„Лейла“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 296, цена 14,90 лв)

Лейла, Лейла…

Колийн Хувър ме спечели, като верен фен преди няколко години и оттогава съм прочела всичко издадено на български. Последните ѝ няколко книги за съжаление не успяха да ме впечатлят толкова много и не ме накараха да изпитам онази вихрушка от емоции и чувства, както успяха да го направят първите ѝ книги. Последните ѝ книги ми бяха твърде предсказуеми и до голяма степен клиширани. Изпаднах в тих ужас, когато си помислих, че една от любимите ми авторки е започнала малко по- малко да се изчерпва. Не ме разбирайте погрешно – всичките ѝ книги разказват за страшно силни и емоционални истории, но просто за мен се изгуби онази щипка „магия“, заради която обожавам толкова много книгите на Хувър. Докато не се появи „Верити“ и не ме попиля на хиляди парченца. С „Верити“ Колийн Хувър ми доказа защо толкова много я обичам. Книгата е нещо толкова различно от всичко, което е издала до сега, а същевременно толкова много ѝ пасва на стила. Когато разбрах, че новата ѝ книга „Лейла“ също ще бъде нещо тотално различно и извън зоната ѝ на комфорт си казах „тази ще бъде още по- добра от „Верити“. О, да, оказа се многооого по- добра. Определено ѝ се получават експериментите в други жанрове.

Макар „Лейла“ да се води паранормален роман, то, разбира се, няма как да минем без любовна сюжетна линия, която този път е представена толкова фино и оригинално, че дори и най- верните почитатели на Хувър ще бъдат приятно изненадани. В интерес на истината не очаквах, че толкова много ще ме заинтригува паранормалният елемент в сюжета, защото просто не знаех какво да очаквам от автор като Колийн Хувър. Начинът, по който е разказана историята на духа бе нещо толкова различно от всичко, което съм чела на подобна тематика. Всъщност до някаква степен бих определила „Лейла“, като философска книга, защото ако погледнем между редовете и различните метафори ще видим, че авторката ни подсказва, че телата са само една преходна обвивка на човешките тела, а любовта е единственото чувство, което остава неподвластно на законите между живота и смъртта.

Съдбовната среща между Лийдс и Лейла е на сватбата на сестра ѝ, в красива къща, където Лийдс свири в група, която изобщо не харесва. Закачливите погледи, усмивките и ужасните танцови умения на Лейла са искрите, които ще ги накарат да се влюбят от пръв поглед. . И още същата вечер разбират, че си принадлежат един на друг. Лийдс е убеден, че ще прекара остатъка от живота си с нея. За съжаление любовта им трае съвсем кратко, когато в един съвсем обикновен ден всичко се обърква.

Лийдс и Лейла претърпяват ужасен инцидент, след който възстановяването ѝ отнема дълги и болезнени месеци. След седмици прекарани в болница, младото момиче се е възстановило физически, но емоционалните и психическите травми са променили жената, в която Лийдс се е влюбил. Лийдс изпитва огромна вина за случилото се и решава по всякакъв начин да възстанови връзката им и чувствата, които са имали преди целият им свят да се преобърне. Затова решава да заведе Лейла в къщата, наречена Corazón del País, където са се срещнали за първи път. Може би там на онова красиво и спокойно място Лейла ще си спомни повече от предишния им живот. Може би там ще възстановят тръпката помежду си.

Но още същата вечер в къщата се случват странни и необясними неща, които карат Лийдс да се усъмни в здравия си разсъдък. Лейла все още се възстановява от инцидента и през цялото време се чувства отпаднала и вглъбена в себе си, и отначало не забелязва малките промени в къщата. Докато в един момент поведението ѝ не поема в неочаквана посока…

От тук нататък само може да си представите какво може да сътвори Колийн Хувър.

Интересното в романа е, че този път историята е разказана изцяло от мъжката гледна точка, което е необичайно за авторката. Но пък се е получил интересен експеримент да проследим историята през призмата на Лийдс. И поради тази причина мнението ми за Лийдс се променяше почти с всяка глава. В един момент ми беше толкова симпатичен, отдаден, грижовен и мил. А в следващия момент ми идваше да го зашлевя и да го накарам да се осъзнае. Не знам. За мен беше доста двуполюсен персонаж. За Лейла мога да кажа почти същото, но там си имаше причина да бъде такава. Исках да опозная малко повече Лейла, но за съжаление ролята в историята не предразполагаше за това.

„Лейла“ продължава успешните жанрови експерименти в творчеството на Колийн Хувър. Този път авторката ни е разказала една доста нестандартна паранормална история, като, разбира се, няма как да минем без любовна сюжетна линия, която този път е представена толкова фино и оригинално, че дори и най- верните почитатели на Хувър ще бъдат приятно изненадани. Една история за живота и смъртта; за реалното и въображаемото. Една история за истински силната любов, която не признава граници, а е готова да се свърже със сродната си душа във всяко едно измерение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s