Април в книги и музика

Отмина поредният месец от годината и е време да направя месечната си равносметка от към книги и музика. Април от към прочетени книги беше доста ползотворен. Успях да прочета цели шест книги, а това отдавна не се беше случвало. Ако ме следите редовно знаете, че в края на всяка публикация споделям любимите си пет песни за месеца, но този път те ще са десет. За съжаление повода за това изобщо не е добър, но какво да се прави… такъв е животът. Накратко април ми беше много успешен – публикувах няколко ревюта, взех интервю от прекрасната Фиделия Косева, което публикувах преди няколко дни, към музикалната ми плейлиста се присъединиха най- малко петнайсет песни, успях да поснимам ( някой от снимките са вече в инстаграм, а други тепърва ще публикувам). Нямам търпение какво ще ми поднесе май, но едно е сигурно, стягайте се за промоции, защото 24 ще дойде неусетно.

През април се сдобих с четири прекрасни книги и най- хубавото е, че са толкова различни една от друга. Три от тях вече са прочетени, а последната „Косачи“ започнах вчера. Със „Сподавен писък“ започнах месец май. Книгата е просто жестока (в буквален и преносен смисъл). Историята е изпълнена с толкова напрежение и обрати, че определено читателят трябва да бъде нащрек. А развръзката беше толкова неочаквана, че ме остави с отворена уста и невярващ поглед. За сега спирам дотук, защото до няколко дни ще ви поговоря по- обстойно за нея.

IMG_20180504_112057_681

Както споменах в началото на публикацията през април успях да прочета шест книги. Стартирах месеца с дебютната книга на Кара Делевин „Огледалце, огледалце“, която се оказа една доста смислена и актуална тийн история. Като за дебютен роман мисля, че книгата е на ниво. Повече за нея може да прочетете в ревюто ѝ Тук.

След нея реших да сменя жанра (обичам да лавира между различните жанрове) и се насочих към любимата ми Колийн Хувър и новата ѝ книга „Девети ноември“, която е новият ми любим любовен роман. Авторката ни е представила една до болка емоционална история, която е представена по един доста нетипичен и оригинален начин. А героите- няма как да не се влюбите в тях. Ревю на книгата Тук. След нея реших да прочета някоя лека и приятна история, а набелязаната книга бе „Забранете тази книга“. История е толкова сладка и очарователна, че няма човек, който обича книгите да не се влюби в историята. Книгата се чете за един- два часа, но приятното чувство от нея ще ви държи с дни. Повече за книгата Тук.Четвъртата прочетена книга „Никога повече ерген“ се оказа една от най- щурите и шантави истории, които съм чела. Написана с невероятно чувство на хумор, книгата се оказа една добра релаксация. Ревюто ѝ може да прочетете Тук . Петата книга с интересното и провокативно заглавие Клуб „Мръсни книги“ се оказа една приятна книга, с която човек просто да разпусне. Като цяло историята беше лека и интересна, но ми липсваха някой неща, за които ще ви споделя в предстоящото ѝ ревю. И последната книга, с която завърших април бе „Лятото на невъзможните неща“ на Роуан Колман. Харесвам истории в две времеви линии и знаех, че с книгата ще си допаднем. Написана по много  интересен начин в книгата ще откриете няколко приковаващи вниманието на читателя елемента- любов, дълго пазена  драматична семейна тайна, едно дълго прикривано престъпление и пътуване във времето, което ще се окаже съдбоносно за главната героиня.

IMG_20180504_112537_583

МУЗИКА:

1. От първо слушане се влюбих в песента и изпълнението на Sia. Тази жена има невероятно добър глас.

2. Добро завръщане на Ариана Гранде.

3. Приятна, свежа и мелодична песен, с която обичам да започвам деня.

4. Рядко попадам на френски песни и нямаше как да не включа тази приятна песен.

 

5. Докосващи песен с емоционално изпълнение.

На 20 април ни напусна Avicii и то само на 28 години. Следя музиката на Avicii още от тийнеджърските си години и все още не мога да повярвам това, което се случи. Джеймс Дийн, когото безкрайно много обичам е казал следното: „Безсмъртието е единственото величие. Ако човек успее да прехвърли мост над пропастта между живота и смъртта, ако наистина остане жив след смъртта си, тогава може би е бил велик“. Avicii твоята музика ще те поддържа вечно жив в сърцата на милиони хора по света. Благодаря ти за хубавата музика! 🙏❤🎶

Advertisements

Март в книги и музика

Здравейте! Пролетта вече настъпи, слънцето все по често започна да се показва, което пък разполага нас книжните плъхчета за четене навън, на любимите ни места. Миналата есен съвсем случайно си намерих в парка едно много приятно книжно кътче, което ми стана много любимо и смятам все по често да се възползвам от него, когато времето е топло и приятно. Но нека не се отплесвам с разни размишления, а направо да преминаваме към същинската и по- интересна част на публикацията.

Приятно четене! 😊📚

Март беше невероятен от към книжни изкушения. Онлайн книжарници, физически книжарници – навсякъде имаше изкушаващо примамливи промоции. Колкото ѝ да искаше книжното ми сърце да си купи някоя и друга книга, аз издържах геройски и не си взех нищо, защото купчинката с книги, която ме чака на нощното ми шкафче, вече прилича на наклонената кула в Пиза и рискувам някоя нощ да се срути върху мен, докато спя 😂. Но все пак завърших месеца с цели 11 книги, което леко ме плаши, но въпреки това съм толкова щастлива, че ще мога да се докосна до повече книжни приключения. Книжните ми придобивки за месеца стартираха с „Тайна с дъх на парфюм“ на Фиона Макинтош, която вече прочетох и има ревю в блога. Второто ми попълнение беше „Как да избираме козметика“ от Надя Йорданова. До сега не съм чела подобни книги, но малко полезна информация никога не е излишна. След това се сдобих с едно много позитивно заглавие, а именно „Твоята перфектна година“, която е една от новите книги на издателство „Емас“. Книгата ми звучи много приятно и вдъхновяващо и съвсем скоро ще ѝ обърна внимание. Още едно от новите заглавия на „Емас“ се присъедини към купчинката ми- „Сборище на сенки“ на В.Е.Шуаб. Предвидила съм я за прочит през този месец.  „Четирите цвята на магията“ беше много хубава, така че се надявам и продължението да бъде на ниво.  „14-14“ от Силен Едгар и Пол Беорн е една много симпатична тийн история, която препоръчвам с две ръце.

