(издателство „Ибис“, брой страници 280, цена 13,90 лв)
Преди няколко години се запознах с творчеството на Колийн Хувър, която веднага се превърна в една от любимите ми авторки. И като такава, разбира се, очаквам с огромен интерес всяка нейна книга. С издаването на „Верити“ авторката поема по една нова творческа линия, която не е характерна за нея, но пък адски много ѝ отива. „Верити“ издига Хувър на едно още по- високо ниво в кариерата ѝ и тайничко се надявам в бъдеще да виждаме още такива книги от нея. Едва ли ще успея да предам емоцията на книгата, защото тя е толкова силна и въздействаща, че за да се убедите в това, трябва просто да я прочетете, а след това ви гарантирам, че доста дълго време ще стоите и просто ще се взирате в книгата и ще се питате „Какво беше това, по- дяволите?“. Това, което ще прочетете е толкова страшно и реално, че в един момент ще се запитате, дали самата авторка не се е вдъхновила от подобен случай в реалният живот. Както знаем преди да стане писател Колийн Хувър е работила, като социален работник. И неведнъж е споделяла, че е черпила идеи от случаите, на които е попадала.
„Верити“ се води романтичен трилър, който в себе си е подбрал най- доброто и от двата жанра. Комбинацията от адреналин, мистерия и леко загатната любовна история се е получила страхотно. Запазена марка на Хувър е историите ѝ да започват доста нестандартно – във „Верити“ също имаме такова начало, но е доста по- необичайно и нека да го наречем неприятно за четене. Авторката от първата страница ни хвърля в дълбокото и чрез тази първа сцена ни подготвя за истинската и въздействаща история, която дълго ще ни напомня на какво майсторство е способна Колийн Хувър. Всяка следваща страница става все по- мрачна от предходната и макар на моменти да искате да оставите книгата настрана, тя няма да ви позволи това, докато не прочете и последната страница. Описанията са силни, въздействащи, емоционални и на моменти болезнено ужасяващи. В тази книга Хувър е развихрила въображението си на пълни обороти. Любопитен факт е, че във „Верити“ има доста пикантни любовни сцени, каквито до сега не сме срещали в романите ѝ. Докато четете книгата бъдете внимателни и не се привързвайте към героите, защото ще бъдете изненадани. Авторката с такъв майсторски похват манипулира не само персонажите, но и самите читатели. Кара ви да вярвате в истината, която тя ви е представила за такава, но в следващия момент така обръща хода на историята, че оставате с широко отворена уста.
Лоуен Ашли е неизвестна писателка, чиито живот в момента се намира в труден период – в личен и професионален план. Но късмета ѝ се усмихва, когато получава изкушаващо добра оферта, която ще ѝ осигури финансова стабилност, а ѝ ще я измъкне от емоционалната дупка, в която е попаднала. Предложението, което ѝ предлагат е да бъде съавтор и да завърши една от най- успешните книжни поредици в момента на известната авторка Верити Крофорд. Отначало Лоуен не е сигурна дали ще се справи с тази тежка задача, защото не е сигурна дали притежава нужните качества и въображението на Верити, но притисната от обстоятелствата, а ѝ от чаровният съпруг на Верити Джереми Крофорд, тя се съгласява. За целта Лоуен ще трябва да отседне за няколко дни в дома на семейство Крофорд, където ще има достъп до всички чернови, бележки и всякакви материали, с които да се запознае преди да започне да пише книгите от поредицата. Лоуен не е чела издадените книги от поредицата, затова решава първо да премине през тях, само че случайно попада на един доста любопитен ръкопис. Той се оказва автобиографията на Верити Крофорд. Отначало Лоуен не желае да се разсейва със странични материали, но все пак трябва добре да опознае авторката, която ще трябва да замести. Онова, което ще прочетете между страниците на ръкописа е ужасяващо, страшно и най-вече нечовешко. Без да иска Лоуен отприщва ада, който ще се засели в дома на семейство Крофорд.
Сюжетната линия във „Верити“ е под формата на минало и настояще, което отново е една от запазените марки на авторката. Интересното е, че този път миналото е под формата на автобиографията на Верити. В нея ще се запознаем с нейното минало, запознанство ѝ с Джереми, семейството, което двамата създават и т.н. В настоящето ще проследим живота на Лоуен и семейство Крофорд. Обичайно в ревютата си имам отделни абзаци, в които споделям какво ме е впечатлило в главните персонажи. Този път ще направя изключение и няма да пиша кой знае колко за тях, защото искам сами да си изградите представите за тях. Не искам да пиша за тях и поради друга причина – не успях да се привържа към тях, не ме докоснаха, не изпитвах никакви чувства и симпатии към тях. Не си мислете, че са зле изградени, а напротив – Хувър е създала гениални персонажи. Не успяха да ме докоснат, защото как да се изразя бяха лоши, студени, бездушни, таяха прекалено много болка в себе си. След като прочетете книгата съм сигурна, че ще разберете какво искам да кажа.
