Блог- интервю с Деница Райкова: Усещането, когато четеш „защото е модерно“, не може да бъде същото, както когато четеш просто защото обичаш да го правиш

По повод 24 май- Ден на българската просвета и култура  и на славянската писменост, реших да ви срещна с един от най- добрите ни преводачи Деница Райкова. В книжните среди е добре позната с безупречните си преводи по книгите на Сюзън Колинс, Филипа Грегъри, Виктория Айвярд, Ришел Мийд, Стефани Майър и много други. Каква е тайната за един перфектен превод и кое е най- голямото предизвикателство, пред което се е изправяла в работата си като преводач, ще научите в следващите редове.

1. От колко време сте преводач? Как решихте да работите в сферата на книгоиздаването?

Направих първия си превод още като студентка в четвърти курс през 1999 г. Втория – две години по-късно, през 2001-а. Последва известно „затишие“, през което не си намирах работа като преводач, но превеждах книги, които не ми бяха възложени, с идеята да ги предложа на издателства, които биха се заинтересували. Така през 2006 г. се свързах с издателствата, с които работя в момента. Още преди да завърша гимназия, бях решила, че искам да се занимавам с превод, и никога не съм имала колебания по този въпрос.

2. Коя беше първата книга, която преведохте?

Първата ми преведена книга беше „Пух и философите“ от Джон Тайърман Уилямс – тя представлява подбрани откъси от „Мечо Пух“ , обяснени чрез различни философски течения.

3.Приблизително колко преведени книги имате до момента?

90 и няколко.

4.Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде успешен и добър преводач?

Любознателност, познания в различни области, добро владеене на съответните езици, от които и на които превежда. И най-важното, макар че го споменавам накрая – смирение и търпение. Никога не бива да смята, че вече е достигнал върха и няма какво повече да научи. Винаги има какво още да научиш, понякога от най-неочаквани източници. Търпение – защото понякога преводаческата работа е тежка и изтощителна. Трябва да имаш търпение да „разчепкваш“ заплетени изречения, да търсиш най-добрия словоред и най-точните думи. За мен е много ценно и умението да „влезеш“ в текста, да се вживееш в това, което превеждаш, за да можеш да усетиш атмосферата на историята.

5.Кое е най- голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли във вашата работа?

Не мога да посоча само едно. Предизвикателство е винаги, когато попаднеш на нещо, което е извън твоята сфера, нещо, което не е „твоето“. А това може да стане както при превод на документална книга, да речем, така и при превод на художествена – ако например има специфични термини от област, която не познаваш добре. Тогава не е извинение, че не си „експерт“ по темата – щом тези неща ги има там, трябва да ги предадеш възможно най-точно и ясно. И да не личи, че си имал някакви съмнения относно тях.

6.Кои са най- често срещаните трудности в професията ви?

Донякъде казах това в отговора на предишния въпрос – когато авторът има по-специфичен изказ или споменава твърде много типични за дадената култура неща, които трябва да успееш да предадеш адекватно.

7.Сблъсквали ли сте се с книги, които по един или друг начин са били трудни за превеждане?

Разбира се – както с художествени, така и с нехудожествени. Но понеже стана дума за предизвикателства – ето това е едно от тях: да „хванеш“ една трудна книга и да се „разбереш“ с нея, да направиш така, че в крайна сметка читателят да не разбере колко ти е било трудно.

8.Колко време ориентировъчно отнема преводът на една книга в зависимост от обема ѝ?

Зависи от книгата – не само от обема, но и от трудността. Горе долу-обаче – между 3 и 4 месеца за книга между 350 и 600 страници. Има и изключения, разбира се – ако книгата е по-лесна, два месеца и половина може да са достатъчни.

9.Коя от книгите, които сте превеждали ви е най- любима?

Много са… Но на първо място са и винаги ще бъдат петте „Подземни хроники“ на Сюзан Колинс и „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ от Бенджамин Алире Саенц.

10.Има ли автори, които бихте искали да бъдат издадени в България?

Имам един много любим автор на военно-исторически романи – Джеф Шаара /Jeff Shaara/. Той има няколко книги за Гражданската война в САЩ /по негов роман е заснет филмът „Богове и генерали“/, както и една изключително добра четирилогия за Втората световна война. Отличителното за стила му е, че във всяка от книгите събитията са разказани през очите на отделни конкретни участници в тях, което прави книгите, макар и романи, да звучат изключително правдоподобно. Едва ли ще се случи, но си мечтая да преведа книгите му на български.

11.В последните няколко години четенето се превърна в „мода“, но благодарение на това все повече млади хора посягат към книгите. Какво е вашето мнение?

Странно ми е да мисля за четенето като за „мода“. И не ми се иска да го възприемам така, защото модата по правило е нещо, което отминава. И ми се струва, че усещането, когато четеш „защото е модерно“, не може да бъде същото, както когато четеш просто защото обичаш да го правиш.

12.Някога подтиквало ли ви е превеждането на книги към писане на ваша собствена?

Всъщност съм писала доста – като дете пишех стихове, и то в продължение на доста години, доста по-късно /когато вече работех като преводач/ написах и няколко кратки пътеписа, имам и три „Котешки повести“, които написах преди десетина години. Нищо от това обаче не е издавано, макар че някои от нещата публикувах преди години в блога си. Сега пиша само отзиви за книги. И от време на време правя планове да си намеря издател за „Котешките повести“.

 

Advertisements

„Клуб „Мръсни книги“ – Лизи Харисън

(издателство „Егмонт“, брой страници 288, цена 14,90 лв)

97895427208741518181894.8259

„Клуб „Мръсни книги“ е първото заглавие от новия импринт на издателство „Егмонт“ „Анишър“. Под новото лого ще излязат книги от най- различни жанрове- криминални романи, дамска проза, научна фантастика и много други. Въпреки провокативното си заглавие книгата се оказа едно много приятно четиво, което всяка дама с вкус към хубавите истории би харесала и оценила. Когато започнах да чета книгата бях с нагласата, че ме очаква една пиперлива и еротична история, но за щастие още със самото си начало книгата опроверга това мое очакване. Едно от нещата, които най- много ми допадна в историята е, че в нея се говори за… книги. И то не за какви да е, а за онези изпълнени с еротика и откровени моменти, които в даден момент са били забранявани или прикривани. Беше ми интересно да прочета, че точно заради тях героините споделяха своите мечти, проблеми, промени и преоткриването на самите себе си. Авторката по много лек, приятен и ненатрапчив начин е пресъздала, както атмосферата на историята, така ѝ взаимоотношенията между героите, като по този начин читателят може да се почувства по- близък до самите тях. Накратко това е една забавна и в същото време сериозна история за личните битки в живота, уроците, които трябва да научим и за приятелството, което може да открием в най- неочакваните хора, благодарение на книгите.

