„Селма“ – Халил Джубран

(издателство „SkyPrint“, брой страници 112, цена 5,95 лв)

selma-9789543901296

Това е красивата и трогателна история на Джубран и Селма, известни като “ориенталските Ромео и Жулиета”. В деня, в който двамата разкриват чувствата си, се оказва, че бащата на девойката я е сгодил за друг. По-силна ли е любовта от раздялата? По-силна ли е от смъртта?
Онзи, който е обичал истински, ще разбере всяка дума от тази книга със сърцето си…

 

***

„Селма“ се счита за едно от най- известните произведения на Халил Джубран. Любопитен факт е, че автора е най- продаваният поет след Шекспир и Лао Дзъ, което е невероятно постижение. Историята, която се разказва в книгата е основана на действителна случка от живота на самия Халил Джубран, което я прави още по- специална и въздействаща. Понякога не е нужно една история да бъде подбрана в 400-500 страници, за да въздейства на читателя и „Селма“ го доказва. В тази малка книжка е побрана толкова много мъдрост, красота и емоция, че неизменно ще остави следа във вас. Всяка една страница е пропита с любов, копнеж, тъга, гняв, сълзи, мечти и тази смесица от всички тези чувства образуват една емоционална вихрушка, от която дълго няма да се оттърсите.

„Очите ми никога няма да се уморят да те гледат, защото ти си светлината ми.“

Онова, което най много ме впечатли и докосна беше стила на писане на Халил Джубран. Използва невероятно красив изказ, а всяка една дума в текста е подбрана толкова внимателно, че ѝ най- тежките сцени от историята да бъдат силно въздействащи. В книгата се засягат доста сериозни и тежки теми, които някои от тях за съжаление са все още актуални. Засягат се теми, като правата и положението на жената в арабското общество, алчността сред хората, приятелството, загубата на любимите ни хора, чистата и невъзможна любов, която бавно и тихо увяхва, като цвете. Любовта между двамата главни герои Селма и Джубран беше нежна, красива и разстърсваща. Любов, която трудно се среща в живота и ако си я открил, трябва да се бориш за нея, защото тя е наистина безценна.

„Ще те обичам, Селма, както полята обичат пролетта, и ще продължа да живея, гледайки те отдалеч, както цветето живее, гледайки слънцето…“

„Селма“ разказва една красива и тъжна история за любовта – онази  любов, която се среща веднъж в живота. Тази малка книжка съдържа в себе си изповедта на автора,който е оставил сърцето си в книгата и вярвам, че ще докосне и трогне всеки, който реши да я прочете. „Селма“ едва ли може да се опише с думи, тя трябва да се прочете и сами да се убедите в нейната красота.

*Благодаря на издателство „SkyPrint“ за възможността да се докосна до тази красива и трогателна история !

Снимка0379

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ – Дженифър Донъли

(издателство „Егмонт“, брой страници 384, цена 14,90лв)

97895427195641490704962.1958

 

Сред томовете в библиотеката на Звяра е скрита една много специална книга. Бел я открива и с нейна помощ се озовава в един напълно нов свят. Но дали всичко там е такова, каквото изглежда? И дали младото момиче ще успее да се върне у дома? Или пък историята ще я погълне завинаги?

***

„Красавицата и Звяра“ е една от най- известните и обичани класически приказки от поколения. Преди около два месеца издателство „Егмонт“ ни зарадваха с цели три книги за Бел и Звяра. Но щом видях тази приказна и вълшебна корица, бях обедена, че искам да прочета първо тази книга. Разбира се, не беше само заради корицата, а ѝ защото не съм чела нищо от Дженифър Донъли и ми бе любопитно, как се е справила с тежката задача, да представи тази приказка през своя поглед. Хареса ми, че е запазила основната идея на историята, но ѝ е добавила нов интересен елемент, с който още повече да развие въображението на читателят. В книгата ще се запознаем с нов момент от живота на Бел в омагьосания замък и заедно с нея, ще преминем през едно опасно и вълнуващо приключение. Авторката е успяла да улови онази вълшебна атмосфера, която излъчва класическата приказка. Също така с майсторството на своето перо умело е доразвила образите, както на главните герои, така и на всички останали персонажи, които бяха супер симпатични- особенно малкия Чип. А тази вълшебна корица е перфектният избор за историята, която се крие зад нея. Само като я гледам и ми се иска и аз,като Бел да се изгубя в книгата.

„Кафявите очи на Бел бяха грейнали от щастие. През целия си живот тя бе обичала книгите. Обичаше вида им, мириса им, да ги усеща в ръцете си. Но най-много от всичко обичаше чувството, което я обземаше, когато вземеше в ръце някоя книга – усещането, че държи цял един свят в ръцете си.“

1644718Началото на книгата започва доста интересно и интригуващо. А именно с появата на два интересни и много различни персонажи – Любовта и Смъртта. Ставаме свидетели на партия шах между двете сестри, които се обзалагат за съдбата на Бел и Звяра. Любовта е обедена, че Бел ще се влюби в Зяра и ще развали магията, която тегне над него.А Смъртта е сигурна, че Звяра няма да успее да спечели любовта на Бел и ще остане омагьосан завинаги.Облогът е направен, но Смъртта не обича да губи и затова измисля пъклен план. Решава да изпрати в замъка на Звяра омагьосаната книга „Никога вече“ – една книга, която не само може да погуби Бел, но и всички, които обича.

„Огледалата ни показват само това, което сме. А книгите – това, което можем да бъдем.“

Съвсем скоро нейният план успява и Бел успява да попадне в лапите ѝ, влизайки в книгата. Правилата за успех на Смъртта са съвсем прости – Бел трябва да изяде три неща и да остави три неща в този красив, но нереален и омагьосан свят. Ще успее ли Бел да се измъкне от Смъртта ? Любовта ще победи ли своя вечен конкурент Смъртта ? Ще научите, ако се потопите в това невероятно вълнуващо приключение.

