Честита Нова година, книжни мишлета!
Вече сме на прага на една чисто нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. За мен 2018 година беше изпълнена с много разнообразни книги и успях да се докосна до цял куп нови автори. Постарах се да чета книги от различни жанрове и мисля, че се получи. Имаше книги, които ме опустошиха емоционално, други които ме караха да се смея от сърце и такива, които ме караха да размишлявам с дни. Имаше книги, в които се влюбих безкрайно много, други които просто ми харесаха, а трети, с които може би не си паснахме чак толкова много, колкото би ми се искало. Но вярвам, че ще запомня всяка една книга с добри и топли чувства. Както всяка година няма да си поставям цели, които излишно да ме наторват и подсъзнателно да ме пришпорват да чета, само заради да изпълня някакво си „предизвикателство“. Ще чета колкото ми се чете. За мен книгите винаги са били удоволствие, а не цел. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много за изминалата година. Повярвайте ми, изборът ми беше адски труден, защото се оказа, че имам двойно повече любими книги. Искрено се надявам, че съм подбрала най- доброто от най- доброто, което прочетох през 2018г.
За поредна година искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество. Благодаря „Ибис“, „Еднорог“, „Егмонт“, „Емас“, „Софтпрес“, „Ориндж“, „Хермес“, „Ера“, „AMG Publishing“ (надявам се, да не съм пропуснала някое издателство), че през цялата година не спирах те да ме правите толкова щастлива със своите книжни бижута. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми! ❤
1. „Щиглецът“ – Определено това е книгата, с която ще запомня миналата година. Любовта ми към творчеството на Дона Тарт, датира от есента на 2016 година, когато прочетох „Тайната история“. Не знам, защо ми отне толкова много време, за да се върна отново към Тарт, защото нейните книги са едни малки вселени, в които се чувстваш комфортно. Предстои ми да напиша ревю на книгата, което впрочем не знам кога ще публикувам, защото все още не съм готова да говоря за „Щиглецът“. Все пак ще се опитам в няколко изречения да споделя впечатленията си от нея. Има читатели, които не харесват книгите на авторката, защото са им били обемни, претенциозни и изпълнени с препратки. Аз съм от другият тип читатели, които харесват книгите на Дона Тарт, защото в тях е събрана една огромна любов към писането. „Щиглецът“ е една многопластова и загадъчна история, която води началото си от ХVІІ и се стигне до наши дни. История изпълнена със симфоноя от думи, множество препратки и една безценна картина, която може да бъде интерпретирана по много начини. За едни тази малка красива картина е прилив на живот. За други е капан, в който ще бъдеш вечно приклещен, както птичката е закрепена с верига и колкото и да ѝ се иска, не може да излети. Картината едновременно олицетворява красотата, жестокостта, чистотата, грозотата – тя е едновременно пристан и умиротворение. Тази книга е истинско произведение на изкуството – вече рядко се пишат такива, определено не я пропускайте!
2. „Бих умрял за теб и други забравени истории“- Това уникално красиво бижу е една от големите ми изненади за 2018 година. Фицджералд е един от най- любимите ми съвремени класици и беше същинско пиршество за душата ми да се докосне до тези неиздавани разкази. Сборникът съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател. Писани в края на 30-те години на миналия век, те са били отхвърлени от редакторите заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на последните години от живота на Фицджералд. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието на критиците, писателят е предпочел да останат непубликувани, вместо да допусне редакторска намеса. Разказите показват Фицджералд в една по- различна светлина и затвърждават позицията му, като едни от най- големите и знакови фигури в историята на американската литература. В книгата са включени и снимки от личния архив на автора, които ми беше интересно да разгледам. В голяма част от разказите откриваме и един сатиричен поглед към живота в Холивуд, работата на лекарите, перипетиите на брака. И тази хумористична нотка прави още по-силно впечатление на читателите.
