„Тайна с дъх на парфюм“ – Фиона Макинтош

(издателство „Софтпрес“, брой страници 368, цена 17,99лв)

Perfume_316x

„Тайна с дъх на парфюм“ ще ви разкаже една неповторима романтична история, развиваще се под фона на Първата Световна война. Това е една от онези книги, които носят чувство на спокойствие, уют и докосват всяка ваша сетивност. Авторката се е постарала да ни представи историята по най- чувствения и красив начин, така че с трепетно очакване да разлистваме страниците, за да разберем нейният край. Предполагам, че всеки от нас поне веднъж е чел романтична история развиваща се по времето на ПСВ, но Фиона Макинтош е написала една доста различна и по своему оригинална история, която да не влиза в клишето на този тип сюжети. Основната причина поради, която ме впечатли историята бяха детайлните описания в създаването на парфюмите и парфюмерийната индустрия, като цяло. Впечатли ме лекотата, с която беше представен всеки един аромат – лавандула, жасмин, роза, мащерка, виолетка, момина сълза са само част от красивите аромати, които ще докоснат и погъделичкат всяко ваше сетиво. Почти всяка страница бе „белязана“ от аромата на някое цвете, което ми помагаше за по- истинското и уникално изживяване на историята.

„Това е силата на мириса – той може да пренесе човек навсякъде. Когато се намесят ароматите, минало и настояще се размиват.“

IMG_20180307_102948_678Историята ни изпраща в навечерието на Първата Световна война, а арена на действието е малкото френско градче Грас – рай за парфюмерийната индустрия. Любопитен факт е, че и до днес Грас е считан за сърцето на френската парфюмерия. В началото на миналия век за съжаление жените са били просто декорация в семейния дом, а тяхното мнение по даден въпрос не се е зачитало. Всички решения са взимани от мъжете. Главната ни героиня Фльорет Дьолакроа е принудена да се омъжи, без право на каквито ѝ да е възражения. Заел позицията на глава на семейната фамилия по- големият ѝ брат Анри Дьолакроа решава да обедени тяхната богата и уважавана фамилия с другата такава в Грас и на бърза ръка омъжва сестра си с Еймъри дьо Ласе. Всъщност щастието на Фльорет е последното нещо, от което се интересува Анри. Намеренията му са съвсем целенасочени – решава да обедени двете враждуващи от десетилетия фамилии и да подари сватбата на десетилетието на жителите в Грас.

„Казват, че хората сами вземат важните решения в живота си, но аз бях родена в семейство, което избираше почти всичко вместо мен.“

IMG_20180330_082542_173Фльорет и нейният брат близнак Феликс притежават изключително рядката дарба да различават хиляди аромати и те се явяват „Носът“ на семейния парфюмериен бизнес. Тази дарба е подминала Анри и на моменти си личеше завистта, която изпитва най- вече към по- малката си сестра. Но Фльорет е просто жена и Анри няма никакво намерение да остави ценния семеен бизнес в ръцете ѝ. Естествено, Еймъри дьо Ласе е абсолютно на същото мнение и не смята да допуска съпругата си до лабораториите. Та, след тази малка вметка искам да ви върна към сватбата. След пищното тържество Фльорет с ужас установява, че времето за първата им брачна нощ е настъпило. В никакъв случай тя не желае да има каквито ѝ да е контакти с Еймъри, но той е на противоположното мнение. Само миг преди да се е случило немислимото, започват да звънят камбаните на местната катедрала, с което обевяват настъпването на Първата Световна война и заминаването на нейният омразен съпруг.

„Имаше опасност да стана една от жените, облечени в черно, които винаги вървят в сенките… Това не можеше да е моето бъдеще… и все пак, защо не? Не бях по- различна от тях. Войната не подбираше. Богаташите с титли падаха наравно с бедните.“

След този нежелан брак съдбата ожесточено се намесва. Един забравен, но много важен човек пристига в Грас, за да разкаже една дълго пазена тайна, която ще преобърне живота на двете фамилии. След заминаването на почти всички мъже на фронта, дамската половина се заема със задачата да съхранява и опазва малкото градче. С много усърден труд Фльорет ще докаже, че може да се справя с всяка една ситуация, без да се налага да бъде наставлявана от някой мъж.

„Войната ни беше направила равни и вече нямаше значение, че името ми е Дьолакроа – всички бяхме загубили любими хора и приятели, всички имахме нужда градът да оцелее без мъжете.“

IMG_20180330_083344_676Фльорет определено успя да ми стане симпатична. Впечатли ме, че винаги отстояваше мнението си, а във времена, когато това е било почти невъзможно е достойна смела постъпка от нейна страна. Възхищавах се на уникалната дарба, която притежаваше. С толкова много чувство и нежност описваше всеки аромат, до който се докосваше, че инстинктивно имах чувството, че и аз усещам ароматите. Премина през страшно много трудности, загуби едни от най- обичаните си хора, но никога не престана да вярва в доброто у хората. Но най- важното бе, че след няколко драматични години Фльорет отново успя да се докосне до онази изгубена любов, която преди време ѝ вдъхна куража да бъде истинската, неподправена и вярваща в своите възможности Фльорет.

„Нека хората около теб сами открият твоите дарби. Човек, който изпитва необходимост да впечатли другите, страда от вътрешна несигурност.“

„Тайна с дъх на парфюм“ е една ароматна и вдъхновяваща история, разказана по един красив и чувствен начин. Една история от миналото развиваща се по времето на Първата Световна война, премълчавани семейни тайни, една страстна и възпламеняваща любов, тайната на качественият парфюм са само малка част от компонентите, които ще срещнете в тази опияняващо ароматна книга.

„Изглежда, не беше редно да забравям дори за ден, че сме във война, докато останалата част от Европа скърбеше… животът се готвеше да ми напомни, че днешната радост няма да остане без последствия.“

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност!

IMG_20180307_102948_681

 

 

Пет филмови екранизации на книги, които очаквам

В днешната публикация ще споделя петте най- очаквани от мен филмови екранизации на любими книги и такива,с които тепърва ще се запозная. Винаги ми е било любопитно да видя любимите си герои на голям екран. Как са пресъздадени, дали ще ги възприема като „живи“ хора и т.н. Филмите екранизирани по книги са си доста голям риск, защото не винаги оправдават високите очаквания към тях. Защото, както знаем книгите винаги са по- добри от екранизираните си версии. През годините са правени десетки книжни адаптации, но за съжаление сполучливите филми са доста малко (поне според мен). И в този ред на мисли най- искрено се надявам изброените от мен предстоящи филмови адаптации да са наистина добри, защото книгите заслужават да бъдат представени по най-добрият възможен начин.