През март от „Егмонт“ издадоха дебютната книга на Кара Делевин „Огледалце, огледалце“ към, която всъщност бях доста скептична, но се оказа невероятно добро попадение. Към нея издателството също ми изпрати „Всеки ден, всеки ден“ на Дейвид Левитан, която вече си има ѝ филмова екранизация и „Клуб “ Мръсни книги“, която звучи доста любопитно. Следващото ново заглавие, с което се сдобих е „Никога повече ерген“. Сюжетът на книгата много ми напомня на една от любимите ми филмови поредици „Поредния ергенски запой“, което означава, че ме очаква едно супер щуро и откачено приключение. „Потайни замисли“ от Вал Макдърмид пък е един мрачен и зловещ трилър, който нямам търпение да прочета. И последната книга, с която се сдобих е най- новото бижу на Колийн Хувър“ „Девети ноември“. Всъщност книгата я очаквах в началото на този месец, но от издателството успяха да ме изненадат много приятно. Това бяха всички книги, които се присъединиха към библиотеката ми. Благодаря на всички издателства за предоставената възможност! ❤

IMG_20180331_171041_043

Първата прочетена книга за март беше „Тайна с дъх на парфюм“, която е една ароматна и вдъхновяваща история, разказана по един красив и чувствен начин. Една история от миналото развиваща се по времето на Първата Световна война, премълчавани семейни тайни, една страстна и възпламеняваща любов, тайната на качественият парфюм са само малка част от компонентите, които ще срещнете в тази опияняващо ароматна книга. Ревю на книгата ТУК.

От доста време исках да прочета „Вината в нашите звезди“, която е смятана за най- добрата книга на Джон Грийн. Наистина историята е написана по най- искреният и чист начин, който няма как да не разчуства читателя поне малко. Единствено ми се искаше края да бъде различен, но не винаги всичко в живота е цветя и еднорози. Ревю на книгата ще има до няколко дни. След нея исках малко да си повдигна настроението и реших да започна „14-14“. „14-14“ е една вълнуваща, очарователна и по детски леко наивна и симпатична история, която вярвам, че ще стопли сърцето на всеки читател. Нашите двама безкрайно харизматични герои Адриан и Хадриан ще ни научат на едно много ценно качество, а именно – доверието. И двамата ще преминат през един нелек път, за да открият щастието във всичките му форми и цветове. Препоръчвам тази сладка история, както на всеки тийнейджър, така и за всички останали, които са запазили детето в себе си и искат отново да го поведат към някое щуро приключение, което именно тази книга ще ни предостави. Ревю на книгата ТУК.

И последната книга, която прочетох за месеца беше „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“. Отнеми ми малко повечко време, за да я прочета, но ви уверявам, че всяка страница си заслужаваше. Историята е представена супер мащабно и детайлно. Личи си, че автора е вложил страшно много труд и усилия за написването ѝ. Книгата е отличена и с „Пулицър“, което естествено е огромна чест. Април стартирах с „Огледалце, огледалце“ на Кара Делевин. Всъщност очаквах книгата да бъде комерсиална тийн боза, но се оказа доста добро попадение, за което нямам търпение да ви поговоря. В момента чета „Девети ноември“ на любимата ми Колийн Хувър. Все още в съм началото, но тази жена определено знае как да пише.

IMG_20180330_104528_579

МУЗИКА:

1. Любимата ми песен за март е новото парче на The Weeknd. Песента е част от саундтрака към филма „Черната пантера“.

2. Попаднах на тази супер готина песен през един мрачен и дъждовен мартенски ден. Песента перфектно допълваше сивотата, в която се бе обгърнал деня.

3. Още едно страхотно попълнение, което се присъединивя към плейлистата ми. Интересното е, че песента в оригинал е записана през 1971 година от групата Colonel Bagshot. За текста на песента съм просто безмълвна- толкова жесток и толкова истински.

4. И една супер свежа и готина песен от Anne- Marie.

5. И още една свежа песен, която ми е супер симпатична.

Пет филмови екранизации на книги, които очаквам

В днешната публикация ще споделя петте най- очаквани от мен филмови екранизации на любими книги и такива,с които тепърва ще се запозная. Винаги ми е било любопитно да видя любимите си герои на голям екран. Как са пресъздадени, дали ще ги възприема като „живи“ хора и т.н. Филмите екранизирани по книги са си доста голям риск, защото не винаги оправдават високите очаквания към тях. Защото, както знаем книгите винаги са по- добри от екранизираните си версии. През годините са правени десетки книжни адаптации, но за съжаление сполучливите филми са доста малко (поне според мен). И в този ред на мисли най- искрено се надявам изброените от мен предстоящи филмови адаптации да са наистина добри, защото книгите заслужават да бъдат представени по най-добрият възможен начин.

