„Заклинание за светлина“ – В. Е. Шуаб

(издателство „Емас“, брой страници 762, цена 24 лв)

216132_b

Закупих си книгата в началото на годината и постоянно си намирах най- различни причини, за да не я започна. Ще се запитате защо? Виктория Шуаб е изградила толкова богат и мащабен свят единствен по рода си, с който не исках да се разделям. Разбира се, като всяко хубаво нещо всичко си има край и в един момент реших, че е крайно време да завърша поредицата, за да разбера как ще завърши цялото това приключение. „Заклинание за светлина“ бе достоен и емоционален завършек на една трилогия, която ме спечели във всяко едно отношение. Обожавам стила на авторката, чрез който не просто пише, а твори магия. Обожавам героите, които са толкова енигматични и пълнокръвни. Обожавам огромният свят на четирите Лондона – адмирации за пореден път към авторката за огромното въображение и смелостта да поднесе толкова умело изграден широкообхватен свят. В тази последна книга освен, че любимите ни герои се изправят пред най- голямата опасност до сега, която ще доведе до огромни последствия – наравно с това Кел, Лайла, Рай, Елукард и Холанд ще преживеят своят личен душевен катарзис, от който ще излязат променени и свободни.

5463698c94a7bd623ba99329a6b63db4„Заклинание за светлина“ започва там откъдето завърши предходната книга. Без излишни описания, без заобиколки още с първото изречение Шуаб ни запраща в онзи ужасен момент, пред който е изправен кралското семейство. Всичко за героите ни изглежда напълно изгубено – Кел е в плен, Рай е на прага на смъртта. А злото е надвиснало над Червения Лондон и е по- живо от всякога! Героите ни никога не са се сблъсквали с нещо толкова огромно и реално, към което дори не знаят как да се борят, за да го спрат. Осарон притежава огромна мощ, която му позволява да не се спира пред нищо, за да получи това, което иска. А чистата магия, от която е изграден не му позволява да бъде лесно унищожен – да не кажа, че това е почти невъзможно. Обстоятелствата принуждават героите ни да се впуснат в поредното опасно приключение, от което може да и да не излязат живи. Задачата им е повече от ясна – да убият Осарон, но преди това трябва да преминат през купища неприятности, едно дълго и мъчително плаване по вода и най- голямото предизвикателство пред тях – да се въздържат да не се избият помежду си. А това ще се окаже изключение трудна задача, след като трима антари (толкова различни един от друг) и Алукард Емъри поемат на път с малко корабче, а отношенията между четиримата са изключително сложни и заплетени.

486206c6eacd2eaa7317bb40999e1f12„Заклинание за светлина“ освен, че е изпълнена с множество битки, които ще решат хода на събитията – тя е и някак си по лична от предходните две части. От началото на трилогията нашите герои претърпяват огромно развитие, сблъскват се с различни проблеми, които ги правят по- силни; не спират да опознават себе си и да се стремят да бъдат по- добри версии на самите себе си. До сега един герой въпреки, че имаше поле за изява, той оставаше обвит в мистерия – белият антари Холанд. Радвам се, че авторката е решила да ни разкаже неговата история, защото именно неговата история беше едно от липсващите звена в историята. Признавам си, че никога не съм мразила Холанд за лошите постъпки, които извърши, защото някак си ми дожаляваше за него и вътрешно усещах, че е имал много труден живот преди да се превърне в това, което е. Имахме възможността да научим повече за детството му преди да разбере, че е антари. След това имахме сцени от младежките му години, в която е включена и една любовна история. Накратко казано Холанд е претърпял и изживял ужасни неща, които са го принудили да се превърне в „злодей“. Но в тази последна част от историята Холанд имаше възможността да поправи грешките си, защото ролята му тук беше от изключителна важност за предстоящите събития. Той се справи страхотно и в края на книгата всичкия товар, който носеше изчезна и получи това, което искаше толкова много.

acaf76b3fac5c1ef8a77772e2585d2b0Да четеш за Кел и Лайла си е истинско пиршество от емоции, защото тези двамата през цялото време вдъхваха, толкова много живот в историята. Още от първата книгата любимите ни герои претърпяха толкова много, развиваха се заедно, разделяха се, бяха си учители, надмогваха егото си, но винаги оставаха вярно на себе си и принципите си. Тук тяхната връзка най- накрая достигна своята кулминация, за което много се радвам, защото след всичко, което преминаха заслужиха своя щастлив край. Лайла постепенно осъзна, че не е нужно винаги да бяга от всички, въпреки че все още мрази сбогуванията. От друга страна Кел най-накрая намери вътрешен покой, осъзна истината за семейството си, остави миналото зад гърба си и започна да прави неща за самия себе си. Радвам се, че имах възможността да се запозная с тези двамата, които толкова перфектно се допълваха. Ще ми липсват техните приключения, хапливите им и саркастични диалози, но се надявам един ден отново да се впусна в тази толкова любима трилогия.

