„Творческо писане за мечтатели“ – Росела Калабро

(издателство „Ера“, брой страници 264, цена 16лв)

Tvorchesko pisane za mechtateli-1538729832

„Творческо писане за мечтатели“ е симпатична и вдъхновяваща история за онези най- съкровени мечти, които винаги сме искали да сбъднем, но по една или друга причина сме заровили дълбоко в себе си. Ако очаквате, че книгата е вид наръчник по творческо писане, то сте на път да сгрешите. За мен книгата е вид наръчник „как да сбъднем мечтите си“ и то доста успешно и нагледно представен. Не знам , дали ще се влюбите в историята, героите или стила на писане на авторката, но съм уверена на 100%, че ще се влюбите в уютната и стилна кафе- книжарница, която е основното място, в което се развива нашата история. Един от плюсовете на историята за мен беше стила на писане на Росела Калабро- изчистен, ненатрапчив и изпълнен с умерена доза сарказъм, който неведнъж ще ви докара усмивки. Освен това ще се насладите и на куп вдъхновяващи и смислени цитати, които със сигурност ще искате да си подчертаете ( но само с молив 😉 ). Авторката се е постарала да включи в книгата си истински и пълнокръвни персонажи, които бихте припознали в приятели, близки или дори в самия себе си. Като всеки автор и Росела Калабро не е пропуснала да добави частичка от себе си в персонажите- любовта към книгите, печенето на сладкиши и боядисването са само малка част от нейната личност, които ще срещнете в героите. Ако си търсите книга, която да ви зареди с положителна енергия и вдъхновение, но без да звучи твърде сладникаво и комерсиално, то това синьо съкровище е точно за вас.

„Животът на човека е дневник, в който той би искал да напише един разказ, а написва съвсем друг.“

A179owBfRULГлавната ни героиня Петра- зряла и здраво стъпила на земята жена, собственичка на уютна кафе-книжарница, която по кармични стечения на обстоятелствата се превръща в централно място, в което ще се провеждат уроците по творческо писане, водени от чаровния синеок Дилън Алтиери. Учениците в групата са само четирима, но всеки един от тях подхожда към уроците с отговорност, внимание и много отдаденост. Уроците по творческо писане се оказват изключително цветен и забавен момент от иначе скучното, сиво, а понякога и самотно ежедневие на героите ни. Бланш е очарователно и скромно младо момиче, което въпреки недоволството от страна на родителите си е решила да изкарва прехраната си, като боядисва домовете на хората. А цветовете, с които решава да боядисва ѝ биват нашепвани от самите стени. Линда отдавна напуснала родния си Еквадор, работи като домашна помощница и детегледачка, а в свободното си време шие кукли от стари дрехи, които се надява един ден да превърне в успешен бизнес. Петра зряла жена, отказала се завинаги от мъжете (поне така си мисли) ме забавляваше изключително много с изключителния си сърказъм за нещата от живота и самоиронията, която прояваше към себе си. Армандо е възрастен мъж, който от дълги години живее сам. По професия е лекар, но най- голямата му мечта, за която цял живот е копнял е да танцува. Заедно с ексцентричния и изключително харизматичен (да не забравим и синеок) учител Дилън ще се впуснат във вълшебния свят на книгите, ще научат, че книгите могат да говорят, ще се изправят пред най- големите си мечти и страхове, за да усетят вкуса на малките победи, които неизменно са част от „чудото“ наречено живот.

„Ала с годините научих, че да съдиш другите, е глагол, който не изразява добро действие. Не знаем какво носи всеки в сърцето си, не познаваме достатъчно хората, затова винаги трябва да оставяме отворен прозорец към тях, за да влиза чист въздух, нови мисли, допълнителна информация. Вместо това често държим този прозорец затворен, даже заключен, и застоялият въздух трови и нашите мисли.“

tumblr_static_tumblr_static__640

Както вече споменах историята изобилства от вдъхновяващи цитати, споменават се куп любими автори и книги, а отличаващите се един от друг персонажи, определено спомагат за още по- колоритната и необикновена история. Харесаха ми метафорите, които авторката умело е втъкала в сюжета, а чувството ѝ за хумор, което си личи най-вече в героинята ѝ Петра и богатото ѝ въображение успешно ме накараха да се забавлявам, и да се чувствам комфортно, докато четях книгата. Допадна ми идеята, че вещите също имат живот и ако се вслушаме в тях, може да открием много истини, които да ни насочат в правилната посока, в постигането на мечтите ни. Тази идея ни е представена от учителя Дилън, който караше четиримата ученици да мислят креативно и да излизат извън рамките на познатото ни (доста трудна задача за Петра). Дилън им показа, че да имат богато въображение далеч не е страшно, страшно е да нямаш мечти, които да преследваш.

„Мечтите могат да бъдат амбициозни и скромни, големи и малки; мечти, за чието сбъдване стига едно щракване с пръсти; и други, за които е нужно съдействието на поне две паралелни вселени, седем крилати дракона, армия от феи и значително количество тежка дрога.“

„Творческо писане за мечтатели“ е изключително очарователна и вдъхновяваща история, която чрез множество положителни примери ще ви покаже, че чрез малко повече постоянство мечтите се сбъдват, а защо не ѝ да ви насърчи да сбъднете и вашата съкровена мечта. История за петима души с различни житейски истории, които чрез любовта си към книгите се сприятеляват, докато се стремят към своя щастлив край.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!

IMG_20181115_095602_656

 

Реклами

Блог- интервю с К. А. Тъкър за романа ѝ „Забравена истина” и предизвикателствата да си писател

45721853_2487911051235889_1058168998434177024_n

К. А. Тъкър е сравнително нов автор сред българските читатели, но благодарение на издателство „Ибис“, които издадоха „Забравена истина“, авторката с лекота успя да спечели вниманието и симпатиите на читателите. В началото на месеца излезе „Погребани тайни“, която определено дава заявка за един добър романтичен трилър. Издателство „Ибис“ решиха да изненадат почитателите на авторката с едно готино интервю, в което участват няколко български блогъри. Имах честта да бъда една от поканените блогърки, за което сърдечно благодаря на издателството. Интервюто също може да прочетете в блога на „Ибис“ ТУК .

Въпросите зададоха:
Христина (Hrisilandia) – http://hrisilandia.com/
Теодора (The Bilingual Reader) – https://thebilingualreader1.blogspot.com/
Силвия (My Book are my world) – https://mybooksaremyworldblog.wordpress.com/

Христина, Hrisilandia: В “Забравена истина“ разказвате историята, като редувате минало и настояще. Коя история ви хрумна първо и как протече самото писане – с коя започнахте?
К. А. Тъкър: Сънувах една нощ момиче, което беше пребито и в кръв, вървящо по изоставен път, покрит със сняг. Яркият контраст между искрящата от белота околност и пурпурните капки кръв, които се събират в малки локвички и замръзват, е това, което се е запечатало най-силно. Това е мястото, където историята започва за мен и аз я развих назад, отговаряйки на въпросите как се е озовала там и кой я намира. Имаше доста напред и назад между миналото и настоящето. Работех по двете сюжетни линии едновременно.

Христина, Hrisilandia: Имате книги, които са в романтичния жанр, но и такива, които са по-скоро трилър и съспенс. Кои предпочитате да пишете?
К. А. Тъкър: Винаги трябва да включа любовна история, независимо от сюжета, който пиша. Без нея разказът сякаш изглежда не както трябва или непълен. Но дори и моите романтични романи съдържат силни второстепенни сюжетни линии, включващи семейна динамика или други лични предизвикателства, а аз се опитвам да вмъкна напрегнат съспенс винаги, когато мога. Писането на истории, които включват престъпление или престъпници е вълнуващо за мен, но имам нужда от почивка след създаването на такива. Затова не мога да избера. Наслаждавам се да пиша и двете, в зависимост от настроението. Но те винаги ТРЯБВА да имат романтичен елемент.

