Блог – интервю с Радостина Николова: Мотивират ме срещите с деца и добрите книги, които чета

Радостина Николова е автор на поредицата „Приключенията на мотовете“, самостоятелната „Моите красиви рога“, картинната книга „Кико без крила“ и „Шантавия до шия“. Отличена е с три награди „Бисерче вълшебно“, има две номинации от литературните награди „Перото“, както и приз „Детски писател на годината“ за 2019г. от Столична библиотека. Едно от най- големите постижения на младата писателка е международният успех, който постигна с поредицата „Приключенията на мотовете“ в Китай през 2018 година. Завършила е английска филология и творческо писане в Софийския университет.

  1. Здравейте, Радостина. Представете се накратко.

Здравейте, казвам се Радостина. На 34 съм, но нерядко се чувствам на 4. Имам дъщеря, 18700 мота и още цял куп герои, които се подвизават из главата ми. Обичам да работя, да творя, да се разхождам и да пътувам. Чета от 3 до 7 книги едновременно, но обикновено пиша само по една. Освен това имам издателство. „Мармот“ е най-малкото ми дете и като такова ангажира най-много от вниманието ми. Но пък колко щастлива ме прави само!

2. Как започнахте да се занимавате с писане и кое ви мотивира да продължавате?

С писане се занимавам откакто се научих да държа химикал. Всъщност това не е особено коректно, защото до ден днешен не умея да държа химикал, както трябва. Да усетя, че искам да разказвам истории, се случи преди малко повече от 10 години. Мотивират ме срещите с деца и добрите книги, които чета. Колкото повече чета, толкова повече ми се разказва. Колкото повече общувам с деца за книги, толкова повече ми се пише за детския свят.

3. Кои са основните особености в писането за деца?

Няма особености. Най-важното е да бъдеш себе си и да бъдеш открит. Забрави позицията си на възрастен и просто говори на децата така, както би искал някой да разкаже история на теб. В това вярвам аз.

4. Какво представляват мотовете? Как се родиха тези очарователни добродушни същества?

Родиха се спонтанно преди години. Те са привлекателни с необичайната си външност и благ характер. Мисля, че именно това, че са странни, привлича и децата към тях. Те обичат измислени герои.

5. Приключенията на мотовете са издадени в Китай. Трудно ли беше да се пробие в такъв огромен мащаб?

Разбира се. Което идва да затвърди, че нищо не е невъзможно, когато полагаш усилия в конкретна посока.

6. Илюстрациите във всички книги за мотовете са дело на Мелина- Елина Бондокова. Лесно ли успяхте да си сътрудничите в създаването на илюстрованите образи на мотовете?

Отначало имаше момент на напасване. Все пак и в моята глава тези герои нямаха конкретен образ. Съответно хем трябваше тя да се води по моето описание, хем да създаде нещо, в което аз самата ще открия героите си. След десетина (че и повече) скици, успяхме да открием образа. След това не съм се бъркала на Мел. Тя е професионалист и успя да влезе в света им и да го претвори по прекрасен начин.

7. Притежател сте на три награди „Бисерче вълшебно“. Какво значи за вас това признание?

Радва ме. Самата награда не е нищо повече от статуетка. Тя е върха на айсберга, а това, което е отдолу е много по-ценно – че една инициатива, поведена с хъс и упоритост преди години успя да увлече толкова много деца да четат и гласуват за любимата си книга. Дали това ще е някоя от моите книги или друга книга, за мен е без значение. Истинската победа е увеличаващият се брой на четящите деца с мнение. Там са насочени усилията на всички ни.

8. Покрай работата ви се срещате с много деца. Какви са техните впечатления от мотовете?

Любпитни са да узнаят още и още. От което работата и срещите ми с деца добиват смисъл.

9. Кои са вашите любими детски книги?

Ще изброя само няколко, защото са доста. „Училище за клоуни“ (Едуард Успенски), „Маншон, Полуобувка и мъхеста брада“ (Ено Рауд), „Дядо Коледа и четиридесетте разбойника“ (Братя Мормареви), „A Hole is to Dig“ (Рут Краус).

10. Какво ви вдъхновява?

Всичко, а понякога нищо. На моменти вдъхновението може да дойде от случаен звук на улицата. Друг път сядам пред празния лист и просто започвам да пиша, докато историята не потече.

11. Какви съвети бихте дали на начинаещите писатели, които искат да създават детска литература?

Да четат, да открият своите любими писатели, да видят какво точно им харесва и така да започнат да формират своя почерк. Накрая просто да напишат книгата, която искат да прочетат и ще достави удоволствие на тях. Аз обичам да се изненадвам, докато пиша. Ако успеят да се изненадат самите тях с това, което им хрумне, значи са на прав път.

12. Какво да очакват малките и големи читатели от вас в близко бъдеще?

Една моя поредица за прохождащи читатели и прекрасни книги от издателство „Мармот“, по които работим вече месеци и ще излязат през есента. Нямам търпение от името на авторите им и децата, на които предстои да ги прочетат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s