„Толкова близо до хоризонта“ – Джесика Кох

(издателство „Емас“, брой страници 440, цена 16,90лв)

tolkova-blizo-do-horizontaТази книга е посветена на моя син и на моя съпруг. Искам да му благодаря за безграничното разбиране, докато отново и отново, час след час, ден след ден, аз се пренасях в мислите си отвъд хоризонта.

За Дани

Отговор номер две, Дани ! Винаги отговор номер две ! БЛАГОДАРЯ!!! Love yoo, too.

***

„Толкова близо до хоризонта“ е една от книгите, които със сигурност ще оставят дълбока и трайна следа в съзнанието ми. Повярвайте ми тази история ме разби на хиляди малки парченца. Когато получих книгата първото, което направих бе да прочета резюмето ѝ на задната корица. Впечатленията ми бяха, че историята никак няма да бъде лека, но това, което не знаех е, че ще ме разтърси толкова емоционално. Това определено не е поредната тийн история, в която след известни премеждия всички заживяват щастливо – много, ама много повече е. Историята е покъртителна, страшна, емоционална, ще разтърси всяко едно кътче от душата ви и знаете ли кое е най- жестокото – историята е автобиографична.  Книгата разказва три години от живота на авторката, като момиче. Три години, които са оставили траен отпечатък върху нея. Три години, които ще си спомня докато е жива. Три години, които са били изпълнени със страшно много любов, но ѝ със страшно много болка. През цялото време докато четях книгата се възхищавах на авторката за смелостта, която е имала, за да напише книгата. Със сигурност никак не ѝ е било лесно да се върне в онзи период и да го преживее отново, макар ѝ в мислите си. Тази книга ще ви разтърси, ще ви трогне, разплаче,ще предизвика лавина от емоции във вас, но ви уверявам, че всеки един ред от нея си струва да се прочете.

„-Не съжалявам за нищо. Нито за един ден, нито за един миг. Ако можех да върна времето, пак щях да избера теб. Щях да взема правилното решение.“

Предполагам, че всеки един от нас е чел поне една тежка книга, в която героите преживяват ужасни моменти. Казваме си, че „Това е само измислица, не се е случило наистина“ и въпреки това им съчувстваме. Но чувството от тази книга е много по- различно, защото знаеш, че всичко това се е случило наистина, на реални хора. Стилът на авторката безспорно ми хареса. Допадна ми лекият и пълнокръвен начин на писане, но най- важното бе, че представяше историята точно каквато е, без да ни спести нищо. Имаше моменти, в които историята ми идваше прекалено тежка, но въпреки това продължавах да чета и макар, че края на историята е предопределен , не бях готова за него. Докато четях историята толкова бях шокирана от всичко случващо се, че ѝ за миг не успях да се разплача, но след като затворих последната страница, всички стаени емоции излязоха на повърхността.

Понякога излизам на балкона, поглеждам към долината и после към хоризонта. Тогава усещам, че съм си у дома.“

Dem-Horizont-so-nahДжесика е обикновено седемнадесет годишно момиче, което живее един съвсем безгрижен живот, докато не среща Дани… и всичко се преобръща. Срещата между двамата е напълно случайна, та дори и леко комична. Джесика от пръв поглед харесва Дани заради привлекателната му външност и доброто му сърце. След като усеща как ще се развият отношенията им, Дани по всякакъв начин се опитва да отблъсне Джесика. Но химията между тях е осезаема и колкото ѝ да се опитваше да се отдалечи от нея Дани не успяваше. Двамата се сближиха изключително бързо и той реши да сподели миналото си с нея, което беше… ами ужасяващо. Едно покъртително минало изпълнено с насилие и без капчица любов. Но въпреки това беше невероятно, че Дани е запазил доброто си сърце и не е тръгнал по лошия път. В Джесика той намери опората, любовта и нежността, които са му липсвали. Макар първоначалният си шок от разкритото му минало, Джесика съумя да остане до Дани и да се бори заедно с него. А, повярвайте ми малко хора биха останали да подкрепят някого, който е изпаднал в подобно положение. Животът може да бъде дяволски несправедлив и единственото, за което трябва да се молим е да преминем, с колкото се може по-малко последствия през него.

„Сърцето го болеше да я остави сама. Двамата бяха като Ин и Ян, като земята и небето. Днес и завинаги.“

Dem-Abgrund-so-nahГоляма част от миналото, а ѝ в настоящето на Дани заема Кристина. Двамата имат сходно минало заради, които са си изградили много специална връзка. Както самият той казва, Кристина е неговият огледален образ, неговата сродна душа, за която би направил абсолютно всичко. Радвам се, че Джесика успя да се впише в тяхното малко общество и да стане една от тях. В Кристина имаше голям потенциал, но за съжаление не успя да се пребори с вътрешните си демони, които безпощадно ѝ отнеха искрата за живот. След случилото се с нея,знаех че с Дани е свършено, усещах, че няма да преодолее загубата ѝ и това ще отключи неговото състояние (за съжаление се оказах права).

„Толкова много мъка и страдания биха могли да бъдат предотвратени, ако хората в тази жалка страна си отворят очите и проумеят какво се случва около тях. Но не, те са се фокусирали единствено върху собствените си нищожни проблеми и върху мизерното си съществуване. Живите същества наоколо са им напълно безразлични.“

Измина известно време откакто прочетох книгата и само при спомена за нея все още настръхвам. Накара ме да се замисля за толкова много неща и да благодаря за живота, който имам. Всички участници в историята ги почувствах, като мои близки приятели – изживявах всяка една емоция, всеки един момент с тях. А корицата изобразява един много специален момент между Джесика и Дани и съм сигурна, че определено ще го забележите в книгата. Искам да благодаря на Фиделия Косева, която е сътворила перфектната корица за тази много специална книга.

„Толкова близо до хоризонта“ ни представя една покъртителна и емоционална история, в която участник е самата авторка. Една история за истинското приятелство, силната любов и смелостта да се изправиш пред най- големите си страхове. Тази история не се чете леко, но въпреки това си струва да се изживее всичко в нея.

* Най- искрени благодарности на издателство „Емас“ за възможността да прочета една от най- хубавите книги за тази година !

