„Творческо писане за мечтатели“ – Росела Калабро

(издателство „Ера“, брой страници 264, цена 16лв)

Tvorchesko pisane za mechtateli-1538729832

„Творческо писане за мечтатели“ е симпатична и вдъхновяваща история за онези най- съкровени мечти, които винаги сме искали да сбъднем, но по една или друга причина сме заровили дълбоко в себе си. Ако очаквате, че книгата е вид наръчник по творческо писане, то сте на път да сгрешите. За мен книгата е вид наръчник „как да сбъднем мечтите си“ и то доста успешно и нагледно представен. Не знам , дали ще се влюбите в историята, героите или стила на писане на авторката, но съм уверена на 100%, че ще се влюбите в уютната и стилна кафе- книжарница, която е основното място, в което се развива нашата история. Един от плюсовете на историята за мен беше стила на писане на Росела Калабро- изчистен, ненатрапчив и изпълнен с умерена доза сарказъм, който неведнъж ще ви докара усмивки. Освен това ще се насладите и на куп вдъхновяващи и смислени цитати, които със сигурност ще искате да си подчертаете ( но само с молив 😉 ). Авторката се е постарала да включи в книгата си истински и пълнокръвни персонажи, които бихте припознали в приятели, близки или дори в самия себе си. Като всеки автор и Росела Калабро не е пропуснала да добави частичка от себе си в персонажите- любовта към книгите, печенето на сладкиши и боядисването са само малка част от нейната личност, които ще срещнете в героите. Ако си търсите книга, която да ви зареди с положителна енергия и вдъхновение, но без да звучи твърде сладникаво и комерсиално, то това синьо съкровище е точно за вас.

„Животът на човека е дневник, в който той би искал да напише един разказ, а написва съвсем друг.“

A179owBfRULГлавната ни героиня Петра- зряла и здраво стъпила на земята жена, собственичка на уютна кафе-книжарница, която по кармични стечения на обстоятелствата се превръща в централно място, в което ще се провеждат уроците по творческо писане, водени от чаровния синеок Дилън Алтиери. Учениците в групата са само четирима, но всеки един от тях подхожда към уроците с отговорност, внимание и много отдаденост. Уроците по творческо писане се оказват изключително цветен и забавен момент от иначе скучното, сиво, а понякога и самотно ежедневие на героите ни. Бланш е очарователно и скромно младо момиче, което въпреки недоволството от страна на родителите си е решила да изкарва прехраната си, като боядисва домовете на хората. А цветовете, с които решава да боядисва ѝ биват нашепвани от самите стени. Линда отдавна напуснала родния си Еквадор, работи като домашна помощница и детегледачка, а в свободното си време шие кукли от стари дрехи, които се надява един ден да превърне в успешен бизнес. Петра зряла жена, отказала се завинаги от мъжете (поне така си мисли) ме забавляваше изключително много с изключителния си сърказъм за нещата от живота и самоиронията, която прояваше към себе си. Армандо е възрастен мъж, който от дълги години живее сам. По професия е лекар, но най- голямата му мечта, за която цял живот е копнял е да танцува. Заедно с ексцентричния и изключително харизматичен (да не забравим и синеок) учител Дилън ще се впуснат във вълшебния свят на книгите, ще научат, че книгите могат да говорят, ще се изправят пред най- големите си мечти и страхове, за да усетят вкуса на малките победи, които неизменно са част от „чудото“ наречено живот.

„Ала с годините научих, че да съдиш другите, е глагол, който не изразява добро действие. Не знаем какво носи всеки в сърцето си, не познаваме достатъчно хората, затова винаги трябва да оставяме отворен прозорец към тях, за да влиза чист въздух, нови мисли, допълнителна информация. Вместо това често държим този прозорец затворен, даже заключен, и застоялият въздух трови и нашите мисли.“

tumblr_static_tumblr_static__640

Както вече споменах историята изобилства от вдъхновяващи цитати, споменават се куп любими автори и книги, а отличаващите се един от друг персонажи, определено спомагат за още по- колоритната и необикновена история. Харесаха ми метафорите, които авторката умело е втъкала в сюжета, а чувството ѝ за хумор, което си личи най-вече в героинята ѝ Петра и богатото ѝ въображение успешно ме накараха да се забавлявам, и да се чувствам комфортно, докато четях книгата. Допадна ми идеята, че вещите също имат живот и ако се вслушаме в тях, може да открием много истини, които да ни насочат в правилната посока, в постигането на мечтите ни. Тази идея ни е представена от учителя Дилън, който караше четиримата ученици да мислят креативно и да излизат извън рамките на познатото ни (доста трудна задача за Петра). Дилън им показа, че да имат богато въображение далеч не е страшно, страшно е да нямаш мечти, които да преследваш.

