Пет причини поради, които харесвам есента

Есента за мен винаги е била сезонът на промяната. Достатъчно е само да се вгледаме навън и ще видим пъстроцветните килими от листа по улиците, промяната на времето, дъждовните дни, в които обличаме палтата и дебелите си и топли пуловери. Някои може би не обичат есента, защото им е отнела лятото и слънчевите лъчи, но аз я обожавам. Есента ми носи един уют и спокойствие, както никой друг сезон не може да ми донесе това усещане. Есента е вдъхновяваща, цветна, уютна и леко носталгична и поради тези си качества, есента е възпята от не един поети и писатели, които пишат за нея в творбите си. В тази публикация ще споделя петте причини поради, които аз я харесвам.

Книгите

С настъпването на есента любимите ни издателства започват да ни изненадват с прекрасни заглавия. Харесва ми, че тази година започнаха да се издават доста книги на коледна тематика. Първи бяха издателство „Хермес“, които ни поднесоха „Коледни желания и бисквитени целувки“ от Джени Хейл. Издателство „Кръгозор“ пък ни зарадваха със „Седем дни от нашия живот“, а от „Сиела“ коледна книга предстои през декември. Допадат ми такъв тип книги, защото са изпълнени с коледна магия, романтика и уют. Може би трябва да направя през декември една публикация с книжни коледни препоръки.

Collage 2017-11-16 16_47_22

Разходки сред природата

Обожавам разходките сред природата през есента. Незаменима гледка са обагрените листа в червено, жълто и кафяво, които се разстилат по земята. До вкъщи имаме пешеходна алея, която през есента е неустоима гледка. През уикендите поне час- два прекарвам времето си в разходки на алеята – хем е полезно за здравето, хем се наслаждавам на хубавото време, а ѝ се вдъхновявам за разни неща свързани с блога.

22352575_121007795239292_2172468868625203200_n

Топли напитки

По принцип обичам топлите напитки по всяко време на годината, но през есента ги чувствам някак „по- специални“. Обичам дъждовните уикенди, когато съм си вкъщи завита под дебелото одеало с настоящето ми четиво и някоя гореща напитка. Независимо дали ще е кафе, чай, капучино или горещ шоколад – вкусът им през есента е различен. Относно чайовете нямам любима марка, а по скоро си ги избирам по вкус ( любимите ми са мента, ябълка и канела, бъз и лимон) и задължително ги подправям с две лъжички домашен мед и резенче лимон.

IMG_20171113_090232_636

Пуловери и карирани ризи

Едни от най- любимите ми дрехи са пуловерите, а отскоро и карираните ризи. Имам няколко пуловера в неутрални цветове, които са идеални за ежедневието. Чувствам се супер комфортно с тях  и не бих ги заменила за нищо. В колекцията ми липсва такъв на коледна тематика, които са страшно сладки, а ѝ носят домашен уют ( предполагам трябва да се запася с един такъв за предстоящите празници). Относно карираните ризи имам няколко, като двете ми любими ризи може да видите на снимката. Съчетават се с всякакви дрехи, което ги прави неизменен спътник за мен.

IMG_20171113_092451_107

Тъмни червила

От около година обожавам тъмните червила, като преди това за мен беше немислимо да си сложа такова червило. В момента любимите ми са основно в кафявата гама, но също така харесвам тъмните червени и класическите червени цветове. През слънчевите есенни дни понякога обичам да си припомням лятото с цвят фуксия. Последното червило, с което се сдобих бе на Golden Rose Matte Lipstick Crayon 06. Страшно красив червен цвят, който за момента ми е фаворит от тези, които имам.

IMG_20171113_090925_198

Advertisements

„Времето отвътре“ – Хелън Дънбар

(издателство AMG Publishing, брой страници 312, цена 12,95 лв)

vremeto_otvatre_hrm

„Последното, което видях, преди колата да се вреже във водата, беше прелитащ орел на фона на небето.
 Спомням си как скосените му криле изпълваха целия мръсен прозорец. Въздухът го издигаше високо, обещавайки му магия – изглеждаше свободен.
Мечтаех за тази птица.
Но вече нямам мечти.
 Имам само спомени.“

***

Запръв се запознах с творчеството на авторката миналото лято, когато прочетох „Парченца от нашия живот“, която успя да ме очарова изключително много. И когато научих, че предстои издаването на „Времето отвътре“ нямаше как да не я прочета. Харесвам, че сюжетите на авторката винаги включват социални теми, за които обществото избягва да говори. Теми, които присъстват в ежедневието ни, но упорито мълчим за тях, а напротив трябва да се говори за тях. В тази книга са засегнати няколко такива, като домашното насилие и посттравматичното разстройство. Въпреки че темите са доста сериозни, авторката е съумяла да ги представи по един достъпен и ненатоварващ начин на младите читатели. Освен това Хелън Дънбар ни е показала колко са важни подкрепата и любовта за човек особено, когато той е преживял изключително тежки и болезнени моменти. Книгата се води YA и макар да е предназначена за по- младата читателска аудитория, то без съмнение би била интересна и полезна за родители и по- възрастни читатели.

18187029Преди пет години петнайсет годишния Горди преживява нещо ужасяващо, което дълбоко го травмира. Собствената му майка решава да се хвърли с колата в езерото. Освен Горди в колата са ѝ по- малката му сестра и невръстните близнаци ( момче и момиче). Оцелява само Горди, който през годините така ѝ не може да превъзмогне случилото се. След този ужасяващ момент Горди отива да живее при своя полубрат Кевин и баща му, които му оказват невероятна подкрепа. Животът продължава, но младото момче ежедневно се бори с травмата и стреса от преживяното. Единственото му спасение, може би е хокеят, който обожава. Изминали са пет години от трагедията, но Горди не спира да се самообвинява, че само той е оцелял и дълбоко в себе си вярва, че е могъл да промени нощта преди катастрофата. Но как едно дете на 10 години би могло да предотврати Онази нощ?