Христина, Hrisilandia: Как протича един ваш „работен“ ден? Имате ли някакви писателски ритуали за мотивация и вдъхновение?
К. А. Тъкър: Аз съм създание на рутината. Ставам, приготвям децата за училище и тогава сядам да пиша в моя офис, с чаша кафе, отговарям на имейли и други административни неща, и чак тогава пиша. Понякога думите се изливат лесно, но повечето пъти (особено при първата чернова) се налага да ги изтръгвам. Обичам да слушам музика, докато пиша първите си чернови. Това е моята мотивация. Намирам песен, която определя настроението за книгата или сцената и я оставям да се върти многократно.

Христина, Hrisilandia: Вярвате ли в любовта от пръв поглед? Или в сродните души?
К. А. Тъкър: Вярвам в страстта от пръв поглед, с обещание за любов. Този момент, в който се влюбваш в това, което виждаш и чуваш, и се надяваш, че всичко друго, което ще научиш за този човек, кой е той, ще бъде също така завладяващо. Не вярвам в сродните души. Или по-скоро не вярвам, че има само един-единствен човек за теб през целия ти живот.

Христина, Hrisilandia: Какво четете в свободното си време? Кои са любимите ви автори и книги?
К. А. Тъкър: Чета от всичко по малко. ОБОЖАВАМ фентъзито. Любимата ми поредица е „Песен за огън и лед“ от Джордж Р. Р. Мартин. Много харесвам и поредицата „Стъкленият трон“ от Сара Дж. Маас. Чета много любовни романи (изненада!). Някои от моите любими авторки на любовни романи в последно време са Кристина Лорен, Ейми Хармън и Сали Торн, но се наслаждавам на всичко със силни характери, завладяващ стил и добре изграден сюжет.

Христина, Hrisilandia: Ако не бяхте писател, каква щяхте да бъдете?
К. А. Тъкър: Вероятно все още щях да работа в корпоративния свят, където прекарах тринайсет години, преди да направя огромната крачка към писателската професия.

Теодора, The Bilingual Reader: В „Забравена истина“ главната героиня Уотър е жертва на домашно насилие – психическо и физическо. Това очевидно е трудна и деликатна тема за разглеждане. Също така е тема, която задължава авторът да се отнесе подобаващо към всички жертви на домашно насилие. Чувствахте ли в някакъв момент от създаването на романа подобен натиск?
К. А. Тъкър: Не избягвам тежки теми, когато пиша, но се опитвам да ги предам по-подходящ начин и с деликатност. Вярвам силно в идеята, че има нужда да си бил на мястото на някого, за да разбереш напълно през какво преминава. Историите са един от начините за това. По отношение на темата за домашното насилие, най-честият въпрос, задаван от хората, които не са преживели този ужас, е „Защо тя просто не си тръгне?“ В „Забравена истина“ се опитах да пресъздам ситуацията, така че читателят да се замисли и да си каже: „О, ето защо“. Със сигурност историята в романа е доста по-сурова и много от жертвите на домашно насилие страдат при по-обикновени обстоятелства. Прекарах доста време в четене на случаи на домашно насилие и в разговори с хора, които работят в тази сфера. Да бъдеш въвлечен напълно в тази реалност и после да се опиташ да я пресъздадеш във въображаема история може да те отведе на много мрачно място. „Забравена истина“ беше такова мрачно място за мен.

Теодора, The Bilingual Reader: В свои предишни интервюта споделяте, че любимата ви част от писането на нова книга е редакцията. Но преди този славен момент вероятно има доста за проучване. Какво включваше проучването ви за „Забравена истина“? Свързахте ли се с жертви на домашно насилие или специалисти, занимаващи се с травма на мозъка и психология?
К. А. Тъкър: Винаги се опитвам да говоря с експерти, когато правя изследвания по дадена тема за романите си. За „Забравена истина“ се свързах с жена, която управлява подслон за жени, жертви на домашно насилие. Тя ми предостави много информация, базирана на истински случаи. Говорих също така и с лекар (който е и писател, така че изтърпя всички мои хипотетични въпроси).

Теодора, The Bilingual Reader: Страстта към колите буквално се лее от страниците на „Забравена истина“, по начина по който са описани в детайли. Вие любител на коли ли сте?
К. А. Тъкър: Изобщо не съм любител на коли. Моите изисквания са да ме закара от точка А до точка Б, без да се счупи на изоставен път по средата на нощта (което ми се е случвало). Но признавам, че има нещо пленително и секси в бързите, мощни коли.

Теодора, The Bilingual Reader: Аудио книгата на „Забравена истина“ се чете от Джош Гудман и Елизабет Луиз, които са невероятни и според мен гласовете им пасват идеално на героите. Как протича избора на това кой ще чете, и като автор имате ли право да участвате в този процес?
К. А. Тъкър: Всъщност нямам никакво участие в избора на тези, които четат моите аудио книги (издателят ми се занимава с това) и никога дори не съм ги слушала! Никога не съм слушала която и да е от моите аудио книги. Да слушам как някой чете думите, които съм написала, ме кара да се чувствам неудобно. Но от много мои читатели съм получила отзиви, че Джош Гудман и Елизабет Луиз са невероятни и съм благодарна за това.

Силвия, My books are My world: Според вас какъв път изминава Уотър от началото до края на историята? Как се разви нейният образ?
К. А. Тъкър: Уотър е от хората, които са тихи, но силни. Тя се научи да извлича най-доброто от нейната тежка ситуация. Никога не бих я помислила за слаба. Но също така тя не знае какво е да имаш подкрепата на семейството и приятелите си, преди Джеси да се появи в живота ѝ. Тази помощ беше това, от което имаше нужда, за да се освободи. Именно усещането за семейство е това, което напълно разви характера на Уотър.

Силвия, My books are My world: Щастливите развръзки най-добрият завършек ли са за една книга?
К. А. Тъкър: За моите читатели щастливият край е единствения начин да завърша роман. Бих си имала неприятности с тях, ако не им осигуря такъв, дори и ако е „щастливи засега“, а не „заживели щастливо до края на дните си“.

Силвия, My books are My world: Какви са предизвикателствата от това да бъдете писател?
К. А. Тъкър: О, това е обширен въпрос, такъв който би могъл да отнеме дни да отговоря. В допълнение, той би бил уникален за всеки писател. Но аз ще се съсредоточа на онова, с което се сблъсква всеки писател (освен ако няма екип от асистенти, бавачки, домашни помощници и готвачи, а ви гарантирам, че това не е често срещано).
С една дума: Баланс

Да намериш точния баланс между живеенето в измисления свят и реалния, е предизвикателство, което изключително ме тормози. Склонна съм да се потопя в моята история докато пиша. Справям се по-добре, когато имам по-големи времеви отрязъци, за да се фокусирам, без разсейване. Когато пиша и имам краен срок (което се случва през цялото време) тези големи отрязъци от време са ми необходими ежедневно. Но аз имам семейство и истински живот, които често прекъсват това. Да приготвя децата за училище, домашните задължения, часове при лекаря, хокейни мачове – тези неща не изчезват. Имам съпруг, който ме подкрепя, но и той може да помогне донякъде. Разбира се, бих могла да прескоча чистенето на къщата (най-малкото ми дете всъщност се наслаждава на това да чисти с прахосмукачката и аз се възползвам), но има много неща, които не мога да пропусна. Не искам да изпусна живота на моите деца. Имам късмет сега, че мога да пиша на пълен работен ден. Имаше време, когато бях с две малки деца и изискваща работа на пълен работен ден и аз пишех вечерите и уикендите като хоби. Това е положението за много писатели днес и аз ги поздравявам, че се справят.

Да намериш баланса между творческата и бизнес страната е предизвикателство. Дори и с издател, който се грижи за издаването на твоята книга, все още си зает с отговаряне на имейли, даване на потвърждения, редактиране и преработване (и пак редактиране). Социалните мрежи са по-важни от когато и да е било в света на книгоиздаването, тъй като бюджетът за маркетинг намалява, книжарници затварят, а онлайн маркетингът се развива. Мога да седна на компютъра си сутринта и лесно да изгубя цял ден в писане, преди да го осъзная, прекарвайки часове обновявайки моя уебсайт и промотирайки книгите си онлайн. Като писател трябва да намериш баланса, който ти позволява да пишеш. Ако не пишеш, няма какво да промотираш.

