Днешната ми публикация е за книгите, чиито първи изречения са толкова добри и грабващи интереса, че ще ни накарат да прочетем цялата книга. Има книги, които се нуждаят от малко повече време, за да ни харесат. Има книги, които ни грабват след първите няколко страници или глави. Но има книги, които ни омагьосват с първите си думи и точно такива книжни шедьоври съм подбрала.
1. „Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава насам все се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми каза той – просто си спомни, че всички хора в този свят не са имали преимуществата, които си имал ти.“
„Великият Гетсби“, Франсис Скот Фицджералд
2. „Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.”
„Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин
3. „Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов.”
„Любов по време на холера”, Габриел Гарсия Маркес
4. „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.”
„Ана Каренина”, Лев Толстой
5. „Ужасът, който нямаше да свърши още двадесет и осем години — ако изобщо някога свършеше — започна, доколкото ми е известно, с едно корабче от вестникарска хартия, плаващо в придошлата от пороя канавка.“
„ТО“, Стивън Кинг
6. „Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа. С глава, сгушена между раменете, за да се скрие от лютия вятър, Уинстън Смит се шмугна бързо през остъклените врати на жилищен дом „Победа“, но не толкова бързо, че да попречи на вихрушката прахоляк да нахлуе с него.“
„1984“, Джордж Оруел
7. „В една дупка в земята живееше хобит. Това обаче не беше някаква неприветлива, мръсна и усойна дупка, пълна с отдавна умрели червеи и мирис на влага; не беше и някоя суха, песъчлива и празна дупка, в която няма нито на какво да седнеш, нито какво да хапнеш. Не — това беше дупка на хобит, а дупката на един хобит означава удобство.“
„Хобит“, Джордж Р.Р. Толкин
8. „Барабас пристигна в семейството по море — написа малката Клара с изящния си почерк. Още тогава имаше навика да отбелязва по-значителните неща, а по-късно, когато онемя, записваше и по-маловажните, без да подозира, че след петдесет години тетрадките й ще ми помогнат да спася миналото от забрава и да надживея собствения си ужас.“
„Къщата на духовете“, Исабел Алиенде
9. „Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата. Въздухът вече лъхаше на лято, вятърът галеше приятно, природата дишаше дълбоко, топло и спокойно. Стигаше само да скочиш от леглото, да надзърнеш през прозореца и тутакси да разбереш, че ей сега, в този миг, започват свободата и волният живот, че изгрява първото утро на лятото.“
„Вино от глухарчета“, Рей Бредбъри
10. „Ателието беше наситено с гъстия аромат на рози и всеки лек полъх на летния ветрец сред дърветата в градината донасяше през отворената врата силния мирис на люляк или нежното благоухание на розовите цветчета на шипката.“
„Портретът на Дориан Грей“, Оскар Уайлд
11. „Ето един малък факт – ти ще умреш.”
„Крадецът на книги”, Маркъс Зюсак
12. „Надали ще ме знаете, ако не сте чели книгата за „Приключенията на Том Сойер“; но това не е важно. Тази книга е от мистър Марк Твен и е горе-долу вярно написана.“
„Приключенията на Хъкълбери Фин“, Марк Твен
Първата приказка е за Ада Лъвлейс, известна матиматичка, която е написала първата компютърна програма в историята. Текста е придружен с неин автопортрет и цитат. В следващите разкази научаваме интересните и вдъхновяващи истории на писателки, балерини, активистки, спортистки, пирати, императрици, художнички, политици, оперни певици, лекарки и още десетки други истории на смели жени, дръзнали да се противопоставят на своето време. Сто жени, които са решили сами да напишат историята на своя живот. Сто жени, които са оставили траен отпечатък върху световната история и са вдъхновили безброй други жени след тях. Със сигурност си заслужава да прочетете историите на лекарката Матилде Монтоя, състезателката от „Формула 1“ Лела Ломбарди, архитекта Заха Хадид, изследователката Рут Харкнес, рапърката Сонита Ализаде, активистката Роза Паркс. Ще научите детайли от живота на една от най- обичаните писателки на всички времена Астрид Линдгрен, сестрите Бронте, Джейн Остин, Вирджиния Улф, оперната прима Мария Калас, Джоан Джет, пилота Амелия Еърхарт, Мария Монтесори, вечната Коко Шанел, Екатерина Велика, Елизабет I, Клеопатра, Евита Перон, Хилъри Клинтън и Мишел Обама са само малка част от прекрасно подбраните вдъхновяващи жени. Историите са така написани, че хем научаваме най- важното за дадената личност, хем провокират интереса ни да се разровим за повече информация.
