Ноември и декември в книги и музика

Доста закъснях за тази публикация, но пък винаги е идеалното време да си поговорим за книги и хубава музика. Последните два месеца бяха изпълнени с много книги. Както знаете по повод 1 ноември издателство „Сиела“ имаха намаление с 50% на всичките им книги. След това имаше Черен петък, Панаир на книгата, Коледни и новогодишни празници – безброй поводи, с които всеки читател би се поглезил поне с една книга.

Книжни придобивки през ноември

През ноември към библиотеката ми се присъединиха цели 15 книги. Рядко си позволявам толкова много книги, защото не обичам да ги трупам. Книжните ми покупки стартираха с намслението на „Сиела“. От тях си взех първа и втора книга от поредицата на Виктория Айвярд за „Алената кралица“. Освен тях си взех „Майсторът на играчки от Краков“ и „Кратка история на почти всичко“ от Бил Брайсън. Ozon.bg също имаха промоция за Деня на будителите и нямаше как да не си взема поне една книга. От доста време бях хвърлила око на „Мерилин Монро: Живот в света на мъжете“ от София Бенуа и в крайна сметка си взех нея. От издателство „Хермес“ ми изпратиха супер сладката коледна история „Винаги ще има Коледа“ от Джени Хейл. Четох книгата точно по време на коледните празници и успя да ме зареди още повече с коледно настроение. „Погребани тайни“, „Абсолютно забележителна история“ и „Очарователните странности на другите“ са следващите ми книжни придобивки. По повод Черният петък отново от Ozon.bg се сдобих с книга трета „Библиотеката на душите“ от поредицата на Рансъм Ригс за мис Перигрин. Между другото тези дни предстои да излезе четвъртата книга „Атлас на дните“. В книжните фейсбук групи попаднах на четири книги, които бяха на цени от по 5 лева и нямаше как да ги пропусна. Първата е „Без теб“ от Мишел Бюси. Заглеждам книгата от известно време и се радвам, че вече я имам. Следващите три книги са трилогията „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс. Сигурно аз съм единственият човек, който не е чел книгите, но всичко е точно 😄. И последната книга, с която завърших месеца е „Кой е излишен“ от издателство „Егмонт“. Приятна тийн история, но за съжаление не ме впечатли много.

img_20190115_103042_412

Прочетено през ноември

През ноември прочетох четири страхотни книжни попадения. Започнах месеца с „Творческо писане за мечтатели“ от Росела Калабра. Приятна, забавна цветна и вдъхновяваща история за една малка група читатели, които чрез книгите успяват да променят живота си. Ревю на книгата ТУК . Следващото ми четиво беше една доста странна и мрачна тийн история- „Ти си нощта“ от Франсеск Миралес. Скоро предстои да ѝ напиша и тогава ще споделя поврпо за нея. „Майсторът на играчки от Краков“ се превърна в една от най-големите любимите ми книги за изминалата година. Прекрасно написана вълшебна история, която те трогва и усмихва едновременно. И последната книга, с която завърших месеца бе „Мозайка от убийства“ от Антъни Хоровиц. Безспорно това е една от най- добрите криминални истории, които съм чела някога. Невероятно интелигентно поднесена история, която ще ви навредят спомени за класическите английски истории от типа на Агата Кристи. Уютна, топла и ретро история, която с лекота ще ви принесе в английската провинция, а самите вие ще се почувствате като част от историята и то в ролята на детектив. Ще попита, защо? Ами, защото историята е толкова заплетена и мистериозна, а заподозрените в убийството са буквално всички герои. Улисани в следи и най- различни улики, които Хоровиц ни подхвърля доста умело, то без да се усетите в един момент ще търсите следи, доказателства заедно с детектив Атикус Тип.

img_20190115_103850_166

Книжни придобивки през декември

Книжните ми придобивки за декември започнаха с „Един ден през декември“ и „100-те: Ден 21“ от Кас Морган. Благодаря на издателство „Ибис“ за тези две съкровища! По повод Панаира на книгата ozone.bg имаха цяла седмица промоция на доста издателства. Доста се чудих кои книги да си взема, защото имам цял куп набелязани книги, но все пак се спрях на четири. Най-големите новата книга на Колийн Хувър „Без Мерит“ бе една от най-големите желаните ми книжни покупки. Надявам се до края на януари да успея да я прочета, защото нямам търпение отново да се насладя на разтърсващите истории от Хувър. „Люляковите момичета“ от Марта Хол ме грабна още, когато излезе през септември, но едва сега ѝ дойде време. Имам много големи очаквания за книгата, които се надявам да се оправдаят. Исках да си купя някоя книга на Джон Стайнбек и се спрях на „Зимата на нашето недоволство“. По случай коледните празници нямаше как да не се запазят с още едно коледно четиво- „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс. Чела съм книгата няколко пъти, но беше крайно време да бъде част от личната ми библиотека.

img_20190115_103745_231

Прочетено през декември

През декември прочетох пет книги повечето, от които бяха на коледна тематика. Започнах месеца с „Кой е излишен“ от Ник Стоун. След нея се насладих на невероятния стил на писане на Скот Фицджералд. „Бих умрял за теб и други забравени истории“ е сборник с неиздавани досега разкази. Сборникът съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател. Писани в края на 30-те години на миналия век, те са били отхвърлени от редакторите заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на последните години от живота на Фицджералд. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието на критиците, писателят е предпочел да останат непубликувани, вместо да допусне редакторска намеса. Разказите показват Фицджералд в една по- различна светлина и затвърждават позицията му, като едни от най- големите и знакови фигури в историята на американската литература. „Винаги ще има Коледа“ беше невероятно сладка романтична коледна история, изпълнена с курабийки, коледни лампички, коледни аромати, вълшебство и с абсолютно целият коледен дух, който можете да си представите. След нея прочетох „Коледна песен“, която ми стопли сърцето със своята трогателна и поучителна история. Реших да завърша годината с „Един ден през декември“ от Джоузи Силвър. Първите 2-3 глави ме оставиха с леко смесено мнение и бях на път да зарежа книгата, но след това бях толкова погълната, че разлистват страниците с нетърпение. Историята беше доста интересно поднесена, но повечето за книгата ще ви поговоря скоро. Само ще ви кажа, че се влюбих в тази снежна история.

img_20190115_103448_315

 

Музикалната ми плейлиста през септември и октомври

В тази публикация ще съчетая най- слушаните парчета за изминалите два месеца.

Реклами

Топ 10 на любимите ми книги за 2018г.

Честита Нова година, книжни мишлета!

Вече сме на прага на една чисто нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. За мен 2018 година беше изпълнена с много разнообразни книги и успях да се докосна до цял куп нови автори. Постарах се да чета книги от различни жанрове и мисля, че се получи. Имаше книги, които ме опустошиха емоционално, други които ме караха да  се смея от сърце и такива, които ме караха да размишлявам с дни. Имаше книги, в които се влюбих безкрайно много, други които просто ми харесаха, а трети, с които може би не си паснахме чак толкова много, колкото би ми се искало. Но вярвам, че ще запомня всяка една книга с добри и топли чувства. Както всяка година няма да си поставям цели, които излишно да ме наторват и подсъзнателно да ме пришпорват да чета, само заради да изпълня някакво си „предизвикателство“. Ще чета колкото ми се чете. За мен книгите винаги са били удоволствие, а не цел. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много за изминалата година. Повярвайте ми, изборът ми беше адски труден, защото се оказа, че имам двойно повече любими книги. Искрено се надявам, че съм подбрала най- доброто от най- доброто, което прочетох през 2018г.

