„Коралайн“ – Нийл Геймън

(издателство „Бард“, брой страници 160, цена 12,99 лв)

65700_b

Нийл Геймън е един от най- колоритните автори на нашето време. Някак естествено му се получава в неговите творби да пресъздава на пръв поглед най- обикновени образи от ежедневието на фона на мрачна и мистериозна атмосфера. Като читател съм запозната с повечето му творби, но никога не се бях докосвала до тях и съвсем случайно „Коралайн“ постави първата ми среща с творчеството на Нийл Геймън. Няма да крия в самото начало на историята, ми беше доста странен неговият стил на писане и заради това подходих с известни резерви към книгата. Но в един момент мрачните и вълнуващи приключения на малката Коралайн до толкова ме бяха погълнали, че не усетих в кой момент съм успяла да се приспособя към нестандартния начин на писане на автора. Срещнах отзиви, че книгата е зловеща и страшна, но се оказа, че далеч не е така и всяко хлапе над  десет години с удоволствие би харесало книгата. Всъщност „Коралайн“ не е страшна по онзи първичен начин, който се среща в книгите на ужасите. Авторът по много майсторски начин е втъкал в повествованието онзи страх, който сме запазили дълбоко в съзнанието си- страха да не изгубим родителите си, който с времето става все по-голям и по-голям. Другото, което ми направи впечатление е, че книгата е сравнявана с детската класика „Алиса в страната на чудесата“, което според мен е пълен абсурд. Естествено „Коралайн“, като произведение си има своите положителни качества, но все още не е издържала теста на времето, за да може да я сравним с класиките, с които сме израснали.

51gQrGXfEnL._SX334_BO1,204,203,200_Семейството на Коралайн се мести в нова къща, която е разделена на няколко апартамента, които са обитавани от доста странни и ексцентрични съседи- две застаряващи актриси и един шантав господин, който тренира мишия си цирк. За съжаление това се оказва единствената промяна в жоживо на малката Коралайн. Майка ѝ и баща ѝ все така усърдно работят и нямат абсолютно никакво време за нея. След като вече е изчела всичките си книги, а играчките ѝ са ѝ омръзнали, единственото, с което остава да се разнообрази е да започне да изследва новата къща и нейните околности. След запознанството със съседите от приземния и таванския етаж, Каролайн решава, че приключенията за нея са приключили, докато не установява, че в техния апартамент има заключена врата. Майка ѝ казва, че тази врата не води на никъде, но дали е така? В света на възрастните Коралайн се чувства пренебрегната и отритната (всички я наричат Каролайн, а не Коралайн) и без колебание детският ѝ авантюристичен дух решава да надзърне зад затворената врата, която я отвежда в една… мечтана паралелна реалност. В този нов за нея свят, тя има идеалното семейство- майка ѝ готви любимите ѝ храни, а баща ѝ е готов да изпълни всяко нейно желание. Първоначално Коралайн е въодушевена и заинтересована от тази паралелна реалност, но постепенно осъзнава, че това е един фалшив и опасен свят, в който ако не направи нещо, той ще я погълне. Залогът е животът на нейното семейство. А един причудлив котарак ще донесе малко забава и цветно настроение насред мрачните краски на историята.

coraline-creepy

„Коралайн“ е една причудлива и мрачна история, която е наситена с онова вълшебство присъщо за детските приказки. Малката Коралайн ще ви въведе в едно опасно и вълнуващо приключение, което ви уверявам, че дълго няма да забравите. А един очарователен черен котарак ще внесе забава и хумор в най- напечените моменти. „Коралайн“ е прекрасно увлекателно четиво за малки и големи. И за финал един съвет от мен: понякога затворената врата, е по- добре да стои заключена…

IMG_20180528_085828_477

 

„До кога ще чакаме бащите“ – Калоян Димитров и Иван Сапунджиев

(издателство „Софтпрес“, брой страници 240, цена 14,99 лв)

Bashtite_316x

„До кога ще чакаме бащите“ е първата книга, която чета от съвременен български автор (в този случай двама). След десетките книги, които съм изчела на родните ни и обичани класици, изпитвах някаква скептичност относно съвременните ни автори. През последните години на книжния пазар излязоха страхотни български книги и понякога съм била на косъм да си купя някое популярно и препоръчвано от всички заглавие, но винаги нещо ме е спирало. Когато се сдобих с тази книга бях изключително щастлива, че най- накрая ще прочета българска съвременна книга и в същото време изпитвах лек страх, че няма да ми хареса. В началото на този месец успях да я прочета и не бих казала, че се е превърнала в една от любимите ми книги, които ще си спомням и след десетилетия, но съм страшно щастлива, че не успя да ме разочарова или да остави някакви негативни емоции в мен. Радвам се, че след толкова години, успях да направя първата крачка към съвременната ни българска литература и обещавам, че скоро отново ще посегна към нея. Извинявам се за малкото отклонение, което направих от ревюто, но наистина имах нужда да споделя тези си размишления.