Линк към „Забравена истина“: http://ibis.bg/zabravena-istina.html

Линк към „Погребани тайни“: http://ibis.bg/pogrebani-taini.html

Любими цитати от книги: „За мишките и хората“ – Джон Стайнбек

Джон Стайнбек безспорно е един от най- добрите и стойностни писатели на XX век. Всяка една негова творба е пропита с чувство, емоции, размисъл, поука и неведнъж ме е впечатлявало как абсолютно винаги успява да вкара в романите си толкова много теми, които да не изглеждат претрупано. „За мишките и хората“ е  малка повест, която се състои от скромните 116 страници, в които се съдържа толкова много мъдрост за живота, стига да се вникне в думите. В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Затова в днешната публикация съм избрала десетте най-добри и впечатляващи цитата от тази вечна класика.

1. „Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”

2. „— Но при нас е друго! — намеси се Лени. — А защо? Защото… защото аз си имам приятел да се грижи за мене, и ти си имаш приятел да се грижи за тебе — ето защо.

3. „И най-добрите помисли на мишките и хората пораждат често само теглила и горести.

4. “ — Къде отиваме, Джордж? Дребничкият дръпна надолу периферията на шапката си и изгледа сърдито Лени.

— Значи, забрави вече, тъй ли? Пак трябва да ти обяснявам, нали? Съвсем си смахнат, бога ми. — Забравих — каза тихо Лени. — Мъчих се да не забравя, Джордж. Ей богу, мъчих се, но… — Добре де, добре. Ще ти кажа пак. То нали друга работа си нямам. Цял живот ще ти обяснявам разни неща, ти ще ги забравяш, а аз пак ще ти обяснявам.“

5. „Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

6. „Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“

7. „Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата.Но те й отговорили:

„Капанът за мишки е твой проблем, не наш!“

Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението.

И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой.“

8. “ — Къде отиваме, Джордж? Дребничкият дръпна надолу периферията на шапката си и изгледа сърдито Лени.

— Значи, забрави вече, тъй ли? Пак трябва да ти обяснявам, нали? Съвсем си смахнат, бога ми. — Забравих — каза тихо Лени. — Мъчих се да не забравя, Джордж. Ей богу, мъчих се, но… — Добре де, добре. Ще ти кажа пак. То нали друга работа си нямам. Цял живот ще ти обяснявам разни неща, ти ще ги забравяш, а аз пак ще ти обяснявам.“

9. „Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина.“

10. “ Червената жар вече гаснеше. От насрещния баир се обади койот, а от другата страна на реката му отвърна куче. Полъхна нощен ветрец и чинаровите листа зашепнаха.“

 

35923511_1828101700560844_7176500282686177280_n

Септември и октомври в книги и музика

Септември и октомври отлетяха толкова бързо и неусетно, че все още не мога да повярвам, че приближаваме края и на тази година. Есента е в разгара си, а едни от най- хубавите празници съвсем скоро ще настъпят. В пореден пост вече отново ще повторя, но обожавам есента и всичко свързано с нея. В момента уличките са изпъстрени с килими от листа и ми е толкова хубаво да ги гледам. Обожавам топлите (студените със сигурност Не!) дни, когато спокойно мога да се разхождам сред природата и да прочитам няколко страници от настоящата си книга, някъде на спокойствие, а единствената компания да са ми прелитащите врабчета и топлите слънчеви лъчи. След кратко затишие е време отново да се завърна към писането на ревюта, публикации и тагове.

Книжни покупки през септември

Септември за мен беше доста разнообразен от към книжни покупки. Първата книга, която се присъедини към библиотеката ми беше „Морската карта“ на Артуро Перес-Реверте. Това ще ми бъде първа среща с творчеството на автора и нямам търпение да стигна и до тази книга. „Вселената на раменете ми“ от Дженифър Нивън пък бе една страхотна книжна покупка, която си взех само за 5лв. и то чисто нова. Неведнъж съм казвала, че обожавам „Всички наши места“ (другата книга на авторката, която е издадена на български) и ще ми бъде интересно да видя как се е справила в тази книга. „Легендата“ – така дългоочакваното от мен продължение на „Каравал“ беше следващата логична покупка. Книгата много ми хареса и се надявам съвсем скоро да споделя мнението си за нея с вас. „Марсианецът“ от Анди Уеър си я бях набелязала от толкова дълго време и толкова много се радвам, че най- накрая я притежавам. Нея също си я взех на скромната цена от 5лв. „Забравена истина“ е още една от книгите, които нямах търпение да прочета. Една истински докосваща история, която вярвам, че ще се хареса на читателите на любовния жанр. И последната ми книжна придобивка за месеца беше сборника от разкази „Бих умрял за теб и други изгубени истории“ от Скот Фицджералд. Изданието е толкова красиво, че макар да го притежавам повече от месец, не спирам да му се радвам всеки ден. Книгата съм си я оставила за прочит през декември.

IMG_20181102_112925_470

Прочетено през септември

Септември не беше силен от към прочетени книги, но въпреки това и малкото, които успях да прочета ми харесаха супер много. Стартирах месеца със „Сборище на сенки“, която по неизвестни за мен причини отлагах доста време. Книгата е много добро продължение на „Четирите цвята на магията“, а непредсказуемите обрати, които се случиха ме оставиха с отворена уста. Надявам се издателство „Емас“ скоро да ни зарадват с третата част, защото съм сигурна, че ще бъде епична. След нея продължих с „Легендата“, в която нямах търпение да се потопя. Авторката отново ни е представила един омагьосващ свят, в който нищо, ама нищо не е такова каквото изглежда. Научаваме и самоличността на Легендата, която лично за мен не беше голяма изненада, но имайки предвид, че нищо не е такова каквото изглежда, няма да се учудя, ако Легендата се окаже някой друг персонаж. За съжаление третата част ще излезе следващата година. И последната книга, която прочетох през септември бе „Забравена истина“. Хареса ми стила на авторката, интереса към историята се поддържаше през цялото време, нямаше излишни описания, а героите бяха толкова истински и пълнокръвно изградени, че несъмнено ще се привържите към тях.

IMG_20181102_112421_297

Книжни покупки през октомври

Октомври също беше силен от към книжни придобивки и успех да се сдобия с осем (надявам се) хубави книги. „Лолита“ от Владимир Набоков си я бях набелязала от няколко месеца, но все не намирах изданието, което искам, а именно това на издателство „Труд“, което е с твърди корици. Е, вече книгата е при мен и отново на цена от само 5лв. Следващото книжно изкушение е криминалето „Мозайка от убийства“ от Антъни Хоровиц, което се надявам да прочета през този месец. От издателство „Егмонт“ ме зарадваха с две от новите им книги- „Цирцея“ и „Евърлес“, за което много им благодаря. „Ти си нощта“ ме привлече с вълшебната си черна корица. Не знам много за историята, но съвсем скоро предстои да се запозная с нея. Още с вдъхновяващото си и позитивно заглавие „Творческо писане за мечтатели“ нямаше как да не се присъедини към библиотеката ми. „Хартиени сърца“ от Али Новак е дългоочакваното продължение на тийн поредицата „Сърца за разбиване“ на издателство „Ибис“. Последната книга, с която се сдобих всъщност я спечелих от фейсбук групата „Чета и трупам лавици с книги“, а именно „Рецептите от Приятели“. Като фен на сериала тази книга ще ми бъде много полезна, относно любопитната информация, която се съдържа в нея.

IMG_20181102_113532_246

Прочетено през октомври

Прочетените ми книги през изминалия месец бяха само две, но пък толкова много ми харесаха, че ще се постарая да им напиша максимално добри ревюта. „Щиглецът“ от Дона Тарт търпеливо ме изчакваше от месец май. Най- накрая се почувствах готова да се впусна в мащабната история на една картина, която променя толкова много съдби след себе си. За мен това е най- добрата книга, която прочетох през тази година. Дона Тарт е класа в съвременната литература и е толкова хубаво, когато откриеш такъв писател сред необятното море от посредствени писатели. След нея продължих с „Цирцея“ от Маделин Милър. Книгата напълно си заслужава големият хайп, който цари около нея.

