Честита Нова година, книжни приятели!
Вече сме на прага на една чисто нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. Не знам за вас, но лично за мен 2019 година мина почти неусетно. Съвсем ясно си спомням как точно преди година подготвях предишната си класация за любими книги и ето, че е време за новата такава. За мен изминалата година отново беше доста разнообразна от към жанрове и запознанства с творчеството на нови автори. Като всяка година имаше книги, които ме опустошиха емоционално, други които ме караха да се смея от сърце и такива, които ме караха да размишлявам с дни. Имаше книги, в които се влюбих безкрайно много, други които просто ми харесаха, а трети, с които може би не си паснахме чак толкова много, колкото би ми се искало. Но вярвам, че ще запомня всяка една книга с добри и топли чувства. От едно от най- големината ми постижения в книжни отношение беше, че наблегнах на творчеството на Стивън Кинг, който от раз се превърна в най- любимият ми автор за 2019 година. Нямам търпение тази година да наблегна още повече на неговото богато творчество. няма да си поставям цели, които излишно да ме натоварват и подсъзнателно да ме пришпорват да чета, само заради да изпълня някакво си „предизвикателство“. Ще чета колкото ми се чете. За мен книгите винаги са били удоволствие, а не цел. И в този ред на мисли ето, че без да се насилвам или натоварвам съм успяла да прочета 60 книги, което го отчитам, като лично постижение. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Най- искрено се надявам, че съм подбрала най- доброто от най- доброто, което прочетох през 2019 година.
За поредна година искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и най- вече на издателствата „Ибис“ и „Емас“, които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.
1. „Сияние“ – Стивън Кинг

„Сияние“ определено беше книгата, която най- силно ми повлия емоционално. Дълги години отбягвах творчеството на Кинг, защото оставах с убеждението, че неговите книги са страшни. Това беше главната причина да отбягвам книгите му. Сега, след близо десетина изчетени книги мога да уверя всички читатели, които отбягват книгите му по същата причина, че книгите му са по скоро психологически отколкото „страшни“. Да, някои от книгите му са страшни, но на едно друго ниво, а не толкова колкото онзи първичен страх, който изпитаме примерно, когато гледаме някой филм на ужасите. Повярвайте ми, реалният живот е в пъти по страшен и от най- страшната книга или филм. „Сиянието“ за мен е шедьовър от най- голяма величина. Малкото са авторите, които имат десетки шедьоври – Стивън Кинг е един от тях. Възхищавам му се как от един на пръв поглед най- обикновен сюжет е сътворил толкова гениално произведение. В книгата ми харесаха психологическия елемент, който е отразен най- вече в главният герой; дълбочината, смразяващата обстановка, борбата между доброто и злото, описанията, детайлите, малкото, но безкрайно запомнящи се персонажи. Гениално произведение във всяко отношение.
2. „Люляковите момичета“ – Марта Хол Кели
Една от най- разстърсващите истории, които съм чела за ужасяващите последици по време на Втората световна война. Изпитвам сериозен интерес към този период и съм набелязала няколко сериозни четива, които искам да прочета през тази година. Книгата е вдъхновена от реални събития и личности, това е история за трудности и изпитания, за престъпления и за възмездие, но и за тържеството на човешкия дух. Знае се, че люлякът цъфти повече и по-уханно само след люта зима. Това е разказ за онези „люлякови“ момичета, които – в търсене на любов, свобода или справедливост – са имали силата да променят историята. Препоръчвам книгата на всички, които харесват „Татуировчикът на Аушвиц“, „Сол при солта“, „Славея“ и др.
3. „Дейзи Джоунс & The Six“ – Тейлър Дженкинс

