Март в книги и музика

Здравейте, книжни приятели! Пак закаснявам с месечната си равносметка, но по- добре късно, отколкото никога. Изминалият месец беше страхотен от към прочетени книги, благодарение на извънредното положение, в което се намираме все още. От към книжни покупки също не мога да се оплача, за което пък мога да благодаря на чудесните промоции от страна на издателствата и Ozone.bg. Също така успях да си харесам няколко нови музикални парчета, които ще чуете в края на публикацията. Та, накратко посрещнах и изпратих месец март с цял куп книжни емоции. За малко да забравя през март открих и нов любим автор, в чието творчество съм пристрастена. Кой е той? Ще прочетете в следващите редове.

Приятно четене!

Книжни придобивки през март

Както знаете по повод 3 март голяма част от издателствата правят доста изгодни промоции, с които да ни зарадват. Разбира се, нямаше как да пропусна да се сдобия с няколко книги, които да добавя към библиотеката ми. Първо реших да се възползвам от промоциите в Ozone.bg, като си взех „Кентървилският призрак“ на Оскар Уайлд и „Истината за случая „Хари Куебърт“ на Жоел Дикер. Честно да си призная за книгата на Жоел Дикер доста се чудех, въпреки че я заглеждам от няколко години. Някак си корицата не ме впечатляваше, въпреки че се старая да не изпадам в подобни предразсъдъци. Но само, ако знаете колко много се радвам, че реших спонтанно да си взема „Истината за случая…“, защото освен, че се превърна в една от любимите ми книги за годината, чрез нея открих и новият си любим автор, а именно Жоел Дикер. Толкова изпипана история, с толкова много обрати и с невероятен начин на писане, който те кара да искаш още и още да четеш от автора… а, за малко щях да я пропусна, заради едната корица. Разбира се, бях си набелязала и няколко книги от издателство „Сиела“, които имаха традиционните 50% намаление. Реших да се спра на четири книги (а, имах набелязани поне още толкова) – „Приспивна песен в Аушвиц“ от Марио Ескобар, „За писането“ и „Момичето, което обичаше Том Гордън“ от Стивън Кинг и втората част на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“. Следващите заглавия, с които се сдобих бяха „Среднощните зверчета“ от Меган Шепард (между другото много приятна YA фентъзи дуология, за която ще ви поговоря в следващата ми публикация) и „Хартиени градове“ от Джон Грийн, която ме очарова много приятно. И тези дни със сигурност трябва да изгледам и филмовата ѝ екранизация, за да видя как са се справили с пресъздаването на героите. И последната ми книжна придобивка за месеца беше супер сладката романтична тийн история „Любов и джелато“. Книгата успя да ме пренесе в слънчева Италия – страната на пицата, спагетите и най- вкусното джелато. Ревюто на книгата е почти готово и ще се постарая до няколко дни да бъде факт в блога.

Прочетени книги през март

Както вече споменах извънредното положение ми се отрази много ползотворно от към прочетени книги. Успях да изпратя март с цели осем прочетени книги, което не ми се беше случвало от доста дълго време. Стартирах месеца с „Един от нас е следващият“ на Карън Макменъс, която очаквай с огромно нетърпение. Историята отново ни връща в гимназия Белвю, но с нови герои и едно приложение, което ще съсипе доста хора. Книгата е в духа на първата част, отново е изпълнена с много тайни, цял куп заподозрени и нови симпатични герои. Ако сте харесали „Един от нас лъже“, то хвърлете едно око и на втората част. След нея ми се четеше нещо романтично и реших да прочета „Колекционерът на желания“ от Мия Шеридан, която ми беше направила много добро впечатление с „Гласът на любовта“. „Колекционерът…“ е съвременна адаптацията на „Красавицата и Звярът“ и ми беше супер любопитно да видя как се е справила със задачата авторката. Мия Шеридан е създала една толкова красива и нежна история, пропита с болка и тъга, че докато четях историята имах усещането, че лично изживявам историята- усещах я с всичките си сетива. Определено много добра книга, която от сърце ви препоръчвам да прочетете. Следващото заглавие бе супер малката и симпатична книжка, а именно „Кентървилският призрак“ от Оскар Уайлд. Книжката се чете за броени минути, но ви уверявам, че през цялото време усмивката няма да слезе от лицето ви. Оскар Уайлд е създал една комична и остроумна история, която зад всички забавни моменти се усеща сериозното послание, което е отправил автора към читателите. „Приспивна песен в Аушвиц“ бе следващото заглавие, което реших да отметна. Неведнъж съм споменавала слабостите си към историите за Втората световна война и разбира се, нямаше как ъ пропусна тази доста коментирана в книжните среди книга. Книгата е написана леко и разбираемо, което е плюс, защото се чете супер бързо. Книгата е базирана на смайваща истинска история, разкриваща ужасите на Втората световна война! Марио Ескобар проследява съдбата на една германска майка, която доброволно отива в Аушвиц с децата си и работи с д-р Менгеле, за да донесе поне малко радост за малчуганите там. Нейната саможертва е светлината в безкрайната тъма на лагера на смъртта.