„Мечтите могат да бъдат амбициозни и скромни, големи и малки; мечти, за чието сбъдване стига едно щракване с пръсти; и други, за които е нужно съдействието на поне две паралелни вселени, седем крилати дракона, армия от феи и значително количество тежка дрога.“

„Творческо писане за мечтатели“ е изключително очарователна и вдъхновяваща история, която чрез множество положителни примери ще ви покаже, че чрез малко повече постоянство мечтите се сбъдват, а защо не ѝ да ви насърчи да сбъднете и вашата съкровена мечта. История за петима души с различни житейски истории, които чрез любовта си към книгите се сприятеляват, докато се стремят към своя щастлив край.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!

IMG_20181115_095602_656

 

Блог- интервю с К. А. Тъкър за романа ѝ „Забравена истина” и предизвикателствата да си писател

45721853_2487911051235889_1058168998434177024_n

К. А. Тъкър е сравнително нов автор сред българските читатели, но благодарение на издателство „Ибис“, които издадоха „Забравена истина“, авторката с лекота успя да спечели вниманието и симпатиите на читателите. В началото на месеца излезе „Погребани тайни“, която определено дава заявка за един добър романтичен трилър. Издателство „Ибис“ решиха да изненадат почитателите на авторката с едно готино интервю, в което участват няколко български блогъри. Имах честта да бъда една от поканените блогърки, за което сърдечно благодаря на издателството. Интервюто също може да прочетете в блога на „Ибис“ ТУК .

Въпросите зададоха:
Христина (Hrisilandia) – http://hrisilandia.com/
Теодора (The Bilingual Reader) – https://thebilingualreader1.blogspot.com/
Силвия (My Book are my world) – https://mybooksaremyworldblog.wordpress.com/

Христина, Hrisilandia: В “Забравена истина“ разказвате историята, като редувате минало и настояще. Коя история ви хрумна първо и как протече самото писане – с коя започнахте?
К. А. Тъкър: Сънувах една нощ момиче, което беше пребито и в кръв, вървящо по изоставен път, покрит със сняг. Яркият контраст между искрящата от белота околност и пурпурните капки кръв, които се събират в малки локвички и замръзват, е това, което се е запечатало най-силно. Това е мястото, където историята започва за мен и аз я развих назад, отговаряйки на въпросите как се е озовала там и кой я намира. Имаше доста напред и назад между миналото и настоящето. Работех по двете сюжетни линии едновременно.

Христина, Hrisilandia: Имате книги, които са в романтичния жанр, но и такива, които са по-скоро трилър и съспенс. Кои предпочитате да пишете?
К. А. Тъкър: Винаги трябва да включа любовна история, независимо от сюжета, който пиша. Без нея разказът сякаш изглежда не както трябва или непълен. Но дори и моите романтични романи съдържат силни второстепенни сюжетни линии, включващи семейна динамика или други лични предизвикателства, а аз се опитвам да вмъкна напрегнат съспенс винаги, когато мога. Писането на истории, които включват престъпление или престъпници е вълнуващо за мен, но имам нужда от почивка след създаването на такива. Затова не мога да избера. Наслаждавам се да пиша и двете, в зависимост от настроението. Но те винаги ТРЯБВА да имат романтичен елемент.