Чрез тази енциклопедия ставаме част от живота на десетки жени, които са живели в страшно трудни времена и независимо от тяхната възраст, религия, народност или цвят на кожата,тях ги свързва едно нещо – никога не са се предали пред трудностите, а са се борили със зъби и нокти за своите каузи и затова, което са искали да постигнат. Всяко едно момиче заслужава да повярва в себе си и да преследва своите цели, независимо, че понякога ще се препъва в камъчета, а друг път пред себе си ще има стени. Независимо колко време ще е необходимо, всяко момиче трябва да се покатери върху своята „стена“ и да изкрещи на целия свят „Аз успях“! Прекалено дълго време сме слушали захаросани и закостенели приказки. Историите на тези сто реално съществуващи жени са най- хубавите приказки, които може да четем на нашите деца.
Животът през 50-те години в Америка определено е очарователен и точно такъв ни го описва Бил Брайсън. Израснал в Де Мойн, Айова автора ни повежда към своето щастливо и безгрижно детство, което всяко едно дете трябва да има – щуро, изпълнено с безброй пакости, всички деца играещи навън без постоянния и обсебващ родителски контрол, луди и шантави приятели, странни роднини и съседи, нелепи и недотам нелепи инциденти. Израснал във времена, когато телевизорите и хладилниците са били все още лукс, а големите вериги все още не са оставили своя категоричен отпечатък върху света. Бил Брайсън е бил истински късметлия, че е отраснал в един все още некомерсиален свят. Бил Брайсън описва с много любов и хумор своите роднини, съседи, приятели, града си, игрите, но с най- голям хумор подхожда към самия себе си. Най- силно иронизира юношеските си години и поривите си към момичетата, които меко казано бяха трагични. Също така с ирония описва и пакостите, в които се забърква цялата момчешка тайфа, като примерно масово ограбване на складове с бира и какво ли още не.Но на ред с описанията към своя живот Бил Брайсън отправя поглед и към историята на Америка в този период. Чрез саркастичния си и фин хумор прави подробна дисекция на американската политика – войната в Корея, Кубинската криза, ядрените опити, космическата надпревара между САЩ и Русия са само малко част, от темите които засяга.
Едно от най- забавните неща в книгата беше добронамерената ирония, с която описва родителите си. През тогавашният му детски поглед тайната за щастливия им брак е изглеждала по следния начин: „Техният брак беше наистина скрепен от небесата, тъй като никой не би могъл да прегаря храната като майка ми, нито пък да я изяжда като баща ми“. Баща му е бил спортен репортер на „Де Мойн Реджистър“, който по онова време е бил сред най-добрите и уважавани вестници. Баща му беше странен и в същото време интересен човек. Бил е толкова пестелив човек, че цялото семейство се е налагало да ходи при единствения зъболекар в града, който е смятал упойката за ненужна глезотия. Майка му пък беше един от най- ярките и колоритни образи в книгата. Освен това и тя е работила в „Де Мойн Реджистър“, като е имала рубрика за домакински съвети, а най- ироничното е че грам не я бива в готвенето. Майка му беше извънредно разсеяна личност, което освен до вечно загоряла храна води и към безброй повтарящи се разговори. А най- странното е, че тя така и не запомня, че малкият Бил въобще не обича извара, независимо, че той ù го казва всяка вечер.
