„Къщата на фуриите“ – Маделин Ру

(издателство „Orange Books“, брой страници 416, цена 24,90 лв)

kashtata-na-furiite-9786191710614_1

 

„Къщата на фуриите“ ще ви приветства в една от най- мрачните и загадъчни къщи, на които може да попаднете в книгите – „Ветровала“. А готическата атмосфера, която бе изпъстрена с множество тъмни нюанси ще накара и най- големият смелчага на моменти да настръхва от заобикалящите го чудати същества. Лично аз не бих определила книгата към жанра ужаси, защото всъщност ужаси не присъстват, като изключим един-два малко по зловещи момента. Но за сметка на това имаме възможността да се насладим на много мрачни моменти, а опасностите дебнат зад всеки ъгъл и тихичко причакват някои от героите, за да го сграбчат в безпощадните си лапи. Едно от нещата, които най-много ме впечатлиха в книгата е самото ѝ оформление. Твърдите в наситено синьо корици, илюстрациите, впечатляващият мистериозен снимков материал, определено придаваха плътност на историята и на моменти имаш чувството, че тя оживява пред теб.

houseoffuries-1288x724

Действието в нашата мрачна и готическа история се развива през далечната 1809 година, където се запознаваме със седемнадесет годишната Луиза. Младото момиче в по- голямата част от живота си е израснало в изключително строгия интернат „Питни“. Непокорната Луиза решава, че не желае повече да бъде управлявана и бяга веднъж завинаги от това ужасно за нея място. Започва да изкарва прехраната си чрез джебчийство, в която се оказва доста добра и пъргава. През една мрачна и прохладна вечер съдбата я среща с една мистериозна баба, която и дава златна монета и обещание за подслон и храна в замяна на това да бъде част от персонала в къща на име „Ветровала“. Луиза без много да му мисли се съгласява да бъде икономка в къщата, но дори ѝ не подозира в какви огромни неприятности се забърква. Съвсем скоро Луиза ще види наяве последиците от това да работи във „Ветровала“, която несъмнено крие много мрачни тайни.

A1jzUFfzPxLКакто се досещате „Ветровала“ не е обикновена и безобидна къща. Загадъчният собственик на пансиона господин Морнингсайд, който чрез своето гостоприемство прикрива зловещите деяния, които се случват под покрива на къщата ще се окаже един от най- интересните и впечатляващи персонажи. Всъщност „Ветровала“ не приютява случайни посетители. Най- желаните посетители са убийци, измамници, лъжци, крадци- все хора, които са прегрешили в живота и са извършвали непростими деяния. Те идват, за да получат своето наказание, като разбира се, никой от гостите няма представа за това. Съвсем скоро Луиза осъзнава на какво зловещо място е попаднала и решава да се противопостави срещу жестоките деяния на господин Морнингсайд, в които също е замесен и целият персонал. Но положението, в което се намира се усложнява още повече, след като се сприятелява с младия Лий, който е дошъл в пансиона с чичо си. Луиза бързо се сприятелява с Лий и е твърдо убедена, че момчето не е извършило никакво зло деяние. Вярва, че е невинен и решава да го спаси от застигащото го наказание, което господарят на къщата му е подготвил. Намираща се в безизходица и забъркана в куп неприятности и лъжи, Луиза не може да разчита на никого освен на самата себе си. Но как може да се пребори със злите сили, които вилнеят във „Ветровала“?

HouseOfFuries_ChangelingСвоенравната и непокорна Луиза бързо успя да спечели симпатиите ми. Хареса ми, че никога не се предаваше и се бореше докрай, независимо от положението, в което се намираше. Това, че реши да спаси напълно непознато момче и да се противопостави на опасния господин Морнингсайд, бе наистина смело и достойно от нейна страна, защото много малко от героите имаха морал и чувство на отговорност. Освен с изключителна смелост Луиза се прояви и като „детектив“- разкри зловещо убийство, разкри истинската причина един от гостите да бъде в къщата и не на последно място, Луиза разбра някои шокиращи факти за семейството си и особено за самата себе си, чието развитие ще разберем в следващата книга. Едно от най- интересните неща в историята бяха нестандартните второстепенни персонажи. Ако харесвате чудатите герои от поредицата „Домът на мис Перигрин за чудати деца“, то несъмнено ще се привържите и към тези герои- необикновено пищящо дете, бродещи из коридорите сенки, духове, хора със свръхсили и за капак ще се натъкнете и на самия Дявол- звучи интересно, нали?

„Къщата на фуриите“ ще ви разкаже една чудата и необикновена история, чието действие се развива през XIX век в мрачна Англия. Увлекателен и завладяващ роман, който ще ви накара да се впуснете в едно приключение, изпълнено с непредвидими обрати и колоритни герои, в които няма как да не се влюбите, а готическата атмосфера, която се усеща на всяка страница ще направи читателското ви преживяване още по вълнуващо. Непредвидимите обрати и нотката на напрежение държат читателят постоянно нащрек и за миг не му позволяват да се откъсне от историята. Ако си търсите някое тотално различно четиво, което да ви изкара от зоната ви на комфорт, то ѝ за миг не се колебайте да посетите „Ветровала“.

Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност!

IMG_20180812_185413_002

Advertisements

„С обич, завинаги, Лара Джийн“ – Джени Хан

(издателство „Ибис“, брой страници 280, цена 12,90 лв)

200

Ревю на „До всички момчета, които съм обичала“

Ревю на „P. S. Все още те обичам“

Когато миналото лято попадна в ръцете ми „До всички момчета, които съм обичала“, наистина не очаквах, че историята на Лара Джийн ще ми хареса. Една година по-късно затворих последната страница от третата книга „С обич, завинаги, Лара Джийн“, която прочетох със същото вълнение и ентусиазъм. В благодарностите си в края на книгата Джени Хан споменава, че не е възнамерявала да пише трета книга, което леко ме изненада, защото определено сладката и емоционална история на Лара Джийн заслужаваше да бъде приключена с убедителен край, който за щастие ние читателите получихме. Хареса ми, че авторката отново е вложила в сюжета онази емоционалност, индивидуалност и щипка хумор, които присъстваха и в останалите книги. Определено успях да се привържа към героите и сега, когато пиша това ревю, изпитвам лека носталгия, но съм сигурна, че един ден отново ще прочета трилогията, за да мога да се докосна и да изживея абсолютно всичко с любимите си герои.

large

„Можем ли с Питър да сме като тези две дървета – разделени и все пак докосващи се?
Защото мисля, че мога да бъда щастлива тук. Може би аз също се виждам тук.“

Действието в „С обич, завинаги, Лара Джийн“ се развива няколко месеца след края на втората книга. Връзката на Лара Джийн и Питър е по- стабилна от всякога, двамата са влюбени до уши, училището е към своя край и двамата нямат търпение да завършат, за да отидат в университета и да започнат един съвсем нов и вълнуващ живот. Но промените за Лара Джийн не спират до тук. Баща ѝ най- накрая е решил да промени живота си и само след няколко месеца ще се ожени за съседката им госпожица Ротсчайлд. Кити и Лара Джийн са на седмото небе от щастие, а вълнението за главната ни героиня е още по- голямо, защото на нея се пада задачата да организира подготовката за сватбата. Животът на Лара Джийн никога не е бил по- перфектен, но изведнъж нещата рязко се променят- бъдещето ѝ преминава в графа „неизвестно“, след завръщането на Марго за пролетната ваканция отношенията в семейство Сонг вървят по тънък лед и за капак на всичко Лара Джийн трябва да открие перфектната рецепта за перфектно изглеждащата шоколадова курабийка. Приятно е да се завърнеш в този шоколадово-драматичен свят на Лара Джийн.