1. „Всички наши места“ – Дженифър Нова

Толкова обичам тази книга! Всички наши места“ е една емоционална история преплитаща в себе си буря от емоции. Една история за чистата и споделена любов, за сложните семейни взаимоотношения, за темите „табу“,които засягат обществото и на които по – често трябва да се обръща внимание. Ако ви се чете една до болка тъжна и в същото време красива история , то „Всички наши места“ е напълно подходящ избор за това. Само три месеца след публикуването му в САЩ през 2015 г. от романа са продадени над 100 000 екземпляра, в Европа също веднага се нарежда в списъка на бестселърите на книжарниците. Във филма участва актрисата Ел Фанинг, а режисьор е Мигел Артета. Ревю на книгата ТУК.

2. „Кутия за птици“ – Джон Малерман

Продуцент на филмовата адаптация ще бъде Netflix, а в главната роля ще видим Сандра Бълок. Честно казано тя не ми се връзва с образа на главната героиня, но пък кой знае… може да ме изненада. Сандра  ще изиграе самотна майка, която учи децата си да се справят с предизвикателствата на пост-апокалиптичния свят, в който живеят и ще ги поведе на едно опасно пътешествие, в което ще разтичат единствено на инстинктите си. Самата история е доста мрачна и зловеща, и определено нямам търпение да я видя на голям екран. Ревю на книгата ТУК.

3. „Щиглецът“ – Дона Тарт

Дона Тарт ми е голяма любимка, а всяка една нейна си е истинско събие в световната литература. За моя огромна радост „Щиглецът“, с който спечели наградата „Пулицър“ през 2014г. ще бъде екранизирана. За съжаление филма се очаква през есента на 2019 г., но пък имам предостатъчно време преди това да прочета книгата, за да мога спокойна да се насладя и на филмова ѝѝверсия. Продуценти на проекта са Warner Bros и Amazon Studios. Джон Кроули ще е режисьор, а до момента оповестените актьори са Сара Полсън, Джефри Райт и Люк Уилсън. Снимките започнаха в края на януари тази година.

4. „До всички момчета, които съм обичала“ – Джени Хан

Още един AY роман ще видим на големия екран. Миналата година издателство „Ибис“ издадоха първите две книги от трилогията на Джени Хан, а последната трета книга се очаква да излезе съвсем скоро. Накратко в книгата се разказва за тийнейджърката Лара Джийн, която никога не е споделяла чувствата си към момчетата, които е харесвала, а ги е споделяла в писма с идеята никога да не попаднат при притежателите си. Чрез тези писма тя се отърсва от всички мисли и чувства, които е изпитвала или както самата тя казва, писмата са нейното сбогуване. Докато един ден някой случайно (или не) изпраща нейните писма до петте момчета, по които някога си е падала. След този злощастен инцидент живота на нашата героиня стремглаво се променя. Следват изобилие от комични ситуации, в които иска или не Лара Джийн се забърква. Историята е много лека и приятна за четене. Режисьор на филма е Сюзан Джонсън, а в главните роли ще влязат Лана Кондор и Ноа Кентинео. Участие също ще вземе Джанел Париш, която познаваме като Мона от сериала „Малки сладки лъжкини“. Ревю на книгата ТУК.

5. „Всеки ден, всеки ден“ – Дейвид Левитан

Всъщност премиерата на филма вече се стоя по- рано през март. Наскоро се сдобих с новото издание на книгата и съвсем скоро смятам да я прочет, защото определено нямам търпение да гледам филма. Накратко историята се размразк шестнадесет годишната Райнън, която се влюбва в А – мистериозен дух, който обитава различно тяло всеки ден. След като между тях се създава изключително силна връзка, Райнън и А се опитват да се намерят всеки ден, като никога не могат и да предположат какво ще донесе следващият. Не след дълго реалността на това да обичаш човек, който мени тялото си на всеки 24 часа започва да проявява и отрицателната си страна и двамата трябва да направят най-трудния избор в живота си.

 

„Момичетата от хотел „Барбизон“ – Фиона Дейвис

(издателство „Кръгозор“, брой страници 344, цена 16лв)

206683_b
Роман за жените на Ню Йорк – от миналото и настоящето – силни и амбициозни, устремени към мечтаните живот и кариера. Вълнуващ разказ за една легендарна сграда с блясък и притегателна сила, събрала в себе си много тайни и противоречиви истории.

В романа си „Момичетата от хотел „Барбизон“ Фиона Дейвис ни запознава с една от най- емблематичните сгради на Ню Йорк, а именно хотелът за жени „Барбизон“. Чрез него авторката умело ще заплете една пикантна романтична история с привкус на крими елементи, които ще допринесат за още по-голямото напрежение в сюжета. Този роман ми бе първият досег до творчеството на авторката, но определено няма да бъде последен. Издателство „Кръгозор“ преди известно време издадоха „Наследницата от Дакота Билдинг“ към, който смятам да се насоча скоро. В романа ми хареса, че авторката не ни е предоставила поредната клиширана захаросана любовна история, а точно напротив. Съумяла е да създадена една доста нетипична и атрактивна заплетена история, която в края си ще остави у читателя една приятна носталгична нотка по едно отминало време. Авторката пише с много чувство и топлота, което прави четенето истинско удоволствие. Другият плюс на авторката, разбира се, са нейните герои, които ми станаха толкова симпатични, че когато затворих последната страница от книгата почувствах, че съм се разделила с много скъпи за мен приятели. Всеки един от героите (независимо дали бяха главни или второстепенни) с напредването на повествованието се разгръщаха плавно, показвайки ни всеки един детайл от цялостният си образ. Преди да започна да ви говоря за същинската част на историята, искам в няколко изречения да ви представя един от главните герои в нея, а именно хотел „Барбизон“.

„Къщата на куклите, навремето приютила безброй момичета, сега изглеждаше малка сред околните небостъргачи, до един по- високи и лъскави.“

1_uN6kUMe4nqlh9TQglA6xdw

От 30-те до 60-те години на XX век „Барбизон“ е един от най-известните хотели за жени, в който отсядали, когато пристигали в Манхатан. Много от младите момичета са имали амбициите да останат за постоянно в Ню Йорк и да си намерят работа. Хотелът най- вече е прочут с впечатляващя си списък от известни личности, които са отсядали в него. Сред тях са Грейс Кели, Джоан Кроуфорд, Кандис Бъргън, Ренета Адлър и може би най- емблематичната личност, с който е свързван хотела Силвия Плат. Едно от най- известните описания на „Барбизон” е именно в „Стъкленият похлупак” от Силвия Плат. В романа й хотелът е преименуван на „Амазон” и е задушаващо и тъжно място за героинята й по време на депресиращия й престой в града през лятото. Любопитен факт е, че през 50-те години вълна от самоубийства залива хотела. Много млади жени изпитали силна депресия от пребиваването си на това място. Хотелът също е бил известен с прозвището си „куклената къща“, чието наименование може да срещнем и в тази история.

„Любовта ѝ към книгите си беше останала същата, независимо дали беше обикновена гостенка в хотел „Барбизон“ или момиче на „Гибс“.