The-Gentle-Wounds---Quote-1Едно от нещата, които ми харесаха в романа беше емоционалната и силна връзка между Горди и Кевин. Преживели едно тежко детство двете момчета не спираха да се подкрепят във всяко едно отношение. За Горди Кевин беше повече от брат – беше родител, приятел, сродна душа, съветник и най- голямата му опора. Макар и една година по- голям от брат си Кевин бе един зрял млад мъж, без който Горди едва ли щеше да се справи с вътрешните си демони. На моменти с развоя на събитията в историята двамата имаха своите спречквания, но привързаността им един към друг бързо стопяваше ледовете помежду им. Освен брат си Горди откри още един човек, на който може да разчита – Сара. С нейната поява Горди малко по- малко започна да се променя. От затворено момче и аутсайдер постепенно започна да излиза от черупката си, в която се беше настанил и да се изправи пред страховете си. Хареса ми, че Сара го прие такъв какъвто е с всичките му „странности“ и го накара да погледне по един нов начин на живота.

Книгата безспорно ни кара да се замислим за някои важни и тежки теми, които остават незабелязани от обществото. Хубаво е, че се издават подобни книги, които биха били полезни за тийнейджърите, а ѝ изобщо за хората, които са изпаднали в подобно положение да видят, че не са сами и изход винаги има. Препоръчвам книгата, защото в нея има всичко – добре развита история, страхотно изградени персонажи, важни теми и куп емоционални моменти, които на моменти ще ни усмихват, а в други просълзяват.

„Времето отвътре“ е една емоционална история за любовта, приятелството, израстването и обичта между двама братя. Една история, която ни показва тежките и разруващи последствия от домашното насилие. Но и ни показва, че когато човек има хора, които го обичат и подкрепят с общи усилия всичко може да се преодолее. Радвам се, че успях да бъда част от тази емоционална и завладяваща история и с нетърпение ще очаквам следващите книги на Хелън Дънбар.

*Благодаря на издателство „AMG Publishing“ за предоставената възможност !

IMG_20171019_084757_016

Блог – интервю с Мартин Колев: Чудна работа е това писането

Мартин Колев е автор на два сборника с разкази „Кучето на терасата“ и „Микро“, а дебютният му роман „Софийски магьосници“, който излезе през тази година се прие изключително добре сред читателите. Очаква се и неговото продължение, което обещава още повече интересни моменти и магически приключения. Едно от нещата, които обича да прави през свободното си време е да рисува разни неща, да чете книжки с картинки и да готви с три пъти повече чесън от препоръчаното (странна комбинация). Как се е зародила идеята за „Софийски магьосници“ ? Как се създава една книга, дали в бъдеще хартиените книги ще изчезнат и още куп интересни теми, за които си погорихме с Мартин Колев ще прочетете в следващите редове.

1.Кога писането се превръща в професия ?

Сигурно се превръща в професия щом започнеш да печелиш от него. Все пак самият факт, че този въпрос Ви е хрумнал, подсказва, че писането е особено животно – професия „писател“ просто не звучи като професия „архитект“. Скоро ме попитаха с какво искам да се занимавам – естествено, отвърнах с „писане“, което предизвика въпроса „Не, с какво искаш да се занимаваш професионално?“. Чудна работа е това писането…

2.Как се създава една книга и кога разбирате, че е завършена!

Създава се с равни порции упоритост и глупост в промишлени количества – без тях човек просто би смачкал черновата (или лаптопа си), би я запратил в кошчето и би излязъл навън да прави по-смислени неща. Относно втория въпрос, идва един момент, в който става ужасно тихо. Очите ти се отварят малко по-широко по време на четенето, сърцето ти трепва и си казваш: „Това е. Готово е“.

3.Как се зароди идеята за „Софийски магьосници“ ?

Първо видях едно тайно място близо до Петте кьошета в София, а след това – мъж, който слиза от трамвая в тази посока. Слънцето залязваше, навън беше хладно и страшно, и мъжът се запъти към някаква невидима кръчма…

4.Завършихте ли нейното продължение и какво да очакват читателите ?

Все още не съм го завършил. Читателите могат да очакват да се срещнат с герои, които не познават, и да опознаят по-добре някои стари физиономии. Продължението включва обиколка из непознати магически места из столицата, както и приключение в самото сърце на Странджа планина. Не на последно място ще се запознаем и с дейността на Котешките пощи.

5.Какви качества трябва да притежава един писател, за да бъде успешен ?

Мисля, че може да притежава всякакви качества, но сред тях трябва да се открояват упоритост и глупост.

6.Смятате ли, че в бъдеще електронните книги ще вземат превес над хартиените ?

Всъщност електронните книги вече взеха превес преди няколко години. Сега продажбите им на световно ниво отново падат за сметка на хартиените книги, така че слуховете за смъртта на книжното тяло са силно преувеличени. Иначе в по-широк план електронните книги ще вземат превес, разбира се – освен ако не се появи трета алтернатива, която все още дори не можем да си представим.

7.В последно време голяма част от известните личности започнаха да пишат и издават книги. Писането е вид изкуство и не се ли обезценява по този начин ?

Наистина напоследък се наблюдава известен подем на такива книги, но те не са нищо ново под слънцето. Писането може да бъде и висше, и долно изкуство. Достоевски може да стои на рафта до езотеричните книги за събуждане на чакрите и това ни най-малко няма да накърни стойността му.