След нея реших да се прехвърля към творчеството на Стивън Кинг с „Бягащият човек“, която е вдъхновила „Игрите на глада“ и още цял куп подобни книги в този жанр. Накратко за книгата: ‘Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек” – най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.“ На моменти докато четях книгата, някои моменти звучаха толкова реалистично, че настръхвах. Една от книгите, които в бъдеще определено ще си препрочитам.

След предните две книги определено ми трябваше някое по- разпускащо четиво, с което да си отдъхна – „Любов и джелато“ определено ми се отрази, като глътка свеж въздух. Много сладка, която препоръчвам за предстоящите летни дни. И не забравяйте да се запасите с любим сладолед, докато четете книгата – ще ви е нужен. След нея дойде ред на „Момичето, което обичаше Том Гордън“. Реалистично написан роман за оцеляването, за страха, за силата на волята и за необходимостта от вяра. В него Стивън Кинг проследява мислите на едно момиче, което за няколко дни пораства с години благодарение на сблъсъка си с природата и което достига до ръба на смъртта и там открива истинската сила на живота. Черешката на тортата за март определено беше „Истината за случая „Хари Куебърт“ от Жоел Дикер. Прекрасно написана и изградена история, която остави трайна следа в сърцето ми. Някъде бях прочела, че историята е нещо средно между „Лолита“ и „Туин Пийкс“ – след прочита на книгата, определено съм съгласна с това твърдение. Историята пренася читателя в Ню Йорк от 2008 г. На фона на трескавата подготовка за президентските избори младият писател Маркъс Голдман търси сюжет за втория си роман. Междувременно неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт,  един от най-достолепните творци в страната, е обвинен за убийството на петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка. Маркъс не подлага на съмнение невинността му и започва собствено разследване. В историята има толкова много обрати, които ѝ за миг няма да ви позволят да оставите книгата. Книга, която те поглъща изцяло и се разлива из всички сетива.

Музика

1. Topic, A7S – Breaking Me ft. A7S

2. Ismail Basaran & RZAH – Love Forever

3. PAX (Paradise Auxiliary) feat. Roxen – Over and Over

4. Eleni Foureira – YAYO

5. Selena Gomez – Dance Again 

„Тази свирепа песен“ – Виктория Шуаб

(издателство „Емас“, брой страници 384, цена 18 лв)

След феноменалната трилогия „Четирите цвята на магията“ бях в огромно очакване за нещо ново от Виктория Шуаб, която успя да плени сърцето ми от първия миг, в който се докоснах до нейното творчество. Предвид суперлативите, които прочетох за другите ѝ книги и в известен смисъл бях подготвена за нещо различно, то „Тази свирепа песен“ разби на пух и прах всяко мое очакване. За пореден път се прекланям пред безкрайното въображение на Шуаб, което за пореден път е създало един тотално различен свят със свои закони и правила. Любопитно е да се отбележи, че тук имаме и кратка митология на света, която много добре си пасваше с цялата концепция на историята. Хареса ми, че историята този път е в пъти по- мрачна и зловеща, отколкото при „Четирите цвята на магията“. Злото буквално дебне от всеки ъгъл и чака да погълне следващата си жертва. Действието в книга се развива толкова стремглаво, че и за миг няма да ви хрумне да оставите книгата настрани, за да свършите нещо. Ще искате още и още от нея, докато не стигнете до финала, който поставя много повече въпроси, отколкото отговори. Сюжетната линия е наситена с много политика, напрежение, обрати, изненади (повечето неприятни), забавни моменти и едни запомнящи се герои, които със сигурност няма да забравите.

