„Кръв и мед“ – Шелби Махурин

(издателство „Ибис“, брой страници 448, цена 16,90лв)

Почти година след прочита на“Змия и гълъб“ все още си спомням колко много успя да ме впечатли книгата. До тогава не бях чела истории с вещици и определено навлизах с трепет в един изцяло нов свят за мен. Харесах героите, сюжетната линия, средновековната атмосфера и различните символи и препратки, които бяха толкова добре преплетени в сюжета. С убийствено добрия финал на книгата с нетърпение очаквах втората част, а именно „Кръв и мед“, чието ревю ще прочетете в следващите редове. За съжаление колкото успя да ме впечатли първата книга, то толкова успя да ме разочарова нейното продължение. Явно синдрома на „втората“ книга не е подминал трилогията на Шелби Махурин. И искрено ме учудва този факт, защото авторката има талант, с който да „облече“ своята история много по- добре. Видно е, че притежава солидно въображение, има богат базов материал, с който да развие историята. Но или е била притисната от срокове за по- бързото издаване на книгата или просто не е била наясно от самото начало как ще си развие сюжетната линия в три книги. Искрено се надявам третата книга да бъде достоен завършек на историята между Вещицата и Ловецът.

Действието продължава от там където свършва “Змия и гълъб“. Рийд, Лу, Коко, Ансел, Бо и Мадам Лабел са бегълци, преследвани от всички – Белите дами, кралството и църквата. Всички са наясно, че не могат да се крият вечно, а за да останат живи, се нуждаят от съюзници. При това силни. В опит да привлекат повече силни и стабилни съюзници, решават да се разделят и да поемат по различни пътища, за да укрепят силите си. Докато Господарката на вещиците им залага подли капани на всяка крачка в смъртоносна игра на котка и мишка, Лу и Рийд се опитват да преодолеят пропастта, образувала се помежду им…

Нашата всестранна малка група приятели ще се сблъска с неочаквани срещи, безброй предизвикателства, върволица от врагове (кок от кой по- кръвожадни) и нови неочаквани съюзници. А финала е едно от малкото неща в книгата, което си заслужава да бъде прочетено. Лично аз само заради финала ще прочета следващата книга.

Голяма част от книгата се върти около външните и вътрешни конфликти, пред които се изправят Лу и Рийд. Докато в първата книга взаимоотношенията им се развиха твърде бързо, то в „Кръв и мед“ се налага да се разкрият един пред друг. Реално погледнато те не се познават. И двамата имат тайни, страхове, предразсъдъци и виждания за живота. Но вместо да седнат и да поговорят очи в очи, като двама възрастни хора, то те се държаха толкова нелепо и неадекватно един към друг.

През 90% от времето Лу се държеше, като невротична тийнейджърка в цикъл. Изпадаше в две изключително неприятни крайности – или крещеше, или ревеше. Взимаше крайно неадекватни и необмислени решения, с които подлагаше на риск приятелите си. Докато четях всичко това изпадах в крайно недоумение, защо авторката е решила да изгради персонажа на Лу по този начин.

Рийд също не блесна с кой знае какви качества в книгата. Постоянно отричаше своята същност и се инатеше, като магаре. Различията между него и Лу изградиха огромна пропаст помежду им, с която се надявам да се справят в следващата книга. Докато в „Змия и гълъб“ обожавах непрекъснатите им драми, саркастичните им подмятания, закачливите диалози – бяха като куче и котка, вихрушка от емоции, която не исках да стихва. Тук всичко това беше твърде преекспонирано, твърде много сълзи и сополи, твърде много ненужна драма.

През по- голямата част сюжетната линия тъпчеше на едно място. Не се случваше почти нищо, с което да се раздвижи сюжета, липсваше екшън или каквато ѝ да било емоция. Авторката в опит на „оригиналност“ беше включила върколаци и русалки, които не ми стояха на място в книгата – особено русалките. Лично за мен последните около 80 страници бяха най- интересни – случиха се някои наистина запомнящи се моменти, обрати и финал, който ме остави с огромно очакване за третата книга. Не обичам да пиша негативни ревюта, но когато една книга до толкова ме разочарова, предпочитам да си кажа всичко, което не ми е харесало, отколкото да напиша едно захаросано ревю без особен смисъл.

„Кръв и мед“ лично за мен не успя да надскочи първата книга. За съжаление колкото успя да ме впечатли първата книга, то толкова успя да ме разочарова нейното продължение. Явно синдрома на „втората“ книга не е подминал трилогията на Шелби Махурин. Липсваха ми онези харизматични персонажи, в които се влюбих. Липсваха ми хапливите им диалози, комичните ситуации межди Лу и Рийд. В тази част беше заложено прекалено много на драмата и неадекватните им решения. Липсваше ми самата атмосфера на средновековието, която придаваше толкова вълшебен чар на „Змия и гълъб“. Силно се надявам третата книга да бъде достоен завършек на историята, защита тя го заслужава.