиционните сюжетни нишки преплетени в романа, които лично за мен бяха една свежа нотка в YA литературата. Стила на писане на Линдзи Рибар не блести с кой знае каква оригиналност, но в него има много положителни качества – приятен е, чете се леко, няма излишни и банални описания, но най-важното е, че умее да пресъздава реалистично мислите и чувствата на всеки един от героите. Допадна ми, че фантастичният елемент (магията) в книгата макар ѝ основополагащ за самата история той по никакъв начин не беше пресилен или нереален. Авторката умело е втъкала магията в историята, че тя се възприемаше, като част от ежедневието на персонажите, а не като нещо свръхестествено. Всяко едно действие на героите, описанието на градчето Трий Пикс и самата леко мрачна атмосфера на книгата бяха пресъздадени изключително реалистично, та читателят да има възможността да се почувства, като част от историята и да се впусне в едно лудо приключение.

Аспън Куик произхожда от семейство, което има дарбата да отнема характеристики от хората – чувства, мисли, емоции, умения, спомени, дори и външни характеристики, които при необходимост могат да използват за собствени нужди. Дарбата, която членовете на семейството притежават, както се досещате е доста силна и опасна, но всичко това си има причина. Трябва да пазят от срутване скалата, която е надвиснала над Трий Пикс. За да се поддържа скалата здрава и непокътната семейство Куик я подхранва с откраднатите характеристики от хората, чрез семеен ритуал.

Предстоящото лято на Аспън ще преобърне, както живота му, така ѝ представата за семейството му. Аспън отива на посещение при баба си в Трий Пикс, заедно с най- добрите си приятели Тео и Бранди, които са двойка. От доста време Аспън е влюбен тайно в Бранди. И докато той е събирал смелост да ѝ признае чувствата си, Тео го е изпреварил. Чрез дарбата си той подпомага предстоящата им раздяла, като открадва и последният остатък от любовта им. Съвсем скоро Аспън и Бранди се събират, за да изживеят любовта си. Същевременно той започва да открива детайли около мистериозната смърт на братовчедка си Хедър малко по- рано през същата година. Аспън среща загадъчната Лия, която ще отприщи лавина от въпроси, които Аспън започва да си задава. Възникват безброй въпроси за произхода на семейството му, какво представлява всъщност скалата и дали наистина е толкова опасна, за колкото я смятат всички членове на фамилия Куик. И осъзнава отговора на един от най- важните въпроси – до колко е морално да се присвояват неща от някого и до какви последствия води това. В хода на историята Аспън ще разбере, че семейство Куик крият много тайни, които ще се окажат много по- фрапиращи и опасни от очакваното.

Определено от началото до края на историята Аспън претърпя една вътрешна метаморфоза, която му отвори очите за много неща. В самото начало на историята да кажем, че той се имаше за привилегирован от дарбата, която притежава. Постоянно я използваше за собствени нужди, като се самозалъгваше, че това е за „добро“. И тези му постъпки отстрани погледнато бяха ужасни, защото той крадеше от същността на хората. Той ги променяше, променяше тяхната индивидуалност. И макар да осъзнаваше последиците от неговите действия, той продължаваше да се облага. Метаморфозата започна да настъпва в него, когато се появи Лия и го просветли за някой неща. Отношенията им от самото начало бяха доста сложни и заплетени, но в последствие двамата изградиха една сложна връзка, която трудно може да се нарече приятелство. С нейна помощ осъзна огромните последствия, които върши с постъпките си. Също осъзна за кое си струва да се бориш и да влагаш цялата си енергия.

В историята няколко персонажи бяха доста ярки и изпъкващи сред останалите, и няма как да не ги спомена. Бабата на Аспън Уилоу, която крие дълго пазени тайни; леля му Холи, която след смъртта на Хедър е загубила всякаква вяра в доброто. И разбира се главният виновник за тази история Скалата, която играе ключова роля за действията на всички персонажи. Надвиснала над малкото градче Трий Пийкс скалата чака своята доза енергия,за да се нахрани, а ако не я получи – камъните падат, всички умират…

„Камъните падат, всички умират“ ще ви потопи в едно вълнуващо приключение, в което границите на доброто и злото са толкова тънки, че не се усещат. Авторката ни е поднесла една приятна и увлекателна история, като е вплела и голяма част философски въпроси, на които всеки един от нас трябва да отговори. Изненадите и обратите, които се случват определено ще ви накарат да разгръщате със затаен дъх страниците, а леко мрачната атмосфера на Трий Пикс, определено ще ви държи в едно сладко напрежение. Ако обичате нестандартните и загадъчни истории, то вярвам, че тази книга ще ви хареса!

*Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност !

 

 

 

Любими цитати за зимата (част 9)

Зимата е времето да си бъдеш у дома и да прекараш най- хубавите и семейни празници с любимите хора. Когато зимата разстели своята бяла премяна, сякаш всичко около нас става малко по- вълшебно, като зимна приказка от Андерсен. Този сезон освен с мразовитото време, винаги съм го свързвала с топлина, уют, мек и пухкав сняг и разбира се традиционните аромати – канела, джинджифил, аромата на печена тиква и портокали. Няма нищо по-хубаво от един зимен ден, когато си на топло вкъщи и си се отдал на любимите си четива. И заради всичко, което изброих реших да ви представя двайсет зимни цитата, с които да ви стане малко по- уютно и празнично. Приятно четене !

1.“Падането на първия сняг не е просто събитие, то е магическо събитие. Лягаш си вечерта в един свят, а на другия ден си в съвсем нов свят. Ако това не е очарование, то къде другаде можем да го открием?“ – Джон Присли

2.Снежният ден буквално и метафорично пада от небето, нежелан, но изглежда като чудо.“- Сюзън Орлиън

3.“Снегът е самотен или ако предпочитате — самодостатъчен. Няма друго време, през което целият свят да изглежда като че ли е съставен само от едно-единствено нещо.“ – Ууд Кръч

4.Снегът е не само красив. Той почиства света и сетивата ни, не само от саждите и мръсотията, но и от умората от фамилиарността.“- Джон Бърнсайт

5.“Обожавам ароматите на зимата. За мен е важно чувстово, когато ми замирише на тиква, канела, индийско орехче, джинджифилови курабийки и смърч.“ – Тейлър Суифт

6.“Зимата е времето за комфорт, за хубава храна и топлина, за докосването на приятелска ръка и разговори край огнището – време да си бъдеш у дома.“ – Едит Ситуел

7.“ Беше посред зима, когато най- после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято.“ – Албер Камю

8.Хората ме питат какво правя през зимата, когато не може да се играе безйбол. Втренчил съм се през прозореца и чакам пролетта. – Роджърс Хорнсби

9.“Наистина в първия сняг има нещо вълшебно. Той връща любовниците, заглушава звуците, издължава сенките и скрива следите.“ – Ю. Несбьо

10.“Снежна топка в лицето със сигурност е перфектно начало за едно дълго приятелство.“ – Маркъс Зюсак

11.Иска ми се да можеше да консервираме в буркани коледното настроение и да отваряме по един всеки месец. – Харлан Милър

12.“Какво е топлината на лятото, ако го няма студа на зимата да й придаде сладост?“ – Джон Стайнбек

13.“Дори през зимата изолиран участък от сняг има специално качество.“ – Анди Голдсуърти

14.“Снегът провокира реакции, които ни връщат към детството.“ – Анди Голдсуърти

15.“Зимата е сезон на възстановяване и подготовка.“ – Пол Теру

16.“Не можеш да прекалиш със зима през зимата.“ – Робърт Фрост

17.“Благодаря на Бога за първия сняг ! Той наистина ни напомня, че независимо колко остаряваш и колко много си видял, винаги можеш да се зарадваш на нещо ново, стига да си готов да повярваш, че подобни неща действително имат значение!“ – Кандис Бушнел

18.“Дори да си студена като лед и чиста като сняг – пак не ще избегнеш клеветата.“ – Шекспир

19.“Борът остава зелен през зимата. Мъдростта се познава в трудностите.“ – Норман Дъглас