357285e4b1d3ba5fe1d2c57f33db3e7c--ps-i-still-love-you-jenny-han-book-stuffКакто вече може би сте подразбрали „С обич, завинаги, Лара Джийн“ слага край на един важен период за главната ни героиня- гимназията. В интерес на истината в първите няколко глави не се случваше абсолютно нищо, което леко ме притесни, защото това все пак е последна книга и трябва историята на Лара Джийн да завърши удовлетворяващо за читателите. Но в един момент нещата потръгнаха и започнаха да се случват толкова много интересни моменти и ситуации, че с нетърпение разгръщах страниците. Тук наблюдаваме още по- голямо израстване на Лара Джийн, което искрено ме зарадва. Ставахме свидетели на всички важни и нови решения, с които трябваше да се справя. Понякога действаше, като зряла жена, която знае кое е най- добро за нея, а понякога виждахме онова наивно момиче, което почитателите на поредицата обикнаха. Лара Джийн е една от най- харизматичните и непринудени героини, които съм срещала в тийн книгите. Тя е едно добро и скромно момиче, което държи адски много на семейството си. А готварските ѝ умения и най- вече невероятните кексчета, курабийки, торти и т.н., които правеше- с всички тези изкушения, няма как да не ти стане още по симпатична. Радвам се, че успях да бъда част от всички вълнения и преживявания, които съпровождаха Лара Джийн по време на историята- от  подготовката за бала, колебанието и страховете относно влизането в колежа до най- голямото събитие в семейство Сонг, а именно, увеличаването му с още един член. Определено авторката е успяла да завърши по най- перфектния начин вълнуващата и емоционална история на Лара Джийн.

„Всичко, което можеш да направиш, е просто да се радваш, хората да се радват един на друг, докато се имат.“

Питър Кавински- голямата любов на Лара Джийн, също заемаше централно място в историята. Бъдещето на Питър беше подсигурено под формата на желания колеж. Единственото, което трябваше да направи е да се концентрира върху спорта, за да бъде в по- голяма форма за предстоящите мачове. В живота му отново се появява баща му, който иска втори шанс за техните отношения, макар ѝ чрез постъпките си да не го заслужава. Макар в един момент отношенията на Лара Джийн и Питър да бяха на приливи и отливи, те постоянно показваха привързаността и обичта си един към друг. Чрез колежа, авторката е поставила връзката им на карта. А с това и идват многото неизвестни- дали връзката им ще издържи голямото разстояние; стрували си да пожертваш бъдещето си в името на любовта ?

tumblr_npfm9k6Uk61smlwclo1_1280Книгата нямаше да бъде това, което е без появата на останалите момичета Сонг, а именно Кити и Марго. Кити е вече пораснала, но все още си беше онова чаровно, остроумно и адски забавно хлапе, което винаги знаеше как да разведри всяка една емоционална ситуация. Кити е един от най- ярките персонажи, които направиха поредицата толкова забавна и скъпа за мен. Марго най- накрая е намерила любовта в лицето на едно мило и очарователно момче, което не спира да я прави щастлива. Но трудното за нея тепърва предстои, защото трябва да свиква с промените, които са настъпили в семейството ѝ в нейно отсъствие. Любовната история между бащата на момичетата и Трина, която впоследствие се превърна в една красива приказка, беше много свежо и романтично допълнение към историята. След като съвсем скоро Кити ще се окаже единственото момиче Сонг у дома, Трина определено ще бъде голяма опора за нея, а ѝ двете се разбираха толкова добре, че със сигурност забавните моменти в семейството ще са гарантирани.

„Да бъдеш уязвим, да допускаш хората до себе си, да бъдеш наранен… Всичко е част от това да бъдеш влюбен.“

„С обич, завинаги, Лара Джийн“ е възможно най- добрият край за историята на любимата ни Лара Джийн. Приятна, емоционална, вълнуваща и изпълнена с много усмивки историята отново ще ви пренесе в живота на Лара Джийн, който е изпълнен с нови трепети, вълнения и предстоящи изживявания. Лара Джийн за мен винаги ще си остане харизматичното и очарователно момиче, което обича книгите, романтичните моменти и печенето на кексчета и курабийки. Препоръчвам поредицата на всички романтични души и почитатели на YA жанра, защото книгите определено ще ви подарят незабравими, вълнуващи и трогателни моменти.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180822_154123_108

„За мишките и хората“ – Джон Стайнбек

(издателство „Колибри“, брой страници 116, цена 9лв)

8454086_b

Джон Стайнбек безспорно е един от най- добрите и стойностни писатели на XX век. Всяка една негова творба е пропита с чувство, емоции, размисъл, поука и неведнъж ме е впечатлявало как абсолютно винаги успява да вкара в романите си толкова много теми, които да не изглеждат претрупано. „За мишките и хората“ е  малка повест, която се състои от скромните 116 страници, в които се съдържа толкова много мъдрост за живота, стига да се вникне в думите. В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Имате чувството, че до вас е седнал възрастен човек, който е видял много в живота (добро и лошо) и чрез приятелски, но в същото време и меланхоличен тон ви разказва за истинския живот.

“ Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“

Естествено, като в повечето романи на автора и в този централно място заема земята, но този път тя присъства, под формата на мираж. Действието в романа се развива в Соледад, близо до реката Салинанс. Стайнбек е роден по тези земи и това прави описанието на региона още по- достоверно и въздействащо. По отношение на пейзажните описания, за мен няма по- добър разказвач от Джон Стайнбек. Описва ги с такава лекота, че само след няколко прочетени изречения, имаш чувството, че си примерно в Салинас, вървиш по калдъръмените улички и поздравяваш минувачите- усещането е невероятно. Земята  заема изключително специално място в живота на Стайнбек, затова ѝ не се учудвам, че винаги я представя като отделен персонаж.

of-mice-and-menВ романа се разказва за двамата най- добри приятели- Джордж и Лени. Двамата пътуват из западния щат, заработвайки по някой и друг долар от ферма на ферма, за да осъществят най- голямата си мечта- да има своя малка ферма. И двамата бленуват за една китна фермичка, в която да отглеждат плодотворна градина, зайчарник, малко кокошкици и една топла и уютна стаичка. За съжаление Лени е умствено изостанал мъж, но ѝ с нечовешка сила, която на моменти не може да обуздае. Въпреки това е по детски добър и наивен. Джордж от друга страна винаги се опитва да го закриля по бащински и се старае да го предпазва от неприятности, в които Лени доста често неволно се забърква. След поредната такава неприятност, двамата приятели попадат в новата ферма, в която същност ще се развие цялата история. Джордж е прекрасен и вдъхновяващ герой, дори и да осъзнава, че Лени му е само в тежест, той дава всичко от себе си, за да може да бъде приет в обществото. Лени беше едно малко момче в тялото на мъж, който имаше доста странен фетиш- да гушка малки космати животни, които често умъртвяваше. Останалите обитатели в ранчото, също бяха интересни и изключително майсторски изградени персонажи, които успяха да разкажат своята история. Идеалът за живот на Джордж и Лени е тяхната ферма, която може би символизира американската мечта. Мечтаното ранчо е просто илюзия, една замаскирана метафора за това колко невъзможна е американската мечта за подобен тип хора- бедняци, отритнати от съдбата.

“ Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

Първоначалното заглавие на романа е било „Нещо ще се случи“. И то наистина се случва. Вижда ме го на всяка страница в романа. Случва се и в момента, стига да успеем да го видим.

„За мишките и хората“ е трогателна и проникновена история, в която Джон Стайнбек внимателно изгражда един въздействащ финал, който никога няма да забравите. Една съкровена история за мечтите, които подсъзнателно знаем, че  никога няма да се превърнат в реалност, но въпреки това вярваме в тях. История стара колкото света за вечната борба между доброто и злото.

IMG_20180703_152249_765

„Елайза и нейните чудовища“ – Франческа Запия

(издателство „Ибис“, брой страници 308, цена 13,90 лв)

 

199

„Елайза и нейните чудовища“ е една съвременна тийн история, в която всеки тийнейджър на моменти би се припознал в нея. За мен историята на Елайза беше изключително вълнуваща и поучителна, защото съдържаше важни теми, над които е хубаво да се замислим. Най- силно в книгата беше застъпена темата за връзката между деца и родители. Авторката ни показва, че за да се изгради една такава стабилна връзка, трябва много търпение, разбиране, разговаряне и споделяне- и от двете страни. Другата тема, която много ми хареса, че е включена в книгата е тази за виртуалната „реалност“. Чрез съвсем простички примери Франческа Запия показва на читателите, че не трябва да се пристрастяваме към виртуалният свят, защото без да се усетим в един момент той може да ни погълне. Каквито ѝ възможности да ни предлага интернет, не трябва да забравяме, че истинският живот е много по- интересен и вълнуващ. Не трябва да забравяме да излизаме навън, да се радваме на красиви гледки, да общуваме с приятелите и родителите, защото един ден когато се обърнем назад, точно тези „незначителни“ моменти ще имат за нас най- голямо значение.

Elizaandhermonsters

Хареса ми, че в романа бях включени разнообразни герои, като характери и всъщност това ги правеше толкова интересни и цветни. Хубаво е, когато може да се насладим на една богата палитра от герои. Франческа Запия е един от многото автори, с чието творчество успях да се запозная през тази година. Хареса ми приятният и непретенциозен стил на писане, който с лекота поддържаше интереса ми към историята през цялото време. Най- голяма изненада за мен в романа беше, че авторката е решила да включи комикса, който рисува главната ни героиня Елайза. Супер много ми допадна, че имаше история в историята- мисля, че досега не съм чела нищо подобно. Самият комикс беше представен, чрез красиви илюстрации, кратки диалози и с фрагменти от самата история. Определено романа успя да ме впечатли и се надявам скоро да видим и друга книга от авторката.

„В нашия свят има чудовища, но обикновено най- лошите живеят вътре в нас.“

tumblr_p3ee8b8vQP1swkwoao2_r1_500Елайза е скромно и затворено момиче, което не обича да се набива на очи и през повечето време се справя чудесно с тази задача. Като повечето тийнеджъри и тя си има своите странности, които постепенно опознаваме в историята. В нея ми хареса, че не обичаше да се вписва в наложените социални рамки и заради това, понякога ставаше обект на подигравки от страна на нейните съученици. Понякога гимназията може да бъде адски гадно и некомфортно място. Елайза трудно общува с връстниците си и затова предпочита да бъде сама погълната от своите интереси, които остават неразбираеми за околните. Благодарение на богатата си фантазия Елайза е създала един прекрасен и вълнуващ свят, в който самата тя се чувства уютно- нейният комикс. За кратко време почитателите, които се припознават в нестандартните и интересни герои от комикса „Чудовищно море“ стават милиони. За Елайза това е нещо, което никога не е очаквала- милиони хора да харесат нещо твое, което си създал с толкова много труд, любов и отдаденост. Докато във виртуалния свят Елайза се чувства в свои води, то в реалния свят виждаме съсвем друга личност. Но г-ца Елайза Мърк съвсем скоро ще усети тръпката от това да живееш в реалният свят, а тази малка крачка ще породи редица от събития, които ще преобърнат изцяло възгледите ѝ за живота.

„Понякога предчувствието за нещо е много по- лошо от самото събитие, защото знаеш, че ще се случи, но не можеш да направиш нищо, за да го спреш.“

tumblr_p0n9rj2EMU1w2k9ago1_500Уолъс е новото момче в училище, което ще влезе в живота на Елайза, като природна стихия. Той е от героите, които щом ги видиш е просто неизбежно да не харесаш. Уолъс беше странно хлапе- не обичаше да говори и като Елайза предпочиташе да живее в реалността, която сам си беше създал. Една от най- големите му страсти е тази към рисуването. Затова ѝ не е чудно, че е започнал свой фен-фикшън към един от най- популярните комикси „Чудовищно море“ (да, този, който принадлежи на нашата Елайза). Когато през един есенен ден двамата се запознават, клетото момче си няма ѝ на идея, че се е запознал със самата Лейди Съзвездие (никнейма, с който е известна Елайза в интернет пространството). За съжаление на Уолъс му се е наложило от съвсем рано да премине през тежък период от живота си, който донякъде е успял да превъзмогне. Когато беше в училището виждахме неговата сдържаност и липсата на каквито ѝ да е емоции. Но когато се намираше в компанията на хората, които обичаше ( приятелите и семейството) се превръщаше в едно лъчезарно, весело и забавно момче, което обича да играе футбол, да рисува и да пише (имаше невероятно красив почерк). Именно това скромно и интелигентно момче успя да отвори очите на Елайза за важните неща в живота, които тя така усърдно винаги е игнорирала. Доста пъти, когато самата тя се разпадаше на парченца, той винаги бе до нея, готов да я подкрепи и отново да я изправи на крака.

„Може би е нормално. Нещата, които обичаме най-много, са  тези, които оставят най-големите празнини.“

Относно второстепенните герои- всички те бяха толкова очарователни, че няма как да не им отделя няколко изречения. Макс и Еми бяха най- добрите приятели на Елайза. Запознават се в интернет, а причината е общата им страст към „Чудовищно море“. Тримата бързо се сприятеляват и въпреки, че никога не са се виждали на живо си бяха едно малко сплотено семейство. Двамата по- малки братя на Елайза- Съли и Чърч, също придаваха много приятна цветна нотка на историята. В интерес на истината, двете хлапета доста често се държаха гадно и неуважително към Елайза, но към края на историята, когато се застъпиха за нея показаха истинските си чувства към нея- любов, гордост и безкрайно уважение. Приятелите на Уолъс също допринесоха за разчупената и интересна история.

