Пет поредици, които искам да започна през тази година

През изминалата година завърших няколко поредици, които с времето страшно харесах и ми се иска отново да се потопя в няколко мащабни и добре изградени светове, които не се състоят само от една книга. Затова в днешната публикация съм избрала пет поредици, с които бих искала да се запозная през тази година, като, разбира се, не си поставям за цел да ги завърша през следващите месеци. Някои книги от поредиците, които ще спомена ги имам от известно време, но по една или друга причина, така ѝ не съм ги започнала. Та, ето още един повод, с който да се нахъсам да започна с поредиците, които съм си набелязала.

„Реликвите на смъртните“ – Касандра Клеър

CollageMaker_20200113_093656587

Миналото лято най- накрая завърших трилогията на авторката „Адски устройства“ и реших веднага да се насоча към другата ѝ поредица „Реликвите на смъртните“. Закупих си с огромно желание първите две книги, но така ѝ не стигнах до тях. Затова през тази година съм си обещала да прочета поне 3-4 книги от „Реликвите…“. Въпреки, че съм прочела само три книги от творчеството на Касандра Клеър, то несъмнено обожавам стила ѝ на писане и прецизно изградения свят на ангелите, които са представени по доста различен начин от обичайните клишета.

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

CollageMaker_20200113_093851284

С тази трилогия имам доста дълга история. Закупих си „Илумине“ през пролетта на 2017 година, като си казах, че ще я започна съвсем скоро и това „скоро“, така ѝ не дойде. Преди година реших да си взема „Гемина“, като си казах, че щом имам и двете книги, то ще имам по- голяма мотивация да започна трилогията. Пълни глупости. Горките книги все още си чакат реда да ми дойде вдъхновението за тях. Затова през идните месеци тези двечките книги ще ми бъдат приоритет. Не знам, защо се бавя с тях, като съм сигурна, че ще ми харесат. Обожавам космоса и нестандартните истории, а тази трилогия съдържа точно това.

„Нивганощ“ – Джей Кристоф

CollageMaker_20200113_094120174

Тази трилогия я заглеждам от известно време, но по стечение на обстоятелствата, все още не съм стигнала до нея. Обожавам кориците и на трите книги, и нямам търпение да дойде момента, в който ще красят библиотеката ми. В интерес на истината не съм запозната кой знае колко с историята и света, който е изградил Джей Кристоф и затова съм още по- любопитна да се запозная с поредицата. Единствено се надявам историята и героите да ми харесат, за да мога да я довърша до край.

„Искрено коварен“ – Морийн Джонсън

CollageMaker_20200113_093954245

Още една поредица, която заглеждам и страшно много искам да присъства в библиотеката ми. Тези книги са насочени повече към тийн аудиторията, но историята ми звучи много интересно и мистериозно, с което най- вече ме спечели. Накратко за първата книга: Стиви Бел е любителка на криминалистиката и е сред малцината избрани, които започват своята първа година в академия „Елингам“. Тя има амбициозна цел – да разреши мистериозния случай от преди близо век. И докато свиква с изискванията в новото си училище, там се случва нещо странно. Искрено коварен се завръща отново…

„Гробището на забравените“ – Карлос Руис Сафон

CollageMaker_20200113_094346777

От всички поредици, които изброих за тази знам най- малко. Единствено знам, че действието се развива в Испания и става въпрос за книги. Накратко това е, с което съм запозната за историята, но се надявам през следващите месеци това да се промени. Поредицата съдържа четири книги: „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“,„Затворникът на рая“ и „Лабиринтът на духовете“.

