Стивън Кинг: 30 любими цитата

Днес един от най- успешните съвременни автори навършва 73 години. Честит рожден ден на Краля на ужасите Стивън Кинг! Няколко поколения читатели са израснали с неговите книги. И до днес името на Краля е синоним на качество, запомнящи се истории и доста безсънни нощи. Кинг безспорно е познавач на хорър жанра, както си проличава в повечето му книги. Предимно в книгите му се разказва за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Няма как да се отрече, че Кинг е огромен познавач на човешката психика и душа. Независимо дали героите му са жени, мъже, деца или възрастни хора – с лекота влиза в главите им и създава до последния детайл брилянтно изградени психологически портрети.

Известен е най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на XX век. Автор е на повече от 60 романа и над 150 сборници с разкази. Последната му издадена книга е сборника с четири новели „Ако има кръв“, която излезе през май тази година. Кинг написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман – „Гняв“, „Дългата разходка“, „Пътна мрежа“, „Бягащият човек“ и „Проклятието“. Сюжетите на повечето от книгите му се развиват в Мейн, основно в градчето Касъл Рок. Книгите на Кинг са пълни с препратки към американската история и култура, предимно мрачната и страшната им страна. Тези препратки са пръснати в историите на героите, като често обясняват страховете им. В световен мащаб продажбите на книгите на Краля възлизат на около 300 – 350 милиона копия.

1. „За мен страхът е една от най-деликатните емоции, затова винаги се опитвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, аз се опитвам да го смразя от ужас и ако не успея и в това, прибягвам до шока.“

2. „Не си водя бележки, не си записвам, не правя нищо такова. Просто правя проклетото нещо. Аз съм салам-писател. Опитвам се да пиша хубави салами, но саламът си е салам. Не можеш да го продадеш като черен хайвер.“

3. „Когато ме питат: „Как пишете?“, аз неизменно отговарям: „Дума по дума“ и също тъй неизменно отговорът ми бива отхвърлен. Но друго няма. Звучи прекалено просто, за да е истина, но помислете например за Великата китайска стена — камък по камък, драги ми господа. Това е. Камък по камък. А пък съм чел, мама му стара, че човек можел да види тая чудесия от космоса даже и без телескоп.“

4. „Някои хора казват, че съм ужасен човек, но не е истина. Аз имам сърце на младо момче — в буркан на бюрото ми.“

5. „Ще ми се, докато четете разказ, да ви накарам да се смеете или да плачете…или и двете едновременно. С други думи – желая сърцата ви. Ако пък целта ви е да научите нещо, запишете се я на курс, я в училище.“

6. „Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с „Имало едно време“. Всеки край е жесток. Всеки край е просто друг начин да кажеш „сбогом“.

„Тъмната кула“

7. „Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.“

„Тъмната кула“

8. „Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.“

„Кери“

9. „Знаеш ли колко жесток може да бъде твоят Бог, Дейвид? Колко ужасно жесток?… Понякога Той ни кара да живеем.“

„Град отчаяние“

10. „Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната.“

„Особени сезони“

11. „Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.“

„Особени сезони“

12. „Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!“

„Особени сезони“

13. „Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.“

„То“

14. „Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш.“

„Сейлъм’с Лот“

15. „Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук.“

„Сейлъм’с Лот“

16. „Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, всъщност това място никога не е било твое от самото начало.“

„Сейлъм’с Лот“

17. „Колкото и добре да познаваш партньора си, от време на време се натъкваш на прегради или попадаш в пропаст.(…) Например, партньорът ти изразява мнение или становище, напълно противоречащи на досегашното му поведение. Подобна „ерес“ е толкова абсурдна (особено в собствените ти очи), че дори граничи с психозата. В такива случаи, ако човек иска да запази брака и собственото си душевно равновесие, трябва да си припомни, че да се гневиш, означава да се приравниш към глупците, които смятат за възможно едно човешко същество напълно да опознае друго.“

„Гробище за домашни любимци“

18. „Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един с друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм сам в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога.“

„Зеленият път“

19. „Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват… те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите – като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото – когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере.“

„Особени сезони“

20. „— Точно така. Поетите винаги и може би съзнателно създават погрешна представа за любовта. Любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна.
— С какво се храни? — изрекох противно на волята си. Устните ми се раздвижиха, въпреки че разумът ми диктуваше, че целият разговор е безсмислен.
— С приятелство — отвърна Джордж Льобей. — Храни се с приятелството.“

„Кристин“

21. „Стоплих я, а тя ме подпали.“

„Джойленд“

22. „Стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измислица.“

„Джойленд“

23. „Миналото е кораво и неотстъпчиво поради същата причина, поради която и черупката на костенурката е корава – защото живата плът под нея е нежна, беззащитна и уязвима. Има и друго: многобройните избори и възможности, пред които се изправяме във всеки ден от живота си, всъщност са музика, по която танцуваме. Те са като струни на китара. Погали ги и ще извлечеш приятни звуци. Хармонии.“

„22 ноември 1963“

24. „Светът е перфектно балансиран механизъм от гласове и от звуци, изпълняващи ролята на колела и пружини, въображаем часовник, тиктакащ под загадъчен стъклен купол, който ние наричаме живот.“

„22 ноември 1963“

25. „Умовете на хората са като кладенци… Дълбоки кладенци, пълни със сладка вода. И понякога, ако определена мисъл е твърде неприятна за понасяне, човекът с въпросната мисъл я заключва в тежка кутия и я хвърля в този свой кладенец. Ослушва се да чуе цамбурването и кутията изчезва… Но дори и най-дълбокият кладенец има дъно! И само защото нещо не ти е пред погледа, не означава, че е изчезнало. То си е още там и лежи на дъното.“