8.Книгите могат ли да възпитават ?

Дотолкова съм уверен, че могат, че по-скоро бих се зачудил книгите могат ли да не възпитават?

9.Ако имахте възможност с кой писател бихте си сътрудничели ?

Честно ли? С никой. Предпочитам да им се възхищавам отстрани. В писателските кухни обикновено е разхвърляно, готвят се по няколко ястия едновременно и мирише на нещо, дето не му е там мястото.

10.След „Софийски магьосници“ какво следва ?

Следва продължение. А след него – не знам, ще покаже само времето. Напоследък то ми е кът за сметка на идеите.

Октомври в книги и музика

Октомври отлетя, есента е в разгара си, а едни от най- хубавите празници съвсем скоро ще настъпят. В пореден пост вече отново ще повторя, но обожавам есента и всичко свързано с нея. В момента уличките са изпъстрени с килими от листа и ми е толкова хубаво да ги гледам. Обожавам топлите (студените със сигурност Не!) дни, когато спокойно мога да се разхождам сред природата и да прочитам няколко страници от настоящата си книга, някъде на спокойствие, а единствената компания да са ми прелитащите врабчета и топлите слънчеви лъчи. През октомври за съжаление не успях да си организирам времето за четене и затова завърших месеца с две и половина прочетени книги. Но пък за сметка на това успях да се сдобия с толкова прекрасни книги, че нямам никакво търпение да прочета всяка една от тях. Относно музикалната ми плейлиста към нея се присъединиха още няколко страхотни песни, които ще видите в края на публикацията. Надявам се през настоящия месец да съм малко по- организирана и да успея да си прочита набелязаните книги. Едно от най- вълнуващите за мен неща е че на 5 ноември блога и страницата ми стават на 2 годинки, за което съм изключително щастлива. По повод на това в момента във фейсбук страницата ми има специална игра, в която ще се радвам да се включите ТУК.

През изминалия месец към библиотеката ми се присъединиха девет прекрасни книги. Първата от тях беше в октомврийският GemBox, а именно „Херцогинята“ от Даниел Стийл. Честно казано авторката не е мой тип, но се надявам да ми допадне с тази книга. Следващата книга ме спечели с чаровната си винтидж корица – „Животът и времето на Хлапето Мълния“. Планувам книгата да я прочета този месец, така че очаквайте ревю към нея скоро. Следващото заглавие е „Времето отвътре“ на Хелън Дънбар, която познаваме с „Парченце от нашия живот“. Книгата е вече прочетена и само остава да ѝ напиша ревю. Мога да издам, че много ми хареса. Няма как да не спомена и втората книга от трилогията за очарователната Серафина – „Серафина и магическият жезъл“, която също смятам да прочета този месец. Гледала съм няколко филмови екранизации на „Великият Гетсби“, но така и не съм стигнала до книгата, но съвсем скоро ще поправя тази грешка. Другото ново попълнение е „Утрото идва навреме“, в която се разказва за пътуване във времето. Обожавам такъв тип истории и се надявам да ме впечатли. „Добро дни, лоши дни“ на Мелина Маркета се надявам да ми хареса, предвид първата книга на авторката „Спасяването на Франческа“, която се превърна в моя любима. И последните две попълнения са едни от най- новите и нашумели заглавия на издателство „Orange Books“, за които тепърва ще се говори и пише. Искам да благодаря на всички издателства, които за пореден месец ме правят много щастлива. Благодаря ви за доверието към мен !

CollageMaker_20171102_084600617

В началото на публикацията споменах, че през октомври прочетох само две книги и половина, но пък  всяка една от тях успя да ме очарова и докосне. Първата от тях беше „Четирите цвята на магията“ от В.Е.Шуаб, в която съм влюбена. В книгата има всичко – магия, епични битки, предателства, дори и намек за зараждаща се любов. Препоръчвам книгата с две ръце, а пълното ми мнение прочетете ТУК. След нея започнах първата част на „ТО“ от Стивън Кинг, която прочетох до половината, защото не се почувствах в настроение за нея, но смятам да я завърша тези дни. И последната книга бе „Времето отвътре“ от Хелън Дънбар, която успя да ме впечатли. Очаквайте скоро и ревюто ми към нея. Доволна съм от прочетените книги и се надявам този месец да се организирам и да прочета малко повечко.

CollageMaker_20171102_085045140

МУЗИКА:

1. На първо място реших да поставя това супер готино и зареждащо парче, което бе едно от най- слушаните през октомври.

2. Попаднах на тази песен преди няколко месеца, но едва сега ѝ дойде времето да я включа в моя „Топ 5“.

3. Едно свежо и изпълнено с летен привкус парче, което харесах от първо слушане.

4. Нямаше как да не включа новата песен на Камила, която носи много горещо латино настроение с лек ретро елемент.

5. И разбира се за финал ви представям новата песен на любимата ми Лана Дел Рей, която е в типичен неин стил.

„Четирите цвята на магията“ – В. Е. Шуаб

(издателство „Емас“, бр страници 390, цена 18лв)

207038_b

За „Четирите цвята на магията“ се изписаха множество положителни отзиви, които ме караха някак си да отбягвам книгата. Преди няколко седмици реших, че е дошъл момента и аз да я прочета и след първите няколко глави съжалих, че не съм я почнала по- рано, защото книгата наистина си струва. Въпреки че не съм чела много фентъзи книги смело мога да кажа, че за мен тази книга е една от най- добрите, на които съм попадала. Историята е доста мащабна, защото в нея са включени цели четири различни свята, като всеки един от тях е изграден до най- малкият детайл. Относно стила на авторката мога да кажа, че ми хареса. Умело борави с думите, а описанията на героите и различните светове са написани толкова реалистично, че на моменти се чувствах като част от историята. Няма да крия в началото историята ми тръгна малко бавно, може би до към 50 страница, но след това неусетно се потопих в нея и забравих за началните спънки. За корицата каквото и да кажа ще е малко – много повече ми харесва от оригиналната. Поздравявам целият екип за добре свършената работа!

