„Верити“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 280, цена 13,90 лв)

Преди няколко години се запознах с творчеството на Колийн Хувър, която веднага се превърна в една от любимите ми авторки. И като такава, разбира се, очаквам с огромен интерес всяка нейна книга. С издаването на „Верити“ авторката поема по една нова творческа линия, която не е характерна за нея, но пък адски много ѝ отива. „Верити“ издига Хувър на едно още по- високо ниво в кариерата ѝ и тайничко се надявам в бъдеще да виждаме още такива книги от нея. Едва ли ще успея да предам емоцията на книгата, защото тя е толкова силна и въздействаща, че за да се убедите в това, трябва просто да я прочетете, а след това ви гарантирам, че доста дълго време ще стоите и просто ще се взирате в книгата и ще се питате „Какво беше това, по- дяволите?“. Това, което ще прочетете е толкова страшно и реално, че в един момент ще се запитате, дали самата авторка не се е вдъхновила от подобен случай в реалният живот. Както знаем преди да стане писател Колийн Хувър е работила, като социален работник. И неведнъж е споделяла, че е черпила идеи от случаите, на които е попадала. 

„Верити“ се води романтичен трилър, който в себе си е подбрал най- доброто и от двата жанра. Комбинацията от адреналин, мистерия и леко загатната любовна история се е получила страхотно. Запазена марка на Хувър е историите ѝ да започват доста нестандартно – във „Верити“ също имаме такова начало, но е доста по- необичайно и нека да го наречем неприятно за четене. Авторката от първата страница ни хвърля в дълбокото и чрез тази първа сцена ни подготвя за истинската и въздействаща история, която дълго ще ни напомня на какво майсторство е способна Колийн Хувър. Всяка следваща страница става все по- мрачна от предходната и макар на моменти да искате да оставите книгата настрана, тя няма да ви позволи това, докато не прочете и последната страница. Описанията са силни, въздействащи, емоционални и на моменти болезнено ужасяващи. В тази книга Хувър е развихрила въображението си на пълни обороти. Любопитен факт е, че във „Верити“ има доста пикантни любовни сцени, каквито до сега не сме срещали в романите ѝ. Докато четете книгата бъдете внимателни и не се привързвайте към героите, защото ще бъдете изненадани. Авторката с такъв майсторски похват манипулира не само персонажите, но и самите читатели. Кара ви да вярвате в истината, която тя ви е представила за такава, но в следващия момент така обръща хода на историята, че оставате с широко отворена уста.

Лоуен Ашли е неизвестна писателка, чиито живот в момента се намира в труден период – в личен и професионален план. Но късмета ѝ се усмихва, когато получава изкушаващо добра оферта, която ще ѝ осигури финансова стабилност, а ѝ ще я измъкне от емоционалната дупка, в която е попаднала. Предложението, което ѝ предлагат е да бъде съавтор и да завърши една от най- успешните книжни поредици в момента на известната авторка Верити Крофорд. Отначало Лоуен не е сигурна дали ще се справи с тази тежка задача, защото не е сигурна дали притежава нужните качества и въображението на Верити, но притисната от обстоятелствата, а ѝ от чаровният съпруг на Верити Джереми Крофорд, тя се съгласява. За целта Лоуен ще трябва да отседне за няколко дни в дома на семейство Крофорд, където ще има достъп до всички чернови, бележки и всякакви материали, с които да се запознае преди да започне да пише книгите от поредицата. Лоуен не е чела издадените книги от поредицата, затова решава първо да премине през тях, само че случайно попада на един доста любопитен ръкопис. Той се оказва автобиографията на Верити Крофорд. Отначало Лоуен не желае да се разсейва със странични материали, но все пак трябва добре да опознае авторката, която ще трябва да замести. Онова, което ще прочетете между страниците на ръкописа е ужасяващо, страшно и най-вече нечовешко. Без да иска Лоуен отприщва ада, който ще се засели в дома на семейство Крофорд.

Сюжетната линия във „Верити“ е под формата на минало и настояще, което отново е една от запазените марки на авторката. Интересното е, че този път миналото е под формата на автобиографията на Верити. В нея ще се запознаем с нейното минало, запознанство ѝ с Джереми, семейството, което двамата създават и т.н. В настоящето ще проследим живота на Лоуен и семейство Крофорд. Обичайно в ревютата си имам отделни абзаци, в които споделям какво ме е впечатлило в главните персонажи. Този път ще направя изключение и няма да пиша кой знае колко за тях, защото искам сами да си изградите представите за тях. Не искам да пиша за тях и поради друга причина – не успях да се привържа към тях, не ме докоснаха, не изпитвах никакви чувства и симпатии към тях. Не си мислете, че са зле изградени, а напротив – Хувър е създала гениални персонажи. Не успяха да ме докоснат, защото как да се изразя бяха лоши, студени, бездушни, таяха прекалено много болка в себе си. След като прочетете книгата съм сигурна, че ще разберете какво искам да кажа.

