Любими цитати за книгите и любовта към четенето

В днешната публикация съм събрала една малка селекция от красиви и вдъхновяващи цитати, които всеки читател би оценил. Книгите са може би най- доброто „изобретение“ създадено от човечеството, а подбраните цитати ни показват за пореден с какво стойностно и ценно богатство ни даряват писателите.

Приятно четене! ❤

За книгите:

1. „Книгата е може би най- сложното и велико чудо от всички чудеса, създадени от човечеството по пътя му към щастие и бъдещо могъщество.“

Максим Горки

2. „Книгите са най- тихите и най- верните приятели, те са най- откритите и най- мъдрите съветници и в същото време най- търпеливите учители.“

Чарлз Елиът

3. „Има множество малки начини да разширите света на детето си. Любовта към книгите е най- добрият от тях.“

Джаки Кенеди Онасис

4. „Смятам, че книгите никога не са достатъчно.“

Джон Стайнбек

5. „За една страна да има велик писател, е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните.“

Александър Солженицин

6. „Пътят към невежеството е постлан с добри намерения.“

Джордж Бърнард Шоу

7. „Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва на по- голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по- голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.“

Кристофър Морли

8. „Не мога да заспя, ако не съм заобиколен от книги.“

Хорхе Луис Борхес

9. „Наистина има рай на тази земя- рай, който обитаваме, когато четем хубава книга.“

Кристофър Морли

10. „За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.“

Луис Карол

11. „Ако една книга е добре написана, аз винаги я намирам за твърде кратка.“

Джейн Остин

12. „Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.“

Рей Бредбъри

13. „Няма такава книга, от която човек не би могъл да научи нещо.“

Гьоте

14. „Уединението с книгите е по- добро от общуването с глупаци.“

Пиер Бауст

15. „Никъде човешката природа не е толкова слаба, колкото в книжарницата.“

Хенри Уорд Бийчър

16. „Приемете като правило никога да не давате на дете книга, която самите вие не бихте прочели.“

Джордж Бърнард Шоу

17. „Човекът, било то джентълмен или дама, който няма интерес към книгите, трябва да е непоносимо глупав.“

Джейн Остин

18. „Намирам телевизията за много образователна. Всеки път, когато някой пусне телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга.“

Граучо Маркс

19. „Търсете хора, разговорът с които би струвал колкото хубава книга и книги, четенето на които би струвало колкото разговор с философи.“

Пиер Бауст

20. „И най- малката книжарница съдържа повече стойностни идеи, отколкото са представени в цялата история на телевизията.“

Андрю Рос

За четенето:

1. „Намирам телевизията за много образователна. Всеки път, когато някой пусне телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга.“

Граучо Маркс

2. „Знаеш, че си прочел добра книга, когато щом затвориш последната страница, се почувстваш, сякаш си изгубил добър приятел.“

Пол Суини

3. „Четенето ни отнася далече от дома, но по-важното е, че ни създава дом навсякъде.“

Хейзъл Рокман

4. „Човек, който не чете хубави книги, няма предимство пред неграмотния.“

Марк Твен

5. „Изтичат ми очите и пак не прочитам и половината, което трябва. Колкото повече човек чете, толкова повече вижда колко много трябва да чете.“

Джон Адамс

6. „Винаги четете нещо, което ще ви направи да изглеждате добре, ако умрете по средата му.“

Р. Дж. О’Рурк

7. „Приказките не учат децата, че драконите съществуват, учат ги, че драконите могат да бъдат убити.“

Гилбърт Честертън

8. „Дори само фактът, че една хубава книга те чака на края на дългия ден, прави деня по-щастлив.“

Катлийн Норис

9. „Ако искаш да ми разкриеш сърцето на човек, не ми казвай какво чете, а какво препрочита.“

Франсоа Мориак

10. „Мнозина, сред които и аз, се чувстват по-добре зад книга.“

Джейн Смайли

11. „Децата стават читатели в скута на родителите си.“

Емили Бушуолд

12. „Писането вероятно е най-великото човешко изобретение, обединяващо жителите на различни епохи. Книгите прекосяват границите на времето, доказвайки, че хората могат да правят магия.“

Карл Сейгън

13. „Няма по- евтино развлечение и по- продължително удоволствие от четенето.“

Монтен

14. „Всеки човек трябва да прочете през живота си 8-10 книги. Какви? Тъкмо за да разберете това, прочетете шестнайсет хиляди тома.“

Исак Бабел

15. „Не съм срещал трудност, която един час четене да не смекчи.“

Шарл дьо Монтескьо

16. „Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.“

Гьоте

17. „Един начин да се справиш с живота е да го четеш като роман.“

Венцислав Константинов

18. „Дали човек чете или не чете- това веднага се забелязва. Между хората няма по- голяма разлика от тази.“

Паскал Мерсие

19. „Днешният читател, е утрешният лидер.“

Маргарет Фулър

20. „Нека да постъпим разумно и да добавим 8-ми ден към седмицата, посветен само на четене.“

Лина Дънам

 

 

Advertisements

Любими цитати от книги: „Девети ноември“ – Колийн Хувър

Съвсем наскоро прочетох поредната емоционално разтърсваща история на Колийн Хувър, а именно „Девети ноември“. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. „Девети ноември“ ще ви потопи в една до болка емоционална история, която само Колийн Хувър може да разкаже. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице. В книгата открих толкова много красиви, забавни и смислени цитати, че нямаше как да не ги споделя с вас.