модел-първа-и-четвърта-корица„До кога ще чакаме бащите“ е приютила онзи автентичен български дух, който сякаш сме изгубили някъде по пътя. Изключително топла, уютна и сърцата история, която вярвам ще разчувства повечето от вас. Изключително мило ми стана, че книгата се развива в едно китно българско сърце. Като човек, който е прекарвал летните си ваканции на село, ми беше изключително приятно да се потопя в тази позната обстановка и да се почувствам поне замалко отново безгрижно хлапе. В книгата има най- разнообразни теми, които определено ни дават храна за размисъл- за доброто и лошото в хората, неправдата, тормозът в училище, отношенията между деца и родители, съвременния живот, който е изпълнен с безброй трудности и несполуки, и всичко това погледнато през невинните детски очи и мисли. Още преди да започна книгата ми беше много любопитно как ли са успели да се съчетаят двамата автори, защото все пак са от различни поколения, вероятно имат различни представи за живота и като цяло за написването на историята. Но наистина останах приятно изненадана от перфектния синхрон между двамата и лично аз, не успях да различа стиловете им. Личеше си, че авторите са си сътрудничели с много желание и хъс за работа, и наистина им се е получило. В самото начало книгата ме изненада с изказът на разказвача, който сякаш беше изваден от някой разказ на Елин Пелин, но след няколко глави успях да се синхронизирам с него и ме накара да се почувствам по- близка с очарователните малки герои.

Накратко в книгата се разказва за малкият Митка от село Крушница, който за съжаление е принуден да премине в света на възрастните твърде рано и да поеме отговорностите, както се казва на мъжа е семейството. Майка му е починала, когато той е бил твърде малък, а баща му е заминал на гурбет в чужбина, за да може да събере малко пари, с който да подпомогне семейството си. Така Митка остава самичък с дядо си, който от ден на ден все повече се влошава и със симпатичното кутре Дунди. Неговият най- добър приятел Макс се оказва страхотна подкрепа за Митка в добро и лошо. За съжаление положението в училище за двете момчета хич не е добро. Постоянно се сблъскват с психически и физически тормоз от страна на по- големите хулигани. Но животът не се състои само от лоши моменти и Митка съвсем скоро ще разбере това. Малката красива и очарователна Аглая ще превземе мислите и сърцето на нашето момче. А както знаем първото влюбване донася със себе си куп непознати емоции, с които Митка тепърва ще трябва да се справя.

FB_IMG_1529703840130Хареса ми колко пълнокръвно авторите са изгради двата детски персонажа Митка и Макс в историята. Бяха толкова лъчезарни, добри и скромни момчета, че неусетно читателя се привързва към тях- към техните неволи и радости, остроумните разговори, които провеждаха помежду си, към малките им пакости. Въпреки трудния си живот Митка никога не се предаваше и винаги откриваше някаква малка частичка утеха и вяра в себе си, която му даваше силата отново да изправи глава и да продължи напред. Притежаваше безброй положителни качества, но най- голямото му според мен беше чувството му за справедливост. Въпреки че беше подложен на тормоз от по- големите момчета, никога не се страхуваше да им се опълчи и да изрази истинското си мнение за тях. Митка за мен е един вдъхновяващ пример за всички онези деца, които поне веднъж са изпадали в неговото положение. От друга страна Макс за мен беше най- големият образ в книгата. Винаги има собствено мнение за всичко, дори и когато то не е потърсено. А препирните с учителите ми бяха адски забавни и неведнъж съм се смяла на глас. Такива бисери изкарваше, че в момента съжалявам, че ни си отбелязах поне няколко, за да ви ги покажа. Въпреки на пръв поглед две хлапета Митка и Макс понякога водеха сериозни разговори за живота, семейството, образованието, възпитанието, за българското село, което малко по- малко изчезва, а тъжното е, че в него има още толкова много красота, топлина и български дух.

„Докога ще чакаме бащите“ е един топъл и уютен разказ за българското село, радостите и неволите, грозните и красиви неща в живота и за несломимия дух на едно малко момче, очакващо отново да зърне своя баща. В книгата се редуват тъжни и забавни моменти, които успяват да направят книгата толкова богата на най- различни емоции. Изключително мила и поучителна история, която ще ви даде усещане, че не всичко е приключило, а има още за какво да се борим.

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност!

 

IMG_20180623_120623_345

Блог- интервю с Благой Иванов: Формулата за качествен хорър разказ е по-малко претенция, повече спонтанност и искреност

Днес мой гост е Благой Иванов, който е добре познат в книжните среди, като един от съоснователите на издателство „Deja Book“. Освен писател и издател е ѝ кинокритик (част е от екипа на филмовия сайт „Operation Kino“), чийто интереси са насочени към жанровата култура. Правил е интервюта с писатели, критици, преводачи, режисьори и художници, сред които Любомир Николов, Владимир Игнатовски, Любен Дилов, Джордж Р. Р. Мартин, Валери Милев, Петър Станимиров, Шон Бейкър и др. През пролетта на 2017 г. от печат излезе дебютната му книга „Добрите, лошите и грозните“- сборник с кинокритически текстове, посветени на жанровото кино. А през тази година излезе сборника му с разкази „Трансформации“. Всеки разказ в сборника е придружен от оригинална илюстрация на талантливата художничка Кристина Стоянова.

