Август в книги и музика

Collage 2018-09-22 00_17_52

Добре дошли в новото ми книжно местенце! Поради технически причини трябваше да изоставя предишния си блог, но се надявам това ново начало да бъде изпълнено с още повече вдъхновяващи и вълнуващи книжни приключения. Всички публикации от стария блог са качени в този. Доста закъснях с последната си лятна равносметка за тази година, но се надявам да ви бъде интересна и най-вече полезна.

Книжни придобивки

През август към библиотеката ми се присъединиха четири книги, за които доста се вълнувах. Първата книга, която сложи началото на книжният ми улов беше, така очакваното продължение на историята за Лара Джийн, а именно „С обич, завинаги, Лара Джийн“. Книгата се оказа възможно най- сладкият и удовлетворяващ край на любимата ми Лара Джийн. „Един от нас лъже“ си я бях набелязала още, когато излезе на българския книжен пазар, но тогава така ѝ не си я закупих. Определено за всяка книга си има време и нейното настъпи през август. Книгата се оказа едно добро тийн четиво, което успя донякъде да ме изненада с развоя на някои събития. „Къщата на фуриите“ от Маделин Ру беше една приятна изненада, за която благодаря на прекрасните момичета от издателство „Orane Books“. Тази книга има едно от най- яките и красиви оформления, които съм виждала- твърди наситено сини корици, илюстрации, впечатляващ и мистериозен снимков материал. Ако трябва да съм напълно честна, историята не е нищо невиждано или оригинално, но ако си търсите някое леко четиво със загадъчни елементи, то това е вашата книга- а, ѝ има няколко сцени, от които ще ви полазят тръпки. И последната книжна придобивка за месеца беше една от най- емоционалните и затрогващи истории, които съм чела, а именно „Най- доброто в теб“ от любимата ми Колийн Хувър. За тази книга искам толкова много да ви говоря, но ще си запазя думите за ревюто, което ѝ подготвям. Искам само да ви споделя, че тази жена определено има таланта да пише и го прави по възможно най- добрият начин.

IMG_20180902_123734_830

Прочетени книги

Естествено стартирах месеца с „С обич, завинаги, Лара Джийн“. Книгата я прочетох за отрицателно време, а какво мисля за книгата, прочетете в ревюто ми Тук . След нея нямаше как да не започна „Къщата на фуриите“, която ме примамваше от нощното ми шкафче. Приятна история, но имах чувството, че авторката ни дава съвсем малко парченце от иначе така мистериозния свят на къщата „Ветровала“ и най- вече на нейният собственик. Лично за мен героите не бяха особено развити, а определено в тях е заложен огромен потенциал. Надявам се в следващата книга да усетя нужното им развитие. След нея продължих с „Един от нас лъже“. В самото начало на книгата бях заподозряла почти всички герои, защото всеки от тях имаше мотив, но впоследствие успях да ги отделя един по един и да остане само един заподозрян, за който се оказах права. Извинявам се, че пиша така завоалирано, но не искам да издавам спойлери. Четвъртата прочетена книга бе „Най-доброто в теб“. Не знам как, но Колийн Хувър знае как да си играе с чувствата на читателите си. Винаги пише историите си толкова емоционално, затрогващо и… красиво. Любопитното в тази история, е че тя разказва за любовта и живота на двойките след онази клиширана фраза „И заживели щастливо“. Показва ни, че не винаги отношенията на двойките са изпълнени с красиви моменти, цветя и розови облаци. Авторката се е постарала максимално да ни представи истинския живот без абсолютно никакви заблуждаващи „филтри“. След нея исках да прочета нещо различно и реших да се спра на „Басейнът“ от Либи Пейдж. Много приятна и вдъхновяваща история, която ме зареди с много положителни емоции и показа, че не всичко е загубено, докато имаш подкрепата на хората, които цениш. Надявам се скоро да успея да публикувам и ревюто на тази книга. Последната книга, с която реших да изпратя последния летен месец беше „100те“ от Кас Морган. Отдавна не бях чела подобна книга и ми дойде, като глътка свеж въздух. За историята имам леки забележки, които ще спомена в ревюто, но определено книгата успя да ме грабне и смятам да прочета и останалите части от поредицата.

IMG_20180902_123524_427

Музика:

1. Обожавам това парче и нямаше как да не го поставя на първо място.

2. Още едно супер готино парче, което с удоволствие прибавих към плейлиста си.

3. Един супер свеж трак, с който изпращам лятото.

4. Нещо нетипично, което се радвам, че открих.

5. Много приятна песен, която обичам да си пускам за фон, когато чета някоя лека и неангажираща книга.

Advertisements

Occasionally, so

Advertisements

Десет любими филмови екранизации по книги

Любимите ми книги имат специално място в сърцето ми. Колкото и книги да прочета, винаги обичам да се връщам към някоя любима книга и отново да я препрочитам. И винаги се вълнувам, когато предстои екранизиране на любима книга. Затова в днешната публикация реших да ви споделя десет от най- любимите ми филмови екранизации на любими книги. Снимането на филми по книги от където и да погледнем си е нож с две остриета. Има толкова брилянтно написани книги, които са невъзможни за пресъздаване. А има ѝ посредствени книги, от които пък се създават доста добри и касови филми. Всички знаем, че в процеса на четене на дадена книга си изграждаме свое виждане за героите, обстановката, атмосферата и т.н. И поради тези причини гледането на филм по вече прочетена книга в повечето случаи води до разочарование. Има обаче и случаи, в които киното подпомага за по- добрата визуализация на книгата, като успява да предаде на филмовата версия плътност, специфика, цвят, по- мащабен поглед на самата история, които са липсвали на книгата. Но няма нищо по-хубаво, когато една книга е екранизирана по най- добрият и качествен начин.

изтеглен файл

 

„На изток от рая“ – Джон Стайнбек (1955)

james-dean

„На изток от рая“ е книга, след която се чувстваш до някаква степен променен. В „На изток от рая“ Стайнбек влага и биографични моменти от своя живот. Действието в романа се развива в Салинас, родното място на автора. Освен това един от най- интересните и провокиращи женски персонажи в книгата е инспириран от образа на втората съпруга на автора и майка на двамата му сина – певицата Гуиндолин Когнър, която внезапно ги напуска. Друг важен биографичен момент в историята е проследяването с изключителна точност движението на два рода – тези на майката и бащата на Стайнбек. Базирайки се на американската история, на собствената си биография и своя житейски опит, Стайнбек изгражда един сложен и запомнящ се роман. „На изток от рая“ носи на писателя награда “Пулицър” през 1952г., а десет години по-късно и Нобелова награда за литература. Филмовата екранизация от 1955г. (която силно се надявам да остане единствена, защото такъв шедьовър е невъзможно да надмине) е под режисурата на великия Елиа Казан. . А Джеймс Дийн, който се превъплъщава в един от най- главните и значими образи в книгата е просто брилянтен. В едно интервю Елиа Казан споделя, че сцените с Джеймс Дийн в по- голямата си част са импровизирани (като актьорска игра). Дийн е бил доста своенравен и емоциолен  актьор, който категорично е отказвал да се вписва в каквито и да било холивудски шаблони. Тонът на гласа му, едва доловимите му жестове, крайното отчаяние на любов, което демонстрира, са даже впечатляващи от днешна гледна точка, а какво остава на фона на тогавашното кино. В една от най- паметните сцени, когато бащата на Кал отказва да приеме подаръка му, агонията и мъката в очите на Дийн е нещо, което няма как да забравиш, след като си го видял веднъж.

