Януари в книги и музика

Неусетно измина първият месец от годината и е време да споделя моята книжна равносметка за него. Януари беше наситен с много книжни вълнения, с няколко нови музикални парчета, които несъмнено ще си слушам през цялата година- накратко, годината ми започна с все хубави изживявания.

Книжни придобивки през януари

През януари се сдобих с три много желани от мен книги. Първата ми книжна придобивка за годината беше „Безсмъртниците“ от Клоуи Бенджамин. За книгите, които са ми харесали ми е много трудно да говоря. Едновременно имам толкова много неща, които да кажа за тях, но в същото време думите се лутат в главата ми и не мога да ги структурирам в някакъв приемлив текст. Затова ѝ книгата все още няма ревю, но обещавам, че до края на месеца такова ще има. Следващата книга беше едно много желано и чакано продължение – „Бурята“ от Нийл Шустърман. Рядко има втори книги от трилогия или поредица, които надминават първата книга. Повярвайте ми хора, това продължение ще ви отвее. Особенно последните страници са наситени с толкова много действие и адреналин, че в мига, в който затворите последната страница ще искате да се докопате до третата книга. Миналата година, когато разбрах, че историята за мис Перигрин и чудатите деца не е приключила с третата книга „Библиотеката на душите“, едновременно бях много изненадана и леко скептична към продължението. Но като фен на поредицата си взех „Атлас на дните“ и съм много любопитна да разбера, дали историята ще бъде що-годе добро продължение или тотална боза.

Прочетено през януари

През изминалият месец прочетох пет книги, което с моето темпо си е супер. Реших да започна с биографията на София Бенуа „Мерилин Монро: Живот в света на мъжете“. Като човек, който е чел безброй материали и няколко биографии на Монро, не научих нищо ново от книгата, но ми беше много приятно да се потопя замалко в живота на любимата ми Мерилин. След нея прочетох „Безсмъртниците“, която наистина успя да ме впечатли по много приятен начин. Следващото ми четиво бе от любимата ми Колийн Хувър и нейната „Без Мерит“. За Колийн Хувър съм изписала толкова суперлативи, че вече не знам какво да кажа за нея. „Без Мерит“ се различава от останалите ѝ книги, но съм сигурна, че ви очарова също като останалите. След нея ми се четеше нещо различно и се спрях на „Стоте: Ден 21“ от Кас Морган, която е втора книга от четирилогия. Останалите две книги се очакват да излязат на български през тази година. Добро продължение на първата книга, но определено от останалите две очаквам още по- голямо развитие на историята. А ѝ с този не очакван край на втора книга, определено нямам търпение да продължа със следващите. Завърших месеца с „Бурята“ от Нийл Шустърман. Както казах в началото на публикацията, тази книга направо ме отвя. Нямам търпение за третата книга, която със сигурност ще бъде епична.

Музикалната ми плейлиста за януари

20 от най-хубавите любовни цитати от книгите

Любовта винаги е била източник за вдъхновение на много писатели, музиканти, художници и актьори. Любовта е в основата на едни от най- великите литературни класики. И тъй като за този, който обича, всеки ден е празник на любовта, ви предлагам двайсет красиви цитата за любовта във всичките ѝ форми.

1. „Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

„Нежна е нощта“, Франсис Скот Фицджералд

2. „Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!”

„Анна Каренина“, Лев Толстой

3. “Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.”

„1984“, Джордж Оруел

4. “Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.“

„Брулени хълмове“, Емили Бронте

5. „Сънувах любовта и се влюбих в този сън.”

„Разкази под екстази“, Фредерик Бегбеде

6. „Най- добрите музи са онези от плът и кръв, които можеш да докоснеш, които шепнат на ухото ти и позволяват да допреш устни до техните.“

„Жената на поета“, Дженифър Лам

7. „Някога имах хиляди желания, но всички изчезнаха в едничкия копнеж да те познавам.“

„Гневът и зората“, Рене Ахдие

8. „В живота има хора, които живеят до нас години наред, без да заемат никакво място в нас самите, и други, които завладяват сърцето ни дори преди да сме си дали сметка, че са влезли в живота ни.“

„Ти си нощта“, Франсеск Миралес

9. „Знаех, че нямам бъдеще с него, но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината. Ето такова съзвездие беше Дедал за мен.“

„Цирцея“, Маделин Милър

10. „Бракът ни не беше съвършен. Никой брак не е съвършен. Имаше моменти, в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти, в които аз се отказах от нас. Тайната на дълголетния ни брак е, че никога  не се отказахме в един и същи момент.“

„Най- доброто в теб“, Колийн Хувър

11. „Тя не отговори. Ядосан, наполовина влюбен в нея и изпълнен с горчиво съжаление, аз си тръгнах.“

„Великият Гетсби“, Франсис Скот Фицджералд

12. „…. – но знам, че като всички велики истории – и като всички ужасни истории – и тази започвала с любов.“

„Каравал“, Стефани Гарбър

13. „Любовта не винаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва отново в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя.“