„Елайза и нейните чудовища“ е една нетипична тийн история, която ни показва, че истинската страна на живота е много по- вълнуваща, интересна и цветна. Историята чрез нагледни примери ни показва, че не трябва толкова много да се вглъбяваме в технологиите, защото рискуваме да изчезнем в тях. Историята на Елайза ни учи как да не пропиляваме малките радости от живота, да обичаме това което правим, да комуникираме повече с близките си хора, защото животът е само един и трябва да го изживеем с колкото се може повече истински спомени.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180722_125959_816

„Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ – Матео Струкул

(издателство „Ера“, брой страници 316, цена 17 лв)

Casanova-1528966967

В този изключително интригуващ приключенски роман проследяваме част от живота на една от най- харизматичните и скандални исторически личности- Джакомо Казанова. И до днес името на Казанова е все така актуално и е символ на изкусен кавалер и съблазнител, но зад тази бляскава фасада, всъщност Джакомо е всестранно развита личност, която именно Матео Струкул е решил да представи в своя роман. Търговец, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник, писател (автор е на над двадесет книги и няколко пиеси), а също и преводач са само малка част от уменията, които е притежавал един от най- романтичните образи в световната история- ненадминатият Казанова. За образа, който е решил да представи в романи си, авторът споделя следното: „Моят Казанова се ражда от желанието да възстановя целостта на тази личност, една от най-интересните, съществували в световен мащаб. Животът му не е бил безпроблемен, но въпреки това той е бил пътешественик, поклонник на изкуствата, уважавал е традиции и нрави, различни от неговите. Разбира се, бил е съблазнител. Но това е само един аспект от личността му.”. До момента не бях попадала на книга за Казанова ( или просто аз самата, не съм търсила целенасочено), но ми беше много приятно и любопитно да се запозная, макар ѝ с малка част от вълнуващия живот, който е водил. Авторът определено се е постарал максимално добре да ни потопи в един интересен исторически период (1755г. – 1756г.), така че да не натоварва излишно читателя, но същевременно да прикове вниманието му, чрез изкусно представени описания. Хареса ми, че историческите факти и историите инспирирани от въображението на автора бяха добре балансирани и съчетани по най- добрият начин. Писателят винаги проучва добре фактологията за романите си, на което се дължи и успехът на предишни негови произведения. Ако харесвате историческите приключенски романи, то тази история за Казанова съм сигурна, че ще ви допадне.

qq-1170x380

„Усмихна се, но в душата му нямаше радост. Само горчива тъга, като виждаше колко низко е паднала любимата му Венеция. Разпусната, безсрамна, корумпирана и застинала, докато цяла Европа точеше оръжия, предвкусвайки деня, в който ще напише думата „край“ върху Серенисима.“

venezia-mask-28398427Венеция през XVIII век е била град- институция. Венеция никога не е била толкова съблазнителна, приканваща към грехове във всякакви аспекти и в същото време толкова безмилостна към всеки, който е дръзнал да я докосне. В това несигурно време в града, след дълго странстване току-що се е завърнал Казанова. Сред мрачните канали на опияняващо красивата Венеция, разврата, който цари от нея на всеки ъгъл и политическите кроежи, които се готвят, Джакомо Казанова никога не се е чувствал толкова добре и уютно у дома си- в неговата Венеция. Не след дълго Джакомо получава тайнствена покана от непознатата за него графиня фон Щайнберг. Графинята отправя едно дръзко и съблазнително предизвикателство, което няма как да не подразни вечния авантюристичен дух на Казанова. Предизвикателството е съвсем просто: той трябва да съблазни дъщерята на един от най- влиятелните мъже във Венеция, а в замяна ще получи самата графиня. За Казанова това предложение е супер примамливо, а както се досещате и съвсем лесно изпълнимо, предвид славата му на изкусен съблазнител. Без да се замисля Джакомо приема облога, като в него единствено вижда само игра, с която ще се забавлява временно. Но след поредица от злощастни събития и интриги Джакомо Казанова разбира, че е станал жертва на добре обмислен план, в който на карта е заложен живота му.

„Нищо не свързва хората така, както омразата. И онази злоба, завист, подли чувства, натрупали се дълбоко в черните сърца, бяха мощно оръжие против Казанова, разбира се, ала също и срещу фракцията, която му симпатизираше.“

28-banner-venecia

 

Историята се чете изключително леко и приятно, а картината, която е успял да пресъздаде автора наистина те пренася в онова приключенско време. Книгата, макар ѝ малка по обем е успяла да съчетае най- отличаващите се черти от характера на Казанова, чрез които неговият образ става по- плътен и успяваме да го опознаем една идея по- добре. В хода на историята читателите ставаме свидетели на любовните му похождения, но ако се вгледаме отвъд тях ще видим по- дълбок замисъл. Сюжетът постепенно се развива в цялата си палитра от нюанси, които ни представят бурният живот на Казанова. Матео Струкул е подходил към своя образ на Джакомо Казанова с изключителна прецизност и отдаденост и най- много ми хареса, че всъщност нищо не му е спестил, а го е представил като обикновен човек- несъвършен, на моменти лекомислен, чувствителен, борбен, емоционален, сприхав… просто човек.

„Приемаше с отворени обятия живота такъв, какъвто дойде: това беше неговото победно оръжие.“

„Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ представя живота на една от най- харизматичните и авантюристични личности Джакомо Казанова. Един живот изпълнен със съблазън, страст, увлечения, битки, приключения и болка. Името на Казанова се е превърнало в нарицателно за изкусен съблазнител, но в романа си Матео Струкул е решил да ни покаже другата непозната страна на Джакомо, която за мен беше по- интересната. В този кратък времеви период, в който се развива историята ще станем свидетели на един преломен момент в живота на Джакомо Казанова, който ще предопредели по нататъшният му живот. Един малък факт: Джакомо Казанова завършва живота си като библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!

201807211532156922525

„Не е препоръчително да се обиждат котки“ – Елена Михалкова

(издателство „Еднорог“, брой страници 350, цена 15,90 лв)

ne-e-preporuchitelno-da-se-obijdat-kotki-elena-mihalkova-ednorog
„Това не е котарак, а някакво стихийно бедствие…“

Обичате ли котки, а добре написаните криминални истории? В романа си руската писателка Елена Михалкова ще ни запознае с едно симпатично и странно коте, една театрална трупа, която е оплетена в лъжи и разбира се… един труп. Още с първите страници историята успя да ме грабне с хумористичните диалози, които бяха толкова на място в сюжетната линия. Авторката макар ѝ юрист по образование, определено в амплоато си на писател се справя повече от чудесно. Историята, макар и криминална е пресъздадена по толкова забавен и интересен начин, а нелепите ситуации, в които се забъркват двамата ни главни герои ще предизвикат единствено вашите усмивки. „Не е препоръчително да се обиждат котки“ я определям, като „черна комедия“, но в още по- забавен вариант.