Barbizon1Авторката вплита в романа си две сюжетни линии – едната се развива през 50-те години на миналия век, а втората се развива през настоящето в съвременен Ню Йорк. Двете сюжетни линии се срещат в хотел Барбизон“ , за да ни разкажат една от най- ужасяващите му тайни. През петдесетте хотела е бил пристан за почти всяко младо момиче, което иска да гради кариера. Почти винаги хотелът е бил предпочитан от родителите от провинцията, които били загрижени за своите дъщери и искал да ги предпазят от греховете на Ню Йорк. Амбициозни моделки, секретарки и редакторки живеели заедно, като всяка една от тях била готова на всичко, за да се сдобие с мечтаната кариера или принца на бял кон, който ще ѝ осигури живота, за който мечтае. Дарби  Маклафлин все още не е готова да се омъжи. По настояване на майка си трябва да завърши престижната школа за секретарки „Гибс“ и впоследствие да работи при някой бизнесмен. Дарби е съвсем обикновено момиче, по детски стеснителна и самотна в големия и непознат град. Всичко върви по план, докато не среща Есми, прислужница в „Барбизон“, с която ненадейно се сприятеляват. Есми открехва на Дарби една непозната и привлекателна страна на Ню Йорк – джаз клубове със съмнителна репутация, изпълнени с цигарен дим, импровизации на прочути виртуози и хероинът, който се е загнездил там. Този малък, но в същото време обаятелен свят, в който попада Дарби ще преобърне изцяло живота ѝ. Благодарение на Есми открива страстта си към музиката и дарбата си, че може да пее и то наистина добре. А може би я очаква и една романтична любов, но в същото време нещо се прецаква…

IMG_20180323_001445_334

„Роуз беше най- щастлива, когато седнеше в удобно кресло в дъждовен ден с хубава книга в ръка. Да прекоси Китай с влак или да пътува през монголската пустиня бе едно нищо в сравнение с това.“

24-barbizon.nocrop.w710.h2147483647В настоящето „Барбизон“ вече е превърнат в жилищна сграда, а неговият блясък от недалечното минало и обитателките му са отдавна забравени – дори и тези, които все още живеят там. Но слухът за скандал през далечната 1952 година завършил с трагична смърт подклажда любопитството на главната ни героиня Роза Люин. Наскоро преместила се в хотел „Барбизон“ Роза все още не познава никого от неговите обитатели, но меланхоличната музика, която се носи от апартамента на долния етаж, в който живее странна възрастна жена с воалетка провокират интереса ѝ към нея. С всяка следваща случайна среща между двете, Роза става все по- любопитна каква ли е историята на възрастната дама и решава да напише статия за хотел „Барбизон“. Но не за легендарните личности посещавали хотела, а за интересните и загадъчни обитателките, които са останали да живеят в „Барбизон“. След внезапна раздяла с приятелят си Роза посвещава цялото си време, за да напише статията под формата на разкази и интервюта от възрастните дами. Докато прави своето мини разследване с помощта на фотографа Джейсън, двамата стигат до шокиращата истина за трагедията, потулена в миналото на хотел „Барбизон“.

Обратите в края на книгата толкова много ме изненадаха, че трябваше да препрочитам отделни пасажи, за да се уверя, че съм прочела правилно разкритията. А онази толкова чакана среща в края на историята ме остави с усмивка на лице и няколко сълзи от радост. Коя е мистериозната възрастна дама? Защо крие лицето си с воалетка? Какво се е случило в онази нощ на 31 октомври 1952 година? Отговорите на тези въпроси ще научите в книгата.

„Момичетата от хотел „Барбизон“ отдава почит на силните и амбициозни жени от миналото и настоящето. Авторката е написала по най- добрият начин една вълнуваща история за една от най- легендарните и емблематични сгради, събрала в себе си множество противоречиви истории. Хотел „Барбизон“ ще ви прикани в своята обаятелна прегръдка, за да ви разкаже една мистериозна и трагична история, подправена с много джаз, любов, приключения из улиците на нощен Ню Йорк и една дълго чакана среща.

IMG_20180323_115006_264

12 от най- добрите първи изречения на книги (част 2)

След първата ми публикация „12 от най-добрите първи изречения на книги“ през януари, която за два дни имаше почти 1200 преглеждания, нямаше как да не ви представя още една порция от страхотни и интригуващи първи изречения, които ще ви накарат да прочетете цялата книга. Отново съм събрала както класики, така ѝ съвсем нови произведения, които съм прочела съвсем наскоро.

Приятно четене! ❤

„12 от най-добрите първи изречения на книги“ #1

1. Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й — като близнаците Тарлтън, — не го съзнаваха.”

„Отнесени от вихъра”, Маргарет Мичъл

2. „Тези страници трябва да покажат дали аз ще бъда героят на собствения си живот, или това звание ще бъде спечелено от другиго.”

„Дейвид Копърфийлд”, Чарлз Дикенс

3. „Това е разказ за срещата на двама самотни, мършави и вече позастарели бели мъже върху стремително загиваща планета.”

“Закуска за шампиони”, Кърт Вонегът

4. „Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.”

„Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс

5. „„Всеки от времето на Александър Сергеевич насам знае, че да се навестяват възрастните роднини, е ако не отменим дълг, то поне задължение на възпитаните хора.”

„Спектър”, Сергей Лукяненко

6. „Станах това, което съм днес, на дванайсетгодишна възраст, в един студен и навъсен ден през зимата на 1975 г. Помня точния миг — как клечах зад порутената кирпичена стена и надничах към уличката край замръзналата река. Беше много отдавна, но сега знам от опит колко погрешно е твърдението, че можем да погребем миналото. Защото заровим ли го, то винаги успява да изпълзи навън. Поглеждайки назад, осъзнавам, че вече цели двайсет и шест години все надничам към онази безлюдна уличка.“

„Ловецът на хвърчила“, Халед Хосей

7. „В късната зима на седемнайсeтата ми година майка ми си науми, че страдам от депресия вероятно защото рядко излизах от вкъщи, прекарвах доста време в леглото, препрочитах все една и съща книга, хранех се нередовно и посвещавах голяма част от изобилното си свободно време на мисли за смъртта.“

„Вината в нашите звезди“, Джон Грийн

8. “ Вината е ловец. Съвестта ми ме предизвикваше – препираше се с мен като капризно дете. Вината е изцяло твоя, шепнеше гласът.“

„Сол при солта“, Рута Сепетис

9. „Някой мъж ви казва, че е готов да умре за вас. По етикет жената трябва да сведе поглед, да се изчерви и да закрие лице с коприненото си ветрило. На мъжа е позволено да се самоизтъква колкото иска, а жената ласкае егото му и го държи закотвен на земята. Така е устроен светът, или поне така ме учеха, преди да се прочия като най- голямата злодейка в Санкт Петербург.“

„Жената на поета“, Дженифър Лам

10. „Отвръщавах се от мъжа, за когото трябваше да се омъжа.“

„Тайна с дъх на парфюм“, Фиона Макинтош

11. „Дали извън художествената измислица съществува нещо като „гибелта страст“, онази отчетлива, тъмна пукнатина, която бележи поврата в нечий живот? Мислех, че няма такова нещо. Сега съм на обратното мнение. Моята страст е болезненият стремеж към живописното – на всяка цена.“

„Тайната история“, Дона Тарт

12. „Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.”