1. Вие сте популярен в литературните среди, но за читателите, които за пръв път срещат вашето име, как бихте се описал с няколко думи?

Допустимо циничен скептик, залитащ към рационално мислене, нощни изкушения и страшни истории.

2. Какви са предизвикателствата от това да бъдете писател в България?

Не съм сигурен дали мога да отговоря от личен опит, тъй като не се възприемам като писател. Може би след още 2-3 книги ще заслужа подобно определение, но засега съм предимно начинаещ в областта. Колкото до писателите у нас по принцип… ами, зависи. Ако искаш да си изкарваш хляба с писане на книги, шансът да ти се получат нещата из родните ширини е наистина малък и трябва да се надяваш да нацелиш адски благодатна пазарна ниша (има тук-там български автори, които криво-ляво се издържат с книгите си, но те са изумително рехаво изключение). Ако просто искаш да градиш някакъв авторитет или имидж, трябва от една страна да се пребориш със старомодните и закостенели академици и критици, а от друга – да покориш собствените си претенции; подхождай с увереност, но никога с арогантност, ако искаш нещата да ти се получат като хората.

3. С какво хорърът привлече вниманието ви?

Труден въпрос, чиито отговори се коренят нейде назад към детските ми години, когато се зарибих по филмите с чудовища. Някак винаги съм обичал неща, които хората около мен не познават добре или просто не се интересуват от тях. Докато хлапетата в квартала играеха футбол, аз рисувах динозаври или обикалях дворове и градинки в търсене на всякакви creepy crawlers. Обичах да си играя с колички, само ако те се озоваваха под нозете на Годзила. Исках домашни любимци, но предпочитах змии и гущери, а не кучета и котки. Иначе имах нормално детство, хаха.

4. Коя е най-страшната книга, която сте чел?

Сигурно е „Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг… но с уговорката, че я четох в ранните ми тийн години, което е важно условие, за да те уплаши роман. Към днешна дата подобни произведения чета с все същото удоволствие от потапянето в историята, но и с лека носталгия към времената, когато по-лесно се стрясках от художествената литература и паранормалните й изразни средства… и все пак: ужасът в „Гробище за домашни любимци“ е преди всичко загубата на дете, а не зомбитата. В много отношения тази книга всъщност е по-страшна, когато си възрастен.

5. Освен издател и автор, сте и кинокритик, чиито интереси са насочени предимно към жанровата култура. Какви са вашите впечатления за съвременния хорър? 

Нямам кой знае какви впечатления от съвременния книжен хорър, но бих отличил в Европа автори като Йон Айвиде Линдквист, а в САЩ – Джош Малерман. Колкото до киното – ако някой ви каже, че днес не се правят добри филми на ужасите, веднага обяснете на този някой, че има нужда от сериозно наваксване. Моментално посочвам заглавия като „The Witch“ на Робърт Егърс, „Starry Eyes“ на Денис Уидмайър и Кевин Колш, „The Wailing“ на На Хонг Джин, „It Follows“ на Дейвид Робърт Мичъл и дори нетипичния фолклорен хорър „November“ на Райнер Сарнет (великолепно заглавие от Естония, което силно напомня на сюрреалистичен езически мелез между Дейвид Линч и Ингмар Бергман). Извънредно не харесвам прехвалени баналности като „Заклинанието“ на Джеймс Уан и „Бягай“ на Джордан Пийл, които са компетентни, но тривиални в почти всяко едно отношение.

35541608_10156439168053351_278140776418902016_n

6. Дебютната ви книга „Добрите, лошите и грозните“, чиято идея лично за мен е новаторска, се радва на голяма популярност от страна на читателите. Разкажете ни как се роди идеята за осъществяването й?

Честно казано, популярността й сред читателите е доста… условна. Освен това в книгата има новаторски елемент само и единствено, ако я съотнесем към българската филмова критика. Просто у нас подобни издания отсъстват, докато по света не са рядкост. Имаме интернет „знаменитости“, които драскат ревюта и статии за жанрово кино от време на време, но комай истински професионални изяви не се срещат. Затова и се амбицирах да събера част от моите текстове по темата в общо издание, което хем да легитимира тоя тип публицистика в България, хем да зариби хората по „страшното“ кино, а и да пребори – поне отчасти – предразсъдъците към него.

7. Втората ви книга – „Трансформации“ – се състои от двадесет разказа, които са насочени предимно към хорър жанра. Колко време ви отне да ги напишете? Имаше ли разкази, които отпаднаха от сборника?

Някои от разказите в сборника са писани още през средата на 90-те години на миналия век. Други са по-нови, има и 1-2 съвсем пресни. Почти всички обаче са ревизирани и редактирани, което прави книгата предимно „нова“ като написване, тъй като трябваше да мина през цялото съдържание и внимателно да го инспектирам. На места си позволих да оставя нещата в малко по-незрял вид, на други пък си позволих сериозна намеса и пренаписване. Целият процес отне няколко месеца, през които сериозно обмислях дали да не включа още няколко заглавия, писани през годините, но някак не успях да ги харесам достатъчно и затова се ограничих с двайсетте, които в крайна сметка попаднаха в селекцията.

