Днес мой гост е Благой Иванов, който е добре познат в книжните среди, като един от съоснователите на издателство „Deja Book“. Освен писател и издател е ѝ кинокритик (част е от екипа на филмовия сайт „Operation Kino“), чийто интереси са насочени към жанровата култура. Правил е интервюта с писатели, критици, преводачи, режисьори и художници, сред които Любомир Николов, Владимир Игнатовски, Любен Дилов, Джордж Р. Р. Мартин, Валери Милев, Петър Станимиров, Шон Бейкър и др. През пролетта на 2017 г. от печат излезе дебютната му книга „Добрите, лошите и грозните“- сборник с кинокритически текстове, посветени на жанровото кино. А през тази година излезе сборника му с разкази „Трансформации“. Всеки разказ в сборника е придружен от оригинална илюстрация на талантливата художничка Кристина Стоянова.
1. Вие сте популярен в литературните среди, но за читателите, които за пръв път срещат вашето име, как бихте се описал с няколко думи?
Допустимо циничен скептик, залитащ към рационално мислене, нощни изкушения и страшни истории.
2. Какви са предизвикателствата от това да бъдете писател в България?
Не съм сигурен дали мога да отговоря от личен опит, тъй като не се възприемам като писател. Може би след още 2-3 книги ще заслужа подобно определение, но засега съм предимно начинаещ в областта. Колкото до писателите у нас по принцип… ами, зависи. Ако искаш да си изкарваш хляба с писане на книги, шансът да ти се получат нещата из родните ширини е наистина малък и трябва да се надяваш да нацелиш адски благодатна пазарна ниша (има тук-там български автори, които криво-ляво се издържат с книгите си, но те са изумително рехаво изключение). Ако просто искаш да градиш някакъв авторитет или имидж, трябва от една страна да се пребориш със старомодните и закостенели академици и критици, а от друга – да покориш собствените си претенции; подхождай с увереност, но никога с арогантност, ако искаш нещата да ти се получат като хората.
3. С какво хорърът привлече вниманието ви?
Труден въпрос, чиито отговори се коренят нейде назад към детските ми години, когато се зарибих по филмите с чудовища. Някак винаги съм обичал неща, които хората около мен не познават добре или просто не се интересуват от тях. Докато хлапетата в квартала играеха футбол, аз рисувах динозаври или обикалях дворове и градинки в търсене на всякакви creepy crawlers. Обичах да си играя с колички, само ако те се озоваваха под нозете на Годзила. Исках домашни любимци, но предпочитах змии и гущери, а не кучета и котки. Иначе имах нормално детство, хаха.
4. Коя е най-страшната книга, която сте чел?
Сигурно е „Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг… но с уговорката, че я четох в ранните ми тийн години, което е важно условие, за да те уплаши роман. Към днешна дата подобни произведения чета с все същото удоволствие от потапянето в историята, но и с лека носталгия към времената, когато по-лесно се стрясках от художествената литература и паранормалните й изразни средства… и все пак: ужасът в „Гробище за домашни любимци“ е преди всичко загубата на дете, а не зомбитата. В много отношения тази книга всъщност е по-страшна, когато си възрастен.
5. Освен издател и автор, сте и кинокритик, чиито интереси са насочени предимно към жанровата култура. Какви са вашите впечатления за съвременния хорър?
Нямам кой знае какви впечатления от съвременния книжен хорър, но бих отличил в Европа автори като Йон Айвиде Линдквист, а в САЩ – Джош Малерман. Колкото до киното – ако някой ви каже, че днес не се правят добри филми на ужасите, веднага обяснете на този някой, че има нужда от сериозно наваксване. Моментално посочвам заглавия като „The Witch“ на Робърт Егърс, „Starry Eyes“ на Денис Уидмайър и Кевин Колш, „The Wailing“ на На Хонг Джин, „It Follows“ на Дейвид Робърт Мичъл и дори нетипичния фолклорен хорър „November“ на Райнер Сарнет (великолепно заглавие от Естония, което силно напомня на сюрреалистичен езически мелез между Дейвид Линч и Ингмар Бергман). Извънредно не харесвам прехвалени баналности като „Заклинанието“ на Джеймс Уан и „Бягай“ на Джордан Пийл, които са компетентни, но тривиални в почти всяко едно отношение.

6. Дебютната ви книга „Добрите, лошите и грозните“, чиято идея лично за мен е новаторска, се радва на голяма популярност от страна на читателите. Разкажете ни как се роди идеята за осъществяването й?
