Ноември и декември в книги и музика

Доста закъснях за тази публикация, но пък винаги е идеалното време да си поговорим за книги и хубава музика. Последните два месеца бяха изпълнени с много книги. Както знаете по повод 1 ноември издателство „Сиела“ имаха намаление с 50% на всичките им книги. След това имаше Черен петък, Панаир на книгата, Коледни и новогодишни празници – безброй поводи, с които всеки читател би се поглезил поне с една книга.

Книжни придобивки през ноември

През ноември към библиотеката ми се присъединиха цели 15 книги. Рядко си позволявам толкова много книги, защото не обичам да ги трупам. Книжните ми покупки стартираха с намслението на „Сиела“. От тях си взех първа и втора книга от поредицата на Виктория Айвярд за „Алената кралица“. Освен тях си взех „Майсторът на играчки от Краков“ и „Кратка история на почти всичко“ от Бил Брайсън. Ozon.bg също имаха промоция за Деня на будителите и нямаше как да не си взема поне една книга. От доста време бях хвърлила око на „Мерилин Монро: Живот в света на мъжете“ от София Бенуа и в крайна сметка си взех нея. От издателство „Хермес“ ми изпратиха супер сладката коледна история „Винаги ще има Коледа“ от Джени Хейл. Четох книгата точно по време на коледните празници и успя да ме зареди още повече с коледно настроение. „Погребани тайни“, „Абсолютно забележителна история“ и „Очарователните странности на другите“ са следващите ми книжни придобивки. По повод Черният петък отново от Ozon.bg се сдобих с книга трета „Библиотеката на душите“ от поредицата на Рансъм Ригс за мис Перигрин. Между другото тези дни предстои да излезе четвъртата книга „Атлас на дните“. В книжните фейсбук групи попаднах на четири книги, които бяха на цени от по 5 лева и нямаше как да ги пропусна. Първата е „Без теб“ от Мишел Бюси. Заглеждам книгата от известно време и се радвам, че вече я имам. Следващите три книги са трилогията „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс. Сигурно аз съм единственият човек, който не е чел книгите, но всичко е точно 😄. И последната книга, с която завърших месеца е „Кой е излишен“ от издателство „Егмонт“. Приятна тийн история, но за съжаление не ме впечатли много.

img_20190115_103042_412

Прочетено през ноември

През ноември прочетох четири страхотни книжни попадения. Започнах месеца с „Творческо писане за мечтатели“ от Росела Калабра. Приятна, забавна цветна и вдъхновяваща история за една малка група читатели, които чрез книгите успяват да променят живота си. Ревю на книгата ТУК . Следващото ми четиво беше една доста странна и мрачна тийн история- „Ти си нощта“ от Франсеск Миралес. Скоро предстои да ѝ напиша и тогава ще споделя поврпо за нея. „Майсторът на играчки от Краков“ се превърна в една от най-големите любимите ми книги за изминалата година. Прекрасно написана вълшебна история, която те трогва и усмихва едновременно. И последната книга, с която завърших месеца бе „Мозайка от убийства“ от Антъни Хоровиц. Безспорно това е една от най- добрите криминални истории, които съм чела някога. Невероятно интелигентно поднесена история, която ще ви навредят спомени за класическите английски истории от типа на Агата Кристи. Уютна, топла и ретро история, която с лекота ще ви принесе в английската провинция, а самите вие ще се почувствате като част от историята и то в ролята на детектив. Ще попита, защо? Ами, защото историята е толкова заплетена и мистериозна, а заподозрените в убийството са буквално всички герои. Улисани в следи и най- различни улики, които Хоровиц ни подхвърля доста умело, то без да се усетите в един момент ще търсите следи, доказателства заедно с детектив Атикус Тип.

img_20190115_103850_166

Книжни придобивки през декември

Книжните ми придобивки за декември започнаха с „Един ден през декември“ и „100-те: Ден 21“ от Кас Морган. Благодаря на издателство „Ибис“ за тези две съкровища! По повод Панаира на книгата ozone.bg имаха цяла седмица промоция на доста издателства. Доста се чудих кои книги да си взема, защото имам цял куп набелязани книги, но все пак се спрях на четири. Най-големите новата книга на Колийн Хувър „Без Мерит“ бе една от най-големите желаните ми книжни покупки. Надявам се до края на януари да успея да я прочета, защото нямам търпение отново да се насладя на разтърсващите истории от Хувър. „Люляковите момичета“ от Марта Хол ме грабна още, когато излезе през септември, но едва сега ѝ дойде време. Имам много големи очаквания за книгата, които се надявам да се оправдаят. Исках да си купя някоя книга на Джон Стайнбек и се спрях на „Зимата на нашето недоволство“. По случай коледните празници нямаше как да не се запазят с още едно коледно четиво- „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс. Чела съм книгата няколко пъти, но беше крайно време да бъде част от личната ми библиотека.

img_20190115_103745_231

Прочетено през декември

През декември прочетох пет книги повечето, от които бяха на коледна тематика. Започнах месеца с „Кой е излишен“ от Ник Стоун. След нея се насладих на невероятния стил на писане на Скот Фицджералд. „Бих умрял за теб и други забравени истории“ е сборник с неиздавани досега разкази. Сборникът съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател. Писани в края на 30-те години на миналия век, те са били отхвърлени от редакторите заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на последните години от живота на Фицджералд. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието на критиците, писателят е предпочел да останат непубликувани, вместо да допусне редакторска намеса. Разказите показват Фицджералд в една по- различна светлина и затвърждават позицията му, като едни от най- големите и знакови фигури в историята на американската литература. „Винаги ще има Коледа“ беше невероятно сладка романтична коледна история, изпълнена с курабийки, коледни лампички, коледни аромати, вълшебство и с абсолютно целият коледен дух, който можете да си представите. След нея прочетох „Коледна песен“, която ми стопли сърцето със своята трогателна и поучителна история. Реших да завърша годината с „Един ден през декември“ от Джоузи Силвър. Първите 2-3 глави ме оставиха с леко смесено мнение и бях на път да зарежа книгата, но след това бях толкова погълната, че разлистват страниците с нетърпение. Историята беше доста интересно поднесена, но повечето за книгата ще ви поговоря скоро. Само ще ви кажа, че се влюбих в тази снежна история.

img_20190115_103448_315

 

Музикалната ми плейлиста през септември и октомври

В тази публикация ще съчетая най- слушаните парчета за изминалите два месеца.

Реклами

„Легендата“ – Стефани Гарбър

(издателство „Бард“, брой страници 352, цена 24,99лв)

2330_pic_1

Ревю на „Каравал“

„Каравал“ даде старта на една шеметно вълшебна история, в която толкова много читатели се влюбиха. Естествено продължението на книгата се очакваше с нетърпение от всички, за да може отново да се насладим на богатият и пъстър свят, който Стефани Гарбър с такава лекота е сътворила. „Легендата“ беше доста удовлетворяващо продължение, поне за мен. Тук Каравалът вече не е просто игра, а борба за надмощие и привилегии. С умелото боравене на думите  Гарбър  сякаш съживява историята пред очите на читателя. Авторката има завидния талант да пише увлекателно, непретенциозно, а описанията, които прави са просто вълшебни. Описанията ѝ са изпълнени с цветове, аромати и магия, които струват от всяка страница на книгата. Например това, че въздухът мирише на звезден прах и тайни в нощта на Каравала. Е, как да не ти напълни душата такова вълшебно описание! Докато четете книгата никога не забравяйте, че в мистериозното представление на Легендата нищо не е такова, каквото изглежда! А хубавото е, че шоуто тепърва започва. Настанете се на първият ред.

„Съдбата е само идея, на която ние даваме плът с вярата си.“

befunky-collage-1

След незабравимото представление в предишната книга, трупата на Легендата се отправя към  Валенда за следващият си омагьосващ и мистериозен спектакъл. В „Легендата“ главна роля заема Донатела, която има почти невъзможната задача да спаси майка си. Всичко и всички са срещу нея, а пътят до така желаната за Донатела развръзка, ще бъде адски труден. Но въпреки това младото момиче е готово на всичко… абсолютно всичко.