8. Защо точно с това заглавие избрахте да представите книгата си? Има ли някакъв символичен смисъл за вас?

 

Трансформациите в „Трансформации“ са почти навсякъде – преобразяват се персонажи, местообитания, емоционални състояния. Затова и корицата, дело на прекрасната Кристина Стоянова, обедини символиката чрез изобразяването на гъсеницата и пълнолунието: все неща, които се свързват с промяната.

35480003_10156439168108351_5476520551545569280_n

9. Със сигурност харесвате всички разкази в книгата, но все пак имате ли фаворит сред тях, който според вас се отличава от останалите?

Най-въздействащ и удовлетворяващ за мен самия е „Отражението“, който е и най-новият от всички разкази в сборника. Ужасът при него е страшен заради реализма, а свръхестествените елементи са преди всичко метафорични. Той най-ярко илюстрира и посланието, че няма по-зловещо чудовище от човека.

10. Каква според вас е формулата за един успешен и качествен хорър разказ?

Като за повечето успешни и качествени неща: по-малко претенция, повече спонтанност и искреност. Само че без опит, езикова грамотност, усет към детайла и поне някакво откъсване от клишетата, няма как да стане. Дали при мен всичко това се е получило обаче ще кажат читателите.

11. Какво може да ви вдъхнови?

Всички обичайни неща, които вдъхновяват и останалите: изкуство, секс, наркотици, сънища и комуникация с хора например. Оказа се обаче, че едно от най-мотивиращите неща за мен са познатите и близките ми, които също имат творчески наклонности и реализация. Когато видя някой от тях да прави нещо, особено нещо смислено, това ми действа като гориво – спирам да цикля над глупости, сядам си на задника и започвам бачкане по следващ проект. Това работи безотказно.

12. Кои са предпочитаните от вас хорър автори и защо?

Обичам Клайв Баркър, Хауърд Лъвкрафт, Джунджи Ито, Робърт МакКамън, Ричард Леймън, както и споменатите вече Линдквист и Кинг. Причините варират, но една ги обединява: умеят не само да разказват добре и да комуникират човешките фобии, фиксации и слабости, но и да създават убедителни и необятни митологии, в които искаш не просто да се разходиш, а да се изгубиш.

13. В бъдеще читателите да очакват ли хорър роман?

Вече работя над трета книга, която няма да е роман, но обещавам да разбуни духовете, щом излезе. За нещо по-обемно идеи има, но само времето ще покаже дали, кога и какво ще се случи.

14. Какво сте подготвили за почитателите на „Deja Book“ до края на годината? Издайте ни нещо.

Предстоят поне три атрактивни неща в следващите месеци, но още е рано да ги обявим. Ще направим всичко възможно обаче преди Хелоуин да пуснем поредната мистериозна страхотия на Малерман: „Unbury Carol“, която ще зарадва както почитателите на ужаса, така и феновете на уестърна. Гарантирам ви запомнящи се тръпки!

Любими цитати за книгите и любовта към четенето

В днешната публикация съм събрала една малка селекция от красиви и вдъхновяващи цитати, които всеки читател би оценил. Книгите са може би най- доброто „изобретение“ създадено от човечеството, а подбраните цитати ни показват за пореден с какво стойностно и ценно богатство ни даряват писателите.

Приятно четене! ❤

За книгите:

1. „Книгата е може би най- сложното и велико чудо от всички чудеса, създадени от човечеството по пътя му към щастие и бъдещо могъщество.“

Максим Горки

2. „Книгите са най- тихите и най- верните приятели, те са най- откритите и най- мъдрите съветници и в същото време най- търпеливите учители.“

Чарлз Елиът

3. „Има множество малки начини да разширите света на детето си. Любовта към книгите е най- добрият от тях.“

Джаки Кенеди Онасис

4. „Смятам, че книгите никога не са достатъчно.“

Джон Стайнбек

5. „За една страна да има велик писател, е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните.“

Александър Солженицин

6. „Пътят към невежеството е постлан с добри намерения.“

Джордж Бърнард Шоу

7. „Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва на по- голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по- голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.“

Кристофър Морли

8. „Не мога да заспя, ако не съм заобиколен от книги.“

Хорхе Луис Борхес

9. „Наистина има рай на тази земя- рай, който обитаваме, когато четем хубава книга.“

Кристофър Морли

10. „За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.“

Луис Карол

11. „Ако една книга е добре написана, аз винаги я намирам за твърде кратка.“

Джейн Остин

12. „Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.“

Рей Бредбъри

13. „Няма такава книга, от която човек не би могъл да научи нещо.“

Гьоте

14. „Уединението с книгите е по- добро от общуването с глупаци.“

Пиер Бауст

15. „Никъде човешката природа не е толкова слаба, колкото в книжарницата.“

Хенри Уорд Бийчър

16. „Приемете като правило никога да не давате на дете книга, която самите вие не бихте прочели.“

Джордж Бърнард Шоу

17. „Човекът, било то джентълмен или дама, който няма интерес към книгите, трябва да е непоносимо глупав.“