„Знаеше, че ще загуби битката. Знаеше, че ще умре.Но проклет да е, ако не даде всичко от себе си.“

maxresdefaultАвторката ни пренася през 19 век, където съществуват цели четири Лондона. Червеният, който е в разцвета си. Сивият, който е изгубил своята магия. Белият, в който управляват жестоки близнаци и върлува страха от неизвестното. Черният, който не съществува, защото магията го е погнаучи. Хареса ми как авторката е развила всеки един от тях, защото според мен не е никак лесно да се изградят толкова светове и то само в една история. За мен най- голяма загадка си остана Черният Лондон, през цялото време беше обвит в мистериозност и се надявам в следващите книги да научим много повече за него, защото несъмнено той крие доста отговори.

„Предпочитам да загина по време на приключение, вместо да живуркам в застой.“

9a18eca161eb6f4dac5cabcd0ac22071--naruto-shadesГлавният ни герой Кел е антари и е част от Червеният Лондон. Той е един от двата магьосника, които могат да пътуват и през четирите Лондона. Кел за мен е един от най- впечатляващите и интересни герои, които съм срещала и много се радвам, че го открих. Въпреки че е част от кралското семейство, притежаващ уменията да борави перфектно с магията, Кел никога не се възгордя, а се държеше с всички,като с равен. Хареса ми неговата доброта и състрадателност, която въпреки че не показваше открито, тя беше загнездена в сърцето му. Впечатли ме със своята жертвоготовност и беше готов на всичко, за да спаси както семейството си, така и всеки един от жителите на всички Лондони. А неговият странен хумор и хапливите закачки, които си разменяха с Лайла го правеха адски чаровен. Почти през цялото време Кел беше обвит в мистериозност и останаха доста неразкрити отговори, за които нямам търпение да науча в следващите книги.

„— Любовта не ни предпазва от измръзване до смърт, Кел — продължи Лайла, – нито от гладна смърт,нито от намушкване заради монетите в джоба. С любов не можеш да си купиш нищо, затова се радвай на онова, която притежаваш и на хората около себе си, защото независимо за какво копнееш, нуждите ти са задоволени.”

tumblr_o54ddf1muV1un2ccho1_1280Лайла Бард беше един от най- шантавите и забавни женски персонажи, на които съм се натъквала. Храбра, безстрашна, чаровна, емоционална, жадуваща за приключения и най- издирваният джебчия в Сивия Лондон са само малка част, с които мога опиша Лайла. Благодарение на нея с Кел се забъркаха в невероятни каши, които за малко да разрушат и четирите свята. Въпреки началните си дрязги и непоносимостта си един към друг, постепенно двамата успяха да изградят една силна връзка помежду си, която се надявам да прерасне в нещо повече. Макар през цялото време Лайла да се правеше на коравосърдечно момиче дълбоко в себе си тя беше едно малко уязвимо момиче копнеещо за малко обич и топла прегръдка. Със сигурност има още какво да ни покаже момичето с душа на пират и с нетърпение ще очаквам новите лудории, които ще ни поднесе.

jARWLZszvMLBtKN_2OCwdQ5xYrkНесъмнено звездите в книгата са главните ни герои Кел и Лайла, но няма как да не спомена и второстепенните герои, които успяха още повече да допълнят тази невероятна история. Рай – братът на Кел през цялото време ме забавляваше със своите неуместни шеги, които почти винаги бяха не на място. Кел обичаше Рай повече от себе си и беше готов на всичко заради него. Владетелите на Сивия Лондон – близнаците Атос и Астрид бяха брилянтно изградени персонажи. Въпреки че ми бяха антипатични няма как да отрека, че имаха огромна ключова роля за развитието на историята. Тепърва историята започва и със сигурност ще се развива още повече, защото останаха доста въпроси и загадки, които трябва да се разкрият. Лично аз съм доволна от първата книга и (не) търпеливо ще си очаквам втората ( „Емас“ вие сте наход).

„Четирите цвята на магията“ ни повежда в едно вълнуващо приключение, в което участват невероятно нестандартни герои, в които несъмнено ще се влюбите. Книгата ни представя една история с много магия, предателства, епични битки и цели четири различни свята, за които тепърва ще научаваме още. За мен историята бе много вълнуващо изживяване и с нетърпение очаквам следващите книги, които се надявам да излязат по- бързо.

*Благодаря на издателство „Емас“ за предоставената възможност да се потопя в един напълно различен свят !

FB_IMG_1509443240284

Любими цитати от книги (част 8)

 Днешната тема в рубриката „Любими цитати от книги“ ще бъдат детските класически книги, които смятам, че трябва да бъдат неизменна част от всяко едно детство. Четирите книги, които съм подбрала са едни от най- любимите ми книги и винаги, когато почувствам нужда да се върна малко назад във времето се спирам на някоя от тях. Надявам се цитатите, които съм избрала да ви харесат и поне за малко да ви върнат в детските и безгрижни години. Приятно четене !

