„С обич, завинаги, Лара Джийн“ – Джени Хан

(издателство „Ибис“, брой страници 280, цена 12,90 лв)

Ревю на „До всички момчета, които съм обичала“

Ревю на „P. S. Все още те обичам“

Когато миналото лято попадна в ръцете ми „До всички момчета, които съм обичала“, наистина не очаквах, че историята на Лара Джийн ще ми хареса. Една година по-късно затворих последната страница от третата книга „С обич, завинаги, Лара Джийн“, която прочетох със същото вълнение и ентусиазъм. В благодарностите си в края на книгата Джени Хан споменава, че не е възнамерявала да пише трета книга, което леко ме изненада, защото определено сладката и емоционална история на Лара Джийн заслужаваше да бъде приключена с убедителен край, който за щастие ние читателите получихме. Хареса ми, че авторката отново е вложила в сюжета онази емоционалност, индивидуалност и щипка хумор, които присъстваха и в останалите книги. Определено успях да се привържа към героите и сега, когато пиша това ревю, изпитвам лека носталгия, но съм сигурна, че един ден отново ще прочета трилогията, за да мога да се докосна и да изживея абсолютно всичко с любимите си герои.

„Можем ли с Питър да сме като тези две дървета – разделени и все пак докосващи се?
Защото мисля, че мога да бъда щастлива тук. Може би аз също се виждам тук.“

Действието в „С обич, завинаги, Лара Джийн“ се развива няколко месеца след края на втората книга. Връзката на Лара Джийн и Питър е по- стабилна от всякога, двамата са влюбени до уши, училището е към своя край и двамата нямат търпение да завършат, за да отидат в университета и да започнат един съвсем нов и вълнуващ живот. Но промените за Лара Джийн не спират до тук. Баща ѝ най- накрая е решил да промени живота си и само след няколко месеца ще се ожени за съседката им госпожица Ротсчайлд. Кити и Лара Джийн са на седмото небе от щастие, а вълнението за главната ни героиня е още по- голямо, защото на нея се пада задачата да организира подготовката за сватбата. Животът на Лара Джийн никога не е бил по- перфектен, но изведнъж нещата рязко се променят- бъдещето ѝ преминава в графа „неизвестно“, след завръщането на Марго за пролетната ваканция отношенията в семейство Сонг вървят по тънък лед и за капак на всичко Лара Джийн трябва да открие перфектната рецепта за перфектно изглеждащата шоколадова курабийка. Приятно е да се завърнеш в този шоколадово-драматичен свят на Лара Джийн.

Както вече може би сте подразбрали „С обич, завинаги, Лара Джийн“ слага край на един важен период за главната ни героиня- гимназията. В интерес на истината в първите няколко глави не се случваше абсолютно нищо, което леко ме притесни, защото това все пак е последна книга и трябва историята на Лара Джийн да завърши удовлетворяващо за читателите. Но в един момент нещата потръгнаха и започнаха да се случват толкова много интересни моменти и ситуации, че с нетърпение разгръщах страниците. Тук наблюдаваме още по- голямо израстване на Лара Джийн, което искрено ме зарадва. Ставахме свидетели на всички важни и нови решения, с които трябваше да се справя. Понякога действаше, като зряла жена, която знае кое е най- добро за нея, а понякога виждахме онова наивно момиче, което почитателите на поредицата обикнаха. Лара Джийн е една от най- харизматичните и непринудени героини, които съм срещала в тийн книгите. Тя е едно добро и скромно момиче, което държи адски много на семейството си. А готварските ѝ умения и най- вече невероятните кексчета, курабийки, торти и т.н., които правеше- с всички тези изкушения, няма как да не ти стане още по симпатична. Радвам се, че успях да бъда част от всички вълнения и преживявания, които съпровождаха Лара Джийн по време на историята- от  подготовката за бала, колебанието и страховете относно влизането в колежа до най- голямото събитие в семейство Сонг, а именно, увеличаването му с още един член. Определено авторката е успяла да завърши по най- перфектния начин вълнуващата и емоционална история на Лара Джийн.

„Всичко, което можеш да направиш, е просто да се радваш, хората да се радват един на друг, докато се имат.“

Питър Кавински- голямата любов на Лара Джийн, също заемаше централно място в историята. Бъдещето на Питър беше подсигурено под формата на желания колеж. Единственото, което трябваше да направи е да се концентрира върху спорта, за да бъде в по- голяма форма за предстоящите мачове. В живота му отново се появява баща му, който иска втори шанс за техните отношения, макар ѝ чрез постъпките си да не го заслужава. Макар в един момент отношенията на Лара Джийн и Питър да бяха на приливи и отливи, те постоянно показваха привързаността и обичта си един към друг. Чрез колежа, авторката е поставила връзката им на карта. А с това и идват многото неизвестни- дали връзката им ще издържи голямото разстояние; стрували си да пожертваш бъдещето си в името на любовта ?