„Истината невинаги е начин да се създаде добро първо впечатление.“

the-dirty-book-club-9781451695977_hrЖивота на главната ни героиня Ем Джей Старк изглежда като сбъдната мечта! Наскоро е повишена в главен редактор на известно и уважавано списание, приятелят ѝ е секси лекар, какво може да иска от живота си в един от най- големите мегаполиси в света Ню Йорк. Но зад „бляскавия“ живот, който води един кошмарен момент от недалечното ѝ минало не ѝ дава покой. След един неочакван обрат в работата си Ем Джей решава да си даде дългосрочна почивка и да се премести при гаджето си, който живее в малко и уютно калифорнийско градче. За съжаление дните там се сливат, като в един и младата жена се чувства самотна и не на място. Докато един ден съвсем случайно не се запознава със своята възрастна мистериозна съседка. Приятелството им просъществува съвсем за кратко, защото ненадейно мистериозната дама заминава за Париж и въобще не мисли да се връща. Но със заминаването си тя остава на Ем Джей мистериозна пиканп за таен литературен клуб, в който се четат единствено еротични романи.

Естествено любопитството на Ем Джей надделява и решава да се срещне с другите три, лично подбрани, членки на клуба. Отначало никоя от тях няма желанието да посещава литературния клуб, но постепенно потапяйки се в необятния и вълнуващ свят на книгите, четирите млади жени откриват шокиращите тайни писма на основателките на клуба, които ще ги накарат да се сближат и да споделят своите тайни, мисли и страхове. Въпреки че всяка от тях е постигнала това, за което е мечтала, постепенно осъзнават, че приятелството е последната частица, от която са се нуждаели, за да бъде живота им щастлив и пълноценен.

„Ами ако всичко върви точно както трябва, а ние сме прекалено заети да се взираме във фантазиите си, за да го приемем?“

34412032В книгата ми хареса, че нямаше пошлост, която да отблъсне читателят. Диалозите и разговорите за книгите бяха интелигентно поднесени. Героините бяха силни и смели жени, които отстояват своето мнение и позиция. Но наред с позитивните неща, които преобладаваха в книгата, имаше някои елементи в нея, които ми се искаше да бъдат малко по- силно застъпени в историята. Първо- в началото на историята имаме малка ретроспекция с основателките на клуба, когато са все още млади и неопитни жени. И четирите бяха толкова очарователни, остроумни и позитивни, че ми се искаше да присъстват повече в книгата. Ако историята се развиваше паралелно в миналото и настоящето мисля, че щеше да се получи страхотно. Второ- искаше ми се да има малко повечко включени книги в историята, но предвид малкия обем на книгата, може да се примиря и с тези, които бяха избрани. Трето- искаше ми разговорите и обсъждането на избраните книги за клуба да бяха малко по- силно застъпени. Исках да разбера по- цялостно мнение за тях от героините. Може би, ако книгата беше с около стотина страници по- дълга щеше да се получи перфектното дамско четиво, но разбира се, това е моето лично мнение.

„Клуб „Мръсни книги“ е разказ за намирането на пътя към себе си и за откриването на най-простичките и значими неща в живота. История, която ще ви стопли сърцето и ще ви накара да се присъедините към някой литературен клуб, в който да говорите за любимите си книги. Една история за любовта към книгите, които понякога могат да бъдат единствения ни път към промяната.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20180414_130516_915

Любими цитати от книги: „Девети ноември“ – Колийн Хувър

Съвсем наскоро прочетох поредната емоционално разтърсваща история на Колийн Хувър, а именно „Девети ноември“. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. „Девети ноември“ ще ви потопи в една до болка емоционална история, която само Колийн Хувър може да разкаже. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице. В книгата открих толкова много красиви, забавни и смислени цитати, че нямаше как да не ги споделя с вас.

1. „Тя ме обича“ в кавички.
Тя ме целуна с удебелен шрифт.
ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.
Тя си отиде с многоточие…

2. „Никога няма да можеш да откриеш себе си, ако си изгубена в някой друг.“

3. „Аз съм прозрачен, като водата.
Нося се безцелно по вълните.
Тя е котвата, потъваща в моето море.“

4. „- Да ни е писано да сме заедно! Чуваш ли се какво говориш? Това не е една от твоите вълшебни приказки, Фалън. Това е реалният живот и в реалния свят трябва да си съдереш задника, за да живееш дълго и щастливо!“

5. „Когато откриеш любовта, ти не само я приемаш. Ти я сграбчваш с две ръце и правиш всичко по силите си, за да не я изгубиш.“

6. „Никога не съм обичал някого, когото ненавиждам толкова силно и никога не съм ненавиждал някого, когото обичам толкова много.“

7. „Ако лъжите бяха написани, можех да ги изтрия. Ала те са изречени, издълбани.“

8. „Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.“

9. „Да, ти имаш белези. Но всеки, който първо вижда белезите, а не теб, не те заслужава. Надявам се, че ще го запомниш и ще вярваш в това. Тялото е просто обвивка на истинските дарове, които са скрити вътре. А ти си пълна с дарове. Безкористност, доброта, състрадание. Единствените ценности, които имат значение. Младостта отминава, красотата увяхва. Но човешкото благородство никога.“

10. „Мисля, че е очаквала да я пусна да си отиде без съпротива, ала тя не е от тези момичета, за които подбираш битките си, отказвайки се от маловажните, за да спестиш сили за по- главната. Тя е момиче, за което се сражаваш до самия край.“

11. „Трябва да помня, че хората показват любовта си по различни начини. И макар моят и неговият начин да са напълно противоположни, това все пак е любов.“

12. „Защото ,когато обичаш някого ,си длъжен да му помогнеш да открие най-добрата част от себе си.“

13. “ Нямаш правото да си тръгваш все още. Не съм приключил във влюбването си в теб.“

14. „Слушай, ако сме на път да се целунем, трябва да е като в книгите.“

15. „Аз се смея, облекчен, че тя.. че тя просто съществува. И че имаме щастието да се родим в един и същи живот, в една и съща част на света, в един и същи щат. И че след всички тези години, за мое изумление, не бих искал да променя нищо от това, което в крайна сметка ни събра заедно.“

16. „… а удобството понякога се превръща в препятствие, когато се опиташ да определиш своята цел в живота. Целите се постигат чрез преодоляване на неудобствата и упорита работа. Те няма да се постигнат, ако се криеш на някое удобно и приятно място.“

17. „Нима тя наистина го мисли? Нима момчета не я свалят? Дали това е заради белезите ѝ, или се дължи на неувереността ѝ заради тях? Не мога да повярвам, че момчетата са толкова повърхностни, за каквито тя ги смята. Ако е така, аз се срамувам заради всички мъже на този свят.“

18. „Хората казват, че не бива да съдим за книгата по обложката, но ако по някакъв начин си прочел съдържанието, без първо да видиш обложката? И ако наистина ти хареса това, което е било вътре в тази книга? Разбира се, когато се каниш да затвориш тази книга и всеки миг ще зърнеш обложката, се надяваш, че ще откриеш нещо привлекателно. Защото кой иска да сложи върху лавицата невероятно интересна книга, ако ще се наложи всеки път да гледа скапана обложка?“

