„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ – Бенджамин Алире Саенц

(издателство „Deja Book“, брой страници 324, цена 14,90лв)

206922_bЛято е. Аристотел и Данте са 15-годишни хлапаци, които са на границата на възмъжаването. Наглед са пълна противоположност – Данте има любящо и сплотено семейство, забавен и открит е, приятел с всички, докато Ари чувства, че сянаш никога няма да разбере кой е и какво иска. Баща му носи травма от войната във Виетнам, а майка му го притиска да бъде „нормален”, каквото и да означава това. Две обикновени момчета в един обикновен град.
Но когато започват да прекарват време заедно, те откриват, че споделят специална връзка – такава, която променя живота и трае завинаги. Очакват ги тежки изпитания, раздяла, насилие и болка. Но как иначе да открият най-важните истини за света и хората, които искат да бъдат?

***

„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ е една красива, трогателна и вдъхновяваща история за двама тийнейджъри, които тепърва предстои да открият тайните на живота. Покрай излизането на книгата прочетох безброй положителни коментари, които още повече ме караха да искам да прочета книгата. След прочита ѝ, смело мога да кажа, че това е една от най- добрите и майсторски написани тийн книги, които съм чела. Авторът ни е поднесъл една истинска и по момчешки луда история, която няма как да не ни върне в тийнейджърските ни години и да се подсетим какви сме били и ние на тази крехка възраст. Хареса ми лекотата, с която пише автора – приятно, увлекателно и много красиво. Въпреки че голяма част от книгата е изпълнена с диалози, те по никакъв не са скучни. Чрез тях научаваме много за главните ни герои, семействата им, а също така откриваме доста философски мисли и метафори за живота, като цяло. Една от основните теми в историята авторът е поднесъл по- много фин и елегантен начин, което ми допадна.

„Струваше ми се, че стихотворенията са като хората. Някои хора опознаваш изведнъж. Други просто не проумяваш – и никога няма да ги проумееш.“

FB_IMG_1500394668184Лятото на 1987г., две мексикански момчета се срещат съвсем случайно, за да споделят своите истории и заедно да открият тайните на необятната вселена. Аристотел е самотно момче, няма приятели, нито някакво хоби, с което да разнообразява ежедневието си, беше неуверен в себе си и винаги се подценяваше. Една от мечтите му е да бъде лошо мексиканско момче, но колкото и да се опитва добротата му надделява. От друга страна Данте е чаровен, весел, мечтател и бързо се сприятелява с хората, което се дължи най-вече на семейството му. Двамата се срещат съвсем случайно, но това запознанство много ще ги промени. Ари среща Данте в най- подходящия момент от живота си. Двете момчета на пръв поглед са съвсем различни, но точно тези различия ги допълват перфектно. На страниците на книгата се заражда едно красиво и стабилно приятелство, което ще бъде подложено на много изпитания, но със сигурност ще ви стопли сърцето.

„Една от тайните на Вселената: инстинктите ни понякога са по- силни от умовете ни.“

7c90476e872a683cf4c8aa3b8ba2402fТази прекрасна и истинска история нямаше да бъде същата, без родителите на момчетата. Въпреки че бяха второстепенни персонажи, родителите им имаха огромна ключова роля за развитието на Ари и Данте. Родителите на Данте със сигурност са мечта на много тийнейджъри. В семейството му всички си говореха, изслушваха се, показваха любовта си един към друг и най- важното, адски много се подкрепяха. В същото време семейството на Ари пазеше дълбока болка, която пречеше да бъдат сплотени и честни един към друг. Бащата на Ари е ветеран от войната във Виетнам, която е оставила траен отпечатък върху съзнанието му. Дълбоко в себе си изживяваше ужасяващите спомени, които му пречеха да бъде близък и открит със своя син. Майката на Ари винаги му даваше ценни съвети, които той оценяваше. Харесваха ми непринудените им разговори в кухнята и дребните шеги, които си разменяха.

„Още една от тайните на Вселената: понякога болката е като буря, която връхлита изневиделица. И най- ясната лятна утрин може да завърши в порой и с гръм и мълнии.“

mariel-rodriguez-yaboy2-e1496761582383Книгата със сигурност не ни предоставя тайните на Вселената, но дава много по- ценни отговори. Разкривани едно истинско приятелство, разкривани какви трябва да бъдат отношенията в едно сплотено семейство, разкривани първите трепети на любовта. И може би най- важният урок, който ни дава книгата е, че не трябва да се срамуваме от това, което сме. В хода на историята героите ни извървяват дълъг път, за да може в края му да ни разкрият всички свои тайни и да поемат към едно ново начало.

“Бурите винаги ме караха да се чувствам толкова малък. Макар че повечето лета са направени от слънце и горещини, за мен същността им е в бурите, които идват и отшумяват изведнъж. И ме оставят с чувството на самота.“

„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ е една красива, завладяваща и съкровена история за две момчета, едно силно приятелство и безброй послания скрити между страниците. Това е една от онези книги, които те грабват от първата страница, а след финала на историята, искаш да четеш още и още от нея. Тази затрогваща и простичка история ни показва как да бъдем добри и честни един към друг и, че трябва да се възприемаме такива, каквито сме независимо от предразсъдъците. Препоръчвам тази книга, която на моменти ще ви кара да се усмихвате, на моменти да плачете, но и ще ви даде отговори, от които може би се нуждаете. Харесвам книги, които са пълни с емоция.

IMG_20170717_161427_677

Любими цитати от книги (част 5)

Днес видях, че е минало месец от последната ми порция цитати и веднага се залових да подготвям днешните цитати. В днешната ми рубрика гостуват четири YA книги, които вярвам, че няма читател, който да не е чувал за тях. По повод предстоящия филм на „Всичко, всичко“, който излиза след броени дни реших да ви представя едни от любимите ми цитати от книгата. Преди няколко дни прочетох „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“ (през уикенда очаквайте ревюто ѝ), която успя да се настани дълбоко в сърцето ми и нямаше как да не включа и нещичко от нея. Третата книга, която реших да включа е една от най- любимите ми книги за изминалата година, а именно „Всички наши места“. И последната книга е „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“, която беше едно невероятно вълшебно приключение.