„Очите на дракона“

26. Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече.“

„Проклятието“

27. „Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват „ние“. А след „ние“, „аз“ звучи отчайващо!“

„Капан за сънища“

28. „Да убиваш в името на мира е все едно да се чукаш в името на въздържанието!“

29. „Той често казваше, че „никога“ е думата, която Господ обича да слуша, когато иска да се посмее.“

30. „Защото талантът не стои мирен, той просто не знае как да стои мирен — обяснява спомощникът. — Независимо дали е талант за отваряне на сейфове, четене на мисли или делене на десетцифрени числа наум, той крещи да бъде използван. Никога не млъква. Ще те разбуди от най-дълбокия ти сън, крещейки: „Използвай ме! Използвай ме! Използвай ме! Писна ми да седя без работа! Използвай ме, тъпанар такъв, използвай ме!“

Любими цитати от книги: „Приспивна песен в Аушвиц“ – Марио Ескобар

Темата за Втората световна война ми е слабост от години и винаги, когато попадна на книга засягаща този период, гледам да си я добавя към колекцията си на военна тематика. Няма какво да се лъжем „Приспивна песен в Аушвиц“ не е връх в литературата, но въпреки това ми хареса и успя да ме докосне, защото е разказана простичко, фактите са представени с цялата им ужасяваща същност и обстановката, която е изградил Марио Ескобар напълно успя да ми въздейства. В книгата попаднах на прекрасни и докосващи цитати, които нямаше как да не събера в отделна публикация. Надявам се цитатите да ви докоснат така, както мен.

„Приспивна песен в Аушвиц“ е разказ за оцеляването, за силата на майчината любов, за надеждата, за силата на човешкия дух, за непреклонността. Историята на една майка, която без да се замисля е готова да поеме към дебрите на ада в името на това, да бъде заедно с децата си. „Приспивна песен в Аушвиц“ не цели да получи съчувствие, а просто с реални факти ни представя суровата картина на лагерите на смъртта, защото историята трябва да се помни, за да не се повтаря никога.

1. „Контрастът между пълните с живот дървета и калните улици на лагера ме накара да се замисля за нещастното човешко съществуване – само ние бяхме способни да унищожаваме природната красота и да превръщаме света в негостоприемно място.“

2. „През последните няколко години бях видяла много, но човешката жестокост има граници – поне така мислех тогава.“

3. „Понякога, когато реалността се докосне до сърцето ти, най- добре е да я избегнеш с мечти.“

4. „Да обичаш някого на това място, е лоша идея. Тук всичко, което се опиташ да задържиш, изчезва.“

5. „Този приятелски жест ме разтърси. Предпочитах да виждам нацистите като жестоки чудовища. Колкото по- човешки се държаха, толкова по- ужасяващи бяха, защото това означаваше, че всички и всеки един от нас можеше да стане толкова отвратителен, колкото бяха и самите те. Злото беше пуснато на свобода между оградата на този ужасен кошмар.“

6. „Изглежда, че смъртта е единственият начин да се излезе от Аушвиц.“

7. „По някакъв начин душата ми бе разбрала, че служа на самия дявол, въпреки че с ума си бях помъчила да го отричам.“

8. „Пролетта и лятото бяха успели да дойдат независимо от бомбите и труповете по бойните полета на половината свят. Сезоните бяха най- силното доказателство, че животът щеше да продължи, когато всичко това свършеше.“

9. „Понякога трябва да загубим всичко, за да разберем какво е най- важното. Когато животът ни отнеме онова, без което сме мислили, че не можем да живеем, и ни остави да се изправим голи пред действителността, разбираме истинската стойност на важните неща, които винаги са били невидими.“

10. „- Докато съм жива и имам сили, ще правя всичко възможно да ги накарам да се отнасят с нас като с човешки същества. Няма да е лесно, но ще направим всичко, което можем, за да не изгубим никога достойнството си.“

11. „Виждах как страхът в очите ѝ намалява. Това беше истинското оръжие на нацистите – господство чрез всяване на ужас.“

12. „Когато на света няма никого, който може да ни обича, преставаме да съществуваме.“

13. „С огромния си апетит времето винаги поглъща спомените и лицата на тези, които обичаме. А паметта се бори да ги задържи със силите на сълзите и болезнената въздишка на любовта.“

14. „Кой щеше да е следващият? В това адски място човешкият живот не означаваше нищо.“

15. „Струваше ми се, че да се борим за живота си, е последната свобода, която ни е останала, и въпреки това смъртта изглеждаше толкова безопасна и сигурна, че нямах нищо против тази идея.“

Любими цитати от книги: „Славея“ – Кристин Хана

„Славея“ е една от книгите, които оставиха трайна следа в мен през изминалата година. „Славея“ е забележителен роман, който смея да твърдя, че ще ви разтърси и ще ви накара да оцените всеки един момент. Един стойностен роман за жертвите, които сме готови да направим, за жестокостта във всичките ѝ форми, за смелостта и борбения дух на две млади жени, които не се сломиха пред нищо. В романа ще се срещнете огромно изобилие от емоции, но вярвам, че няма да ви остави безразлични към съдбата на героите. В книгата попаднах на прекрасни и докосващи цитати, които нямаше как да не събера в отделна публикация. Надявам се цитатите да ви докоснат така, както мен.