„Домът ти са всички хора, всички места и всички неща, които обичаш. Ти го носиш със себе си, където и да отидеш. Не знаеше ли това?“

Снимка0363Бел бе едно добродушно, смело и изпълнено с мечти момиче, което успя да ме спечели. Авторката много успешно е доизградила образа ѝ, като успява да ни представи истински нейната самота, терзанията, които я изпълваха, липсата на дома ѝ, тъгуването за баща ѝ. Но освен това наблюдаваме постепенното ѝ привързване към Звяра, който чрез своите малки жестове започва да я прави щастлива. Но заради доброто си сърце, Бел бива подлъгана и погълната от една фалшива история, но благодарение, на която разбира къде е нейният истински дом и при кого е оставено сърцето ѝ.

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ е едно ново и вълнуващо приключение, което ще ви потопи в приказния и романтичен свят на Красавицата и Звяра. Авторката ни е подготвила едно вълнуващо пътешествие, в което с трепет ще наблюдаваме, коя от двете могъщи сили ще възтържествува. Книгата е много лека и приятна за четене, и носи интинско удоволствие на всеки, който обича приказките.

Снимка0321

„Жестока любов“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 288, цена 12,90лв)

206707_bКогато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят ѝ се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат ѝ. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс: 1. Никога не питай за миналото. 2. Не очаквай бъдеще. И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

***

„Жестока любов“ ми доказа защо обичам толкова много любовните романи. Това е първата книга, която чета от Колийн Хувър и със сигурност няма да бъде последната, защото успя да ме накара да се влюбя и в най- малкият детайл от книгата. Историята, която е създала авторката е наситена с толкова много емоции, които те помитат като ураган и те карат да съпреживяваш абсолютно всичко. Авторката има таланта да пише с лекота, която предразполага читателя за по- пълно и истинско преживяване на историята. Героите са много пълнокръвно изградени ,всеки със своите несъвършенства и недостатъци, и лично аз успях да ги почувствам, като свои приятели и обикнах всеки един от тях. „Жестока любов“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. Няма да крия не малко пъти докато четях тази свръхемоционална история ми се насълзяваха очите, а последните около 60 страници ги прочетох буквално със стичащи се сълзи- толкова истински и емоционално беше написано. Епилогът беше съвършен-  след всичко, което преживяха нашите герои заслужаваха този ценен момент. Искам да спомена и перфектната корица, която напълно си пасва с историята. За мен дъждът символизира любовта на Тейт и Майлс – бурна и пристрастяваща.

Историята започва с Тейт, която се мести да живее известно време при брат си Корбин, но на входната му врата спи пиян мъж, един мъж, който ще промени безвъзвратно живота ѝ – Майлс Арчър.

„Не питай за миналото ми.
Не очаквай бъдеще.“

large (1)Тейт ми хареса страшно много, въпреки че си имаше своите малки недостатъци, които в определени моменти я правеха много крехка… но пък кой ли човек няма. Хареса ми, че беше независима и целеустремена, не разчиташе на абсолютно никого, освен на самата себе си. Връзките, които е имала не са били никак успешни и затова е загърбила любовния си живот, и се е отдала на кариерата си на медицинска сестра. Но в живота, както знаем не винаги става, така както сме искали или планували. В последствие преживя много неща, които на моменти я сриваха психически, но въпреки всичко се доказа като силен характер. Колкото и пъти да беше наранявана, винаги успяваше да открие онази частичка доброта, която се криеше в хората. За съжаление не ни беше дадено достатъчно информация за миналото ѝ, а ми се искаше да я опозная една идея по- добре.

„Тя беше тази, която или щеше да ме убие… или най- сетне щеше да ме върне обратно към живота.“

UGLYLOVECH-2840Майлс, ах този Майлс! От самото начало на книгата бе мистериозен, потаен и много мрачен, което го правеше супер интересен за разгадаване. Като добавим и факта, че е много красив и висок, той автоматично се превръщаше в ходещо изкушение за Тейт. За своите 24 години Майлс е преживял много неща, но един много жесток и болезен момент в миналото му го е белязал за цял живот. Погълнат от вината, която адски много му тежи, той се е изолирал и е загърбил настоящето си. Историята от миналото му ни бе поднесена на малки откъси, които постепенно изградиха една цялостна не дотам красива картина. Майлс бе роб на миналото си и не жалаеше да продължи напред… докато не се появи Тей.

„Любовта не винаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва отново в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя.“

Допадна ми начина, по който авторката е решила да ни представи историята, а именно в две гледни точки. Половината глави бяха от името на Тейт, които ни разказват за настоящето, а останалите от името на Майлс, които ни връщат шест години назад в миналото му и ни разкриват какво го е накарало да стане мъжът, който е в настоящето – студен и безсчувствен. Чрез тези ретроспекции научаваме за по- голямата част от живота на Майлс, преминаваме през неговото първо влюбване, през неговите мечти и копнежи, преминаваме и през онзи трагичен момент, който беше просто съкрушителен, като авторката ни държи в напрежение да самия край на книгата.

025dceaa876f8cb0535d5c2f63042085Любовната история между Тейт и Майлс припламна почти веднага, като и двамата не търсят нищо сериозно и решават да бъдат просто „приятели с облаги“. Майлс поставя две правила на Тейт, които тя трябва да спазва, ако иска „връзката“ им да продължи. Отношенията им се свързваха единствено до страстта, която изпитваха, но за Тейт нещата постепенно започваха да стават все по -сериозни. На моменти страшно много ѝ се ядосвах, защото се държеше като някоя хлапачка, като пренебрегваше гордостта и достойнстото си. Също се ядосвах ѝ на Майлс, като твърдо отказваше да признае, че е влюбен до уши в Тейт.

„Хубавите моменти компенсират грозната любов“

Второстепенните персонажи също много допринасят за историята и подпомагат за правилната развръзка между отношенията на Тейт и Майлс. Кеп, осемдесетгодишния капита на асаньосера се превръща в най- добър приятел на Тейт и често в нейната единствена опора. Корбин, по- големият брат на Тейт, който я закриляше постоянно. Иън най- добрият приятел на Майлс, който е запознат с миналото му и затова иска най- доброто за него. Рейчъл е един от ключовите участници в историята. Името ѝ се споменава до самия край на историята и остава траен белег върху главните герои.