„- Льоша, имам коте – изрече с трагичен тон Света.
– Честито! – отзова се веселят глас.
– Нагло е! И ходи навсякъде!
– Сложи му легенче.
– Абе не в този смисъл. Изследва всичко!
– А ти какво очакваше? – учуди се Льошка. – То си е животно, изследва границите на територията си.
– Очаквах от него благодарност, че съм спасила жалкия му живот – озъби се Света. – И това не е неговата територия, а моята!
– Забрави думата „моя“, щом си решила да си вземеш котка.“

9465824_images_1626953976Главната ни героиня Светлана е най- обикновено момиче, живее съвсем нормален живот и обича работата си на фотограф. В един дъждовен ден връщайки се от снимки намира едно малко и до кости намокрено раирано коте. Естествено Света решава да го прибере и така без да иска се сдобива с домашен любимец, който впоследствие всеки Божи ден, ще опъва нервите на стопанката си до скъсване. Един от последните снимачни проекти на Света е да заснеме фотосесии на всеки един от актьорите, от една театрална трупа. При гостуването в дома на една от главните актриси Света се натъква на труп, който всъщност ще се окаже, просто пластмасов манекен. Но тази на пръв поглед нелепа случка ще превърне младата жена в мишена, защото е видяла нещо, което не е трябвало да вижда, макар и самата тя да не знае какво точно е то. В самото начало Света беше плаха, наивна и в никакъв случай не желаеше да се намесва в каквото ѝ да е било. В последствие, когато осъзна, че нещата са наистина сериозни и, че животът ѝ виси на косъм, без грам колебание реши да достигне до истината за убийството. Беше ми интересно да проследя малкото, но изключително смело израстване, на така симпатичната ми героиня Света.

„Една странна сутрин Тихон внезапно реши, че в него тече кръвта на древен род бобри и внимателно изгриза стъблото в основата. Фикусът не успя да преживее това.“

 

collage

Дрозда беше най- добрият приятел на Света още от ученическите им години. Той с готовност реши да се включи в разгадаването на загадката с мистериозното убийство, в което главната ни героиня неволно беше замесена. Определено двамата се включиха в едно опасно и смъртоносно приключение, но благодарение на това успяхме да се насладим на нелепи и конфузни ситуации, неподправени хумористични диалози и проследихме тяхните взаимоотношения, които се издигнаха на едно по- високо ниво. Двамата ми бяха изключително симпатични и забавни, като импровизирани детективи, а с кашите, в които успяха да се забъркват, ме накараха да се забавлявам от сърце. Между другото Дрозда, като дългогодишен собственик на два котарака, с голям ентусиазъм се включваше във възпитанието и грижите на Тихон.

„Котаракът се оказа истинско стихийно бедствие. Пристигаше при Света в четири сутринта с искания за хляб и зрелища. Хапеше я по петата, с която тя се опитваше да го изрита от леглото и използваше главата ѝ вместо батут.“

Тихон (Тиша) е раираното коте, което Света спаси от улицата. Тиша внасяше толкова много цвят и настроение в сюжетната линия, че беше неизбежно да не го обикна. Тиша, чрез своите пакости и лудории внесе щипка живот в иначе запостялото жилище на Света. С всяка пакост, игра, милувки и непринудените им „диалози“ виждах как Света разцъфва от обичта на очарователният котарак. Всеки един от актьорите от театралната трупа беше индивидуален и интересен персонаж за проследяване, което пък ме караше да подозирам всеки един от тях за извършеното престъпление. И в крайна сметка, наистина успях да се изненадам от развръзката.

„Не е препоръчително да се обиждат котки“ е една нетипична криминална история, изпълнена с интелигентен хумор, нелепи ситуации и котешки подвизи. Ако обичате заплетените криминални истории, неочаквани обрати, изненадващ финал и щипка адреналин, то и за миг не се колебайте да прочетете историята за раираното коте. Един съвет: не я започвайте късно вечер, защото рискувате да осъмнете и да се лишите от сънят си.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

201807221532254259393

Цитати от книгата:

1. “ Света седна на дивана, помисли, и кръстоса крака по турски. Нападението винаги се извършваше изпод дивана. В пространството под него имаше нещо, което събуждаше у котарака духовете на предците, които героично хапеха крайниците за ходене и ритане на бледоликите.“

2. “ Котето лежеше отпуснато, като отпускар на турски плаж и имаше вид на съзерцател. Той притвори очи, като с целия си вид демонстрираше, че спането е естественото му състояние.“

3. “ Дрозда изгледа стълбищната площадка и изсвири с уста първия такт от „Траурния марш“ на Шопен.

– Само за Достоевски. Мястото е като за неговите книги.

– Мястото е за бояджия! – ядно каза Света.

– Може и да е за бояджия. Той би се огледал и след това би се обесил! И тогава вече ще е за Достоевски!“

„Първата дама“ – Сюзън Елизабет Филипс

(издателство „Ибис“, брой страници 372, цена 14,90 лв)

195

„Първата дама“ е четвъртата книга от авторката, която чета и за пореден път се убедих колко много обичам нейните истории. За пореден път СЕФ успява да ме изненада как от на пръв поглед клиширана история, може да напише една забавна, свежа и пречупена история, от която читателят да остане  напълно удовлетворен. Стилът ѝ на писане е много приятен и лек, без излишни и натоварващи описания, които да развалят удоволствието от книгата. Ако не си падате по прекалено сладникавите и драматични любовни романи, то определено дайте шанс на някоя от книгите на авторката, защото при нея има един много изразен баланс, който не позволява да се преминават границите. Нейните книги винаги ми носят чувство на комфорт, успяват да ме накарат да изключа напълно света навън и да се потопя в поредната забавна и щура история, която ще ми поднесат героите. „Първата дама“ е перфектното лятно четиво, с което да прекарате няколко часа навън в парка или на плажа. Ако очаквате от книгата само романтични моменти от класическите любовни романи, то със сигурност ще бъдете изненадани, защото една бунтовнически настроена тийнейджърка и едно бебе демон, ще провалят и най- малкият намек за романтика.

В „Първата дама“ авторката е съчетала една доста ярка и нестандартна комбинация от персонажи, което няма как да не ви направи впечатление. Имаме си първа дама, журналист, саркастична тийнейджърка и едно супер сладко бебе- все герои, които не са съвместими един с друг. Ситуациите, в които попадат нашите герои са толкова забавни и комични, че със сигурност именно тези шантави моменти правят книгата толкова интересна и непринудена. Допаднаха ми диалозите помежду им, които на моменти бяха изпълнени със сарказъм, друг път бяха по- емоционални и изпълнени с лични изповеди, чрез които успявах да опозная истинската същност на героите. Това щуро и дълго приключение сред земите на Америка, накара всеки един от героите постепенно да израстне, да промени отношението си към околните и да капсулира своето минало дълбоко в себе си, за да проправи път на бъдещето.