 

 

„Нощният цирк“ – Ерин Моргънстърн

(издателство „Ентусиаст“, брой страници 440, цена 18 лв)

163041_b

„Нощният цирк“ е едно незабравимо пиршество от магия, която ще ви завладее и дълго, след като сте прочели историята ще искате поне за малко, отново да влезете под купола на Нощният цирк. Книгата я заглеждах от доста години, но по една или причина, така ѝ не достигах до нея, докато един ден тя просто попадна в ръцете ми. Не са много книгите, в които сюжетната линия е цирковото изкуство, затова ѝ нямах търпение да прочета книгата, защото за мен беше нещо ново и тотално различно (единствената друга книга, която съм чела и в нея има нещо подобно е „Каравал). Възхищавам се на огромното въображение на Ерин Моргънстърн, защото никак не е лесно да създадеш толкова красив и пищен свят, с който да запознаеш читателите си до най- малкият детайл. Като се започне от красивите и елегантни шатри, изящните костюми на персонажите, магията втъкана във всичко, необикновения часовник, който стои на входа и посреща посетителите на Нощният цирк и се стигне до тънкия слой прах върху полиците. Авторката не само успява да те обогати вътрешно, но и да събуди въображението ти за нещо магическо, което да почустваш със сетивата си.

17046072В интерес на истината книгата не се чете лесно и бързо, поради няколко фактора. В началото книгата ми беше адски объркана, защото сюжета прескача от една времева линия в друга и ако не четеш съсредоточено, то със сигурност ще се изгубиш в книгата. Авторката непрекъснато ни показваше различните етапи от 30 годишната история на цирка. Благодарение на тези разхвърляни времеви парченца, ние научихме повече за причините за създаване на цирка и живота в него. Както вече споменах всичко това ни е представено без определен хронологичен ред – както си е настоящето, в следващата глава си в миналото, а след това в бъдещето. Историята е като пъзел и след, като съединиш всички парченца получаваш цялостната картина. Харесаха ми описанията, които бяха наистина красиви и въздействащи и успяха да пресъздат толкова реално атмосферата на цирка. Всеки ред е удоволствие да се чете. А текстът определено трябва внимателно да се осмисли, защото е невъзможно от първият прочит да се забележат всички тънкости, детайли и препратки. Друго, което ми направи впечатление, беше, че на моменти авторката се обръща към читателя и имаш чувството, че си част от историята и можеш да се докоснеш до шатрите, героите и магията. Авторката се е постарала да направи обстановката интимна и въздействаща.

ed20bebf192208a70107179b286bac9eДобре дошли в „Циркът на мечтите“. Le Cirque des Rêves не е като другите циркове. Величествен и мистериозен, той посреща своите посетители с падането на нощта и затваря врати с първите лъчи на зората. Le Cirque des Rêves е съставен от бяло-черни раирани палатки, в които ви очаква уникално преживяване – ще се изгубите в лабиринт от облаци, ще бродите безцелно през тучни ледени градини и ще се взирате учудени в татуираната акробатка, която се прегъва в малка стъклена кутия. Всичко в този чудат цирк е приказно и вълшебно. Зад дима и огледалата Нощният цирк крие една необятна арена за състезание между двама млади илюзионисти, които ще се борят помежду си заради двамата им ментори, които водят битка от както се помнят. От състезателите остава скрита жестока истина – съревнованието е безпощадна игра, в която само един ще оцелее, а циркът е сцената за забележителните битки на въображението им.

В рамките на тридесет години проследяваме двамата млади илюзионисти Силия и Марко, които с много труд усъвършенстват способностите си и започват дългоочакваната битка помежду си чрез цирка, изграждайки нови шатри, пълни с магия, и поддържайки го жив.

„Хората виждат онова, което искат да видят. И в повечето случаи – онова, което им се казва, че виждат.“

tumblr_mxkfmuyA7E1s27vkwo1_400Книгата е изпълнена с множество и най- различни герои, като безсъмнение главният ни герой е Нощният цирк. Но другият главен герой беше Силия, защото нейното присъствие в сюжета бе най- ярко. В началото виждаме Силия на пет години, която е оставена под грижите на грубият си и арогантен баща. Очаквах, че с годините ще се превърне в негово копие, но за щастие тя си остана милото, добро и невинно момиче. В началото ѝ съчувствах, че на толкова крехка възраст е подложена на толкова тежки и безмилостни тренировки, но като я виждах с годините колко много се усъвършенства в изкуството на магията, разбрах, че всичко си е струвало. Тя бе родена за сцената на Le Cirque des Rêves, но не осъзнавах колко много той е част от нея, от същността ѝ. Докато не се разбра, че те са взаимно свързани и без нея Нощният цирк ще се разруши. Хареса ми силната връзка, която имаше с близнаците. Силия бе в ролята на тяхна учителка и ги учеше да правят това, което желаят и умеят най- добре. Моментите, в които беше на сцената, копнеех да бъда на първият ред и да гледам магическото ѝ представление.