„Жестока любов“ ще ви приведе през едно емоционално, вълнуващо и пълно със страст пътешествие. Това е книга за двете разновидности на любовта. Едната е за онази красивата любов, която те връхлита като ураган и те запраща три метра над небето. А другата е онази грозната и жестока любов, която те разбива на хиляди малки парченца. Книгата също ни доказва, че колкото и транлив да е пътят към щастието,ако то е истинско и си струва,то си заслужава всяка пролята сълза и всяко изпитание. Определено препоръчвам „Жестока любов“ , защото ще прочетете една истинска и затрогваща история, която дълго няма да забравите.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за възможността да прочета тази завладяваща и емоционална история !

„Белжар“ – Мег Уолицър

(издателство „Сиела“, брой страници 284, цена 12,90лв)

fb8964c77345cc77626e29de184014a5

„Белжар“ е една от най- емоционалните, красиви и вдъхновяващи истории, които съм чела. В интерес на истината, когато книгата беше издадена преди, може би година и половина не ми направи кой знае какво впечатление. Но интересът ми към нея се породи внезапно преди няколко месеца и си казах, че определено трябва да прочета тази книга. „Белжар“ не е просто поредната история за депресиран и отчаян тийнеджър – много, много повече е. На книгата не трябва да се гледа като  янг адълт роман, защото в нея е пропита толкова мъдрост, изречени са много силни думи, от които читателят може да си направи лични изводи.

„Може би когато заговориш за една книга, в един момент започваш да говориш за себе си.“

Книгата има невероятна атмосфера. Едновременно леко мрачна, мистериозна и много успокояваща, карайки те без усилие да се потопиш в историята и да станеш част от нея. Авторката пише леко, увлекателно, използва силни думи, които в точният момент да жегнат читателя и да го накарат да спре и да се замисли. „Белжар“ е вдъхновен от „Стъкленият похлупак“ на Силвия Плат, като и в двете книги са засегнати сериозни теми, които не трябва да се подминиват с лека ръка. „Белжар“ ни показва, че чрез литературата и писането, нашите герои осъзнават силата на думите, осъзнават, че думите са важни и защо е важно кой ги изрича.

„Интересно как можеш да живееш толкова дълго, без да имаш нужда от някого, но после го срещаш и вече постоянно изпитваш тази нужда.“

BelzharГлавната ни героиня започва новата учебна година в Дървения хамбар – училище за твърде крехки емоционално тийнеджъри, след като изпада в дълбока депресия от смъртта на първата ѝ любов Рийв. Джам попада в специален курс по литература, а най- мистериозното нещо в него е самата учителка г-жа Ку. Всяка година г-жа Ку избира само пет ученика, които да посещават нейните уроци, в които за целия срок се изучава само един автор. Освен Джам, другите късметлии са Грифин, Сиера, Кейси и Марк, а избраният автор за изучаване е Силвия Плат с единственият си роман „Стъкленият похлупак“. Петимата получават дневници, в които да пишат за себе си и всичко, което ги вълнува. Но дневникът ги отвежда в Белжар, място, където времето е спряло, където всеки един от петимата може да получи своя втори шанс и най- важното да получи своя вътрешен мир и спокойствие.

„Да разбереш какво изпитва някой друг човек, някой, който не си ти; да погледнеш под капака, така да се каже. Да погледнеш дълбоко вътре. Ето това трябва да прави писането.“

beljar-7-1024x827Всеки един от петимата беше затворен в своя малък черно- бял свят и не се интересуваше от болката на другия. Всички са преживели ужасни неща, които са ги белязали завинаги и не намират смисъл да продължат напред. „Белжар“ неусетно ги променя. Постепенно се сближават и разбират, че имат нужда да продължат да живеят, но нямат смелостта да го направят. Но „Белжар“ е там и ги очаква, защото той е пътят към така очакваната и желана промяна.

„Всеки  има какво да каже. Но не всеки може да понесе да го каже.“

С напредването в дневника, нашите герои все повече се притесняват какво ще се случи с Белжар, след като всички листи бъдат изписани. През цялото време бях на тръни и се чудих какъв ли ще бъде края на това меко казано странно и вълнуващо приключение. Очаквах какво ли не, но това, което се разкри, определено не го очаквах и наистина ме изненада. Радвам се, че всеки един от тях успя да преодолее своя труден момент и да започне живота си отново.

„Белжар“ е изключително емоционална и вдъхновяваща история. Една история, която на моменти до болка ще ви трогва, ще ви разсмива, ще ви накара да се замисляте за нещата от живота. Заедно с героите преминаваме през едно приключение, което е с много по- голямо въздействие, отколкото бихте предполагали. Определено препоръчвам книгата на всеки, независимо дали сте тийнеджър или възрастен.

Снимка0346

„Златният мост“ – Ева Фьолер

(издателство „Ибис“, брой страници 344, цена 13,90лв)

mostВсичко в живота на Ана е идеално. Вече повече от година заедно със Себастиано изпълняват опасни мисии, пътувайки в миналото. Но един ден тя получава обаждане, в което й съобщават, че той е заседнал в миналото – и по-точно в Париж, през XVII век. Ана незабавно трябва да отиде при него и да му помогне да се върне в настоящето. Без колебание тя се отправя на опасното пътешествие, но когато открива Себастиано, установява, че е изправена пред един малък проблем: той се мисли за мускетар и не помни нито нея, нито времето, от което идва. И не стига това, ами и обстоятелствата принуждават двамата да се изправят един срещу друг. Ще успее ли Ана да помогне на своя любим да си възвърне паметта и да изпълнят мисията си, или той завинаги ще остане изгубен в миналото?

Ревю на „Гондолата на времето“

***

„Гондолата на времето“ беше едно от първите ми ревюта в блога и към тази трилогия имам малко по- специално отношение. Докато не започнах да чета „Златният мост“ не осъзнавах, че толкова много ми е липсвала трилогията, както и всички герои, участващи в това невероятно приключение. И в този ред на мисли не знам, защо отлагах да прочета тази втора част близо година, след като знаех колко много ми е харесала първата книга. Но с първите няколко прочетени страници, авторката успя да ми припомни колко много обичам Ана и Сабастиано. В тази книга определено се наблюдава израстване в стила на писане на авторката, който е още по- увлекателен и приятен за четене. Ева Фьолер притежава умението да описва много истински, така че да предаде усещането за красота и в най- дребният детайл. Описанията ѝ не са тежки, а напротив,карат те с трепет да разлистваш страниците. В тази книга описанията, които прави са от изключителна важност за сюжета, защото до голяма степен подпомагат читателя да се потопи изцяло в средновековния Париж и да се запознае с неговата красота.