20.“Дивно време е зимата. Студено, жестоко, но вълшебно.“ – Олга Громико

„Махмурлукът“, „Съпругът“, „Хипстърът“ – Дж. А. Хейли и Дж. П. Морис

В забързаното ни и натоварено ежедневие, често хората забравяме да се забавляваме и да гледаме на живота с щипка хумор. През последните няколко седмици приятното слънчево есенно време бавно си отива и отстъпва на все по- сивото и меланхолично време. И по някога на пук на лошото време и на проблемите ни, като цяло няма нищо по-хубаво от малко изтънчен британски хумор. За свежата хумористична нотка в живота ни са се погрижили издателство „Еднорог“ със своята нова поредица от оригинални книги „Наръчници за пораснали деца“. Любопитен факт е, че двамата писатели Джоел Морис и Джейсън Хейзли pаботят като сценаристи на телевизионни поредици във Великобритания, като най- известната е за приключенията на мечето Падингтън. За поредицата си двамата са се вдъхновили от книжки, които са присъствали в детството им, които по- забавен и интересен начин са обеснявали сложния свят, който ни заобикаля. А със собствената си поредица двамата автори са се заели чрез забавни цитати/ мисли в допълнение с подходящи илюстрации да ни покажат по- забавен и оригинален начин ежедневните „драми“ на съвременния свят, който се оказва доста пъстър.

„Отиването на работа с махмурлук може да изглежда неосъществимо, но е важно да не загубите работата си. Дори ако тя е била причината да се напиете.” 

„Махмурлукът“ – тази симпатична книжка ни показва тайните и причините за възникването на махмурлука. Ще ни научи как да се справим с него на сутринта, след като сме се събудили с ужасни болки в главата, с неясни спомени и с неизбежното „Повече никога няма да пия!“ или „Защо по дяволите се напих толкова много?“. В книжката са събрани куп забавни напътствия и мъдрости, с които ще се чувстваме една идея по- добре след поредния махмурлук. Един от плюсовете на книгите е, че се четат за броени минути, но хуморът заложен в тях ще ви държи с дни.

„Ако е сгрешил, съпругът ще започне да изрежда случаите, в които е бил прав, дори те да датират отпреди много години.“

„Съпругът“ – лично за мен тази ми е фаворитът сред трите книжки. Невероятно много се забавлявах с нея, а хумора в нея е гарантиран. Съпругът е онова мистично създание, което е вечно неразбрано, хленчещо и пиещо бира в огромни количества. Няма да запомни датата от сватбата, но още помни резултата от онзи проклет мач през 1986 година. Но все пак има нещо хубаво в него – чува цели 30% от онова, което жена му споделя с него. Лошото е, че останалите 70% са заети от винтчета, болтове и с някоя резервна част, от която се нуждае скъпоценният му автомобил. Дами ще се изненадате колко прозаични истини са събрани в тази малка книжка за безценните ви съкровища, които доста често се удържате да не удушите.

„Хипстърите обичат да колекционират стари и демодирани вещи, защото по този начин вещите стават модни.” 

„Хипстърът- мистериозен индивид, който обича да колекционира неща, които другите не харесват. Хипстърът се бори за собствени цели, които обикновените хора не разбират. Обича да пие кафе, но повече обича да го снима. Готов е да пропътува половиния свят, за да открие нещо ново и непознато, като например нов вид брада, която да превърне в нов тренд. Чрез книгата може да опознаем странностите и отличителните белези на хипстърите, които се оказват доста чудати и нестандартни хора. Трите книжки са малък формат и с твърди корици, което ги прави идеален спътник за пътуване.

Поредицата „Наръчник за пораснали деца“ по забавен начин ще ви поднесе несравними житейски мъдрости за живота, който ни заобикаля. Авторите са се постарали да разнообразят всекидневните ни задължения с изтънчен английски хумор, който би развеселил поне за малко всеки един от нас. Пригответе си чаша чай, забравете света навън и се отдайте на няколко минути изпълнени с огромна доза хумор.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност !

 

Ноември в книги и музика

Ето, че дойде и най- приказният, семеен и уютен месец в годината. Пожелавам ви един вълшебен декември, изпълнен с топлина, прекрасни моменти с хората, които обичате и безброй поводи за усмивки и разбира се… много, много книжни покупки и подаръци. А сега нека преминем към същинската част на публикацията. За разлика от октомври, който ми беше лежерен от към прочетени книги, то през изминалия месец успях да си прочета всяко едно от предвидените заглавия. Въпреки че, отново наблегнах на тийн книгите, освен тях успях да прочета една съвременна класика и три много приятни книжки от каталога на издателство „Еднорог“, за които ще ви поговоря съвсем скоро. В музикално отношение месецът ми също беше ползотворен и успях да прибавя още няколко песни в музикалната ми плейлиста.