19. „Напушваме на смях при мисълта за Бен, който пише роман за нашата история, но в същото време се надявам, че той наистина ще я напише. Не всеки ден едно момиче може да се похвали, че е главна героиня в романа, основан на действителните ѝ отношения с автора на измислената история.“

20. „Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя.“

 

IMG_20180508_142313_589

Април в книги и музика

Отмина поредният месец от годината и е време да направя месечната си равносметка от към книги и музика. Април от към прочетени книги беше доста ползотворен. Успях да прочета цели шест книги, а това отдавна не се беше случвало. Ако ме следите редовно знаете, че в края на всяка публикация споделям любимите си пет песни за месеца, но този път те ще са десет. За съжаление повода за това изобщо не е добър, но какво да се прави… такъв е животът. Накратко април ми беше много успешен – публикувах няколко ревюта, взех интервю от прекрасната Фиделия Косева, което публикувах преди няколко дни, към музикалната ми плейлиста се присъединиха най- малко петнайсет песни, успях да поснимам ( някой от снимките са вече в инстаграм, а други тепърва ще публикувам). Нямам търпение какво ще ми поднесе май, но едно е сигурно, стягайте се за промоции, защото 24 ще дойде неусетно.

През април се сдобих с четири прекрасни книги и най- хубавото е, че са толкова различни една от друга. Три от тях вече са прочетени, а последната „Косачи“ започнах вчера. Със „Сподавен писък“ започнах месец май. Книгата е просто жестока (в буквален и преносен смисъл). Историята е изпълнена с толкова напрежение и обрати, че определено читателят трябва да бъде нащрек. А развръзката беше толкова неочаквана, че ме остави с отворена уста и невярващ поглед. За сега спирам дотук, защото до няколко дни ще ви поговоря по- обстойно за нея.

IMG_20180504_112057_681

Както споменах в началото на публикацията през април успях да прочета шест книги. Стартирах месеца с дебютната книга на Кара Делевин „Огледалце, огледалце“, която се оказа една доста смислена и актуална тийн история. Като за дебютен роман мисля, че книгата е на ниво. Повече за нея може да прочетете в ревюто ѝ Тук.

След нея реших да сменя жанра (обичам да лавира между различните жанрове) и се насочих към любимата ми Колийн Хувър и новата ѝ книга „Девети ноември“, която е новият ми любим любовен роман. Авторката ни е представила една до болка емоционална история, която е представена по един доста нетипичен и оригинален начин. А героите- няма как да не се влюбите в тях. Ревю на книгата Тук. След нея реших да прочета някоя лека и приятна история, а набелязаната книга бе „Забранете тази книга“. История е толкова сладка и очарователна, че няма човек, който обича книгите да не се влюби в историята. Книгата се чете за един- два часа, но приятното чувство от нея ще ви държи с дни. Повече за книгата Тук.Четвъртата прочетена книга „Никога повече ерген“ се оказа една от най- щурите и шантави истории, които съм чела. Написана с невероятно чувство на хумор, книгата се оказа една добра релаксация. Ревюто ѝ може да прочетете Тук . Петата книга с интересното и провокативно заглавие Клуб „Мръсни книги“ се оказа една приятна книга, с която човек просто да разпусне. Като цяло историята беше лека и интересна, но ми липсваха някой неща, за които ще ви споделя в предстоящото ѝ ревю. И последната книга, с която завърших април бе „Лятото на невъзможните неща“ на Роуан Колман. Харесвам истории в две времеви линии и знаех, че с книгата ще си допаднем. Написана по много  интересен начин в книгата ще откриете няколко приковаващи вниманието на читателя елемента- любов, дълго пазена  драматична семейна тайна, едно дълго прикривано престъпление и пътуване във времето, което ще се окаже съдбоносно за главната героиня.

IMG_20180504_112537_583

МУЗИКА:

1. От първо слушане се влюбих в песента и изпълнението на Sia. Тази жена има невероятно добър глас.

2. Добро завръщане на Ариана Гранде.

3. Приятна, свежа и мелодична песен, с която обичам да започвам деня.

4. Рядко попадам на френски песни и нямаше как да не включа тази приятна песен.

 

5. Докосващи песен с емоционално изпълнение.

На 20 април ни напусна Avicii и то само на 28 години. Следя музиката на Avicii още от тийнеджърските си години и все още не мога да повярвам това, което се случи. Джеймс Дийн, когото безкрайно много обичам е казал следното: „Безсмъртието е единственото величие. Ако човек успее да прехвърли мост над пропастта между живота и смъртта, ако наистина остане жив след смъртта си, тогава може би е бил велик“. Avicii твоята музика ще те поддържа вечно жив в сърцата на милиони хора по света. Благодаря ти за хубавата музика! 🙏❤🎶

„Никога повече ерген“ – Дейв Бари

(издателство „Бард“, брой страници 368, цена 17.99лв)

2287_pic_1
Докато четях Дейв Бари, се разсмях толкова здраво, че паднах от стола. За щастие, имаше килим, така че не пострадах много.
Стивън Кинг

„Никога повече ерген“ е една от най- забавните, щури и откачени книги, които съм чела. Буквално от първите страници читателят бива въвлечен в комичните и понякога толкова абсурдните ситуации, в които се забъркват момчетата. Дейв Бари с толкова лекота и въображение е разказал цялата история, че на моменти се чудех дали пък самият той не е преживял нещо подобно. Стила на писане на автора е изключително лек, приятен и изпълнен с много чувство на хумор. В историята Бари не е наблегнал на описанията, а повече на самото действие и забавните диалози. Комичните ситуации следваха една след друга, че ѝ за миг няма да ви хрумне да оставите книгата. Като цяло книгата ми допадна и бих се радвала, отново да попадна на такава симпатична и шантава история. Още с резюмето си историята ми напомняше на една от най- любимите ми филмови поредици „Поредният ергенски запой“, така че ако харесвате подобен тип истории, мисля че ще ви хареса, а ѝ понякога всеки от нас се нуждае от една лека и забавна книга, с която да разпусне.

Главният ни герой Сет Уайнстийн е на път да се ожени за голямата си любов Тина. Тина е от богато семейство, има хубава работа, красива е и отговорна – всичко, което Сам не е. И затова самия той все още недоумява, защо е решила да се омъжи за него. Бляскавата и пищна сватба, на която ще присъстват доста високопоставени личности ще се проведе във Флорида. Сет не желае ергенско парти, но още на летището неговата Ергенска тайфа му скроява една доста пикантна изненада, която ще сложи началото на едно приключение, което ще се помни дълго… много дълго.