„Номерът с измислянето на истории се състоеше в това, да се държи на версията, дори и да имаше толкова празноти в нея, колкото дупките на швейцарско сирене.“

zeitenzauber2_1Действието в книгата се развива близо година и половина след първата. За трилогия такъв времеви период си е доста голям, но авторката е съумяла накратко да ни представи живота на Ана и Себастиано през тази година, който естествено е бил доста интересен и динамичен. Още с първите страници сме въвлечени в първата мисия (от двете в книгата), която беше доста забавна. Двамата трябва да спасят една легендарна личност, а именно прочутия Казанова. За съжаление неговия персонаж повече не се появява в книгата, но пък беше доста добро начало за приключението, което ни очаква. Историята се развиваше доста бързо, като авторката и за миг не ни е оставила да скучаем. Почти във всяка глава се случваше нещо, което още повече ме караше да искам да стигна до така чаканата развръзка и да разбера какво ще се случи.

Изключително приятно бях изненадана, че историята е препратка към романа „Тримата мускетари“. Авторката е преплела своята история със класическия роман доста умело, което ме накара още повече да се влюбя в книгата. Другият факт, който още повече ме зарадва е , че бяха включени реални исторически личности, които със сигурност са добре познати – кардинал Ришельо, кралица Анна Австрийска и т.н. Всеки един детайл, като красивите и пищни рокли, баловете, които са се организирали е изпипан перфектно, също така не са ни спестени проблемите през онова време, с които Ана понякога трябва да се примири.

„Но за истинската любов нито един залог не беше достатъчно висок.“

tumblr_static_tumblr_lpvghd5qws1qdax6ko1_500_largeНяма как да не пропусна факта, че героите в книгата постепенно се развиват и израстват. Тук виждаме Ана доста променена. Личи си натрупаният опит с пъртуване във времето и вече доста по- бързо се вписва в обстановката. Отново я виждаме, като смелото, силно и решително момиче, но понякога виждаме и несигурността ѝ в даден момент, което ми харесва, защото авторката не се е опитала да я идеализира. Понякога ме дразнеше с прибързаните си решения, които почти винаги я поставяха в опасно положение. За разлика от предходната книга, то в тази мисията на Ана е много по- сложна и е от изключителна важност за бъдещето. Принудена е да се справя сама с дворцовите интриги и подлите планове, които безмилостно се кроят, но въпреки това с помощта на новите си приятели, Анна намира начин да се справи с нарастващата опасност, която се задава.

„Любовта често е по-силна от разума, Ана. Сляпа е за опасностите.“

Musketari_04(1)За разлика от първата книга, в която виждахме Себастиано съвсем за кратко, то в тази книга присъства от първата до последната страница.  След спасителната мисия на Казанова, Себастиано поема към втората неочаквана мисия и незнайно  как си загубва паметта. Вписал се идеално в живота на 17век, Себастиано става мускетар и може би най- големият привърженик на кардинал Ришельо. Въпреки, че двамата с Ана бяха на противоположни страни, Себастиано винаги се опитваше да я предпази и показваше искрената си любов към нея.

„Само свободният дух взема правилните решения.“

Второстепенните герои изобщо не бяха за пренебрегване. Всеки един от тях беше много добре изграден, всеки си имаше своята история за разказване и роля в последвалите събития. Героите към, които се привързах и впоследствие обикнах са чаровната актриса Сесил, нежната и красива Мари дьо Шеврьоз, която през цялото време закриляше Ана и ѝ помагаше в изпълняването на мисията и Филип, който не спираше да ме кара, да се усмихвам. Авторката има навика да оставя в невидение читателя за злодея в книгата, който винаги се оказва най- неочаквания персонаж. Силно се изненадах, когато се разбра кой е предаделя, който през цялото време е играл нечестно.

„Златният мост“ ни отвежда в едно опасно и завладяващо приключение, изпълнено с множество обрати. Авторката ни потапя в средновековна Франция, в един свят на кралски интриги, забранена любов, борба за власт и надмощение. Ако харесвате „Тримата мускетари“, историческите факти и приключенията, то определено прочетете книгата.

„Библиотеката на душите“ (кн.3 от трилогията „Домът на мис Перигрин за чудати деца“) – Рансъм Ригс

(издателство „Бард“, брой страници 432, цена 27,99лв)

bibliotekata-na-dushite-chudatite-detsa-na-mis-perigrin-3

Приключението, започнало в „Домът за чудати деца на мис Перигрин“ и продължило в „Градът на гладните“, достига своя вълнуващ апогей в „Библиотеката на душите“.

Ревю на „Домът на мис Перигрин за чудати деца“

Ревю на „Градът на гладните“

Краят и на тази трилогия дойде за мен. Когато започвах да чета първата книга очаквах една страшна и мрачна история, но не беше точно така – беше много по- хубаво. Да, книгите са мрачни, но по един приказен начин, който ми напомняше за приказките от моето детство. Отново няма как да не подмина страхотното оформление на книгата, което още повече допълваше историята. Тук странните и леко плашещи винтидж фотографии отново са перфектно разпределени между страниците на книгите и подпомагат за по- пълното визуално представяне на сюжета. Освен това в първите няколко страници имаме кратък речник на чудатите термини – кои са имбрините, гладните, гадините и т.н. Но едва ли бихте забравили тези чудати и странни персонажи.

Снимка0150Авторът с лекотата на своят стил на писане отново ни поднася едно вълнуващо и още по- въздействащо последно приключение. Тази последна част от трилогията може би за мен е най- силната, защото тук всичко е в пъти повече. Действието върви с пълна скорост, като ѝ за миг няма да ви доскучае, напрежението е осезаемо в почти всяка страница, дълго пазени тайни изскачат, появяват се още повече странни и интересни герои – определено Рансъм Ригс се е постарал да ни поднесе една шеметна въртележка от емоции.