„Закуска в Тифани“ – Труман Капоти (1961)

thumb

Другата ми голяма филмова любов, след „На изток от рая“. Романтичната комедия от 1961г. получава няколко награди, сред които два Оскара, Грами и Донатело. Очарователната Одри Хепбърн се превъплъщава в ексцентричната Холи Голайтли, чиято роля се счита за най- запомнящата се в кариерата ѝ. Аз смятам, че ролята ѝ в „Римска ваканция“, също е впечатляваща. Холи Голайтли, млада, наивна, лекомислена и ексцентрична жена, която обича събиранията и се опитва да се впише в живота на богатото общество в Ню Йорк. Тя мечтае да се ожени за богат мъж и да има спокоен живот, както тя се изразява, като в бижутерийния магазин Тифани. Понякога тя закусва замечтана пред неговата витрина. В сградата, където тя живее се нанася млад писател, с който по стечение на обстоятелствата те завързват странно приятелство. Интересното е, че финалите на книгата и филма са коренно различни, но романтичната ми душа определено харесва този на филмовата екранизация.

„Лолита“ – Владимир Набоков (1997)

448315759

През годините се е случвало да искам да прочета книгата, но заради историята съм се отказала от прочита ѝ. Преди няколко седмици съвсем спонтанно реших да гледам филма от 1997 г. и той взе, че ми направи впечатление. Заради филма реших да прочета книгата и в момента съм в процес на издирване на качествено издание на „Лолита“. . Адаптацията на романа с участието на Джеръми Айрънс и дебютиращата Доминик Суейн получава положителни оценки от критиката. Лентата не събира големи приходи от прожекции и не успява да възвърне бюджета, изразходван за заснемането му. Причините за това се крият в цензурата, която в някои страни забранява излъчването на продукцията. Ролята на Лолита първоначално е предложена на Натали Портман. Актрисата отказва да изиграе този образ, заради своята религиозност и считайки сюжетът за греховен. „Лолита“ се разказва от Хумберт Хумберт, литератор, чиито мисли са обзети от „нимфетки“, както той нарича сексуално привлекателните момичета на възраст между девет и четиринадесет години. Тази мания по млади момичета се оказва, че е в резултат на неуспешен опит за връзка с детската си любов, Анабел Ли, преди преждевременната ѝ смърт от тиф. Хумберт намира въплъщението на своите мечти в образа на Лолита. Тя едновременно съчетава непохватността и детското поведение със способността да прелъстява. От творчеството на Набоков терминът „нимфетка“ се утвърждава по-късно в психологията.

„Джентълмените предпочитат блондинки“ – Анита Лус (1953)

monroe-pink-dress-classichollywoodcentralcom-21318-680x0

Едва преди няколко месеца разбрах, че тази шеметно забавна класика всъщност е адаптирана по книга. Салонните певици Лорелай и Дороти поемат на трансатлантически круиз към Франция. Дороти се надява да открие симпатичен, мъжествен партньор, а Лорелай иска да среща богати мъже – при все че вече има богат годеник. Тя си харесва престарелия сър Франсис „Пиги“ Бийкман – притежател на диамантени мини, но неговата съпруга едва не потапя кораба, когато разбира, че диамантената й тиара е дадена на Лорелай. Дороти се увлича по Ърни Малоун, но открива, че той всъщност е нает от бащата на годеника на Лорелай, за да я дебне… Прословутата фраза Диамантите са най-добрият приятел на жените“ се е родила именно от тази класика. Един от най-известните кадри от филма е този, в който Мерилин Монро е с розова рокля, която е продадена през 2010 г. на търг за 310 хиляди долара. Музикалните комедии на Мерилин Монро винаги са били прелестно забавни, защото тя е идеалната актриса за подобни роли, а ѝ не трябваше да забравя удоволствието, с което изпълнява музикалните си сцени.

„Великият Гетсби“ – Франсис Скот Фицджералд (2013)

The-Great-Gatsby-Movie-2013

„Великият Гетсби“ е издаден за пръв път през 1925г. и е считан за най- известният роман на Скот Фицджералд. Романът разбива всички клишета и илюзии за така бленуваната „Американска мечта“, през „Ерата на джаза“. Освен това книгата е най- четеният роман, написан от американец, през 20 век. Но постиженията за този шедьовър не спират до тук – „Гетсби“ е филмиран цели четири пъти, като последната му филмова екранизация е през 2013г. с участието на Леонардо ди Каприо. Филмът е номиниран в две категории и печели две награди Оскар – за най-добър продукционен дизайн и най-добър дизайн на костюми. Едно от нещата, които харесвам от филмовата екранизация на книгата от 2013г.  е чудесният потбор на песни. И страшно много се радвам, че любимата ми Лана Дел Рей изпълнява основната песен във филма „Young and Beautiful“. Песента напълно е уловила меланхоличната атмосфера, а текста пресъздава романа до най- малкият детайл – толкова е красив!

„Шифърът на Леонардо“ – Дан Браун (2006)

2a_303

Едва ли има човек, който да не е чувал за „Шифърът на Леонардо“. И именно той сложи срещата ми с творчеството на Дан Браун. Вместо да ви разказвам сюжета, ще посоча няколко любопитни факти. Правата за филма са откупени от Дан Браун за 6 милиона щатски долара. Ръководството на Лувъра дава разрешение за снимане на сцени в музея, докато Уестминстърско абатство отказва, както са отказани снимки и в църквата Свети Сулпиций. Катедралата Линкълн, която принадлежи на англиканската църква, се съгласява в нея да се заснеме част от филма, вместо в Уестминстърското абатство. Църквата получава 100 000 британски лири. Заснети са сцени и в Темпъл в Лондон. Въпреки че голяма част от филма е заснет във Франция, Лондон и Германия, има сцени, които са изцяло заснети в студио. В Pinewood Studio е изцяло пресъздаден интериорът на известната галерия в Лувъра, за да може екипът да снима далеч от безценните картини в музея.

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак (2013)

zx860y484_2255983

Тази книга едновременно ми стопли и разби сърцето със своята безкрайно истинска и трогателна история. Въпреки, че историята е изградена върху войната,романът в по голямата си част се съсредоточава в човешките взаимоотношения, любовта на едно малко момиче към книгите,приятелството и невинните души,които войната/смъртта взема в своите лапи. И макар да не се наблягаше толкова много на самата война, тя се усещаше в почти всяка страница, в изгубените надежди, в страхът в очите на хората, в пропиляните мечти…  Страшно много ми харесва атонацията на книгата, затова ѝ ще ви я споделя.

ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ – ТИ ЩЕ УМРЕШ.

Разказвачът на тази история е не друг, а Смъртта.
Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА:

едно момиче
*
известен брой думи
*
един акордеонист
*
няколко фанатични германци
*
един еврейски юмручен боец
*
и много кражби

И ОЩЕ НЕЩО ВАЖНО!
СМЪРТТА ЩЕ ПОСЕТИ КРАДЕЦА НА КНИГИ НА ТРИ ПЪТИ!

„Списъкът на Шиндлер“ – Томас Кинийли (1993)

Schindlers-list-girl-in-red

В интерес на истината все още не съм чела книгата, но екранизацията е направена толкова емоционална и въздействаща, че не знам дали ще имам смелостта да прочета книгата. Американската филмова лента предава историята на немския бизнесмен Оскар Шиндлер, който по време на Втората световна война спасява над 1000 полски евреи от Холокоста на нацисткото правителство. Актьорският състав включва актьорите Лиъм Нийсън, Ралф Файнс и Бен Кингсли. Филмът завършва с цветни кадри как оцелелите евреи, придружавани от актьорите в лентата, поставят камъни на гроба на Оскар Шиндлер. През 1994 г. „Списъкът на Шиндлер“ става основният победител в 66-та  церемония на Оскарите, печелейки седем награди от общо 12, включително за „най-добър филм“, „най-добър сценарий“ и „най-добра режисура“ – първата такава награда в кариерата на Спилбърг.

„Нощ в музея“ – Милан Тренк (2006)

634457_48_preview

Преди няколко години, когато разглеждах секцията с намалени книги в книжарница „Хеликон“, попаднах на книгата „Нощ в музея“ и толкова се учудих, че филма е екранизиран по книга, че веднага си я закупих. „Нощ в музея“ е една от най- любимите ми филмови поредици. Във филма се разказва за една мистериозна египетска плоча, наречена Плочата на Акменра, чрез която в полунощ всички фигури в музея се съживяват. Главният герой е пазач и трябва да пази фигурите да не излизат извън музея защото, ако ги огрее слънчева светлина те стават на прах. Във филма се сприятелява с всички и те му се доверяват. В главната роля участва Бен Стилър. Създадени са още две части от поредицата: Нощ в музея 2: Битката за Смитсониан (2009) и Нощ в музея 3: Тайната на гробницата.

„Дяволът носи Прада“ – Лорън Уайзбъргър (2006)

3-9

Амбициозно момиче намира първата си работа в модно списание, в което властва чудовищна жена шеф. Сюжетът е разгърнат със завладяващ динамизъм. Работата се оказва кошмар благодарение на Миранда Пристли, редактора, чието име всички произнасят със страх и трепет! И има защо… Анди попада там, където господстват Прада, Армани и Версаче, а негови обитатели са невероятно стройни, убийствено стилни жени и красиви мъже. Светът на блясъка и на очарованието за младата Андреа е вгорчен от ужаса на усилието – ежедневно да угодиш на капризите на тиранична персона, която знае цената на успеха, и настойчиво изисква от другите пълно себеотдаване, много често граничещо с унижение. Въпросите – да продадеш ли душата си заради работа, за която мечтаят мнозина и какви са последствията от компромисите, звучат на фона на събития, които се случват в Ню Йорк. Във филма участват Ан Хатауей, в ролята на Андреа Сакс. Емили Блънт в ролята на първата асистентка на Прийстли. И Мерил Стрийп, която получава признание за изпълнението на ролята си на могъщата Миранда Прийстли е номинирана за Златен глобус.

tumblr_o2vdtoyfT21v8tjmro1_500

 

Юли в книги и музика

Юли е вече зад гърба ни и това означава, че е време да ви споделя книжните и музикалните си преживявания. Изминалият месец беше доста лежерен в книжно отношение, а ѝ в блога не бях много активна, но се надявам през август да получа нужното ми вдъхновение, за да завърша някои запланувани публикации. Надявам се август да бъде един прекрасен и слънчев (това е важно да се отбележи) летен месец и да успее да ме изкара от лееекия книжен застой. И без повече излишни приказки нека да започваме с основните теми на тази публикация.

През юли се сдобих със съвсем скромна книжна купчинка, която се състои от три книги, за което много се радвам, защото имам доста натрупвани книги, които ме очакват да ги прочета. Първата книга, с която се сдобих беше „Каравал“ на Стефани Гарбър, която всъщност си бях поръчала в края на юни. Втората книга, която се присъедини към библиотеката ми е „Не е препоръчително да се обиждат котки“ на Елена Михалкова. Книгата е много интересна, а котката определено внася много забава в историята. И последната книга е едно от новите заглавия на издателство „Ибис“, а именно „Елайза и нейните чудовища“ на Франческа Запия. За книгата съм с все още смесени чувства и затова забавям ревюто ѝ- искам преди да започна да го пиша, мнението ми за книгата да бъде максимално ясно. Като цяло историята е хубава, замисъла е оригинален ( особено това с комикса), но нещо в историята ми липсваше. Това бяха книжните ми придобивки за изминалия месец. През август съм запланувала 2-3 книжни покупки, които искам от доста дълго време.

collage

Въпреки книжният ми застой, все пак успях да прочета четири книги. Стартирах месеца с криминалната комедия „Не е препоръчително да се обиждат котки“. Толкова много на книга отдавна не се бях смяла и забавлявала и за да се уверите сами, погледнете избраните цитати в ревюто ми, което може да прочетете ТУК . След нея реших да прочета „За мишките и хората“ на любимият ми Джон Стайнбек. За пореден път съм възхитена от негово произведение. Книгата е много малка, но в себе си съдържа толкова много поука, замисъл и човечност. Към ревютата на класически произведения подхождам с изключително много внимание, затова и все още се забавям с ревюто. Следващата книга беше „Елайза и нейните чудовища“, за която тръгнах с големи очаквания, които в по-голямата си част не се изпълниха. И последната книга е един исторически приключенски роман, в който главен герой е вечният изкусител Джакомо Казанова. „Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ всъщност не очаквах толкова много да ми хареса, защото не си падам много по такъв тип книги, но е факт, че ми хареса. Повече за книгата ще прочетете ТУК .

collagem

 

МУЗИКА:

1. Няма как да не започна с това супер готино и вдъхновяващо парче от очарователната Ариана Гранде.

2. Тази песен е едно свежо допълнение към летните месеци.

3. Добре им се получават колаборациите на момичетата от Little Mix.

4. Отново супер приятна песен от Шакира и Малума.

5. Свежо, лятно и танцувално парче.

Юни в книги и музика

Месец юни измина толкова бързо и неусетно, и все още ми е странно, че вече предположихме годината. Но пък се радвам, че отново ще си поговорим за хубави книги и хубава музика. От известно време бях ограничила книжните си покупки до минимум, защото доста книги ме чакат, но реших през юни малко да се отпусна и в крайна сметка се сдобих с една завидна купчинка от книжни съкровища. Юни не беше кой знае колко летен месец, но пък затова се надявам юли и август да се изпълнени с повече слънчеви лъчи. В момента подготвям една нова рубрика, която ще се появи до няколко дни. Отдавна исках да направя нещо подобно, което да бъде, любопитно, интересно и полезно. И след този леко хаотичен анонс, нека преминем към същинската част от публикацията.