1. „Когато я целуна, нещо се пропука в празното ѝ, вкаменено сърце, развъфтя. За пръв път разбра за какво пише в любовните романи; осъзна, че пейзажът на женската душа може да се промени също толкова бързо, както светът по време на война.“

 

2. „В мечтите ѝ Париж беше някогашният Париж, недокоснат от войната. Но в този понеделнишки следобед, след дългия ден във влака, тя видя истината… Любимият ѝ град приличаше на някога красива куртизанка, сега остаряла и измършявала, повехнала, изоставена от любовниците си.“

 

3. „Той се усмихна, но усмивката не достигна очите му.

 

– Всички ние сме крехки, Изабел. Това е нещото, което научаваме във войната.“

 

4. „Те бяха във война. Времето беше единственият лукс, с който никой вече не разполагаше. Утрешният ден изглеждаше така мимолетен, като целувка в мрака.“

 

5. „Някои истории нямат щастлив край. Дори любовните. Може би особено любовните.“

 

6. „Жените пишеха имената си върху къстчета хартия или парчета плат и ги пъхаха в цепнатините на вагона, надявайки се на чудо, че по някакъв начин ще бъдат запомнени.“

 

7. „И това не беше краят. Не биваше да го забравя. Всеки ден, през който беше жива, имаше надежда за спасение. Не биваше да се отказва. Никога нямаше да се откаже.“

 

8. “ Разбитото сърце боли еднакво силно и във военно, и в мирно време. Затова се сбогувай подобаващо с твоя млад мъж.“

 

9. „Ако съм научила нещо през дългия си живот, то е: в любовта откриваме какви искаме да бъдем; във войната разбираме какви сме наистина.“

 

10. “ „Дните, когато се спираше на улицата, за да поговори с приятелки, бяха отдавна отминали. Сега беше опасно дори да си размениш поглед с някого; приятелските разговори бяха изчезнали, като маслото, кафето и свинското.“

 

11. „Изабел внезапно бе осъзнала, че една жена може да промени целия си живот и да преобърне съществуването си само с един избор.“

 

12. „- Защо никога не съм чувал нищо за това, и то не само от теб? Софи никога не е споменавала и дума. По дяволите, дори не знаех, че хорса са бягали през планините, нито че е имало концентрационни лагери за жени, които са се борили срещу нацистите.

 

– Мъжете разказват истории – отвръщам аз. Това е най- верният, най- простичкият отговор на въпроса му. – Жените просто продължават да си вършат работата. За нас това беше война в сянка. По време на война ние правехме това, което бе нужно, а когато тя свърши, събрахме парчетата и започнахме отново живота си.“

Любими цитати от книги: „Дейзи Джоунс & The Six“ – Тейлър Дженкинс Рийд

„Дейзи Джоунс & The Six“ е сред Топ 5 на любимите ми книги за тази година. Книгата е рядко срещано събитие, което не трябва да пропускате. „Дейзи Джоунс & The Six“ освен че ще се хареса на всеки рок фен, а ѝ не само ще ви впечатли и с невероятно оригиналната структура на историята – абсолютно цялата история е разказана под формата на интервюта с всички членове на групата, които години по-късно си припомнят ключови моменти от времената, когато са работили заедно. Чрез техните спомени ставаме свидетели на сформирането на „The Six“ – трудното начало; успехите, които следват; успешните албуми; мащабните турнета из целия свят; взаимоотношенията между членовете и т.н. Цялата тази концепция прави историята, някак си по лична и близка до самия читател. Можеш да прочетеш всяка една не изречена мисъл, прикрито чувство или неправилна постъпка. Не знам как го е направила, но авторката се е справила наистина съвършено с изграждането на историята – всичко е толкова реално представено. И аз почти до последните страници наистина вярвах, че такава група наистина е съществувала преди няколко десетилетия, а аз просто не съм била запозната с нея. Дори търсих информация в Гугъл и Ютюб за поне частичка информация ( усмихвам се). За съжаление тази група е „жива“ само в книгата, а как ми се искаше да чуя песните им. За щастие тази възможност ще бъде реализирана, защото вече се работи по сериал на книгата. Изпълнителен продуцент ще бъде Рийз Уидърспун, която е супер огромна фенка на книгата. А сега ви оставям да се насладите на цели 33 цитата от това великолепно музикално съвършенство.

Daisy-Jones-1024x512

1. Дейзи: „Трябва да имаш поне един човек в живота си, който знаеш, че никога не би ти навредил. Може да не е съгласен с теб. Може понякога да ти разбива сърцето. Но трябва да имаш поне един човек, който винаги ще ти казва истината.“

2. Дейзи: „Когато хората ме молеха за автограф, пишех: „Не се размеквай. Дейзи Дж.“ Но в редките случаи, в които младо момиче ме молеше за автограф, ѝ пишех: „Мечтай смело, малка птичке. С любов, Дейзи.“

3. Симон: „Ако останалата част от света беше сребро, то Дейзи беше злато.“

4. Уорън: „Нека ви открехна кое е най-сладкото на това да си в рок банда. Хората смятат, че е, когато си на върха, но не е така. Върхът идва с очаквания и напрежение. Най-сладкото е, когато всички мислят, че си напът да станеш известен бързо, когато си пълен с потенциал. Потенциалът е истинската радост.“

5. Били: „… А когато започнеш да усещаш истинския успех, когато започнеш да живееш наистина нашироко, трябва да спреш и да се запиташ дали наистина го заслужаваш.“

6. Били: „Това е проблемът с хората, които получават нещата наготово. Не знаят как да се борят за тях.“