IMG_20181102_113159_698

Музикалната ми плейлиста през септември и октомври

В тази публикация ще съчетая най- слушаните парчета за изминалите два месеца.

1.

 

 

 

2.

3.

 

4.

 

 

5.

 

„Къщата на фуриите“ – Маделин Ру

(издателство „Orange Books“, брой страници 416, цена 24,90 лв)

kashtata-na-furiite-9786191710614_1

 

„Къщата на фуриите“ ще ви приветства в една от най- мрачните и загадъчни къщи, на които може да попаднете в книгите – „Ветровала“. А готическата атмосфера, която бе изпъстрена с множество тъмни нюанси ще накара и най- големият смелчага на моменти да настръхва от заобикалящите го чудати същества. Лично аз не бих определила книгата към жанра ужаси, защото всъщност ужаси не присъстват, като изключим един-два малко по зловещи момента. Но за сметка на това имаме възможността да се насладим на много мрачни моменти, а опасностите дебнат зад всеки ъгъл и тихичко причакват някои от героите, за да го сграбчат в безпощадните си лапи. Едно от нещата, които най-много ме впечатлиха в книгата е самото ѝ оформление. Твърдите в наситено синьо корици, илюстрациите, впечатляващият мистериозен снимков материал, определено придаваха плътност на историята и на моменти имаш чувството, че тя оживява пред теб.

houseoffuries-1288x724

Действието в нашата мрачна и готическа история се развива през далечната 1809 година, където се запознаваме със седемнадесет годишната Луиза. Младото момиче в по- голямата част от живота си е израснало в изключително строгия интернат „Питни“. Непокорната Луиза решава, че не желае повече да бъде управлявана и бяга веднъж завинаги от това ужасно за нея място. Започва да изкарва прехраната си чрез джебчийство, в която се оказва доста добра и пъргава. През една мрачна и прохладна вечер съдбата я среща с една мистериозна баба, която и дава златна монета и обещание за подслон и храна в замяна на това да бъде част от персонала в къща на име „Ветровала“. Луиза без много да му мисли се съгласява да бъде икономка в къщата, но дори ѝ не подозира в какви огромни неприятности се забърква. Съвсем скоро Луиза ще види наяве последиците от това да работи във „Ветровала“, която несъмнено крие много мрачни тайни.

A1jzUFfzPxLКакто се досещате „Ветровала“ не е обикновена и безобидна къща. Загадъчният собственик на пансиона господин Морнингсайд, който чрез своето гостоприемство прикрива зловещите деяния, които се случват под покрива на къщата ще се окаже един от най- интересните и впечатляващи персонажи. Всъщност „Ветровала“ не приютява случайни посетители. Най- желаните посетители са убийци, измамници, лъжци, крадци- все хора, които са прегрешили в живота и са извършвали непростими деяния. Те идват, за да получат своето наказание, като разбира се, никой от гостите няма представа за това. Съвсем скоро Луиза осъзнава на какво зловещо място е попаднала и решава да се противопостави срещу жестоките деяния на господин Морнингсайд, в които също е замесен и целият персонал. Но положението, в което се намира се усложнява още повече, след като се сприятелява с младия Лий, който е дошъл в пансиона с чичо си. Луиза бързо се сприятелява с Лий и е твърдо убедена, че момчето не е извършило никакво зло деяние. Вярва, че е невинен и решава да го спаси от застигащото го наказание, което господарят на къщата му е подготвил. Намираща се в безизходица и забъркана в куп неприятности и лъжи, Луиза не може да разчита на никого освен на самата себе си. Но как може да се пребори със злите сили, които вилнеят във „Ветровала“?

HouseOfFuries_ChangelingСвоенравната и непокорна Луиза бързо успя да спечели симпатиите ми. Хареса ми, че никога не се предаваше и се бореше докрай, независимо от положението, в което се намираше. Това, че реши да спаси напълно непознато момче и да се противопостави на опасния господин Морнингсайд, бе наистина смело и достойно от нейна страна, защото много малко от героите имаха морал и чувство на отговорност. Освен с изключителна смелост Луиза се прояви и като „детектив“- разкри зловещо убийство, разкри истинската причина един от гостите да бъде в къщата и не на последно място, Луиза разбра някои шокиращи факти за семейството си и особено за самата себе си, чието развитие ще разберем в следващата книга. Едно от най- интересните неща в историята бяха нестандартните второстепенни персонажи. Ако харесвате чудатите герои от поредицата „Домът на мис Перигрин за чудати деца“, то несъмнено ще се привържите и към тези герои- необикновено пищящо дете, бродещи из коридорите сенки, духове, хора със свръхсили и за капак ще се натъкнете и на самия Дявол- звучи интересно, нали?

„Къщата на фуриите“ ще ви разкаже една чудата и необикновена история, чието действие се развива през XIX век в мрачна Англия. Увлекателен и завладяващ роман, който ще ви накара да се впуснете в едно приключение, изпълнено с непредвидими обрати и колоритни герои, в които няма как да не се влюбите, а готическата атмосфера, която се усеща на всяка страница ще направи читателското ви преживяване още по вълнуващо. Непредвидимите обрати и нотката на напрежение държат читателят постоянно нащрек и за миг не му позволяват да се откъсне от историята. Ако си търсите някое тотално различно четиво, което да ви изкара от зоната ви на комфорт, то ѝ за миг не се колебайте да посетите „Ветровала“.

Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност!

IMG_20180812_185413_002

Август в книги и музика

Collage 2018-09-22 00_17_52

Добре дошли в новото ми книжно местенце! Поради технически причини трябваше да изоставя предишния си блог, но се надявам това ново начало да бъде изпълнено с още повече вдъхновяващи и вълнуващи книжни приключения. Всички публикации от стария блог са качени в този. Доста закъснях с последната си лятна равносметка за тази година, но се надявам да ви бъде интересна и най-вече полезна.

Книжни придобивки

През август към библиотеката ми се присъединиха четири книги, за които доста се вълнувах. Първата книга, която сложи началото на книжният ми улов беше, така очакваното продължение на историята за Лара Джийн, а именно „С обич, завинаги, Лара Джийн“. Книгата се оказа възможно най- сладкият и удовлетворяващ край на любимата ми Лара Джийн. „Един от нас лъже“ си я бях набелязала още, когато излезе на българския книжен пазар, но тогава така ѝ не си я закупих. Определено за всяка книга си има време и нейното настъпи през август. Книгата се оказа едно добро тийн четиво, което успя донякъде да ме изненада с развоя на някои събития. „Къщата на фуриите“ от Маделин Ру беше една приятна изненада, за която благодаря на прекрасните момичета от издателство „Orane Books“. Тази книга има едно от най- яките и красиви оформления, които съм виждала- твърди наситено сини корици, илюстрации, впечатляващ и мистериозен снимков материал. Ако трябва да съм напълно честна, историята не е нищо невиждано или оригинално, но ако си търсите някое леко четиво със загадъчни елементи, то това е вашата книга- а, ѝ има няколко сцени, от които ще ви полазят тръпки. И последната книжна придобивка за месеца беше една от най- емоционалните и затрогващи истории, които съм чела, а именно „Най- доброто в теб“ от любимата ми Колийн Хувър. За тази книга искам толкова много да ви говоря, но ще си запазя думите за ревюто, което ѝ подготвям. Искам само да ви споделя, че тази жена определено има таланта да пише и го прави по възможно най- добрият начин.

