„Вселената на раменете ми“ – Дженифър Нивън

(издателство „Ентусиаст“, брой страници 334, цена 15 лв)

„Скъпи приятелю, ти не си луд. Ти си желан. Ти си необходим. Ти си единствен на света. Не се страхувай да напуснеш замъка. Навън те очаква един голям и чудесен свят. Обикни го.“

„Вселената на раменете ми“ е една истински вдъхновяваща тийн история за силата на вътрешния дух, за смелостта да се изправиш пред предразсъдъците на хората и да се приемеш такъв какъвто си – с всички твои перфектни несъвършенства. Дебютната книга на авторката „Всички наши места“ до ден днешен ми е от най- големите тийн любови. Когато я прочетох преди около 3-4 години остави толкова дълбок отпечатък върху мен, който все още не е избледнял. Затова, когато започнах „Вселената на раменете ми“ си казах, че не трябва да подхождам към книгата с някакви очаквания, за да не остана разочарована. Книгата до някаква степен може да се окачестви, като типична тийн история с привкус на драма и любовни терзания. Това, което според мен историята се отличава от масата тийн книги са толкова различните и нехарактерни герои за този жанр. Харесаха ми и темите, които авторката е решила да засегне една, от които е да се приемем такива каквито сме със своите недостатъци, малките несъвършенства, с които се отличаваме. Защото ако ние самите не се приемаме такива каквито сме, ако не постигнем своята вътрешна хармония, ако не харесваме образа в огледалото, то и околните около нас също няма да ни приемат. Една от фразите, които се запечатват в нас след прочита на книгата е следната: „Ти си желан. Ти си необходим. Ти си единствен на света.“ И всъщност е точно така. Всеки един от нас е уникален по свой начин.

Във „Вселената на раменете ми“ ще се срещнем с двама тийнейджъри, които на пръв поглед изглеждат доста различно във всяко едно отношение, то постепенно разбираме, че имат доста общи неща. Либи Страут е определяна като „най- дебелата тийнейджърка в Америка“. След ненавременната смърт на майка ѝ тя се затваря вкъщи, за да се справи с мъката от загубата. Изминали са няколко години и виждаме Либи много променена (външно и вътрешно), готова да излезе от дома си, да се върне в училище и може би да намери нови приятели, а защо не ѝ да открие любовта. От друга страна се запознаваме с Джак Маслин – симпатично и приветливо афроамериканско момче с доста обемна къдрава коса, която не признава никакви земни гравитации. Джак има тайна, която всячески се опитва да запази – страда от рядка болест – прозопагнозия. Рядко заболяване, при което човек не може да разпознава лица. Дори родителите и братята му са като непознати за него. За свое улеснение Джак си изгражда своя схема за разпознаване на хората около него, като разучава вторичните им белези – цвят на косата, характерно облекло, височина или глас. Опитвайки се да живее нормално той си изгражда образа на лошо момче, като се държи надменно, като подмята неуместни шеги или подигравки. Накратко дава на хората това, което очакват от него. С всеки изминал ден Джак осъзнава, че този негов образ започва малко по-малко да се пропуква. Особено когато в живота му навлиза Либи Страут.

Персонажите, които изгражда Дженифър Нивън са винаги оригинални и пълнокръвни. Такива са и Либи Страут и Джак Маслин. Страшно много харесах Либи с всичките ѝ малки (не) съвършенства. Либи е едно наистина прекрасно, силно, борбено и безкрайно чаровно момиче, което въпреки крехката си възраст е водило тежки битки, от които винаги е излизала по- силна и уверена. Устоявала е на безмилостните хорски подигравки заради теглото си. В свят, в който външният вид е издигнат на пиедестал е нужна огромна смелост за да се изправиш срещу всички и да заявиш, че си горд с тялото си и с това кой си ти, като личност. Затова през цялото време се възхищавах на това момиче за смелостта и хъса, с който си извоюва отреденото ѝ място в обществото. Дори понякога да бе безразсъдна и импулсивна, тя докрай си остана откровена, добросърдечна и сияеща. И никак не е учудващо, че Джак я оприличава като Слънце: „Слънцето те заслепява, но ти усещаш земята под себе си и докато е така, дори и да можеш да полетиш, няма да го направиш. Усещаш топлина отвътре и отвън и когато си тръгнеш, продължаваш да я усещаш“.

