„Митове“ – Стивън Фрай

(издателство „Еднорог“, брой страници 528, цена 25)

Първият ми досег до света на древногръцките митове и легенди беше в детството ми, когато прочетох сборникът от старогръцки митове на Николай Кун, който може би е едно от най- популярните четива свързани с тази тема. След като се запознах с този античен, мащабен и толкова омагьосващо красив свят, любовта ми към древногръцката митология с времето все повече и повече нарастваше. Поглъщах с интерес всичко, до което попадах – книги, статии, документални филми. Исках още и още. В интерес на истината подходих към „митовете“ на Стивън Фрай с известна доза скептичност, защото си казах „какво толкова ново може да ни предложи Фрай?“. И от първите страници разбрах колко много съм сгрешила в преценката си. Книгата представлява нов и съвременен почит на познатите ни митове и това е наистина така. Историите са разказани на съвременен и достъпен език, срещаме няколко бегли препратки към наши дни, вмъкнати са диалози, които спомагат за по- близка дистанция с героите. А заедно с бликащия и изключително интелигентен английски хумор, правят „Митове“ прекрасно четиво за малки и големи.

Ако за пръв път се сблъсквате с името Стивън Фрай, то определено го запомнете, защото скоро на български ще се появи и втората му книга „Герои“, която отново ще ни срещне с любими, познати и може би не толкова познати древногръцки герои. Лично аз нямам търпение да държа книгата в ръцете си. Стивън Фрай е блестящ и харизматичен актьор, телевизионен водещ и режисьор, добре известен на българската публика с незабравимото си превъплъщение в ролята на Джийвс от комедийния сериал „Дживс и Устър“, в който си партнира с Хю Лори. Автор на бестселъри и автобиографични книги, нашумял напоследък и с вдъхновения прочит на аудиоверсиите на седемте книги за Хари Потър.

В „Митове“ автора хронологически обхваща събитията от самото раждане на света от Хаоса до въздигането на олимпийските богове и тяхното управление. Включени са всички по- популярни истории, като дара на огъня на Прометей, раждането на Атина от главата на Зевс, дванайсетте олимпийци, възникването на човешкият род, Златният век и последвалият го Сребърен век и още цял куп любими истории, които вярвам, че ще си припомните с удоволствие. Разбира се, Фрай не е пропуснал да ни разкаже и за толкова лавиращите взаимоотношения между боговете, титаните и обикновените смъртни. Освен това ще станем част от най- известните незабравими любовни истории – тези между Афродита и Адонис, Персефона и Хадес, Ерос и Психея, Кадъм и Хармония. Включени са и няколко легенди за смъртни, които са били толкова дръзки, за да предизвикат гнева на боговете – Сизиф, Тантал и др. Един от ключовите компоненти в книгата е, че автора е акцентирал върху характера и качествата на всички древногръцки фигури. По този начин всички те придобиват по- голяма плътност и реализъм. Битки, чудовища, богове, герои, драми, интриги, страсти, секс, кръв, завист и лъжи – този огромен труд, който Стивън Фрай е събрал в „Митове“ ще прикове вниманието ви на момента. Със сигурност сред многобройните истории и герои ще си намерите любими, които да следите с интерес.

„Митове“ е един проникновен, жизнерадостен и чаровен пътеводил за света на древногръцките митове и легенди. Ще си припомните многобройни любими истории и такива, които може би ще срещнете за пръв път. Този мащабен и впечатляващ труд е поднесен по- толкова съвременен и достъпен начин, че прави четенето много приятно. А заедно с бликащия и изключително интелигентен английски хумор, правят „Митове“ прекрасно четиво за малки и големи. Битки, чудовища, богове, герои, драми, интриги, страсти, кръв, завист и лъжи са малка част от компонентите, които изграждат това блестящо четиво. Бележките под линия, които е добавил Стивън Фрай, обясняващи възникването на даден термин или дума правят книга още по- любопитна и интересна. Ако харесвате древногръцките митове, олимпийските богове, чудовища или просто обикновените смъртни, то „Митове“ и перфектното четиво за вас.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

Стивън Кинг: 30 любими цитата

Днес един от най- успешните съвременни автори навършва 73 години. Честит рожден ден на Краля на ужасите Стивън Кинг! Няколко поколения читатели са израснали с неговите книги. И до днес името на Краля е синоним на качество, запомнящи се истории и доста безсънни нощи. Кинг безспорно е познавач на хорър жанра, както си проличава в повечето му книги. Предимно в книгите му се разказва за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Няма как да се отрече, че Кинг е огромен познавач на човешката психика и душа. Независимо дали героите му са жени, мъже, деца или възрастни хора – с лекота влиза в главите им и създава до последния детайл брилянтно изградени психологически портрети.