„Глобите за закъснение в библиотеката са доста солени. Десет камшика на ден и това е само за книгите с меки корици.“

library-of-souls-photosИсторията започва непосредствено след втората книга. Всички имбрини и чудати деца са в плен на гадините, които са на път да осъществят своя пъклен план. Единствените останали свободни деца Джейкъб и Ема, както и остроумното и симпатично говорещо куче Адисън се заемат с тежката задача да освободят своите приятели. Тримата се отправят към едно опасно приключение, което невещае нищо добро. След дълго търсене тримата достигат Дяволското гробище, най-окаяния бордей в цяла викторианска Англия.  Това място държи в лапите си съдбата на всички чудати и точно тук ще бъде решена тяхната съдба. Както вече споменах появяват се нови герои, но двама от тях се открояват най- много от всички. Единият още с появата си беше мистериозен и така остана до самия край на книгата, а другият бе много мил и на пръв поглед добродушен. Честно казано предполагах, че един от двамата ще се окаже предател, но силно се изненадах, че беше този когото изобщо не очаквах (добър ход от Рансъм Ригс). Джейк вече е напълно наясно със своята нова дарба, която ще се окаже от изключителна важност за предстоящите събития в историята. С всяка следваща страница историята става все по- мрачна и същевременно вълнуваща. А легендарната Библиотека на душите се оказва, че не е само легенда, която се предава в чудатия свят, а има пълният потенциал на преобърне и промени хода на Историята.

„Научих от братята си труден урок. Никой не може да те нарани повече от хората, които обичаш.“

12912372_237867636560569_987323836_nСлед като завърших и последната книга от трилогията реших, че е крайно време да изгледам филма, който отлагах още от прочита на първата книга. Та, в следващите няколко реда искам да споделя впечатленията си от него. През цялото време докато четях книгите си представях историята черно- бяло – не знам дали това е било повлияно от снимките или от мрачната атмосфера, която излъчваше историята, а може би и двата фактора са ми повлияяли. Интрото на филма беше прекрасно, а музиката подчертаваше мрачната нишка на историята. Първата половина на филма ми хареса, беше това, което очаквах – мрачна и леко плашеща атмосфера ( до тук добре). Но след това, когато Джейк влезе в чудатия свят и се появиха онези цветни и ярки образи (контрастиращи си с цялата визия на историята) в този момент за мен цялата магия на книгата изчезна, и от там нататък бе пълна пародия ( това бе, което аз усетих). В пресъздаване на персонажите нямам абсолютно никакви забележки, всеки един от героите се е справил страхотно. Но най- запомнящият се герой във филма бе мис Перигрин, Ева Грийн е влязла напълно в образа ѝ (въпреки че, не отговаря на образа в книгата), за което и се възхищавах през цялото време, а ѝ е успяла да предаде онази така характерна аристократична осанка на мис Перигрин. Катя цяло филма ми хареса, но книгата е много далеч по добра от него.

„Библиотеката на душите“ слага край на едно мрачно, вълнуващо и чудато приключение. Авторът този път ни е поднесъл една още повече завладяваща и изпълнена с огромна доза напрежение и  неочаквани обрати история. А героите са по- силни и смели от всякога, защото са готови да се изправят и пред най- големите си страхове, за да спасят своите приятели. За мен беше истинско удоволствие да бъда част от един очарователен и чудат свят, в който нищо не е такова каквото изглежда.

Снимка0318.jpg

„Химикът“ – Стефани Майър

(издателство „Сиела“, брой страници 600, цена 17,90лв)

205352_b

Може би някои от вас ще се учудят на това, че не съм чела някоя от книгите на авторката. Разбира се съм запозната с нейните книги, но никога не съм проявявала интерес към тях главно, защото не си падам по истории с вампири, върколаци и т.н. Но след като видях, че „Химикът“ ще бъде издаден си знаех, че трябва да прочета книгата – някак си успя да спечели вниманието ми. Всъщност може би реших да дам шанс на книгата поради факта, че авторката е решила да пише в съвсем различен жанр.

Стила на писане на Стефани Майър определено ми хареса. Описанията, които присъстваха в книгата не бяха никак малко, но авторката е успяла да ги поднесе толкова леко и увликателно, че успяха напълно да ме потопят в историята. Действието в книгата може би до към 150 страница вървеше доста бавно – описанията бяха в повече, детайлите също и почти никакво действие. Но след тази „бариера“ сюжетната линия тръгна в друга много по- динамична посока и книгата стана много по- приятна и интересна за четене. Едно от нещата, които мигновенно привлякоха вниманието ми докато четях книгата бяха героите. Абсолютно всички бяха старателно изградени психологически образи. В това отношение авторката се е справила повече от перфектно. Сюжета на книгата е много добър, също  бих казала и до голяма степен оригинален и мисля, че би се получила доста добра филмова екранизация.

„Всъщност това да бъдеш обикновен като цяло, е силно подценено.“

THE-CHEMIST-jacketГлавната ни героиня Алекс (истинското ѝ име е Джулиана, но по разбираеми причини използва различни псевдоними) е молякулярен биолог и до скоро е работила за американското разузнаване. Докато един ден тя става неудобна за тях и решават да я елиминират. Алекс или Химикът, както я наричат в средите, в които е работила получава този прякор, заради впечатляващите си умения да създава съставки, които причиняват жестока болка и каращи всеки да проговори. Благодарение на тези свои умения тя бяга и оцелява до колкото ѝ е възможно. Внезапно бившият ѝ шеф и предлага много примамлива сделка – да залови твърде опасен престъпник и срещу това ще получи свободата и спокойствието, което иска. Алекс не е никак глупава и подозира, че ще ѝ се скрои капан, но все пак приема сделката, но с едно наум. Без особенни усилия отвлича жертвата си Даниел Бийч, но всъщност той не е този, за когото го мисли. Даниел е най- обиконовен учител и след доста болезнен разпит, на който е подложен Алекс осъзнава, че той казва истината и, че наистина е ѝ скроен капан. Разбира се, след като говорим за книга на Стефани Майър няма как да не се разминем с романтичната част. Любовната история не бе напреден план и по никакъв начин не отвличаше вниманието от главната сюжетна линия, което според мен е от плюс за такъв тип сюжети.