В началото Джак ми направи лошо впечатление и дори ми беше леко антипатичен. Дразнеше ме с арогантното си и на моменти адски тъпо поведение. Нужно му беше малко побутване, за да може да преосмисли какъв желае да бъде. За пръв път срещам заболяването на Джак и ми беше доста интересно да проследявам поведението му. Ролята, която си бе избрал за пред хората, а именно на „лошото момче“, което винаги обича да бъде център на вниманието си личеше, че започва да му тежи, защото истинското му „Аз“ бе добро, мило и човечно. Тежеше му от тъпите шеги, които понякога се налагаше да прави в името на това да поддържа имиджа си. А съвестта му го гложди отвътре. Трудно е да бъдеш затворник в собствената си глава. Трудно е да се правиш винаги на силен и самоуверен в моменти, когато ти се иска просто да изкрещиш. Либи се оказа толкова чаканата глътка свеж въздух, от която Джак се нуждаеше толкова много. Чрез нейната помощ някак си успя да превъзмогне себе си и да свали маската, която години наред го предпазваше от страха да се покаже такъв какъвто е, а именно едно неуверено и объркано момче, което се нуждае от малко помощ, за да се справи с неизвестното.

„Вселената на раменете ми“ е една прекрасна и поучителна тийн история за силата на вътрешния дух, за огромната смелост да се изправиш пред предразсъдъците на обществото. Вълнуваща история, която преди всичко ни учи на един от най- важните уроци, а именно на умението да обичаме себе си въпреки недостатъците ни. Една от фразите, които се запечатват в нас след прочита на книгата е следната: „Ти си желан. Ти си необходим. Ти си единствен на света.“ И всъщност е точно така. Всеки един от нас е уникален по свой начин.

„Стаено зло“ – Лиз Нюджънт

(издателство „Еднорог“, брой страници 367, цена 17,90 лв)

„Съпругът ми не искаше да убие Ани Дойл, но лъжливата кучка си го заслужаваше.“

„Стаено зло“ е един от най- добрите и интелигентни психологически трилъри, които съм чела. Изпипан до прецизност във всяко едно отношение. Историята приковава още с първите си изречения, действието тече динамично, а големият обрат в края на книгата ще ви накара да се запитате „Какво се случи току-що“. Това, което лично мен най- много ме привлече в романа беше атмосферата – готическа, мрачна и зловеща, която чудесно си пасва с характера на героите. „Стаено зло“ не е типичният трилър с кървища и брутални убийства, от които няма да спите няколко нощи, но в него ще срещнете безкрупулно изградени социопати. Интересна е темата, която ще прочетете в романа, а именно за майчината любов. Но не онази чиста и искрена любов на любяща майка, а напротив – токсична и обсебваща любов, която в един момент излиза извън всякакви морални граници. Книгата започва с убийство, веднага разбираме кой е убиецът, но разтърсващите моменти тепърва предстоят. Историята се разказва от три гледни точки – тези на Лидия, Карън и Лорънс. По този начин имаме по- широкообхватен поглед на историята, може да я разгледаме от различни страни и да видим всеки един детайл. Освен това имаме възможността да се запознаем малко повече със споменатите персонажи – да вникнем в самите тях, в тяхните чувства, емоции, разсъждения и мотивите, от които са водени при дадена ситуация. „Стаено зло“ си заслужава да бъде прочетена най- малкото, защото ни показва какви никога не трябва да бъдем.

