„Принцеса на пепелта“ – Лаура Себастиън

(издателство „Егмонт“, брой страници 384, цена 14,90 лв)

ash_princess1528797846.8913

Първото нещо, с което ме привлече „Принцеса на пепелта“ безспорно беше адски красивата ѝ корица. В мига, в който я видях знаех, че трябва да притежавам тази книга. „Принцеса на пепелта“ е събрала в себе си най- утвърдените и доказали се  елементи в YA жанра. Ако сте от читателите, които са прочели десетки книги от този жанр, може би на моменти историята ще ви се стори клиширана. Лично аз съм чела едва няколко подобни книги и нямах никакъв проблем с историята. Това е дебютен роман на авторката и въпреки малките ми забележки, то със сигурност се е справила доста добре. Вярвам, че с течение на времето Лаура Себастиън ще се усъвършенства все повече и  съм обедена, че ще ни представи адски добри истории. В книгата определено ме впечатли мрачния свят, в който властваше страха, насилието и деспотизма на един самозабравил се император. Толкова реално и пълнокръвно е пресъздаден от авторката, че в един момент читателят ще се почувства, като част от този безпощадно жесток свят. Историята грабва от първата страница и поддържа интереса на читателя до самия финал, който за мен беше доста неочакван. С нетърпение очаквам следващата част, за да се срещна отново с новите си любими герои и да се впусна заедно с тях в опасното и смъртоносно приключение, което ги очаква. Относно стила на авторката- не изобилстваше от излишни описания, а по скоро беше заложила на самото действие и динамика в историята; хареса ми, че героите бяха представени съвсем обикновено, без излишни помпозности; хареса ми мрачната атмосфера, която импулсивно кара читателя да бъде подготвен за най- лошото.

maxresdefault

Теодосия е едва на шест години, когато родината ѝ Астрея е завладяна, а майка ѝ е убита пред очите ѝ. Останала съвсем сама безпощадния император, който е убил майка ѝ я взема под своето крило, но това разбира се, има цена. В същия ден императорът коронясва Теодосия със срамната титла- Принцеса на пепелта. А новото има, което ѝ дава е Тора. След цели десет години на страх, унижение, болка, обиди и варварско отношение към нея, Тора е готова да се върне към предишната си същност. През по- голямата част е потискала всички мисли освен една единствена: „Прави императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“. Последната капка от търпението ѝ изчезва, когато е принудена да убие човекът, когото обича. След този тежък удар една принцеса е готова да се въздигне от пепелта, за да отмъсти за хората, които е обичала и да освободи най- накрая поробеният си народ.

956fbb3c3197e1dfed1cc51bef99bcb8--e-books-books-to-readОще от съвсем малко на Теодосия ѝ е отнето всичко ценно- майка, име, страна, народ, дом… Това, което е преживяла безвъзвратно се е отразило върху нейната същност, а белязите от това са явни (вътрешни и външни). Срещаме се с Теодосия в момент, когато духовно е ужасно слаба, потисната и до болка сломена. Тео е един от онези многопластови герои, които трудно читателя може да разгадае. Теодосия е родена, като кралица, но голяма част от живота си прекарва като принцеса- тези два образа на Теодосия ѝ Тора, в които се налагаше да  се превъплъщава, вътрешно я разкъсваха, защото бяха толкова противоположни. Лично за мен образа на Теодосия беше по- силният от двата, защото бе готова да се жертва в името на своя народ. Неведнъж се възхитих на смелостта ѝ да се противопостави на императора, макар да знаеше какви биха могли да бъдат последствията. Тео имаше своите възходи и падения, грешни и правилни решения, често разчиташе на импулсивността си, която в някои моменти ѝ изиграваше лоша шега. Чрез своята наивност, ярост, страх, емоционалност, гняв, страх от неизвестното- всички тези душевни емоции, които бушуваха като ураган вътре в нея я показаха, като изключително пълнокръвен персонаж, който има огромен потенциал за развитие.