Известен е най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на XX век. Автор е на повече от 60 романа и над 150 сборници с разкази. Последната му издадена книга е сборника с четири новели „Ако има кръв“, която излезе през май тази година. Кинг написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман – „Гняв“, „Дългата разходка“, „Пътна мрежа“, „Бягащият човек“ и „Проклятието“. Сюжетите на повечето от книгите му се развиват в Мейн, основно в градчето Касъл Рок. Книгите на Кинг са пълни с препратки към американската история и култура, предимно мрачната и страшната им страна. Тези препратки са пръснати в историите на героите, като често обясняват страховете им. В световен мащаб продажбите на книгите на Краля възлизат на около 300 – 350 милиона копия.

1. „За мен страхът е една от най-деликатните емоции, затова винаги се опитвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, аз се опитвам да го смразя от ужас и ако не успея и в това, прибягвам до шока.“

2. „Не си водя бележки, не си записвам, не правя нищо такова. Просто правя проклетото нещо. Аз съм салам-писател. Опитвам се да пиша хубави салами, но саламът си е салам. Не можеш да го продадеш като черен хайвер.“

3. „Когато ме питат: „Как пишете?“, аз неизменно отговарям: „Дума по дума“ и също тъй неизменно отговорът ми бива отхвърлен. Но друго няма. Звучи прекалено просто, за да е истина, но помислете например за Великата китайска стена — камък по камък, драги ми господа. Това е. Камък по камък. А пък съм чел, мама му стара, че човек можел да види тая чудесия от космоса даже и без телескоп.“

4. „Някои хора казват, че съм ужасен човек, но не е истина. Аз имам сърце на младо момче — в буркан на бюрото ми.“

5. „Ще ми се, докато четете разказ, да ви накарам да се смеете или да плачете…или и двете едновременно. С други думи – желая сърцата ви. Ако пък целта ви е да научите нещо, запишете се я на курс, я в училище.“

6. „Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с „Имало едно време“. Всеки край е жесток. Всеки край е просто друг начин да кажеш „сбогом“.

„Тъмната кула“

7. „Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.“

„Тъмната кула“

8. „Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.“

„Кери“

9. „Знаеш ли колко жесток може да бъде твоят Бог, Дейвид? Колко ужасно жесток?… Понякога Той ни кара да живеем.“

„Град отчаяние“

10. „Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната.“

„Особени сезони“

11. „Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.“

„Особени сезони“

12. „Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!“

„Особени сезони“

13. „Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.“

„То“

14. „Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш.“

„Сейлъм’с Лот“

15. „Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук.“

„Сейлъм’с Лот“

16. „Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, всъщност това място никога не е било твое от самото начало.“

„Сейлъм’с Лот“

17. „Колкото и добре да познаваш партньора си, от време на време се натъкваш на прегради или попадаш в пропаст.(…) Например, партньорът ти изразява мнение или становище, напълно противоречащи на досегашното му поведение. Подобна „ерес“ е толкова абсурдна (особено в собствените ти очи), че дори граничи с психозата. В такива случаи, ако човек иска да запази брака и собственото си душевно равновесие, трябва да си припомни, че да се гневиш, означава да се приравниш към глупците, които смятат за възможно едно човешко същество напълно да опознае друго.“

„Гробище за домашни любимци“

18. „Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един с друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм сам в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога.“

„Зеленият път“

19. „Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват… те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите – като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото – когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере.“

„Особени сезони“

20. „— Точно така. Поетите винаги и може би съзнателно създават погрешна представа за любовта. Любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна.
— С какво се храни? — изрекох противно на волята си. Устните ми се раздвижиха, въпреки че разумът ми диктуваше, че целият разговор е безсмислен.
— С приятелство — отвърна Джордж Льобей. — Храни се с приятелството.“

„Кристин“

21. „Стоплих я, а тя ме подпали.“

„Джойленд“

22. „Стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измислица.“

„Джойленд“

23. „Миналото е кораво и неотстъпчиво поради същата причина, поради която и черупката на костенурката е корава – защото живата плът под нея е нежна, беззащитна и уязвима. Има и друго: многобройните избори и възможности, пред които се изправяме във всеки ден от живота си, всъщност са музика, по която танцуваме. Те са като струни на китара. Погали ги и ще извлечеш приятни звуци. Хармонии.“

„22 ноември 1963“

24. „Светът е перфектно балансиран механизъм от гласове и от звуци, изпълняващи ролята на колела и пружини, въображаем часовник, тиктакащ под загадъчен стъклен купол, който ние наричаме живот.“

„22 ноември 1963“

25. „Умовете на хората са като кладенци… Дълбоки кладенци, пълни със сладка вода. И понякога, ако определена мисъл е твърде неприятна за понасяне, човекът с въпросната мисъл я заключва в тежка кутия и я хвърля в този свой кладенец. Ослушва се да чуе цамбурването и кутията изчезва… Но дори и най-дълбокият кладенец има дъно! И само защото нещо не ти е пред погледа, не означава, че е изчезнало. То си е още там и лежи на дъното.“