 

flat,750x1000,075,t.u1В „Каравал“ видяхме, че Донатела не е от най- разумните героини. Доста често беше лекомислена, безотговорна и не ѝ пукаше от нищо. Да, в тази част отново виждаме импулсивната страна на Тела, но също така тя показа голяма сила на характера и изобретателност, която на моменти ѝ спасяваше буквално живота. Това момиче, явно обича да се забърква в неприятности, които превърнаха живота ѝ е невероятна каша. Но отчитам, че поведението ѝ е от липса опит и незрялост. Все пак Тела е твърда млада и тепърва ще се шлифова, като личност. От друга страна ме радва факта, че Гарнър е решила да ни представи такъв тип героиня, защото в повечето YA романи женските персонажи са перфектни, силни, смели и т.н. А понякога е хубаво да виждаш несъвършената страна на героите. Учудващо за мен Скарлет почти отсъстваше от историята. В редките случаи, когато я виждахме тя беше в пълно неведение от случващото се около нея. Имах чувството, че е попаднала в грешната книга- толкова беше безлична.

„Приключенията й едва бяха започнали. Щяха да са по-големи от обещания и по-ярки от съзвездия. И когато дойдеше краят им, Тела щеше да се е превърнала в легенда.“

legend_by_gina,_dark_and_beautiful_artТук е моментът да споделя една от изненадите в книгата, а това е че научаваме самоличността на Легендата ( очаквах това да се случи в последната книга). В интерес на истината не ме изненада кой е той, защото имах предположения за него още в първата книга. Но ме тормози факта, че в света на Стефани Гарбър нищо не е такова каквото изглежда и нищо чудно, само да ни е хвърлила „прах в очите“. Срещаме познати герои, като Джулиан, но също така има доста нови персонажи, които прекрасно допълват историята със своята притегателна енигматичност. Наистина до сега не съм чела толкова богата и цветна история, и ми е толкова приятно да бъда част от всичко случило се в двете книги. Нямам търпение тази година да излезе и третата книга, за да бъдат поставени всички карти на масата и да разберем цялата истина, такава каквато е.

„Хората твърде често и твърде небрежно прибягваха до думата „съжалявам“, сякаш тя не струваше и пет пари.“

collagemaker_20190110_093736429

Още с първите страници става ясно, че този път играта ще бъде истинска и ще е предназначена само за един човек. Авторката е вплела цял куп интриги и загадки, които безспорно правят история още по напрегната и въздействаща. Тела се озовава с едно мистериозно тесте карти, които ѝ разкриват зловещи неща. Древни Орисии са напът да вземат надмощие над Легендата, който държи голяма част от козовете. Играта е по- сериозна и истинска от всякога, а застрашени от нейните последствия са всички участници. Този път романтиката в историята почти липсва, но това няма значение, защото играта компенсира абсолютно всичко. Нощ след нощ, играта се развиваше с толкова голямо темпо, а краят на историята ме остави с тръпнещо очакване за следващата книга. Сигурна съм, че третата книга „Финалът“ ще бъде епичен завършек на тази необикновена история, която е изпълнена с магия, цветове, аромати и един невероятно изграден свят.

„Означава, че повечето хора се отказват в най-трудния момент, тогава, когато ситуацията изглежда безнадеждна. А точно тогава надеждата е най-необходима.“

„Легендата“ се оказа невероятно добро продължение на „Каравал“. Любимите ни герои са изправени пред още по- голямо предизвикателство, защото този път играта е по- истинска и опасна от всякога. Сред страниците на книгата ще се потопите в една измамно красива приказка, изпълнена с коварни планове, фалш, предателства, чиста и искрена любов, вълшебни рокли и една безпощадна игра. И не забравяйте, че под купола на Каравала нищо не е такова, каквото изглежда. Третата книга „Финалът“ предстои да излезе тази година, така че побързайте да се насладите на първите две книги от тази вълшебна и цветна история.

201901071546847950019

 

Топ 10 на любимите ми книги за 2018г.

Честита Нова година, книжни мишлета!

Вече сме на прага на една чисто нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. За мен 2018 година беше изпълнена с много разнообразни книги и успях да се докосна до цял куп нови автори. Постарах се да чета книги от различни жанрове и мисля, че се получи. Имаше книги, които ме опустошиха емоционално, други които ме караха да  се смея от сърце и такива, които ме караха да размишлявам с дни. Имаше книги, в които се влюбих безкрайно много, други които просто ми харесаха, а трети, с които може би не си паснахме чак толкова много, колкото би ми се искало. Но вярвам, че ще запомня всяка една книга с добри и топли чувства. Както всяка година няма да си поставям цели, които излишно да ме наторват и подсъзнателно да ме пришпорват да чета, само заради да изпълня някакво си „предизвикателство“. Ще чета колкото ми се чете. За мен книгите винаги са били удоволствие, а не цел. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много за изминалата година. Повярвайте ми, изборът ми беше адски труден, защото се оказа, че имам двойно повече любими книги. Искрено се надявам, че съм подбрала най- доброто от най- доброто, което прочетох през 2018г.

За поредна година искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество. Благодаря „Ибис“, „Еднорог“, „Егмонт“, „Емас“, „Софтпрес“, „Ориндж“, „Хермес“, „Ера“, „AMG Publishing“ (надявам се, да не съм пропуснала някое издателство), че през цялата година не спирах те  да ме правите толкова щастлива със своите книжни бижута. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми! ❤

189966_b1. „Щиглецът“ – Определено това е книгата, с която ще запомня миналата година. Любовта ми към творчеството на Дона Тарт, датира от есента на 2016 година, когато прочетох „Тайната история“. Не знам, защо ми отне толкова много време, за да се върна отново към Тарт, защото нейните книги са едни малки вселени, в които се чувстваш комфортно. Предстои ми да напиша ревю на книгата, което впрочем не знам кога ще публикувам, защото все още не съм готова да говоря за „Щиглецът“. Все пак ще се опитам в няколко изречения да споделя впечатленията си от нея. Има читатели, които не харесват книгите на авторката, защото са им били обемни, претенциозни и изпълнени с препратки. Аз съм от другият тип читатели, които харесват книгите на Дона Тарт, защото в тях е събрана една огромна любов към писането. „Щиглецът“ е една многопластова и загадъчна история, която води началото си от ХVІІ и се стигне до наши дни. История изпълнена със симфоноя от думи, множество препратки и една безценна картина, която може да бъде интерпретирана по много начини. За едни тази малка красива картина е прилив на живот. За други е капан, в който ще бъдеш вечно приклещен, както птичката е закрепена с верига и колкото и да ѝ се иска, не може да излети. Картината едновременно олицетворява красотата, жестокостта, чистотата, грозотата – тя е едновременно пристан и умиротворение. Тази книга е истинско произведение на изкуството – вече рядко се пишат такива, определено не я пропускайте!

214658_b2. „Бих умрял за теб и други забравени истории“- Това уникално красиво бижу е една от големите ми изненади за 2018 година. Фицджералд е един от най- любимите ми съвремени класици и беше същинско пиршество за душата ми да се докосне до тези неиздавани разкази. Сборникът съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател. Писани в края на 30-те години на миналия век, те са били отхвърлени от редакторите заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на последните години от живота на Фицджералд. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието на критиците, писателят е предпочел да останат непубликувани, вместо да допусне редакторска намеса. Разказите показват Фицджералд в една по- различна светлина и затвърждават позицията му, като едни от най- големите и знакови фигури в историята на американската литература. В книгата са включени и снимки от личния архив на автора, които ми беше интересно да разгледам. В голяма част от разказите откриваме и един сатиричен поглед към живота в Холивуд, работата на лекарите, перипетиите на брака. И тази хумористична нотка прави още по-силно впечатление на читателите.

chabo-cover-new3. „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ – Още една книга, която подпечата статуса си като „любимата ми книга“. Тази книга е за всички фенове на мащабните, епични и детайлно изградени истории. В романа има от всичко – невероятни приключения, любов, истинско и дълготрайно приятелство, раздели, събирания, лични битки и разбира се… много магия. Естествено в основната си част историята е заложена на комиксите и ако сте почитатели на супергероите, то със сигурност за вас ще бъде удоволствие да се потопите в златната ера на комиксите. Ще се разходите из артистичния и ексцентричен елит на Ню Йорк, който е изпълнен с много джаз. В историята има много теми и акценти, които правят книгата толкова цветна и пристрастяваща. Накратко казано този роман заслужава да бъде прочетен, защото ще е истински пропуск от страна на всеки читател с вкус към качествената литература. Авторът разхожда читателите на три континента, като всеки един от тях  разказва собствената си история. Хареса ми стегнатият и уверен изказ на Шейбон, като по този начин историята вървеше съвсем гладко. Въпреки солидния си обем в историята нямаше излишни и тромави описания, които по някакъв начин да бъдат спънка за развитието на сюжетната линия. Историята изцяло беше съсредоточена върху нашите двама главни герои и невероятните им приключения, които ще спомогнат за тяхното израстване като личности.

