20 кратки разказа от шест думи

Всеки от нас е чел разкази, които са го трогвали, забавлявали, замисляли или накратко- са предизвикали във вас цял куп емоции. Умението с няколко думи да кажеш много, да събудиш чувства и емоции и да дадеш храна за размисъл безспорно е талант във владеенето на езика и писателското майсторство. Днешната ми публикация е вдъхновена от един кратък разказ, който се състои само от шест думи, но е способен да разчувства всеки. Негов автор е Ърнест Хемингуей ( така е според мнозина) и в следващите редове ще ви разкажа как се е зародил този разказ.

Хемингуей се обзаложил със свои колеги писатели, че е способен да ги разплаче само с помощта на шест думи. Естествено всички, които обядвали в известен манхатънски ресторант, се съгласили. Облогът бил 10 долара – немалка сума за 20-те години на миналия век. Хемингуей набързо надраскал нещо на парче хартия и го подал на събеседниците си. След като листчето обиколило масата, всички присъстващи изплатили дълга си към именития си колега без да промълвят дума. А, ето ѝ краткият разказ: “ Продават се: Бебешки обувки. Никога неносени“. Самият Ърнест Хемингуей е бил известен със структурата на изреченията си, предпочитал е да ги съчинява прости, но с голямо влияние над читателя. Така без да иска знаменитият писател поставя началото на нов жанр и голяма вълна от почитатели на идеята да се опише цял живот само с шест думи.

В следващите редове ще ви представя двадесет кратки разказа, които ще ви накарат да се замислите.

1. „Съжалявам, войнико. Продаваме обувките на чифт.“

2. „Утре се връщам“, каза преди години.

3. „Тя обичаше цигарите повече от живота.“

4. „Сбогом аварийно управление. Благодаря, че опита.“

5. „Донесох вкъщи рози. Бравата беше сменена.“

6. „Маса за един. Чаши за двама.“

7. „Той обичаше, тя не. Колко типично.“

8. Имате грешка…“, ми казва познат глас.

9. „Дъжд. Двама непознати. Един чадър. Любов.“

10. „Добри приятели. Променени обстоятелства. Върли врагове.“

11. „Непознати. Приятели. Най-добри приятели. Любовници. Непознати.“

12. „Включен телефон. Нищо. Изключен телефон. Самота.“

13. „Замина баща ми, върна се знаме.“

14. „Восъчни крила. Големи надежди. Дълго падане.“

15. „Скочих. След това си промених решението.“

16. „От свестния човек става лоша изтривалка.“

17. „Мечтана зрелост. Получена зрелост. Изгубени мечти.“

18. „Изключен лаптоп. Спрян телефон. Открит живот.“

19. „Запалвам си моята последна цигара. Отново.“

20. „Космонавтите изпращаха сигнали. Земята вече не.“

„Безсмъртниците“ – Клоуи Бенджамин

(издателство „Егмонт“, брой страници 368, цена 19,90лв)

„Животът не е само опит да се измами смъртта. Той е и опит да измамим самите себе си, да настояваме да се превърнем в нещо друго. Докато можете да се преобразявате в нещо друго, приятели мои, не можете да умрете.“

„Безсмъртниците“ ме привлече с две неща – мистериозното и интригуващо резюме и със сериозната заявка, че би се харесала на почитателите на Дона Тарт. А дръзкия въпрос на корицата – „Ако знаеше датата на смъртта си, как щеше да изживееш останалото време?“, още повече ме подтикна да пожелая да прочета книгата. Предначертан ли е животът ни още от самото ни раждане? Има ли начин да променим нещо в живота ни, щом той е вече предопределен? Ако знаеше датата на смъртта си, как би изживял живота си? На тези и на още куп други въпроси авторката Клоуи Бенджамин ще направи подробна дисекция в романа си „Безсмъртниците“.

„Безсмъртниците“ е една от онези сериозни и философски книги към, които трябва да подходиш в най- точният момент за теб. В историята се засяга една от вечните теми, а именно за живота и смъртта, но интересното при този роман е, че са преплетени по един доста интересен начин, който граничи между измислицата и реалността. Но внимавайте, защото границата между тях е толкова тънка, че в един момент момент, може да пропаднете в нея. Но нека се върнем на въпроса, който е написан на корицата. Ако наистина всеки един от нас знаеше точната дата на своята смърт, как би изживял живота си? Това малко късче информация благословия ли е или проклятие? Дали в един момент ще се обсебим от тази информация и ще забравим да се радваме на живота си? Дали ще се вкопчим в собствените си страхове и цял живот ще живеем в една стилизирана обстановка заради самия страх от неизвестното? Авторката балансира тази със сигурност мрачна тема с един много приятен и изчистен стил на писане, който с лекота те пренася от страница на страница. Разбира се, Клоуи Бенджамин не е засегнала единствено темата за смъртта. Срещаме също теми свързани с приемането на различните, религията, семейството, мечтите, любовта, кариерата и самотата. Всяка една от темите се вписва толкова на място в хода на историята.