За поредна година искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество. Благодаря „Ибис“, „Еднорог“, „Егмонт“, „Емас“, „Софтпрес“, „Ориндж“, „Хермес“, „Ера“, „AMG Publishing“ (надявам се, да не съм пропуснала някое издателство), че през цялата година не спирах те  да ме правите толкова щастлива със своите книжни бижута. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми! ❤

189966_b1. „Щиглецът“ – Определено това е книгата, с която ще запомня миналата година. Любовта ми към творчеството на Дона Тарт, датира от есента на 2016 година, когато прочетох „Тайната история“. Не знам, защо ми отне толкова много време, за да се върна отново към Тарт, защото нейните книги са едни малки вселени, в които се чувстваш комфортно. Предстои ми да напиша ревю на книгата, което впрочем не знам кога ще публикувам, защото все още не съм готова да говоря за „Щиглецът“. Все пак ще се опитам в няколко изречения да споделя впечатленията си от нея. Има читатели, които не харесват книгите на авторката, защото са им били обемни, претенциозни и изпълнени с препратки. Аз съм от другият тип читатели, които харесват книгите на Дона Тарт, защото в тях е събрана една огромна любов към писането. „Щиглецът“ е една многопластова и загадъчна история, която води началото си от ХVІІ и се стигне до наши дни. История изпълнена със симфоноя от думи, множество препратки и една безценна картина, която може да бъде интерпретирана по много начини. За едни тази малка красива картина е прилив на живот. За други е капан, в който ще бъдеш вечно приклещен, както птичката е закрепена с верига и колкото и да ѝ се иска, не може да излети. Картината едновременно олицетворява красотата, жестокостта, чистотата, грозотата – тя е едновременно пристан и умиротворение. Тази книга е истинско произведение на изкуството – вече рядко се пишат такива, определено не я пропускайте!

214658_b2. „Бих умрял за теб и други забравени истории“- Това уникално красиво бижу е една от големите ми изненади за 2018 година. Фицджералд е един от най- любимите ми съвремени класици и беше същинско пиршество за душата ми да се докосне до тези неиздавани разкази. Сборникът съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател. Писани в края на 30-те години на миналия век, те са били отхвърлени от редакторите заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на последните години от живота на Фицджералд. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието на критиците, писателят е предпочел да останат непубликувани, вместо да допусне редакторска намеса. Разказите показват Фицджералд в една по- различна светлина и затвърждават позицията му, като едни от най- големите и знакови фигури в историята на американската литература. В книгата са включени и снимки от личния архив на автора, които ми беше интересно да разгледам. В голяма част от разказите откриваме и един сатиричен поглед към живота в Холивуд, работата на лекарите, перипетиите на брака. И тази хумористична нотка прави още по-силно впечатление на читателите.

chabo-cover-new3. „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ – Още една книга, която подпечата статуса си като „любимата ми книга“. Тази книга е за всички фенове на мащабните, епични и детайлно изградени истории. В романа има от всичко – невероятни приключения, любов, истинско и дълготрайно приятелство, раздели, събирания, лични битки и разбира се… много магия. Естествено в основната си част историята е заложена на комиксите и ако сте почитатели на супергероите, то със сигурност за вас ще бъде удоволствие да се потопите в златната ера на комиксите. Ще се разходите из артистичния и ексцентричен елит на Ню Йорк, който е изпълнен с много джаз. В историята има много теми и акценти, които правят книгата толкова цветна и пристрастяваща. Накратко казано този роман заслужава да бъде прочетен, защото ще е истински пропуск от страна на всеки читател с вкус към качествената литература. Авторът разхожда читателите на три континента, като всеки един от тях  разказва собствената си история. Хареса ми стегнатият и уверен изказ на Шейбон, като по този начин историята вървеше съвсем гладко. Въпреки солидния си обем в историята нямаше излишни и тромави описания, които по някакъв начин да бъдат спънка за развитието на сюжетната линия. Историята изцяло беше съсредоточена върху нашите двама главни герои и невероятните им приключения, които ще спомогнат за тяхното израстване като личности.

8454086_b4. „За мишките и хората“ – Любимият ми Джон Стайнбек! В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Имате чувството, че до вас е седнал възрастен човек, който е видял много в живота (добро и лошо) и чрез приятелски, но в същото време и меланхоличен тон ви разказва за истинския живот. По отношение на пейзажните описания, за мен няма по- добър разказвач от Джон Стайнбек. Описва ги с такава лекота, че само след няколко прочетени изречения, имаш чувството, че си примерно в Салинас, вървиш по калдъръмените улички и поздравяваш минувачите- усещането е невероятно. „За мишките и хората“ е трогателна и проникновена история, в която Джон Стайнбек внимателно изгражда един въздействащ финал, който никога няма да забравите. Една съкровена история за мечтите, които подсъзнателно знаем, че  никога няма да се превърнат в реалност, но въпреки това вярваме в тях. История стара колкото света за вечната борба между доброто и злото.

mozayka-ot-ubiystva-305. „Мозайка от убийства“ – Безспорно това е една от най- добрите криминални истории, които съм чела някога. Невероятно интелигентно поднесена история, която ще ви навредят спомени за класическите английски истории от типа на Агата Кристи. Уютна, топла и ретро история, която с лекота ще ви принесе в английската провинция, а самите вие ще се почувствате като част от историята и то в ролята на детектив. Ще попита, защо? Ами, защото историята е толкова заплетена и мистериозна, а заподозрените в убийството са буквално всички герои. Улисани в следи и най- различни улики, които Хоровиц ни подхвърля доста умело, то без да се усетите в един момент ще търсите следи, доказателства заедно с детектив Атикус Тип. Безкрайно много ме очарова идеята на романа, която всъщност се състои от две истории- т.е. имаме си история в самата история ( надявам се сте ме разбрали, ако ли не, то бързо бягайте да прочетете книгата 😁). Едно от любимите ми неща в книгата е самото ѝ начало: „Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и буркан пикантна салца. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“

210478_b6. „Майсторът на играчки от Краков“ – Невероятно вълшебна и докосваш история, която успя да ме трогне и усмихне. Рейчъл Ромеро е избрала за действие на историята си ВСВ- период все още твърде болезнен за човечеството. Харесаха ми оригиналният изказ на събитията, мотивите от кладическите приказки и вечната борба между доброто и злото. Съчетанието между магията и фолклора е доста добре втъкани в историята, което не я прави, нито твърде детска, нито твърде наивна. „Майсторът на играчки от Краков“ е трогателна и вълнуваща история в духа на „Крадецът на книги“ и „Лешникотрошачката“. За загубите, които искаме или не трябва да преживеем, но също така е и разказ за надеждата, вярата, приятелството и обичта, които ни крепят и в най- тежките моменти.

circe11538482262.18377. „Цирцея“ –  „Цирцея“ е приковаваща, динамична и многопластова история, която предава един нов цветен и различен щрих за представата на олимпийските богове. Любителите на древногръцката митология ще останат очаровани от тази хилядолетна история. А останалите читатели, които все още не са имали възможността да се докоснат до гръцката митология и култура ще имат тази възможност, чрез нимфата Цирцея, превърнала се в легенда. В интерес на истината, не бях кой знае колко запозната с богинята Цирцея, но чрез книгата успях да се докосна до историята ѝ, а след това да потърся повече информация за нея. Оказа се, че не само олимпийските богове имат интересни и запомнящи се. Стилът на писане на Маделин Милър ми хареса изключително много. Чрез малко, но добре подбрани думи може да накара читателя да се почувства част от тази легендарна история; да усети аромата на амброзията; шума от вълните на морето и разбиването им в скалите; красивите песни на птиците; уханията на билките, които приютява в дома си Цирцея- чувството от това е невероятно. Определено книгата си заслужава хубавите отзиви и огромният хайп, който цареше покрай нейното излизане.

210984_b8. „Леговище на сънища“ – „Леговище на сънища“ е едно изключително пиршество от опасни и вълнуващи приключения, в които всеки читател би се потопил с удоволствие. Либа Брей отново е смесила няколко жанра по възможно най- добрият и ефектен начин. В началото на 2017 година, когато започнах да чета „Ясновидците“ бях удивена от тази чудата и впечатляваща история, която се развиваше през една от най- запомнящите се епохи на XX век, а именно 20-те години. Година по- късно затворих последната страница на втората част на „Ясновидците“ и с ръка на сърцето мога да кажа, че историята е още по- хубава и изпълнена с напрежение и адреналин от нейната предшественица. Със своя неподражаем стил на писане авторката отново е изградила една мащабна история пропита с елементи на мистерия, хорър, приключенски дух и разбира се любов. Едно от хубавите качества на книгата е, че историята е разказана от няколко гледни точки, като буквално всяка една глава си е един мини свят. Харесва ми колко детайлно Брей е описала живота в Ню Йорк по времето на сухия режим и мрачната атмосфера, която се стелеше над него. „Леговище на сънища“ е едно достойно и много силно продължение на „Ясновидците“. Още по- мистериозна, вълнуваща, плашеща и мрачна тази книга, ще плени всеки читател с приключенски дух. Либа Брей с всяка изминала книга надгражда тази опияняващо красиво написана история, а героите са още по- колоритни и многопластови. Несъмно трябва да се потопите в света на „Леговище на сънища“, защото интересното тепърва започва и ще бъде по- епично от всякога.

