„Присъдата е смърт“ – Антъни Хоровиц

(издателство „Еднорог“, брой страници 352, цена 21,90 лв)

„Когато хората пазят тайни, тайните имат неприятното свойство да загниват. Така могат да станат отровни. И смъртоносни.“

След „Мозайка от убийства“ Антъни Хоровиц се превърна в един от любимите ми автори. Освен, че жъне огромни успехи като сценарист, драматург и журналист, Хоровиц достойно може да се нареди сред най- добрите съвременни писатели. Доказва го и факта, че именно той получава правото и огромната чест да заговори с гласа на сър Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения за Шерлок Холмс. Стила на писане и начина по който представя историите си са напълно издържани в стилистиката на класическия криминален жанр. Допадна ми, че самият Хоровиц е герой в собствените си романи, което за мен ги прави още по- оригинални и интересни, защото не съм срещала този похват в други книги. Определено Хоровиц притежава чувство за хумор и голяма доза самоирония, което пък го прави много симпатичен автор. Романите му са интелигентни, увлекателни, добре написани, поддържат напрежението и с лекота си играят с въображението на читателите. Ако харесвате класическите криминални романи, ако харесвате романите на Агата Кристи и историите за Шерлок Холмс, то и за миг не се колебайте да се запознаете с творчеството на Антъни Хоровиц.

„От самото начало знаех, че не беше добра идея. Аз съчинявам истории; предпочитам да не обикалям да ги търся из града. Още по-важното е, че обичам аз да ръководя книгите си. Нямах никакво желание да се превръщам в техен герой, при това второстепенен: вечният помощник.“

„Присъдата е смърт“ е втората книга от поредицата за детектив Даниъл Хоторн, който разкрива мистериозни убийства с помощта на Антъни Хоровиц. Историята започва с жестокото убийство на известния и уважаван бракоразводен адвокат Ричард Прайс. Той е намерен в дома си с глава, разбита с бутилка вино, която струва две хиляди паунда. Освен, че е натрупал солидно количество врагове по време на дългогодишната си кариера, съвсем наскоро писателката Акира Ано публично го е заляла с чаша вино и е заплашила, че ще го убие именно с бутилка вино. На пръв поглед всичко е ясно – има свидетели на въпросната случка, имаме заподозряна. Тогава къде е мистерията? Но при Хоровиц нищо, ама абсолютно нищо не е каквото изглежда. Детектив Даниъл Хоторн и Антъни Хоровиц, изпълняващ по неволя ролята на доктор Уотсън, тръгват по заплетена следа, която ще доведе до друга загадъчна смърт, останала далеч в миналото…

„Защо никой не казва истината, когато е било извършено убийство? Човек би си помислил, че хората ще се надпреварват да оказват съдействие – но не, нищо подобно. Вместо това сякаш се редяха на опашката за заподозрени.“

В „Присъдата е смърт“ авторът е в главната роля, като се опитва да разгадае няколко преплитащи се сюжетни линии, една, от които е тази за детектив Хоторн, който все така упорито успява да запази личния си живот в тайна. Колкото повече Хоровиц опитва да опознае живота на своя партньор, толкова повече се заплитат мистериите около Даниъл Хоторн. А междувременно любопитството на читателите се усилва – какво същност крие Хоторн и защо всячески се опитва да скрие личният си живот?

„Не си бях представял, че някога ще преживея нещо подобно. Агата Кристи не го беше описала, нито някой друг от авторите на криминални романи, за които се сещах: този миг, в който детективът разбира всичко и истината се явява пред очите му. Защо Поаро никога не засукваше мустаците си от задоволство? Защо Питър Уемзи не подскачаше във въздуха от радост?“

Наистина е странно, че един от главните герои в романа е неговият автор. Но участието на Хоровиц е романа се е получило изключително сполучливо. Неговият герой е умен, интелигентен, любопитен, очарователен и проницателен. И в тази си книга Хоровиц засяга обществени и морални проблеми, които са умело вплетени в сюжета. С известна ирония автора описва и издателският бизнес. Проследяваме отношенията между издатели и автори, които пишат комерсиални книги и съответно печелят повече пари. Проследяваме и един малък литературен клуб, в който Хоровиц бива въвлечен, като гостуващ автор. Накратко в романа освен, че разследваме няколко случая, междувременно има цял куп детайли, които правят историята реална и имаш чувството, че познаваш всички хора и си част от случващото се. Диалозите са стегнати, героите са изключително пълнокръвни и многопластови, а загадките се сипят една след друга, оставящи след себе си повече въпроси, отколкото отговори. И точно в това се крие тайната на добрия криминален роман.

„Присъдата е смърт“ е поредната изключително добре поднесена и интересна история от Антъни Хоровиц. Тандемът Даниъл Хоторн и Антъни Хоровиц се впускат в поредното мистериозно разследване, което ще ги отведе няколко десетилетия назад в миналото и в една пещера, която очаква да разкрие тайните си. Интелигентен, увлекателен, добре написан и поддържащ напрежението, романа ще ви очарова във всяко отношение.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

„Кралица на нищото“ – Холи Блек

(издателство „Ибис“, брой страници 276, цена 14,90 лв)

„Кралица на нищото“ за последен път ще ни пренесе в Царството на феите, където Джуд ще се развихри докрай. Този път всичко е много по- опасно, вълнуващо и епично. Ще се насладим на ожесточени битки, крайно изненадващи обрати и един убийствено добър финал, който вярвам е удовлетворил голяма част от феновете на трилогията. Хареса ми, ще действието се развива супер динамично, атмосферата е наситена с напрежение и адреналин, а враговете са по- опасни и непредвидими от всякога. Холи Блек за пореден път е описала толкова красиво и омагьосващо света на елфите – всеки един детайл е изпипан до съвършенство. Описанията и този път са много стегнати и са поднесени, където трябва, а не служат просто за запълване на страниците. С тази трилогия Холи Блек се наред сред писателите, чието творчество следя с интерес. Обожавам този толкова колоритен и пъстър свят, който е изградила. Обожавам Джуд и Кардан, като двойка. Харесаха ми интригите, битките, борбата за власт над короната – вълнувах се за всяко едно действие на героите. Единствено мога да съжалявам, че и трите книги са толкова кратки (около 300 страници всяка). Определено Царството на феите имаше възможността да разгърне потенциала си докрай. Лично аз, когато харесам един такъв мащабен и интересен свят, искам да чета колкото се може повече за него. Тайно се надявам един ден Холи Блек да се завърне отново към всичко това – поне с някоя новела.

