„Тайният портал“ – Ева Фьолер

(издателство „Ибис“, брой страници 384, цена 14,90 лв)

112

Трилогията „Пътуване във времето“ завинаги ще има специално място в читателското ми сърце, защото едно от първите ми ревюта беше именно на „Гондолата на времето“. Лично аз, когато се влюбя в дадена поредица почти винаги  отлагам във времето нейното завършване, защото не искам да се разделям с любимите си герои и света, който е изградил автора. Именно поради тази причина отлагах над две години прочитането на „Тайният портал“. Докато не започнах книгата не осъзнавах, че толкова много ми е липсвала трилогията, както и всички герои, участващи в това невероятно приключение. Но само след  първите няколко прочетени страници, авторката успя да ми припомни колко много обичам Ана и Сабастиано. Ева Фьолер притежава умението да описва много истински, така че да предаде усещането за красота и в най- дребният детайл. Описанията ѝ не са тежки, а напротив, карат те с трепет да разлистваш страниците. В тази финална част най- накрая получаваме отговорите на всички въпроси, които се зародиха в предходните части. Като например: „Кои са старите?“ „Каква е целта им?“ „Кой е създал порталите?“ „Защо се налага да променят хода на миналото?“.

В „Тайният портал“ наблюдаваме израстването на любимата ни двойка Ана и Себастиано. Връзката им вече е преминала към едно по- зряло и емоционално ниво. И въпреки, че в тази история бяха поставени пред най- различни изпитания, засягащи доверието им един към друг – и двамата успяха да излязат от деликатните ситуации по най- отговорният и зрял начин, което определено ми направи много добро впечатление. За пореден път Ева Фьолер не изневерява на стила си и ни представя  Англия през 1813 година по най- красивият и вълшебен начин. Всеки характерен детайл за епохата беше изящно описан – от вековните сгради, красивите и пищни рокли, бляскавите карети, помпозните балове, типичните маниери от онова време и се стигне до шедьоврите на английския художник Уилям Търнър, който всъщност играе значима роля в историята. Друго, което според мен е важно да се отбележи, че авторката е успяла да разгърне основната история от началото на трилогията, като същевременно е включила нови елементи в нея, които да придадат цялостен завършек на това епично приключение във времето. Всеки един на пръв поглед незначителен детайл в книгата, служи за разкриването на злодея – така че четете внимателно.

ba8f5c75785962c5ecb7a465b7d9ed8f

Последното приключение на любимата ни поредица изпраща Ана и Себастиано в Лондон през далечната 1813 година. Този път задачата им е съвсем лесна – просто трябва да придружат един инженер. Преминали вече в минало двамата осъзнават, че мисията им е повече от опасна, както за самите тях, така и за бъдещето. Някой разрушава наред порталите на времето и само те двамата имат някакъв шанс да го спрат навреме. Принудени от обстоятелствата Ана и Себастиано се представят за брат и сестра, които са много богати и го доказват в разкошното и огромно имение, в което се настаняват. И двамата осъзнават, че този път мисията им е от огромно значение и не само от луксът и прислугата, от която са заобиколени, а ѝ от множеството опасности, които Ана предусеща, чрез своята дарба. Така по време на грандиозни балове и разходки с карета в парка те трябва да се справят с напористи ухажори, но и да разкрият кой е злодеят. Играта наистина загрубява, когато и последният портал е разрушен и завръщането им в бъдещето се оказва невъзможно. Дали Ана и Себастиано ще се завърнат в настоящето или завинаги ще останат в миналото? Не пропускайте да прочетете последното спиращо дъха приключение на любимата ни двойка.

Ана определено претърпя най голямо израстване в поредицата. Докато в първата книгата тя беше само едно наивно, неуверено и вятърничаво момиче, то тук виждаме една смела, решителна и отговорна млада дама. В някой напрегнати и опасни ситуации виждахме несигурността ѝ, което ми хареса, защото авторката не се е опитала да я идеализира. В тази книга Ана вече е навлязла в двайсетте си години, но въпреки това е запазила онази чиста и неподправена детска радост, която много малко хора запазват. Хареса ми доброто сърце, което притежаваше и винаги се бореше с несправедливостите, с които постоянно се сблъскваме. Като например: даваше част от порите си на хората, които работиха в имението; настояваше прислугата да яде от същата скъпа храна, която двамата със Себастиано ядяха; негодуваше от това, че има лична прислужница, защото е свикнала сама да се справя в ежедневието си; не устоя на малкото кученце, което я възприе за свой стопанин и с радост прие да го гледа. Ще запомня Ана, като героинята претърпяла най- голямо израстване – като личност и характер.