По- голямата част от действието се развива през 1980 година в Дъблин, Ирландия. На пръв поглед всичко в живота на Лидия Фицсаймънс изглежда перфектно – тя е съпруга на уважаван съдия, майка на любим син, стопанка на прекрасно имение в Дъблин. Всичко в семейството изглежда перфектно, докато изведнъж в живота им не се случва нещо ужасно, което трябва да запазят зад стените на семейното имение – убийството на Ани Дойл. За безпощадната и хладнокръвна Лидия това деяние не я притеснява кой знае колко много, но е готова да защити по- всякакъв начин съпруга си от предстоящият възможен медиен скандал. Освен това Лидия ще се постарае Лорънс да бъде в блажено неведение за случващото се в къщата.

Ани Дойл от тийнейджърските си години е проблемно момиче – крадла, наркоманка и проститутка са само малка част от нейната „биография“. За огромен късмет на семейство Фицсаймънс скоро полицията прекратява издирването ѝ, защото не са намерили никакви следи или заподозрени. А ѝ за момиче, като нея не виждат смисъл да хабят излишни ресурси. Но сестра ѝ Карън отказва да повярва, че Ани е мъртва и обсебена от тази идея, решава да предприеме свое разследване и веднъж завинаги да получи ясен отговор. След няколко години съдбата се намесва в живота на двете семейства, като запознава Лорънс и Карън и двамата се влюбват. Дали дълбоко пазената тайна на семейство Фицсаймънс ще бъде разкрита?

Лидия определено е персонаж, който едва ли някога ще изтрия от съзнанието си. През цялото време авторката не спираше да надгражда образи ѝ и да ни повежда до най- тъмните кътчета на душата ѝ. На пръв поглед Лидия прави впечатление на изключително възпитана и димна жена, обичлива и всеотдайна към семейството си. Но истината е съвсем друга – тя е с изключително разклатена психика и то от съвсем ранно детство. Чрез няколко ретроспекции имаме възможността да надникнем в детските ѝ години, които бих определила като смущаващи. Не искам да издавам спойлери, но си личи, че от малка е започнала да развива социопатични наклонности. Лидия до болка е обсебена от това да задържи Лорънс до себе си в имението. И готова на всичко… абсолютно всичко, за да го направи.

Лорънс е добро и възпитано седемнадесет годишно момче, но е изключително комплексиран от телосложението си. Лорънс от малък има ниско самочувствие, заради проблемите с килограмите и то още повече се подсилва от непрекъснатите и понякога груби забележки на баща си. И задушаван от непрестанните майчински грижи за младото момче, няма кой нае какви изгледи да се развие в самостоятелен и пълноценен мъж без комплекси. В един момент разбира за убийството, но и той решава да запази тайната на родителите си зад стените на имението „Авалон“.

Динамиката и напрежението, които са на почти всяка страница през цялото време поддържат вниманието на читателя. А малките детайли, които са така добре вградени в историята ѝ предават цялостна завършеност. Мрачното настроение в романа се подхранва едновременно от тягостните сенки извиращи от миналото на главната ни героиня и от психологическия елемент, който ни показва цялата гротескна същност на човешката душа. Определено препоръчвам книгата на всички любители на трилърите, а ѝ на онези, които искат да се запознаят с някоя нова и покачваща адреналина история.

„Стаено зло“ е приковаващ и напрегнат психотрилър, който ще остави след себе си доста теми за размисъл. Роман за най- лошите, мрачни и гротескни качества на човешката душа, които може би всеки от нас дълбоко притъпява в себе си. Една история за тайните лица на хората, патологичните състояния и  различните реакции, които могат да отприщят в останалите. „Стаено зло“ е от онези романи, които не може да забравите дълго след като сте затворили последната страница.“

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ – Юнас Юнасон

(издателство „Колибри“, брой страници 384, цена 18лв)

От няколко години си бях набелязала „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ за четене, но по една или друга причина, все не достигах до нея. Преди няколко седмици най- накрая успях да я прочета, но ѝ за миг не ми хрумна в какво велико приключение се забърквам. Бях прочела доста отзиви за книгата и покрай тях си бях изградила известни очаквания, но те бяха надминати още в самото начало на книгата. Юнас Юнасон е създал една толкова забавна, щура и колоритна история, от която трудно бихте се откъснали. Стилът на автора е супер лек, четивен и динамичен. Историята те грабва още в самото начало, а след това… след това ще се потопите в най- шантавото приключение, на което сте попадали. Не случайно книгата е продадена в 4,5 милиона екземпляра по цял свят. В романа са съчетани съвременна сатира и историческа хумористична фикция, които се балансират перфектно. Освен огромните количества забавни моменти, автора е включил и сериозни теми, като, разбира се, са поднесени по- лек хумористичен начин. Определено „Стогодишният старец…“ е един от фаворитите ми за тази година.