1. „Всички наши места“ – Дженифър Нова

Толкова обичам тази книга! Всички наши места“ е една емоционална история преплитаща в себе си буря от емоции. Една история за чистата и споделена любов, за сложните семейни взаимоотношения, за темите „табу“,които засягат обществото и на които по – често трябва да се обръща внимание. Ако ви се чете една до болка тъжна и в същото време красива история , то „Всички наши места“ е напълно подходящ избор за това. Само три месеца след публикуването му в САЩ през 2015 г. от романа са продадени над 100 000 екземпляра, в Европа също веднага се нарежда в списъка на бестселърите на книжарниците. Във филма участва актрисата Ел Фанинг, а режисьор е Мигел Артета. Ревю на книгата ТУК.

2. „Кутия за птици“ – Джон Малерман

Продуцент на филмовата адаптация ще бъде Netflix, а в главната роля ще видим Сандра Бълок. Честно казано тя не ми се връзва с образа на главната героиня, но пък кой знае… може да ме изненада. Сандра  ще изиграе самотна майка, която учи децата си да се справят с предизвикателствата на пост-апокалиптичния свят, в който живеят и ще ги поведе на едно опасно пътешествие, в което ще разтичат единствено на инстинктите си. Самата история е доста мрачна и зловеща, и определено нямам търпение да я видя на голям екран. Ревю на книгата ТУК.

3. „Щиглецът“ – Дона Тарт

Дона Тарт ми е голяма любимка, а всяка една нейна си е истинско събие в световната литература. За моя огромна радост „Щиглецът“, с който спечели наградата „Пулицър“ през 2014г. ще бъде екранизирана. За съжаление филма се очаква през есента на 2019 г., но пък имам предостатъчно време преди това да прочета книгата, за да мога спокойна да се насладя и на филмова ѝѝверсия. Продуценти на проекта са Warner Bros и Amazon Studios. Джон Кроули ще е режисьор, а до момента оповестените актьори са Сара Полсън, Джефри Райт и Люк Уилсън. Снимките започнаха в края на януари тази година.

4. „До всички момчета, които съм обичала“ – Джени Хан

Още един AY роман ще видим на големия екран. Миналата година издателство „Ибис“ издадоха първите две книги от трилогията на Джени Хан, а последната трета книга се очаква да излезе съвсем скоро. Накратко в книгата се разказва за тийнейджърката Лара Джийн, която никога не е споделяла чувствата си към момчетата, които е харесвала, а ги е споделяла в писма с идеята никога да не попаднат при притежателите си. Чрез тези писма тя се отърсва от всички мисли и чувства, които е изпитвала или както самата тя казва, писмата са нейното сбогуване. Докато един ден някой случайно (или не) изпраща нейните писма до петте момчета, по които някога си е падала. След този злощастен инцидент живота на нашата героиня стремглаво се променя. Следват изобилие от комични ситуации, в които иска или не Лара Джийн се забърква. Историята е много лека и приятна за четене. Режисьор на филма е Сюзан Джонсън, а в главните роли ще влязат Лана Кондор и Ноа Кентинео. Участие също ще вземе Джанел Париш, която познаваме като Мона от сериала „Малки сладки лъжкини“. Ревю на книгата ТУК.

5. „Всеки ден, всеки ден“ – Дейвид Левитан

Всъщност премиерата на филма вече се стоя по- рано през март. Наскоро се сдобих с новото издание на книгата и съвсем скоро смятам да я прочет, защото определено нямам търпение да гледам филма. Накратко историята се размразк шестнадесет годишната Райнън, която се влюбва в А – мистериозен дух, който обитава различно тяло всеки ден. След като между тях се създава изключително силна връзка, Райнън и А се опитват да се намерят всеки ден, като никога не могат и да предположат какво ще донесе следващият. Не след дълго реалността на това да обичаш човек, който мени тялото си на всеки 24 часа започва да проявява и отрицателната си страна и двамата трябва да направят най-трудния избор в живота си.

 

12 от най- добрите първи изречения на книги (част 2)

След първата ми публикация „12 от най-добрите първи изречения на книги“ през януари, която за два дни имаше почти 1200 преглеждания, нямаше как да не ви представя още една порция от страхотни и интригуващи първи изречения, които ще ви накарат да прочетете цялата книга. Отново съм събрала както класики, така ѝ съвсем нови произведения, които съм прочела съвсем наскоро.

Приятно четене! ❤

„12 от най-добрите първи изречения на книги“ #1

1. Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й — като близнаците Тарлтън, — не го съзнаваха.”

„Отнесени от вихъра”, Маргарет Мичъл

2. „Тези страници трябва да покажат дали аз ще бъда героят на собствения си живот, или това звание ще бъде спечелено от другиго.”

„Дейвид Копърфийлд”, Чарлз Дикенс

3. „Това е разказ за срещата на двама самотни, мършави и вече позастарели бели мъже върху стремително загиваща планета.”

“Закуска за шампиони”, Кърт Вонегът

4. „Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.”

„Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс

5. „„Всеки от времето на Александър Сергеевич насам знае, че да се навестяват възрастните роднини, е ако не отменим дълг, то поне задължение на възпитаните хора.”

„Спектър”, Сергей Лукяненко

6. „Станах това, което съм днес, на дванайсетгодишна възраст, в един студен и навъсен ден през зимата на 1975 г. Помня точния миг — как клечах зад порутената кирпичена стена и надничах към уличката край замръзналата река. Беше много отдавна, но сега знам от опит колко погрешно е твърдението, че можем да погребем миналото. Защото заровим ли го, то винаги успява да изпълзи навън. Поглеждайки назад, осъзнавам, че вече цели двайсет и шест години все надничам към онази безлюдна уличка.“

„Ловецът на хвърчила“, Халед Хосей

7. „В късната зима на седемнайсeтата ми година майка ми си науми, че страдам от депресия вероятно защото рядко излизах от вкъщи, прекарвах доста време в леглото, препрочитах все една и съща книга, хранех се нередовно и посвещавах голяма част от изобилното си свободно време на мисли за смъртта.“