Де Мойн е едно очарователно и уютно градче със своите забележителни местности. Ресторантите, универсалният магазин, хранителният магазин с детски кът, който напомня кошара за овце – всички тези малки истории са претворени по толкова хумористичен и носталгичен начин. Малкият Бил Брайсън, като всяко дете от 50- те обича пакостите, бейзболът, телевизията, сладоледа, недотам ефектните филми на ужасите и разбира се комиксите, които тогава са били в своя пик. И като повечето си приятели мечтае да е супергерой. Веднъж, когато решава да разнищи всяко кътче от семейния дом, малкият Бил попада на стар зелен вълнен пуловер с мълния на него. Дреха, която никой не знае от къде се е появила, но става основополагаща за образа на Хлапето Мълния.
Милионерът Ник Синклер е работохолик и единственото нещо, от което се интересува е неговата работа и най- малкият му проблем е как ще изглежда къщата му за Коледа. Затова по препоръка на баба си решава да наеме Аби, за да декорира къщата за семейното коледно парти. Единственото нещо, което поставя е никой да не го разсейва в работата му – дори и на Коледа. Ник е богат човек, но живее в самота. Научен от баща си, че работата винаги е на първо място, Ник се старае да следва неговите стъпки, без да се отклонява от пътя, който си е начертал. След един неуспешен брак младият мъж тотално е загърбил личният си живот. Огромното имение, в което живее е празно и пусто, лишено от всякакъв живец. Посветил цялото си време в това да изкарва колкото се може повече пари Ник сякаш е изградил една невидима стена между семейството си и околният свят, който го заобикаля. Да, Ник печели пари, но нито има за кого или за какво да ги харчи. Докато в живота му не се появява Аби и вижда колко много изпуска от живота, докато е затворен между четирите стени на офиса си.
От друга страна Аби цял живот е свикнала да живее скромно. За нея парите не са някаква привилегия, а просто средство, макар понякога да ѝ се е искало да печели малко повече, за да осигури по- добър стандарт на сина си Макс. Но след запознанството си с Ник, Аби разбира колко е богата всъщност. Въпреки че нямата огромната къща или парите на Ник, Аби има своя уютен апартамент, семейство, което я обича и подкрепя и своето слънчице Макс, което осмисля целият ѝ живот. Аби има при кого да се прибере вечер, да сподели вечерята си с хората, които обича и да сподели как е преминал денят ѝ – всички тези на пръв поглед незначителни неща, които повечето хора приемат за даденост, правят Аби истински щастлива и удовлетворена от живота, който има. Аби и Ник са хора от два различни свята, но чрез малките спонтанни разговори край камината, двамата намират пътя един към друг, който се оказва, че не е толкова различен.
2. Преди появата на „Леговище на сънища“, „Каравал“ ми беше любимата корица за изминалата година. Харесва ми в нея съчетанието на черно, бяло и златисто, което е акцента на роклята. Шрифта на заглавието също много ми харесва, а това, че корицата е с твърди корици за мен е от огромен плюс на книгата. Фен съм на изчистинети и стилни корици, които имат съвсем малък акцент и „Каравал“ напълно се вписва в това. Повече за книгата може да прочете 
3. Харесвам точно такъв тип корици семпли, изчистени и стилни, а в допълнение с твърди корици, книгата се превръща в истинско книжно съкровище. „Разказът на прислужницата“ е една от модерните класики на XX век и нямам търпение тези дни да си я закупя. Според това, което съм прочела в книжните групи историята никак не е лека, но съм убедена, че ще успее да ме докосне и да се превърне в една от любимите ми книги за тази година. Корицата е дело на Живко Петров.