15815342След злополучната шега на летището Ергенската тайфа най- накрая пристига в слънчев Маями. Всички си мислят, че ще прекарат няколко страхотни дни на това райско място, но си нямат ѝ на представа какво ги очаква. След като така ѝ не успяват да открият хотела, в който трябва да се настанят, нашите момчета решават за малко да се отбият в един от известните барове в Маями и да пийнат по питие. Но нещата излизат извън контрол и неусетно всички се напиват, Сет заспива под масата, а момчета излизат да го търсят. С помощта на новите си познати – мъж със змия около врата и една оскъдно облечена млада дама, Сет най-накрая пристига в хотела. Той си мисли, че вече всичко е приключило и спокойно ще може да се отдаде на подготовката за сватбата (колко е наивен!). На бляскавата и пищна сватба ще присъстват доста високопоставени личности. Но внезапно с ужас осъзнава, че куфарът му е изчезнал, а в него е сватбеният пръстен на Тина. А, повярвайте пръстенът е безбожно скъп. Но най- лошото не е това. В хотелската му стая го очаква изненадата, която са му подготвили Ергенската тайфа- доста едра цветнокожа стриптизьорка, която след доста дълго чакане си иска хонорара с лихвите (впоследствие ще се окаже много мила дама). И от този момент започват приключенията на Сет из Маями, в компанията на оскъдно облечената дама Синди. По стечение на обстоятелствата Сет спасява от отдавяне млада хаитянка и двете ѝ деца. Естествено като всеки съвестен човек решава, че трябва да се погрижи за тях, но това само ще му донесе още неприятности. В безспирното издирване на изчезналия куфар към Сет и Синди ще се присъедини един много мил и влюбен орангутан, който ще влоши още повече ситуацията. Следват няколко грабежа и побои, преследване от полицаи, преследване от охранителите на бащата на Тина, който въобще не харесва клетия Сет и се стигне до превземането на пиратски кораб (да, точно така). Все пак сватба има, но дали е на Сет…?

„Никога повече ерген“ е приятна, щура и забавна история, с която да разпуснете. Ще се впуснете в едно шеметно приключение, което ще ви покаже, че ергенските партита невинаги са добра идея. Книгата ще ви гарантира няколко часа много смях, а откачените ситуации, в които се забърква Ергенската тайфа са достойни за една безпогрешна филмова комедия.

*Благодаря на издателство „Бард“ за предоставената възможност!

IMG_20180326_115146_852

Блог – интервю с Фиделия Косева: Чудесата са възможни и българските художници на корици могат да бъдат на световно ниво

Фиделия Косева е един от най- талантливите дизайнери на корици. Нейно дело са кориците на едни от най- емблематичните и обичани книги през последните няколко години, сред които „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“, „Белжар“, „И дъхът стана въздух“, „Непокорните диви“, „Творци на съвпадения“, „Толкова близо до хоризонта“ и десетки други прекрасни корици. Сред последните ѝ нови попълнете са новите издания на „Алиби“, „Азбучни убийства“ и „Десет малки негърчета“ от Агата Кристи, които са с ефектен изчистен дизайн. Фиделия ми сподели, че през свободното си време обича да чете книги, които вече си имат корици :). Освен това обича да се разнообразява с компютърни игри. Обича да пътува, да слуша рок музика, да гледа филми и сериали (Netflix!). А в момента естествено следи Westworld и новия сезон на The Handmaids Tale. Каква е тайната на перфектната корица? В кой жанр книгите са най- трудни за илюстриране? Какво вдъхновява очарователната дизайнерка и какви книги обича да чете ще научете в следващите редове.

1. Как решихте да станете дизайнер?

 Исках да правя нещо, свързано с книги. Не толкова любовта към рисуването, колкото любовта към четенето, определи с какво ще реша да се занимавам. Бях от онези деца тип „книжен плъх“, които само гледат да се пъхнат в някой ъгъл с книжка. Един ден, мисля че може би бях 9-ти или 10-ти клас, сестра ми ме попита какво бих работила, ако нямах никакви ограничения и аз с присъщата категоричност на тинейджърските години заявих, че искам да правя корици на книги. Не рисуване, не дизайн, не писане – корици на книги 🙂 Проучих коя професия се занимава с това, започнах да ходя на уроци по рисуване, кандидатствах „Графичен дизайн“, приеха ме и едно по едно нещата се случиха като в приказките.

2. Какъв е процеса по създаването на една корица? Кое ви вдъхновява при създаването ѝ?

Процесът при мен започва с четенето. Струва ми се много важно и основно, за да се вникне в книгата. Независимо колко корици на чужди издания разгледаш или резюмета прочетеш, никога не знаеш къде в текста ще се намери някой детайл, който да те вдъхнови. С четене се улавя духа на книгата. После, в идеалния случай, в който срокът не ме притиска, си оставям няколко дни книгата да „отлежи“ в главата ми – драскам си идеи, мисля си за историята, правя списък с варианти какво да се включи в корицата. Накрая сядам и правя проектите, винаги повече от един. Не знам дали е присъщата ми разпиляност или се дължи на факта, че на една книга може да се погледне от много различни ъгли, но не съм способна да направя само един вариант. По-скоро ги „бълвам” и после с редакторите на книгата избираме един, донагласям и финализирам корицата.

3. Четете ли книгите върху, които ще работите или се доверявате на резюме/ атонация?

Тук май вече ти отговорих, въпреки че трябва да призная, че се е случвало, когато срокът е много кратък или книгата е нехудожествена литература, да „прелистя“ файла и да чета предимно ревюта и анотации.

4. Коя беше първата корица, по която работихте?

 Посланическото градче, на Чайна Миевил,издателство Ентусиаст, 2015 г., която и досега ми е една от любимите ми мои корици.

5. В кой жанр книгите са найтрудни за илюстриране?

 В любимия ми – фентъзи жанра. Според мен защото книгата толкова ми харесва, че някак се притеснявам дали ще успея да предам всичко, което искам. Сякаш, когато харесваш толкова историята, страхът от провал ти пречи. Надвиваш го, даваш всичко от себе си и се надяваш, че е достатъчно.

6. Коя е найлюбимата ви корица от вашите?

 Нямам само една, доста е трудно да се избере. Бих казала, че любимата ми корица винаги е тази, по която в момента работя, защото тя е запалила въображението ми и чака да я взема от пространството на идеите и да я превърна в реалност. Въпреки това, ще изброя някои, които харесвам, за да не остане този въпрос съвсем без отговор :). Харесвам Белжар на Мег Уолицър, харесвам поредицата Красноглед, която правим с „Изток-запад“, харесвам как се получиха новите издания на Агата Кристи, едно от любимите ми корици е и тази на Сънища на Роуз Инсера, обичам и Толкова близо до хоризонта на Джесика Кох и Светлината, която изгубихме на Джил Сантополо – спирам, казах ти, не е никак лесно.

7. А коя е найлюбимата ви книга, по която сте работили?

 Ами пак не е само една, но може би „Трудно е да бъдеш Бог“ на братята Стругацки и „Лордът от планетата Земя“ на Сергей Лукяненко са ми любими, защото са страхотни, смислени фантастики, а „Кладенецът“ на Веселина Седларскаи „Творци на съвпадения“ на Йов Блум са ми любими защото са абсолютно неподдаващи се на жанрово разпределение и адски стойностни и силни книги. Имала съм късмета и честта да работя и по много други прекрасни книги, така че в момента, за да не те отегча спирам дотук с изброяването.

8. Какви книги обичате да четете през свободното си време? Имате ли любим жанр?