1. „Тя ме обича“ в кавички.
Тя ме целуна с удебелен шрифт.
ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.
Тя си отиде с многоточие…

2. „Никога няма да можеш да откриеш себе си, ако си изгубена в някой друг.“

3. „Аз съм прозрачен, като водата.
Нося се безцелно по вълните.
Тя е котвата, потъваща в моето море.“

4. „- Да ни е писано да сме заедно! Чуваш ли се какво говориш? Това не е една от твоите вълшебни приказки, Фалън. Това е реалният живот и в реалния свят трябва да си съдереш задника, за да живееш дълго и щастливо!“

5. „Когато откриеш любовта, ти не само я приемаш. Ти я сграбчваш с две ръце и правиш всичко по силите си, за да не я изгубиш.“

6. „Никога не съм обичал някого, когото ненавиждам толкова силно и никога не съм ненавиждал някого, когото обичам толкова много.“

7. „Ако лъжите бяха написани, можех да ги изтрия. Ала те са изречени, издълбани.“

8. „Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.“

9. „Да, ти имаш белези. Но всеки, който първо вижда белезите, а не теб, не те заслужава. Надявам се, че ще го запомниш и ще вярваш в това. Тялото е просто обвивка на истинските дарове, които са скрити вътре. А ти си пълна с дарове. Безкористност, доброта, състрадание. Единствените ценности, които имат значение. Младостта отминава, красотата увяхва. Но човешкото благородство никога.“

10. „Мисля, че е очаквала да я пусна да си отиде без съпротива, ала тя не е от тези момичета, за които подбираш битките си, отказвайки се от маловажните, за да спестиш сили за по- главната. Тя е момиче, за което се сражаваш до самия край.“

11. „Трябва да помня, че хората показват любовта си по различни начини. И макар моят и неговият начин да са напълно противоположни, това все пак е любов.“

12. „Защото ,когато обичаш някого ,си длъжен да му помогнеш да открие най-добрата част от себе си.“

13. “ Нямаш правото да си тръгваш все още. Не съм приключил във влюбването си в теб.“

14. „Слушай, ако сме на път да се целунем, трябва да е като в книгите.“

15. „Аз се смея, облекчен, че тя.. че тя просто съществува. И че имаме щастието да се родим в един и същи живот, в една и съща част на света, в един и същи щат. И че след всички тези години, за мое изумление, не бих искал да променя нищо от това, което в крайна сметка ни събра заедно.“

16. „… а удобството понякога се превръща в препятствие, когато се опиташ да определиш своята цел в живота. Целите се постигат чрез преодоляване на неудобствата и упорита работа. Те няма да се постигнат, ако се криеш на някое удобно и приятно място.“

17. „Нима тя наистина го мисли? Нима момчета не я свалят? Дали това е заради белезите ѝ, или се дължи на неувереността ѝ заради тях? Не мога да повярвам, че момчетата са толкова повърхностни, за каквито тя ги смята. Ако е така, аз се срамувам заради всички мъже на този свят.“

18. „Хората казват, че не бива да съдим за книгата по обложката, но ако по някакъв начин си прочел съдържанието, без първо да видиш обложката? И ако наистина ти хареса това, което е било вътре в тази книга? Разбира се, когато се каниш да затвориш тази книга и всеки миг ще зърнеш обложката, се надяваш, че ще откриеш нещо привлекателно. Защото кой иска да сложи върху лавицата невероятно интересна книга, ако ще се наложи всеки път да гледа скапана обложка?“

19. „Напушваме на смях при мисълта за Бен, който пише роман за нашата история, но в същото време се надявам, че той наистина ще я напише. Не всеки ден едно момиче може да се похвали, че е главна героиня в романа, основан на действителните ѝ отношения с автора на измислената история.“

20. „Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя.“

 

IMG_20180508_142313_589

Любими цитати от книги: „Вината в нашите звезди“ – Джон Грийн

През март прочетох „Вината в нашите звезди“, която отлагах от доста време. Книгата  разказва една красива, но в същото време тъжна история, която малко или много ще промени възгледите ви за живота. Сред страниците на книгата открих толкова много красиви, забавни и тъжни цитати, че реших да ги събера в една отделна публикация. Ревюто на книгата може да прочетете Тук.

Приятно четене! ❤

1. „Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова странно чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо същество не прочете тази книга.“

2. „Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.“

3. „Аз вярвам в истинската любов. Не вярвам, че всеки може да запази очите си или да не се разболее, или нещо такова, но вярвам, че всеки трябва да има истинска любов и че тя трябва да продължи най-малко до края на живота ни.“

4. „Аз вярвам. Без никакво съмнение. Но не точно в идеята за рай, където всички яздят еднорози, свирят на арфа и живеят в имения от облаци. Но вярвам. Вярвам, че има нещо с главно Н. Винаги съм вярвал.”