“ Не разчитай на това, каза си. Не допускай това да ти замае главата и да накърни преценката ти. Не допускай надеждата да те направи глупава.“

Снимка0175Алекс ми хареса като персонаж – борбена, със силен характер и готова на всичко, за да постигне целите си. Въпреки че , отначало ми се стори прекалено параноична със своите свръхмерки за сигурност с навлизането в историята се оказа, че тази предпазливост не е била никак излишна. Хареса ми, че въпреки хладнокръвието, което притежаваше постепенно успя да се предаде на онова чувство, което не ѝ е било познато досега – любовта. Осъзна, че и най- добрата защита, която е способна да направи не може да ѝ даде топлата и нежна прегръдка сключена около нея. Даниел ми беше прекалено добър на моменти, дори и наивен. На моменти ме дразнеше с необмислените си постъпки, които след като ги беше направил, едва тогава разбираше, че могат да бъдат твърде опасни. Кевин, въпреки че го играеше „лошото момче“ ми хареса много повече от Даниел. Определено той бе най- колоритният и забавен персонаж в книгата. През цялото време се забавлявах със смахнатото му чувство за хумор и с непрестанните дразги с Оли (Алекс). Ако любовната сюжетна линия се бе завъртяла около Алекс и Кевин щеше да бъде много по- интересно. Само си представявам каква щура и шантава връзка щяха да имат.

„Изграждаме си тези представи за хората, създаваме си този, с когото искаме да бъдем, а после се опитваме да задържим истинския човек във фалшивия калъп. Невинаги се получава добре.“

„Химикът“ е прецизно изпипан трилър, който те държи под напрежение до самия си край. Историята ни поднася една голяма порция от много екшън,напрегнати моменти, опасни и коварни герои,които са готови на всичко, за да постигнат целите си. Супер интересна и завладяваща,тя ще ви принесе в един свят,който е на път  да бъде разрушен. Като цяло книгата ми хареса и мисля, че ако авторката издаде още една такава книга със сигурност ще ѝ стана фенка.

*Благодаря на издателство „Сиела“ за предоставената възможност !

„Краят на дните“ – Сюзън Ий

(издателство „Емас“, брой страници 392, цена 14,90лв)

Краят-на-днитеПенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци – да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака…

Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?

Ревю на “Ангелско нашествие”

Ревю на “Ангелски свят”

***

„Пенрин и краят на дните“ за мен беше една от най- вълнуващите и емоционални трилогии, които съм чела. Спомням си, че когато започвах да чета първата книга, бях сигурна, че тази трилогия ще се настани трайно в сърцето ми и сега след нейният край мога да потвърдя това мое усещане на сто процента. Едва ли, ще мога напълно да предам емоцията и вълненията, които изпитвах докато четях „Краят на дните“, но все пак ще се опитам в следващите редове да изкажа всичко, което почувствах.  Когато получих книгата, може би седмица и половина отлагах прочитането ѝ, защото осъзнавах, че това ще бъде последната ми среща с героите, които така силно обикнах, последната ми среща с един апокалептичен и шантав свят и все още не се чувствах готова да се разделя с тях.  Определено авторката е успяла да направи един вълнуващ и епичен финал на историята. Един финал, който със сигурност ще се помни дълго време.

„Наречи ме сантиментален, но ми харесва да те гледам цяла и непокътната.“

14866749._SY540_Историята започва там където завърши предходната книга, което е огромен плюс, защото по този начин читателят не изпуска дори секунда от случващото се. Всички знаем, колко е неприятно, когато трябва да гадаем какво се е случило между паузите на дадена поредица, а тук имаме възможността да прочетем книгите без да се губи тръпката от историята. Авторката отново ни поднася жестоки битки, които те принуждават да притаиш дъх и купища неочаквани обрати. Но освен това в тази книга наблюдаваме и развитието в любовните взаимоотношения между Пенрин и Рафи, които още повече допълваха за наситената с емоции сюжетна линия. Стилът на авторката отново е изключително приятен за четене, а описанията, които правеше бяха толкова ярки и истински, че се почувствах все  едно съм „влязла“ в книгата.

„А животът ме е научил поне на едно: да караш насила някой да остане при теб, ако не го иска, си е безотказна рецепта за разбито сърце.“

tumblr_njf9e0CPMK1r80kcoo1_1280За мен Пенрин е един от най- силните персонажи, които съм срещала. Хареса ми в нея това, че тя не се взимаше насериозно, не се чувстваше като някоя супер героиня, която трябва да спаси света, а се чувстваше и възприемаше, като най- обикновенно момиче. Авторката по никакъв начин не се е опитала да я идеализира, което според мен е от огромен плюс. С всяка следваща книга наблюдаваме израстването на Пенрин, която все повече израства духом. В свят, в който всеки един ден може да ти е последен, в който човечността е на изчезване, Пенрин остава докрай вярна на семейството си и на своите принципи. В тази последна книга отново виждаме нейният уникален хумор, който неведнъж и е докарвал проблеми. Въпреки наближаващият апокалипс и за миг не загуби вярата в себе си, а напротив с всички сили и със своите верни приятели бяха готови на всичко, за да спасят човеството от ангелите.

„Сражавала си се с банда два пъти по-едри от теб мъжаги, уби ангел воин, противопостави се на архангел и въртиш ангелски меч- Рафи накланя глава. – А пищиш като малко момиченце при вида на червей?“

2075d0a5b9421c66b43d313c49f7421cРафи се превърна в мой любимец още от първата книги – толкова е харизматичен !  За разлика от предишната книга, в тази Рафи присъства от първата до последната страница. Научаваме още повече подробности за „предишния“ му живот, запознаваме се с най- верните му приятели- Наблюдателите, които се оказаха също толкова забавни. Бе готов на всичко заради тях, дори ако трябва да слезе в самата Преизподня, за да ги спаси. Разбира се ѝ Рафи претърпя своите промени, както външо, така и вътрешно. Постепенно осъзна, че не трябва да подтиска чувствата си към Пенрин, а да бъде искрен към нея. Пожертва нещо много ценно в името на това да бъде с момичето, което много пъти беше неговата единствена опора.