След дълъг и изпълнен със събития живот Алан Карлсон се озовава в старчески дом, който смята за своя последна спирка на земята. Единственият проблем е, че доброто здраве не го напуска, а смъртта не бърза. Навръх рождения си ден Алан Карлсон решава да избяга през прозореца на стаята си, за да се спаси от глупавото тържество в негова чест. Без план за действие и по домашните си опикани пантофи, поема в незнайна посока. И от този момент за Алан предстои едно от най- незабравимите приключения, в които се е въвличал през стогодишният си живот. В желанието си да бъде колкото е възможно по- далеч от старческия дом, Алан поема със ситни крачки към гарата, която се оказва празна. Всъщност не съвсем. В гарата има още един пътник и мъжа, който е на касата. В пристъп на спонтанност Алан решава да задигне куфара на другия пътник, който се оказва младеж с недотам добри обноски. В куфара прилежно са подбрани 50 милиона шведски крони, а само след няколко часа по петите на Алан хукват изпечен престъпник, полицейски инспектор и скромна гилдия от журналисти. Но това е само началото!

Историята се развива на фона на забележителни ретроспекции от колоритния живот на Алан Карлсон. Няма да крия, че историята, която се развива в миналото ми беше по- интересната за проследяване, защото освен, че е изпълнена със знакови събития, срещаме и цял куп известни личности и лидери, които са променили света в един или друг момент. Всичко започва с това, че Алан притежава огромното желание да бъде полезен на всеки и след като взривява случайно колата на местния бакалин заедно с него, Алан се оказва замесен в най-важните събития на XX век. Събитията в живота му се стичат едно след друго – кои от кои по- невероятни и в повечето случаи опасни, но с безотказно работещият си здрав разум се измъква и продължава смело напред. Съвсем случайно успява да спаси живота на испанския диктатор Франко. По случайност има незабравим запой с президента Хари Труман. Ще се окаже в една стая с Ким Ир Сен и сина му Ким Чен Ир. Ще вечеря съвсем непринудено със Сталин. Ще прекара няколко години в Голаг, където неговото обитаване няма да бъде забранено. Прекосява Хималаите пеша, прекарва 15 години на плаж в Бали, става американски агент. И междувременно успява да сподели съвсем добросъвестно на американците как да създадат атомната бомба, а после в нетрезво състояние прави същото и за руснаците. Това са само малка част от приключенията, в които се е забърквал нашият мил и вечно добронамерен старец.

Алан е толкова колоритен и харизматичен персонаж, в който безнадеждно ще се влюбите в даден момент. Най- много ме удивляваше това, че притежаваше непоклатим непукизъм. В каквото и да се забъркваше, той го приемаше без излишни емоции , а единствено със спокойствие и непукизъм. И това ме забавляваше толкова много. Юнас Юнасон определено е вдъхнал малко от собствения си приключенски дух на Алан. Авторът решава да започне нов живот, като продава цялото си имущество в Швеция и се премества в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, където се отдава на писане и след три години издава първия си роман… и първия си шедьовър: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца“. Определено в стил Алан Карлсон. Остроумен, забавен, хитър, откровен и с невероятен приключенски дух – стогодишният Алан ще ви очарова във всяко отношение.

„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ е едно невероятно вълнуващо приключение, което ще ви докара сълзи от смях. Ще разберете как са се случили едни от най- важните събития през XX век, а в центъра на всички тях е… Алан Карлсон. Юнас Юнасон е създал една комична, интригуваща и колоритна история, в която през повечето време ще се питате… …а дали пък нещата и в действителност не са се случили именно така?