„Всичко, всичко“ – Никола Юн

1.Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи.“ 

2.„Безопасността не е най-важното. Животът не е просто да бъдеш жив.“

3.„Животът е дар. Не забравяй да го живееш.“ 

4.„Навярно не можем да предвидим всичко, но има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли.И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.“

5.“Как бих могла отново да стана Момичето,Което Чете ? Не че съжалявам за живота си чрез книгите.Всичко,което знам за света, съм го научила от тях. Ала описанието на дърво не е дърво и хиляда целувки на хартия никога не може да се сравнят с усещането от устните на Оли върху моите.“

„Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“ – Бенджамин Алире Саенц

1.“Бе забавен, съсредоточен и ожесточен. Наистина можеше да бъде ожесточен. А у него нямаше и капчица подлост. Не разбрах как можеш да живееш в подъл свят, без нито една прашинка от тази подлост да „полепне“ по теб? Как можеше човек да живее без поне частица подлост?“

2.“Понякога всичко, което трябва да направите, е да кажете истината на хората. А те да не ви повярват. След това ще ви оставят на мира.“

3.“Една от тайните на Вселената: инстинктите ни понякога са по- силни от умовете ни.“

4.“Още една от тайните на Вселената: понякога болката е като буря, която връхлита изневиделица. И най- ясната лятна утрин може да завърши в порой и с гръм и мълнии.“

5.“Бурите винаги ме караха да се чувствам толкова малък. Макар че повечето лета са направени от слънце и горещини, за мен същността им е в бурите, които идват и отшумяват изведнъж. И ме оставят с чувството на самота.“

„Всички наши места“ – Дженифър Нивън

1.„Да съжаляваш и да се извиняваш, е загуба на време. Човек трябва да се стреми да живее така, че никога да не му се налага да се извинява. По-лесно е да постъпваш правилно от самото начало, за да няма за какво да го прави.“

2.„Може ли животът да изглежда по този начин? Построен само от приятни моменти, без гадните, без дори намек за нещо неприятно. Може ли просто да изрежем лошото и да задържим доброто?“

3.„Човек не се облича, за да се хареса на момиче.. особено на такова момиче. Облича се, за да достави удоволствие на себе си. Ако причината да не те хареса са дрехите,  значи не ти трябва.“

4.“Всичко на тоя свят си има край. Искам да кажа, че една стоватова крушка е проектирана така, че да свети седемстотин и петдесет часа. Слънцето ще загине след около пет милиарда години. Всяко нещо си има срок на годност.“

5.„Вече няма зима. Финч, ти ми донесе пролетта.“Ти си всички цветове в пълния им блясък.“

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ – Дженифър Донъли

1.„Огледалата ни показват само това, което сме. А книгите – това, което можем да бъдем.“

2.„Кафявите очи на Бел бяха грейнали от щастие. През целия си живот тя бе обичала книгите. Обичаше вида им, мириса им, да ги усеща в ръцете си. Но най-много от всичко обичаше чувството, което я обземаше, когато вземеше в ръце някоя книга – усещането, че държи цял един свят в ръцете си.“

3.“– Бел, чудесно е да се чете за живота на другите хора, но е важно да живееш и собствения си живот, независимо от това колко предизвикателства може да ти отправи този живот понякога.”

4.Но Бел не бе като повечето хора. Тя поставяше всичко под съмнение  и се подчиняваше само на едно нещо – на своето сърце.”

5. „Домът ти са всички хора, всички места и всички неща, които обичаш. Ти го носиш със себе си, където и да отидеш. Не знаеше ли това?“

 

„Слънцето също е звезда“ – Никола Юн

(издателство „Ибис“, брой страници 292, цена 12,90 лв)

207381_b

Тя е реалист, той – мечтател.
Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.

***

През есента на миналата година прочетох романа „Всичко, всичко“, който много ми хареса и нямаше как да пропусна втората книга на авторката. Харесвам в Никола Юн оригиналността, която влага в своите книги. И не говоря само за самата история, а за цялостната концепция на книгата. И двете издадени книги доста се различават от масовата YA литература и са като глътка свеж въздух в този жанр. Лично аз двете книги не бих си позволила да ги сравнявам, защото доста се различават една от друга, като всяка си има своите качества. Способността на авторката да пише леко и увлекателно, като вплита сериозни теми в книгите си е една от причините толкова много да ги харесвам. Историята в „Слънцето също е звезда“ на пръв поглед може да ви се стори клиширана, но искам да ви уверя, че изобщо не е такава. В книгата са поставени много сериозни теми, които в момента са актуални. Засягат се теми като расизма, емиграцията, семейните проблеми, отношенията между деца и родители и др.

„Хората не са разумни създания. Вместо да се ръководим от логика, ние се ръководим от чувства. Светът би бил много по-щастливо място, ако беше обратното.“

tumblr_om96wojdnN1rmi16ao1_r1_500Историята в книгата се развива в рамките на 24 часа. По принцип не обичам прекалено бързо развиващите се истории, но тук всяко едно действие се развиваше напълно естествено. Главните ни герои са два напълно различни персонажи. Наташа е реалист, която вярва единствено в науката, има ясно начертан план за бъдещето си, който следва стриктно. От друга страна Дейниъл е мечтател, пише стихове и мечтае един ден да стане поет. Но както знаем, не винаги става това, което сме планували. Съдбата решава да срещне Наташа и Дейниъл, защото и двамата се нуждаят от промяна, която може да преобърне, както нагласите им за живота, така и самите тях. Хубавото в книгата бе, че историята ни бе представена от гледните точки на главните герои. Така читателят може да опознае напълно всеки един от тях, както неговите мисли, чувства и най- съкровените им мечти. Едно от нещата, които ме изнедаха в книгата беше, че освен главите на главните герои имаше отделени глави и за второстепенните герои, които имат огромна роля за развитието на историята. А ѝ накрая всяка една отделна история  се свързва с основната, за да придобие един завършен вид. Освен това авторката е отделила и няколко глави, в които по-подробно  е обяснила за някои от термините за азиатската и ямайската култура.