Джейн Остин

18. „Намирам телевизията за много образователна. Всеки път, когато някой пусне телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга.“

Граучо Маркс

19. „Търсете хора, разговорът с които би струвал колкото хубава книга и книги, четенето на които би струвало колкото разговор с философи.“

Пиер Бауст

20. „И най- малката книжарница съдържа повече стойностни идеи, отколкото са представени в цялата история на телевизията.“

Андрю Рос

За четенето:

1. „Намирам телевизията за много образователна. Всеки път, когато някой пусне телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга.“

Граучо Маркс

2. „Знаеш, че си прочел добра книга, когато щом затвориш последната страница, се почувстваш, сякаш си изгубил добър приятел.“

Пол Суини

3. „Четенето ни отнася далече от дома, но по-важното е, че ни създава дом навсякъде.“

Хейзъл Рокман

4. „Човек, който не чете хубави книги, няма предимство пред неграмотния.“

Марк Твен

5. „Изтичат ми очите и пак не прочитам и половината, което трябва. Колкото повече човек чете, толкова повече вижда колко много трябва да чете.“

Джон Адамс

6. „Винаги четете нещо, което ще ви направи да изглеждате добре, ако умрете по средата му.“

Р. Дж. О’Рурк

7. „Приказките не учат децата, че драконите съществуват, учат ги, че драконите могат да бъдат убити.“

Гилбърт Честертън

8. „Дори само фактът, че една хубава книга те чака на края на дългия ден, прави деня по-щастлив.“

Катлийн Норис

9. „Ако искаш да ми разкриеш сърцето на човек, не ми казвай какво чете, а какво препрочита.“

Франсоа Мориак

10. „Мнозина, сред които и аз, се чувстват по-добре зад книга.“

Джейн Смайли

11. „Децата стават читатели в скута на родителите си.“

Емили Бушуолд

12. „Писането вероятно е най-великото човешко изобретение, обединяващо жителите на различни епохи. Книгите прекосяват границите на времето, доказвайки, че хората могат да правят магия.“

Карл Сейгън

13. „Няма по- евтино развлечение и по- продължително удоволствие от четенето.“

Монтен

14. „Всеки човек трябва да прочете през живота си 8-10 книги. Какви? Тъкмо за да разберете това, прочетете шестнайсет хиляди тома.“

Исак Бабел

15. „Не съм срещал трудност, която един час четене да не смекчи.“

Шарл дьо Монтескьо

16. „Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.“

Гьоте

17. „Един начин да се справиш с живота е да го четеш като роман.“

Венцислав Константинов

18. „Дали човек чете или не чете- това веднага се забелязва. Между хората няма по- голяма разлика от тази.“

Паскал Мерсие

19. „Днешният читател, е утрешният лидер.“

Маргарет Фулър

20. „Нека да постъпим разумно и да добавим 8-ми ден към седмицата, посветен само на четене.“

Лина Дънам

 

 

„Разплата“ – Лекси Блейк

(издателство „Ибис“, брой страници 376, цена 14,90лв)

210786_b

Ревю на „Без милост“

Измина почти една година, откакто прочетох „Без милост“ и реших повече да не отлагам, а най- накрая да завърша тази вълнуваща, емоционална и интересна история за братята Лолес. В края на първата книга имахме възможността да прочетем кратък откъс, който беше доста провокиращ и определено даваше една добра предпоставка за предстоящата книга. В „Разплата“ читателят има възможността да се запознае с най- малкият от братята Лолес, а именно Бран. В първата книга неговият герой бе съвсем леко загатнат, но тук авторката се е постарала да ни го представи по- възможно най- цялостен  и пълнокръвен начен. Лекси Блейк определено умее да си играе с въображението на читателя, а начина ѝ на писане внася много приятна, очарователна и свежа нотка в романтичния жанр. В трилогията ѝ има от всичко, за да се получи една наистина добра, оригинална и запомняща се история- мистерия, любов, убийства, жажда за мъст, емоционални моменти, екшън- все интересни елементи, които да задържат вниманието на читателя. Лично аз бих определила трилогията, като романтичен трилър. Този подход на авторката ми допадна още от първата книга и мисля, че наистина е успяла да съчетае два на пръв поглед коренно различни жанра в една история изпълнена с толкова много адреналин и динамика. Всички знаем, че в повечето любовни романи историята се върти около двамата главни герои и техните взаимоотношения, а в тази трилогия със сигурност не е така. Лекси Блейк е развила страхотно криминалната линия на сюжета, като през цялото време държи читателя в напрежение и неведение почти до последната страница.

sat3След убийствения финал на предишната книга, в който семейство Лолес успя да създаде част от своето добре планирано отмъщение, а Райли успя да си „открадне“ чаровната и сладка Ели, то в „Разплата“ на сцената излиза Бран, за да изпълни своята част от плана. Неговата цел е една от най- влиятелните жени в шоубизнеса. Представете си я нещо средно между Круела Девил и Миранда Прийстли („Дяволът носи Прада“) само, че още по- зла тяхна версия. Патриша определено е доста коварен и хитър противник, затова Бран решава да се прицели в една от най- ценните ѝ и скъпи мишени, а именно асистентката ѝ Карли. Решава да я спечели на своя страна, като ѝ разказва подробно за плана на клана Лолес да унищожи веднъж завинаги Патриша Кейн. Голям риск от негова страна, но ми хареса, че рискува и не сгреши. Целта му е да се внедри в обкръжението на Кейн и да я унищожи отвътре. Въпреки, че отначало Карли беше използвана само като средство за постигане на целта, то в един момент нещата коренно се преобърнаха.