„Под игото”, Иван Вазов

Блог – интервю с Ралица Генчева: Обичам литература, която те провокира да мислиш и чувстваш

Днес мой гост в рубриката „Блог- интервю“ е писателката Ралица Генчева, която е една от най- талантливите ни съвременни български авторки. Дебютната ѝ стихосбирка „Този път, за да ме чуеш“ (2016г.) се превърна в истинска сензация, която вече има няколко тиража. През месец май миналата година на книжния пазар излезе и втората ѝ книга „Има ли по- рано отсега“, която също се радва на добър прием от страна на читателите. Третата ѝ книга  „Кой те излъга какво е щастие“ предстои да излезе съвсем скоро, която се очертава да бъде доста по-различна от всичко, което е писала. Във фейсбук Ралица публикува своите стихове под псевдонима Charly Wilde, а какво символизира той ще научите в следващите редове. Авторката ми сподели, че през свободното си време обича да пише, да чете и да прекарва времето си с любимите хора. А за работата си споделя: „Макар че откакто се занимавам само с неща, които ме вдъхновяват и вълнуват, спрях да разделям времето си на свободно и заето с работа. Дори работата е просто време, в което правя любимите си неща. Може би това е един от признаците, че човек е щастлив – няма „свободно“ време“.

1.Защо решихте да пишете поезия ?

Мисля, че тя сама реши да я напиша. Никога не съм сядала да го обмисля или реша, просто се случи.

2. Очаквахте ли огромния интерес към дебютната ви стихосбирка „Този път, за да ме чуеш“, която вече има няколко тиража ?

Не, аз бях, и може би още съм, непознато лице в българската литература. Нямам и претенции да съм поет или писател. Не всеки, който пише, е такъв. Но пък всеки, който пише, може да бъде чут. Радвам се, че толкова много хора ми позволиха да бъда изслушана.

3. Вие сте от писателите, които не разчитат на издателства или шумни ПР кампании, но въпреки това имате голяма аудитория от читатели, които наистина харесват и ценят творчеството ви. Как се постига всичко това ?

Доста от читателите ме познават от социалните мрежи. Има едно хубаво нещо в тях и то е, че невинаги този, който си плаща най-много, печели читателите. Хората мислят, че когато едно съдържание се превърне във вирусно (viral), трябва да има някаква тайна или рекламен трик. Всъщност просто повече хора го харесват. Така стана с много от стиховете и със сигурност не съм го постигнала аз, читателите ги направиха популярни. Когато творчеството е истинско и емоционално, те го усещат. Мисля, че единствено в това е „тайната“, ако изобщо можем да говорим за тайни в случая.

4. Разкажете ни за предстоящата ви стихосбирка „Кой те излъга какво е щастие“ ?

Всъщност новата книга не е стихосбирка. Подготвям и такава, но съм я отложила за края на тази или за следващата година. „Кой те излъга какво е щастие“ е книга за това как да се освободим от всичко в живота си, което ни дърпа назад. Ако не може да започнем връзка, значи не сме се освободили от старите, ако не можем да работим мечтата си, значи ни е страх да се откажем преди това от „сигурната“, но неприятна работа. Ако не сме спокойни в дома си, значи той е претрупан с ненужни вещи или такива, които ни навяват неприятни емоции. С книгата искам да покажа, че щастието наистина не е нещо трудно и е най-вече въпрос на премахване на излишните неща, а не трупане на нови. На хората им е нужно повече място за мечти.

5. Поетите са известни с емоционалните души. И в този ред на мисли от тъжна или от щастлива любов се получават най- добрите стихове ?

И от двете. Просто от тъжната са повече.

6. Кой ваш стих ви описва най- добре ?

„Лично“ от „Този път, за да ме чуеш“.

7. Кое е последното стихотворение, което написахте ?

Тъгата има нюанси само в очите ни. Инак е безцветна.

8. Имате ли любими поети и вдъхновявате ли се от тях ?

Евтим Евтимов е любим поет. Сякаш повече се вдъхновявам от проза, колкото и странно да звучи.

9. Бих те ли експериментирали в други жанрове ?

Да, дори го направих. Ще видим дали се е получило, когато се появи новата книга.

10. Имате ли определени критерии, по които селектирате стиховете, които включвате в стихосбирките си или разчитате изцяло на вътрешната си интуиция?

Разчитам на интуицията си. Принтирам всичко, слагам листите пред мен и започвам да ги подреждам, както ми подскаже вътрешният глас.

11. В интернет пространството се изявявате под псевдонима Charly Wilde. Как се появи всъщност той ?

Вероятно като всеки псевдоним – не се осмелявах да пиша от свое имe, затова си измислих такъв. Чарлз Буковски и Оскар Уайлд са ми любимци.

12. Талантът има ли срок на годност ?

Всеки има талант, просто в различна област. Някои хора имат щастието да го открият, други дори не са го потърсили. Не знам дали моят е писането, но отговорът ми е „не“. Той се ражда от емоцията, а такава винаги има.

13. Какво четете напоследък ?

В момента чета „1984“, защото от години планирам да го направя. Обичам литература, която те провокира да мислиш и чувстваш.

 

„Момиче от календара“ кн.3 – Одри Карлан

(издателство „Егмонт“, брой страници 456, цена 19,90 лв)

97895427208291510561224.6795

Ревю на „Момиче от календара“ кн.1

Ревю на „Момиче от календара“ кн.2

„Все още сме аз и ти срещу целия свят. Нали?“

В третата част от поредицата за момичето от календара Миа Сондърс ще станем свидетели на няколко шокиращи обрата, които ще променят изцяло хода на историята. Авторката в тази част се е постарала максимално да разчупи сюжета и мога да кажа, че със сигурност ѝ се е получило. В историята има изключително много действие, което подпомага за още по-голяма атрактивност на сюжета. Изненада ме факта, че в сюжета има и елементи на трилър, което е доста неочаквано за такъв тип книги. Стилът на писане на Одри отново е много приятен и лек за четене, което прави четенето на книга още по- вълнуващо. Авторката се е постарала да направи сюжета максимално стегнат и изчистен, без излишни описания, като се е съсредоточила изцяло върху основната история. В ревюто ми за втората книга бях споделила, че креватните сцени ми идват една идея в повече, но в тази част те са сведени до минимум, което мен лично ме радва. Другото нещо, което също не ми хареса в предходната книга бе поведението на Миа, което ми се струваше леко и повърхностно и тогава бях написала, че искам да видя старата и готина Миа от първата книга. За моя огромна радост тук наистина виждам онази непринудена Миа, която толкова много ми хареса. Едно от качествени, които харесвам е супер готиното ѝ чувство за хумор, което неведнъж ще ви накара да се усмихвате, докато четете вълнуващата ѝ история. Един от най- големите плюсове на поредицата и заради, която ми стана толкова любимата е разнообразието на историята. Какво имам предвид – всеки един от месеците е толкова различен, разказващ своя собствена история, която си е един малък нов свят. Определено това потапяне история в история придава усещане за непрекъсната динамика в сюжета.

