Април в книги и музика

Отмина поредният месец от годината и е време да направя месечната си равносметка от към книги и музика. Извънредното положение от към книги се оказа наистина ползотворно, защото втори пореден месец прочетох доста книги, за което се радвам. Всички книги, до които успях да се докосна бяха толкова добри попадения, че несъмнено ще оставят дълготраен отпечатък върху мен. Успях да си закупя няколко книги, които исках от известно време. Надявам се и вашия месец април да е бил чудесен и запомнящ се.

Приятно четене!

Книжни придобивки

Първите книги, които прибавих към библиотеката си за месец април бяха „Тайната история на Туин Пийкс“ и „Тайният дневник на Лора Палмър/ Автобиографията на специален агент Дейл Купър“. В края на март започнах да гледам сериала „Туин Пийкс“ и се зарибих страшно много по него и, разбира се, нямаше как да не си закупя тези издания. Автобиографиите на Лора Палмър и Дейл Купър ми бяха много интересни и любопитни. Благодарение на тях успяваме да се запознаем с героите много по- отблизо и с повече детайли от живота им. „Тайната история на Туин Пийкс“ се явява мост между втори и трети сезон, като ни дава възможност да научим как се е зародило градчето Туин Пийкс и още много любопитни неща, които вярвам, че върлите фенове на сериала ще оценят.

Издателство „Колибри“ и имаха страхотна промоция на сайта си и, разбира се, трябваше да си купя нещичко. След като се запознах с творчеството на Жоел Дикер през март, нямаше как да пропусна да се сдобия с друга негова книга и за целта си избрах „Изчезването на Стефани Мейлър“. Отново останах супер очарована от Дикер и със сигурност скоро смятам да се сдобия и с „Книга за Балтиморови“. Втората книга, която си закупих от „Колибри“ беше „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ (ама, че дълго заглавие) от Юнас Юнасон, която я исках от страшно дълго време. Книгата успя истински да ме очарова и имаше моменти, на които съм се смяла с глас. Не мисля, че съм чела подобна история, в която всички герои са големи скици. Със сигурност ще си закупя и продължението ѝ. Последната книга за април беше едното от новите заглавия на Кинг, а именно „Другият“. В момента съм на такава огромна вълна Стивън Кинг, че искам наведнъж да изчета всичко негово.

Прочетени книги

Започнах месеца с „Тайната история на Туин Пийкс“, а веднага след нея се прехвърлих на „Тайният дневник на Лора Палмър/ Автобиографията на специален агент Дейл Купър“. И двете книги са колекционерски и горещо ги препоръчвам за феновете на сериала. След тях беше ред на една дългоочаквана книга, а именно „Хартиени градове“ от Джон Грийн. Книгата е в типичния стил на писане и разказване на автора и смея да твърдя, че доста ми хареса. С интерес следях приключението на героите и забавните моменти, в които се въвличаха. Определено Джон Грийн си остава сред любимите ми писатели в YA жанра. След него се прехвърлих на друг мой любимец, а именно Жоел Дикер с неговата „Изчезването на Стефани Мейлър“. Обожавам начина на писане на Дикер, който те кара да искаш да четеш още и още. И в тази книга обратите следваха един след друг и точно си казваш, че загадката е разкрита и на следващата страница следва друг обрат, който те оставя с отворена уста. Макар книгата да е около 500 страници се чете много леко, историята върви с нормално темпо, а героите бяха една страхотна смесица от най- различни типажи. Въпреки, че любима си ми остава „Истината за случая „Хари Куебърт“, то и тази намери специално място в читателското ми сърце.

След нея ми се четеше някое YA фентъзи и се спрях на Мрачните красавци“ от Мегън Шепард. Историята се оказа много приятна и оригинална. Анук мечтае да бъде като Хубавите – да носи дрехи по последна мода, да кара бързи коли и да притежава свободата да се влюби. Но тя не би могла да постигне нищо от това. Защото Анук не е човек. Тя е зверче – животинка, превърната чрез магия в човешко момиче, завинаги пленена между стените на парижкия си затвор и служеща на своята повелителка Мада Витора. Накратко това мога да споделя за книгата. Разбира се, книгата не е някакъв шедьовър, но въпреки това е много приятна за релаксиране. След нея реших да продължа с втората част „Среднощните зверчета“, в която историята придобива още по- мрачни нюанси. Има доста напрегнати моменти, запомнящи се битки, в които зверчетата трябва да оцелеят.