По повод 1 юни издателство „Бард“ ни зарадваха с избрана селекция от книги, които бяха намалени на 50%. Естествено нямаше как да не се възползвам и си взех първите две книги от поредицата за мис Перигрин. В началото на годината се наложи да се разделя с малка част от най-любимите си поредици (+ две-три самостоятелни книги) и реших, че е време отново да започна да си ги прибавям към библиотеката- началото сложих с книгите на Рансъм Ригс. В края на май излезе и последната част от трилогията за братята Лолес, а именно „Отмъщение“, чието ревю очаквайте съвсем скоро. „Принцеса на пепелта“ бе едно от новите предложения на издателство „Егмонт“ и повярвайте ми, книгата е адски добра. Една доста нестандартна за моя вкус книга попадна при мен и се надявам скоро да успея да я прочета- „Причините да останеш жив“ от Мат Хейгс. След прочита на „Девети ноември“ на Колийн Хувър, окончателно реших, че трябва да имам всички издадени нейни книги. За съжаление тиражът на дуологията „Без Хоуп“ е изчерпан доста отдавна, а не се предвижда тяхното преиздаване, и поради тази причина падна голямо търсене, докато ги открия. За мой късмет в рамките само на една седмица, успях да се сдобия и с двете части, които нямам търпение да прочета. Аз съм от читателите, които обичат да си купуват книги предимно от онлайн книжарници, но от време на време обичам да посещавам любимата ми книжарница. И така при последното си посещение си взех „За мишките и хората“ на любимият ми Джон Стайнбек, която възнамерявам да прочета през този месец. Издателство „Ибис“ в последно време нямат спирка и ни зарадваха със супер готини заглавия. В края на юни преиздадоха „Първата дама“ на Сюзън Елизабет Филипс. Книгата е супер приятна и очарователна. Ревюто ѝ ще се постарая да го напиша по скоро.

В последно време повече ми се чете, отколкото ми се пише, за което ви се извинявам, че забавям ревютата си, но понякога има и такива периоди. Издателство „Ера“ ме изненадаха много приятно с една от новите си книги- „Джакомо Казанова: сонета за разбити сърца“. И последната книга, с която завърших месеца е „Деветте кръга“ на Диана Петрова. Книгата е еротичен роман, а аз хич не си падам по подобен тип книги. Все пак не исках да бъда скептична към книгата и реших да прочета на случаен принцип няколко глави от книгата. Ами… какво да ви кажа, имах чувството, че чета сценарий за порно филм. Книгата едва ли ще я прочета и все още не съм решила какво да я правя- може би, ще организирам giveaway във фейсбук страницата ми. Отново издателство „Бард“ имаха промоция, но този път на „Каравал“, която беше намалена с 30% и естествено се възползвах. Книгата пристигна тези дни и затова ще я причисля към юлските си покупки. Това бяха всички книги, с които се сдобих и единствено се надявам да имам повече свободно време, за да мога да прочета по- голяма част от тях.

IMG_20180704_085341_708

 

Реших да стартирам юни с „До кога ще чакаме бащите“ на Калоян Димитров и Иван Сапунджиев. Това ми е първата съвременна книга, която чета и мога да кажа, че останах приятно изненадана. За да не се получи публикацията прекалено дълга, ще оставя ревюто на книгата, което може да прочетете ТУК . „Каролайн“ пък ми беше първата среща с творчеството на Нийл Геймън. Приятна, увлекателна и на моменти зловеща- книгата ще се хареса на малки и големи читатели. Повече за книгата ТУК. Следващото заглавие, което прочетох беше последната част за братята Лолес. В „Отмъщение“ се случиха толкова много неща- бяха дадени отговори, някои герои си получиха заслуженото отмъщение, а други получиха заслужено щастие. Определено ще ми липсват героите и целия хаос около тях, но пък хубавото е, че винаги може да си препрочита трилогията. Ревюто е почти готово и ще го публикувам до ден-два. „Принцеса на пепелта“ е едно от новите заглавия на издателство „Егмонт“, което мигновено прикова вниманието ми. Книгата я прочетох за отрицателно време и наистина успя да ме впечатли. Имаме един изцяло нов свят, а една принцеса ще се въздигне от пепелта, за да спаси поробеният си народ. В историята има от всичко- обрати, напрежение, предателства, убийства, битки, драма и щипка зараждаща се любов. Определено нямам търпение да ви поговоря за нея. И последната книга за месеца беше „Първата дама“ на СЕФ. Приятна романтична комедия, която е перфектна за летните дни. Докато четях книгата имах чувството, че гледам някоя супер забавна романтична комедия.

IMG_20180704_084737_426

МУЗИКА:

  1. От първо слушане новата песен на Шон Мендес ми допадна. А ѝ звученето на песента е точно в мой стил и нямаше как да не я поставя на първо място.

2. Тази песен ме накара да започна да се интересувам от творчеството на Maluma. А пък ѝ се оказа, че е супер готин латинос. 😀

3. Приятна и лятна тийн песен, която да си слушаме през летните вечери.

4. Главно в песента ми харесва изпълнението на Ариана.

5. Тази песен е едно свежо допълнение към летните месеци.

 

 

 

 

Май в книги и музика

Хей, май месец е вече зад гърба ми, а това означава, че е време за моята книжна и музикална равносметка. За мен изминалия месец беше изпълнен с невероятни емоции и една мини екскурзия, която си организирахме със семейството ми. От няколко години ни стана традиция всеки месец май да посещаваме по някоя емблематична български архитектурни, природни или исторически забележителности. Тази година решихме да посетим Бачковски манастир, Кръстова гора и Асеновата крепост, които се намират в Родопите. Излишно е да казвам, че всеки един от обектите е наситен с огромна историческа стойност. Останах възхитена от тези прекрасни места изпълнени с онзи български дух, който сякаш с времето сме загубили. Най- много ме впечатлиха Асеновата крепост и разбира се, величествената и омагьосваща красота на Родопите, които поне за миг ме накараха да се гордея с България. Но нека да не ви отегчавам с това, а направо да преминаваме към по- важната и интересна част- книгите.