5. „Ето в какво вярвам. Вярвам, че вселената иска да бъде забелязана. Смятам, че вселената приема радушно всяка проява на интерес и възнаграждава интелекта, отчасти защото иска хората да обърнат внимание на нейната красота. И кой съм аз, една нищожна прашинка в историята на света, за да казвам на вселената, че тя – или представата ми за нея – е преходна?”

6. „Скръбта не променя хората. А разкрива същността им.“

7. „-Как можеш просто ей така да нарушиш дадената клетва?
– Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват – отвърнах аз.
Исак ме стрелна с поглед.
– Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко.“

8. „Истинските герои не са хората, които правят нещо; истински герои са хората, които ЗАБЕЛЯЗВАТ нещата, обръщат внимание.”

9. „…сбъднатите мечти не могат да задоволят ненаситната амбиция на човека, защото мисълта, че всяко нещо може да бъде направено по-добре и отново, винаги ще ни преследва.“

10. „Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.“

11. „Цигарите не могат да те убият, освен ако не ги запалиш. А аз никога не съм палил. Това е само метафора: поставяш нещо смъртоносно между зъбите си, но не му даваш властта да те убие.“

12. „- По-добре ли си?
– Не – измърмори Исак задъхано.
– Тъкмо това е проблемът с болката – каза Огъстъс, след което погледна към мен. – Трябва да бъде изпитана докрай.“

13. „Странното на повечето къщи беше, че почти винаги изглеждаха сякаш вътре нищо не се случва, въпреки че в тях протичаше по-голямата част от живота ни. Запитах се дали именно в това не беше смисълът на архитектурата.“

14. „- Все още ли е яко да ходиш в мола? – попита тя.
– Много се гордея с това, че нямам представа кое е яко и кое не – отвърнах аз.“

15. „Искам просто да вечерям бъркани яйца без това смехотворно правило, че щом едно ястие съдържа бъркани яйца, значи е закуска, дори да е поднесено на вечеря.“

16. „Харесвам този свят. Харесва ми да пия шампанско. Харесва ми да не пуша. Харесва ми начина, по който холандците говорят холандски. И освен това… нямам кауза. Нямам за какво да се боря.“

17. „Имах чувството, че да изгубиш човека, с когото си създал тези спомени, означава да изгубиш самите спомени, сякаш само преди няколко часа нещата, които сме правели заедно, изглеждаха по-истински и по-значими.“

18. „Лесната утеха не е никаква утеха.“

19. „На този свят има само едно нещо, което е по-гадно от това да умреш от рак, когато си на шестнайсет, и то е да имаш дете, което умира от рак.“

20. „Страх ме е да не бъда забравен – отвърна той без никакво колебание. – Както слепецът се страхува от тъмното.“

IMG_20180311_101124_649

Любими цитати от книги: „На изток от рая“ – Джон Стайнбек

Джон Стайнбек е един от най- знаменитите и обичани писатели на XX век. Доказателство за това е нобеловата награда за литература, спечелена през 1962 година. Само няколко прочетени страници са ви нужни, за да останете впечатлени и запленени от неподражаемия стил на Стайнбек. „На изток от рая“ е най- любимата ми книга за изминалата година и затова реших да ви представя едни от най- впечатляващите цитати от книгата. Ревюто ми за най- емблематичната творба на Джон Стайнбек може да прочетете ТУК.

1. „Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!“

2. „Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.“

3. „В истината има повече красота,дори когато красотата е отвратителна…

4. „Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.“

5. „Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.”

6. „Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли… А това е опасно…но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек… Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквавяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.”

7. „Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.“

8. „При всички подобни местни трагедии времето е като мокра четка върху акварел. Острите контури се размиват, страданието се стапя, багрите се разместват и от многото отделни мазки се получава едно плътно сиво петно.“ 

9. „Човек, който не извлича поука от преживяното е глупак.“

10. „Нашият вид, човешкият, е единственият съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие – ума и духа на отделния човек. Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.“

11. „След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите.“

12. „За добродетелите си мислим, че ги научаваме, понеже за тях слушаме непрекъснато. А грехът е по природа в нас.“

13. „Обичам лошата миризма на старите книги и сладостния аромат на задълбочената мисъл.“

14. „Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.“

15. „Опитай се да повярваш, че нещата не са нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото ти изглеждат.“

16. „Като си дете, ти си център на всичко. Всичко става заради тебе. Че имало и други хора? Това са само някакви привидения, които са ти предоставили, за да има с кого да разговаряш. Но израстнеиш ли, заемаш мястото си, изпълваш собствените си размери и очертания. И от теб към другите, както и от другите към тебе, започват да се движат всякакви неща. По-лошо е, но същевременно е по-добре.“

17. „И сега, когато не си длъжна да бъдеш съвършена, можеш да бъдеш добра. Нали?“

18. „Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”

19. „Човек може на всичко да издържи.”