 Обичам да чета хубави, смислени книги, но клоня към жанра на фентъзито, напоследък също към фантастиката и т.нар. young adult. Винаги са ми били слабост книгите, в които светът е малко по-красив, малко по-необичаен, малко по-магичен.

9. Коя е книгата, която найсилно ви е повлияла и вие е накарала да промените нещо в живота си?

 Не е една книга, а поредицата на Дейвид Едингс Белгариад, която ми повлия изключително (непоправимо) много в това как си представям идеалните отношения между мъжа и жената, любовта. Героите на Едингс постепенно се превърнаха в представите ми за съвършените хора и нанесената щета е необратима 🙂 „Hopeless romantic“е диагнозата, която можеш и сам да си поставиш след четенето на твърде много фентъзи истории, приказки, исторически романи и хубави книги като цяло.

10. Какво е чувството да знаете, че от вас зависи как ще изглежда книгата, която ще се докосне до читателите?

 Вълнуващо и леко плашещо. Никой не е по-критичен към кориците ми от мен самата, винаги нещо донареждам, побутвам, преправям, старая се да е перфектна, доколкото мога. Също така винаги не съм доволна, но това вече си е друга диагноза. Точно защото съм на първо място читател и на второ дизайнер и знам какво е усещането да се влюбиш в някоя прекрасна корица, а после и в самата книга, този синхрон – хубава корица, хубава книга е това към което винаги ще се стремя.

11.  Какви са тенденциите на кориците през последните години?

 Да стават все по-хубави и по-хубави. Отиват си деветдесетарските колажи и кичозни сблъсъци на стилове и отстъпват на по-изчистени, по-идейни, по-красиви неща. Работата на Kontur Creative и Живко Петров е вдъхновяваща, респектираща и надъхваща ме да вярвам, че чудесата са възможни и българските художници на корици могат да бъдат на световно ниво.

12. Една от найлюбимите ми ваши корици е на книгата Толкова близо до хоризонтана Джесика Кох. Защо решихте да пресъздадете и илюстровате точно този момент върху корицата?

 Много се радвам, че корицата ти харесва! Четох в ревютото ти, че и историята на Дани е успяла да влезе трайно под кожата ти, книгата някак успява да го направи. Този момент е на корицата, защото беше най-красивият, най-вдъхновяващ, нещо като изблик на светлина и цветове, ярко описание на тази толкова трагична и наистина разтърсваща любов. Аз преболедувах книгата, изстрадах я и честно казано още се присещам за нея, но в корицата исках да уловя пламъка, вулкана, силата на тази нереалистича, незабравима, невъзможна обич. И само да загатна за пропукването, за неизбежното, което неумолимо настъпва, но с това, че слага краен срок на връзката им я прави някак още по-ценна. Сякаш градят свят от цветно стъкло, цветен, красив, крехък, почти незабелязваш първоначалните пукнатини.

13. Издайте ни нещо върху, което в момента работите.

 В момента работя по няколко проекта мога да ти издам за една книга, по която работим с издателство „Ера“ и то не от кого да е от Джилиан Флин. Ще се казва Отворени рани и е наистина много силен психологически трилър. Вече съм си направила няколко варианта и сме на процес избиране и финализиране, след което ще мога да споделя проекта :).

„Забранете тази книга“ – Алън Грац

(издателство „Софтпрес“, брой страници 240, цена 14,99лв)

zabranete-tazi-kniga-korica-softpres-345658-300x0

„Хубавите книги не бива да остават скрити. Трябва да се четат от колкото се може повече хора и колкото се може повече пъти.“

„Забранете тази книга“ е една от най- очарователните и вдъхновяващи детски книги, на които съм попадала в близките години. Историята освен, че е изключително смислена и поучителна ще подтикне повечето малчугани да гледат на книгите, като наистина ценно притежание, а не просто поредното задължение поставено от родителите им. Книгата е посветена на всички книголюбители, които съм обедена, че ще се влюбят в историята и най- вече в сладката малка „бунтовничка“ (с кауза) Ейми Ан. Любовта ми към книгите датира от най- ранна детска възраст.  Когато наближаваше лятната ваканция с нетърпение очаквах списъка с книгите, които трябваше да прочетем. Когато бях все още хлапе, част от лятната ваканция я прекарвах на село при баба и дядо (незабравими времена). Селото имаше доста голяма библиотека, в която съм стояла с часове да си избирам книги, което за мен бе невероятно преживяване. И точно затова малката Ейми Ан ми стана толкова симпатична. С нейния невероятен копнеж по книгите, с любовта и уважението, което изпитваше, когато говореше за тях ми напомняше толкова много на самата мен. Алън Грац се е постарал максимално да ни представи една изчистена, стегната и актуална история, която да грабне вниманието на читателя. Постарал се е да изгради максимално пълнокръвно своите герои, като е вложил толкова много характер и отличителни черти в тях.

„Всеки има правото да тълкува дадена книга както си пожелае. Онова, което не би трябвало да прави обаче, е да казва на останалите, че неговото тълкуване е единственото възможно.“

31702735Деветгодишната Ейми Ан е интелигентно момиче, което сякаш чрез книгите е надраснало възрастта си. Обожава книгите и единственото, за което мечтае е да си намери спокойно кътче, където да чете без никой да я притеснява. У дома има две по- малки палави и досадни сестри, които вечно я тормозят, а родителите ѝ настояват, като най- голяма винаги да им отстъпва каквото си пожелаят. Ейми Ан често премълчава мислите си и никога не отстоява позицията, която има, а се е затворила в себе си. Но спасение винаги има и чаровното момиченце го намира в училищната библиотека. Там тя обича да прекарва голяма част от свободното си време заобиколена от хиляди книги и в компанията на милата и дружелюбна библиотекарка г-жа Джоунс. Един ден, когато отива да вземе най- любимата си книга на света Ейми Ан с учудване открива, че тя е изчезнала. С още по- голямо учудване разбира, че училищното настоятелство я е забранило, като „неподходяща за деца“. Но това е само началото, съвсем скоро десетки книги са премахнати от рафтовете на училищната библиотека и причината е все една и съща – нито една от тях не е подходяща за деца. В същото време Ейми Ан решава да вземе нещата в свои ръце и основава тайна библиотека в училищното си шкафче с всички забранени книги, които успява да открие. Тази импулсивна постъпка ще накара стеснителното момиченце, да се изправи срещу неправдата на възрастните, ще се престраши да говори и да изрази вътрешните си емоции и ще открие приятели в най- неочакваните хора.