8454086_b4. „За мишките и хората“ – Любимият ми Джон Стайнбек! В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Имате чувството, че до вас е седнал възрастен човек, който е видял много в живота (добро и лошо) и чрез приятелски, но в същото време и меланхоличен тон ви разказва за истинския живот. По отношение на пейзажните описания, за мен няма по- добър разказвач от Джон Стайнбек. Описва ги с такава лекота, че само след няколко прочетени изречения, имаш чувството, че си примерно в Салинас, вървиш по калдъръмените улички и поздравяваш минувачите- усещането е невероятно. „За мишките и хората“ е трогателна и проникновена история, в която Джон Стайнбек внимателно изгражда един въздействащ финал, който никога няма да забравите. Една съкровена история за мечтите, които подсъзнателно знаем, че  никога няма да се превърнат в реалност, но въпреки това вярваме в тях. История стара колкото света за вечната борба между доброто и злото.

mozayka-ot-ubiystva-305. „Мозайка от убийства“ – Безспорно това е една от най- добрите криминални истории, които съм чела някога. Невероятно интелигентно поднесена история, която ще ви навредят спомени за класическите английски истории от типа на Агата Кристи. Уютна, топла и ретро история, която с лекота ще ви принесе в английската провинция, а самите вие ще се почувствате като част от историята и то в ролята на детектив. Ще попита, защо? Ами, защото историята е толкова заплетена и мистериозна, а заподозрените в убийството са буквално всички герои. Улисани в следи и най- различни улики, които Хоровиц ни подхвърля доста умело, то без да се усетите в един момент ще търсите следи, доказателства заедно с детектив Атикус Тип. Безкрайно много ме очарова идеята на романа, която всъщност се състои от две истории- т.е. имаме си история в самата история ( надявам се сте ме разбрали, ако ли не, то бързо бягайте да прочетете книгата 😁). Едно от любимите ми неща в книгата е самото ѝ начало: „Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и буркан пикантна салца. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“

210478_b6. „Майсторът на играчки от Краков“ – Невероятно вълшебна и докосваш история, която успя да ме трогне и усмихне. Рейчъл Ромеро е избрала за действие на историята си ВСВ- период все още твърде болезнен за човечеството. Харесаха ми оригиналният изказ на събитията, мотивите от кладическите приказки и вечната борба между доброто и злото. Съчетанието между магията и фолклора е доста добре втъкани в историята, което не я прави, нито твърде детска, нито твърде наивна. „Майсторът на играчки от Краков“ е трогателна и вълнуваща история в духа на „Крадецът на книги“ и „Лешникотрошачката“. За загубите, които искаме или не трябва да преживеем, но също така е и разказ за надеждата, вярата, приятелството и обичта, които ни крепят и в най- тежките моменти.

circe11538482262.18377. „Цирцея“ –  „Цирцея“ е приковаваща, динамична и многопластова история, която предава един нов цветен и различен щрих за представата на олимпийските богове. Любителите на древногръцката митология ще останат очаровани от тази хилядолетна история. А останалите читатели, които все още не са имали възможността да се докоснат до гръцката митология и култура ще имат тази възможност, чрез нимфата Цирцея, превърнала се в легенда. В интерес на истината, не бях кой знае колко запозната с богинята Цирцея, но чрез книгата успях да се докосна до историята ѝ, а след това да потърся повече информация за нея. Оказа се, че не само олимпийските богове имат интересни и запомнящи се. Стилът на писане на Маделин Милър ми хареса изключително много. Чрез малко, но добре подбрани думи може да накара читателя да се почувства част от тази легендарна история; да усети аромата на амброзията; шума от вълните на морето и разбиването им в скалите; красивите песни на птиците; уханията на билките, които приютява в дома си Цирцея- чувството от това е невероятно. Определено книгата си заслужава хубавите отзиви и огромният хайп, който цареше покрай нейното излизане.

210984_b8. „Леговище на сънища“ – „Леговище на сънища“ е едно изключително пиршество от опасни и вълнуващи приключения, в които всеки читател би се потопил с удоволствие. Либа Брей отново е смесила няколко жанра по възможно най- добрият и ефектен начин. В началото на 2017 година, когато започнах да чета „Ясновидците“ бях удивена от тази чудата и впечатляваща история, която се развиваше през една от най- запомнящите се епохи на XX век, а именно 20-те години. Година по- късно затворих последната страница на втората част на „Ясновидците“ и с ръка на сърцето мога да кажа, че историята е още по- хубава и изпълнена с напрежение и адреналин от нейната предшественица. Със своя неподражаем стил на писане авторката отново е изградила една мащабна история пропита с елементи на мистерия, хорър, приключенски дух и разбира се любов. Едно от хубавите качества на книгата е, че историята е разказана от няколко гледни точки, като буквално всяка една глава си е един мини свят. Харесва ми колко детайлно Брей е описала живота в Ню Йорк по времето на сухия режим и мрачната атмосфера, която се стелеше над него. „Леговище на сънища“ е едно достойно и много силно продължение на „Ясновидците“. Още по- мистериозна, вълнуваща, плашеща и мрачна тази книга, ще плени всеки читател с приключенски дух. Либа Брей с всяка изминала книга надгражда тази опияняващо красиво написана история, а героите са още по- колоритни и многопластови. Несъмно трябва да се потопите в света на „Леговище на сънища“, защото интересното тепърва започва и ще бъде по- епично от всякога.

1769. „Девети ноември“ – Безспорно Колийн Хувър се превърна в най- любимата ми авторка от романтичния жанр. С всяка следваща книга тя успява някак си да ме накара, да обичам нея и нейните герои, все повече и повече. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. „Девети ноември“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. В тази книга Колийн Хувър е заложила на малко по- нестандартен сюжет, но е запазила отличителния си почерк. Освен това в романа е засегнала и много сериозни и актуални теми, като например белезите, които хората носят. Външните белези, които сме принудени да носим докато сме живи и вътрешните белези, които са се загнездили дълбоко в нас. Авторката ни показва, че външните белези не са срамни или толкова страшни, а напротив – те са знак, че сме спечелили битката, срещу която сме се изправили. Трябва да се страхуваме от вътрешните белези, защото те са много по- страшни и болезнени, и по- трудни са възприемане. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице.

Poeta_316x10. „Жената на поета“ – „Жената на поета“ разказва за една от най- великите любовни истории на всички времена. Със сигурност всички сме чели поне една разтърсваща любовна история завършила с трагичен край, която ни е докоснала. В тази книга се разказва за точно една такава история, но с една съществена разлика – историята е реална. Винаги са ми били интересни книгите, които са вдъхновени от исторически личности или от важни събития от миналото. В тях може да открием вече познатите ни факти, както и да видим съвсем нов и интересен почерк, които им придават авторите. В „Жената на поета“ проследяваме живота на един от най- обичаните руски поети Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия. Пушкин загива при трагични обстоятелства и ненавременната му смърт слага край на забележителната му писателска кариера. Голяма част от почитателите му обвиняват за смъртта му Наталия. Чрез тази история читателите имаме възможността от първо лице да опознаем самата Наталия и живота ѝ с най- почитаният руски поет. За написването на книгата авторката се е позовавала на десетки исторически източници, за да може максимално да предаде достоверност както на самата история, така ѝ на образите на Наталия и Пушкин. Най- великият руски поет Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия Гончарова ще ви разкажат за своята емоционална, вдъхновяваща и изпепеляваща любов, която си заслужава да бъде прочетена и запомнена. Историята неумолимо следва развоя на събитията довели до трагичната смърт на Пушкин, но въпреки това на преден план винаги е огромната любов, която са изпитвали един към друг.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1. „Девети ноември“ – Колийн Хувър

2. „На изток от рая“ – Джон Стайнбек

3. „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“

4. „Отмъщение“ – Лекси Блейк

5. „Отворени рани“ – Джилиан Флин

През изминалата година прочетох 50 книги, които реших да ги събера в тази публикация. Ще покажа книгите в хронологичнен ред.