Последната книга за месец април беше втората част на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“, която отново ни запознава с достойни и вдъхновяващи жени, които са допринесли за света, в който живеем днес. В книгата накратко ще се запознаем с Агата Кристи, Дж. К. Роулинг, Елинор Рузвелт, Мата Хари, Нефертити, Одри Хепбърн, Сафо, Хеди Ламар и още десетки жени. Историите са написани просто, кратко и ясно и даващи ни основната информация за всяка личност. А към всяка история има прекрасно нарисувани портрети, които са дело на 50 художнички от цял свят. Във времена, когато младите момичета имат крещяща нужда от модели на поведение, то тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни и вдъхновяващи жени.

Музика

  1. Dynoro & Fumaratto – Me Provocas 

2. INNA – Not My Baby

3. Selena Gomez – Boyfriend

4. Roxen – Escape

5. Roddy Ricch – The Box

Любими цитати от книги: „Приспивна песен в Аушвиц“ – Марио Ескобар

Темата за Втората световна война ми е слабост от години и винаги, когато попадна на книга засягаща този период, гледам да си я добавя към колекцията си на военна тематика. Няма какво да се лъжем „Приспивна песен в Аушвиц“ не е връх в литературата, но въпреки това ми хареса и успя да ме докосне, защото е разказана простичко, фактите са представени с цялата им ужасяваща същност и обстановката, която е изградил Марио Ескобар напълно успя да ми въздейства. В книгата попаднах на прекрасни и докосващи цитати, които нямаше как да не събера в отделна публикация. Надявам се цитатите да ви докоснат така, както мен.

„Приспивна песен в Аушвиц“ е разказ за оцеляването, за силата на майчината любов, за надеждата, за силата на човешкия дух, за непреклонността. Историята на една майка, която без да се замисля е готова да поеме към дебрите на ада в името на това, да бъде заедно с децата си. „Приспивна песен в Аушвиц“ не цели да получи съчувствие, а просто с реални факти ни представя суровата картина на лагерите на смъртта, защото историята трябва да се помни, за да не се повтаря никога.

1. „Контрастът между пълните с живот дървета и калните улици на лагера ме накара да се замисля за нещастното човешко съществуване – само ние бяхме способни да унищожаваме природната красота и да превръщаме света в негостоприемно място.“

2. „През последните няколко години бях видяла много, но човешката жестокост има граници – поне така мислех тогава.“

3. „Понякога, когато реалността се докосне до сърцето ти, най- добре е да я избегнеш с мечти.“

4. „Да обичаш някого на това място, е лоша идея. Тук всичко, което се опиташ да задържиш, изчезва.“

5. „Този приятелски жест ме разтърси. Предпочитах да виждам нацистите като жестоки чудовища. Колкото по- човешки се държаха, толкова по- ужасяващи бяха, защото това означаваше, че всички и всеки един от нас можеше да стане толкова отвратителен, колкото бяха и самите те. Злото беше пуснато на свобода между оградата на този ужасен кошмар.“

6. „Изглежда, че смъртта е единственият начин да се излезе от Аушвиц.“

7. „По някакъв начин душата ми бе разбрала, че служа на самия дявол, въпреки че с ума си бях помъчила да го отричам.“

8. „Пролетта и лятото бяха успели да дойдат независимо от бомбите и труповете по бойните полета на половината свят. Сезоните бяха най- силното доказателство, че животът щеше да продължи, когато всичко това свършеше.“

9. „Понякога трябва да загубим всичко, за да разберем какво е най- важното. Когато животът ни отнеме онова, без което сме мислили, че не можем да живеем, и ни остави да се изправим голи пред действителността, разбираме истинската стойност на важните неща, които винаги са били невидими.“

10. „- Докато съм жива и имам сили, ще правя всичко възможно да ги накарам да се отнасят с нас като с човешки същества. Няма да е лесно, но ще направим всичко, което можем, за да не изгубим никога достойнството си.“