21645301Карли е изключително талантливо, очарователно и добро младо момиче, което притежава завидни таланти, но заради ниското си самочувствие и неувереността в своите качества е загубила безброй възможности, чрез които да изплува на повърхността. В началото, когато е постъпила на работа при Патриша си е мислила, че е получила мечтаната работа, заради която всяко момиче е готово да направи всичко, за да я получи. За съжаление твърде бързо осъзнава, че зад бляскавата фасада далеч не всичко е розово. За капак на всичко бившия ѝ съпруг и завещава огромен дълг, който тя трябва да изплати. Накратко казано- живота ѝ се превръща в пълна бъркотия от несполуки. Хареса ми колко добродушна и мила беше към всички, но не ми допадна наивността, която проявяваше на моменти. Запознанството и с Бран, а ѝ по-нататъшните им взаимоотношения повлияха на Карли изключително благоприятно. Започна да се цени, да проявява характер, когато е необходимо и да обича самата себе си. Освен това притежава възхителни умения в кулинарията, които Патриша си присвоява, за да поддържа имиджа си на добра и перфектна домакиня за своето лайфстайл предаване. За Карли това не е проблем да бъде в сянката на шефката си, защото тя просто се радва, че може да помогне и да бъде оценена от нея макар и минимално. Но, когато Бран я запознава детайлно с истинския образ на Патриша и какво чудовище всъщност е тя, Карли решава да се включи в плана за нейното унищожаване.

ml-lips

Бран е най- малкият от братята Лолес, а в предишната книга неговият образ беше загатнат доста локанично. По голямата част от  детството си е прекарал в приемни домове и сиропиталища. Когато Дрю е поел нещата в свои ръце и е успял да измъкне Райли и Бран от мизерията и нищетата, но за съжаление психическите травми са били вече нанесени. Един момент от миналото му дулбоко го е травмирал и е преобърнал живота му, като цяло. За Бран Карли се явява като лъч светлина в тъмен тунел. Младото момиче ще направи всичко възможно, за да помогне на Бран да преодолее психическите си травми, но дали любовта е достатъчно силна, за да успее? Бран често изпадаше в състояния, когато не можеше да сдържа емоциите и гнева си. Трудно можеше да контролира емоционалните си състояния.  И поради това доста често Дрю и Хач му се притичваха на помощ, за да оправят кашите, които е оставил след себе си. Той също доста се подценяваше и твърдо вярваше, че той е издънката в семейството си. Демоните, които бе приютил вътре в себе си бяха на път да го унищожат, докато не се появи Карли и той осъзна, че ако иска да бъде с нея трябва да се опита да превъзмогне страховете си, избухливия си нрав и да изчисти завинаги демоните от себе си.

21314332

Докато в първата книга беше наблегнато повече върху елементите на трилър, напрежението, екшъна и корпоративните термини, то в „Разплата“ беше акцентирано върху живота на Бран и взаимоотношенията му с Карли. Естествено пак си имахме една стабилна доза екшън, но тя беше оставена за края на книгата. Искаше ми се да видя двойката Райли и Ели, които ми станаха толкова симпатични в първата книга. Но за сметка на това отново ще ги видим малко повече в третата част, която ви уверявам, че е просто епична. Нещото, което ме изненада в книгата беше финала, който в рамките само на една страница ще накара читателя да изпита толкова много емоции- първодивизионен шок, огромна доза адреналин, отвръщение и хиляди въпроси. Това, което се разкрива изобщо не съм го очаквала и беше огромна изненада. Определено добър подход от страна на авторката, за което я поздравявам.

„Разплата“ продължава с отмъщението на семейство Лолес, което този път ще бъде на живот и смърт. Историята ни поднася една голяма порция от много екшън, напрегнати моменти, адреналин в изобилие, опасни и коварни герои,които са готови на всичко, за да постигнат целите си и разбира се, една очарователна двойка, която ще изпита любовта си в най- различни ситуации. Ако харесвате нестандартните сюжети или се нуждаете от свежо и интересно четиво, то тази трилогия мисля, че ще ви допадне.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180613_104218_291

 

„Отворени рани“ – Джилиан Флин

(издателство „Ера“, брой страници 312, цена 16лв)

212918_b

„Отворени рани“ е първата ми среща с творчеството на Джилиан Флин, която до този момент беше непозната за мен авторка. Хареса ми, че романа не е поредния клиширан трилър, който е наблъскан с куп убийства и кървави сцени, който да смразят и отвратят читателят- тук страха е показан под друга форма, но е също толкова въздействащ. Авторката вниква в най- тъмните кътчета на човешката душа и чрез прицизна дисекция изважда на показ най- лошите, гротескни и отвращаващи качества, на които един човек може да бъде способен. До колкото разбрах това е бил дебютния роман на авторката, но определено се е справила с психологическия елемент в историята, който е основния компонент в нея. В рамките на само 300 страници Флин  ни запознава детайлно с човешката психика и тънката граница между нормалното и паталогичното състояние.  Относно стила на писане на авторката мога да кажа, че успя да ми допадне. Естествено не е някой връх в литературата, но ми хареса, че всеки един от героите беше много реалистично представен със своите качества и недостатъци, които ги правеха толкова истински и близки до всеки един от нас. Хареса ми, че нямаше излишни описания, които да натоварват и разсейват читателя, а всяко описание или диалог си бяха точно на мястото и в точния момент. Единствено малко в повече ми идваше на моменти прекалено мрачната и депресираща атмосфера в градчето, в което се развиваше историята, но пък може би по този начин, авторката е искала да подсили ефекта на самата история. И не на последно място искам да споделя, че книгата вече е екранизирана под формата на сериал, чиято премиера ще бъде на 8 юли. Така че имате цял месец на разположение да прочетете книгата, а след това да се насладите на сериала. Лично аз тръпна в очакване как ще бъде пресъздадена цялостната атмосфера на историята.

270e1499799abe6ea5bf3b07e9886bb8--sharp-objects-lolitaКамий Прийкър е млада журналистка, която работи в не толкова известен вестник в Чикаго. За да придобие по- голяма аудитория от читатели, шефа на Камий решава да я изпрати в родното ѝ градче, за да отрази две брутални убийства на момиченца. Камий колкото ѝ да не иска да се върне там, все пак се съгласява. За Камий малкият град Уинд Гап е място свързано с лоши спомени, от които с радост е избягала при първата отдала ѝ се възможност. Изминали са над десет години от последното ѝ посещение, но още със самото си пристигане в града миналото я връхлита като ураган. Причина за всички лоши спомени, все пак има и това е майка ѝ. Двете не поддържат връзка от години, а с по- малката си сестра почти не се познават.

tumblr_mo42fcqoRt1s6opjeo1_1280.png

Разследващите по убийствата в никакъв случай не желаят да сътрудничат на Камий, което прави задачата ѝ още по- сложна. Всеки от жителите в Уинд Гап крие собствени тайни, което прави атмосферата в книгата още по- напрегната и въздействаща. Все пак младата жена решава да прояви доза упоритост и да вземе нещата в свои ръце. Постепенно се снабдява с необходимата информация, която ще ѝ осигури донякъде добро начало на нейната статия. Но колко повече навлиза в случаите, толкова повече започва да ги приема лично, и да се идентифицира с жертвите. С упоритост получава все повече и повече информация, която ще я доведе до смразяващи мисли. Времето прекарано със семейството ѝ ще я накара да се върне към общото им минало, което се оказва, че крие забравени призраци и тайни, които очакват своето разкриване. Тайни, които ще разрушат всичко след себе си.

tumblr_ntiqsyyuye1qb8jh8o1_500

За мен Камий беше един от най- интересните персонажи, които съм срещала в последно време. Тежкото детство, което е имала е оставило своите трайни следи вътрешно и външно. Отраснала без баща, когото дори не е виждала на снимка и с майка, която винаги я е отритвала- тези фактори са белязали безвъзвратно бъдещето ѝ като възрастен човек. В юношеските си години подтиквана от най- различни фактори е вършила крайно неприятни неща, които понякога наистина ме шокираха. Едно от нещата беше, че в ранна възраст се е пристрастила към рязането по кожата си с ножчета. Всъщност не е точно рязане, а изписване на различни думи без смисъл. И в крайна сметка цялото ѝ тяло е белязано с думи. Единствено чисто е останало само лицето ѝ. Но въпреки това е успяла да се измъкне от черната бездънна дупка, която я е притегляла в себе си. Продължила е напред.

tumblr_o8dvb0T9hq1rfstyxo3_r1_500

Динамиката и напрежението, които са на почти всяка страница през цялото време поддържат вниманието на читателя. А малките детайли, които са така добре вградени в историята ѝ предават цялостна завършеност. Мрачното настроение в романа се подхранва едновременно от тягостните сенки извиращи от миналото на главната ни героиня и от психологическия елемент, който ни показва цялата гротескна същност на човешката душа. Определено препоръчвам книгата на всички любители на трилърите, а ѝ на онези, които искат да се запознаят с някоя нова и покачваща адреналина история.

„Отворени рани“ е завладяващ психотрилър, който ще остави след себе си доста теми за размисъл. Роман за най- лошите, ужасяващи и гротескни качества на човешката душа, които може би всеки от нас дълбоко притъпява в себе си. Една история за тайните лица на хората, патологичните състояния и  различните реакции, които могат да отприщят в останалите. „Отворени рани“ е от онези трилъри, които оставят дълбок и траен отпечатък в съзнанието ви.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!