20. „…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

21. „Да слушаш и да четеш, не е като да говориш и пишеш.“

22. „Стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.“

23. „Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.“

24. „Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един единствен мозък.“

25. „Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!“

26. „Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.“

27. „Какво е топлината на лятото без зимния студ, да й придава сладост.“

28. „Понякога мълчанието е най-красноречиво.”

29. „Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението.”

30. „- А когато тя си отиде, той какво направи?

– Умря – каза Ли – Ходеше, но беше мъртъв.“

IMG_20171208_095401_209

Любими цитати за зимата (част 9)

Зимата е времето да си бъдеш у дома и да прекараш най- хубавите и семейни празници с любимите хора. Когато зимата разстели своята бяла премяна, сякаш всичко около нас става малко по- вълшебно, като зимна приказка от Андерсен. Този сезон освен с мразовитото време, винаги съм го свързвала с топлина, уют, мек и пухкав сняг и разбира се традиционните аромати – канела, джинджифил, аромата на печена тиква и портокали. Няма нищо по-хубаво от един зимен ден, когато си на топло вкъщи и си се отдал на любимите си четива. И заради всичко, което изброих реших да ви представя двайсет зимни цитата, с които да ви стане малко по- уютно и празнично. Приятно четене !

1.“Падането на първия сняг не е просто събитие, то е магическо събитие. Лягаш си вечерта в един свят, а на другия ден си в съвсем нов свят. Ако това не е очарование, то къде другаде можем да го открием?“ – Джон Присли

2.Снежният ден буквално и метафорично пада от небето, нежелан, но изглежда като чудо.“- Сюзън Орлиън

3.“Снегът е самотен или ако предпочитате — самодостатъчен. Няма друго време, през което целият свят да изглежда като че ли е съставен само от едно-единствено нещо.“ – Ууд Кръч

4.Снегът е не само красив. Той почиства света и сетивата ни, не само от саждите и мръсотията, но и от умората от фамилиарността.“- Джон Бърнсайт

5.“Обожавам ароматите на зимата. За мен е важно чувстово, когато ми замирише на тиква, канела, индийско орехче, джинджифилови курабийки и смърч.“ – Тейлър Суифт

6.“Зимата е времето за комфорт, за хубава храна и топлина, за докосването на приятелска ръка и разговори край огнището – време да си бъдеш у дома.“ – Едит Ситуел

7.“ Беше посред зима, когато най- после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято.“ – Албер Камю

8.Хората ме питат какво правя през зимата, когато не може да се играе безйбол. Втренчил съм се през прозореца и чакам пролетта. – Роджърс Хорнсби

9.“Наистина в първия сняг има нещо вълшебно. Той връща любовниците, заглушава звуците, издължава сенките и скрива следите.“ – Ю. Несбьо

10.“Снежна топка в лицето със сигурност е перфектно начало за едно дълго приятелство.“ – Маркъс Зюсак

11.Иска ми се да можеше да консервираме в буркани коледното настроение и да отваряме по един всеки месец. – Харлан Милър

12.“Какво е топлината на лятото, ако го няма студа на зимата да й придаде сладост?“ – Джон Стайнбек

13.“Дори през зимата изолиран участък от сняг има специално качество.“ – Анди Голдсуърти

14.“Снегът провокира реакции, които ни връщат към детството.“ – Анди Голдсуърти

15.“Зимата е сезон на възстановяване и подготовка.“ – Пол Теру

16.“Не можеш да прекалиш със зима през зимата.“ – Робърт Фрост

17.“Благодаря на Бога за първия сняг ! Той наистина ни напомня, че независимо колко остаряваш и колко много си видял, винаги можеш да се зарадваш на нещо ново, стига да си готов да повярваш, че подобни неща действително имат значение!“ – Кандис Бушнел

18.“Дори да си студена като лед и чиста като сняг – пак не ще избегнеш клеветата.“ – Шекспир

19.“Борът остава зелен през зимата. Мъдростта се познава в трудностите.“ – Норман Дъглас

20.“Дивно време е зимата. Студено, жестоко, но вълшебно.“ – Олга Громико

tumblr_of5251sfl91t3r7cco1_500

Любими цитати от книги (част 8)

 Днешната тема в рубриката „Любими цитати от книги“ ще бъдат детските класически книги, които смятам, че трябва да бъдат неизменна част от всяко едно детство. Четирите книги, които съм подбрала са едни от най- любимите ми книги и винаги, когато почувствам нужда да се върна малко назад във времето се спирам на някоя от тях. Надявам се цитатите, които съм избрала да ви харесат и поне за малко да ви върнат в детските и безгрижни години. Приятно четене !

