Май в книги и музика

Здравейте, книжни дракончета! Знам, че отново се забавих с месечната си равносметка, но все пак по- добре късно, отколкото никога. Нали, така? Месец май беше доста ползотворен от към книжни покупки и прочетени книги. Успях да прочета няколко дълго отлагани заглавия, които се превърнаха в едни от книжните ми попадения за тази година. По повод 24 май, разбира се, имаше книжни намаления в почти всички онлайн книжарници, та се сдобих с няколко много желани заглавия, за които ще прочетете в следващите редове. Разбира се, добавих и няколко нови песни към плейлиста си част, от които ще видите в края на поста.

Приятно четене!

Книжни придобивки

Първите ми книжни придобивки за месеца бяха двата тома на „Сблъсък“ от Стивън Кинг, които издателство „Бард“ преиздадоха. През последната година съм се захванала да събера цялото творчество на Краля и малко по- малко си попълвам колекцията. По повод 24 май имаше огромен избор на промоции и, разбира се, нямаше как да не възползвам. По традиция издателство „Сиела“ имаше 50% на всичките си книги и от тях реших да си взема „Последна промяна Аушвиц“ от Еди де Винд и „На западния фронт нищо ново“ от Ремарк. Книгата на Ремарк си я бях набелязала от поне две години и много се радвам, че най- накрая ѝ дойде времето да вземе в библиотеката ми. Разбира се, реших да си взема нещо и от Ozone.bg, които също имаха доста изгодна промоция. Естествено, трябваше да си взема нещо на Краля и се спрях на „Кристин“, която се издава от издателство „Ибис“. Тази е от по- старите ми творби и нямам търпение скоро да стигна и до нея. Другата книга, която си взех от сайта е „Малкият приятел“ на любимата ми Дона Тарт. Чела съм другите ѝ две книги „Тайната история“ и „Щиглецът“ и неведнъж съм споменавала колко много ги обожавам. Надявам се и тази да се нареди сред любимите ми книги на Тарт.

Прочетени книги

Този път съм супер доволна от всички книги, които прочетох през месец май. Успях да разнообразя, както от към жанрове, така и от автори. Първата прочетена книга за месеца беше една книга, която от няколко книги исках да прочета, но по една или друга все не достигах до нея – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ от Юнас Юнасон. Толкова много не съм се смяла на книга никога. Безкрайно много ме очарова старчето Алън, който беше супер голям непокист, не се вълнуваше от абсолютно нищо и сам не вярва как е оцелял до сто години. Историята е супер забавна, има цял куп от колоритни персонажи, кой от кой по- луди, ще преминете през ключови моменти от истории на XX век, ще срещнете ключови политически фигури, ще се запознаете с един чаровен слон. А, ако имате неприлично чувство за хумор, то ще се насладите на всяка страница от тази супер шантава история. Определено смятам скоро да се сдобия с втората част, за да разбера в какви нови приключения са се забъркали Алън и компания.

Следващото четиво, на което се спрях бе автобиографията на Стивън Кинг „За писането“. Книгата е разделена на две части, като в първата е включена автобиографията на Кинг, в която с ирония и чувство за хумор описва живота си. Във втората част са включени съвети и хитрини за начинаещи писатели. Кинг пише за писането, конкретно, разбираемо и увлекателно, с подходящи примери. Лично на мен книгата ми бео много приятна, а ѝ научих как са се зародили идеите за някои от ключовите творби на Краля. След нея продължих с „Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис. След „Сол при солта“, която ме докосна толкова много преди време, тайничко се надявах някога отново да видим на български роман на Рута Сепетис. „Фонтани на мълчанието“ ни разказва за един от най- мрачните тежки периоди в Испания, който и до ден днешен е оставил огромен отпечатък върху испанците. Базирана на исторически събития и факти, книгата на Рута Сепетис безспорно е от онези въздействащи истории, които остават в мислите ви дълго време, след като сте затворили последната страница. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един съвършен и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен.

Следващите две четива ги отлагам вече от две години и си казах, че ако не ги прочета точно сега, то със сигурност ще ги отлагам още и още. Става въпрос за „Без Хоуп“ и „Да изгубиш Хоуп“ на Колийн Хувър. Всъщност историята в книгите е една, но е разказана от гледните точки на двамата главни герои. Не знам, как го прави Хувър, но винаги създава супер емоционални и тежки истории. „Без Хоуп“ не прави изключение. Темата, която се засяга в книгата е толкова брутална и нечовешка, че все още настръхвам, като се сетя за сюжета. Определено скоро може да очаквате едно обширно ревю на двете книги. Завърших месеца с една от последните творби на Краля, а именно „Другият“. Стара мексиканска легенда оживява на страниците на „Другият“. Героите в романа са изправени пред нещо, което разумът им отхвърля, но ако не се преборят с предразсъдъците си, то ще продължи да сее смърт. И те предприемат пътуване към дълбините. Буквално. Въпреки, че книгата не беше изпълнена с ужаси и страхотии, имаше моменти, в които ме полазваха тръпки и хвърлях по едно око зад гърба си за взео случай – да не би, някой да не ме дебне. Определено бях влязла супер много в историята.

Музика

  1. Tove Lo – Mateo

2. Harry Styles – Watermelon Sugar 

3. naBBoo – Middle of the Night

4. ROSALÍA & Travis Scott – TKN

5. THE SCOTTS, Travis Scott, Kid Cudi – THE SCOTTS

Април в книги и музика

Отмина поредният месец от годината и е време да направя месечната си равносметка от към книги и музика. Извънредното положение от към книги се оказа наистина ползотворно, защото втори пореден месец прочетох доста книги, за което се радвам. Всички книги, до които успях да се докосна бяха толкова добри попадения, че несъмнено ще оставят дълготраен отпечатък върху мен. Успях да си закупя няколко книги, които исках от известно време. Надявам се и вашия месец април да е бил чудесен и запомнящ се.

Приятно четене!

Книжни придобивки

Първите книги, които прибавих към библиотеката си за месец април бяха „Тайната история на Туин Пийкс“ и „Тайният дневник на Лора Палмър/ Автобиографията на специален агент Дейл Купър“. В края на март започнах да гледам сериала „Туин Пийкс“ и се зарибих страшно много по него и, разбира се, нямаше как да не си закупя тези издания. Автобиографиите на Лора Палмър и Дейл Купър ми бяха много интересни и любопитни. Благодарение на тях успяваме да се запознаем с героите много по- отблизо и с повече детайли от живота им. „Тайната история на Туин Пийкс“ се явява мост между втори и трети сезон, като ни дава възможност да научим как се е зародило градчето Туин Пийкс и още много любопитни неща, които вярвам, че върлите фенове на сериала ще оценят.

Издателство „Колибри“ и имаха страхотна промоция на сайта си и, разбира се, трябваше да си купя нещичко. След като се запознах с творчеството на Жоел Дикер през март, нямаше как да пропусна да се сдобия с друга негова книга и за целта си избрах „Изчезването на Стефани Мейлър“. Отново останах супер очарована от Дикер и със сигурност скоро смятам да се сдобия и с „Книга за Балтиморови“. Втората книга, която си закупих от „Колибри“ беше „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ (ама, че дълго заглавие) от Юнас Юнасон, която я исках от страшно дълго време. Книгата успя истински да ме очарова и имаше моменти, на които съм се смяла с глас. Не мисля, че съм чела подобна история, в която всички герои са големи скици. Със сигурност ще си закупя и продължението ѝ. Последната книга за април беше едното от новите заглавия на Кинг, а именно „Другият“. В момента съм на такава огромна вълна Стивън Кинг, че искам наведнъж да изчета всичко негово.