7. Дейзи: „Преди ми пукаше, когато мъжете казваха, че съм с труден характер.Наистина ми пукаше. После спря. Така е по-добре.“

8. Били: „Сякаш си играех с огъня, но по някакъв начин бях искрено изненадан, че съм се изгорил.“

9. Карън: „Вече не вярвам в сродните души и не търся нищо. Но ако вярвах в тях, щях да твърдя, че сродната ти душа е някой, който има всичко, което ти нямаш, и се нуждае от всичко, което ти имаш. А не някой, който страда по същите причини, по които и ти.“

10. Били: „Да те е грижа за някого повече, отколкото него го е грижа за самия себе си, боли. Мога да разкажа тази история и от двете страни.“

11. Дейзи: „Изглежда, някои от нас преследват кошмарите си по начина, по който други преследват мечтите си.“

12. Камила: „Без значение с кого избираш да вървиш по пътя, ще бъдеш наранен. Такава е природата на загрижеността за някой друг. Без значение кого обичаш, той ще ти разбие сърцето.“

13. Дейзи: „Не изглеждаше да има нещо у мен, някоя истина, която да му кажа, а той да не приеме. Приемането е силен наркотик. Ако някой знае, че е така, то това съм аз – все пак съм пробвала всички наркотици.“

14. Били: „Тя беше опасна. И го знаех. Но не мисля, че бях в състояние да видя, че колкото по-безопасно се чувствах в нейната компания, толкова по-опасна ставаше тя всъщност.“

15. Били: „Не казвам, че не ми пукаше. Много ми пукаше. Казвам, че когато наистина обичаш някого, понякога нещата, от които има нужда този човек, може да те наранят, но за някои хора си струва да страдаш.“

book_review_-_daisy_jones__the_six_17157_c0-883-1875-1976_s885x516

16. Камила: „Любовта и гордостта не са добра комбинация.“

17. Карън: „Мъжете смятат, че заслужават награда, ако се държат с жените като с хора.“

18. Дейзи: „Носех каквото искам и когато искам. Правех каквото искам с когото исках. И ако на някого това не ми харесваше, можеше да се гръмне.“

19. Греъм: „Обикновено сутрин човек не се буди с мисълта: “ Това ще бъде един от най-вълнуващите дни в живота ми.“ Но онзи ден беше такъв…“

20. Дейзи: „Винаги ми е било топло. Няма да стоя и да се потя само за да се чувстват мъжете по-комфортно. Не е моя работа да не ги възбуждам. Отговорността да не бъдат задници е тяхна.“

21. Илейн: „Всички списания пишеха за нея, всички знаеха коя е. Всички на рокендрол сцената искаха да са като нея. Когато говорим за Дейзи Джоунс, говорим за онази Дейзи Джоунс от пролетта на 79-та. Човек би си помислил, че е на върха на света.“
22. Род: „Избраните никога не си дават сметка, че са избрани. Мислят, че пред всички се появява златно килимче.“
23. Били: „Някои хора са винаги себе си. И си мислиш, че това те подлудява, но когато човекът го няма, си мислиш точно за това нещо. Когато вече не е в живота ти.“
24. Дейзи: „Хората казват, че е трудно да си далеч от хората, които обичаш, но на мен ми беше трудна да стоя точно до него.“
25. Били: „Реших да напиша песен за жена, която усещаш като пясък, който се изплъзва между пръстите ти, сякаш никога не можеш да я хванеш. Като алегория за нещата, които не ми беше позволено да имам или да правя.“
26. Греъм: “ На всички ни беше ясно, усещаше се във въздуха, че никой от тях, нито Били, нито Дейзи, нямаше да отрази факта, че песента беше за нея.“
CollageMaker_20190821_011649844
27. Камила: „Мисля, че трябва да имаш вяра в хората, преди да са я заслужили. Иначе не би било вяра, не е ли така?“
28. Били: „Страстта е… огън. А огънят е супер, човече. Но ние сме създадени от вода. Водата ни поддържа живи. Имаме нужда от вода, за да оцелеем. Семейството ми беше водата за мен. Избирах водата. Винаги бих избирал водата.“
29. Били: „Историята се гради от това, което си направил, а не от това, което за малко да направиш, не това, което си помислил да направиш. А аз бях горд с това, което бях направил.“
30. Греъм: „Хората разправят,че животът не спира да се движи, но не ти казват, че понякога спира само за теб. За теб и за момичето ти. Светът спира да се върти и просто ви оставя да си лежите там. Поне такова е усещането. Понякога. Ако извадиш късмет. Наречете ме романтик, ако трябва. И по-лоши неща мога да бъда.“
31. Били: “ Едно ще ви кажа. Никога не се съмнявайте в Дейзи Джоунс.“
32. Дейзи: „Тя е блус, облечен в рокендрол.
Това бях аз.“

33. Дейзи: 

Изобщо не желаех да бъда муза на някой.
Не съм муза.
Аз съм този някой.
Край на историята.
IMG_20190723_090807_361

Любими цитати от анимации на Дисни

Няколко поколения деца са израснали с класическите анимационни филми на Дисни. Едва ли има човек, който да не може да назове поне едно заглавията, създадени в студията на Уолт Дисни. Историите, които тези анимации разказват, винаги съдържат много повече- учат децата да различават доброто от злото; показват приятелството в най- чистата му форма и още цял куп житейски мъдрости, които им биха полезни по пътя на тяхното израстване. Мечо Пух, Питър Пан, Алиса, Немо, Симба, Тимон и Пумба, Пепеляшка, Пинокио или Ариел… всички те вдъхновяват малките откриватели. По повод деня на детето реших да избера двадесет от най- забавните, мили и мъдри цитати от няколко Дисни анимации.

