(издателство „Сиела“, брой страници 280, цена 14,90лв)
Има книги, които първо те грабват с красивата си корица. Има книги, които те грабват с първото си изречение или страница. А има едни специални книги, в които знаеш, че ще се влюбиш- просто знаеш. Когато през 2017 година излезе „Майсторът на играчки от Краков“ си знаех, че книгата ще ми хареса, но уви така ѝ не успях да стигна до нея. Година по-късно ѝ дойде времето за прочит и шестото ми чувство не ме излъга- влюбих се в тази топла и трогателна приказна история. В книгата ми хареса умелото влизане между магията и жестоката реалност. Две на пръв поглед напълно несъвместими неща, но авторката ги е втъкала в сюжета доста умело. Тук е моментът да вметна, че Рейчъл Ромеро е включила в историята фолклорни предания, легендарни същества и фантастични елементи от славянската митология, което прави историята още по- топла и приказна. А корицата, която е дело на Стоян Атанасов е най-вълшебното и приказно нещо, което съм виждала. На живо е още по- красива!
„Хората не обичат да виждат счупени неща.“
Бих определила „Майсторът на играчки от Краков“ като смесица от „Лешникотрошачката“, „Крадецът на книги“ и отчасти „Пинокио“. Периодът през Втората Световна война никак не е лесен за пресъздаване, но Ромеро е съумяла някак да премери нещата, така че темата за войната да бъде максимално възприемчива за младите читатели. Но искам да отбележа, че не е спестила, нито ужаса от войната, нито загубата на близки и приятели, нито страха от смъртта, която дебне зад всеки ъгъл. Читателите усещат болката, страха и тъгата на героите, но всичко това е представено по такъв начин, че да не бъде тежък и натоварващ. Но това, което прави историята наистина специална е магията. Ще се влюбите в куклата Каролина и в Страната на играчките.
„Играчките са като децата; те не могат да се преструват на безразлични или да крият радостта си.“
Когато Страната на играчките е окупирана от плъховете, Каролина бива отнесена в света на хората от вълшебен вятър. Идваща от един приказен и райски свят за съжаление попада в разгара на един от най-тежките периоди в човешката история. Каролина попада в малко магазинче за детски играчки, чийто собственик е Кирил Брезицк- Майсторът на играчки. Съвсем съзнателно майсторът се е научил да стои далеч от хората, като предпочита компанията и спокойствието на играчките. Липсата на единият му крак, който е заменил с дървен е нестихващ спомен от ужасите и последствията от Първата световна война. А с всяка изминала минута Втората Световна война все повече приближава прага на Полша.
„Има времена, когато оцеляването е единственото, което можеш да сториш във война. Оцеляване… и предпазване на поне частица от сърцето си от бомбите, мечовете и пушките. Защото именно тази част ще ти позволи да живееш, след като всичко свърши.“
Каролина никога не се е докосвала до човешко същество и нито е играла с дете. Един ден двамата с пан Брезицк отиват в дома на приятелят му Трамиел, за да занесат най-прекрасната кукленска къщичка за подарък на дъщеричката му. По стечение на обстоятелствата Каролина проговаря на малката Рена и двете бързо се сприятеляват. Майсторът на играчки и Трамиел са близки приятели и винаги са си помагали в добри и трудни моменти, докато не ги настига ужасът на войната. И тук е моментът да вметна, че чрез персонажа на Трамиел е засегната темата за геноцида над евреите, лишенията и тормозът, на който са подложени по време на войната. В Полша нахлуват прииждащите нацистки армии. Майсторът и Каролина разбират, че приятелите им от еврейски произход са застрашени. И двамата са единодушни, че са готови на всичко, за да спасят семейството, без значение какво би им струвало.
„Колко глупави могат да бъдат хората, когато искат да отрекат истината. Опитват се да се вкопчат във всяко извинение, което може да позволи на лъжата им да продължи да съществува.“
Каролина е персонаж към, който няма как да останете безразлични. Каролина е олицетворение на невинността, добротата и всичко детско в най- чистата му форма. И може би заради това, че е олицетворение на детската същност и куклата не разбира същността на войната и нейните последствия. В хода на историята проследяваме вечната битка между доброто и злото. Тъгата и щастието вървят ръка за ръка до края на историята.