„Хората използват поетични изрази, за да опишат нещата, които не разбират.  Обикновено съществува научно обяснение, стига само да го потърсиш.“

photo-collageНаташа е родена в Ямайка, но когато е била малка заедно със семейството ѝ са емигрирали в Америка, като нелегални емигранти. В този съдбоносен ден, когато среща Дейниъл Наташа трябва да бъде депортирана в родната си страна. Но въпреки това тя твърдо отказва да се предаде и по всякакъв начин се опитва да спре депортирането на семейството си. Както споменах Наташа е твърд реалист и не вярва в нищо, което науката не може да докаже. Не вярваше в любовта и особено тази от пръв поглед и постоянно се опитваше да я обясни с химически термини. Но запознанството ѝ с Дейниъл успя да промени мнението ѝ за любовта, кармата и възгледите ѝ за живота.

„Родени сме да мечтаем и да създаваме неща, за които да мечтаем.“

tumblr_ohwgtauQIQ1t6k5ddo1_500Дейниъл е от героите, които много бързо се харесват на читателя. Въпреки че двамата с Наташа да бяха коренно различни, според мен се допълваха перфектно. Дейниъл цял живот е бил мечтател и една от най- големите му мечти е да стане поет. Но родителите му са предначертали друг план за неговото бъдеще. Един ден прекаран в компанията на Наташа го предразполага да се престраши , да се противопостави на родителите си и така да спре една голяма грешка.

„Някои хора са част от живота ти, за да го направят по-хубав. Други съществуват, за да го направят по-лош.“

Макар двамата да се влюбиха за по- малко от ден, отношенията им се развиха доста естествено и плавно. И двамата научиха много един от друг. Както много пъти сме чували, че любовта е по-силна от всичко, в този случай няма как да се противопостави на закона. Но дали любовта ще се запази между Наташа и Дейниъл, ще научите само ако прочетете книгата. От книгата могат да се получат много теми за размисъл, да се извадят поуки, а също така и да научим факти, които ще обогатят знанията ни.

„Слънцето също е звезда“ е съвременна история, в която мечтите и реалността се срещат, за да се получи една вдъхновяваща и поучителна история. Една красиво написана история  с лек горчив привкус. История за мечтите, за вторият шанс за живот, за тръпката от първото истинско влюбване и последиците от него, за семейството с всичките му несъвършенства и недостатъци. След прочита на книгата се замисляме за малките ежедневни неща които правим и които не оценяваме, а точно тези малки неща може да ни създадат едни от най- красивите и ценни спомени.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност !

IMG_20170622_165036_702

Mid-Year Book Freak Out Tag (2017)

От около месец не съм правила таг и много се радвам, че Гергана ме покани. Благодаря ти ! В интерес на истината този таг съм го правила миналата година, но със сигурност ми беше интересно отново да го направя, а и да си направя една равносметка за настоящата година. По традиция оставям тага отворен и нека всеки желаещ да го направи, да се чувства тагнат.

Mid-Year Book Freak Out Tag (2016)

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2017.

Адски труден въпрос. От началото на годината съм прочела много хубави книги, като всяка една от тях е успяла да ме докосне малко или много. Ще посоча „Жестока любов“ от Колийн Хувър. Тази книга със сигурност не е шедьовър, не е написана съвършено, на някои от вас може да се стори блудкава или комерсиална, но мен успя да ме докосне. Не знам, но успя да докосне и най- скритите ъгълчета на душата ми, повлия ми много емоционално и лично за мен книгата е съвършена.

Снимка0347

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2017.

Ще посоча “ Златният мост“ книга втора от трилогията „Пътуване във времето“ на Ева Фьолер. Книгата е изпълнена с безброй щури и опасни приключения, а героите няма как да не ви станат симпатични. Имам и третата книга, която в най- скоро време трябва да прочета.

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.

Имам страшно много нови книги, които трябва да прочета и то всичките са все хубави (е, поне така си мисля : D ). На дневен ред имам няколко набелязани книги – „Крайно нелогично поведение“ , “ Малката билкарница в Монмартър“, „Илумине“, „Кралска клетка“, втората част на „Girl online“, „Четирите цвята на магията“ и още много, много други.

IMG_20170704_162248_108.jpg

4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината.

Не съм запозната с книгите, които ще излязат до края на годината, но се надявам да бъдат само хубави и стойностни. Сега се сетих, че си чакам втората част на „Ясновидците“ от Либа Брей.

5.Най – голямо разочарование.

Не мисля, че има книга, която да ме е разочаровала тази година.

6.Най – голяма изненада.

О, има доста книги, които са ме изненадвали – „Аркадия“ от Иън Пиърс ме изненада много приятно, също и „Сол при солта“, „Дневникът на Ане Франк“, „Серафина и черният плащ“ и други.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб).

Определено един от любимите ми нови автори за тази година е Колийн Хувър. Освен нея също ще посоча Либа Брей, Рута Сепетис, Лорън Уилиг и др.

8. Нов герой, по когото си падаш.

Не си падам по герои, но харесвам някои. Като например Майлс („Жестока любов“), Уил ( „Адски устройства“), Аристотел и Данте също много ми допаднаха, като персонажи.

9.Най – нов любим герой.

Последната книга, която прочетох преди около един ден беше „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“, така че ще посоча двамата главни герои в нея. Също така много ми допадна Ийви О’Нийл от „Ясновидците“, Серафина от „Серафина и черният плащ“ и разбира се още много други.

photofacefun_com_1497618932

10.Книга, която те е разплакала.

Сигурно ви омръзна да четете това заглавие, но не съм виновна, че толкова се влюбих в нея 😀 . Толкова много на книга не знам от кога не бях плакала. Особено на последните страници си изплакаха очите. Не знам как, но страшно много ми повлия емоционално „Жестока любов“ от Колийн Хувър.

11.Книга, която те е зарадвала.

Книгата от десети въпрос. Също така „Красавицита и Звяра: Изгубена в книга“, „Белжар“, „Аристотел и Данте“, „Библиотеката на душите“ , която е третата част от трилогията „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ завърши наистина прекрасно. „Имението Ашфорд“ бе едно много вълнуващо изживяване.

12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година.

Все още не съм гледала подобен филм, но с нетърпение очаквам да гледам филмовата екранизация на „Всичко, всичко“ от Никола Юн. Честно казано съм малко скептична за филма, но нека не прибързвам с мнението си.