935959f424f67fd58873b5c6f3b8e2f2Историята на Алукард Емъри също ни беше разкрита, бяхме запознати със семейството му и с демоните, които го предшестваха през целия му живот. Като всички останали герои и Алукард жертва много, изгуби човек, който обичаше повече от живота си; реши да тръгне на изключително опасна мисия с единствената надежда да впечатли един човек, на който държи и обича. Той също беше от изключително важно значение за развитието на историята, защото опита и връзките, които беше създал с безкрайните си пътувания по море помогнаха за намирането на един много важен предмет. Още в „Сборище на сенки“ принц Рай започна своята промяна, защото все пак връщането от смъртта си е доста травмиращо преживяване, което може да промени възгледите на човек. Тук виждаме Рай в една по- зряла светлина, която бих казала, че страшно много му подхождаше. Без да се замисля се хвърли в битката в името на това да защити народа си, бори се до край, рискува много, изгуби много, но излезе от битката, като един достоен крал.

„Заклинание за светлина“ е прекрасен и удовлетворителен завършек на една от най- магичните поредици, които съм имала възможността да прочета. За последен път всеки фен на историята ще има шанс да се впусне в едно изключително опасно приключение, от което много герои няма да излязат живи, а други ще са коренно променени. Историята е изпълнена с толкова много емоции, магия във всякакви разновидности, силно приятелство, мигове на любов, предателства и едно вълнуващо плаване. Ако искате да попаднете в един тотално различен свят, който е изпълнена с толкова много магия, харизматични герои и неописуемо наелектризираща атмосфера, то трилогията „Четирите цвята на магията“ е точно за вас.

IMG_20191128_134700_952

„Любов в стихове“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 248, цена 13,90 лв)

lubov_v_stihowe-hrm

„Любов в стихове“ е една от онези сладко-горчиви любовни истории, които те карат да преживяваш всяка една емоция с героите. Въпреки, че книгата е една от първите в творчеството на Хувър, то без съмнение се усеща огромният талант, който носи в себе си. За романа може да се каже, че е от сравнително леките книги на авторката (защото знаем, че повечето ѝ книги се отличават с разстърсващите си и емоционални сюжети), но въпреки това е наситен с цяла вихрушка от емоции и социални теми, които няма как да не те оставят съпричастен по един или друг начин. Докато четях книгата се замислих колко много авторката олицетворява живота на обикновените хора, чрез своите книги. Защото във всяка една от тях се разказва обикновена и чисто човешка история, която реално може да се случи в живота ни. Не знам как го прави, но абсолютно винаги ми въздейства адски много – чрез всяка дума, всеки ред, всяко изречение. Не се залъгвайте, че „Любов в стихове“ е насочен към тийнейджърската аудитория, защото в него се съдържа твърде много зрялост и мъдрост, за да бъде поредното любовно романче. За съжаление на героите им се налага да пораснат твърде бързо и да навлязат в жестокия свят на възрастните, а с това и да поемат цялата отговорност и тежест, които съпътстват живота на всеки зрял човек. С изненада установих, че книгата е част от трилогия и нямам търпение как ще се развие живота на поредната ми любима двойка от романите на Колийн Хувър.

CollageMaker_20191122_005705079

Лейкън е само на 18 години, но само преди няколко месеца е преживяла ужасна трагедия – неочаквано е изгубила баща си. Наравно с майка си Лейк полага грижи за по- малкият си брат. Живота на младото момиче се обърква още повече, когато със семейството си се местят в нов град, където не познава никого. Външно тя се опитва да изглежда твърда и решителна, но отвътре чувството за самота и безнадеждност са по осезаеми от всякога.

Тогава неочаквано в живота ѝ се появява двайсет и една годишния Уил, новият им съсед, който я привлича с чувството си за хумор и страстта си към слам поезията. Въпреки, че почти не се познават, между двамата започват да прехвърчат искри, които вдъхват надежда на Лейкън, че живота ѝ дава възможност да продължи напред. Но скоро след това живота и на двамата тотално се преобръща, когато са поразени от изненадващо разкритие, което ще сложи край на зараждащата им се връзка. С всеки изминал ден взаимоотношенията им стават все по- трудни, а чувствата все по- дълбоки. Ще намерят ли решение, за да запазят връзката си или любовта им ще остане забранена? Не пропускайте да се впуснете в тази красива и сантиментална любовна история.

c5f419c61b6c0dd2fb29a2523d5a08dbОще от първите страници с лекота ще се потопите в необикновената история на Лейк и Уил, която до последната страница ще ви предизвиква със своите обрати, наелектрезиращите емоции и до болка чувствените слам стихотворения, без които книгата нямаше да притежава това очарование. И двата главни персонажа ми харесаха страшно много и най- вече с това, че бяха представени със своите несъвършенства, с които ги чувствах толкова реални, толкова познати. На моменти адски ме дразнеха със своите неадекватни и нелепи действия, които правеха ситуацията между тях още по- тежка, отколкото в действителност е. Ако бяха седнали, като възрастни да си изяснят нещата, със сигурност доста неприятни моменти можеха да им се спестят. Но, разбира се, без всички трудности и драми, нямаше да се стигне до този толкова желан сладко- горчив край, който адски много ме умели. Хареса ми, че Лейк и Уил бяха отдадени на семействата си и бяха готови на всичко заради тях. Дори и да не изживеят любовта си. Оценявам това, че темата за семейството беше разгърната толкова широкообхватно през цялото време. Няма как да не спомена и един герой, който без него историята щеше да ми се струва недовършена. Става въпрос за Един, която от първия миг се превръща в най- добрата приятелка на Лейк. В самото начало Еди ми се струваше някак потайна и си мислех, че ще извърти някой гаден номер на Лейк, но за щастие опасенията не ми се сбъднаха. Еди също имаше своята емоционална история и се възхитих колко много борбеност, сила и характер притежаваше тази девойка, за която съдбата не е била никак благосклонна. Постоянно се забавлявах със страхотното ѝ чувство за хумор, което не веднъж спасяваше Лейк от лошото ѝ настроение.