„Очите на дракона“

26. Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече.“

„Проклятието“

27. „Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват „ние“. А след „ние“, „аз“ звучи отчайващо!“

„Капан за сънища“

28. „Да убиваш в името на мира е все едно да се чукаш в името на въздържанието!“

29. „Той често казваше, че „никога“ е думата, която Господ обича да слуша, когато иска да се посмее.“

30. „Защото талантът не стои мирен, той просто не знае как да стои мирен — обяснява спомощникът. — Независимо дали е талант за отваряне на сейфове, четене на мисли или делене на десетцифрени числа наум, той крещи да бъде използван. Никога не млъква. Ще те разбуди от най-дълбокия ти сън, крещейки: „Използвай ме! Използвай ме! Използвай ме! Писна ми да седя без работа! Използвай ме, тъпанар такъв, използвай ме!“

„Пакетче желирани бонбони“ – Татяна Гишина

(издателство „Егмонт“, брой страници 176, цена 12,90 лв)

„Пакетче желирани бонбони“ е една чувствена история пропита с много тъга, емоции и до болка откровени моменти. История за приятелство, закъснели срещи, детство изпълнено с жилирани бонбони и една изпепеляваща любов, която е изправена на кръстопът. Историята успя да ме докосне и ме накара да си припомня юношеските години, изпълнени с приятелства, забавни моменти и училищни неволи. „Пакетче желирани бонбони“ е носталгична книга, която въпреки това ще ви донесе чувство на уют, ще ви накара да си припомните хората, с които сте се разминали във времето. Атмосферата, която се рее между страниците е някак меланхолична, но в същото време и успокояваща. И може би есента е идеалното време, в което да прочетете книгата. Когато листата започват да променят украсата си, птиците поемат на юг, хладният въздух започва да се промъква – вземете си едно одеало, направете си чаша чай и се настанете удобно на терасата, за да се потопите за час- два в една затрогваща история наситена с ароматни желирани бонбони.

Всичко в живота на Дея изглежда перфектно. Има успешна кариера, млада и красива е, има до себе си мъж, която я обича и живот, за който е мечтала. Но неочаквано едно телефонно обаждане преобръща всичко. Връща младата жена назад в миналото, където я очакват болка, нестихващи емоции и тайна, дълбоко скрита от годините и вината.

През един дъждовен есенен ден съдбата среща Дея и Пламен. Среща, която ще промени живота и на двамата. Неусетно розовият балон, в който дълги години Дея е живяла се пропуква и осъзнава, че всъщност е живяла един празен, фалшив и неудовлетворящ живот. В лицето на Пламен тя среща истинската и единствена любов. Но тази любов се оказва забранена, грешна, не трябва да я има. Защото както тя, така и той има друга връзка и то доста по- обвързваща, отколкото е нейната. Но любовта не признава граници или обстоятелства, тя трябва да се изживее, а с това идват и въпросите. Вярваш ли в съдбата? Вярваш ли, че там под звездите има някой, който е предопределен специално за теб? Че въпреки обстоятелствата тази любов, тази съдба, няма как да те подмине?

Не бих казала, че това е типичната любовна история, която ще срещнете в почти всички книги от този жанр. Тази любовна история е различна, реална, грешна – откраднати мигове любов, откраднати ласки, бушуващи емоции и дилемата – трябва ли да я има? Онази любов, която те кара да излезеш от зоната си комфорт. Онази любов, за която си струва да преминеш през ада. Онази любов, която след себе си разрушава рамки и табута.

Определено литературният дебют на Татяна Гишина е повече от сполучлив. Историята на Дея и Пламен ще ви разчувства, ще ви накара да преминете през вихрушка от емоции и ще ви накара да повярвате, че там под звездите за всекиго има някой. Хареса ми, че голяма част от героите в романа трябваше да напуснат зоните си на комфорт, за да опознаят самите себе си. А красивите и ефирни метафори, които авторката е вплела в романа са толкова изящно написани, че определено грабват вниманието на читателите. Единствената ми забележка, която имам към книгата е, че беше твърде кратка. Персонажите на Дея и Пламен, а ѝ като цяло самата история имаше още повече потенциал за развитие. С интерес ще следя творчеството на авторката, защото успя да ме спечели с тази вълнуваща и вдъхновяваща история.

„Пакетче желирани бонбони“ е вълнуваща и емоционална история за битките между разума и сърцето. За смелите решения и отговорността, която трябва да поемем пред себе си и човека отсреща. Тази любовна история е различна, реална, грешна – откраднати мигове любов, откраднати ласки, бушуващи емоции и дилемата – трябва ли да я има? Чудесен дебют, който заслужава вниманието на читателите.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!