„- Всяка власт е прокълната – казвам. – Най- лошите сред нас са готови на всичко за власт, а онези, които са най- достойни за нея, не я искат. Но това не означава, че могат вечно да бягат от отговорностите си.“

След събитията, които се случиха в „Злият крал“, Джуд е в изгнание в света на смъртните. И така Джуд се превръща в кралица на нищото. Разбира се, говорим за Джуд Дуарте, а както знаем тя по- никакъв начин не може да стои мирно и да върши нормални неща. Затова тя става ловец на най- различни същества, които идват от света на елфите, а целта им е да навредят на хората. На една от поредните си мисии Джуд се запознава с Грима Мог, която преди е предвождала армията на Кралството на зъбите. Запознанството им е придружено с една супер ожесточена битка, но впоследствие Джуд ще открие верен съюзник в лицето на Грима Мог.

„Никой пир не е твърде изобилен за умиращия от глад.“

След това кърваво преживяване неприятните изненади за Джуд не свършват. У дома я очаква Тарин, за да я моли за услуга. А услугата е следната – Джуд трябва да се престори на Тарин, за да премине разпит за убийство, което тя е извършила. Макар забраната да се връща в Царството на феите по абсолютно никаква причина, Джуд с лекота приема предизвикателството. Доста се учудих на лекотата, с която Джуд се съгласи да помогне на Тарин, предвид колко много пъти беше предадена от нея. Дали ще успее да заблуди Мадокс, Кардан, Ориана, ще оставя на вас да разберете. Предстои решаваща битка, която Мадокс е твърдо решен да спечели независимо от цената. Джуд, разбира се, също е готова на всичко. Двамата привличат съюзници. Кой от двамата ще спечели битката и властта над Елфхейм? Предстои един епичен финал, в който ще се случи абсолютно всичко.

„Казах, че ако не мога да бъда по- добра от враговете си, тогава ще стана по- лоша. Много, много по- лоша.“

Джуд е персонаж, който е изграден адски добре, както с лошите си черти, така и с добрите. При нея нямаме някакво безумно идеализиране, което доста често се среща в YA книгите. От първата книга до края на тази тя извървя труден и дълъг път, който още повече кали характера ѝ. В „Кралица на нищото“ виждаме Джуд още по- нахъсана, целеустремена и готова за решаващата битка, която ще определи съдбата ѝ веднъж завинаги. Хареса ми, че с Кардан най- накрая изясниха отношенията си и заработиха в екип. Въпреки че Тарин ми остана безразлична до края на трилогията (така ѝ не успя да ме спечели с нищо) ми допадна, че двете с Джуд си изясниха отношенията и показаха, че могат да бъдат сплотени сестри. Случката около Кардан и неговото „преобразяване“ отначало ми беше адски изсмукано от пръстите – отне ми известно време да свикна с тази част от историята, но ми хареса, че Джуд бе готов на всичко, за да спаси Кардан.

„Цял живот пазих сърцето си. Пазех го толкова добре, че можех да се държа така, сякаш изобщо нямам сърце. Дори сега то е опърпано, проядено от червеи и грапаво. Но е твое.“

И като стана дума за Кардан, неговото израстване във всяко едно отношение беше огромно. Всички си спомняме какво леке беше в „Жестокият принц“ и донякъде в „Злият крал“. През цялото време ме объркваше с постъпките си, които в един момент го показваха в добра светлина, а в следващия виждахме онзи самонадеян хлапак от първата книга. Несъмнено доказа, чрез своите идеи и добре изградени планове, че може да бъде достоен крал, който да управлява своя народ. Джуд успя да разкрие онази добра и мила страна, която Кардан е таял в себе си прекалено дълго време. Джуд успя да го промени и да му покаже, че може да бъде един прекрасен и достоен млад мъж. Определено бяха супер сладка и харизматична двойка, която успяваше да ме усмихва, разсмива, ядосва, дразни, но винаги четях с интерес, когато имаха общи сцени. За тези двамата мога да чета още и още книги за тях.

„- Живяхме твърде дълго с броните си, ти и аз. И сега не съм сигурен, че знаем как да ги свалим.“

„Кралица на нищото“ е епичен и вълнуващ край на една от най- добрите фентъзи поредици, които съм чела. Няма да забравя този вълшебен свят, който е изградила Холи Блек, изпълнен с магия, красиви и ефирни елфи, и два от най- запомнящите се образа в YA литературата. Мрачна, динамична, непредсказуема и вълшебна приказка за власт, предателства, надмощие и една корона, за която ще се пролее много кръв. Решаващата битка за короната е по- ожесточена от всякога. Кой ще спечели битката? Кой ще оцелее? „Кралица на нищото“ ще ви даде всички отговори в тази незабравима финална част.

Май в книги и музика

Здравейте, книжни дракончета! Знам, че отново се забавих с месечната си равносметка, но все пак по- добре късно, отколкото никога. Нали, така? Месец май беше доста ползотворен от към книжни покупки и прочетени книги. Успях да прочета няколко дълго отлагани заглавия, които се превърнаха в едни от книжните ми попадения за тази година. По повод 24 май, разбира се, имаше книжни намаления в почти всички онлайн книжарници, та се сдобих с няколко много желани заглавия, за които ще прочетете в следващите редове. Разбира се, добавих и няколко нови песни към плейлиста си част, от които ще видите в края на поста.

Приятно четене!

Книжни придобивки

Първите ми книжни придобивки за месеца бяха двата тома на „Сблъсък“ от Стивън Кинг, които издателство „Бард“ преиздадоха. През последната година съм се захванала да събера цялото творчество на Краля и малко по- малко си попълвам колекцията. По повод 24 май имаше огромен избор на промоции и, разбира се, нямаше как да не възползвам. По традиция издателство „Сиела“ имаше 50% на всичките си книги и от тях реших да си взема „Последна промяна Аушвиц“ от Еди де Винд и „На западния фронт нищо ново“ от Ремарк. Книгата на Ремарк си я бях набелязала от поне две години и много се радвам, че най- накрая ѝ дойде времето да вземе в библиотеката ми. Разбира се, реших да си взема нещо и от Ozone.bg, които също имаха доста изгодна промоция. Естествено, трябваше да си взема нещо на Краля и се спрях на „Кристин“, която се издава от издателство „Ибис“. Тази е от по- старите ми творби и нямам търпение скоро да стигна и до нея. Другата книга, която си взех от сайта е „Малкият приятел“ на любимата ми Дона Тарт. Чела съм другите ѝ две книги „Тайната история“ и „Щиглецът“ и неведнъж съм споменавала колко много ги обожавам. Надявам се и тази да се нареди сред любимите ми книги на Тарт.