„Вината в нашите звезди“, Джон Грийн

8. “ Вината е ловец. Съвестта ми ме предизвикваше – препираше се с мен като капризно дете. Вината е изцяло твоя, шепнеше гласът.“

„Сол при солта“, Рута Сепетис

9. „Някой мъж ви казва, че е готов да умре за вас. По етикет жената трябва да сведе поглед, да се изчерви и да закрие лице с коприненото си ветрило. На мъжа е позволено да се самоизтъква колкото иска, а жената ласкае егото му и го държи закотвен на земята. Така е устроен светът, или поне така ме учеха, преди да се прочия като най- голямата злодейка в Санкт Петербург.“

„Жената на поета“, Дженифър Лам

10. „Отвръщавах се от мъжа, за когото трябваше да се омъжа.“

„Тайна с дъх на парфюм“, Фиона Макинтош

11. „Дали извън художествената измислица съществува нещо като „гибелта страст“, онази отчетлива, тъмна пукнатина, която бележи поврата в нечий живот? Мислех, че няма такова нещо. Сега съм на обратното мнение. Моята страст е болезненият стремеж към живописното – на всяка цена.“

„Тайната история“, Дона Тарт

12. „Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.”

„Под игото”, Иван Вазов

Любопитни факти за Оскарите

Тази вечер ще се проведат деветдесетите награди Оскар и по този повод реших да ви представя някои любопитни факти за престижните филмови отличия. Всяка година наградите на Американската филмова академия са свързани с безброй емоции и любопитни моменти,на част от които ние зрителите ставаме свидетели, а други за съжаление остават зад кулисите. Всяка година церемонията ни предлага все повече изненади или първа победа на любим актьор, а защо не и най- известното и коментирано селфи. В дългата история на наградите Оскар има безброй любопитни факти, които със сигурност знаете, а за други може би тепърва ще научите. Приятно четене !

1. От къде идва името Оскар? Първоначално това било наградата на Академията за филмово изкуство. Една секретарка в Академията обаче, казала, че статуетката прилича на чичо й Оскар. Тази теория не е потвърдена, а според други Бети Дейвид първа нарекла статуетката с това име. До тогата са й казвали „Наградата“, „Железния човек“ и др.

2. Емблематичната позлатена фигура в стил ар Деко е висока 34,3 см. и тежи 3,6 килограма. Външният ѝ вид остава почти непроменен от 1929 г. до днес. Статуетката е по дизайн на Седрик Гибънс, артистичен директор на „Метро Голдуин Майер“.

3. По време на Втората световна война, статуетките били изработвани от гипс. Металът бил много скъп и за това от 1942 до 1945 те се правели от гипс. След войната на победителите били връчени метални статуетки.

4. Церемонията е била отлагана три пъти– през 1938 заради наводнение в Лос Анджелис, през 1968 след убийството на Мартин Лутър Кинг и през 1981, след опита за убийство срещу президента Роналдс Рейгън.

5. Първите награди са раздадени на банкет в Блосъм рум в холивудския Рузвелт Хотел на 16 май 1929 г., но сред участниците в банкета няма особено напрежение, тъй като имената на победителите са известни от 3 месеца по-рано.

6. Около 3000 статуетки са връчени от 1929 г. насам. Производството на една партида от 50 статуетки отнема близо 3 месеца.

7. Най-младият носител на „Оскар“ е 5-годишната Шърли Темпъл през 1934 г. По време на Голямата депресия тя е сред най-добре платените актриси.

8. Най-възрастният победител в надпреварата за „Оскар“ е Кристофър Плъмър на 82 години, който получава признание за най-добра поддържаща мъжка роля във филма „Новаци“ през 2012 г.

9. Най-възрастната номинирана за наградата е актрисата Глория Стюарт, която на 87 години играе по-старата версия на Роуз от „Титаник“ през 1997 г.

10. Мерил Стрийп държи рекорда с най-много номинации за главна женска роля – общо 20.

11. Хали Бери е първата тъмнокожа актриса, която печели Оскар за главна женска роля. Годината е 2002, а филмът – „Балът на чудовищата“.

12. Най-дългата реч при награждаването е тази на Гриър Гарсън – най-добра актриса за 1942 г. с „Госпожа Минивър”. Тя е говорила пред публиката близо 7 минути.

13. Големите пет се наричат наградите в 5-те най-важни категории – за филм, режисура, сценарий, актьор и актриса в главна роля. Трите филма, които са печелили всичките 5 статуетки, са: „Това се случи една нощ“ (1934), „Полет над кукувиче гнездо“ (1975), „Мълчанието на агнетата“ (1991).

14. Най-номинираните филми с по цели 14 номинации са „Титаник“ (1997), „Всичко за Ева“ (1950) и „Ла Ла Ленд“ (2016).

15. Три филма са спечелили 11 награди „Оскар“ – „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ (2003), „Титаник“ (1997) и „Бен- Хур“ (1959).

16. „Отнесени от вихъра“ (1939) е филмът с най-голяма продължителност, който печели Оскар. Той също така е първият цветен филм, който печели престижната награда.

17. Първият човек, който отказва приза, е Дъдли Никълс, който печели в категория „Най-добър сценарий“ през 1935 г.

18. Марлон Брандо и Робърт Де Ниро са единствените, получили Оскар за един и същ герой. И двамата получават наградата за ролята си на Вито Корлеоне в „Кръстникът“. Де Ниро е отличен през 1974, а Марлон Брандо през 1972.

19. Том Ханкс има две статуетки за най-добър актьор в две последователни години. Първата печели през 1994 г. за „Филаделфия“, а втората – през 1995 г. за „Форест Гъмп“.

20. Оскар Хамърщайн е единственият носител на наградата, който също се казва Оскар. Той получава отличието за песен във филм два пъти – през 1941 и 1945.