Няма как да не спомена в няколко реда и за слам поезията, която също изигра съществена роля за развитието на сюжета. Всеки един от стиховете беше пропит с толкова много емоция, страст и чувство. Някои от тях бяха забавни, други тъжни, а трети разтърсващи. Общото между тях беше въздействието, което имаха върху слушателите (и читателите). Слам поезията нагледно ни показва, че не е необходимо думите да са подредени в рими, за да оформят стихотворение. Този вид литературно изкуство въздейства, като освобождение на ума и ти помага да изразиш най-точно всичко това, което те вълнува.

„Любов в стихове“ е сладко-горчива любовна история, която ще плени сърцето на всеки почитател на любовните романи. Чувствена и емоционална история разказваща за несправедливостите на живота, които те връхлитат неочаквано и оставят своите дълбоки белези. Чрез тази неподправена и вдъхновяваща история, изпълнена с болка, драма и много емоционални моменти – Колийн Хувър ще ви направи странични наблюдатели на една красива зараждаща се любов. Книгите на  Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20191122_123844_304

Блог – интервю с Камелия Кучер: Писателят не е писател без читателите си

След близо година рубриката ми „Блог – интервю“ се завръща с нова поредица от интервюта с прекрасни и талантливи личности. Стартирам новото начало с писателката Камелия Кучер, която за много кратко време успя да завладее сърцата на българските читатели с двата си романа „Дом“ и „Нощ“. Младата авторка има доста интересен и вълнуващ живот, който със сигурност ще ѝ послужи за вдъхновение за бъдещете ѝ книги. Живяла е Русия, Испания, Швейцария и Франция, тя завършва образованието си в Женева, преди окончателно да се завърне със семейството си в България. Харесва класическата музика и литература. А любовта към книгите е била неотделима част от живота ѝ. Какво споделя за двата си романа? От къде черпи вдъхновение? Кои са любимите ѝ автори? И още много интересни и любопитни теми ви очакват в следващите редове. Най- искрено благодаря на Камелия Кучер за чудесното интервю!

1. Имате интересен и вълнуващ живот. Разкажете ни малко повече за детските си години?

К: Всъщност много е интересно как човек възприема живота си – не бях си давала сметка, че е вълнуващ и интересен до момента, когато след появата на „Дом“, хората го възприеха като такъв.
Родена съм в Сиктивкар, Коми. Едно много далечно и студено място, където температурите през зимата стигат до минус четиридесет градуса. Дете на смесен брак съм, майка ми е рускиня, а баща ми – българин. С родителите ми окончателно се преместихме в България, когато бях на седем години, за да започна училище тук. Детството ми в България премина на тенис-кортовете – родителите ми имаха големи амбиции, които аз разбих, когато на около тринайсетгодишна възраст заявих категорично, че не желая да се занимавам повече с тенис – спортът е прекрасно нещо, но никога не ми е бил страст. От малка страстта ми са книгите.
Тогава родителите ми решиха да ме изпратят в Швейцария, за да получа добро образование. Щом няма да е тенис – тогава ще е солидно образование, това беше решението. Заминах за там много разстроена – представях си безкрайни поля, крави и скука. А се оказа, че Монтрьо е малко градче с голяма културна история – някак меланхолично, но с широка душа. Бързо се влюбих в това място. И до днес го пазя в сърцето си като един от най-оформящите периоди от моя живот. Завърших средното си образование в английски пансион – „Монте Роза“, който се помещаваше в една красива стара сграда на брега на Женевското езеро. Мога толкова да разказвам за там – мога да напиша цяла книга за спомените си от тези години. Там открих любимите си и до днес писатели и книги. Там създадох и голяма част от приятелствата, които поддържам и днес, въпреки че всички сме пръснати в различни краища на света.
Общо взето детските ми години преминаха в много мечти – мислено все се намирах на места, далечни от действителността. Тази ми склонност ми е вредяла през годините, но пък ми помага в писането.

2. Кога разбрахте, че истинското ви призвание е да бъдете писател? Лесно ли взехте това решение?