1. “ Вярно е, че той не е чаровния принц, но просто в него има нещо, което не виждах.“

„Красавицата и звярът“

2. “ Значи това е любовта, значи това прави живота божествен.“

„Пепеляшка“

3. „О, да. Миналото може да боли. Но ние избираме дали да бягаме или да се поучим от него.“

„Цар Лъв“

4. “Ти си луд. Откачен! Не си наред с главата… но ще ти кажа нещо… точно тези хора, са най-добрите на света.“

„Алиса в страната на чудесата“

5. „Любовта е песента, която никога не свършва“

„Бамби“

original

 

6. “ Ти си моето най-голямо приключение.“

„Феноменалните“

7. „Когато закапят капки дъжд, помни, че ти си човекът, който може да напълни света със светлина“

„Снежанка и седемте джуджета“

8. “ Довери се на сърцето си и нека съдбата реши.“

„Тарзан“

9. „Просто продължавай да плуваш.“

„Търсенето на Немо“

10. „Никога не казвай сбогом, защото да се сбогуваш, означава да си отидеш, а да си отидеш означава да забравиш.“

“Питър Пан”

giphy

 

11. „Не се заблуждавайте от обикновения външен вид. Както при много други неща, това, което е отвътре, е от значение. “

„Аладин“

12. „Малко внимание, малко мисъл за другите, прави всичко различно.“

„Мечо Пух“

13. „За някои хора си струва да се разтопиш.“

„Замръзналото кралство“

14. „Цветето, което разцъфтява в беда, е най-рядкото и красиво от всички.“

„Мулан“

15. „Кой каза, че мечтите трябва да си останат просто мечти?“

„Малката русалка“

tumblr_nagdmrilOH1r462vpo1_500

16. „Не си струва да се връщам към вчерашния ден, защото тогава бях различен човек“

„Алиса в страната на чудесата“

17. „Нямаш време да бъдеш плах. Трябва да си дързък и смел.“

„Красавицата и звярът“

18. „Винаги оставяй съвестта ти да те води.“

„Пинокио“

19. “ Нали знаеш това място, точно между сънуването и събуждането, когато все още помниш съня? Там е мястото, където винаги ще те обичам. Там ще те чакам.“

„Питър Пан“

20. „Миналото може да е болезнено. Но можеш или да бягаш от него, или да се поучиш от него.“

„Цар Лъв“

The-Lion-King-Simba-Pumbaa-Timon-Hakuna-Matata

 

20 от най-хубавите любовни цитати от книгите

Любовта винаги е била източник за вдъхновение на много писатели, музиканти, художници и актьори. Любовта е в основата на едни от най- великите литературни класики. И тъй като за този, който обича, всеки ден е празник на любовта, ви предлагам двайсет красиви цитата за любовта във всичките ѝ форми.

1. „Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

„Нежна е нощта“, Франсис Скот Фицджералд

2. „Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!”

„Анна Каренина“, Лев Толстой

3. “Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.”

„1984“, Джордж Оруел

4. “Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.“

„Брулени хълмове“, Емили Бронте

5. „Сънувах любовта и се влюбих в този сън.”

„Разкази под екстази“, Фредерик Бегбеде

6. „Най- добрите музи са онези от плът и кръв, които можеш да докоснеш, които шепнат на ухото ти и позволяват да допреш устни до техните.“

„Жената на поета“, Дженифър Лам

7. „Някога имах хиляди желания, но всички изчезнаха в едничкия копнеж да те познавам.“

„Гневът и зората“, Рене Ахдие

8. „В живота има хора, които живеят до нас години наред, без да заемат никакво място в нас самите, и други, които завладяват сърцето ни дори преди да сме си дали сметка, че са влезли в живота ни.“

„Ти си нощта“, Франсеск Миралес

9. „Знаех, че нямам бъдеще с него, но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината. Ето такова съзвездие беше Дедал за мен.“

„Цирцея“, Маделин Милър

10. „Бракът ни не беше съвършен. Никой брак не е съвършен. Имаше моменти, в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти, в които аз се отказах от нас. Тайната на дълголетния ни брак е, че никога  не се отказахме в един и същи момент.“

„Най- доброто в теб“, Колийн Хувър

11. „Тя не отговори. Ядосан, наполовина влюбен в нея и изпълнен с горчиво съжаление, аз си тръгнах.“

„Великият Гетсби“, Франсис Скот Фицджералд

12. „…. – но знам, че като всички велики истории – и като всички ужасни истории – и тази започвала с любов.“

„Каравал“, Стефани Гарбър

13. „Любовта не винаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва отново в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя.“

„Жестока любов“, Колийн Хувър

14. „Любовта често е по-силна от разума, Ана. Сляпа е за опасностите.“

„Златният мост“, Ева Фьолер

15. „Целувката е по-сладка от греха и по-силна от изкушението.“

„Зимна песен“, С. Джей-Джоунс

16. „Когато се влюбиш, ще разбереш как те поглъща любовта. Като горски пожар е. Всеки път, когато си мислиш, че си го овладяла, лумва нова искра, която се разгаря. Тогава всички чувства, които си смятала за угаснали, пламват с нова сила.“

„Тайна с дъх на парфюм“, Фиона Макинтош

17. „Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя.“

„Вината в нашите звезди“,Джон Грийн

18. „С удоволствие бих и звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне- нищо друго… Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка.“