Януари

collagemaker_20190105_230824647

Февруари

 

collagemaker_20190105_232117385

Март

collagemaker_20190105_231755804

Април

collagemaker_20190105_232630243

Май

collagemaker_20190105_233045029

Юни

collagemaker_20190105_233619976

Юли

collagemaker_20190105_234010220

Август

collagemaker_20190105_234407407

Септември

collagemaker_20190105_234658530

Октомври

collagemaker_20190105_235026157

Ноември

collagemaker_20190105_235405360

Декември

collagemaker_20190105_235702958

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно ! ❤

„Цирцея“ – Маделин Милър

(издателство „Егмонт“, брой страници 352, цена 19,90лв)

circe11538482262.1837

От дете обожавам древноогръцката митология, а книгата, която успя толкова много да ме запали по нея беше „Старогръцки митове и легенди“ от Николай А. Кун. Бях на около 7-8 години, когато за пръв път я прочетох и все още си спомням колко бях развълнувана, че съм открила един изцяло за мен нов свят, който нямах търпение да разуча по- подробно. До тогава не бях срещала толкова голямо разнообразие от истории, богове, легенди и митични създания. И в този ред на мисли, когато разбрах, че издателство „Егмонт“ ще издават „Цирцея“ с нетърпение очаквах книгата да попадне в ръцете ми. В интерес на истината, не бях кой знае колко запозната с богинята Цирцея, но чрез книгата успях да се докосна до историята ѝ, а след това да потърся повече информация за нея. Оказа се, че не само олимпийските богове имат интересни и запомнящи се. Стилът на писане на Маделин Милър ми хареса изключително много. Чрез малко, но добре подбрани думи може да накара читателя да се почувства част от тази легендарна история; да усети аромата на амброзията; шума от вълните на морето и разбиването им в скалите; красивите песни на птиците; уханията на билките, които приютява в дома си Цирцея- чувството от това е невероятно.

„Баба ме погледна и въздъхна. Сигурно беше чувала хиляди такива молби. Това е нещо, присъщо както на боговете, така и на смъртните. Когато сме млади, ние вярваме, че изпитваме чувства, каквито никой досега не е изпитвал.“

51eaZ1mO9ML._SX321_BO1,204,203,200_Авторката поставя в центъра на събитията древногръцката богиня Цирцея, а образа, с който е решила да я представи на читателите е изтъкан от противоречия. Проследяваме историята от самото ѝ раждане, когато все още не е съществувала дума за това, което е тя самата, до събитията, които я поставят до едни от най- известните митологични божества. Цирцея дъщеря на великият бог Хелиос- богът на слънцето и океанидата Персеида. Цирцея не прилича на великите си родители, няма изпепеляващия поглед на баща си, нито красотата и грацията на майка си. Цирцея е различна, а с това и нежелана сред боговете. Никой не я разбира и въпреки божественият рай, в който живее се чувства адски самотна. Година след година Цирцея е пренебрегвана, отхвърляна, унижавана, тормозена заради гласът ѝ на смъртна ( нещо нетипично за безсмъртните). След като открива, че е способна да прави магии- с лекота превръща красивата нимфа Сцила в шестглаво чудовище. Заради тази постъпка, а ѝ тайният страх, който започват да изпитват някои богове от нея, Цирцея бива изпратена на безлюден остров от баща си Хелиос, по заръка на Зевс. Изгнание в „златна клетка“, но все пак клетката си остава клетка.

„Знаех, че нямам бъдеще с него, но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината. Ето такова съзвездие беше Дедал за мен.“

401328

Попаднала веднъж на остров Еея, Цирцея започва да живее нов и спокоен живот. Вече няма от кого да се крие, няма ги подигравките и униженията и най- накрая може да бъде самата себе си- такава, каквато е създадена от боговете. Цирцея бързо приема Еея за свой дом и се чувства изключително комфортно на това райско място, което е само за нея. Сприятелява се с животните и започва да селектира и експереминтира с най- различни билки, чрез които да усъвършенства магическите си способности. Не след дълго започва да я посещава несравнимият и харизматичен бог Хермес, който ѝ носи клюки от света на олимпийските богове. С течение на времето плашливото и невзрачно момиче започва да изчезва, а нейното място заема зрялата и уверена в себе си магьосница Цирцея. Животът ѝ на острова преминава разнообразно- има посещения, които ще се превърнат в легенди; все повече усвоява уменията си на магьосница, а Хермес никога не забравя за нея.

„Хермес беше прав. Смъртните напускаха земния свят всеки миг – кой от меч, кой при корабокрушение, кой разкъсан от звяр или жесток човек, някои след тежка болест и в напреднала възраст. Както бе споменал Прометей, такава е човешката съдба. Колкото и да бяха умни, каквито и чудеса да изобретяваха, идваше един миг, след който се превръщаха в пепел и прах. Междувременно всякакви жалки и ненужни богове се наслаждаваха на живота ден подир ден и нощ подир нощ.“

antiq381В хода на историята се срещаме с добре познати на всички ни герои, богове и митични същества от древногръцката митология. На остров Еея я посещава несравнимият Дедал, който има задачата да я отведе при сестра ѝ Пазефая и съпругът ѝ цар Минос, както и страшилището Минотавър. Племенницата ѝ Медея и нейният любим Язон също имат отредено място в историята. А най- голяма част в историята е отредено за един от най- великите и несравними герои в гръцката митология, а именно Одисей. Чрез изключително интересни разкази Одисей споделя на Цирцея за преживяванията си в Троянската война, за подвизите си в различни битки, за добре познати ни персонажи- като красивата Елена, Ахил, Агамемнон и много други. Двамата започват романтична връзка, която временно го „стопира“ от крайната му цел, а именно да се прибере у дома.

„Казват, че жената е крехко създание и може да бъде унищожена само в един миг на грубост – като тънката черупка на яйце или като нежно цвете. Ако изобщо някога бях вярвала в това, то вече не вярвах.“

Хареса ми, че авторката е решила да ни представи Цирцея, като пълнокръвен смъртен персонаж. С лекота наблюдавахме нейното израстване, емоции и знанията, които надграждане с всеки изминал ден на Еея. Въпреки могъществото си тя никога, не си позволи да бъде, като олимпийските си роднини- алчна, егоистична, високомерна и лекомислена. Никога не се сломи пред трудностите, които срещаше, а винаги някак успяваше да вземе поука и урок от случващите се събития. Образът и на жена и любяща майка, чиято майчина любов надминава ще границите и на невъзможното. В името на това да опази сина си жив, Цирцея с готовност се изправя пред олимпийските богове, слиза до дълбините на океана, за да победи ужасяващо хилядолетно чудовище. Цирцея извървя дълъг, но героичен път.

„Цирцея“ е приковаваща, динамична и многопластова история, която предава един нов цветен и различен щрих за представата на олимпийските богове. Любителите на древногръцката митология ще останат очаровани от тази хилядолетна история. А останалите читатели, които все още не са имали възможността да се докоснат до гръцката митология и култура ще имат тази възможност, чрез нимфата Цирцея, превърнала се в легенда. Определено книгата си заслужава хубавите отзиви и огромният хайп, който цареше покрай нейното излизане.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20181023_153259_820

 

„Най-доброто в теб“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 252, цена 12,90лв)

210

Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

„Най-доброто в теб“ е опустощаващо емоционална история, която след себе си ще остави много „храна“ за размисъл. Неведнъж съм казвала, че обожавам книгите на Колийн Хувър и с нетърпение очаквам всяка следваща. В тази книга Хувър е изляла душата си и повярвайте ми, това си личи във всяка една дума. Наистина не знам как да започна ревюто си, защото думите ми няма да успеят да предадат всичката емоционалност, която носи историята. Авторката е засегнала толкова тежък и съвременен проблем, който за съжаление е част от живота на милиони хора по света. Трудно е да се говори за това, но авторката е успяла да пресъздаде темата по най- истинският и достоверен начин, който наистина да ни „отвори“ очите за нещата от живота. Страшно много ми харесва стила ѝ на писане- до болка емоционален, драматичен и в точните моменти нежен.

