„Легендата“ – Стефани Гарбър

(издателство „Бард“, брой страници 352, цена 24,99лв)

2330_pic_1

Ревю на „Каравал“

„Каравал“ даде старта на една шеметно вълшебна история, в която толкова много читатели се влюбиха. Естествено продължението на книгата се очакваше с нетърпение от всички, за да може отново да се насладим на богатият и пъстър свят, който Стефани Гарбър с такава лекота е сътворила. „Легендата“ беше доста удовлетворяващо продължение, поне за мен. Тук Каравалът вече не е просто игра, а борба за надмощие и привилегии. С умелото боравене на думите  Гарбър  сякаш съживява историята пред очите на читателя. Авторката има завидния талант да пише увлекателно, непретенциозно, а описанията, които прави са просто вълшебни. Описанията ѝ са изпълнени с цветове, аромати и магия, които струват от всяка страница на книгата. Например това, че въздухът мирише на звезден прах и тайни в нощта на Каравала. Е, как да не ти напълни душата такова вълшебно описание! Докато четете книгата никога не забравяйте, че в мистериозното представление на Легендата нищо не е такова, каквото изглежда! А хубавото е, че шоуто тепърва започва. Настанете се на първият ред.

„Съдбата е само идея, на която ние даваме плът с вярата си.“

befunky-collage-1

След незабравимото представление в предишната книга, трупата на Легендата се отправя към  Валенда за следващият си омагьосващ и мистериозен спектакъл. В „Легендата“ главна роля заема Донатела, която има почти невъзможната задача да спаси майка си. Всичко и всички са срещу нея, а пътят до така желаната за Донатела развръзка, ще бъде адски труден. Но въпреки това младото момиче е готово на всичко… абсолютно всичко.

 

flat,750x1000,075,t.u1В „Каравал“ видяхме, че Донатела не е от най- разумните героини. Доста често беше лекомислена, безотговорна и не ѝ пукаше от нищо. Да, в тази част отново виждаме импулсивната страна на Тела, но също така тя показа голяма сила на характера и изобретателност, която на моменти ѝ спасяваше буквално живота. Това момиче, явно обича да се забърква в неприятности, които превърнаха живота ѝ е невероятна каша. Но отчитам, че поведението ѝ е от липса опит и незрялост. Все пак Тела е твърда млада и тепърва ще се шлифова, като личност. От друга страна ме радва факта, че Гарнър е решила да ни представи такъв тип героиня, защото в повечето YA романи женските персонажи са перфектни, силни, смели и т.н. А понякога е хубаво да виждаш несъвършената страна на героите. Учудващо за мен Скарлет почти отсъстваше от историята. В редките случаи, когато я виждахме тя беше в пълно неведение от случващото се около нея. Имах чувството, че е попаднала в грешната книга- толкова беше безлична.

„Приключенията й едва бяха започнали. Щяха да са по-големи от обещания и по-ярки от съзвездия. И когато дойдеше краят им, Тела щеше да се е превърнала в легенда.“

legend_by_gina,_dark_and_beautiful_artТук е моментът да споделя една от изненадите в книгата, а това е че научаваме самоличността на Легендата ( очаквах това да се случи в последната книга). В интерес на истината не ме изненада кой е той, защото имах предположения за него още в първата книга. Но ме тормози факта, че в света на Стефани Гарбър нищо не е такова каквото изглежда и нищо чудно, само да ни е хвърлила „прах в очите“. Срещаме познати герои, като Джулиан, но също така има доста нови персонажи, които прекрасно допълват историята със своята притегателна енигматичност. Наистина до сега не съм чела толкова богата и цветна история, и ми е толкова приятно да бъда част от всичко случило се в двете книги. Нямам търпение тази година да излезе и третата книга, за да бъдат поставени всички карти на масата и да разберем цялата истина, такава каквато е.

„Хората твърде често и твърде небрежно прибягваха до думата „съжалявам“, сякаш тя не струваше и пет пари.“

collagemaker_20190110_093736429

Още с първите страници става ясно, че този път играта ще бъде истинска и ще е предназначена само за един човек. Авторката е вплела цял куп интриги и загадки, които безспорно правят история още по напрегната и въздействаща. Тела се озовава с едно мистериозно тесте карти, които ѝ разкриват зловещи неща. Древни Орисии са напът да вземат надмощие над Легендата, който държи голяма част от козовете. Играта е по- сериозна и истинска от всякога, а застрашени от нейните последствия са всички участници. Този път романтиката в историята почти липсва, но това няма значение, защото играта компенсира абсолютно всичко. Нощ след нощ, играта се развиваше с толкова голямо темпо, а краят на историята ме остави с тръпнещо очакване за следващата книга. Сигурна съм, че третата книга „Финалът“ ще бъде епичен завършек на тази необикновена история, която е изпълнена с магия, цветове, аромати и един невероятно изграден свят.

„Означава, че повечето хора се отказват в най-трудния момент, тогава, когато ситуацията изглежда безнадеждна. А точно тогава надеждата е най-необходима.“

„Легендата“ се оказа невероятно добро продължение на „Каравал“. Любимите ни герои са изправени пред още по- голямо предизвикателство, защото този път играта е по- истинска и опасна от всякога. Сред страниците на книгата ще се потопите в една измамно красива приказка, изпълнена с коварни планове, фалш, предателства, чиста и искрена любов, вълшебни рокли и една безпощадна игра. И не забравяйте, че под купола на Каравала нищо не е такова, каквото изглежда. Третата книга „Финалът“ предстои да излезе тази година, така че побързайте да се насладите на първите две книги от тази вълшебна и цветна история.

201901071546847950019

 

Реклами

„Цирцея“ – Маделин Милър

(издателство „Егмонт“, брой страници 352, цена 19,90лв)

circe11538482262.1837

От дете обожавам древноогръцката митология, а книгата, която успя толкова много да ме запали по нея беше „Старогръцки митове и легенди“ от Николай А. Кун. Бях на около 7-8 години, когато за пръв път я прочетох и все още си спомням колко бях развълнувана, че съм открила един изцяло за мен нов свят, който нямах търпение да разуча по- подробно. До тогава не бях срещала толкова голямо разнообразие от истории, богове, легенди и митични създания. И в този ред на мисли, когато разбрах, че издателство „Егмонт“ ще издават „Цирцея“ с нетърпение очаквах книгата да попадне в ръцете ми. В интерес на истината, не бях кой знае колко запозната с богинята Цирцея, но чрез книгата успях да се докосна до историята ѝ, а след това да потърся повече информация за нея. Оказа се, че не само олимпийските богове имат интересни и запомнящи се. Стилът на писане на Маделин Милър ми хареса изключително много. Чрез малко, но добре подбрани думи може да накара читателя да се почувства част от тази легендарна история; да усети аромата на амброзията; шума от вълните на морето и разбиването им в скалите; красивите песни на птиците; уханията на билките, които приютява в дома си Цирцея- чувството от това е невероятно.