Месецът ми потръгна много приятно, когато точно на 1-ви получих така чаканото от мнозина продължение на „Гневът и зората“, а именно „Розата и Камата“. Корицата е още по- красива от първата. Все още не съм прочела книгата, но съм обедена, че ще бъде още по- силна и интересна от първата част. Готините хора от издателство „Orange book“ не спират да ни радват с хубави книги, като през ноември ни изненадаха с „Отвъдземя“ на Тахере Мафи. Издателство „Еднорог“ме изненадаха с три много свежи и нестандартни книги, които ви гарантирам, че ще се забавлявате супер много с тях. Обожавам коледни истории и затова съм много щастлива, че тази година няколко издателства ни поднесоха такива истории. Едно от тях е изд. „Хермес“, което издаде наскоро „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ от Джени Хейл. Лично аз съм влюбена в корицата и заглавието на книгата и с нетърпение очаквам да наближат коледните празници, за да мога да си я прочета. Следващото ниво попълнение, което се присъедини към библиотеката ми е „Рандеву в кафе дьо Флор“ едно от новите предложения на издателство „Емас“. Обожавам истории, които се развиват в Париж и определено нямам търпение да се потопя в тази история, която ще ме върне в началото на 20 век. Любимите ми издателство „Ибис“ не спират да ни радват със страхотни книги, като продължението на историята за Лара Джийн „P.S. все още те обичам“. И последното ми ново попълнение е третата книга от горещата поредица „Момиче от календара“. По принцип не съм от читателите, които четат еротични истории, но тази някак успя да ме спечели и следя с интерес как ще се развие историята на главната героиня Мия.

През ноември прочетох седем книги и успях да завърша първата част на „ТО“, която започнах през октомври. Първата книга беше „Утрото идва навреме“, която ме очарова със своята история за пътуване във времето. В книгата има от всичко – любов, тайни, загадки , драматични моменти, които авторката умело е преплела. Определено препоръчвам книгата на всичко, които обичат истории за пътуване във времето. Повече за книгата може да прочете ТУК .След нея се впуснал във вълшебния свят на „Каравал“ от Стефани Гарбър. Книгата определено успя да ме изненада със своите обрати на финала, че преобърна всяка една теория, която си бях създала по време на четенето ѝ. След този край нямам търпение за втората част. Ревю на книгата ТУК .От доста дълго време исках да прочета една от най- значимите творби на XX век „Великият Гетсби“. Исках най- вече да я прочета, за да мога да я сравня с нейните филмови екранизации направени през годините. Определено книгата успя да ме вчетали и е един от фаворитите ми за тази година. Повече за книгата ТУК .След нея се нуждаех от нещо забавно и разведряващо и се спрях на трите нови книги на изд. „Еднорог“ – „Съпругът“, „Махмурлукът“ и  „Хипстърът“. И трите книжки са много забавни, но най- много съм се смяла на „Съпругът“. През следващата седмица очаквайте едно общо ревю на книгите, в което ще ви поговоря по- подробно за тях. И последното ми четиво за месеца беше „Камъните падат, всички умират“ от Линдзи Рибар. Книгата ми донесе едно много приятно преживяване. В книгата са смесени няколко жанра, което я прави универсалното четиво за всеки читател. Съвсем скоро ще има и ревю. Това бяха книгите, които прочетох през ноември и силно се надявам настоящият месец отново да бъде изпълнен с прекрасни книжни приключения.

МУЗИКА:

1. Стартирам класицията с 5-те ми най- слушани песни за месеца с това готино и зареждащо парче.

2. Случайно попаднах на тази песен по един от музикалните канали и от първо слушане се влюбих в нея. Обожавам я!

3. Харесва ми леко меланхоличното настроение заложено в мелодията на песента.

4. Много готино и свежо латино парче на момичетата от Fifth Harmony.

5. И завършвам с тази много приятна и надъхваща песен.