И през май не се разминах с готини книги, които с удоволствие прибавих към библиотеката си. Първите заглавия, с които се сдобих бяха две от новите заглавия на издателство „Софтпрес“, а именно „До кога ще чакаме бащите“ на Калоян Димитров и Иван Сапунджиев, с която смятам да стартирам през този месец. Освен нея „Басейнът“ на Либия Пейдж също беше много приятна и очарователна изненада. Новата книга на издателство „Ера“ „Отровни рани“ на Джулиан Флин също се присъедини към купчинката ми. По книгата има и сериал, който нямам търпение да започна да гледам, защото книгата беше адски добра. По повод 24 май Ozone.bg имаха 24% отстъпка на всяка поръчка на книги. Отдавна не си бях купувала книги и реших този път да се възползвам и да се поглезя 😄. Като фен на Дона Тарт беше крайно време да се докосна до нейното творчество след известна пауза. Доста се чудих дали да си взема „Малкият приятел“ или Щиглецът“ и в крайно сметка „Щиглецът“ надделя с малка преднина, защото догодина ни очаква филмова екранизация по книгата. Втората книга, която реших да си взема от промоцията бе „Коралайн“ на Нийл Геймън. За нейното съществуване разбрах от книгата „Забранете тази книга“ (изд. „Софтпрес“). В нея имаше кратко резюме на „Коралайн“  и толкова много ми допадна замисъла на самата история, че непременно трябваше да имам книгата. Лошото беше,че от доста години нямаше тираж, а в антикварните онлайн книжарници цената и беше космическа. За моя радост в началото на май изд. „Бард“ най- накрая я преиздадоха и вече си имам чисто ново копие. Това ще ми бъде първа среща с творчеството на Нийл Геймън и се надявам да остана с добри впечатления, защото имам желание да прочета и други книги от него.През изминалия месец от издателство „Ибис“ избухнаха със супер яките заглавия част, от които нямаше как да не прибавя към библиотеката си- „Гладът любовта“ на Мия Шеридан и „100-те“ на Кас Морган, която е екранизирана под формата на сериал.

IMG_20180602_101244_311

Първата прочетена книга за май беше „Сподавен писък“ на Анджела Марсънс, която е първа книга от новата криминална поредица на издателство „Еднорог“. Стискам палци да видим и останалите книги, защото поредицата започна много обещаващо. Историята на моменти си беше доста зловеща и няма да крия, че ме побиваха тръпки от някои откъси 😄. Повече за книгата може да прочетете ТУК . След нея определено имах нужда да се прехвърля в друг жанр и се спрях на „Косачи“ (между другото корицата е жестока). Въпреки че отначало книгата ми потръгна доста странно и объркващо, впоследствие историята успя да ме изненада много приятно, а неочаквания финал ме накара окончателно да затвърдя положителното си мнение за книгата. Определено поредицата има голям потенциал и с нетърпение очаквам следващата част. Ревю на книгата ТУК . От прочита на първата книга от трилогията за братята Лолес измина почти една година и реших, че е време да се хвана в ръце и да завърша трилогията възможно по скоро. Прочетох „Разплата“ доста бързо (около 2 дни и половина), а съвсем скоро очаквам да получа „Отмъщение“, за да видя как ще продължи историята след шокиращия и неочакван финал на втората част. Ревюто на книгата е почти готово и в началото на следващата седмица ще го публикувам. След нея реших да завърша месеца с трилъра „Отворени рани“, който също беше много добър, но прекалено мрачната и потискаща атмосфера малко повече ме натовари отколкото предполагах. Затова ѝ скоро със сигурност не смятам да чета два трилъра в един месец- с толкова насилие наистина не съм свикнала. През юни съм решила да заложа на малко по- леки книги, които да ме разведрят.

IMG_20180602_101802_144

МУЗИКА:

1. За пореден път супер яко парче от The Weeknd, което ме кара все път да настръхвам.

2. След баладичната песен на The Weeknd продължаваме с това супер свежо, лятно и зарибяващо парче.

3. Камила все повече ме изненадва приятно.

4. Новата песен на Деми Ловато я чух буквално в последните дни на май, но толкова много ме зариби, че нямаше как да я включа в публикацията.

5. Много приятен трак.

Април в книги и музика

Отмина поредният месец от годината и е време да направя месечната си равносметка от към книги и музика. Април от към прочетени книги беше доста ползотворен. Успях да прочета цели шест книги, а това отдавна не се беше случвало. Ако ме следите редовно знаете, че в края на всяка публикация споделям любимите си пет песни за месеца, но този път те ще са десет. За съжаление повода за това изобщо не е добър, но какво да се прави… такъв е животът. Накратко април ми беше много успешен – публикувах няколко ревюта, взех интервю от прекрасната Фиделия Косева, което публикувах преди няколко дни, към музикалната ми плейлиста се присъединиха най- малко петнайсет песни, успях да поснимам ( някой от снимките са вече в инстаграм, а други тепърва ще публикувам). Нямам търпение какво ще ми поднесе май, но едно е сигурно, стягайте се за промоции, защото 24 ще дойде неусетно.

През април се сдобих с четири прекрасни книги и най- хубавото е, че са толкова различни една от друга. Три от тях вече са прочетени, а последната „Косачи“ започнах вчера. Със „Сподавен писък“ започнах месец май. Книгата е просто жестока (в буквален и преносен смисъл). Историята е изпълнена с толкова напрежение и обрати, че определено читателят трябва да бъде нащрек. А развръзката беше толкова неочаквана, че ме остави с отворена уста и невярващ поглед. За сега спирам дотук, защото до няколко дни ще ви поговоря по- обстойно за нея.

IMG_20180504_112057_681

Както споменах в началото на публикацията през април успях да прочета шест книги. Стартирах месеца с дебютната книга на Кара Делевин „Огледалце, огледалце“, която се оказа една доста смислена и актуална тийн история. Като за дебютен роман мисля, че книгата е на ниво. Повече за нея може да прочетете в ревюто ѝ Тук.

След нея реших да сменя жанра (обичам да лавира между различните жанрове) и се насочих към любимата ми Колийн Хувър и новата ѝ книга „Девети ноември“, която е новият ми любим любовен роман. Авторката ни е представила една до болка емоционална история, която е представена по един доста нетипичен и оригинален начин. А героите- няма как да не се влюбите в тях. Ревю на книгата Тук. След нея реших да прочета някоя лека и приятна история, а набелязаната книга бе „Забранете тази книга“. История е толкова сладка и очарователна, че няма човек, който обича книгите да не се влюби в историята. Книгата се чете за един- два часа, но приятното чувство от нея ще ви държи с дни. Повече за книгата Тук.Четвъртата прочетена книга „Никога повече ерген“ се оказа една от най- щурите и шантави истории, които съм чела. Написана с невероятно чувство на хумор, книгата се оказа една добра релаксация. Ревюто ѝ може да прочетете Тук . Петата книга с интересното и провокативно заглавие Клуб „Мръсни книги“ се оказа една приятна книга, с която човек просто да разпусне. Като цяло историята беше лека и интересна, но ми липсваха някой неща, за които ще ви споделя в предстоящото ѝ ревю. И последната книга, с която завърших април бе „Лятото на невъзможните неща“ на Роуан Колман. Харесвам истории в две времеви линии и знаех, че с книгата ще си допаднем. Написана по много  интересен начин в книгата ще откриете няколко приковаващи вниманието на читателя елемента- любов, дълго пазена  драматична семейна тайна, едно дълго прикривано престъпление и пътуване във времето, което ще се окаже съдбоносно за главната героиня.

IMG_20180504_112537_583

МУЗИКА:

1. От първо слушане се влюбих в песента и изпълнението на Sia. Тази жена има невероятно добър глас.