1769. „Девети ноември“ – Безспорно Колийн Хувър се превърна в най- любимата ми авторка от романтичния жанр. С всяка следваща книга тя успява някак си да ме накара, да обичам нея и нейните герои, все повече и повече. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. „Девети ноември“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. В тази книга Колийн Хувър е заложила на малко по- нестандартен сюжет, но е запазила отличителния си почерк. Освен това в романа е засегнала и много сериозни и актуални теми, като например белезите, които хората носят. Външните белези, които сме принудени да носим докато сме живи и вътрешните белези, които са се загнездили дълбоко в нас. Авторката ни показва, че външните белези не са срамни или толкова страшни, а напротив – те са знак, че сме спечелили битката, срещу която сме се изправили. Трябва да се страхуваме от вътрешните белези, защото те са много по- страшни и болезнени, и по- трудни са възприемане. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице.

Poeta_316x10. „Жената на поета“ – „Жената на поета“ разказва за една от най- великите любовни истории на всички времена. Със сигурност всички сме чели поне една разтърсваща любовна история завършила с трагичен край, която ни е докоснала. В тази книга се разказва за точно една такава история, но с една съществена разлика – историята е реална. Винаги са ми били интересни книгите, които са вдъхновени от исторически личности или от важни събития от миналото. В тях може да открием вече познатите ни факти, както и да видим съвсем нов и интересен почерк, които им придават авторите. В „Жената на поета“ проследяваме живота на един от най- обичаните руски поети Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия. Пушкин загива при трагични обстоятелства и ненавременната му смърт слага край на забележителната му писателска кариера. Голяма част от почитателите му обвиняват за смъртта му Наталия. Чрез тази история читателите имаме възможността от първо лице да опознаем самата Наталия и живота ѝ с най- почитаният руски поет. За написването на книгата авторката се е позовавала на десетки исторически източници, за да може максимално да предаде достоверност както на самата история, така ѝ на образите на Наталия и Пушкин. Най- великият руски поет Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия Гончарова ще ви разкажат за своята емоционална, вдъхновяваща и изпепеляваща любов, която си заслужава да бъде прочетена и запомнена. Историята неумолимо следва развоя на събитията довели до трагичната смърт на Пушкин, но въпреки това на преден план винаги е огромната любов, която са изпитвали един към друг.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1. „Девети ноември“ – Колийн Хувър

2. „На изток от рая“ – Джон Стайнбек

3. „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“

4. „Отмъщение“ – Лекси Блейк

5. „Отворени рани“ – Джилиан Флин

През изминалата година прочетох 50 книги, които реших да ги събера в тази публикация. Ще покажа книгите в хронологичнен ред.

Януари

collagemaker_20190105_230824647

Февруари

 

collagemaker_20190105_232117385

Март

collagemaker_20190105_231755804

Април

collagemaker_20190105_232630243

Май

collagemaker_20190105_233045029

Юни

collagemaker_20190105_233619976

Юли

collagemaker_20190105_234010220

Август

collagemaker_20190105_234407407

Септември

collagemaker_20190105_234658530

Октомври

collagemaker_20190105_235026157

Ноември

collagemaker_20190105_235405360

Декември

collagemaker_20190105_235702958

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно ! ❤

Септември и октомври в книги и музика

Септември и октомври отлетяха толкова бързо и неусетно, че все още не мога да повярвам, че приближаваме края и на тази година. Есента е в разгара си, а едни от най- хубавите празници съвсем скоро ще настъпят. В пореден пост вече отново ще повторя, но обожавам есента и всичко свързано с нея. В момента уличките са изпъстрени с килими от листа и ми е толкова хубаво да ги гледам. Обожавам топлите (студените със сигурност Не!) дни, когато спокойно мога да се разхождам сред природата и да прочитам няколко страници от настоящата си книга, някъде на спокойствие, а единствената компания да са ми прелитащите врабчета и топлите слънчеви лъчи. След кратко затишие е време отново да се завърна към писането на ревюта, публикации и тагове.

Книжни покупки през септември

Септември за мен беше доста разнообразен от към книжни покупки. Първата книга, която се присъедини към библиотеката ми беше „Морската карта“ на Артуро Перес-Реверте. Това ще ми бъде първа среща с творчеството на автора и нямам търпение да стигна и до тази книга. „Вселената на раменете ми“ от Дженифър Нивън пък бе една страхотна книжна покупка, която си взех само за 5лв. и то чисто нова. Неведнъж съм казвала, че обожавам „Всички наши места“ (другата книга на авторката, която е издадена на български) и ще ми бъде интересно да видя как се е справила в тази книга. „Легендата“ – така дългоочакваното от мен продължение на „Каравал“ беше следващата логична покупка. Книгата много ми хареса и се надявам съвсем скоро да споделя мнението си за нея с вас. „Марсианецът“ от Анди Уеър си я бях набелязала от толкова дълго време и толкова много се радвам, че най- накрая я притежавам. Нея също си я взех на скромната цена от 5лв. „Забравена истина“ е още една от книгите, които нямах търпение да прочета. Една истински докосваща история, която вярвам, че ще се хареса на читателите на любовния жанр. И последната ми книжна придобивка за месеца беше сборника от разкази „Бих умрял за теб и други изгубени истории“ от Скот Фицджералд. Изданието е толкова красиво, че макар да го притежавам повече от месец, не спирам да му се радвам всеки ден. Книгата съм си я оставила за прочит през декември.

IMG_20181102_112925_470

Прочетено през септември

Септември не беше силен от към прочетени книги, но въпреки това и малкото, които успях да прочета ми харесаха супер много. Стартирах месеца със „Сборище на сенки“, която по неизвестни за мен причини отлагах доста време. Книгата е много добро продължение на „Четирите цвята на магията“, а непредсказуемите обрати, които се случиха ме оставиха с отворена уста. Надявам се издателство „Емас“ скоро да ни зарадват с третата част, защото съм сигурна, че ще бъде епична. След нея продължих с „Легендата“, в която нямах търпение да се потопя. Авторката отново ни е представила един омагьосващ свят, в който нищо, ама нищо не е такова каквото изглежда. Научаваме и самоличността на Легендата, която лично за мен не беше голяма изненада, но имайки предвид, че нищо не е такова каквото изглежда, няма да се учудя, ако Легендата се окаже някой друг персонаж. За съжаление третата част ще излезе следващата година. И последната книга, която прочетох през септември бе „Забравена истина“. Хареса ми стила на авторката, интереса към историята се поддържаше през цялото време, нямаше излишни описания, а героите бяха толкова истински и пълнокръвно изградени, че несъмнено ще се привържите към тях.

IMG_20181102_112421_297

Книжни покупки през октомври

Октомври също беше силен от към книжни придобивки и успех да се сдобия с осем (надявам се) хубави книги. „Лолита“ от Владимир Набоков си я бях набелязала от няколко месеца, но все не намирах изданието, което искам, а именно това на издателство „Труд“, което е с твърди корици. Е, вече книгата е при мен и отново на цена от само 5лв. Следващото книжно изкушение е криминалето „Мозайка от убийства“ от Антъни Хоровиц, което се надявам да прочета през този месец. От издателство „Егмонт“ ме зарадваха с две от новите им книги- „Цирцея“ и „Евърлес“, за което много им благодаря. „Ти си нощта“ ме привлече с вълшебната си черна корица. Не знам много за историята, но съвсем скоро предстои да се запозная с нея. Още с вдъхновяващото си и позитивно заглавие „Творческо писане за мечтатели“ нямаше как да не се присъедини към библиотеката ми. „Хартиени сърца“ от Али Новак е дългоочакваното продължение на тийн поредицата „Сърца за разбиване“ на издателство „Ибис“. Последната книга, с която се сдобих всъщност я спечелих от фейсбук групата „Чета и трупам лавици с книги“, а именно „Рецептите от Приятели“. Като фен на сериала тази книга ще ми бъде много полезна, относно любопитната информация, която се съдържа в нея.

IMG_20181102_113532_246

Прочетено през октомври

Прочетените ми книги през изминалия месец бяха само две, но пък толкова много ми харесаха, че ще се постарая да им напиша максимално добри ревюта. „Щиглецът“ от Дона Тарт търпеливо ме изчакваше от месец май. Най- накрая се почувствах готова да се впусна в мащабната история на една картина, която променя толкова много съдби след себе си. За мен това е най- добрата книга, която прочетох през тази година. Дона Тарт е класа в съвременната литература и е толкова хубаво, когато откриеш такъв писател сред необятното море от посредствени писатели. След нея продължих с „Цирцея“ от Маделин Милър. Книгата напълно си заслужава големият хайп, който цари около нея.