„Трима друга“, Ерих Мария Ремарк

19. „Години след войната, след женитбите, децата, разводите, книгите той дойде в Париж с жена си. Обади й се по телефона. Аз съм. Позна го веднага по гласа. Той каза: Исках само да чуя гласа ви. Тя каза: Аз съм, добър ден. Беше притеснен, страхуваше се както по-рано. Гласът му затрепери изведнъж. И заедно с треперенето изведнъж тя си припомни за Китай. Той знаел, че е започнала да пише книги, узнал го от майката, срещнал я в Сайгон. И също така за братчето, натъжил се заради нея. А после не знаеше какво повече да й каже. И после й го каза. Каза й, че всичко е както преди, че я обича още, че не би могъл никога да престане да я обича, че ще я обича до самата си смърт.“

„Любовникът“, Маргьорит Дюрас

20. „Аз лесно бих простила неговата гордост,ако той не беше засегнал моята.“

„Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин

Любими цитати от книги: „За мишките и хората“ – Джон Стайнбек

Джон Стайнбек безспорно е един от най- добрите и стойностни писатели на XX век. Всяка една негова творба е пропита с чувство, емоции, размисъл, поука и неведнъж ме е впечатлявало как абсолютно винаги успява да вкара в романите си толкова много теми, които да не изглеждат претрупано. „За мишките и хората“ е  малка повест, която се състои от скромните 116 страници, в които се съдържа толкова много мъдрост за живота, стига да се вникне в думите. В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Затова в днешната публикация съм избрала десетте най-добри и впечатляващи цитата от тази вечна класика.

1. „Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”

2. „— Но при нас е друго! — намеси се Лени. — А защо? Защото… защото аз си имам приятел да се грижи за мене, и ти си имаш приятел да се грижи за тебе — ето защо.

3. „И най-добрите помисли на мишките и хората пораждат често само теглила и горести.

4. “ — Къде отиваме, Джордж? Дребничкият дръпна надолу периферията на шапката си и изгледа сърдито Лени.

— Значи, забрави вече, тъй ли? Пак трябва да ти обяснявам, нали? Съвсем си смахнат, бога ми. — Забравих — каза тихо Лени. — Мъчих се да не забравя, Джордж. Ей богу, мъчих се, но… — Добре де, добре. Ще ти кажа пак. То нали друга работа си нямам. Цял живот ще ти обяснявам разни неща, ти ще ги забравяш, а аз пак ще ти обяснявам.“

5. „Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

6. „Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“

7. „Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата.Но те й отговорили:

„Капанът за мишки е твой проблем, не наш!“

Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението.

И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой.“

8. “ — Къде отиваме, Джордж? Дребничкият дръпна надолу периферията на шапката си и изгледа сърдито Лени.

— Значи, забрави вече, тъй ли? Пак трябва да ти обяснявам, нали? Съвсем си смахнат, бога ми. — Забравих — каза тихо Лени. — Мъчих се да не забравя, Джордж. Ей богу, мъчих се, но… — Добре де, добре. Ще ти кажа пак. То нали друга работа си нямам. Цял живот ще ти обяснявам разни неща, ти ще ги забравяш, а аз пак ще ти обяснявам.“

9. „Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина.“

10. “ Червената жар вече гаснеше. От насрещния баир се обади койот, а от другата страна на реката му отвърна куче. Полъхна нощен ветрец и чинаровите листа зашепнаха.“

 

35923511_1828101700560844_7176500282686177280_n

Любими цитати за книгите и любовта към четенето

В днешната публикация съм събрала една малка селекция от красиви и вдъхновяващи цитати, които всеки читател би оценил. Книгите са може би най- доброто „изобретение“ създадено от човечеството, а подбраните цитати ни показват за пореден с какво стойностно и ценно богатство ни даряват писателите.

Приятно четене! ❤

За книгите:

1. „Книгата е може би най- сложното и велико чудо от всички чудеса, създадени от човечеството по пътя му към щастие и бъдещо могъщество.“

Максим Горки

2. „Книгите са най- тихите и най- верните приятели, те са най- откритите и най- мъдрите съветници и в същото време най- търпеливите учители.“

Чарлз Елиът

3. „Има множество малки начини да разширите света на детето си. Любовта към книгите е най- добрият от тях.“

Джаки Кенеди Онасис

4. „Смятам, че книгите никога не са достатъчно.“

Джон Стайнбек

5. „За една страна да има велик писател, е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните.“

Александър Солженицин

6. „Пътят към невежеството е постлан с добри намерения.“

Джордж Бърнард Шоу

7. „Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва на по- голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по- голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.“

Кристофър Морли

8. „Не мога да заспя, ако не съм заобиколен от книги.“

Хорхе Луис Борхес

9. „Наистина има рай на тази земя- рай, който обитаваме, когато четем хубава книга.“

Кристофър Морли

10. „За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.“

Луис Карол

11. „Ако една книга е добре написана, аз винаги я намирам за твърде кратка.“

Джейн Остин

12. „Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.“

Рей Бредбъри

13. „Няма такава книга, от която човек не би могъл да научи нещо.“

Гьоте

14. „Уединението с книгите е по- добро от общуването с глупаци.“

Пиер Бауст

15. „Никъде човешката природа не е толкова слаба, колкото в книжарницата.“

Хенри Уорд Бийчър

16. „Приемете като правило никога да не давате на дете книга, която самите вие не бихте прочели.“