2. Добро завръщане на Ариана Гранде.

3. Приятна, свежа и мелодична песен, с която обичам да започвам деня.

4. Рядко попадам на френски песни и нямаше как да не включа тази приятна песен.

 

5. Докосващи песен с емоционално изпълнение.

На 20 април ни напусна Avicii и то само на 28 години. Следя музиката на Avicii още от тийнеджърските си години и все още не мога да повярвам това, което се случи. Джеймс Дийн, когото безкрайно много обичам е казал следното: „Безсмъртието е единственото величие. Ако човек успее да прехвърли мост над пропастта между живота и смъртта, ако наистина остане жив след смъртта си, тогава може би е бил велик“. Avicii твоята музика ще те поддържа вечно жив в сърцата на милиони хора по света. Благодаря ти за хубавата музика! 🙏❤🎶

Март в книги и музика

Здравейте! Пролетта вече настъпи, слънцето все по често започна да се показва, което пък разполага нас книжните плъхчета за четене навън, на любимите ни места. Миналата есен съвсем случайно си намерих в парка едно много приятно книжно кътче, което ми стана много любимо и смятам все по често да се възползвам от него, когато времето е топло и приятно. Но нека не се отплесвам с разни размишления, а направо да преминаваме към същинската и по- интересна част на публикацията.

Приятно четене! 😊📚

Март беше невероятен от към книжни изкушения. Онлайн книжарници, физически книжарници – навсякъде имаше изкушаващо примамливи промоции. Колкото ѝ да искаше книжното ми сърце да си купи някоя и друга книга, аз издържах геройски и не си взех нищо, защото купчинката с книги, която ме чака на нощното ми шкафче, вече прилича на наклонената кула в Пиза и рискувам някоя нощ да се срути върху мен, докато спя 😂. Но все пак завърших месеца с цели 11 книги, което леко ме плаши, но въпреки това съм толкова щастлива, че ще мога да се докосна до повече книжни приключения. Книжните ми придобивки за месеца стартираха с „Тайна с дъх на парфюм“ на Фиона Макинтош, която вече прочетох и има ревю в блога. Второто ми попълнение беше „Как да избираме козметика“ от Надя Йорданова. До сега не съм чела подобни книги, но малко полезна информация никога не е излишна. След това се сдобих с едно много позитивно заглавие, а именно „Твоята перфектна година“, която е една от новите книги на издателство „Емас“. Книгата ми звучи много приятно и вдъхновяващо и съвсем скоро ще ѝ обърна внимание. Още едно от новите заглавия на „Емас“ се присъедини към купчинката ми- „Сборище на сенки“ на В.Е.Шуаб. Предвидила съм я за прочит през този месец.  „Четирите цвята на магията“ беше много хубава, така че се надявам и продължението да бъде на ниво.  „14-14“ от Силен Едгар и Пол Беорн е една много симпатична тийн история, която препоръчвам с две ръце.

През март от „Егмонт“ издадоха дебютната книга на Кара Делевин „Огледалце, огледалце“ към, която всъщност бях доста скептична, но се оказа невероятно добро попадение. Към нея издателството също ми изпрати „Всеки ден, всеки ден“ на Дейвид Левитан, която вече си има ѝ филмова екранизация и „Клуб “ Мръсни книги“, която звучи доста любопитно. Следващото ново заглавие, с което се сдобих е „Никога повече ерген“. Сюжетът на книгата много ми напомня на една от любимите ми филмови поредици „Поредния ергенски запой“, което означава, че ме очаква едно супер щуро и откачено приключение. „Потайни замисли“ от Вал Макдърмид пък е един мрачен и зловещ трилър, който нямам търпение да прочета. И последната книга, с която се сдобих е най- новото бижу на Колийн Хувър“ „Девети ноември“. Всъщност книгата я очаквах в началото на този месец, но от издателството успяха да ме изненадат много приятно. Това бяха всички книги, които се присъединиха към библиотеката ми. Благодаря на всички издателства за предоставената възможност! ❤

IMG_20180331_171041_043

Първата прочетена книга за март беше „Тайна с дъх на парфюм“, която е една ароматна и вдъхновяваща история, разказана по един красив и чувствен начин. Една история от миналото развиваща се по времето на Първата Световна война, премълчавани семейни тайни, една страстна и възпламеняваща любов, тайната на качественият парфюм са само малка част от компонентите, които ще срещнете в тази опияняващо ароматна книга. Ревю на книгата ТУК.

От доста време исках да прочета „Вината в нашите звезди“, която е смятана за най- добрата книга на Джон Грийн. Наистина историята е написана по най- искреният и чист начин, който няма как да не разчуства читателя поне малко. Единствено ми се искаше края да бъде различен, но не винаги всичко в живота е цветя и еднорози. Ревю на книгата ще има до няколко дни. След нея исках малко да си повдигна настроението и реших да започна „14-14“. „14-14“ е една вълнуваща, очарователна и по детски леко наивна и симпатична история, която вярвам, че ще стопли сърцето на всеки читател. Нашите двама безкрайно харизматични герои Адриан и Хадриан ще ни научат на едно много ценно качество, а именно – доверието. И двамата ще преминат през един нелек път, за да открият щастието във всичките му форми и цветове. Препоръчвам тази сладка история, както на всеки тийнейджър, така и за всички останали, които са запазили детето в себе си и искат отново да го поведат към някое щуро приключение, което именно тази книга ще ни предостави. Ревю на книгата ТУК.

И последната книга, която прочетох за месеца беше „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“. Отнеми ми малко повечко време, за да я прочета, но ви уверявам, че всяка страница си заслужаваше. Историята е представена супер мащабно и детайлно. Личи си, че автора е вложил страшно много труд и усилия за написването ѝ. Книгата е отличена и с „Пулицър“, което естествено е огромна чест. Април стартирах с „Огледалце, огледалце“ на Кара Делевин. Всъщност очаквах книгата да бъде комерсиална тийн боза, но се оказа доста добро попадение, за което нямам търпение да ви поговоря. В момента чета „Девети ноември“ на любимата ми Колийн Хувър. Все още в съм началото, но тази жена определено знае как да пише.

IMG_20180330_104528_579

МУЗИКА:

1. Любимата ми песен за март е новото парче на The Weeknd. Песента е част от саундтрака към филма „Черната пантера“.

2. Попаднах на тази супер готина песен през един мрачен и дъждовен мартенски ден. Песента перфектно допълваше сивотата, в която се бе обгърнал деня.

3. Още едно страхотно попълнение, което се присъединивя към плейлистата ми. Интересното е, че песента в оригинал е записана през 1971 година от групата Colonel Bagshot. За текста на песента съм просто безмълвна- толкова жесток и толкова истински.

4. И една супер свежа и готина песен от Anne- Marie.

5. И още една свежа песен, която ми е супер симпатична.

Пет филмови екранизации на книги, които очаквам

В днешната публикация ще споделя петте най- очаквани от мен филмови екранизации на любими книги и такива,с които тепърва ще се запозная. Винаги ми е било любопитно да видя любимите си герои на голям екран. Как са пресъздадени, дали ще ги възприема като „живи“ хора и т.н. Филмите екранизирани по книги са си доста голям риск, защото не винаги оправдават високите очаквания към тях. Защото, както знаем книгите винаги са по- добри от екранизираните си версии. През годините са правени десетки книжни адаптации, но за съжаление сполучливите филми са доста малко (поне според мен). И в този ред на мисли най- искрено се надявам изброените от мен предстоящи филмови адаптации да са наистина добри, защото книгите заслужават да бъдат представени по най-добрият възможен начин.

1. „Всички наши места“ – Дженифър Нова

Толкова обичам тази книга! Всички наши места“ е една емоционална история преплитаща в себе си буря от емоции. Една история за чистата и споделена любов, за сложните семейни взаимоотношения, за темите „табу“,които засягат обществото и на които по – често трябва да се обръща внимание. Ако ви се чете една до болка тъжна и в същото време красива история , то „Всички наши места“ е напълно подходящ избор за това. Само три месеца след публикуването му в САЩ през 2015 г. от романа са продадени над 100 000 екземпляра, в Европа също веднага се нарежда в списъка на бестселърите на книжарниците. Във филма участва актрисата Ел Фанинг, а режисьор е Мигел Артета. Ревю на книгата ТУК.

2. „Кутия за птици“ – Джон Малерман

Продуцент на филмовата адаптация ще бъде Netflix, а в главната роля ще видим Сандра Бълок. Честно казано тя не ми се връзва с образа на главната героиня, но пък кой знае… може да ме изненада. Сандра  ще изиграе самотна майка, която учи децата си да се справят с предизвикателствата на пост-апокалиптичния свят, в който живеят и ще ги поведе на едно опасно пътешествие, в което ще разтичат единствено на инстинктите си. Самата история е доста мрачна и зловеща, и определено нямам търпение да я видя на голям екран. Ревю на книгата ТУК.

3. „Щиглецът“ – Дона Тарт

Дона Тарт ми е голяма любимка, а всяка една нейна си е истинско събие в световната литература. За моя огромна радост „Щиглецът“, с който спечели наградата „Пулицър“ през 2014г. ще бъде екранизирана. За съжаление филма се очаква през есента на 2019 г., но пък имам предостатъчно време преди това да прочета книгата, за да мога спокойна да се насладя и на филмова ѝѝверсия. Продуценти на проекта са Warner Bros и Amazon Studios. Джон Кроули ще е режисьор, а до момента оповестените актьори са Сара Полсън, Джефри Райт и Люк Уилсън. Снимките започнаха в края на януари тази година.

4. „До всички момчета, които съм обичала“ – Джени Хан

Още един AY роман ще видим на големия екран. Миналата година издателство „Ибис“ издадоха първите две книги от трилогията на Джени Хан, а последната трета книга се очаква да излезе съвсем скоро. Накратко в книгата се разказва за тийнейджърката Лара Джийн, която никога не е споделяла чувствата си към момчетата, които е харесвала, а ги е споделяла в писма с идеята никога да не попаднат при притежателите си. Чрез тези писма тя се отърсва от всички мисли и чувства, които е изпитвала или както самата тя казва, писмата са нейното сбогуване. Докато един ден някой случайно (или не) изпраща нейните писма до петте момчета, по които някога си е падала. След този злощастен инцидент живота на нашата героиня стремглаво се променя. Следват изобилие от комични ситуации, в които иска или не Лара Джийн се забърква. Историята е много лека и приятна за четене. Режисьор на филма е Сюзан Джонсън, а в главните роли ще влязат Лана Кондор и Ноа Кентинео. Участие също ще вземе Джанел Париш, която познаваме като Мона от сериала „Малки сладки лъжкини“. Ревю на книгата ТУК.

5. „Всеки ден, всеки ден“ – Дейвид Левитан

Всъщност премиерата на филма вече се стоя по- рано през март. Наскоро се сдобих с новото издание на книгата и съвсем скоро смятам да я прочет, защото определено нямам търпение да гледам филма. Накратко историята се размразк шестнадесет годишната Райнън, която се влюбва в А – мистериозен дух, който обитава различно тяло всеки ден. След като между тях се създава изключително силна връзка, Райнън и А се опитват да се намерят всеки ден, като никога не могат и да предположат какво ще донесе следващият. Не след дълго реалността на това да обичаш човек, който мени тялото си на всеки 24 часа започва да проявява и отрицателната си страна и двамата трябва да направят най-трудния избор в живота си.

 

12 от най- добрите първи изречения на книги (част 2)

След първата ми публикация „12 от най-добрите първи изречения на книги“ през януари, която за два дни имаше почти 1200 преглеждания, нямаше как да не ви представя още една порция от страхотни и интригуващи първи изречения, които ще ви накарат да прочетете цялата книга. Отново съм събрала както класики, така ѝ съвсем нови произведения, които съм прочела съвсем наскоро.

Приятно четене! ❤

„12 от най-добрите първи изречения на книги“ #1

1. Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й — като близнаците Тарлтън, — не го съзнаваха.”

„Отнесени от вихъра”, Маргарет Мичъл

2. „Тези страници трябва да покажат дали аз ще бъда героят на собствения си живот, или това звание ще бъде спечелено от другиго.”

„Дейвид Копърфийлд”, Чарлз Дикенс

3. „Това е разказ за срещата на двама самотни, мършави и вече позастарели бели мъже върху стремително загиваща планета.”

“Закуска за шампиони”, Кърт Вонегът

4. „Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.”

„Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс

5. „„Всеки от времето на Александър Сергеевич насам знае, че да се навестяват възрастните роднини, е ако не отменим дълг, то поне задължение на възпитаните хора.”

„Спектър”, Сергей Лукяненко

6. „Станах това, което съм днес, на дванайсетгодишна възраст, в един студен и навъсен ден през зимата на 1975 г. Помня точния миг — как клечах зад порутената кирпичена стена и надничах към уличката край замръзналата река. Беше много отдавна, но сега знам от опит колко погрешно е твърдението, че можем да погребем миналото. Защото заровим ли го, то винаги успява да изпълзи навън. Поглеждайки назад, осъзнавам, че вече цели двайсет и шест години все надничам към онази безлюдна уличка.“

„Ловецът на хвърчила“, Халед Хосей

7. „В късната зима на седемнайсeтата ми година майка ми си науми, че страдам от депресия вероятно защото рядко излизах от вкъщи, прекарвах доста време в леглото, препрочитах все една и съща книга, хранех се нередовно и посвещавах голяма част от изобилното си свободно време на мисли за смъртта.“

„Вината в нашите звезди“, Джон Грийн

8. “ Вината е ловец. Съвестта ми ме предизвикваше – препираше се с мен като капризно дете. Вината е изцяло твоя, шепнеше гласът.“

„Сол при солта“, Рута Сепетис

9. „Някой мъж ви казва, че е готов да умре за вас. По етикет жената трябва да сведе поглед, да се изчерви и да закрие лице с коприненото си ветрило. На мъжа е позволено да се самоизтъква колкото иска, а жената ласкае егото му и го държи закотвен на земята. Така е устроен светът, или поне така ме учеха, преди да се прочия като най- голямата злодейка в Санкт Петербург.“

„Жената на поета“, Дженифър Лам

10. „Отвръщавах се от мъжа, за когото трябваше да се омъжа.“

„Тайна с дъх на парфюм“, Фиона Макинтош

11. „Дали извън художествената измислица съществува нещо като „гибелта страст“, онази отчетлива, тъмна пукнатина, която бележи поврата в нечий живот? Мислех, че няма такова нещо. Сега съм на обратното мнение. Моята страст е болезненият стремеж към живописното – на всяка цена.“

„Тайната история“, Дона Тарт

12. „Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.”