Прочетени книги

Започнах месеца с „Тайната история на Туин Пийкс“, а веднага след нея се прехвърлих на „Тайният дневник на Лора Палмър/ Автобиографията на специален агент Дейл Купър“. И двете книги са колекционерски и горещо ги препоръчвам за феновете на сериала. След тях беше ред на една дългоочаквана книга, а именно „Хартиени градове“ от Джон Грийн. Книгата е в типичния стил на писане и разказване на автора и смея да твърдя, че доста ми хареса. С интерес следях приключението на героите и забавните моменти, в които се въвличаха. Определено Джон Грийн си остава сред любимите ми писатели в YA жанра. След него се прехвърлих на друг мой любимец, а именно Жоел Дикер с неговата „Изчезването на Стефани Мейлър“. Обожавам начина на писане на Дикер, който те кара да искаш да четеш още и още. И в тази книга обратите следваха един след друг и точно си казваш, че загадката е разкрита и на следващата страница следва друг обрат, който те оставя с отворена уста. Макар книгата да е около 500 страници се чете много леко, историята върви с нормално темпо, а героите бяха една страхотна смесица от най- различни типажи. Въпреки, че любима си ми остава „Истината за случая „Хари Куебърт“, то и тази намери специално място в читателското ми сърце.

След нея ми се четеше някое YA фентъзи и се спрях на Мрачните красавци“ от Мегън Шепард. Историята се оказа много приятна и оригинална. Анук мечтае да бъде като Хубавите – да носи дрехи по последна мода, да кара бързи коли и да притежава свободата да се влюби. Но тя не би могла да постигне нищо от това. Защото Анук не е човек. Тя е зверче – животинка, превърната чрез магия в човешко момиче, завинаги пленена между стените на парижкия си затвор и служеща на своята повелителка Мада Витора. Накратко това мога да споделя за книгата. Разбира се, книгата не е някакъв шедьовър, но въпреки това е много приятна за релаксиране. След нея реших да продължа с втората част „Среднощните зверчета“, в която историята придобива още по- мрачни нюанси. Има доста напрегнати моменти, запомнящи се битки, в които зверчетата трябва да оцелеят.

Последната книга за месец април беше втората част на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“, която отново ни запознава с достойни и вдъхновяващи жени, които са допринесли за света, в който живеем днес. В книгата накратко ще се запознаем с Агата Кристи, Дж. К. Роулинг, Елинор Рузвелт, Мата Хари, Нефертити, Одри Хепбърн, Сафо, Хеди Ламар и още десетки жени. Историите са написани просто, кратко и ясно и даващи ни основната информация за всяка личност. А към всяка история има прекрасно нарисувани портрети, които са дело на 50 художнички от цял свят. Във времена, когато младите момичета имат крещяща нужда от модели на поведение, то тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни и вдъхновяващи жени.

Музика

  1. Dynoro & Fumaratto – Me Provocas 

2. INNA – Not My Baby

3. Selena Gomez – Boyfriend

4. Roxen – Escape

5. Roddy Ricch – The Box

Март в книги и музика

Здравейте, книжни приятели! Пак закаснявам с месечната си равносметка, но по- добре късно, отколкото никога. Изминалият месец беше страхотен от към прочетени книги, благодарение на извънредното положение, в което се намираме все още. От към книжни покупки също не мога да се оплача, за което пък мога да благодаря на чудесните промоции от страна на издателствата и Ozone.bg. Също така успях да си харесам няколко нови музикални парчета, които ще чуете в края на публикацията. Та, накратко посрещнах и изпратих месец март с цял куп книжни емоции. За малко да забравя през март открих и нов любим автор, в чието творчество съм пристрастена. Кой е той? Ще прочетете в следващите редове.

Приятно четене!

Книжни придобивки през март

Както знаете по повод 3 март голяма част от издателствата правят доста изгодни промоции, с които да ни зарадват. Разбира се, нямаше как да пропусна да се сдобия с няколко книги, които да добавя към библиотеката ми. Първо реших да се възползвам от промоциите в Ozone.bg, като си взех „Кентървилският призрак“ на Оскар Уайлд и „Истината за случая „Хари Куебърт“ на Жоел Дикер. Честно да си призная за книгата на Жоел Дикер доста се чудех, въпреки че я заглеждам от няколко години. Някак си корицата не ме впечатляваше, въпреки че се старая да не изпадам в подобни предразсъдъци. Но само, ако знаете колко много се радвам, че реших спонтанно да си взема „Истината за случая…“, защото освен, че се превърна в една от любимите ми книги за годината, чрез нея открих и новият си любим автор, а именно Жоел Дикер. Толкова изпипана история, с толкова много обрати и с невероятен начин на писане, който те кара да искаш още и още да четеш от автора… а, за малко щях да я пропусна, заради едната корица. Разбира се, бях си набелязала и няколко книги от издателство „Сиела“, които имаха традиционните 50% намаление. Реших да се спра на четири книги (а, имах набелязани поне още толкова) – „Приспивна песен в Аушвиц“ от Марио Ескобар, „За писането“ и „Момичето, което обичаше Том Гордън“ от Стивън Кинг и втората част на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“. Следващите заглавия, с които се сдобих бяха „Среднощните зверчета“ от Меган Шепард (между другото много приятна YA фентъзи дуология, за която ще ви поговоря в следващата ми публикация) и „Хартиени градове“ от Джон Грийн, която ме очарова много приятно. И тези дни със сигурност трябва да изгледам и филмовата ѝ екранизация, за да видя как са се справили с пресъздаването на героите. И последната ми книжна придобивка за месеца беше супер сладката романтична тийн история „Любов и джелато“. Книгата успя да ме пренесе в слънчева Италия – страната на пицата, спагетите и най- вкусното джелато. Ревюто на книгата е почти готово и ще се постарая до няколко дни да бъде факт в блога.

Прочетени книги през март

Както вече споменах извънредното положение ми се отрази много ползотворно от към прочетени книги. Успях да изпратя март с цели осем прочетени книги, което не ми се беше случвало от доста дълго време. Стартирах месеца с „Един от нас е следващият“ на Карън Макменъс, която очаквай с огромно нетърпение. Историята отново ни връща в гимназия Белвю, но с нови герои и едно приложение, което ще съсипе доста хора. Книгата е в духа на първата част, отново е изпълнена с много тайни, цял куп заподозрени и нови симпатични герои. Ако сте харесали „Един от нас лъже“, то хвърлете едно око и на втората част. След нея ми се четеше нещо романтично и реших да прочета „Колекционерът на желания“ от Мия Шеридан, която ми беше направила много добро впечатление с „Гласът на любовта“. „Колекционерът…“ е съвременна адаптацията на „Красавицата и Звярът“ и ми беше супер любопитно да видя как се е справила със задачата авторката. Мия Шеридан е създала една толкова красива и нежна история, пропита с болка и тъга, че докато четях историята имах усещането, че лично изживявам историята- усещах я с всичките си сетива. Определено много добра книга, която от сърце ви препоръчвам да прочетете. Следващото заглавие бе супер малката и симпатична книжка, а именно „Кентървилският призрак“ от Оскар Уайлд. Книжката се чете за броени минути, но ви уверявам, че през цялото време усмивката няма да слезе от лицето ви. Оскар Уайлд е създал една комична и остроумна история, която зад всички забавни моменти се усеща сериозното послание, което е отправил автора към читателите. „Приспивна песен в Аушвиц“ бе следващото заглавие, което реших да отметна. Неведнъж съм споменавала слабостите си към историите за Втората световна война и разбира се, нямаше как ъ пропусна тази доста коментирана в книжните среди книга. Книгата е написана леко и разбираемо, което е плюс, защото се чете супер бързо. Книгата е базирана на смайваща истинска история, разкриваща ужасите на Втората световна война! Марио Ескобар проследява съдбата на една германска майка, която доброволно отива в Аушвиц с децата си и работи с д-р Менгеле, за да донесе поне малко радост за малчуганите там. Нейната саможертва е светлината в безкрайната тъма на лагера на смъртта.