Град Искреност не е обикновен град. Най- малкото защото е населен с чудовища кои от кои по- кръвожадни. Никой не е в безопасност в този войнстващ град на чудовища. За да опазят себе си и семействата си гражданите са изправени пред труден избор – да се присъединят към Хенри Флин и неговата армия, която ще им гарантира сигурност в Южната част на града или да живеят в охолство и спокойствие в Северната част, плащайки такса за защита към Харкър и неговите чудовища.

Кейт Харкър и Огъст Флин са наследниците на този разделен и воюващ мегаполис, където насилието е родило истински чудовища. Най- голямото желание на Кейт е да бъде достойна наследница на баща си- безкрупулна и недосегаема, вечно жадуваща за власт и контрол. От друга страна Огъст желае единствено да бъде човек- добър човек, като баща си, който да предпазва невинните. Но за съжаление Огъст е чудовище и то от най- лошите. Способен е да изтръгне нечия душа само с една изсвирена красива мелодия.Месец по- рано Огъст приема фалшива самоличност, за да учи в училището, където е приета Кейт. За него това е възможност да се докаже пред баща си, че е достоен да бъде част от армията му. Не след дълго обаче шпионската му мисия пропада, след като Кейт разкрива неговата чудовищна тайна и при един провален опит за покушение двамата са принудени да бягат за живота си. Над тях е надвиснала смъртна заплаха и ако искат да оцелеят, трябва да превъзмогнат себе си и да бъдат екип независимо от възгледите си.

Кейт е от онези герои, които или харесваш още в самото начало, или те дразнят до самия край на историята- средно положение няма. Лично мен Кейт ме спечели с твърдия си характер, целеустремеността си и най- вече с бунтарският си дух, който течеше във вените ѝ. Загубила майка си прекалено рано, за добро или лошо единственото ѝ семейство е баща ѝ. Неговото одобрение е всичко, което Кейт желание, затова се опитва да му се докаже по всякакъв начин. Макар в началото на историята Кейт яростно да се изявяваше, като bad bich, то колкото по- навътре навлизахме в историята, малко по- малко маската ѝ пропадаше и се появяваше и една друга нейна страна- по- добра. Определено Кейт е силен и интригуващ персонаж, с когото нямам търпение отново да се срещна във втората част.

От друга страна Огъст беше такова очарователно слънчице, че веднага ще спечели сърцата ви. Огъста е изключително многопластов персонаж, който наистина е изграден с много умисъл и прецизност. Той е загадъчен, внимателен, решителен, но най- вече справедлив. Той прави всичко, което трябва, за да бъде човек, макар да знае, че никога няма да има такъв шанс. Иска да се впише сред хората, да принадлежи към нещо, да знае какво е чувството да живееш. Успя да ме очарова с огромната си любов към музиката и неговата цигулка, която произвеждаше толкова красиви мелодии, но в същото време толкова… смъртоносни.

В град Искреност има три вида чудовища:

*корсаи – пораждащи се от насилие без фатален край.

*мълчаи- пораждащи се от убийства.

*сънаи- най- опасният вид, който се поражда от най- ужасните престъпления, които отнемат не само един живот, а много.

„Тази свирепа песен“ е мрачна YA Urban фентъзи история, която е изпълнена с кръвожадни чудовища, красиви мелодии, интриги, предателства, политика и зловеща атмосфера, достойна за Готъм. Ако харесвате „Четирите цвята на магията“ и отново искате да се докоснете до неизчерпаемото въображение на Виктор Шуаб, то не пропускайте тази дуологоя, която има огромни шансове да се превърне в следващата ви любима поредица. „Тази свирепа песен“ е история за едно човешко момиче, което отчаено иска да бъде чудовище и чудовище, което иска да бъде просто момче. А както знаем тези истории са най- непредсказуеми.

*Благодаря на издателство „Емас“ за предоставената възможност!