13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината.

Хм, труден въпрос. Не съм нарцис, не обичам да се изтъквам, така че нека оставя хората да говорят за ревютата ми. Но имам няколко специални за мен ревюта, които съм писала с огромно желание. Харесвам много истории свързани с ПСВ и ВСВ и през последния месец прочетох две книги на тази тематика – „Сол при солта“ от Рута Сепетис и „Дневникът на Ане Франк“. Не знам до колко ревютата са се получили, оставям коментарите на вас.

Снимка0552

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получила).

Една от най- красивите книги, които съм си купила е „Ясновидците“ от Либа Брей – обожавам всичко в тази книга. Други любими са „Илумине“, „Аристотел и Данте…“, „Героите са моята слабост“, „Белжар“, „Сол при солта“, „Четирите цвята на магията“, „Толкова близо до хоризонта“, „Крайно нелогично поведение“, „Хотел Барбизон“ и много други.

15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.

Списъкът ми е безкраен. Но да кажем на дневен план са „Малката билкарница в Монмартър“, „Крайно нелогично поведение“, „Героите са моята слабост“, „Толкова близо до хоризонта“, „Четирите цвята на магията“, „Царицата на нощта“, втора и трета книга от „Адските устройства“, „Илумине“, „Създадена от дим и кост“ и така мога да си изброявам цял ден 😀 .

IMG_20170703_172137_343.jpg

Юни в книги и музика

Месец юни измина толкова бързо и неусетно, че не мога да повярвам, че днес е първият ден от юли. Но пък се радвам, че отново ще си поговорим за хубави книги и хубава музика. През изминалият месец успях да прочета няколко невероятни книги, които със сигурност ще помня дълго време. В миналата ми месечна равносметка бях споменала, че ще се постарая да не се сдобивам с много книги, защото искам да прочета, колкото се може от купчинката, която ме чака на нощното ми шкафче. Но все пак се сдобих с няколко книги, които ще видите малко по- надолу.

През юни имах рожден ден и бях решила да си купя една книга, която исках от доста време. Но няколко дни след това от издателство „Кръгозор“ обявиха, че на 21 юни всички техни книги ще бъдат с 50% намаление. Харесвам голяма част от книгите им и разбира се, нямаше как да не се възползвам от промоцията им. Реших да си купя три книги, като две от тях бяха сигурни, а за третата падна голямо чудене . Първата сигурна книга беше „Момичетата от хотел Барбизон“ от Фиона Дейвис. Още щом видях, че книгата ще се издава на български, бях сигурна, че трябва да я имам. Втората сигурна книга беше втората част на „Girl online“  от Зоуи Съг. Първата книга я прочетох през есента на 2015 ( малко преди да стана блогър) и реших, че е крайно време да прочета и втората част от трилогията. Дълго се колебаех коя да бъде третата книга, защото имах няколко набелязани. Четеше ми се някоя романтична, неангажираща и свежа история и се колебаех между книгите на Софи Кинсела и Александра Потър, но в последния момент малко преди да изпратя поръчката се сетих, че има една книга, която искам да прочета от няколко години, а именно „Малка кутийка от Тифани“ от Мелиса Хил. Бях решила, че ще завърша месеца с тези три книги, когато в края на месеца  цели три поредни дни, бях супер приятно изненадвана от някои издателства. Първи бяха изд. „Ера“, които ми изпратиха „Нашата история“ от Мартина Хаг. От издателство „Еднорог“ за пореден път ми изпратиха супер красива „тухличка“, а именно „Царицата на нощта“ от Александър Чи. На следващия ден от издателство „Софтпрес“ ми направиха уникална изненада. Изпратиха ми най- новата си книга „Малката билкарница в Монмартър“ от Донатела Рицоти, която беше придружена с много мило послание. Освен това се бяха погрижили цяло лято в къщи да ми ухае на лавандула със свещта, която пристигна заедно с книгата. От сърце им благодаря за прекрасния жест. Любопитното е, че кориците и книгоразделителят на книгата са направени, така че да ухаят на лавандула – страхотен жест към нас читателите. И последната книга от „тридневния маратон“ беше най-новата книга на изд. „Orange Books“, а именно „Крайно нелогично поведение“ от Джон Кори Уейли. Още веднъж искам да благодаря на всички издателства, че за пореден път направиха, още един мой месец да бъде изпълнен с невероятни книжни преживявания.

IMG_20170624_190213_211

IMG_20170628_153130_282

IMG_20170628_154404_024

IMG_20170628_155215_509

IMG_20170629_150356_267

През юни успях да прочета четири книги, като първите две бяха свързани с Втората световна война. Първата прочетена книга беше „Сол при солта“ от Рута Сепетис. Невероятно написана книга, която съм сигурна, че ще се помни дълги години. Повече за нея може да прочетете в ревюто ми ТУК. Втората книга беше „Дневникът на Ане Франк“, която бе едно пътуване назад в миналото, припомняйки ни един от най- болезнените периоди в съвременната ни история. Повече за книгата може да прочетете ТУК. След тези две книги, които разказват доста тежки истории, имах нужда да прочета някоя лека, интересна и свежа история. Реших да се спра на „Серафина и черният плащ“ от Робърт Бийти, която успя да ме зареди с приключенски дух и положително настроение. Мнението ми за книгата прочетете ТУК.  Последната книга, която прочетох беше „Слънцето също е звезда“ от Никола Юн, която ме зареди с много положителни емоции и усмивки. Ако си търсите някое лятно и интересно четиво, то хвърлете едно око на тази книжка. Съвсем скоро ще се постарая да напиша ревю на книгата. Успях да започна и „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“, която прочетох до средата и затова ще я включа в публикацията за юли.

IMG_20170701_140351_867

МУЗИКА

1. Топ 5 на най- слушаните песни за юни стартира с новата песен на Джъстин Бийбър, която страшно много ми харесва. А видеото към нея я допълва перфектно.

2. Лятното настроение се допълва от супер свежата и динамична песен на Деми Ловато.

3. Тази песен не е една от най- новите, но със сигурност все още е актуална. Песента е много подходяща за лятото, а видеото към нея може само да ни зареди с много настроение.