„Той обожава реакциите. Искрените реакции, а не просто любезните аплодисменти. Често ги поставя над самото шоу. В края на краищата, едно шоу без публика е нищо. Силата на представлението е в отговора на публиката.“

6033ed7cb761b93705dc2a816f23e70bМарко също ми беше доста интересен и любопитен персонаж. Постоянно се възхищавах на огромното му въображение, което постепенно се превръщаше в реалност, чрез всички нови и нови красиви и пленителни шатри, които създаваше. Как копнеех поне за миг да ги видя и да се докосна до тях. Друго, което ми беше интересно да видя бе неговата книга, в която вписваше всичко свързано с цирка, а ѝ освен това съдържаше най- различни скици, рисунки и текстове написани с йероглифи. Единственият минус, който отчитам в неговият образ (също така и на повечето персонажи), че не научихме почти нищо за миналото му. Друго, което ми липсваше и ми се искаше да бъде малко по- разгърнато е връзката му с Изобел. Няма как да не отбележа, че двамата със Силия, колкото ѝ да бяха различни във всяко отношение, то се допълваха толкова перфектно. Беше ми интересно да наблюдавам с колко много лекота споделяха уменията си един пред друг – истинско пиршество на изкуство.

largejgjgБлизнаците Попет и Уиджит бяха едни от най- очарователните персонажи, които съм срещала и бързо станаха едни от любимците ми в историята. Двамата имаха късмета да се родят в откриването на „Нощният цирк“ и това по някакъв начин ги направи още по специални, а ѝ усетих, всички циркови артисти се сплотиха още повече. С интерес очаквах главите посветени на тях, за да видя тяхното приспособяване към цирка и постепенното им развитие като циркови артисти. Харесвах силната връзка, която имаха двамата, а ѝ дарбите им се допълваха перфектно. Допадаха ми моментите, когато разговаряха със Силия и ѝ споделяха това, което ги радва или тревожи. Дарбите, които притежаваха бяха също интересни – Попет можеше да чете и вижда под звездите, а Уиджит да „чете“ хората само като ги погледне, а освен това можеше да съхранява историите си в буркани. което беше много интересно и магично.

„Искат да вярват, че магията е просто хитра измама, защото мисълта, че може да е истинска, ще ги държи будни нощем, изпълнени със страх от собственото си съществуване.“

В началото, когато Бейли се появи в исорията ми се струваше някак си не на място в нея, но постепенно неговият персонаж придоби огромно значение за развитието на историята и започнах да го следя с интерес. Главите посветени на него се развиваха в бъдещето и това даваше възможност на читателите да надникнат, как се е развил цирка и дали все още притежава тази притегателна сила, която го прави толкова загадъчен и привлекателен. Връзката, която изгради с Попет и Уиджит със сигурност повлия за решението му в края на книгата.

„Нощният цирк“ е вълшебно пиршество, което ще си играе с въображението ви до последната страница. Незабравима история изпълнена с много вълшебство, прекрасно изградени персонажи, а Le Cirque des Rêves е съставен от бяло-черни раирани палатки, в които ви очаква уникално преживяване. Потърсете книгата, защото си заслужава да се потопите в една приказна история, която ще ви разходи из прелестно красивите шатри на Нощният цирк на фона на нощното небе.