К: Съвсем откровено признавам, че го разбрах, когато „Дом“ се появи в книжарниците и пое към сърцата на читателите си. Тогава осъзнах, че това, което пиша може да бъде съпреживяно от другиго, че докосва други хора. Дотогава пишех за себе си, защото изпитвах нуждата да го правя – и световете, които създавах бяха за мен, там бях сама. Блянът да бъда писател го нося от малка – това ми е детски блян. Но никога не съм се осмелявала истински да замечтая за това. От малка харесвам класическите книги – все нещо ме дърпа натам и до днес. И в представите ми да бъдеш писател винаги е вървяло с образа на черно-белите снимки на световните класици – как да поставиш и себе си там?
И дори когато усетих, че историята в „Дом“ може би е готова да бъде споделена, не посмях да си представя себе си като писател. Започнах да се възприемам така едва, когато читатели на „Дом“ започнаха да ми пишат – това бе мигът, вълшебният миг, който ще запазя завинаги в сърцето си. Писателят не е писател без читателите си. Така смятам. Затова за мен е много ценна връзката с тях. Това бе моментът, когато почувствах, че мечтата ми се сбъдва, а този миг промени много в мен – смири ме, изпълни ме с благодарност, и с особено чувство за пълноценност. Понякога се улавям, че преоткривам себе си в ролята на писател всеки ден.

3. Как се ражда една история, която да бъде достойна в това да бъде превърната в книга?

К: Ако трябва да бъда докрай откровена – не знам. Неведом е пътят на една история, която се превръща в нещо стойностно, което може да бъде съпреживяно и да остави своята следа в читателя.
Не можеш да разкажеш нещо, което не разбираш. Можеш, но то няма да звучи откровено и няма да носи своята тежест и смисъл. Затова си мисля, че една стойностна, достойна история се заражда в сърцето на писателя, в душата му, в онези най-съкровени кътчета, които го оформят като човек по житейския му път. Писателят посява своя светоглед в творчеството си – понякога дори несъзнателно. Затова си обяснявам нещата така: вдъхновението се трупа с години, оформя се заедно със самите нас, носим го в сърцата си, в душата, в начина, по който виждаме света и приемаме човека, човечеството, живота и смисъла му. И когато вдъхновението започва да приема форма, тогава сядаме и изливаме историята, зародила се в сърцето. Затова писателят трябва непрекъснато да преоткрива себе си, другите, света, живота – потокът на мислите му трябва винаги да плава, да се движи – за да може вдъхновението да продължава да се натрупва. Трудно е, понякога това не зависи от теб – затова и вдъхновението е толкова съкровено за всеки творец.

131adf5261f06613571e8242bab8af86

4. Промени ли се по някакъв начин живота ви, след издаването на дебютният ви роман „Дом“?

К: Да. Животът ми стана по-динамичен, защото в допълнение към старото ми всекидневие, се появи една нова част – всички нови срещи, идеи – писането се превърна от хоби в професия. Самата аз се промених – сбъднах детския си блян, а това усещане е толкова различно от всичко познато ми досега. Като че ли онази половина от мен, досега крита в моя съкровен свят, днес живее пълноценно – твори, споделя и съпреживява.

5. Една от сюжетните линии в романа „Нощ“ е свързана с Втората световна война. С какво ви провокира тази тема? Трудно ли се пише за такъв тежък и болезнен период от съвременната ни история?

К: Провокира ме интересът към тази война, който нося в себе си от години. В училище в Швейцария изучавахме подробно Втората световна война и още тогава този период от нашата история дълбоко ме впечатли и ужаси. Оттогава се интересувам от нея – чета всичко, до което успея да се докосна, гледам документални филми – все в опит да съпреживея, за да разбера онази война, да разбера причините, довели до рязката загуба на човешкия облик и жестокото обезценяване на човешкия живот. Това се опитах да направя и с „Нощ“ – да погледна към Втората световна война през човешките очи в опит да я съпреживея.
Трудно се пише за този тежък, болезнен и срамен период от нашата съвременна история. Действително изстрадах написването на книгата, но когато я завърших усещането бе за снет товар. Надявам се така да я усетят и читателите, защото на първо място „Нощ“ е книга за съхраняването на човешкото в нечовешки времена и най-вече – за прошката. А когато човек успее да даде прошка – на другите, на света, на миналото, на настоящето и на себе си – тогава той сваля един от най-тежките товари, които носим по житейския си път.

6. И двете ви книги имат трейлъри. В българското книгоиздаване е рядко срещано явление. Защо решихте да заложите на визуално представяне на книгите си?

К: Да, у нас все още е рядкост. Следя чуждестранни писатели и те все по-често представят романите си и с книжни трейлъри. Трейлърът на „Нощ“ е заснет така, както се заснемат трейлъри на филми – истинска професионална продукция с актьори и голям екип, който стои зад заснемането. Тук е моментът на благодаря на режисьорката Яна Титова и на Алек Алексиев, които застанаха зад този амбициозен проект, както и на целия страхотен екип, който стана част от него. Докато пишех „Нощ“ в главата ми се появяваха ярки картини на това, което описвах и в един момент започнах да мечтая „Нощ“ да има професионално заснет трейлър. Тогава на всички им се стори невъзможно. И в един приятелски разговор споделих с Алек Алексиев – и така стана чудото. Успяхме да го осъществим и трейлърът се получи великолепно.
Приемам книжните трейлъри като още един вид творчество, още един досег на читателя с историята. Много се радвам, че успяхме да го осъществим.

IMG_5322-1

7. Как протича един ваш работен ден? Имате ли някакви творчески ритуали за мотивация и вдъхновение?