„Пипи Дългото Чорапче“ – Астрид Линдгрен

1.“Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“

2.“Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“

3.“Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа.“

4.“- Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: „Страдате ли от лунички?“ – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“

5.“То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! – Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат.“

„Карлсон, който живееше на покрива“ – Астрид Линдгрен

1.“От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!“

2.“Не си струва да се прави основно почистване. След това никога нещата не могат да се подредят толкова удобно.“

3.“Достатъчно е да поседиш с един човек затворен в една стая няколко часа и ще се примириш с него, дори може и да го харесаш.“

4.“Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“

5.“- Ще започна с това, че ще я гнервирам – каза Карлсон.
– Искаш да кажеш, че ще я нервираш – поправи го Дребосъчето.
Подобни глупави забележки не се нравеха на Карлсон.
– Ако исках да кажа „нервирам“, щях да го кажа. „Гнервирането“ е почти същото, само че малко по-пъклено, това се чува от самата дума.
Дребосъчето се замисли и трябваше да признае, че Карлсон имаше право. „Гнервиране“ наистина звучеше по-пъклено.“

„Братята с лъвски сърца“ – Астрид Линдгрен

1.“Понякога, при истинска опасност, човек се спасява сякаш, без да разсъждава как.“

2.“- Не знам дали трябваше, но има неща, които човек е длъжен да направи, защото инак не е човек .“

3.“Има неща, които човек трябва да прави, колкото и опасни да са, защото в противен случай би бил просто жалка отрепка!”

4.“-Знаеш ли, Шушулко, не е чак толкова страшно – каза Йонатан. – Мисля дори, че е направо чудесно.

– Чудесно? Нима е чудесно да те заровят мъртъв в земята!

– Ами! Ще заровят само твоята обвивка, така да се каже, а ти самият ще отлетиш, и то съвсем другаде.

– Къде? – изумих се аз и хич не му повярвах.

– В Нангияла – отговори Йонатан.”

5.“Ще знам тогаз, Шушулко мой,
че туй е твоята душица,
потърсила мечтан покой край моята главица.“

„Алиса в страната на чудесата“ – Луис Карол

1.“Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.“

2.“Никога не си мисли, че си различна от това, което би могла да бъдеш.“

3.“Викай му „глупости”, щом искаш, ама аз такива глупости съм чувала, че в сравнение с тях тази е смислена като тълковен речник.“

4.“Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.“

5.“-Какво искаш?
– Искам да убия времето.
Времето не обича да го убиват.“

The Zodiac Book TAG

Отдавна не съм правила книжен таг и затова много благодаря на прекрасната Кали за поканата. Този таг е доста интересен и оригинален, защото е обвързан със зодиакалните знаци. Ако има някой, който все още не е отговорил на въпросите да се чувства тагнат. Подготвила съм ви още един таг, който е изцяло на есенна тематика и ще го видите съвсем скоро.

ОВЕН: Поставяте ли си цели от типа: „Този месец ще прочета толкова книги“?

Категорично не. Никога не съм си поставяла за цел да гоня определени бройки книги. Чета толкова колкото ми се иска и изобщо не се притеснявам примерно, че ще прочета само една книга в месеца. За мен четенето е за удоволствие, а не състезание. Ако някога почувствам, че чета книги по инерция, то аз ще се откажа от четенето им завинаги.

ТЕЛЕЦ: Кой жанр четете най-бавно?

Странен въпрос! Никога не съм делила книгите по жанрове. Когато избирам следващото си четиво последното нещо, което гледам е жанра. Във всеки един жанр има, както страшно добри книги, така и посредствени. Така, че на този въпрос нямам точно определен отговор.

БЛИЗНАЦИ: Книга, която не знаете дали харесвате или мразите?

Моята зодия 😊. Предполагам, че ми се е случвало да изпитвам такива противоречиви чувства към някоя книга, но в момента наистина не се сещам за точно определена.

РАК: Избирате ли книгите по външния им вид и каква книга никога не бихте купили?

Почувствам ли, че една книга ще ми хареса си я купувам без да гледам външният ѝ вид. Но пък няма какво да се лъжем, корицата играе много важна роля за една книга. А ѝ няма нищо по-хубаво, когато книгата е красива, както вътрешно, така ѝ външно. Но в крайна сметка единственото важно нещо е самата история и начина, по който е написана и представена.

ЛЪВ: Книга, която според Вас е прехвалена?

Това е твърдо субективно понятие. Това че примерно дадена книга на мен не ми е харесала, не означава, че книгата не е хубава или твърде прехвалена. Една книга носи различно усещане, за този който я е прочел. Но има книги, които лично аз никога не бих прочела – просто не ги усещам, като „мои“. Пример трилогията „50 нюанса сиво“.

ДЕВА: Книга, с корица, която Ви харесва, но съдържанието не е по Ваш вкус?

Книгите от поредицата „Здрач“ имат страшно изчистени и стилни корици, но тъй като не си падам по вампирски истории, едва ли някога ще прочета поредицата. Но пък авторката ме спечели с „Химикът“, която се оказа доста добър трилър.

ВЕЗНИ: Подреждате ли книгите си по специфичен начин и какъв?

Честно казано не. В момента са твърде хаотично, но хубавото на това е че мога да ги преподреждам често. Все още нямам библиотека, на която да си ги подредя и да им се радвам, но обмислям да си подаря една за новогодишните празници. И ви обещавам да направя един bookshelf tour.

СКОРПИОН: Има ли книга, която мразите за пред хората, но всъщност е сред любимите Ви?

Абсолютно не. Аз не чета заради хората, а ѝ всъщност хорското мнение въобще не ме интересува. Когато една книга ми е харесала я споделям с всички, същото важи и за книгите, които не са ми допаднали.

