„Писък в Сохо“ – Джон Г. Брандън

(издателство „Еднорог“, брой страници 272, цена 15,90 лв)

Преди известно време на български се появи „Писък в Сохо“ от поредицата „Класически криминални романи“, която се издава от издателство „Еднорог“. В поредицата са включени криминални романи, писани в така наречената „Златна епоха“ на жанра. Любопитното е, че голяма част от авторите включени в поредицата не са толкова известни сред широката публика. Но пък това до известна степен е вълнуващо, защото какво по- хубаво от това да се запознаеш с нови автори, които са творили през „златната епоха“ на крими жанра. За съжаление информацията за Джон Г. Брандън в днешно време е точно толкова оскъдна, колкото е трудно да се намерят и екземпляри от романите му, което наистина е много жалко. В предговора на книгата Мартин Едуардс го описва по следния начин: „Брандън не се опитва да създаде сложен детективски роман от типа, с който са станали известни Агата Кристи и Дороти Л. Сейърс, а по-скоро трилър, който може да се нареди до творбите на Едгар Уолъс (починал осем години по-рано), Сакс Ромър, Сапър и Сидни Хорлър“.  Затова се радвам, че тази поредица вдъхва колкото и да е малко нов живот на книгите му.

„Писък в Сохо“ ни пренася в Лондон по време на Втората световна война. След свечеряване огромният град потъва в абсолютна тъмнина – предпазна мярка срещу въздушни нападения. От друга страна това е предпоставка за извършване на престъпления. В една такава нощ изпълнена единствено с тъмнина на площад „Сохо“ се чува смразяващ писък. На местопрестъплението пристига полиция, както и инспектор Патрик Алойшъс Маккарти от Скотланд Ярд, който се заема с разгадаването на загадката. На мястото, което се предполага, че е извършено убийството са открити единствено стилет с триъгълно острие и женска носна кърпичка, покрита с кръв, но труп липсва – сякаш се е изпарил във въздуха. Докато инспектор Маккарти се опитва да разгадае мистерията, в която се е забъркал, през това време убийствата нарастват с пълна сила, а труповете, като че ли нямат край. Благодарение на изключителните си дедуктивни умение инспектор Маккарти попада на следа, която ще го отведе до неподозирани открития. По време на разследването и докато не веднъж ще си задава въпроса каква може да бъде връзката между мъртвата мистериозна мадам Ронер и кражбата на тайни планове за противовъздушната отбрана на Англия. По пътя си инспектор Маккарти ще се сблъскат с доста интересни и колоритни личности, като италиански мафиот, пруски травестит, зловещо джудже на име Лудвиг, джебчия, работещ за полицията и една очарователна, но доста съмнителна баронеса. Каква е връзката между тях? Ще разбереш, след като прочетете книгата.

Инспектор Маккарти беше доста интересна личност, която ме очарова с наистина безпогрешните си дедуктивни способности. Маккарти бе бунтар (в добрия смисъл на думата), който много незачиташе изградените правила на полицията, а се доверяваше на собствените си способности, които го водеха в правилната посока. Докато колегите му неведнъж губеха самообладание и контрол над ситуацията, той и за миг не си позволи подобно поведение. Допадна ми отдадеността му към Сохо, макар той да бе наясно с тъмната му страна и злодеите, които се срещаха в него. Няма как да не отбележа мрачната атмосфера, която се стелеше над Сохо, която беше наистина притегателна – особено вечер. Джон Брандън успешно ни предава привкуса на онова отминало време, което прави „Писък в Сохо“ едно наистина вълнуващо преживяване.

„Писък в Сохо“ ни представя един доста интригуващ и любопитен сюжет, който се развива в ранните дни на Втората световна война. Ще се срещнете с невероятно колоритни герои, а с безпогрешните си дедуктивни способности инспектор Маккарти ще се превърне в любим персонаж. Джон Брандън успешно ни предава привкуса на онова отминало време, което прави „Писък в Сохо“ едно наистина вълнуващо преживяване.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

„Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

(издателство „Ибис“, брой страници 420, цена 16,90 лв)

Да си призная никога не ме е влечал фентъзи жанра – всъщност, като цяло фантастиката ( не е моето нещо). Но в последните няколко години с правилните книги, някак си успях да се влюбя във фентъзито. Не мога да кажа, че имам опит в жанра и все още пристъпвам към него с несигурност. Но пък явно имам късмет, защото все попадам на прекрасни книги, които винаги успяват да си намерят място в читателското ми сърце. Такъв е случаят и с новата ми любима фентъзи книга „Змия и гълъб“. Първото нещо, което ме привлече в нея бяха вещиците и Църквата. Не съм чела подобна история и си казах, че това ще бъде нещо, което ще си струва да се прочете. Определено си струваше! И още как!