След нея реших да се прехвърля към творчеството на Стивън Кинг с „Бягащият човек“, която е вдъхновила „Игрите на глада“ и още цял куп подобни книги в този жанр. Накратко за книгата: ‘Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек” – най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.“ На моменти докато четях книгата, някои моменти звучаха толкова реалистично, че настръхвах. Една от книгите, които в бъдеще определено ще си препрочитам.

След предните две книги определено ми трябваше някое по- разпускащо четиво, с което да си отдъхна – „Любов и джелато“ определено ми се отрази, като глътка свеж въздух. Много сладка, която препоръчвам за предстоящите летни дни. И не забравяйте да се запасите с любим сладолед, докато четете книгата – ще ви е нужен. След нея дойде ред на „Момичето, което обичаше Том Гордън“. Реалистично написан роман за оцеляването, за страха, за силата на волята и за необходимостта от вяра. В него Стивън Кинг проследява мислите на едно момиче, което за няколко дни пораства с години благодарение на сблъсъка си с природата и което достига до ръба на смъртта и там открива истинската сила на живота. Черешката на тортата за март определено беше „Истината за случая „Хари Куебърт“ от Жоел Дикер. Прекрасно написана и изградена история, която остави трайна следа в сърцето ми. Някъде бях прочела, че историята е нещо средно между „Лолита“ и „Туин Пийкс“ – след прочита на книгата, определено съм съгласна с това твърдение. Историята пренася читателя в Ню Йорк от 2008 г. На фона на трескавата подготовка за президентските избори младият писател Маркъс Голдман търси сюжет за втория си роман. Междувременно неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт,  един от най-достолепните творци в страната, е обвинен за убийството на петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка. Маркъс не подлага на съмнение невинността му и започва собствено разследване. В историята има толкова много обрати, които ѝ за миг няма да ви позволят да оставите книгата. Книга, която те поглъща изцяло и се разлива из всички сетива.

Музика

  1. Topic, A7S – Breaking Me ft. A7S

2. Ismail Basaran & RZAH – Love Forever

3. PAX (Paradise Auxiliary) feat. Roxen – Over and Over

4. Eleni Foureira – YAYO

5. Selena Gomez – Dance Again 

Февруари в книги и музика

Честита първа пролет, книжни приятели! Бъдете живи и здрави – в момента това е най- важното! През февруари успях да прочета доста интересни книги, за които нямам търпение да ви споделя. Книжните ми придобивки също бяха интересни и разнообразни и честно казано ми се иска да започна едновременно да чета всички книги, които имам натрупани, защото всяка една от тях ми се струва супер интересна. В музикално отношение февруари също беше страхотен, защото успях да си намеря няколко готини песнички, които добавих към плейлистата си. Да започваме!

Книжни придобивки през февруари

Първата ми книжна придобивка за месеца беше „Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис, която е добре позната на читателите със „Сол при солта“. Книгата все още не съм я чела, но предвид темата, която засяга смятам, че ще се превърне в една от любимите ми книги за годината. Ако не се лъжа ozone.bg имаха някаква промоция и реших да си поръчам две много желани книги – „Колекционерът на желания“ от Мия Шеридан и „Двама могат да пазят тайна“ от Карън Макменъс. Харесвам и двете авторки, защото създават интелигентни съвременни истории, от които всеки може да си извлече някаква поука. Следващата ми книжна покупка бе „Мрачните красавци“ от Меган Шепард. Историята ми звучи супер интересно и вълшебно, но няма да крия, че главно си я взех заради разкошната корица, която на живо е повече от великолепна.

Издателство „Еднорог“ ми изпратиха „Мочурища“ от Филипа Грегъри, за които им благодаря. Книгата звучи интересно и смятам съвсем скоро да ѝ се насладя. Тъй като през януари се сдобих с „Изповедите на един книжар“ от Шон Битъл беше логична да се сдобия и с първата част. Вече имам и двете книги и в следващите месеци смятам да проверя, защо се харесват на толкова много читатели. Стискам палци и аз да попадна сред тях. Както споменх малко по- нагоре харесвам Карън Макменъс и щом обявиха издателство „Егмонт“ преордър на новата ѝ книга “ Един от нас е следващият“ (която се явява продължение на „Един от нас лъже“), разбира се, нямаше как да не си я поръчам. Книгата пристигна със супер сладък и тематичен попсокет, който все още не съм си сложила на телефона, защото ме е страх да не го одраскам или счупя. Последната книга, която се присъедини към библиотеката ми е „Бягащият човек“ от Стивън Кинг. Книгата е вдъхновила поредици, като „Игрите н глада“ и повярвайте ми, заслужава си всяка една страница. Брутална книга във всяко едно отношение.

Прочетено през февруари

С нетърпение очаквах излизането на „Верити“ на български и разбира се, когато я получих, нямаше как да не започна месеца с нея. Книгата има ревю в блога и няма да се спирам много на нея, но само ще ви кажа, че Колийн Хувър е надминала себе си. Създала е толкова брутална и откровена история, която дълго няма да забравите. Лично мен Хувър този път успя да ме изненада на 100% и с нетърпение очаквам в бъдеще отново да ни поднесе подобна шокираща история. След нея ми се четеше нещо леко, но въпреки това напрегнато и се спрях на „Присъдата е смърт“ от Антъни Хоровиц. Книгата е в духа на класическите криминалета и ако сте фенове на Агата Кристи, то несъмнено обърнете внимание на творчеството на Хоровиц. Историята ми беше много интересна. защото почти всеки от героите беше заподозрян и постоянно бях нащрек за улики. Разбира се, не успях да позная злодея в книгата, но до самия край историята беше истинска наслада за четене, но не съм ѝ очаквала друго от автор, като Антъни Хоровиц. Книгата съвсем скоро ще има ревю в блога, в което ще сполетя цялостното си впечатление от нея.