IMG_20181102_113159_698

Музикалната ми плейлиста през септември и октомври

В тази публикация ще съчетая най- слушаните парчета за изминалите два месеца.

1.

 

 

 

2.

3.

 

4.

 

 

5.

 

Август в книги и музика

Collage 2018-09-22 00_17_52

Добре дошли в новото ми книжно местенце! Поради технически причини трябваше да изоставя предишния си блог, но се надявам това ново начало да бъде изпълнено с още повече вдъхновяващи и вълнуващи книжни приключения. Всички публикации от стария блог са качени в този. Доста закъснях с последната си лятна равносметка за тази година, но се надявам да ви бъде интересна и най-вече полезна.

Книжни придобивки

През август към библиотеката ми се присъединиха четири книги, за които доста се вълнувах. Първата книга, която сложи началото на книжният ми улов беше, така очакваното продължение на историята за Лара Джийн, а именно „С обич, завинаги, Лара Джийн“. Книгата се оказа възможно най- сладкият и удовлетворяващ край на любимата ми Лара Джийн. „Един от нас лъже“ си я бях набелязала още, когато излезе на българския книжен пазар, но тогава така ѝ не си я закупих. Определено за всяка книга си има време и нейното настъпи през август. Книгата се оказа едно добро тийн четиво, което успя донякъде да ме изненада с развоя на някои събития. „Къщата на фуриите“ от Маделин Ру беше една приятна изненада, за която благодаря на прекрасните момичета от издателство „Orane Books“. Тази книга има едно от най- яките и красиви оформления, които съм виждала- твърди наситено сини корици, илюстрации, впечатляващ и мистериозен снимков материал. Ако трябва да съм напълно честна, историята не е нищо невиждано или оригинално, но ако си търсите някое леко четиво със загадъчни елементи, то това е вашата книга- а, ѝ има няколко сцени, от които ще ви полазят тръпки. И последната книжна придобивка за месеца беше една от най- емоционалните и затрогващи истории, които съм чела, а именно „Най- доброто в теб“ от любимата ми Колийн Хувър. За тази книга искам толкова много да ви говоря, но ще си запазя думите за ревюто, което ѝ подготвям. Искам само да ви споделя, че тази жена определено има таланта да пише и го прави по възможно най- добрият начин.

IMG_20180902_123734_830

Прочетени книги

Естествено стартирах месеца с „С обич, завинаги, Лара Джийн“. Книгата я прочетох за отрицателно време, а какво мисля за книгата, прочетете в ревюто ми Тук . След нея нямаше как да не започна „Къщата на фуриите“, която ме примамваше от нощното ми шкафче. Приятна история, но имах чувството, че авторката ни дава съвсем малко парченце от иначе така мистериозния свят на къщата „Ветровала“ и най- вече на нейният собственик. Лично за мен героите не бяха особено развити, а определено в тях е заложен огромен потенциал. Надявам се в следващата книга да усетя нужното им развитие. След нея продължих с „Един от нас лъже“. В самото начало на книгата бях заподозряла почти всички герои, защото всеки от тях имаше мотив, но впоследствие успях да ги отделя един по един и да остане само един заподозрян, за който се оказах права. Извинявам се, че пиша така завоалирано, но не искам да издавам спойлери. Четвъртата прочетена книга бе „Най-доброто в теб“. Не знам как, но Колийн Хувър знае как да си играе с чувствата на читателите си. Винаги пише историите си толкова емоционално, затрогващо и… красиво. Любопитното в тази история, е че тя разказва за любовта и живота на двойките след онази клиширана фраза „И заживели щастливо“. Показва ни, че не винаги отношенията на двойките са изпълнени с красиви моменти, цветя и розови облаци. Авторката се е постарала максимално да ни представи истинския живот без абсолютно никакви заблуждаващи „филтри“. След нея исках да прочета нещо различно и реших да се спра на „Басейнът“ от Либи Пейдж. Много приятна и вдъхновяваща история, която ме зареди с много положителни емоции и показа, че не всичко е загубено, докато имаш подкрепата на хората, които цениш. Надявам се скоро да успея да публикувам и ревюто на тази книга. Последната книга, с която реших да изпратя последния летен месец беше „100те“ от Кас Морган. Отдавна не бях чела подобна книга и ми дойде, като глътка свеж въздух. За историята имам леки забележки, които ще спомена в ревюто, но определено книгата успя да ме грабне и смятам да прочета и останалите части от поредицата.

IMG_20180902_123524_427

Музика:

1. Обожавам това парче и нямаше как да не го поставя на първо място.

2. Още едно супер готино парче, което с удоволствие прибавих към плейлиста си.

3. Един супер свеж трак, с който изпращам лятото.

4. Нещо нетипично, което се радвам, че открих.

5. Много приятна песен, която обичам да си пускам за фон, когато чета някоя лека и неангажираща книга.

Advertisements

Occasionally, so

Десет любими филмови екранизации по книги

Любимите ми книги имат специално място в сърцето ми. Колкото и книги да прочета, винаги обичам да се връщам към някоя любима книга и отново да я препрочитам. И винаги се вълнувам, когато предстои екранизиране на любима книга. Затова в днешната публикация реших да ви споделя десет от най- любимите ми филмови екранизации на любими книги. Снимането на филми по книги от където и да погледнем си е нож с две остриета. Има толкова брилянтно написани книги, които са невъзможни за пресъздаване. А има ѝ посредствени книги, от които пък се създават доста добри и касови филми. Всички знаем, че в процеса на четене на дадена книга си изграждаме свое виждане за героите, обстановката, атмосферата и т.н. И поради тези причини гледането на филм по вече прочетена книга в повечето случаи води до разочарование. Има обаче и случаи, в които киното подпомага за по- добрата визуализация на книгата, като успява да предаде на филмовата версия плътност, специфика, цвят, по- мащабен поглед на самата история, които са липсвали на книгата. Но няма нищо по-хубаво, когато една книга е екранизирана по най- добрият и качествен начин.

изтеглен файл

 

„На изток от рая“ – Джон Стайнбек (1955)

james-dean

„На изток от рая“ е книга, след която се чувстваш до някаква степен променен. В „На изток от рая“ Стайнбек влага и биографични моменти от своя живот. Действието в романа се развива в Салинас, родното място на автора. Освен това един от най- интересните и провокиращи женски персонажи в книгата е инспириран от образа на втората съпруга на автора и майка на двамата му сина – певицата Гуиндолин Когнър, която внезапно ги напуска. Друг важен биографичен момент в историята е проследяването с изключителна точност движението на два рода – тези на майката и бащата на Стайнбек. Базирайки се на американската история, на собствената си биография и своя житейски опит, Стайнбек изгражда един сложен и запомнящ се роман. „На изток от рая“ носи на писателя награда “Пулицър” през 1952г., а десет години по-късно и Нобелова награда за литература. Филмовата екранизация от 1955г. (която силно се надявам да остане единствена, защото такъв шедьовър е невъзможно да надмине) е под режисурата на великия Елиа Казан. . А Джеймс Дийн, който се превъплъщава в един от най- главните и значими образи в книгата е просто брилянтен. В едно интервю Елиа Казан споделя, че сцените с Джеймс Дийн в по- голямата си част са импровизирани (като актьорска игра). Дийн е бил доста своенравен и емоциолен  актьор, който категорично е отказвал да се вписва в каквито и да било холивудски шаблони. Тонът на гласа му, едва доловимите му жестове, крайното отчаяние на любов, което демонстрира, са даже впечатляващи от днешна гледна точка, а какво остава на фона на тогавашното кино. В една от най- паметните сцени, когато бащата на Кал отказва да приеме подаръка му, агонията и мъката в очите на Дийн е нещо, което няма как да забравиш, след като си го видял веднъж.