21. Рекордът за най-много получени Оскари принадлежи на Уолт Дисни – цели 28 статуетки. 4 от тях са в една година. А номинациите му са цели 59.

22. Алфред Хичкок никога не получава награда за свой филм, а единствено му се връчва почетен „Оскар“.

23. Звездата с най-много статуетки е Катрин Хепбърн, която е обявена за най-добра актриса през 1934 г., 1968 г., 1969 г. и 1982 г.

24. Най-много награди, спечелени от режисьор, има Джон Форд с цели четири статуетки.

25. Катрин Бигалоу е първата жена спечелила наградата за режисьор. Четири жени са били номинирани до сега. За пръв път бивши съпрузи се състезават за този приз – Бигалоу е бивша съпруга на Джеймс Камерън- режисьорът на „Аватар“.

26. Кевин О’Конъл е звуков монтажист и е известен с това, че е с най-лош късмет на Оскарите – той има най-много номинации – цели 20, но нито една победа.

27. Най-дългата церемония е през 2002 г. – 263 минути. Тогава домакин е Упи Голдбърг.

28. Червеният килим в Kodak Thater е дълъг 150 метра и е широк 10 метра. На тази дължина са разположени около 100 фотографа и 300 журналисти и оператори.

29. През 2000 г. 55 статуетки са откраднати в Лос Анджелис. След няколко дни са намерени в кофа за боклук, а човекът, който ги е открил, е възнаграден с два билета за церемонията и 50 000 долара.

30. От 23 март 2002 г. насам, церемонията по награждаването се състои в специално посветения на това „Дом на Оскарите“ – кинотеатъра Кодак (от 01.05.2012 преименуван на Долби Тиатър) в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.

Февруари в книги и музика

Честита Баба Марта ! Бъдете живи и здрави,весели и засмени, много щастливи и все така влюбени в книгите. Не знам при вас как е, но лично аз не мога да повярвам, че вече втори месец от новата година се изниза толкова бързо- наистина не е за вярване колко бързо лети времето. Но пък не мога да се оплача, защото февруари бе изпълнен само с хубави книги, хубава музика и много приятни емоции. Изминалият месец бях решила да го посветя на романтично- любовните романи, така че неусетно се получи един мини маратон изпълнен с много романтика, любов, пътешествия и малка доза драматизъм за разкош. Кои бяха книгите, които прочетох и тези, с които се сдобих ще научите в следващите редове. Да започваме!

В началото на месеца най- романтичната дамска книжна кутия Gembox ме изненада много приятно с „Бургундските дневници“ от Ан Ма. А какви бяха другите съкровища, които се криеха в кутията може да научите от публикацията ми за нея ТУК.От издателство „Ибис“ не пропуснаха да ме снабдят с най- новият им трилър „Брилянтните“ и според отзивите за него, които прочетох се очертава да е много добър. Харесвам трилърите, които издава издателството и не се съмнявам, че ѝ този ще ми хареса. И последната книга, която се присъедини към библиотеката ми през февруари беше втората част от поредицата за Алея Акварис „Алея Аквариус: Цветовете на морето“. Все още не съм чела първата книга, но се надявам скоро да си направя един мини маратон с двете части.

IMG_20180302_155748_071

Първата книга през февруари, която прочетох беше „Бургундските дневници“, която се присъедини към списъка ми с любими книги. В романа се разказва за една дълго пазена и мрачна семейна тайна, която е белязала няколко  поколения. Но освен това може да се насладим на много любов, качествено вино и вкусна храна. Ако обичате историите с две сюжетни линии (минало и настояще). Историите свързани с ВСВ и тежките последствия от нея, то тази книга е за вас. До няколко дни ще кача и ревюто си към книгата. След нея прочетох „Жената на поета“ от Дженифър Лом, която също успя да си намери място в читателското ми сърце ( тази година ми тръгна все на хубави книги). Отдавна не бях чела история, чието действие се развива в Русия и ми беше изключително приятно сред страницата на тази книга. Единственото нещо, което исках да променя беше края на книгата, но за съжаление историята е базирана по истински случай. Историята разказва за част от живота на един от най- великите и обичани руски поети Александър Пушкин и трагичната му любов с Наталия Гончарова. След нея имах нужда от малко по леко и неангажиращо четиво и реших най- накрая да прочета третата част от поредицата „Момиче от календара“. Изненада ме факта, че книгата е доста различна от предходните две и много по разчупена от към сюжет. Надявам се скоро да прочета последната част, защото тя се очертава да е тотално различна от другите книги според това, което прочетох като резюме. Последната книга за месеца, която прочетох бе „Момичетата от Хотел Барбизон“ от Фиона Дейвис. Бях си закупила книгата през юни миналата година, но все не идваше подходящият момент да я хвана и да я прочета. Сега ме е яд, че не съм я прочела по- рано, защото книгата е толкова хубава. Книгата има две сюжетни линии – едната е в настоящето, а другата се развива през 1952г. Главно действащо лице в историята е хотел „Барбизон“, който в миналото е приютявал личности като Силвия Плат, Грейс Кели и много други известни личности. Но през 1952г. в хотела се случва нещо ужасно – една от камериерките пада от една от терасите, но дали всъщност се е случило точно това, ще прочетете в книгата. Наистина книгата е много увлекателна и нямам търпение да поговоря повече за нея в предстоящето ѝ ревю.

IMG_20180302_155557_360

МУЗИКА:

1. Страхотен музикален проект се е получил между Еминем и Ед.

2. От миналата година следя творчеството на Imagine Dragons и с всяка следваща песен групата ми харесва все повече.

3. Много добра колаборация между Martin Garrix и David Guetta.

4. Супер готино и свежо парче.

5. Не знам дали съм ви споделяла в предишни публикации, но съм огромен фен на хаус жанра. И нямаше как да не ви споделя този супер свеж трак, на който попаднах преди няколко седмици.