6. Обожавам корици, които са направени изцяло от надписи. Както виждате в корицата на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ на преден план е самото заглавие на книгата, а интересното е че на заден фон са имената на част от жените, чиито истории са поместени в книгата. Също така ми харесват и цветовете, които са добре съчетани. Освен това книгата е с твърди корици, а към всяка история има илюстрация на дадената личност.
7. Една от кориците, която за мен е на световно ниво. Чудесна корица, която напълно си пасва с историята. „Четирите цвята на магията“ ни повежда в едно вълнуващо приключение, в което участват невероятно нестандартни герои, в които несъмнено ще се влюбите. Книгата ни представя една история с много магия, предателства, епични битки и цели четири различни свята, за които тепърва ще научаваме още. За мен историята бе много вълнуващо изживяване и с нетърпение очаквам следващите книги, които се надявам да излязат по- бързо. Дизайн на корицата Стоян Атанасов. Ревюто на книгата може да прочетете 
8. Една от най- приказните и вълшебни корици, които имам в библиотеката си. Освен прекрасната корица в книгата ми хареса, че авторката е запазила основната идея на историята, но ѝ е добавила нов интересен елемент, с който още повече да развие въображението на читателят. В книгата ще се запознаем с нов момент от живота на Бел в омагьосания замък и заедно с нея, ще преминем през едно опасно и вълнуващо приключение. Авторката е успяла да улови онази вълшебна атмосфера, която излъчва класическата приказка.
10. И трите книги от трилогията имат супер сладки, кокетни и момичешки корици. Книгите ми привлякоха вниманието преди около година, когато ги видях в доста видеа на чуждестранните ютюбъри. Авторката има много приятен, лек и увлекателен стил на писане, като винаги успява да наблегне на точните моменти, с които да прикове вниманието на читателя. Едно от нещата, с които успя да ме спечели историята бяха безброй комичните и нелепи ситуации, в които успя да се забърка главната ни героиня, но освен това имаше и немалко сладки моменти. На моменти имах чувството, че „гледам“ някоя супер забавна комедия. Така че едно е сигурно, ако си падате по комедиите и романтичните тийн истории, то грабвайте книгата, настанете на някое удобно местенце и се потопете в историята ѝ.
„На изток от рая“ е емблематична книга за американската литература. Джон Стайнбек гениално описва американската душевност и особеното отношение към свободата в тази необятна и безгранична страна. Авторът е сред най-големите любимци на американците, защото в книгите си описва реални и актуални проблеми в американското общество. В „На изток от рая“ Стайнбек влага и биографични моменти от своя живот. Действието в романа се развива в Салинас, родното място на автора. Освен това един от най- интересните и провокиращи женски персонажи в книгата е инспириран от образа на втората съпруга на автора и майка на двамата му сина – певицата Гуиндолин Когнър, която внезапно ги напуска. Друг важен биографичен момент в историята е проследяването с изключителна точност движението на два рода – тези на майката и бащата на Стайнбек. Базирайки се на американската история, на собствената си биография и своя житейски опит, Стайнбек изгражда един сложен и запомнящ се роман.
По- голямата част от романа се позовава на библейската легенда за Каин и Авел и идеята за първото братоубийство. Неразделните братя се скарали за земя, а кавгата довела до смъртта на единия от тях. Каин убива Авел заради жаждата си за власт и богатства. Чрез този идеен подход, Стайнбек приканва читателя да се впусне в една задълбочена, вълнуваща и греховна история за човешката душевност и същност. Историята се развива в периода от 1862г. – 1918г. и проследява живота на три поколения от два рода, а арена на действието е долината Салинас, Калифорния. Историята започва със семейство Траск – Саймън Траск и жена му Алис оглеждат своите синове Адам и Чарлз. Въпреки, че ги възпитават еднакво двете момчета израстват напълно различни. Докато Адам е добър и милостив, в същото време Чарлз е твърдоглав и жесток. За кратко се запознаваме с детството и юношеските години на двете момчета. След това сюжетната линия се насочва основно към живота на Адам Траск, който е изпълнен с върхове и спадове. За зла участ съдбата го среща с Кати Еймс (прототип на която е втората съпруга на автора) , в която той се влюбва безнадеждно. Кати е самото въплъщение на злото, при което на доста моменти изпитвах неистово отвръщение към нея. Лично за мен това е най- противният женски персонаж, който съм срещала в книга. Но не мога да отрека, че нейният образ е брилянтно изграден – многопластов и плашещо реалистичен. След като ражда близнаците, които впрочем никога не е искала, Кати бяга от семейството си, за да продължи своя непочтителен път, като проституира, краде и извършва куп безпощадни престъпления. Плод на трагично завършилата любов между Адам и Кати са близнаците Арон и Кейл, чиито живот проследяваме до края на историята.
