(издателство „Ибис“, брой страници 308, цена 13,90 лв)
„Тя ме обича“ в кавички.
Тя ме целуна с удебелен шрифт.
ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.
Тя си отиде с многоточие…
Безспорно Колийн Хувър се превърна в най- любимата ми авторка от романтичния жанр. С всяка следваща книга тя успява някак си да ме накара, да обичам нея и нейните герои, все повече и повече. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. Изказа на авторката отново е приятен и лек за четене, който предразполага читателя за по- пълно изживяване на историята. „Девети ноември“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. В тази книга Колийн Хувър е заложила на малко по- нестандартен сюжет, но е запазила отличителния си почерк. Освен това в романа е засегнала и много сериозни и актуални теми, като например белезите, които хората носят. Външните белези, които сме принудени да носим докато сме живи и вътрешните белези, които са се загнездили дълбоко в нас. Авторката ни показва, че външните белези не са срамни или толкова страшни, а напротив – те са знак, че сме спечелили битката, срещу която сме се изправили. Трябва да се страхуваме от вътрешните белези, защото те са много по- страшни и болезнени, и по- трудни са възприемане.
„Да, ти имаш белези. Но всеки, който първо вижда белезите, а не теб, не те заслужава. Надявам се, че ще го запомниш и ще вярваш в това. Тялото е просто обвивка на истинските дарове, които са скрити вътре. А ти си пълна с дарове. Безкористност, доброта, състрадание. Единствените ценности, които имат значение. Младостта отминава, красотата увяхва. Но човешкото благородство никога.“
По традиция Колийн Хувър разказва историята от двете гледни точки на двамата главни герои. Харесва ми този елемент, защото така читателят има по- ясна представа за самите герои – техните реални мисли и чувства, гледната им точка за даден момент и по този начин имаме възможността да надникнем по- навътре в самите тях. Историята започва малко комично и тези първи няколко страници ме накараха искрено да се усмихвам над създалата се ситуация. Фалън е на обяд с баща си, с който далеч не са си близки. В един момент разговора им започва да върви в неположителна посока и Фалън е поставена в неудобна ситуация. Но положението става още по- притеснително, когато до Фалън сяда непознато момче и се представя за нейно гадже. Откачено, нали? Срещата между Фалън и Бен ще се окаже съдбоносна, но за съжаление краткотрайна. В същия ден Фалън трябва да отлети за Ню Йорк, за да започне живота си на чисто. Все пак двамата решават да прекарат последните ѝ няколко часа в Лос Анджелис заедно. През това кратко време успяват да прекарат забавни и вълнуващи моменти, като искрата помежду им е повече от очевидна. В спонтанен изблик на емоция двамата решават да се срещат всяка година в същия ресторант и на същата дата… девети ноември.
„Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.“
Когато е едва на четиринадесет Фалън е новоизгряваща актриса и има късмета да участва в хитов тийн сериал. Пред себе си има блестящо бъдеще на актриса, но един ужасяващ инцидент ще бележи живота ѝ завинаги. Когато е на 16 години в дома на баща ѝ избухва пожар. Лявата страна на лицето и тялото на Фалън е обезобразена, което я срива психически, а оставената травма от това ще я накара да се затвори вътре в себе си. Кога си на толкова крехка възраст и преживееш толкова болезнено преломен момент, това няма как да не се отрази в бъдещия ти живот. Фалън е свикнала хората да я гледат със съжаление или още по- лошо да извършат погледи, когато я срещат. И точно тук авторката е засегнала сериозна тема – влиянието на обществото върху самите нас. Ако си малко по- различен от „стадото“ веднага биваш игнориран или отхвърлен, което е толкова жалко и повърхностно. За съжаление Фалън е попаднала в точно тази „рамка“, когато девети ноември я среща с едно забавно и симпатично момче, което с огромни усилия ще я накара да се приеме каквато е и най- важното – ще я накара обича тялото си и всеки недостатък върху него.
„Мисля, че е очаквала да я пусна да си отиде без съпротива, ала тя не е от тези момичета, за които подбираш битките си, отказвайки се от маловажните, за да спестиш сили за по- главната. Тя е момиче, за което се сражаваш до самия край.“
Бен е толкова очарователен и харизматичен, че с лекота ще ви накара да се влюбите в него. В началото на книгата бе представен като талантлив и обещаващ писател, търсещ своята вдъхновяваща муза. Информацията за него почти до края на историята беше доста оскъдна, но това само подлаклаждаше интереса към него. Въпреки че беше само на осемнадесет в него се криеше завършен джентълмен – внимателен, самоуверен, добър, нежен и с нотка на загадъчност. Бен беше от малкото хора, които съзираха красотата на Фалън. Той я приемаше такава каквото е- просто Фалън. Фалън обичаше да чете любовни романи и той често се шегуваше с нея, че не е като алфа- мъжкарите в книгите, защото те се държат комично, всичко в тях е перфектно и представят една несъществуваща реалност. А той е тяхна пълна противоположност. Както казах Бен помогна на Фалън да се възприеме такава каквато е със всичките ѝ (не)съвършенства. Но за разлика от нея Бен имаше своите вътрешни белези оставено от един… девети ноември.
„Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя.“
Девети ноември слага началото на едно петгодишно приключение, през което двамата ще преживеят много неща, но и много ще се променят. Двамата с нетърпение очакват всеки девети ноември, за да се видят, да си поговорят и просто след това да продължат напред. Докато в един момент нещата започват да се променят, а отношенията им претърпяват доста сериозно развитие. И двамата желаят най- доброто на другия, но не усещат, че това само им носи погрешни решения и много неизречени думи. В един момент нещата толкова много ескалираха, че със свито сърце успях да прочета за четвърти и пети девети ноември. Определено развръзката ме остави в тотален шок и се налагаше да препрочитам някои пасажи, но финала определено беше десятка. И преди да приключа това дълго ревю (какво да се прави- обичам книгите на Колийн Хувър) искам да ви споделя, че в книгата срещаме любимите ни герои от „Жестока любов“ Тейт и Майлс. Когато ги срещнах толкова много им се зарадвах, че пролях една- две сълзи. Определено беше много приятна изненада отново да ги срещна, макар ѝ за кратко.
„Трябва да помня, че хората показват любовта си по различни начини. И макар моят и неговият начин да са напълно противоположни, това все пак е любов.“
„Девети ноември“ ще ви потопи в една до болка емоционална история, която само Колийн Хувър може да разкаже. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице.
*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!
