„Цирцея“ – Маделин Милър

(издателство „Егмонт“, брой страници 352, цена 19,90лв)

circe11538482262.1837

От дете обожавам древноогръцката митология, а книгата, която успя толкова много да ме запали по нея беше „Старогръцки митове и легенди“ от Николай А. Кун. Бях на около 7-8 години, когато за пръв път я прочетох и все още си спомням колко бях развълнувана, че съм открила един изцяло за мен нов свят, който нямах търпение да разуча по- подробно. До тогава не бях срещала толкова голямо разнообразие от истории, богове, легенди и митични създания. И в този ред на мисли, когато разбрах, че издателство „Егмонт“ ще издават „Цирцея“ с нетърпение очаквах книгата да попадне в ръцете ми. В интерес на истината, не бях кой знае колко запозната с богинята Цирцея, но чрез книгата успях да се докосна до историята ѝ, а след това да потърся повече информация за нея. Оказа се, че не само олимпийските богове имат интересни и запомнящи се. Стилът на писане на Маделин Милър ми хареса изключително много. Чрез малко, но добре подбрани думи може да накара читателя да се почувства част от тази легендарна история; да усети аромата на амброзията; шума от вълните на морето и разбиването им в скалите; красивите песни на птиците; уханията на билките, които приютява в дома си Цирцея- чувството от това е невероятно.

„Баба ме погледна и въздъхна. Сигурно беше чувала хиляди такива молби. Това е нещо, присъщо както на боговете, така и на смъртните. Когато сме млади, ние вярваме, че изпитваме чувства, каквито никой досега не е изпитвал.“

51eaZ1mO9ML._SX321_BO1,204,203,200_Авторката поставя в центъра на събитията древногръцката богиня Цирцея, а образа, с който е решила да я представи на читателите е изтъкан от противоречия. Проследяваме историята от самото ѝ раждане, когато все още не е съществувала дума за това, което е тя самата, до събитията, които я поставят до едни от най- известните митологични божества. Цирцея дъщеря на великият бог Хелиос- богът на слънцето и океанидата Персеида. Цирцея не прилича на великите си родители, няма изпепеляващия поглед на баща си, нито красотата и грацията на майка си. Цирцея е различна, а с това и нежелана сред боговете. Никой не я разбира и въпреки божественият рай, в който живее се чувства адски самотна. Година след година Цирцея е пренебрегвана, отхвърляна, унижавана, тормозена заради гласът ѝ на смъртна ( нещо нетипично за безсмъртните). След като открива, че е способна да прави магии- с лекота превръща красивата нимфа Сцила в шестглаво чудовище. Заради тази постъпка, а ѝ тайният страх, който започват да изпитват някои богове от нея, Цирцея бива изпратена на безлюден остров от баща си Хелиос, по заръка на Зевс. Изгнание в „златна клетка“, но все пак клетката си остава клетка.

„Знаех, че нямам бъдеще с него, но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината. Ето такова съзвездие беше Дедал за мен.“

401328

Попаднала веднъж на остров Еея, Цирцея започва да живее нов и спокоен живот. Вече няма от кого да се крие, няма ги подигравките и униженията и най- накрая може да бъде самата себе си- такава, каквато е създадена от боговете. Цирцея бързо приема Еея за свой дом и се чувства изключително комфортно на това райско място, което е само за нея. Сприятелява се с животните и започва да селектира и експереминтира с най- различни билки, чрез които да усъвършенства магическите си способности. Не след дълго започва да я посещава несравнимият и харизматичен бог Хермес, който ѝ носи клюки от света на олимпийските богове. С течение на времето плашливото и невзрачно момиче започва да изчезва, а нейното място заема зрялата и уверена в себе си магьосница Цирцея. Животът ѝ на острова преминава разнообразно- има посещения, които ще се превърнат в легенди; все повече усвоява уменията си на магьосница, а Хермес никога не забравя за нея.

„Хермес беше прав. Смъртните напускаха земния свят всеки миг – кой от меч, кой при корабокрушение, кой разкъсан от звяр или жесток човек, някои след тежка болест и в напреднала възраст. Както бе споменал Прометей, такава е човешката съдба. Колкото и да бяха умни, каквито и чудеса да изобретяваха, идваше един миг, след който се превръщаха в пепел и прах. Междувременно всякакви жалки и ненужни богове се наслаждаваха на живота ден подир ден и нощ подир нощ.“

antiq381В хода на историята се срещаме с добре познати на всички ни герои, богове и митични същества от древногръцката митология. На остров Еея я посещава несравнимият Дедал, който има задачата да я отведе при сестра ѝ Пазефая и съпругът ѝ цар Минос, както и страшилището Минотавър. Племенницата ѝ Медея и нейният любим Язон също имат отредено място в историята. А най- голяма част в историята е отредено за един от най- великите и несравними герои в гръцката митология, а именно Одисей. Чрез изключително интересни разкази Одисей споделя на Цирцея за преживяванията си в Троянската война, за подвизите си в различни битки, за добре познати ни персонажи- като красивата Елена, Ахил, Агамемнон и много други. Двамата започват романтична връзка, която временно го „стопира“ от крайната му цел, а именно да се прибере у дома.

„Казват, че жената е крехко създание и може да бъде унищожена само в един миг на грубост – като тънката черупка на яйце или като нежно цвете. Ако изобщо някога бях вярвала в това, то вече не вярвах.“

Хареса ми, че авторката е решила да ни представи Цирцея, като пълнокръвен смъртен персонаж. С лекота наблюдавахме нейното израстване, емоции и знанията, които надграждане с всеки изминал ден на Еея. Въпреки могъществото си тя никога, не си позволи да бъде, като олимпийските си роднини- алчна, егоистична, високомерна и лекомислена. Никога не се сломи пред трудностите, които срещаше, а винаги някак успяваше да вземе поука и урок от случващите се събития. Образът и на жена и любяща майка, чиято майчина любов надминава ще границите и на невъзможното. В името на това да опази сина си жив, Цирцея с готовност се изправя пред олимпийските богове, слиза до дълбините на океана, за да победи ужасяващо хилядолетно чудовище. Цирцея извървя дълъг, но героичен път.

„Цирцея“ е приковаваща, динамична и многопластова история, която предава един нов цветен и различен щрих за представата на олимпийските богове. Любителите на древногръцката митология ще останат очаровани от тази хилядолетна история. А останалите читатели, които все още не са имали възможността да се докоснат до гръцката митология и култура ще имат тази възможност, чрез нимфата Цирцея, превърнала се в легенда. Определено книгата си заслужава хубавите отзиви и огромният хайп, който цареше покрай нейното излизане.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20181023_153259_820

 

„Най-доброто в теб“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 252, цена 12,90лв)

210

Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

„Най-доброто в теб“ е опустощаващо емоционална история, която след себе си ще остави много „храна“ за размисъл. Неведнъж съм казвала, че обожавам книгите на Колийн Хувър и с нетърпение очаквам всяка следваща. В тази книга Хувър е изляла душата си и повярвайте ми, това си личи във всяка една дума. Наистина не знам как да започна ревюто си, защото думите ми няма да успеят да предадат всичката емоционалност, която носи историята. Авторката е засегнала толкова тежък и съвременен проблем, който за съжаление е част от живота на милиони хора по света. Трудно е да се говори за това, но авторката е успяла да пресъздаде темата по най- истинският и достоверен начин, който наистина да ни „отвори“ очите за нещата от живота. Страшно много ми харесва стила ѝ на писане- до болка емоционален, драматичен и в точните моменти нежен.