CollageMaker_20190930_154032150

Докато в първите две части на трилогията Себастиано се появяваше съвсем за кратко и някак не успяхме да го опознаем кой знае колко много, то в „Тайният портал“ има по- голямо и дейно участие. Като един истински професионалист в своята професия и предвид опасните мисии Себастиано неведнъж покажа добрите си бойни умения, които се оказаха изключително полезни в няколко напрегнати и динамични ситуации. Показа се, като изключително смел, добър, решителен и… романтичен мъж,  което всяко момиче би се радвало да има до себе си такъв мъж-мечта. Видяхме повече от романтичната му страна – като постоянно обсипваше Ана с мили комплименти и романтични жестове, доказващи безграничната му и всеотдайна любов към нея. Имаше няколко момента, в които искрено ме разсмиваше със своето проявление на ревност, което беше доста забавно и комично.

Второстепенните персонажи също бяха на доста добро ниво и допринесоха изключително много за развитието на сюжета. Всеки един от тях беше прекрасно изграден, със своята история за разказване и роля в последвалите събития. Историята нямаше да бъде същата без Ифи, Джери, Мистър Скот, мистър Стивънсън  и великият художник Уилям Търнър. Разбира се, няма как да минем без мъдрия Хосе и тайнствената Есперанца, които неведнъж спасяваха Ана и Себастиано от смъртните опасности, в които попадаха. Авторката има навика да оставя в невидение читателя за злодея в книгата, който винаги се оказва най- неочаквания персонаж. О този път е успяла да „замаскира“ този герой, като по този начин държеше читателя под напрежение до последния момент. Ще ми липсва да чета за тези необикновени истории, изпълнени с хумор, напрежение, екшън, пищни балове и красиви маски, но за съжаление всяко хубаво нещо си има край и „Тайният портал“ е възможно най- подходящият край за приключенията на Ана и Себастиано.

„Тайният портал“ ни отвежда на  едно последно опасно и завладяващо приключение, наситено с множество обрати, завидна доза екшън и дългоочаквани разкрития. На фона на изключително красивите и въздействащи описания на Лондон през далечната 1813 година, не пропускайте за последен път да се насладите на вълнуващата мисия на любимата ни двойка. Препоръчвам трилогията на всички любители на фентъзи жанра, както и на всички читатели, които харесват историите за пътуване през времето и пространството.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20190930_153246_481

„Може би някой ден“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 368, цена 14,90 лв)

297

С всяка следваща книга се убеждавам колко е добра в работата си Колийн Хувър. Възхищавам се на авторката за актуалните теми, които вплита в сюжетите си, за да се получи възможно най- истинската и емоционална история, която да те накара да се замислиш над определени неща. „Може би някой ден“ не прави изключение от това правило. Тя е силна, докосваща, емоционална и е способна да разбие сърцето ти на милион малки парченца. Лично за мен „Може би някой ден“ е най- красивата история, която е излизала под перото на Колийн Хувър. Този път историята е фокусирана върху изневярата, но не физическата, а онази емоционалната изневяра, която в повечето случаи е по- сериозна от истинската. Разбира се, за любовта няма правила и тя често те връхлита по най- необикновения и спонтанен начин. Не решаваме в кого да се влюбим, не решаваме кой ще ни направи щастливи или кой ще ни разбие сърцето – не можем да контролираме емоциите и чувствата си. Не си падам по любовните триъгълници в книгите, защото в повечето случаи са супер клиширани и предсказуеми, но Хувър някак си е успяла да предаде отношенията на героите по най- адекватният и зрял начин.