Книгата нямаше да бъде това, което е без появата на останалите момичета Сонг, а именно Кити и Марго. Кити е вече пораснала, но все още си беше онова чаровно, остроумно и адски забавно хлапе, което винаги знаеше как да разведри всяка една емоционална ситуация. Кити е един от най- ярките персонажи, които направиха поредицата толкова забавна и скъпа за мен. Марго най- накрая е намерила любовта в лицето на едно мило и очарователно момче, което не спира да я прави щастлива. Но трудното за нея тепърва предстои, защото трябва да свиква с промените, които са настъпили в семейството ѝ в нейно отсъствие. Любовната история между бащата на момичетата и Трина, която впоследствие се превърна в една красива приказка, беше много свежо и романтично допълнение към историята. След като съвсем скоро Кити ще се окаже единственото момиче Сонг у дома, Трина определено ще бъде голяма опора за нея, а ѝ двете се разбираха толкова добре, че със сигурност забавните моменти в семейството ще са гарантирани.

„Да бъдеш уязвим, да допускаш хората до себе си, да бъдеш наранен… Всичко е част от това да бъдеш влюбен.“

„С обич, завинаги, Лара Джийн“ е възможно най- добрият край за историята на любимата ни Лара Джийн. Приятна, емоционална, вълнуваща и изпълнена с много усмивки историята отново ще ви пренесе в живота на Лара Джийн, който е изпълнен с нови трепети, вълнения и предстоящи изживявания. Лара Джийн за мен винаги ще си остане харизматичното и очарователно момиче, което обича книгите, романтичните моменти и печенето на кексчета и курабийки. Препоръчвам поредицата на всички романтични души и почитатели на YA жанра, защото книгите определено ще ви подарят незабравими, вълнуващи и трогателни моменти.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

„За мишките и хората“ – Джон Стайнбек

(издателство „Колибри“, брой страници 116, цена 9лв)

Джон Стайнбек безспорно е един от най- добрите и стойностни писатели на XX век. Всяка една негова творба е пропита с чувство, емоции, размисъл, поука и неведнъж ме е впечатлявало как абсолютно винаги успява да вкара в романите си толкова много теми, които да не изглеждат претрупано. „За мишките и хората“ е  малка повест, която се състои от скромните 116 страници, в които се съдържа толкова много мъдрост за живота, стига да се вникне в думите. В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Имате чувството, че до вас е седнал възрастен човек, който е видял много в живота (добро и лошо) и чрез приятелски, но в същото време и меланхоличен тон ви разказва за истинския живот.

“ Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“

Естествено, като в повечето романи на автора и в този централно място заема земята, но този път тя присъства, под формата на мираж. Действието в романа се развива в Соледад, близо до реката Салинанс. Стайнбек е роден по тези земи и това прави описанието на региона още по- достоверно и въздействащо. По отношение на пейзажните описания, за мен няма по- добър разказвач от Джон Стайнбек. Описва ги с такава лекота, че само след няколко прочетени изречения, имаш чувството, че си примерно в Салинас, вървиш по калдъръмените улички и поздравяваш минувачите- усещането е невероятно. Земята  заема изключително специално място в живота на Стайнбек, затова ѝ не се учудвам, че винаги я представя като отделен персонаж.

В романа се разказва за двамата най- добри приятели- Джордж и Лени. Двамата пътуват из западния щат, заработвайки по някой и друг долар от ферма на ферма, за да осъществят най- голямата си мечта- да има своя малка ферма. И двамата бленуват за една китна фермичка, в която да отглеждат плодотворна градина, зайчарник, малко кокошкици и една топла и уютна стаичка. За съжаление Лени е умствено изостанал мъж, но ѝ с нечовешка сила, която на моменти не може да обуздае. Въпреки това е по детски добър и наивен. Джордж от друга страна винаги се опитва да го закриля по бащински и се старае да го предпазва от неприятности, в които Лени доста често неволно се забърква. След поредната такава неприятност, двамата приятели попадат в новата ферма, в която същност ще се развие цялата история. Джордж е прекрасен и вдъхновяващ герой, дори и да осъзнава, че Лени му е само в тежест, той дава всичко от себе си, за да може да бъде приет в обществото. Лени беше едно малко момче в тялото на мъж, който имаше доста странен фетиш- да гушка малки космати животни, които често умъртвяваше. Останалите обитатели в ранчото, също бяха интересни и изключително майсторски изградени персонажи, които успяха да разкажат своята история. Идеалът за живот на Джордж и Лени е тяхната ферма, която може би символизира американската мечта. Мечтаното ранчо е просто илюзия, една замаскирана метафора за това колко невъзможна е американската мечта за подобен тип хора- бедняци, отритнати от съдбата.

“ Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

Първоначалното заглавие на романа е било „Нещо ще се случи“. И то наистина се случва. Вижда ме го на всяка страница в романа. Случва се и в момента, стига да успеем да го видим.

„За мишките и хората“ е трогателна и проникновена история, в която Джон Стайнбек внимателно изгражда един въздействащ финал, който никога няма да забравите. Една съкровена история за мечтите, които подсъзнателно знаем, че  никога няма да се превърнат в реалност, но въпреки това вярваме в тях. История стара колкото света за вечната борба между доброто и злото.

Десет любими филмови екранизации по книги

Любимите ми книги имат специално място в сърцето ми. Колкото и книги да прочета, винаги обичам да се връщам към някоя любима книга и отново да я препрочитам. И винаги се вълнувам, когато предстои екранизиране на любима книга. Затова в днешната публикация реших да ви споделя десет от най- любимите ми филмови екранизации на любими книги. Снимането на филми по книги от където и да погледнем си е нож с две остриета. Има толкова брилянтно написани книги, които са невъзможни за пресъздаване. А има ѝ посредствени книги, от които пък се създават доста добри и касови филми. Всички знаем, че в процеса на четене на дадена книга си изграждаме свое виждане за героите, обстановката, атмосферата и т.н. И поради тези причини гледането на филм по вече прочетена книга в повечето случаи води до разочарование. Има обаче и случаи, в които киното подпомага за по- добрата визуализация на книгата, като успява да предаде на филмовата версия плътност, специфика, цвят, по- мащабен поглед на самата история, които са липсвали на книгата. Но няма нищо по-хубаво, когато една книга е екранизирана по най- добрият и качествен начин.

 

„На изток от рая“ – Джон Стайнбек (1955)

„На изток от рая“ е книга, след която се чувстваш до някаква степен променен. В „На изток от рая“ Стайнбек влага и биографични моменти от своя живот. Действието в романа се развива в Салинас, родното място на автора. Освен това един от най- интересните и провокиращи женски персонажи в книгата е инспириран от образа на втората съпруга на автора и майка на двамата му сина – певицата Гуиндолин Когнър, която внезапно ги напуска. Друг важен биографичен момент в историята е проследяването с изключителна точност движението на два рода – тези на майката и бащата на Стайнбек. Базирайки се на американската история, на собствената си биография и своя житейски опит, Стайнбек изгражда един сложен и запомнящ се роман. „На изток от рая“ носи на писателя награда “Пулицър” през 1952г., а десет години по-късно и Нобелова награда за литература. Филмовата екранизация от 1955г. (която силно се надявам да остане единствена, защото такъв шедьовър е невъзможно да надмине) е под режисурата на великия Елиа Казан. . А Джеймс Дийн, който се превъплъщава в един от най- главните и значими образи в книгата е просто брилянтен. В едно интервю Елиа Казан споделя, че сцените с Джеймс Дийн в по- голямата си част са импровизирани (като актьорска игра). Дийн е бил доста своенравен и емоциолен  актьор, който категорично е отказвал да се вписва в каквито и да било холивудски шаблони. Тонът на гласа му, едва доловимите му жестове, крайното отчаяние на любов, което демонстрира, са даже впечатляващи от днешна гледна точка, а какво остава на фона на тогавашното кино. В една от най- паметните сцени, когато бащата на Кал отказва да приеме подаръка му, агонията и мъката в очите на Дийн е нещо, което няма как да забравиш, след като си го видял веднъж.

„Закуска в Тифани“ – Труман Капоти (1961)

Другата ми голяма филмова любов, след „На изток от рая“. Романтичната комедия от 1961г. получава няколко награди, сред които два Оскара, Грами и Донатело. Очарователната Одри Хепбърн се превъплъщава в ексцентричната Холи Голайтли, чиято роля се счита за най- запомнящата се в кариерата ѝ. Аз смятам, че ролята ѝ в „Римска ваканция“, също е впечатляваща. Холи Голайтли, млада, наивна, лекомислена и ексцентрична жена, която обича събиранията и се опитва да се впише в живота на богатото общество в Ню Йорк. Тя мечтае да се ожени за богат мъж и да има спокоен живот, както тя се изразява, като в бижутерийния магазин Тифани. Понякога тя закусва замечтана пред неговата витрина. В сградата, където тя живее се нанася млад писател, с който по стечение на обстоятелствата те завързват странно приятелство. Интересното е, че финалите на книгата и филма са коренно различни, но романтичната ми душа определено харесва този на филмовата екранизация.