4. The Weeknd няма какво да го коментирам – машина за хитове. В куплетите на песента много ми харесва това осемдесеттарско звучене.

 

5. Не знам много песни на тази група, но тази ми влезе под кожата. Много, ама много ми харесва.

 

 

 

 

 

 

 

 

„Серафина и черният плащ“ – Робърт Бийти

(издателство „Софтпрес“, брой страници 240, цена 14,90лв)

serafina-i-cherniyat-plasht-9786191513710

„Серафина и черният плащ“ ми напомни за онези детски книги, които четях, като дете. Авторът се е постарал да напише една изключително завладяваща, интересна и динамична история, която да ни накара, както да се забавляваме с героите, така и леко да настръхваме, когато четем дадени сцени. Историята е написана по- много лек и достъпен начин, който те кара да искаш да четеш още и още. Хареса ми това, че въпреки малкия си обем всяка глава от книгата беше изпълнена с дейтсвия, нямаше излишни описания, които да натоварват читателят, а напрежението дебнеше зад всеки ъгъл. Робърт Бийти още от първата глава ни потапя в историята, като ѝ за миг не ни предоставя възможността да се откъснем от книгата. Любопитното е, че имението „Билтмор“, в което се развива самата история е реално съществуващо място и е сред най- прочутите и посещавани забележителности в САЩ. Друг любопитен факт е ,че в книжният трейлър на книгата (може да го видите в края на ревюто), момиченцето, което играе Серафина е една от дъщерите на автора, а костюмите са направени от жена му. А самите снимки на трейлъра са снимани в истинското имение „Билтмор“ – погледнете само колко е красиво.

SK-Lamont-interview-with-Robert-Beatty-Serafina-and-the-Black-Cloak

Първите няколко страници ни запознават със Серафина – дребничко момиченце, с кехлибарено жълти очи , притежаващо най- тихата и грациозна стъпка. Всичко дотук ни подсказва, че нашата героиня съвсем не е обикновено момиче. Заедно с баща си живеят в огромното и красиво имение „Билтмор“, което е оградено с вековна гора, криеща тъмни  и непознати сили. Откакто се помни двамата живеят скрити в мазето, защото никой не трябва да разбира за нейното съществуване. Въпреки че трябва постоянно да се крие, Серафина всяка нощ изпълнява една доста необичайна мисия, която я кара да бъде много горда със себе си, а именно  Г.Л.П. – главен ловец на плъхове. От съвсем малка Серафина винаги е осъзнавала, че в нея има нещо различно, което я отличава от другите деца, никога не е разговаряла с други хора освен с баща си, докато не започват зловещите изчезвания и тя внезапно се сдобива с неочакван приятел.

Всяка година имението „Билтмор“ е посещавано от безброй гости и приятели на семейство Вандербилт, които организират най- различни събития. Всичко върви повече от прекрасно, докато внезапно не започват мистериозно да изчезват деца. Една вечер Серафина се натъква на едно от тези отвличания. В тъмните коридори на имението мъж с черен плащ преследва момиченце, но неочаквано то бива погълнато от черната мантия на непознатия. След тази случка Серафина е готова на всичко, за да откирие мъжа с черния плащ. Очаква я битка на живот и смърт. Серафина трябва да преодолее своите страхове, защото едва ли иска да бъде следващото погълнато момиченце. Очаква я едно зловещо приключение, което ще я отведе в тъмните и мрачни гори, които ще ѝ дадат отговорите, за които е чакала през целия си живот. Но едно приключение няма да е толкова вълнуващо, ако до теб не стои приятел или в случая двама- един доберман и Брейдън (племенника на сем. Вандербилт).

photofacefun_com_1497618932Освен, че авторът е сътворил  една прекрасна история за малките читатели, която пленява със своята вълшебна атмосфера, се е постарал да засегне и няколко важни теми, като приятелството, семейството и въпросите, които си задава всяко хлапе на прага на тийнеджърската възраст „Кой съм аз?“, „Какво искам“, „Защо съм различен от останалите“ и т.н. Всеки един от персонажите в книгата беше изграден пълнокръвно, така че читателят да успее да го почувства по- близък до себе си. Дори злодеят притежаваше обаятелна харизма, с която да пленява и очарова хората в „Билтмор“. На фона на тази история изпълнена със загадки и доза мистерия, имението „Билтмор“ ни предоставя възможността да изживеем всяка една част от историята още по- вълнуващо и истински.

„Серафина и черният плащ“ ще ви накара да се впуснете в едно шеметно приключение, изпълнено с магия, с неподозирани тъмни и опасни сили дебнещи зад всеки ъгъл. А напрежението и изненадващите обрати няма да ви напуснат до края на историята. Очарователната Серафина без особени усилия ще стане любима героиня, както на малките читатели, така и на големите. Ако хлапето ви не обича да чете или тепърва навлиза във вълшебният свят на книгите, препоръчайте му тази книга и съм сигурна, че ще се влюби във всеки един детайл от нея.

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност !

 

Седем книжни препоръки за лятото

Лятото вече официално е факт ! Летните дълги дни са пред нас, училището приключи, отпуските наближават,а с тях идват и така желаните ваканции, когато може спокойно да си отдъхваме на плажа с чаша мохито и да съзерцеваме морето. Та, по този повод реших да ви представя няколко книги, които са подходящи за лятото. Всяка една от тях е интересна, лека, разтоварваща и носеща само положтелни емоции и настроение.

206922_b1. „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ – Бенджамин Алире Саенц

Книгата си я закупих от намелението на издателство „Сиела“, което беше по повод 24 май. Признавам си книгата все още не съм я чела (тези дни смятам да я започна), но съм убедена, че историята ще ми хареса. Действието в книгата се развива през лятото, а какво по- хубаво да я прочетем през някой слънчев ден, когато сме скрити под чадър на плажа, морският бриз ни прави прохлада, слушаме шума на морето и песента на чайките, а ние четем една  топла и сгряваща сърцето история. Книгата в момента е супер нашумяла, в интернет пространството има доста мнения и ревюта, така че със сигурност, знаете за нея.

syrca-za-razbivane-korica-ibis-243824-300x02. „Сърца за разбиване“ – Али Новак

Тази книга я прочетох миналото лято, но все още, когато си спомням за нея ме изпълват само приятни моменти от историята. Излишно е да казвам, че книгата е напълно подходяща за лятото и ви гарантирам, че ще прекарате няколко супер приятни часа, докато я четете.  „Сърца за разбиване“ е една сладка и романтична история,която ме спечели със своят сюжет, в който фотографията и музиката заемаха голяма част.  А всички герои са толкова забавни и позитивни, че със сигурност ще се забавлявате заедно с тях. Препоръчвам книгата на всеки,който обича забавните романтични истории, както и на тези които искат да отпуснат с някоя забавна и свежа книга.