Gembox Февруари: „Всичко е любов“

Тази публикация трябваше да бъде факт още преди две седмици, но поради технически причини нямах всекидневен достъп до интернет. Тези от вас, които вече са надникнали във февруарската кутия на Gembox със сигурност са били приятно изненади от нейното съдържание. А за тези от вас, които случайно са пропуснали разкриването на артикулите, следващите редове и снимки са специално за вас. Темата за февруарската кутия беше „Всичко е любов“, която разбира се е вдъхновена от виното и любовта. Затова и абсолютно всеки един артикул е подбран изключително прецизно и със сигурност с много любов от създателите на романтичната кутия. А, книгата… тя е едно малко съвършенство в красива опаковка, но повече за нея в края на публикацията. Една от новите промени на Gembox е кутията, която вече е много по- компактна, лека и стилна. Може да поръчате мартенската кутия „Вълшебна орисница“ ТУК.

Първото нещо, което виждаме е традиционната брошурка, която ни разкрива съдържанието на кутията, която отново е лично персонализирана към всеки, който си е поръчал кутията. Както знаете ултравиолетовото е цветът за 2018 година и хартията, върху която са поставени артикулите е в точно този красив и изпълнен с романтика цвят.

IMG_20180222_084920_805

 

И нека вече преминем към най- интересната част, а именно към артикулите, които бяха така приятно сгушени в меката ултравиолетова хартия. Първото нещо, което веднага прикова вниманието ми беше меденката под формата на сърце, с виолетова глазура. Доста дълго се колебаех дали да я изям или да си я оставя за украса, но в крайно сметка изкушението надделя и успях да и се насладя до последната хапка. Меденката е произведена от „Работилница за Сладкиши“.

IMG_20180222_085215_303

Следващата романтична глезотийка, която попадна под погледа ми беше кремът за ръце на Bilka, който разбира се е с екстракт от червено грозде. Кремът наистина ухае на наистина добре узряло и сочно грозде. И преди съм използвала този крем, така че със сигурност мога да ви го препоръчам, ако се нуждаете от хубав и качествен крем за ръце.

IMG_20180222_085324_912

 

А тази тайнствена и страшно красива кутийка си я оставих за накрая. Тъй като във фейсбук страницата на Gembox, създателите на кутията бяха дали малък жокер за този артикул, имах някаква представа какво може да очаквам, но въпреки това бях много приятно изненадана. Приказната кутийка съдържа кокетни и романтични обици от Pollyline Studio. Обиците са в цвета на добре узряло червено грозде, което е с виолетови оттенъци. Аз вече успях да ги пробвам и наистина стоят много красиво.  За тези от вас, които обичат да носят дискретни, кокетни и нежни обици може да разгледате фейсбук страницата на Pollyline Studio , която предлага и други женски глезотийки.

IMG_20180222_085456_645

 

И най- накрая в облака от виолетова кутия се беше сгушила специално подбраната в месеца на виното и любовта книга, а именно…. „Бургундските дневници“ от Ан Ма, която се издава от издателство „Ера“. Още преди да получа кутията имах възможността да прочета книгата и накратко беше любов от първи прочит 😉 . В романа се разказва за една дълго пазена и мрачна семейна тайна, която е белязала няколко  поколения. Но освен това може да се насладим на много любов, качествено вино и вкусна храна. Ако обичате историите с две сюжетни линии (минало и настояще). Историите свързани с ВСВ и тежките последствия от нея, то тази книга е за вас. До няколко дни ще кача и ревюто си към книгата. Определено прекрасен избор са направили създателите с тази книга.

IMG_20180222_085644_157

 

Това беше всичко, което се криеше в Gembox и „Всичко е любов“. Лично аз останах много доволна и приятно изненадана от всеки един артикул. Това, което забелязвам е, че с всяка изминала кутия Gembox, нейните създатели стават още по- креативни и мотивирани. Но най- важното е, че правят всичко с много желание и любов, и се стараят винаги да радват своите почитатели. Най- искрено Ви поздравявам !

IMG_20180222_085925_117

 

*Благодаря на Преслава Колева за предоставената възможност !

Януари в книги и музика

Неусетно измина първият месец от годината и е време да споделя моята книжна равносметка за него. Реших януари да ми бъде малко по- лежерен месец и затова успях да прочета три книги, като всяка една от тях беше прекрасна посвоему и успя да изкара нужните емоции от мен. Книгите, с които се сдобих са толкова хубави (поне така си мисля), че нямам търпение съвсем скоро да се потопя в тяхните светове и истории. В музикално отношение месецът ми също беше много хубав, а музикалните ми януарски предложения може да чуете в края на публикацията.

Буквално в първите дни на януари се сдобих със солидната тухличка на издателство „Еднорог“ „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“, която съм я предвидила за прочит през март. Много хубави отзиви се изписаха за книгата и съм убедена, че ще си допаднем. Следващото заглавие, с което се сдобих и което в момента чета е „Бургундските дневници“ от Ан Ма. Историята има две сюжетни линии – едната се развива в миналото през Втората Световна война, а другата в настоящето. В книгата има всичко любов, романтика, вино и една дълго пазена драматична семейна тайна, за която си струва да се прочете. Другото ново попълнение в библиотеката ми е „Жената на поета“, за която имам много големи очаквания. Историята проследява част от живота на Пушкин и най- вече изпепеляващата му любов с Наталия Гончарова. Отдавна не съм чела история, която се развива в Русия и нямам търпение да прочета книгата. Следващите две книги си ги закупих в края на месеца при едно „спонтанно“ посещение в книжарницата. „Разказът на прислужницата“ беше една от най- желаните книги, които исках да притежавам и толкова много се радвам, че вече е при мен. Нямам абсолютно никакви съмнения, че книгата ще бъде едно от най-големите ми попадения за тази година. И между другото съм влюбена в текстилната ѝ корица. Втората книга, която си закупих бе „Вината в нашите звезди“ от Джон Грийн. От толкова години искам да я прочета и все още се чудя, защо не съм го направила досега.