IMG_20180902_123734_830

Прочетени книги

Естествено стартирах месеца с „С обич, завинаги, Лара Джийн“. Книгата я прочетох за отрицателно време, а какво мисля за книгата, прочетете в ревюто ми Тук . След нея нямаше как да не започна „Къщата на фуриите“, която ме примамваше от нощното ми шкафче. Приятна история, но имах чувството, че авторката ни дава съвсем малко парченце от иначе така мистериозния свят на къщата „Ветровала“ и най- вече на нейният собственик. Лично за мен героите не бяха особено развити, а определено в тях е заложен огромен потенциал. Надявам се в следващата книга да усетя нужното им развитие. След нея продължих с „Един от нас лъже“. В самото начало на книгата бях заподозряла почти всички герои, защото всеки от тях имаше мотив, но впоследствие успях да ги отделя един по един и да остане само един заподозрян, за който се оказах права. Извинявам се, че пиша така завоалирано, но не искам да издавам спойлери. Четвъртата прочетена книга бе „Най-доброто в теб“. Не знам как, но Колийн Хувър знае как да си играе с чувствата на читателите си. Винаги пише историите си толкова емоционално, затрогващо и… красиво. Любопитното в тази история, е че тя разказва за любовта и живота на двойките след онази клиширана фраза „И заживели щастливо“. Показва ни, че не винаги отношенията на двойките са изпълнени с красиви моменти, цветя и розови облаци. Авторката се е постарала максимално да ни представи истинския живот без абсолютно никакви заблуждаващи „филтри“. След нея исках да прочета нещо различно и реших да се спра на „Басейнът“ от Либи Пейдж. Много приятна и вдъхновяваща история, която ме зареди с много положителни емоции и показа, че не всичко е загубено, докато имаш подкрепата на хората, които цениш. Надявам се скоро да успея да публикувам и ревюто на тази книга. Последната книга, с която реших да изпратя последния летен месец беше „100те“ от Кас Морган. Отдавна не бях чела подобна книга и ми дойде, като глътка свеж въздух. За историята имам леки забележки, които ще спомена в ревюто, но определено книгата успя да ме грабне и смятам да прочета и останалите части от поредицата.

IMG_20180902_123524_427

Музика:

1. Обожавам това парче и нямаше как да не го поставя на първо място.

2. Още едно супер готино парче, което с удоволствие прибавих към плейлиста си.

3. Един супер свеж трак, с който изпращам лятото.

4. Нещо нетипично, което се радвам, че открих.

5. Много приятна песен, която обичам да си пускам за фон, когато чета някоя лека и неангажираща книга.

Advertisements

Occasionally, so

„С обич, завинаги, Лара Джийн“ – Джени Хан

(издателство „Ибис“, брой страници 280, цена 12,90 лв)

200

Ревю на „До всички момчета, които съм обичала“

Ревю на „P. S. Все още те обичам“

Когато миналото лято попадна в ръцете ми „До всички момчета, които съм обичала“, наистина не очаквах, че историята на Лара Джийн ще ми хареса. Една година по-късно затворих последната страница от третата книга „С обич, завинаги, Лара Джийн“, която прочетох със същото вълнение и ентусиазъм. В благодарностите си в края на книгата Джени Хан споменава, че не е възнамерявала да пише трета книга, което леко ме изненада, защото определено сладката и емоционална история на Лара Джийн заслужаваше да бъде приключена с убедителен край, който за щастие ние читателите получихме. Хареса ми, че авторката отново е вложила в сюжета онази емоционалност, индивидуалност и щипка хумор, които присъстваха и в останалите книги. Определено успях да се привържа към героите и сега, когато пиша това ревю, изпитвам лека носталгия, но съм сигурна, че един ден отново ще прочета трилогията, за да мога да се докосна и да изживея абсолютно всичко с любимите си герои.

large

„Можем ли с Питър да сме като тези две дървета – разделени и все пак докосващи се?
Защото мисля, че мога да бъда щастлива тук. Може би аз също се виждам тук.“

Действието в „С обич, завинаги, Лара Джийн“ се развива няколко месеца след края на втората книга. Връзката на Лара Джийн и Питър е по- стабилна от всякога, двамата са влюбени до уши, училището е към своя край и двамата нямат търпение да завършат, за да отидат в университета и да започнат един съвсем нов и вълнуващ живот. Но промените за Лара Джийн не спират до тук. Баща ѝ най- накрая е решил да промени живота си и само след няколко месеца ще се ожени за съседката им госпожица Ротсчайлд. Кити и Лара Джийн са на седмото небе от щастие, а вълнението за главната ни героиня е още по- голямо, защото на нея се пада задачата да организира подготовката за сватбата. Животът на Лара Джийн никога не е бил по- перфектен, но изведнъж нещата рязко се променят- бъдещето ѝ преминава в графа „неизвестно“, след завръщането на Марго за пролетната ваканция отношенията в семейство Сонг вървят по тънък лед и за капак на всичко Лара Джийн трябва да открие перфектната рецепта за перфектно изглеждащата шоколадова курабийка. Приятно е да се завърнеш в този шоколадово-драматичен свят на Лара Джийн.

357285e4b1d3ba5fe1d2c57f33db3e7c--ps-i-still-love-you-jenny-han-book-stuffКакто вече може би сте подразбрали „С обич, завинаги, Лара Джийн“ слага край на един важен период за главната ни героиня- гимназията. В интерес на истината в първите няколко глави не се случваше абсолютно нищо, което леко ме притесни, защото това все пак е последна книга и трябва историята на Лара Джийн да завърши удовлетворяващо за читателите. Но в един момент нещата потръгнаха и започнаха да се случват толкова много интересни моменти и ситуации, че с нетърпение разгръщах страниците. Тук наблюдаваме още по- голямо израстване на Лара Джийн, което искрено ме зарадва. Ставахме свидетели на всички важни и нови решения, с които трябваше да се справя. Понякога действаше, като зряла жена, която знае кое е най- добро за нея, а понякога виждахме онова наивно момиче, което почитателите на поредицата обикнаха. Лара Джийн е една от най- харизматичните и непринудени героини, които съм срещала в тийн книгите. Тя е едно добро и скромно момиче, което държи адски много на семейството си. А готварските ѝ умения и най- вече невероятните кексчета, курабийки, торти и т.н., които правеше- с всички тези изкушения, няма как да не ти стане още по симпатична. Радвам се, че успях да бъда част от всички вълнения и преживявания, които съпровождаха Лара Джийн по време на историята- от  подготовката за бала, колебанието и страховете относно влизането в колежа до най- голямото събитие в семейство Сонг, а именно, увеличаването му с още един член. Определено авторката е успяла да завърши по най- перфектния начин вълнуващата и емоционална история на Лара Джийн.

„Всичко, което можеш да направиш, е просто да се радваш, хората да се радват един на друг, докато се имат.“

Питър Кавински- голямата любов на Лара Джийн, също заемаше централно място в историята. Бъдещето на Питър беше подсигурено под формата на желания колеж. Единственото, което трябваше да направи е да се концентрира върху спорта, за да бъде в по- голяма форма за предстоящите мачове. В живота му отново се появява баща му, който иска втори шанс за техните отношения, макар ѝ чрез постъпките си да не го заслужава. Макар в един момент отношенията на Лара Джийн и Питър да бяха на приливи и отливи, те постоянно показваха привързаността и обичта си един към друг. Чрез колежа, авторката е поставила връзката им на карта. А с това и идват многото неизвестни- дали връзката им ще издържи голямото разстояние; стрували си да пожертваш бъдещето си в името на любовта ?

tumblr_npfm9k6Uk61smlwclo1_1280Книгата нямаше да бъде това, което е без появата на останалите момичета Сонг, а именно Кити и Марго. Кити е вече пораснала, но все още си беше онова чаровно, остроумно и адски забавно хлапе, което винаги знаеше как да разведри всяка една емоционална ситуация. Кити е един от най- ярките персонажи, които направиха поредицата толкова забавна и скъпа за мен. Марго най- накрая е намерила любовта в лицето на едно мило и очарователно момче, което не спира да я прави щастлива. Но трудното за нея тепърва предстои, защото трябва да свиква с промените, които са настъпили в семейството ѝ в нейно отсъствие. Любовната история между бащата на момичетата и Трина, която впоследствие се превърна в една красива приказка, беше много свежо и романтично допълнение към историята. След като съвсем скоро Кити ще се окаже единственото момиче Сонг у дома, Трина определено ще бъде голяма опора за нея, а ѝ двете се разбираха толкова добре, че със сигурност забавните моменти в семейството ще са гарантирани.