„Благодаря ти мамо. Задето дойде да ме спасиш. Не всяка майка би го сторила в свят като този.“

obrazek8Второстепенните персонажи също бяха много добре изградени и всеки един от тях имаше своето израстване и перфектно изиграна роля в историята. Беше ми изключително приятно да видя близнаците Ди и Дум, които и този път бяха в центъра на събитията. Пейдж от едно малко и безащитно момиче я виждаме по- смела от всякога. С нейната армия от скорпиони вдъхва страх във всеки, но същевременно е успяла да запази добротата и човечността в себе си. Майката на момичетата отново е във вихъра си. Въпреки че е малко шантава, всъщност знае много добре какво прави и никак не е за подценяване. Тук също научаваме трагичната история на Белиал, която със сигурност ще трогне всеки. Научаваме защо е станал толкова лош и колкото и да си казвах, че той е злодей и не трябва да ми е жал за него, просто не успях и наистина му съчувствах.

„Краят на дните“ слага един епичен финал на една трилогия, която заобикнах от първите страници. Книгата ще ви изненада със неочакваните си обрати, някои от които със сигурност не сте очаквали. В тази част Апокалипсиса наближава и ако хората не се обединят срещу ангелите, то те са обречени. „Краят на дните“ ще ви поднесе за последен път едно вълнуващо и опасно приключение, една битка между хора и ангели, която повярвайте ми не трябва да пропускате. Искрено се радвам, че имах възможността да прочета тази страхотна трилогия, която със сигурност ще помня много, много дълго !

*Иксрено благодаря на издателство „Емас“, че ми предоставиха да прочета тази невероятна трилогия !

 17021443_1312232675481085_5801148620158844608_n

„Къщата на езерното дъно“ – Джош Малерман

 

(издателство „Deja Book“, брой страници 152, цена 11,90лв)

66589ce4041b6196a1776c5a752b2acbЗвучи като перфектната първа среща – плаване с кану през няколко свързани езера. Седемнайсетгодишните Амелия и Джеймс обаче откриват нещо под повърхността на водата, което променя живота им завинаги.

Къща на езерното дъно. С два етажа и хубава градина. Предната врата е гостоприемно отворена.

И ги очаква.

Само дето това, че къщата е празна, не означава, че няма никой вкъщи.

***

Джош Малерман отново ни изненадва с оригинална и впечатляваща история, която ни е поднесена с голяма доза въображение. Книгата е доста кратичка и се чете за около час, един час, в който забравяш абсолютно всичко и си потопен в една мистериозна атмосфера. Едно от нещата, които харесвам в книгите на Малерман е атмосферата, която успява да придаде на историите –  едновременно мрачна и плашеща, вълшебна и тайнствена. Отново на очи се набиват кратките изречения, заради които беше критикуван в „Кутия за птици“. Но на мен този странен негов начин на писане ми харесва, а ѝ понякога с едно кратко изречение може да се каже много повече.

624-400-zhenaИсторията започва с двамата 17-годишни тийнеджъри Амелия и Джеймс, които решават тяхната първа среща да е по- нестандартна – разходка с кану, край близкото езеро. Покрай непринудените си разговори и споделянето от впечатленията си за своите първи срещи, двамата се натъкват на непознато езеро, което крие своя тайна – мистериозна къща, която ще ги промени завинаги. Това е тяхното откритие, което не желаят да споделят с никого, това е тяхната къща, при това непокътната от водата. Напълно обзаведена и готова да посрещне своите нови обитатели… но, дали старите ще позволят това ? Амелия и Джеймс всеки ден посещават и изучават своята малка тайна, на дъното те започват да преоткриват себе си, опознават се един с друг и постепенно къщата се превръща в тяхна фикс идея. Любопиството към непозното става все по- голямо, а страхът от неизвестното постепенно отстъпва. Важно е само времето прекарано в къщата, навлизането все по- навътре в нея и откриването на един непознат вълшебен свят. За двамата къщата символизира любовта. Онази любов, която те привлича силно, в която има страст и същевременно малко страх от неизвестното. Онази любов, караща те да вършиш лудории. За тях не е важно, че всеки предмет в къщата стои на мястото си, че вътрешният басейн има собствена топла вода или това че, роклите, които плуват в къщата, изглеждат сякаш са облечени върху някого. За това и двамата не търсят отговори, не се  питат „защо“ и „как“, а само се наслаждават на случващото се около тях.

kastata_na_ezernoto_dano-277x300

Определено книгата ми хареса, хареса ми как бе представена историята и взаимоотношенията между героите. До последната страница го имаше онова напрежение, което те кара да прелистваш страниците със замах. Имаше моменти в историята, които ми докарваха тръпки на страх, но имаше и моменти, които може би останаха неясни.А краят, който е така коментиран, определено ме изненада със своята неочаквана развръзка.

„Къщата на езерното дъно“ определено успя да оправдае всички мои очаквания. Малерман отново е изградил един непознат и интересен свят, в който читателят да се впусне смело в изследване заедно с героите. А мистериозната атмосфера с лек хорър елемент, допълва перфектно обстановката.Една история за първите трепети на любовта, която така силно искаш да задържиш завинаги, че не осъзнаваш колко крехка и чуплива може да бъде. Мисля, че всеки може да открие нещо за себе си в книгата, въпреки малкият ѝ обем. А, ако и Вие сте почитатели на Малерман, като мен, през есента може да очакваме нов роман.

Снимка0146

„Момиче от календара“ – Одри Карлан

(издателство „Егмонт“, брой страници 424, цена 19,90лв)

0127Много е просто – нуждаех се от пари. Много пари. Един милион долара, за да бъдем съвсем точни. Всъщност сумата нямаше чак толкова голямо значение. Това, което имаше значение, беше, че етикетът бе закачен за живота на баща ми.

Няма пари. Няма живот.
Мия Сондърс тъкмо е загърбила незначителния си живот в Лас Вегас, когато получава обаждане, от което научава, че баща й е бил пребит почти до смърт заради неизплатени дългове. Проблемът е, че човекът, на когото дължи парите, е безскрупулното бивше гадже на Мия – поредният негодник, в когото е направила грешката да се влюби.

Никога повече.
Мисията на Мия е проста – тя ще трябва да работи като елитна компаньонка в компанията на леля си, за да изплати дълга на баща си. Всичко, което трябва да направи, е да прекарва всеки месец в рамките на една година с различен богат мъж.
Лесни пари… Поне на пръв поглед.

***

Неведнъж съм споделяла в ревюта, че обичам да чета любовни романи. Понякога човек просто трябва да отдъхне с някоя лека и приятна книга, която да го накара да се отърси от ежедневието си. Но не харесвам любовните еротични романи, в които голяма част от сюжета е съсредоточена върху креватните умения на главните персонажи. И поради тази причина потходих към книгата с известна доза резервираност. Реших да я прочета главно, защото обичам да излизам от зоната си на читателски комфорт. Когато започвах книгата единственото нещо, за което се надявах бе да не се окаже поредната клиширана история. И всъщност когато затворих и последната страница, бях останала приятно изненадана от свежата и щура история, която авторката бе поднесла. Разбира се, имаше и няколко клиширани момента, но те бяха твърде незначителни и не успяха да ми развалят удоволствието от книгата.

Стилът на авторката не се отличаваше с някакъв оригинален изказ, но пък беше лек и приятен за четене. За сметка на това историята бе оригинална и много добре изградена – лично аз не се сещам за подобна история. Персонажите бяха толкова пълнокръвно представени, че всеки един от тях малко или много успях да го почувствам, като свой приятел. Единственото странно нещо в книгата, за мен  бяха мъжките персонажи – всеки един от тях изглеждаше като гръцки бог слязъл от Олимп (въздишам). В следващите редове накратко, ще споделя и разкажа за първите три истории от тази, както се очертава страхотна поредица.

„Не бях сигурна как да приема всичко това, какво да мисля. Бяхме се споразумели да не се сближаваме… Дали го обичах ? Не, не мисля. През цялото време бях толкова силно концентрирана да избегна всякакви емоции, да не се влюбя, че дори не ми мина през ума вариантът да отворя сърцето си за него…“

1db1bd93a6254a133c2b15d5a55a201fЯнуари – Главната ни героиня Мия Сондърс е разочарована от любовта и виновникът за това е последният ѝ приятел. Оказва се, че той е дал доста голям заем (1 000 000 долара) на баща ѝ, но впоследствие не може да ги върне и бива пребит почти до смърт. За да върне взетият заем Мия се принуждава да започне в компанията на своята леля, като „луксозна придружителка“. Работата е на пръв поглед лесна – просто трябва да придружава клиентите си по коктейли, събития и т.н., като не се налага да изпълнява никакви сексуални услуги. Харесах Мия, защото беше едно борбено и смело момиче,което е преживяло доста гадни неща и въпреки всичко е продължила напред. Първият клиент на Мия е сценаристът на холивудски филми Уес Чанинг. От първият момент, в който се видяха и двамата усещаха, че това тяхно запознанство ще ги бележи завинаги. Химията помежду им беше очевадна и ние читателите ставаме свидетели на една красива зараждаща се любов. В Уес ми допадна всичко, хареса ми, че беше супер земен, въпреки богатството и известността си. В този един месец, който прекарват заедно и двамата научават много един от друг. Когато Мия се налага да си тръгне открива в чантата си много специален подарък от Уес – един ключ, ключът към неговото сърце. Определено Уес успя да спечели както Мия, така и мен. И колкото и други мъже да се появяват в живота на Мия, в следващите книги съм обедена, че Уес е нейната половинка.

„- Защо не се обичаш ? – И тези думи удариха стената около сърцето ми като чук, който бавно се отдалечи, а там където се бе стоварил, остана да зее огромна дупка.“

684030274d9ee2bb161a4363d4084b57Февруари – Втората „месечна“ половинка на Мия е художника Алек Дюбоа. Тук „мисията“ ѝ е да бъде негова муза. Запознанството им беше като сцена от комедиен филм – смяла съм се с глас на конфузната ситуация, която се получи. В продължение на един месец двамата успяват да създатат  уникални произведения на изкуството с много ценни послания. Въпреки че беше харизматичен и страхотен в каквото ѝ да е отношение Алек не успя да ме спечели – не знам, защо така се получи. Тяхното сбогуване също беше много емоционално и успя ме трогне. Най- ценното нещо, което Мия научи от Алек е , че трябва да се научи да се обича и мисля, че до някаква степен тя успя.

„- Никога не настъпва подходящ момент да нараним някого другиго. – каза той. – Но когато го сторим, вече е завинаги. Не се налага да се тревожиш повече за това. Продължаваш смело напред. Всички продължават напред.“

674a5507a36a6153607dd2fbe4462f1fМарт – Този месец се оказа най- забавният и емоционален до сега. Новата половинка на Мия е Антъни Фазано собственик на голяма верига ресторанти.  Тяхното запознанство също беше много забавно. Антъни не си търси момиче за едно нощ, защото вече е открил своята сродна душа в лицето на Хектор (правилно прочетохте). И както може би се досещате Антъни  нае Мия, за да бъде негов „параван“ за пред консервативното му семейство. Страшно много ми допаднаха Антъни и Хектор –  бяха перфектната двойка. Хектор като типичен латино притежаваше пламенен нрав, а Антъни беше по- сдържаният в двойката. Освен забавните моменти през този месец имаше и доста емоционални и силни моменти, изрекоха се дълго премълчавани тайни, които се отразиха положително на нашите герои. 

Останах очарована от книгата и определено смятам да продължа и с останалите книги от поредицата.Книгата не ми изгуби вниманието нито за миг и с нетърпение разгръщах страниците, за да разбера как ще се развият събитията в трите истории.

„Момиче от календара“ е една гореща, секси, забавна и емоционална история, в която ще бъдете потопени още от първите страници. Книгата не е само една история за любов,тя е история за израстването,за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти. Ако харесвате любовните романи несъмнено грабвайте книгата, защото историята напълно си заслужава.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност да прочета точно тази книга !

Снимка0128,