„Пипи Дългото Чорапче“ – Астрид Линдгрен

1.“Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“

2.“Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“

3.“Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа.“

4.“- Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: „Страдате ли от лунички?“ – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“

5.“То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! – Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат.“

„Карлсон, който живееше на покрива“ – Астрид Линдгрен

1.“От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!“

2.“Не си струва да се прави основно почистване. След това никога нещата не могат да се подредят толкова удобно.“

3.“Достатъчно е да поседиш с един човек затворен в една стая няколко часа и ще се примириш с него, дори може и да го харесаш.“

4.“Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“

5.“- Ще започна с това, че ще я гнервирам – каза Карлсон.
– Искаш да кажеш, че ще я нервираш – поправи го Дребосъчето.
Подобни глупави забележки не се нравеха на Карлсон.
– Ако исках да кажа „нервирам“, щях да го кажа. „Гнервирането“ е почти същото, само че малко по-пъклено, това се чува от самата дума.
Дребосъчето се замисли и трябваше да признае, че Карлсон имаше право. „Гнервиране“ наистина звучеше по-пъклено.“

„Братята с лъвски сърца“ – Астрид Линдгрен

1.“Понякога, при истинска опасност, човек се спасява сякаш, без да разсъждава как.“

2.“- Не знам дали трябваше, но има неща, които човек е длъжен да направи, защото инак не е човек .“

3.“Има неща, които човек трябва да прави, колкото и опасни да са, защото в противен случай би бил просто жалка отрепка!”

4.“-Знаеш ли, Шушулко, не е чак толкова страшно – каза Йонатан. – Мисля дори, че е направо чудесно.

– Чудесно? Нима е чудесно да те заровят мъртъв в земята!

– Ами! Ще заровят само твоята обвивка, така да се каже, а ти самият ще отлетиш, и то съвсем другаде.

– Къде? – изумих се аз и хич не му повярвах.

– В Нангияла – отговори Йонатан.”

5.“Ще знам тогаз, Шушулко мой,
че туй е твоята душица,
потърсила мечтан покой край моята главица.“

„Алиса в страната на чудесата“ – Луис Карол

1.“Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.“

2.“Никога не си мисли, че си различна от това, което би могла да бъдеш.“

3.“Викай му „глупости”, щом искаш, ама аз такива глупости съм чувала, че в сравнение с тях тази е смислена като тълковен речник.“

4.“Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.“

5.“-Какво искаш?
– Искам да убия времето.
Времето не обича да го убиват.“

Любими есенни цитати (част 7)

С всеки изминал ден есента ни приветства в своята обаятелна и пъстроцветна красота. Есента е един от най- любимите ми сезони и по този повод, днес реших вместо цитати от книги да ви споделя няколко любими есенни цитати. Есента е един от най- обаятелните сезони и едва ли има човек, който би останал безразличен към нея. Да, есента прогонва лятото и топлите слънчеви дни изпълнени със забава, но и тя има своите многобройни качества. Обичам гледката на падналите листа,които са изпъстрили улиците със своите цветове,обичам топлите и обемни пуловери, в които можеш да се сгушиш,обичам горещият шоколад или чай,когато съм завита под одеялото,когато чета някоя завладяваща книга. Също така и с нетърпение очаквам любимите сериали,които се завръщат с пълна скорост през есенният сезон,очаквам филмите,които ще направят своите премиери и може би очаквам с най – голямо вълнение книгите,които предстоят да излязат на книжният пазар.Обичам есента и всичко идващо с нея.

1.“Есента винаги е била любимият ми сезон. Времето, когато всичко избухва в последната си красота, сякаш природата е спестявала цяла година за големия си финал.“ – Лорън Ди Стефано

2.“Не можеш да сбъркаш звуците на приближаващата есен: шумоленето на хрупкави листа по асфалта и плясъка на крилете на ято птици, отлитащи на юг“  – Хал Борланд

3.“Обичах есента. Единственият сезон в годината, който Бог беше създал просто заради красотата му“ – Лий Менард

4. „Нюансите на есента, величествена цветна градина, преливаща от цвят под заклинанието на магьосник, скреж“ – Джон Уитър

5.“Всеки, който мисли, че опадалите листа са мъртви, никога не ги е гледал как танцуват с вятъра“ – Шира Тамир

6.“Не мога да си позволя да стоя вкъщи и да пропусна нещо толкова прекрасно като есенно слънце. За това прекрарвам на открито всеки възможен светъл миг“ – Натаниел Хартоун

7.“Есенните утрини: слънчева светлина и свеж въздух; птички и спокойствие; край на годината и начало на деня“ –  Тери Гилеметс

8.“Есента, последната и най-прекрасна усмивка на годината“ – Уилям Брайънт

9.“Сега есенният огън гори бавно между горските дървета и с всеки изминал ден листата бавно умират и се разтапят“ – Уилям Алингам

10.“ Дизайнерите искат от мен да се обличам, сякаш съм пролет, с ефирни неща. Не искам това, по-скоро се чувствам като топла, червена есен“ –  Мерилин Монро

6361311916033957472076877958_autumn aesthetic

11.“Част от мен винаги ще иска да се разхожда сред опадалите есенни листа, носещ куфарче с творбите на Шекспир и Йейтс, както и преносим шах. Ще минавам покрай старо дърво, под което през топлите летни вечери лежах на тревата с привлекателна млада жена“ – Роджър Еберт

12.“Толкова се радвам, че живея в свят, в който има октомври“ – Луси Монтгомъри

13.“Зимата е комфорт, пролетта картина с водни бои, лятото маслена рисунка, а есента мозайка от всички тях взети заедно“ – Станли Хоровиц