97895477134823. „Girl online“- Зоуи Съг

Супер сладурска история, изпълнена с безброй приключения из улиците на Бруклин. Исторята е перфектна за летните дни, когато въздухът е изпълнен с любов, а приключенията тепърва започват. Главната героиня Пени Потър е обикновено петнадесетгодишно момиче от Брайтън,Великобритания,което създава блог,в който споделя своите мисли,чувства и нещата,които я вълнуват.Също така тя е много добър фотограф. Пени страда от панически атаки (чиято тема е много сериозна особенно при младите хора).Заради професията на майка си,Пени,родителите и,най – добрият и приятел Елиат заминават за Ню Йорк,за да организират една сватба.Там съвсем случайно Пени се натъква на момчето от Бруклин,който се оказва първата и голяма любов.

ashford_228x4. „Имението Ашфорд“ – Лорън Уилиг

„Имението Ашфорд“ е от онези книги,които не искаш да оставиш докато не прочетеш и последната страница. Книгата те пленява от самото си начало и те потапя по такъв невероятен начин  в своята история, че колкото и да се опитвате поне за малко да се откъснете от нея, със сигурност няма да успеете. Една история за страст,предателство, грях и неизречени думи. Авторката ще ви потопи в една завладяваща история, а героите в нея със сигурност ще ви провокират и изненадват със своите действия, но несъмнено ще се влюбите в тях. Препоръчвам книгата за прохладните летни вечери, когато просто искате да релаксирате с някое хубаво четиво.

collage5. „Всичко, всичко“ и Слънцето също е звезда“ – Никола Юн

Под номер пет реших да включа две книги, които абсолютно си заслужават вниманието, а ѝ са подходящи за летните месеци. „Всичко,всичко“ е една трогателно красиво написана история  с лек горчив привкус. Една история за любовта в много ѝ разновидности. Любов, която може да те погуби и друга,която може да те спаси и да възвърне надеждата ти за живот. История за мечтите, за вторият шанс за живот, за тръпката от първото влюбване и последиците от него и за семейството с всичките му несъвършенства и недостатъци. Ако ви се чете или искате да разнообразите с една нетипична история, то „Всичко,всичко“ е точно такава. В момента чета „Слънцето също е звезда“ (остават ми около 50 страници до края), но успя да ме грабне, както първата книга. Авторката има един лек стил на писане, който те кара да иска да четеш още и още от нея.

201530_b6. „Парченца от нашия живот“ – Хелън Дънбар

„Парченца от нашия живот“ е книга за приятелството,първата любов, за загубата на тези,които обичаме безумно много, за страха от предстоящото. Но въпреки това също ни показва причини,за които си струва да живеем и да показваме обичта си към близките и семейството си по всякакъв начин. Една история за тънката граница между живота и смъртта. Ако сте фенове на Джон Грийн или ви се чете една силно въздействаща история, то „Парченца от нашия живот“ е перфектният избор за следващо четиво !

207038_b7. “ Четирите цвята на магията“ – В.Е.Шуаб

С книгата се сдобих миналият месец, но все още си чака търпеливо реда на нощното ми шкафче. Историята в книгата е изключително интересна, изпълнена е с магия, с паралелни светове, с крале, кралици и много напрежеие. Ако харесвате фентъзи книгите, определено прочетете книгата. Не съм сигурна до колко книгата трябва да се смята за лятно четиво, но  в едно съм сигурна – ще ви донесе приятни мигове през летните дни.

„Дневникът на Ане Франк“

(издателство „SkyPrint“, брой страници 296, цена 14,95лв)

157483_bТрудности от различно естество съпровождат този ръкопис. Бащата, единственият оцелял след Холокоста, редактира някои части от историята. Накрая дава пълните права на заинтересовани издатели. Дневникът е забранен в Ливан, тъй като описва позитивно евреите.

Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейство

то си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

***

„Дневникът на Ане Франк“ е може би една от най- противоречивите книги на 20 век. През годините са се водили безброй спорове за автичността на дневника, като дори и до ден днешен няма точен и еднозначен отговор. Лично аз искам да вярвам, че дневникът е истински, че е написан от самата Ане,че написаното в него са нейните истински мисли и чувства. Вярвам в неговата автентичност, защото само човек, който е видял ужаса от войната и нейните последствия, може да напише толкова истински и проникновени мисли и описания. Когато започва да пише дневника Ане е само на тринадесет години, но определено е надраснала възрастта си. Ане е една забележителна млада дама, която не само е надраснала върастта си, но и епохата, в която е живяла. Това малко момиче притежаваше безброй качества, които са достойни за възхищение и пример. Едно от качествата, с които успя да ми стане симпатична е, че беше изключително откровенна, казваше на хората това, което мисли, независимо от това дали ще ги засегне – малко са хората, които говорят честно и открито. Ане беше най- малката в цялата „група“ и като такава, често биваше пренебрегвана и нейната дума, не се взимаше насериозно. Но въпреки това, тя твърдо отстояваше позицията си. Едно от нещата, които беше споделила в дневника си дълбоко ме трогна, а това бе, че иска да остане в историята, да бъде запомнена., а не просто да премине през живота. С този дневник Ане наистина остана в историята и нейното име ще бъде запомнено завинаги.