Прочетени книги

Този път съм супер доволна от всички книги, които прочетох през месец май. Успях да разнообразя, както от към жанрове, така и от автори. Първата прочетена книга за месеца беше една книга, която от няколко книги исках да прочета, но по една или друга все не достигах до нея – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ от Юнас Юнасон. Толкова много не съм се смяла на книга никога. Безкрайно много ме очарова старчето Алън, който беше супер голям непокист, не се вълнуваше от абсолютно нищо и сам не вярва как е оцелял до сто години. Историята е супер забавна, има цял куп от колоритни персонажи, кой от кой по- луди, ще преминете през ключови моменти от истории на XX век, ще срещнете ключови политически фигури, ще се запознаете с един чаровен слон. А, ако имате неприлично чувство за хумор, то ще се насладите на всяка страница от тази супер шантава история. Определено смятам скоро да се сдобия с втората част, за да разбера в какви нови приключения са се забъркали Алън и компания.

Следващото четиво, на което се спрях бе автобиографията на Стивън Кинг „За писането“. Книгата е разделена на две части, като в първата е включена автобиографията на Кинг, в която с ирония и чувство за хумор описва живота си. Във втората част са включени съвети и хитрини за начинаещи писатели. Кинг пише за писането, конкретно, разбираемо и увлекателно, с подходящи примери. Лично на мен книгата ми бео много приятна, а ѝ научих как са се зародили идеите за някои от ключовите творби на Краля. След нея продължих с „Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис. След „Сол при солта“, която ме докосна толкова много преди време, тайничко се надявах някога отново да видим на български роман на Рута Сепетис. „Фонтани на мълчанието“ ни разказва за един от най- мрачните тежки периоди в Испания, който и до ден днешен е оставил огромен отпечатък върху испанците. Базирана на исторически събития и факти, книгата на Рута Сепетис безспорно е от онези въздействащи истории, които остават в мислите ви дълго време, след като сте затворили последната страница. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един съвършен и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен.

Следващите две четива ги отлагам вече от две години и си казах, че ако не ги прочета точно сега, то със сигурност ще ги отлагам още и още. Става въпрос за „Без Хоуп“ и „Да изгубиш Хоуп“ на Колийн Хувър. Всъщност историята в книгите е една, но е разказана от гледните точки на двамата главни герои. Не знам, как го прави Хувър, но винаги създава супер емоционални и тежки истории. „Без Хоуп“ не прави изключение. Темата, която се засяга в книгата е толкова брутална и нечовешка, че все още настръхвам, като се сетя за сюжета. Определено скоро може да очаквате едно обширно ревю на двете книги. Завърших месеца с една от последните творби на Краля, а именно „Другият“. Стара мексиканска легенда оживява на страниците на „Другият“. Героите в романа са изправени пред нещо, което разумът им отхвърля, но ако не се преборят с предразсъдъците си, то ще продължи да сее смърт. И те предприемат пътуване към дълбините. Буквално. Въпреки, че книгата не беше изпълнена с ужаси и страхотии, имаше моменти, в които ме полазваха тръпки и хвърлях по едно око зад гърба си за взео случай – да не би, някой да не ме дебне. Определено бях влязла супер много в историята.

Музика

  1. Tove Lo – Mateo

2. Harry Styles – Watermelon Sugar 

3. naBBoo – Middle of the Night

4. ROSALÍA & Travis Scott – TKN

5. THE SCOTTS, Travis Scott, Kid Cudi – THE SCOTTS

„Фонтани на мълчанието“ – Рута Сепетис

(издателство „Сиела“, брой страници 516, цена 18лв)

След „Сол при солта“, която ме докосна толкова много преди време, тайничко се надявах някога отново да видим на български роман на Рута Сепетис. „Фонтани на мълчанието“ е вече факт и не мога да ви опиша с какъв ентусиазъм прочетох книгата от кора до кора. През последните година- две се превърна в тенденция да се издават книги за Втората световна война или да бъда по- точна за Аушвиц. Затова „Фонтани на мълчанието“ бе като глътка свеж въздух. Да, книгата е историческа, развива се няколко години след ВСВ, но проследяваме режима на Франко. Да си призная не бях кой знае колко запозната с режима на генерал Франко (чела съм отделни материали, но не съм навлизала в дълбочина в този толкова потискащ период от испанската история) и ми беше много интересно как се е справила с тази със сигурност не лека задача авторката.

Впечатли ме колко достоверно авторката е представила испанският живот по това време и испанските традиции. Борбите с бикове, усилинете и опасни тренировки, за да се превърнеш в матадор, красивите костюми, които изискват адски много труд, за да блестят матадорите по време на коридата. Потапя ме се в бедните испански квартали с порутените къщи и бедните им обитатели. Виждаме жестоката диктатура на Франко. Историята с бебетата ме шокира доста, въпреки че бях попадала на този факт. Тук ще вмъкна съвсем малка вметка. В любимият ми испански сериал „Новите съседи“ е един от героите е бил откраднат, като бебе и впоследствие осиновен. Споменаваха се фактите с монахините, празните ковчези, но тогава си мислих, че тази история е плод на въображението на сценаристите и когато прочетох в романа, че това наистина си е била една жестока практика, настръхнах от ужас. А още повече се ужасих, когато разбрах, че това се е осъществявало до края на 80-те години. Определено за написването на романа Рута Сепетис е хвърлила адски много труд, усилия и безброй проучвания, за да звучи историята максимално реалистично и исторически коректно.