14.“Виждам трансформацията на листата, танцуващи под есенното слънце и брилянтните пурпурни нюанси, които блестят докато деня бавно си отива“ – Хейзълмари Мати Елиът

15.“Чуй, вятъра се усилва и въздухът е изпълнен с листа. Заменяме летните вечери с октомврийски нощи“ – Умберт Уолф

16.Есента притежава повече злато от всички останали сезони, взети заедно“ – Джим Бишоп

17.Тази година, есента боядиса полето в ярките цветове на червено, кафяво и жълто, а дните бяха ясни и свежи под безоблачното небе“ – Шарън Пенман

18.Мъгла се издига над килим от трепетлики; звезди проблясват в чистото, тъмно небе; красота във всяка посока; само ако можеше всички да се чувстват по този начин, да бъдат толкова уловени в плена на есента“ – Дона Лин Хоуп

19.“Вкусна есен! Душата ми е женена за есента и ако бях птица, щях да обикалям обширната земя, за да търся есента“ – Джордж Елиът

20.Когато падне тъмата на есента, всички си спомняме за милите жестове: торта, прегръдка, покана за разговор, всяка получена роза. Всички те са знак, за един народ, в който хората се грижат един за друг“ – Джен Столтенберг

hir_9610644977_380564482096308_5821763687193909644_n

21.„Есента ни печели с тихия си апел за съчувствие към своята разруха.” – Робърт Браунинг

22.„Искам да кажа нещо толкова срамно за септември, че дори листата да пламнат и да се изчервят!”  – Джаръд Кинц

23.„Есента е най-тежкият сезон. Листата падат ли падат така, сякаш се влюбват в земята.“– Андреа Гибсън

24.“Колко изящно остаряват дърветата. Колко пълни с цвят и живот са последните дни на листата.” – Джон Бароу

25.“Есента изглежда пристигна неочаквано тази година. Сутринта на първи септември бе крехка и златиста като ябълка.“ – Дж. К. Роулинг

26.“Април никога не е бил от особено значение за мен, есента ми изглежда сезонът на началото.“ – Труман Капоти

27.“Когато се разхлади през есента, животът започва наново“. – Франсис Скот Фицджералд

28.“Тя приличаше на есента, когато листата се обръщат и плодовете узряват.“ – Сара Адисън Алън

29.“Предпочитам да седна върху тиква и да знам, че тя е само за мен, отколкото да бъда заобиколен от стотици хора, седнал върху кадифена възглавница“ – Хенри Торо

30.“В никое друго време (в сравнение с есента) Земята не позволява да бъде вдишана с едно ухание – узрялата Земя; ухание, което по никакъв начин не отстъпва на аромата на морето, горчиво, когато се доближава до вкусването, и по-медоносно сладко, когато усещаш, че докосва първите гласни струни.“ – Райнер Мария Рилке

20151011937464151113929_sbig

 

Любими цитати от книги (част 6)

Напоследък съм изпаднала в някакъв абсурден книжен „махмурлук“, в който нито ми се чете, нито ми се пише в блога, за което ви се извинявам. Но преди няколко дни започнах една книга, която ми подейства като глътка свеж въздух и мисля, че вдъхновението ми започна да се завръща. Започнах да пиша няколко публикации, като тази е първата готова. Днешната тема в рубриката е ПСВ и ВСВ, като съм ви подготвила четири мои много любими книги на тази тематика. Слабост са ми тези две исторически събития и винаги, когато попадна на книга, която се развива през този период я започвам с огромно вълнение.

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак

1.“Смъртта за войната: През годините съм виждала много млади мъже, които си мислят, че тичат към други млади мъже. Но това не е така. Те тичат към мен.“

2. „Смъртта: Мисълта как хората  умират понякога ме убива.“

3. „Смъртта: Благодарение на това се натъквам на хора в най-добрата им и най-лошата им светлина. Виждам и тяхната грозота, и тяхната красота и се питам как едно и също нещо може да бъде и двете. И въпреки това те имат едно нещо, за което им завиждам. Ако не друго, хората знаят кога да умрат.“

4. „Имаше книги с гръбчета в черни, червени, сиви и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размери. Това бе едно от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала.”

5. „Думите. Защо трябваше да ги има? Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре.“

„Сол при солта“ – Рута Сепетис

1.“На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша от запад.

На17 септември 1939 година Русия нападна Полша от изток.

Помнех тези дати.

Две враждуващи държави се вкопчиха в Полша подобно на момичета, които се карат за кукла. Едната я държеше за краката, другата – за ръцете. Дърпаха толкова силно, че един ден главата се откъсна.“

2. „Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най – много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс. Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.“

3. “Вилхелм Густлоф” приличаше на жена, бременна със заченати от войната изгубени души. Те щяха да изпълнят корема му и той щеше да роди свободата им. Но дали някой осъзнаваше каква е неговата същност? Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф. Бях чувала за него от баща си. Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария. Татко ми каза, че Вилхелм Густлоф е бил ликвидиран.

Корабът беше роден от смъртта.”

4. „Вината е ловец.