Главният ни мъжки персонаж е принц Сьорен- син на деспотичния император. Още със самото си появяване дава заявка, че не прилича на своя жесток баща. Сьорен по всякакъв начин се опитваше да се разграничава от образа и управлението на баща си, като взимаше възможно най- добрите решения за своя народ, но понякога страхът и респекта, който изпитваше от баща си го караха да се връща в изходно положение. Въпреки, че е израснал под властта на баща си Сьорен излъчваше толкова много доброта, милосърдие, справедливост и любов, които определено му придаваха един очарователен образ, който и самата Теодосия забеляза. Въпреки това Сьорен ми направи впечатление, че не успя да се открие докрай и частица от него остана в мистериозност. Надявам се в следващата книга да видим още повече от него.

tumblr_p7y77ieSWd1tvfmtmo6_1280Блейз е приятелят на Тео от детските ѝ години. В книгата имаше няколко персонажа, които не бяха изцяло разгърнати и Блейз беше един от тях. До края на историята за мен той остана мистериозен и криещ сериозни тайни. След почти десетгодишна раздяла двамата отново се срещнаха, за да подновят своето приятелство и да започнат битката за спасяването на своята родина. Хареса ми, че Блейз винаги бе готов да направи всичко за нея и със своята подкрепа, която постоянно даваше на Тео, пробуди притъпено то желае да направи всичко за народа си. Допаднаха ми закачливите диалози и хапливите реплики, които си разменяха и чрез тези моменти разбирах колко много значат един за друг. Имаха изключително силни и чисти взаимоотношения, които в един момент запалиха донякъде искрите помежду им, но дали тяхното приятелство ще мине на друго ниво- предстои да разберем.

Следващият персонаж, който ми направи силно впечатление е Крес- най- добрата и единствена приятелка на Тео в двореца. Крес е дъщеря на тейна- човека, който е убил майка ѝ. В началото на книгата Крес ми беше супер интересен и положителен персонаж. Обичаше да чете, да пише, да превежда книги и винаги защитаваше Тео, като една вярна приятелка. Крес беше толкова чиста и понякога наивна в своите мечти и стремежи. Силно вярваше, че един ще срещне принца на мечтите си (имайте предвид Сьорен), но съдбата бе решила да ѝ нанесе тежък удар. Точно на финала се случи нещо, което ще промени изцяло нейния персонаж в следващата книга. И подозирам, че колко ми хареса в тази книга, то в следващата ще ми бъде адски антипатична.

tumblr_p7y77ieSWd1tvfmtmo4_1280Историята определено тръгна добре, имаше напрежение, обрати, предателства, кръвопрелития, динамика, която за мен беше нужна. Тепърва предстои да опознаем всички герои, които се надявам в следващата книги да ги видим с истинските им лица. Единствената ми забележка към историята е, че ни беше дадена твърде малко информация за държавата Астрея. Всички знаем, че когато четем история за един изцяло нов свят е добре да имаме колкото се може повече информация за него. А тук ни беше дадено съвсем малко късче информация, което беше твърде малко. Искаше ми се да науча повече за техните богове, за вълшебните камъни, които даваха разни способности и т.н. Хубавото е, че имахме цели две карти ( обичам, когато има карти в книгите), с които може да се ориентираме за местностите, които се споменаваха. Вярвам, че в следващите книги авторката ще ни разкаже повече от историята на Астрея.