„Книгите бяха най- вярната компания на Нийли като дете и тя не можеше да си представи, че някой не обича да чете.“

fistПрез целият си живот Корнелия Кейс е била под светлините на прожекторите и е израстнала в изключително строга и стерилна обстановка. След сватбата си с Денис Кейс, който впоследствие става президент на САЩ Корнелия трябва да бъде още по- отговорна и сдържана пред обществото. За съжаление семейното им щастие трае едва няколко години, заради преждевременната смърт на Денис. Вече вдовица Нийли си мисли, че вече може да си отдъхне от политическия живот и от това да бъде следена и наблюдавана непрекъснато, но баща ѝ има съвсем други олаплан за нея. През целия си живот винаги е приемала съвети, подчинявала се е на заповеди, никога не е взимала сама решения, винаги е имало някой, който да наблюдава всяка нейна крачка, което означава, че тя никога не е имала личен живот или малка глътка свобода. Това, разбира се, няма как да не се отрази върху нейната същност и тя винаги се е подценявала и никога не е имала смелостта да се опълчи. Притисната от обстоятелствата Корнелия решава, че е дошъл момента, в който трябва да вземе живота си в собствените си ръце… и решава да избяга от Белия дом. Тя осъзнава, че това бягство едва ли ще трае дълго, защото по петите ѝ ще бъде изпратен цял отряд от агенти и полицаи, но все пак иска поне за малко да живее живота на един най- обикновен човек. Вече постъпила в „нормалният“ свят Нийли ще преживее безброй обикновени моменти, за които цял живот е мечтала, ще се забърква в невероятни каши, ще усети простичките и красиви моменти, което ще ѝ дадат онова удовлетворение на свобода и най- важното е, че ще се запознае с една щура банда, която ще промени живота ѝ.

the-cosmic-collider-ryan-lovelace's-1948-chevy-housebus-theflyingtortoise-001Мат Джорик от съвсем ранна детска възраст му се е наложило да приеме ролята на мъжа в семейството, а със седем по- малки сестри, това е просто наложително. През по-голямата част от живота си се е грижил за тях, бил е съпричастен с всички женски проблеми и с времето това няма как да не е оставило дълбоко психологическа травма върху него 😄. Той не смята да се жени, а още по- малко да има деца. Мат си живее типичен ергенски живот, изпълнен с краткотрайни вързки, кара хубава кола, като цяло е доволен от работата си… какво повече да иска един мъж. Но съдбата е решила, че има съвсем други планове за него. Внезапно се сдобива с една импулсивна и безотговорна тийнейджърка (Луси), едно бебе (Бътън) и една раздрънкана каравана. Искрено се забавлявах на саркастичните спорове между Мат и Луси, които в повечето случаи се държаха толкова нелепо. Макар лошото си държание, цинизмите, които ръсеше и бунтовническото си настроение, Луси беше просто едно малко изоставено дете, което копнее за малко обич, внимание и рамо, на което да се опре. Първоначално Мат беше голям егоист, не му пукаше за положението, в което се намираха двете малки момичета и бързаше да се отърве от тях. Постепенно с помощта на Нийли той успя да открие истинското си лице и всъщност се оказа страшно мил, грижовен и отговорен. Четиримата ще преживеят незабравими моменти и комични ситуации, но дали тяхното малко семейство ще се запази или всеки ще тръгне по отделен път… прочетете историята и ще разберете.

„Първата дама“ ще проследи щурото приключение на една невероятно колоритна комбинация от герои, които съм сигурна, че ще обикнете след всяка следваща глава. Това не е поредният любовен роман, а една истинска и емоционална история за израстването, за принципите, за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти. Една невероятно забавна, красива и емоционална история, която само Сюзън Елизабет Филипс може да разкаже.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180623_155834_713

„Принцеса на пепелта“ – Лаура Себастиън

(издателство „Егмонт“, брой страници 384, цена 14,90 лв)

ash_princess1528797846.8913

Първото нещо, с което ме привлече „Принцеса на пепелта“ безспорно беше адски красивата ѝ корица. В мига, в който я видях знаех, че трябва да притежавам тази книга. „Принцеса на пепелта“ е събрала в себе си най- утвърдените и доказали се  елементи в YA жанра. Ако сте от читателите, които са прочели десетки книги от този жанр, може би на моменти историята ще ви се стори клиширана. Лично аз съм чела едва няколко подобни книги и нямах никакъв проблем с историята. Това е дебютен роман на авторката и въпреки малките ми забележки, то със сигурност се е справила доста добре. Вярвам, че с течение на времето Лаура Себастиън ще се усъвършенства все повече и  съм обедена, че ще ни представи адски добри истории. В книгата определено ме впечатли мрачния свят, в който властваше страха, насилието и деспотизма на един самозабравил се император. Толкова реално и пълнокръвно е пресъздаден от авторката, че в един момент читателят ще се почувства, като част от този безпощадно жесток свят. Историята грабва от първата страница и поддържа интереса на читателя до самия финал, който за мен беше доста неочакван. С нетърпение очаквам следващата част, за да се срещна отново с новите си любими герои и да се впусна заедно с тях в опасното и смъртоносно приключение, което ги очаква. Относно стила на авторката- не изобилстваше от излишни описания, а по скоро беше заложила на самото действие и динамика в историята; хареса ми, че героите бяха представени съвсем обикновено, без излишни помпозности; хареса ми мрачната атмосфера, която импулсивно кара читателя да бъде подготвен за най- лошото.

maxresdefault

Теодосия е едва на шест години, когато родината ѝ Астрея е завладяна, а майка ѝ е убита пред очите ѝ. Останала съвсем сама безпощадния император, който е убил майка ѝ я взема под своето крило, но това разбира се, има цена. В същия ден императорът коронясва Теодосия със срамната титла- Принцеса на пепелта. А новото има, което ѝ дава е Тора. След цели десет години на страх, унижение, болка, обиди и варварско отношение към нея, Тора е готова да се върне към предишната си същност. През по- голямата част е потискала всички мисли освен една единствена: „Прави императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“. Последната капка от търпението ѝ изчезва, когато е принудена да убие човекът, когото обича. След този тежък удар една принцеса е готова да се въздигне от пепелта, за да отмъсти за хората, които е обичала и да освободи най- накрая поробеният си народ.

956fbb3c3197e1dfed1cc51bef99bcb8--e-books-books-to-readОще от съвсем малко на Теодосия ѝ е отнето всичко ценно- майка, име, страна, народ, дом… Това, което е преживяла безвъзвратно се е отразило върху нейната същност, а белязите от това са явни (вътрешни и външни). Срещаме се с Теодосия в момент, когато духовно е ужасно слаба, потисната и до болка сломена. Тео е един от онези многопластови герои, които трудно читателя може да разгадае. Теодосия е родена, като кралица, но голяма част от живота си прекарва като принцеса- тези два образа на Теодосия ѝ Тора, в които се налагаше да  се превъплъщава, вътрешно я разкъсваха, защото бяха толкова противоположни. Лично за мен образа на Теодосия беше по- силният от двата, защото бе готова да се жертва в името на своя народ. Неведнъж се възхитих на смелостта ѝ да се противопостави на императора, макар да знаеше какви биха могли да бъдат последствията. Тео имаше своите възходи и падения, грешни и правилни решения, често разчиташе на импулсивността си, която в някои моменти ѝ изиграваше лоша шега. Чрез своята наивност, ярост, страх, емоционалност, гняв, страх от неизвестното- всички тези душевни емоции, които бушуваха като ураган вътре в нея я показаха, като изключително пълнокръвен персонаж, който има огромен потенциал за развитие.