СТРЕЛЕЦ: Книга, на която сте давали повече от един шанс, но така и не Ви е допаднала?

По принцип се старая да завършвам книгите си. В един предишен таг бях споделила, че не успях да завърша „Дон Кихот“, но със сигурност искам да я завърша. Когато почувствам, че искам да я прочета, то със сигурност ще го направя.

КОЗИРОГ: Книга, която сте започнали с много големи очаквания?

За книги, които се е говорило много, та чак до втръсване винаги подхождам с големи очаквания. В момента чета „ТО“ от Стивън Кинг, която започнах с космически големи очаквания и засега смело мога да кажа, че се оправдават. По принцип се старая да избягвам прекалено много хвалените книги, но понякога се изкушавам и прочитам някоя и друга. 😀

ВОДОЛЕЙ: Книга, която сте готови да защитавате, ако някой Ви каже, че не харесва?

Не бих участвала в такъв спор, защото както написах в един от предишните въпроси, всеки читател възприема дадена книга по- различен начин. Така че дори и някой да обиди любимата ми книга, не бих тръгнала да водя война срещу него. 😀

РИБИ: Книга, която обичате толкова много, че не искате да говорите за нея, защото е само Ваша?

Отново в предишен въпрос, бях отговорила, че обичам да говоря за книгите, които са ме впечатлили. А и все пак затова пиша ревюта, за да мога да споделям с вас всичко, което ми е харесало в дадена книга. Стига една книга да ми хареса бих говорила за нея. Все пак книгите са написани, за да се четат, а от колкото повече хора се четат, толкова по- добре за всички ни.

„Може ли да се срещнем отново ?“ – Алисън Морган

(издателство „Ибис“, брой страници 344, цена 13,90лв)

166

„Може ли да се срещнем отново ?“ е една съвременна и изключително разчупена любовна история, с която ще се забавлявате страшно много. Въпреки любовният елемент в книгата, историята по никакъв начин не е захорасана, което е едно от положителните ѝ качества. Харесах книгата поради няколко причини една, от които е че проследяваме пътя по издаването на една книга, който се оказва, че изобщо не е лесен особено, когато тя трябва да бъде супер успешна. Авторката има много приятен стил на писане, който кара читателя с нетърпение да разлиства страниците, за да стигне до така желания и (не)очаквам край на историята. Историята ни е предоставена по доста оригинален начин, а забавните ситуации, в които се забърква главната ни героиня, буквално струят от всяка страница. Героите са показани, както със своите качества и предимства, така и с недостатъците си, чрез които изглеждат пълнокръвни и по- близки на читателя (поне аз така ги почувствах). А романтичната и лятна корица придава един допълнителен чар на историята.

21054885_1501900159847668_2072002527346938561_oГлавната ни героиня Бри Какстън има преуспяваща агенция за запознанства. Тя е перфектната сватовница и винаги успява да събере идеалните половинки. Самата тя е щастливо влюбена, а гаджето ѝ Шон съвсем скоро ще ѝ предложи брак. Една от най- големите ѝ мечти е на път да се сбъдне, а именно да издаде дебютната си книга „Може ли да се срещнем отново?“, която се очаква да бъде много успешна. До тук може да ви се струва, че животът на Бри е перфектен и той всъщност е такъв, докато една вечер всичко се преобръща. Шон я зарязва точно, когато Бри има най- голяма нужда от него, а причината, която той изтъква е супер неубедителна. Предстоят интервюта и снимки по повод кампанията на книгата ѝ, а самата тя няма половинка, която да представи, докато съвсем случайно не забърква един от своите клиенти Никсън в цялата объркана ситуация. От тук насетне Бри се забърква в невероятни каши, с които ще се забавлявате невероятно много.

Can-I-See-You-Again-TeaserБри притежаваше безброй положителни качества, с които успя да ме спечели. Тя беше наясно, че е добра в работата си, а шестото ѝ чувство никога не я подлъгваше за хората. Тя е самоуверена, горда и винаги устояваща позицията си. С издаването на книгата си тя имаше цел, която беше много благородна и беше готова да изтърпи абсолютно всичко, дори и да се сблъска с катерица (повече за това ще прочетете в книгата), за да не нарани човека, на който държи най- много. Малките ѝ несъвършенства, като дребните (и големи) лъжи, чувствата ѝ на несигурност в определени моменти, направиха Бри изключително реален персонаж. В хода на историята Бри извървя дълъг и трънлив път, успя да преодолее страховете си, да прости на самата себе си и да преодолее болезненото си минало. Освен това доказа, че мечтите могат да се сбъднат стига да ги искаш силно.

Никсън е един от най- капризните клиенти на Бри, който поставя истински рекорд по отхвърлени момичета. Той е от онези мъже, по които всички жени припадат – има изваяно и секси тяло, дълбоки сини очи и има притегателна доза мистериозност. Никсън е работохолик и не си пада по дългите връзки, но въпреки това мечтае за идеалната половинка. Ролята на „фалшиво гадже“ на Бри никак, ама никак не му се нравеше, но благодарение на това откри жената за него. Страшно много ми допадаха саркастичните шеги, които двамата си разменяха. А малките „мъчения“, на които Никсън подлагаше Бри, като излет в планината и един ужасен маратон, бяха наистина забавни.