IMG_20170703_172137_343

Advertisements

„Малката билкарница в Монмартър“ – Донатела Рицати

(издателство „Софтпрес“, брой страници 432, цена 17,99лв)

208060_b

„Малката билкарница в Монмартър“ е една вдъхновяваща, красива и цветна история, която със сигурност ще зареди всеки с положителни емоции. Останах изключително приятно изненадана от самата история, която беше поднесена по- малко нестандартен начин. Това е една от онези книги, които носят чувство на спокойствие, уют и докосват всяка ваша сетивност. Животът, който кипеше в малката билкарница, която беше във винтидж стил, ароматите, които се описваха на почти всяка страница ми носеха едно приятно спокойствие, което ме държеше с дни наред. Всичко това нямаше да бъде факт без финия и елегантен стил на писане на авторката. Въпреки че това е дебютна книга на Донатела Рицати ( впрочем много красиво име) тя се е справила много добре. Описанията на всеки един елемент от историята бяха много добре поднесени.

Der Duft von Honig und Lavendel von Donatella RizzatiЕдна от темите, които ме впечатлиха в романа бе природната медицина, която беше основна част в историята. Тази част беше представена по лично, защото главната ни героиня Виола предписваше рецепти едва, след като е опознала пациента – неговото душевно състояние, част от живота му и т.н. Хареса ми, че приемаше всичко присърце и най- вече, че обичаше работата си. Втората тема, която лично за мен беше много интересна и приятна беше свързана с иридологията. Благодарение на авторката научих, че петънцата в ирисите могат да бъдат невероятен източник на познание. Цветята на Бах също бяха главен елемент в романа. Беше ми много интересно да науча, че всяко цвете си има точно определена функция, с която да бъде полезно за човек. Освен тези три интересни теми историята се допълваше и с ароматерапия, рейки, природна козметика и с козметични рецепти, които всяка жена би могла да си приготви у дома.

“ Не бях много далеч от истината, когато си помислих, че това магазинче е специално… То бе оцеляло дори в урагана на две световни войни, почти непроменено, като изключим необходимите модернизации. „

Het-geheim-van-Montmartre-boek-Rizzati_600Историята започва с ретроспекция, в която срещаме Виола току-що пристигнала в Париж. Случайното ѝ попадане в една малка билкарница ще въведе нова част в живота ѝ. Интересното е, че през цялото време ни се предоставят малки ретроспекции от миналото на Виола. Чрез тях научаваме много за миналото ѝ, което в настоящето ѝ носи болка и тъга. След няколко години прекарани в един от най- магнетичните градове на света Виола се завръща в родния Рим, за да практикува професията си, като природоличител. В Рим се запознава със съпруга си Мишел, който се оказва мъжът на живота ѝ. Но хубавите дни за Виола не продължават дълго, защото Мишел е покосен от тежка болест. Виола остава сама и съкрушена в своята болка. Единственото място, което счита за свой дом е Париж и без да му мисли много, решава отново да се върне там при единствения човек, който би ѝ помогнал в този труден момент – Жизел, собственичката на малката билкарница.

„Ще ти разкрия една тайна, Виола: животът няма логика и човешката съдба не е написана предварително.“

rizzati_la_piccola_erboristeria__670Завръщането ѝ в Париж слага един нов и неочакван етап в нейния живот. Виола отново започва работа в билкарницата, която ѝ носи удоволствие и мигове на споделено щастие. Пътят към душевната ѝ промяна не бе никак лесен. Всъщност едва ли има човек, който след тежък момент в живота си би бил способен веднага да поеме напред. И Виола, като всеки човек на моменти се чувстваше изгубена, самотна и потисната. Тежкото ѝ минало постоянно напомняше за себе си в най- неочаквани моменти. И в такива моменти много ми допадаха разговорите между Жизел и Виола. Харесваха ми мъдрите съвети на Жизел, които винаги бяха много точни. Харесваха ми непринудените им разговори, в които си споделяха всичко – те бяха много повече от приятелки, бяха сродни души.

Промяната на Виола настъпи постепенно с помощта на Жизел и новите приятели, които откри в билкарницата. Решението да затвори страницата на миналото и спомените, които я преследваха се отрази много благотворно, както на душевното ѝ състояние, така и на физическото. Виола разцъфна и от една уморена и съсипана жена се превърна в момиче, което е готово да преоткрие света. Миналото ѝ с Мишел вече не и носеше болка и тъга , а само прекрасни спомени, изпълнени с много любов и ценни съвети.

„Бързо ме прегръща и ме целува със страст, която спира дъха ми. Надявам се само да не свърша като младата жена от разказа му.“

Разбира се, когато в една история се говори за Париж, любовта винаги присъства. В живота на Виола се появява Ромен – мистериозен мъж, който след себе си ще повлече турнадо от емоции. Първоначалните ми впечатления за него не бяха никак хубави. Държеше се аругантно, надменно и нямаше случай, в който да не се заяде с Виола. Но впоследствие, когато малко, по- малко Ромен започна да се открива пред Виола се оказа, че е достоен мъж за нея. Харесваха ми сериозните им разговори, разходките в едни от най-уникалните забележителности в Париж, а един специален жест, който бе отправен към нея, нямаше как да не разтупти и моето сърце. А ѝ коя жена не би се влюбила в мъж, който готви божествено и обича книгите – не мисля, че има такава! 😉

„Малката билкарница в Монмартър“ ще ви принесе в един Париж ухаещ на билкови аромати, вкусна храна и една незабравима любовна история. Книгата си е една истинска ароматерапия за душата и сетивата ви. Разказана толкова увлекателно и непринудено, историята ще ви поведе в една билкарница ухаеща на уют, на цветни букети, а атмосферата, която струи от нея ще накара да забравите за всичко около вас. Една наистина положително зареждаща история, която съм сигурна, че ще ви впечатли.

*Най-искрени благодарности на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност да прочета една наистина хубава и различна история !

IMG_20170628_155215_509

 

„Нашата история“ – Мартина Хаг

(издателство „Ера“, брой страници 200, цена 13,99лв)

207882_b

„Нашата история“ е една истинска история пропита с много тъга, емоции и до болка откровени моменти. Книгата на авторката е с автобиографични елементи, което на мен много ми хареса. Когато даден автор е споделил нещо от своя живот в книгата си, чувствам автора много по- близък до себе си. Усещам през какво е преминал, усещам неговите мисли, страхове, терзания и болката, с която е трябвало да се бори. И в този случай Мартина Хаг споделя точно това – една реална житейска история, през която трудно се преминава, но в края ѝ винаги има светлина и надежда. Стилът ѝ на писане е много изчистен и стегнат, а самата история е написана с много чувство. Атмосферата, която се рее между страниците е някак меланхолична, но в същото време и успокояваща. Може би това усещане го дължа на прекрасната и красива местност, в която се развива по- голямата част от историята.