„Как се облича в думи начинът, по който дадена книга попада в душата ти и се превръща в част от теб до такава степен, че животът ти се струва празен без нея?“

29572675_1670190403093572_8952491095394592329_n.pngИсторията е изпълнена с толкова много забавни случки, на които ще се посмеете от сърце и може би, ще си припомните вашите щури детски години. Всеки един от персонажите вдъхва толкова много живот и цвят на историята, че без съмнение ще обикнете абсолютно всички. Всеки един от тях влагаше толкова въображение и изобретателност за спасяването на забранените книги, че ми идваше да скоча в книгата и да ги прегърна. Винаги ми е било странно, когато някой сметне някоя книга за ненужна или в случая да бъде „забранена“. Четенето е свобода и личен избор, и абсолютно никой не може да ти отнеме тази свобода. Има книги, които се харесват на дадени читатели, а на други не. Винаги съм смятала, че във всяка книга може да се открие нещо хубаво, дори и в най- посредствената книга. И точно заради това Ейми Ан решава да се бори докрай- за правото да имаш свобода и собственен избор да четеш това, което пожелаеш. Забраните никога  не са водили до нищо добро, а както знаем забраненото е най- сладко. И точно заради забраните съвсем скоро се отприщва една лавина от любознайни съученици на Ейми, които искат да прочетат от забранените книги, които крие в шкафчето си. Ейми и приятелите ѝ ще се изправят пред още по- големи предизвикателства в името да спасят това, което обичат най- много… книгите.

„Именно затова съществуват библиотеките: за да осигурят на всеки равен достъп до книгите. Това бе и причината да отворя библиотека „Шкафчето на забранените книги“ и заради това възнамерявах да събера всички забранени книги.“

9780765385581_p0_v1_s1200x630В края на книгата Алън Грац споделя, че всички книги, които е включил в романа действително са били подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки през последните трийсет години. Сред най- забраняваните книги има безспорни класики, като „Убийство в Ориент Експрес“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“, „Спасителят в ръжта“, „451 градуса по Фаренхайт“ и други. Под зоркия поглед на критиката попадат и обичани съвременни заглавия, като „Вината в нашите звезди“, „Хари Потър“, „Пърси Джаксън“ и други. Голяма част от книгите не са издавани в  България, което ги прави непознати за голяма част от читателите. За улеснение преводачката на книгата Елена Павлова е съставила кратко описание на всяка една от книгите.  Приложение, което е наистина полезно по време на четене. И не на последно място искам да отбележа уникалния и ефектен дизайн на корицата, в който просто се влюбих.

„Мисля, че е важно библиотеките да са място, където може да намерите най- различни книги. Хубави, лоши, забавни, сериозни. Редно е всеки да има свободата да чете каквото си пожелае и когато си пожелае и да не се налага да обяснява на някого защо това четиво му харесва и го смята за важно.“

„Забранете тази книга“ е една малка очарователна книга, която носи в себе си толкова ценни послания. Чрез приключенията на малките герои в името на това да запазят училищната библиотека, ние ставаме свидетели на тяхната увереност и твърда позиция срещу погрешните решения на възрастните. И никога не трябва да подценяваме децата, защото понякога именно те могат да са по- мъдри и зрели от самите нас. Тази книга е за всички читатели и заслужава да бъде на рафтовете на всяка една библиотека.

*Благодаря на издателство „Софтпрес за предоставената възможност !

Още цитати от книгата:

  1. „Библиотеката беше единственото място на света, което обичах. Единственото, което усещах като изцяло свое, дори ако имаше и други хора по същото време. Училищната библиотека беше мой дом.“
  2. „Хората, които правят и казват онова, което мислят, се забъркват в неприятности.“
  3. „Ако в решението няма нищо нередно, какво значение има кой ще научи за него?“
  4. „Никой няма право да ти казва какви книги може и не може да четеш. Освен родителите ти.“
  5. „Жените с порядъчно поведение рядко влизат в историята.“

IMG_20180411_084546_615

„Девети ноември“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 308, цена 13,90 лв)

176

„Тя ме обича“ в кавички.
Тя ме целуна с удебелен шрифт.
ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.
Тя си отиде с многоточие…

Безспорно Колийн Хувър се превърна в най- любимата ми авторка от романтичния жанр. С всяка следваща книга тя успява някак си да ме накара, да обичам нея и нейните герои, все повече и повече. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. Изказа на авторката отново е приятен и лек за четене, който предразполага читателя за по- пълно изживяване на историята. „Девети ноември“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. В тази книга Колийн Хувър е заложила на малко по- нестандартен сюжет, но е запазила отличителния си почерк. Освен това в романа е засегнала и много сериозни и актуални теми, като например белезите, които хората носят. Външните белези, които сме принудени да носим докато сме живи и вътрешните белези, които са се загнездили дълбоко в нас. Авторката ни показва, че външните белези не са срамни или толкова страшни, а напротив – те са знак, че сме спечелили битката, срещу която сме се изправили. Трябва да се страхуваме от вътрешните белези, защото те са много по- страшни и болезнени, и по- трудни са възприемане.

„Да, ти имаш белези. Но всеки, който първо вижда белезите, а не теб, не те заслужава. Надявам се, че ще го запомниш и ще вярваш в това. Тялото е просто обвивка на истинските дарове, които са скрити вътре. А ти си пълна с дарове. Безкористност, доброта, състрадание. Единствените ценности, които имат значение. Младостта отминава, красотата увяхва. Но човешкото благородство никога.“

NOVEMBER-9-promoПо традиция Колийн Хувър разказва историята от двете гледни точки на двамата главни герои. Харесва ми този елемент, защото така читателят има по- ясна представа за самите герои – техните реални мисли и чувства, гледната им точка за даден момент и по този начин имаме възможността да надникнем по- навътре в самите тях. Историята започва малко комично и тези първи няколко страници ме накараха искрено да се усмихвам над създалата се ситуация. Фалън е на обяд с баща си, с който далеч не са си близки. В един момент разговора им започва да върви в неположителна посока и Фалън е поставена в неудобна ситуация. Но положението става още по- притеснително, когато до Фалън сяда непознато момче и се представя за нейно гадже. Откачено, нали? Срещата между Фалън и Бен ще се окаже съдбоносна, но за съжаление краткотрайна. В същия ден Фалън трябва да отлети за Ню Йорк, за да започне живота си на чисто. Все пак двамата решават да прекарат последните ѝ няколко часа в Лос Анджелис заедно. През това кратко време успяват да прекарат забавни и вълнуващи моменти, като искрата помежду им е повече от очевидна. В спонтанен изблик на емоция двамата решават да се срещат всяка година в същия ресторант и на същата дата… девети ноември.

„Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.“

5116e80eff3bf39e56a7046bbf504c16--colleen-hoover-book-boyfriendsКогато е едва на четиринадесет Фалън е новоизгряваща актриса и има късмета да участва в хитов тийн сериал. Пред себе си има блестящо бъдеще на актриса, но един ужасяващ инцидент ще бележи живота ѝ завинаги. Когато е на 16 години в дома на баща ѝ избухва пожар. Лявата страна на лицето и тялото на Фалън е обезобразена, което я срива психически, а оставената травма от това ще я накара да се затвори вътре в себе си. Кога си на толкова крехка възраст и преживееш толкова болезнено преломен момент, това няма как да не се отрази в бъдещия ти живот. Фалън е свикнала хората да я гледат със съжаление или още по- лошо да извършат погледи, когато я срещат. И точно тук авторката е засегнала сериозна тема – влиянието на обществото върху самите нас. Ако си малко по- различен от „стадото“ веднага биваш игнориран или отхвърлен, което е толкова жалко и повърхностно. За съжаление Фалън е попаднала в точно тази „рамка“, когато девети ноември я среща с едно забавно и симпатично момче, което с огромни усилия ще я накара да се приеме каквато е и най- важното – ще я накара обича тялото си и всеки недостатък върху него.