„Змия и гълъб“ е дебютна книга за авторката, с чиято задача определено се е справила повече от чудесно. В книгата ми харесаха страшно много неща – фолклорните митове и легенди, видовете вещици, различните символи и препратки, които бяха много добре преплетени в сюжета, героите (и добрите и лошите) и най- вече мрачната и вълшебна средновековна атмосфера. В една книга много държа да ме впечатли атмосферата – не толкова самата история или героите, а атмосферата ( особено, когато се отнася за даден период). Определено Шелби Махурин се е постарала да предаде максимално автентично атмосферата на средновековието – облеклата на хората, порядките им, малките улички, отношението на мъжете към жените, огромното значение на Църквата по това време и разбира се, дивият лов на вещици. Всичко това умело е балансирано с фентъзи елементи, които чудесно си взаимодействат с историята. Авторката от самото начало ни хвърля в историята, като през цялото време ни поднася куп обрати, които оставят читателя с отворена уста. Динамиката в сюжета е през цялото време, няма излишни моменти, а редуващите се глави от гледните точки на двамата ни главни герои, още повече спомагат за бързото четене.

Луиз льо Блан или накратко Лу е единствената дъщеря на Господарката на вещиците, наречени Белите дами. Години наред цялото кралство е в ужас от огромната и силна магия, която притежават вещиците. Църквата, разбира се, отрича всичко свръхестествено и вярват, че те са изчадия изпратени от самия дявол. Кървавата вражда между вещиците и Църквата е древна, затова такива като Лу биват преследвани и изгаряни от заклетите ловци към Църквата. Но Лу не е като останалите вещици, а още по- малко споделя възгледите им. Затова преди две години Лу е избягала от майка си. Сурово пророчество е предвидило за нея съдба по- лоша и от кладата. В опит да открие един пръстен, който ще я направи недосегаема за вещиците, съдбата я среща с Рийд Дигори- капитан на ловците. Неговият живот е отдаден на Църквата и на правилото: Не оставяй жива вещица. Едно страшно недоразумение обвързва двамата в невъзможен съюз – в свещен брак. Ще може ли един до болка отдаден на каузата си ловец да се влюби в своя най- голям враг? Ще може ли една вещица да се влюби в своя най- голям враг, който е убил десетки от нейните сестри? И нека не забравя едно нещо – любовта прави всички ни на глупаци…

Вече сте се досетили, че Луиз е пълната противоположност на Рийд и с нея шега не бива. Харесах това момиче от самото му появяване. Лу е адски непредвидима, борбена, хитра, арогантна, дива и толкова саркастична. Тя е от онези героини, които с лекота ти влизат под кожата и печелят сърцето ти завинаги. На моменти много ми напомняше Джуд от „Жестокият принц“ – тези двете ще са страхотен отбор. Преследвана от вещици и хора, Лу се е научила да оцелява в един жесток и коравосърдечен свят. За да оцелее се е научила до съвършенство да краде, лъже, бяга и убива. След срещата ѝ с Рийд живота ѝ изцяло се променя. Освен съпруга на ловец Лу трябва да живее сред ловци, които са обучени да надушват вещиците – буквално. За младото момиче предстоят цели планини от предизвикателства. Един от обратите, които се случиха в книгата успя да ме остави с отворена уста. Случи се нещо, което за пореден път ни доказва, че съвършени хора няма. Дори и най- светите хора имат своите си прегрешения. Определено нямам търпение да се срещна отново с Лу във втората книга.

Рийд е различен и нетипичен герой – не е типичното клише, което ще срещнете в повечето подобни романи. Той е обран, сериозен, прецизен, с остър ум и най- вече отдаден на каузата си към Църквата. Самата Лу го определя, като глътнал бастун. Напълно съм съгласен с преценката ѝ. Като ловец на вещици Рийд до съвършенство познава тяхната природа и способностите им. Много добре знае на какво са способни (виждал го е безброй пъти) и знае, че не заслужават никаква милост. Единствено заслужават да бъдат изгорени пред погледите на хората. Но това, което тепърва ще узнае е, че една вещица ще нахлуе с гръм и трясък в живота му. Нашето момиче Луиз льо Блан. Обожавах непрекъснатите им драми, саркастичните им помятания, закачливите диалози – бяха като куче и котка, вихрушка от емоции, която не исках да стихва. Безкрайно много се забавлявах на общите им сцени. Лу успя да счупи „бастуна“, който беше глътнал Рийд и всъщност видяхме, че може да бъде много симпатичен и вироглав млад мъж.

„Змия и гълъб“ за мен е една от най- оригиналните и непредсказуеми книги, на които съм попадала, защото в нея всичко е толкова различно. Имаме един изключително интересен свят на магия, вещици, ловци на вещици, борба за власт и двама интригуващи персонажи, в които ще се влюбите. В книгата ще се запознаете с различни френски фолклорни митове и легенди, видовете вещици, различни символи и препратки, които бяха много добре преплетени в сюжета. Всичко това умело е балансирано с фентъзи елементи, които чудесно си взаимодействаха с историята. Чудесен дебют на Шелби Махурин.