Общото между двете главни героини е, че са писателки. И до тук свършват всички прилики. Лоуен е интроверт по душа, който ще трябва да промени изцяло начина си на живот и да излезе от зоната си комфорт, докато работа под новият си проект. Лоуен е затворен човек, която страни от всякакви събития свързани с работата ѝ, не обича да общува с феневоте си и за това не знае дали е добра в работата, след като не получава обратна връзка. Самата тя не се определя, като добър писател и през цялото време се чудих защо е избрала подобна професия, която малко или много не и носи удовлетворение. От друга страна Верити обожаваше професията си, която освен добри доходи ѝ носеше вътрешна наслада. Чрез двете героини Колийн Хувър кани читателите да надникнат в главата на писателите, да се зазовят в най- дълбоките и мрачни кътчета в съзнанието им. Да опознаем въображението им.

Безспорно черешката на тортата във „Верити“ е нейната предсказуемост, защото точно когато вече сте си изградили някакви хипотези за историята, знаете какво се е случило, Хувър точно на финалната права ви изненадва с шокиращ финал, който ще ви остави в ступор. В края на книгата имаме едно от писмо от Верити, което ще ви хвърли в шок. Имаме две версии над събитията и всеки сам решава на коя от тях да вярва. Колийн Хувър е решила да не ни дава ясен финал на историята, което лично на мен ми допадна. Всеки от прочелите книгата предполагам, че вече е избрал на коя версия да повярва и да приеме за истина. Аз като човек, който не обича насилието под каквато ѝ да е форма, като майка и съвестен човек, който никога не би навредил на никого, избирам да повярвам на писмото, защото не мога да повярвам, не мога да си представя, че човек и особенно майка би извършил такива чудовищни неща. И двете версии над случилото са представени достатъчно достоверно и сами избираме в коя да повярваме.

„Верити“ е един от най- добрите романи в творчеството на Колийн Хувър, който ще представи авторката в нова и неочаквана светлина. „Верити“ е рискован експеримент, който малко автори биха си позволили да направят, но важен е крайният резултат, а той е адски добър. Между страниците на книгата ще прочетете една история, която ще ви шокира, ужаси и бих казала отврати, но ви уверявам, че си заслужава да прочетете всеки ред и да си извлечете съответните поуки сами за себе си. Препоръчвам да прочетете един от най- добрите романи за 2020 година.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

Любими цитати от книги: „Славея“ – Кристин Хана

„Славея“ е една от книгите, които оставиха трайна следа в мен през изминалата година. „Славея“ е забележителен роман, който смея да твърдя, че ще ви разтърси и ще ви накара да оцените всеки един момент. Един стойностен роман за жертвите, които сме готови да направим, за жестокостта във всичките ѝ форми, за смелостта и борбения дух на две млади жени, които не се сломиха пред нищо. В романа ще се срещнете огромно изобилие от емоции, но вярвам, че няма да ви остави безразлични към съдбата на героите. В книгата попаднах на прекрасни и докосващи цитати, които нямаше как да не събера в отделна публикация. Надявам се цитатите да ви докоснат така, както мен.

1. „Когато я целуна, нещо се пропука в празното ѝ, вкаменено сърце, развъфтя. За пръв път разбра за какво пише в любовните романи; осъзна, че пейзажът на женската душа може да се промени също толкова бързо, както светът по време на война.“

 

2. „В мечтите ѝ Париж беше някогашният Париж, недокоснат от войната. Но в този понеделнишки следобед, след дългия ден във влака, тя видя истината… Любимият ѝ град приличаше на някога красива куртизанка, сега остаряла и измършявала, повехнала, изоставена от любовниците си.“

 

3. „Той се усмихна, но усмивката не достигна очите му.