„Хората казват, че печатните издания възвръщат популярността си и сиянието на компютърния екран губи очарованието си. Аз обичам изцапаните с мастило пръсти, миризмата и усещането на хартията в ръцете ми. Същото се отнася и за книгите, особено за онези с пожълтели страници и напукани гръбчета, които откривам по претъпканите, увиснали лавици на антикварните книжарници.“

can-i-see-you-againВторостепенните герои също имаха ключова роля в историята. Андрю е най- добрият приятел и колега на Бри. Беше голям образ и винаги успяваше да ме разсмее. В един момент имах чувството, че ще я предаде, защото беше доста потаен, но за щастие това не се случи. Джо бабата на Бри имаше огромно значение за развитието на историята. Двете цял живот са имали силна връзка помежду си, но въпреки това лично аз усетих една невидима преграда между тях, заради болезненото им минало. И се радвам, че към края на историята двете успяха да преодолеят миналото и да започнат начисто. Ранди агентката на Бри също беше страшен образ. И няма как да не спомена Мартин кучето на Джо. Беше ми изключително забавно да проследят отношенията между него и Бри, които бяха доста… странни.

Определено историята е доста интересна и нетипична, има оригинални нотки преплетени в нея, които я правят много по- цветна и забавна. Хареса ми развитието, което претърпяха голяма част от героите. В книгата може да срещнете, както забавни и комични ситуации, така и романтични и драматични моменти, които придават един допълнителен щрих към историята.

„Може ли да се срещнем отново?“ е една забавна, романтична и поучителна история, която би се харесала на всеки читател на романтичния жанр. Наред със забавните моменти, саркастичните и хапливи шеги, историята ни показва историята по издаването на една книга, който се оказва, че никак не е лесен. Ще се запознаете с едни страшно цветни и позитивни герои, които вярвам, че ще се настанят в сърцата ви. А шантавите ситуации, в които успяват да се забъркват ще ви накарат да се смеете с глас. Лично на мен тази история ми донесе само положителни емоции и усмивки и силно се надявам издателство „Ибис“ да продължат с издаването на Алисън Морган.

*Най-искрени благодарности на издателство „Ибис“ за предоставената възможност !

GemBox Октомври: „Блясък и мечти“

Преди няколко месеца в книжното пространство се появи една доста интересна абонаментна кутия, която би се харесала на всяка дама. Кутията съдържа романтична книга и няколко козметични глезотийки, които винаги са свързани, както с месечната тема, така и със самата книга. За мен едно от най- хубавите неща е че абсолютно всеки един артикул в кутията може да ви влезе в употреба, а не да се чудите какво да правите с него. Темата за месец октомври беше „Блясък и мечти“, която напълно си отговаряше с подбраните изненади, които ще видите малко по- надолу. Лично аз останах доволна от всичко, което открих и със сигурност отново, ще се поглезя с GemBox.

С отварянето на кутията ме лъхна един божествен аромат на лавандула, който още повече ме изкуши за предстоящите изненади. Първото, което виждаме е лично адресирано писъмце с описанието на всички артикули в кутията. Оставих го на една страна, защото не исках да си разваля удоволствието от това, което ще открия.

CollageMaker_20171009_163800893.jpg

Първият артикул, който ми привлече погледа беше мицеларната вода на Българска роза Карлово. Водата съдържа натурални съставки, като екстракт от лавандула и мед. Все още не съм я ползвала, но обещавам да ви споделя мнението си за нея скоро. Харесва ми, че създателите на кутията залагат на български продукти, с които да се запознаем.

CollageMaker_20171009_165020646.jpg

От Българска роза Карлово получаваме, като комплимент две мострички на кремове за лице (хидратиращ и регенериращ) и една мостричка очен серум.CollageMaker_20171009_165507163.jpg

Следващият артикул, който ме изненада беше комплектът сенки за контуриране на очи от Essence. Цветовете са доста пигментирани и със сигурност ще ги използвам често в ежедневният ми грим.

CollageMaker_20171009_165930798

Торбичката, която е традиционна за кутията, този път съдържаше сапун с деликатен френски аромат на лавандула, който е произведен в малка фабрика в Марсилия. Сапунът е направен с масло от картите (ший) и сертифицирани растителни масла, без съдържание на животински мазнини. В момента сапунчето стои на нощното ми шкафче и повярвайте ми цялата стая ухае на лавандула. Вечер ми е много приятно, когато си легна да чета и всичко около мен да ухае на този релаксиращ и успокояващ аромат.

CollageMaker_20171009_170714597

Освен това имаме специално отпечатан флаер, който ни дава кратка информация за лавандулата и две рецепти за домашни маски с лавандула. В кутията има и талон с 10% отстъпка при следваща поръчка.

CollageMaker_20171009_171119826.jpg

И сега е време да ви разкрия книгата, която за мен беше абсолютна изненада. Октомврийската книга е „Херцогинята“ от Даниел Стийл. Честно казано Стийл не е от авторите към, които бих посегнала доброволно, но се радвам, че ще имам възможността да се запозная с нейното творчество. Сюжета на книгата звучи доста обещаващо, така че се надявам да остана с добри впечатления от него.

CollageMaker_20171009_172215010.jpg

Ако искате да си поръчате GemBox за ноември, може да го направите ТУК .

*Благодаря на Преслава Колева за възможността да се запозная с GemBox !

 

Блог- интервю с Цветелина Владимирова: Смятам, че няма книга, която поне малко да не повлияе на човек

С огромно вълнение ви представям новата рубрика в блога „Блог- интервю“. В нея ще публикувам интервюта с писатели, преводачи, редактори и изобщо с всички онези готини хора, които правят издаването на книги възможно. Идеята за рубриката ми хрумна преди около година, но едва сега се престраших да я реализирам. Надявам се да ви хареса и ще се радвам на мнения и препоръки за следващи гости в блога.