„Войната е крадец“

През лятото на 1957 година Даниел пристига заедно с родителите си в Испания, където баща му трябва да осъществи няколко важни сделки. Благодарение на петролната компания, която притежава семейството му, всички те се възползват със специални привилегии в Испания. Но Даниел най-вече иска да усети връзка с родината на майка си през обектива на своя фотоапарат. Най- голяма му мечта е един ден да стане фоторепортер, затова кандидатства за стипендия, която да му осигури бъдещето. В Испания има възможността да направи красиви и вдъхновяващи снимки, които да представи пред комисията. Фотографията го сблъсква с Ана – скромно и магнеточно момиче, което работи като прислужница в хотела, където е отседнал с родителите си. Родителите ѝ са били републиканци и заради своите убеждения са убити от режима на генерал Франко. Между двамата се заражда приятелство, което впоследствие се превръща в нещо повече. Двамата са привлечени един от друг, макар ѝ да са наясно, че принадлежат към два коренно различни свята. Ана му показва Испания такава, каквато местните я познават. Снимките на Даниъл поставят редица неудобни въпроси, а опасностите надничат зад ъгъла. Той е притиснат, поставен пред трудно решу, което трябва да вземе, за да защити хората, които обича. Под фашистката диктатура на генерал Франко Испания крие мрачна тайна.

„Понякога истината е опасна, Хулия. Но въпреки това трябва да бъде търсена.“

Историята е разказана от няколко различни гледни точки, което е плюс, защото по този начин освен, че историята придобива по- голяма плътност, имаме и по- голям обхват върху събитията и героите. Срещаме толкова различни, цветни и колоритни персонажи – всеки със своята история, която има нужда да сподели. Всеки герой разказва отделна история, която те докосва по всякакъв емоционален начин. Авторката е успяла да изгради пълнокръвни персонажи, които да си паснат с дадените събития и моменти – и най- вече да изглеждат адекватно и исторически достоверно. През погледа на различните персонажи, ние чувстваме заедно с тях, страдаме, борим се, вярваме в справедливостта. Съвсем накратко ще ви представя основните персонажи.

„Най- опасният враг е врагът, когото подценяваме.“

Даниел е лицето на свободата и неограничените възможности. Млад, харизматичен, талантлив и с кипяща кръв, той мечтае да покори върховете. Неговата най-голяма страст е фотографията. Възможността само с една снимка да разкажеш цял куп истории. От един чужденец, който просто иска да се запознае с местния начин на живот до края на книгата се превръща в един смел мъж, който иска да изобличи всички мръсни тайни на една безкрупулна диктатура.

Ана – красива, непокорна и адски смела. Въпреки тежката си съдба и изпълнения си с трудности живот, Ана нито за миг не спря да се бори и на пук на всичко, не спря да вижда хубавите страни на света. Любовта между Ана и Даниъл беше толкова вълнуваща и в същото време не сигурна, че почти до последната страница тръпнех в очакване как ще завърши тази история и междувременно сърцето ти се свива при всяка неочаквана ситуация.

„Истината разкъсва оковите на мълчанието. Тя ни освобождава от тях.“

Рафа – мечтател, добър приятел и верен приятел. Всеодайният брат, който работи на две еднакво тежки места – кланицата и гробището, за да подпомогне прехраната на семейството си. Неговото най- голямо желание е да се махне веднъж завинаги от бедния квартал Вайекас.

Фуга – най- добрият приятел на Рада. През цялото време ми се късаше сърцето за тежкият живот, който му е отредила съдбата. Сирак принуден от ранна възраст да се справя сам с живота. Знаейки, че няма какво да губи Фуга използва всяка свободна минута да тренира, за да сбъдне най- голямата си мечта, а именно да един ден да стане прочут матадор.

„Това е Испания на Франко. Всеки испанец крие нещо.“

Хулия, Антонио и малката Лали – семейството на Ана, за което всеки ден е предизвикателство. От ранна възраст Хулия е натоварена с тежката задача да се превърне в майка на Ана и Рафа. Хареса ми, че въпреки трудностите, с които се сблъсква всеки ден от всички тях струеше любов, подкрепа и привързаност.

Пурификасион – братовчедката на Ана, Хулия и Рафа, която работи в сиропиталище. Пури ми беше адски антипатичен персонаж, който със сигурност ще запомня. Дразнещо ме с тази фанатична вяра, с която беше облъчена. В много моменти можеше да вземе правилните решения, така ѝ не се престраши. Беше принудена да мълчи и да се прави, че не вижда случващото се около нея.

„Между историята и паметта съществува напрежение. Някои от испанците отчаяно искат да забравят спомените, а други отчаяно искат да ги запомнят.“

Виждаме две контрастиращи лица на Испания. Едното е слънчево, топло, приветливо и приканващо за удоволствия и забавления всеки турист. Второто е за всички испанци – принудени да живеят живот в мълчание, тайни и страх. Да знаеш, че можеш да направиш нещо, но в същото време осъзнаваш, че трябва да се снишаваш и да бъдеш с наведена глава, за да може семейството ти да оцелее още един ден. Радвам се, че имах възможността да се докосна до тази толкова истинска и стойностна история, от която струят толкова много емоции. Единствено за мен лек минус е края на историята, който за мен беше като изваден от латиноамериканска сапунка. Няма да навлизам в подробности, защото не искам да издам някой и друг спойлер. Пак повтарям, това е лично мое мнение.

„Фонтани на мълчанието“ ни разказва за един от най- мрачните тежки периоди в Испания, който и до ден днешен е оставил огромен отпечатък върху испанците. Базирана на исторически събития и факти, книгата на Рута Сепетис безспорно е от онези въздействащи истории, които остават в мислите ви дълго време, след като сте затворили последната страница. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един съвършен и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен.

„Писмата, които никога не изпратих“ – Стефани Петкова – Стефи

(издателство „Егмонт“, брой страници 80, цена 14,90 лв)

Ако си объркан, не знаеш и все още търсиш кой е образът, който виждаш – всичко е наред. Знам какво е да се изгубиш, за да може да се намериш. Знам какво е да си сам сред много хора, за да разбереш, че си си достатъчен. Знам какво е да мислиш, че взимаш правилните избори в живота си, за да разбереш, че няма правилно и грешно.“ – Стефи

„Писмата, които никога не изпратих“ е една много лична и съкровена книга, която ще се оцени, както от подрастващите, така ѝ от малко по- големите, които вече са преминали през този доста странен и объркващ период – тийнейджърските години. В интерес на истината не очаквах книгата да ми хареса ( и особено да я почувствам толкова лична и близка до себе си), защото си мислих, че ще е просто поредният маркитингов продукт от известен влогър, но лично за мен се оказа голяма изненада. Разбира се, гледала съм клипове на Стефи в YouTube, дори някои от тях са ми били полезни в ежедневието, но до там – т.е. не я познавам толкова добре, колкото почитателите ѝ. Чрез тази книга, обаче успях да надникна в най- скритите и лични кътчета от нейния свят и се оказа, че Стефи е като всеки един от нас – с мечти, недостатъци, понякога несигурна, но едновременно с това е и адски смела, дръзка и директна. Или с една дума – истинска.

Стефи е един от най- любимите и популярни български влогъри с над 260 хиляди последователи в социалните мрежи. Дебютната ѝ книга „Тайната на Стефи“ и донесе наградата „Бисерче вълшебно“ 2019 в категория „Нещотърсачи“. „Писмата, които никога не изпратих“ е втората ѝ книга. В нея откриваме 20 писма, които са адресирани до различни хора, изиграли важна роля в живота ѝ. В този личен сборник от истории в писма ще прочетем писмата, които никога Стефи не е изпратила до най- голямата си фенка, до своя собствен идол, до родителите си, до учителката си, до 16- годишното си АЗ. Няма как да не отделя няколко думи за разкошното оформление на книгата, което е издържано във винтидж стил. Самото издание включва и допълнителен бележник с празни старинни страници, които всеки от нас да напише писмата, които никога не е успял да изпрати до значими хора в живота си.

Във всяка една от историите (нека така да ги наречем) в „Писмата, които никога не изпратих“ ще разпознаете много хора от собственото си обкръжение и дори самите себе си. Всяко от писмата ще ви накара да се замислите и да погледнете с други очи към хората, които ви заобикалят. Стефи вмъква и силни послания, които ще вдъхнат смелост, вдъхновение и вяра в самите себе си.

Винаги да преследваш мечтите си; да вярваш в себе си; да обичаш недостатъци си; да се чувстваш комфортно в собственото си тяло; да отстояваш себе си; да бъдеш по- добър; да избираш правилните хора за теб; да извличаш поука от всичко през, което преминаваш – това са малка част от посланията, които ще откриете в книгата. Независимо през какво преминавате в момента, то помнете, че това един ден ще бъде зад гърба ви. Затова гледайте само напред, защото най- доброто тепърва предстои. Фокусирайте се върху ценните приятелства, вдъхновяващите моменти и любовта от любимите ви хора.

„Писмата, които никога не изпратих“ е една лична изповед, която ще ви трогне, умили, усмихне, но най- вече ще ви накара да се замислите за пропуснатите възможности в неизказаните думи. Ще прочетете 20 истории, в които ще припознаете самите себе си, ваши приятели, близки или хора, с които сте се срещали някъде по пътя си. Книгата ще ви вдъхне кураж да вярвате в мечтите си, в самите си и да обичате вашите перфектни недостатъци.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

„Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2“

(издателство „Сиела“, брой страници 224, цена 25 лв)

„Мили момичета бунтарки, не забравяйте:

ВИЕ сте обещанието,

Вие сте силата,

Не отстъпвайте и всички ще се движим напред.”

„Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2“ е вдъхновяващ сборник със сто нови приказки, които са посветени на невероятни и значими жени оставили своя отпечатък в историята. В този нов сборник са включени още по- разнообразни и интересни личности от всички кътчета на света. Интересно е да се отбележи, че в тази част са събрани истории, които читателите вдъхновени от първата част на „момичетата бунтарки“ са споделили с двете авторки Франческа Кавали и Елена Давили. Историите отново са написани просто, кратко и ясно и даващи ни основната информация за всяка личност. Разбира се, всички истории са придружени с прекрасно нарисувани портрети, които са дело на 50 художнички от цял свят. Втората част от книгата, преведена на повече от четиридесет езика и се радва на огромен брой читатели. Във времена, когато младите момичета имат крещяща нужда от модели на поведение, то тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни и вдъхновяващи жени.

Първата вдъхновяваща история, с която ще се запознаят младите читатели е тази на писателката Агата Кристи. Текста е придружен с неин автопортрет и цитат. В текста е събрана кратка, но любопитна информация, която ще провокира читателите да се запознаят по отблизо с личността и творчеството ѝ. В следващите разкази научаваме интересните и вдъхновяващи истории на писателки, балерини, активистки, спортистки, пирати, императрици, художнички, политици, оперни певици, лекарки и още десетки други истории на смели жени, дръзнали да се противопоставят на своето време. Сто жени, които са решили сами да напишат историята на своя живот. Сто жени, които са оставили траен отпечатък върху световната история и са вдъхновили безброй други жени след тях. Със сигурност ще ви бъдат интересни историите за активистката Йонни Парк, танцьорката Кармен Амая, авиаторката Лилиън Бланд, акробатката Мадам Дали, Бионсе, Мадона, Дж. К. Роулинг, Ангела Меркел, колекционерката на изкуство Пеги Гугенхайм, Мата Хари, Мери Шели, София Лорен, Одри Хепбърн, Опра Уинфри, Хеди Ламар, Щефи Граф са само малка част от прекрасно подбраните вдъхновяващи жени. Хареса ми, че освен добре известни жени са включени и такива, които според мен не са чак толкова известни на голяма част от хората, но въпреки това са извършили грандиозни и значими подвизи в своята област. Определено ми допадна разнообразието в книгата и с интерес поглъщах всяка следваща история, а прекрасната илюстрация в допълнение обогатяваше още повече текста.

Чрез тази енциклопедия ставаме част от живота на десетки жени, които са живели в страшно трудни времена и независимо от тяхната възраст, религия, народност или цвят на кожата,тях ги свързва едно нещо – никога не са се предали пред трудностите, а са се борили със зъби и нокти за своите каузи и затова, което са искали да постигнат. Прекалено дълго време сме слушали захаросани и закостенели приказки. Историите на тези сто реално съществуващи жени са най- хубавите приказки, които може да четем на нашите деца.

„Истории за момичета бунтарки 2“ събира в себе си нови сто истории, които вече вдъхновиха момичетата по целия свят да мечтаят повече, да вярват в себе си и да се борят с все сила. Историите освен, че ще ви подтикнат да повярвате малко повече в себе си, чрез тях ще научите и за постижения, променили света към по- добро. А в кратките и интересни истории е събрано най- важното от живота на всяка жена и нейното най- голямо постижение. Тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни, вдъхновяващи и уверени в себе си жени. Защото само най-смелите могат да променят света.

„Среднощните зверчета“ – Меган Шепърд

(издателство „Егмонт“, брой страници 432, цена 14,90 лв)

„Среднощните зверчета“ продължава историята на петте зверчета, която се заплита още повече. Веднага след като затворих последната страница на „Мрачните красавци“, нямах търпение да отгърна продължението ѝ, за да продължа да бъда част още малко от приказно- вълшебният свят, който е създала Меган Шепърд. Определено мога да споделя, че „Среднощните зверчета“ е доста по- добра от предшественика си. Тук имаме значително по- интензивно действие, огромна порция от събития, напрежение и адреналин в изобилие. Промените, които спохождат Анук са повече от впечатляващи, но за съжаление съдбата на зверчетата е все още несигурна. Имаше няколко изненадващи обрата, които ме шокираха и ме караха да си задавам все повече въпроси. Накратко: ако се нуждаете от някоя по- различна фентъзи история, в която същевременно да има магия, политика и същества от рода на гоблини и вещици, то не пропускайте тази дуология.

След събитията, които се случиха в края на „Мрачните красавци“ едно е ясно – за да спаси зверчетата Анук трябва да се превърне във вещица. Това е единственият начин тя да спаси своите приятели, които за разлика от нея не се измъкнаха невредими от битката за Монтелимар. Те останаха приковани в своята животинска форма, пленени от Принц Ренар. След събитията, които се случиха Анук е принудена да сключи политически брак с най- големия си враг и същевременно да премине смъртоносно огнено изпитание, за да се превърне във вещица. Но съвсем скоро Анук осъзнава, че не само приятелите ѝ са в опасност. Най- жестокият вещерски орден е отприщил Черната смърт в Лондон, а От може би няма да е достатъчно силен, за да ги победи. Съдбата и на двата свята виси на косъм. Анук на всяка цена трябва да отключи силата си и да привлече на своя страна нови съюзници, за да предотврати трагедията, която се задава с пълна сила. Цената на властта винаги е била висока, но сега тя ще струва всичко.

„Среднощните зверчета“ освен, че е изпълнена с множество битки, които ще решат хода на събитията – тя е и някак си по лична от двете книги. Авторката е наблегнала на няколко мотиви – приятелството, доверието, вярата в себе си, подаването на ръка на по- слабият. Тук виждаме една Анук много по- смела, нахъсана, борбена и готова да премине и през невъзможното да спаси зверчетата и дома на гоблините – Лондон. Виждаме как зверчетата, гоблините и новата вещица Петра обединяват сили в името на това да спасят Лондон. Всички заедно преминаха през ожесточени битки, изгубиха много приятели, сблъскаха се с безброй врагове и опасности, но останаха отдадени на каузата си.

„Среднощните зверчета“ е удовлетворителен завършек на една от най- магичните поредици, които съм имала възможността да прочета. Историята е изпълнена с толкова много емоции, магия във всякакви разновидности, силно приятелство, мигове на любов, предателства и дълго очаквано преобразяване. Всичко това е поднесено по един чаровен, красив и магичен начин. За мен историята бе много вълнуващо и приятно изживяване, което със сигурност ще запомня.

„Мрачните красавци“ – Меган Шепърд

(издателство „Егмонт“, брой страници 400, цена 14,90 лв)

От мига, в който видях прекрасната корица на „Мрачните красавци“ знаех, че трябва да прочета книгата. Също така бях заинтригувана от оригиналния сюжет за животни превърнати в хора. До сега не бях чела подобна история и интуицията ми подсказа, че ми предстои ново YA фентъзи приключение. И до голяма степен се оказах права, защото книгата наистина успя да ми хареса дотолкова, че веднага след нея започнах да чета продължението ѝ „Среднощните зверчета“, но за нея ще ви поговоря в следващото ревю. „Мрачните красавци“ определено притежава интересна жанрова концепция, защото в нея са смесени няколко жанра, които правят историята още по- въздействаща и оригинална- фентъзи, романтика, лек елемент на трилър са част от жанровете, които ще срещнете сред страниците ѝ. Друг елемент, с който може да се похвали книгата е безупречно изградената алтернативна версия на Париж, която е изградила авторката. В нея ще се сблъскаме с огромно количество разнообразна магия, политехнически конспирации, интриги, жажда за надмощие и задкулисни игри.

Относно стила на писане на авторката, мога да кажа, че е много приятен и лек. Меган Шепърд набляга повече на действието, отколкото на описанията, но въпреки това получаваме достатъчно информация, за да добие историята по- голяма плътност и завършеност. След всичките положителни качества на книгата, сега ми се иска да споделя и един минус в нея (те са няколко, но ще отделя внимание само на този, защото според мен той е най- важен) – изграждането на героите. Всеки читател знае, че героите са най- важният елемент в една история. Допадна ми факта, че авторката е включила разнообразни герои от към характер, поведение и т.н., но във всеки от тях ми липсваше дълбочина в изграждането на персонажите им. Бяха ми някак повърхностно представени, а ми се искаше да бъдат да речем с малко „повече история зад гърба си“. Като изключим това „Мрачните красавци“ си заслужава прочита и мисля, че ще допадне доста на по- младите читатели, които тепърва навлизат в този жанр.

Анук мечтае да бъде като Хубавите – да носи красиви и модерни дрехи, да кара бързи коли, да се влюби, но най- вече да има свободата да се разхожда на воля из красивите улици на Париж. За съжаление за Анук всичко това са само мечти, защото тя не е човек. Тя е зверче – превърната чрез магия в човешко момиче, завинаги пленена между стените на парижкия си затвор и служеща на своята господарка и създателка вещицата Мада Витора. Неочаквано всичко за зверчето се променя, когато открива своята вещица в локва от кръв – и е обвинена в нейното убийство. От този момент Анук и останалите пленени зверчета трябва да открият истинския убиец, преди заклинанието, което ги поддържа да изчезне и те отново да се превърнат в зверчета. Ако се провалят, те ще изгубят единствения живот, който някога са познавали… но ако успеят да оцелеят, ще се сдобият с по- голяма сила, отколкото някой изобщо е мечтал да притежава.

След убийството на Мада Витора напрежението в историята осезаемо се покачва, защото групата ни от зверчета разполага само с три дни, за да открият начин да останат хора, а и честно казано никой от тях не желае да се превръща отново в зверче. Този развой на събитията кара Анук и приятелите ѝ да предприемат най- голямото и опасно приключение през живота си в името на това да открият нова вещица, която да поднови заклинанието. Но след като я намират плановете им далеч не се осъществяват, защото се задават още по- големи проблеми и премеждия, особено когато разбират, че те самите са способни да правят магии.

Главната ни героиня Анук определено претърпя огромна трансформация до края на книгата – от обикновена и невзрачна прислужница, се превърна в смело и борбено момиче, което пое нещата в свои ръце. Тя създаваше всички планове в хода на историята, част от които бяха с решаващо значение за оцеляването на зверчетата. Анук се оказа с най- голямата способност във владеенето на магии и което беше още по забележителното е ,че с лекота се учеше във владеенето и контролирането на всички видове заклинания. Определено нейният персонаж беше най- ярък и запомнящ се в книгата. А само ако ви кажа, че във втората книга Анук претърпява още по- голяма и значителна промяна във всеки един аспект. Бо – едно от останалите зверчета беше един от най- добрите приятели на Анук, а впоследствие техните отношения преминаха на друго ниво. Хареса ми, че постоянно подкрепяше Анук в решенията ѝ. Даваше и емоционална подкрепа, от която се нуждаеше и като верен приятел бе готов да жертва себе си в името на това Анук да оцелее. Крикет – следващото зверче от групата беше персонаж, който следях с интерес. Допадна ми, че никога не се страхуваше да изрази мнението си и никога не и пукаше от нищо. А факта, че беше доста ловка крадла ми напомняше на Лайла Бард от „Четирите цвята на магията“.

Люк и Хънтър Блек са останалите зверчета, които участваха в това невероятно и опасно приключение за оцеляване. Люк бе най- добрият приятел на Анук, който освен това се е грижел за нея от самото и преобразяване в човек до момента, в който изчезва безследно. Никой от останалите не знае как е изчезнал и дали изобщо е жив. Хънтър Блек е верен приятел, бодигард и протеже на Виго, момчето на Мада Витора за даване на кръв, която и е нужна за създаването на магиите. Двамата бяха много интересен и нестандартен тандем. Виго, който вечно мрънкаше и хленчеше за нещо, а Хънтър Блек, който бе мистериозен и вечно потаен в това, което прави. Определено автора е създала цветна палитра от герои и характери, но толкова много ми се искаше да беше вникнала малко повече в тях, а не само в Анук.

Романът е много приятен за релаксиране, особено след някое по- сериозно четиво. Има си доволно количество магия и вълшебства, малко драматизъм, любовна история, напрежение, адреналин, епична битка, която преобръща хода на събитията и политически интриги, които до края на историята до толкова се заплитат, че ще искате веднага да прочетете втората част. В книгата също така ще се сблъскате с гоблини, гаргойли, кралски особи, вещици и гарвани, които и за миг не изпускаха нашата банда зверчета. А красивите и цветни описания на Париж ще ви накарат напълно да се потопите в историята и да забравите останалия свят.

„Мрачните красавци“ ще ви потопи в една мрачна и вълшебна приказка за власт, предателства, надмощие, магия и едно незабравимо опасно приключение из улиците на Париж. Мрачна, динамична, непредсказуема и очарователна, вярвам че тази история ще се хареса на малки и големи читатели. Не пропускайте да се насладите на това вълнуващо приключение, което е изпълнено с много магия, гоблини, гаргойли, кралски особи, вещици и пет невероятни зверчета.

Април в книги и музика

Отмина поредният месец от годината и е време да направя месечната си равносметка от към книги и музика. Извънредното положение от към книги се оказа наистина ползотворно, защото втори пореден месец прочетох доста книги, за което се радвам. Всички книги, до които успях да се докосна бяха толкова добри попадения, че несъмнено ще оставят дълготраен отпечатък върху мен. Успях да си закупя няколко книги, които исках от известно време. Надявам се и вашия месец април да е бил чудесен и запомнящ се.

Приятно четене!

Книжни придобивки

Първите книги, които прибавих към библиотеката си за месец април бяха „Тайната история на Туин Пийкс“ и „Тайният дневник на Лора Палмър/ Автобиографията на специален агент Дейл Купър“. В края на март започнах да гледам сериала „Туин Пийкс“ и се зарибих страшно много по него и, разбира се, нямаше как да не си закупя тези издания. Автобиографиите на Лора Палмър и Дейл Купър ми бяха много интересни и любопитни. Благодарение на тях успяваме да се запознаем с героите много по- отблизо и с повече детайли от живота им. „Тайната история на Туин Пийкс“ се явява мост между втори и трети сезон, като ни дава възможност да научим как се е зародило градчето Туин Пийкс и още много любопитни неща, които вярвам, че върлите фенове на сериала ще оценят.

Издателство „Колибри“ и имаха страхотна промоция на сайта си и, разбира се, трябваше да си купя нещичко. След като се запознах с творчеството на Жоел Дикер през март, нямаше как да пропусна да се сдобия с друга негова книга и за целта си избрах „Изчезването на Стефани Мейлър“. Отново останах супер очарована от Дикер и със сигурност скоро смятам да се сдобия и с „Книга за Балтиморови“. Втората книга, която си закупих от „Колибри“ беше „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ (ама, че дълго заглавие) от Юнас Юнасон, която я исках от страшно дълго време. Книгата успя истински да ме очарова и имаше моменти, на които съм се смяла с глас. Не мисля, че съм чела подобна история, в която всички герои са големи скици. Със сигурност ще си закупя и продължението ѝ. Последната книга за април беше едното от новите заглавия на Кинг, а именно „Другият“. В момента съм на такава огромна вълна Стивън Кинг, че искам наведнъж да изчета всичко негово.

Прочетени книги

Започнах месеца с „Тайната история на Туин Пийкс“, а веднага след нея се прехвърлих на „Тайният дневник на Лора Палмър/ Автобиографията на специален агент Дейл Купър“. И двете книги са колекционерски и горещо ги препоръчвам за феновете на сериала. След тях беше ред на една дългоочаквана книга, а именно „Хартиени градове“ от Джон Грийн. Книгата е в типичния стил на писане и разказване на автора и смея да твърдя, че доста ми хареса. С интерес следях приключението на героите и забавните моменти, в които се въвличаха. Определено Джон Грийн си остава сред любимите ми писатели в YA жанра. След него се прехвърлих на друг мой любимец, а именно Жоел Дикер с неговата „Изчезването на Стефани Мейлър“. Обожавам начина на писане на Дикер, който те кара да искаш да четеш още и още. И в тази книга обратите следваха един след друг и точно си казваш, че загадката е разкрита и на следващата страница следва друг обрат, който те оставя с отворена уста. Макар книгата да е около 500 страници се чете много леко, историята върви с нормално темпо, а героите бяха една страхотна смесица от най- различни типажи. Въпреки, че любима си ми остава „Истината за случая „Хари Куебърт“, то и тази намери специално място в читателското ми сърце.

След нея ми се четеше някое YA фентъзи и се спрях на Мрачните красавци“ от Мегън Шепард. Историята се оказа много приятна и оригинална. Анук мечтае да бъде като Хубавите – да носи дрехи по последна мода, да кара бързи коли и да притежава свободата да се влюби. Но тя не би могла да постигне нищо от това. Защото Анук не е човек. Тя е зверче – животинка, превърната чрез магия в човешко момиче, завинаги пленена между стените на парижкия си затвор и служеща на своята повелителка Мада Витора. Накратко това мога да споделя за книгата. Разбира се, книгата не е някакъв шедьовър, но въпреки това е много приятна за релаксиране. След нея реших да продължа с втората част „Среднощните зверчета“, в която историята придобива още по- мрачни нюанси. Има доста напрегнати моменти, запомнящи се битки, в които зверчетата трябва да оцелеят.

Последната книга за месец април беше втората част на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“, която отново ни запознава с достойни и вдъхновяващи жени, които са допринесли за света, в който живеем днес. В книгата накратко ще се запознаем с Агата Кристи, Дж. К. Роулинг, Елинор Рузвелт, Мата Хари, Нефертити, Одри Хепбърн, Сафо, Хеди Ламар и още десетки жени. Историите са написани просто, кратко и ясно и даващи ни основната информация за всяка личност. А към всяка история има прекрасно нарисувани портрети, които са дело на 50 художнички от цял свят. Във времена, когато младите момичета имат крещяща нужда от модели на поведение, то тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни и вдъхновяващи жени.

Музика

  1. Dynoro & Fumaratto – Me Provocas 

2. INNA – Not My Baby

3. Selena Gomez – Boyfriend

4. Roxen – Escape

5. Roddy Ricch – The Box

Любими цитати от книги: „Приспивна песен в Аушвиц“ – Марио Ескобар

Темата за Втората световна война ми е слабост от години и винаги, когато попадна на книга засягаща този период, гледам да си я добавя към колекцията си на военна тематика. Няма какво да се лъжем „Приспивна песен в Аушвиц“ не е връх в литературата, но въпреки това ми хареса и успя да ме докосне, защото е разказана простичко, фактите са представени с цялата им ужасяваща същност и обстановката, която е изградил Марио Ескобар напълно успя да ми въздейства. В книгата попаднах на прекрасни и докосващи цитати, които нямаше как да не събера в отделна публикация. Надявам се цитатите да ви докоснат така, както мен.

„Приспивна песен в Аушвиц“ е разказ за оцеляването, за силата на майчината любов, за надеждата, за силата на човешкия дух, за непреклонността. Историята на една майка, която без да се замисля е готова да поеме към дебрите на ада в името на това, да бъде заедно с децата си. „Приспивна песен в Аушвиц“ не цели да получи съчувствие, а просто с реални факти ни представя суровата картина на лагерите на смъртта, защото историята трябва да се помни, за да не се повтаря никога.

1. „Контрастът между пълните с живот дървета и калните улици на лагера ме накара да се замисля за нещастното човешко съществуване – само ние бяхме способни да унищожаваме природната красота и да превръщаме света в негостоприемно място.“

2. „През последните няколко години бях видяла много, но човешката жестокост има граници – поне така мислех тогава.“

3. „Понякога, когато реалността се докосне до сърцето ти, най- добре е да я избегнеш с мечти.“

4. „Да обичаш някого на това място, е лоша идея. Тук всичко, което се опиташ да задържиш, изчезва.“

5. „Този приятелски жест ме разтърси. Предпочитах да виждам нацистите като жестоки чудовища. Колкото по- човешки се държаха, толкова по- ужасяващи бяха, защото това означаваше, че всички и всеки един от нас можеше да стане толкова отвратителен, колкото бяха и самите те. Злото беше пуснато на свобода между оградата на този ужасен кошмар.“

6. „Изглежда, че смъртта е единственият начин да се излезе от Аушвиц.“

7. „По някакъв начин душата ми бе разбрала, че служа на самия дявол, въпреки че с ума си бях помъчила да го отричам.“

8. „Пролетта и лятото бяха успели да дойдат независимо от бомбите и труповете по бойните полета на половината свят. Сезоните бяха най- силното доказателство, че животът щеше да продължи, когато всичко това свършеше.“

9. „Понякога трябва да загубим всичко, за да разберем какво е най- важното. Когато животът ни отнеме онова, без което сме мислили, че не можем да живеем, и ни остави да се изправим голи пред действителността, разбираме истинската стойност на важните неща, които винаги са били невидими.“

10. „- Докато съм жива и имам сили, ще правя всичко възможно да ги накарам да се отнасят с нас като с човешки същества. Няма да е лесно, но ще направим всичко, което можем, за да не изгубим никога достойнството си.“

11. „Виждах как страхът в очите ѝ намалява. Това беше истинското оръжие на нацистите – господство чрез всяване на ужас.“

12. „Когато на света няма никого, който може да ни обича, преставаме да съществуваме.“

13. „С огромния си апетит времето винаги поглъща спомените и лицата на тези, които обичаме. А паметта се бори да ги задържи със силите на сълзите и болезнената въздишка на любовта.“

14. „Кой щеше да е следващият? В това адски място човешкият живот не означаваше нищо.“

15. „Струваше ми се, че да се борим за живота си, е последната свобода, която ни е останала, и въпреки това смъртта изглеждаше толкова безопасна и сигурна, че нямах нищо против тази идея.“