„Лолита“ – Владимир Набоков (1997)

През годините се е случвало да искам да прочета книгата, но заради историята съм се отказала от прочита ѝ. Преди няколко седмици съвсем спонтанно реших да гледам филма от 1997 г. и той взе, че ми направи впечатление. Заради филма реших да прочета книгата и в момента съм в процес на издирване на качествено издание на „Лолита“. . Адаптацията на романа с участието на Джеръми Айрънс и дебютиращата Доминик Суейн получава положителни оценки от критиката. Лентата не събира големи приходи от прожекции и не успява да възвърне бюджета, изразходван за заснемането му. Причините за това се крият в цензурата, която в някои страни забранява излъчването на продукцията. Ролята на Лолита първоначално е предложена на Натали Портман. Актрисата отказва да изиграе този образ, заради своята религиозност и считайки сюжетът за греховен. „Лолита“ се разказва от Хумберт Хумберт, литератор, чиито мисли са обзети от „нимфетки“, както той нарича сексуално привлекателните момичета на възраст между девет и четиринадесет години. Тази мания по млади момичета се оказва, че е в резултат на неуспешен опит за връзка с детската си любов, Анабел Ли, преди преждевременната ѝ смърт от тиф. Хумберт намира въплъщението на своите мечти в образа на Лолита. Тя едновременно съчетава непохватността и детското поведение със способността да прелъстява. От творчеството на Набоков терминът „нимфетка“ се утвърждава по-късно в психологията.

„Джентълмените предпочитат блондинки“ – Анита Лус (1953)

Едва преди няколко месеца разбрах, че тази шеметно забавна класика всъщност е адаптирана по книга. Салонните певици Лорелай и Дороти поемат на трансатлантически круиз към Франция. Дороти се надява да открие симпатичен, мъжествен партньор, а Лорелай иска да среща богати мъже – при все че вече има богат годеник. Тя си харесва престарелия сър Франсис „Пиги“ Бийкман – притежател на диамантени мини, но неговата съпруга едва не потапя кораба, когато разбира, че диамантената й тиара е дадена на Лорелай. Дороти се увлича по Ърни Малоун, но открива, че той всъщност е нает от бащата на годеника на Лорелай, за да я дебне… Прословутата фраза Диамантите са най-добрият приятел на жените“ се е родила именно от тази класика. Един от най-известните кадри от филма е този, в който Мерилин Монро е с розова рокля, която е продадена през 2010 г. на търг за 310 хиляди долара. Музикалните комедии на Мерилин Монро винаги са били прелестно забавни, защото тя е идеалната актриса за подобни роли, а ѝ не трябваше да забравя удоволствието, с което изпълнява музикалните си сцени.

„Великият Гетсби“ – Франсис Скот Фицджералд (2013)

„Великият Гетсби“ е издаден за пръв път през 1925г. и е считан за най- известният роман на Скот Фицджералд. Романът разбива всички клишета и илюзии за така бленуваната „Американска мечта“, през „Ерата на джаза“. Освен това книгата е най- четеният роман, написан от американец, през 20 век. Но постиженията за този шедьовър не спират до тук – „Гетсби“ е филмиран цели четири пъти, като последната му филмова екранизация е през 2013г. с участието на Леонардо ди Каприо. Филмът е номиниран в две категории и печели две награди Оскар – за най-добър продукционен дизайн и най-добър дизайн на костюми. Едно от нещата, които харесвам от филмовата екранизация на книгата от 2013г.  е чудесният потбор на песни. И страшно много се радвам, че любимата ми Лана Дел Рей изпълнява основната песен във филма „Young and Beautiful“. Песента напълно е уловила меланхоличната атмосфера, а текста пресъздава романа до най- малкият детайл – толкова е красив!

„Шифърът на Леонардо“ – Дан Браун (2006)

Едва ли има човек, който да не е чувал за „Шифърът на Леонардо“. И именно той сложи срещата ми с творчеството на Дан Браун. Вместо да ви разказвам сюжета, ще посоча няколко любопитни факти. Правата за филма са откупени от Дан Браун за 6 милиона щатски долара. Ръководството на Лувъра дава разрешение за снимане на сцени в музея, докато Уестминстърско абатство отказва, както са отказани снимки и в църквата Свети Сулпиций. Катедралата Линкълн, която принадлежи на англиканската църква, се съгласява в нея да се заснеме част от филма, вместо в Уестминстърското абатство. Църквата получава 100 000 британски лири. Заснети са сцени и в Темпъл в Лондон. Въпреки че голяма част от филма е заснет във Франция, Лондон и Германия, има сцени, които са изцяло заснети в студио. В Pinewood Studio е изцяло пресъздаден интериорът на известната галерия в Лувъра, за да може екипът да снима далеч от безценните картини в музея.