„Понякога решенията, които вземаме, са най- тежки за самите нас, а останалите трудно могат да го разберат.“

e3e682f043717f8eef5909c6630ac6b1Юли – След злополучния юни, през който Миа преживя един от най- страшните си и ужасяващи моменти е на път да се отправи към новата си дестинация. В Маями трябва прекара цял месец в компанията на един от най- известните хип-хоп изпълнители Антон Сантяго или както е известен на всички Латин Лав- а. Задачата на Миа е да участва в новият му видеоклип, за да пресъздадат изплъзващата се голяма любов. Както се досещате следват множество изтощаващи репетиции както за всички танцьори, които ще участват във видеото, така ѝ за самата Миа, която грам не я бива в танците. Двамата с Антон ще изпълняват главните роли на влюбена двойка и естествено имат малко по- интимни сцени. Но ужасяващия момент, който преживя във Вашингтон през юни до толкова я е травмирал, че при всяко докосване от него получаваше панически атаки. Двамата с Антон до толкова се сближават, че споделят най- трудните си моменти. Като всеки хип-хоп изпълнител и Антон притежава самочувствието на женкар, която може да има всяка, но под нахаканата му обвивката всъщност се крие едно добро и възпитано момче, което е преживяло много тежки моменти в миналото. Двамата преживяват много прекрасни моменти (само като приятели), които им помагат да преоткрият себе си.

„Сега разбирах защо хората го правят. Защо се вричат и обричат на човека, когото обичат. Мисълта, че бях нечий избор, нечия светлина, нечий приятен завършек на един кофти ден, ми даваше онова усещане за сила, което нищо не можеше да разклати или помрачи.“

91cdd59a4bdbd6b8c20803a6f34901a3Август – След един месец прекаран в изтощителни тренировки, много музика и приятни малки приключения Мия се отправя към новата си дестинация, която се оказва Далас. Новият ѝ клиент е нефтеният магнат Максуел Кънингам. Този път нейната задача е да се превъплъти в негова сестра, за която той е научил съвсем скоро. Още при първата им среща Миа има странното чувство, че познава Макс отнякъде, но колкото и да се опитва не може да се сети. Това странно чувство, така ѝ не успява да я напусне, докато изведнъж проблясъци от далечното ѝ минало не ѝ подсказват нещо, което е забравила. Макс успя да ме спечели с това, че беше изцяло отдаден на жена си, дъщеря си, която беше истинско слънчице и на бъдещето бебе. Успя да предразположи Миа дотолкова, че да се почувства част от неговото семейство. Семейство, за което Миа цял живот е мечтала. В тази част от историята предстоят няколко шокиращи обрата, които ще преобърнат живота на Миа, а ѝ на цялото ѝ семейство на 360°. Дълго прикривани тайни от миналото ще излязат на повърхността, за които дори не сте ѝ подозирали. Докато Миа научава шокиращите тайни една след друга, то в същия момент баща ѝ е на път да умре.

„- Замислял ли си се, че може би е искала някой да тръгне след нея? … И може би, когато човек се е провалял достатъчно пъти, не иска да опетнява единственото хубаво нещо, което има в живота си.“

7fe574ac1bf1ac8c3f86a744aa0f4461Септември – За този месец не искам да говоря много, защото рискувам да издам някой и друг спойлер, но все пак ще ви издам съвсем малко какво да очаквате. През септември вместо да се отправи към новата дестинация Миа се налага да се върне в родния Вегас, за да се сбогува с баща си. Все още несъвзета от разтърсващите разкрития през юли, съдбата я изправя пред още по- трудно изпитание. Състоянието на баща ѝ се е влошило още повече и лекарите не дават почти никакви шансове за неговото възстановяване. Ситуацията се влошава още повече, когато бившият ѝ приятел си иска поредната вноска и е готов да убива заради това… и почти го прави. За Миа предстоят много тежки битки, за които не е подготвена, но трябва да се справи с тях, защото едни от най- любимите ѝ хора са в огромна опасност. За феновете на двойката Миа- Уес искам да ви предупредя, че нашият г-н „Секси сърфист“ има голямо участие в тази книга. В началото на ревюто бях казала, че в книгата има елементи на трилър и Уес има участие в това, но по какъв начин ще разберете, като я прочетете.

Третата част от поредицата „Момиче от календара“ ще ни поднесе разтърсващи разкрития и дълго пазени тайни, които ще променят изцяло хода на историята. Изпълнена с изключително много действие и динамика историята става все по- интересна и вълнуваща. Едногодишното приключение на Миа е на път да приключи, но преди това трябва да вземе важни решения, които ще предначертаят бъдещето ѝ. Ако сте почитатели на този жанр, то определено не пропускайте историята на Миа, която ще ви потопи в своя вълнуващ, щур, забавен и понякога драматичен свят.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност !

FB_IMG_1521105884298

„Жената на поета“ – Дженифър Лам

(издателство „Софтпрес“, брой страници 304, цена 17лв.)

Poeta_316x

„Жената на поета“ разказва за една от най- великите любовни истории на всички времена. Със сигурност всички сме чели поне една разтърсваща любовна история завършила с трагичен край, която ни е докоснала. В тази книга се разказва за точно една такава история, но с една съществена разлика – историята е реална. Винаги са ми били интересни книгите, които са вдъхновени от исторически личности или от важни събития от миналото. В тях може да открием вече познатите ни факти, както и да видим съвсем нов и интересен почерк, които им придават авторите. В „Жената на поета“ проследяваме живота на един от най- обичаните руски поети Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия. Пушкин загива при трагични обстоятелства и ненавременната му смърт слага край на забележителната му писателска кариера. Голяма част от почитателите му обвиняват за смъртта му Наталия. Чрез тази история читателите имаме възможността от първо лице да опознаем самата Наталия и живота ѝ с най- почитаният руски поет. За написването на книгата авторката се е позовавала на десетки исторически източници, за да може максимално да предаде достоверност както на самата история, така ѝ на образите на Наталия и Пушкин.