Клоуи Бенджамин е написала една истинска драматична семейна сага, в която проследяваме живота на четиримата ни главни герои от ранното им детство до тяхната предначертана смърт. Въпреки, че главните ни герои са братя и сестри- всеки един от тях е коренно различен от другия. И като характер, мислене, виждане за живота и т.н. Животът на всяко от децата започва и протича по различен начин, всеки се стреми да вземе максимално от живота, защото тяхното време е ограничено от едни конкретни дати.

През лятото на 1969 година децата на семейство Голд решават да посетят дома на мистериозна жена, която е известна с гадателските си способности да предсказва точния ден на смъртта. Влизат при нея един след друг, за да разберат съдбата си. Това лято се оказва последното, в което са заедно.

Най- малкият от тях умира пръв- в указания ден…

Книгата е разделена на четири части- по една за всяко от децата Голд. Пръв своята история разказва най-малкият от братята Саймън и завършва с историята на най- голямата сестра Варя. По този начин имаме възможността да прочетем четири коренно различни истории, които са обединени от една роднинска връзка, която ги свързва помежду си. Въпреки, че книгата е сравнително кратко проследяваме един доста голям период от време, може би около четиридесет години.  Време, през което Саймън, Клара, Даниъл и Варя преминават през трудни периоди, някои от тях изживяват мечтите на живота си, но ѝ при четиримата дълбоко скрита в подсъзнанието им стои една мисъл- мисълта за пророчеството на гадателката.

Саймън е първият ни герой от семейство Голд, с когото имаме възможността да се запознаем. Неговият живот се оказа най- бурен и пъстър, но за съжаление и най- кратък. Знаейки, че ще умре съвсем млад Саймън решава колкото се може по бързо да вземе живота си в ръце и така само на шестнадесет години, заедно със сестра си Клара заминават да живеят в Сан Франциско. Там в този голям град Саймън най- накрая успява да бъде себе си и се отдава на мисията си да гребе максимално от живота с пълни шепи. Прочитайки неговата история, няма как да не си зададем въпроса, дали знанието му за точната дата на смъртта му го е принудила да живее живота си по този начин. А ако не знаеше тази информация, дали щеше да рискува по този начин да изживее живота си. Куп въпроси, куп варианти, но всъщност това е ѝ замисъла на самата история.

Клара определено ми стана любимка от самото начало. Харесваше ми в нея, че не се опитваше да се впише в измислени шаблони наложени от семейството ѝ. Нейната непокорност и дързост я мотивираха да сбъдне мечтата си, а именно да стане илюзионист. Веднага след като завършва училище, зардза със Саймън заминават в Сан Франциско, за да преследват мечтите си. Вдъхновение за Клара е нейната баба, която също е била илюзионист и е работила в цирк. И благодарение на един от нейните номера в бъдеще Клара сбъдва мечтата си и придобива голяма слава. В нея имаше изключително силен борбен дух, който не ѝ позволяваше да се отказва от мечтата си, когато изпадаше в моменти на безизходица. В нейната история витаеше частица вълшебство, което ме накара да я обикна още повече.

Даниел Голд- военен лекар, стабилен и уравновесен мъж. На пръв поглед живота му е добре уреден, има семейство и съпруга, която го обича, но въпреки това си има проблеми, които вътрешно го измъчват. Задушаващият натиск, който му налагат началниците на работното място; неспособността на жена му да има деца; след смъртта на Саймън е останал единствен син на майка си Гърди, която разчита на него и непрекъснатата вина, която изпитва заради ясновидката, защото именно Даниъл е този, който реши да заведе брат си и сестрите си при нея. Редица събития водят до датата на Даниъл и отново я има онази вероятност- дали хода на събитията можеше да се промени?

Варя от самото начало на нейната история реши да извърви безопасен и спокоен път, но за сметка на това тъжен и самотен. Работата ѝ като учен, разработващ експеримент за удължаване живота на хората беше интересна за проследяване, защото чрез нея научаваме много за самата Варя, като човек и личност. След дълги години в пазене на тайната за гостуването при ясновидката, Варя реши да разкаже на майка си за това, което ги сплоти безпрекословно много. Нейната история беше свързващото звено, което съедини всички истории и ги превърна в едно цяло.