„Закуска в Тифани“ – Труман Капоти (1961)

thumb

Другата ми голяма филмова любов, след „На изток от рая“. Романтичната комедия от 1961г. получава няколко награди, сред които два Оскара, Грами и Донатело. Очарователната Одри Хепбърн се превъплъщава в ексцентричната Холи Голайтли, чиято роля се счита за най- запомнящата се в кариерата ѝ. Аз смятам, че ролята ѝ в „Римска ваканция“, също е впечатляваща. Холи Голайтли, млада, наивна, лекомислена и ексцентрична жена, която обича събиранията и се опитва да се впише в живота на богатото общество в Ню Йорк. Тя мечтае да се ожени за богат мъж и да има спокоен живот, както тя се изразява, като в бижутерийния магазин Тифани. Понякога тя закусва замечтана пред неговата витрина. В сградата, където тя живее се нанася млад писател, с който по стечение на обстоятелствата те завързват странно приятелство. Интересното е, че финалите на книгата и филма са коренно различни, но романтичната ми душа определено харесва този на филмовата екранизация.

„Лолита“ – Владимир Набоков (1997)

448315759

През годините се е случвало да искам да прочета книгата, но заради историята съм се отказала от прочита ѝ. Преди няколко седмици съвсем спонтанно реших да гледам филма от 1997 г. и той взе, че ми направи впечатление. Заради филма реших да прочета книгата и в момента съм в процес на издирване на качествено издание на „Лолита“. . Адаптацията на романа с участието на Джеръми Айрънс и дебютиращата Доминик Суейн получава положителни оценки от критиката. Лентата не събира големи приходи от прожекции и не успява да възвърне бюджета, изразходван за заснемането му. Причините за това се крият в цензурата, която в някои страни забранява излъчването на продукцията. Ролята на Лолита първоначално е предложена на Натали Портман. Актрисата отказва да изиграе този образ, заради своята религиозност и считайки сюжетът за греховен. „Лолита“ се разказва от Хумберт Хумберт, литератор, чиито мисли са обзети от „нимфетки“, както той нарича сексуално привлекателните момичета на възраст между девет и четиринадесет години. Тази мания по млади момичета се оказва, че е в резултат на неуспешен опит за връзка с детската си любов, Анабел Ли, преди преждевременната ѝ смърт от тиф. Хумберт намира въплъщението на своите мечти в образа на Лолита. Тя едновременно съчетава непохватността и детското поведение със способността да прелъстява. От творчеството на Набоков терминът „нимфетка“ се утвърждава по-късно в психологията.

„Джентълмените предпочитат блондинки“ – Анита Лус (1953)

monroe-pink-dress-classichollywoodcentralcom-21318-680x0

Едва преди няколко месеца разбрах, че тази шеметно забавна класика всъщност е адаптирана по книга. Салонните певици Лорелай и Дороти поемат на трансатлантически круиз към Франция. Дороти се надява да открие симпатичен, мъжествен партньор, а Лорелай иска да среща богати мъже – при все че вече има богат годеник. Тя си харесва престарелия сър Франсис „Пиги“ Бийкман – притежател на диамантени мини, но неговата съпруга едва не потапя кораба, когато разбира, че диамантената й тиара е дадена на Лорелай. Дороти се увлича по Ърни Малоун, но открива, че той всъщност е нает от бащата на годеника на Лорелай, за да я дебне… Прословутата фраза Диамантите са най-добрият приятел на жените“ се е родила именно от тази класика. Един от най-известните кадри от филма е този, в който Мерилин Монро е с розова рокля, която е продадена през 2010 г. на търг за 310 хиляди долара. Музикалните комедии на Мерилин Монро винаги са били прелестно забавни, защото тя е идеалната актриса за подобни роли, а ѝ не трябваше да забравя удоволствието, с което изпълнява музикалните си сцени.

„Великият Гетсби“ – Франсис Скот Фицджералд (2013)

The-Great-Gatsby-Movie-2013

„Великият Гетсби“ е издаден за пръв път през 1925г. и е считан за най- известният роман на Скот Фицджералд. Романът разбива всички клишета и илюзии за така бленуваната „Американска мечта“, през „Ерата на джаза“. Освен това книгата е най- четеният роман, написан от американец, през 20 век. Но постиженията за този шедьовър не спират до тук – „Гетсби“ е филмиран цели четири пъти, като последната му филмова екранизация е през 2013г. с участието на Леонардо ди Каприо. Филмът е номиниран в две категории и печели две награди Оскар – за най-добър продукционен дизайн и най-добър дизайн на костюми. Едно от нещата, които харесвам от филмовата екранизация на книгата от 2013г.  е чудесният потбор на песни. И страшно много се радвам, че любимата ми Лана Дел Рей изпълнява основната песен във филма „Young and Beautiful“. Песента напълно е уловила меланхоличната атмосфера, а текста пресъздава романа до най- малкият детайл – толкова е красив!

„Шифърът на Леонардо“ – Дан Браун (2006)

2a_303

Едва ли има човек, който да не е чувал за „Шифърът на Леонардо“. И именно той сложи срещата ми с творчеството на Дан Браун. Вместо да ви разказвам сюжета, ще посоча няколко любопитни факти. Правата за филма са откупени от Дан Браун за 6 милиона щатски долара. Ръководството на Лувъра дава разрешение за снимане на сцени в музея, докато Уестминстърско абатство отказва, както са отказани снимки и в църквата Свети Сулпиций. Катедралата Линкълн, която принадлежи на англиканската църква, се съгласява в нея да се заснеме част от филма, вместо в Уестминстърското абатство. Църквата получава 100 000 британски лири. Заснети са сцени и в Темпъл в Лондон. Въпреки че голяма част от филма е заснет във Франция, Лондон и Германия, има сцени, които са изцяло заснети в студио. В Pinewood Studio е изцяло пресъздаден интериорът на известната галерия в Лувъра, за да може екипът да снима далеч от безценните картини в музея.

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак (2013)

zx860y484_2255983

Тази книга едновременно ми стопли и разби сърцето със своята безкрайно истинска и трогателна история. Въпреки, че историята е изградена върху войната,романът в по голямата си част се съсредоточава в човешките взаимоотношения, любовта на едно малко момиче към книгите,приятелството и невинните души,които войната/смъртта взема в своите лапи. И макар да не се наблягаше толкова много на самата война, тя се усещаше в почти всяка страница, в изгубените надежди, в страхът в очите на хората, в пропиляните мечти…  Страшно много ми харесва атонацията на книгата, затова ѝ ще ви я споделя.

ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ – ТИ ЩЕ УМРЕШ.

Разказвачът на тази история е не друг, а Смъртта.
Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА:

едно момиче
*
известен брой думи
*
един акордеонист
*
няколко фанатични германци
*
един еврейски юмручен боец
*
и много кражби

И ОЩЕ НЕЩО ВАЖНО!
СМЪРТТА ЩЕ ПОСЕТИ КРАДЕЦА НА КНИГИ НА ТРИ ПЪТИ!

„Списъкът на Шиндлер“ – Томас Кинийли (1993)

Schindlers-list-girl-in-red

В интерес на истината все още не съм чела книгата, но екранизацията е направена толкова емоционална и въздействаща, че не знам дали ще имам смелостта да прочета книгата. Американската филмова лента предава историята на немския бизнесмен Оскар Шиндлер, който по време на Втората световна война спасява над 1000 полски евреи от Холокоста на нацисткото правителство. Актьорският състав включва актьорите Лиъм Нийсън, Ралф Файнс и Бен Кингсли. Филмът завършва с цветни кадри как оцелелите евреи, придружавани от актьорите в лентата, поставят камъни на гроба на Оскар Шиндлер. През 1994 г. „Списъкът на Шиндлер“ става основният победител в 66-та  церемония на Оскарите, печелейки седем награди от общо 12, включително за „най-добър филм“, „най-добър сценарий“ и „най-добра режисура“ – първата такава награда в кариерата на Спилбърг.

„Нощ в музея“ – Милан Тренк (2006)

634457_48_preview

Преди няколко години, когато разглеждах секцията с намалени книги в книжарница „Хеликон“, попаднах на книгата „Нощ в музея“ и толкова се учудих, че филма е екранизиран по книга, че веднага си я закупих. „Нощ в музея“ е една от най- любимите ми филмови поредици. Във филма се разказва за една мистериозна египетска плоча, наречена Плочата на Акменра, чрез която в полунощ всички фигури в музея се съживяват. Главният герой е пазач и трябва да пази фигурите да не излизат извън музея защото, ако ги огрее слънчева светлина те стават на прах. Във филма се сприятелява с всички и те му се доверяват. В главната роля участва Бен Стилър. Създадени са още две части от поредицата: Нощ в музея 2: Битката за Смитсониан (2009) и Нощ в музея 3: Тайната на гробницата.