„Понякога, когато хората се променят, това невинаги се забелязва с брака, защото двойките се променят заедно, в една и съща посока. Ала понякога се променят в различни посоки.“

come-1

Както при голяма част от книгите на Хувър и действието в „Най-доброто в теб“ се развива преди и сега, което прави историите ѝ доста отличаващи и запомнящи се в множествената тълпа от любовни романи. В частта „преди“ проследяваме запознанството на двамата ни главни герои, което започва леко комично и като че ли на шега. Ставаме свидетели на тяхната зараждаща се любов, която за съжаление впоследствие ще претърпи огромни спадове. Главите минало и настояще се редуват една след друга и чрез този похват проследяваме една истински силна връзка между двама души родени един за друг. В повечето книги сме свикнали да четем за щастливия happy end, а някога питали ли сте се какво се случва с героите, след така клишираната фраза „И заживели щастливо“? Не. Е, Колийн Хувър ще ни представи един вариант- вариант изкаран от реалността. Какво се случва в една връзка, започнала с толкова много любов? Дали Куин и Греъм ще имат смелостта да се изправят пред най- големият си страх и дали ще успеят да поправят грешките последвали от него? Дали една дървена кутия ще ги сплоти отново и ще възвърне отиващата си любов или ще ги раздели завинаги? Това са само част от въпросите, които ще си задавате, докато четете тази толкова откровена и емоционална история.

„Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш.“

Куин е от онези героини, които оставят трайна следа в съзнанието на читателя. През по голямата част от историята виждаме Куин сломена, тъжна и самосъжаляваща се, а болката, която носи вътре в себе си я смазва с всеки изминал ден. Затворена в себе си Куин отказва да живее в ужасяващата я реалност и далеч от човека, който би дал всичко, за да види отново усмивката ѝ- нейният съпруг. Няма да отрека, че понякога ме дразнеше нейната безхарактерност в някои отношения, но разбира се, затова си има причина. Въпреки моментите си на слабост, Куин нито в един момент не се отказваше от любовта си към Греъм. И именно това чувство я спасяваше в моментите, когато бе готова да се откаже от всичко.

39786136_2648925525331655_1151037998238793728_n

„- Липсваш ми, Куин. Толкова много. Тук си, ала не си. Не знам къде отиде, нито кога си тръгна и нямам представа как да си те върна обратно. Толкова съм сам. Живеем заедно. Храним се заедно. Спим заедно. Ала през целия си живот не съм бил толкова сам.“

Греъм бе един от най- достойните за уважение мъже, които съм срещала в книгите. Макар отношенията между него и Куин да бяха охладнели, нито за миг не се замисли за възможността да изостави съпругата си и да започне живота си на чисто. Много пъти виждахме в очите му любовта, която изпитваше към Куин, дори самата тя да нямаше смелостта да срещне погледа му. Зад твърдата и силна обвивка, която си беше създал, вътре в себе си Греъм също таеше своите си страхове. Сърцето ми се късаше, когато виждах с колко много усилия се опитваше да си върне онази жизнерадостна Куин кипяща от живот и любов. А вместо това виждаше една срината Куин без желание за живот. Единственото, което ме подразни в Греъм беше една постъпка, която прояви в момент на слабост и от това нарани Куин страшно много.

„Бракът ни не беше съвършен. Никой брак не е съвършен. Имаше моменти, в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти, в които аз се отказах от нас. Тайната на дълголетния ни брак е, че никога  не се отказахме в един и същи момент.“

Силно вярвам, че този роман би вдъхнал кураж на двойките, които се намират в подобно положение. Чрез историята на Куин и Греъм да осъзнаят, че не са сами в тази битка и че всички може да намерим смисъл в абсолютно всичко, стига до нас има човек, с когото бихме споделили, както трънливите пътища, така ѝ безоблачните дни. Дори в този момент да си мислите, че животът ви няма смисъл, всъщност може би, той едва сега започва и хубавото тепърва предстои. Определено прочетете историята между тези двама души и ще се обедите в думите ми.

„Най-доброто в теб“ е затрогващата и наситена с емоции история за нелеката съдба на едно семейство. Радвам се, че имах възможността да бъда част от тази до болка  съкровена история, чрез която успях да надникна в душите на двама млади хора, които преживяха много трудни моменти, но въпреки това успяха да съединят пропастта помежду си и да продължат пътя си напред. Една история, която ни показва, че каквото и да ни поднесе живота, винаги трябва да бъдем смели, да вярваме в себе си и да знаем, че чудеса винаги се случват. Вдъхновяваща история за безграничната сила на любовта, която само Колийн Хувър може да разкаже по такъв разтърсващ начин.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20181228_103040_558

„Творческо писане за мечтатели“ – Росела Калабро

(издателство „Ера“, брой страници 264, цена 16лв)

Tvorchesko pisane za mechtateli-1538729832

„Творческо писане за мечтатели“ е симпатична и вдъхновяваща история за онези най- съкровени мечти, които винаги сме искали да сбъднем, но по една или друга причина сме заровили дълбоко в себе си. Ако очаквате, че книгата е вид наръчник по творческо писане, то сте на път да сгрешите. За мен книгата е вид наръчник „как да сбъднем мечтите си“ и то доста успешно и нагледно представен. Не знам , дали ще се влюбите в историята, героите или стила на писане на авторката, но съм уверена на 100%, че ще се влюбите в уютната и стилна кафе- книжарница, която е основното място, в което се развива нашата история. Един от плюсовете на историята за мен беше стила на писане на Росела Калабро- изчистен, ненатрапчив и изпълнен с умерена доза сарказъм, който неведнъж ще ви докара усмивки. Освен това ще се насладите и на куп вдъхновяващи и смислени цитати, които със сигурност ще искате да си подчертаете ( но само с молив 😉 ). Авторката се е постарала да включи в книгата си истински и пълнокръвни персонажи, които бихте припознали в приятели, близки или дори в самия себе си. Като всеки автор и Росела Калабро не е пропуснала да добави частичка от себе си в персонажите- любовта към книгите, печенето на сладкиши и боядисването са само малка част от нейната личност, които ще срещнете в героите. Ако си търсите книга, която да ви зареди с положителна енергия и вдъхновение, но без да звучи твърде сладникаво и комерсиално, то това синьо съкровище е точно за вас.

„Животът на човека е дневник, в който той би искал да напише един разказ, а написва съвсем друг.“

A179owBfRULГлавната ни героиня Петра- зряла и здраво стъпила на земята жена, собственичка на уютна кафе-книжарница, която по кармични стечения на обстоятелствата се превръща в централно място, в което ще се провеждат уроците по творческо писане, водени от чаровния синеок Дилън Алтиери. Учениците в групата са само четирима, но всеки един от тях подхожда към уроците с отговорност, внимание и много отдаденост. Уроците по творческо писане се оказват изключително цветен и забавен момент от иначе скучното, сиво, а понякога и самотно ежедневие на героите ни. Бланш е очарователно и скромно младо момиче, което въпреки недоволството от страна на родителите си е решила да изкарва прехраната си, като боядисва домовете на хората. А цветовете, с които решава да боядисва ѝ биват нашепвани от самите стени. Линда отдавна напуснала родния си Еквадор, работи като домашна помощница и детегледачка, а в свободното си време шие кукли от стари дрехи, които се надява един ден да превърне в успешен бизнес. Петра зряла жена, отказала се завинаги от мъжете (поне така си мисли) ме забавляваше изключително много с изключителния си сърказъм за нещата от живота и самоиронията, която прояваше към себе си. Армандо е възрастен мъж, който от дълги години живее сам. По професия е лекар, но най- голямата му мечта, за която цял живот е копнял е да танцува. Заедно с ексцентричния и изключително харизматичен (да не забравим и синеок) учител Дилън ще се впуснат във вълшебния свят на книгите, ще научат, че книгите могат да говорят, ще се изправят пред най- големите си мечти и страхове, за да усетят вкуса на малките победи, които неизменно са част от „чудото“ наречено живот.

„Ала с годините научих, че да съдиш другите, е глагол, който не изразява добро действие. Не знаем какво носи всеки в сърцето си, не познаваме достатъчно хората, затова винаги трябва да оставяме отворен прозорец към тях, за да влиза чист въздух, нови мисли, допълнителна информация. Вместо това често държим този прозорец затворен, даже заключен, и застоялият въздух трови и нашите мисли.“

tumblr_static_tumblr_static__640

Както вече споменах историята изобилства от вдъхновяващи цитати, споменават се куп любими автори и книги, а отличаващите се един от друг персонажи, определено спомагат за още по- колоритната и необикновена история. Харесаха ми метафорите, които авторката умело е втъкала в сюжета, а чувството ѝ за хумор, което си личи най-вече в героинята ѝ Петра и богатото ѝ въображение успешно ме накараха да се забавлявам, и да се чувствам комфортно, докато четях книгата. Допадна ми идеята, че вещите също имат живот и ако се вслушаме в тях, може да открием много истини, които да ни насочат в правилната посока, в постигането на мечтите ни. Тази идея ни е представена от учителя Дилън, който караше четиримата ученици да мислят креативно и да излизат извън рамките на познатото ни (доста трудна задача за Петра). Дилън им показа, че да имат богато въображение далеч не е страшно, страшно е да нямаш мечти, които да преследваш.