„Баба ме погледна и въздъхна. Сигурно беше чувала хиляди такива молби. Това е нещо, присъщо както на боговете, така и на смъртните. Когато сме млади, ние вярваме, че изпитваме чувства, каквито никой досега не е изпитвал.“

51eaZ1mO9ML._SX321_BO1,204,203,200_Авторката поставя в центъра на събитията древногръцката богиня Цирцея, а образа, с който е решила да я представи на читателите е изтъкан от противоречия. Проследяваме историята от самото ѝ раждане, когато все още не е съществувала дума за това, което е тя самата, до събитията, които я поставят до едни от най- известните митологични божества. Цирцея дъщеря на великият бог Хелиос- богът на слънцето и океанидата Персеида. Цирцея не прилича на великите си родители, няма изпепеляващия поглед на баща си, нито красотата и грацията на майка си. Цирцея е различна, а с това и нежелана сред боговете. Никой не я разбира и въпреки божественият рай, в който живее се чувства адски самотна. Година след година Цирцея е пренебрегвана, отхвърляна, унижавана, тормозена заради гласът ѝ на смъртна ( нещо нетипично за безсмъртните). След като открива, че е способна да прави магии- с лекота превръща красивата нимфа Сцила в шестглаво чудовище. Заради тази постъпка, а ѝ тайният страх, който започват да изпитват някои богове от нея, Цирцея бива изпратена на безлюден остров от баща си Хелиос, по заръка на Зевс. Изгнание в „златна клетка“, но все пак клетката си остава клетка.

„Знаех, че нямам бъдеще с него, но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината. Ето такова съзвездие беше Дедал за мен.“

401328

Попаднала веднъж на остров Еея, Цирцея започва да живее нов и спокоен живот. Вече няма от кого да се крие, няма ги подигравките и униженията и най- накрая може да бъде самата себе си- такава, каквато е създадена от боговете. Цирцея бързо приема Еея за свой дом и се чувства изключително комфортно на това райско място, което е само за нея. Сприятелява се с животните и започва да селектира и експереминтира с най- различни билки, чрез които да усъвършенства магическите си способности. Не след дълго започва да я посещава несравнимият и харизматичен бог Хермес, който ѝ носи клюки от света на олимпийските богове. С течение на времето плашливото и невзрачно момиче започва да изчезва, а нейното място заема зрялата и уверена в себе си магьосница Цирцея. Животът ѝ на острова преминава разнообразно- има посещения, които ще се превърнат в легенди; все повече усвоява уменията си на магьосница, а Хермес никога не забравя за нея.

„Хермес беше прав. Смъртните напускаха земния свят всеки миг – кой от меч, кой при корабокрушение, кой разкъсан от звяр или жесток човек, някои след тежка болест и в напреднала възраст. Както бе споменал Прометей, такава е човешката съдба. Колкото и да бяха умни, каквито и чудеса да изобретяваха, идваше един миг, след който се превръщаха в пепел и прах. Междувременно всякакви жалки и ненужни богове се наслаждаваха на живота ден подир ден и нощ подир нощ.“

antiq381В хода на историята се срещаме с добре познати на всички ни герои, богове и митични същества от древногръцката митология. На остров Еея я посещава несравнимият Дедал, който има задачата да я отведе при сестра ѝ Пазефая и съпругът ѝ цар Минос, както и страшилището Минотавър. Племенницата ѝ Медея и нейният любим Язон също имат отредено място в историята. А най- голяма част в историята е отредено за един от най- великите и несравними герои в гръцката митология, а именно Одисей. Чрез изключително интересни разкази Одисей споделя на Цирцея за преживяванията си в Троянската война, за подвизите си в различни битки, за добре познати ни персонажи- като красивата Елена, Ахил, Агамемнон и много други. Двамата започват романтична връзка, която временно го „стопира“ от крайната му цел, а именно да се прибере у дома.

„Казват, че жената е крехко създание и може да бъде унищожена само в един миг на грубост – като тънката черупка на яйце или като нежно цвете. Ако изобщо някога бях вярвала в това, то вече не вярвах.“

Хареса ми, че авторката е решила да ни представи Цирцея, като пълнокръвен смъртен персонаж. С лекота наблюдавахме нейното израстване, емоции и знанията, които надграждане с всеки изминал ден на Еея. Въпреки могъществото си тя никога, не си позволи да бъде, като олимпийските си роднини- алчна, егоистична, високомерна и лекомислена. Никога не се сломи пред трудностите, които срещаше, а винаги някак успяваше да вземе поука и урок от случващите се събития. Образът и на жена и любяща майка, чиято майчина любов надминава ще границите и на невъзможното. В името на това да опази сина си жив, Цирцея с готовност се изправя пред олимпийските богове, слиза до дълбините на океана, за да победи ужасяващо хилядолетно чудовище. Цирцея извървя дълъг, но героичен път.

„Цирцея“ е приковаваща, динамична и многопластова история, която предава един нов цветен и различен щрих за представата на олимпийските богове. Любителите на древногръцката митология ще останат очаровани от тази хилядолетна история. А останалите читатели, които все още не са имали възможността да се докоснат до гръцката митология и култура ще имат тази възможност, чрез нимфата Цирцея, превърнала се в легенда. Определено книгата си заслужава хубавите отзиви и огромният хайп, който цареше покрай нейното излизане.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20181023_153259_820

 

„Най-доброто в теб“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 252, цена 12,90лв)

210

Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

„Най-доброто в теб“ е опустощаващо емоционална история, която след себе си ще остави много „храна“ за размисъл. Неведнъж съм казвала, че обожавам книгите на Колийн Хувър и с нетърпение очаквам всяка следваща. В тази книга Хувър е изляла душата си и повярвайте ми, това си личи във всяка една дума. Наистина не знам как да започна ревюто си, защото думите ми няма да успеят да предадат всичката емоционалност, която носи историята. Авторката е засегнала толкова тежък и съвременен проблем, който за съжаление е част от живота на милиони хора по света. Трудно е да се говори за това, но авторката е успяла да пресъздаде темата по най- истинският и достоверен начин, който наистина да ни „отвори“ очите за нещата от живота. Страшно много ми харесва стила ѝ на писане- до болка емоционален, драматичен и в точните моменти нежен.

„Понякога, когато хората се променят, това невинаги се забелязва с брака, защото двойките се променят заедно, в една и съща посока. Ала понякога се променят в различни посоки.“

come-1

Както при голяма част от книгите на Хувър и действието в „Най-доброто в теб“ се развива преди и сега, което прави историите ѝ доста отличаващи и запомнящи се в множествената тълпа от любовни романи. В частта „преди“ проследяваме запознанството на двамата ни главни герои, което започва леко комично и като че ли на шега. Ставаме свидетели на тяхната зараждаща се любов, която за съжаление впоследствие ще претърпи огромни спадове. Главите минало и настояще се редуват една след друга и чрез този похват проследяваме една истински силна връзка между двама души родени един за друг. В повечето книги сме свикнали да четем за щастливия happy end, а някога питали ли сте се какво се случва с героите, след така клишираната фраза „И заживели щастливо“? Не. Е, Колийн Хувър ще ни представи един вариант- вариант изкаран от реалността. Какво се случва в една връзка, започнала с толкова много любов? Дали Куин и Греъм ще имат смелостта да се изправят пред най- големият си страх и дали ще успеят да поправят грешките последвали от него? Дали една дървена кутия ще ги сплоти отново и ще възвърне отиващата си любов или ще ги раздели завинаги? Това са само част от въпросите, които ще си задавате, докато четете тази толкова откровена и емоционална история.

„Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш.“

Куин е от онези героини, които оставят трайна следа в съзнанието на читателя. През по голямата част от историята виждаме Куин сломена, тъжна и самосъжаляваща се, а болката, която носи вътре в себе си я смазва с всеки изминал ден. Затворена в себе си Куин отказва да живее в ужасяващата я реалност и далеч от човека, който би дал всичко, за да види отново усмивката ѝ- нейният съпруг. Няма да отрека, че понякога ме дразнеше нейната безхарактерност в някои отношения, но разбира се, затова си има причина. Въпреки моментите си на слабост, Куин нито в един момент не се отказваше от любовта си към Греъм. И именно това чувство я спасяваше в моментите, когато бе готова да се откаже от всичко.

39786136_2648925525331655_1151037998238793728_n

„- Липсваш ми, Куин. Толкова много. Тук си, ала не си. Не знам къде отиде, нито кога си тръгна и нямам представа как да си те върна обратно. Толкова съм сам. Живеем заедно. Храним се заедно. Спим заедно. Ала през целия си живот не съм бил толкова сам.“

Греъм бе един от най- достойните за уважение мъже, които съм срещала в книгите. Макар отношенията между него и Куин да бяха охладнели, нито за миг не се замисли за възможността да изостави съпругата си и да започне живота си на чисто. Много пъти виждахме в очите му любовта, която изпитваше към Куин, дори самата тя да нямаше смелостта да срещне погледа му. Зад твърдата и силна обвивка, която си беше създал, вътре в себе си Греъм също таеше своите си страхове. Сърцето ми се късаше, когато виждах с колко много усилия се опитваше да си върне онази жизнерадостна Куин кипяща от живот и любов. А вместо това виждаше една срината Куин без желание за живот. Единственото, което ме подразни в Греъм беше една постъпка, която прояви в момент на слабост и от това нарани Куин страшно много.

„Бракът ни не беше съвършен. Никой брак не е съвършен. Имаше моменти, в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти, в които аз се отказах от нас. Тайната на дълголетния ни брак е, че никога  не се отказахме в един и същи момент.“

Силно вярвам, че този роман би вдъхнал кураж на двойките, които се намират в подобно положение. Чрез историята на Куин и Греъм да осъзнаят, че не са сами в тази битка и че всички може да намерим смисъл в абсолютно всичко, стига до нас има човек, с когото бихме споделили, както трънливите пътища, така ѝ безоблачните дни. Дори в този момент да си мислите, че животът ви няма смисъл, всъщност може би, той едва сега започва и хубавото тепърва предстои. Определено прочетете историята между тези двама души и ще се обедите в думите ми.

„Най-доброто в теб“ е затрогващата и наситена с емоции история за нелеката съдба на едно семейство. Радвам се, че имах възможността да бъда част от тази до болка  съкровена история, чрез която успях да надникна в душите на двама млади хора, които преживяха много трудни моменти, но въпреки това успяха да съединят пропастта помежду си и да продължат пътя си напред. Една история, която ни показва, че каквото и да ни поднесе живота, винаги трябва да бъдем смели, да вярваме в себе си и да знаем, че чудеса винаги се случват. Вдъхновяваща история за безграничната сила на любовта, която само Колийн Хувър може да разкаже по такъв разтърсващ начин.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20181228_103040_558

„Творческо писане за мечтатели“ – Росела Калабро

(издателство „Ера“, брой страници 264, цена 16лв)

Tvorchesko pisane za mechtateli-1538729832

„Творческо писане за мечтатели“ е симпатична и вдъхновяваща история за онези най- съкровени мечти, които винаги сме искали да сбъднем, но по една или друга причина сме заровили дълбоко в себе си. Ако очаквате, че книгата е вид наръчник по творческо писане, то сте на път да сгрешите. За мен книгата е вид наръчник „как да сбъднем мечтите си“ и то доста успешно и нагледно представен. Не знам , дали ще се влюбите в историята, героите или стила на писане на авторката, но съм уверена на 100%, че ще се влюбите в уютната и стилна кафе- книжарница, която е основното място, в което се развива нашата история. Един от плюсовете на историята за мен беше стила на писане на Росела Калабро- изчистен, ненатрапчив и изпълнен с умерена доза сарказъм, който неведнъж ще ви докара усмивки. Освен това ще се насладите и на куп вдъхновяващи и смислени цитати, които със сигурност ще искате да си подчертаете ( но само с молив 😉 ). Авторката се е постарала да включи в книгата си истински и пълнокръвни персонажи, които бихте припознали в приятели, близки или дори в самия себе си. Като всеки автор и Росела Калабро не е пропуснала да добави частичка от себе си в персонажите- любовта към книгите, печенето на сладкиши и боядисването са само малка част от нейната личност, които ще срещнете в героите. Ако си търсите книга, която да ви зареди с положителна енергия и вдъхновение, но без да звучи твърде сладникаво и комерсиално, то това синьо съкровище е точно за вас.

„Животът на човека е дневник, в който той би искал да напише един разказ, а написва съвсем друг.“

A179owBfRULГлавната ни героиня Петра- зряла и здраво стъпила на земята жена, собственичка на уютна кафе-книжарница, която по кармични стечения на обстоятелствата се превръща в централно място, в което ще се провеждат уроците по творческо писане, водени от чаровния синеок Дилън Алтиери. Учениците в групата са само четирима, но всеки един от тях подхожда към уроците с отговорност, внимание и много отдаденост. Уроците по творческо писане се оказват изключително цветен и забавен момент от иначе скучното, сиво, а понякога и самотно ежедневие на героите ни. Бланш е очарователно и скромно младо момиче, което въпреки недоволството от страна на родителите си е решила да изкарва прехраната си, като боядисва домовете на хората. А цветовете, с които решава да боядисва ѝ биват нашепвани от самите стени. Линда отдавна напуснала родния си Еквадор, работи като домашна помощница и детегледачка, а в свободното си време шие кукли от стари дрехи, които се надява един ден да превърне в успешен бизнес. Петра зряла жена, отказала се завинаги от мъжете (поне така си мисли) ме забавляваше изключително много с изключителния си сърказъм за нещата от живота и самоиронията, която прояваше към себе си. Армандо е възрастен мъж, който от дълги години живее сам. По професия е лекар, но най- голямата му мечта, за която цял живот е копнял е да танцува. Заедно с ексцентричния и изключително харизматичен (да не забравим и синеок) учител Дилън ще се впуснат във вълшебния свят на книгите, ще научат, че книгите могат да говорят, ще се изправят пред най- големите си мечти и страхове, за да усетят вкуса на малките победи, които неизменно са част от „чудото“ наречено живот.