Убеден съм, че всеки човек среща друг човек в живота си, чиято душа е напълно съвместима с неговата. Някои ги наричат сродни души. Други – истинска любов. Някои хора вярват, че душата им е съвместима с повече от един човек, и започвам да разбирам колко истина има в това твърдение.“ 

b5d8289abfb760c87d86306fcb83d110Една от отличителните черти на авторката е интригуващото и оригинално начало, с което започва историите си. В „Може би някой ден“ срещаме Сидни стояща под проливния дъжд с два куфара и липсваща дамска чанта. Преди минути е разбрала, че гаджето ѝ изневерява с най- добрата ѝ приятелка, с която дели един апартамент. Съседът от отсрещния блок, чиято китара от седмици наред Сидни слуша захласнато я вижда сама навън и решава да и предложи временен подслон в своя апартамент. Принудена от обстоятелствата Сидни неохотно се съгласява и става третият съквартирант в апартамента на Ридж. Определено Сидни не си е представяла, че ще прекара рождения си ден по този сюрреалистичен начин. Шантаво звучи, нали?

„Начинът, по който ме гледа, сякаш съм единственото нещо на този свят, което има значение, придава съвсем нов смисъл на този миг.“

Сидни успя главно да ме спечели с правилните постъпки и смелите решения, които взимаше в почти невъзможните ситуации, в които попадаше. Още от първата страница си знаех, че ще ми стане симпатична, защото притежава една приковаваща харизма, която няма как да не те омае. Харесах честността и отговорността ѝ, затова че се старае да бъде добър човек, макар сърцето ѝ да я теглеше към съвсем различна посока. Освен това почти през цялото време ме забавляваше с чувството си за хумор и саркастичните си коментари. И не на последно място Сидни си беше доста бойна за крехко момиче.

„Лесно е човек да се пребори с желанието. Особено когато единственото оръжине на желанието е привричането. Не е лесно обаче да водиш война със сърцето си и да победиш.“ 

CCKYtKUUoAEQCRkРидж беше доста интересен и любопитен персонаж, чието израстване следях с интерес. Той беше добър, мил, грижовен, забавен и адски талантлив – пример за доброто момче. Винаги се стараеше да взима възможно най- добрите решения, така че да не наранява никого. Но въпреки „ангелският“ си орел Ридж далеч не беше перфектен. Лично аз често му се ядосвах за някой от глупавите му постъпки относно Сидни. Една от постъпките му беше крайно жестока, но въпреки това разбирах мотивите му – трудно е да излизаш от това каша, в която се забъркаха Сидни и Ридж. Едно от най- любимите ми негови качества беше страстта му към музиката. За Ридж музиката беше неговият живот, неговата най- голяма страст, неговото всичко. Безкрайно много ми харесваше да наблюдавам музикалната работа между Сидни и Ридж – как неговите мелодии и нейните текстове се превръщаха в техни общи песни.

„Не успя да я защити от суровата истина, че хората не избират в кого да се влюбят. Могат само да изберат в кого да останат влюбени.“

ghkjghkghkgkjЗа пореден път Колийн Хувър включва изкуство в книгите си. В „Може би някой ден“ в сюжета е плела музиката, която е ключов фактор в развитието на историята. Чрез музиката героите имаха възможността да се преоткрият чрез даден текст; чрез красивите мелодии имаха възможността да общуват – всичко това беше толкова красиво и емоционално представено. В края на книгата читателят има възможността да се запознае с пълните текстове на всички песни включени в историята. Всяка една от песните ми хареса и наистина успя да ме докосне със своето послание. Няма как да не отбележа, че всяка песен си пасваше толкова добре с чувствата на героите – описваше ги толкова добре. И не на последно място искам да отбележа един интересен факт, който завършва цялата концепция на историята. Всъщност всички песни съществуват наистина и може да ги чуете. Колийн Хувър си е сътрудничула с музиканта Грифин Питърсън по създаването на музиката. По този начин са искали да вдъхнат живот на героите и техните текстове, като по този начин четенето на историята да превърне в неповторимо изживяване. Авторката препоръчва песните да се слушат в реда, в който се появяват в романа. Аз изслушах песните и повярвайте ми – те са адски въздействащи.

