Топ 10 на любимите ми книги за 2020г.

Честита Нова година, книжни приятели!

Измина една доста странна и неочаквана година, която беше предизвикателство за всеки един от нас. Но колкото ѝ да бе трудна силно вярвам, че всеки ще извлече нещо от положително от нея – и ще я запомни не само с лошото. Надявам се всичко лошо вече да е зад гърба ни и новата година да ни донесе повече положителни неща. На прага сме пред нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. В личен план за мен годината беше сравнително добра, семейството и приятелите ми са живи и здрави – какво повече да искам. В книжно отношение годината беше повече от страхотна. Успях да прочета прекрасни, стойностни и запомнящи се книги. Запознах се с доста нови автори, част, от които отдавна отлагах. Изминалата година спокойно мога да я нарека „Годината на Стивън Кинг“, защото успях да прочета доста прилично количество от огромното му творчество. За това ѝ няма да ви учуди, че няколко от книгите му влязоха в топ 10. Тази година имах малко повече свободно време от обикновено, което, разбира се, оползотворих в четене на книги. И с гордост мога да се похваля, че завърших годината с 72 книги. За някого може това число да му звучи смешно или несериозно, но за мен е повече от отлично. Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Беше ми адски трудно да избера само десет от всички 72 прочетени книги, затова ще спомена няколко книги, които силно ме впечатлиха, но за съжаление не успяха да влязат във финалната десятка. Нямаше как да не спомена „Институт“ от Стивън Кинг, „Митове“ и „Герои“ от Стивън Фрай, „Верити“ от Колийн Хувър, „Кристин“ от Стивън Кинг, „Деветият дом“ от Лий Бардуго, „Тази свирепа песен“ от Виктория Шуаб, „Нощта“ от Ели Возел и други.

За поредна година отново искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и най- вече на издателствата „Еднорог“и „Емас“, които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „Истината за случая Хари Куебърт“

„Истината за случая Хари Куебърт“ породи любовта ми към творчеството на Жоел Дикер. Автор, който абсолютно препоръчвам на всеки един от вас. Тази книга определено беше сред най- големите ми попадения за изминалата година. „Хари Куебърт“ е чудесно написана криминална история, която на моменти звучи толкова автентично, че е леко стряскащо. Любовната история е нежна, красива и деликатна – сякаш извадена от най- добрите любовни класики. Едно от многото неща, които ме впечатлиха в книгата бяха непрестанните обрати, които се оказаха наистина доста и на толкова неочаквани места, които лично за мен бяха доста добре замислени и позиционирани в хода на историята. Накратко за историята: развива се в две времеви линии. Едната през седемдесетте, в която проследяваме отношенията между писателя Хари Куебърт и лолитката Мола Келерган. През един от последните дни Мола изчезва безследно… докато не бива открита след 30 години заровена в двора на Хари Куебърт. Втората сюжетна линия се развива тридесет години след изчезването на Нола. В нея проследяваме младият писател Маркъс Голдман, издал един първи успешен роман, е изпаднал в творческа криза – неспособен е да напише своя втори роман, който трябва да предаде на издателя си след няколко месеца. Крайният срок наближава, когато се случва нещо съвършено неочаквано – неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт, един от най-уважаваните писатели в страната, е обвинен, че през 1975 г. е убил петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка. Убеден в невинността на Хари, Маркъс зарязва всичко, за да отиде в Ню Хампшър и да проведе собствено разследване. За да оневини Хари и спаси кариерата си на писател, той трябва да отговори на три въпроса: Кой е убил Нола Келерган? Какво се е случило в Ню Хампшър през 1975 г.? И как се пише бестселър? Преди няколко седмици изгледах сериал, който е направен по книгата и бях меко казано изненадана от перфектно свършената работа. И именно сериала до голяма степен ми помогна да сложа книгата на първо място.

2. „Особени сезони“ – Стивън Кинг

За мнозина от почитателите на Краля „Особено сезони“ е смятан за един от най- добрите му сборници с разкази. След като прочетох нереално добрите разкази събрани в сборника, определено мога да кажа, че е абсолютно така. Всеки един от четирите разказа е шедьовър, който остава дълго в съзнанието ти. В „Особени сезони“ са включени „Рита Хауърт и изкуплението Шоушенк“, „Способният ученик“, „Тялото“ и „Начин на дишане“. Моите фаворити в сборника се оказаха „Способният ученик“ и „Тялото“. В „Способният ученик“ проследяваме историята на 13 годишният ученик Тод, който попада на мистериозен старец. Историята е брутално добра и си заслужава да бъде прочетена. До колкото знам е екранизирана и нямам търпение да я изгледам. „Тялото“ е една носталгична история за съзряването, за приятелството и първата среща със смъртта. Донякъде може да ви напомни за „То“. В нея проследяваме група момчета, които разбират, че недалеч от града е загинало момче и решават да го видят със собствените си очи. Но какво ли ги очаква по пътя?