„Дейзи Джоунс & The Six“ е едно от най- вълнуващите литературни събития през тази година. Книгата освен че ще се хареса на всеки рок фен, а ѝ не само ще ви впечатли и с невероятно оригиналната структура на историята – абсолютно цялата история е разказана под формата на интервюта с всички членове на групата, които години по-късно си припомнят ключови моменти от времената, когато са работили заедно. Чрез техните спомени ставаме свидетели на сформирането на „The Six“ – трудното начало; успехите, които следват; успешните албуми; мащабните турнета из целия свят; взаимоотношенията между членовете и т.н. „Дейзи Джоунс & The Six“ е история за секс, наркотици и още нещо. В този невероятно вълнуващ роман ще прочетете историята на една въображаема, но в същото време толкова реална рок група, която олицетворява живота, взаимоотношенията и музиката на рок музикантите през 70-те години. Тейлър Дженкинс Рийд успя да ми подари едно вълшебно музикално преживяване, което никога няма да забравя. Със затварянето на последната страница ви уверявам, че ще искате да започнете книгата отначало. Докато четях книгата имах чувството, че съм живяла през това време, че съм дишала същия въздух, че съм познавала тези хора, че съм изживяла всичко, което и те. Невероятно е.
4. „Марсианецът“ – Анди Уеър

Тази марсианска история, едва ли някога ще избледнее от паметта ми. Книгата е толкова силна и с толкова гениален замисъл, че каквото и да ми говоря – просто трябва да се прочете. Това, което най- много ми хареса в книгата е колко обоснована научно е тя, защото в нея имаше много химия, физика, биология, инженерство и фактология, като цяло. Да, от начало може да ви се стори малко тежка с всичко това, но в един момент просто се потапяте в премеждията на главния герой и цялата тази наука вложена в историята не ви натоварва толкова много. Накратко за историята: Трагедията започва с пясъчна буря, която пробива скафандъра на Марк Уотни и едва не го убива. Изоставен от колегите си астронавти, той се озовава на милиони километри от Земята, сам, без комуникационна система. А дори да имаше такава, храната би му свършила много преди НАСА да изпрати спасителна мисия. Ала по всичкo личи, че едва ли ще оцелее достатъчно дълго, за да умре от глад. Далеч по-вероятно е дефектното оборудване, непрощаващата Червена планета или добрата стара „човешка грешка” да го докопат първи.
5. „Гробище за домашни любимци“ – Стивън Кинг

Още един шедьовър на Краля попада сред любимите ми книги за изминалата година. Очаквах да прочета някакви ужасии, които да ме държат на тръни седмици наред, но получих друг тип ужас. Историята ми повлия супер емоционално и мисля, че само родителите биха ме разбрали за какво говоря. Отново имаме дълбок психологически елемент в историята и героите. След прочита на книгата останах дълбоко разтърсена от всичко, което прочетох – моралните дилеми, пред които беше изпратен главният герой ме караха да настръхвам. Трагедията, която преживява го накара да извърши немислими постъпки. А всеки път щом се сетя за края на книгата ме показват тръпки – толкова е въздействащ. Със сигурност не ви поръчвам нелепата екранизация от 2019 година.
6. „Славея“ – Кристин Хана

Още една книга за Втората световна война, която нямаше как да не включа сред любимците си. „Славея“ е от онези книги, които оставят дълбока следа в теб и усещането, след като затвориш книгата е сякаш си изпразнен от съдържание. Затрогваща история, която изчиташ на един дъх, а преживяваш дълго след като си затворил последната страница. Не се подлъгвайте по цветната и романтична корица, защото зад нея ви очаква една смазваща, но в същото време вдъхновяваща история за смелостта, борбата за оцеляване, за любовта към семейството, за жертвоготовността, за любовта към родината.
7. „Жестокият принц“ – Холи Блек

Под това число слагам и трите книги, защото обожавам всичко в тях. Останах изключително впечатлена от богатият и вълшебен свят, който е създала авторката. Наситен с толкова много магия, феи, митични същества- истински рай за всеки фентъзи читател. Елфите са описани точно такива, каквито са в легендите и митовете – измамни, порочни, чаровни и жестоки същества. Пригответе се за епично и вълнуващо приключение в един омагьосващ свят, който Холи Блек е изградила до съвършенство. „Жестокият принц“ ще ви потопи в една мрачна и вълшебна приказка за власт, предателства, надмощие и една корона, която очаква своя… принц. Ще се насладите на множество напрегнати моменти, дворцови интриги и неочаквани обрати, които преобръщаха хода на играта на 180°. За поредицата се изговори и изписа толкова много, че едва ли имам още какво ново да ви кажа. Определено препоръчвам да прочетете най- добрата фентъзи трилогия за изминалата година.
8. „Татуировчикът на Аушвиц“ – Хедър Морис