К: Преди имах разни дребни ритуали, но с появата на третото ми дете – което в момента е на година – нещата много се промениха. Тъй като сега часовете ми са съобразени с неговия режим, осъзнах, че за вдъхновението не са нужни ритуали – ако то е налице, можеш да седнеш да пишеш навсякъде, във всякаква обстановка. Това е много ценен урок, който получих благодарение на малкия ми син.
Това, което задължително правя е да пиша, слушайки музика – обикновено като много тих фон. Имам няколко любими класически мелодии, които слушам – това ми помага бързо да потъна в атмосферата на историята, която разказвам.
Иначе един мой писателски ден протича у дома, по халат, в идеалния вариант (ако бебето не промени плановете) пиша по пет/шест часа на ден – понякога последователно, понякога на два пъти. Често, когато съм в творчески процес забравям да ям, изобщо забравям за действителния свят, обикновено тогава рядко отговарям на телефонни обаждания – изобщо като че ли изчезвам и на мое място се появяват героите и само за това мога да мисля. И ми е много трудно да се върна към бита, а всеки следобед се налага, защото трябва да оставя историята и да отида да прибера дъщерите ми от училище.
Работните ми дни преминават трескаво, в крадене на всяка свободна минута за писане. Всеки път е така, докато не изкарам от себе си и последното изречение.

8. Има ли история, която искате да разкажете с цялото си сърце и душа?

К: Има – историята на моето семейство от руска страна. Тя е много интересна и, както почти при всяко семейство там, изстрадана и трудна. Връща се назад в поколения и много ми се иска един ден да успея да я опиша – като опит да я съпреживея, защото засега съм единствено неин слушател, а и като почит към тази част от моето семейство, която виждам изключително рядко и без близостта на която израснах.

9. От кого и от какво зависи успехът на един писател?

К: От неговия талант, трудолюбие, професионализъм, вяра и късмет. Вярвам в съдбата, така че не мога да не прибавя и нея. Писателят е творец, така че на първо място стои неговото творчество, но и след публикуването на неговия труд, има много работа и тук вече е мястото да се прояви професионализъм и вяра – нещата рядко се случват бързо. Но пък си мисля и друго – успехът е хлъзгаво понятие, затова човек трябва да мери успеха си по собственото си усещане за него. За мен успех е, че написах двата си романа, че ги изстрадах и преживях, завърших ги и те поеха към своите читатели. А оттам насетне – каквото ми е писано.

10. Талантът има ли срок на годност?

К: Струва ми се, че не. Талантът е нещо, с което се раждаш. Въпросът е дали ще успееш да го развиеш и да го превърнеш в творчество. Това, което може да има срок на годност е вдъхновението – двигателната сила на таланта.

11. Какво ви даде последната книга, която прочетохте?

К: Последната книга, която прочетох е „В памет на паметта“ на Мария Степанова. Особена книга, която не е от тези, които напоследък предпочитам да чета. Книга, която трудно може да бъде определена жанрово. Писателката е ерудит, а разсъжденията й върху родовата памет и паметта по принцип са изключително интересни. Стойностна книга, която според мен, е задължителна за всяка домашна библиотека. Това, което остави у мен са разсъжденията върху родовата памет – тя съществува и в моя живот като нишка, която ми се ще да разплета и да проуча.

12. Какво обичате да четете в свободното си време? Кои са любимите ви автори и книги?

К: През годините съм преминала през всякакви етапи на четене. Преминах през периодите на философията, историята, класиката, високата художествена литература, постмодернизма. Днес продължавам да клоня към класическата литература – слабост ми е. Но чета и съвременна художествена литература, като обикновено клоня към класическия разказвачески маниер. От съвременните писатели любими са ми Жауме Кабре, Карлос Руис Сафон, Ерих-Мария Ремарк. А сред класиците любими са ми Стайнбек, Селинджър, Ъруин Шоу, Бредбъри, Ъпдайк, Набоков, Булгаков, Достоевски, Пушкин, Толстой – много са, със сигурност ще пропусна някого. Много харесвам една книга, която открих наскоро, а изданието е старо: ”Замъкът на Въображението и камъните на делника” от Артур Лундквист – прекрасни къси разкази, има един разказ за нощта, който е великолепен. От поетите любими са ми Йосиф Бродски, Фернандо Песоа, Октавио Пас, Висенте Алейсандре.

 

„Пречистваща истина“ – К. А. Тъкър

(издателство „Ибис“, брой страници 416, цена 15,90 лв)

277

„Пречистваща истина“ е продължението на „Забравена истина“ от К. А. Тъкър, която с всяка следваща книга затвърждава мнението ми, че е една от най- талантливите авторки в този жанр. И докато не съм забравила, искам да отбележа, че двете книги могат да се четат самостоятелно, защото историите не са свързани. Въпреки това аз лично ви съветвам да четете книгите по реда им на издаване, защото има герои, които срещаме и в двете книги, и е хубаво да бъдете запознати по подробно с тях. Тъкър отново с размах ни поднася поредната завладяваща история, наситена с много екшън, адреналин, интриги, огромна доза от емоции и една изпепеляваща забранена любов. Страшно много ми допада стила ѝ на писане, защото не разтяга излишни локуми, а пише това, което е необходимо за историята. Няма да крия, че за мен „Пречистваща истина“ е по- добрата от двете книги (поредицата съдържа четири книги), защото успя да ме докосне много повече. Успях по- добре да се свържа емоционално с героите, а ѝ тук историята ми беше по- интересна, защото бе наситена с повече действие. С нетърпение очаквам да видим скоро и останалите две книги от поредицата, защото съм сигурна, че Тъкър тепърва ще има с какво да ни изненада.