За мой първи гост поканих младата българска писателка Цветелина Владимирова, която веднага откликна на поканата ми, за което съм ѝ много благодарна. Цвети признава, че по природа е домошар и обича да си почива вкъщи в компанията на любимото ѝ куче Фреди. Обича да гледа филми, да готви и да пътува. Смята, че никога не е достатъчно и се надява да има време и възможност да открива нови и нови места в компанията на любимите си хора, за които по-късно да си спомнят заедно с усмивка. Освен това ми сподели, че няма нищо по-хубаво от прохладен есенен ден, в който не се налага да излизаш от вкъщи и можеш да се заровиш в купчина книги с топла напитка и дебели чорапи. С нея ще си поговорим за последната книга от трилогията „Проклятието на Воронина“, която се очаква да излезе скоро. От къде черпи вдъхновение, има ли идея за нова книга и още куп интересни неща, за които си погорихме може да прочете в следващите редове.

 

1.Спомняш ли си коя беше първата книга, която прочетоте ?

Не съм сигурна дали е първата книга, която прочетох, но имам спомен колко много обичах да сричам над „Пипи Дългото Чорапче“. Заедно с баща ми четяхме много детски приказки, а по-късно открих и света на Хари Потър и четенето придоби ново значение за мен.

2.Как се роди идеята за трилогията „Проклятието на Воронина“?

Зараждането на идеята се случи постепенно. Не бях писала проза дотогава и ми се искаше да открия дали притежавам усета да създам цяла една история по начина, по който се прокрадваше в представите ми. От ранните си тийнейджърски години се увличах по фентъзито и писането беше естествено продължение на желанието ми да чета този жанр. „Вестители“ беше предизвикателство за мен. Процесът беше вълнуващ, но и бавен, отне ми време да се посветя пълноценно на историята, тъй като по същото време започваше нов етап от живота ми, но съм щастлива, че все пак го направих, тъй като ми донесе повече щастие, отколкото съм предполагала първоначално.

3.Очакваше ли успеха на книгите?

Не, не го очаквах, макар че успехът е много субективно нещо. Измервам успеха на поредицата с броя на усмивките, които съм успяла да предизвиквам у младите читатели, с броя на моите собствени усмивки, когато разбера, че книгите са накарали някого да се вълнува заедно с героите ми и с топлия прием на всички читатели.

Преди да завърша първата книга от поредицата, дори не се бях замисляла да се опитам да я издам. Смятам, че имах голям късмет да срещна наистина чудесни хора, които ми подадоха ръка в точния момент и без които „Вестители“ нямаше да бъде прочетена от толкова много читатели – много, много повече, отколкото съм предполагала някога. За това винаги ще съм им благодарна.

4.Какво да очакват феновете от последната книга? Издай ни нещо.

Могат да очакват разбулването на една тайна, от която започна всичко. Ще срещна читателите с нови герои, които макар да не са се появявали досега, винаги са били там, някъде в историята и само чакаха времето да се покажат. Просто нямам търпение да разберете повече за тях!

В последната книга има много емоции – и хубави, и тъжни, и искрено се надявам да успея да ги предам на почитателите на поредицата.

5.Би ли експериментирала в друг жанр?

Да, разбира се. Иначе няма да е толкова вълнуващо, нали?

6.Откъде черпиш вдъхновение за писане?

От всичко навън и от вътре в себе си. Обичам да наблюдавам – хората, стари сгради, улиците. Обичам да си представям какво би било или какво е било някога, фантазирам, измислям си истории. Вдъхновението трябва първо да идва отвътре, а после да намери изражение и навън, докато светът сменя цветовете си заедно с нас.

7.Имаш ли вече идея за нова история?

Макар че дълго време ще ми липсват героите от „Вестители“ и продълженията, съм започнала работа по нова история. Различна е, но мисля, че би се харесала на повечето почитатели на „Проклятието на Воронина“. Ще бъде предизвикателство за мен да се потопя в нов свят, но в същото време е хубаво, че започвам нещо от начало, от първия бял лист.

8.Кои са авторите, които са ти повлияли?

Харесвам различни жанрове и всички са повлияли по един или друг начин на мен самата, на онова, за което искам да пиша, и начина, по който се стремя да пиша. Толкин ме запали по класическото фентъзи, накара ме да искам да откривам нови и нови невероятни истории за героични подвизи и доживотни приятелства в светове, които не съществуват. Роулинг ми показа колко изкусен трябва да е един разказвач, за да накара читателя напълно да забрави за реалността извън страниците на книгата, която държи. Мийд ме накара да заобичам ърбанфентъзито, да се привържа към героите й и да поискам поне за ден да се озова на тяхно място. Обичам класиките, обичам и трилърите, харесват ми и детските романи. Всеки ден откривам нови автори, които ми носят по нещо положително. Изобщо смятам, че няма книга, която поне малко да не повлияе на човек, който пише. Колкото повече книги четем, толкова по-добре разбираме колко много и различни начини съществуват, за да поднесеш своята собствена история на читателите.

9.Какво мислиш за предразсъдъците на читателите към съвременните български автори?

Смятам, че тези предразсъдъци са нещо очаквано. Цяло едно поколение посяга в момента за първи път към романи на съвременни български автори и е нормално да бъдат скептични и несигурни какво ги очаква. Мисля, че след няколко години младите читатели ще могат да избират измежду редица български четива, от които ще остават с все повече положителни впечатления.

10.Какъв съвет би дала на хората, които тепърва започват да пишат?

Много да четат. Да четат всичко, но най-вече онова, което им харесва. Вкусът към книгите се променя с времето и съм на мнение, че от всеки жанр може да се извлече нещо полезно в даден момент от съзряването ни като читатели.