 

– Всички ние сме крехки, Изабел. Това е нещото, което научаваме във войната.“

 

4. „Те бяха във война. Времето беше единственият лукс, с който никой вече не разполагаше. Утрешният ден изглеждаше така мимолетен, като целувка в мрака.“

 

5. „Някои истории нямат щастлив край. Дори любовните. Може би особено любовните.“

 

6. „Жените пишеха имената си върху къстчета хартия или парчета плат и ги пъхаха в цепнатините на вагона, надявайки се на чудо, че по някакъв начин ще бъдат запомнени.“

 

7. „И това не беше краят. Не биваше да го забравя. Всеки ден, през който беше жива, имаше надежда за спасение. Не биваше да се отказва. Никога нямаше да се откаже.“

 

8. “ Разбитото сърце боли еднакво силно и във военно, и в мирно време. Затова се сбогувай подобаващо с твоя млад мъж.“

 

9. „Ако съм научила нещо през дългия си живот, то е: в любовта откриваме какви искаме да бъдем; във войната разбираме какви сме наистина.“

 

10. “ „Дните, когато се спираше на улицата, за да поговори с приятелки, бяха отдавна отминали. Сега беше опасно дори да си размениш поглед с някого; приятелските разговори бяха изчезнали, като маслото, кафето и свинското.“

 

11. „Изабел внезапно бе осъзнала, че една жена може да промени целия си живот и да преобърне съществуването си само с един избор.“

 

12. „- Защо никога не съм чувал нищо за това, и то не само от теб? Софи никога не е споменавала и дума. По дяволите, дори не знаех, че хорса са бягали през планините, нито че е имало концентрационни лагери за жени, които са се борили срещу нацистите.

 

– Мъжете разказват истории – отвръщам аз. Това е най- верният, най- простичкият отговор на въпроса му. – Жените просто продължават да си вършат работата. За нас това беше война в сянка. По време на война ние правехме това, което бе нужно, а когато тя свърши, събрахме парчетата и започнахме отново живота си.“

„Славея“ – Кристин Хана

(издателство „Ибис“, брой страници 472, цена 15,90 лв)

204264_b

„Славея“ е една от книгите, които оставиха трайна следа в мен през изминалата година. Очаквах книгата да ми хареса, защото харесвам да чета истории за Втората световна война, но не очаквах, че книгата ще ме опустоши толкова емоционално- изключителен роман, който се радвам, че имах възможността да прочета. Кристин Хана се е справила повече от перфектно в това да представи максимално точно и реално събитията от това време. Не е спестила абсолютно нищо. Още от самото начало читателят е наясно, че книгата не е никак лека, но с напредването на страниците (съответно и войната), толкова по- тежка става за четене историята. Авторката изключително умело е успяла да улови войната от странични „ъгли“ и да разкаже различни гледни точки. Но на пук на войната и целият хаос, който е надвиснал, като гъста мъгла, авторката успяваше да вкара в историята частичка надежда и най-вече любов – към семейството, децата, любимия, приятелите… към родината.

„Те бяха във война. Времето беше единственият лукс, с който никой вече не разполагаше. Утрешният ден изглеждаше така мимолетен, като целувка в мрака.“

В „Славея“ се запознаваме с живота на двете сестри Изабел и Вивиан, които са толкова различни една от друга, но в същото време си приличат по ред причини. Двете сестри не са имали леко детство – с баща върнал се душевно осакатен от Първата световна война и майка, която е напуснала света твърде рано, те са изпратени да живеят в дом. Но късмета на Виан ѝ се усмихва и тя намира любовта на живота си, който я спасява от тежкият ѝ живот. Младата жена е щастлива във спокойната френска провинция със съпруга си Антоан и малкото им момиченце Софи. Но с идването на Втората световна война техният малък свят е разрушен, когато Антоан е изпратен на фронта и Виан остава сама.

Изабел израства като непокорно момиче, жадуващо за свобода. В поредният пансион, в който е преместена Изабел решава, че това не е за нея и го напуска. Изабел отива при сестра си, но се задържа за твърде кратко, защото освен, че не се разбират добре са ѝ с различни възгледи за войната. Изабел заминава за Париж, където започва своята тайна и изключително опасна мисия – да спасява свалените при битка английски пилоти и да им помага да се върнат обратно в родината им, откъдето да продължат борбата срещу нацистка Германия. Това се случва през изключително опасно трасе, което преминава през Пиринеите. След като получава кодовото си име „Славея“, Изабел посвещава дните и живота си на каузата – в името на свободна Франция.