IMG_20180203_095603_874

Исках да започна годината с някоя позитивна и вдъхновяваща книга и се спрях на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“. Историите освен, че ще ви подтикнат да повярвате малко повече в себе си, чрез тях ще научите и за постижения, променили света към по- добро. А в кратките и интересни истории е събрано най- важното от живота на всяка жена и нейното най- голямо постижение. Тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни, вдъхновяващи и уверени в себе си жени. Повече за книгата ТУК. Както многократно съм споделяла обожавам творчеството на Колийн Хувър и се радвам, че издатвлство „Ибис“ усърдно са се заели с нейното издаване. „Споделени тайни“ успя да оправдае всичките ми очаквания към нея. Харесвам авторката, защото винаги успява да изтръгне по един фин начин, всяка една емоция от читателите си. Ревюто на книгата е почти готово и съвсем скоро ще го публикувам в блога. Обожавам „Ясновидците“ на Либа Брей и с огромно (не)търпение очаквах втората част „Леговище на сънища“. Авторката отново ни е поднесла една мащабна, вълнуваща, смразяваща и приковаваща вниманието на читателя история.

IMG_20180203_095336_296.jpg

МУЗИКА:

1. Пристрастена съм към тази песен!!! От както попаднах на песента по един от музикалните канали, не спирам да я слушам. Дори си я сложих като рингтон на телефона. 😂 Между другото приятно ме изненада факта, че Halsey и G-Eazy са двойка в реалния живот.

2. Песен, в която също съм пристрастена и е на едно от челните места в музикалната ми плейлиста. Харесва ми с колко много чувство е изпята песента.

 

3. Приятна, свежа и мелодична песен, с която обичам да започвам деня.

4. Едно супер готино и свежо парче, което лично на мен ми носи лятно настроение.

5. Отново приятна изненада от Dua Lipa.

12 от най- добрите първи изречения на книги

Днешната ми публикация е за книгите, чиито първи изречения са толкова добри и грабващи интереса, че ще ни накарат да прочетем цялата книга. Има книги, които се нуждаят от малко повече време, за да ни харесат. Има книги, които ни грабват след първите няколко страници или глави. Но има книги, които ни омагьосват с първите си думи и точно такива книжни шедьоври съм подбрала.

1. „Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава насам все се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми каза той – просто си спомни, че всички хора в този свят не са имали преимуществата, които си имал ти.“

„Великият Гетсби“, Франсис Скот Фицджералд

2. „Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.”

„Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин

3. „Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов.”

„Любов по време на холера”, Габриел Гарсия Маркес

4. „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.”

„Ана Каренина”, Лев Толстой

5. „Ужасът, който нямаше да свърши още двадесет и осем години — ако изобщо някога свършеше — започна, доколкото ми е известно, с едно корабче от вестникарска хартия, плаващо в придошлата от пороя канавка.“

„ТО“, Стивън Кинг

6. „Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа. С глава, сгушена между раменете, за да се скрие от лютия вятър, Уинстън Смит се шмугна бързо през остъклените врати на жилищен дом „Победа“, но не толкова бързо, че да попречи на вихрушката прахоляк да нахлуе с него.“

„1984“, Джордж Оруел

7. „В една дупка в земята живееше хобит. Това обаче не беше някаква неприветлива, мръсна и усойна дупка, пълна с отдавна умрели червеи и мирис на влага; не беше и някоя суха, песъчлива и празна дупка, в която няма нито на какво да седнеш, нито какво да хапнеш. Не — това беше дупка на хобит, а дупката на един хобит означава удобство.“

„Хобит“, Джордж Р.Р. Толкин

8. „Барабас пристигна в семейството по море — написа малката Клара с изящния си почерк. Още тогава имаше навика да отбелязва по-значителните неща, а по-късно, когато онемя, записваше и по-маловажните, без да подозира, че след петдесет години тетрадките й ще ми помогнат да спася миналото от забрава и да надживея собствения си ужас.“

„Къщата на духовете“, Исабел Алиенде

9. „Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата. Въздухът вече лъхаше на лято, вятърът галеше приятно, природата дишаше дълбоко, топло и спокойно. Стигаше само да скочиш от леглото, да надзърнеш през прозореца и тутакси да разбереш, че ей сега, в този миг, започват свободата и волният живот, че изгрява първото утро на лятото.“

„Вино от глухарчета“, Рей Бредбъри

10. „Ателието беше наситено с гъстия аромат на рози и всеки лек полъх на летния ветрец сред дърветата в градината донасяше през отворената врата силния мирис на люляк или нежното благоухание на розовите цветчета на шипката.“

„Портретът на Дориан Грей“, Оскар Уайлд

11. „Ето един малък факт – ти ще умреш.”

„Крадецът на книги”, Маркъс Зюсак

12. „Надали ще ме знаете, ако не сте чели книгата за „Приключенията на Том Сойер“; но това не е важно. Тази книга е от мистър Марк Твен и е горе-долу вярно написана.“

„Приключенията на Хъкълбери Фин“, Марк Твен

Топ 10 на любимите ми корици за 2017г.

По традиция след публикацията ми за любими книги за изминалата година е време да ви представя и любимите ми корици. Радвам се, че тенденцията за качествени и хубави корици се запази и през 2017 година. Появиха се невероятни корици, които бих казала, че повечето от тях са на световно ниво, за което може да бъдем благодарни на талантливите ни художници. Хубаво е, когато една качествена книга е подплатена с добро оформление и хубава корица. В публикацията съм събрала кориците, които са ме впечатлили най- много през годината. Искрено се надявам избраните книги и корици да ви харесат, а може би сред тях да има и ваши такива.