„Мечтите могат да бъдат амбициозни и скромни, големи и малки; мечти, за чието сбъдване стига едно щракване с пръсти; и други, за които е нужно съдействието на поне две паралелни вселени, седем крилати дракона, армия от феи и значително количество тежка дрога.“

„Творческо писане за мечтатели“ е изключително очарователна и вдъхновяваща история, която чрез множество положителни примери ще ви покаже, че чрез малко повече постоянство мечтите се сбъдват, а защо не ѝ да ви насърчи да сбъднете и вашата съкровена мечта. История за петима души с различни житейски истории, които чрез любовта си към книгите се сприятеляват, докато се стремят към своя щастлив край.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!

IMG_20181115_095602_656

 

Блог- интервю с К. А. Тъкър за романа ѝ „Забравена истина” и предизвикателствата да си писател

45721853_2487911051235889_1058168998434177024_n

К. А. Тъкър е сравнително нов автор сред българските читатели, но благодарение на издателство „Ибис“, които издадоха „Забравена истина“, авторката с лекота успя да спечели вниманието и симпатиите на читателите. В началото на месеца излезе „Погребани тайни“, която определено дава заявка за един добър романтичен трилър. Издателство „Ибис“ решиха да изненадат почитателите на авторката с едно готино интервю, в което участват няколко български блогъри. Имах честта да бъда една от поканените блогърки, за което сърдечно благодаря на издателството. Интервюто също може да прочетете в блога на „Ибис“ ТУК .

Въпросите зададоха:
Христина (Hrisilandia) – http://hrisilandia.com/
Теодора (The Bilingual Reader) – https://thebilingualreader1.blogspot.com/
Силвия (My Book are my world) – https://mybooksaremyworldblog.wordpress.com/

Христина, Hrisilandia: В “Забравена истина“ разказвате историята, като редувате минало и настояще. Коя история ви хрумна първо и как протече самото писане – с коя започнахте?
К. А. Тъкър: Сънувах една нощ момиче, което беше пребито и в кръв, вървящо по изоставен път, покрит със сняг. Яркият контраст между искрящата от белота околност и пурпурните капки кръв, които се събират в малки локвички и замръзват, е това, което се е запечатало най-силно. Това е мястото, където историята започва за мен и аз я развих назад, отговаряйки на въпросите как се е озовала там и кой я намира. Имаше доста напред и назад между миналото и настоящето. Работех по двете сюжетни линии едновременно.

Христина, Hrisilandia: Имате книги, които са в романтичния жанр, но и такива, които са по-скоро трилър и съспенс. Кои предпочитате да пишете?
К. А. Тъкър: Винаги трябва да включа любовна история, независимо от сюжета, който пиша. Без нея разказът сякаш изглежда не както трябва или непълен. Но дори и моите романтични романи съдържат силни второстепенни сюжетни линии, включващи семейна динамика или други лични предизвикателства, а аз се опитвам да вмъкна напрегнат съспенс винаги, когато мога. Писането на истории, които включват престъпление или престъпници е вълнуващо за мен, но имам нужда от почивка след създаването на такива. Затова не мога да избера. Наслаждавам се да пиша и двете, в зависимост от настроението. Но те винаги ТРЯБВА да имат романтичен елемент.

Христина, Hrisilandia: Как протича един ваш „работен“ ден? Имате ли някакви писателски ритуали за мотивация и вдъхновение?
К. А. Тъкър: Аз съм създание на рутината. Ставам, приготвям децата за училище и тогава сядам да пиша в моя офис, с чаша кафе, отговарям на имейли и други административни неща, и чак тогава пиша. Понякога думите се изливат лесно, но повечето пъти (особено при първата чернова) се налага да ги изтръгвам. Обичам да слушам музика, докато пиша първите си чернови. Това е моята мотивация. Намирам песен, която определя настроението за книгата или сцената и я оставям да се върти многократно.

Христина, Hrisilandia: Вярвате ли в любовта от пръв поглед? Или в сродните души?
К. А. Тъкър: Вярвам в страстта от пръв поглед, с обещание за любов. Този момент, в който се влюбваш в това, което виждаш и чуваш, и се надяваш, че всичко друго, което ще научиш за този човек, кой е той, ще бъде също така завладяващо. Не вярвам в сродните души. Или по-скоро не вярвам, че има само един-единствен човек за теб през целия ти живот.

Христина, Hrisilandia: Какво четете в свободното си време? Кои са любимите ви автори и книги?
К. А. Тъкър: Чета от всичко по малко. ОБОЖАВАМ фентъзито. Любимата ми поредица е „Песен за огън и лед“ от Джордж Р. Р. Мартин. Много харесвам и поредицата „Стъкленият трон“ от Сара Дж. Маас. Чета много любовни романи (изненада!). Някои от моите любими авторки на любовни романи в последно време са Кристина Лорен, Ейми Хармън и Сали Торн, но се наслаждавам на всичко със силни характери, завладяващ стил и добре изграден сюжет.

Христина, Hrisilandia: Ако не бяхте писател, каква щяхте да бъдете?
К. А. Тъкър: Вероятно все още щях да работа в корпоративния свят, където прекарах тринайсет години, преди да направя огромната крачка към писателската професия.

Теодора, The Bilingual Reader: В „Забравена истина“ главната героиня Уотър е жертва на домашно насилие – психическо и физическо. Това очевидно е трудна и деликатна тема за разглеждане. Също така е тема, която задължава авторът да се отнесе подобаващо към всички жертви на домашно насилие. Чувствахте ли в някакъв момент от създаването на романа подобен натиск?
К. А. Тъкър: Не избягвам тежки теми, когато пиша, но се опитвам да ги предам по-подходящ начин и с деликатност. Вярвам силно в идеята, че има нужда да си бил на мястото на някого, за да разбереш напълно през какво преминава. Историите са един от начините за това. По отношение на темата за домашното насилие, най-честият въпрос, задаван от хората, които не са преживели този ужас, е „Защо тя просто не си тръгне?“ В „Забравена истина“ се опитах да пресъздам ситуацията, така че читателят да се замисли и да си каже: „О, ето защо“. Със сигурност историята в романа е доста по-сурова и много от жертвите на домашно насилие страдат при по-обикновени обстоятелства. Прекарах доста време в четене на случаи на домашно насилие и в разговори с хора, които работят в тази сфера. Да бъдеш въвлечен напълно в тази реалност и после да се опиташ да я пресъздадеш във въображаема история може да те отведе на много мрачно място. „Забравена истина“ беше такова мрачно място за мен.

Теодора, The Bilingual Reader: В свои предишни интервюта споделяте, че любимата ви част от писането на нова книга е редакцията. Но преди този славен момент вероятно има доста за проучване. Какво включваше проучването ви за „Забравена истина“? Свързахте ли се с жертви на домашно насилие или специалисти, занимаващи се с травма на мозъка и психология?
К. А. Тъкър: Винаги се опитвам да говоря с експерти, когато правя изследвания по дадена тема за романите си. За „Забравена истина“ се свързах с жена, която управлява подслон за жени, жертви на домашно насилие. Тя ми предостави много информация, базирана на истински случаи. Говорих също така и с лекар (който е и писател, така че изтърпя всички мои хипотетични въпроси).

Теодора, The Bilingual Reader: Страстта към колите буквално се лее от страниците на „Забравена истина“, по начина по който са описани в детайли. Вие любител на коли ли сте?
К. А. Тъкър: Изобщо не съм любител на коли. Моите изисквания са да ме закара от точка А до точка Б, без да се счупи на изоставен път по средата на нощта (което ми се е случвало). Но признавам, че има нещо пленително и секси в бързите, мощни коли.

Теодора, The Bilingual Reader: Аудио книгата на „Забравена истина“ се чете от Джош Гудман и Елизабет Луиз, които са невероятни и според мен гласовете им пасват идеално на героите. Как протича избора на това кой ще чете, и като автор имате ли право да участвате в този процес?
К. А. Тъкър: Всъщност нямам никакво участие в избора на тези, които четат моите аудио книги (издателят ми се занимава с това) и никога дори не съм ги слушала! Никога не съм слушала която и да е от моите аудио книги. Да слушам как някой чете думите, които съм написала, ме кара да се чувствам неудобно. Но от много мои читатели съм получила отзиви, че Джош Гудман и Елизабет Луиз са невероятни и съм благодарна за това.