„Най- добрите музи са онези от плът и кръв, които можеш да докоснеш, които шепнат на ухото ти и позволяват да допреш устни до техните.“

70a7a3ffef6ec3d12c4a9ba04c6922e2Интересното в „Жената на поета“ е, че историята започва със самият си край. Всеизвестен факт е как е загинал Пушкин, така че не го приемайте като някакъв вид спойлер. Но въпреки това с всяка следваща прочетена страница авторката толкова ще ви потопи в тази трагична и в същото време завладяваща история, че без съмнение ще поискате да разберете как ще завърши тя. Дженифър Лам притежава един нежен и елегантен стил на писане, който няма как да не ви впечатли. Има множество книги за живота и творчеството на Пушкин, но да влезеш под кожата на неговата съпруга и да разкажеш историята от нейната гледна точка е определено добър подход от страна на авторката.

„Моментите на истинско щастие в живота са толкова кратки, че човек вероятно е в състояние да ги оцени едва впоследствие.“

pushkina_hau_29_portrait_pushkinoj_1841Сюжетът ни среща с Александър Пушкин, когато той вече е смятан за най- великият поет на Русия. По това време бъдещата му съпруга Наталия е едва на шестнадесет и тепърва пристъпва в света на руското  висше общество. Двамата се запознават на един от многото впечатляващи и пищни руски балове, а искрата помежду им припламва почти веднага. Въпреки, че първоначално майката на Наталия да е против към тяхната зараждаща се връзка, то Наталия отстоява правото си да бъде с човека когото обича и в крайна сметка се омъжва за Александър. Един от недостатъците да си омъжена за такава ярка и впечатляваща личност като Пушкин е, че цялото руско общество е вперило поглед към теб.

„По- късно научих, че изборът, който всеки от нас прави в този живот, е сложна и изпълнена с нюанси поредица от решения, която носи както радост, така и отчаяние.“

acd6237608d38cbbdbe600f0a196904528802d11Като всяко нормално семейство и двамата имаха своите върхове и падения в семейно отношения. Но ревността малко по- малко започна да обвива своите пипала върху тях. Пушкин е бил сред най- желаните мъже в Русия и е привличал доста голям интерес към себе си от страна на жените. Заради комплексите, които е имал относно външният си вид, това внимание към него се е отразявало много добре за самочувствието му. От друга страна Наталия също е била обграждана от ухажори и често е била определяна като „най- красивата жена в Москва“. Разбира се Пушкин е бил горд от това, но в един момент огромният интерес към съпругата му го е направил още повече неуверен в своите качества като съпруг и мъж. С времето и двамата започнали да се чувстват, че не са достойни един за друг и съмненията как изглеждат като двойка пред обществото още повече провокирало тези съмнения.

„Грехът понякога е много приятно занимание.“

Любовната им история се развиваше под фона на пищни балове и маскаради, които придаваха един много приятен и аристократичен щрих към цялостната визия на историята. Баловете през XIX век придаваха толкова ярко повърхностното мислене на тогавашният елит, за който репутацията е била по ценна от всичко. Не веднъж авторката ни пренасяше в огромни зали, в които ставахме свидетели на безброй клюки и одумвания, които умело бяха прикривани зад фалшивите усмивки на дамите. Маските и красивите рокли, с които обичаше да се облича Наталия за баловете ѝ служиха като спасение от истинския живот. Придаваха ѝ нова самоличност, с която можеше да бъде самата себе си, а не само жената на Александър Пушкин. Но за съжаление с времето самата тя се убеждава, че помпозните балове са просто едно средство за създаване на интриги и оронване на авторитета.

„Имахме всичко, което човек би могъл да желае: любовно гнездо само за нас двамата и възвишена цел в света. Иска ми се да бях имала и мъдростта да се наслаждавам на всеки момент.“

IMG_20180307_084347_152Авторката е заложила на дълбокия и детайлно изграден образ на Наталия, който ни помага да я опознаем още повече. Безспорно е била изключително красива, но също така е била много интелигентна, забавна, с доста напредничаво мислене за времето си и с ясна ценностна система. За нея не са били важни парите, облагите и репутацията, а единствено чувствата към човека когото обича. Но въпреки това неведнъж е ставала обект на интриги, които стават причината за трагичния развой на събитията. В романа авторката дебело подчертава, че Наталия е била безрезервно влюбена в съпруга си. Небрежният флирт, който е имала с Жорж Дантес по никакъв начин не е излизал от границите на благоприличието. Този флирт може би го отдавам на факта, че тя не се е чувствала достатъчно обгрижвана и вниманието ѝ към нея я е поласкало. Реално погледнато Наталия е причината за преждевременната смърт на Пушкин. Но в никакъв случай за мен тя не е виновна, а е виновно самото общество. Защото във времена, когато репутацията е стояла по- високо от любовта или истината обществото причинява смъртта на своя велик поет.

„Жената на поета“ ще ви разкаже за една от най- красивите и чувствени любовни истории на всички времена. Най- великият руски поет Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия Гончарова ще ви разкажат за своята емоционална, вдъхновяваща и изпепеляваща любов, която си заслужава да бъде прочетена и запомнена. Историята неумолимо следва развоя на събитията довели до трагичната смърт на Пушкин, но въпреки това на преден план винаги е огромната любов, която са изпитвали един към друг.

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност !

FB_IMG_1521014985078

„Бургундските дневници“ – Ан Ма

(издателство „Ера“, брой страници 280, цена 16лв.)

211247_b

„Бургундските дневници“ е една ароматна гурме история, изпълнена с висококачествено вино, деликатесни сирена, романтика и една дълго пазена драматична семейна тайна. Обожавам книги, които имат две различни времеви сюжетни линии, а още повече обожавам истории, чието действие се развива по време на Втората Световна война – тази книга е събрала в себе си всичко, което харесвам. В историята ме впечатли колко красиво авторката е описала земите на Бургундия. Едновременно плодотворни, цветни, опияняващо красиви и ароматни. Другото, което ми хареса в романа е, че авторката умело е балансирала двете сюжетни линии, като разбира се малко повече е акцентирала върху сюжета, който се развива в миналото. Но не мога да отрека, че ѝ двете истории бяха богато изградени и еднакво интересни. Втората Световна война е е голяма хапка за всеки писател, но Ан Ма е успяла да я пресъздаде в историята си по- възможно най- автентичният начин.

Ако очаквате някоя разтърсваща любовна история, от която да ви се подкосят краката, ви уверявам, че такава нямата да откриете в книгата. Да, в романа има любовна връзка, но тя е съвсем леко загатната и някак си не е напреден план, за което аз лично се радвам. Историята е изпълнена с най- различни и интересни теми, като всяка води до виното, което е връзката между миналото и настоящето. Стана ми много приятно с колко много любов и отдаденост героите говореха за виното. В хода на историята ставаме свидетели на неговото производство, което не е никак бърз и лесен процес. А е резултат от труда на много хора, вложили своите емоции и усилия в името на това да получат възможно най- висококачественото вино. Така че, ако решите да прочетете книгата си сипете чаша вино, за по- голяма автентичност на историята.