Джордж Бърнард Шоу

17. „Човекът, било то джентълмен или дама, който няма интерес към книгите, трябва да е непоносимо глупав.“

Джейн Остин

18. „Намирам телевизията за много образователна. Всеки път, когато някой пусне телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга.“

Граучо Маркс

19. „Търсете хора, разговорът с които би струвал колкото хубава книга и книги, четенето на които би струвало колкото разговор с философи.“

Пиер Бауст

20. „И най- малката книжарница съдържа повече стойностни идеи, отколкото са представени в цялата история на телевизията.“

Андрю Рос

За четенето:

1. „Намирам телевизията за много образователна. Всеки път, когато някой пусне телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга.“

Граучо Маркс

2. „Знаеш, че си прочел добра книга, когато щом затвориш последната страница, се почувстваш, сякаш си изгубил добър приятел.“

Пол Суини

3. „Четенето ни отнася далече от дома, но по-важното е, че ни създава дом навсякъде.“

Хейзъл Рокман

4. „Човек, който не чете хубави книги, няма предимство пред неграмотния.“

Марк Твен

5. „Изтичат ми очите и пак не прочитам и половината, което трябва. Колкото повече човек чете, толкова повече вижда колко много трябва да чете.“

Джон Адамс

6. „Винаги четете нещо, което ще ви направи да изглеждате добре, ако умрете по средата му.“

Р. Дж. О’Рурк

7. „Приказките не учат децата, че драконите съществуват, учат ги, че драконите могат да бъдат убити.“

Гилбърт Честертън

8. „Дори само фактът, че една хубава книга те чака на края на дългия ден, прави деня по-щастлив.“

Катлийн Норис

9. „Ако искаш да ми разкриеш сърцето на човек, не ми казвай какво чете, а какво препрочита.“

Франсоа Мориак

10. „Мнозина, сред които и аз, се чувстват по-добре зад книга.“

Джейн Смайли

11. „Децата стават читатели в скута на родителите си.“

Емили Бушуолд

12. „Писането вероятно е най-великото човешко изобретение, обединяващо жителите на различни епохи. Книгите прекосяват границите на времето, доказвайки, че хората могат да правят магия.“

Карл Сейгън

13. „Няма по- евтино развлечение и по- продължително удоволствие от четенето.“

Монтен

14. „Всеки човек трябва да прочете през живота си 8-10 книги. Какви? Тъкмо за да разберете това, прочетете шестнайсет хиляди тома.“

Исак Бабел

15. „Не съм срещал трудност, която един час четене да не смекчи.“

Шарл дьо Монтескьо

16. „Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.“

Гьоте

17. „Един начин да се справиш с живота е да го четеш като роман.“

Венцислав Константинов

18. „Дали човек чете или не чете- това веднага се забелязва. Между хората няма по- голяма разлика от тази.“

Паскал Мерсие

19. „Днешният читател, е утрешният лидер.“

Маргарет Фулър

20. „Нека да постъпим разумно и да добавим 8-ми ден към седмицата, посветен само на четене.“

Лина Дънам

 

 

Любими цитати от книги: „Девети ноември“ – Колийн Хувър

Съвсем наскоро прочетох поредната емоционално разтърсваща история на Колийн Хувър, а именно „Девети ноември“. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. „Девети ноември“ ще ви потопи в една до болка емоционална история, която само Колийн Хувър може да разкаже. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице. В книгата открих толкова много красиви, забавни и смислени цитати, че нямаше как да не ги споделя с вас.

1. „Тя ме обича“ в кавички.
Тя ме целуна с удебелен шрифт.
ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.
Тя си отиде с многоточие…

2. „Никога няма да можеш да откриеш себе си, ако си изгубена в някой друг.“

3. „Аз съм прозрачен, като водата.
Нося се безцелно по вълните.
Тя е котвата, потъваща в моето море.“

4. „- Да ни е писано да сме заедно! Чуваш ли се какво говориш? Това не е една от твоите вълшебни приказки, Фалън. Това е реалният живот и в реалния свят трябва да си съдереш задника, за да живееш дълго и щастливо!“

5. „Когато откриеш любовта, ти не само я приемаш. Ти я сграбчваш с две ръце и правиш всичко по силите си, за да не я изгубиш.“

6. „Никога не съм обичал някого, когото ненавиждам толкова силно и никога не съм ненавиждал някого, когото обичам толкова много.“

7. „Ако лъжите бяха написани, можех да ги изтрия. Ала те са изречени, издълбани.“

8. „Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.“

9. „Да, ти имаш белези. Но всеки, който първо вижда белезите, а не теб, не те заслужава. Надявам се, че ще го запомниш и ще вярваш в това. Тялото е просто обвивка на истинските дарове, които са скрити вътре. А ти си пълна с дарове. Безкористност, доброта, състрадание. Единствените ценности, които имат значение. Младостта отминава, красотата увяхва. Но човешкото благородство никога.“

10. „Мисля, че е очаквала да я пусна да си отиде без съпротива, ала тя не е от тези момичета, за които подбираш битките си, отказвайки се от маловажните, за да спестиш сили за по- главната. Тя е момиче, за което се сражаваш до самия край.“

11. „Трябва да помня, че хората показват любовта си по различни начини. И макар моят и неговият начин да са напълно противоположни, това все пак е любов.“

12. „Защото ,когато обичаш някого ,си длъжен да му помогнеш да открие най-добрата част от себе си.“

13. “ Нямаш правото да си тръгваш все още. Не съм приключил във влюбването си в теб.“