„Може би някой ден“ е най- красиво написания роман Колийн Хувър, който ще завладее сърцето на всеки читател. Прекрасна и вълнуваща история за битките между разума и сърцето. За смелите решения и отговорността, която трябва да поемем пред себе си и човека отсреща. В допълнение с прекрасните песни – ви очаква една истинска съвременна приказка, подплатена с хиляди бушуващи емоции между страниците на романа.

IMG_20190927_130159_506

 

Август в книги и музика

Септември е вече пред нас в целият си блясък. Преди години не обичах есента, защото имах чувството, че е подтискащ сезон. Но сега смело мога да кажа, че се превърна в най- любимият ми – харесвам прохладните сутрини, пъстрите листа разстилащи се, като килим по уличките и топлите дебели дрехи, в които се чувствам уютно. Спирам да говоря за есента, защото все още лятото не ни е напуснало и ни предстоят още слънчеви и топли дни. Август беше добър месец, успях да прочета заплануваните книги и да прибавя още няколко любими песни в плейлистата си. Преди да започна със същинската част на публикацията, искам да ви пожелая един вдъхновяващ, успешен и изпълнен с книжни изкушения месец.

Книжни придобивки

През последните няколко месеца за пореден път си наложих ограничение относно книжните си покупки, защото имам една солидна купчинка от книги, която ме чака да я прочета. Но така се случи (честно не знам как) се сдобих със скромните осем книги. За оправдание мога да кажа, че голяма част от тях ги искам от страшно много време и спонтанно реших, че е крайно време да ги притежавам в библиотеката ми. Първото книжно попадение през август беше дългоочакваната нова книга на Маркъс Зюсак, а именно „Мостът на Клей“. Книгата е толкова красиво написана, а историята безсъмнено ще докосне и трогне всеки, който реши да я прочете. Започнах да пиша ревю на книгата и съвсем скоро ще споделя цялостното си впечатление за романа. Страшно много харесах първата издадена у нас книга на Майкъл Шейбон, но така ѝ не успях да си купя „Лунно сияние“ до сега. Съвсем случайно видях книгата на доста ниска цена в една от фейсбук групите за продажба на книги и реших да си я взема. За книгата все още нищо не мога да кажа, но се надявам скоро да я прочета, защото много ми харесва стила на писане на автора. Със следващите четири книги се сдобих от Озон.бг. След трилогията „Адски устройства“ нямах търпение да се сдобия с нещо от Касандра Клеър и реших да започна поредицата ѝ „Реликвите на смъртните“. Закупих си първите две книги и нямам търпение през идните месеци да ги прочета. Като фен на Стивън Кинг искам да се запозная с цялото му творчество, което си е голямо предизвикателство, защото Краля има десетки издадени книги. След „То“ и „Гробище за домашни любимци“ реших да продължа с „Кери“ и „Джойленд“. „Кери“ вече я прочетох и останах с доста добри впечатления. „Джойленд“ съм я предвидила за октомври или ноември. Броях дните до излизането на „Злият крал“ от Холи Блек, защото „Жестокият принц“ беше ударно начало на една пленяваща история. Благодаря на издателство „Ибис“за предоставеното копие. И за финал завършвам с любимата ми Сюзан Елизабет Филипс и „Бебето е мое“. Спечелих книгата от фейсбук група за подаряване на книги. Много ми харесват книгите на авторката, защото са с много динамични и забавни истории, които служат идеално за релаксиране.