11. „Виждах как страхът в очите ѝ намалява. Това беше истинското оръжие на нацистите – господство чрез всяване на ужас.“

12. „Когато на света няма никого, който може да ни обича, преставаме да съществуваме.“

13. „С огромния си апетит времето винаги поглъща спомените и лицата на тези, които обичаме. А паметта се бори да ги задържи със силите на сълзите и болезнената въздишка на любовта.“

14. „Кой щеше да е следващият? В това адски място човешкият живот не означаваше нищо.“

15. „Струваше ми се, че да се борим за живота си, е последната свобода, която ни е останала, и въпреки това смъртта изглеждаше толкова безопасна и сигурна, че нямах нищо против тази идея.“

„Приспивна песен в Аушвиц“ – Марио Ескобар

(издателство „Сиела“, брой страници 224, цена 15,90 лв)

Попадна ли на книга, която засяга темата за Втората световна война, то несъмнено трябва да я добавя към библиотеката си. Още от излизането ѝ нямах търпение да държа в ръцете си „Приспивна песен в Аушвиц“, защото знаех, че ще е една от онези специални книги, които дълго време няма да забравя. Историята в книгата е базирана на съвсем истинска история, което бе една от главните причини да прочета книгата. Макар скромният си обем, книгата запечатва историята на една смела и борбена жена, попаднала доброволно зад стените на концлагерите. Оценявам това, че Марио Ескобар е решил да не се впуска в излишни обяснения и разтягане на локуми, а напротив – историята е много стегната, без излишен драматизъм и представяща реални факти и събития, в които е участвала главната героиня. Единственото нещо, което си е позволил да промени автора е края на историята, но причината затова я е обяснил в книгата. Признавам, че на моменти стилът на автора ми идваше малко сух. Искаше се ми се да влага малко повече емоция в героите и събитията, които се случваха в лагера, но явно така е решил да представи историята на Хелене Ханеман. С изключение на това книгата ми хареса и с удоволствие я прибавих към останалите си книги свързани с Втората световна война и концлагерите.

Хелене Ханеман е чистокръвна арийска жена, омъжена за циганин, майка на пет деца. В една обикновена утрин през 1943 година, подготвяйки децата си за училище най- ужасният кошмар на Хелене се сбъдва. Макар да е с безупречен расов произход, съпругът ѝ подлежи на депортация в концлагер. Заповедта е ясна- Хелене може да продължи своя живот на свобода, но любовта ѝ и петте им деца трябва да бъдат отведени. Но коя майка ще изостави децата си и ще продължи живота си, все едно нищо не се е случило. Без да се замисля Хелене решава да тръгне със семейството си към лагерите на смъртта.

„Контрастът между пълните с живот дървета и калните улици на лагера ме накара да се замисля за нещастното човешко съществуване – само ние бяхме способни да унищожаваме природната красота и да превръщаме света в негостоприемно място.“

Ако сте чели поне една свързана с лагерите знаете, че пътят до там е истински ад. Пътуването до там е кошмар, десетки хора умират във вонящите вагони, още преди да са пристигнали в лагерите. И колкото и иронично да звучи, човек изпитва до известна степен облекчение, че е слязъл от това подобие на влак. Но с първите крачки в лагера започва същинския ужас – семействата се разделят, разпределят се в бараки и неизвестното се превръща във втора сянка. С всичко това започва новия живот на Хелене зад стените на Аушвиц. Германският ѝ произход и уменията на медицинска сестра позволяват на Хелене и семейството ѝ известно облекчение и няколко леки удобства. Тя започва работа в клиниката и скоро се преместват в друга барака и с по- гостоприемни съкилийници. Няколко месеца по-късно в лагера пристига печално известния доктор Йозеф Менгеле. В пристъп на рядка проява на милосърдие възлага на Хелене да организира детска градина и училище за децата от лагера. Сред безмерното страдание тя има възможност да осигури поне малко топлина, храна и надежда за най- невинните. И ще се бори за тях с всички сили, както за собствените си деца.