„Така правят слабите хора. Те нападат и мразят другите, защото се страхуват. Но има един преломен момент, след който вече не заслужават нашето съжаление.“
„Майсторът на играчки от Краков“ е вълшебна и мъдра приказка за приятелството, добродетелите у хората, за вярата, която никога не трябва да губим дори и в най-трудните моменти. Ромеро е съчетала един най- паметните моменти в човешката история с фолклорни митове и легенди, а резултатът е повече от впечатляващ. Тази книга е за всички читатели, които никога не са спирали да вярват във вълшебствата.
В „Каравал“ видяхме, че Донатела не е от най- разумните героини. Доста често беше лекомислена, безотговорна и не ѝ пукаше от нищо. Да, в тази част отново виждаме импулсивната страна на Тела, но също така тя показа голяма сила на характера и изобретателност, която на моменти ѝ спасяваше буквално живота. Това момиче, явно обича да се забърква в неприятности, които превърнаха живота ѝ е невероятна каша. Но отчитам, че поведението ѝ е от липса опит и незрялост. Все пак Тела е твърда млада и тепърва ще се шлифова, като личност. От друга страна ме радва факта, че Гарнър е решила да ни представи такъв тип героиня, защото в повечето YA романи женските персонажи са перфектни, силни, смели и т.н. А понякога е хубаво да виждаш несъвършената страна на героите. Учудващо за мен Скарлет почти отсъстваше от историята. В редките случаи, когато я виждахме тя беше в пълно неведение от случващото се около нея. Имах чувството, че е попаднала в грешната книга- толкова беше безлична.
Тук е моментът да споделя една от изненадите в книгата, а това е че научаваме самоличността на Легендата ( очаквах това да се случи в последната книга). В интерес на истината не ме изненада кой е той, защото имах предположения за него още в първата книга. Но ме тормози факта, че в света на Стефани Гарбър нищо не е такова каквото изглежда и нищо чудно, само да ни е хвърлила „прах в очите“. Срещаме познати герои, като Джулиан, но също така има доста нови персонажи, които прекрасно допълват историята със своята притегателна енигматичност. Наистина до сега не съм чела толкова богата и цветна история, и ми е толкова приятно да бъда част от всичко случило се в двете книги. Нямам търпение тази година да излезе и третата книга, за да бъдат поставени всички карти на масата и да разберем цялата истина, такава каквато е.
1. „Щиглецът“ – Определено това е книгата, с която ще запомня миналата година. Любовта ми към творчеството на Дона Тарт, датира от есента на 2016 година, когато прочетох „Тайната история“. Не знам, защо ми отне толкова много време, за да се върна отново към Тарт, защото нейните книги са едни малки вселени, в които се чувстваш комфортно. Предстои ми да напиша ревю на книгата, което впрочем не знам кога ще публикувам, защото все още не съм готова да говоря за „Щиглецът“. Все пак ще се опитам в няколко изречения да споделя впечатленията си от нея. Има читатели, които не харесват книгите на авторката, защото са им били обемни, претенциозни и изпълнени с препратки. Аз съм от другият тип читатели, които харесват книгите на Дона Тарт, защото в тях е събрана една огромна любов към писането. „Щиглецът“ е една многопластова и загадъчна история, която води началото си от ХVІІ и се стигне до наши дни. История изпълнена със симфоноя от думи, множество препратки и една безценна картина, която може да бъде интерпретирана по много начини. За едни тази малка красива картина е прилив на живот. За други е капан, в който ще бъдеш вечно приклещен, както птичката е закрепена с верига и колкото и да ѝ се иска, не може да излети. Картината едновременно олицетворява красотата, жестокостта, чистотата, грозотата – тя е едновременно пристан и умиротворение. Тази книга е истинско произведение на изкуството – вече рядко се пишат такива, определено не я пропускайте!
2. „Бих умрял за теб и други забравени истории“- Това уникално красиво бижу е една от големите ми изненади за 2018 година. Фицджералд е един от най- любимите ми съвремени класици и беше същинско пиршество за душата ми да се докосне до тези неиздавани разкази. Сборникът съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател. Писани в края на 30-те години на миналия век, те са били отхвърлени от редакторите заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на последните години от живота на Фицджералд. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието на критиците, писателят е предпочел да останат непубликувани, вместо да допусне редакторска намеса. Разказите показват Фицджералд в една по- различна светлина и затвърждават позицията му, като едни от най- големите и знакови фигури в историята на американската литература. В книгата са включени и снимки от личния архив на автора, които ми беше интересно да разгледам. В голяма част от разказите откриваме и един сатиричен поглед към живота в Холивуд, работата на лекарите, перипетиите на брака. И тази хумористична нотка прави още по-силно впечатление на читателите.