Общото между двете главни героини е, че са писателки. И до тук свършват всички прилики. Лоуен е интроверт по душа, който ще трябва да промени изцяло начина си на живот и да излезе от зоната си комфорт, докато работа под новият си проект. Лоуен е затворен човек, която страни от всякакви събития свързани с работата ѝ, не обича да общува с феневоте си и за това не знае дали е добра в работата, след като не получава обратна връзка. Самата тя не се определя, като добър писател и през цялото време се чудих защо е избрала подобна професия, която малко или много не и носи удовлетворение. От друга страна Верити обожаваше професията си, която освен добри доходи ѝ носеше вътрешна наслада. Чрез двете героини Колийн Хувър кани читателите да надникнат в главата на писателите, да се зазовят в най- дълбоките и мрачни кътчета в съзнанието им. Да опознаем въображението им.
Безспорно черешката на тортата във „Верити“ е нейната предсказуемост, защото точно когато вече сте си изградили някакви хипотези за историята, знаете какво се е случило, Хувър точно на финалната права ви изненадва с шокиращ финал, който ще ви остави в ступор. В края на книгата имаме едно от писмо от Верити, което ще ви хвърли в шок. Имаме две версии над събитията и всеки сам решава на коя от тях да вярва. Колийн Хувър е решила да не ни дава ясен финал на историята, което лично на мен ми допадна. Всеки от прочелите книгата предполагам, че вече е избрал на коя версия да повярва и да приеме за истина. Аз като човек, който не обича насилието под каквато ѝ да е форма, като майка и съвестен човек, който никога не би навредил на никого, избирам да повярвам на писмото, защото не мога да повярвам, не мога да си представя, че човек и особенно майка би извършил такива чудовищни неща. И двете версии над случилото са представени достатъчно достоверно и сами избираме в коя да повярваме.
„Верити“ е един от най- добрите романи в творчеството на Колийн Хувър, който ще представи авторката в нова и неочаквана светлина. „Верити“ е рискован експеримент, който малко автори биха си позволили да направят, но важен е крайният резултат, а той е адски добър. Между страниците на книгата ще прочетете една история, която ще ви шокира, ужаси и бих казала отврати, но ви уверявам, че си заслужава да прочетете всеки ред и да си извлечете съответните поуки сами за себе си. Препоръчвам да прочетете един от най- добрите романи за 2020 година.
*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!
Както вече споменах Виан е коренно различна от по- малката си сестра. Тя беше по- отговорна, не беше импулсивна като Изабел и най-вече бе отдадена на семейството си, което обгрижваше с толкова много любов. Общото, което ге свързваше бе непреклонимия борбен дух, който носеха във вените си. Макар в началото, когато започна войната Виан да изглеждаше слаба и примирена със случващото се около нея, то впоследствие осъзна, че в никакъв случай не трябва да стои безучастна. Едно от нещата, които най- много ме впечатлиха в нейният персонаж бе силно развитият майчински инстинкт, който притежаваше. Благодарение на него тя бе готова на жетрви освен за дъщеря си Софи, но и за много други деца, които получиха втори шанс за живот. Възхищавах се на смелостта ѝ, защото рискуваше живота на семейството си в името на това да помогне, да спаси толкова много животи. Преживява ужасни гадости, които потъпкваха достойснтвото ѝ, но остана силна, за да посрещне мечтаната свобода, макар ѝ на прекалено висока цена.
Второстепенните персонажи също бяха изградени много добре – по нищо не отстъпваха на главните героини. Няма как да не започна с бащата на двете сестри, който беше противоречива фигура почти до края на книгата. Както споменах в началото ревюто последиците от Първата световна бяха оставили своя отпечатък върху баща им и той сякаш беше изгубил волята си за живот. Отначало ме дразнеше с пълното си безразличие към двете момичета. Не се интересуваше по никакъв начин от тях. Впоследствие ние се запознаваме с една съвсем друга негова страна, която ще изненада читателя – на един баща готов на всякакви жетрви в името на децата си ( и той наистина ги направи); на баща, който до болка съжалява за грешките, които е допуснал в миналото. Определено беше силен персонаж, който остави своята следа в историята. При едно доста странно запознанство Изабел среща Гаетан, който освен, че ще промени живота ѝ ще превземе и сърцето ѝ. Гаетан също е част от Съпротивата и така двамата посвещават дните си изцяло на каузата. Гаетан също бе преживал доста тежки моменти в миналото си, но въпреки това с готовност и отдаденост бе отдал живота си в името на Франция. Харесваха ми моментите, когато бяха двамата с Изабел и си споделяха съкровени моменти. Мечтаеха след края на войната двамата да бъдат заедно, да създат свое семейство и да бъдат много щастливи. Но уви войната може да бъде жестока… прекалено жестока.