„Искам да разкажа как оцеляваш, въпреки че пропадаш хиляди метра в бездната на мъката. Как ти се струва, че ще умреш, но оживяваш. Имах нужда да чуя тези думи стотици пъти. Всичко преминава, най-накрая свършва по някакъв неведом начин. Въпреки че по пътя умира голяма част от теб.“

det_r_ngot_som_inte_stmmer-haag_martina-33273576-frntlПетра е известна и уважавана писателка, а съпругът ѝ Андерш успешен телевизионен продуцент. Животът им на пръв поглед е съвършен – и двамата са се реализирали в професиите си, заможни са и имат две прекрасни малки момчета. Докато един ден не се случва най- страшното за едно семейство. Съпругът на Петра я напуска без видима причина. Раздялата се случва бързо и цивилизовано – без сълзи, скандали и излишни драми. Петра остава съвсем сама с двете си момчета и без посока, в която да продължи. Тя е травматизирана от случилото се и никой не си дава сметка колко всъщност е отчаяна и объркана.

„Докато още подлагаш на съмнение дали да си нахлупиш някоя саксия на темето, не си луд. Виж, когато ти се струва, че изглеждаш суперелегантно с мушкато върху главата, вече има защо да се притесняваш.“

20427921_1836881433203433_1770893425_nПетра се нуждае от почивка, за да осмисли промяната настъпила в живота и. И по препоръка на своя психотерапевт заминава в Северна Швеция, където за три седмици ще бъде хижар. Малката и уютна хижа, в която се е настанила и ѝ осигурява нужното пространство, където да остане сама със себе си и да предприеме новото начало в живота си. Разходките из красивата местност, чистият въздух и спокойствието което излъчва мястото, постепенно помагат на Петра да проясни мислите си, а заедно с това и да започне да пише новата си книга.

В книгата има една мистерия, която почти до края на историята остава неразгадана. Отначало недоумявах защо авторката е решила да включи тази част в историята си. След като затворих ѝ последната страница, мисля че разбрах посланието.

„Нашата история“ е една истинска история съдържаща в себе си ценни уроци и послания. Автобиографият елемент в книгата прави въздействието от прочетеното много по- силно и близко до самия читател. Всеки човек поне веднъж в живота си е изпадал в трудни моменти и истории, като тази ни дават сили да продължим напред.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност !

IMG_20170628_153130_282

 

 

 

„Героите са моята слабост“ – Сюзън Елизабет Филипс

(издателство „Ибис“, брой страници 352, цена 13,90лв)

205601_b

За пръв път се срещнах с творчеството на Сюзън Елизабет Филипс в началото на миналата година, а книгата, която ме накара да искам да прочета всяка една нейна книга беше „По- кротко лейди“. Обичам да чета любовни романи, но не ми допадат, нито прекалено драматичните, нито прекалено захаросаните. И точно това харесвам в книгите на СЕФ, че имат един баланс, който не позволява да се преминават границите. Нейните книги винаги ми носят чувство на комфорт, успяват да ме накарат да изключа напълно заобикалящия ме свят и да се потопя изцяло в дадената история. Стилът на авторката е много лек, увлекателен и страшно приятен за четене. Една от силните страни на авторката са майсторските описания, които няма как да не впечатлят читателя. Другият ѝ плюс са добре изградените пълнокръвни персонажи, в които читателя може да открие частица от себе си в тях. А хумора, който неизменно присъства във всяка нейна история, за мен допринася за уникалността на книгите ѝ. Все още не съм прочела всичките ѝ книги, но съм обедена, че всяка една си заслужава отделеното време.

В тази книга авторката е разчупила стилът си, като ни е поднесла една доста необичайна история с криминален елемент и малка доза мистерия. Главните ни герои също са доста нестандартни, а чрез ситуациите, в които успяха да попаднат ме накараха да ги заобичам адски много. Кориците на изд. „Ибис“ винаги са ми харесвали, но тази е просто разкошна. Толкова е красива и, а за онова очарователно сладурче долу в ляво, ще ви поговоря малко по- надолу в ревюто.

0062106090-199x322Главната ни героиня Ани е неуспяла актриса, която след смъртта на майка си пристига на остров Перигрин посред зима, за да открие завещанието ѝ в семейната вила. Напълно разорена и обезкуражена от живота си Ани намира утеха единствено в своите „говорещи“ кукли. Въпреки че, не е успяла да покори Холивуд тя е прекрасен вентрилог. Доста необичайна професия, с която веднага успя да ми стане симпатична. Ани е добро, мило и симпатично момиче, обича децата и работата си, но е много несигурна в себе си. Израснала под вечните забележки и безкрайното неодобрение на майка си, без съмнение това се е отразило на нейната същност. Но Ани дори не подозира какво ѝ е приготвил о-в Перигрин, а това, което ще се случи въобще не е за пропускане.

19367048Тео е един от най- интересните и мрачни герои, които съм срещала. Той си е създал образ на мрачен и коравосърден мъж, който не желае никого до себе си. С дебютната си книга, която е ужаси е предизвикал невероятен фурор, с което си е спечелил безброй фенове. В момента се е настанил в семейното имение Харп Хаус, за да напише втората част на романа си. Той иска само тишина и спокойствие, но съвсем скоро ще се сблъска с една вихрушка, която ще го помете в своя водовъртеж от емоции.

Всъщност запознанството на нашите герои датира още от тийнейджърските им години, когато са били доста близки, но няколко повратни момента ги отдалечават, за да се срещнат отново след близо седемнадесет години. Остров Перигрин ги събира, за да могат да се преоткрият и да си изяснят няколко болезнени момента от миналото им. В хода на историята Ани и Тео претърпяха огромна промяна, както в отношенията помежду си, така и в самите тях. Но докато настъпи тази повратна промяна се случиха куп случки, като с някои от тях съм се забавлявала страшно много, а други ме караха леко да настръхвам. Разбира ме много за миналото и на двамата, което се оказва, че не е било никак лесно. Научаваме защо Тео е станал такъв и, че всъщност лошото му държание е само маска за пред хората. Очарователно присъствие в историята имаше ѝ котарака Ханибал, който правеше по някоя щуротия предизвикваща недоволството на Ани. Хареса ми това, че авторката толкова реалистично е описала зимната обстановка, че на моменти имах чувството, че усещам студа, който се вихреше между страниците на книгата. Мистериозната нотка в историята се запазва почти до самия край, като правеше четенето още по- вълнуващо.