IMG_20200109_154525_588

Ноември и декември в книги и музика

Време е за последната подобна публикация, с която изпращам вече изминалата 2019 година, в която отново ще си поговорим за хубави книги и музика. По стечение на обстоятелствата този път в публикацията ще събера два месеца, но ще бъда максимално кратка, за да не се получи километричен пост, с който да ви отегча. прочетох, а други си чакат реда. Успях да прочета много хубави книги, които неизменно ще оставят следа в съзнанието ми. Също така подбрах едни от най – слушаните ми песни,които се надявам да ви харесат. Да започваме!

Прочетени книги през ноември

Започнах месеца с най- новата книга на любимата ми Колийн Хувър. Въпреки, че книгата се води тийн, то авторката се е постарала отново да ни предложи много силни съвременни теми, които няма да ни оставят безразлични към героите и ситуацията, в която бяха попаднали. След една романтична тийн история се прехвърлих към един зашеметяващо добър сборник на Краля – „Зъл мрак, угаснали звезди“. Много обичам да лавирам между жанровете. Като човек, който тепърва започва да се запознава с творчеството на Кинг, останах с изключително добри впечатления от сборника. Исках да го прочета главно заради един от разказите в него „1922“, който направо ме остави без всякакви думи. Сборникът съдържа четири разказа, като три от тях ми харесаха много – „1922“, „Големия шофьор“ и „Щастлив брак“.

След разказите започнах „Нощният цирк“ на Ерин Моргънстърн. Книгата исках да я прочета от няколко години, но по стечение на обстоятелствата все не стигаха до нея. Честно казано книгата със сигурност няма да се хареса на всеки, защото е много специфична като концепция, сюжет, начин на писане, ако щете и като герои. В началото на книгата ми беше адски объркана, защото сюжета прескача от една времеви линия в друга и ако не четеш съсредоточено, то със сигурност ще се изгубиш в книгата. Но след като се свикне с тази хаотичност, то действието започва да върви много по- леко и се пренасяш в един вълшебен свят, от който трудно ще се откъснеш. След нея ми се четеше нещо леко и не толкова обвързващо, като история и се спрях на симпатичното заглавие „Магазинчето за чай и щастие“. Книгата е супер очарователна и се чете много бързо. Идеална е, ако искате да разпуснете с лека история, която да ви остави с топли чувства и добро настроение. Завърших месеца с „Абсолютно забележителна история“ на Ханк Грийн (брат на Джон Грийн“, която отлагах от няколко месеца. Все още не мога да повярвам, че книгата ми хареса толкова много и с нетърпение да очаквам втората част. Книгата засяга адски актуални теми, които са представени супер точно и на място в сюжета.

IMG_20191202_123123_800

Книжни придобивки през ноември

През ноември се сдобих с шест книги част, от които успях да прочета до края на изминалата година. Първата ми покупка беше „Нощният цирк“, за която ви споделих мнението си. След нея от издателство „Хермес“ ми изпратиха „Магазинчето за чай и щастие“ и „Всичко започна на Коледа“. Обожавам коледните истории на Джени Хейл и нямаше как да не се сдобия и с новата ѝ книга. В сайта на Ozone.bg имаха промоция по повод Черния петък и нямаше как да не си купя нещичко. Видях, че третата част на трилогията „Girl online“ на Зоуи Съг беше намалена на само 5лв. и реших да си я купя, за да си запълня поредицата. Докато търсих някое коледно четиво,цс което да се запася за коледните празници попаднах на едно страхотно издание на „Лешникотрошачката“ с твърди корици и много хубави илюстрации, разбира се, нямаше как да устоя и си я взех. Обожавам анимационното филмче „Зоотрополис“ и реших да си взема книжката на издателство „Егмонт“, която е по филмчето. Накратко това бяха трите книги, които си взех от промоцията на Ozone.bg .

IMG_20191202_123030_717

Прочетено през декември

Започнах месеца с „Връзка“ на Рейнбоу Роуъл, която имам от няколко години, но все не стигах до нея. Приятна и лека история, която едва ли ще остави дълготраен отпечатък в съзнанието ми. След нея отново реших да се доверя на Кинг с една от най- големите му класики „Сиянието“. До момента безспорно е най- доброто и въздействащо произведение на Кинг, което съм чела. Ще се постарая съвсем скоро да напиша едно подробно ревю на книгата. След нея дойде ред на „Живот след живот“ на Кейт Аткинсън, която също отлагам от няколко години. Също като „Нощният цирк“ и тази книгата беше доста хаотична от към сюжетна линия и в началото ми беше трудно да навлязат в историята. Но като изключим това историята много ми хареса и се надявам в следващите месеци да продължа продължението ѝ.