„Ала с годините научих, че да съдиш другите, е глагол, който не изразява добро действие. Не знаем какво носи всеки в сърцето си, не познаваме достатъчно хората, затова винаги трябва да оставяме отворен прозорец към тях, за да влиза чист въздух, нови мисли, допълнителна информация. Вместо това често държим този прозорец затворен, даже заключен, и застоялият въздух трови и нашите мисли.“

tumblr_static_tumblr_static__640

Както вече споменах историята изобилства от вдъхновяващи цитати, споменават се куп любими автори и книги, а отличаващите се един от друг персонажи, определено спомагат за още по- колоритната и необикновена история. Харесаха ми метафорите, които авторката умело е втъкала в сюжета, а чувството ѝ за хумор, което си личи най-вече в героинята ѝ Петра и богатото ѝ въображение успешно ме накараха да се забавлявам, и да се чувствам комфортно, докато четях книгата. Допадна ми идеята, че вещите също имат живот и ако се вслушаме в тях, може да открием много истини, които да ни насочат в правилната посока, в постигането на мечтите ни. Тази идея ни е представена от учителя Дилън, който караше четиримата ученици да мислят креативно и да излизат извън рамките на познатото ни (доста трудна задача за Петра). Дилън им показа, че да имат богато въображение далеч не е страшно, страшно е да нямаш мечти, които да преследваш.

„Мечтите могат да бъдат амбициозни и скромни, големи и малки; мечти, за чието сбъдване стига едно щракване с пръсти; и други, за които е нужно съдействието на поне две паралелни вселени, седем крилати дракона, армия от феи и значително количество тежка дрога.“

„Творческо писане за мечтатели“ е изключително очарователна и вдъхновяваща история, която чрез множество положителни примери ще ви покаже, че чрез малко повече постоянство мечтите се сбъдват, а защо не ѝ да ви насърчи да сбъднете и вашата съкровена мечта. История за петима души с различни житейски истории, които чрез любовта си към книгите се сприятеляват, докато се стремят към своя щастлив край.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!

IMG_20181115_095602_656

 

„Къщата на фуриите“ – Маделин Ру

(издателство „Orange Books“, брой страници 416, цена 24,90 лв)

kashtata-na-furiite-9786191710614_1

 

„Къщата на фуриите“ ще ви приветства в една от най- мрачните и загадъчни къщи, на които може да попаднете в книгите – „Ветровала“. А готическата атмосфера, която бе изпъстрена с множество тъмни нюанси ще накара и най- големият смелчага на моменти да настръхва от заобикалящите го чудати същества. Лично аз не бих определила книгата към жанра ужаси, защото всъщност ужаси не присъстват, като изключим един-два малко по зловещи момента. Но за сметка на това имаме възможността да се насладим на много мрачни моменти, а опасностите дебнат зад всеки ъгъл и тихичко причакват някои от героите, за да го сграбчат в безпощадните си лапи. Едно от нещата, които най-много ме впечатлиха в книгата е самото ѝ оформление. Твърдите в наситено синьо корици, илюстрациите, впечатляващият мистериозен снимков материал, определено придаваха плътност на историята и на моменти имаш чувството, че тя оживява пред теб.

houseoffuries-1288x724

Действието в нашата мрачна и готическа история се развива през далечната 1809 година, където се запознаваме със седемнадесет годишната Луиза. Младото момиче в по- голямата част от живота си е израснало в изключително строгия интернат „Питни“. Непокорната Луиза решава, че не желае повече да бъде управлявана и бяга веднъж завинаги от това ужасно за нея място. Започва да изкарва прехраната си чрез джебчийство, в която се оказва доста добра и пъргава. През една мрачна и прохладна вечер съдбата я среща с една мистериозна баба, която и дава златна монета и обещание за подслон и храна в замяна на това да бъде част от персонала в къща на име „Ветровала“. Луиза без много да му мисли се съгласява да бъде икономка в къщата, но дори ѝ не подозира в какви огромни неприятности се забърква. Съвсем скоро Луиза ще види наяве последиците от това да работи във „Ветровала“, която несъмнено крие много мрачни тайни.

A1jzUFfzPxLКакто се досещате „Ветровала“ не е обикновена и безобидна къща. Загадъчният собственик на пансиона господин Морнингсайд, който чрез своето гостоприемство прикрива зловещите деяния, които се случват под покрива на къщата ще се окаже един от най- интересните и впечатляващи персонажи. Всъщност „Ветровала“ не приютява случайни посетители. Най- желаните посетители са убийци, измамници, лъжци, крадци- все хора, които са прегрешили в живота и са извършвали непростими деяния. Те идват, за да получат своето наказание, като разбира се, никой от гостите няма представа за това. Съвсем скоро Луиза осъзнава на какво зловещо място е попаднала и решава да се противопостави срещу жестоките деяния на господин Морнингсайд, в които също е замесен и целият персонал. Но положението, в което се намира се усложнява още повече, след като се сприятелява с младия Лий, който е дошъл в пансиона с чичо си. Луиза бързо се сприятелява с Лий и е твърдо убедена, че момчето не е извършило никакво зло деяние. Вярва, че е невинен и решава да го спаси от застигащото го наказание, което господарят на къщата му е подготвил. Намираща се в безизходица и забъркана в куп неприятности и лъжи, Луиза не може да разчита на никого освен на самата себе си. Но как може да се пребори със злите сили, които вилнеят във „Ветровала“?

HouseOfFuries_ChangelingСвоенравната и непокорна Луиза бързо успя да спечели симпатиите ми. Хареса ми, че никога не се предаваше и се бореше докрай, независимо от положението, в което се намираше. Това, че реши да спаси напълно непознато момче и да се противопостави на опасния господин Морнингсайд, бе наистина смело и достойно от нейна страна, защото много малко от героите имаха морал и чувство на отговорност. Освен с изключителна смелост Луиза се прояви и като „детектив“- разкри зловещо убийство, разкри истинската причина един от гостите да бъде в къщата и не на последно място, Луиза разбра някои шокиращи факти за семейството си и особено за самата себе си, чието развитие ще разберем в следващата книга. Едно от най- интересните неща в историята бяха нестандартните второстепенни персонажи. Ако харесвате чудатите герои от поредицата „Домът на мис Перигрин за чудати деца“, то несъмнено ще се привържите и към тези герои- необикновено пищящо дете, бродещи из коридорите сенки, духове, хора със свръхсили и за капак ще се натъкнете и на самия Дявол- звучи интересно, нали?

„Къщата на фуриите“ ще ви разкаже една чудата и необикновена история, чието действие се развива през XIX век в мрачна Англия. Увлекателен и завладяващ роман, който ще ви накара да се впуснете в едно приключение, изпълнено с непредвидими обрати и колоритни герои, в които няма как да не се влюбите, а готическата атмосфера, която се усеща на всяка страница ще направи читателското ви преживяване още по вълнуващо. Непредвидимите обрати и нотката на напрежение държат читателят постоянно нащрек и за миг не му позволяват да се откъсне от историята. Ако си търсите някое тотално различно четиво, което да ви изкара от зоната ви на комфорт, то ѝ за миг не се колебайте да посетите „Ветровала“.

Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност!

IMG_20180812_185413_002

„С обич, завинаги, Лара Джийн“ – Джени Хан

(издателство „Ибис“, брой страници 280, цена 12,90 лв)

200

Ревю на „До всички момчета, които съм обичала“

Ревю на „P. S. Все още те обичам“

Когато миналото лято попадна в ръцете ми „До всички момчета, които съм обичала“, наистина не очаквах, че историята на Лара Джийн ще ми хареса. Една година по-късно затворих последната страница от третата книга „С обич, завинаги, Лара Джийн“, която прочетох със същото вълнение и ентусиазъм. В благодарностите си в края на книгата Джени Хан споменава, че не е възнамерявала да пише трета книга, което леко ме изненада, защото определено сладката и емоционална история на Лара Джийн заслужаваше да бъде приключена с убедителен край, който за щастие ние читателите получихме. Хареса ми, че авторката отново е вложила в сюжета онази емоционалност, индивидуалност и щипка хумор, които присъстваха и в останалите книги. Определено успях да се привържа към героите и сега, когато пиша това ревю, изпитвам лека носталгия, но съм сигурна, че един ден отново ще прочета трилогията, за да мога да се докосна и да изживея абсолютно всичко с любимите си герои.

large

„Можем ли с Питър да сме като тези две дървета – разделени и все пак докосващи се?
Защото мисля, че мога да бъда щастлива тук. Може би аз също се виждам тук.“

Действието в „С обич, завинаги, Лара Джийн“ се развива няколко месеца след края на втората книга. Връзката на Лара Джийн и Питър е по- стабилна от всякога, двамата са влюбени до уши, училището е към своя край и двамата нямат търпение да завършат, за да отидат в университета и да започнат един съвсем нов и вълнуващ живот. Но промените за Лара Джийн не спират до тук. Баща ѝ най- накрая е решил да промени живота си и само след няколко месеца ще се ожени за съседката им госпожица Ротсчайлд. Кити и Лара Джийн са на седмото небе от щастие, а вълнението за главната ни героиня е още по- голямо, защото на нея се пада задачата да организира подготовката за сватбата. Животът на Лара Джийн никога не е бил по- перфектен, но изведнъж нещата рязко се променят- бъдещето ѝ преминава в графа „неизвестно“, след завръщането на Марго за пролетната ваканция отношенията в семейство Сонг вървят по тънък лед и за капак на всичко Лара Джийн трябва да открие перфектната рецепта за перфектно изглеждащата шоколадова курабийка. Приятно е да се завърнеш в този шоколадово-драматичен свят на Лара Джийн.

357285e4b1d3ba5fe1d2c57f33db3e7c--ps-i-still-love-you-jenny-han-book-stuffКакто вече може би сте подразбрали „С обич, завинаги, Лара Джийн“ слага край на един важен период за главната ни героиня- гимназията. В интерес на истината в първите няколко глави не се случваше абсолютно нищо, което леко ме притесни, защото това все пак е последна книга и трябва историята на Лара Джийн да завърши удовлетворяващо за читателите. Но в един момент нещата потръгнаха и започнаха да се случват толкова много интересни моменти и ситуации, че с нетърпение разгръщах страниците. Тук наблюдаваме още по- голямо израстване на Лара Джийн, което искрено ме зарадва. Ставахме свидетели на всички важни и нови решения, с които трябваше да се справя. Понякога действаше, като зряла жена, която знае кое е най- добро за нея, а понякога виждахме онова наивно момиче, което почитателите на поредицата обикнаха. Лара Джийн е една от най- харизматичните и непринудени героини, които съм срещала в тийн книгите. Тя е едно добро и скромно момиче, което държи адски много на семейството си. А готварските ѝ умения и най- вече невероятните кексчета, курабийки, торти и т.н., които правеше- с всички тези изкушения, няма как да не ти стане още по симпатична. Радвам се, че успях да бъда част от всички вълнения и преживявания, които съпровождаха Лара Джийн по време на историята- от  подготовката за бала, колебанието и страховете относно влизането в колежа до най- голямото събитие в семейство Сонг, а именно, увеличаването му с още един член. Определено авторката е успяла да завърши по най- перфектния начин вълнуващата и емоционална история на Лара Джийн.

„Всичко, което можеш да направиш, е просто да се радваш, хората да се радват един на друг, докато се имат.“

Питър Кавински- голямата любов на Лара Джийн, също заемаше централно място в историята. Бъдещето на Питър беше подсигурено под формата на желания колеж. Единственото, което трябваше да направи е да се концентрира върху спорта, за да бъде в по- голяма форма за предстоящите мачове. В живота му отново се появява баща му, който иска втори шанс за техните отношения, макар ѝ чрез постъпките си да не го заслужава. Макар в един момент отношенията на Лара Джийн и Питър да бяха на приливи и отливи, те постоянно показваха привързаността и обичта си един към друг. Чрез колежа, авторката е поставила връзката им на карта. А с това и идват многото неизвестни- дали връзката им ще издържи голямото разстояние; стрували си да пожертваш бъдещето си в името на любовта ?

tumblr_npfm9k6Uk61smlwclo1_1280Книгата нямаше да бъде това, което е без появата на останалите момичета Сонг, а именно Кити и Марго. Кити е вече пораснала, но все още си беше онова чаровно, остроумно и адски забавно хлапе, което винаги знаеше как да разведри всяка една емоционална ситуация. Кити е един от най- ярките персонажи, които направиха поредицата толкова забавна и скъпа за мен. Марго най- накрая е намерила любовта в лицето на едно мило и очарователно момче, което не спира да я прави щастлива. Но трудното за нея тепърва предстои, защото трябва да свиква с промените, които са настъпили в семейството ѝ в нейно отсъствие. Любовната история между бащата на момичетата и Трина, която впоследствие се превърна в една красива приказка, беше много свежо и романтично допълнение към историята. След като съвсем скоро Кити ще се окаже единственото момиче Сонг у дома, Трина определено ще бъде голяма опора за нея, а ѝ двете се разбираха толкова добре, че със сигурност забавните моменти в семейството ще са гарантирани.

„Да бъдеш уязвим, да допускаш хората до себе си, да бъдеш наранен… Всичко е част от това да бъдеш влюбен.“

„С обич, завинаги, Лара Джийн“ е възможно най- добрият край за историята на любимата ни Лара Джийн. Приятна, емоционална, вълнуваща и изпълнена с много усмивки историята отново ще ви пренесе в живота на Лара Джийн, който е изпълнен с нови трепети, вълнения и предстоящи изживявания. Лара Джийн за мен винаги ще си остане харизматичното и очарователно момиче, което обича книгите, романтичните моменти и печенето на кексчета и курабийки. Препоръчвам поредицата на всички романтични души и почитатели на YA жанра, защото книгите определено ще ви подарят незабравими, вълнуващи и трогателни моменти.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180822_154123_108

„За мишките и хората“ – Джон Стайнбек

(издателство „Колибри“, брой страници 116, цена 9лв)

8454086_b

Джон Стайнбек безспорно е един от най- добрите и стойностни писатели на XX век. Всяка една негова творба е пропита с чувство, емоции, размисъл, поука и неведнъж ме е впечатлявало как абсолютно винаги успява да вкара в романите си толкова много теми, които да не изглеждат претрупано. „За мишките и хората“ е  малка повест, която се състои от скромните 116 страници, в които се съдържа толкова много мъдрост за живота, стига да се вникне в думите. В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Имате чувството, че до вас е седнал възрастен човек, който е видял много в живота (добро и лошо) и чрез приятелски, но в същото време и меланхоличен тон ви разказва за истинския живот.

“ Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“

Естествено, като в повечето романи на автора и в този централно място заема земята, но този път тя присъства, под формата на мираж. Действието в романа се развива в Соледад, близо до реката Салинанс. Стайнбек е роден по тези земи и това прави описанието на региона още по- достоверно и въздействащо. По отношение на пейзажните описания, за мен няма по- добър разказвач от Джон Стайнбек. Описва ги с такава лекота, че само след няколко прочетени изречения, имаш чувството, че си примерно в Салинас, вървиш по калдъръмените улички и поздравяваш минувачите- усещането е невероятно. Земята  заема изключително специално място в живота на Стайнбек, затова ѝ не се учудвам, че винаги я представя като отделен персонаж.

of-mice-and-menВ романа се разказва за двамата най- добри приятели- Джордж и Лени. Двамата пътуват из западния щат, заработвайки по някой и друг долар от ферма на ферма, за да осъществят най- голямата си мечта- да има своя малка ферма. И двамата бленуват за една китна фермичка, в която да отглеждат плодотворна градина, зайчарник, малко кокошкици и една топла и уютна стаичка. За съжаление Лени е умствено изостанал мъж, но ѝ с нечовешка сила, която на моменти не може да обуздае. Въпреки това е по детски добър и наивен. Джордж от друга страна винаги се опитва да го закриля по бащински и се старае да го предпазва от неприятности, в които Лени доста често неволно се забърква. След поредната такава неприятност, двамата приятели попадат в новата ферма, в която същност ще се развие цялата история. Джордж е прекрасен и вдъхновяващ герой, дори и да осъзнава, че Лени му е само в тежест, той дава всичко от себе си, за да може да бъде приет в обществото. Лени беше едно малко момче в тялото на мъж, който имаше доста странен фетиш- да гушка малки космати животни, които често умъртвяваше. Останалите обитатели в ранчото, също бяха интересни и изключително майсторски изградени персонажи, които успяха да разкажат своята история. Идеалът за живот на Джордж и Лени е тяхната ферма, която може би символизира американската мечта. Мечтаното ранчо е просто илюзия, една замаскирана метафора за това колко невъзможна е американската мечта за подобен тип хора- бедняци, отритнати от съдбата.

“ Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

Първоначалното заглавие на романа е било „Нещо ще се случи“. И то наистина се случва. Вижда ме го на всяка страница в романа. Случва се и в момента, стига да успеем да го видим.

„За мишките и хората“ е трогателна и проникновена история, в която Джон Стайнбек внимателно изгражда един въздействащ финал, който никога няма да забравите. Една съкровена история за мечтите, които подсъзнателно знаем, че  никога няма да се превърнат в реалност, но въпреки това вярваме в тях. История стара колкото света за вечната борба между доброто и злото.

IMG_20180703_152249_765

„Елайза и нейните чудовища“ – Франческа Запия

(издателство „Ибис“, брой страници 308, цена 13,90 лв)

 

199

„Елайза и нейните чудовища“ е една съвременна тийн история, в която всеки тийнейджър на моменти би се припознал в нея. За мен историята на Елайза беше изключително вълнуваща и поучителна, защото съдържаше важни теми, над които е хубаво да се замислим. Най- силно в книгата беше застъпена темата за връзката между деца и родители. Авторката ни показва, че за да се изгради една такава стабилна връзка, трябва много търпение, разбиране, разговаряне и споделяне- и от двете страни. Другата тема, която много ми хареса, че е включена в книгата е тази за виртуалната „реалност“. Чрез съвсем простички примери Франческа Запия показва на читателите, че не трябва да се пристрастяваме към виртуалният свят, защото без да се усетим в един момент той може да ни погълне. Каквито ѝ възможности да ни предлага интернет, не трябва да забравяме, че истинският живот е много по- интересен и вълнуващ. Не трябва да забравяме да излизаме навън, да се радваме на красиви гледки, да общуваме с приятелите и родителите, защото един ден когато се обърнем назад, точно тези „незначителни“ моменти ще имат за нас най- голямо значение.

Elizaandhermonsters

Хареса ми, че в романа бях включени разнообразни герои, като характери и всъщност това ги правеше толкова интересни и цветни. Хубаво е, когато може да се насладим на една богата палитра от герои. Франческа Запия е един от многото автори, с чието творчество успях да се запозная през тази година. Хареса ми приятният и непретенциозен стил на писане, който с лекота поддържаше интереса ми към историята през цялото време. Най- голяма изненада за мен в романа беше, че авторката е решила да включи комикса, който рисува главната ни героиня Елайза. Супер много ми допадна, че имаше история в историята- мисля, че досега не съм чела нищо подобно. Самият комикс беше представен, чрез красиви илюстрации, кратки диалози и с фрагменти от самата история. Определено романа успя да ме впечатли и се надявам скоро да видим и друга книга от авторката.

„В нашия свят има чудовища, но обикновено най- лошите живеят вътре в нас.“

tumblr_p3ee8b8vQP1swkwoao2_r1_500Елайза е скромно и затворено момиче, което не обича да се набива на очи и през повечето време се справя чудесно с тази задача. Като повечето тийнеджъри и тя си има своите странности, които постепенно опознаваме в историята. В нея ми хареса, че не обичаше да се вписва в наложените социални рамки и заради това, понякога ставаше обект на подигравки от страна на нейните съученици. Понякога гимназията може да бъде адски гадно и некомфортно място. Елайза трудно общува с връстниците си и затова предпочита да бъде сама погълната от своите интереси, които остават неразбираеми за околните. Благодарение на богатата си фантазия Елайза е създала един прекрасен и вълнуващ свят, в който самата тя се чувства уютно- нейният комикс. За кратко време почитателите, които се припознават в нестандартните и интересни герои от комикса „Чудовищно море“ стават милиони. За Елайза това е нещо, което никога не е очаквала- милиони хора да харесат нещо твое, което си създал с толкова много труд, любов и отдаденост. Докато във виртуалния свят Елайза се чувства в свои води, то в реалния свят виждаме съсвем друга личност. Но г-ца Елайза Мърк съвсем скоро ще усети тръпката от това да живееш в реалният свят, а тази малка крачка ще породи редица от събития, които ще преобърнат изцяло възгледите ѝ за живота.