„Мисля, че е очаквала да я пусна да си отиде без съпротива, ала тя не е от тези момичета, за които подбираш битките си, отказвайки се от маловажните, за да спестиш сили за по- главната. Тя е момиче, за което се сражаваш до самия край.“

3c4eb5388fb998e8b36615ef40109fd0--colleen-hoover-book-boyfriendsБен е толкова очарователен и харизматичен, че с лекота ще ви накара да се влюбите в него. В началото на книгата бе представен като талантлив и обещаващ писател, търсещ своята вдъхновяваща муза. Информацията за него почти до края на историята беше доста оскъдна, но това само подлаклаждаше интереса към него. Въпреки че беше само на осемнадесет в него се криеше завършен джентълмен – внимателен, самоуверен, добър, нежен и с нотка на загадъчност. Бен беше от малкото хора, които съзираха красотата на Фалън. Той я приемаше такава каквото е- просто Фалън. Фалън обичаше да чете любовни романи и той често се шегуваше с нея, че не е като алфа- мъжкарите в книгите, защото те се държат комично, всичко в тях е перфектно и представят една несъществуваща реалност. А той е тяхна пълна противоположност. Както казах Бен помогна на Фалън да се възприеме такава каквато е със всичките ѝ (не)съвършенства. Но за разлика от нея Бен имаше своите вътрешни белези оставено от един… девети ноември.

„Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя.“

f50829f09856d0ed2bdba7ac447ef942--colleen-hoover-hooversДевети ноември слага началото на едно петгодишно приключение, през което двамата ще преживеят много неща, но и много ще се променят. Двамата с нетърпение очакват всеки девети ноември, за да се видят, да си поговорят и просто след това да продължат напред. Докато в един момент нещата започват да се променят, а отношенията им претърпяват доста сериозно развитие. И двамата желаят най- доброто на другия, но не усещат, че това само им носи погрешни решения и много неизречени думи. В един момент нещата толкова много ескалираха, че със свито сърце успях да прочета за четвърти и пети девети ноември. Определено развръзката ме остави в тотален шок и се налагаше да препрочитам някои пасажи, но финала определено беше десятка. И преди да приключа това дълго ревю (какво да се прави- обичам книгите на Колийн Хувър) искам да ви споделя, че в книгата срещаме любимите ни герои от „Жестока любов“ Тейт и Майлс. Когато ги срещнах толкова много им се зарадвах, че пролях една- две сълзи. Определено беше много приятна изненада отново да ги срещна, макар ѝ за кратко.

„Трябва да помня, че хората показват любовта си по различни начини. И макар моят и неговият начин да са напълно противоположни, това все пак е любов.“

„Девети ноември“ ще ви потопи в една до болка емоционална история, която само Колийн Хувър може да разкаже. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180411_182655_292

 

„Огледалце, огледалце“ – Кара Делевин

(издателство „Егмонт“, брой страници 368, цена 14,90лв)

97895427214201520600093.2583

„Огледалце, огледалце“ е дебютната книга на един от най- успешните съвременни топ модели, а именно Кара Делевин. Освен като модел от няколко години Кара се изявява и като актриса и то доста успешно. Преди няколко месеца, когато научих за книгата бях доста любопитна как ли се е справила Кара, като писател и страшно много се зарадвах, когато от издателство „Егмонт“ обявиха, че ще издадат книгата ѝ. Въпреки огромното желание, което имах да прочета книгата, все пак бях леко скептична към самата история. Всъщност очаквах книгата да бъде поредната комерсиална тийн боза, но се оказа доста добро попадение, за което искрено се зарадвах. Най- много в книгата ми хареса, че в нея имаше толкова много важни послания отправени към тийнеджърите, които към днешна дата са стряскащо актуални. Ролята на социалните мрежи в съвременния живот, злоупотребата с алкохол и наркотици, отношенията между деца и родители, идентичността, сексуалната ориентация са само малка част от темите засегнати в романа. Относно самата история – със сигурност не е нещо невиждано, не е супер оригинална, но е поднесена по един семпъл и в същото време провокативен начин, който те кара да разлистваш страниците, за да стигнеш до края, който впрочем е страшно добър. Другият елемент в историята, който ми допадна е мистериозната нотка, която с развитието на сюжета бавно се разстилаше, докато в един момент не стана доста зловещо. Като се има предвид, че Кара не е писател ми хареса как е поднесла самата история – като стил на писане, герои, развитие на историята, шокиращите обрати и самата развръзка бяха попадения. Като цяло съм доволна от крайният продукт, който се е получил и ще се радвам, ако Кара продължи в тази насока.

„Израстването и преходът от детството към зрелостта е един от най- интересните периоди в живота ни: хаосът, лудостта, хормоните, непрекъснатите промени и крайности. Това е изключително важно време, изпълнено с драматизъм и силни емоции, които формират зрелите хора, в които ни е писано да се превърнем.“

IMG_20180418_113214_597Историята ни запознава с четиримата тийнеджъри Лио, Роуз, Рижи и Наоми, които имат своя собствена музикална банда „Огледалце, огледалце“. Всъщност идеята за създаването на групата е идея на техният учител по музика г-н Смит. И четиримата са толкова различни на пръв поглед, но все пак решават да опитат да си партнират заедно, което ще се окаже преломен момент в тяхното израстване. Преди „Огледалце, огледалце“ всеки един от тях е бил затворен в собствената си черупка, докато в един момент любовта им към музиката не ги обединява. Чрез музиката се ражда едно силно и чисто приятелство, подплатено с огромно доверие. Хареса ми, че в романа са събрани толкова различни персонажи, които реално погледнато отразяват образите на тийнеджърите. Рижи е типичен аутсайдер и преминава през трудния период на преоткриване на себе си. Лио е бунтар, който се налага да се справи с очакванията на другите хора към него. Роуз на пръв поглед е перфектното момиче, но зад самоуверената си маска се крие едно наранено и уязвимо момиче. А Наоми е събирателен образ на тримата – в нея имаше по частичка от качествата и недостатъците на останалите.