И неусетно настъпиха коледните празници, които ги прекарах с две тематични четива. Започнах с „Лешникотрошачката“, която прочетох за час- два, но ми донесе коледно настроение с намек на вълшебство. След нея, разбира се, прочетох „Всичко започна на Коледа“. За разлика от предните две книги на Джени Хейл, които се припокриваха, като сюжет, то тази за щастие беше различна като сюжет, но успя допълнително да подсили коледното ми настроение. Скоро ще пиша и за нея. Реших да изпратя година с нещо любимо и се спрях на „Кралица на нищото“, която за мое огромно съжаление слага край на историята за Джуд и Кардан. Книгата беше адски добра и завърши историята на любимата ми двойка по възможно най-добрият и епичен начин. До няколко дни ще публикувам и ревюто на книгата.

IMG_20191231_143747_631

Книжни придобивки през декември

 

Продължих Черният петък и през декември, като си взех „Сияние“ на Стивън Кинг, отново от Озон.бг . Книгата я прочетох за отрицателно време и ако сте прочели вече пибликацията ми за Топ 10 на любимите ми книги за 2019 година ще я откриете на първо място. Разбира се, нямаше как да не си взема и новото заглавие на Кинг, а именно „Институтът“. В момента я чета и съм с много добро впечатление от историята и героите. „Топ мистериите на света“ от влогъра Слави Панайотов или по познат като The Clasher, бе следващата ми книжна придобивка. Започнах да гледам клиповете на Слави в началото на изминалата година и постепенно започнаха да ми грабват все побече и повече вниманието. Надявам се книгата да ми хареса, защото обичам да чета от време на време подобен тип книги.

Разбира се, грабнах и едни копие от „Кралица на нищото“ на Холи Блек. С нетърпение очаквах книгата, защото след ударният финал на втората книга, трябваше да знам какво ще се случи с любимите ми герои. По повод зимният Панаир на книгата в Озон.бг отново имаше страхотни промоции и разбира се, реших да се възползвам, като си взех една много искана от мен книга, а именно „Лебедова песен“ от Робърт Маккамън. Книгата си е доста солидна от към съдържание и ще изчакам подходящ момент, в който ще си я прочета с кеф. В края на книгата издателство „Емас“ ме изненадаха много приятно с две от новите им книги, за което съм им страшно благодарна. „Тази свирепа песен“ и „Песен за сянката“ ще ми правят компания в някоя от идните седмици.

IMG_20191231_143638_700

Музика

1. Billie Eilish – all the good girls go to hell

2. Audiosoulz – Dancefloor

3. SAINt JHN – ROSES

4. Katy Perry – Cozy Little Christmas

5. Taylor Swift – Christmas Tree Farm

6. Taylor Swift – Lover

Топ 10 на любимите ми книги за 2019 година

Честита Нова година, книжни приятели!

Вече сме на прага на една чисто нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. Не знам за вас, но лично за мен 2019 година мина почти неусетно. Съвсем ясно си спомням как точно преди година подготвях предишната си класация за любими книги и ето, че е време за новата такава. За мен изминалата година отново беше доста разнообразна от към жанрове и запознанства с творчеството на нови автори. Като всяка година имаше книги, които ме опустошиха емоционално, други които ме караха да се смея от сърце и такива, които ме караха да размишлявам с дни. Имаше книги, в които се влюбих безкрайно много, други които просто ми харесаха, а трети, с които може би не си паснахме чак толкова много, колкото би ми се искало. Но вярвам, че ще запомня всяка една книга с добри и топли чувства. От едно от най- големината ми постижения в книжни отношение беше, че наблегнах на творчеството на Стивън Кинг, който от раз се превърна в най- любимият ми автор за 2019 година. Нямам търпение тази година да наблегна още повече на неговото богато творчество. няма да си поставям цели, които излишно да ме натоварват и подсъзнателно да ме пришпорват да чета, само заради да изпълня някакво си „предизвикателство“. Ще чета колкото ми се чете. За мен книгите винаги са били удоволствие, а не цел. И в този ред на мисли ето, че без да се насилвам или натоварвам съм успяла да прочета 60 книги, което го отчитам, като лично постижение. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Най- искрено се надявам, че съм подбрала най- доброто от най- доброто, което прочетох през 2019 година.