Христина, Hrisilandia: Как протича един ваш „работен“ ден? Имате ли някакви писателски ритуали за мотивация и вдъхновение?
К. А. Тъкър: Аз съм създание на рутината. Ставам, приготвям децата за училище и тогава сядам да пиша в моя офис, с чаша кафе, отговарям на имейли и други административни неща, и чак тогава пиша. Понякога думите се изливат лесно, но повечето пъти (особено при първата чернова) се налага да ги изтръгвам. Обичам да слушам музика, докато пиша първите си чернови. Това е моята мотивация. Намирам песен, която определя настроението за книгата или сцената и я оставям да се върти многократно.

Христина, Hrisilandia: Вярвате ли в любовта от пръв поглед? Или в сродните души?
К. А. Тъкър: Вярвам в страстта от пръв поглед, с обещание за любов. Този момент, в който се влюбваш в това, което виждаш и чуваш, и се надяваш, че всичко друго, което ще научиш за този човек, кой е той, ще бъде също така завладяващо. Не вярвам в сродните души. Или по-скоро не вярвам, че има само един-единствен човек за теб през целия ти живот.

Христина, Hrisilandia: Какво четете в свободното си време? Кои са любимите ви автори и книги?
К. А. Тъкър: Чета от всичко по малко. ОБОЖАВАМ фентъзито. Любимата ми поредица е „Песен за огън и лед“ от Джордж Р. Р. Мартин. Много харесвам и поредицата „Стъкленият трон“ от Сара Дж. Маас. Чета много любовни романи (изненада!). Някои от моите любими авторки на любовни романи в последно време са Кристина Лорен, Ейми Хармън и Сали Торн, но се наслаждавам на всичко със силни характери, завладяващ стил и добре изграден сюжет.

Христина, Hrisilandia: Ако не бяхте писател, каква щяхте да бъдете?
К. А. Тъкър: Вероятно все още щях да работа в корпоративния свят, където прекарах тринайсет години, преди да направя огромната крачка към писателската професия.

Теодора, The Bilingual Reader: В „Забравена истина“ главната героиня Уотър е жертва на домашно насилие – психическо и физическо. Това очевидно е трудна и деликатна тема за разглеждане. Също така е тема, която задължава авторът да се отнесе подобаващо към всички жертви на домашно насилие. Чувствахте ли в някакъв момент от създаването на романа подобен натиск?
К. А. Тъкър: Не избягвам тежки теми, когато пиша, но се опитвам да ги предам по-подходящ начин и с деликатност. Вярвам силно в идеята, че има нужда да си бил на мястото на някого, за да разбереш напълно през какво преминава. Историите са един от начините за това. По отношение на темата за домашното насилие, най-честият въпрос, задаван от хората, които не са преживели този ужас, е „Защо тя просто не си тръгне?“ В „Забравена истина“ се опитах да пресъздам ситуацията, така че читателят да се замисли и да си каже: „О, ето защо“. Със сигурност историята в романа е доста по-сурова и много от жертвите на домашно насилие страдат при по-обикновени обстоятелства. Прекарах доста време в четене на случаи на домашно насилие и в разговори с хора, които работят в тази сфера. Да бъдеш въвлечен напълно в тази реалност и после да се опиташ да я пресъздадеш във въображаема история може да те отведе на много мрачно място. „Забравена истина“ беше такова мрачно място за мен.

Теодора, The Bilingual Reader: В свои предишни интервюта споделяте, че любимата ви част от писането на нова книга е редакцията. Но преди този славен момент вероятно има доста за проучване. Какво включваше проучването ви за „Забравена истина“? Свързахте ли се с жертви на домашно насилие или специалисти, занимаващи се с травма на мозъка и психология?
К. А. Тъкър: Винаги се опитвам да говоря с експерти, когато правя изследвания по дадена тема за романите си. За „Забравена истина“ се свързах с жена, която управлява подслон за жени, жертви на домашно насилие. Тя ми предостави много информация, базирана на истински случаи. Говорих също така и с лекар (който е и писател, така че изтърпя всички мои хипотетични въпроси).

Теодора, The Bilingual Reader: Страстта към колите буквално се лее от страниците на „Забравена истина“, по начина по който са описани в детайли. Вие любител на коли ли сте?
К. А. Тъкър: Изобщо не съм любител на коли. Моите изисквания са да ме закара от точка А до точка Б, без да се счупи на изоставен път по средата на нощта (което ми се е случвало). Но признавам, че има нещо пленително и секси в бързите, мощни коли.