„Дяволът носи Прада“ – Лорън Уайзбъргър (2006)

3-9

Амбициозно момиче намира първата си работа в модно списание, в което властва чудовищна жена шеф. Сюжетът е разгърнат със завладяващ динамизъм. Работата се оказва кошмар благодарение на Миранда Пристли, редактора, чието име всички произнасят със страх и трепет! И има защо… Анди попада там, където господстват Прада, Армани и Версаче, а негови обитатели са невероятно стройни, убийствено стилни жени и красиви мъже. Светът на блясъка и на очарованието за младата Андреа е вгорчен от ужаса на усилието – ежедневно да угодиш на капризите на тиранична персона, която знае цената на успеха, и настойчиво изисква от другите пълно себеотдаване, много често граничещо с унижение. Въпросите – да продадеш ли душата си заради работа, за която мечтаят мнозина и какви са последствията от компромисите, звучат на фона на събития, които се случват в Ню Йорк. Във филма участват Ан Хатауей, в ролята на Андреа Сакс. Емили Блънт в ролята на първата асистентка на Прийстли. И Мерил Стрийп, която получава признание за изпълнението на ролята си на могъщата Миранда Прийстли е номинирана за Златен глобус.

tumblr_o2vdtoyfT21v8tjmro1_500

 

Юли в книги и музика

Юли е вече зад гърба ни и това означава, че е време да ви споделя книжните и музикалните си преживявания. Изминалият месец беше доста лежерен в книжно отношение, а ѝ в блога не бях много активна, но се надявам през август да получа нужното ми вдъхновение, за да завърша някои запланувани публикации. Надявам се август да бъде един прекрасен и слънчев (това е важно да се отбележи) летен месец и да успее да ме изкара от лееекия книжен застой. И без повече излишни приказки нека да започваме с основните теми на тази публикация.

През юли се сдобих със съвсем скромна книжна купчинка, която се състои от три книги, за което много се радвам, защото имам доста натрупвани книги, които ме очакват да ги прочета. Първата книга, с която се сдобих беше „Каравал“ на Стефани Гарбър, която всъщност си бях поръчала в края на юни. Втората книга, която се присъедини към библиотеката ми е „Не е препоръчително да се обиждат котки“ на Елена Михалкова. Книгата е много интересна, а котката определено внася много забава в историята. И последната книга е едно от новите заглавия на издателство „Ибис“, а именно „Елайза и нейните чудовища“ на Франческа Запия. За книгата съм с все още смесени чувства и затова забавям ревюто ѝ- искам преди да започна да го пиша, мнението ми за книгата да бъде максимално ясно. Като цяло историята е хубава, замисъла е оригинален ( особено това с комикса), но нещо в историята ми липсваше. Това бяха книжните ми придобивки за изминалия месец. През август съм запланувала 2-3 книжни покупки, които искам от доста дълго време.

collage

Въпреки книжният ми застой, все пак успях да прочета четири книги. Стартирах месеца с криминалната комедия „Не е препоръчително да се обиждат котки“. Толкова много на книга отдавна не се бях смяла и забавлявала и за да се уверите сами, погледнете избраните цитати в ревюто ми, което може да прочетете ТУК . След нея реших да прочета „За мишките и хората“ на любимият ми Джон Стайнбек. За пореден път съм възхитена от негово произведение. Книгата е много малка, но в себе си съдържа толкова много поука, замисъл и човечност. Към ревютата на класически произведения подхождам с изключително много внимание, затова и все още се забавям с ревюто. Следващата книга беше „Елайза и нейните чудовища“, за която тръгнах с големи очаквания, които в по-голямата си част не се изпълниха. И последната книга е един исторически приключенски роман, в който главен герой е вечният изкусител Джакомо Казанова. „Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ всъщност не очаквах толкова много да ми хареса, защото не си падам много по такъв тип книги, но е факт, че ми хареса. Повече за книгата ще прочетете ТУК .

collagem

 

МУЗИКА:

1. Няма как да не започна с това супер готино и вдъхновяващо парче от очарователната Ариана Гранде.

2. Тази песен е едно свежо допълнение към летните месеци.

3. Добре им се получават колаборациите на момичетата от Little Mix.

4. Отново супер приятна песен от Шакира и Малума.

5. Свежо, лятно и танцувално парче.

Юни в книги и музика

Месец юни измина толкова бързо и неусетно, и все още ми е странно, че вече предположихме годината. Но пък се радвам, че отново ще си поговорим за хубави книги и хубава музика. От известно време бях ограничила книжните си покупки до минимум, защото доста книги ме чакат, но реших през юни малко да се отпусна и в крайна сметка се сдобих с една завидна купчинка от книжни съкровища. Юни не беше кой знае колко летен месец, но пък затова се надявам юли и август да се изпълнени с повече слънчеви лъчи. В момента подготвям една нова рубрика, която ще се появи до няколко дни. Отдавна исках да направя нещо подобно, което да бъде, любопитно, интересно и полезно. И след този леко хаотичен анонс, нека преминем към същинската част от публикацията.

По повод 1 юни издателство „Бард“ ни зарадваха с избрана селекция от книги, които бяха намалени на 50%. Естествено нямаше как да не се възползвам и си взех първите две книги от поредицата за мис Перигрин. В началото на годината се наложи да се разделя с малка част от най-любимите си поредици (+ две-три самостоятелни книги) и реших, че е време отново да започна да си ги прибавям към библиотеката- началото сложих с книгите на Рансъм Ригс. В края на май излезе и последната част от трилогията за братята Лолес, а именно „Отмъщение“, чието ревю очаквайте съвсем скоро. „Принцеса на пепелта“ бе едно от новите предложения на издателство „Егмонт“ и повярвайте ми, книгата е адски добра. Една доста нестандартна за моя вкус книга попадна при мен и се надявам скоро да успея да я прочета- „Причините да останеш жив“ от Мат Хейгс. След прочита на „Девети ноември“ на Колийн Хувър, окончателно реших, че трябва да имам всички издадени нейни книги. За съжаление тиражът на дуологията „Без Хоуп“ е изчерпан доста отдавна, а не се предвижда тяхното преиздаване, и поради тази причина падна голямо търсене, докато ги открия. За мой късмет в рамките само на една седмица, успях да се сдобия и с двете части, които нямам търпение да прочета. Аз съм от читателите, които обичат да си купуват книги предимно от онлайн книжарници, но от време на време обичам да посещавам любимата ми книжарница. И така при последното си посещение си взех „За мишките и хората“ на любимият ми Джон Стайнбек, която възнамерявам да прочета през този месец. Издателство „Ибис“ в последно време нямат спирка и ни зарадваха със супер готини заглавия. В края на юни преиздадоха „Първата дама“ на Сюзън Елизабет Филипс. Книгата е супер приятна и очарователна. Ревюто ѝ ще се постарая да го напиша по скоро.

В последно време повече ми се чете, отколкото ми се пише, за което ви се извинявам, че забавям ревютата си, но понякога има и такива периоди. Издателство „Ера“ ме изненадаха много приятно с една от новите си книги- „Джакомо Казанова: сонета за разбити сърца“. И последната книга, с която завърших месеца е „Деветте кръга“ на Диана Петрова. Книгата е еротичен роман, а аз хич не си падам по подобен тип книги. Все пак не исках да бъда скептична към книгата и реших да прочета на случаен принцип няколко глави от книгата. Ами… какво да ви кажа, имах чувството, че чета сценарий за порно филм. Книгата едва ли ще я прочета и все още не съм решила какво да я правя- може би, ще организирам giveaway във фейсбук страницата ми. Отново издателство „Бард“ имаха промоция, но този път на „Каравал“, която беше намалена с 30% и естествено се възползвах. Книгата пристигна тези дни и затова ще я причисля към юлските си покупки. Това бяха всички книги, с които се сдобих и единствено се надявам да имам повече свободно време, за да мога да прочета по- голяма част от тях.