„Да бъдеш уязвим, да допускаш хората до себе си, да бъдеш наранен… Всичко е част от това да бъдеш влюбен.“

„С обич, завинаги, Лара Джийн“ е възможно най- добрият край за историята на любимата ни Лара Джийн. Приятна, емоционална, вълнуваща и изпълнена с много усмивки историята отново ще ви пренесе в живота на Лара Джийн, който е изпълнен с нови трепети, вълнения и предстоящи изживявания. Лара Джийн за мен винаги ще си остане харизматичното и очарователно момиче, което обича книгите, романтичните моменти и печенето на кексчета и курабийки. Препоръчвам поредицата на всички романтични души и почитатели на YA жанра, защото книгите определено ще ви подарят незабравими, вълнуващи и трогателни моменти.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180822_154123_108

„За мишките и хората“ – Джон Стайнбек

(издателство „Колибри“, брой страници 116, цена 9лв)

8454086_b

Джон Стайнбек безспорно е един от най- добрите и стойностни писатели на XX век. Всяка една негова творба е пропита с чувство, емоции, размисъл, поука и неведнъж ме е впечатлявало как абсолютно винаги успява да вкара в романите си толкова много теми, които да не изглеждат претрупано. „За мишките и хората“ е  малка повест, която се състои от скромните 116 страници, в които се съдържа толкова много мъдрост за живота, стига да се вникне в думите. В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Имате чувството, че до вас е седнал възрастен човек, който е видял много в живота (добро и лошо) и чрез приятелски, но в същото време и меланхоличен тон ви разказва за истинския живот.

“ Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“

Естествено, като в повечето романи на автора и в този централно място заема земята, но този път тя присъства, под формата на мираж. Действието в романа се развива в Соледад, близо до реката Салинанс. Стайнбек е роден по тези земи и това прави описанието на региона още по- достоверно и въздействащо. По отношение на пейзажните описания, за мен няма по- добър разказвач от Джон Стайнбек. Описва ги с такава лекота, че само след няколко прочетени изречения, имаш чувството, че си примерно в Салинас, вървиш по калдъръмените улички и поздравяваш минувачите- усещането е невероятно. Земята  заема изключително специално място в живота на Стайнбек, затова ѝ не се учудвам, че винаги я представя като отделен персонаж.

of-mice-and-menВ романа се разказва за двамата най- добри приятели- Джордж и Лени. Двамата пътуват из западния щат, заработвайки по някой и друг долар от ферма на ферма, за да осъществят най- голямата си мечта- да има своя малка ферма. И двамата бленуват за една китна фермичка, в която да отглеждат плодотворна градина, зайчарник, малко кокошкици и една топла и уютна стаичка. За съжаление Лени е умствено изостанал мъж, но ѝ с нечовешка сила, която на моменти не може да обуздае. Въпреки това е по детски добър и наивен. Джордж от друга страна винаги се опитва да го закриля по бащински и се старае да го предпазва от неприятности, в които Лени доста често неволно се забърква. След поредната такава неприятност, двамата приятели попадат в новата ферма, в която същност ще се развие цялата история. Джордж е прекрасен и вдъхновяващ герой, дори и да осъзнава, че Лени му е само в тежест, той дава всичко от себе си, за да може да бъде приет в обществото. Лени беше едно малко момче в тялото на мъж, който имаше доста странен фетиш- да гушка малки космати животни, които често умъртвяваше. Останалите обитатели в ранчото, също бяха интересни и изключително майсторски изградени персонажи, които успяха да разкажат своята история. Идеалът за живот на Джордж и Лени е тяхната ферма, която може би символизира американската мечта. Мечтаното ранчо е просто илюзия, една замаскирана метафора за това колко невъзможна е американската мечта за подобен тип хора- бедняци, отритнати от съдбата.

“ Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

Първоначалното заглавие на романа е било „Нещо ще се случи“. И то наистина се случва. Вижда ме го на всяка страница в романа. Случва се и в момента, стига да успеем да го видим.

„За мишките и хората“ е трогателна и проникновена история, в която Джон Стайнбек внимателно изгражда един въздействащ финал, който никога няма да забравите. Една съкровена история за мечтите, които подсъзнателно знаем, че  никога няма да се превърнат в реалност, но въпреки това вярваме в тях. История стара колкото света за вечната борба между доброто и злото.

IMG_20180703_152249_765

Десет любими филмови екранизации по книги

Любимите ми книги имат специално място в сърцето ми. Колкото и книги да прочета, винаги обичам да се връщам към някоя любима книга и отново да я препрочитам. И винаги се вълнувам, когато предстои екранизиране на любима книга. Затова в днешната публикация реших да ви споделя десет от най- любимите ми филмови екранизации на любими книги. Снимането на филми по книги от където и да погледнем си е нож с две остриета. Има толкова брилянтно написани книги, които са невъзможни за пресъздаване. А има ѝ посредствени книги, от които пък се създават доста добри и касови филми. Всички знаем, че в процеса на четене на дадена книга си изграждаме свое виждане за героите, обстановката, атмосферата и т.н. И поради тези причини гледането на филм по вече прочетена книга в повечето случаи води до разочарование. Има обаче и случаи, в които киното подпомага за по- добрата визуализация на книгата, като успява да предаде на филмовата версия плътност, специфика, цвят, по- мащабен поглед на самата история, които са липсвали на книгата. Но няма нищо по-хубаво, когато една книга е екранизирана по най- добрият и качествен начин.

изтеглен файл

 

„На изток от рая“ – Джон Стайнбек (1955)

james-dean

„На изток от рая“ е книга, след която се чувстваш до някаква степен променен. В „На изток от рая“ Стайнбек влага и биографични моменти от своя живот. Действието в романа се развива в Салинас, родното място на автора. Освен това един от най- интересните и провокиращи женски персонажи в книгата е инспириран от образа на втората съпруга на автора и майка на двамата му сина – певицата Гуиндолин Когнър, която внезапно ги напуска. Друг важен биографичен момент в историята е проследяването с изключителна точност движението на два рода – тези на майката и бащата на Стайнбек. Базирайки се на американската история, на собствената си биография и своя житейски опит, Стайнбек изгражда един сложен и запомнящ се роман. „На изток от рая“ носи на писателя награда “Пулицър” през 1952г., а десет години по-късно и Нобелова награда за литература. Филмовата екранизация от 1955г. (която силно се надявам да остане единствена, защото такъв шедьовър е невъзможно да надмине) е под режисурата на великия Елиа Казан. . А Джеймс Дийн, който се превъплъщава в един от най- главните и значими образи в книгата е просто брилянтен. В едно интервю Елиа Казан споделя, че сцените с Джеймс Дийн в по- голямата си част са импровизирани (като актьорска игра). Дийн е бил доста своенравен и емоциолен  актьор, който категорично е отказвал да се вписва в каквито и да било холивудски шаблони. Тонът на гласа му, едва доловимите му жестове, крайното отчаяние на любов, което демонстрира, са даже впечатляващи от днешна гледна точка, а какво остава на фона на тогавашното кино. В една от най- паметните сцени, когато бащата на Кал отказва да приеме подаръка му, агонията и мъката в очите на Дийн е нещо, което няма как да забравиш, след като си го видял веднъж.