„Знам какво искам, имам цел, имам собствено мнение, имам вяра и любов. Да ме оставят да бъда каквото съм, тогава ще съм доволна. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж.“

The first page of the diary, which Anne Frank receives for her thirteenth birthday on 12 June 1942През 1942г. на 14 юни Ане започва да пише в дневника си, който ѝ е подарен за рождения ѝ ден. В първите няколко дни виждаме нейните безгиржни мисли, когато все още живота ѝ не е застрашен. Но само няколко седмици след това, животът ѝ се преобръща. Заедно със семейството си (баща ѝ  Ото Франк, майка ѝ Едит Франк и сестра ѝ Марго) се пренасят в Задната къща, където се окриват с още едно семейство – господин и госпожа Ван Даан, заедно с техният син Петер. След известно време в тяхната група се присъединява и осми човек – господин Дюсел.

„Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.“

af5През двете години прекарани в изолация в Задната къща семейство Франк, семейство Ван Дан и господин Дюсел преминават през най- различни трудности и емоционални моменти. Като се започне от дажбата им за храна, разпределяне на домакинската работа, битовите скандали, които няма как да се избегнат и се стигне до философските разговори късно вечер. Всички тези на пръв поглед незначителни неща ме караха понякога да се смея, понякога  да се замислям и да си задавам въпроси, като например „А, аз какво бих правила на тяхна място ?“, „Как бих постъпила в дадената ситуация?“. Всеки един от жителите на Задната къща преминаваше през своето душевно състояние – тъга, отчаяние, страх от неизвестното. Но въпреки трудностите и лишенията, които изпитваха всички бяха благодарни, че имат покрив над главата си, че са все още живи и чакат така желаният край на войната, който да им донесе мир и спокойствие.

„Аз смятам, че човек, който има кураж и вяра, никога не може да бъде нещастен. Където има надежда, има и живот.”

d8aec866dd4a2eb7284aad9c0af78188Въпреки крехката си възраст Ане е изключително интелигентна, любознателна и самостоятелна. През двете години прекарани в изолация Ане претърпя невероятна личностна промяна,която ѝ помогна да започе,да разбира малко по- добре хората около нея. Беше ми интересно да наблюдавам нейните мисли, възгледите ѝ за живота, чувствата, които бушуваха вътре в нея , като нестихващ ураган, неугасващата надежда за живота ѝ след войната, която я крепеше, когата се чувстваше тъжна и самотна. Макар да не притежаваше голям житейски опит, това не я спираше да пише в дневника си за политика, за общочовешки проблеми, за концлагерите, които погубват хиляди невинни души. Споделяше неистовия си страх, когато късно вечер над града се изсипват от военните самолети стотици бомби, които за части от секундата могат да погубят жителите на Задната къща, а ѝ не само.  След този двугодишен престой в техният нов дом, когато се усеща края на войната, надеждата им бива отнета…

„Искам да ме помнят и след смъртта ми!“

„Дневникът на Ане Франк“ е необиковената история на едно необиковено момиче, което ще остане в историята. За мен този дневник се оказа едно емоционално пътешествие, което успя да ме научи на много житейски уроци, а ѝ не само. Тази история ще докосне  всеки, който е готов да се срещне с ужаса на една война, която е оставила траен белег върху много човешки съдби. Отделете няколко часа да прочете емоционалната история на едно момиче от близкото минало. Колкото и да бягаме от миналото си и да се опитваме да го забравим, то трябва да бъде припомняно, за да се опитаме да не допускаме същите грешки в настоящето и бъдещето ни. По книгата (дневник) има няколко филмови екранизации, като последната е от 2016 година.

*Искрени благодарности на издателство „SkyPrint“ за предоставената възможност !

Снимка0552

„Сол при солта“ – Рута Сепетис

(издателство „Сиела“, брой страници 390, цена 14,90лв)

Print

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.
Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.
Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.
Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

 

***

Всички знаем за може би най- известната корабоплавателна трагедия, а именно потъването на „Титаник“, в която са загинали над 1 500 души. Но има една друга морска трагедия, която е останала „табу“ за света. Втората световна война, хиляди бежанци се опитват по всякакъв начин да се спасят от ужаса на войната. Немският лайнер “Вилхелм Густлоф”  е надеждата за спасение на много хора. Капацитетът на кораба е около 1 900 души, но бежанците, които се качават на кораба наброяват над 10 000. Загиват над 9 000 невинни души, което прави тази трагедия най- голямата в историята на корабоплаването. Признавам си, че до преди да прочета книгата, не бях чувала за “Вилхелм Густлоф”. След като прочетох романа, нямаше как да не потърся повече информация за неговата трагична история. Запознах се с много факти, които ми бяха много полезни и интересни. Докато четях историята един въпрос не спираше да ме гложди, а именно „Защо тази трагедия е останала скрита за света“. За съжаление някои хора, доста тактично са успели да я прикрият, което е жалко.

maxresdefaultРута Сепетис успява да вдъхне живот на тази забравена история, като я разказва по един разтърсващ начин. Въпреки че книгата е предзназдначена за по- младата аудитория, която да се запознае по- отблизо с войната и последствията от нея, книгата може да бъде четена от всеки, който е готов да се срещне с нея. Самата книга е пропита с толкова много емоции, че неизменно ще се почувствате част от нея. Изпълнена с тъга, болка, страдание, страх, безброй трудности, но също с надежди и мечти за един по- добър живот „след войната“. Самата история е структурирана доста интересно. Книгата  е от първо лице, както и от гледните точки на цели четири главни герои. Определено авторката е успяла да се справи доста добре с тази задача, защото според мен не е никак лесно да се вникне във вътрешния свят на всеки един от героите. Главите са кратки, изреченията също, което прави въздействието от прочетеното още по- силно.

„На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша от запад.
На 17 септември 1939 година Русия нападна Полша от изток.
Помнех тези дати.
Две враждуващи държави се вкопчиха в Полша подобно на момичета, които се карат за кукла. Едната я държеше за краката, другата – за ръцете. Дърпаха толкова силно, че един ден главата се откъсна.“

Героите са толкова пълнокръвно изградени, че едва ли някой ще остане безразличен към тях. Към повечето успях да се привържа, а към други изпитвах неистово отвръщение. Както споменах в книгата се разказва за съдбите на четири герои опитващи се да избягат от смъртта, която бавно, но сигурно спуска своите пипала над тях. Но това не е история за само няколко души. Това е историята на хиляди, на милиони души, които са имали участта да бъдат жертви на обстоятелставата.