1998CAM_2019_11_15_10_21_57_FNГлавен герой тук е Люк Бун, който ни е добре познат от „Забравена истина“. Докато в предходната книга не ми беше направил кой знае какво добро впечатление – беше ми някак самовлюбен и повърхностен, то в тази книга мнението ми за него напълно се промени. Люк от край време си мечтае да поеме бизнеса на вуйчо си Ръст и съвсем скоро мечтата му ще бъде реалност. И макар да знае, че бизнесът му е незаконен, той е готов да се впусне в дълбоките и мрачни пътища, по които е поел Ръст без никакви притеснения. Все пак това ще му донесе купища пари, охолен живот, красиви жени и скъпарски коли.

Клара Бертели е само на двайсет и шест години, но въпреки това е сред най-добрите и успешни агенти под прикритие. Тя е част от отдел „Криминални престъпления“, които е поел задачата да разбие престъпно звено за търговия на крадени автомобили. За целта Клара трябва да приеме нова самоличност, превъплъщавайки се в образа на Рейн Мартинес- богаташко разглезено момиче, което е свикнало да получава всичко на готово. Разбира се, нейн обект е Люк Бун, с когото трябва да се сближи и да спечели доверието му на сто процента. На теория всичко е планирано до най- малката подробност, но реалността се оказва съвсем различна.

1998CAM_2019_11_15_10_19_12_FNОгромен плюс на историята е, че имаме двете гледни точки на Люк и Рейн (така ще я наричам до края на ревюто), защото имаме възможността да опознаем двата персонажа по- добре – техните мисли, чувства, действия, решения – всичко е изключително добре поднесено от авторката. Докато в „Забравена истина“ Тъкър ни показва нагледно какви могат да бъдат последствията от това да бъдеш част от мафията. То в тази книга ни показва огромните мащаби на мафията, схемите, по които действат и подмолните игри, на които са способни, за да получат това което искат. Допадна ми с колко прецизност авторката постепенно надграждаше напрежението с всяка следваща глава, докато не се стигна до кулминацията. Комбинацията от романтика и съспенс, определено се превърна е една от любимия ми сюжетни линии, защото всичко е в пъти по- вълнуващо и интересно за проследяване. Харесва ми, че авторката избягва клишетата и шаблонните персонажи.

Рейн от самото начало се превърна в любим персонаж. Хареса ми, че въпреки младостта си тя беше толкова зряла, решителна, независима и най- вече отговорна във всяко едно отношение. Най- вече ме спечели с това, че винаги отстояваше себе си и своите принципи, дори когато положението беше адски сложно. Винаги се доверяваше на сърцето си, което никога не я предаде, а взимаше правилните решения.

Въпреки охолния живот, лесните пари и красивите жени, на които е свикнал Люк доказа, че е много повече от този повърхностен образ, който си е създал. Доказа, че адски държи на семейството и приятелите си. Доказа, че е мил и добродушен, като подели храната си с непознат. И най-вече доказа, че може да се влюби до уши в най- прекрасното момиче, от което винаги се е нуждаел. Любовта му към Рейн не му позволи да прескочи границите и да бъде въвлечен в един престъпен и подмолен свят, от който няма измъкване.

„Пречистваща истина“ притежава всички необходими съставки за един качествен и завладяващ роман. Една емоционална история за вътрешните битки, които водим – дали да поемем към лесния път, наситен с множество облаги или да се борим със зъби и нокти за постигането на целите си. Изключително интелигентно поднесена съвременна история, която вярвам, че ще ви донесе няколко вълнуващи и наситени с множество емоции часа.

 

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

1998CAM_2019_03_24_08_59_53_FN

Октомври в книги и музика

Октомври отлетя, есента е в разгара си, а едни от най- хубавите празници съвсем скоро ще настъпят. В пореден пост вече отново ще повторя, но обожавам есента и всичко свързано с нея. В момента уличките са изпъстрени с килими от листа и ми е толкова хубаво да ги гледам. Обожавам топлите (студените със сигурност Не!) дни, когато спокойно мога да се разхождам сред природата и да прочитам няколко страници от настоящата си книга, някъде на спокойствие, а единствената компания да са ми прелитащите врабчета и топлите слънчеви лъчи. През изминалия месец успях да прочета прекрасни книги, част, от които се превърнаха във фаворитите ми за тази година. Разбира се, добавих и няколко песнички към нарастващата ми плейлиста. Пожелавам ви прекрасен и изпълнен с вдъхновяващи моменти ноември, книжни дракончета!