„Понякога предчувствието за нещо е много по- лошо от самото събитие, защото знаеш, че ще се случи, но не можеш да направиш нищо, за да го спреш.“

tumblr_p0n9rj2EMU1w2k9ago1_500Уолъс е новото момче в училище, което ще влезе в живота на Елайза, като природна стихия. Той е от героите, които щом ги видиш е просто неизбежно да не харесаш. Уолъс беше странно хлапе- не обичаше да говори и като Елайза предпочиташе да живее в реалността, която сам си беше създал. Една от най- големите му страсти е тази към рисуването. Затова ѝ не е чудно, че е започнал свой фен-фикшън към един от най- популярните комикси „Чудовищно море“ (да, този, който принадлежи на нашата Елайза). Когато през един есенен ден двамата се запознават, клетото момче си няма ѝ на идея, че се е запознал със самата Лейди Съзвездие (никнейма, с който е известна Елайза в интернет пространството). За съжаление на Уолъс му се е наложило от съвсем рано да премине през тежък период от живота си, който донякъде е успял да превъзмогне. Когато беше в училището виждахме неговата сдържаност и липсата на каквито ѝ да е емоции. Но когато се намираше в компанията на хората, които обичаше ( приятелите и семейството) се превръщаше в едно лъчезарно, весело и забавно момче, което обича да играе футбол, да рисува и да пише (имаше невероятно красив почерк). Именно това скромно и интелигентно момче успя да отвори очите на Елайза за важните неща в живота, които тя така усърдно винаги е игнорирала. Доста пъти, когато самата тя се разпадаше на парченца, той винаги бе до нея, готов да я подкрепи и отново да я изправи на крака.

„Може би е нормално. Нещата, които обичаме най-много, са  тези, които оставят най-големите празнини.“

Относно второстепенните герои- всички те бяха толкова очарователни, че няма как да не им отделя няколко изречения. Макс и Еми бяха най- добрите приятели на Елайза. Запознават се в интернет, а причината е общата им страст към „Чудовищно море“. Тримата бързо се сприятеляват и въпреки, че никога не са се виждали на живо си бяха едно малко сплотено семейство. Двамата по- малки братя на Елайза- Съли и Чърч, също придаваха много приятна цветна нотка на историята. В интерес на истината, двете хлапета доста често се държаха гадно и неуважително към Елайза, но към края на историята, когато се застъпиха за нея показаха истинските си чувства към нея- любов, гордост и безкрайно уважение. Приятелите на Уолъс също допринесоха за разчупената и интересна история.

„Елайза и нейните чудовища“ е една нетипична тийн история, която ни показва, че истинската страна на живота е много по- вълнуваща, интересна и цветна. Историята чрез нагледни примери ни показва, че не трябва толкова много да се вглъбяваме в технологиите, защото рискуваме да изчезнем в тях. Историята на Елайза ни учи как да не пропиляваме малките радости от живота, да обичаме това което правим, да комуникираме повече с близките си хора, защото животът е само един и трябва да го изживеем с колкото се може повече истински спомени.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180722_125959_816

„Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ – Матео Струкул

(издателство „Ера“, брой страници 316, цена 17 лв)

Casanova-1528966967

В този изключително интригуващ приключенски роман проследяваме част от живота на една от най- харизматичните и скандални исторически личности- Джакомо Казанова. И до днес името на Казанова е все така актуално и е символ на изкусен кавалер и съблазнител, но зад тази бляскава фасада, всъщност Джакомо е всестранно развита личност, която именно Матео Струкул е решил да представи в своя роман. Търговец, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник, писател (автор е на над двадесет книги и няколко пиеси), а също и преводач са само малка част от уменията, които е притежавал един от най- романтичните образи в световната история- ненадминатият Казанова. За образа, който е решил да представи в романи си, авторът споделя следното: „Моят Казанова се ражда от желанието да възстановя целостта на тази личност, една от най-интересните, съществували в световен мащаб. Животът му не е бил безпроблемен, но въпреки това той е бил пътешественик, поклонник на изкуствата, уважавал е традиции и нрави, различни от неговите. Разбира се, бил е съблазнител. Но това е само един аспект от личността му.”. До момента не бях попадала на книга за Казанова ( или просто аз самата, не съм търсила целенасочено), но ми беше много приятно и любопитно да се запозная, макар ѝ с малка част от вълнуващия живот, който е водил. Авторът определено се е постарал максимално добре да ни потопи в един интересен исторически период (1755г. – 1756г.), така че да не натоварва излишно читателя, но същевременно да прикове вниманието му, чрез изкусно представени описания. Хареса ми, че историческите факти и историите инспирирани от въображението на автора бяха добре балансирани и съчетани по най- добрият начин. Писателят винаги проучва добре фактологията за романите си, на което се дължи и успехът на предишни негови произведения. Ако харесвате историческите приключенски романи, то тази история за Казанова съм сигурна, че ще ви допадне.

qq-1170x380

„Усмихна се, но в душата му нямаше радост. Само горчива тъга, като виждаше колко низко е паднала любимата му Венеция. Разпусната, безсрамна, корумпирана и застинала, докато цяла Европа точеше оръжия, предвкусвайки деня, в който ще напише думата „край“ върху Серенисима.“

venezia-mask-28398427Венеция през XVIII век е била град- институция. Венеция никога не е била толкова съблазнителна, приканваща към грехове във всякакви аспекти и в същото време толкова безмилостна към всеки, който е дръзнал да я докосне. В това несигурно време в града, след дълго странстване току-що се е завърнал Казанова. Сред мрачните канали на опияняващо красивата Венеция, разврата, който цари от нея на всеки ъгъл и политическите кроежи, които се готвят, Джакомо Казанова никога не се е чувствал толкова добре и уютно у дома си- в неговата Венеция. Не след дълго Джакомо получава тайнствена покана от непознатата за него графиня фон Щайнберг. Графинята отправя едно дръзко и съблазнително предизвикателство, което няма как да не подразни вечния авантюристичен дух на Казанова. Предизвикателството е съвсем просто: той трябва да съблазни дъщерята на един от най- влиятелните мъже във Венеция, а в замяна ще получи самата графиня. За Казанова това предложение е супер примамливо, а както се досещате и съвсем лесно изпълнимо, предвид славата му на изкусен съблазнител. Без да се замисля Джакомо приема облога, като в него единствено вижда само игра, с която ще се забавлява временно. Но след поредица от злощастни събития и интриги Джакомо Казанова разбира, че е станал жертва на добре обмислен план, в който на карта е заложен живота му.

„Нищо не свързва хората така, както омразата. И онази злоба, завист, подли чувства, натрупали се дълбоко в черните сърца, бяха мощно оръжие против Казанова, разбира се, ала също и срещу фракцията, която му симпатизираше.“

28-banner-venecia

 

Историята се чете изключително леко и приятно, а картината, която е успял да пресъздаде автора наистина те пренася в онова приключенско време. Книгата, макар ѝ малка по обем е успяла да съчетае най- отличаващите се черти от характера на Казанова, чрез които неговият образ става по- плътен и успяваме да го опознаем една идея по- добре. В хода на историята читателите ставаме свидетели на любовните му похождения, но ако се вгледаме отвъд тях ще видим по- дълбок замисъл. Сюжетът постепенно се развива в цялата си палитра от нюанси, които ни представят бурният живот на Казанова. Матео Струкул е подходил към своя образ на Джакомо Казанова с изключителна прецизност и отдаденост и най- много ми хареса, че всъщност нищо не му е спестил, а го е представил като обикновен човек- несъвършен, на моменти лекомислен, чувствителен, борбен, емоционален, сприхав… просто човек.