И двете сестри водят своята тиха война и са готови на немислими жертви, за да защитят хората, които обичат.

a7a831d17e20495370c69b00cd676814

Изабел и Виан бяха толкова добре изградени пълнокръвни персонажи, че беше неизбежно да не ги харесвам и да се вълнувам на смелите им и достойни постъпки. Всеки път се удивлявах на несломимия борбен дух на Изабел, който не я изоставяше и в най- критичните ситуации. През по- голямата част от живота си бе израснала далеч от семейството си, което бе превърнало Изабел в непокорно младо момиче, но може би е било за добро, защото именно тя знаеше цената на свободата. Отхвърляна от баща си и до някъде от Виан, Изабел се бе изградила като силна самостоятелна личност, която противно на очакванията разбиваше клишетата, че младите жени не трябва да се интересуват от мъжките задължения – в това число и войната. Но на пук на всички, тя успешно и с много отдаденост помагаше на Съпротивата, рискувайки собственият си живот за спасяването на множество други. Лишаваше се от много неща, съпътстваяха я много загуби и трагични моменти, но успяваше да остане непоклатима и още по- силна.

„В мечтите ѝ Париж беше някогашният Париж, недокоснат от войната. Но в този понеделнишки следобед, след дългия ден във влака, тя видя истината… Любимият ѝ град приличаше на някога красива куртизанка, сега остаряла и измършявала, повехнала, изоставена от любовниците си.“

51vkBnPbigL._SX328_BO1,204,203,200_Както вече споменах Виан е коренно различна от по- малката си сестра. Тя беше по- отговорна, не беше импулсивна като Изабел и най-вече бе отдадена на семейството си, което обгрижваше с толкова много любов. Общото, което ге свързваше бе непреклонимия борбен дух, който носеха във вените си. Макар в началото, когато започна войната Виан да изглеждаше слаба и примирена със случващото се около нея, то впоследствие осъзна, че в никакъв случай не трябва да стои безучастна. Едно от нещата, които най- много ме впечатлиха в нейният персонаж бе силно развитият майчински инстинкт, който притежаваше. Благодарение на него тя бе готова на жетрви освен за дъщеря си Софи, но и за много други деца, които получиха втори шанс за живот. Възхищавах се на смелостта ѝ, защото рискуваше живота на семейството си в името на това да помогне, да спаси толкова много животи. Преживява ужасни гадости, които потъпкваха достойснтвото ѝ, но остана силна, за да посрещне мечтаната свобода, макар ѝ на прекалено висока цена.

„- Мъжете разказват истории – отвръщам аз. Това е най- верният, най- простичкият отговор на въпроса му. – Жените просто продължават да си вършат работата. За нас това беше война в сянка. По време на война ние правехме това, което бе нужно, а когато тя свърши, събрахме парчетата и започнахме отново живота си.“

9788466338400Второстепенните персонажи също бяха изградени много добре –  по нищо не отстъпваха на главните героини. Няма как да не започна с бащата на двете сестри, който беше противоречива фигура почти до края на книгата. Както споменах в началото ревюто последиците от Първата световна бяха оставили своя отпечатък върху баща им и той сякаш беше изгубил волята си за живот. Отначало ме дразнеше с пълното си безразличие към двете момичета. Не се интересуваше по никакъв начин от тях. Впоследствие ние се запознаваме с една съвсем друга негова страна, която ще изненада читателя – на един баща готов на всякакви жетрви в името на децата си ( и той наистина ги направи); на баща, който до болка съжалява за грешките, които е допуснал в миналото. Определено беше силен персонаж, който остави своята следа в историята. При едно доста странно запознанство Изабел среща Гаетан, който освен, че ще промени живота ѝ ще превземе и сърцето ѝ. Гаетан също е част от Съпротивата и така двамата посвещават дните си изцяло на каузата. Гаетан също бе преживал доста тежки моменти в миналото си, но въпреки това с готовност и отдаденост бе отдал живота си в името на Франция. Харесваха ми моментите, когато бяха двамата с Изабел и си споделяха съкровени моменти. Мечтаеха след края на войната двамата да бъдат заедно, да създат свое семейство и да бъдат много щастливи. Но уви войната може да бъде жестока… прекалено жестока.

„Някои истории нямат щастлив край. Дори любовните. Може би особено любовните.“

„Славея“ е забележителен роман, който смея да твърдя, че ще ви разтърси и ще ви накара да оцените всеки един момент. Един стойностен роман за жертвите, които сме готови да направим, за жестокостта във всичките ѝ форми, за смелостта и борбения дух на две млади жени, които не се сломиха пред нищо. В романа ще се срещнете огромно изобилие от емоции, но вярвам, че няма да ви остави безразлични към съдбата на героите. Препоръчвам „Славея“ на читателите, които харесват „Крадецът на книги“, „Люляковите момичета“ и „Сол при солта“.

IMG_20200222_141709_038