Съвестта ме предизвикваше – препираше се с мен като капризно дете.”

5. „Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите.”

„Дневникът на Ане Франк“

1.  „Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно.“

2. „В човека има нагон към унищожение, нагон към убийство, смърт и ярост и докато не се промени нещо в цялото човечество, войната ще бушува, всичко, което е било строено, отглеждано и израснало, отново ще бъде разрушавано и унищожавано, след което хората ще трябва да започват всичко отначало.“

3. „Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.“

4. „Човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му.“

5. „Хартията е по-търпелива от хората.“

„На западният фронт нищо ново“ – Ерих Мария Ремарк

1.  „Виждам, че народи биват хвърляни един срещу друг и се избиват безсмислено, несвястно, нелепо, покорно, невинно. Виждам, че най-умните мозъци на света изнамират оръжия и думи, за да направят всичко това още по-изтънчено и по-дълготрайно. И заедно с мен го виждат всички хора на моята възраст, тук и от другата страна, в целия свят, заедно с мен го преживява цялото мое поколение.“

2. „Колко безсмислено е всичко, което някога е било писано, вършено, мислено, щом това е възможно! Всичко трябва да е лъжа и празен шум, щом като културата на хилядолетия не е могла да попречи да се проливат тия реки от кръв, да съществуват тия зандани за изтезаване на стотици хиляди.“

3. „То си идва от само себе си, защото човекът е преди всичко звяр и само отгоре, като филия с мас, е намазан с малко човещина.“

4. „Който е видял толкова много мъртви, не може да разбере такава голяма скръб за един-единствен.“

5. „Искам отново да изпитам онова тихо въодушевление, чувството на силен, неотразим порив както някога, когато се приближавах към книгите си. Нека отново ме облъхне пламъкът на желанията, който се надигаше от пъстрите гърбове на кориците, нека той разтопи тежкия, мъртъв оловен къс, който е легнал дълбоко в мен, и отново се пробуди нетърпението по бъдещето, окрилената радост пред света на мисълта – нека ми върне загубената готовност на моята младост.“

Любими цитати от книги (част 5)

Днес видях, че е минало месец от последната ми порция цитати и веднага се залових да подготвям днешните цитати. В днешната ми рубрика гостуват четири YA книги, които вярвам, че няма читател, който да не е чувал за тях. По повод предстоящия филм на „Всичко, всичко“, който излиза след броени дни реших да ви представя едни от любимите ми цитати от книгата. Преди няколко дни прочетох „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“ (през уикенда очаквайте ревюто ѝ), която успя да се настани дълбоко в сърцето ми и нямаше как да не включа и нещичко от нея. Третата книга, която реших да включа е една от най- любимите ми книги за изминалата година, а именно „Всички наши места“. И последната книга е „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“, която беше едно невероятно вълшебно приключение.

„Всичко, всичко“ – Никола Юн

1.Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи.“ 

2.„Безопасността не е най-важното. Животът не е просто да бъдеш жив.“

3.„Животът е дар. Не забравяй да го живееш.“ 

4.„Навярно не можем да предвидим всичко, но има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли.И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.“

5.“Как бих могла отново да стана Момичето,Което Чете ? Не че съжалявам за живота си чрез книгите.Всичко,което знам за света, съм го научила от тях. Ала описанието на дърво не е дърво и хиляда целувки на хартия никога не може да се сравнят с усещането от устните на Оли върху моите.“

„Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“ – Бенджамин Алире Саенц

1.“Бе забавен, съсредоточен и ожесточен. Наистина можеше да бъде ожесточен. А у него нямаше и капчица подлост. Не разбрах как можеш да живееш в подъл свят, без нито една прашинка от тази подлост да „полепне“ по теб? Как можеше човек да живее без поне частица подлост?“

2.“Понякога всичко, което трябва да направите, е да кажете истината на хората. А те да не ви повярват. След това ще ви оставят на мира.“

3.“Една от тайните на Вселената: инстинктите ни понякога са по- силни от умовете ни.“

4.“Още една от тайните на Вселената: понякога болката е като буря, която връхлита изневиделица. И най- ясната лятна утрин може да завърши в порой и с гръм и мълнии.“

5.“Бурите винаги ме караха да се чувствам толкова малък. Макар че повечето лета са направени от слънце и горещини, за мен същността им е в бурите, които идват и отшумяват изведнъж. И ме оставят с чувството на самота.“

„Всички наши места“ – Дженифър Нивън

1.„Да съжаляваш и да се извиняваш, е загуба на време. Човек трябва да се стреми да живее така, че никога да не му се налага да се извинява. По-лесно е да постъпваш правилно от самото начало, за да няма за какво да го прави.“

2.„Може ли животът да изглежда по този начин? Построен само от приятни моменти, без гадните, без дори намек за нещо неприятно. Може ли просто да изрежем лошото и да задържим доброто?“

3.„Човек не се облича, за да се хареса на момиче.. особено на такова момиче. Облича се, за да достави удоволствие на себе си. Ако причината да не те хареса са дрехите,  значи не ти трябва.“