„Приемаше с отворени обятия живота такъв, какъвто дойде: това беше неговото победно оръжие.“

„Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“ представя живота на една от най- харизматичните и авантюристични личности Джакомо Казанова. Един живот изпълнен със съблазън, страст, увлечения, битки, приключения и болка. Името на Казанова се е превърнало в нарицателно за изкусен съблазнител, но в романа си Матео Струкул е решил да ни покаже другата непозната страна на Джакомо, която за мен беше по- интересната. В този кратък времеви период, в който се развива историята ще станем свидетели на един преломен момент в живота на Джакомо Казанова, който ще предопредели по нататъшният му живот. Един малък факт: Джакомо Казанова завършва живота си като библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!

201807211532156922525

„Не е препоръчително да се обиждат котки“ – Елена Михалкова

(издателство „Еднорог“, брой страници 350, цена 15,90 лв)

ne-e-preporuchitelno-da-se-obijdat-kotki-elena-mihalkova-ednorog
„Това не е котарак, а някакво стихийно бедствие…“

Обичате ли котки, а добре написаните криминални истории? В романа си руската писателка Елена Михалкова ще ни запознае с едно симпатично и странно коте, една театрална трупа, която е оплетена в лъжи и разбира се… един труп. Още с първите страници историята успя да ме грабне с хумористичните диалози, които бяха толкова на място в сюжетната линия. Авторката макар ѝ юрист по образование, определено в амплоато си на писател се справя повече от чудесно. Историята, макар и криминална е пресъздадена по толкова забавен и интересен начин, а нелепите ситуации, в които се забъркват двамата ни главни герои ще предизвикат единствено вашите усмивки. „Не е препоръчително да се обиждат котки“ я определям, като „черна комедия“, но в още по- забавен вариант.

„- Льоша, имам коте – изрече с трагичен тон Света.
– Честито! – отзова се веселят глас.
– Нагло е! И ходи навсякъде!
– Сложи му легенче.
– Абе не в този смисъл. Изследва всичко!
– А ти какво очакваше? – учуди се Льошка. – То си е животно, изследва границите на територията си.
– Очаквах от него благодарност, че съм спасила жалкия му живот – озъби се Света. – И това не е неговата територия, а моята!
– Забрави думата „моя“, щом си решила да си вземеш котка.“

9465824_images_1626953976Главната ни героиня Светлана е най- обикновено момиче, живее съвсем нормален живот и обича работата си на фотограф. В един дъждовен ден връщайки се от снимки намира едно малко и до кости намокрено раирано коте. Естествено Света решава да го прибере и така без да иска се сдобива с домашен любимец, който впоследствие всеки Божи ден, ще опъва нервите на стопанката си до скъсване. Един от последните снимачни проекти на Света е да заснеме фотосесии на всеки един от актьорите, от една театрална трупа. При гостуването в дома на една от главните актриси Света се натъква на труп, който всъщност ще се окаже, просто пластмасов манекен. Но тази на пръв поглед нелепа случка ще превърне младата жена в мишена, защото е видяла нещо, което не е трябвало да вижда, макар и самата тя да не знае какво точно е то. В самото начало Света беше плаха, наивна и в никакъв случай не желаеше да се намесва в каквото ѝ да е било. В последствие, когато осъзна, че нещата са наистина сериозни и, че животът ѝ виси на косъм, без грам колебание реши да достигне до истината за убийството. Беше ми интересно да проследя малкото, но изключително смело израстване, на така симпатичната ми героиня Света.

„Една странна сутрин Тихон внезапно реши, че в него тече кръвта на древен род бобри и внимателно изгриза стъблото в основата. Фикусът не успя да преживее това.“

 

collage

Дрозда беше най- добрият приятел на Света още от ученическите им години. Той с готовност реши да се включи в разгадаването на загадката с мистериозното убийство, в което главната ни героиня неволно беше замесена. Определено двамата се включиха в едно опасно и смъртоносно приключение, но благодарение на това успяхме да се насладим на нелепи и конфузни ситуации, неподправени хумористични диалози и проследихме тяхните взаимоотношения, които се издигнаха на едно по- високо ниво. Двамата ми бяха изключително симпатични и забавни, като импровизирани детективи, а с кашите, в които успяха да се забъркват, ме накараха да се забавлявам от сърце. Между другото Дрозда, като дългогодишен собственик на два котарака, с голям ентусиазъм се включваше във възпитанието и грижите на Тихон.

„Котаракът се оказа истинско стихийно бедствие. Пристигаше при Света в четири сутринта с искания за хляб и зрелища. Хапеше я по петата, с която тя се опитваше да го изрита от леглото и използваше главата ѝ вместо батут.“

Тихон (Тиша) е раираното коте, което Света спаси от улицата. Тиша внасяше толкова много цвят и настроение в сюжетната линия, че беше неизбежно да не го обикна. Тиша, чрез своите пакости и лудории внесе щипка живот в иначе запостялото жилище на Света. С всяка пакост, игра, милувки и непринудените им „диалози“ виждах как Света разцъфва от обичта на очарователният котарак. Всеки един от актьорите от театралната трупа беше индивидуален и интересен персонаж за проследяване, което пък ме караше да подозирам всеки един от тях за извършеното престъпление. И в крайна сметка, наистина успях да се изненадам от развръзката.

„Не е препоръчително да се обиждат котки“ е една нетипична криминална история, изпълнена с интелигентен хумор, нелепи ситуации и котешки подвизи. Ако обичате заплетените криминални истории, неочаквани обрати, изненадващ финал и щипка адреналин, то и за миг не се колебайте да прочетете историята за раираното коте. Един съвет: не я започвайте късно вечер, защото рискувате да осъмнете и да се лишите от сънят си.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

201807221532254259393

Цитати от книгата:

1. “ Света седна на дивана, помисли, и кръстоса крака по турски. Нападението винаги се извършваше изпод дивана. В пространството под него имаше нещо, което събуждаше у котарака духовете на предците, които героично хапеха крайниците за ходене и ритане на бледоликите.“

2. “ Котето лежеше отпуснато, като отпускар на турски плаж и имаше вид на съзерцател. Той притвори очи, като с целия си вид демонстрираше, че спането е естественото му състояние.“

3. “ Дрозда изгледа стълбищната площадка и изсвири с уста първия такт от „Траурния марш“ на Шопен.

– Само за Достоевски. Мястото е като за неговите книги.

– Мястото е за бояджия! – ядно каза Света.

– Може и да е за бояджия. Той би се огледал и след това би се обесил! И тогава вече ще е за Достоевски!“