„Закуска в Тифани“ – Труман Капоти (1961)

thumb

Другата ми голяма филмова любов, след „На изток от рая“. Романтичната комедия от 1961г. получава няколко награди, сред които два Оскара, Грами и Донатело. Очарователната Одри Хепбърн се превъплъщава в ексцентричната Холи Голайтли, чиято роля се счита за най- запомнящата се в кариерата ѝ. Аз смятам, че ролята ѝ в „Римска ваканция“, също е впечатляваща. Холи Голайтли, млада, наивна, лекомислена и ексцентрична жена, която обича събиранията и се опитва да се впише в живота на богатото общество в Ню Йорк. Тя мечтае да се ожени за богат мъж и да има спокоен живот, както тя се изразява, като в бижутерийния магазин Тифани. Понякога тя закусва замечтана пред неговата витрина. В сградата, където тя живее се нанася млад писател, с който по стечение на обстоятелствата те завързват странно приятелство. Интересното е, че финалите на книгата и филма са коренно различни, но романтичната ми душа определено харесва този на филмовата екранизация.

„Лолита“ – Владимир Набоков (1997)

448315759

През годините се е случвало да искам да прочета книгата, но заради историята съм се отказала от прочита ѝ. Преди няколко седмици съвсем спонтанно реших да гледам филма от 1997 г. и той взе, че ми направи впечатление. Заради филма реших да прочета книгата и в момента съм в процес на издирване на качествено издание на „Лолита“. . Адаптацията на романа с участието на Джеръми Айрънс и дебютиращата Доминик Суейн получава положителни оценки от критиката. Лентата не събира големи приходи от прожекции и не успява да възвърне бюджета, изразходван за заснемането му. Причините за това се крият в цензурата, която в някои страни забранява излъчването на продукцията. Ролята на Лолита първоначално е предложена на Натали Портман. Актрисата отказва да изиграе този образ, заради своята религиозност и считайки сюжетът за греховен. „Лолита“ се разказва от Хумберт Хумберт, литератор, чиито мисли са обзети от „нимфетки“, както той нарича сексуално привлекателните момичета на възраст между девет и четиринадесет години. Тази мания по млади момичета се оказва, че е в резултат на неуспешен опит за връзка с детската си любов, Анабел Ли, преди преждевременната ѝ смърт от тиф. Хумберт намира въплъщението на своите мечти в образа на Лолита. Тя едновременно съчетава непохватността и детското поведение със способността да прелъстява. От творчеството на Набоков терминът „нимфетка“ се утвърждава по-късно в психологията.

„Джентълмените предпочитат блондинки“ – Анита Лус (1953)

monroe-pink-dress-classichollywoodcentralcom-21318-680x0

Едва преди няколко месеца разбрах, че тази шеметно забавна класика всъщност е адаптирана по книга. Салонните певици Лорелай и Дороти поемат на трансатлантически круиз към Франция. Дороти се надява да открие симпатичен, мъжествен партньор, а Лорелай иска да среща богати мъже – при все че вече има богат годеник. Тя си харесва престарелия сър Франсис „Пиги“ Бийкман – притежател на диамантени мини, но неговата съпруга едва не потапя кораба, когато разбира, че диамантената й тиара е дадена на Лорелай. Дороти се увлича по Ърни Малоун, но открива, че той всъщност е нает от бащата на годеника на Лорелай, за да я дебне… Прословутата фраза Диамантите са най-добрият приятел на жените“ се е родила именно от тази класика. Един от най-известните кадри от филма е този, в който Мерилин Монро е с розова рокля, която е продадена през 2010 г. на търг за 310 хиляди долара. Музикалните комедии на Мерилин Монро винаги са били прелестно забавни, защото тя е идеалната актриса за подобни роли, а ѝ не трябваше да забравя удоволствието, с което изпълнява музикалните си сцени.

„Великият Гетсби“ – Франсис Скот Фицджералд (2013)

The-Great-Gatsby-Movie-2013

„Великият Гетсби“ е издаден за пръв път през 1925г. и е считан за най- известният роман на Скот Фицджералд. Романът разбива всички клишета и илюзии за така бленуваната „Американска мечта“, през „Ерата на джаза“. Освен това книгата е най- четеният роман, написан от американец, през 20 век. Но постиженията за този шедьовър не спират до тук – „Гетсби“ е филмиран цели четири пъти, като последната му филмова екранизация е през 2013г. с участието на Леонардо ди Каприо. Филмът е номиниран в две категории и печели две награди Оскар – за най-добър продукционен дизайн и най-добър дизайн на костюми. Едно от нещата, които харесвам от филмовата екранизация на книгата от 2013г.  е чудесният потбор на песни. И страшно много се радвам, че любимата ми Лана Дел Рей изпълнява основната песен във филма „Young and Beautiful“. Песента напълно е уловила меланхоличната атмосфера, а текста пресъздава романа до най- малкият детайл – толкова е красив!

„Шифърът на Леонардо“ – Дан Браун (2006)

2a_303

Едва ли има човек, който да не е чувал за „Шифърът на Леонардо“. И именно той сложи срещата ми с творчеството на Дан Браун. Вместо да ви разказвам сюжета, ще посоча няколко любопитни факти. Правата за филма са откупени от Дан Браун за 6 милиона щатски долара. Ръководството на Лувъра дава разрешение за снимане на сцени в музея, докато Уестминстърско абатство отказва, както са отказани снимки и в църквата Свети Сулпиций. Катедралата Линкълн, която принадлежи на англиканската църква, се съгласява в нея да се заснеме част от филма, вместо в Уестминстърското абатство. Църквата получава 100 000 британски лири. Заснети са сцени и в Темпъл в Лондон. Въпреки че голяма част от филма е заснет във Франция, Лондон и Германия, има сцени, които са изцяло заснети в студио. В Pinewood Studio е изцяло пресъздаден интериорът на известната галерия в Лувъра, за да може екипът да снима далеч от безценните картини в музея.

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак (2013)

zx860y484_2255983

Тази книга едновременно ми стопли и разби сърцето със своята безкрайно истинска и трогателна история. Въпреки, че историята е изградена върху войната,романът в по голямата си част се съсредоточава в човешките взаимоотношения, любовта на едно малко момиче към книгите,приятелството и невинните души,които войната/смъртта взема в своите лапи. И макар да не се наблягаше толкова много на самата война, тя се усещаше в почти всяка страница, в изгубените надежди, в страхът в очите на хората, в пропиляните мечти…  Страшно много ми харесва атонацията на книгата, затова ѝ ще ви я споделя.

ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ – ТИ ЩЕ УМРЕШ.

Разказвачът на тази история е не друг, а Смъртта.
Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА:

едно момиче
*
известен брой думи
*
един акордеонист
*
няколко фанатични германци
*
един еврейски юмручен боец
*
и много кражби

И ОЩЕ НЕЩО ВАЖНО!
СМЪРТТА ЩЕ ПОСЕТИ КРАДЕЦА НА КНИГИ НА ТРИ ПЪТИ!

„Списъкът на Шиндлер“ – Томас Кинийли (1993)

Schindlers-list-girl-in-red

В интерес на истината все още не съм чела книгата, но екранизацията е направена толкова емоционална и въздействаща, че не знам дали ще имам смелостта да прочета книгата. Американската филмова лента предава историята на немския бизнесмен Оскар Шиндлер, който по време на Втората световна война спасява над 1000 полски евреи от Холокоста на нацисткото правителство. Актьорският състав включва актьорите Лиъм Нийсън, Ралф Файнс и Бен Кингсли. Филмът завършва с цветни кадри как оцелелите евреи, придружавани от актьорите в лентата, поставят камъни на гроба на Оскар Шиндлер. През 1994 г. „Списъкът на Шиндлер“ става основният победител в 66-та  церемония на Оскарите, печелейки седем награди от общо 12, включително за „най-добър филм“, „най-добър сценарий“ и „най-добра режисура“ – първата такава награда в кариерата на Спилбърг.

„Нощ в музея“ – Милан Тренк (2006)

634457_48_preview

Преди няколко години, когато разглеждах секцията с намалени книги в книжарница „Хеликон“, попаднах на книгата „Нощ в музея“ и толкова се учудих, че филма е екранизиран по книга, че веднага си я закупих. „Нощ в музея“ е една от най- любимите ми филмови поредици. Във филма се разказва за една мистериозна египетска плоча, наречена Плочата на Акменра, чрез която в полунощ всички фигури в музея се съживяват. Главният герой е пазач и трябва да пази фигурите да не излизат извън музея защото, ако ги огрее слънчева светлина те стават на прах. Във филма се сприятелява с всички и те му се доверяват. В главната роля участва Бен Стилър. Създадени са още две части от поредицата: Нощ в музея 2: Битката за Смитсониан (2009) и Нощ в музея 3: Тайната на гробницата.