3. „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ – Още една книга, която подпечата статуса си като „любимата ми книга“. Тази книга е за всички фенове на мащабните, епични и детайлно изградени истории. В романа има от всичко – невероятни приключения, любов, истинско и дълготрайно приятелство, раздели, събирания, лични битки и разбира се… много магия. Естествено в основната си част историята е заложена на комиксите и ако сте почитатели на супергероите, то със сигурност за вас ще бъде удоволствие да се потопите в златната ера на комиксите. Ще се разходите из артистичния и ексцентричен елит на Ню Йорк, който е изпълнен с много джаз. В историята има много теми и акценти, които правят книгата толкова цветна и пристрастяваща. Накратко казано този роман заслужава да бъде прочетен, защото ще е истински пропуск от страна на всеки читател с вкус към качествената литература. Авторът разхожда читателите на три континента, като всеки един от тях разказва собствената си история. Хареса ми стегнатият и уверен изказ на Шейбон, като по този начин историята вървеше съвсем гладко. Въпреки солидния си обем в историята нямаше излишни и тромави описания, които по някакъв начин да бъдат спънка за развитието на сюжетната линия. Историята изцяло беше съсредоточена върху нашите двама главни герои и невероятните им приключения, които ще спомогнат за тяхното израстване като личности.
4. „За мишките и хората“ – Любимият ми Джон Стайнбек! В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Имате чувството, че до вас е седнал възрастен човек, който е видял много в живота (добро и лошо) и чрез приятелски, но в същото време и меланхоличен тон ви разказва за истинския живот. По отношение на пейзажните описания, за мен няма по- добър разказвач от Джон Стайнбек. Описва ги с такава лекота, че само след няколко прочетени изречения, имаш чувството, че си примерно в Салинас, вървиш по калдъръмените улички и поздравяваш минувачите- усещането е невероятно. „За мишките и хората“ е трогателна и проникновена история, в която Джон Стайнбек внимателно изгражда един въздействащ финал, който никога няма да забравите. Една съкровена история за мечтите, които подсъзнателно знаем, че никога няма да се превърнат в реалност, но въпреки това вярваме в тях. История стара колкото света за вечната борба между доброто и злото.
5. „Мозайка от убийства“ – Безспорно това е една от най- добрите криминални истории, които съм чела някога. Невероятно интелигентно поднесена история, която ще ви навредят спомени за класическите английски истории от типа на Агата Кристи. Уютна, топла и ретро история, която с лекота ще ви принесе в английската провинция, а самите вие ще се почувствате като част от историята и то в ролята на детектив. Ще попита, защо? Ами, защото историята е толкова заплетена и мистериозна, а заподозрените в убийството са буквално всички герои. Улисани в следи и най- различни улики, които Хоровиц ни подхвърля доста умело, то без да се усетите в един момент ще търсите следи, доказателства заедно с детектив Атикус Тип. Безкрайно много ме очарова идеята на романа, която всъщност се състои от две истории- т.е. имаме си история в самата история ( надявам се сте ме разбрали, ако ли не, то бързо бягайте да прочетете книгата 😁). Едно от любимите ми неща в книгата е самото ѝ начало: „Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и буркан пикантна салца. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
6. „Майсторът на играчки от Краков“ – Невероятно вълшебна и докосваш история, която успя да ме трогне и усмихне. Рейчъл Ромеро е избрала за действие на историята си ВСВ- период все още твърде болезнен за човечеството. Харесаха ми оригиналният изказ на събитията, мотивите от кладическите приказки и вечната борба между доброто и злото. Съчетанието между магията и фолклора е доста добре втъкани в историята, което не я прави, нито твърде детска, нито твърде наивна. „Майсторът на играчки от Краков“ е трогателна и вълнуваща история в духа на „Крадецът на книги“ и „Лешникотрошачката“. За загубите, които искаме или не трябва да преживеем, но също така е и разказ за надеждата, вярата, приятелството и обичта, които ни крепят и в най- тежките моменти.