„Жестока любов“, Колийн Хувър

14. „Любовта често е по-силна от разума, Ана. Сляпа е за опасностите.“

„Златният мост“, Ева Фьолер

15. „Целувката е по-сладка от греха и по-силна от изкушението.“

„Зимна песен“, С. Джей-Джоунс

16. „Когато се влюбиш, ще разбереш как те поглъща любовта. Като горски пожар е. Всеки път, когато си мислиш, че си го овладяла, лумва нова искра, която се разгаря. Тогава всички чувства, които си смятала за угаснали, пламват с нова сила.“

„Тайна с дъх на парфюм“, Фиона Макинтош

17. „Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя.“

„Вината в нашите звезди“,Джон Грийн

18. „С удоволствие бих и звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне- нищо друго… Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка.“

„Трима друга“, Ерих Мария Ремарк

19. „Години след войната, след женитбите, децата, разводите, книгите той дойде в Париж с жена си. Обади й се по телефона. Аз съм. Позна го веднага по гласа. Той каза: Исках само да чуя гласа ви. Тя каза: Аз съм, добър ден. Беше притеснен, страхуваше се както по-рано. Гласът му затрепери изведнъж. И заедно с треперенето изведнъж тя си припомни за Китай. Той знаел, че е започнала да пише книги, узнал го от майката, срещнал я в Сайгон. И също така за братчето, натъжил се заради нея. А после не знаеше какво повече да й каже. И после й го каза. Каза й, че всичко е както преди, че я обича още, че не би могъл никога да престане да я обича, че ще я обича до самата си смърт.“

„Любовникът“, Маргьорит Дюрас

20. „Аз лесно бих простила неговата гордост,ако той не беше засегнал моята.“

„Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин

„Един ден през декември“ – Джоузи Силвър

(издателство „Ибис“, брой страници 372, цена 14,90 лв)

В края на миналата година по време на коледните празници си бях селектирала няколко тематични четива, които да ме накарат да се чувствам още по- уютно и празнично. Едно от тях беше „Един ден през декември“. Предвид краткото резюме на гърба на корицата се бях настроила за една приятна романтична и захаросана зимна история, но всъщност се оказа, че романът е много далеч от това описание. В интерес на истината не съм предполагала, че книгата ще ми хареса толкова много, но тя успя да го направи. Обожавам я!

Джоузи Силвър е решила да ни разкаже една чисто житейска история, която съвсем реално може да се случи на всеки един от нас. Защото съдбата е адски непредвидима- доказва го ѝ самата история. В романа ми харесаха страшно много неща, но нека започна да ви ги представям едно по едно. Естествено на първо място няма как да не посоча концепцията на романа, с която определено се отличава- самата аз мисля, че не съм чела нещо подобно. Действието в книгата се развива в рамките на цели осем години- да, осем! Предвид, че книгата се състои само от 370 страници ще си кажете, че действието се развива супер бързо и авторката не е успяла да развие максимално историята, но ви уверявам, че това изобщо не е така. Авторката умело е наблегнала на точните моменти, които да ни разкаже и в края на книгата имах странното чувство, че наистина познавам героите. Защото пред очите ми те израстваха, развиваха се като личности, правеха грешки, плакаха, караха се, влюбваха се и още куп други емоционално и житейски перипетии, които ме караха да преживявам всичко заедно с тях. А ѝ всяка година, която е спомената в книгата паралелно, докато четях си спомнях аз какво съм преживяла през съответната година и на моменти ми беше едно такова хубаво настолгично. Хареса ми, че героите бяха представени като съвсем обикновени хора, които имаха спадове и върхове, правеха грешки- осъзнато или не, но винаги си вземаха поука. Бяха хора, като всички нас.

Главната ни героиня Лори никога не е вярвала в любовта от пръв поглед, но съдбата решава да я убеди в обратното. През един снежен декемврийски ден съдбата (да, онази непредвидима досадница) среща Лори и Джак по- доста нетипичен начин- тя се вози в претъпкан автобус, а той чака своя на спирка по нейния маршрут. В един момент двамата си засичат погледите и… не могат да ги отлепят. В този съдбовен момент, докато Джак се чуди дали да се качи в автобуса, за да се запознае със своята сродна душа, докато Лори се чуди дали няма да сгреши, ако слезе и се запознае с очарователният непознат- автобусът потегля, за да ги раздели завинаги. Или не чак завинаги.

Изминала е една година в непрестанни опити Лори да открие сродната си душа. Търси го във всяко лице на улицата, в тъмните нощни барове, на всяка спирка, но уви без резултат. В мига, в който решава да прекрати безуспешните си опити, Джак се появява на входната ѝ врата. Оказва се, че той е мъжът, за когото най- добрата ѝ приятелка (и съквартирантка) Сара не спира да говори от седмици. За Сара Джак е мъжът с главно М, с когото планира да прекара живота си. Казах ви, че съдбата е непредсказуема, нали?

