През изминалата година завърших няколко поредици, които с времето страшно харесах и ми се иска отново да се потопя в няколко мащабни и добре изградени светове, които не се състоят само от една книга. Затова в днешната публикация съм избрала пет поредици, с които бих искала да се запозная през тази година, като, разбира се, не си поставям за цел да ги завърша през следващите месеци. Някои книги от поредиците, които ще спомена ги имам от известно време, но по една или друга причина, така ѝ не съм ги започнала. Та, ето още един повод, с който да се нахъсам да започна с поредиците, които съм си набелязала.
„Реликвите на смъртните“ – Касандра Клеър
Миналото лято най- накрая завърших трилогията на авторката „Адски устройства“ и реших веднага да се насоча към другата ѝ поредица „Реликвите на смъртните“. Закупих си с огромно желание първите две книги, но така ѝ не стигнах до тях. Затова през тази година съм си обещала да прочета поне 3-4 книги от „Реликвите…“. Въпреки, че съм прочела само три книги от творчеството на Касандра Клеър, то несъмнено обожавам стила ѝ на писане и прецизно изградения свят на ангелите, които са представени по доста различен начин от обичайните клишета.
„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф
С тази трилогия имам доста дълга история. Закупих си „Илумине“ през пролетта на 2017 година, като си казах, че ще я започна съвсем скоро и това „скоро“, така ѝ не дойде. Преди година реших да си взема „Гемина“, като си казах, че щом имам и двете книги, то ще имам по- голяма мотивация да започна трилогията. Пълни глупости. Горките книги все още си чакат реда да ми дойде вдъхновението за тях. Затова през идните месеци тези двечките книги ще ми бъдат приоритет. Не знам, защо се бавя с тях, като съм сигурна, че ще ми харесат. Обожавам космоса и нестандартните истории, а тази трилогия съдържа точно това.
„Нивганощ“ – Джей Кристоф
Тази трилогия я заглеждам от известно време, но по стечение на обстоятелствата, все още не съм стигнала до нея. Обожавам кориците и на трите книги, и нямам търпение да дойде момента, в който ще красят библиотеката ми. В интерес на истината не съм запозната кой знае колко с историята и света, който е изградил Джей Кристоф и затова съм още по- любопитна да се запозная с поредицата. Единствено се надявам историята и героите да ми харесат, за да мога да я довърша до край.
„Искрено коварен“ – Морийн Джонсън
Още една поредица, която заглеждам и страшно много искам да присъства в библиотеката ми. Тези книги са насочени повече към тийн аудиторията, но историята ми звучи много интересно и мистериозно, с което най- вече ме спечели. Накратко за първата книга: Стиви Бел е любителка на криминалистиката и е сред малцината избрани, които започват своята първа година в академия „Елингам“. Тя има амбициозна цел – да разреши мистериозния случай от преди близо век. И докато свиква с изискванията в новото си училище, там се случва нещо странно. Искрено коварен се завръща отново…
„Гробището на забравените“ – Карлос Руис Сафон
От всички поредици, които изброих за тази знам най- малко. Единствено знам, че действието се развива в Испания и става въпрос за книги. Накратко това е, с което съм запозната за историята, но се надявам през следващите месеци това да се промени. Поредицата съдържа четири книги: „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“,„Затворникът на рая“ и „Лабиринтът на духовете“.
В интерес на истината книгата не се чете лесно и бързо, поради няколко фактора. В началото книгата ми беше адски объркана, защото сюжета прескача от една времева линия в друга и ако не четеш съсредоточено, то със сигурност ще се изгубиш в книгата. Авторката непрекъснато ни показваше различните етапи от 30 годишната история на цирка. Благодарение на тези разхвърляни времеви парченца, ние научихме повече за причините за създаване на цирка и живота в него. Както вече споменах всичко това ни е представено без определен хронологичен ред – както си е настоящето, в следващата глава си в миналото, а след това в бъдещето. Историята е като пъзел и след, като съединиш всички парченца получаваш цялостната картина. Харесаха ми описанията, които бяха наистина красиви и въздействащи и успяха да пресъздат толкова реално атмосферата на цирка. Всеки ред е удоволствие да се чете. А текстът определено трябва внимателно да се осмисли, защото е невъзможно от първият прочит да се забележат всички тънкости, детайли и препратки. Друго, което ми направи впечатление, беше, че на моменти авторката се обръща към читателя и имаш чувството, че си част от историята и можеш да се докоснеш до шатрите, героите и магията. Авторката се е постарала да направи обстановката интимна и въздействаща.