IMG_20180521_105223_140

Май в книги и музика

Хей, май месец е вече зад гърба ми, а това означава, че е време за моята книжна и музикална равносметка. За мен изминалия месец беше изпълнен с невероятни емоции и една мини екскурзия, която си организирахме със семейството ми. От няколко години ни стана традиция всеки месец май да посещаваме по някоя емблематична български архитектурни, природни или исторически забележителности. Тази година решихме да посетим Бачковски манастир, Кръстова гора и Асеновата крепост, които се намират в Родопите. Излишно е да казвам, че всеки един от обектите е наситен с огромна историческа стойност. Останах възхитена от тези прекрасни места изпълнени с онзи български дух, който сякаш с времето сме загубили. Най- много ме впечатлиха Асеновата крепост и разбира се, величествената и омагьосваща красота на Родопите, които поне за миг ме накараха да се гордея с България. Но нека да не ви отегчавам с това, а направо да преминаваме към по- важната и интересна част- книгите.

И през май не се разминах с готини книги, които с удоволствие прибавих към библиотеката си. Първите заглавия, с които се сдобих бяха две от новите заглавия на издателство „Софтпрес“, а именно „До кога ще чакаме бащите“ на Калоян Димитров и Иван Сапунджиев, с която смятам да стартирам през този месец. Освен нея „Басейнът“ на Либия Пейдж също беше много приятна и очарователна изненада. Новата книга на издателство „Ера“ „Отровни рани“ на Джулиан Флин също се присъедини към купчинката ми. По книгата има и сериал, който нямам търпение да започна да гледам, защото книгата беше адски добра. По повод 24 май Ozone.bg имаха 24% отстъпка на всяка поръчка на книги. Отдавна не си бях купувала книги и реших този път да се възползвам и да се поглезя 😄. Като фен на Дона Тарт беше крайно време да се докосна до нейното творчество след известна пауза. Доста се чудих дали да си взема „Малкият приятел“ или Щиглецът“ и в крайно сметка „Щиглецът“ надделя с малка преднина, защото догодина ни очаква филмова екранизация по книгата. Втората книга, която реших да си взема от промоцията бе „Коралайн“ на Нийл Геймън. За нейното съществуване разбрах от книгата „Забранете тази книга“ (изд. „Софтпрес“). В нея имаше кратко резюме на „Коралайн“  и толкова много ми допадна замисъла на самата история, че непременно трябваше да имам книгата. Лошото беше,че от доста години нямаше тираж, а в антикварните онлайн книжарници цената и беше космическа. За моя радост в началото на май изд. „Бард“ най- накрая я преиздадоха и вече си имам чисто ново копие. Това ще ми бъде първа среща с творчеството на Нийл Геймън и се надявам да остана с добри впечатления, защото имам желание да прочета и други книги от него.През изминалия месец от издателство „Ибис“ избухнаха със супер яките заглавия част, от които нямаше как да не прибавя към библиотеката си- „Гладът любовта“ на Мия Шеридан и „100-те“ на Кас Морган, която е екранизирана под формата на сериал.

IMG_20180602_101244_311

Първата прочетена книга за май беше „Сподавен писък“ на Анджела Марсънс, която е първа книга от новата криминална поредица на издателство „Еднорог“. Стискам палци да видим и останалите книги, защото поредицата започна много обещаващо. Историята на моменти си беше доста зловеща и няма да крия, че ме побиваха тръпки от някои откъси 😄. Повече за книгата може да прочетете ТУК . След нея определено имах нужда да се прехвърля в друг жанр и се спрях на „Косачи“ (между другото корицата е жестока). Въпреки че отначало книгата ми потръгна доста странно и объркващо, впоследствие историята успя да ме изненада много приятно, а неочаквания финал ме накара окончателно да затвърдя положителното си мнение за книгата. Определено поредицата има голям потенциал и с нетърпение очаквам следващата част. Ревю на книгата ТУК . От прочита на първата книга от трилогията за братята Лолес измина почти една година и реших, че е време да се хвана в ръце и да завърша трилогията възможно по скоро. Прочетох „Разплата“ доста бързо (около 2 дни и половина), а съвсем скоро очаквам да получа „Отмъщение“, за да видя как ще продължи историята след шокиращия и неочакван финал на втората част. Ревюто на книгата е почти готово и в началото на следващата седмица ще го публикувам. След нея реших да завърша месеца с трилъра „Отворени рани“, който също беше много добър, но прекалено мрачната и потискаща атмосфера малко повече ме натовари отколкото предполагах. Затова ѝ скоро със сигурност не смятам да чета два трилъра в един месец- с толкова насилие наистина не съм свикнала. През юни съм решила да заложа на малко по- леки книги, които да ме разведрят.

IMG_20180602_101802_144

МУЗИКА:

1. За пореден път супер яко парче от The Weeknd, което ме кара все път да настръхвам.

2. След баладичната песен на The Weeknd продължаваме с това супер свежо, лятно и зарибяващо парче.

3. Камила все повече ме изненадва приятно.

4. Новата песен на Деми Ловато я чух буквално в последните дни на май, но толкова много ме зариби, че нямаше как да я включа в публикацията.

5. Много приятен трак.