Теодора, The Bilingual Reader: Аудио книгата на „Забравена истина“ се чете от Джош Гудман и Елизабет Луиз, които са невероятни и според мен гласовете им пасват идеално на героите. Как протича избора на това кой ще чете, и като автор имате ли право да участвате в този процес?
К. А. Тъкър: Всъщност нямам никакво участие в избора на тези, които четат моите аудио книги (издателят ми се занимава с това) и никога дори не съм ги слушала! Никога не съм слушала която и да е от моите аудио книги. Да слушам как някой чете думите, които съм написала, ме кара да се чувствам неудобно. Но от много мои читатели съм получила отзиви, че Джош Гудман и Елизабет Луиз са невероятни и съм благодарна за това.

Силвия, My books are My world: Според вас какъв път изминава Уотър от началото до края на историята? Как се разви нейният образ?
К. А. Тъкър: Уотър е от хората, които са тихи, но силни. Тя се научи да извлича най-доброто от нейната тежка ситуация. Никога не бих я помислила за слаба. Но също така тя не знае какво е да имаш подкрепата на семейството и приятелите си, преди Джеси да се появи в живота ѝ. Тази помощ беше това, от което имаше нужда, за да се освободи. Именно усещането за семейство е това, което напълно разви характера на Уотър.

Силвия, My books are My world: Щастливите развръзки най-добрият завършек ли са за една книга?
К. А. Тъкър: За моите читатели щастливият край е единствения начин да завърша роман. Бих си имала неприятности с тях, ако не им осигуря такъв, дори и ако е „щастливи засега“, а не „заживели щастливо до края на дните си“.

Силвия, My books are My world: Какви са предизвикателствата от това да бъдете писател?
К. А. Тъкър: О, това е обширен въпрос, такъв който би могъл да отнеме дни да отговоря. В допълнение, той би бил уникален за всеки писател. Но аз ще се съсредоточа на онова, с което се сблъсква всеки писател (освен ако няма екип от асистенти, бавачки, домашни помощници и готвачи, а ви гарантирам, че това не е често срещано).
С една дума: Баланс

Да намериш точния баланс между живеенето в измисления свят и реалния, е предизвикателство, което изключително ме тормози. Склонна съм да се потопя в моята история докато пиша. Справям се по-добре, когато имам по-големи времеви отрязъци, за да се фокусирам, без разсейване. Когато пиша и имам краен срок (което се случва през цялото време) тези големи отрязъци от време са ми необходими ежедневно. Но аз имам семейство и истински живот, които често прекъсват това. Да приготвя децата за училище, домашните задължения, часове при лекаря, хокейни мачове – тези неща не изчезват. Имам съпруг, който ме подкрепя, но и той може да помогне донякъде. Разбира се, бих могла да прескоча чистенето на къщата (най-малкото ми дете всъщност се наслаждава на това да чисти с прахосмукачката и аз се възползвам), но има много неща, които не мога да пропусна. Не искам да изпусна живота на моите деца. Имам късмет сега, че мога да пиша на пълен работен ден. Имаше време, когато бях с две малки деца и изискваща работа на пълен работен ден и аз пишех вечерите и уикендите като хоби. Това е положението за много писатели днес и аз ги поздравявам, че се справят.

Да намериш баланса между творческата и бизнес страната е предизвикателство. Дори и с издател, който се грижи за издаването на твоята книга, все още си зает с отговаряне на имейли, даване на потвърждения, редактиране и преработване (и пак редактиране). Социалните мрежи са по-важни от когато и да е било в света на книгоиздаването, тъй като бюджетът за маркетинг намалява, книжарници затварят, а онлайн маркетингът се развива. Мога да седна на компютъра си сутринта и лесно да изгубя цял ден в писане, преди да го осъзная, прекарвайки часове обновявайки моя уебсайт и промотирайки книгите си онлайн. Като писател трябва да намериш баланса, който ти позволява да пишеш. Ако не пишеш, няма какво да промотираш.

Линк към „Забравена истина“: http://ibis.bg/zabravena-istina.html

Линк към „Погребани тайни“: http://ibis.bg/pogrebani-taini.html

Любими цитати от книги: „За мишките и хората“ – Джон Стайнбек

Джон Стайнбек безспорно е един от най- добрите и стойностни писатели на XX век. Всяка една негова творба е пропита с чувство, емоции, размисъл, поука и неведнъж ме е впечатлявало как абсолютно винаги успява да вкара в романите си толкова много теми, които да не изглеждат претрупано. „За мишките и хората“ е  малка повест, която се състои от скромните 116 страници, в които се съдържа толкова много мъдрост за живота, стига да се вникне в думите. В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Затова в днешната публикация съм избрала десетте най-добри и впечатляващи цитата от тази вечна класика.

1. „Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”

2. „— Но при нас е друго! — намеси се Лени. — А защо? Защото… защото аз си имам приятел да се грижи за мене, и ти си имаш приятел да се грижи за тебе — ето защо.

3. „И най-добрите помисли на мишките и хората пораждат често само теглила и горести.

4. “ — Къде отиваме, Джордж? Дребничкият дръпна надолу периферията на шапката си и изгледа сърдито Лени.

— Значи, забрави вече, тъй ли? Пак трябва да ти обяснявам, нали? Съвсем си смахнат, бога ми. — Забравих — каза тихо Лени. — Мъчих се да не забравя, Джордж. Ей богу, мъчих се, но… — Добре де, добре. Ще ти кажа пак. То нали друга работа си нямам. Цял живот ще ти обяснявам разни неща, ти ще ги забравяш, а аз пак ще ти обяснявам.“

5. „Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

6. „Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“

7. „Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата.Но те й отговорили:

„Капанът за мишки е твой проблем, не наш!“

Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението.

И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой.“

8. “ — Къде отиваме, Джордж? Дребничкият дръпна надолу периферията на шапката си и изгледа сърдито Лени.

— Значи, забрави вече, тъй ли? Пак трябва да ти обяснявам, нали? Съвсем си смахнат, бога ми. — Забравих — каза тихо Лени. — Мъчих се да не забравя, Джордж. Ей богу, мъчих се, но… — Добре де, добре. Ще ти кажа пак. То нали друга работа си нямам. Цял живот ще ти обяснявам разни неща, ти ще ги забравяш, а аз пак ще ти обяснявам.“

9. „Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина.“

10. “ Червената жар вече гаснеше. От насрещния баир се обади койот, а от другата страна на реката му отвърна куче. Полъхна нощен ветрец и чинаровите листа зашепнаха.“

 

35923511_1828101700560844_7176500282686177280_n

Септември и октомври в книги и музика

Септември и октомври отлетяха толкова бързо и неусетно, че все още не мога да повярвам, че приближаваме края и на тази година. Есента е в разгара си, а едни от най- хубавите празници съвсем скоро ще настъпят. В пореден пост вече отново ще повторя, но обожавам есента и всичко свързано с нея. В момента уличките са изпъстрени с килими от листа и ми е толкова хубаво да ги гледам. Обожавам топлите (студените със сигурност Не!) дни, когато спокойно мога да се разхождам сред природата и да прочитам няколко страници от настоящата си книга, някъде на спокойствие, а единствената компания да са ми прелитащите врабчета и топлите слънчеви лъчи. След кратко затишие е време отново да се завърна към писането на ревюта, публикации и тагове.

Книжни покупки през септември

Септември за мен беше доста разнообразен от към книжни покупки. Първата книга, която се присъедини към библиотеката ми беше „Морската карта“ на Артуро Перес-Реверте. Това ще ми бъде първа среща с творчеството на автора и нямам търпение да стигна и до тази книга. „Вселената на раменете ми“ от Дженифър Нивън пък бе една страхотна книжна покупка, която си взех само за 5лв. и то чисто нова. Неведнъж съм казвала, че обожавам „Всички наши места“ (другата книга на авторката, която е издадена на български) и ще ми бъде интересно да видя как се е справила в тази книга. „Легендата“ – така дългоочакваното от мен продължение на „Каравал“ беше следващата логична покупка. Книгата много ми хареса и се надявам съвсем скоро да споделя мнението си за нея с вас. „Марсианецът“ от Анди Уеър си я бях набелязала от толкова дълго време и толкова много се радвам, че най- накрая я притежавам. Нея също си я взех на скромната цена от 5лв. „Забравена истина“ е още една от книгите, които нямах търпение да прочета. Една истински докосваща история, която вярвам, че ще се хареса на читателите на любовния жанр. И последната ми книжна придобивка за месеца беше сборника от разкази „Бих умрял за теб и други изгубени истории“ от Скот Фицджералд. Изданието е толкова красиво, че макар да го притежавам повече от месец, не спирам да му се радвам всеки ден. Книгата съм си я оставила за прочит през декември.

IMG_20181102_112925_470

Прочетено през септември

Септември не беше силен от към прочетени книги, но въпреки това и малкото, които успях да прочета ми харесаха супер много. Стартирах месеца със „Сборище на сенки“, която по неизвестни за мен причини отлагах доста време. Книгата е много добро продължение на „Четирите цвята на магията“, а непредсказуемите обрати, които се случиха ме оставиха с отворена уста. Надявам се издателство „Емас“ скоро да ни зарадват с третата част, защото съм сигурна, че ще бъде епична. След нея продължих с „Легендата“, в която нямах търпение да се потопя. Авторката отново ни е представила един омагьосващ свят, в който нищо, ама нищо не е такова каквото изглежда. Научаваме и самоличността на Легендата, която лично за мен не беше голяма изненада, но имайки предвид, че нищо не е такова каквото изглежда, няма да се учудя, ако Легендата се окаже някой друг персонаж. За съжаление третата част ще излезе следващата година. И последната книга, която прочетох през септември бе „Забравена истина“. Хареса ми стила на авторката, интереса към историята се поддържаше през цялото време, нямаше излишни описания, а героите бяха толкова истински и пълнокръвно изградени, че несъмнено ще се привържите към тях.

IMG_20181102_112421_297

Книжни покупки през октомври

Октомври също беше силен от към книжни придобивки и успех да се сдобия с осем (надявам се) хубави книги. „Лолита“ от Владимир Набоков си я бях набелязала от няколко месеца, но все не намирах изданието, което искам, а именно това на издателство „Труд“, което е с твърди корици. Е, вече книгата е при мен и отново на цена от само 5лв. Следващото книжно изкушение е криминалето „Мозайка от убийства“ от Антъни Хоровиц, което се надявам да прочета през този месец. От издателство „Егмонт“ ме зарадваха с две от новите им книги- „Цирцея“ и „Евърлес“, за което много им благодаря. „Ти си нощта“ ме привлече с вълшебната си черна корица. Не знам много за историята, но съвсем скоро предстои да се запозная с нея. Още с вдъхновяващото си и позитивно заглавие „Творческо писане за мечтатели“ нямаше как да не се присъедини към библиотеката ми. „Хартиени сърца“ от Али Новак е дългоочакваното продължение на тийн поредицата „Сърца за разбиване“ на издателство „Ибис“. Последната книга, с която се сдобих всъщност я спечелих от фейсбук групата „Чета и трупам лавици с книги“, а именно „Рецептите от Приятели“. Като фен на сериала тази книга ще ми бъде много полезна, относно любопитната информация, която се съдържа в нея.

IMG_20181102_113532_246

Прочетено през октомври

Прочетените ми книги през изминалия месец бяха само две, но пък толкова много ми харесаха, че ще се постарая да им напиша максимално добри ревюта. „Щиглецът“ от Дона Тарт търпеливо ме изчакваше от месец май. Най- накрая се почувствах готова да се впусна в мащабната история на една картина, която променя толкова много съдби след себе си. За мен това е най- добрата книга, която прочетох през тази година. Дона Тарт е класа в съвременната литература и е толкова хубаво, когато откриеш такъв писател сред необятното море от посредствени писатели. След нея продължих с „Цирцея“ от Маделин Милър. Книгата напълно си заслужава големият хайп, който цари около нея.

IMG_20181102_113159_698

Музикалната ми плейлиста през септември и октомври

В тази публикация ще съчетая най- слушаните парчета за изминалите два месеца.

1.

 

 

 

2.

3.

 

4.

 

 

5.