Главният ни мъжки персонаж е принц Сьорен- син на деспотичния император. Още със самото си появяване дава заявка, че не прилича на своя жесток баща. Сьорен по всякакъв начин се опитваше да се разграничава от образа и управлението на баща си, като взимаше възможно най- добрите решения за своя народ, но понякога страхът и респекта, който изпитваше от баща си го караха да се връща в изходно положение. Въпреки, че е израснал под властта на баща си Сьорен излъчваше толкова много доброта, милосърдие, справедливост и любов, които определено му придаваха един очарователен образ, който и самата Теодосия забеляза. Въпреки това Сьорен ми направи впечатление, че не успя да се открие докрай и частица от него остана в мистериозност. Надявам се в следващата книга да видим още повече от него.

tumblr_p7y77ieSWd1tvfmtmo6_1280Блейз е приятелят на Тео от детските ѝ години. В книгата имаше няколко персонажа, които не бяха изцяло разгърнати и Блейз беше един от тях. До края на историята за мен той остана мистериозен и криещ сериозни тайни. След почти десетгодишна раздяла двамата отново се срещнаха, за да подновят своето приятелство и да започнат битката за спасяването на своята родина. Хареса ми, че Блейз винаги бе готов да направи всичко за нея и със своята подкрепа, която постоянно даваше на Тео, пробуди притъпено то желае да направи всичко за народа си. Допаднаха ми закачливите диалози и хапливите реплики, които си разменяха и чрез тези моменти разбирах колко много значат един за друг. Имаха изключително силни и чисти взаимоотношения, които в един момент запалиха донякъде искрите помежду им, но дали тяхното приятелство ще мине на друго ниво- предстои да разберем.

Следващият персонаж, който ми направи силно впечатление е Крес- най- добрата и единствена приятелка на Тео в двореца. Крес е дъщеря на тейна- човека, който е убил майка ѝ. В началото на книгата Крес ми беше супер интересен и положителен персонаж. Обичаше да чете, да пише, да превежда книги и винаги защитаваше Тео, като една вярна приятелка. Крес беше толкова чиста и понякога наивна в своите мечти и стремежи. Силно вярваше, че един ще срещне принца на мечтите си (имайте предвид Сьорен), но съдбата бе решила да ѝ нанесе тежък удар. Точно на финала се случи нещо, което ще промени изцяло нейния персонаж в следващата книга. И подозирам, че колко ми хареса в тази книга, то в следващата ще ми бъде адски антипатична.

tumblr_p7y77ieSWd1tvfmtmo4_1280Историята определено тръгна добре, имаше напрежение, обрати, предателства, кръвопрелития, динамика, която за мен беше нужна. Тепърва предстои да опознаем всички герои, които се надявам в следващата книги да ги видим с истинските им лица. Единствената ми забележка към историята е, че ни беше дадена твърде малко информация за държавата Астрея. Всички знаем, че когато четем история за един изцяло нов свят е добре да имаме колкото се може повече информация за него. А тук ни беше дадено съвсем малко късче информация, което беше твърде малко. Искаше ми се да науча повече за техните богове, за вълшебните камъни, които даваха разни способности и т.н. Хубавото е, че имахме цели две карти ( обичам, когато има карти в книгите), с които може да се ориентираме за местностите, които се споменаваха. Вярвам, че в следващите книги авторката ще ни разкаже повече от историята на Астрея.

„Принцеса на пепелта“ слага безспорно ударно начало на една вълнуваща трилогия. Историята ни пренася в един ожесточен свят на дворцови интриги,несправедливост  и болезнени предателства. Една силна и борбена принцеса ще се въздигне от пепелта, за да поведе битка, която ще се помни дълго. Един деспотичен император ще направи ѝ невъзможното, за да получи това което иска. А един принц ще бъде на кръстопът от това, дали да жертва народа си в името на любовта, или да смачка врага си в името на народа си. Интересното тепърва предстои…

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20180707_161805_686

„Отмъщение“ – Лекси Блейк

(издателство „Ибис“, брой страници 360, цена 14,90 лв)

resize_on_the_fly

Ревю на „Без милост“

Ревю на „Разплата“

Когато започвах трилогията „Беззаконие“ на Лекси Блейк предчувствах, че тази история ще бъде нещо различно и отличаващо се от подобен тип истории. След като затворих и последната страница на „Отмъщение“ съм напълно убедена, че трилогията е една от най- ярко откроявищете се в този жанр. Лично за мен тази книга беше най- добрата от поредицата. Случиха се толкова много събития, които успяха да предадат перфектната завършеност на тази необикновена история. Ако сте чели предходните две книги, сте наясно с обратите, които се случиха и с навлизането на новите герои, които тотално промениха хода на историята. С тяхното появяване възникнаха множество въпроси, на които за щастие Лекси Блейк е дала на читателите напълно удовлетворяващи отговори, чрез които се запълниха някои „дупки“ в историята. Интересното е, че „Отмъщение“ започна там откъдето завърши „Разплата“, а именно с появата на онзи герой, който със сигурност изненада множество читатели. И така без да губим време в лутане, ние директно скачаме в историята, където ни очаква шеметният свят на семейство Лолес. В тази част Лекси Блейк се е постарала да държи читателят под напрежение до последната страница на книгата. Историята беше наситена с толкова много динамика и действие, че напрежението ни беше гарантирано още от първата страница. Макар авторката да не е най- големият виртуоз с писателското перо, то тя с учудваща лекота е изградила един вълнуващ и притегателен свят, в който читателя да се настани удобно и да наблюдава случващото се около него. Надявам се издателство „Ибис“ да издадат и други книги от авторката, защото съм сигурна, че има още много какво да видим от нея.

22913098._SY540_В „Отмъщение“ главно действащо лице в историята заема така потайният и мистериозен Дрю Лолес. Както знаем в предходните две книги си беше изградил образ на коравосърдечен, потаен и леко надменен мъж. Но в тази книга имахме възможността да опознаем истинския Дрю, който всъщност се оказа супер готин и забавен млад мъж. Това разбира се, нямаше как да се случи, без помощта на огнената червенокоска Шелби. Шелби се появи в „Разплата“ и даде заявка, че нейният образ има огромен потенциал в следващата част. Но нека сега да се върнем към големият брат Дрю. Всички знаем, че той е инициатора за старателно подготвеният план, който ще отмъсти за убийството на родителите им. Той е бил цял живот опора за братята и сестра си, което това донякъде го е лишило от правото да има свой личен живот. И поради тази причина винаги е бил непохватен с жените и с отношението си към тях. Шелби навлиза в правилния момент в живота му, когато братята и сестра му вече си имат свои семейства, а той трябва да вземе своя живот в ръце и да го поведе в някаква посока. Предполагам, че за мнозина от читателите бе изненада тяхните взаимоотношения, които се развиха изключително бързо и неусетно, защото всички знаем, че Дрю по природа си е доста странна личност. Но се радвам, че точно такава огнена фурия навлезе в живота му, защото с нейна помощ Дрю успя да покаже онази мила, чувствена и добродушна страна, която беше капсулирал за цели двайсет години. Искрено се радвах на всеки един техен момент, защото след всичко, което двамата преживяха си заслужиха своя момент на щастие и любов.