„Под игото”, Иван Вазов

Любопитни факти за Оскарите

Тази вечер ще се проведат деветдесетите награди Оскар и по този повод реших да ви представя някои любопитни факти за престижните филмови отличия. Всяка година наградите на Американската филмова академия са свързани с безброй емоции и любопитни моменти,на част от които ние зрителите ставаме свидетели, а други за съжаление остават зад кулисите. Всяка година церемонията ни предлага все повече изненади или първа победа на любим актьор, а защо не и най- известното и коментирано селфи. В дългата история на наградите Оскар има безброй любопитни факти, които със сигурност знаете, а за други може би тепърва ще научите. Приятно четене !

1. От къде идва името Оскар? Първоначално това било наградата на Академията за филмово изкуство. Една секретарка в Академията обаче, казала, че статуетката прилича на чичо й Оскар. Тази теория не е потвърдена, а според други Бети Дейвид първа нарекла статуетката с това име. До тогата са й казвали „Наградата“, „Железния човек“ и др.

2. Емблематичната позлатена фигура в стил ар Деко е висока 34,3 см. и тежи 3,6 килограма. Външният ѝ вид остава почти непроменен от 1929 г. до днес. Статуетката е по дизайн на Седрик Гибънс, артистичен директор на „Метро Голдуин Майер“.

3. По време на Втората световна война, статуетките били изработвани от гипс. Металът бил много скъп и за това от 1942 до 1945 те се правели от гипс. След войната на победителите били връчени метални статуетки.

4. Церемонията е била отлагана три пъти– през 1938 заради наводнение в Лос Анджелис, през 1968 след убийството на Мартин Лутър Кинг и през 1981, след опита за убийство срещу президента Роналдс Рейгън.

5. Първите награди са раздадени на банкет в Блосъм рум в холивудския Рузвелт Хотел на 16 май 1929 г., но сред участниците в банкета няма особено напрежение, тъй като имената на победителите са известни от 3 месеца по-рано.

6. Около 3000 статуетки са връчени от 1929 г. насам. Производството на една партида от 50 статуетки отнема близо 3 месеца.

7. Най-младият носител на „Оскар“ е 5-годишната Шърли Темпъл през 1934 г. По време на Голямата депресия тя е сред най-добре платените актриси.

8. Най-възрастният победител в надпреварата за „Оскар“ е Кристофър Плъмър на 82 години, който получава признание за най-добра поддържаща мъжка роля във филма „Новаци“ през 2012 г.

9. Най-възрастната номинирана за наградата е актрисата Глория Стюарт, която на 87 години играе по-старата версия на Роуз от „Титаник“ през 1997 г.

10. Мерил Стрийп държи рекорда с най-много номинации за главна женска роля – общо 20.

11. Хали Бери е първата тъмнокожа актриса, която печели Оскар за главна женска роля. Годината е 2002, а филмът – „Балът на чудовищата“.

12. Най-дългата реч при награждаването е тази на Гриър Гарсън – най-добра актриса за 1942 г. с „Госпожа Минивър”. Тя е говорила пред публиката близо 7 минути.

13. Големите пет се наричат наградите в 5-те най-важни категории – за филм, режисура, сценарий, актьор и актриса в главна роля. Трите филма, които са печелили всичките 5 статуетки, са: „Това се случи една нощ“ (1934), „Полет над кукувиче гнездо“ (1975), „Мълчанието на агнетата“ (1991).

14. Най-номинираните филми с по цели 14 номинации са „Титаник“ (1997), „Всичко за Ева“ (1950) и „Ла Ла Ленд“ (2016).

15. Три филма са спечелили 11 награди „Оскар“ – „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ (2003), „Титаник“ (1997) и „Бен- Хур“ (1959).

16. „Отнесени от вихъра“ (1939) е филмът с най-голяма продължителност, който печели Оскар. Той също така е първият цветен филм, който печели престижната награда.

17. Първият човек, който отказва приза, е Дъдли Никълс, който печели в категория „Най-добър сценарий“ през 1935 г.

18. Марлон Брандо и Робърт Де Ниро са единствените, получили Оскар за един и същ герой. И двамата получават наградата за ролята си на Вито Корлеоне в „Кръстникът“. Де Ниро е отличен през 1974, а Марлон Брандо през 1972.

19. Том Ханкс има две статуетки за най-добър актьор в две последователни години. Първата печели през 1994 г. за „Филаделфия“, а втората – през 1995 г. за „Форест Гъмп“.

20. Оскар Хамърщайн е единственият носител на наградата, който също се казва Оскар. Той получава отличието за песен във филм два пъти – през 1941 и 1945.

21. Рекордът за най-много получени Оскари принадлежи на Уолт Дисни – цели 28 статуетки. 4 от тях са в една година. А номинациите му са цели 59.

22. Алфред Хичкок никога не получава награда за свой филм, а единствено му се връчва почетен „Оскар“.

23. Звездата с най-много статуетки е Катрин Хепбърн, която е обявена за най-добра актриса през 1934 г., 1968 г., 1969 г. и 1982 г.

24. Най-много награди, спечелени от режисьор, има Джон Форд с цели четири статуетки.

25. Катрин Бигалоу е първата жена спечелила наградата за режисьор. Четири жени са били номинирани до сега. За пръв път бивши съпрузи се състезават за този приз – Бигалоу е бивша съпруга на Джеймс Камерън- режисьорът на „Аватар“.

26. Кевин О’Конъл е звуков монтажист и е известен с това, че е с най-лош късмет на Оскарите – той има най-много номинации – цели 20, но нито една победа.

27. Най-дългата церемония е през 2002 г. – 263 минути. Тогава домакин е Упи Голдбърг.

28. Червеният килим в Kodak Thater е дълъг 150 метра и е широк 10 метра. На тази дължина са разположени около 100 фотографа и 300 журналисти и оператори.

29. През 2000 г. 55 статуетки са откраднати в Лос Анджелис. След няколко дни са намерени в кофа за боклук, а човекът, който ги е открил, е възнаграден с два билета за церемонията и 50 000 долара.

30. От 23 март 2002 г. насам, церемонията по награждаването се състои в специално посветения на това „Дом на Оскарите“ – кинотеатъра Кодак (от 01.05.2012 преименуван на Долби Тиатър) в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.