Добре дошли в „Циркът на мечтите“. Le Cirque des Rêves 
Книгата е изпълнена с множество и най- различни герои, като безсъмнение главният ни герой е Нощният цирк. Но другият главен герой беше Силия, защото нейното присъствие в сюжета бе най- ярко. В началото виждаме Силия на пет години, която е оставена под грижите на грубият си и арогантен баща. Очаквах, че с годините ще се превърне в негово копие, но за щастие тя си остана милото, добро и невинно момиче. В началото ѝ съчувствах, че на толкова крехка възраст е подложена на толкова тежки и безмилостни тренировки, но като я виждах с годините колко много се усъвършенства в изкуството на магията, разбрах, че всичко си е струвало. Тя бе родена за сцената на Le Cirque des Rêves, 
Марко също ми беше доста интересен и любопитен персонаж. Постоянно се възхищавах на огромното му въображение, което постепенно се превръщаше в реалност, чрез всички нови и нови красиви и пленителни шатри, които създаваше. Как копнеех поне за миг да ги видя и да се докосна до тях. Друго, което ми беше интересно да видя бе неговата книга, в която вписваше всичко свързано с цирка, а ѝ освен това съдържаше най- различни скици, рисунки и текстове написани с йероглифи. Единственият минус, който отчитам в неговият образ (също така и на повечето персонажи), че не научихме почти нищо за миналото му. Друго, което ми липсваше и ми се искаше да бъде малко по- разгърнато е връзката му с Изобел. Няма как да не отбележа, че двамата със Силия, колкото ѝ да бяха различни във всяко отношение, то се допълваха толкова перфектно. Беше ми интересно да наблюдавам с колко много лекота споделяха уменията си един пред друг – истинско пиршество на изкуство.
Близнаците Попет и Уиджит бяха едни от най- очарователните персонажи, които съм срещала и бързо станаха едни от любимците ми в историята. Двамата имаха късмета да се родят в откриването на „Нощният цирк“ и това по някакъв начин ги направи още по специални, а ѝ усетих, всички циркови артисти се сплотиха още повече. С интерес очаквах главите посветени на тях, за да видя тяхното приспособяване към цирка и постепенното им развитие като циркови артисти. Харесвах силната връзка, която имаха двамата, а ѝ дарбите им се допълваха перфектно. Допадаха ми моментите, когато разговаряха със Силия и ѝ споделяха това, което ги радва или тревожи. Дарбите, които притежаваха бяха също интересни – Попет можеше да чете и вижда под звездите, а Уиджит да „чете“ хората само като ги погледне, а освен това можеше да съхранява историите си в буркани. което беше много интересно и магично.
Една от най- разстърсващите истории, които съм чела за ужасяващите последици по време на Втората световна война. Изпитвам сериозен интерес към този период и съм набелязала няколко сериозни четива, които искам да прочета през тази година. Книгата е вдъхновена от реални събития и личности, това е история за трудности и изпитания, за престъпления и за възмездие, но и за тържеството на човешкия дух. Знае се, че люлякът цъфти повече и по-уханно само след люта зима. Това е разказ за онези „люлякови“ момичета, които – в търсене на любов, свобода или справедливост – са имали силата да променят историята. Препоръчвам книгата на всички, които харесват „Татуировчикът на Аушвиц“, „Сол при солта“, „Славея“ и др.