„Понякога, когато хората се променят, това невинаги се забелязва с брака, защото двойките се променят заедно, в една и съща посока. Ала понякога се променят в различни посоки.“

come-1

Както при голяма част от книгите на Хувър и действието в „Най-доброто в теб“ се развива преди и сега, което прави историите ѝ доста отличаващи и запомнящи се в множествената тълпа от любовни романи. В частта „преди“ проследяваме запознанството на двамата ни главни герои, което започва леко комично и като че ли на шега. Ставаме свидетели на тяхната зараждаща се любов, която за съжаление впоследствие ще претърпи огромни спадове. Главите минало и настояще се редуват една след друга и чрез този похват проследяваме една истински силна връзка между двама души родени един за друг. В повечето книги сме свикнали да четем за щастливия happy end, а някога питали ли сте се какво се случва с героите, след така клишираната фраза „И заживели щастливо“? Не. Е, Колийн Хувър ще ни представи един вариант- вариант изкаран от реалността. Какво се случва в една връзка, започнала с толкова много любов? Дали Куин и Греъм ще имат смелостта да се изправят пред най- големият си страх и дали ще успеят да поправят грешките последвали от него? Дали една дървена кутия ще ги сплоти отново и ще възвърне отиващата си любов или ще ги раздели завинаги? Това са само част от въпросите, които ще си задавате, докато четете тази толкова откровена и емоционална история.

„Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш.“

Куин е от онези героини, които оставят трайна следа в съзнанието на читателя. През по голямата част от историята виждаме Куин сломена, тъжна и самосъжаляваща се, а болката, която носи вътре в себе си я смазва с всеки изминал ден. Затворена в себе си Куин отказва да живее в ужасяващата я реалност и далеч от човека, който би дал всичко, за да види отново усмивката ѝ- нейният съпруг. Няма да отрека, че понякога ме дразнеше нейната безхарактерност в някои отношения, но разбира се, затова си има причина. Въпреки моментите си на слабост, Куин нито в един момент не се отказваше от любовта си към Греъм. И именно това чувство я спасяваше в моментите, когато бе готова да се откаже от всичко.

39786136_2648925525331655_1151037998238793728_n

„- Липсваш ми, Куин. Толкова много. Тук си, ала не си. Не знам къде отиде, нито кога си тръгна и нямам представа как да си те върна обратно. Толкова съм сам. Живеем заедно. Храним се заедно. Спим заедно. Ала през целия си живот не съм бил толкова сам.“

Греъм бе един от най- достойните за уважение мъже, които съм срещала в книгите. Макар отношенията между него и Куин да бяха охладнели, нито за миг не се замисли за възможността да изостави съпругата си и да започне живота си на чисто. Много пъти виждахме в очите му любовта, която изпитваше към Куин, дори самата тя да нямаше смелостта да срещне погледа му. Зад твърдата и силна обвивка, която си беше създал, вътре в себе си Греъм също таеше своите си страхове. Сърцето ми се късаше, когато виждах с колко много усилия се опитваше да си върне онази жизнерадостна Куин кипяща от живот и любов. А вместо това виждаше една срината Куин без желание за живот. Единственото, което ме подразни в Греъм беше една постъпка, която прояви в момент на слабост и от това нарани Куин страшно много.

„Бракът ни не беше съвършен. Никой брак не е съвършен. Имаше моменти, в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти, в които аз се отказах от нас. Тайната на дълголетния ни брак е, че никога  не се отказахме в един и същи момент.“

Силно вярвам, че този роман би вдъхнал кураж на двойките, които се намират в подобно положение. Чрез историята на Куин и Греъм да осъзнаят, че не са сами в тази битка и че всички може да намерим смисъл в абсолютно всичко, стига до нас има човек, с когото бихме споделили, както трънливите пътища, така ѝ безоблачните дни. Дори в този момент да си мислите, че животът ви няма смисъл, всъщност може би, той едва сега започва и хубавото тепърва предстои. Определено прочетете историята между тези двама души и ще се обедите в думите ми.

„Най-доброто в теб“ е затрогващата и наситена с емоции история за нелеката съдба на едно семейство. Радвам се, че имах възможността да бъда част от тази до болка  съкровена история, чрез която успях да надникна в душите на двама млади хора, които преживяха много трудни моменти, но въпреки това успяха да съединят пропастта помежду си и да продължат пътя си напред. Една история, която ни показва, че каквото и да ни поднесе живота, винаги трябва да бъдем смели, да вярваме в себе си и да знаем, че чудеса винаги се случват. Вдъхновяваща история за безграничната сила на любовта, която само Колийн Хувър може да разкаже по такъв разтърсващ начин.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20181228_103040_558