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак (2013)

Тази книга едновременно ми стопли и разби сърцето със своята безкрайно истинска и трогателна история. Въпреки, че историята е изградена върху войната,романът в по голямата си част се съсредоточава в човешките взаимоотношения, любовта на едно малко момиче към книгите,приятелството и невинните души,които войната/смъртта взема в своите лапи. И макар да не се наблягаше толкова много на самата война, тя се усещаше в почти всяка страница, в изгубените надежди, в страхът в очите на хората, в пропиляните мечти…  Страшно много ми харесва атонацията на книгата, затова ѝ ще ви я споделя.

ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ – ТИ ЩЕ УМРЕШ.

Разказвачът на тази история е не друг, а Смъртта.
Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА:

едно момиче
*
известен брой думи
*
един акордеонист
*
няколко фанатични германци
*
един еврейски юмручен боец
*
и много кражби

И ОЩЕ НЕЩО ВАЖНО!
СМЪРТТА ЩЕ ПОСЕТИ КРАДЕЦА НА КНИГИ НА ТРИ ПЪТИ!

„Списъкът на Шиндлер“ – Томас Кинийли (1993)

В интерес на истината все още не съм чела книгата, но екранизацията е направена толкова емоционална и въздействаща, че не знам дали ще имам смелостта да прочета книгата. Американската филмова лента предава историята на немския бизнесмен Оскар Шиндлер, който по време на Втората световна война спасява над 1000 полски евреи от Холокоста на нацисткото правителство. Актьорският състав включва актьорите Лиъм Нийсън, Ралф Файнс и Бен Кингсли. Филмът завършва с цветни кадри как оцелелите евреи, придружавани от актьорите в лентата, поставят камъни на гроба на Оскар Шиндлер. През 1994 г. „Списъкът на Шиндлер“ става основният победител в 66-та  церемония на Оскарите, печелейки седем награди от общо 12, включително за „най-добър филм“, „най-добър сценарий“ и „най-добра режисура“ – първата такава награда в кариерата на Спилбърг.

„Нощ в музея“ – Милан Тренк (2006)

Преди няколко години, когато разглеждах секцията с намалени книги в книжарница „Хеликон“, попаднах на книгата „Нощ в музея“ и толкова се учудих, че филма е екранизиран по книга, че веднага си я закупих. „Нощ в музея“ е една от най- любимите ми филмови поредици. Във филма се разказва за една мистериозна египетска плоча, наречена Плочата на Акменра, чрез която в полунощ всички фигури в музея се съживяват. Главният герой е пазач и трябва да пази фигурите да не излизат извън музея защото, ако ги огрее слънчева светлина те стават на прах. Във филма се сприятелява с всички и те му се доверяват. В главната роля участва Бен Стилър. Създадени са още две части от поредицата: Нощ в музея 2: Битката за Смитсониан (2009) и Нощ в музея 3: Тайната на гробницата.

„Дяволът носи Прада“ – Лорън Уайзбъргър (2006)

Амбициозно момиче намира първата си работа в модно списание, в което властва чудовищна жена шеф. Сюжетът е разгърнат със завладяващ динамизъм. Работата се оказва кошмар благодарение на Миранда Пристли, редактора, чието име всички произнасят със страх и трепет! И има защо… Анди попада там, където господстват Прада, Армани и Версаче, а негови обитатели са невероятно стройни, убийствено стилни жени и красиви мъже. Светът на блясъка и на очарованието за младата Андреа е вгорчен от ужаса на усилието – ежедневно да угодиш на капризите на тиранична персона, която знае цената на успеха, и настойчиво изисква от другите пълно себеотдаване, много често граничещо с унижение. Въпросите – да продадеш ли душата си заради работа, за която мечтаят мнозина и какви са последствията от компромисите, звучат на фона на събития, които се случват в Ню Йорк. Във филма участват Ан Хатауей, в ролята на Андреа Сакс. Емили Блънт в ролята на първата асистентка на Прийстли. И Мерил Стрийп, която получава признание за изпълнението на ролята си на могъщата Миранда Прийстли е номинирана за Златен глобус.