210984_b

1. Безспорно големият ми фаворит за годината е „Леговище на сънища“. Още когато я видях във фейсбук страницата на издателство „Емас“ се влюбих в нея. Всеки един елемент в нея е прекрасно съчетан, а стилистическата нотка на двайсетте години отново е запазена. Все още не съм прочела книгата, но съм убедена, че ще бъде един от фаворитите ми за тази година. Радва ме факта, че корицата си е наша българска, която е дело на Златина Зарева.

 

karaval-karaval-1-tvardi-koritsi_12. Преди появата на „Леговище на сънища“, „Каравал“ ми беше любимата корица за изминалата година. Харесва ми  в нея съчетанието на черно, бяло и златисто, което е акцента на роклята. Шрифта на заглавието също много ми харесва, а това, че корицата е с твърди корици за мен е от огромен плюс на книгата. Фен съм на изчистинети и стилни корици, които имат съвсем малък акцент и „Каравал“ напълно се вписва в това. Повече за книгата може да прочете ТУК.

razkazat-na-prisluzhnitsata-97861917104543. Харесвам точно такъв тип корици семпли, изчистени и стилни, а в допълнение с твърди корици, книгата се превръща в истинско книжно съкровище. „Разказът на прислужницата“ е една от модерните класики на XX век и нямам търпение тези дни да си я закупя. Според това, което съм прочела в книжните групи историята никак не е лека, но съм убедена, че ще успее да ме докосне и да се превърне в една от любимите ми книги за тази година. Корицата е дело на Живко Петров.

 

to_chast1_hrm

4. Кориците на двата тома на „То“ са сред най-добрите любимите ми за 2017г. Аз съм от читателите, които харесват филмовите корици, НО стига те да са стилистически издържани. Кориците на „То“ са доста мрачни и въздействащи, което е още една причина да са ми толкова на сърце.

 

 

prikazki-za-chudatite

5. Кориците на трилогията „Домът на мис Перигрин“ са сред най-любимите ми и се радвам, че тази по нищо не им отстъпва. Въпреки, че ми липсват мрачните винтидж снимки, то в тази рисунките към разказите също са доста интересни и въздействащи. Харесва ми акцента с летящите книги, които се превръщат в птици, а ѝ като цяло всеки един детайл от корицата е пресъздаден по- оригинален начин.

 

 

buntarki_-_cover_bg_final6. Обожавам корици, които са направени изцяло от надписи. Както виждате в корицата на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ на преден план е самото заглавие на книгата, а интересното е че на заден фон са имената на част от жените, чиито истории са поместени в книгата. Също така ми харесват и цветовете, които са добре съчетани. Освен това книгата е с твърди корици, а към всяка история има илюстрация на дадената личност.

 

207038_b7. Една от кориците, която за мен е на световно ниво. Чудесна корица, която напълно си пасва с историята. „Четирите цвята на магията“ ни повежда в едно вълнуващо приключение, в което участват невероятно нестандартни герои, в които несъмнено ще се влюбите. Книгата ни представя една история с много магия, предателства, епични битки и цели четири различни свята, за които тепърва ще научаваме още. За мен историята бе много вълнуващо изживяване и с нетърпение очаквам следващите книги, които се надявам да излязат по- бързо. Дизайн на корицата Стоян Атанасов. Ревюто на книгата може да прочетете ТУК.

97895427195641490704962.19588. Една от най- приказните и вълшебни корици, които имам в библиотеката си. Освен прекрасната корица в книгата ми хареса, че авторката е запазила основната идея на историята, но ѝ е добавила нов интересен елемент, с който още повече да развие въображението на читателят. В книгата ще се запознаем с нов момент от живота на Бел в омагьосания замък и заедно с нея, ще преминем през едно опасно и вълнуващо приключение. Авторката е успяла да улови онази вълшебна атмосфера, която излъчва класическата приказка.

205679_b

9. „Цветя от лед и пепел“ има много нежна и красива корица. „Цветя от лед и пепел“ ще ви потопи в една отминала и бурна епоха, която парижани неслучайно наричат „златния век“ на своя град. Авторката създава един уникален сюжет, а ярките и пълнокръвни герои успяват напълно да очароват читателят. Радвам се , че успях да преживея едно пътешествие и да се запозная с един различен Париж, такъв какъвто малцина го познават. Оформление на корицата Радослав Донев. Ревю на книгата ТУК.

208305_b10. И трите книги от трилогията имат супер сладки, кокетни и момичешки корици. Книгите ми привлякоха вниманието преди около година, когато ги видях в доста видеа на чуждестранните ютюбъри. Авторката има много приятен, лек и увлекателен стил на писане, като винаги успява да наблегне на точните моменти, с които да прикове вниманието на читателя. Едно от нещата, с които успя да ме спечели историята бяха безброй комичните и нелепи ситуации, в които успя да се забърка главната ни героиня, но освен това имаше и немалко сладки моменти. На моменти имах чувството, че „гледам“ някоя супер забавна комедия. Така че едно е сигурно, ако си падате по комедиите и романтичните тийн истории, то грабвайте книгата, настанете на някое удобно местенце и се потопете в историята ѝ.

Тъй като публикацията е изцяло посветена на любимите ми корици за изминалата година, реших да добавя и петте ми любими мои инстаграм снимки.

25550446_1627374983966851_2893607767211153403_n

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ – Дженифър Донъли

17879999_1348176491886703_5663437767834807467_o

„Каравал“ – Стефани Гарбър

20621102_1480363118668039_1718419227593949300_n

„Великият Гетсби“- Франсис Скот Фицджералд

22730251_1567641979940152_4725847346471818479_n

26165867_1635663286471354_1949354922802623156_n