Джон Стайнбек изгражда сложни и многопластови образи, чрез който обрисува цялата грозота и уродливост, на който е способен човешкият дух. Книгата е пропита с философия, която е основният и въздействащ елемент на историята. Доказва го и последното изречение в книгата „Ти можеш“, чието послание може да се възприеме от всеки по- различен начин. Всичко е въпрос на личен избор – дали да бъдеш добър и да останеш докрай добър човек, дори и „на изток от рая“. Два от персонажите ме впечатлиха най- много – тези на китаеца Ли ( помощник в дома на Адам Траск) и Самуел Хамилтън ( приятел на Адам и член на втория род в романа). Безкрайно много ми допадаха разговорите помежду им, в които размишляваха за самотата, грехопадението, за волята на човека в пресътворяването на света, личностното падение и много други теми, които дават възможност за доста разсъждения. Ли успя да ме впечатли със своята източна философия, която си контрастираше със западния свят и неговите порядки. Определено тези два персонажа, които са пропити с философски смисъл книгата нямаше да бъде толкова ценна. И макар книгата да лавира между доброто и злото, невинността и страстта, приятелството и предателството, живота и смъртта, Стайнбек е оптимистичен и вярва докрай в доброто у хората.
3. „Великият Гетсби“ – Безспорно романът блести с качества, но едно от нещата, които ме накараха да заобичам книгата е красивият и изящен стил на писане на Фицджералд. Всяка една дума от него е поднесена с финес и бавно притегля читателят между страниците на една вечна и незабравима история. „Великият Гетсби“ е много повече от поредната разказана история за забранената и неосъществена любов. Това е роман за бързия възход и шеметното падение, за болните амбиции и лесните пари, за фалша и циничността облечени с красивото име „американска мечта“ и надеждата, чрез всичко това да се постигне някакво щастие, което да служи за утеха. Също така романът рисува една обаятелна и пленяваща картина на двайсетте години на XX век, ерата на джаза – една епоха, за която си струва да се прочете.
4. „Сол при солта – Романът разказва за една от най- големите трагедии от последствията на Втората световна война. Един роман, в който се разказва за реални исторически места и събития. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един емоционален и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен. Книгата те помита в своя водовъртеж от емоции и като знаеш, че цялата тази трагедия се е случила наистина и че историята на някои от героите, може би се е случила на реален човек – всичко в книгата оживява пред очите на читателя. Голяма слабост са ми историите свързани с ПСВ и ВСВ и „Сол при солта“ наистина успя да ме докосне по най- емоционалният начин.
5. „Царицата на нощта – Един от най- впечатляващите и пищни исторически романи, които съм чела. Стилът на Алекзандър Чи е увлекателен и издържан, а всяка негова дума приканва читателя да се впусне в едно шеметно приключение от една отминала епоха. Сюжетната линия е брилянтно изградена, в която може да срещнем една феерия от най- различни компоненти – любов, интриги, предателства, тайни, трагични съдби, силни характери, убийства, пищни балове и рокли – всичко това на фона на прекрасни оперни арии, като „Кармен“ и „Вълшебната флейта“. А ако това не ви подтиква да прочетете книгата, то само си представете Наполеон III, Верди и съпруга му Джузепина, Иван Тургенев, Полин Виардо, Бизе, Жорж Санд и Кора Пърл събрани в една история.