4.“Всичко на тоя свят си има край. Искам да кажа, че една стоватова крушка е проектирана така, че да свети седемстотин и петдесет часа. Слънцето ще загине след около пет милиарда години. Всяко нещо си има срок на годност.“

5.„Вече няма зима. Финч, ти ми донесе пролетта.“Ти си всички цветове в пълния им блясък.“

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ – Дженифър Донъли

1.„Огледалата ни показват само това, което сме. А книгите – това, което можем да бъдем.“

2.„Кафявите очи на Бел бяха грейнали от щастие. През целия си живот тя бе обичала книгите. Обичаше вида им, мириса им, да ги усеща в ръцете си. Но най-много от всичко обичаше чувството, което я обземаше, когато вземеше в ръце някоя книга – усещането, че държи цял един свят в ръцете си.“

3.“– Бел, чудесно е да се чете за живота на другите хора, но е важно да живееш и собствения си живот, независимо от това колко предизвикателства може да ти отправи този живот понякога.”

4.Но Бел не бе като повечето хора. Тя поставяше всичко под съмнение  и се подчиняваше само на едно нещо – на своето сърце.”

5. „Домът ти са всички хора, всички места и всички неща, които обичаш. Ти го носиш със себе си, където и да отидеш. Не знаеше ли това?“

 

Любими цитати от книги (част 4)

В днешната публикция гостуват четири любовни романа, които са доста известни и обичани сред читателите. Въпреки че този жанр според мен е подценявам смятам,че има много хубави и стойностни книги, които си заслужават вниманието. Лично аз обичам да разпускам с такива книги, особено ако преди това съм прочела няколко по сериозни и натоварващи книги. От посочените книги съм чела само „Жестока любов“ и „Момиче от календара“. „Тетрадката“ със сигурност ще я прочета в близките месеци. а „Аз преди теб“ поради огромният интерес към нея, не мисля, че ще я прочета скоро, но пък има някои цитати, които наистина много ми харесват.

„Жестока любов“ – Колийн Хувър

1. „Тя беше тази, която или щеше да ме убие… или най- сетне щеше да ме върне обратно към живота.“

2.„Любовта не винаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва отново в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя.“

3. „Красивите моменти като този са онова, което изкупва жестоката любов.“

4. „Предполагам, че ако човек види любовта от най-жестоката й страна, е възможно да поиска никога вече да не я преживява отново.“

5. “ – Чувала ли си израза „Когато животът ти поднесе лимони…“.
– „Направи си лимонада“ – довършвам аз.
Кеп ме поглежда и поклаща глава.
– Не е така. Когато животът ти поднесе лимони, постарай се да откриеш в чии очи трябва да ги изстискаш.“

 

„Момиче от календара“ – Одри Карлан

1. „- Защо не се обичаш ? – И тези думи удариха стената около сърцето ми като чук, който бавно се отдалечи, а там където се бе стоварил, остана да зее огромна дупка.“

2. „Истинската любов не съществува. Години наред вярвах тъкмо в обратното. Дори си бях въобразила, че съм я намерила. Четири пъти, ако трябва да бъда точна.“

3. „Беше така приятно да усещам неговата длан, обгърнала моята. Чувствах се сигурна, защитена… Нещо, което не ми се беше случвало отдавна.“

4. „Не бях сигурна как да приема всичко това, какво да мисля. Бяхме се споразумели да не се сближаваме… Дали го обичах ? Не, не мисля. През цялото време бях толкова силно концентрирана да избегна всякакви емоции, да не се влюбя, че дори не ми мина през ума вариантът да отворя сърцето си за него…“

5. „- Никога не настъпва подходящ момент да нараним някого другиго. – каза той. – Но когато го сторим, вече е завинаги. Не се налага да се тревожиш повече за това. Продължаваш смело напред. Всички продължават напред.“

Аз преди теб“ – Джоджо Мойс

1. „Не позволявай едно решение или един момент да те определят за цял живот!“

2. „Исках да притисна всяко късче от мен в него. Исках да му влея волята си. Исках да споделя с него всяка глътка живот и да го принудя да живее.“

3. „Някои грешки… просто имат по- големи последствия от други.“

4. „Разполагах само със сто и седемнайсет дни, за да убедя Уил Трейнър, че има смисъл да живее…“

5. „Просто живей добре. Просто живей.“

„Тетрадката“ – Никълъс Спаркс

1.“Не можеш да живееш живота си за другите хора. Ти трябва да направиш това, което е правилно за теб, дори и да нараниш някои хора, които обичаш.“

2. “ Може да изглежда като най – трудното нещо за правене, но трябва да забравиш човека,забравил теб. “

3. „И само за миг, за една малка струйка време, която висеше във въздуха като светулките в лятното небе, тя се чудеше дали е влюбена в него отново.“

4. „- А ти? – попита тя на свой ред. – Спомняше ли си понякога за нас?
– Не беше нужно да си спомням. Аз никога, нищо не съм забравял.“

5. „Те се караха постоянно. Всъщност почти никога не се разбираха. Но имаше едно нещо, което ги свързваше – умираха един за друг.“