IMG_20180704_085341_708

 

Реших да стартирам юни с „До кога ще чакаме бащите“ на Калоян Димитров и Иван Сапунджиев. Това ми е първата съвременна книга, която чета и мога да кажа, че останах приятно изненадана. За да не се получи публикацията прекалено дълга, ще оставя ревюто на книгата, което може да прочетете ТУК . „Каролайн“ пък ми беше първата среща с творчеството на Нийл Геймън. Приятна, увлекателна и на моменти зловеща- книгата ще се хареса на малки и големи читатели. Повече за книгата ТУК. Следващото заглавие, което прочетох беше последната част за братята Лолес. В „Отмъщение“ се случиха толкова много неща- бяха дадени отговори, някои герои си получиха заслуженото отмъщение, а други получиха заслужено щастие. Определено ще ми липсват героите и целия хаос около тях, но пък хубавото е, че винаги може да си препрочита трилогията. Ревюто е почти готово и ще го публикувам до ден-два. „Принцеса на пепелта“ е едно от новите заглавия на издателство „Егмонт“, което мигновено прикова вниманието ми. Книгата я прочетох за отрицателно време и наистина успя да ме впечатли. Имаме един изцяло нов свят, а една принцеса ще се въздигне от пепелта, за да спаси поробеният си народ. В историята има от всичко- обрати, напрежение, предателства, убийства, битки, драма и щипка зараждаща се любов. Определено нямам търпение да ви поговоря за нея. И последната книга за месеца беше „Първата дама“ на СЕФ. Приятна романтична комедия, която е перфектна за летните дни. Докато четях книгата имах чувството, че гледам някоя супер забавна романтична комедия.

IMG_20180704_084737_426

МУЗИКА:

  1. От първо слушане новата песен на Шон Мендес ми допадна. А ѝ звученето на песента е точно в мой стил и нямаше как да не я поставя на първо място.

2. Тази песен ме накара да започна да се интересувам от творчеството на Maluma. А пък ѝ се оказа, че е супер готин латинос. 😀

3. Приятна и лятна тийн песен, която да си слушаме през летните вечери.

4. Главно в песента ми харесва изпълнението на Ариана.

5. Тази песен е едно свежо допълнение към летните месеци.

 

 

 

 

Май в книги и музика

Хей, май месец е вече зад гърба ми, а това означава, че е време за моята книжна и музикална равносметка. За мен изминалия месец беше изпълнен с невероятни емоции и една мини екскурзия, която си организирахме със семейството ми. От няколко години ни стана традиция всеки месец май да посещаваме по някоя емблематична български архитектурни, природни или исторически забележителности. Тази година решихме да посетим Бачковски манастир, Кръстова гора и Асеновата крепост, които се намират в Родопите. Излишно е да казвам, че всеки един от обектите е наситен с огромна историческа стойност. Останах възхитена от тези прекрасни места изпълнени с онзи български дух, който сякаш с времето сме загубили. Най- много ме впечатлиха Асеновата крепост и разбира се, величествената и омагьосваща красота на Родопите, които поне за миг ме накараха да се гордея с България. Но нека да не ви отегчавам с това, а направо да преминаваме към по- важната и интересна част- книгите.

И през май не се разминах с готини книги, които с удоволствие прибавих към библиотеката си. Първите заглавия, с които се сдобих бяха две от новите заглавия на издателство „Софтпрес“, а именно „До кога ще чакаме бащите“ на Калоян Димитров и Иван Сапунджиев, с която смятам да стартирам през този месец. Освен нея „Басейнът“ на Либия Пейдж също беше много приятна и очарователна изненада. Новата книга на издателство „Ера“ „Отровни рани“ на Джулиан Флин също се присъедини към купчинката ми. По книгата има и сериал, който нямам търпение да започна да гледам, защото книгата беше адски добра. По повод 24 май Ozone.bg имаха 24% отстъпка на всяка поръчка на книги. Отдавна не си бях купувала книги и реших този път да се възползвам и да се поглезя 😄. Като фен на Дона Тарт беше крайно време да се докосна до нейното творчество след известна пауза. Доста се чудих дали да си взема „Малкият приятел“ или Щиглецът“ и в крайно сметка „Щиглецът“ надделя с малка преднина, защото догодина ни очаква филмова екранизация по книгата. Втората книга, която реших да си взема от промоцията бе „Коралайн“ на Нийл Геймън. За нейното съществуване разбрах от книгата „Забранете тази книга“ (изд. „Софтпрес“). В нея имаше кратко резюме на „Коралайн“  и толкова много ми допадна замисъла на самата история, че непременно трябваше да имам книгата. Лошото беше,че от доста години нямаше тираж, а в антикварните онлайн книжарници цената и беше космическа. За моя радост в началото на май изд. „Бард“ най- накрая я преиздадоха и вече си имам чисто ново копие. Това ще ми бъде първа среща с творчеството на Нийл Геймън и се надявам да остана с добри впечатления, защото имам желание да прочета и други книги от него.През изминалия месец от издателство „Ибис“ избухнаха със супер яките заглавия част, от които нямаше как да не прибавя към библиотеката си- „Гладът любовта“ на Мия Шеридан и „100-те“ на Кас Морган, която е екранизирана под формата на сериал.

IMG_20180602_101244_311

Първата прочетена книга за май беше „Сподавен писък“ на Анджела Марсънс, която е първа книга от новата криминална поредица на издателство „Еднорог“. Стискам палци да видим и останалите книги, защото поредицата започна много обещаващо. Историята на моменти си беше доста зловеща и няма да крия, че ме побиваха тръпки от някои откъси 😄. Повече за книгата може да прочетете ТУК . След нея определено имах нужда да се прехвърля в друг жанр и се спрях на „Косачи“ (между другото корицата е жестока). Въпреки че отначало книгата ми потръгна доста странно и объркващо, впоследствие историята успя да ме изненада много приятно, а неочаквания финал ме накара окончателно да затвърдя положителното си мнение за книгата. Определено поредицата има голям потенциал и с нетърпение очаквам следващата част. Ревю на книгата ТУК . От прочита на първата книга от трилогията за братята Лолес измина почти една година и реших, че е време да се хвана в ръце и да завърша трилогията възможно по скоро. Прочетох „Разплата“ доста бързо (около 2 дни и половина), а съвсем скоро очаквам да получа „Отмъщение“, за да видя как ще продължи историята след шокиращия и неочакван финал на втората част. Ревюто на книгата е почти готово и в началото на следващата седмица ще го публикувам. След нея реших да завърша месеца с трилъра „Отворени рани“, който също беше много добър, но прекалено мрачната и потискаща атмосфера малко повече ме натовари отколкото предполагах. Затова ѝ скоро със сигурност не смятам да чета два трилъра в един месец- с толкова насилие наистина не съм свикнала. През юни съм решила да заложа на малко по- леки книги, които да ме разведрят.

IMG_20180602_101802_144

МУЗИКА:

1. За пореден път супер яко парче от The Weeknd, което ме кара все път да настръхвам.

2. След баладичната песен на The Weeknd продължаваме с това супер свежо, лятно и зарибяващо парче.

3. Камила все повече ме изненадва приятно.

4. Новата песен на Деми Ловато я чух буквално в последните дни на май, но толкова много ме зариби, че нямаше как да я включа в публикацията.

5. Много приятен трак.

Април в книги и музика

Отмина поредният месец от годината и е време да направя месечната си равносметка от към книги и музика. Април от към прочетени книги беше доста ползотворен. Успях да прочета цели шест книги, а това отдавна не се беше случвало. Ако ме следите редовно знаете, че в края на всяка публикация споделям любимите си пет песни за месеца, но този път те ще са десет. За съжаление повода за това изобщо не е добър, но какво да се прави… такъв е животът. Накратко април ми беше много успешен – публикувах няколко ревюта, взех интервю от прекрасната Фиделия Косева, което публикувах преди няколко дни, към музикалната ми плейлиста се присъединиха най- малко петнайсет песни, успях да поснимам ( някой от снимките са вече в инстаграм, а други тепърва ще публикувам). Нямам търпение какво ще ми поднесе май, но едно е сигурно, стягайте се за промоции, защото 24 ще дойде неусетно.

През април се сдобих с четири прекрасни книги и най- хубавото е, че са толкова различни една от друга. Три от тях вече са прочетени, а последната „Косачи“ започнах вчера. Със „Сподавен писък“ започнах месец май. Книгата е просто жестока (в буквален и преносен смисъл). Историята е изпълнена с толкова напрежение и обрати, че определено читателят трябва да бъде нащрек. А развръзката беше толкова неочаквана, че ме остави с отворена уста и невярващ поглед. За сега спирам дотук, защото до няколко дни ще ви поговоря по- обстойно за нея.

IMG_20180504_112057_681

Както споменах в началото на публикацията през април успях да прочета шест книги. Стартирах месеца с дебютната книга на Кара Делевин „Огледалце, огледалце“, която се оказа една доста смислена и актуална тийн история. Като за дебютен роман мисля, че книгата е на ниво. Повече за нея може да прочетете в ревюто ѝ Тук.