За поредна година искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и най- вече на издателствата „Ибис“ и „Емас“, които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „Сияние“ – Стивън Кинг

132

„Сияние“ определено беше книгата, която най- силно ми повлия емоционално. Дълги години отбягвах творчеството на Кинг, защото оставах с убеждението, че неговите книги са страшни. Това беше главната причина да отбягвам книгите му. Сега, след близо десетина изчетени книги мога да уверя всички читатели, които отбягват книгите му по същата причина, че книгите му са по скоро психологически отколкото „страшни“. Да, някои от книгите му са страшни, но на едно друго ниво, а не толкова колкото онзи първичен страх, който изпитаме примерно, когато гледаме някой филм на ужасите. Повярвайте ми, реалният живот е в пъти по страшен и от най- страшната книга или филм. „Сиянието“ за мен е шедьовър от най- голяма величина. Малкото са авторите, които имат десетки шедьоври – Стивън Кинг е един от тях. Възхищавам му се как от един на пръв поглед най- обикновен сюжет е сътворил толкова гениално произведение. В книгата ми харесаха психологическия елемент, който е отразен най- вече в главният герой; дълбочината, смразяващата обстановка, борбата между доброто и злото, описанията, детайлите, малкото, но безкрайно запомнящи се персонажи. Гениално произведение във всяко отношение.

2. „Люляковите момичета“ – Марта Хол Кели

lyulyakovite-momicheta-30Една от най- разстърсващите истории, които съм чела за ужасяващите последици по време на Втората световна война. Изпитвам сериозен интерес към този период и съм набелязала няколко сериозни четива, които искам да прочета през тази година. Книгата е вдъхновена от реални събития и личности, това е история за трудности и изпитания, за престъпления и за възмездие, но и за тържеството на човешкия дух. Знае се, че люлякът цъфти повече и по-уханно само след люта зима. Това е разказ за онези „люлякови“ момичета, които – в търсене на любов, свобода или справедливост – са имали силата да променят историята. Препоръчвам книгата на всички, които харесват „Татуировчикът на Аушвиц“, „Сол при солта“, „Славея“ и др.

3. „Дейзи Джоунс & The Six“ – Тейлър Дженкинс

INTENSE-DAISY-JONES-COVER

„Дейзи Джоунс & The Six“ е едно от най- вълнуващите литературни събития през тази година. Книгата освен че ще се хареса на всеки рок фен, а ѝ не само ще ви впечатли и с невероятно оригиналната структура на историята – абсолютно цялата история е разказана под формата на интервюта с всички членове на групата, които години по-късно си припомнят ключови моменти от времената, когато са работили заедно. Чрез техните спомени ставаме свидетели на сформирането на „The Six“ – трудното начало; успехите, които следват; успешните албуми; мащабните турнета из целия свят; взаимоотношенията между членовете и т.н. „Дейзи Джоунс & The Six“ е история за секс, наркотици и още нещо. В този невероятно вълнуващ роман ще прочетете историята на една въображаема, но в същото време толкова реална рок група, която олицетворява живота, взаимоотношенията и музиката на рок музикантите през 70-те години. Тейлър Дженкинс Рийд успя да ми подари едно вълшебно музикално преживяване, което никога няма да забравя. Със затварянето на последната страница ви уверявам, че ще искате да започнете книгата отначало. Докато четях книгата имах чувството, че съм живяла през това време, че съм дишала същия въздух, че съм познавала тези хора, че съм изживяла всичко, което и те. Невероятно е.