Честно казано, популярността й сред читателите е доста… условна. Освен това в книгата има новаторски елемент само и единствено, ако я съотнесем към българската филмова критика. Просто у нас подобни издания отсъстват, докато по света не са рядкост. Имаме интернет „знаменитости“, които драскат ревюта и статии за жанрово кино от време на време, но комай истински професионални изяви не се срещат. Затова и се амбицирах да събера част от моите текстове по темата в общо издание, което хем да легитимира тоя тип публицистика в България, хем да зариби хората по „страшното“ кино, а и да пребори – поне отчасти – предразсъдъците към него.
7. Втората ви книга – „Трансформации“ – се състои от двадесет разказа, които са насочени предимно към хорър жанра. Колко време ви отне да ги напишете? Имаше ли разкази, които отпаднаха от сборника?
Някои от разказите в сборника са писани още през средата на 90-те години на миналия век. Други са по-нови, има и 1-2 съвсем пресни. Почти всички обаче са ревизирани и редактирани, което прави книгата предимно „нова“ като написване, тъй като трябваше да мина през цялото съдържание и внимателно да го инспектирам. На места си позволих да оставя нещата в малко по-незрял вид, на други пък си позволих сериозна намеса и пренаписване. Целият процес отне няколко месеца, през които сериозно обмислях дали да не включа още няколко заглавия, писани през годините, но някак не успях да ги харесам достатъчно и затова се ограничих с двайсетте, които в крайна сметка попаднаха в селекцията.
8. Защо точно с това заглавие избрахте да представите книгата си? Има ли някакъв символичен смисъл за вас?
Трансформациите в „Трансформации“ са почти навсякъде – преобразяват се персонажи, местообитания, емоционални състояния. Затова и корицата, дело на прекрасната Кристина Стоянова, обедини символиката чрез изобразяването на гъсеницата и пълнолунието: все неща, които се свързват с промяната.

9. Със сигурност харесвате всички разкази в книгата, но все пак имате ли фаворит сред тях, който според вас се отличава от останалите?
Най-въздействащ и удовлетворяващ за мен самия е „Отражението“, който е и най-новият от всички разкази в сборника. Ужасът при него е страшен заради реализма, а свръхестествените елементи са преди всичко метафорични. Той най-ярко илюстрира и посланието, че няма по-зловещо чудовище от човека.
10. Каква според вас е формулата за един успешен и качествен хорър разказ?
Като за повечето успешни и качествени неща: по-малко претенция, повече спонтанност и искреност. Само че без опит, езикова грамотност, усет към детайла и поне някакво откъсване от клишетата, няма как да стане. Дали при мен всичко това се е получило обаче ще кажат читателите.
11. Какво може да ви вдъхнови?
Всички обичайни неща, които вдъхновяват и останалите: изкуство, секс, наркотици, сънища и комуникация с хора например. Оказа се обаче, че едно от най-мотивиращите неща за мен са познатите и близките ми, които също имат творчески наклонности и реализация. Когато видя някой от тях да прави нещо, особено нещо смислено, това ми действа като гориво – спирам да цикля над глупости, сядам си на задника и започвам бачкане по следващ проект. Това работи безотказно.
12. Кои са предпочитаните от вас хорър автори и защо?
Обичам Клайв Баркър, Хауърд Лъвкрафт, Джунджи Ито, Робърт МакКамън, Ричард Леймън, както и споменатите вече Линдквист и Кинг. Причините варират, но една ги обединява: умеят не само да разказват добре и да комуникират човешките фобии, фиксации и слабости, но и да създават убедителни и необятни митологии, в които искаш не просто да се разходиш, а да се изгубиш.
13. В бъдеще читателите да очакват ли хорър роман?
Вече работя над трета книга, която няма да е роман, но обещавам да разбуни духовете, щом излезе. За нещо по-обемно идеи има, но само времето ще покаже дали, кога и какво ще се случи.
14. Какво сте подготвили за почитателите на „Deja Book“ до края на годината? Издайте ни нещо.
Предстоят поне три атрактивни неща в следващите месеци, но още е рано да ги обявим. Ще направим всичко възможно обаче преди Хелоуин да пуснем поредната мистериозна страхотия на Малерман: „Unbury Carol“, която ще зарадва както почитателите на ужаса, така и феновете на уестърна. Гарантирам ви запомнящи се тръпки!