Следващото четиво, което очакваше да бъде прочетено беше „Топ мистериите на света“ от влогъра Слави Панайотов. Книгата е написана изключително достъпно интересно и се четеше с такава лекота, че неусетно за няколко часа бях преполовила книгата. Книгата е разделена на няколко теми и всяка една историите има снимков материал. Ако си падате по загадки и се чудете кой е построил Великите пирамидите, Стоунхендж или Великденските острови, то смятам, че книгата ще ви хареса, а ѝ ще прочете една по- различна гледна точка. „Двама могат да пазят тайна“ бе следващата книга за четене, която си бях приготвила с интерес я изгълтах за ден и половина. Приятна история, изпълнена с няколко мистериозни убийства и, едно на пръв поглед спокойна градче и групичка от интересни герои, които са въвлечени в най- различни ситуации. Повече за книгата може да прочетете в блога. Изпратих февруари с една от класиките на Кинг, а именно „Куджо“. За книгата каквото ѝ да кажа ще е малко. Успя силно да ме разтърси, а края беше толкова силен, че дълго няма да го забравя.

Музика

1. Dua Lipa – Physical 

2. Sean Paul, Tove Lo – Calling On Me

3. Mabel – Boyfriend

4. Regard – Ride It 

5. HOSH & 1979 Feat. Jalja – Midnight 

8 жени, които промениха света

По повод днешния празник реших да напиша тази публикация, която да събера осем жени, които завинаги са променили света в една или друга област. През вековете жените непрестанно са се борили за своето място в един мъжки свят. Някои от тях яростно са търсили и защитавали своите човешки права и свобода. В момента сме в период от женската история, в която гласовете ни се чуват най- ясно и сме свободни да следваме своите идеали. Затова сме длъжни да благодарим на всички онези жени знайни и незнайни, които със зъби и нокти са ни извоювали това право. В международния ден жената, искам да ви представя едни от най- забележителните жени в човешката история до днес. Всички тези жени са извършили неща, с които нашият свят се е променил завинаги. Винаги бъдете горди, че сте жени и знайте, че в момента някъде една жена променя света- това може да сте вие!

Мария Кюри

Мария Кюри е полска и френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката (физика и химия) и първата жена преподавателка в Сорбоната. На 24-годишна възраст се мести във френската столица Париж от родната Варшава през 1891 г. Допринася за създаването на теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радиоизотопи и за откритието на два нови елемента – полоний (наречен на Полша) и радий. 

Амелия Еърхарт

Амелия Еърхарт е жена, променила курса на историята, идеен водач на милиони авиатори по света и икона. Тя е първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан и е могла да бъде първата жена, направила околосветски полет, ако самолетът й не изчезва мистериозно от радарите през 1937 г. И до днес никой не знае какво се е случило някъде над Тихия океан. Тялото на Еърхарт така и не е открито.

Хелън Келър

Хелън Келър е първият сляп и сглух човек, получил бакалавърска степен в изкуствата. Едва на 19 месеца загубва слуха и зрението си, ни това не я спира да развива невероятния си стил на изразяване и писане. Надмогвайки липсата на двете си сетива, тя безспирно защитавала правата на глухите и слепите. Също така Хелън Келър се е борила за правото на жените да гласуват.

Коко Шанел

Един от най-новаторските модни дизайнери е Коко Шанел и е пример за определяне на женствения стил и роклите през 20 век. Нейните идеи са революционни, по-специално, тя често използва традиционно мъжки дрехи и им предава нов дизайн в полза на жените. Гранд дамата на висшата мода вдъхва нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани за дрехи на бедните хора. Първите й клиентки стават младите дами с бунтарски дух, демонстриращи своята независимост с нов външен вид и държание – с панталони и къси поли (но не и над коленете), с прически и грим в големи количества, с пушене на цигари на обществено място. Шанел е дизайнерката, която първа излиза с парфюм, носещ името на създателя си. и това е Шанел №5 (Chanel №5). В благоуханната си творба Шанел смело и за първи път смесва няколко аромата (преди Шанел всички парфюми имат само един аромат). Шанел №5 остава класика в жанра и любим аромат на милиони жени по света и до днес. Списание “Тайм” я определя като една от топ 100-влиятелни личности на ХХ век.

Хеди Ламар

Хеди Ламар е популярна филмова звезда от 20-те години на миналия век, която успява да докаже, че е нещо повече от хубаво лице. Международната икона, често определяна за най-красивата жена в Холивуд,  освен това е учен, занимаващ се с ракетни технологии. Заедно със своя колега композитора Джордж Антийл, тя изобретява и патентова технология за управление на торпедо с „честа смяна на честотите”, която осуетява опитите да бъде заглушен сигналът, докато ракетата е в движение. Технологията получава патент през 1941, но значимостта на тяхното невероятно откритие се оценява едва десетилетия по-късно.

Роза Паркс

Роза Паркс става известна, когато през декември 1955 г. в гр. Монтгомъри отказва да освободи мястото си в автобуса на бял мъж. Това е против законите за сегрегация и Паркс е арестувана за „гражданско неподчинение“. Нейната активна борба за равноправие на чернокожите американци ѝ извоюва мястото на най-популярната и известната чернокожа жена в американската история. През 1996 г. президентът Бил Клинтън връчва на Роза Паркс най-високото гражданско отличие в САЩ – Президентския Медал на свободата. Роза Паркс умира на 20 октомври 2005 година, като последна почит и отдават около 50 000 души.

Ева Перон

Ева Перон е широко обичана от обикновените хора от Аржентина. За тях тя е Евита, „ангелът на безимотните“, закрилница на угнетените, слабите, унизените, утешителка на безутешните. Ева Перон неуморно води кампании както за бедните, така и за разширяване на правата на жените. В същото време тя е била заплашвана от хора с влиание, за нейната популярност. Тя също е била критикувана за нетърпимост й към критика. Умира едва на 33-годишна възраст, на 26 юли 1952-ра. Когато тялото й било изложено за поклонение в сградата на синдикатите, поклонниците, чийто брой надхвърлял 3 милиона души, се стичали на поклонението в продължение на две седмици, за да изразят съболезнованията си. Жени и работници носили ковчега й на раменете си, отдадени били такива почести, каквито се полагат иначе само на държавен глава. И днес привържениците на Ева Перон демонстрират в защита на правата си, разнасяйки нейния лик и скандирайки: „Ние сме децата на Перон и Евита, борбата продължава“.

Джейн Остин

Джей Остин е една от най- емблематичните и обичани писателки, чието творчество остава популярно и до днес. През живота си е издала само четири романа и още два са публикувани след смъртта ѝ, но това е съвсем достатъчно, за да остане в историята като най- четената британска писателка. Издадените приживе книги не са подписани с името ѝ. Джейн Остин не е искала хората да знаят, че пише книги, защото през XIX век се е гледало с лошо око на жените, които се занимават с това. Но по този начин писателката проправя пътя за бъдещите жени, които искат да развиват таланта си в тази област.

Януари в книги и музика

Доста закъснях с първата си месечна книжна равносметка за тази година, но по- добре късно, отколкото никога, нали? Януари беше наситен с много книжни вълнения, с няколко нови музикални парчета, които несъмнено ще си слушам през цялата година- накратко, годината ми започна с все хубави изживявания.

Да започваме!

Книжни придобивки през януари

Годината ми започна с много хубави книги част, от които исках от доста дълго време, но така ѝ все оставаха на заден план. През изминалата година се пристрастих към творчеството на Стивън Кинг и оттогава съм решена да изчета всичко негово. Първата ми книжна придобивка за годината беше „Куджо“, която съвсем наскоро прочетох и ме остави с леко горчив вкус. Книгата страшно много ми хареса, но финала за мен беше покъртителен, а така ми се искаше историята да завърши по друг начин. Издателство „Еднорог“ ме изненадаха супер приятно с четири от новите им заглавия – „Присъдата е смърт“ от Антъни Хоровиц, „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ от Стюарт Търтън, „Изповедите на един книжар“ от Шон Битъл и „Митове“ от Стивън Фрай. Две от книгите са вече прочетени, а ревюто ми на „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ може да прочетете в блога. В края на 2019 година прочетох една от най- големите класики на Краля „Сиянието“ и с нетърпение очаквах да се сдобия с продължението ѝ „Доктор Сън“, което излезе преди няколко години. Предвидила съм за прочит книгата за този месец, защото нямам търпение да разбера как се е развила животът на малкия Дани. Разбира се, нямаше как да пропусна и новото бижу на любимата ми Колийн Хувър „Верити“. Тази книга ме разтърси толкова много, че все още настръхвам, когато се сетя за нея. Завърших месеца с една книга, която си бях набелязала от известно време и най- накрая е вече при мен, очаквайки да я прочета – „На запад от залеза“ от Стюарт О’нан.

Прочетено през януари

Реших първото ми четиво, с което да започна годината да е „Институтът“ на Стивън Кинг. Книгата я изчетох за ден-два и успя да се превърне в една от любимите ми книги на Краля. До момента съм прочела около 12-13 книги на Кинг и нито една не ме е разочаровала. За „Институтът“ ще пиша скоро в блога, така че може да очаквате едно обширно ревю. След нея реших да се прехвърля на друг любим автор, а именно Виктория Шуаб и новата ѝ книга на български „Тази свирепа песен“. Отначало книгата ми тръгна малко трудно, заради новият свят, който е създала авторката. Но впоследствие успях да се адаптирам към него и се насладих напълно на историята. Няма да крия, че в сравнение с трилогията ѝ „Четирите цвята на магията“, тази ми е леко слаба, но с нетърпение очаквам втората книга, за да мога да си премоня мнението.

След нея ми се четеше нещо леко и романтично и за целта си избрах „Огън на леда“ от Мариана Запата. Първите около стотина страници ми бяха супер тегави и скучни, защото главната героиня през цялото време беше в дилема, дали да приеме покана да и бъде партньор на леда или не. И това се повтаряше в тези почти сто страници. Но след като успях да премина тази „бариера“, то историята сякаш се съживи и пое в много по- интересна посока. През цялото време не спирах да се забавлявам с цветните и хапливи реплики, които си разменяха двамата главни герои. „Огън на леда“ е една прекрасна и вдъхновяваща история за любовта към спорта и жертвите, които си готов да направиш заради него. Мариана Запата ни пренася зад кулисите на фигурното пързаляне и от първи ред наблюдаваме усилените тренировки, безбройните падания, трудностите, опасните скокове, за да постигне тази красота, която наблюдаваме по време на състезанията. Последната книга за януари беше „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“, която ме изненада със своя нестандартен и оригинален сюжет. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е един от най- силните и амбициозни дебюти, на които съм имала удоволствието да попадна. Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Стюарт Търтън с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Надявам се този човек да продължи да пише, защото съм сигурна, че ни очакват много добри книги. Стюарт Търтън е създал майсторски завладяваща и мистериозна история, която ще ви е невъзможно да оставите, докато не разберете какво се е случило в имението на семейство Хардкасъл. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една любов, която очаква своят щастлив край.

Музика

1. The Weeknd – Heartless 

2. Billie Eilish – everything i wanted

3. The Weeknd – Blinding Lights

4. Selena Gomez – Rare

5. Justin Bieber – Yummy

Пет поредици, които искам да започна през тази година

През изминалата година завърших няколко поредици, които с времето страшно харесах и ми се иска отново да се потопя в няколко мащабни и добре изградени светове, които не се състоят само от една книга. Затова в днешната публикация съм избрала пет поредици, с които бих искала да се запозная през тази година, като, разбира се, не си поставям за цел да ги завърша през следващите месеци. Някои книги от поредиците, които ще спомена ги имам от известно време, но по една или друга причина, така ѝ не съм ги започнала. Та, ето още един повод, с който да се нахъсам да започна с поредиците, които съм си набелязала.

„Реликвите на смъртните“ – Касандра Клеър

CollageMaker_20200113_093656587

Миналото лято най- накрая завърших трилогията на авторката „Адски устройства“ и реших веднага да се насоча към другата ѝ поредица „Реликвите на смъртните“. Закупих си с огромно желание първите две книги, но така ѝ не стигнах до тях. Затова през тази година съм си обещала да прочета поне 3-4 книги от „Реликвите…“. Въпреки, че съм прочела само три книги от творчеството на Касандра Клеър, то несъмнено обожавам стила ѝ на писане и прецизно изградения свят на ангелите, които са представени по доста различен начин от обичайните клишета.

„Илумине“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

CollageMaker_20200113_093851284

С тази трилогия имам доста дълга история. Закупих си „Илумине“ през пролетта на 2017 година, като си казах, че ще я започна съвсем скоро и това „скоро“, така ѝ не дойде. Преди година реших да си взема „Гемина“, като си казах, че щом имам и двете книги, то ще имам по- голяма мотивация да започна трилогията. Пълни глупости. Горките книги все още си чакат реда да ми дойде вдъхновението за тях. Затова през идните месеци тези двечките книги ще ми бъдат приоритет. Не знам, защо се бавя с тях, като съм сигурна, че ще ми харесат. Обожавам космоса и нестандартните истории, а тази трилогия съдържа точно това.

„Нивганощ“ – Джей Кристоф

CollageMaker_20200113_094120174

Тази трилогия я заглеждам от известно време, но по стечение на обстоятелствата, все още не съм стигнала до нея. Обожавам кориците и на трите книги, и нямам търпение да дойде момента, в който ще красят библиотеката ми. В интерес на истината не съм запозната кой знае колко с историята и света, който е изградил Джей Кристоф и затова съм още по- любопитна да се запозная с поредицата. Единствено се надявам историята и героите да ми харесат, за да мога да я довърша до край.

„Искрено коварен“ – Морийн Джонсън

CollageMaker_20200113_093954245

Още една поредица, която заглеждам и страшно много искам да присъства в библиотеката ми. Тези книги са насочени повече към тийн аудиторията, но историята ми звучи много интересно и мистериозно, с което най- вече ме спечели. Накратко за първата книга: Стиви Бел е любителка на криминалистиката и е сред малцината избрани, които започват своята първа година в академия „Елингам“. Тя има амбициозна цел – да разреши мистериозния случай от преди близо век. И докато свиква с изискванията в новото си училище, там се случва нещо странно. Искрено коварен се завръща отново…

„Гробището на забравените“ – Карлос Руис Сафон

CollageMaker_20200113_094346777

От всички поредици, които изброих за тази знам най- малко. Единствено знам, че действието се развива в Испания и става въпрос за книги. Накратко това е, с което съм запозната за историята, но се надявам през следващите месеци това да се промени. Поредицата съдържа четири книги: „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“,„Затворникът на рая“ и „Лабиринтът на духовете“.

 

 

Ноември и декември в книги и музика

Време е за последната подобна публикация, с която изпращам вече изминалата 2019 година, в която отново ще си поговорим за хубави книги и музика. По стечение на обстоятелствата този път в публикацията ще събера два месеца, но ще бъда максимално кратка, за да не се получи километричен пост, с който да ви отегча. прочетох, а други си чакат реда. Успях да прочета много хубави книги, които неизменно ще оставят следа в съзнанието ми. Също така подбрах едни от най – слушаните ми песни,които се надявам да ви харесат. Да започваме!

Прочетени книги през ноември

Започнах месеца с най- новата книга на любимата ми Колийн Хувър. Въпреки, че книгата се води тийн, то авторката се е постарала отново да ни предложи много силни съвременни теми, които няма да ни оставят безразлични към героите и ситуацията, в която бяха попаднали. След една романтична тийн история се прехвърлих към един зашеметяващо добър сборник на Краля – „Зъл мрак, угаснали звезди“. Много обичам да лавирам между жанровете. Като човек, който тепърва започва да се запознава с творчеството на Кинг, останах с изключително добри впечатления от сборника. Исках да го прочета главно заради един от разказите в него „1922“, който направо ме остави без всякакви думи. Сборникът съдържа четири разказа, като три от тях ми харесаха много – „1922“, „Големия шофьор“ и „Щастлив брак“.

След разказите започнах „Нощният цирк“ на Ерин Моргънстърн. Книгата исках да я прочета от няколко години, но по стечение на обстоятелствата все не стигаха до нея. Честно казано книгата със сигурност няма да се хареса на всеки, защото е много специфична като концепция, сюжет, начин на писане, ако щете и като герои. В началото на книгата ми беше адски объркана, защото сюжета прескача от една времеви линия в друга и ако не четеш съсредоточено, то със сигурност ще се изгубиш в книгата. Но след като се свикне с тази хаотичност, то действието започва да върви много по- леко и се пренасяш в един вълшебен свят, от който трудно ще се откъснеш. След нея ми се четеше нещо леко и не толкова обвързващо, като история и се спрях на симпатичното заглавие „Магазинчето за чай и щастие“. Книгата е супер очарователна и се чете много бързо. Идеална е, ако искате да разпуснете с лека история, която да ви остави с топли чувства и добро настроение. Завърших месеца с „Абсолютно забележителна история“ на Ханк Грийн (брат на Джон Грийн“, която отлагах от няколко месеца. Все още не мога да повярвам, че книгата ми хареса толкова много и с нетърпение да очаквам втората част. Книгата засяга адски актуални теми, които са представени супер точно и на място в сюжета.

IMG_20191202_123123_800

Книжни придобивки през ноември

През ноември се сдобих с шест книги част, от които успях да прочета до края на изминалата година. Първата ми покупка беше „Нощният цирк“, за която ви споделих мнението си. След нея от издателство „Хермес“ ми изпратиха „Магазинчето за чай и щастие“ и „Всичко започна на Коледа“. Обожавам коледните истории на Джени Хейл и нямаше как да не се сдобия и с новата ѝ книга. В сайта на Ozone.bg имаха промоция по повод Черния петък и нямаше как да не си купя нещичко. Видях, че третата част на трилогията „Girl online“ на Зоуи Съг беше намалена на само 5лв. и реших да си я купя, за да си запълня поредицата. Докато търсих някое коледно четиво,цс което да се запася за коледните празници попаднах на едно страхотно издание на „Лешникотрошачката“ с твърди корици и много хубави илюстрации, разбира се, нямаше как да устоя и си я взех. Обожавам анимационното филмче „Зоотрополис“ и реших да си взема книжката на издателство „Егмонт“, която е по филмчето. Накратко това бяха трите книги, които си взех от промоцията на Ozone.bg .

IMG_20191202_123030_717

Прочетено през декември

Започнах месеца с „Връзка“ на Рейнбоу Роуъл, която имам от няколко години, но все не стигах до нея. Приятна и лека история, която едва ли ще остави дълготраен отпечатък в съзнанието ми. След нея отново реших да се доверя на Кинг с една от най- големите му класики „Сиянието“. До момента безспорно е най- доброто и въздействащо произведение на Кинг, което съм чела. Ще се постарая съвсем скоро да напиша едно подробно ревю на книгата. След нея дойде ред на „Живот след живот“ на Кейт Аткинсън, която също отлагам от няколко години. Също като „Нощният цирк“ и тази книгата беше доста хаотична от към сюжетна линия и в началото ми беше трудно да навлязат в историята. Но като изключим това историята много ми хареса и се надявам в следващите месеци да продължа продължението ѝ.

И неусетно настъпиха коледните празници, които ги прекарах с две тематични четива. Започнах с „Лешникотрошачката“, която прочетох за час- два, но ми донесе коледно настроение с намек на вълшебство. След нея, разбира се, прочетох „Всичко започна на Коледа“. За разлика от предните две книги на Джени Хейл, които се припокриваха, като сюжет, то тази за щастие беше различна като сюжет, но успя допълнително да подсили коледното ми настроение. Скоро ще пиша и за нея. Реших да изпратя година с нещо любимо и се спрях на „Кралица на нищото“, която за мое огромно съжаление слага край на историята за Джуд и Кардан. Книгата беше адски добра и завърши историята на любимата ми двойка по възможно най-добрият и епичен начин. До няколко дни ще публикувам и ревюто на книгата.

IMG_20191231_143747_631

Книжни придобивки през декември

 

Продължих Черният петък и през декември, като си взех „Сияние“ на Стивън Кинг, отново от Озон.бг . Книгата я прочетох за отрицателно време и ако сте прочели вече пибликацията ми за Топ 10 на любимите ми книги за 2019 година ще я откриете на първо място. Разбира се, нямаше как да не си взема и новото заглавие на Кинг, а именно „Институтът“. В момента я чета и съм с много добро впечатление от историята и героите. „Топ мистериите на света“ от влогъра Слави Панайотов или по познат като The Clasher, бе следващата ми книжна придобивка. Започнах да гледам клиповете на Слави в началото на изминалата година и постепенно започнаха да ми грабват все побече и повече вниманието. Надявам се книгата да ми хареса, защото обичам да чета от време на време подобен тип книги.

Разбира се, грабнах и едни копие от „Кралица на нищото“ на Холи Блек. С нетърпение очаквах книгата, защото след ударният финал на втората книга, трябваше да знам какво ще се случи с любимите ми герои. По повод зимният Панаир на книгата в Озон.бг отново имаше страхотни промоции и разбира се, реших да се възползвам, като си взех една много искана от мен книга, а именно „Лебедова песен“ от Робърт Маккамън. Книгата си е доста солидна от към съдържание и ще изчакам подходящ момент, в който ще си я прочета с кеф. В края на книгата издателство „Емас“ ме изненадаха много приятно с две от новите им книги, за което съм им страшно благодарна. „Тази свирепа песен“ и „Песен за сянката“ ще ми правят компания в някоя от идните седмици.

IMG_20191231_143638_700

Музика

1. Billie Eilish – all the good girls go to hell

2. Audiosoulz – Dancefloor

3. SAINt JHN – ROSES

4. Katy Perry – Cozy Little Christmas

5. Taylor Swift – Christmas Tree Farm

6. Taylor Swift – Lover

Топ 10 на любимите ми книги за 2019 година

Честита Нова година, книжни приятели!

Вече сме на прага на една чисто нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. Не знам за вас, но лично за мен 2019 година мина почти неусетно. Съвсем ясно си спомням как точно преди година подготвях предишната си класация за любими книги и ето, че е време за новата такава. За мен изминалата година отново беше доста разнообразна от към жанрове и запознанства с творчеството на нови автори. Като всяка година имаше книги, които ме опустошиха емоционално, други които ме караха да се смея от сърце и такива, които ме караха да размишлявам с дни. Имаше книги, в които се влюбих безкрайно много, други които просто ми харесаха, а трети, с които може би не си паснахме чак толкова много, колкото би ми се искало. Но вярвам, че ще запомня всяка една книга с добри и топли чувства. От едно от най- големината ми постижения в книжни отношение беше, че наблегнах на творчеството на Стивън Кинг, който от раз се превърна в най- любимият ми автор за 2019 година. Нямам търпение тази година да наблегна още повече на неговото богато творчество. няма да си поставям цели, които излишно да ме натоварват и подсъзнателно да ме пришпорват да чета, само заради да изпълня някакво си „предизвикателство“. Ще чета колкото ми се чете. За мен книгите винаги са били удоволствие, а не цел. И в този ред на мисли ето, че без да се насилвам или натоварвам съм успяла да прочета 60 книги, което го отчитам, като лично постижение. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Най- искрено се надявам, че съм подбрала най- доброто от най- доброто, което прочетох през 2019 година.

За поредна година искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и най- вече на издателствата „Ибис“ и „Емас“, които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „Сияние“ – Стивън Кинг

132

„Сияние“ определено беше книгата, която най- силно ми повлия емоционално. Дълги години отбягвах творчеството на Кинг, защото оставах с убеждението, че неговите книги са страшни. Това беше главната причина да отбягвам книгите му. Сега, след близо десетина изчетени книги мога да уверя всички читатели, които отбягват книгите му по същата причина, че книгите му са по скоро психологически отколкото „страшни“. Да, някои от книгите му са страшни, но на едно друго ниво, а не толкова колкото онзи първичен страх, който изпитаме примерно, когато гледаме някой филм на ужасите. Повярвайте ми, реалният живот е в пъти по страшен и от най- страшната книга или филм. „Сиянието“ за мен е шедьовър от най- голяма величина. Малкото са авторите, които имат десетки шедьоври – Стивън Кинг е един от тях. Възхищавам му се как от един на пръв поглед най- обикновен сюжет е сътворил толкова гениално произведение. В книгата ми харесаха психологическия елемент, който е отразен най- вече в главният герой; дълбочината, смразяващата обстановка, борбата между доброто и злото, описанията, детайлите, малкото, но безкрайно запомнящи се персонажи. Гениално произведение във всяко отношение.

2. „Люляковите момичета“ – Марта Хол Кели

lyulyakovite-momicheta-30Една от най- разстърсващите истории, които съм чела за ужасяващите последици по време на Втората световна война. Изпитвам сериозен интерес към този период и съм набелязала няколко сериозни четива, които искам да прочета през тази година. Книгата е вдъхновена от реални събития и личности, това е история за трудности и изпитания, за престъпления и за възмездие, но и за тържеството на човешкия дух. Знае се, че люлякът цъфти повече и по-уханно само след люта зима. Това е разказ за онези „люлякови“ момичета, които – в търсене на любов, свобода или справедливост – са имали силата да променят историята. Препоръчвам книгата на всички, които харесват „Татуировчикът на Аушвиц“, „Сол при солта“, „Славея“ и др.

3. „Дейзи Джоунс & The Six“ – Тейлър Дженкинс

INTENSE-DAISY-JONES-COVER

„Дейзи Джоунс & The Six“ е едно от най- вълнуващите литературни събития през тази година. Книгата освен че ще се хареса на всеки рок фен, а ѝ не само ще ви впечатли и с невероятно оригиналната структура на историята – абсолютно цялата история е разказана под формата на интервюта с всички членове на групата, които години по-късно си припомнят ключови моменти от времената, когато са работили заедно. Чрез техните спомени ставаме свидетели на сформирането на „The Six“ – трудното начало; успехите, които следват; успешните албуми; мащабните турнета из целия свят; взаимоотношенията между членовете и т.н. „Дейзи Джоунс & The Six“ е история за секс, наркотици и още нещо. В този невероятно вълнуващ роман ще прочетете историята на една въображаема, но в същото време толкова реална рок група, която олицетворява живота, взаимоотношенията и музиката на рок музикантите през 70-те години. Тейлър Дженкинс Рийд успя да ми подари едно вълшебно музикално преживяване, което никога няма да забравя. Със затварянето на последната страница ви уверявам, че ще искате да започнете книгата отначало. Докато четях книгата имах чувството, че съм живяла през това време, че съм дишала същия въздух, че съм познавала тези хора, че съм изживяла всичко, което и те. Невероятно е.

4. „Марсианецът“ – Анди Уеър

9789546554789

Тази марсианска история, едва ли някога ще избледнее от паметта ми. Книгата е толкова силна и с толкова гениален замисъл, че каквото и да ми говоря – просто трябва да се прочете. Това, което най- много ми хареса в книгата е колко обоснована научно е тя, защото в нея имаше много химия, физика, биология, инженерство и фактология, като цяло. Да, от начало може да ви се стори малко тежка с всичко това, но в един момент просто се потапяте в премеждията на главния герой и цялата тази наука вложена в историята не ви натоварва толкова много. Накратко за историята: Трагедията започва с пясъчна буря, която пробива скафандъра на Марк Уотни и едва не го убива. Изоставен от колегите си астронавти, той се озовава на милиони километри от Земята, сам, без комуникационна система. А дори да имаше такава, храната би му свършила много преди НАСА да изпрати спасителна мисия. Ала по всичкo личи, че едва ли ще оцелее достатъчно дълго, за да умре от глад. Далеч по-вероятно е дефектното оборудване, непрощаващата Червена планета или добрата стара „човешка грешка” да го докопат първи.

5. „Гробище за домашни любимци“ – Стивън Кинг

grobishte-za-domashni-lyubimtsi-tvardi-koritsi-30

Още един шедьовър на Краля попада сред любимите ми книги за изминалата година. Очаквах да прочета някакви ужасии, които да ме държат на тръни седмици наред, но получих друг тип ужас. Историята ми повлия супер емоционално и мисля, че само родителите биха ме разбрали за какво говоря. Отново имаме дълбок психологически елемент в историята и героите. След прочита на книгата останах дълбоко разтърсена от всичко, което прочетох – моралните дилеми, пред които беше изпратен главният герой ме караха да настръхвам. Трагедията, която преживява го накара да извърши немислими постъпки. А всеки път щом се сетя за края на книгата ме показват тръпки – толкова е въздействащ. Със сигурност не ви поръчвам нелепата екранизация от 2019 година.

6. „Славея“ – Кристин Хана

204264_b

Още една книга за Втората световна война, която нямаше как да не включа сред любимците си. „Славея“ е от онези книги, които оставят дълбока следа в теб и усещането, след като затвориш книгата е сякаш си изпразнен от съдържание. Затрогваща история, която изчиташ на един дъх, а преживяваш дълго след като си затворил последната страница. Не се подлъгвайте по цветната и романтична корица, защото зад нея ви очаква една смазваща, но в същото време вдъхновяваща история за смелостта, борбата за оцеляване, за любовта към семейството, за жертвоготовността, за любовта към родината. 

7. „Жестокият принц“ – Холи Блек

306

Под това число слагам и трите книги, защото обожавам всичко в тях. Останах изключително впечатлена от богатият и вълшебен свят, който е създала авторката. Наситен с толкова много магия, феи, митични същества- истински рай за всеки фентъзи читател. Елфите са описани точно такива, каквито са в легендите и митовете – измамни, порочни, чаровни и жестоки същества. Пригответе се за епично и вълнуващо приключение в един омагьосващ свят, който Холи Блек е изградила до съвършенство. „Жестокият принц“ ще ви потопи в една мрачна и вълшебна приказка за власт, предателства, надмощие и една корона, която очаква своя… принц. Ще се насладите на множество напрегнати моменти, дворцови интриги и неочаквани обрати, които преобръщаха хода  на играта на 180°. За поредицата се изговори и изписа толкова много, че едва ли имам още какво ново да ви кажа. Определено препоръчвам да прочетете най- добрата фентъзи трилогия за изминалата година.

8. „Татуировчикът на Аушвиц“ – Хедър Морис

tatuirovchikat-na-aushvits-30

Едно от нещата, които ме впечатлиха в „Татуировчикът“ беше кинематографичният стил на писане на авторката. Наистина имах чувството, че през очите ми историята минава, като на лента. И това разбира се, има причина. В края на книгата авторката се е обосновала, защо е решила да пресъздаде историята на Лали по този начин. Книгата е написана съвсем стегнато, без излишни описания, диалози и т.н. Отначало може да ви се стори, че историята е забързана, но не трябва да забравяме, че това е историята на Лали, която той е разказал- без излишни описания, а такава каквато е- силна, сурова и до болка откровена. Тук е момента да отбележа, че авторката в продължение на няколко години се е срещала лично с Лале Соколов, за да ѝ разкаже своята история. Изричното искане на Лали е било не историята му да бъде романизирана, а да бъде предадена съвсем просто и естествено. „Татуировчикът на Аушвиц“ е личната изповед на Лали Соколов, разказана по най- искреният, емоционален и откровен начин. История за едно мрачно и трагично време, когато войната е определяла съдбата и ценностите на милиони хора. На фона на множество страх, изтезания и смърт една чиста любов е готова да се пребори и оцелее, за да може да разцъфне по най- красивият начин на свободна земя.

9. „Безсмъртниците“ – Клоуи Бенджамин

216232_b

„Безсмъртниците“ е една от онези сериозни и философски книги към, които трябва да подходиш в най- точният момент за теб. В историята се засяга една от вечните теми, а именно за живота и смъртта, но интересното при този роман е, че са преплетени по един доста интересен начин, който граничи между измислицата и реалността. Но внимавайте, защото границата между тях е толкова тънка, че в един момент момент, може да пропаднете в нея. Дръзкият въпрос на корицата – „Ако знаеше датата на смъртта си, как щеше да изживееш останалото време?“ е главният ключов елемент в историята. Ако наистина всеки един от нас знаеше точната дата на своята смърт, как би изживял живота си? Това малко късче информация благословия ли е или проклятие? Дали в един момент ще се обсебим от тази информация и ще забравим да се радваме на живота си? Дали ще се вкопчим в собствените си страхове и цял живот ще живеем в една стилизирана обстановка заради самия страх от неизвестното? Авторката балансира тази със сигурност мрачна тема с един много приятен и изчистен стил на писане, който с лекота те пренася от страница на страница. „Безсмъртниците“ е книга, която дава много храна за размисъл, но и много отговори на въпроси, които ни е страх да си зададем. Въпреки, че главна тема в книгата е смъртта, която в един момент ще настигне всеки един от нас- авторката ни показва, че единствено ние имаме властта да управляваме живота си.

10. „Нощният цирк“ – Ерин Моргънстърн

163041_b

Не знам как в няколко изречения да опиша всичко, което успя да ме впечатли в тази книга. Историята е представена толкова картинно и сюрреалистично, че определено би била доста добра гимнастика за въображението и сетивата. Това е един от малкото романи, които са създадени така че хем да се харесат на широка публика, хем да успеят да докоснат поотделно всеки един читател. Цялата книга е едно незабравимо вълшебство изпълнено на фона на един черно-бел цирк. Потърсете книгата, защото си заслужава да се потопите в една приказна история, която ще ви разходи из прелестно красивите шатри на Нощният цирк.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1. „Споделеният апартамент“ – Бет О’Лиъри

2. „Татуировчикът на Аушвиц“ – Хедър Морис

3. „Жестокият принц“ – Холи Блек

4. „Малкото кафене в Копенхаген“ – Джули Каплин

5. „Може би някой ден“ – Колийн Хувър

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2019 година.

Януари

CollageMaker_20200102_092710758

Февруари

CollageMaker_20200102_093154739

Март

CollageMaker_20200102_093444410

Април

CollageMaker_20200102_093652891

Май

CollageMaker_20200102_093845895

Юни

CollageMaker_20200102_094017049

Юли

CollageMaker_20200102_094203532

Август

CollageMaker_20200102_094352558

Септември

CollageMaker_20200102_094648228

Октомври

CollageMaker_20200102_094942772

Ноември

CollageMaker_20200102_101510940

Декември

CollageMaker_20200102_101807419

Любопитни факти за Дядо Коледа

Коледа е празник, който всяко семейство очаква с нетърпение. А шейната на Дядо Коледа е препълнена с подаръци, които очакват да зарадват децата. Докато очакваме посещението на белобрадия старец ви предлагам да прочетете едни от най- известните и интересни факти за него.

1. Дядо Мраз не е родствен по никакъв начин на Дядо Коледа, не е негов аналог и е доста по-стар от свети Николай. Твърдението, че и двамата произхождат от образа на светеца просто не отговаря на истината. Самият Дядо Коледа се „ражда” доста късно като празничен персонаж – едва в началото на ХІХ век, докато Дядо Мраз, съществува от незапомнени езически времена в притчите на древните славяни.

2. Съвременният имидж на добрия старец, който управлява шейна с летящи елени и се спуска през комините, се дължи на поема на Клемънт Кларк Мур от 1823 г.

3. В първите изображения на белобрадия старец той е облечен в зелено.

4. Най-старото училище за Дядоколедовци в света е основано през 1937 г. от Чарлз Хауърд в Мичиган, САЩ.

5. Червеният костюм на Дядо Коледа се появява за първи път през 1931 г. благодарение на рекламна кампания на Кока Кола.

santa-coke

6. През 2013 г. Нелсън Мандела става първата личност, обявена от премиера на Гренландия за Дядо Коледа на годината.

7. На празника Дядо Коледа трябва да посети 842 милиона домове.

8. За да дари всички с подаръци, той трябва да мине през приблизително 800 къщи в секунда.

9. Много от писмата за Дядо Коледа, адресирани до Северния полюс и пуснати в пощенската кутия, наистина се изпращат до там.

10. Всяка година има около 20 000 „дядо Коледа“ под наем в Съединените щати. Тези „дядо Коледа“ обикновено се подлагат на сезонно обучение за това как да се поддържа весела нагласа под натиск или напрежение. Те получават и практически съвети, като да не приемат пари от родителите, докато децата са наоколо и да избягват чесън, лук или боб за обяд.

25_17335_lowres