3. „Пътят на Силка“ – Хедър Морис

През последните две години се издадоха завидно количество книги за Втората световна война и по- специално за лагера Аушвиц. Една от книгите, които се открои най- много бе „Татуировчикът на Аушвиц“. Заслужено или не книгата отнесе доста критики. С втората си книга „Пътят на Силка“ авторката сякаш не успя да спечели българските читатели. Не виждам кой знае колко ревюта или мнения за книгата в книжните групи, което го отдавам заради разочарованието от „Татуировчикът…“. Но в интерес на истината „Пътят на Силка“ е много по- добра и стойностна от първата и заслужава да ѝ се отдаде внимание. В нея проследяваме Силка, с която се запознахме в първата част. След освобождаването на Аушвиц от Червената армия, деветнадесетгодишното момиче вярва, че ще може да се прибере в дома си в Чехословакия. Вместо това е заподозряна в колаборационизъм и е осъдена на петнадесет години изправителен труд в ГУЛАГ. В Сибир Силка се сблъсква с вече познатия ужас на смъртта и терора. Излишно е да казвам, че историята отново е базирана на истински събития. Не мога и за миг да си представя каква огромна сила е имала Силка, за да се справи с това. На съвсем крехка възраст е била, когато е отишла в Аушвиц и точно когато е трябвало да бъде свободна и да започне живота си отначало е прехвърлена в друг лагер. Историята е тежка, на моменти брутална и до болка откровена. Дайте ѝ шанс!

4. „Куджо“ – Стивън Кинг

Още една книга на Краля, която успя да ме разтърси. Книга, която предизвиква в мен най- различни емоции. Книга, която се настани дълбоко в сърцето ми. „Куджо“ е една от безбройните класики на Кинг, която не е типичен ужас, но те ужасява по ужасен начин. Действието в романа се развива плавно, а обстановката е тягостна, задушаваща и безнадеждна, която те кара да се замислиш за живота и колко крехък може да бъде. Действието в книгата се развива в измисления от Краля градец Касъл Рок, с което “Куджо” се нарежда до култовите романи “Мъртвата зона”, “Тъмната половина” и “Неизживени спомени”.

“Когато пишех тази книга, си я представях като тухла, запратена в нечий прозорец. В твоя прозорец, верни читателю. Искаше ми се да звучи диво и анархично, като запис на пънк банда.”
СТИВЪН КИНГ

5. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ – Стюарт Търтън

„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е един от най- силните и амбициозни дебюти, на които съм имала удоволствието да попадна. Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Не бях чела абсолютно никакви мнения и коментари за романа и единственото, с което всъщност бях запозната беше краткото резюме на гърба на задната корица на книгата. Но само как успя да ме изненада тази тухличка, събрала в себе си една необикновена история. Впечатли ме със своята нестандартност, с начина, по който е изградена самата история и най-вече със стила на написване на книгата, който си е чисто удоволствие. Стюарт Търтън с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една любов, която очаква своят щастлив край.

На парти, давано от родителите й, Ивлин Хардкасъл ще бъде убита. Била е убивана стотици пъти, и всеки път Ейдън Бишоп закъснява и не успява да я спаси. Събуден в чуждо тяло, Ейдън не помни дори името си – ще го научи впоследствие. Той не знае, че е гостоприемник в това тяло и че то не е негово. Докато Ейдън се опитва да разбере кой е убиецът и защо точно той е затворен в този порочен кръг, той има време да опознае в детайли всеки един от гостите на имението. Повтарящият се ден на престъплението дава възможност на Ейдън да разгледа и опознае ситуацията, в която е попаднал от всеки възможен ъгъл и да забележи всеки малък детайл от така разбърканият пъзел, който трябва да сглоби. Макар и в началото да е адски объркан от случващото се, то впоследствие осъзнава, че ако иска да се измъкне от имението веднъж завинаги, той трябва да използва силните страни на своите гостоприменици. Едно от първите неща, които се сблъсква главният е герой е тайнствен мъж с чумна маска, който направлява действията му.

6. „Играта на Джералд“ – Стивън Кинг

Прочела съм над двадесет книги на Кинг и никоя от тях не ме беше плашила така, както „Играта на Джералд“. На пръв поглед историята е съвсем обикновена, но в един момент придобива доста зловещи краски, които ме уплашиха. Ако щете вярвайте, но месец и половина всяка вечер, когато си лягах с фенерчето на телефона си проверявах ъглите в стаята. Ей така, за всеки случай :D. Доста успя да ме психяса книгата. И точно поради тази причина нямаше как да не я включа в любимите си книги за годината.