18005430.jpgВсеки от персонажите имаше изключително въздействаща и запомняща се предистория, която несъмнено е оставила болезнен и траен отпечатък върху тях. Всеки имаше тайна, която бе залостил дълбоко в сърцето си, но постепенно с развитието на сюжета всяка една тайна бива разкрита и всяка една частица от пъзела си идва на мястото. Успяваме да опознаем една малка група хора, търсеща своето спасение. Флориан загадъчният прусак с мистериозно минало, който търси отмъщение за грешките от миналото си. Латвийката Йоанна, която е напуснала родината си съвсем сама. С  уменията си на медицинска сестра, беше винаги готова да помогне на всеки, дори и да знае, че не трябва да го прави. Полякинята Емилия, която бе почти дете, но вече видяла и преживяла ужаса на войната. Нейната история успя да ме докосне и трогне най- много от всички, защото това, което е преживяла, е наистина жестоко. Алфред, младият моряк, който мечтаеше за признание и слава. В първите няколко глави, когато пишеше писма до любимата си, ми беше мъчно, че е разделен с нея. След още няколко глави нещо в него започна да ме дразни, докато изведнъж не осъзнах, що за човек е той. Алфред бе единствения персонаж, който искрено ме отвръщаваше и не съжалявам, че си получи заслуженото.

„Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най – много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс.
Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.“

Второстепенните герои бяха също толкова интересни, колкото и главните. Всеки един от тях успя да ме докосне, както със своята история, така ѝ със своята доброта и човечност. Поета на обувките, безпризорното момченце, Съжаляващата Ева, сляпата Ингрид – ще запомня всеки един от тях. Но , не си мислете, че в романа има единствено болка, тъга и разруха. Имаше и красота, която се криеше в малките детайли. В споделените усмивки, в споделеното късче хляб, в старата играчка, в зародилия се нов живот, който дава смисъл и надежда за бъдещето.

„Сол при солта“ разказва за една от най- големите трагедии, от последствията на Втората световна война. Един роман, в който се разказва за реални исторически места и събития. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един съвършен и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен. Радвам се, че прочетох тази история, защото за миналото, колкото и да е жестоко то , трябва да се пише и припомня, за да може да се поучим от него и да не повтаряме грешките в настоящето и бъдещето ни.

*Благодаря на издателство „Сиела“ за предоставената възможност !

Снимка0373.jpg

Любими цитати от книги (част 4)

В днешната публикция гостуват четири любовни романа, които са доста известни и обичани сред читателите. Въпреки че този жанр според мен е подценявам смятам,че има много хубави и стойностни книги, които си заслужават вниманието. Лично аз обичам да разпускам с такива книги, особено ако преди това съм прочела няколко по сериозни и натоварващи книги. От посочените книги съм чела само „Жестока любов“ и „Момиче от календара“. „Тетрадката“ със сигурност ще я прочета в близките месеци. а „Аз преди теб“ поради огромният интерес към нея, не мисля, че ще я прочета скоро, но пък има някои цитати, които наистина много ми харесват.

„Жестока любов“ – Колийн Хувър

1. „Тя беше тази, която или щеше да ме убие… или най- сетне щеше да ме върне обратно към живота.“

2.„Любовта не винаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва отново в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя.“

3. „Красивите моменти като този са онова, което изкупва жестоката любов.“

4. „Предполагам, че ако човек види любовта от най-жестоката й страна, е възможно да поиска никога вече да не я преживява отново.“

5. “ – Чувала ли си израза „Когато животът ти поднесе лимони…“.
– „Направи си лимонада“ – довършвам аз.
Кеп ме поглежда и поклаща глава.
– Не е така. Когато животът ти поднесе лимони, постарай се да откриеш в чии очи трябва да ги изстискаш.“

 

„Момиче от календара“ – Одри Карлан

1. „- Защо не се обичаш ? – И тези думи удариха стената около сърцето ми като чук, който бавно се отдалечи, а там където се бе стоварил, остана да зее огромна дупка.“

2. „Истинската любов не съществува. Години наред вярвах тъкмо в обратното. Дори си бях въобразила, че съм я намерила. Четири пъти, ако трябва да бъда точна.“

3. „Беше така приятно да усещам неговата длан, обгърнала моята. Чувствах се сигурна, защитена… Нещо, което не ми се беше случвало отдавна.“

4. „Не бях сигурна как да приема всичко това, какво да мисля. Бяхме се споразумели да не се сближаваме… Дали го обичах ? Не, не мисля. През цялото време бях толкова силно концентрирана да избегна всякакви емоции, да не се влюбя, че дори не ми мина през ума вариантът да отворя сърцето си за него…“

5. „- Никога не настъпва подходящ момент да нараним някого другиго. – каза той. – Но когато го сторим, вече е завинаги. Не се налага да се тревожиш повече за това. Продължаваш смело напред. Всички продължават напред.“

Аз преди теб“ – Джоджо Мойс

1. „Не позволявай едно решение или един момент да те определят за цял живот!“

2. „Исках да притисна всяко късче от мен в него. Исках да му влея волята си. Исках да споделя с него всяка глътка живот и да го принудя да живее.“

3. „Някои грешки… просто имат по- големи последствия от други.“

4. „Разполагах само със сто и седемнайсет дни, за да убедя Уил Трейнър, че има смисъл да живее…“

5. „Просто живей добре. Просто живей.“

„Тетрадката“ – Никълъс Спаркс

1.“Не можеш да живееш живота си за другите хора. Ти трябва да направиш това, което е правилно за теб, дори и да нараниш някои хора, които обичаш.“

2. “ Може да изглежда като най – трудното нещо за правене, но трябва да забравиш човека,забравил теб. “

3. „И само за миг, за една малка струйка време, която висеше във въздуха като светулките в лятното небе, тя се чудеше дали е влюбена в него отново.“

4. „- А ти? – попита тя на свой ред. – Спомняше ли си понякога за нас?
– Не беше нужно да си спомням. Аз никога, нищо не съм забравял.“

5. „Те се караха постоянно. Всъщност почти никога не се разбираха. Но имаше едно нещо, което ги свързваше – умираха един за друг.“