Прочетени книги

Толкова години отбягвах книгите на Стивън Кинг, че сега изпитвам нуждата да ги чета една след друга. Все още не съм попадала на негова книга, която да ме уплаши (със своя ще има такива), но всяка прочетена до момента съм харесала страшно много. Започнах месеца с „Джойленд“, която успя да ме заинтригува с първите си страници. Книгата носи едно меланхолично есенно настроение, което беше главната причина да ми хареса историята. Друго, което ми хареса в нея беше паранормалната нишка в книгата, която перфектно пасват на самата стилистика на книгата. Защото все пак си имаме един увеселителен парк, убиец, младо момче, което е на прага на зрелостта си … и един призрак, който чака своята свобода. След „Джойленд“ исках да продължа тази по- мрачна линия и реших най-накрая да прочета сборника „Приказки за чудатите“ на Рансъм Ригс, който отлагам повече от година. Книгата съдържа десет разказа, които са под редакцията на един добре познат герой от предишните книги – Милърд Нълингс, един от най-прочутите чудати учени и книжовници. В книгата си имаме принцеса с раздвоен език, първата имбрин и нейната нелека участ, момиче, което говори с призраци, и заможни канибали, прехранващи се със захвърлените крайници на други чудати… Повечето разкази ми харесаха и успях отново да се насладя на богатият и разнообразен свят, който е създал Рансъм Ригс.

След нея дойде ред на „Славея“ от Кристин Хана – една дългоочаквана книга, която си бях набелязала преди няколко години. Неведнъж съм ви споделяла страстта си към историите за Втората световна война. Като се абстрахираме от романтичната и цветна корица се крие на една емоционална, мрачна и разтърсваща история за две сестри, които са готови на немислими саможертви, за да защитят хората, които обичат. Историята е адски силна и въздействаща, и я препоръчвам на всички читатели, които обичат да четат подобен тип книги. Надявам се скоро да си събера мислите за едно хубаво ревю на тази стойностна книга. Следващата книга, която отметнах е едно от новите предложения на издателство „Емас“, „Chatroom“ на Хелена Фресвейк. История за съвременните тийнеджъри, социалните мрежи и опасностите, които могат да крият. Историята е по истински случай, което я прави още по- въздействаща и плашеща. Единственото, което не ми допадна беше набързо написания край, който беше развит в рамките на страница и половина. Реших да завърша месеца с някоя положителна и забавна история и разбира се, се спрях на любимата ми Сюзън Елизабет Филипс, която пише страшно забавни романтични истории. Заглавието, което избрах беше „Бебето е мое“, която се оказа една от най- забавните ѝ книги. Накратко за историята: имаме една адски умна и интелигентна професорка, която отчаяно иска да си имаме бебе. Но тъй като самата тя е много умна си наумява бащата на бъдещето ѝ дете да бъда, да кажем с нисък коефициент на интелигентност, защото иска за детето си нормално и безгрижно детство, което самата тя не е имала. Мишената за нейната „мисия“ е легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“ , Кал Бонър. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен… И от тук започват невероятно забавните ни комични ситуации, в които се въвличат двамата ни герои.

IMG_20191103_104822_082

Книжни придобивки

През ноември се сдобих с няколко много дългоочаквани и желани от мен книги. Първите ми книжни попълнен бяха три книги на издателство „Ибис“ – „Завинаги мое момиче“, „Огън на леда“ и „Славея“. Нямам търпение да прочета „Завинаги мое момиче“, защото звучи като нещо, което бих харесала. „Огън за леда“ си я пазя за настъпващите зимни дни. Следващото попълнение беше „Chatroom“, за която вече ви разказах накратко. Разбира се, нямаше как да не се сдобия с „Любов в стихове“ на любимата ми Колийн Хувър. В момента чета книгата и съм тотално влюбено във всяка частица в историята. Скоро и подробно ревю за нея. По повод Хелоуин в сайта на . Ozone.bg имаше промоция на доста книги на Стивън Кинг и реших да се сдобия с един от неговите сборници, а именно „Зъл мрак, угаснали звезди“. Повода да си я закупя (освен, че съм фен на Кинг) беше един от разказите, за който бях прочела много хубав отзив и реших, че искам да го прочета. Став въпрос за разказа „1922“ който впоследствие разбрах, че е екранизиран от Netflix. Предвидила съм книгата за този месец и нямам търпение да прочета разказите.

IMG_20191103_104544_188

Музика

1. Katy Perry – Harleys In Hawaii 

2. Tiësto, Mabel – God Is A Dancer 

3. Camila Cabello – Liar

4. Kygo & Whitney Houston – Higher Love 

5. HAVANA feat. Yaar & Kaiia – Big love 

„Без Мерит“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, издателство 276, цена 13,90 лв)

253

„Без Мерит“ е може би най- различната и необичайна книга в творчеството на Колийн Хувър. Но подобно на останалите ѝ книги е заредена с преливащи емоции и послания, които ще докоснат читателите. След като прочетох книгата, реших да потърся мнения за нея и се оказа, че читателите са раздвоени- някой я харесваха супер много, други я смятаха за най- слабата книга на авторката. Да, всички сме свикнали с нейните разтърсващи истории, но за мен Колийн Хувър показа, че може да въздейства на читателя с наглед по- обикновена история. Този път авторката е решила главен акцент да не бъде любовната история между героите, а семейството във всичките му форми. Също така е засегната темата за депресията, която все още не се приема на сериозно от хората и се счита едва ли не, че човека попаднал в това състояние се глези и т.н. Лъжата също е един от акцентите в историята, която се оказва, че свързва всички членове на семейство Вос. Историята наистина е разказана по доста необичаен начин и се радвам, че Хувър е излязла от своята рамка, за да ни представи леко шантавата история на Мерит. Ако очаквате шокиращи или разтърсващи моменти, няма да откриете такива. Този път Хувър по скоро е заложила на философските размисли над различни теми.

