
Здравейте, книжни приятели! Пак закаснявам с месечната си равносметка, но по- добре късно, отколкото никога. Изминалият месец беше страхотен от към прочетени книги, благодарение на извънредното положение, в което се намираме все още. От към книжни покупки също не мога да се оплача, за което пък мога да благодаря на чудесните промоции от страна на издателствата и Ozone.bg. Също така успях да си харесам няколко нови музикални парчета, които ще чуете в края на публикацията. Та, накратко посрещнах и изпратих месец март с цял куп книжни емоции. За малко да забравя през март открих и нов любим автор, в чието творчество съм пристрастена. Кой е той? Ще прочетете в следващите редове.
Приятно четене!
Книжни придобивки през март
Както знаете по повод 3 март голяма част от издателствата правят доста изгодни промоции, с които да ни зарадват. Разбира се, нямаше как да пропусна да се сдобия с няколко книги, които да добавя към библиотеката ми. Първо реших да се възползвам от промоциите в Ozone.bg, като си взех „Кентървилският призрак“ на Оскар Уайлд и „Истината за случая „Хари Куебърт“ на Жоел Дикер. Честно да си призная за книгата на Жоел Дикер доста се чудех, въпреки че я заглеждам от няколко години. Някак си корицата не ме впечатляваше, въпреки че се старая да не изпадам в подобни предразсъдъци. Но само, ако знаете колко много се радвам, че реших спонтанно да си взема „Истината за случая…“, защото освен, че се превърна в една от любимите ми книги за годината, чрез нея открих и новият си любим автор, а именно Жоел Дикер. Толкова изпипана история, с толкова много обрати и с невероятен начин на писане, който те кара да искаш още и още да четеш от автора… а, за малко щях да я пропусна, заради едната корица. Разбира се, бях си набелязала и няколко книги от издателство „Сиела“, които имаха традиционните 50% намаление. Реших да се спра на четири книги (а, имах набелязани поне още толкова) – „Приспивна песен в Аушвиц“ от Марио Ескобар, „За писането“ и „Момичето, което обичаше Том Гордън“ от Стивън Кинг и втората част на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“. Следващите заглавия, с които се сдобих бяха „Среднощните зверчета“ от Меган Шепард (между другото много приятна YA фентъзи дуология, за която ще ви поговоря в следващата ми публикация) и „Хартиени градове“ от Джон Грийн, която ме очарова много приятно. И тези дни със сигурност трябва да изгледам и филмовата ѝ екранизация, за да видя как са се справили с пресъздаването на героите. И последната ми книжна придобивка за месеца беше супер сладката романтична тийн история „Любов и джелато“. Книгата успя да ме пренесе в слънчева Италия – страната на пицата, спагетите и най- вкусното джелато. Ревюто на книгата е почти готово и ще се постарая до няколко дни да бъде факт в блога.

Прочетени книги през март
Както вече споменах извънредното положение ми се отрази много ползотворно от към прочетени книги. Успях да изпратя март с цели осем прочетени книги, което не ми се беше случвало от доста дълго време. Стартирах месеца с „Един от нас е следващият“ на Карън Макменъс, която очаквай с огромно нетърпение. Историята отново ни връща в гимназия Белвю, но с нови герои и едно приложение, което ще съсипе доста хора. Книгата е в духа на първата част, отново е изпълнена с много тайни, цял куп заподозрени и нови симпатични герои. Ако сте харесали „Един от нас лъже“, то хвърлете едно око и на втората част. След нея ми се четеше нещо романтично и реших да прочета „Колекционерът на желания“ от Мия Шеридан, която ми беше направила много добро впечатление с „Гласът на любовта“. „Колекционерът…“ е съвременна адаптацията на „Красавицата и Звярът“ и ми беше супер любопитно да видя как се е справила със задачата авторката. Мия Шеридан е създала една толкова красива и нежна история, пропита с болка и тъга, че докато четях историята имах усещането, че лично изживявам историята- усещах я с всичките си сетива. Определено много добра книга, която от сърце ви препоръчвам да прочетете. Следващото заглавие бе супер малката и симпатична книжка, а именно „Кентървилският призрак“ от Оскар Уайлд. Книжката се чете за броени минути, но ви уверявам, че през цялото време усмивката няма да слезе от лицето ви. Оскар Уайлд е създал една комична и остроумна история, която зад всички забавни моменти се усеща сериозното послание, което е отправил автора към читателите. „Приспивна песен в Аушвиц“ бе следващото заглавие, което реших да отметна. Неведнъж съм споменавала слабостите си към историите за Втората световна война и разбира се, нямаше как ъ пропусна тази доста коментирана в книжните среди книга. Книгата е написана леко и разбираемо, което е плюс, защото се чете супер бързо. Книгата е базирана на смайваща истинска история, разкриваща ужасите на Втората световна война! Марио Ескобар проследява съдбата на една германска майка, която доброволно отива в Аушвиц с децата си и работи с д-р Менгеле, за да донесе поне малко радост за малчуганите там. Нейната саможертва е светлината в безкрайната тъма на лагера на смъртта.
След нея реших да се прехвърля към творчеството на Стивън Кинг с „Бягащият човек“, която е вдъхновила „Игрите на глада“ и още цял куп подобни книги в този жанр. Накратко за книгата: ‘Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек” – най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.“ На моменти докато четях книгата, някои моменти звучаха толкова реалистично, че настръхвах. Една от книгите, които в бъдеще определено ще си препрочитам.
След предните две книги определено ми трябваше някое по- разпускащо четиво, с което да си отдъхна – „Любов и джелато“ определено ми се отрази, като глътка свеж въздух. Много сладка, която препоръчвам за предстоящите летни дни. И не забравяйте да се запасите с любим сладолед, докато четете книгата – ще ви е нужен. След нея дойде ред на „Момичето, което обичаше Том Гордън“. Реалистично написан роман за оцеляването, за страха, за силата на волята и за необходимостта от вяра. В него Стивън Кинг проследява мислите на едно момиче, което за няколко дни пораства с години благодарение на сблъсъка си с природата и което достига до ръба на смъртта и там открива истинската сила на живота. Черешката на тортата за март определено беше „Истината за случая „Хари Куебърт“ от Жоел Дикер. Прекрасно написана и изградена история, която остави трайна следа в сърцето ми. Някъде бях прочела, че историята е нещо средно между „Лолита“ и „Туин Пийкс“ – след прочита на книгата, определено съм съгласна с това твърдение. Историята пренася читателя в Ню Йорк от 2008 г. На фона на трескавата подготовка за президентските избори младият писател Маркъс Голдман търси сюжет за втория си роман. Междувременно неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт, един от най-достолепните творци в страната, е обвинен за убийството на петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка. Маркъс не подлага на съмнение невинността му и започва собствено разследване. В историята има толкова много обрати, които ѝ за миг няма да ви позволят да оставите книгата. Книга, която те поглъща изцяло и се разлива из всички сетива.

Музика
- Topic, A7S – Breaking Me ft. A7S
2. Ismail Basaran & RZAH – Love Forever
3. PAX (Paradise Auxiliary) feat. Roxen – Over and Over
4. Eleni Foureira – YAYO
5. Selena Gomez – Dance Again