IMG_20190831_112024_619

Прочетени книги

Започнах месеца с „Мостът на Клей“ от Маркъс Зюсак, която ме остави в едно много странно емоционално състояние, което ме държа няколко дни. Историята е много докосваща, а самата ѝ конструкция е доста интересна. Имаме история в историята, в историята. В ревюто ми ще обясня по- подробно какво имам предвид. След нея дойде ред на „Спящият град“ от Мартин Вопенка – издава се от издателство „Емас“. Книгата е детска апокалиптична история, която ме остави с доста добри впечатления. Накратко за книгата: Един ден всички, които някога са имали деца, не се събуждат в новото утро, а остават потънали в дълбок летаргичен сън. Никой не знае дали и кога ще се събудят. Не само светът на четиримата герои, но и целият съвременен свят се променя до неузнаваемост – децата са останали без родители! На планетата са останали да живеят само деца, младежи и бездетни възрастни. А какво следва и на какво се дължи мистериозния съм? Прочетете книгата. След нея реших да дам шанс на една книга, която имам от цяла година – „Гласът на любовта“ на Мия Шеридан. Толкова съжалявам, че не съм я прочела по- рано, защото се влюбих в историята и героите. „Гласът на любовта“ е една красива и нежна сладко-горчива любовна история, която няма да ви остави безпристрастни към злощастните съдби на героите. Чувствена и емоционална история разказваща за несправедливостите на живота, които те връхлитат неочаквано и оставят своите дълбоки белези. Чрез тази неподправена и вдъхновяваща история, изпълнена с болка, драма и много емоционални моменти – Мия Шеридан ще ви направи странични наблюдатели на една красива зараждаща се любов. А последните страници ще затворите с усмивка на лице и просълзени очи.

След нея пък преминах с „Кери“ в съвсем друг жанр. От много време исках да прочета първата публикувана книга на Краля и страшно се радвам, че най- накрая мога да я отметна в графа „прочетени“. Докато свикна със самата конституция на историята, първите около двайсетина страници ми бяха малко тегави, но след това напълно се потопих в книгата и я прочетох за няколко часа. Изпратих месеца с „Произход“ на Дан Браун. Купих си книгата през първите дни на издаването й, но тогава хайпа по нея беше адски голям и в един момент напълно изгубих интерес към нея. Но след „Кери“ доста се чудих с коя книга да продължа и реших да бъде тази. Аз съм фен на Дан Браун и за щастие и този път успя да ме очарова с книгата си. Действието в нея се развива за по- малко от 24 часа, което прави историята изпълнена с напрежение, обрати и задоволителна доза екшън моменти. Изненадах се от голямото разкритие в историята, което хем звучи логично и реалистично, хем ми се искаше да бъде нещо по апокалиптично и зловещо.

IMG_20190824_224637_697

Музика

1. Imagine Dragons – Birds 

2. Ellie Goulding, Juice WRLD – Hate Me

3. Jonas Brothers – Only Human

4. Ariana Grande, Social House – boyfriend

5. Lana Del Rey – Doin’ Time 

„Костенурки до безкрая“ – Джон Грийн

(издателство „Егмонт“, брой страници 272, цена 19,90 лв)

97895427210861510044825.5034

„Костенурки до безкрая“ я определям, като може би най- амбициозният и силно психологически роман на Джон Грийн. Освен, че темата за психологическите заболявания в последните години е адски популярна и обсъждана, то темата е лично свързана със самия автор, защото той също се бори с натрапчиви мисли и тревожност. И се възхищавам на смелостта да напише книгата и то по такъв начин, че наистина да ти стане близка. Харесвам романите на Джон Грийн, защото във всеки един от тях засяга сериозна тема, над която да се замислим. Винаги успява да направи книгите си адекватни за доста по- голяма аудитория, за която първоначално са предназначени. Книгата макар и на такава тематика всъщност се чете доста бързо, дори и да предполагаш какъв ще е края, ти искаш да стигнеш до този край. Разбира се в романа срещаме и добре познатите ни теми, които са винаги застъпени в творчеството на автора – приятелството, семейството, приемането, любовта, разбирането към проблемите. В интервюта Джон Грийн е споделял, че чрез книгата се надява хората с психични заболявания да разберат, че не сами, а техните приятели, роднини да разберат поне частица от това през, което преминават. Лично аз мисля, че се е справил отлично с поставената си цел, защото наистина ме накара да се замисля и да потърся повече информация за тези заболявания.