3. „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ – Още една книга, която подпечата статуса си като „любимата ми книга“. Тази книга е за всички фенове на мащабните, епични и детайлно изградени истории. В романа има от всичко – невероятни приключения, любов, истинско и дълготрайно приятелство, раздели, събирания, лични битки и разбира се… много магия. Естествено в основната си част историята е заложена на комиксите и ако сте почитатели на супергероите, то със сигурност за вас ще бъде удоволствие да се потопите в златната ера на комиксите. Ще се разходите из артистичния и ексцентричен елит на Ню Йорк, който е изпълнен с много джаз. В историята има много теми и акценти, които правят книгата толкова цветна и пристрастяваща. Накратко казано този роман заслужава да бъде прочетен, защото ще е истински пропуск от страна на всеки читател с вкус към качествената литература. Авторът разхожда читателите на три континента, като всеки един от тях разказва собствената си история. Хареса ми стегнатият и уверен изказ на Шейбон, като по този начин историята вървеше съвсем гладко. Въпреки солидния си обем в историята нямаше излишни и тромави описания, които по някакъв начин да бъдат спънка за развитието на сюжетната линия. Историята изцяло беше съсредоточена върху нашите двама главни герои и невероятните им приключения, които ще спомогнат за тяхното израстване като личности.
4. „За мишките и хората“ – Любимият ми Джон Стайнбек! В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Имате чувството, че до вас е седнал възрастен човек, който е видял много в живота (добро и лошо) и чрез приятелски, но в същото време и меланхоличен тон ви разказва за истинския живот. По отношение на пейзажните описания, за мен няма по- добър разказвач от Джон Стайнбек. Описва ги с такава лекота, че само след няколко прочетени изречения, имаш чувството, че си примерно в Салинас, вървиш по калдъръмените улички и поздравяваш минувачите- усещането е невероятно. „За мишките и хората“ е трогателна и проникновена история, в която Джон Стайнбек внимателно изгражда един въздействащ финал, който никога няма да забравите. Една съкровена история за мечтите, които подсъзнателно знаем, че никога няма да се превърнат в реалност, но въпреки това вярваме в тях. История стара колкото света за вечната борба между доброто и злото.
5. „Мозайка от убийства“ – Безспорно това е една от най- добрите криминални истории, които съм чела някога. Невероятно интелигентно поднесена история, която ще ви навредят спомени за класическите английски истории от типа на Агата Кристи. Уютна, топла и ретро история, която с лекота ще ви принесе в английската провинция, а самите вие ще се почувствате като част от историята и то в ролята на детектив. Ще попита, защо? Ами, защото историята е толкова заплетена и мистериозна, а заподозрените в убийството са буквално всички герои. Улисани в следи и най- различни улики, които Хоровиц ни подхвърля доста умело, то без да се усетите в един момент ще търсите следи, доказателства заедно с детектив Атикус Тип. Безкрайно много ме очарова идеята на романа, която всъщност се състои от две истории- т.е. имаме си история в самата история ( надявам се сте ме разбрали, ако ли не, то бързо бягайте да прочетете книгата 😁). Едно от любимите ми неща в книгата е самото ѝ начало: „Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и буркан пикантна салца. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
6. „Майсторът на играчки от Краков“ – Невероятно вълшебна и докосваш история, която успя да ме трогне и усмихне. Рейчъл Ромеро е избрала за действие на историята си ВСВ- период все още твърде болезнен за човечеството. Харесаха ми оригиналният изказ на събитията, мотивите от кладическите приказки и вечната борба между доброто и злото. Съчетанието между магията и фолклора е доста добре втъкани в историята, което не я прави, нито твърде детска, нито твърде наивна. „Майсторът на играчки от Краков“ е трогателна и вълнуваща история в духа на „Крадецът на книги“ и „Лешникотрошачката“. За загубите, които искаме или не трябва да преживеем, но също така е и разказ за надеждата, вярата, приятелството и обичта, които ни крепят и в най- тежките моменти.
7. „Цирцея“ – „Цирцея“ е приковаваща, динамична и многопластова история, която предава един нов цветен и различен щрих за представата на олимпийските богове. Любителите на древногръцката митология ще останат очаровани от тази хилядолетна история. А останалите читатели, които все още не са имали възможността да се докоснат до гръцката митология и култура ще имат тази възможност, чрез нимфата Цирцея, превърнала се в легенда. В интерес на истината, не бях кой знае колко запозната с богинята Цирцея, но чрез книгата успях да се докосна до историята ѝ, а след това да потърся повече информация за нея. Оказа се, че не само олимпийските богове имат интересни и запомнящи се. Стилът на писане на Маделин Милър ми хареса изключително много. Чрез малко, но добре подбрани думи може да накара читателя да се почувства част от тази легендарна история; да усети аромата на амброзията; шума от вълните на морето и разбиването им в скалите; красивите песни на птиците; уханията на билките, които приютява в дома си Цирцея- чувството от това е невероятно. Определено книгата си заслужава хубавите отзиви и огромният хайп, който цареше покрай нейното излизане.