14. „Слушай, ако сме на път да се целунем, трябва да е като в книгите.“

15. „Аз се смея, облекчен, че тя.. че тя просто съществува. И че имаме щастието да се родим в един и същи живот, в една и съща част на света, в един и същи щат. И че след всички тези години, за мое изумление, не бих искал да променя нищо от това, което в крайна сметка ни събра заедно.“

16. „… а удобството понякога се превръща в препятствие, когато се опиташ да определиш своята цел в живота. Целите се постигат чрез преодоляване на неудобствата и упорита работа. Те няма да се постигнат, ако се криеш на някое удобно и приятно място.“

17. „Нима тя наистина го мисли? Нима момчета не я свалят? Дали това е заради белезите ѝ, или се дължи на неувереността ѝ заради тях? Не мога да повярвам, че момчетата са толкова повърхностни, за каквито тя ги смята. Ако е така, аз се срамувам заради всички мъже на този свят.“

18. „Хората казват, че не бива да съдим за книгата по обложката, но ако по някакъв начин си прочел съдържанието, без първо да видиш обложката? И ако наистина ти хареса това, което е било вътре в тази книга? Разбира се, когато се каниш да затвориш тази книга и всеки миг ще зърнеш обложката, се надяваш, че ще откриеш нещо привлекателно. Защото кой иска да сложи върху лавицата невероятно интересна книга, ако ще се наложи всеки път да гледа скапана обложка?“

19. „Напушваме на смях при мисълта за Бен, който пише роман за нашата история, но в същото време се надявам, че той наистина ще я напише. Не всеки ден едно момиче може да се похвали, че е главна героиня в романа, основан на действителните ѝ отношения с автора на измислената история.“

20. „Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя.“

 

IMG_20180508_142313_589

Любими цитати от книги: „Вината в нашите звезди“ – Джон Грийн

През март прочетох „Вината в нашите звезди“, която отлагах от доста време. Книгата  разказва една красива, но в същото време тъжна история, която малко или много ще промени възгледите ви за живота. Сред страниците на книгата открих толкова много красиви, забавни и тъжни цитати, че реших да ги събера в една отделна публикация. Ревюто на книгата може да прочетете Тук.

Приятно четене! ❤

1. „Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова странно чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо същество не прочете тази книга.“

2. „Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.“

3. „Аз вярвам в истинската любов. Не вярвам, че всеки може да запази очите си или да не се разболее, или нещо такова, но вярвам, че всеки трябва да има истинска любов и че тя трябва да продължи най-малко до края на живота ни.“

4. „Аз вярвам. Без никакво съмнение. Но не точно в идеята за рай, където всички яздят еднорози, свирят на арфа и живеят в имения от облаци. Но вярвам. Вярвам, че има нещо с главно Н. Винаги съм вярвал.”

5. „Ето в какво вярвам. Вярвам, че вселената иска да бъде забелязана. Смятам, че вселената приема радушно всяка проява на интерес и възнаграждава интелекта, отчасти защото иска хората да обърнат внимание на нейната красота. И кой съм аз, една нищожна прашинка в историята на света, за да казвам на вселената, че тя – или представата ми за нея – е преходна?”

6. „Скръбта не променя хората. А разкрива същността им.“

7. „-Как можеш просто ей така да нарушиш дадената клетва?
– Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват – отвърнах аз.
Исак ме стрелна с поглед.
– Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко.“

8. „Истинските герои не са хората, които правят нещо; истински герои са хората, които ЗАБЕЛЯЗВАТ нещата, обръщат внимание.”

9. „…сбъднатите мечти не могат да задоволят ненаситната амбиция на човека, защото мисълта, че всяко нещо може да бъде направено по-добре и отново, винаги ще ни преследва.“

10. „Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.“

11. „Цигарите не могат да те убият, освен ако не ги запалиш. А аз никога не съм палил. Това е само метафора: поставяш нещо смъртоносно между зъбите си, но не му даваш властта да те убие.“

12. „- По-добре ли си?
– Не – измърмори Исак задъхано.
– Тъкмо това е проблемът с болката – каза Огъстъс, след което погледна към мен. – Трябва да бъде изпитана докрай.“

13. „Странното на повечето къщи беше, че почти винаги изглеждаха сякаш вътре нищо не се случва, въпреки че в тях протичаше по-голямата част от живота ни. Запитах се дали именно в това не беше смисълът на архитектурата.“

14. „- Все още ли е яко да ходиш в мола? – попита тя.
– Много се гордея с това, че нямам представа кое е яко и кое не – отвърнах аз.“

15. „Искам просто да вечерям бъркани яйца без това смехотворно правило, че щом едно ястие съдържа бъркани яйца, значи е закуска, дори да е поднесено на вечеря.“

16. „Харесвам този свят. Харесва ми да пия шампанско. Харесва ми да не пуша. Харесва ми начина, по който холандците говорят холандски. И освен това… нямам кауза. Нямам за какво да се боря.“

17. „Имах чувството, че да изгубиш човека, с когото си създал тези спомени, означава да изгубиш самите спомени, сякаш само преди няколко часа нещата, които сме правели заедно, изглеждаха по-истински и по-значими.“

18. „Лесната утеха не е никаква утеха.“

19. „На този свят има само едно нещо, което е по-гадно от това да умреш от рак, когато си на шестнайсет, и то е да имаш дете, което умира от рак.“

20. „Страх ме е да не бъда забравен – отвърна той без никакво колебание. – Както слепецът се страхува от тъмното.“

IMG_20180311_101124_649