„Принцеса на пепелта“ слага безспорно ударно начало на една вълнуваща трилогия. Историята ни пренася в един ожесточен свят на дворцови интриги,несправедливост  и болезнени предателства. Една силна и борбена принцеса ще се въздигне от пепелта, за да поведе битка, която ще се помни дълго. Един деспотичен император ще направи ѝ невъзможното, за да получи това което иска. А един принц ще бъде на кръстопът от това, дали да жертва народа си в името на любовта, или да смачка врага си в името на народа си. Интересното тепърва предстои…

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20180707_161805_686

Advertisements

MID YEAR BOOK FREAK OUT 2018

За трета поредна година правя този таг и се радвам, че бях тагната, за да мога да си направя малка равносметка за първите шест месеца от 2018 година. Въпросите са доста интересни и ме накараха да се впусна в размисли и спомени. По традиция оставям тага отворен за всеки желаещ да го направи. Благодаря на Криси за поканата! 🙂

1. BEST BOOK YOU’VE READ SO FAR IN 2018 / НАЙ – ДОБРАТА КНИГА, КОЯТО СИ ПРОЧЕЛ ДО СЕГА?

Всяка една книга, която съм прочела до момента ми е харесала по някакъв начин, за това ми е доста трудно да посоча само една. И тези дни се замислих кои книги от прочетените до момента са се откроили най- много от всички останали. В крайна сметка се получиха пет заглавия, които може да видите на снимката.

36716117_2589461217944753_675732311395794944_n

2.  BEST SEQUEL YOU’VE READ SO FAR IN 2018 / НАЙ – ДОБРОТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ, КОЕТО ПРОЧЕТОХТЕ ДО ТУК?

Тази година забелязах, че залагам повече на самостоятелни книги, което ми е супер странно, защото имам доста започнати поредици, които в крайна сметка трябва да завърша. Но има една поредица, чието продължение очаквах с огромно нетърпение- „Леговище на сънища“ от Либа Брей. Книгата страшно много ми хареса и вече тръпна в очакване на третата част за любимата ми банда от ясновидци.

FB_IMG_1519768085232

3. NEW RELEASE YOU HAVEN’T READ YET, BUT WANT TO / НОВА КНИГА, КОЯТО ОЩЕ НЕ СТЕ ПРОЧЕЛИ, НО ИСКАТЕ?

Сериозно ли трябва да посоча само една? В момента на ум ми идват поне десетина заглавия, но щом трябва да се огранича до само една книга, то тя ще е „Легендата“ от Стефани Гарбър. Първата книгата постави едно доста добро начало на трилогията и затова, наистина нямам абсолютно никакво търпение да се докопам до „Легендата“. А ѝ с тези разкошни корици, книгите са си едни малки книжни бижута.

legendata-stefani-garbyr-bard-9789546558503-2

4. MOST ANTICIPATED RELEASE FOR THE SECOND HALF OF THE YEAR / НАЙ- ОЧАКВАНАТА КНИГА ЗА ВТОРАТА ПОЛОВИНА ОТ ГОДИНАТА?

С нетърпение очаквам новата книгата на Колийн Хувър, която се очаква да излезе на българския книжен пазар през август. Доста ми е любопитна книгата „Eliza and her monsters“ от Франческа Запия, за която чувам само добри отзиви. От „Егмонт“ също ни готвят интересни заглавия. Общо взето втората половина на годината, също се очертава да е изпълнена с готини и интересни книги за всеки читател.

36859034_2295973497096313_2641469320139374592_n

5. BIGGEST DISAPPOINTMENT. / НАЙ – ГОЛЯМОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ.

Нямам книжни разочарования, за което се радвам. Може би, имам забележки към някои книги, чиито истории не бяха изпипани докрай. Една от книгите е „Клуб мръсни книги“ от Лизи Харисън. Похдчертавам, че книгата ми хареса, но имаше някои елементи в нея, които ми се искаше да бъдат малко по-силно застъпени в нея. Първо- в началото на историята имаме малка ретроспекция с основателките на клуба, когато са все още млади и неопитни жени. И четирите бяха толкова очарователни, остроумни и позитивни, че ми се искаше да присъстват повече в книгата. Ако историята се развиваше паралелно в миналото и настоящето мисля, че щеше да се получи страхотно. Второ- искаше ми се да има малко повечко включени книги в историята, но предвид малкия обем на книгата, може да се примиря и с тези, които бяха избрани. Трето- искаше ми разговорите и обсъждането на избраните книги за клуба да бяха малко по- силно застъпени. Исках да разбера по- цялостно мнение за тях от героините. Може би, ако книгата беше с около стотина страници по- дълга щеше да се получи перфектното дамско четиво, но разбира се, това е моето лично мнение.