Не всяка грешка заслужава наказание. Понякога единственото, което една грешка заслужава, е прошка.“

24053410-_sy540_Мерит Вос на пръв поглед е най- обикновено 17 годишно момиче с леко нестандартно хоби – обича да колекционира купи и медали, които не е спечелила. Докато е на лов за поредния си трофей в антикварен магазин, тя се запознава със Сейгън, с когото веднага си допадат. Но съвсем скоро Мерит разбира, че Сейгън е напълно недостъпен за нея и се превръща в поредната тайна, която трябва да опази. За пред хората семейство Вос изглежда, като всяко нормално семейство, но отвътре нещата не изглеждат така. Всеки от тях е обвит в лъжи и тайни, които могат да разрушат семейството. За зла участ Мерит е запозната с тайните на всеки член от семейството, което се оказва доста отговорна и  потискаща задача за младото момиче. Животът за Мерит става още по непоносим, когато Сейгън се нанася в семейство Вос. Мерит решава да приключи с илюзията за щастливо семейство и е време най- накрая всички тайни да излязат наяве. След не поправимите последствия семейство Вос претърпява малък катарзис, който ще промени всеки член на семейството. Дали разкритата тайна на Мерит и Сейгън ще ги събере или раздели завинаги, ще разберете като прочетете тази необикновена история.

„Може би там се коренят много семейни проблеми. Не става дума за самите проблеми, които ни измъчват толкова дълго. А за това, че никой няма смелостта да направи първата стъпка и да заговори за тях.“

24070120-_sy540_Мерит се оказа един от най- любимите ми персонажи от книгите на Хувър. Хареса ми нестандартното ѝ хоби да колекционира трофеи всеки път, когато ѝ се случва нещо неприятно. Друго, което ми хареса е, че казваше всичко, което мисли без да се интересува от последствията, но в същото време беше лоялна към семейството си и пазеше всичките им тайни. Не се срамуваше от недостатъците и по никакъв начин не се опитваше да ги прикрие. В края на книгата, когато Мерит се осмели да разкрие всички тайни на семейството си, имаше един много силен момент, след който най- накрая показаха обичта си към нея и колко всъщност е значима за всеки един от тях. Преди това Мерит се чувстваше неразбрана и отчуждена. Чрез персонажа на Мерит Колийн Хувър е решила да ни запознае с депресията. Мерит е само на крачка от това да попадне в бездънните дълбини на депресивното състояние. Депресията е едно от най- коварните психически заболявания, което все още не си приема на сериозно и се оправдава с най- нелепи оправдания. А истината е друга. Депресията може да преобърне живота на човек, може да го докара до най- различни състояния (безсилие, гняв, себеотрицание, безразличие), които могат да бъдат пагубни. Често подобни симптоми биват пренебрегвани, но колкото повече се говори за депресията, толкова повече хората се запознават с тънкостите на това заболяване и биха спасили човек попаднал в този капан.

„Недей да правиш така, че да забележат присъствието ти. Направи така, че да почувстват отсъствието ти.“

f143ed9597a55b7085602404a6acee5bИсторията на Сейгън също ми беше интересна, а ѝ е плюс, че чрез неговия образ авторката ни е представила доста актуална тема. Хувър по много интересен и любопитен начин е представила темата за Сирия и имигрантите, отвъд граница. Бащата на Сейгън е сириец и много добър хирург, предусещайки нажежената обстановка решава да изпрати сина си в Америка, откъдето е майка му. Плановете му са да се съберат отново, след като се роди дъщеричката им. За съжаление плановете му тотално се объркват и повече от седем години Сейгън не е чувал никакви новини за семейството си. Чрез неговата история Мерит успя да осъзнае какво всъщност е нещастие и че трябва да оценява семейството си, колкото и шантаво да е то. Сейгън беше адски любопитен персонаж за проследяване. Хареса ми, че обичаше да рисува и го правеше адски добре. Единствено не ми допадна това, че можеше още в самото начало да си изясни ситуацията с Мерит, а не да я кара да се самообвинява и да страда за несподелената си любов.

„Човек не избира кой го привлича, но може да избере как да постъпи.“

В хода на историята всички герои взимаха погрешни и необмислени решения, които водеха до още по- погрешни постъпки. Но се радвам, че всички тайни и лъжи излязоха на яве. Изясниха се много неща и мисля, че всички започнаха да живеят с истината.

„Нямам доверие на хора, които твърдят, че някое класическо произведение е любимата им книга. Смятам, че лъжат, за да изглеждат по- образовани, или просто не са чели други книги, освен онези, които се изучават в часовете по литература в гимназията.“

„Без Мерит“ е най- необичайната история на Колийн Хувър, която ще прочетете. История изпълнена с емоции и философски размисли за важните и стойностни неща в живота. Авторката е решила да заложи на съвременни теми, като депресията и липсата на комуникация в едно семейство, което се крие зад пластове лъжи и тайни. Една история за израстването,за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти.

 

CollageMaker_20191106_144028717