„Дяволът носи Прада“ – Лорън Уайзбъргър (2006)

3-9

Амбициозно момиче намира първата си работа в модно списание, в което властва чудовищна жена шеф. Сюжетът е разгърнат със завладяващ динамизъм. Работата се оказва кошмар благодарение на Миранда Пристли, редактора, чието име всички произнасят със страх и трепет! И има защо… Анди попада там, където господстват Прада, Армани и Версаче, а негови обитатели са невероятно стройни, убийствено стилни жени и красиви мъже. Светът на блясъка и на очарованието за младата Андреа е вгорчен от ужаса на усилието – ежедневно да угодиш на капризите на тиранична персона, която знае цената на успеха, и настойчиво изисква от другите пълно себеотдаване, много често граничещо с унижение. Въпросите – да продадеш ли душата си заради работа, за която мечтаят мнозина и какви са последствията от компромисите, звучат на фона на събития, които се случват в Ню Йорк. Във филма участват Ан Хатауей, в ролята на Андреа Сакс. Емили Блънт в ролята на първата асистентка на Прийстли. И Мерил Стрийп, която получава признание за изпълнението на ролята си на могъщата Миранда Прийстли е номинирана за Златен глобус.

tumblr_o2vdtoyfT21v8tjmro1_500

 

„Елайза и нейните чудовища“ – Франческа Запия

(издателство „Ибис“, брой страници 308, цена 13,90 лв)

 

199

„Елайза и нейните чудовища“ е една съвременна тийн история, в която всеки тийнейджър на моменти би се припознал в нея. За мен историята на Елайза беше изключително вълнуваща и поучителна, защото съдържаше важни теми, над които е хубаво да се замислим. Най- силно в книгата беше застъпена темата за връзката между деца и родители. Авторката ни показва, че за да се изгради една такава стабилна връзка, трябва много търпение, разбиране, разговаряне и споделяне- и от двете страни. Другата тема, която много ми хареса, че е включена в книгата е тази за виртуалната „реалност“. Чрез съвсем простички примери Франческа Запия показва на читателите, че не трябва да се пристрастяваме към виртуалният свят, защото без да се усетим в един момент той може да ни погълне. Каквито ѝ възможности да ни предлага интернет, не трябва да забравяме, че истинският живот е много по- интересен и вълнуващ. Не трябва да забравяме да излизаме навън, да се радваме на красиви гледки, да общуваме с приятелите и родителите, защото един ден когато се обърнем назад, точно тези „незначителни“ моменти ще имат за нас най- голямо значение.

Elizaandhermonsters

Хареса ми, че в романа бях включени разнообразни герои, като характери и всъщност това ги правеше толкова интересни и цветни. Хубаво е, когато може да се насладим на една богата палитра от герои. Франческа Запия е един от многото автори, с чието творчество успях да се запозная през тази година. Хареса ми приятният и непретенциозен стил на писане, който с лекота поддържаше интереса ми към историята през цялото време. Най- голяма изненада за мен в романа беше, че авторката е решила да включи комикса, който рисува главната ни героиня Елайза. Супер много ми допадна, че имаше история в историята- мисля, че досега не съм чела нищо подобно. Самият комикс беше представен, чрез красиви илюстрации, кратки диалози и с фрагменти от самата история. Определено романа успя да ме впечатли и се надявам скоро да видим и друга книга от авторката.

„В нашия свят има чудовища, но обикновено най- лошите живеят вътре в нас.“

tumblr_p3ee8b8vQP1swkwoao2_r1_500Елайза е скромно и затворено момиче, което не обича да се набива на очи и през повечето време се справя чудесно с тази задача. Като повечето тийнеджъри и тя си има своите странности, които постепенно опознаваме в историята. В нея ми хареса, че не обичаше да се вписва в наложените социални рамки и заради това, понякога ставаше обект на подигравки от страна на нейните съученици. Понякога гимназията може да бъде адски гадно и некомфортно място. Елайза трудно общува с връстниците си и затова предпочита да бъде сама погълната от своите интереси, които остават неразбираеми за околните. Благодарение на богатата си фантазия Елайза е създала един прекрасен и вълнуващ свят, в който самата тя се чувства уютно- нейният комикс. За кратко време почитателите, които се припознават в нестандартните и интересни герои от комикса „Чудовищно море“ стават милиони. За Елайза това е нещо, което никога не е очаквала- милиони хора да харесат нещо твое, което си създал с толкова много труд, любов и отдаденост. Докато във виртуалния свят Елайза се чувства в свои води, то в реалния свят виждаме съсвем друга личност. Но г-ца Елайза Мърк съвсем скоро ще усети тръпката от това да живееш в реалният свят, а тази малка крачка ще породи редица от събития, които ще преобърнат изцяло възгледите ѝ за живота.

„Понякога предчувствието за нещо е много по- лошо от самото събитие, защото знаеш, че ще се случи, но не можеш да направиш нищо, за да го спреш.“

tumblr_p0n9rj2EMU1w2k9ago1_500Уолъс е новото момче в училище, което ще влезе в живота на Елайза, като природна стихия. Той е от героите, които щом ги видиш е просто неизбежно да не харесаш. Уолъс беше странно хлапе- не обичаше да говори и като Елайза предпочиташе да живее в реалността, която сам си беше създал. Една от най- големите му страсти е тази към рисуването. Затова ѝ не е чудно, че е започнал свой фен-фикшън към един от най- популярните комикси „Чудовищно море“ (да, този, който принадлежи на нашата Елайза). Когато през един есенен ден двамата се запознават, клетото момче си няма ѝ на идея, че се е запознал със самата Лейди Съзвездие (никнейма, с който е известна Елайза в интернет пространството). За съжаление на Уолъс му се е наложило от съвсем рано да премине през тежък период от живота си, който донякъде е успял да превъзмогне. Когато беше в училището виждахме неговата сдържаност и липсата на каквито ѝ да е емоции. Но когато се намираше в компанията на хората, които обичаше ( приятелите и семейството) се превръщаше в едно лъчезарно, весело и забавно момче, което обича да играе футбол, да рисува и да пише (имаше невероятно красив почерк). Именно това скромно и интелигентно момче успя да отвори очите на Елайза за важните неща в живота, които тя така усърдно винаги е игнорирала. Доста пъти, когато самата тя се разпадаше на парченца, той винаги бе до нея, готов да я подкрепи и отново да я изправи на крака.

„Може би е нормално. Нещата, които обичаме най-много, са  тези, които оставят най-големите празнини.“

Относно второстепенните герои- всички те бяха толкова очарователни, че няма как да не им отделя няколко изречения. Макс и Еми бяха най- добрите приятели на Елайза. Запознават се в интернет, а причината е общата им страст към „Чудовищно море“. Тримата бързо се сприятеляват и въпреки, че никога не са се виждали на живо си бяха едно малко сплотено семейство. Двамата по- малки братя на Елайза- Съли и Чърч, също придаваха много приятна цветна нотка на историята. В интерес на истината, двете хлапета доста често се държаха гадно и неуважително към Елайза, но към края на историята, когато се застъпиха за нея показаха истинските си чувства към нея- любов, гордост и безкрайно уважение. Приятелите на Уолъс също допринесоха за разчупената и интересна история.

„Елайза и нейните чудовища“ е една нетипична тийн история, която ни показва, че истинската страна на живота е много по- вълнуваща, интересна и цветна. Историята чрез нагледни примери ни показва, че не трябва толкова много да се вглъбяваме в технологиите, защото рискуваме да изчезнем в тях. Историята на Елайза ни учи как да не пропиляваме малките радости от живота, да обичаме това което правим, да комуникираме повече с близките си хора, защото животът е само един и трябва да го изживеем с колкото се може повече истински спомени.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180722_125959_816