„Безсмъртниците“ е книга, която дава много храна за размисъл, но и много отговори на въпроси, които ни е страх да си зададем. Въпреки, че главна тема в книгата е смъртта, която в един момент ще настигне всеки един от нас- авторката ни показва, че единствено ние имаме властта да управляваме живота си. „Безсмъртниците“ е от онези книги, които безспорно ще остави следа в съзнанието ви.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

„100-те“ – Кас Морган

(издателство „Ибис“, брой страници 284, цена 12,90лв)

Преди известно време попаднах на сериала „100-те“, но тогава така ѝ не му обърнах внимание. В средата на миналата година, когато обявиха, че ще издават поредицата се изненадах супер много, че сериала всъщност е базиран на книги и естествено, първо реших да прочета книгите преди да го изгледам. Прочетох „100-те“ преди няколко месеца и с радост мога да заява, че книгата успя да ме грабне и с нетърпение очаквах да излезе втората част, защото първата завърши доста изненадващо, та дори и шокиращо. Междудругото тази година очакваме и останалите две книги от поредицата да се издадат на български от издателство „Ибис“. Отдавна не бях чела история свързана с космоса и книгата ми беше като глътка свеж въздух. Смело мога да кажа, че Кас Морган е създала една оригинална история, която се надявам с всяка следваща книга да надгражда все повече и повече. Въпреки че книгата беше супер добро начало на поредицата, имаше някои елементи в историята, които не ми допаднаха. Но нека преди това да ви разкажа в няколко реда за самата история, преди да се обоснова в това, което не ми хареса чак толкова.

След края на опустошителна ядрена война, която се е състояла преди около 300 години, човечеството живее на космически кораби в космоса. Естествено в един момент човешкият род трябва отново да се колонизира на Земята, защото ресурсните запаси на корабите все пак някога ще свършат. Главният командир, който управлява общността решава да изпрати сто непълнолетни нарушители, които и без това не ги чака нищо добро на кораба, да заселят отново Земята. За всички тях това може да се окаже втори шанс за живот или самоубийствена мисия. Мисията е успешна и стоте се озовават в една пуста и дива земя, която крие опасни тайни. Веднъж озовали се на Земята стоте трябва да си изградят свое общество, трябва да се съхранят и оцелеят, защото може би те ще са единствената надежда за спасяването на човечеството.

Както казах за мен историята е супер оригинална и с потенциал за развитие. Първото нещо, което леко ме подразни обаче в историята беше, че авторката е решила да не ни обясни за ядрената война, която е причинила изселването на човешкият род. Кой я е причинил? Защо се е стигнало до ядрена война? Как са се избирали хората, които да бъдат спасени? Толкова въпроси, а никакви отговори. Само се споменава, че е имало ядрена война и това е. Вторият елемент в историята, който ме подразни е, че авторката е решила да заложи една идея повече на любовните истории на героите, отколкото на основният сюжет, а именно оцеляването на земята. Ок, разбирам, че е тийн роман и любовните мелодрами са част от всеки сюжет, но все пак имах нуждата да видя земята през погледа на героите. Все пак всички те са родени и израснали на кораби, не познават Земята, не познават „реалността“, ако мога така да се изразя. И след като вече са на Земята- виждат прирорада, усещат въздуха, истинската гравитация, първият залез, първият изгрев, чистото синьо небе, слънчевите лъчи, звука на птиците (да, има оцелели животни)- всичко това е нещо несравнимо, защото стоте не са се докосвали до всичко това. Определено имах нуждата да разбера, тяхните усещания и мисли.

Историите на главните ни герои бяха интересни, добре изградени и чрез ретроспекциите, които присъстваха в книгата, разбираме тяхното поведение и защо постъпват по един какъв си начин в даден момент. И четиримата ни главни герои са ярки индивидуални личности, които правят историята наистина вълнуваща. Кларк Грифит, с която всъщност започва книгата за мен беше един от най- интерсните персонажи. Харесваше ми в нея силният характер, забавната ѝ страна, добротата, с която помагаше на всеки при нужда. Кларк през целият си живот е искала да върви по стъпките на родителите си, които са били учени. И благодарение на тях има огромни медицински познания, чрез които доста често помагаше на стоте. Чрез нейните ретроспекции открехнахме една мрачна и ужасяваща част от миналото ѝ, което я направи от персонажите с най- интересна история. Като син на главният командир Уелс се опитваше да подражава на баща си, опитваше се да бъде лидер и мотиватор на стоте. Неговата история също ми беше много интересна, а огромният риск, който бе поел в името на това да спаси Кларк, наистина успя да ме изненада. Белами определено беше най- харизматичният персонаж в книгата. Възхищавах се на неговата смелост и дързост да се изправи пред стоте, за да защити сестра си Оливия. В интерес на истината Белами беше най- подготвеният за оскъдните условия за живеене на Земята. През по голямата част от живота си е чел книги свързани със Земята и се е подготвял един ден, когато бъде там да види всичко, за което някога е чел в тях. Героинята на Глас ни отвежда на кораба и чрез нейният персонаж, разбира ме за случващите се събития там. За съжаление в по- голямата част от нейните глави  проследявахме живота ѝ, емоциите и драматичната ѝ любовна история, която я е белязала като „престъпник“.

„100-те“ поставя началото на една завладяваща история за повторното начало на живота на Земята. След няколко века на безлюдност е време Земята отново да бъде заселена, като началото поставя малка група престъпници. Предизвикателствата пред тях са огромни, но те са готови на всичко, за да оцелеят и опознаят своя нов дом. Но, дали всъщност са сами на Земята?

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!