4. „Марсианецът“ – Анди Уеър

9789546554789

Тази марсианска история, едва ли някога ще избледнее от паметта ми. Книгата е толкова силна и с толкова гениален замисъл, че каквото и да ми говоря – просто трябва да се прочете. Това, което най- много ми хареса в книгата е колко обоснована научно е тя, защото в нея имаше много химия, физика, биология, инженерство и фактология, като цяло. Да, от начало може да ви се стори малко тежка с всичко това, но в един момент просто се потапяте в премеждията на главния герой и цялата тази наука вложена в историята не ви натоварва толкова много. Накратко за историята: Трагедията започва с пясъчна буря, която пробива скафандъра на Марк Уотни и едва не го убива. Изоставен от колегите си астронавти, той се озовава на милиони километри от Земята, сам, без комуникационна система. А дори да имаше такава, храната би му свършила много преди НАСА да изпрати спасителна мисия. Ала по всичкo личи, че едва ли ще оцелее достатъчно дълго, за да умре от глад. Далеч по-вероятно е дефектното оборудване, непрощаващата Червена планета или добрата стара „човешка грешка” да го докопат първи.

5. „Гробище за домашни любимци“ – Стивън Кинг

grobishte-za-domashni-lyubimtsi-tvardi-koritsi-30

Още един шедьовър на Краля попада сред любимите ми книги за изминалата година. Очаквах да прочета някакви ужасии, които да ме държат на тръни седмици наред, но получих друг тип ужас. Историята ми повлия супер емоционално и мисля, че само родителите биха ме разбрали за какво говоря. Отново имаме дълбок психологически елемент в историята и героите. След прочита на книгата останах дълбоко разтърсена от всичко, което прочетох – моралните дилеми, пред които беше изпратен главният герой ме караха да настръхвам. Трагедията, която преживява го накара да извърши немислими постъпки. А всеки път щом се сетя за края на книгата ме показват тръпки – толкова е въздействащ. Със сигурност не ви поръчвам нелепата екранизация от 2019 година.

6. „Славея“ – Кристин Хана

204264_b

Още една книга за Втората световна война, която нямаше как да не включа сред любимците си. „Славея“ е от онези книги, които оставят дълбока следа в теб и усещането, след като затвориш книгата е сякаш си изпразнен от съдържание. Затрогваща история, която изчиташ на един дъх, а преживяваш дълго след като си затворил последната страница. Не се подлъгвайте по цветната и романтична корица, защото зад нея ви очаква една смазваща, но в същото време вдъхновяваща история за смелостта, борбата за оцеляване, за любовта към семейството, за жертвоготовността, за любовта към родината. 

7. „Жестокият принц“ – Холи Блек

306

Под това число слагам и трите книги, защото обожавам всичко в тях. Останах изключително впечатлена от богатият и вълшебен свят, който е създала авторката. Наситен с толкова много магия, феи, митични същества- истински рай за всеки фентъзи читател. Елфите са описани точно такива, каквито са в легендите и митовете – измамни, порочни, чаровни и жестоки същества. Пригответе се за епично и вълнуващо приключение в един омагьосващ свят, който Холи Блек е изградила до съвършенство. „Жестокият принц“ ще ви потопи в една мрачна и вълшебна приказка за власт, предателства, надмощие и една корона, която очаква своя… принц. Ще се насладите на множество напрегнати моменти, дворцови интриги и неочаквани обрати, които преобръщаха хода  на играта на 180°. За поредицата се изговори и изписа толкова много, че едва ли имам още какво ново да ви кажа. Определено препоръчвам да прочетете най- добрата фентъзи трилогия за изминалата година.