„Изглежда, че смъртта е единственият начин да се излезе от Аушвиц.“

Иска се страшно много смелост и кураж да направиш това, което е направила Хелене и заради това ѝ се възхищавам безкрайно много. Хелене е една достойна, смела, борбена и изключителна жена, която наистина заслужава да бъде запомнена. Изисква се огромна доза смелост да се опълчиш на чудовище, като Менгеле, знаейки много добре какъв може да бъде крайния резултат. Изборът, който тя прави, се основава на най- силно развитото ѝ чувство- майчинското. Зад електрическите огради на Аушвиц Хелене правеше и невъзможното, за да опази петте си деца. Историята на Хелене е наистина тъжна и тежка. Имаше моменти в книгата, в които се усещаше тежестта от безсилието на хората, които караха читателя да осъзнае цялото зверство зад безумното идеи на шепа чудовища. Но колкото и невероятно и безумно да звучи зад стените на лагера имаше любов, искрица надежда и борбен дух, който не можеше да бъде пречупен. Невероятно е човек да си представи малките радости, които от време на време си доставяха хората- допълнително късче хляб, парченца шоколад, допълнителна завивка.

„Да обичаш някого на това място, е лоша идея. Тук всичко, което се опиташ да задържиш, изчезва.“

„Приспивна песен в Аушвиц“ е разказ за оцеляването, за силата на майчината любов, за надеждата, за силата на човешкия дух, за непреклонността. Историята на една майка, която без да се замисля е готова да поеме към дебрите на ада в името на това, да бъде заедно с децата си. „Приспивна песен в Аушвиц“ не цели да получи съчувствие, а просто с реални факти ни представя суровата картина на лагерите на смъртта, защото историята трябва да се помни, за да не се повтаря никога.

„Любов и джелато“ – Джена Еванс Уелч

(издателство „Ибис“, брой страници 300, цена 14,90 лв)

„- Хората идват в Италия по различни причини, но винаги остават заради две неща.
– Кои?
– Любов и джелато.

Лятото съвсем скоро ще ни зарадва със своите топли и дълги дни, а какво по- хубаво от това да си отбележите за четене една лека и стопляща сърцето история с привкус на любимото ми джелато. „Любов и джелато“ е изключително вълнуващо и приятно пътешествие из Италия, което вярвам, че ще ви зареди с цял куп положителни емоции. Италия е от страните, които обожавам като култура, темперамент, любими градове и разбира се… храната. Обожавам пицата, спагетите и джелатото. „Любов и джелато“ е история за избора и грешките, които правим по пътя към израстването си, за житейските уроци, за взаимоотношенията между родители и деца, за трудните решения, които е един или друг момент се налага да вземем, за любовта- онази красивата и онази трудната. Макар историята да върви много леко и приятно, то в нея са вплетени по- лек и разбираем начин всички тези сериозни теми, за което авторката получава моите адмирации, че с лекота се е справила с тази не лека задача.

Стилът на Джена Еванс Уелч е много приятен, лек и ефирен. Действието се развива динамично, а описанията са минимални, но въпреки това изчерпателни – дават ни абсолютно нужната информация, без да доскучават. В историята имаме две гледни точки, които се редуват – едната проследява живота на главната ни героиня Лина във Флоренция, а другата проследява майка ѝ през периода, в който на младини е живяла в Италия. И двете истории ми харесаха, защото ни представят различни и интересни находки из Флоренция, но като че ли историята на майката на Лина ми хареса с една идея повече, защото някак си успя да ме докосне повече и мистерията в нея остана до самия край. Едно от любимите ми неща в книгата, разбира се, бяха описанията на Флоренция. Авторката чрез главната героиня ми развежда на не толкова известни места, запознаваме се по отблизо с някои емблематични забележителности, включени са любопитни факти от историята и изкуството, които ми бяха много любопитни и интересни. Ето, че чрез една приятна и увлекателна история, може да научим и интересни неща, които да обогатят общата ни култура.