6. „Толкова близо до хоризонта“ – Все още ме държи въздействието на книгата и ми е толкова трудно да говоря за нея. Историята е покъртителна, страшна, емоционална, ще разтърси всяко едно кътче от душата ви и знаете ли кое е най- жестокото – историята е автобиографична. Историята ще ви разтърси, ще ви трогне, разплаче,ще предизвика лавина от емоции във вас, но ви уверявам, че всеки един ред от нея си струва да се прочете. Една история за истинското приятелство, силната любов и смелостта да се изправиш пред най- големите си страхове. Тази история не се чете леко, но въпреки това си струва да се изживее всичко в нея. Искрено се възхищавам на авторката за смелостта, която е имала да представи своята лична история на всеки един от нас.
7. „Аркадия“ – Една от най- шантавите и нестандартни книги, които съм чела. Книгата успя да сме спечели със своята обаятелно оригинална история, с красивите и понякога много реалистични описания, със своите пълнокръвни и непредсказуеми герои. „Аркадия“ беше един от най- големите ми читателски експерименти и се радвам, че успяхме да си паснем. Книгата преплита три коренно различни свята между страниците си, всеки един, от които крие провокиращи тайни. Аркадия“ ни напомня, че истинската и стойностна литература все още съществува и безкрайно се радвам, че може да ѝ се насладим и тук при нас.
8. „Жестока любов“ – Тази въздействаща до болка история ми доказа защо обичам толкова много любовните романи. Историята, която е създала авторката е наситена с толкова много емоции, които те помитат като ураган и те карат да съпреживяваш абсолютно всичко. Авторката има таланта да пише с лекота, която предразполага читателя за по- пълното и истинско преживяване на историята. „Жестока любов“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. Книгата също ни доказва, че колкото и транлив да е пътят към щастието,ако то е истинско и си струва,то си заслужава всяка пролята сълза и всяко изпитание. Определено препоръчвам „Жестока любов“ , защото ще прочетете една истинска и затрогваща история, която дълго няма да забравите.
9. „Ясновидците“ – Книгата ще ви потопи в една мистериозна и завладяваща история,която определено ще ви изненада. Ще се потопите в една от най- ярките епохи на 20 век, а колоритните и цветни персонажи, няма начин да не ви запленят със своята харизма. Либа Брей е създала една оригинална история,която едновременно е емоционална, вълшебна и зловеща. Харесаха ми двете противоположности на Ню Йорк, които авторката ни е представила – едната бе бляскавата му страна, бурният нощен живот, джазът,който струеше от почти всяка страница, красивите дрехи и прически,и още по – красивите момичета, а другата страна бе мрачната- мистериозните убийства,които всяват страх в хората, опасностите,които дебнат от всеки ъгъл (буквално), призраците,които жадуват за своето отмъщение. Втората част „Леговище на сънища“ послушно ме чака на нощното ми шкафче и нямам търпение отново да се впусна в едно вълнуващо и опасно приключение заедно с ясновидците.
10. „Имението Ашфорд“ – Книгата те пленява от самото си начало и те потапя по такъв невероятен начин в своята история, че колкото и да се опитвате поне за малко да се откъснете от нея, със сигурност няма да успеете. Историята на романа проследява съдбите на три жени, които са коренно различни една от друга.Действието се развива от началото на 20 век до началото на 21 век. Имението Ашфорд“ е история за дълго крити семейни тайни, които несъмнено ще ви бъде интересно да узнаете. Една история за страст,предателство, грях и неизречени думи. Авторката ще ви потопи в една завладяваща история, а героите в нея със сигурност ще ви провокират и изненадват със своите действия, но несъмнено ще се влюбите в тях. За мен беше удоволствие да се потопя в тази бурна и очарователна история.