 

„Елайза и нейните чудовища“ – Франческа Запия

(издателство „Ибис“, брой страници 308, цена 13,90 лв)

 

„Елайза и нейните чудовища“ е една съвременна тийн история, в която всеки тийнейджър на моменти би се припознал в нея. За мен историята на Елайза беше изключително вълнуваща и поучителна, защото съдържаше важни теми, над които е хубаво да се замислим. Най- силно в книгата беше застъпена темата за връзката между деца и родители. Авторката ни показва, че за да се изгради една такава стабилна връзка, трябва много търпение, разбиране, разговаряне и споделяне- и от двете страни. Другата тема, която много ми хареса, че е включена в книгата е тази за виртуалната „реалност“. Чрез съвсем простички примери Франческа Запия показва на читателите, че не трябва да се пристрастяваме към виртуалният свят, защото без да се усетим в един момент той може да ни погълне. Каквито ѝ възможности да ни предлага интернет, не трябва да забравяме, че истинският живот е много по- интересен и вълнуващ. Не трябва да забравяме да излизаме навън, да се радваме на красиви гледки, да общуваме с приятелите и родителите, защото един ден когато се обърнем назад, точно тези „незначителни“ моменти ще имат за нас най- голямо значение.

Хареса ми, че в романа бях включени разнообразни герои, като характери и всъщност това ги правеше толкова интересни и цветни. Хубаво е, когато може да се насладим на една богата палитра от герои. Франческа Запия е един от многото автори, с чието творчество успях да се запозная през тази година. Хареса ми приятният и непретенциозен стил на писане, който с лекота поддържаше интереса ми към историята през цялото време. Най- голяма изненада за мен в романа беше, че авторката е решила да включи комикса, който рисува главната ни героиня Елайза. Супер много ми допадна, че имаше история в историята- мисля, че досега не съм чела нищо подобно. Самият комикс беше представен, чрез красиви илюстрации, кратки диалози и с фрагменти от самата история. Определено романа успя да ме впечатли и се надявам скоро да видим и друга книга от авторката.

„В нашия свят има чудовища, но обикновено най- лошите живеят вътре в нас.“

Елайза е скромно и затворено момиче, което не обича да се набива на очи и през повечето време се справя чудесно с тази задача. Като повечето тийнеджъри и тя си има своите странности, които постепенно опознаваме в историята. В нея ми хареса, че не обичаше да се вписва в наложените социални рамки и заради това, понякога ставаше обект на подигравки от страна на нейните съученици. Понякога гимназията може да бъде адски гадно и некомфортно място. Елайза трудно общува с връстниците си и затова предпочита да бъде сама погълната от своите интереси, които остават неразбираеми за околните. Благодарение на богатата си фантазия Елайза е създала един прекрасен и вълнуващ свят, в който самата тя се чувства уютно- нейният комикс. За кратко време почитателите, които се припознават в нестандартните и интересни герои от комикса „Чудовищно море“ стават милиони. За Елайза това е нещо, което никога не е очаквала- милиони хора да харесат нещо твое, което си създал с толкова много труд, любов и отдаденост. Докато във виртуалния свят Елайза се чувства в свои води, то в реалния свят виждаме съсвем друга личност. Но г-ца Елайза Мърк съвсем скоро ще усети тръпката от това да живееш в реалният свят, а тази малка крачка ще породи редица от събития, които ще преобърнат изцяло възгледите ѝ за живота.

„Понякога предчувствието за нещо е много по- лошо от самото събитие, защото знаеш, че ще се случи, но не можеш да направиш нищо, за да го спреш.“

Уолъс е новото момче в училище, което ще влезе в живота на Елайза, като природна стихия. Той е от героите, които щом ги видиш е просто неизбежно да не харесаш. Уолъс беше странно хлапе- не обичаше да говори и като Елайза предпочиташе да живее в реалността, която сам си беше създал. Една от най- големите му страсти е тази към рисуването. Затова ѝ не е чудно, че е започнал свой фен-фикшън към един от най- популярните комикси „Чудовищно море“ (да, този, който принадлежи на нашата Елайза). Когато през един есенен ден двамата се запознават, клетото момче си няма ѝ на идея, че се е запознал със самата Лейди Съзвездие (никнейма, с който е известна Елайза в интернет пространството). За съжаление на Уолъс му се е наложило от съвсем рано да премине през тежък период от живота си, който донякъде е успял да превъзмогне. Когато беше в училището виждахме неговата сдържаност и липсата на каквито ѝ да е емоции. Но когато се намираше в компанията на хората, които обичаше ( приятелите и семейството) се превръщаше в едно лъчезарно, весело и забавно момче, което обича да играе футбол, да рисува и да пише (имаше невероятно красив почерк). Именно това скромно и интелигентно момче успя да отвори очите на Елайза за важните неща в живота, които тя така усърдно винаги е игнорирала. Доста пъти, когато самата тя се разпадаше на парченца, той винаги бе до нея, готов да я подкрепи и отново да я изправи на крака.