IMG_20180414_130516_915

6. BIGGEST SUPRISE. / НАЙ – ГОЛЯМАТА ИЗНЕНАДА.

Тук ще посоча два трилъра, които наистина успяха да ме изненадат- „Сподавен писък“ от Анджела Марсънс и „Отворени рани“ от Джилиан Флин. И двете книги имаха оригинални сюжети, добре изградени герои, неочаквани обрати и нужният съспенс, който е от изключително важно значение за този жанр. Определено препоръчвам и двете заглавия на почитателите на криминалетата.

IMG_20180521_103415_737

7. FAVORITE NEW AUTHOR. (DEBUT OR NEW TO YOU) / ЛЮБИМ НОВ АВТОР. (ДЕБЮТ ИЛИ НОВ ЗА ТЕБ) ?

През тази година имах възможността да прочета доста книги от нови за мен автори, сред които Нийл Геймън, Джилиан Флин, Нийл Шустърман, Майкъл Шейбон, Дженифър Лам и много други. Всеки един от изброените автори успя да ми подари невероятни приключения, които ще помня дълго време.

FB_IMG_1521014985078

8. NEWEST FICTIONAL CRUSH / НАЙ – НОВ ЛЮБИМ ПЕРСОНАЖ?

Едноименната героиня от „Коралайн“ на Нийл Геймън. Малката Коралайн е една очарователна героиня, която успя да ми стане симпатична от първите страници. Забавна, умна, любознателна, харизматична и носеща в себе си приключенски дух вярвам, че ще се хареса на всеки малък и… голям читател.

IMG_20180528_085828_477

9. NEWEST FAVOURITE CHARACTER / НОВ ЛЮБИМ ПЕРСОНАЖ.

С леки колебания в тази категория ще посоча Теодосия (Тора) от новата трилогия на издателство „Егмонт“ „Принцеса на пепелта“. В Теодосия ми хареса нейният борбен дух, който и в най- трудните моменти не я напусна. Хареса ми, че нейният персонаж не беше перфектен и до болка клиширан, като доста други героини от този жанр. Авторката е решила да ни я представи, като едно нормално момиче, което има недостаци, но и положителни черти. Тъй като това е дебютната книга на авторката вярвам, че в следващите книги, тя все повече ще се усъвършенства, както в писането, така ѝ в пресъздаването на историята, героите и изцяло новия свят, който е построила.

36730901_1853950004642680_3624275407898935296_n

10. BOOK THAT MADE YOU CRY? / КНИГА, КОЯТО ТЕ Е РАЗПЛАКАЛА?

Тази година все още не съм ревала на книга, но някои книги успяха да ме просълзят. Естествено започвам с книгите на Колийн Хувър- „Споделени тайни“ ( такъв емоционален и опустошаващ пролог, не бях чела отдавна) и „Девети ноември“ ( когато четох книгата на Бен). Последната книга, която успя да ме просълзи беше „Първата дама“ на Сюзън Елизабет Филипс, но при нея беше от радост. 😄

FB_IMG_1519491354739

11. BOOK THAT MADE YOU HAPPY? / КНИГА, КОЯТО ТЕ Е НАПРАВИЛ ЩАСТЛИВ?

Едно от последните заглавия, които прочетох- „Първата дама“. Невероятно очарователна история, изпълнена с толкова много смях, забавни диалози, конфузни ситуации и гафове. Книгата е перфектното лятно четиво, с което да отпуснете. Авторката ни е подготвила едно дълго и забавно приключение сред дългите необятни пътища на Америка, в компанията на едни щури, забавни и леко шантави герои.