Лина преживява един от най- тежките моменти, с които може да се сблъска човек – съвсем наскоро е загубила майка си и е останала сама. След дълги години на упорито мълчание, едва сега Лина научава кой е родният ѝ баща. Предсмъртното желание на майка ѝ е Лина да замине за известно време във Флоренция, за да опознае баща си. Но що за баща е онзи, който не е присъствал в живота ѝ през последните шестнайсет години? Италия пази много мили, но и тежки моменти от младежките години на майка ѝ. Съдбата се намесва в ключов момент в живота на Лина, като ѝ поднася дневника, който майка ѝ си е водила, докато е живяла в Италия. Внезапно момичето открива един вълшебен и непознат свят на тайна любов, изкуство и ароматни пекарни. С помощта на дневника Лина е на път да опознае истински майка си. Вдъхновена от историите описани в дневника Лина ще последва стъпките на майка си заедно с очарователния Рен. Лина ще се сблъска с една тайна, която ще промени всичко, което тя е знаела за майка си, за баща си и дори за самата себе си.

Освен положителната и емоционална история, в която се чувствах невероятно комфортно, авторката е изградила едни толкова положителни и харизматични героини, без които историята нямаше да бъде това което е. Няма как да не започна първо с очарователния Рен, който също като Лина е наполовина американец, наполовина италианец. Двамата започват да прекарват времето си заедно и именно Рен запознава с всички прелестни и красиви места на Флоренция и историите, които ги съпътстват – катедралата Санта Мария дел Фиоре, моста Понте Векио, ресторанти и местни пекарни. И именно Рен успя да я запознае с осмото чудо на чудесата – неустоимото джелато. Друг ключов герои, без когото историята щеше да загуби своето очарование е бащата на Лина Хауърд. „Големият, страшен“ Хауърд беше странна птица. Безкрайно много се забавлявах, когато влизаше в ролята на целомъдрен и строг баща пред Рен. Ах, горкият Рен. Колко много беше изплашен от „благият характер на Хауърд. Имаше няколко паметни момента, на които от сърце съм се смяла, но няма да ви разказвам за никои от тях, защото искам сами да ги прочете. Обещавам, че смехът е гарантиран. Новите приятели на Лина Томас, Мими, Елена и Матео успяха още повече да я предразположат към новият ѝ живот в Италия. Героите от дневника на майка ѝ също ми бяха много интересни, но тях ще оставя сами да ги опознаете, защото при тях нищо не е такова каквото изглежда.

„Любов и джелато“ е очарователно разказана история, която ни пренася в лятна и слънчева Флоренция. История за мечтите, за вторият шанс за живот, за тръпката от първото истинско влюбване, за семейството с всичките му несъвършенства и недостатъци. Ако искате поне за няколко часа да се откъснете от реалността и да се поразходите из Флоренция, то това е вашата книга. Една красива, пъстра и романтична история, която по невероятен начин ще ви предразположи към предстоящите слънчеви дни.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

„Колекционерът на желания“ – Мия Шеридан

(издателство „Ибис“, брой страници 360, цена 14,90 лв)

„Колекционерът на желания“ е една от най- красивите и нежни любовни истории, които съм имала удоволствието да прочета. Мия Шеридан е създала една прекрасна вълшебна приказка, която преплита в себе си вековна мистерия, щипка магия и легенда, която оживява пред очите на читателя. След „Гласът на любовта“, която ме остави с много приятни впечатления, то подходих към тази книга с известни очаквания, които не са само се оправдаха, а дори ги надскочиха. Мия Шеридан отново спазва своята традиция, като ни запознава с наранени от живота и обстоятелствата герои, които се нуждаят единствено от любов и вяра, за да повярват отново в себе си. Харесва ми, че авторката не залага на клиширани образи, които се срещат в голяма част от любовните романи, а залага на различни и реални персонажи, които в реалният живот наистина съществуват. Това е книга за мечтите, надеждата и вярата. За греховете, грешните постъпки и изкуплението. И най- вече за онази истинска и чиста любов, за която си готов да преминеш и през ада, за да я съхраниш.