„Може би е нормално. Нещата, които обичаме най-много, са  тези, които оставят най-големите празнини.“

Относно второстепенните герои- всички те бяха толкова очарователни, че няма как да не им отделя няколко изречения. Макс и Еми бяха най- добрите приятели на Елайза. Запознават се в интернет, а причината е общата им страст към „Чудовищно море“. Тримата бързо се сприятеляват и въпреки, че никога не са се виждали на живо си бяха едно малко сплотено семейство. Двамата по- малки братя на Елайза- Съли и Чърч, също придаваха много приятна цветна нотка на историята. В интерес на истината, двете хлапета доста често се държаха гадно и неуважително към Елайза, но към края на историята, когато се застъпиха за нея показаха истинските си чувства към нея- любов, гордост и безкрайно уважение. Приятелите на Уолъс също допринесоха за разчупената и интересна история.

„Елайза и нейните чудовища“ е една нетипична тийн история, която ни показва, че истинската страна на живота е много по- вълнуваща, интересна и цветна. Историята чрез нагледни примери ни показва, че не трябва толкова много да се вглъбяваме в технологиите, защото рискуваме да изчезнем в тях. Историята на Елайза ни учи как да не пропиляваме малките радости от живота, да обичаме това което правим, да комуникираме повече с близките си хора, защото животът е само един и трябва да го изживеем с колкото се може повече истински спомени.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

Юли в книги и музика

Юли е вече зад гърба ни и това означава, че е време да ви споделя книжните и музикалните си преживявания. Изминалият месец беше доста лежерен в книжно отношение, а ѝ в блога не бях много активна, но се надявам през август да получа нужното ми вдъхновение, за да завърша някои запланувани публикации. Надявам се август да бъде един прекрасен и слънчев (това е важно да се отбележи) летен месец и да успее да ме изкара от лееекия книжен застой. И без повече излишни приказки нека да започваме с основните теми на тази публикация.

През юли се сдобих със съвсем скромна книжна купчинка, която се състои от три книги, за което много се радвам, защото имам доста натрупвани книги, които ме очакват да ги прочета. Първата книга, с която се сдобих беше „Каравал“ на Стефани Гарбър, която всъщност си бях поръчала в края на юни. Втората книга, която се присъедини към библиотеката ми е „Не е препоръчително да се обиждат котки“ на Елена Михалкова. Книгата е много интересна, а котката определено внася много забава в историята. И последната книга е едно от новите заглавия на издателство „Ибис“, а именно „Елайза и нейните чудовища“ на Франческа Запия. За книгата съм с все още смесени чувства и затова забавям ревюто ѝ- искам преди да започна да го пиша, мнението ми за книгата да бъде максимално ясно. Като цяло историята е хубава, замисъла е оригинален ( особено това с комикса), но нещо в историята ми липсваше. Това бяха книжните ми придобивки за изминалия месец. През август съм запланувала 2-3 книжни покупки, които искам от доста дълго време.

Въпреки книжният ми застой, все пак успях да прочета четири книги. Стартирах месеца с криминалната комедия „Не е препоръчително да се обиждат котки“. Толкова много на книга отдавна не се бях смяла и забавлявала и за да се уверите сами, погледнете избраните цитати в ревюто ми, което може да прочетете ТУК . След нея реших да прочета „За мишките и хората“ на любимият ми Джон Стайнбек. За пореден път съм възхитена от негово произведение. Книгата е много малка, но в себе си съдържа толкова много поука, замисъл и човечност. Към ревютата на класически произведения подхождам с изключително много внимание, затова и все още се забавям с ревюто. Следващата книга беше „Елайза и нейните чудовища“, за която тръгнах с големи очаквания, които в по-голямата си част не се изпълниха. И последната книга е един исторически приключенски роман, в който главен герой е вечният изкусител Джакомо Казанова. „Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ всъщност не очаквах толкова много да ми хареса, защото не си падам много по такъв тип книги, но е факт, че ми хареса. Повече за книгата ще прочетете ТУК .

 

МУЗИКА:

1. Няма как да не започна с това супер готино и вдъхновяващо парче от очарователната Ариана Гранде.

2. Тази песен е едно свежо допълнение към летните месеци.

3. Добре им се получават колаборациите на момичетата от Little Mix.

4. Отново супер приятна песен от Шакира и Малума.

5. Свежо, лятно и танцувално парче.

„Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ – Матео Струкул

(издателство „Ера“, брой страници 316, цена 17 лв)

В този изключително интригуващ приключенски роман проследяваме част от живота на една от най- харизматичните и скандални исторически личности- Джакомо Казанова. И до днес името на Казанова е все така актуално и е символ на изкусен кавалер и съблазнител, но зад тази бляскава фасада, всъщност Джакомо е всестранно развита личност, която именно Матео Струкул е решил да представи в своя роман. Търговец, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник, писател (автор е на над двадесет книги и няколко пиеси), а също и преводач са само малка част от уменията, които е притежавал един от най- романтичните образи в световната история- ненадминатият Казанова. За образа, който е решил да представи в романи си, авторът споделя следното: „Моят Казанова се ражда от желанието да възстановя целостта на тази личност, една от най-интересните, съществували в световен мащаб. Животът му не е бил безпроблемен, но въпреки това той е бил пътешественик, поклонник на изкуствата, уважавал е традиции и нрави, различни от неговите. Разбира се, бил е съблазнител. Но това е само един аспект от личността му.”. До момента не бях попадала на книга за Казанова ( или просто аз самата, не съм търсила целенасочено), но ми беше много приятно и любопитно да се запозная, макар ѝ с малка част от вълнуващия живот, който е водил. Авторът определено се е постарал максимално добре да ни потопи в един интересен исторически период (1755г. – 1756г.), така че да не натоварва излишно читателя, но същевременно да прикове вниманието му, чрез изкусно представени описания. Хареса ми, че историческите факти и историите инспирирани от въображението на автора бяха добре балансирани и съчетани по най- добрият начин. Писателят винаги проучва добре фактологията за романите си, на което се дължи и успехът на предишни негови произведения. Ако харесвате историческите приключенски романи, то тази история за Казанова съм сигурна, че ще ви допадне.

„Усмихна се, но в душата му нямаше радост. Само горчива тъга, като виждаше колко низко е паднала любимата му Венеция. Разпусната, безсрамна, корумпирана и застинала, докато цяла Европа точеше оръжия, предвкусвайки деня, в който ще напише думата „край“ върху Серенисима.“

Венеция през XVIII век е била град- институция. Венеция никога не е била толкова съблазнителна, приканваща към грехове във всякакви аспекти и в същото време толкова безмилостна към всеки, който е дръзнал да я докосне. В това несигурно време в града, след дълго странстване току-що се е завърнал Казанова. Сред мрачните канали на опияняващо красивата Венеция, разврата, който цари от нея на всеки ъгъл и политическите кроежи, които се готвят, Джакомо Казанова никога не се е чувствал толкова добре и уютно у дома си- в неговата Венеция. Не след дълго Джакомо получава тайнствена покана от непознатата за него графиня фон Щайнберг. Графинята отправя едно дръзко и съблазнително предизвикателство, което няма как да не подразни вечния авантюристичен дух на Казанова. Предизвикателството е съвсем просто: той трябва да съблазни дъщерята на един от най- влиятелните мъже във Венеция, а в замяна ще получи самата графиня. За Казанова това предложение е супер примамливо, а както се досещате и съвсем лесно изпълнимо, предвид славата му на изкусен съблазнител. Без да се замисля Джакомо приема облога, като в него единствено вижда само игра, с която ще се забавлява временно. Но след поредица от злощастни събития и интриги Джакомо Казанова разбира, че е станал жертва на добре обмислен план, в който на карта е заложен живота му.

„Нищо не свързва хората така, както омразата. И онази злоба, завист, подли чувства, натрупали се дълбоко в черните сърца, бяха мощно оръжие против Казанова, разбира се, ала също и срещу фракцията, която му симпатизираше.“

 

Историята се чете изключително леко и приятно, а картината, която е успял да пресъздаде автора наистина те пренася в онова приключенско време. Книгата, макар ѝ малка по обем е успяла да съчетае най- отличаващите се черти от характера на Казанова, чрез които неговият образ става по- плътен и успяваме да го опознаем една идея по- добре. В хода на историята читателите ставаме свидетели на любовните му похождения, но ако се вгледаме отвъд тях ще видим по- дълбок замисъл. Сюжетът постепенно се развива в цялата си палитра от нюанси, които ни представят бурният живот на Казанова. Матео Струкул е подходил към своя образ на Джакомо Казанова с изключителна прецизност и отдаденост и най- много ми хареса, че всъщност нищо не му е спестил, а го е представил като обикновен човек- несъвършен, на моменти лекомислен, чувствителен, борбен, емоционален, сприхав… просто човек.

„Приемаше с отворени обятия живота такъв, какъвто дойде: това беше неговото победно оръжие.“

„Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ представя живота на една от най- харизматичните и авантюристични личности Джакомо Казанова. Един живот изпълнен със съблазън, страст, увлечения, битки, приключения и болка. Името на Казанова се е превърнало в нарицателно за изкусен съблазнител, но в романа си Матео Струкул е решил да ни покаже другата непозната страна на Джакомо, която за мен беше по- интересната. В този кратък времеви период, в който се развива историята ще станем свидетели на един преломен момент в живота на Джакомо Казанова, който ще предопредели по нататъшният му живот. Един малък факт: Джакомо Казанова завършва живота си като библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!