След нея реших да сменя жанра (обичам да лавира между различните жанрове) и се насочих към любимата ми Колийн Хувър и новата ѝ книга „Девети ноември“, която е новият ми любим любовен роман. Авторката ни е представила една до болка емоционална история, която е представена по един доста нетипичен и оригинален начин. А героите- няма как да не се влюбите в тях. Ревю на книгата Тук. След нея реших да прочета някоя лека и приятна история, а набелязаната книга бе „Забранете тази книга“. История е толкова сладка и очарователна, че няма човек, който обича книгите да не се влюби в историята. Книгата се чете за един- два часа, но приятното чувство от нея ще ви държи с дни. Повече за книгата Тук.Четвъртата прочетена книга „Никога повече ерген“ се оказа една от най- щурите и шантави истории, които съм чела. Написана с невероятно чувство на хумор, книгата се оказа една добра релаксация. Ревюто ѝ може да прочетете Тук . Петата книга с интересното и провокативно заглавие Клуб „Мръсни книги“ се оказа една приятна книга, с която човек просто да разпусне. Като цяло историята беше лека и интересна, но ми липсваха някой неща, за които ще ви споделя в предстоящото ѝ ревю. И последната книга, с която завърших април бе „Лятото на невъзможните неща“ на Роуан Колман. Харесвам истории в две времеви линии и знаех, че с книгата ще си допаднем. Написана по много  интересен начин в книгата ще откриете няколко приковаващи вниманието на читателя елемента- любов, дълго пазена  драматична семейна тайна, едно дълго прикривано престъпление и пътуване във времето, което ще се окаже съдбоносно за главната героиня.

IMG_20180504_112537_583

МУЗИКА:

1. От първо слушане се влюбих в песента и изпълнението на Sia. Тази жена има невероятно добър глас.

2. Добро завръщане на Ариана Гранде.

3. Приятна, свежа и мелодична песен, с която обичам да започвам деня.

4. Рядко попадам на френски песни и нямаше как да не включа тази приятна песен.

 

5. Докосващи песен с емоционално изпълнение.

На 20 април ни напусна Avicii и то само на 28 години. Следя музиката на Avicii още от тийнеджърските си години и все още не мога да повярвам това, което се случи. Джеймс Дийн, когото безкрайно много обичам е казал следното: „Безсмъртието е единственото величие. Ако човек успее да прехвърли мост над пропастта между живота и смъртта, ако наистина остане жив след смъртта си, тогава може би е бил велик“. Avicii твоята музика ще те поддържа вечно жив в сърцата на милиони хора по света. Благодаря ти за хубавата музика! 🙏❤🎶

Март в книги и музика

Здравейте! Пролетта вече настъпи, слънцето все по често започна да се показва, което пък разполага нас книжните плъхчета за четене навън, на любимите ни места. Миналата есен съвсем случайно си намерих в парка едно много приятно книжно кътче, което ми стана много любимо и смятам все по често да се възползвам от него, когато времето е топло и приятно. Но нека не се отплесвам с разни размишления, а направо да преминаваме към същинската и по- интересна част на публикацията.

Приятно четене! 😊📚

Март беше невероятен от към книжни изкушения. Онлайн книжарници, физически книжарници – навсякъде имаше изкушаващо примамливи промоции. Колкото ѝ да искаше книжното ми сърце да си купи някоя и друга книга, аз издържах геройски и не си взех нищо, защото купчинката с книги, която ме чака на нощното ми шкафче, вече прилича на наклонената кула в Пиза и рискувам някоя нощ да се срути върху мен, докато спя 😂. Но все пак завърших месеца с цели 11 книги, което леко ме плаши, но въпреки това съм толкова щастлива, че ще мога да се докосна до повече книжни приключения. Книжните ми придобивки за месеца стартираха с „Тайна с дъх на парфюм“ на Фиона Макинтош, която вече прочетох и има ревю в блога. Второто ми попълнение беше „Как да избираме козметика“ от Надя Йорданова. До сега не съм чела подобни книги, но малко полезна информация никога не е излишна. След това се сдобих с едно много позитивно заглавие, а именно „Твоята перфектна година“, която е една от новите книги на издателство „Емас“. Книгата ми звучи много приятно и вдъхновяващо и съвсем скоро ще ѝ обърна внимание. Още едно от новите заглавия на „Емас“ се присъедини към купчинката ми- „Сборище на сенки“ на В.Е.Шуаб. Предвидила съм я за прочит през този месец.  „Четирите цвята на магията“ беше много хубава, така че се надявам и продължението да бъде на ниво.  „14-14“ от Силен Едгар и Пол Беорн е една много симпатична тийн история, която препоръчвам с две ръце.

През март от „Егмонт“ издадоха дебютната книга на Кара Делевин „Огледалце, огледалце“ към, която всъщност бях доста скептична, но се оказа невероятно добро попадение. Към нея издателството също ми изпрати „Всеки ден, всеки ден“ на Дейвид Левитан, която вече си има ѝ филмова екранизация и „Клуб “ Мръсни книги“, която звучи доста любопитно. Следващото ново заглавие, с което се сдобих е „Никога повече ерген“. Сюжетът на книгата много ми напомня на една от любимите ми филмови поредици „Поредния ергенски запой“, което означава, че ме очаква едно супер щуро и откачено приключение. „Потайни замисли“ от Вал Макдърмид пък е един мрачен и зловещ трилър, който нямам търпение да прочета. И последната книга, с която се сдобих е най- новото бижу на Колийн Хувър“ „Девети ноември“. Всъщност книгата я очаквах в началото на този месец, но от издателството успяха да ме изненадат много приятно. Това бяха всички книги, които се присъединиха към библиотеката ми. Благодаря на всички издателства за предоставената възможност! ❤

IMG_20180331_171041_043

Първата прочетена книга за март беше „Тайна с дъх на парфюм“, която е една ароматна и вдъхновяваща история, разказана по един красив и чувствен начин. Една история от миналото развиваща се по времето на Първата Световна война, премълчавани семейни тайни, една страстна и възпламеняваща любов, тайната на качественият парфюм са само малка част от компонентите, които ще срещнете в тази опияняващо ароматна книга. Ревю на книгата ТУК.

От доста време исках да прочета „Вината в нашите звезди“, която е смятана за най- добрата книга на Джон Грийн. Наистина историята е написана по най- искреният и чист начин, който няма как да не разчуства читателя поне малко. Единствено ми се искаше края да бъде различен, но не винаги всичко в живота е цветя и еднорози. Ревю на книгата ще има до няколко дни. След нея исках малко да си повдигна настроението и реших да започна „14-14“. „14-14“ е една вълнуваща, очарователна и по детски леко наивна и симпатична история, която вярвам, че ще стопли сърцето на всеки читател. Нашите двама безкрайно харизматични герои Адриан и Хадриан ще ни научат на едно много ценно качество, а именно – доверието. И двамата ще преминат през един нелек път, за да открият щастието във всичките му форми и цветове. Препоръчвам тази сладка история, както на всеки тийнейджър, така и за всички останали, които са запазили детето в себе си и искат отново да го поведат към някое щуро приключение, което именно тази книга ще ни предостави. Ревю на книгата ТУК.

И последната книга, която прочетох за месеца беше „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“. Отнеми ми малко повечко време, за да я прочета, но ви уверявам, че всяка страница си заслужаваше. Историята е представена супер мащабно и детайлно. Личи си, че автора е вложил страшно много труд и усилия за написването ѝ. Книгата е отличена и с „Пулицър“, което естествено е огромна чест. Април стартирах с „Огледалце, огледалце“ на Кара Делевин. Всъщност очаквах книгата да бъде комерсиална тийн боза, но се оказа доста добро попадение, за което нямам търпение да ви поговоря. В момента чета „Девети ноември“ на любимата ми Колийн Хувър. Все още в съм началото, но тази жена определено знае как да пише.

IMG_20180330_104528_579

МУЗИКА:

1. Любимата ми песен за март е новото парче на The Weeknd. Песента е част от саундтрака към филма „Черната пантера“.

2. Попаднах на тази супер готина песен през един мрачен и дъждовен мартенски ден. Песента перфектно допълваше сивотата, в която се бе обгърнал деня.

3. Още едно страхотно попълнение, което се присъединивя към плейлистата ми. Интересното е, че песента в оригинал е записана през 1971 година от групата Colonel Bagshot. За текста на песента съм просто безмълвна- толкова жесток и толкова истински.

4. И една супер свежа и готина песен от Anne- Marie.

5. И още една свежа песен, която ми е супер симпатична.