„Малката библиотека беше мрачна и тиха и когато Клара влезе, спря на място, за да вдъхне дълбоко отличителния аромат на стари книги – овехтяла хартия и души, запечатани с мастило.“

Клара Кембъл пристига в Ню Орлиънс, за да осъществи най- голямата си мечта- да бъде балерина. Изпълнена със самота и с носталгия по родния дом, младата жена решава да научи нещо повече за легендата на плантация Уиндайл – трагична история на 150 години, която се е случила зад стените на старото имение. Според слуховете на местните хора то отдавна е изоставено и е обитавано от духове, но Клара с изненада установява, че зад оградата на имението живее човек от плът и кръв. Джона Чембърлейн е амбициозен и успял адвокат, но воден от свръх амбиции е допуснал най- голямата си грешка, за която си плаща всеки ден от десет години насам. Скрит зад разпадащите се стени на имението, последното нещо, което очаква е да намери приятел в лицето на красивото момиче, което си говори с него от другата страна на каменната стена. Момичето, което продължава да се връща седмица след седмица и успява малко по- малко да го измъкне от изолацията, в която живее. И може би ключът към бъдещето на Клара и Джона се крие в разрушаването на проклятието от легендата, застигнало друга влюбена двойка, чиято трагедия е останала да витае цели 150 години зад напуканите стени на Уиндайл.

„Всеки заслужава да разкаже собствената си история със собствения си глас.“

В „Колекционерът на желания“ имаме две времеви линии – минало и настояще. Историята от миналото се развива през 19 век, която ни запознава от първо лице с робството. Освен това авторката е разказала една безразсъдна и невъзможна любов, която носи след себе си само страдания. В главите посветени на тази любовна история авторката ни дава частичка по частичка, докато накрая не сглобим пъзела и научим какво наистина се е случило. През цялото време се усещаше една меланхолична нотка, в която бе обгърната трагичната любов между Анджелина и Джон. Хареса ми, че историята им остана мистерия до самия финал.

„Любовта не може просто да изчезне, когато този живот свърши, нали Джона? Дори и телата ни да станат на прах, любовта, която изпитваме, трябва да отива някъде.“

В настоящето срещаме Клара и Джона – две изгубени и самотни души. Двамата изградиха своята емоционална връзка „на тъмно“. Те не виждаха лицата си, не знаеха как изглеждат, а единствено чуваха гласовете си, докато разговаряха с часове опрели гърбове на пропуканата каменна стена. Благодарение на безбройните часове разговори двамата успяха да свържат душите и сърцата си по- един много специален начин. Макар ѝ на пръв поглед Клара да създаваше впечатление на уязвимо и нежно момиче тя доказа, че може да бъде безкрайно упорита в своите цели. Една, от които бе да върне Джона обратно към живота. Хареса ми, че Клара никога не се отказа от Джона, въпреки, че той доста пъти отказваше да приеме, че двамата могат да имат някакво бъдеще заедно. В миналото си Джона е преживял огромна трагедия, която го е белязала, както външно, така ѝ вътрешно. Благодарение на огромните усилия на Клара малко по- малко Джона успя да преживее своя катарзис, който го изцели и го накара да повярва, че заслужава отново да живее един нормален живот на светло. Клара беше котвата, от която Джона така силно се нуждаеше.

„Мъжете също разказваха истории, разбира се. Но жените бяха тези, които пазеха спомените за емоционалните подробности. Жените бяха тези, които предаваха спомена за душите, преди тях.“

Със своя изумително красив и изразителен стил на писане, Мия Шеридан кара читателя да се почувства част от историята. Думите ѝ се лееха с лекота върху страниците на романа, а единственото, което ви остава да им се насладите, като станете част от една красива, нежна и изживяна история. Няма как да пропусна да напиша няколко думи за един много емоционален и вдъхновяващ елемент в историята, а именно желанията написани върху къстчета хартия, които минаваха през процепите на стената и падаха в градината на Джона. Желанията ни правеха съпричастни към изповедите на безброй изстрадала хора, повечето от които не се молеха за себе си, а за изцеление своите близки.

„Колекционерът на желания“ е вълшебно разказана красива и нежна сладко-горчива любовна история, която няма да ви остави безпристрастни към злощастните съдби на героите. Чувствена и емоционална история разказваща за несправедливостите на живота, които те връхлитат неочаквано и оставят своите дълбоки белези. Чрез тази неподправена и вдъхновяваща история, изпълнена с болка, драма и много емоционални моменти – Мия Шеридан ще ви направи странични наблюдатели на една красива зараждаща се любов. Освен това проследяваме една мистерия, която след повече от 150 години заслужава своят щастлив край.