Едно от нещата, които ме впечатлиха в „Татуировчикът“ беше кинематографичният стил на писане на авторката. Наистина имах чувството, че през очите ми историята минава, като на лента. И това разбира се, има причина. В края на книгата авторката се е обосновала, защо е решила да пресъздаде историята на Лали по този начин. Книгата е написана съвсем стегнато, без излишни описания, диалози и т.н. Отначало може да ви се стори, че историята е забързана, но не трябва да забравяме, че това е историята на Лали, която той е разказал- без излишни описания, а такава каквато е- силна, сурова и до болка откровена. Тук е момента да отбележа, че авторката в продължение на няколко години се е срещала лично с Лале Соколов, за да ѝ разкаже своята история. Изричното искане на Лали е било не историята му да бъде романизирана, а да бъде предадена съвсем просто и естествено. „Татуировчикът на Аушвиц“ е личната изповед на Лали Соколов, разказана по най- искреният, емоционален и откровен начин. История за едно мрачно и трагично време, когато войната е определяла съдбата и ценностите на милиони хора. На фона на множество страх, изтезания и смърт една чиста любов е готова да се пребори и оцелее, за да може да разцъфне по най- красивият начин на свободна земя.
9. „Безсмъртниците“ – Клоуи Бенджамин

„Безсмъртниците“ е една от онези сериозни и философски книги към, които трябва да подходиш в най- точният момент за теб. В историята се засяга една от вечните теми, а именно за живота и смъртта, но интересното при този роман е, че са преплетени по един доста интересен начин, който граничи между измислицата и реалността. Но внимавайте, защото границата между тях е толкова тънка, че в един момент момент, може да пропаднете в нея. Дръзкият въпрос на корицата – „Ако знаеше датата на смъртта си, как щеше да изживееш останалото време?“ е главният ключов елемент в историята. Ако наистина всеки един от нас знаеше точната дата на своята смърт, как би изживял живота си? Това малко късче информация благословия ли е или проклятие? Дали в един момент ще се обсебим от тази информация и ще забравим да се радваме на живота си? Дали ще се вкопчим в собствените си страхове и цял живот ще живеем в една стилизирана обстановка заради самия страх от неизвестното? Авторката балансира тази със сигурност мрачна тема с един много приятен и изчистен стил на писане, който с лекота те пренася от страница на страница. „Безсмъртниците“ е книга, която дава много храна за размисъл, но и много отговори на въпроси, които ни е страх да си зададем. Въпреки, че главна тема в книгата е смъртта, която в един момент ще настигне всеки един от нас- авторката ни показва, че единствено ние имаме властта да управляваме живота си.
10. „Нощният цирк“ – Ерин Моргънстърн

Не знам как в няколко изречения да опиша всичко, което успя да ме впечатли в тази книга. Историята е представена толкова картинно и сюрреалистично, че определено би била доста добра гимнастика за въображението и сетивата. Това е един от малкото романи, които са създадени така че хем да се харесат на широка публика, хем да успеят да докоснат поотделно всеки един читател. Цялата книга е едно незабравимо вълшебство изпълнено на фона на един черно-бел цирк. Потърсете книгата, защото си заслужава да се потопите в една приказна история, която ще ви разходи из прелестно красивите шатри на Нощният цирк.
По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:
1. „Споделеният апартамент“ – Бет О’Лиъри
2. „Татуировчикът на Аушвиц“ – Хедър Морис
3. „Жестокият принц“ – Холи Блек
4. „Малкото кафене в Копенхаген“ – Джули Каплин
5. „Може би някой ден“ – Колийн Хувър
В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2019 година.
Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември
