„Клуб „Мръсни книги“ – Лизи Харисън

(издателство „Егмонт“, брой страници 288, цена 14,90 лв)

97895427208741518181894.8259

„Клуб „Мръсни книги“ е първото заглавие от новия импринт на издателство „Егмонт“ „Анишър“. Под новото лого ще излязат книги от най- различни жанрове- криминални романи, дамска проза, научна фантастика и много други. Въпреки провокативното си заглавие книгата се оказа едно много приятно четиво, което всяка дама с вкус към хубавите истории би харесала и оценила. Когато започнах да чета книгата бях с нагласата, че ме очаква една пиперлива и еротична история, но за щастие още със самото си начало книгата опроверга това мое очакване. Едно от нещата, които най- много ми допадна в историята е, че в нея се говори за… книги. И то не за какви да е, а за онези изпълнени с еротика и откровени моменти, които в даден момент са били забранявани или прикривани. Беше ми интересно да прочета, че точно заради тях героините споделяха своите мечти, проблеми, промени и преоткриването на самите себе си. Авторката по много лек, приятен и ненатрапчив начин е пресъздала, както атмосферата на историята, така ѝ взаимоотношенията между героите, като по този начин читателят може да се почувства по- близък до самите тях. Накратко това е една забавна и в същото време сериозна история за личните битки в живота, уроците, които трябва да научим и за приятелството, което може да открием в най- неочакваните хора, благодарение на книгите.

„Истината невинаги е начин да се създаде добро първо впечатление.“

the-dirty-book-club-9781451695977_hrЖивота на главната ни героиня Ем Джей Старк изглежда като сбъдната мечта! Наскоро е повишена в главен редактор на известно и уважавано списание, приятелят ѝ е секси лекар, какво може да иска от живота си в един от най- големите мегаполиси в света Ню Йорк. Но зад „бляскавия“ живот, който води един кошмарен момент от недалечното ѝ минало не ѝ дава покой. След един неочакван обрат в работата си Ем Джей решава да си даде дългосрочна почивка и да се премести при гаджето си, който живее в малко и уютно калифорнийско градче. За съжаление дните там се сливат, като в един и младата жена се чувства самотна и не на място. Докато един ден съвсем случайно не се запознава със своята възрастна мистериозна съседка. Приятелството им просъществува съвсем за кратко, защото ненадейно мистериозната дама заминава за Париж и въобще не мисли да се връща. Но със заминаването си тя остава на Ем Джей мистериозна пиканп за таен литературен клуб, в който се четат единствено еротични романи.

Естествено любопитството на Ем Джей надделява и решава да се срещне с другите три, лично подбрани, членки на клуба. Отначало никоя от тях няма желанието да посещава литературния клуб, но постепенно потапяйки се в необятния и вълнуващ свят на книгите, четирите млади жени откриват шокиращите тайни писма на основателките на клуба, които ще ги накарат да се сближат и да споделят своите тайни, мисли и страхове. Въпреки че всяка от тях е постигнала това, за което е мечтала, постепенно осъзнават, че приятелството е последната частица, от която са се нуждаели, за да бъде живота им щастлив и пълноценен.

„Ами ако всичко върви точно както трябва, а ние сме прекалено заети да се взираме във фантазиите си, за да го приемем?“

34412032В книгата ми хареса, че нямаше пошлост, която да отблъсне читателят. Диалозите и разговорите за книгите бяха интелигентно поднесени. Героините бяха силни и смели жени, които отстояват своето мнение и позиция. Но наред с позитивните неща, които преобладаваха в книгата, имаше някои елементи в нея, които ми се искаше да бъдат малко по- силно застъпени в историята. Първо- в началото на историята имаме малка ретроспекция с основателките на клуба, когато са все още млади и неопитни жени. И четирите бяха толкова очарователни, остроумни и позитивни, че ми се искаше да присъстват повече в книгата. Ако историята се развиваше паралелно в миналото и настоящето мисля, че щеше да се получи страхотно. Второ- искаше ми се да има малко повечко включени книги в историята, но предвид малкия обем на книгата, може да се примиря и с тези, които бяха избрани. Трето- искаше ми разговорите и обсъждането на избраните книги за клуба да бяха малко по- силно застъпени. Исках да разбера по- цялостно мнение за тях от героините. Може би, ако книгата беше с около стотина страници по- дълга щеше да се получи перфектното дамско четиво, но разбира се, това е моето лично мнение.

„Клуб „Мръсни книги“ е разказ за намирането на пътя към себе си и за откриването на най-простичките и значими неща в живота. История, която ще ви стопли сърцето и ще ви накара да се присъедините към някой литературен клуб, в който да говорите за любимите си книги. Една история за любовта към книгите, които понякога могат да бъдат единствения ни път към промяната.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20180414_130516_915

Advertisements

„Никога повече ерген“ – Дейв Бари

(издателство „Бард“, брой страници 368, цена 17.99лв)

2287_pic_1
Докато четях Дейв Бари, се разсмях толкова здраво, че паднах от стола. За щастие, имаше килим, така че не пострадах много.
Стивън Кинг

„Никога повече ерген“ е една от най- забавните, щури и откачени книги, които съм чела. Буквално от първите страници читателят бива въвлечен в комичните и понякога толкова абсурдните ситуации, в които се забъркват момчетата. Дейв Бари с толкова лекота и въображение е разказал цялата история, че на моменти се чудех дали пък самият той не е преживял нещо подобно. Стила на писане на автора е изключително лек, приятен и изпълнен с много чувство на хумор. В историята Бари не е наблегнал на описанията, а повече на самото действие и забавните диалози. Комичните ситуации следваха една след друга, че ѝ за миг няма да ви хрумне да оставите книгата. Като цяло книгата ми допадна и бих се радвала, отново да попадна на такава симпатична и шантава история. Още с резюмето си историята ми напомняше на една от най- любимите ми филмови поредици „Поредният ергенски запой“, така че ако харесвате подобен тип истории, мисля че ще ви хареса, а ѝ понякога всеки от нас се нуждае от една лека и забавна книга, с която да разпусне.

Главният ни герой Сет Уайнстийн е на път да се ожени за голямата си любов Тина. Тина е от богато семейство, има хубава работа, красива е и отговорна – всичко, което Сам не е. И затова самия той все още недоумява, защо е решила да се омъжи за него. Бляскавата и пищна сватба, на която ще присъстват доста високопоставени личности ще се проведе във Флорида. Сет не желае ергенско парти, но още на летището неговата Ергенска тайфа му скроява една доста пикантна изненада, която ще сложи началото на едно приключение, което ще се помни дълго… много дълго.

15815342След злополучната шега на летището Ергенската тайфа най- накрая пристига в слънчев Маями. Всички си мислят, че ще прекарат няколко страхотни дни на това райско място, но си нямат ѝ на представа какво ги очаква. След като така ѝ не успяват да открият хотела, в който трябва да се настанят, нашите момчета решават за малко да се отбият в един от известните барове в Маями и да пийнат по питие. Но нещата излизат извън контрол и неусетно всички се напиват, Сет заспива под масата, а момчета излизат да го търсят. С помощта на новите си познати – мъж със змия около врата и една оскъдно облечена млада дама, Сет най-накрая пристига в хотела. Той си мисли, че вече всичко е приключило и спокойно ще може да се отдаде на подготовката за сватбата (колко е наивен!). На бляскавата и пищна сватба ще присъстват доста високопоставени личности. Но внезапно с ужас осъзнава, че куфарът му е изчезнал, а в него е сватбеният пръстен на Тина. А, повярвайте пръстенът е безбожно скъп. Но най- лошото не е това. В хотелската му стая го очаква изненадата, която са му подготвили Ергенската тайфа- доста едра цветнокожа стриптизьорка, която след доста дълго чакане си иска хонорара с лихвите (впоследствие ще се окаже много мила дама). И от този момент започват приключенията на Сет из Маями, в компанията на оскъдно облечената дама Синди. По стечение на обстоятелствата Сет спасява от отдавяне млада хаитянка и двете ѝ деца. Естествено като всеки съвестен човек решава, че трябва да се погрижи за тях, но това само ще му донесе още неприятности. В безспирното издирване на изчезналия куфар към Сет и Синди ще се присъедини един много мил и влюбен орангутан, който ще влоши още повече ситуацията. Следват няколко грабежа и побои, преследване от полицаи, преследване от охранителите на бащата на Тина, който въобще не харесва клетия Сет и се стигне до превземането на пиратски кораб (да, точно така). Все пак сватба има, но дали е на Сет…?

„Никога повече ерген“ е приятна, щура и забавна история, с която да разпуснете. Ще се впуснете в едно шеметно приключение, което ще ви покаже, че ергенските партита невинаги са добра идея. Книгата ще ви гарантира няколко часа много смях, а откачените ситуации, в които се забърква Ергенската тайфа са достойни за една безпогрешна филмова комедия.

*Благодаря на издателство „Бард“ за предоставената възможност!

IMG_20180326_115146_852

„Забранете тази книга“ – Алън Грац

(издателство „Софтпрес“, брой страници 240, цена 14,99лв)

zabranete-tazi-kniga-korica-softpres-345658-300x0

„Хубавите книги не бива да остават скрити. Трябва да се четат от колкото се може повече хора и колкото се може повече пъти.“

„Забранете тази книга“ е една от най- очарователните и вдъхновяващи детски книги, на които съм попадала в близките години. Историята освен, че е изключително смислена и поучителна ще подтикне повечето малчугани да гледат на книгите, като наистина ценно притежание, а не просто поредното задължение поставено от родителите им. Книгата е посветена на всички книголюбители, които съм обедена, че ще се влюбят в историята и най- вече в сладката малка „бунтовничка“ (с кауза) Ейми Ан. Любовта ми към книгите датира от най- ранна детска възраст.  Когато наближаваше лятната ваканция с нетърпение очаквах списъка с книгите, които трябваше да прочетем. Когато бях все още хлапе, част от лятната ваканция я прекарвах на село при баба и дядо (незабравими времена). Селото имаше доста голяма библиотека, в която съм стояла с часове да си избирам книги, което за мен бе невероятно преживяване. И точно затова малката Ейми Ан ми стана толкова симпатична. С нейния невероятен копнеж по книгите, с любовта и уважението, което изпитваше, когато говореше за тях ми напомняше толкова много на самата мен. Алън Грац се е постарал максимално да ни представи една изчистена, стегната и актуална история, която да грабне вниманието на читателя. Постарал се е да изгради максимално пълнокръвно своите герои, като е вложил толкова много характер и отличителни черти в тях.

„Всеки има правото да тълкува дадена книга както си пожелае. Онова, което не би трябвало да прави обаче, е да казва на останалите, че неговото тълкуване е единственото възможно.“

31702735Деветгодишната Ейми Ан е интелигентно момиче, което сякаш чрез книгите е надраснало възрастта си. Обожава книгите и единственото, за което мечтае е да си намери спокойно кътче, където да чете без никой да я притеснява. У дома има две по- малки палави и досадни сестри, които вечно я тормозят, а родителите ѝ настояват, като най- голяма винаги да им отстъпва каквото си пожелаят. Ейми Ан често премълчава мислите си и никога не отстоява позицията, която има, а се е затворила в себе си. Но спасение винаги има и чаровното момиченце го намира в училищната библиотека. Там тя обича да прекарва голяма част от свободното си време заобиколена от хиляди книги и в компанията на милата и дружелюбна библиотекарка г-жа Джоунс. Един ден, когато отива да вземе най- любимата си книга на света Ейми Ан с учудване открива, че тя е изчезнала. С още по- голямо учудване разбира, че училищното настоятелство я е забранило, като „неподходяща за деца“. Но това е само началото, съвсем скоро десетки книги са премахнати от рафтовете на училищната библиотека и причината е все една и съща – нито една от тях не е подходяща за деца. В същото време Ейми Ан решава да вземе нещата в свои ръце и основава тайна библиотека в училищното си шкафче с всички забранени книги, които успява да открие. Тази импулсивна постъпка ще накара стеснителното момиченце, да се изправи срещу неправдата на възрастните, ще се престраши да говори и да изрази вътрешните си емоции и ще открие приятели в най- неочакваните хора.

„Как се облича в думи начинът, по който дадена книга попада в душата ти и се превръща в част от теб до такава степен, че животът ти се струва празен без нея?“

29572675_1670190403093572_8952491095394592329_n.pngИсторията е изпълнена с толкова много забавни случки, на които ще се посмеете от сърце и може би, ще си припомните вашите щури детски години. Всеки един от персонажите вдъхва толкова много живот и цвят на историята, че без съмнение ще обикнете абсолютно всички. Всеки един от тях влагаше толкова въображение и изобретателност за спасяването на забранените книги, че ми идваше да скоча в книгата и да ги прегърна. Винаги ми е било странно, когато някой сметне някоя книга за ненужна или в случая да бъде „забранена“. Четенето е свобода и личен избор, и абсолютно никой не може да ти отнеме тази свобода. Има книги, които се харесват на дадени читатели, а на други не. Винаги съм смятала, че във всяка книга може да се открие нещо хубаво, дори и в най- посредствената книга. И точно заради това Ейми Ан решава да се бори докрай- за правото да имаш свобода и собственен избор да четеш това, което пожелаеш. Забраните никога  не са водили до нищо добро, а както знаем забраненото е най- сладко. И точно заради забраните съвсем скоро се отприщва една лавина от любознайни съученици на Ейми, които искат да прочетат от забранените книги, които крие в шкафчето си. Ейми и приятелите ѝ ще се изправят пред още по- големи предизвикателства в името да спасят това, което обичат най- много… книгите.

„Именно затова съществуват библиотеките: за да осигурят на всеки равен достъп до книгите. Това бе и причината да отворя библиотека „Шкафчето на забранените книги“ и заради това възнамерявах да събера всички забранени книги.“

9780765385581_p0_v1_s1200x630В края на книгата Алън Грац споделя, че всички книги, които е включил в романа действително са били подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки през последните трийсет години. Сред най- забраняваните книги има безспорни класики, като „Убийство в Ориент Експрес“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“, „Спасителят в ръжта“, „451 градуса по Фаренхайт“ и други. Под зоркия поглед на критиката попадат и обичани съвременни заглавия, като „Вината в нашите звезди“, „Хари Потър“, „Пърси Джаксън“ и други. Голяма част от книгите не са издавани в  България, което ги прави непознати за голяма част от читателите. За улеснение преводачката на книгата Елена Павлова е съставила кратко описание на всяка една от книгите.  Приложение, което е наистина полезно по време на четене. И не на последно място искам да отбележа уникалния и ефектен дизайн на корицата, в който просто се влюбих.

„Мисля, че е важно библиотеките да са място, където може да намерите най- различни книги. Хубави, лоши, забавни, сериозни. Редно е всеки да има свободата да чете каквото си пожелае и когато си пожелае и да не се налага да обяснява на някого защо това четиво му харесва и го смята за важно.“

„Забранете тази книга“ е една малка очарователна книга, която носи в себе си толкова ценни послания. Чрез приключенията на малките герои в името на това да запазят училищната библиотека, ние ставаме свидетели на тяхната увереност и твърда позиция срещу погрешните решения на възрастните. И никога не трябва да подценяваме децата, защото понякога именно те могат да са по- мъдри и зрели от самите нас. Тази книга е за всички читатели и заслужава да бъде на рафтовете на всяка една библиотека.

*Благодаря на издателство „Софтпрес за предоставената възможност !

Още цитати от книгата:

  1. „Библиотеката беше единственото място на света, което обичах. Единственото, което усещах като изцяло свое, дори ако имаше и други хора по същото време. Училищната библиотека беше мой дом.“
  2. „Хората, които правят и казват онова, което мислят, се забъркват в неприятности.“
  3. „Ако в решението няма нищо нередно, какво значение има кой ще научи за него?“
  4. „Никой няма право да ти казва какви книги може и не може да четеш. Освен родителите ти.“
  5. „Жените с порядъчно поведение рядко влизат в историята.“

IMG_20180411_084546_615

„Девети ноември“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 308, цена 13,90 лв)

176

„Тя ме обича“ в кавички.
Тя ме целуна с удебелен шрифт.
ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.
Тя си отиде с многоточие…

Безспорно Колийн Хувър се превърна в най- любимата ми авторка от романтичния жанр. С всяка следваща книга тя успява някак си да ме накара, да обичам нея и нейните герои, все повече и повече. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. Изказа на авторката отново е приятен и лек за четене, който предразполага читателя за по- пълно изживяване на историята. „Девети ноември“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. В тази книга Колийн Хувър е заложила на малко по- нестандартен сюжет, но е запазила отличителния си почерк. Освен това в романа е засегнала и много сериозни и актуални теми, като например белезите, които хората носят. Външните белези, които сме принудени да носим докато сме живи и вътрешните белези, които са се загнездили дълбоко в нас. Авторката ни показва, че външните белези не са срамни или толкова страшни, а напротив – те са знак, че сме спечелили битката, срещу която сме се изправили. Трябва да се страхуваме от вътрешните белези, защото те са много по- страшни и болезнени, и по- трудни са възприемане.

„Да, ти имаш белези. Но всеки, който първо вижда белезите, а не теб, не те заслужава. Надявам се, че ще го запомниш и ще вярваш в това. Тялото е просто обвивка на истинските дарове, които са скрити вътре. А ти си пълна с дарове. Безкористност, доброта, състрадание. Единствените ценности, които имат значение. Младостта отминава, красотата увяхва. Но човешкото благородство никога.“

NOVEMBER-9-promoПо традиция Колийн Хувър разказва историята от двете гледни точки на двамата главни герои. Харесва ми този елемент, защото така читателят има по- ясна представа за самите герои – техните реални мисли и чувства, гледната им точка за даден момент и по този начин имаме възможността да надникнем по- навътре в самите тях. Историята започва малко комично и тези първи няколко страници ме накараха искрено да се усмихвам над създалата се ситуация. Фалън е на обяд с баща си, с който далеч не са си близки. В един момент разговора им започва да върви в неположителна посока и Фалън е поставена в неудобна ситуация. Но положението става още по- притеснително, когато до Фалън сяда непознато момче и се представя за нейно гадже. Откачено, нали? Срещата между Фалън и Бен ще се окаже съдбоносна, но за съжаление краткотрайна. В същия ден Фалън трябва да отлети за Ню Йорк, за да започне живота си на чисто. Все пак двамата решават да прекарат последните ѝ няколко часа в Лос Анджелис заедно. През това кратко време успяват да прекарат забавни и вълнуващи моменти, като искрата помежду им е повече от очевидна. В спонтанен изблик на емоция двамата решават да се срещат всяка година в същия ресторант и на същата дата… девети ноември.

„Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.“

5116e80eff3bf39e56a7046bbf504c16--colleen-hoover-book-boyfriendsКогато е едва на четиринадесет Фалън е новоизгряваща актриса и има късмета да участва в хитов тийн сериал. Пред себе си има блестящо бъдеще на актриса, но един ужасяващ инцидент ще бележи живота ѝ завинаги. Когато е на 16 години в дома на баща ѝ избухва пожар. Лявата страна на лицето и тялото на Фалън е обезобразена, което я срива психически, а оставената травма от това ще я накара да се затвори вътре в себе си. Кога си на толкова крехка възраст и преживееш толкова болезнено преломен момент, това няма как да не се отрази в бъдещия ти живот. Фалън е свикнала хората да я гледат със съжаление или още по- лошо да извършат погледи, когато я срещат. И точно тук авторката е засегнала сериозна тема – влиянието на обществото върху самите нас. Ако си малко по- различен от „стадото“ веднага биваш игнориран или отхвърлен, което е толкова жалко и повърхностно. За съжаление Фалън е попаднала в точно тази „рамка“, когато девети ноември я среща с едно забавно и симпатично момче, което с огромни усилия ще я накара да се приеме каквато е и най- важното – ще я накара обича тялото си и всеки недостатък върху него.

„Мисля, че е очаквала да я пусна да си отиде без съпротива, ала тя не е от тези момичета, за които подбираш битките си, отказвайки се от маловажните, за да спестиш сили за по- главната. Тя е момиче, за което се сражаваш до самия край.“

3c4eb5388fb998e8b36615ef40109fd0--colleen-hoover-book-boyfriendsБен е толкова очарователен и харизматичен, че с лекота ще ви накара да се влюбите в него. В началото на книгата бе представен като талантлив и обещаващ писател, търсещ своята вдъхновяваща муза. Информацията за него почти до края на историята беше доста оскъдна, но това само подлаклаждаше интереса към него. Въпреки че беше само на осемнадесет в него се криеше завършен джентълмен – внимателен, самоуверен, добър, нежен и с нотка на загадъчност. Бен беше от малкото хора, които съзираха красотата на Фалън. Той я приемаше такава каквото е- просто Фалън. Фалън обичаше да чете любовни романи и той често се шегуваше с нея, че не е като алфа- мъжкарите в книгите, защото те се държат комично, всичко в тях е перфектно и представят една несъществуваща реалност. А той е тяхна пълна противоположност. Както казах Бен помогна на Фалън да се възприеме такава каквато е със всичките ѝ (не)съвършенства. Но за разлика от нея Бен имаше своите вътрешни белези оставено от един… девети ноември.

„Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя.“

f50829f09856d0ed2bdba7ac447ef942--colleen-hoover-hooversДевети ноември слага началото на едно петгодишно приключение, през което двамата ще преживеят много неща, но и много ще се променят. Двамата с нетърпение очакват всеки девети ноември, за да се видят, да си поговорят и просто след това да продължат напред. Докато в един момент нещата започват да се променят, а отношенията им претърпяват доста сериозно развитие. И двамата желаят най- доброто на другия, но не усещат, че това само им носи погрешни решения и много неизречени думи. В един момент нещата толкова много ескалираха, че със свито сърце успях да прочета за четвърти и пети девети ноември. Определено развръзката ме остави в тотален шок и се налагаше да препрочитам някои пасажи, но финала определено беше десятка. И преди да приключа това дълго ревю (какво да се прави- обичам книгите на Колийн Хувър) искам да ви споделя, че в книгата срещаме любимите ни герои от „Жестока любов“ Тейт и Майлс. Когато ги срещнах толкова много им се зарадвах, че пролях една- две сълзи. Определено беше много приятна изненада отново да ги срещна, макар ѝ за кратко.

„Трябва да помня, че хората показват любовта си по различни начини. И макар моят и неговият начин да са напълно противоположни, това все пак е любов.“

„Девети ноември“ ще ви потопи в една до болка емоционална история, която само Колийн Хувър може да разкаже. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180411_182655_292

 

„Огледалце, огледалце“ – Кара Делевин

(издателство „Егмонт“, брой страници 368, цена 14,90лв)

97895427214201520600093.2583

„Огледалце, огледалце“ е дебютната книга на един от най- успешните съвременни топ модели, а именно Кара Делевин. Освен като модел от няколко години Кара се изявява и като актриса и то доста успешно. Преди няколко месеца, когато научих за книгата бях доста любопитна как ли се е справила Кара, като писател и страшно много се зарадвах, когато от издателство „Егмонт“ обявиха, че ще издадат книгата ѝ. Въпреки огромното желание, което имах да прочета книгата, все пак бях леко скептична към самата история. Всъщност очаквах книгата да бъде поредната комерсиална тийн боза, но се оказа доста добро попадение, за което искрено се зарадвах. Най- много в книгата ми хареса, че в нея имаше толкова много важни послания отправени към тийнеджърите, които към днешна дата са стряскащо актуални. Ролята на социалните мрежи в съвременния живот, злоупотребата с алкохол и наркотици, отношенията между деца и родители, идентичността, сексуалната ориентация са само малка част от темите засегнати в романа. Относно самата история – със сигурност не е нещо невиждано, не е супер оригинална, но е поднесена по един семпъл и в същото време провокативен начин, който те кара да разлистваш страниците, за да стигнеш до края, който впрочем е страшно добър. Другият елемент в историята, който ми допадна е мистериозната нотка, която с развитието на сюжета бавно се разстилаше, докато в един момент не стана доста зловещо. Като се има предвид, че Кара не е писател ми хареса как е поднесла самата история – като стил на писане, герои, развитие на историята, шокиращите обрати и самата развръзка бяха попадения. Като цяло съм доволна от крайният продукт, който се е получил и ще се радвам, ако Кара продължи в тази насока.

„Израстването и преходът от детството към зрелостта е един от най- интересните периоди в живота ни: хаосът, лудостта, хормоните, непрекъснатите промени и крайности. Това е изключително важно време, изпълнено с драматизъм и силни емоции, които формират зрелите хора, в които ни е писано да се превърнем.“

IMG_20180418_113214_597Историята ни запознава с четиримата тийнеджъри Лио, Роуз, Рижи и Наоми, които имат своя собствена музикална банда „Огледалце, огледалце“. Всъщност идеята за създаването на групата е идея на техният учител по музика г-н Смит. И четиримата са толкова различни на пръв поглед, но все пак решават да опитат да си партнират заедно, което ще се окаже преломен момент в тяхното израстване. Преди „Огледалце, огледалце“ всеки един от тях е бил затворен в собствената си черупка, докато в един момент любовта им към музиката не ги обединява. Чрез музиката се ражда едно силно и чисто приятелство, подплатено с огромно доверие. Хареса ми, че в романа са събрани толкова различни персонажи, които реално погледнато отразяват образите на тийнеджърите. Рижи е типичен аутсайдер и преминава през трудния период на преоткриване на себе си. Лио е бунтар, който се налага да се справи с очакванията на другите хора към него. Роуз на пръв поглед е перфектното момиче, но зад самоуверената си маска се крие едно наранено и уязвимо момиче. А Наоми е събирателен образ на тримата – в нея имаше по частичка от качествата и недостатъците на останалите.

“ Беше забавна и остроумна и изглеждаше обречена да бъде звезда. Сетих се как влезе в училище тази сутрин, сякаш ѝ принадлежеше. Как прави всяка своя крачка, все едно завладява света. И си помислих, че макар и за пред целия свят да изглеждаше, сякаш никой и нищо не може да я нарани, тя е най- уплашеният и най- самотен човек, когото познавам.“

cara-delevingne-signing-her-book-mirror-mirror-at-waterstones-piccadilly-in-london-10-04-2017-6Всеки от тях имаше своите проблеми и вътрешни демони, с които трябва да се справи – проблеми в семейството, несигурност в себе си, фалшивият образ, който трябва да носиш пред останалите и т.н. В един момент Наоми изчезва, просто изчезва. Първоначално никой не се впечатлява от това, защото всички са свикнали с нейните странности. За нея е съвсем нормално да си вземе раницата и да се поскита за известно време, след това да се върне и да продължи към ежедневието си. Но все пак винаги оставя някакви следи, ако все пак се наложи да я откият. След поредното излизане тя не се връща. Няма я цели осем седмици, а следи липсват.  Докато не я намират в реката в безсъзнание и в много тежко положение. Цялата е в рани и синини, а най- страшното е, че едва ли ще оцелее. За Лио, Роуз и Рижи това се оказва страшно шокиращо. Вероятността да не разберат какво всъщност се е случило е голяма. Шансът да не оцелее и повече да не чуият и думичка от нея ги разтърсва емоционално. Цялата ситуация е изпълнена с толкова неизвестни, че в един момент тяхното приятелство е на път да се разпадне. В живота на всеки един от тях започват да се случват доста трудни моменти, които малко по-малко ги разединяват. Роуз открива любовта в тотално неподходящ човек, но окрилена от любовта и заблудата, в която живее тя обръща гръб на най- верните си приятели. Лио е на път да разруши живота и бъдещето си, след като брат му излиза от затвора. В семейството на Рижи нещата излизат извън контрол, а самата тя преминава през период на себеоткриване и приемане на истинската си същност.

„Не може просто един ден да те има, а на следващия да изчезнеш. В това няма никакъв смисъл. Никой не се изпарява във въздуха, без да остави някаква следа след себе си.“

Чрез персонажите и в ситуациите, в които попадат мисля, че почти всеки тийнейджър би се припознал. Защото в книгата са засегнати теми и проблеми, с които се сблъскваме в реалния живот. Всеки от нас допуска грешки, но важното е да се поучим от тях и да продължим напред. Препоръчвам книгата както на всеки подрастващ, така ѝ на всеки родител, защото малко или много ние не познаваме нашите деца. Всички сме преминали през трудните тийнеджърски години, когато преминаваме през емоционални етапи, затворени сме в своя собствен свят и премълчаваме нещата, които трябвам да споделим с родителите си, но не искаме.

„Ако има нещо, което трябва да ми бъде позволено да контролирам в живота си, това е как изглеждам.“

DJmdkeJWsAAg852

Относно мистерията и това, което всъщност се е случило с Наоми беше доста шокиращо. За съжаление още в началото един човек ми беше доста подозрителен в самото си поведение и добротата, която ръсеше навсякъде и без да искам оцелих в десятката. Но определено мистерията в историята беше доста добър подход. Исками се да поговоря за развръзката на историята, която си е доста хард, но ще си спестя спойлерите и ще оставя сами да разберете края на историята. В края на книгата има кратко интервю с Кара, в което разказва как се е зародила историята, в кои герои се припознава, за обратите в книгата и дали ще има продължение на историята.

„Огледалце, огледалце“ е история за съвременните тийнеджъри. В романа са засегнати важни послания и актуални теми, които чрез персонажите са представени по- достъпно. В света, в който живеем всички се крием зад маски и фалшиви филтрирани образи, които грабят от нашата същност и идентичност. Затова посланието, което носи романа „Огледалце, огледалце“ е, че имаме нужда само от една версия на самия себе си. Ако се чувстваш щастлив в собствената си кожа, тогава ти си съвършен.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20180321_161733_264

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ – Майкъл Шейбон

(издателство „Еднорог“, брой страници 704, цена 19,90лв)

chabo-cover-new

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ е една от най- мащабните и вълнуващи истории, които съм чела. Винаги ми е било трудно да пиша за книги, които са ми харесали страшно много, а още по- трудно е, ако книгата е 700 страници. Когато започнах книгата бях с нагласата, че ще прочета една история свързана с комиксите и Втората Световна война, което беше доста мотивиращ фактор. Но Майкъл Шейбон е създал една малка впечатляваща „вселена“, която след всяка глава ми харесваше все повече и повече. Авторът разхожда читателите на три континента, като всеки един от тях  разказва собствената си история. Хареса ми стегнатият и уверен изказ на Шейбон, като по този начин историята вървеше съвсем гладко. Въпреки солидния си обем в историята нямаше излишни и тромави описания, които по някакъв начин да бъдат спънка за развитието на сюжетната линия. Историята изцяло беше съсредоточена върху нашите двама главни герои и невероятните им приключения, които ще спомогнат за тяхното израстване като личности.

„Истинският гений никога не намира признание в своето време.“

3985Началото на историята поставя Прага малко преди избухването на войната, която ще разруши всичко след себе си. Запознаваме се с Джо Кавалиър, който се обучава в магическото изкуство на легендарния Хари Худини. Благодарение на семейството си Джо успява да избяга от Прага и военна Европа и да намери своя нов дом в Ню Йорк при своята леля. Семейството му е жертвало абсолютно всичко, за да спаси Джо от настъпващия ужас и така само на седемнадесет Джо се озовава в голямата и изпълнена с безгранични възможности Америка. Но саможертвата от страна на семейството му винаги ще преследва младото момче. Вината, че ги е изоставил в Прага и неистовата омраза, която изпитва към Хитлер и нацистите ще го бележат по такъв дълбок начин, че всички постъпки и решения в по-нататъшното му бъдеще ще бъдат продиктувани от тях. Освен благодарение на семейството си Джо успява да се измъкне и чрез ескапизма – жанр в илюзионното изкуство, който ти дава уменията да се освобождаваш от на пръв поглед невъзможни ситуации и предмети. С развитието на историята влиянието на ескапизма се усеща под една или друга форма.

„Хората забелязват само онова, което им кажеш да видят. При това, само ако им напомниш, че трябва да го направят.“

the_amazing_adventures_of_kavalier_and_clay_by_jorib-d4ym9ngВ малкият и семпъл апартамент на леля си Джо ще срещне верен приятел за цял живот – братовчед си Сам Клей. През една тиха и спокойна нощ, изпълнена с безброй звезди, едно балконче и една споделена цигара Джо и Сам ще сложат началото на своите невероятни приключения. По стечение на обстоятелствата Сам си търси партньор в една нова набираща скорост индустрия, която е повече от обещаваща – комиксите. С общи усилия, безброй идеи, много труд, без никакви пари, безсънни нощи, упоритост и огромна доза талант двамата приятели създават собствен комикс. Техният герой – Ескаписта е олицетворение на силата, добротата и могъществото – бие се с нацистите в името на това доброто да възтържествува над злото и неправдата. Ескаписта носи в себе си частичка от двамата си създатели. Допадна ми факта, че чрез техният супергерой може да разгледаме изкуството на комиксите по детайлно – самото зараждане на един комикс ( рисунки и текст), ентусиазма по неговото създаване, екипната работа и т.н. Разбира се, ставаме и свидетели на робските договори на издателите, които дават мизерни пари от печалбата от комиксите на Джо и Сам. И по тази причина до края на историята двамата ще бъдат в пререкания с издателите си. Но обрати винаги има.

„Във въздуха се носеше влажен, октомврийски мирис на дъжд… В този миг за Джо това бе мирисът на победата. Ню Йорк никога не изглежда толкова красив, колкото в очите на млад мъж, току-що извършил нещо, с което знае, че ще разбие всички.“

AKC_Square_Update1Комиксите тепърва набират скорост и дълго ще се борят за своето място, и поради тази причина биват подлагани на огромна критика от страна на обществото. Възрастните смятат, че нарисуваните мъже с прилепнали костюми и свръхспособности са вулгарни, опасни и са лош пример за подрастващите деца, но всъщност се оказва, че не е точно така. Комикс културата чрез своите супергерои дават на децата израснали без бащи закрилническа фигура, която да им служи за пример. И за това може би Шейбон е решил двамата ни герои да израснат без бащинска фигура, като по този начин двамата намират в своите супергерои част от себе си. И в този ред на мисли темите за семейството, родителите, раздялата, смъртта, комиксите, войната са само малка част от акцентите, които засяга Майкъл Шейбон в своят мащабен роман.

„В очите ѝ обаче имаше нещо неразгадаемо, нещо което не искаше да бъде разчетено, някаква решителна празнота, която у хищниците прикрива враждебна пресметливост, а у плячката е част от непреодолимото усилие да изчезне.“

the-escapistДваматаприятели имаха много върхове и спадове, които ще ги променят по един или друг начин. Ще се срещнат с легендарни личности от комиксовата индустрия. Джо дори ще спаси живота на ексцентричния Салвадор Дали (впрочем много забележителен момент в историята). Появява се екстравагантната и красива Роза, която ще завърти главата на Джо и ще се появи едно момче, което ще свърже Джо отново към семейството му. Книгата ми отне близо седмица, за да я прочета и дотолкова бях свикнала да се срещам между страниците със Сам и Джо, че след като затворих ѝ последната страница имах чувството, че се разделям с истински приятели. Харесаха ми приключенията, които изживяха, за да може в края на историята да видим тяхното израстване в отговорни и зрели мъже.

„Забрави за онова, от което се измъкваш. Запази опасенията си за онова, към което бягаш.“

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ е за всички фенове на мащабните, епични и детайлно изградени истории. В романа има от всичко – невероятни приключения, любов, истинско и дълготрайно приятелство, раздели, събирания, лични битки и разбира се… много магия. Естествено в основната си част историята е заложена на комиксите и ако сте почитатели на супергероите, то със сигурност за вас ще бъде удоволствие да се потопите в златната ера на комиксите. Ще се разходите из артистичния и ексцентричен елит на Ню Йорк, който е изпълнен с много джаз. В историята има много теми и акценти, които правят книгата толкова цветна и пристрастяваща. Накратко казано този роман заслужава да бъде прочетен, защото ще е истински пропуск от страна на всеки читател с вкус към качествената литература.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

FB_IMG_1523436627900

 

 

 

 

 

 

„Вината в нашите звезди“ – Джон Грийн

(издателство „Егмонт“, брой страници 288, цена 9,90лв)

9789542708261

„Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.“

„Вината в нашите звезди“ разказва една красива, но в същото време тъжна история, която малко или много ще промени възгледите ви за живота. Чрез книгите понякога искаме да избягаме от реалността. Да се потопим в един нереален, красив и вълшебен свят, който поне за малко да ни отдели от реалността. Свикнали сме книгите да завършват с happy end, но забравя ме, че както и в живота, така ѝ историите, които четем не винаги завършват с щастлив край. Джон Грийн не е идеализирал творбата си, а е написал една до болка откровена история, в която е събрана толкова много мъдрост и човечност. Книгата е написана със съвсем простички и непретенциозни думи, които подпомагат още повече емоционалния заряд на историята. Винаги съм харесвала обикновените думи, защото точно те имат най- голямо въздействие върху човек. Хареса ми дори черният хумор, с който автора подхождаше към дадена ситуация. След прочита на книгата няма как да не се замислим за живота, който водим. Често го приемаме за даденост, но забравяме, че за секунди тази „даденост“ може да ни бъде отнета и няма връщане назад. Това, което има значение в момента е тук и сега. Просто тук и сега.

„Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга.“

98003f23a3ad74d44aef73ae8ab60e97Хейзъл Грейс е шестнадесет годишна тийнеджърка, но не е като останалите момичета на нейната възраст – има онкологично заболяване. Огъстъс Уотърс също е тийнейджър, но не е като останалите. Болен е от рак, с ампутиран заради диагнозата крак. Двамата се срещат в специална група за взаипомощ на  деца болни от рак, чийто състав доста често се подменя – някой от членовете умират или оздравяват и на тяхно място идват нови. Хейзъл е свикнала с мисълта, че ще умре. Остроумна, дръзка и духовита тя гледаше на света по онзи непретенциозен начин, който ти нашепва, че не всичко е свършило. Харесваше ми как лавираше между живота и смъртта, защото малко хора биха поели този риск. В групата за взаипомощ, която посещава с неособено голямо желание среща новобранеца Огъстъс – интелигентен и с чувство за хумор младеж, чието единствено желание е да остави следа, с която да бъде запомнен. Иска да не бъде просто следващият умиращ, а да бъдем значим за Вселената. Двамата доста бързо се преоткриха и неусетно станаха едно цяло – две свързани парченца от пъзел. И от тук започва тяхното сюрреалистично приключение…

„Не могат да те убият, освен ако не ги запалиш. А аз никога не съм палил. Това е само метафора: поставяш нещо смъртоносно между зъбите си, но не му даваш властта да те убие.“

the_fault_in_our_stars_by_grodansnagel-d6rujir-607x900Винаги ме изненадва как авторът представя толкова пълнокръвни образи,в които читателят да се припознае и да си каже „Хей,този прилича на мен“. Определено не е лесно за един автор да успее да влезе в света на тийнеджърите и да мисли като тях, а Джон Грийн го прави адски добре. Успява да направи книгите си адекватни за доста по- голяма аудитория, за която първоначално са предназначени. Книгата макар и на такава тематика всъщност се чете доста бързо, дори и да предполагаш какъв ще е края, ти искаш да стигнеш до този край. Въпреки че историята е пълна с „гранати“, бомби със закъснител – пропилени съдби, които всеки момент ще бъдат взривени от смъртта и ще пометат всички, които ги обичат след себе си. Хейзъл и Огъстъс дават надежда на всички онези хора, които са загубили вярата си в нея, че не бива да пропиляват живота си, колкото ѝ малко да е той в самообвинения или депресивни състояния. Понякога животът може да е несправедлив, дяволски несправедлив, но за всички има щастие и надежда, дори и за обречените. „Вината в нашите звезди“ не е от книгите, които лесно се забравят, а е от книгите, които някой ден отново ще прочетеш, за да я погледнеш с нови очи. За да вникнеш в света на децата диагностицирани с рак, да погледнеш през техните очи, за да видиш тяхната радост и щастие, които сами си създават, за да направят живота си една идея по- добър, колкото ѝ малко да е той.

„Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.“

„Вината в нашите звезди“ е една трогателна история за живота във всичките му форми- любов, страх, щастие, забавление… смърт. Историята ни показва, че колкото и да е трудно едно нещо, стига да го искаме с цялото си сърце ще направим дори и невъзможното, за да го получим. Със сигурност книгата няма да се хареса на всички, но всеки заслужава да се докосне до емоционална, трогателна и красива история, която е пропита с толкова много мъдрост и философия. „Вината в нашите звезди“ не е перфектната книга, но точно това я прави толкова специална.

FB_IMG_1523050349904

 

„14-14“ – Силен Едгар и Пол Беорн

(издателство „Ера“, брой страници 256, цена 13,99лв)

14-14-9789543894642
Една вълшебна пощенска кутия поставя началото на необикновено приятелство.

„14-14“ е една очарователна тийн история, която ме плени още със самото си начало. Аз съм от читателите, които не обичат да четат книгите си примерно за един- два дни. Но тази книга дотолкова успя да ме потопи в нейния свят, че се поддахох на изкушението и я прочетох за почти един ден. Обичам истории за пътувания във времето, защото успяват да ми покажат и разкажат за отминали епохи или за (не)далечното ни бъдеще. „14-14“ е от този тип истории, но не съвсем, което я прави една идея по специална. Едно от нещата, които ме впечатлиха в книгата бе периода от Първата Световна война, а това време рядко е засегнато в тийн книгите. Очаквах, че темата за войната ще бъде тежко разказана, но авторите са съумели да я предоставят по един лек начин, но въпреки това достатъчно обогатен с информация, който да е интересен на младите читатели. Рядко попадам на книги в съавторство на двама писатели и заради тази причина, четях книгата още по внимателно и задълбочено. Личеше си, че авторите са си сътрудничели с много желание и хъс за работа, и наистина им се е получило.

CollageMaker_20180330_230331745Историята ни среща с двете тринадесет годишни момчета Адриан и Хадриан. Две на пръв поглед най- обикновени хлапета, живеещи на двайсетина километра един от друг, но с една съществена разлика – живеят в различни векове. Докато Адриан живее един безгрижен тийнеджърски живот през 2014 година, то Хадриан живее в началото на XX век през 1914 година – в съвсем несигурни времена, а най- лошото тепърва предстои. Запознанството им започва съвсем случайно, като на шега. По чиста случайност двамата са подтикнати от своите майки да напишат писмо до свой братовчед, с когото не са се виждали отдавна – досадно задължение и за двете момчета. В началото и двете момчета започват с дребни горделиви лъжи, които целят да жегнат честолюбието на отсрещния. Но писмо след писмо, двамата постепенно се сближават дотолкова, че започват да си споделят своите най- съкровени тайни и желания. Въпреки че никога не са се виждали ( съвсем разбираемо!) Адриан и Хадриан изграждат едно добро и чисто приятелство.

2da529a7732271312534b7fc58feda24Харесаха ми колко добре бяха изградени двете сюжетни линии, които с напредването на историята се допълваха една друга. Тъй като имам слабост към историите за ПСВ, няма да крия, че тази сюжетна линия ми беше една идея по- интересна. Адриан и Хадриан макар разделени от цял един век, бяха толкова еднакви и в същото време толкова различни. Хадриен, който живее през 1914 година е възпитано и ученолюбиво момче, което мечтае един ден да стане инженер. Но баща му има съвсем други планове за неговото бъдеще. Хадриан е на път да вземе свидетелството си за основно образование, което ще му позволи да продължи образованието си в Лаон. Но в онези времена образованието е твърде скъпо, а баща му се нуждае от още една мъжка ръка за подържането на семейната ферма. Адриан от друга страна си живее един съвсем нормален и безгрижен живот. През 2014 година има абсолютно всичко каквото си пожелае, без да се налага да полага къртовски труд, за да го получи. Но като всяко момче и той си имаше своите терзания. Колкото и усилия да полага, все още не може да се престраши, да признае чувствата си към най- добрата си приятелка Марион.

depositphotos_40661711-stock-photo-old-letter-with-feather-quillХареса ми, че в историята станахме свидетели на всички писма, с които си кореспондираха. Така още повече почувствах двете момчета по- близки до себе си. Всеки от тях споделяше своите трудности с другия. Хадриан за това, че баща му е против да продължи образованието си. А Адриан своите проблеми в училище и любовните си терзания. Постепенно откриха правилния път един към друг, който ги накара да се сближат. Допадаха ми съветите, които си даваха един на друг. Харесваше ми дори понякога наивността, с която подхождаха към дадена ситуация, но това още повече допълваше очарователните им образи. С времето и двамата ще извървят дълъг и нелек път, който ще промени възгледите им за живота и света около тях. В писмата си Адриан и Хадриан споделяха моменти от времето, в което живеят, което понякога беше доста забавно. Докато в един момент Адриан не осъзнава, че Първата Световна война съвсем скоро ще настъпи и ще унищожи всичко след себе си. От друга страна Хадриан е доста скептичен към това и въобще не му се вярва, че ще има война. Но огромното уважение и доверие, което изпитва към своя нов приятел, карат Хадриан да предприеме всякакви мерки за спасяването на семейството си.

„14-14“ е една вълнуваща, очарователна и по детски леко наивна и симпатична история, която вярвам, че ще стопли сърцето на всеки читател. Нашите двама безкрайно харизматични герои Адриан и Хадриан ще ни научат на едно много ценно качество, а именно – доверието. И двамата ще преминат през един нелек път, за да открият щастието във всичките му форми и цветове. Препоръчвам тази сладка история, както на всеки тийнейджър, така и за всички останали, които са запазили детето в себе си и искат отново да го поведат към някое щуро приключение, което именно тази книга ще ни предостави.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!

IMG_20180320_091935_123

„Тайна с дъх на парфюм“ – Фиона Макинтош

(издателство „Софтпрес“, брой страници 368, цена 17,99лв)

Perfume_316x

„Тайна с дъх на парфюм“ ще ви разкаже една неповторима романтична история, развиваще се под фона на Първата Световна война. Това е една от онези книги, които носят чувство на спокойствие, уют и докосват всяка ваша сетивност. Авторката се е постарала да ни представи историята по най- чувствения и красив начин, така че с трепетно очакване да разлистваме страниците, за да разберем нейният край. Предполагам, че всеки от нас поне веднъж е чел романтична история развиваща се по времето на ПСВ, но Фиона Макинтош е написала една доста различна и по своему оригинална история, която да не влиза в клишето на този тип сюжети. Основната причина поради, която ме впечатли историята бяха детайлните описания в създаването на парфюмите и парфюмерийната индустрия, като цяло. Впечатли ме лекотата, с която беше представен всеки един аромат – лавандула, жасмин, роза, мащерка, виолетка, момина сълза са само част от красивите аромати, които ще докоснат и погъделичкат всяко ваше сетиво. Почти всяка страница бе „белязана“ от аромата на някое цвете, което ми помагаше за по- истинското и уникално изживяване на историята.

„Това е силата на мириса – той може да пренесе човек навсякъде. Когато се намесят ароматите, минало и настояще се размиват.“

IMG_20180307_102948_678Историята ни изпраща в навечерието на Първата Световна война, а арена на действието е малкото френско градче Грас – рай за парфюмерийната индустрия. Любопитен факт е, че и до днес Грас е считан за сърцето на френската парфюмерия. В началото на миналия век за съжаление жените са били просто декорация в семейния дом, а тяхното мнение по даден въпрос не се е зачитало. Всички решения са взимани от мъжете. Главната ни героиня Фльорет Дьолакроа е принудена да се омъжи, без право на каквито ѝ да е възражения. Заел позицията на глава на семейната фамилия по- големият ѝ брат Анри Дьолакроа решава да обедени тяхната богата и уважавана фамилия с другата такава в Грас и на бърза ръка омъжва сестра си с Еймъри дьо Ласе. Всъщност щастието на Фльорет е последното нещо, от което се интересува Анри. Намеренията му са съвсем целенасочени – решава да обедени двете враждуващи от десетилетия фамилии и да подари сватбата на десетилетието на жителите в Грас.

„Казват, че хората сами вземат важните решения в живота си, но аз бях родена в семейство, което избираше почти всичко вместо мен.“

IMG_20180330_082542_173Фльорет и нейният брат близнак Феликс притежават изключително рядката дарба да различават хиляди аромати и те се явяват „Носът“ на семейния парфюмериен бизнес. Тази дарба е подминала Анри и на моменти си личеше завистта, която изпитва най- вече към по- малката си сестра. Но Фльорет е просто жена и Анри няма никакво намерение да остави ценния семеен бизнес в ръцете ѝ. Естествено, Еймъри дьо Ласе е абсолютно на същото мнение и не смята да допуска съпругата си до лабораториите. Та, след тази малка вметка искам да ви върна към сватбата. След пищното тържество Фльорет с ужас установява, че времето за първата им брачна нощ е настъпило. В никакъв случай тя не желае да има каквито ѝ да е контакти с Еймъри, но той е на противоположното мнение. Само миг преди да се е случило немислимото, започват да звънят камбаните на местната катедрала, с което обевяват настъпването на Първата Световна война и заминаването на нейният омразен съпруг.

„Имаше опасност да стана една от жените, облечени в черно, които винаги вървят в сенките… Това не можеше да е моето бъдеще… и все пак, защо не? Не бях по- различна от тях. Войната не подбираше. Богаташите с титли падаха наравно с бедните.“

След този нежелан брак съдбата ожесточено се намесва. Един забравен, но много важен човек пристига в Грас, за да разкаже една дълго пазена тайна, която ще преобърне живота на двете фамилии. След заминаването на почти всички мъже на фронта, дамската половина се заема със задачата да съхранява и опазва малкото градче. С много усърден труд Фльорет ще докаже, че може да се справя с всяка една ситуация, без да се налага да бъде наставлявана от някой мъж.

„Войната ни беше направила равни и вече нямаше значение, че името ми е Дьолакроа – всички бяхме загубили любими хора и приятели, всички имахме нужда градът да оцелее без мъжете.“

IMG_20180330_083344_676Фльорет определено успя да ми стане симпатична. Впечатли ме, че винаги отстояваше мнението си, а във времена, когато това е било почти невъзможно е достойна смела постъпка от нейна страна. Възхищавах се на уникалната дарба, която притежаваше. С толкова много чувство и нежност описваше всеки аромат, до който се докосваше, че инстинктивно имах чувството, че и аз усещам ароматите. Премина през страшно много трудности, загуби едни от най- обичаните си хора, но никога не престана да вярва в доброто у хората. Но най- важното бе, че след няколко драматични години Фльорет отново успя да се докосне до онази изгубена любов, която преди време ѝ вдъхна куража да бъде истинската, неподправена и вярваща в своите възможности Фльорет.

„Нека хората около теб сами открият твоите дарби. Човек, който изпитва необходимост да впечатли другите, страда от вътрешна несигурност.“

„Тайна с дъх на парфюм“ е една ароматна и вдъхновяваща история, разказана по един красив и чувствен начин. Една история от миналото развиваща се по времето на Първата Световна война, премълчавани семейни тайни, една страстна и възпламеняваща любов, тайната на качественият парфюм са само малка част от компонентите, които ще срещнете в тази опияняващо ароматна книга.

„Изглежда, не беше редно да забравям дори за ден, че сме във война, докато останалата част от Европа скърбеше… животът се готвеше да ми напомни, че днешната радост няма да остане без последствия.“

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност!

IMG_20180307_102948_681

 

 

„Момичетата от хотел „Барбизон“ – Фиона Дейвис

(издателство „Кръгозор“, брой страници 344, цена 16лв)

206683_b
Роман за жените на Ню Йорк – от миналото и настоящето – силни и амбициозни, устремени към мечтаните живот и кариера. Вълнуващ разказ за една легендарна сграда с блясък и притегателна сила, събрала в себе си много тайни и противоречиви истории.

В романа си „Момичетата от хотел „Барбизон“ Фиона Дейвис ни запознава с една от най- емблематичните сгради на Ню Йорк, а именно хотелът за жени „Барбизон“. Чрез него авторката умело ще заплете една пикантна романтична история с привкус на крими елементи, които ще допринесат за още по-голямото напрежение в сюжета. Този роман ми бе първият досег до творчеството на авторката, но определено няма да бъде последен. Издателство „Кръгозор“ преди известно време издадоха „Наследницата от Дакота Билдинг“ към, който смятам да се насоча скоро. В романа ми хареса, че авторката не ни е предоставила поредната клиширана захаросана любовна история, а точно напротив. Съумяла е да създадена една доста нетипична и атрактивна заплетена история, която в края си ще остави у читателя една приятна носталгична нотка по едно отминало време. Авторката пише с много чувство и топлота, което прави четенето истинско удоволствие. Другият плюс на авторката, разбира се, са нейните герои, които ми станаха толкова симпатични, че когато затворих последната страница от книгата почувствах, че съм се разделила с много скъпи за мен приятели. Всеки един от героите (независимо дали бяха главни или второстепенни) с напредването на повествованието се разгръщаха плавно, показвайки ни всеки един детайл от цялостният си образ. Преди да започна да ви говоря за същинската част на историята, искам в няколко изречения да ви представя един от главните герои в нея, а именно хотел „Барбизон“.

„Къщата на куклите, навремето приютила безброй момичета, сега изглеждаше малка сред околните небостъргачи, до един по- високи и лъскави.“

1_uN6kUMe4nqlh9TQglA6xdw

От 30-те до 60-те години на XX век „Барбизон“ е един от най-известните хотели за жени, в който отсядали, когато пристигали в Манхатан. Много от младите момичета са имали амбициите да останат за постоянно в Ню Йорк и да си намерят работа. Хотелът най- вече е прочут с впечатляващя си списък от известни личности, които са отсядали в него. Сред тях са Грейс Кели, Джоан Кроуфорд, Кандис Бъргън, Ренета Адлър и може би най- емблематичната личност, с който е свързван хотела Силвия Плат. Едно от най- известните описания на „Барбизон” е именно в „Стъкленият похлупак” от Силвия Плат. В романа й хотелът е преименуван на „Амазон” и е задушаващо и тъжно място за героинята й по време на депресиращия й престой в града през лятото. Любопитен факт е, че през 50-те години вълна от самоубийства залива хотела. Много млади жени изпитали силна депресия от пребиваването си на това място. Хотелът също е бил известен с прозвището си „куклената къща“, чието наименование може да срещнем и в тази история.

„Любовта ѝ към книгите си беше останала същата, независимо дали беше обикновена гостенка в хотел „Барбизон“ или момиче на „Гибс“.

Barbizon1Авторката вплита в романа си две сюжетни линии – едната се развива през 50-те години на миналия век, а втората се развива през настоящето в съвременен Ню Йорк. Двете сюжетни линии се срещат в хотел Барбизон“ , за да ни разкажат една от най- ужасяващите му тайни. През петдесетте хотела е бил пристан за почти всяко младо момиче, което иска да гради кариера. Почти винаги хотелът е бил предпочитан от родителите от провинцията, които били загрижени за своите дъщери и искал да ги предпазят от греховете на Ню Йорк. Амбициозни моделки, секретарки и редакторки живеели заедно, като всяка една от тях била готова на всичко, за да се сдобие с мечтаната кариера или принца на бял кон, който ще ѝ осигури живота, за който мечтае. Дарби  Маклафлин все още не е готова да се омъжи. По настояване на майка си трябва да завърши престижната школа за секретарки „Гибс“ и впоследствие да работи при някой бизнесмен. Дарби е съвсем обикновено момиче, по детски стеснителна и самотна в големия и непознат град. Всичко върви по план, докато не среща Есми, прислужница в „Барбизон“, с която ненадейно се сприятеляват. Есми открехва на Дарби една непозната и привлекателна страна на Ню Йорк – джаз клубове със съмнителна репутация, изпълнени с цигарен дим, импровизации на прочути виртуози и хероинът, който се е загнездил там. Този малък, но в същото време обаятелен свят, в който попада Дарби ще преобърне изцяло живота ѝ. Благодарение на Есми открива страстта си към музиката и дарбата си, че може да пее и то наистина добре. А може би я очаква и една романтична любов, но в същото време нещо се прецаква…

IMG_20180323_001445_334

„Роуз беше най- щастлива, когато седнеше в удобно кресло в дъждовен ден с хубава книга в ръка. Да прекоси Китай с влак или да пътува през монголската пустиня бе едно нищо в сравнение с това.“

24-barbizon.nocrop.w710.h2147483647В настоящето „Барбизон“ вече е превърнат в жилищна сграда, а неговият блясък от недалечното минало и обитателките му са отдавна забравени – дори и тези, които все още живеят там. Но слухът за скандал през далечната 1952 година завършил с трагична смърт подклажда любопитството на главната ни героиня Роза Люин. Наскоро преместила се в хотел „Барбизон“ Роза все още не познава никого от неговите обитатели, но меланхоличната музика, която се носи от апартамента на долния етаж, в който живее странна възрастна жена с воалетка провокират интереса ѝ към нея. С всяка следваща случайна среща между двете, Роза става все по- любопитна каква ли е историята на възрастната дама и решава да напише статия за хотел „Барбизон“. Но не за легендарните личности посещавали хотела, а за интересните и загадъчни обитателките, които са останали да живеят в „Барбизон“. След внезапна раздяла с приятелят си Роза посвещава цялото си време, за да напише статията под формата на разкази и интервюта от възрастните дами. Докато прави своето мини разследване с помощта на фотографа Джейсън, двамата стигат до шокиращата истина за трагедията, потулена в миналото на хотел „Барбизон“.

Обратите в края на книгата толкова много ме изненадаха, че трябваше да препрочитам отделни пасажи, за да се уверя, че съм прочела правилно разкритията. А онази толкова чакана среща в края на историята ме остави с усмивка на лице и няколко сълзи от радост. Коя е мистериозната възрастна дама? Защо крие лицето си с воалетка? Какво се е случило в онази нощ на 31 октомври 1952 година? Отговорите на тези въпроси ще научите в книгата.

„Момичетата от хотел „Барбизон“ отдава почит на силните и амбициозни жени от миналото и настоящето. Авторката е написала по най- добрият начин една вълнуваща история за една от най- легендарните и емблематични сгради, събрала в себе си множество противоречиви истории. Хотел „Барбизон“ ще ви прикани в своята обаятелна прегръдка, за да ви разкаже една мистериозна и трагична история, подправена с много джаз, любов, приключения из улиците на нощен Ню Йорк и една дълго чакана среща.

IMG_20180323_115006_264