„Есенните багри бяха пищни – последното шоу на природата преди зимата да потуши живителността на лозята. Замислих се, че ѝ младостта си отива така – лято след лято, година след година.“

Collage 2018-03-03 23_53_59Настоящето ни среща с Кейт –  млада американка с френски произход. Мечтата на Кейт винаги е била да стане майстор сомелиер и е на крачка от постигането на тази своя мечта. Най- трудният изпит тепърва предстои и младата жена се чувства неуверена в своите способности. За да може да се подготви по- добре за изпита Кейт решава да се върне в родната Бургундия, която носи единствено болезнени спомени от недалечното минало на героинята ни. Въпреки, че Кейт не се е завръщала в родната Франция от почти десет години, още от първите  дни от престоя ѝ, тя е погълната от любовта на семейството си и Бургундия далеч не ѝ си се струва толкова далечна и чужда. Между срещите с производители и дегостирането на различни вина Кейт помага на снаха си Хедър, която впрочем е и най- добрата ѝ приятелка в разчистването на семейната изба от непотребни вехтории събирани с десетилетия. По време на едно от безбройните почиствания двете млади жени попадат на овехтяла диплома принадлежала на някоя си Елен Шарпен. Непознатата носи семейната фамилия, но никой от семейството не е чувал за нея. Коя всъщност е Елен и защо има нейни вещи в къщата? Кейт и Хедър дори ѝ не подозират, че без да искат са отворили кутията на Пандора.

„Войната извади на показ най- доброто и най- лошото у хората.“

Collage 2018-03-03 23_52_34Същевременно авторката ни изпраща през 1939 година, за да се запознаем с гимназистката Елен Шарпен. Младото момиче е в края на образованието си, а единствената ѝ мечта е един ден да стане химичка. Нещо нетипично в онези патриархални години. С настъпването на Втората Световна война и нахлуването на немците във Франция, слагат край на единствената ѝ мечта. Елен е принудена да остане в родния дом, заедно с баща си, двамата си полубратя и мащехата си, която всячески се опитва да ѝ вгорчи живота. В разгара на войната всеки един ден е изпълнен с глад, отчаяние и безизходица, а още по- лошо става, когато Елен разбира, че баща ѝ е влязъл в Съпротивата. Бащата на Елен същевременно изчезва докато помага на семейство евреи да пресекат границата и младото момиче остава съвсем само. Всичко това тя споделя в своя дневник, който ще се окаже ключът към една от многото загадки в книгата. Във времена, когато войната толерира лицемерите, предателите и всякакви без, Елен ежедневно трябва да се бори в името на своята кауза… докато някой не я предава.

„Осъзнах, че затворът и дори смъртта не ме плашат толкова много, колкото чувството, че душата ми загнива.“

С историите на Кейт и Елен – две млади жени израснали в различни епохи и нрави, “ Бургундските дневници“ ни показва, че двете имат много общо помежду си. И двете притежаваха изключително силен дух, който ги крепеше в трудните моменти. И двете показваха воля във вземането на трудни решения и най- важното е, че никога не изминиха на принципите си. Две толкова различни истории, но в същото време толкова близки и докосващи.

„Бургундските дневници“ ще ви размечтае за едно голямо пътешествие из земите на Франция, които са изпълнени с висококачествено вино и деликатесна храна. А един прашен и овехтял дневник ще ви разкаже историята на едно младо момиче, което е дръзнало да се противопостави на системата. Дълго пазени семейни тайни, скрити съкровища, любов, предателства, прошка са само част от интересната история, която ни разказва „Бургундските дневници“.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност !
FB_IMG_1519941508196

Любопитни факти за Оскарите

Тази вечер ще се проведат деветдесетите награди Оскар и по този повод реших да ви представя някои любопитни факти за престижните филмови отличия. Всяка година наградите на Американската филмова академия са свързани с безброй емоции и любопитни моменти,на част от които ние зрителите ставаме свидетели, а други за съжаление остават зад кулисите. Всяка година церемонията ни предлага все повече изненади или първа победа на любим актьор, а защо не и най- известното и коментирано селфи. В дългата история на наградите Оскар има безброй любопитни факти, които със сигурност знаете, а за други може би тепърва ще научите. Приятно четене !

1. От къде идва името Оскар? Първоначално това било наградата на Академията за филмово изкуство. Една секретарка в Академията обаче, казала, че статуетката прилича на чичо й Оскар. Тази теория не е потвърдена, а според други Бети Дейвид първа нарекла статуетката с това име. До тогата са й казвали „Наградата“, „Железния човек“ и др.

2. Емблематичната позлатена фигура в стил ар Деко е висока 34,3 см. и тежи 3,6 килограма. Външният ѝ вид остава почти непроменен от 1929 г. до днес. Статуетката е по дизайн на Седрик Гибънс, артистичен директор на „Метро Голдуин Майер“.

3. По време на Втората световна война, статуетките били изработвани от гипс. Металът бил много скъп и за това от 1942 до 1945 те се правели от гипс. След войната на победителите били връчени метални статуетки.

4. Церемонията е била отлагана три пъти– през 1938 заради наводнение в Лос Анджелис, през 1968 след убийството на Мартин Лутър Кинг и през 1981, след опита за убийство срещу президента Роналдс Рейгън.

5. Първите награди са раздадени на банкет в Блосъм рум в холивудския Рузвелт Хотел на 16 май 1929 г., но сред участниците в банкета няма особено напрежение, тъй като имената на победителите са известни от 3 месеца по-рано.

6. Около 3000 статуетки са връчени от 1929 г. насам. Производството на една партида от 50 статуетки отнема близо 3 месеца.

7. Най-младият носител на „Оскар“ е 5-годишната Шърли Темпъл през 1934 г. По време на Голямата депресия тя е сред най-добре платените актриси.

8. Най-възрастният победител в надпреварата за „Оскар“ е Кристофър Плъмър на 82 години, който получава признание за най-добра поддържаща мъжка роля във филма „Новаци“ през 2012 г.

9. Най-възрастната номинирана за наградата е актрисата Глория Стюарт, която на 87 години играе по-старата версия на Роуз от „Титаник“ през 1997 г.

10. Мерил Стрийп държи рекорда с най-много номинации за главна женска роля – общо 20.

11. Хали Бери е първата тъмнокожа актриса, която печели Оскар за главна женска роля. Годината е 2002, а филмът – „Балът на чудовищата“.

12. Най-дългата реч при награждаването е тази на Гриър Гарсън – най-добра актриса за 1942 г. с „Госпожа Минивър”. Тя е говорила пред публиката близо 7 минути.

13. Големите пет се наричат наградите в 5-те най-важни категории – за филм, режисура, сценарий, актьор и актриса в главна роля. Трите филма, които са печелили всичките 5 статуетки, са: „Това се случи една нощ“ (1934), „Полет над кукувиче гнездо“ (1975), „Мълчанието на агнетата“ (1991).

14. Най-номинираните филми с по цели 14 номинации са „Титаник“ (1997), „Всичко за Ева“ (1950) и „Ла Ла Ленд“ (2016).