Силвия, My books are My world: Според вас какъв път изминава Уотър от началото до края на историята? Как се разви нейният образ?
К. А. Тъкър: Уотър е от хората, които са тихи, но силни. Тя се научи да извлича най-доброто от нейната тежка ситуация. Никога не бих я помислила за слаба. Но също така тя не знае какво е да имаш подкрепата на семейството и приятелите си, преди Джеси да се появи в живота ѝ. Тази помощ беше това, от което имаше нужда, за да се освободи. Именно усещането за семейство е това, което напълно разви характера на Уотър.

Силвия, My books are My world: Щастливите развръзки най-добрият завършек ли са за една книга?
К. А. Тъкър: За моите читатели щастливият край е единствения начин да завърша роман. Бих си имала неприятности с тях, ако не им осигуря такъв, дори и ако е „щастливи засега“, а не „заживели щастливо до края на дните си“.

Силвия, My books are My world: Какви са предизвикателствата от това да бъдете писател?
К. А. Тъкър: О, това е обширен въпрос, такъв който би могъл да отнеме дни да отговоря. В допълнение, той би бил уникален за всеки писател. Но аз ще се съсредоточа на онова, с което се сблъсква всеки писател (освен ако няма екип от асистенти, бавачки, домашни помощници и готвачи, а ви гарантирам, че това не е често срещано).
С една дума: Баланс

Да намериш точния баланс между живеенето в измисления свят и реалния, е предизвикателство, което изключително ме тормози. Склонна съм да се потопя в моята история докато пиша. Справям се по-добре, когато имам по-големи времеви отрязъци, за да се фокусирам, без разсейване. Когато пиша и имам краен срок (което се случва през цялото време) тези големи отрязъци от време са ми необходими ежедневно. Но аз имам семейство и истински живот, които често прекъсват това. Да приготвя децата за училище, домашните задължения, часове при лекаря, хокейни мачове – тези неща не изчезват. Имам съпруг, който ме подкрепя, но и той може да помогне донякъде. Разбира се, бих могла да прескоча чистенето на къщата (най-малкото ми дете всъщност се наслаждава на това да чисти с прахосмукачката и аз се възползвам), но има много неща, които не мога да пропусна. Не искам да изпусна живота на моите деца. Имам късмет сега, че мога да пиша на пълен работен ден. Имаше време, когато бях с две малки деца и изискваща работа на пълен работен ден и аз пишех вечерите и уикендите като хоби. Това е положението за много писатели днес и аз ги поздравявам, че се справят.

Да намериш баланса между творческата и бизнес страната е предизвикателство. Дори и с издател, който се грижи за издаването на твоята книга, все още си зает с отговаряне на имейли, даване на потвърждения, редактиране и преработване (и пак редактиране). Социалните мрежи са по-важни от когато и да е било в света на книгоиздаването, тъй като бюджетът за маркетинг намалява, книжарници затварят, а онлайн маркетингът се развива. Мога да седна на компютъра си сутринта и лесно да изгубя цял ден в писане, преди да го осъзная, прекарвайки часове обновявайки моя уебсайт и промотирайки книгите си онлайн. Като писател трябва да намериш баланса, който ти позволява да пишеш. Ако не пишеш, няма какво да промотираш.

Линк към „Забравена истина“: http://ibis.bg/zabravena-istina.html

Линк към „Погребани тайни“: http://ibis.bg/pogrebani-taini.html

Любими цитати от книги: „За мишките и хората“ – Джон Стайнбек

Джон Стайнбек безспорно е един от най- добрите и стойностни писатели на XX век. Всяка една негова творба е пропита с чувство, емоции, размисъл, поука и неведнъж ме е впечатлявало как абсолютно винаги успява да вкара в романите си толкова много теми, които да не изглеждат претрупано. „За мишките и хората“ е  малка повест, която се състои от скромните 116 страници, в които се съдържа толкова много мъдрост за живота, стига да се вникне в думите. В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Затова в днешната публикация съм избрала десетте най-добри и впечатляващи цитата от тази вечна класика.

1. „Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”

2. „— Но при нас е друго! — намеси се Лени. — А защо? Защото… защото аз си имам приятел да се грижи за мене, и ти си имаш приятел да се грижи за тебе — ето защо.

3. „И най-добрите помисли на мишките и хората пораждат често само теглила и горести.

4. “ — Къде отиваме, Джордж? Дребничкият дръпна надолу периферията на шапката си и изгледа сърдито Лени.

— Значи, забрави вече, тъй ли? Пак трябва да ти обяснявам, нали? Съвсем си смахнат, бога ми. — Забравих — каза тихо Лени. — Мъчих се да не забравя, Джордж. Ей богу, мъчих се, но… — Добре де, добре. Ще ти кажа пак. То нали друга работа си нямам. Цял живот ще ти обяснявам разни неща, ти ще ги забравяш, а аз пак ще ти обяснявам.“

5. „Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

6. „Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“

7. „Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата.Но те й отговорили:

„Капанът за мишки е твой проблем, не наш!“

Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението.

И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой.“

8. “ — Къде отиваме, Джордж? Дребничкият дръпна надолу периферията на шапката си и изгледа сърдито Лени.

— Значи, забрави вече, тъй ли? Пак трябва да ти обяснявам, нали? Съвсем си смахнат, бога ми. — Забравих — каза тихо Лени. — Мъчих се да не забравя, Джордж. Ей богу, мъчих се, но… — Добре де, добре. Ще ти кажа пак. То нали друга работа си нямам. Цял живот ще ти обяснявам разни неща, ти ще ги забравяш, а аз пак ще ти обяснявам.“

9. „Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина.“

10. “ Червената жар вече гаснеше. От насрещния баир се обади койот, а от другата страна на реката му отвърна куче. Полъхна нощен ветрец и чинаровите листа зашепнаха.“

 

35923511_1828101700560844_7176500282686177280_n

Септември и октомври в книги и музика

Септември и октомври отлетяха толкова бързо и неусетно, че все още не мога да повярвам, че приближаваме края и на тази година. Есента е в разгара си, а едни от най- хубавите празници съвсем скоро ще настъпят. В пореден пост вече отново ще повторя, но обожавам есента и всичко свързано с нея. В момента уличките са изпъстрени с килими от листа и ми е толкова хубаво да ги гледам. Обожавам топлите (студените със сигурност Не!) дни, когато спокойно мога да се разхождам сред природата и да прочитам няколко страници от настоящата си книга, някъде на спокойствие, а единствената компания да са ми прелитащите врабчета и топлите слънчеви лъчи. След кратко затишие е време отново да се завърна към писането на ревюта, публикации и тагове.

Книжни покупки през септември

Септември за мен беше доста разнообразен от към книжни покупки. Първата книга, която се присъедини към библиотеката ми беше „Морската карта“ на Артуро Перес-Реверте. Това ще ми бъде първа среща с творчеството на автора и нямам търпение да стигна и до тази книга. „Вселената на раменете ми“ от Дженифър Нивън пък бе една страхотна книжна покупка, която си взех само за 5лв. и то чисто нова. Неведнъж съм казвала, че обожавам „Всички наши места“ (другата книга на авторката, която е издадена на български) и ще ми бъде интересно да видя как се е справила в тази книга. „Легендата“ – така дългоочакваното от мен продължение на „Каравал“ беше следващата логична покупка. Книгата много ми хареса и се надявам съвсем скоро да споделя мнението си за нея с вас. „Марсианецът“ от Анди Уеър си я бях набелязала от толкова дълго време и толкова много се радвам, че най- накрая я притежавам. Нея също си я взех на скромната цена от 5лв. „Забравена истина“ е още една от книгите, които нямах търпение да прочета. Една истински докосваща история, която вярвам, че ще се хареса на читателите на любовния жанр. И последната ми книжна придобивка за месеца беше сборника от разкази „Бих умрял за теб и други изгубени истории“ от Скот Фицджералд. Изданието е толкова красиво, че макар да го притежавам повече от месец, не спирам да му се радвам всеки ден. Книгата съм си я оставила за прочит през декември.