В един топъл октомврийски ден изтъкнатият портландски адвокат Джералд Бърлингейм и съпругата му Джеси отиват в лятната си къща до езерото Кашуакамак. Джералд е планирал уикенд, в който ще осъществи някои от по-необичайните си сексуални фантазии. Той закопчава Джеси с белезници за леглото, но този път тя отказва да участва в играта. От отегчителна ситуацията за нея прераства в кошмар, защото Джералд получава инфаркт и тя остава прикована за леглото в играта. От отегчителна ситуацията за нея прераства в кошмар, защото Джералд получава инфаркт и тя остава прикована за леглото в празната къща на пустия езерен бряг.

Това, което следва, може да бъде описано единствено от Стивън Кинг.

7. „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ – Юнас Юнасон

Юнас Юнасон е създал една толкова забавна, щура и колоритна история, от която трудно бихте се откъснали. Историята те грабва още в самото начало, а след това… след това ще се потопите в най- шантавото приключение, на което сте попадали. Не случайно книгата е продадена в 4,5 милиона екземпляра по цял свят. В романа са съчетани съвременна сатира и историческа хумористична фикция, които се балансират перфектно. Освен огромните количества забавни моменти, автора е включил и сериозни теми, като, разбира се, са поднесени по- лек хумористичен начин. Ще разберете как са се случили едни от най- важните събития през XX век, а в центъра на всички тях е… Алан Карлсон. Юнас Юнасон е създал една свежа комична и колоритна история, в която през повечето време ще се питате… …а дали пък нещата и в действителност не са се случили именно така?

8. „Мъртвата зона“ – Стивън Кинг

Още един брилянтен шедьовър на Краля, който с удоволствие прибавям към любимите ми негови книги. „Мъртвата зона“ е провокираща книга, която е едно своеобразно пътешествие в човешката душа. Книга, която поставя много теми за размисъл от всякакво естество. Книга, която не се забравя лесно. Книга, в която ще откриете огромният талант на Краля.

След четири години и половина, прекарани в кома, Джони Смит открива, че у него се е пробудил необясним парапсихичен талант. Въпреки опита си да избяга от проклятието на пророческата си дарба, Джони разбира, че изборът вече не е негов. Отсега нататък разбулването на мистерии и непосилното бреме да вижда скритото за останалите ще бележи живота му и ще предопредели смъртта му. През един хубав летен ден Джони се ръкува с амбициозен политик и в главата му нахлува картина на бъдеще, толкова неописуемо, в което никой друг освен него не би повярвал. Само Джони Смит може да го спре. Той е сам… и това не е честно.

9. „Илумине“ – Джей Кристоф и Ейми Кауфман

Трилогията „Илумине“ се оказа едно от най- приятните ми и вълнуващи книжни открития за годината. Прочетох трите за изключително кратко време, което е показателно за това колко много са ме впечатлили. Трилогията бих я определила, като YA научна фантастика. Историята в книгите е разказана по доста интересен и оригинален начин, а именно под формата на хакнати файлове – имейли, схеми, военни досиета, медицински доклади, интервюта и др.

Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.

10. „Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

„Змия и гълъб“ е дебютна книга за авторката, с чиято задача определено се е справила повече от чудесно. В книгата ми харесаха страшно много неща – фолклорните митове и легенди, видовете вещици, различните символи и препратки, които бяха много добре преплетени в сюжета, героите (и добрите и лошите) и най- вече мрачната и вълшебна средновековна атмосфера. В една книга много държа да ме впечатли атмосферата – не толкова самата история или героите, а атмосферата ( особено, когато се отнася за даден период). Определено Шелби Махурин се е постарала да предаде максимално автентично атмосферата на средновековието – облеклата на хората, порядките им, малките улички, отношението на мъжете към жените, огромното значение на Църквата по това време и разбира се, дивият лов на вещици. Всичко това умело е балансирано с фентъзи елементи, които чудесно си взаимодействат с историята. Авторката от самото начало ни хвърля в историята, като през цялото време ни поднася куп обрати, които оставят читателя с отворена уста. Динамиката в сюжета е през цялото време, няма излишни моменти, а редуващите се глави от гледните точки на двамата ни главни герои, още повече спомагат за бързото четене.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

  1. „Нощният цирк“ – Ерин Моргънстън

2. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ – Стюарт Търтън

3. Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

4. „Митове“ – Стивън Фрай

5. „Верити“ – Колийн Хувър

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2020 година.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември