„Светлината, която не виждаме“ – Антъни Доер

(издателство „Сиела“, брой страници 464, цена 19,90лв)

Втората световна война е едно от най- мащабните и трагични събития в световната история. И съвсем логично е да са изписани за нея безброй книги, в които от различни погледи са представени факти, събития, стратегии и съдбите на обикновените хора. През последните няколко години се издадоха десетки книги за ВСВ и концентрационните лагери. Някои от тях бяха наистина стойностни, а други бяха просто с комерсиална цел. Днешната книга успя да ме изненада по един доста странен начин. „Светлината, която не виждаме“ е една от най- чувствените, изящни и красиво написани книги по темата. Да, знам, че е странно ВСВ да се свързва с точно такива думи, но е факт. Книгата притежава сърце и душа, които безброй читатели са открили. Книга, която докосва по най- финия и деликатен начин всяка сетивност в читателят.

„Светлината, която не виждаме“ е наистина различна книга за Втората световна война. Стила на писане на Антъни Доер е толкова нежен и деликатен, че дори и най- тежките моменти в книгата са представени по такъв начин, че пресъздават много ярко обстановката. Друго, с което ме спечели романа бяха героите на Доер – крехки, но смели и борбени. Не знам, всичко в тази книга е изпълнено с деликатност, нежност и емоции. Книгата трябва да се прочете, за да я усетите самите вие.

Мари-Лор живее с баща си в Париж, близо до Природоисторическия музей, където той работи като пазител на ключовете. Когато е на шест, Мари-Лор губи безвъзвратно зрението си. Места, които са ѝ били познати, се превръщат в лабиринти, изпълнени с опасности. Налага се баща ѝ да ѝ помага да приеме новата действителност като построява макети на околностите, които момичето изследва с пръсти. Също така ѝ купува брайлови книги и Мари-Лор заживява втори живот с романите на Жул Верн. Но истинската опасност предстои – войната започва и немците окупират Париж. Мари-Лор и баща ѝ бягат в Сен Мало при чичо ѝ, който е обсебен от радиотехниката. Постепенно сред доверениците им се заражда идеята за съпротива и всички заедно поемат по един опасен път към шпионството.

Във военна Германия проследяваме животът на Вернер. Заедно със сестра му Юта са настанени в сиропиталище. Като почти всички сираци младото момче го очаква живот в мрачните катакомби на тежката миньорска професия, която е отнела баща му безвреме. Но неговата истинска страст е радиотехниката, която ще се окаже и неговото спасение. Талантът му осигурява място в академия на Хитлерюгенд, но реалността се оказва брутална – насилието и агресията са част от обучението. Скоро попада и в месомелачката на войната – изпратен е на фронта, където има за задача да засича радиопредаванията на Съпротивата.

Радиовълните свързват животите на Мари-Лор и Вернер дълго преди те да се срещнат. Войната е навсякъде около тях, но още една страшна тайна лежи на пътя им – тайна, заради която някои нацисти са готови да преобърнат Европа.

„Етиен разказва с топлия си глас за изригването на Кракатау; как според детските му спомени вулканичната пепел от Индонезия обагрила в кървавочервено залезите над Сен Мало – големи пурпурни вени, сияещи над морето привечер; и, за Мари-Лор, с пълните й с пясък джобове, с пламналото й от вятъра лице, окупацията поне за малко отстъпва на заден план, изчезва някъде. Липсват й татко й, Париж, д-р Жефар, градините, книгите й, шишарките… толкова празноти в живота й.“

Мари-Лор ми стана изключително любима героиня, защото успях да опознаят всяка частица от нейната душевност. Имаме възможност да проследим живота ѝ от съвсем ранно детство, та чак до дълбока старост – живот изживян в радост, тъга, борба за оцеляване. За огромно щастие в живота на младото момиче присъстваха прекрасни и смели хора, които ѝ помагаха да преминава през тежките моменти. На първо място, разбира се, беше баща ѝ, който се грижеше с толкова любов и нежност за своето малко момиченце; чичо ѝ Етиен, който беше изпълнен със своите си странности, но въпреки това имаше добро и великодушно сърце; мадам Манек, която беше като майка за Мари-Лор и именно тя отключи хъса и борбеността в нея и разбира се, Вернер, който присъства съвсем за кратко в живота ѝ, но именно той изигра най- голяма роля в него. Въпреки че беше сляпа това по никакъв начин не попречи на младото момиче да вижда красотата около себе си – красотата и приключенията в книгите, морската пещера обсипана цялата с охлювчета, която постоянно я зовеше. Това крехко и мило момиче е прекрасен и незабравим персонаж, който вярвам че ще ви разчуства и вдъхнови.

„- Твоят проблем, Вернер, се състои в илюзията, че разполагаш с живота си.“

Също от ранно детство проследяваме и животът на Вернер, който му е отредил тежка съдба. Израснал в сиропиталище с малката си сестра Юта, той бе принуден да я изостави заради войната. Със своите безценни умения той се превръща в стратегическо оръжие срещу противниците им. С негова помощ биват откривани десетки вражески радио предаватели. Вернер изпълняваше задълженията си прилежно, но през цялото време едно тънко гласче в ума му нашепваше, че това което прави не е редно. Постепенно младото момче започна да се отърсва от промиващите речи на висшите офицери, които е слушал безброй пъти, когато се е обучавал в елитната военна школа. В един момент животите на Мари-Лор и Вернер се преплитат по един невероятен начин и предават един изключително смислен и цялостен завършек на тяхната завладяваща история.

Освен тези две сюжетни линии в историята имаме и трета, която ми беше доста интересна и любопитна. В нея се запознаваме с немския офицер фон Румпел, който е тръгнал по следите на рядък и уникален диамант, изчезнал от Природонаучния музей във Франция, в който работи бащата на Мари-Лор. Тежко болен той вярва, че този диамант ще го излекува. Легендата гласи, че диаманта наречен „Лумналото море” осигурява вечен живот на притежателя си, но смърт за обкръжаващите го. Тази сюжетна линия плавно се присъединява към останалите две, която предава на историята още повече напрежение и с нетърпение разлистваш страниците, за да разбереш как ще завърши всяка една от тях.

„Светлината, която не виждаме“ е една от най- въздействащите книги за Втората световна война. Написана толкова красиво, нежно и чувствено, че несъмнено ще ви докосне по- специален начин. Книгата притежава сърце и душа, които безброй читатели са открили. Антъни Доер е създал забележителни персонажи, на които през цялото време се възхищавах и исках да оцелеят, за да видят живота извън мрака и трагедията. „Светлината, която не виждаме“ е безспорно е от онези въздействащи истории, които остават в мислите ви дълго време, след като сте затворили последната страница.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s