„Героите са моята слабост“ е една от най- различните книги на авторката, която въвежда един свеж полъх в творчеството ѝ. Този път ни е предоставила една мистериозна история, като е запазила хумора и забавните ситуации между героите. Беше ми изключително приятно отново да се потопя в някоя от книгите на Сюзън Елизабет Филипс, защото винаги ме карат да забравя за реалния свят и да релаксирам единствено в тяхната компания.

FB_IMG_1503583472215

 

 

„До всички момчета, които съм обичала“ – Джени Хан

(издателство „Ибис“, брой страници 296, цена 12,90 лв)

208305_b

„До всички момчета, които съм обичала“ ми грабна вниманието преди около година и се надявах някога да я видя издадена на български. Затова не мога да ви опиша колко много се зарадвах, че едно от любимите ми издателства ѝ е обърнало внимание и най- вече, че ще я издаде. Въпреки че историята на моменти се развива през зимата, книгата е перфектното лятно четиво, с което да релаксирате. Авторката има много приятен, лек и увлекателен стил на писане, като винаги успява да наблегне на точните моменти, с които да прикове вниманието на читателя. Книгата се чете изключително бързо, като дори ѝ за миг няма да ви бъде скучно в нейната компания. Едно от нещата, с които успя да ме спечели историята бяха безброй комичните и нелепи ситуации, в които успя да се забърка главната ни героиня, но освен това имаше и немалко сладки моменти. На моменти имах чувството, че „гледам“ някоя супер забавна комедия. Така че едно е сигурно, ако си падате по комедиите и романтичните тийн истории, то грабвайте книгата, настанете на някое прохладно местенце и се потопете в историята ѝ.

19127518._SY540_Главната ни героиня Лара Джийн е момиче с корейски произход, имаща две прекрасни сестри Марго и Кити и един любящ грижовен баща. Единственото липсващо парченце от пъзелa, което липсва на семейството и, за да бъде пълноценно е майка ѝ, която е починала преди години. Лара Джийн никога не е споделяла чувствата си към момчетата, които е харесвала, а ги е споделяла в писма с идеята никога да не попаднат при притежателите си. Чрез тези писма тя се отърсва от всички мисли и чувства, които е изпитвала или както самата тя казва, писмата са нейното сбогуване. Докато един ден някой случайно (или не) изпраща нейните писма до петте момчета, по които някога си е падала. След този злощастен инцидент живота на нашата героиня стремглаво се променя. Следват изобилие от комични ситуации, в които иска или не Лара Джийн се забърква.

„Странно е да  си копнял толкова дълго за нещо , за някого , а един ден , най-внезапно , просто да спреш“

cbvnbvХареса ми, че концепцията на историята не беше съсредоточена само върху „любовният“ живот на главната героиня. Авторката е наблегнала и върху семейните отношения, което прави историята много по- близка до самия читател. Както споменах семейството на Лара Джийн е белязано от ужасна трагедия, която сплотява много повече семейството ѝ. Голямата и сестра Марго е поела грижите за семейството, което я прави водеща фигура в семейните им отношения. Абсолютно винаги е поставяла семейството си на първо място, като малко или много загърбва своето лично пространство. Като по- малка сестра Лара Джийн винаги се е възхищавала на Марго и я е възприемала, като неин ментор в живота. След заминаването на Марго в Англия, където да продължи образованието си, отношенията помежду им някак охладняха по една или друга причина. По малката им сестра Кити се оказа голямо съкровище. Малката имаше изключително твърд и опърничев характер и винаги отстояваше на своето. Образът на Лара Джийн ми беше изключително забавен и реалистично представен. Тя е от момичетата, които обичат домашния уют, обичат да четат и да пекат сладки. Въпреки че на моменти се държеше незряло винаги успяваше да ме очарова. След всичко, което успя да преживее мисля, че към края на историята успя да изгради една по- зряла и отговорна версия на самата себе си.

„Когато някой отсъства дълго време , в началото запомняш всички неща, които искаш да му кажеш. Опитваш се да съхраниш всичко в главата си.Но все едно да удържиш шепа пясък: малките зрънца се изплъзват от ръцете ти и накрая остават само едрите камъчета и въздух.Когато най-сетне се видите , си запазил единствено големите неща, защото е твърде трудно да разкажеш за всички дреболии. Но именно те съставляват живота.“

CBxONiEUAAESndFДвата мъжки персонажа Джош, бившият приятел на Марго и Питър Кавински, който преди време Лара Джийн е харесвала, претърпяха огромна промяна, която спомогна за развитието на историята. Джош винаги е бил близък със семейство Сонг и отначало беше представен като мило, забавно  и добродушно момче. От друга страна Питър е пълна противоположност – самоуверен, с голямо его и звездата на училището, по която всички момичета си падат. С развитието на историята авторката изгражда и развива двата мъжки персонажи още повече, показвани черти от характерите им, които са били скрити за останалите. Според мен образа на Питър претърпя най- голяма промяна в положителна посока, която ме накара да ми стане симпатичен. За съжаление образа на Джош в един момент се разми, поведението му започна да става дразнещо и досадно. А самият той се превърна в безличен герой.

„Харесваш единствено момчета, които знаеш, че не можеш да имаш, защото се страхуваш!“

Романът има няколко основни положителни черти, които го правят оригинален и различаващ се от масовите тийн книги. Безспорно ми хареса идеята за писмата, която беше много добре поднесена без излишни разтягания. А ѝ лично аз не съм чела подобен сюжет. Темата за семейството също беше един от плюсовете в книгата. Беше ми интересно да наблюдавам колко силна връзка имаха трите момичета и макар понякога да не се разбираха, винаги успяваха да намерят правилния път една към друга. Третият плюс бяха добре изградените персонажи и особено огромното развитие на някои от тях. Краят на книгата е толкова примамливо отворен, че нямам търпение да се докопам по- скоро до втората част. А ѝ много искам да разбера какво пише в онова писмо.

„До всички момчета, които съм обичала“ е перфектното лятно четиво, с което да релаксирате. Книгата е поднесена по- много лек и забавен начин. А авторката доста умело е успяла да поднесе сериозните теми, като същевременно да заинтригуват читателя без да го натоварват. Препоръчвам книгата на всички романтични души и почитатели на YA жанра, защото книгата определено ще ви подари няколко романтични, забавни и щури часа.

* Най- искрени благодарности на издателство „Ибис“ за предоставеното предварително копие !

IMG_20170714_103413_872

„Крайно нелогично поведение“ – Джон Кори Уейли

(издателство „Orange books“, брой страници 256, цена 11,90лв)

208103_b

През последните години в YA жанра освен типичните любовни истории, авторите започнаха да вкарват и по сериозни теми в сюжетите си. Безкрайно много оценявам това, защото тийнейджърите трябва да видят и двете страни на монетата наречена живот. В тази малка книжка, която впрочем се оказа едно доста добро попадение е включена една наистина сериозна тема, а именно паническите атаки. На това заболяване се даде гласност в близките няколко години ( поне според моите наблюдения), което за съжаление бива доста подценявано от обществото. Ние хората трябва да се научим, че психическите заболявания никак не са за подценяване, а още по-малко за подиграване, защото не се знае до какви последици ще доведе това даденият човек. Авторът на нашата история се е опитал да поднесе темата по един лек начин без излишно да натоварва читателят. Харесвам такива истории, защото в тях се крият важни житейски уроци, които в даден момент биха ни били полезни. Учат ни да бъдем съпричастни един към друг, защото може точно ние да помогнем на някого и да го измъкнем от неговия вътрешен ад. Има една фраза „сам войнът е воин“, но пък е хубаво да имаш някого до теб, с който да спечелите цялата битка.

„Светът е голям, плашещ и безпощаден. Но можем да оцелеем в него.“

HighlyIllogicalBehavior-1Историята се развива от двете гледни точки на двамата главни герои – Соломън и Лиса, което ми хареса, защото опознаваме още по-добре героите и техните мисли и постъпки.  През по- голямата част от живота си шестнадесетгодишния Соломън страда от агорофобия- страхува се да преминава през големи или открити пространства. След поредната паническа атака Соломън влиза в училищния фонтан, за да се успокои. След това ужасно преживяване той не е излизал навън от цели три години. Ежедневието му преминава в дома му, а единствените хора, с които общува са родителите му и неговата баба. Въпреки че се е изолирал в своята малка вселена Соломън е изключително интелигентен, забавен, любознателен, а ѝ е огромен фен на „Стар Трек“ (в корицата се крие символика). Родителите му ми напомниха на семейството на Данте („Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“). Отношенията им бяха много приятелски и непринудени, а най- важното е, че подкрепяха безрезервно синът си. Соломън извървя огромна промяна, която му помогна да се престраши да пребори един от най- големите си страхове. Със сигурност промяната в него нямаше да бъде факт без Лиса.

„Не е особено трудно да изчезнеш, когато никой не те търси. И точно това правим понякога. Оставяме хората да изчезнат.“

IMG_20170704_162248_108Лиса е едно от онези амбициозни момичета, които като си поставят нещо за цел трябва да го изпълнят на всяка цена. Целта на Лиса е да се махне от малкото градче, но затова трябва да напише есе и чрез него да си спечели стипендия за избрания университет. За да напише перфектното есе Лиса решава да започне да общува със Соломън и на всяка цена, да се опита да го излекува. Със сигурност постъпката ѝ е егоистична, но ми хареса, че не е забравила момчето, което преди три години се „изложи“ в училище. Отношенията помежду им започнаха плахо, но с течението на времето развиха едно силно приятелство, което помогна на Соломън да гледа на света по нов начин, а още по- хубавото е, че искаше да навлезе в него. Лиса страшно много го подкрепяше и се опитваше по всякакъв начин да го накара, отново да живее в хармония със себе си. Голяма част в промяната на Соломън имаше и Кларк, гаджето на Лиса. Въпреки първоначалните си резерви Кларк бързо се сприятели с него и се оказа, че си пасват идеално. В хода на историята Лиса осъзна своята егоистична постъпка и се опита по всякакъв начин да се поправи. Чрез тази красива и трогателна история осъзнаваме, че трябва да ценим и да се радваме на всяко нещо, че трябва да държим на хората, които обичаме, защото те са точно тези, които винаги ще ни дават опора, както в хубавите, така и в лошите моменти.

„Държах ръцете му, брояхме до десет и беше толкова красиво. Той беше астронавт, който дишаше и без костюма си.“

„Крайно нелогично поведение“ е една вълнуваща, красива и вдъхновяваща история,преплетена с много емоционални моменти. Една история за израстването,за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти. Книга,която след себе си оставя много теми за размисъл, но и ценни житейски уроци. Ако харесвате неклишираните истории, то тази книга е точно за вас.

*Благодаря на издателство „Orange books“ за предоставената възможност !

IMG_20170629_150356_267

„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ – Бенджамин Алире Саенц

(издателство „Deja Book“, брой страници 324, цена 14,90лв)

206922_bЛято е. Аристотел и Данте са 15-годишни хлапаци, които са на границата на възмъжаването. Наглед са пълна противоположност – Данте има любящо и сплотено семейство, забавен и открит е, приятел с всички, докато Ари чувства, че сянаш никога няма да разбере кой е и какво иска. Баща му носи травма от войната във Виетнам, а майка му го притиска да бъде „нормален”, каквото и да означава това. Две обикновени момчета в един обикновен град.
Но когато започват да прекарват време заедно, те откриват, че споделят специална връзка – такава, която променя живота и трае завинаги. Очакват ги тежки изпитания, раздяла, насилие и болка. Но как иначе да открият най-важните истини за света и хората, които искат да бъдат?

***

„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ е една красива, трогателна и вдъхновяваща история за двама тийнейджъри, които тепърва предстои да открият тайните на живота. Покрай излизането на книгата прочетох безброй положителни коментари, които още повече ме караха да искам да прочета книгата. След прочита ѝ, смело мога да кажа, че това е една от най- добрите и майсторски написани тийн книги, които съм чела. Авторът ни е поднесъл една истинска и по момчешки луда история, която няма как да не ни върне в тийнейджърските ни години и да се подсетим какви сме били и ние на тази крехка възраст. Хареса ми лекотата, с която пише автора – приятно, увлекателно и много красиво. Въпреки че голяма част от книгата е изпълнена с диалози, те по никакъв не са скучни. Чрез тях научаваме много за главните ни герои, семействата им, а също така откриваме доста философски мисли и метафори за живота, като цяло. Една от основните теми в историята авторът е поднесъл по- много фин и елегантен начин, което ми допадна.

„Струваше ми се, че стихотворенията са като хората. Някои хора опознаваш изведнъж. Други просто не проумяваш – и никога няма да ги проумееш.“

FB_IMG_1500394668184Лятото на 1987г., две мексикански момчета се срещат съвсем случайно, за да споделят своите истории и заедно да открият тайните на необятната вселена. Аристотел е самотно момче, няма приятели, нито някакво хоби, с което да разнообразява ежедневието си, беше неуверен в себе си и винаги се подценяваше. Една от мечтите му е да бъде лошо мексиканско момче, но колкото и да се опитва добротата му надделява. От друга страна Данте е чаровен, весел, мечтател и бързо се сприятелява с хората, което се дължи най-вече на семейството му. Двамата се срещат съвсем случайно, но това запознанство много ще ги промени. Ари среща Данте в най- подходящия момент от живота си. Двете момчета на пръв поглед са съвсем различни, но точно тези различия ги допълват перфектно. На страниците на книгата се заражда едно красиво и стабилно приятелство, което ще бъде подложено на много изпитания, но със сигурност ще ви стопли сърцето.

„Една от тайните на Вселената: инстинктите ни понякога са по- силни от умовете ни.“

7c90476e872a683cf4c8aa3b8ba2402fТази прекрасна и истинска история нямаше да бъде същата, без родителите на момчетата. Въпреки че бяха второстепенни персонажи, родителите им имаха огромна ключова роля за развитието на Ари и Данте. Родителите на Данте със сигурност са мечта на много тийнейджъри. В семейството му всички си говореха, изслушваха се, показваха любовта си един към друг и най- важното, адски много се подкрепяха. В същото време семейството на Ари пазеше дълбока болка, която пречеше да бъдат сплотени и честни един към друг. Бащата на Ари е ветеран от войната във Виетнам, която е оставила траен отпечатък върху съзнанието му. Дълбоко в себе си изживяваше ужасяващите спомени, които му пречеха да бъде близък и открит със своя син. Майката на Ари винаги му даваше ценни съвети, които той оценяваше. Харесваха ми непринудените им разговори в кухнята и дребните шеги, които си разменяха.

„Още една от тайните на Вселената: понякога болката е като буря, която връхлита изневиделица. И най- ясната лятна утрин може да завърши в порой и с гръм и мълнии.“

mariel-rodriguez-yaboy2-e1496761582383Книгата със сигурност не ни предоставя тайните на Вселената, но дава много по- ценни отговори. Разкривани едно истинско приятелство, разкривани какви трябва да бъдат отношенията в едно сплотено семейство, разкривани първите трепети на любовта. И може би най- важният урок, който ни дава книгата е, че не трябва да се срамуваме от това, което сме. В хода на историята героите ни извървяват дълъг път, за да може в края му да ни разкрият всички свои тайни и да поемат към едно ново начало.

“Бурите винаги ме караха да се чувствам толкова малък. Макар че повечето лета са направени от слънце и горещини, за мен същността им е в бурите, които идват и отшумяват изведнъж. И ме оставят с чувството на самота.“

„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ е една красива, завладяваща и съкровена история за две момчета, едно силно приятелство и безброй послания скрити между страниците. Това е една от онези книги, които те грабват от първата страница, а след финала на историята, искаш да четеш още и още от нея. Тази затрогваща и простичка история ни показва как да бъдем добри и честни един към друг и, че трябва да се възприемаме такива, каквито сме независимо от предразсъдъците. Препоръчвам тази книга, която на моменти ще ви кара да се усмихвате, на моменти да плачете, но и ще ви даде отговори, от които може би се нуждаете. Харесвам книги, които са пълни с емоция.

IMG_20170717_161427_677

„Слънцето също е звезда“ – Никола Юн

(издателство „Ибис“, брой страници 292, цена 12,90 лв)

207381_b

Тя е реалист, той – мечтател.
Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.

***

През есента на миналата година прочетох романа „Всичко, всичко“, който много ми хареса и нямаше как да пропусна втората книга на авторката. Харесвам в Никола Юн оригиналността, която влага в своите книги. И не говоря само за самата история, а за цялостната концепция на книгата. И двете издадени книги доста се различават от масовата YA литература и са като глътка свеж въздух в този жанр. Лично аз двете книги не бих си позволила да ги сравнявам, защото доста се различават една от друга, като всяка си има своите качества. Способността на авторката да пише леко и увлекателно, като вплита сериозни теми в книгите си е една от причините толкова много да ги харесвам. Историята в „Слънцето също е звезда“ на пръв поглед може да ви се стори клиширана, но искам да ви уверя, че изобщо не е такава. В книгата са поставени много сериозни теми, които в момента са актуални. Засягат се теми като расизма, емиграцията, семейните проблеми, отношенията между деца и родители и др.

„Хората не са разумни създания. Вместо да се ръководим от логика, ние се ръководим от чувства. Светът би бил много по-щастливо място, ако беше обратното.“

tumblr_om96wojdnN1rmi16ao1_r1_500Историята в книгата се развива в рамките на 24 часа. По принцип не обичам прекалено бързо развиващите се истории, но тук всяко едно действие се развиваше напълно естествено. Главните ни герои са два напълно различни персонажи. Наташа е реалист, която вярва единствено в науката, има ясно начертан план за бъдещето си, който следва стриктно. От друга страна Дейниъл е мечтател, пише стихове и мечтае един ден да стане поет. Но както знаем, не винаги става това, което сме планували. Съдбата решава да срещне Наташа и Дейниъл, защото и двамата се нуждаят от промяна, която може да преобърне, както нагласите им за живота, така и самите тях. Хубавото в книгата бе, че историята ни бе представена от гледните точки на главните герои. Така читателят може да опознае напълно всеки един от тях, както неговите мисли, чувства и най- съкровените им мечти. Едно от нещата, които ме изнедаха в книгата беше, че освен главите на главните герои имаше отделени глави и за второстепенните герои, които имат огромна роля за развитието на историята. А ѝ накрая всяка една отделна история  се свързва с основната, за да придобие един завършен вид. Освен това авторката е отделила и няколко глави, в които по-подробно  е обяснила за някои от термините за азиатската и ямайската култура.

„Хората използват поетични изрази, за да опишат нещата, които не разбират.  Обикновено съществува научно обяснение, стига само да го потърсиш.“

photo-collageНаташа е родена в Ямайка, но когато е била малка заедно със семейството ѝ са емигрирали в Америка, като нелегални емигранти. В този съдбоносен ден, когато среща Дейниъл Наташа трябва да бъде депортирана в родната си страна. Но въпреки това тя твърдо отказва да се предаде и по всякакъв начин се опитва да спре депортирането на семейството си. Както споменах Наташа е твърд реалист и не вярва в нищо, което науката не може да докаже. Не вярваше в любовта и особено тази от пръв поглед и постоянно се опитваше да я обясни с химически термини. Но запознанството ѝ с Дейниъл успя да промени мнението ѝ за любовта, кармата и възгледите ѝ за живота.

„Родени сме да мечтаем и да създаваме неща, за които да мечтаем.“

tumblr_ohwgtauQIQ1t6k5ddo1_500Дейниъл е от героите, които много бързо се харесват на читателя. Въпреки че двамата с Наташа да бяха коренно различни, според мен се допълваха перфектно. Дейниъл цял живот е бил мечтател и една от най- големите му мечти е да стане поет. Но родителите му са предначертали друг план за неговото бъдеще. Един ден прекаран в компанията на Наташа го предразполага да се престраши , да се противопостави на родителите си и така да спре една голяма грешка.

„Някои хора са част от живота ти, за да го направят по-хубав. Други съществуват, за да го направят по-лош.“

Макар двамата да се влюбиха за по- малко от ден, отношенията им се развиха доста естествено и плавно. И двамата научиха много един от друг. Както много пъти сме чували, че любовта е по-силна от всичко, в този случай няма как да се противопостави на закона. Но дали любовта ще се запази между Наташа и Дейниъл, ще научите само ако прочетете книгата. От книгата могат да се получат много теми за размисъл, да се извадят поуки, а също така и да научим факти, които ще обогатят знанията ни.

„Слънцето също е звезда“ е съвременна история, в която мечтите и реалността се срещат, за да се получи една вдъхновяваща и поучителна история. Една красиво написана история  с лек горчив привкус. История за мечтите, за вторият шанс за живот, за тръпката от първото истинско влюбване и последиците от него, за семейството с всичките му несъвършенства и недостатъци. След прочита на книгата се замисляме за малките ежедневни неща които правим и които не оценяваме, а точно тези малки неща може да ни създадат едни от най- красивите и ценни спомени.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност !

IMG_20170622_165036_702

„Серафина и черният плащ“ – Робърт Бийти

(издателство „Софтпрес“, брой страници 240, цена 14,90лв)

serafina-i-cherniyat-plasht-9786191513710

„Серафина и черният плащ“ ми напомни за онези детски книги, които четях, като дете. Авторът се е постарал да напише една изключително завладяваща, интересна и динамична история, която да ни накара, както да се забавляваме с героите, така и леко да настръхваме, когато четем дадени сцени. Историята е написана по- много лек и достъпен начин, който те кара да искаш да четеш още и още. Хареса ми това, че въпреки малкия си обем всяка глава от книгата беше изпълнена с дейтсвия, нямаше излишни описания, които да натоварват читателят, а напрежението дебнеше зад всеки ъгъл. Робърт Бийти още от първата глава ни потапя в историята, като ѝ за миг не ни предоставя възможността да се откъснем от книгата. Любопитното е, че имението „Билтмор“, в което се развива самата история е реално съществуващо място и е сред най- прочутите и посещавани забележителности в САЩ. Друг любопитен факт е ,че в книжният трейлър на книгата (може да го видите в края на ревюто), момиченцето, което играе Серафина е една от дъщерите на автора, а костюмите са направени от жена му. А самите снимки на трейлъра са снимани в истинското имение „Билтмор“ – погледнете само колко е красиво.

SK-Lamont-interview-with-Robert-Beatty-Serafina-and-the-Black-Cloak

Първите няколко страници ни запознават със Серафина – дребничко момиченце, с кехлибарено жълти очи , притежаващо най- тихата и грациозна стъпка. Всичко дотук ни подсказва, че нашата героиня съвсем не е обикновено момиче. Заедно с баща си живеят в огромното и красиво имение „Билтмор“, което е оградено с вековна гора, криеща тъмни  и непознати сили. Откакто се помни двамата живеят скрити в мазето, защото никой не трябва да разбира за нейното съществуване. Въпреки че трябва постоянно да се крие, Серафина всяка нощ изпълнява една доста необичайна мисия, която я кара да бъде много горда със себе си, а именно  Г.Л.П. – главен ловец на плъхове. От съвсем малка Серафина винаги е осъзнавала, че в нея има нещо различно, което я отличава от другите деца, никога не е разговаряла с други хора освен с баща си, докато не започват зловещите изчезвания и тя внезапно се сдобива с неочакван приятел.

Всяка година имението „Билтмор“ е посещавано от безброй гости и приятели на семейство Вандербилт, които организират най- различни събития. Всичко върви повече от прекрасно, докато внезапно не започват мистериозно да изчезват деца. Една вечер Серафина се натъква на едно от тези отвличания. В тъмните коридори на имението мъж с черен плащ преследва момиченце, но неочаквано то бива погълнато от черната мантия на непознатия. След тази случка Серафина е готова на всичко, за да откирие мъжа с черния плащ. Очаква я битка на живот и смърт. Серафина трябва да преодолее своите страхове, защото едва ли иска да бъде следващото погълнато момиченце. Очаква я едно зловещо приключение, което ще я отведе в тъмните и мрачни гори, които ще ѝ дадат отговорите, за които е чакала през целия си живот. Но едно приключение няма да е толкова вълнуващо, ако до теб не стои приятел или в случая двама- един доберман и Брейдън (племенника на сем. Вандербилт).

photofacefun_com_1497618932Освен, че авторът е сътворил  една прекрасна история за малките читатели, която пленява със своята вълшебна атмосфера, се е постарал да засегне и няколко важни теми, като приятелството, семейството и въпросите, които си задава всяко хлапе на прага на тийнеджърската възраст „Кой съм аз?“, „Какво искам“, „Защо съм различен от останалите“ и т.н. Всеки един от персонажите в книгата беше изграден пълнокръвно, така че читателят да успее да го почувства по- близък до себе си. Дори злодеят притежаваше обаятелна харизма, с която да пленява и очарова хората в „Билтмор“. На фона на тази история изпълнена със загадки и доза мистерия, имението „Билтмор“ ни предоставя възможността да изживеем всяка една част от историята още по- вълнуващо и истински.

„Серафина и черният плащ“ ще ви накара да се впуснете в едно шеметно приключение, изпълнено с магия, с неподозирани тъмни и опасни сили дебнещи зад всеки ъгъл. А напрежението и изненадващите обрати няма да ви напуснат до края на историята. Очарователната Серафина без особени усилия ще стане любима героиня, както на малките читатели, така и на големите. Ако хлапето ви не обича да чете или тепърва навлиза във вълшебният свят на книгите, препоръчайте му тази книга и съм сигурна, че ще се влюби във всеки един детайл от нея.

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност !

 

„Дневникът на Ане Франк“

(издателство „SkyPrint“, брой страници 296, цена 14,95лв)

157483_bТрудности от различно естество съпровождат този ръкопис. Бащата, единственият оцелял след Холокоста, редактира някои части от историята. Накрая дава пълните права на заинтересовани издатели. Дневникът е забранен в Ливан, тъй като описва позитивно евреите.

Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейство

то си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

***

„Дневникът на Ане Франк“ е може би една от най- противоречивите книги на 20 век. През годините са се водили безброй спорове за автичността на дневника, като дори и до ден днешен няма точен и еднозначен отговор. Лично аз искам да вярвам, че дневникът е истински, че е написан от самата Ане,че написаното в него са нейните истински мисли и чувства. Вярвам в неговата автентичност, защото само човек, който е видял ужаса от войната и нейните последствия, може да напише толкова истински и проникновени мисли и описания. Когато започва да пише дневника Ане е само на тринадесет години, но определено е надраснала възрастта си. Ане е една забележителна млада дама, която не само е надраснала върастта си, но и епохата, в която е живяла. Това малко момиче притежаваше безброй качества, които са достойни за възхищение и пример. Едно от качествата, с които успя да ми стане симпатична е, че беше изключително откровенна, казваше на хората това, което мисли, независимо от това дали ще ги засегне – малко са хората, които говорят честно и открито. Ане беше най- малката в цялата „група“ и като такава, често биваше пренебрегвана и нейната дума, не се взимаше насериозно. Но въпреки това, тя твърдо отстояваше позицията си. Едно от нещата, които беше споделила в дневника си дълбоко ме трогна, а това бе, че иска да остане в историята, да бъде запомнена., а не просто да премине през живота. С този дневник Ане наистина остана в историята и нейното име ще бъде запомнено завинаги.

„Знам какво искам, имам цел, имам собствено мнение, имам вяра и любов. Да ме оставят да бъда каквото съм, тогава ще съм доволна. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж.“

The first page of the diary, which Anne Frank receives for her thirteenth birthday on 12 June 1942През 1942г. на 14 юни Ане започва да пише в дневника си, който ѝ е подарен за рождения ѝ ден. В първите няколко дни виждаме нейните безгиржни мисли, когато все още живота ѝ не е застрашен. Но само няколко седмици след това, животът ѝ се преобръща. Заедно със семейството си (баща ѝ  Ото Франк, майка ѝ Едит Франк и сестра ѝ Марго) се пренасят в Задната къща, където се окриват с още едно семейство – господин и госпожа Ван Даан, заедно с техният син Петер. След известно време в тяхната група се присъединява и осми човек – господин Дюсел.

„Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.“

af5През двете години прекарани в изолация в Задната къща семейство Франк, семейство Ван Дан и господин Дюсел преминават през най- различни трудности и емоционални моменти. Като се започне от дажбата им за храна, разпределяне на домакинската работа, битовите скандали, които няма как да се избегнат и се стигне до философските разговори късно вечер. Всички тези на пръв поглед незначителни неща ме караха понякога да се смея, понякога  да се замислям и да си задавам въпроси, като например „А, аз какво бих правила на тяхна място ?“, „Как бих постъпила в дадената ситуация?“. Всеки един от жителите на Задната къща преминаваше през своето душевно състояние – тъга, отчаяние, страх от неизвестното. Но въпреки трудностите и лишенията, които изпитваха всички бяха благодарни, че имат покрив над главата си, че са все още живи и чакат така желаният край на войната, който да им донесе мир и спокойствие.

„Аз смятам, че човек, който има кураж и вяра, никога не може да бъде нещастен. Където има надежда, има и живот.”

d8aec866dd4a2eb7284aad9c0af78188Въпреки крехката си възраст Ане е изключително интелигентна, любознателна и самостоятелна. През двете години прекарани в изолация Ане претърпя невероятна личностна промяна,която ѝ помогна да започе,да разбира малко по- добре хората около нея. Беше ми интересно да наблюдавам нейните мисли, възгледите ѝ за живота, чувствата, които бушуваха вътре в нея , като нестихващ ураган, неугасващата надежда за живота ѝ след войната, която я крепеше, когата се чувстваше тъжна и самотна. Макар да не притежаваше голям житейски опит, това не я спираше да пише в дневника си за политика, за общочовешки проблеми, за концлагерите, които погубват хиляди невинни души. Споделяше неистовия си страх, когато късно вечер над града се изсипват от военните самолети стотици бомби, които за части от секундата могат да погубят жителите на Задната къща, а ѝ не само.  След този двугодишен престой в техният нов дом, когато се усеща края на войната, надеждата им бива отнета…

„Искам да ме помнят и след смъртта ми!“

„Дневникът на Ане Франк“ е необиковената история на едно необиковено момиче, което ще остане в историята. За мен този дневник се оказа едно емоционално пътешествие, което успя да ме научи на много житейски уроци, а ѝ не само. Тази история ще докосне  всеки, който е готов да се срещне с ужаса на една война, която е оставила траен белег върху много човешки съдби. Отделете няколко часа да прочете емоционалната история на едно момиче от близкото минало. Колкото и да бягаме от миналото си и да се опитваме да го забравим, то трябва да бъде припомняно, за да се опитаме да не допускаме същите грешки в настоящето и бъдещето ни. По книгата (дневник) има няколко филмови екранизации, като последната е от 2016 година.

*Искрени благодарности на издателство „SkyPrint“ за предоставената възможност !

Снимка0552