IMG_20181102_112925_470

Прочетено през септември

Септември не беше силен от към прочетени книги, но въпреки това и малкото, които успях да прочета ми харесаха супер много. Стартирах месеца със „Сборище на сенки“, която по неизвестни за мен причини отлагах доста време. Книгата е много добро продължение на „Четирите цвята на магията“, а непредсказуемите обрати, които се случиха ме оставиха с отворена уста. Надявам се издателство „Емас“ скоро да ни зарадват с третата част, защото съм сигурна, че ще бъде епична. След нея продължих с „Легендата“, в която нямах търпение да се потопя. Авторката отново ни е представила един омагьосващ свят, в който нищо, ама нищо не е такова каквото изглежда. Научаваме и самоличността на Легендата, която лично за мен не беше голяма изненада, но имайки предвид, че нищо не е такова каквото изглежда, няма да се учудя, ако Легендата се окаже някой друг персонаж. За съжаление третата част ще излезе следващата година. И последната книга, която прочетох през септември бе „Забравена истина“. Хареса ми стила на авторката, интереса към историята се поддържаше през цялото време, нямаше излишни описания, а героите бяха толкова истински и пълнокръвно изградени, че несъмнено ще се привържите към тях.

IMG_20181102_112421_297

Книжни покупки през октомври

Октомври също беше силен от към книжни придобивки и успех да се сдобия с осем (надявам се) хубави книги. „Лолита“ от Владимир Набоков си я бях набелязала от няколко месеца, но все не намирах изданието, което искам, а именно това на издателство „Труд“, което е с твърди корици. Е, вече книгата е при мен и отново на цена от само 5лв. Следващото книжно изкушение е криминалето „Мозайка от убийства“ от Антъни Хоровиц, което се надявам да прочета през този месец. От издателство „Егмонт“ ме зарадваха с две от новите им книги- „Цирцея“ и „Евърлес“, за което много им благодаря. „Ти си нощта“ ме привлече с вълшебната си черна корица. Не знам много за историята, но съвсем скоро предстои да се запозная с нея. Още с вдъхновяващото си и позитивно заглавие „Творческо писане за мечтатели“ нямаше как да не се присъедини към библиотеката ми. „Хартиени сърца“ от Али Новак е дългоочакваното продължение на тийн поредицата „Сърца за разбиване“ на издателство „Ибис“. Последната книга, с която се сдобих всъщност я спечелих от фейсбук групата „Чета и трупам лавици с книги“, а именно „Рецептите от Приятели“. Като фен на сериала тази книга ще ми бъде много полезна, относно любопитната информация, която се съдържа в нея.

IMG_20181102_113532_246

Прочетено през октомври

Прочетените ми книги през изминалия месец бяха само две, но пък толкова много ми харесаха, че ще се постарая да им напиша максимално добри ревюта. „Щиглецът“ от Дона Тарт търпеливо ме изчакваше от месец май. Най- накрая се почувствах готова да се впусна в мащабната история на една картина, която променя толкова много съдби след себе си. За мен това е най- добрата книга, която прочетох през тази година. Дона Тарт е класа в съвременната литература и е толкова хубаво, когато откриеш такъв писател сред необятното море от посредствени писатели. След нея продължих с „Цирцея“ от Маделин Милър. Книгата напълно си заслужава големият хайп, който цари около нея.

IMG_20181102_113159_698

Музикалната ми плейлиста през септември и октомври

В тази публикация ще съчетая най- слушаните парчета за изминалите два месеца.

1.

 

 

 

2.

3.

 

4.

 

 

5.

 

„Къщата на фуриите“ – Маделин Ру

(издателство „Orange Books“, брой страници 416, цена 24,90 лв)

kashtata-na-furiite-9786191710614_1

 

„Къщата на фуриите“ ще ви приветства в една от най- мрачните и загадъчни къщи, на които може да попаднете в книгите – „Ветровала“. А готическата атмосфера, която бе изпъстрена с множество тъмни нюанси ще накара и най- големият смелчага на моменти да настръхва от заобикалящите го чудати същества. Лично аз не бих определила книгата към жанра ужаси, защото всъщност ужаси не присъстват, като изключим един-два малко по зловещи момента. Но за сметка на това имаме възможността да се насладим на много мрачни моменти, а опасностите дебнат зад всеки ъгъл и тихичко причакват някои от героите, за да го сграбчат в безпощадните си лапи. Едно от нещата, които най-много ме впечатлиха в книгата е самото ѝ оформление. Твърдите в наситено синьо корици, илюстрациите, впечатляващият мистериозен снимков материал, определено придаваха плътност на историята и на моменти имаш чувството, че тя оживява пред теб.

houseoffuries-1288x724

Действието в нашата мрачна и готическа история се развива през далечната 1809 година, където се запознаваме със седемнадесет годишната Луиза. Младото момиче в по- голямата част от живота си е израснало в изключително строгия интернат „Питни“. Непокорната Луиза решава, че не желае повече да бъде управлявана и бяга веднъж завинаги от това ужасно за нея място. Започва да изкарва прехраната си чрез джебчийство, в която се оказва доста добра и пъргава. През една мрачна и прохладна вечер съдбата я среща с една мистериозна баба, която и дава златна монета и обещание за подслон и храна в замяна на това да бъде част от персонала в къща на име „Ветровала“. Луиза без много да му мисли се съгласява да бъде икономка в къщата, но дори ѝ не подозира в какви огромни неприятности се забърква. Съвсем скоро Луиза ще види наяве последиците от това да работи във „Ветровала“, която несъмнено крие много мрачни тайни.

A1jzUFfzPxLКакто се досещате „Ветровала“ не е обикновена и безобидна къща. Загадъчният собственик на пансиона господин Морнингсайд, който чрез своето гостоприемство прикрива зловещите деяния, които се случват под покрива на къщата ще се окаже един от най- интересните и впечатляващи персонажи. Всъщност „Ветровала“ не приютява случайни посетители. Най- желаните посетители са убийци, измамници, лъжци, крадци- все хора, които са прегрешили в живота и са извършвали непростими деяния. Те идват, за да получат своето наказание, като разбира се, никой от гостите няма представа за това. Съвсем скоро Луиза осъзнава на какво зловещо място е попаднала и решава да се противопостави срещу жестоките деяния на господин Морнингсайд, в които също е замесен и целият персонал. Но положението, в което се намира се усложнява още повече, след като се сприятелява с младия Лий, който е дошъл в пансиона с чичо си. Луиза бързо се сприятелява с Лий и е твърдо убедена, че момчето не е извършило никакво зло деяние. Вярва, че е невинен и решава да го спаси от застигащото го наказание, което господарят на къщата му е подготвил. Намираща се в безизходица и забъркана в куп неприятности и лъжи, Луиза не може да разчита на никого освен на самата себе си. Но как може да се пребори със злите сили, които вилнеят във „Ветровала“?

HouseOfFuries_ChangelingСвоенравната и непокорна Луиза бързо успя да спечели симпатиите ми. Хареса ми, че никога не се предаваше и се бореше докрай, независимо от положението, в което се намираше. Това, че реши да спаси напълно непознато момче и да се противопостави на опасния господин Морнингсайд, бе наистина смело и достойно от нейна страна, защото много малко от героите имаха морал и чувство на отговорност. Освен с изключителна смелост Луиза се прояви и като „детектив“- разкри зловещо убийство, разкри истинската причина един от гостите да бъде в къщата и не на последно място, Луиза разбра някои шокиращи факти за семейството си и особено за самата себе си, чието развитие ще разберем в следващата книга. Едно от най- интересните неща в историята бяха нестандартните второстепенни персонажи. Ако харесвате чудатите герои от поредицата „Домът на мис Перигрин за чудати деца“, то несъмнено ще се привържите и към тези герои- необикновено пищящо дете, бродещи из коридорите сенки, духове, хора със свръхсили и за капак ще се натъкнете и на самия Дявол- звучи интересно, нали?

„Къщата на фуриите“ ще ви разкаже една чудата и необикновена история, чието действие се развива през XIX век в мрачна Англия. Увлекателен и завладяващ роман, който ще ви накара да се впуснете в едно приключение, изпълнено с непредвидими обрати и колоритни герои, в които няма как да не се влюбите, а готическата атмосфера, която се усеща на всяка страница ще направи читателското ви преживяване още по вълнуващо. Непредвидимите обрати и нотката на напрежение държат читателят постоянно нащрек и за миг не му позволяват да се откъсне от историята. Ако си търсите някое тотално различно четиво, което да ви изкара от зоната ви на комфорт, то ѝ за миг не се колебайте да посетите „Ветровала“.

Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност!

IMG_20180812_185413_002