“ Беше забавна и остроумна и изглеждаше обречена да бъде звезда. Сетих се как влезе в училище тази сутрин, сякаш ѝ принадлежеше. Как прави всяка своя крачка, все едно завладява света. И си помислих, че макар и за пред целия свят да изглеждаше, сякаш никой и нищо не може да я нарани, тя е най- уплашеният и най- самотен човек, когото познавам.“

cara-delevingne-signing-her-book-mirror-mirror-at-waterstones-piccadilly-in-london-10-04-2017-6Всеки от тях имаше своите проблеми и вътрешни демони, с които трябва да се справи – проблеми в семейството, несигурност в себе си, фалшивият образ, който трябва да носиш пред останалите и т.н. В един момент Наоми изчезва, просто изчезва. Първоначално никой не се впечатлява от това, защото всички са свикнали с нейните странности. За нея е съвсем нормално да си вземе раницата и да се поскита за известно време, след това да се върне и да продължи към ежедневието си. Но все пак винаги оставя някакви следи, ако все пак се наложи да я откият. След поредното излизане тя не се връща. Няма я цели осем седмици, а следи липсват.  Докато не я намират в реката в безсъзнание и в много тежко положение. Цялата е в рани и синини, а най- страшното е, че едва ли ще оцелее. За Лио, Роуз и Рижи това се оказва страшно шокиращо. Вероятността да не разберат какво всъщност се е случило е голяма. Шансът да не оцелее и повече да не чуият и думичка от нея ги разтърсва емоционално. Цялата ситуация е изпълнена с толкова неизвестни, че в един момент тяхното приятелство е на път да се разпадне. В живота на всеки един от тях започват да се случват доста трудни моменти, които малко по-малко ги разединяват. Роуз открива любовта в тотално неподходящ човек, но окрилена от любовта и заблудата, в която живее тя обръща гръб на най- верните си приятели. Лио е на път да разруши живота и бъдещето си, след като брат му излиза от затвора. В семейството на Рижи нещата излизат извън контрол, а самата тя преминава през период на себеоткриване и приемане на истинската си същност.

„Не може просто един ден да те има, а на следващия да изчезнеш. В това няма никакъв смисъл. Никой не се изпарява във въздуха, без да остави някаква следа след себе си.“

Чрез персонажите и в ситуациите, в които попадат мисля, че почти всеки тийнейджър би се припознал. Защото в книгата са засегнати теми и проблеми, с които се сблъскваме в реалния живот. Всеки от нас допуска грешки, но важното е да се поучим от тях и да продължим напред. Препоръчвам книгата както на всеки подрастващ, така ѝ на всеки родител, защото малко или много ние не познаваме нашите деца. Всички сме преминали през трудните тийнеджърски години, когато преминаваме през емоционални етапи, затворени сме в своя собствен свят и премълчаваме нещата, които трябвам да споделим с родителите си, но не искаме.

„Ако има нещо, което трябва да ми бъде позволено да контролирам в живота си, това е как изглеждам.“

DJmdkeJWsAAg852

Относно мистерията и това, което всъщност се е случило с Наоми беше доста шокиращо. За съжаление още в началото един човек ми беше доста подозрителен в самото си поведение и добротата, която ръсеше навсякъде и без да искам оцелих в десятката. Но определено мистерията в историята беше доста добър подход. Исками се да поговоря за развръзката на историята, която си е доста хард, но ще си спестя спойлерите и ще оставя сами да разберете края на историята. В края на книгата има кратко интервю с Кара, в което разказва как се е зародила историята, в кои герои се припознава, за обратите в книгата и дали ще има продължение на историята.

„Огледалце, огледалце“ е история за съвременните тийнеджъри. В романа са засегнати важни послания и актуални теми, които чрез персонажите са представени по- достъпно. В света, в който живеем всички се крием зад маски и фалшиви филтрирани образи, които грабят от нашата същност и идентичност. Затова посланието, което носи романа „Огледалце, огледалце“ е, че имаме нужда само от една версия на самия себе си. Ако се чувстваш щастлив в собствената си кожа, тогава ти си съвършен.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20180321_161733_264

Любими цитати от книги: „Вината в нашите звезди“ – Джон Грийн

През март прочетох „Вината в нашите звезди“, която отлагах от доста време. Книгата  разказва една красива, но в същото време тъжна история, която малко или много ще промени възгледите ви за живота. Сред страниците на книгата открих толкова много красиви, забавни и тъжни цитати, че реших да ги събера в една отделна публикация. Ревюто на книгата може да прочетете Тук.

Приятно четене! ❤

1. „Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова странно чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо същество не прочете тази книга.“

2. „Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.“

3. „Аз вярвам в истинската любов. Не вярвам, че всеки може да запази очите си или да не се разболее, или нещо такова, но вярвам, че всеки трябва да има истинска любов и че тя трябва да продължи най-малко до края на живота ни.“

4. „Аз вярвам. Без никакво съмнение. Но не точно в идеята за рай, където всички яздят еднорози, свирят на арфа и живеят в имения от облаци. Но вярвам. Вярвам, че има нещо с главно Н. Винаги съм вярвал.”

5. „Ето в какво вярвам. Вярвам, че вселената иска да бъде забелязана. Смятам, че вселената приема радушно всяка проява на интерес и възнаграждава интелекта, отчасти защото иска хората да обърнат внимание на нейната красота. И кой съм аз, една нищожна прашинка в историята на света, за да казвам на вселената, че тя – или представата ми за нея – е преходна?”

6. „Скръбта не променя хората. А разкрива същността им.“

7. „-Как можеш просто ей така да нарушиш дадената клетва?
– Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват – отвърнах аз.
Исак ме стрелна с поглед.
– Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко.“

8. „Истинските герои не са хората, които правят нещо; истински герои са хората, които ЗАБЕЛЯЗВАТ нещата, обръщат внимание.”

9. „…сбъднатите мечти не могат да задоволят ненаситната амбиция на човека, защото мисълта, че всяко нещо може да бъде направено по-добре и отново, винаги ще ни преследва.“

10. „Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.“

11. „Цигарите не могат да те убият, освен ако не ги запалиш. А аз никога не съм палил. Това е само метафора: поставяш нещо смъртоносно между зъбите си, но не му даваш властта да те убие.“

12. „- По-добре ли си?
– Не – измърмори Исак задъхано.
– Тъкмо това е проблемът с болката – каза Огъстъс, след което погледна към мен. – Трябва да бъде изпитана докрай.“

13. „Странното на повечето къщи беше, че почти винаги изглеждаха сякаш вътре нищо не се случва, въпреки че в тях протичаше по-голямата част от живота ни. Запитах се дали именно в това не беше смисълът на архитектурата.“

14. „- Все още ли е яко да ходиш в мола? – попита тя.
– Много се гордея с това, че нямам представа кое е яко и кое не – отвърнах аз.“

15. „Искам просто да вечерям бъркани яйца без това смехотворно правило, че щом едно ястие съдържа бъркани яйца, значи е закуска, дори да е поднесено на вечеря.“

16. „Харесвам този свят. Харесва ми да пия шампанско. Харесва ми да не пуша. Харесва ми начина, по който холандците говорят холандски. И освен това… нямам кауза. Нямам за какво да се боря.“

17. „Имах чувството, че да изгубиш човека, с когото си създал тези спомени, означава да изгубиш самите спомени, сякаш само преди няколко часа нещата, които сме правели заедно, изглеждаха по-истински и по-значими.“

18. „Лесната утеха не е никаква утеха.“

19. „На този свят има само едно нещо, което е по-гадно от това да умреш от рак, когато си на шестнайсет, и то е да имаш дете, което умира от рак.“

20. „Страх ме е да не бъда забравен – отвърна той без никакво колебание. – Както слепецът се страхува от тъмното.“

IMG_20180311_101124_649