7. „Цирцея“ – „Цирцея“ е приковаваща, динамична и многопластова история, която предава един нов цветен и различен щрих за представата на олимпийските богове. Любителите на древногръцката митология ще останат очаровани от тази хилядолетна история. А останалите читатели, които все още не са имали възможността да се докоснат до гръцката митология и култура ще имат тази възможност, чрез нимфата Цирцея, превърнала се в легенда. В интерес на истината, не бях кой знае колко запозната с богинята Цирцея, но чрез книгата успях да се докосна до историята ѝ, а след това да потърся повече информация за нея. Оказа се, че не само олимпийските богове имат интересни и запомнящи се. Стилът на писане на Маделин Милър ми хареса изключително много. Чрез малко, но добре подбрани думи може да накара читателя да се почувства част от тази легендарна история; да усети аромата на амброзията; шума от вълните на морето и разбиването им в скалите; красивите песни на птиците; уханията на билките, които приютява в дома си Цирцея- чувството от това е невероятно. Определено книгата си заслужава хубавите отзиви и огромният хайп, който цареше покрай нейното излизане.
8. „Леговище на сънища“ – „Леговище на сънища“ е едно изключително пиршество от опасни и вълнуващи приключения, в които всеки читател би се потопил с удоволствие. Либа Брей отново е смесила няколко жанра по възможно най- добрият и ефектен начин. В началото на 2017 година, когато започнах да чета „Ясновидците“ бях удивена от тази чудата и впечатляваща история, която се развиваше през една от най- запомнящите се епохи на XX век, а именно 20-те години. Година по- късно затворих последната страница на втората част на „Ясновидците“ и с ръка на сърцето мога да кажа, че историята е още по- хубава и изпълнена с напрежение и адреналин от нейната предшественица. Със своя неподражаем стил на писане авторката отново е изградила една мащабна история пропита с елементи на мистерия, хорър, приключенски дух и разбира се любов. Едно от хубавите качества на книгата е, че историята е разказана от няколко гледни точки, като буквално всяка една глава си е един мини свят. Харесва ми колко детайлно Брей е описала живота в Ню Йорк по времето на сухия режим и мрачната атмосфера, която се стелеше над него. „Леговище на сънища“ е едно достойно и много силно продължение на „Ясновидците“. Още по- мистериозна, вълнуваща, плашеща и мрачна тази книга, ще плени всеки читател с приключенски дух. Либа Брей с всяка изминала книга надгражда тази опияняващо красиво написана история, а героите са още по- колоритни и многопластови. Несъмно трябва да се потопите в света на „Леговище на сънища“, защото интересното тепърва започва и ще бъде по- епично от всякога.
9. „Девети ноември“ – Безспорно Колийн Хувър се превърна в най- любимата ми авторка от романтичния жанр. С всяка следваща книга тя успява някак си да ме накара, да обичам нея и нейните герои, все повече и повече. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. „Девети ноември“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. В тази книга Колийн Хувър е заложила на малко по- нестандартен сюжет, но е запазила отличителния си почерк. Освен това в романа е засегнала и много сериозни и актуални теми, като например белезите, които хората носят. Външните белези, които сме принудени да носим докато сме живи и вътрешните белези, които са се загнездили дълбоко в нас. Авторката ни показва, че външните белези не са срамни или толкова страшни, а напротив – те са знак, че сме спечелили битката, срещу която сме се изправили. Трябва да се страхуваме от вътрешните белези, защото те са много по- страшни и болезнени, и по- трудни са възприемане. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице.
10. „Жената на поета“ – „Жената на поета“ разказва за една от най- великите любовни истории на всички времена. Със сигурност всички сме чели поне една разтърсваща любовна история завършила с трагичен край, която ни е докоснала. В тази книга се разказва за точно една такава история, но с една съществена разлика – историята е реална. Винаги са ми били интересни книгите, които са вдъхновени от исторически личности или от важни събития от миналото. В тях може да открием вече познатите ни факти, както и да видим съвсем нов и интересен почерк, които им придават авторите. В „Жената на поета“ проследяваме живота на един от най- обичаните руски поети Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия. Пушкин загива при трагични обстоятелства и ненавременната му смърт слага край на забележителната му писателска кариера. Голяма част от почитателите му обвиняват за смъртта му Наталия. Чрез тази история читателите имаме възможността от първо лице да опознаем самата Наталия и живота ѝ с най- почитаният руски поет. За написването на книгата авторката се е позовавала на десетки исторически източници, за да може максимално да предаде достоверност както на самата история, така ѝ на образите на Наталия и Пушкин. Най- великият руски поет Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия Гончарова ще ви разкажат за своята емоционална, вдъхновяваща и изпепеляваща любов, която си заслужава да бъде прочетена и запомнена. Историята неумолимо следва развоя на събитията довели до трагичната смърт на Пушкин, но въпреки това на преден план винаги е огромната любов, която са изпитвали един към друг.