6bf8bc48b429695da488f22044138059Естествено, няма как да не отделя и няколко реда на Шелби- героиня, която внесе толкова много цвят и ексцентричност в тази иначе луда надпревара за отмъщение. В „Разплата“ имахме възможността да я опознаем съвсем бегло, но въпреки това нейният твърд характер остави ярък отпечатък в историята. Шелби е разследващ журналист и се е заела с тежката задача да разследва убийството на г-н и г-жа Лолес. Още в самото начало Дрю ѝ предлага изключително примамлива сделка, която ще ѝ позволи да стане част от неговия план и до неговото… сърце. Шелби също е привлечена от Дрю, но твърдо отказва да приеме този факт. Но въпреки това се съгласява на поставените правила, които са подпечатани с договор. Освен да стане част от разследването за смъртта на неговите родители, тя ще има възможността да напише книга, която ще описва историята на семейство Лолес. Привлечени един от друг и двамата забравят за всяко едно правило и се впускат в една вълнуваща шеметна авантюра, която ще се прероди в една до болка изгаряща любовна история. Хареса ми, че Шелби коренно се различаваше от предишните две героини- Ели и Карли. Докато те бяха прекалено мили, добродушни и наивни, то червенокоската беше тяхна пълна противоположност. Шелби е изключително целеустремена, силна, борбена и винаги отстояваща своето мнение, а в „Разплата“ ми беше направила впечатление, че е доста нахална 😄. И в този ред на мисли Шелби и Дрю изключително много си пасваха във всяко едно отношение. Въпреки, че понякога се караха и разделяха, благодарение на силните чувства, които изпитваха един към друг, успяха да изградят една силна и стабилна връзка. С нотка сантименталност ще споделя, че и четирите двойки успяха да ми станат симпатични. Забавлявах се заедно с тях, бях част от най- добрите им и най- лоши моменти, бях част от тяхното израстване- накараха ме да се почувствам, като член от тяхното сплотено семейство.

22575109

В последните страници на „Разплата“ се появи една мистериозна героиня, която преобърна хода на историята на 360°- Франсис Уелс. Ако сте чели книгата, отлично знаете за какво става дума. Малко са героите, които са ми били отвратителни, но тази жена с всеки следващ ход ме изумяваше. Не мога да си представя колко лош човек трябва да си, за да таиш такава дълбока омраза към най- близките си. Но няма да крия, че авторката доста майсторски е вкарала в играта Фрамсин, защото чрез появата ѝ предизвика истински хаос в живота на останалите герои. Освен нея се появи един изцяло нов герой, който буквално ме остави с отворена уста. Отначало си мислих, че е просто пешка в играта на Фрамсин, но постепенно се убедих, че не е така и искрено се зарадвах за неговото появяване. Толкова много искам да говоря за него, но за съжаление този герой ще бъде огромен спойлер за историята. В „Отмъщение“ с всяка следваща глава се появяват все нови и нови версии, доказателства и разбира се, нови заподозрени. В един момент нещата така се преобърнаха, че голяма част от героите бяха заподозрени. Както казах в началото на ревюто, авторката се е постарала да даде отговори на всички въпроси. Чрез тази книга е успяла да придаде цялостна завършеност на историята.

24361596

„Отмъщение“ слага край на едно вълнуващо приключение, което беше пропито с толкова много напрежение, обрати, екшън, динамика, мистерия и щипка… любов, че със сигурност дълго ще помня тази история. За финал авторката се е постарала да ни предостави една огромна доза от екшън и дълго чакани отговори, които ще предадат на историята цялостна завършеност. Героите този път са по- силни и смели от всякога, защото са готови да се изправят пред най- големите си страхове и врагове, за да спасят и запазят своето семейство. Предстои една шеметна надпревара за отмъщение, която завинаги ще промени нашите герои. За мен беше истинско удоволствие да бъда част от интересния, вълнуващ и опасен свят на семейство Лолес.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180608_120141_685

„Коралайн“ – Нийл Геймън

(издателство „Бард“, брой страници 160, цена 12,99 лв)

65700_b

Нийл Геймън е един от най- колоритните автори на нашето време. Някак естествено му се получава в неговите творби да пресъздава на пръв поглед най- обикновени образи от ежедневието на фона на мрачна и мистериозна атмосфера. Като читател съм запозната с повечето му творби, но никога не се бях докосвала до тях и съвсем случайно „Коралайн“ постави първата ми среща с творчеството на Нийл Геймън. Няма да крия в самото начало на историята, ми беше доста странен неговият стил на писане и заради това подходих с известни резерви към книгата. Но в един момент мрачните и вълнуващи приключения на малката Коралайн до толкова ме бяха погълнали, че не усетих в кой момент съм успяла да се приспособя към нестандартния начин на писане на автора. Срещнах отзиви, че книгата е зловеща и страшна, но се оказа, че далеч не е така и всяко хлапе над  десет години с удоволствие би харесало книгата. Всъщност „Коралайн“ не е страшна по онзи първичен начин, който се среща в книгите на ужасите. Авторът по много майсторски начин е втъкал в повествованието онзи страх, който сме запазили дълбоко в съзнанието си- страха да не изгубим родителите си, който с времето става все по-голям и по-голям. Другото, което ми направи впечатление е, че книгата е сравнявана с детската класика „Алиса в страната на чудесата“, което според мен е пълен абсурд. Естествено „Коралайн“, като произведение си има своите положителни качества, но все още не е издържала теста на времето, за да може да я сравним с класиките, с които сме израснали.

51gQrGXfEnL._SX334_BO1,204,203,200_Семейството на Коралайн се мести в нова къща, която е разделена на няколко апартамента, които са обитавани от доста странни и ексцентрични съседи- две застаряващи актриси и един шантав господин, който тренира мишия си цирк. За съжаление това се оказва единствената промяна в жоживо на малката Коралайн. Майка ѝ и баща ѝ все така усърдно работят и нямат абсолютно никакво време за нея. След като вече е изчела всичките си книги, а играчките ѝ са ѝ омръзнали, единственото, с което остава да се разнообрази е да започне да изследва новата къща и нейните околности. След запознанството със съседите от приземния и таванския етаж, Каролайн решава, че приключенията за нея са приключили, докато не установява, че в техния апартамент има заключена врата. Майка ѝ казва, че тази врата не води на никъде, но дали е така? В света на възрастните Коралайн се чувства пренебрегната и отритната (всички я наричат Каролайн, а не Коралайн) и без колебание детският ѝ авантюристичен дух решава да надзърне зад затворената врата, която я отвежда в една… мечтана паралелна реалност. В този нов за нея свят, тя има идеалното семейство- майка ѝ готви любимите ѝ храни, а баща ѝ е готов да изпълни всяко нейно желание. Първоначално Коралайн е въодушевена и заинтересована от тази паралелна реалност, но постепенно осъзнава, че това е един фалшив и опасен свят, в който ако не направи нещо, той ще я погълне. Залогът е животът на нейното семейство. А един причудлив котарак ще донесе малко забава и цветно настроение насред мрачните краски на историята.

coraline-creepy

„Коралайн“ е една причудлива и мрачна история, която е наситена с онова вълшебство присъщо за детските приказки. Малката Коралайн ще ви въведе в едно опасно и вълнуващо приключение, което ви уверявам, че дълго няма да забравите. А един очарователен черен котарак ще внесе забава и хумор в най- напечените моменти. „Коралайн“ е прекрасно увлекателно четиво за малки и големи. И за финал един съвет от мен: понякога затворената врата, е по- добре да стои заключена…

IMG_20180528_085828_477