8. „Леговище на сънища“ – „Леговище на сънища“ е едно изключително пиршество от опасни и вълнуващи приключения, в които всеки читател би се потопил с удоволствие. Либа Брей отново е смесила няколко жанра по възможно най- добрият и ефектен начин. В началото на 2017 година, когато започнах да чета „Ясновидците“ бях удивена от тази чудата и впечатляваща история, която се развиваше през една от най- запомнящите се епохи на XX век, а именно 20-те години. Година по- късно затворих последната страница на втората част на „Ясновидците“ и с ръка на сърцето мога да кажа, че историята е още по- хубава и изпълнена с напрежение и адреналин от нейната предшественица. Със своя неподражаем стил на писане авторката отново е изградила една мащабна история пропита с елементи на мистерия, хорър, приключенски дух и разбира се любов. Едно от хубавите качества на книгата е, че историята е разказана от няколко гледни точки, като буквално всяка една глава си е един мини свят. Харесва ми колко детайлно Брей е описала живота в Ню Йорк по времето на сухия режим и мрачната атмосфера, която се стелеше над него. „Леговище на сънища“ е едно достойно и много силно продължение на „Ясновидците“. Още по- мистериозна, вълнуваща, плашеща и мрачна тази книга, ще плени всеки читател с приключенски дух. Либа Брей с всяка изминала книга надгражда тази опияняващо красиво написана история, а героите са още по- колоритни и многопластови. Несъмно трябва да се потопите в света на „Леговище на сънища“, защото интересното тепърва започва и ще бъде по- епично от всякога.
9. „Девети ноември“ – Безспорно Колийн Хувър се превърна в най- любимата ми авторка от романтичния жанр. С всяка следваща книга тя успява някак си да ме накара, да обичам нея и нейните герои, все повече и повече. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. „Девети ноември“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. В тази книга Колийн Хувър е заложила на малко по- нестандартен сюжет, но е запазила отличителния си почерк. Освен това в романа е засегнала и много сериозни и актуални теми, като например белезите, които хората носят. Външните белези, които сме принудени да носим докато сме живи и вътрешните белези, които са се загнездили дълбоко в нас. Авторката ни показва, че външните белези не са срамни или толкова страшни, а напротив – те са знак, че сме спечелили битката, срещу която сме се изправили. Трябва да се страхуваме от вътрешните белези, защото те са много по- страшни и болезнени, и по- трудни са възприемане. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице.
10. „Жената на поета“ – „Жената на поета“ разказва за една от най- великите любовни истории на всички времена. Със сигурност всички сме чели поне една разтърсваща любовна история завършила с трагичен край, която ни е докоснала. В тази книга се разказва за точно една такава история, но с една съществена разлика – историята е реална. Винаги са ми били интересни книгите, които са вдъхновени от исторически личности или от важни събития от миналото. В тях може да открием вече познатите ни факти, както и да видим съвсем нов и интересен почерк, които им придават авторите. В „Жената на поета“ проследяваме живота на един от най- обичаните руски поети Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия. Пушкин загива при трагични обстоятелства и ненавременната му смърт слага край на забележителната му писателска кариера. Голяма част от почитателите му обвиняват за смъртта му Наталия. Чрез тази история читателите имаме възможността от първо лице да опознаем самата Наталия и живота ѝ с най- почитаният руски поет. За написването на книгата авторката се е позовавала на десетки исторически източници, за да може максимално да предаде достоверност както на самата история, така ѝ на образите на Наталия и Пушкин. Най- великият руски поет Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия Гончарова ще ви разкажат за своята емоционална, вдъхновяваща и изпепеляваща любов, която си заслужава да бъде прочетена и запомнена. Историята неумолимо следва развоя на събитията довели до трагичната смърт на Пушкин, но въпреки това на преден план винаги е огромната любов, която са изпитвали един към друг.
По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:
1. „Девети ноември“ – Колийн Хувър
2. „На изток от рая“ – Джон Стайнбек
3. „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“
4. „Отмъщение“ – Лекси Блейк
5. „Отворени рани“ – Джилиан Флин
През изминалата година прочетох 50 книги, които реших да ги събера в тази публикация. Ще покажа книгите в хронологичнен ред.
Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно ! ❤