8. „Татуировчикът на Аушвиц“ – Хедър Морис

tatuirovchikat-na-aushvits-30

Едно от нещата, които ме впечатлиха в „Татуировчикът“ беше кинематографичният стил на писане на авторката. Наистина имах чувството, че през очите ми историята минава, като на лента. И това разбира се, има причина. В края на книгата авторката се е обосновала, защо е решила да пресъздаде историята на Лали по този начин. Книгата е написана съвсем стегнато, без излишни описания, диалози и т.н. Отначало може да ви се стори, че историята е забързана, но не трябва да забравяме, че това е историята на Лали, която той е разказал- без излишни описания, а такава каквато е- силна, сурова и до болка откровена. Тук е момента да отбележа, че авторката в продължение на няколко години се е срещала лично с Лале Соколов, за да ѝ разкаже своята история. Изричното искане на Лали е било не историята му да бъде романизирана, а да бъде предадена съвсем просто и естествено. „Татуировчикът на Аушвиц“ е личната изповед на Лали Соколов, разказана по най- искреният, емоционален и откровен начин. История за едно мрачно и трагично време, когато войната е определяла съдбата и ценностите на милиони хора. На фона на множество страх, изтезания и смърт една чиста любов е готова да се пребори и оцелее, за да може да разцъфне по най- красивият начин на свободна земя.

9. „Безсмъртниците“ – Клоуи Бенджамин

216232_b

„Безсмъртниците“ е една от онези сериозни и философски книги към, които трябва да подходиш в най- точният момент за теб. В историята се засяга една от вечните теми, а именно за живота и смъртта, но интересното при този роман е, че са преплетени по един доста интересен начин, който граничи между измислицата и реалността. Но внимавайте, защото границата между тях е толкова тънка, че в един момент момент, може да пропаднете в нея. Дръзкият въпрос на корицата – „Ако знаеше датата на смъртта си, как щеше да изживееш останалото време?“ е главният ключов елемент в историята. Ако наистина всеки един от нас знаеше точната дата на своята смърт, как би изживял живота си? Това малко късче информация благословия ли е или проклятие? Дали в един момент ще се обсебим от тази информация и ще забравим да се радваме на живота си? Дали ще се вкопчим в собствените си страхове и цял живот ще живеем в една стилизирана обстановка заради самия страх от неизвестното? Авторката балансира тази със сигурност мрачна тема с един много приятен и изчистен стил на писане, който с лекота те пренася от страница на страница. „Безсмъртниците“ е книга, която дава много храна за размисъл, но и много отговори на въпроси, които ни е страх да си зададем. Въпреки, че главна тема в книгата е смъртта, която в един момент ще настигне всеки един от нас- авторката ни показва, че единствено ние имаме властта да управляваме живота си.

10. „Нощният цирк“ – Ерин Моргънстърн

163041_b

Не знам как в няколко изречения да опиша всичко, което успя да ме впечатли в тази книга. Историята е представена толкова картинно и сюрреалистично, че определено би била доста добра гимнастика за въображението и сетивата. Това е един от малкото романи, които са създадени така че хем да се харесат на широка публика, хем да успеят да докоснат поотделно всеки един читател. Цялата книга е едно незабравимо вълшебство изпълнено на фона на един черно-бел цирк. Потърсете книгата, защото си заслужава да се потопите в една приказна история, която ще ви разходи из прелестно красивите шатри на Нощният цирк.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1. „Споделеният апартамент“ – Бет О’Лиъри

2. „Татуировчикът на Аушвиц“ – Хедър Морис

3. „Жестокият принц“ – Холи Блек

4. „Малкото кафене в Копенхаген“ – Джули Каплин

5. „Може би някой ден“ – Колийн Хувър

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2019 година.

Януари

CollageMaker_20200102_092710758

Февруари

CollageMaker_20200102_093154739

Март

CollageMaker_20200102_093444410

Април

CollageMaker_20200102_093652891

Май

CollageMaker_20200102_093845895

Юни

CollageMaker_20200102_094017049

Юли

CollageMaker_20200102_094203532

Август

CollageMaker_20200102_094352558

Септември

CollageMaker_20200102_094648228

Октомври

CollageMaker_20200102_094942772

Ноември

CollageMaker_20200102_101510940

Декември

CollageMaker_20200102_101807419