(Издателство „Егмонт“,стр.344,цена 12,90)
Елинор е новото момиче в града. Отношенията в семейството й са пълен хаос, дрехите – съчетани по безобразен начин, а косата – червена и непокорна. Тя не би могла да изпъкне повече, дори и да се старае.
Парк е момчето, което винаги сяда в края на автобуса. Черна тениска, слушалки в ушите, поглед, забит в книгата – той е убеден, че се е постарал достатъчно добре да е невидим. Но не и за Елинор. Никога за Елинор.
Бавно и постепенно, благодарение на дълги нощни разговори и нарастващ списък с музикални касетки, Елинор и Парк се влюбват. Така, както се влюбваш за първи път, когато си млад и чувстваш, че няма какво да губиш.
–––––––––––––––––––––
Бях чела доста хубави отзиви за книгата и реших да си я взема и сама да се уверя в това.И изводът ми за книгата е,че се влюбих в нея,и за мен това е любимата моя книга за 2015г.Обичам всичко в тази книга,като се започне от корицата,която е толкова семпла и в същото време красива,героите,историята и начина,по който е пресъздала всичко това авторката.Също така обичам да чета истории,които се развиват в миналото,а тази е точно такава,действието се развива през 1986г.Времето не е толкова далече от нашето,но тогава всичко е било по-истинско,чувствата ,приятелствата,взаимоотношенията между хората,първата любов….
В книгата абсолютно нищо не ме разочарова,всичко бе написано толкова въздейтстващо и дори малко ме е яд,че ни си я взех още,когато излезе.“Елинор и Парк“ е от типа книги,които те сграбчват още от самото начало и не те пускат до своя край.Когато прочетох първата страница,разбрах какъв ще е краят на историята,но това по никакъв начин не ми повлия,а напротив започнах да я чета с още по-голям интерес.Вярвам,че всеки би се припознал в героите и би си припомнил своята първа любов,първото докосване,първата целувка и всички онези съкровени моменти за един човек.Елинор и Парк са толкова различни,като хора,но точно тези различия ги свързват и те преживяват своята първа любов заедно.
„Елинор беше права.Не беше хубава.Беше като произведение на изкуството,от което не се очаква да е красиво,а да те накара да почувстваш нещо.“
Елинор е новото момиче в града,което е израстнало в разбито семейство,а сега отива да живее при майка си и вторият си баща,който е изключително лош човек и ч тормози при всеки удобен случай.Парк е точно обратното на Елинор,израснал е в спокойно и обичливо семейство,което го подкрепя във всичко.Елинор е пълничка,с пухкави бузки,с голяма оранжева коса и с ужасен стил на обличане.А Парк е полуазиатец,винаги е спретнат и винаги облечен в черно.Парк ме спечели с това,че не му пука за това как изглежда Елинор,а я харесва такава каквато е.Но не бих казала това за хората в нашето съвремие,защото сега за тях е по важно как изглеждаш,а чувствата остават някъде на по-заден план.
Тяхната история започва в училищният автобус,с комикси,които Парк носи в себе си,а Елинор,която тайничко чете от тях,а после записаните касетки с музика,които Парк и подарява.Елинор е типичен аутсайдер и в училище става обект на нападки,а в къщи и на тормоз.И Парк е единственият човек,който и дава надежда и смелост да продължи напред.Двамата изживяха толкова чисти и хубави мигове,че краят на книгата ме остави леко разочарована,не исках така да свърши тази история.Признавам си краят ме остави с просълзени очи.
„Вече не се опитваше да я върне.Тя се връщаше единствено по своя воля в сънища,в лъжи,в откъслечни проявления на дежа вю.“
„Елинор и Парк“ е книга за първата любов,която се изпитва веднъж в живота.За първите трепети,за късните разговори през нощта,които не ти се иска да свършват.Тази книга е подходяща за всички,защото всеки е изпитвал тази първа и съкровена любов.
„Dream Worкs“ са закупили правата над книгата и нямам търпение да гледам екранизацията.Надявам се филмът да бъде толкова добър колкото и книгата.
Искам да започна с това,че допреди да стартира голямата кампания на книгата на българският пазар,не бях чувала за Зоуи (голям пропуск от моя страна).Естествено като фен на книгите реших да проуча в интернет информация за Зоуи.Останах много впечатлена от нея и нейното кокетно излъчване,има вид на лолитка,с което най – много ме впечатли.
Във втората част на книгата Вий вече може да контролира дарбата си.Минали са 6 месеца от ужасният инцидент,който почти е превъзмогнала,излиза с най-добрият си приятел Ролинс.Изглежда,че животът и се подрежда добре,чувства се спокойна,но внезапо една нощ губи съзнание и се озовава в кола,която се движи с висока скорост и осъзнава,че шофьорът е самата тя.Тогава осъзнава,че някой я е накарал да се качи в колата и да потегли,което означава,че не е единствената с такава дарба.
Нека започна от необикновенния сюжет на книгата,който е доста интересен и ми направи голямо впечатление.Лично аз не съм попадала на книги с подобни истории (ако вие сте срещали такива,ще се радвам да ми ги напишете в коментарите).
mybooksaremyworldblog 