15. Три филма са спечелили 11 награди „Оскар“ – „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ (2003), „Титаник“ (1997) и „Бен- Хур“ (1959).

16. „Отнесени от вихъра“ (1939) е филмът с най-голяма продължителност, който печели Оскар. Той също така е първият цветен филм, който печели престижната награда.

17. Първият човек, който отказва приза, е Дъдли Никълс, който печели в категория „Най-добър сценарий“ през 1935 г.

18. Марлон Брандо и Робърт Де Ниро са единствените, получили Оскар за един и същ герой. И двамата получават наградата за ролята си на Вито Корлеоне в „Кръстникът“. Де Ниро е отличен през 1974, а Марлон Брандо през 1972.

19. Том Ханкс има две статуетки за най-добър актьор в две последователни години. Първата печели през 1994 г. за „Филаделфия“, а втората – през 1995 г. за „Форест Гъмп“.

20. Оскар Хамърщайн е единственият носител на наградата, който също се казва Оскар. Той получава отличието за песен във филм два пъти – през 1941 и 1945.

21. Рекордът за най-много получени Оскари принадлежи на Уолт Дисни – цели 28 статуетки. 4 от тях са в една година. А номинациите му са цели 59.

22. Алфред Хичкок никога не получава награда за свой филм, а единствено му се връчва почетен „Оскар“.

23. Звездата с най-много статуетки е Катрин Хепбърн, която е обявена за най-добра актриса през 1934 г., 1968 г., 1969 г. и 1982 г.

24. Най-много награди, спечелени от режисьор, има Джон Форд с цели четири статуетки.

25. Катрин Бигалоу е първата жена спечелила наградата за режисьор. Четири жени са били номинирани до сега. За пръв път бивши съпрузи се състезават за този приз – Бигалоу е бивша съпруга на Джеймс Камерън- режисьорът на „Аватар“.

26. Кевин О’Конъл е звуков монтажист и е известен с това, че е с най-лош късмет на Оскарите – той има най-много номинации – цели 20, но нито една победа.

27. Най-дългата церемония е през 2002 г. – 263 минути. Тогава домакин е Упи Голдбърг.

28. Червеният килим в Kodak Thater е дълъг 150 метра и е широк 10 метра. На тази дължина са разположени около 100 фотографа и 300 журналисти и оператори.

29. През 2000 г. 55 статуетки са откраднати в Лос Анджелис. След няколко дни са намерени в кофа за боклук, а човекът, който ги е открил, е възнаграден с два билета за церемонията и 50 000 долара.

30. От 23 март 2002 г. насам, церемонията по награждаването се състои в специално посветения на това „Дом на Оскарите“ – кинотеатъра Кодак (от 01.05.2012 преименуван на Долби Тиатър) в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.

Февруари в книги и музика

Честита Баба Марта ! Бъдете живи и здрави,весели и засмени, много щастливи и все така влюбени в книгите. Не знам при вас как е, но лично аз не мога да повярвам, че вече втори месец от новата година се изниза толкова бързо- наистина не е за вярване колко бързо лети времето. Но пък не мога да се оплача, защото февруари бе изпълнен само с хубави книги, хубава музика и много приятни емоции. Изминалият месец бях решила да го посветя на романтично- любовните романи, така че неусетно се получи един мини маратон изпълнен с много романтика, любов, пътешествия и малка доза драматизъм за разкош. Кои бяха книгите, които прочетох и тези, с които се сдобих ще научите в следващите редове. Да започваме!

В началото на месеца най- романтичната дамска книжна кутия Gembox ме изненада много приятно с „Бургундските дневници“ от Ан Ма. А какви бяха другите съкровища, които се криеха в кутията може да научите от публикацията ми за нея ТУК.От издателство „Ибис“ не пропуснаха да ме снабдят с най- новият им трилър „Брилянтните“ и според отзивите за него, които прочетох се очертава да е много добър. Харесвам трилърите, които издава издателството и не се съмнявам, че ѝ този ще ми хареса. И последната книга, която се присъедини към библиотеката ми през февруари беше втората част от поредицата за Алея Акварис „Алея Аквариус: Цветовете на морето“. Все още не съм чела първата книга, но се надявам скоро да си направя един мини маратон с двете части.

IMG_20180302_155748_071

Първата книга през февруари, която прочетох беше „Бургундските дневници“, която се присъедини към списъка ми с любими книги. В романа се разказва за една дълго пазена и мрачна семейна тайна, която е белязала няколко  поколения. Но освен това може да се насладим на много любов, качествено вино и вкусна храна. Ако обичате историите с две сюжетни линии (минало и настояще). Историите свързани с ВСВ и тежките последствия от нея, то тази книга е за вас. До няколко дни ще кача и ревюто си към книгата. След нея прочетох „Жената на поета“ от Дженифър Лом, която също успя да си намери място в читателското ми сърце ( тази година ми тръгна все на хубави книги). Отдавна не бях чела история, чието действие се развива в Русия и ми беше изключително приятно сред страницата на тази книга. Единственото нещо, което исках да променя беше края на книгата, но за съжаление историята е базирана по истински случай. Историята разказва за част от живота на един от най- великите и обичани руски поети Александър Пушкин и трагичната му любов с Наталия Гончарова. След нея имах нужда от малко по леко и неангажиращо четиво и реших най- накрая да прочета третата част от поредицата „Момиче от календара“. Изненада ме факта, че книгата е доста различна от предходните две и много по разчупена от към сюжет. Надявам се скоро да прочета последната част, защото тя се очертава да е тотално различна от другите книги според това, което прочетох като резюме. Последната книга за месеца, която прочетох бе „Момичетата от Хотел Барбизон“ от Фиона Дейвис. Бях си закупила книгата през юни миналата година, но все не идваше подходящият момент да я хвана и да я прочета. Сега ме е яд, че не съм я прочела по- рано, защото книгата е толкова хубава. Книгата има две сюжетни линии – едната е в настоящето, а другата се развива през 1952г. Главно действащо лице в историята е хотел „Барбизон“, който в миналото е приютявал личности като Силвия Плат, Грейс Кели и много други известни личности. Но през 1952г. в хотела се случва нещо ужасно – една от камериерките пада от една от терасите, но дали всъщност се е случило точно това, ще прочетете в книгата. Наистина книгата е много увлекателна и нямам търпение да поговоря повече за нея в предстоящето ѝ ревю.

IMG_20180302_155557_360

МУЗИКА:

1. Страхотен музикален проект се е получил между Еминем и Ед.

2. От миналата година следя творчеството на Imagine Dragons и с всяка следваща песен групата ми харесва все повече.

3. Много добра колаборация между Martin Garrix и David Guetta.

4. Супер готино и свежо парче.

5. Не знам дали съм ви споделяла в предишни публикации, но съм огромен фен на хаус жанра. И нямаше как да не ви споделя този супер свеж трак, на който попаднах преди няколко седмици.