В този момент сте сигурни, че това е поредната клиширана история за типичен любовен триъгълник, в който има драма, сълзи и огромно количество саполи. Но за щастие Джоузи Силвър е пречупила историята през своята призма и е направила историята много, много повече от любовна клиширана история. С всяка следваща страница ще си задавате куп въпроси за живота, любовта, приятелството, за трудните моменти. И наистина, когато се задълбочите малко повече в романа, ще усетите, както всички отговори на вашите въпроси, така ѝ посланието от авторката, което е скрила в тази стопляща сърцето история. Лори със своя необикновен лош късмет, Сара перфектната най-добра приятелка, която би била благословия за всяка жена, Джак от болезненото откровено момче се превърна в зрял и отговорен мъж – пленителната история на тези очарователни героии съм сигурна, че ще успее да ви забавлява и трогне едновременно.

„Един ден през декември“ е една (не)обикновена житейска история за любовта от пръв поглед, приятелството, мечтите и съдбоносните решения. Авторката по много лек, приятен и ненатрапчив начин е пресъздала, както атмосферата на историята, така ѝ взаимоотношенията между героите, като по този начин читателят може да се почувства по- близък до самите тях. Перфектната романтична история за всеки месец от годината.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

„Ти си нощта“ – Франсеск Миралес

(издателство AMG Publishing, брой страници 232, цена 11,95 лв)

„Ти си нощта“е едно доста нестандартно AY четиво, което се радвам, че открих. В последните години тийн книгите сякаш се пишат по шаблон и рядко някоя книга от този жанр успява да ме грабне истински. Един от плюсовете, които отчитам за книгата, че е написана от испански писател, което може би допринася за нетипичният сюжет на книгата.В романа се засягат някои много сериозни теми, които колкото ѝ да не искам да призная са стряскащо актуални. Разглеждат се психологическите методи, чрез които се влияе на човек; вербуването на хора в секти, като им се предоставя „нов и безгрижен“ живот. В историята са включени само герои, които по един или друг начин са били отхвърлени от родители, приятели, училище или от самото общество и тази секта им предлага възможността да принадлежат, да се чувстват разбрани и закриляни.

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“. Тази крилата фраза ще следва главният ни герой Рай почти до края на историята. Какво имам предвид ли? Ще разберете в следващите редове.

„Най- мрачните души не са онези, които обитават пъкъла, а тези, които се отървават от него и решават да се разхождат между нас.“

Рай има възможността да прекара месец август сам в Барселона, докато родителите му са по работа в Аржентина. За съжаление по същото време приятелката му решава да прекратят отношенията си и Рай в един момент се чувства тотално изгубен. Нощ след нощ сънят все повече го изоставя и той започва да се скита из улиците на Барселона. Една злополука го изпраща в болницата, където се запознава с харизматичната Лусия. Лусия е направила пореден опит за самоубийство. Запленен от красотата и мистериозното ѝ излъчване Рай се сближава с тайнственото момиче. Затова предложението на Лусия да се присъедини към тайният клуб „Катакомбите на любовта“ Рай се съгласява без много да му мисли.

„В живота има хора, които живеят до нас години наред, без да заемат никакво място в нас самите, и други, които завладяват сърцето ни дори преди да сме си дали сметка, че са влезли в живота ни.“

За да влезеш в „Катакомбите на любовта“ е нужна само покана, но да се присъединиш към тайното общество е нужно да се откажеш от дневната светлина. Начело на сектата, защото това очевидно е секта стои Евън, млад нихилист, който е основател на „Института на нощта“ – общност, в която участниците споделят промените настъпили в организма им от денонощията без слънчева светлина. Една седмица е нужна да бъде посветен някой в редиците на мрака. А две седмици след присъединяването си, се дава изключителната възможност на всеки член за достъп до кладенец под „Катакомбите“. Сред непрогледния мрак и тишина живее същество, наречено Змията. А срещата със Змията е изпитание, след което никой не се връща същият. Рай завладян от любопитство решава да изпълни мисията до край, а срещата със Змията ще остави траен отпечатък върху него.

„Някъде бях чел, че сама по себе си тъмнината не плаши никого. Плаши ни онова, което може да крие в себе си.“

Франсеск Миралес е изградил една наистина актуална, зашеметяваща и реалистична история. Един от любопитните и интересни елементи в нея е, че са включени музикални текстове, поезия и исторически факти, които подпомагат за по- пълното изживяване на историята. Наистина „Ти си нощта“ се оказа страшно нетрадиционна история и се радвам, че досега не съм попадала на такава, за да мога да оценя максимално качествата ѝ. Хубаво е книгата освен да се прочете тийнейджъри, така ѝ от родители. Понякога най- простички въпроси, като „Как си?“, „Добре ли си“, „Сподели ми нещо, което те тревожи“ , зададени по правилния начин и в правилното време могат да предпазят децата ни от лоши последици.

„Няма по- ужасна самота от тази, която се изпитва в компания.“

„Ти си нощта“ е актуална, увлекателна и на моменти плашеща история. В романа се засягат някои сериозни теми, които биха предизвикали непоправими последици, ако не се стопират навреме. Горещо препоръчвам книгата на всички подрастващи и родители, защото наистина има какво да се научи от нея.

Благодаря на издателство AMG Publishing за предоставената възможност !