“Ти си мислиш, че си художникът, докато всъщност си платното.“

tumblr_inline_pjs7jpavwm1qdq40h_540В „Костенурки до безкрая“ Джон Грийн решава да ни срещне с Аза Холмс – 16 годишна ученичка, която на пръв поглед не се различава от момичета на тази възраст. Но за съжаление, когато е била едва на 8 години Аза преживява тежка емоционална травма, която преобръща живота ѝ. От тогава тя се чувства променена – постоянната параноя и хипохондрия са част от живота ѝ, които я затварят в един мисловен кръг, в една безкрайна спирала, от която отчаяно опитва да се измъкне. Въпреки всичко За се опитва да бъде нормално, но не винаги се получава. Един от малкото хора, които я разбират е най- добрата ѝ приятелка Дейзи. Харизматичната и бъбрива Дейзи пише фен фикшън на „Междузвездни войни“, който се радва на относително голяма популярност. В семейството на Дейзи парите винаги са били недостатъчни, затова ѝ се налага да работи успоредно с училището, но пък винаги е готова да се впусне в някое вълнуващо приключение – особено, ако е придружено с материална награда. Съвсем случайно до нея достига новината, че местен милиардер е изчезнал посреднощ от дома си и полицията дава награда от сто хиляди долара за информация, която да помогне за откриването му. Тя предлага на Аза да направят свое разследване – особено, след като се оказва, че Аза познава един от синовете на въпросния милиардер. Дейвис с радост възобновява отношенията си с Аза, която малко по-малко започва да не се интересува от наградата, защото е открила нещо, за което наистина си струва да получи – компанията и вниманието на някой, който разбира през какво преминава тя. В историята са забъркани едно застрашено от изчезване влечуго, много пари, влиянието на социалните мрежи и цял куп въпроси, които засягат АЗът в нас.

„Най-лошото на истинската самота е мисълта колко много пъти си искал всички да те оставят на мира. И когато го направят и останеш сам, откриваш каква ужасна компания си.“

7c1f1ba29a970e96ce4c8b522f9a86e1Главната ни героиня Аза успя от първите страници да се настани в сърцето ми, защото я чувствах някак близка до себе и до вътрешното ми АЗ. Заради психологическото си заболяване Аза бива определена често, като интроверт, затворена в себе си, особена или егоцентрична. И знаете ли всъщност каква е истината – тя не е нито едно от изброените неща. Аза е едно младо интелигентно, остроумно и очарователно момиче, което често собствените ѝ мисли и тревожност не ѝ позволят да се отпусне и да покаже своето по- добро и приветливо АЗ. Въпреки това хората, които истински я познават срещат в нея добра дъщеря, верен приятел и искрен човек. Всички те я подкрепяха и ѝ вдъхваха кураж да се справи със заболяването и да подобри състоянието си. Обаче в един момент осъзнаваш, че няма как да избягаш, нито от себе си, нито от тялото си – и това едновременното е толкова ужасяващо и освобождаващо. Защото всъщност това си ти и трябва да се приемеш.

„- Едно от предизвикателствата на болката – физическа или психическа, е, че наистина може да подходим към нея само чрез метафора. Болката не може да бъде описана като маса или тяло. В известен смисъл болката е противоположност на езика…Ние сме същества, толкова зависещи от езика, че ако не сме в състояние да назовем нещо с думи, в известна степен за нас то е непознато.“

tumblr_oz8mivJCPM1qzdirho2_500Приятелството беше силно застъпено в романа, защото то играе ключов елемент в историята. Както вече се досещате Аза и Дейзи са две пълни противоположности във всяко едно отношение. Обаче противоположностите винаги се привличат и затова двете момичета толкова добре се допълват. Докато Дейзи е експресивна, бабрива и хаотична, то Дейзи е по- плаха и разумна. В един момент двете приятелки претърпяха лек „трус“ в отношенията си, но бързо се взеха в ръце и поправиха стабилната връзка помежду си. Силно застъпена е и ролята на родителя ужасната безпомощност, която изпитваш, когато виждаш детето си да страда, а ти не можеш да му помогнеш колкото ѝ усилия да полагаш. Впечатлиха ме силните послания, с който Джон Грийн е решил да ни представи обширната тема за психологическите заболявания.

„Никой не казва довиждане, ако не иска да те види отново.“

„Костенурки до безкрая“ е чудесен стойностен роман, който е изпълнен със силни послания и метафори. Вълнуваща, докосваща и вдъхновяваща история,преплетена с много емоционални моменти. Една история за израстването,за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти. Книга,която след себе си оставя много теми за размисъл, но и ценни житейски уроци. Ако харесвате не клишираните истории, то тази книга е точно за вас.

IMG_20190902_101819_723