35975259_1831107840260230_2102441978074497024_n

12. FAVOURITE BOOK TO FILM ADAPTATION YOU SAW THIS / ЛЮБИМА КНИЖНА АДАПТАЦИЯ, КОЯТО ГЛЕДА ТАЗИ ГОДИНА?

Преди няколко дни гледах филмовата екранизация от 1997 година на „Лолита“ от Владимир Набоков. За книгата съм чела толкова много мнения, повечето от тях отрицателни. От години планирам да прочета книгата, но сюжета винаги ме е спирало. И така преди 4-5 дена съвсем импулсивно реших да изгледам екранизацията и веднъж завинаги да си изградят някакво мнение за книгата. Със сигурност във филмовата екранизация са ни спестени доста неща от книгата- може би на описанията между взаимоотношенията на главните герои. Филмът ми хареса- изключително добра актьорска игра, добре пресъздадена атмосфера на 40-50те години на XX век, стайлинга на Лолита много ми хареса. Еротичните сцени между героите бяха доста изчистени и в никакъв случай от тях не лъхаше на пошлост. Относно сюжета- в никакъв случай не одобрявам това „поведение“. Възприемам „Лолита“ единствено, като художествено произведение. За книгата все още не се чувствам готова, но вярвам, че един ден ще се реша да я прочета. Извинявам се, че бях леко хаотична в отговора си, но не искам да издавам спойлери.

448315759

13. FAVOURITE REVIEW YOU’VE WRITTEN THIS YEAR / ЛЮБИМО РЕВЮ, КОЕТО НАПИСА?

Във всяко едно ревю влагам старание, емоции и време. И тъй като все пак искам да дам някакъв отговор ще посоча най- четенето си ревю до момента за годината, а то е на „Девети ноември“ от Колийн Хувър.

IMG_20180508_142313_589

14. MOST BEAUTIFUL BOOK YOU’VE BOUGHT SO FAR THIS YEAR (OR RECEIVED) / НАЙ – КРАСИВАТА КНИГА, КОЯТО СИ КУПИ ИЛИ ПОЛУЧИ?

Отново труден въпрос. В началото на годината си купих „Разказът на прислужницата“ и съм влюбена в нейната изчистена корица. Други любими ми са „Сборище на сенки“, „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“, „Жената на поета“, „Принцеса на пепелта“, „Деца от кръв и кости“, „Първата дама“, „Косачи“ и така мога да си изброявам до безкрай.

27540509_1678005888903760_5566371369261823472_n

15. WHAT BOOKS DO YOU NEED TO READ BY THE END OF THE YEAR /КОЯ КНИГА ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕШ ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА?

Една огромна купчинка ме чака за прочит, но едни от най- желаните ми заглавия за прочит са „За мишките и хората“, „Разказът на прислужницата“, „Щиглецът“, „Легендата“, „Сборище на сенки“, „Произход“, „Илумине“ и още много нови заглавия, които предстоят да излязат до края на годината.

33540377_1795689307135417_2662889279822233600_n

 

„Отмъщение“ – Лекси Блейк

(издателство „Ибис“, брой страници 360, цена 14,90 лв)

resize_on_the_fly

Ревю на „Без милост“

Ревю на „Разплата“

Когато започвах трилогията „Беззаконие“ на Лекси Блейк предчувствах, че тази история ще бъде нещо различно и отличаващо се от подобен тип истории. След като затворих и последната страница на „Отмъщение“ съм напълно убедена, че трилогията е една от най- ярко откроявищете се в този жанр. Лично за мен тази книга беше най- добрата от поредицата. Случиха се толкова много събития, които успяха да предадат перфектната завършеност на тази необикновена история. Ако сте чели предходните две книги, сте наясно с обратите, които се случиха и с навлизането на новите герои, които тотално промениха хода на историята. С тяхното появяване възникнаха множество въпроси, на които за щастие Лекси Блейк е дала на читателите напълно удовлетворяващи отговори, чрез които се запълниха някои „дупки“ в историята. Интересното е, че „Отмъщение“ започна там откъдето завърши „Разплата“, а именно с появата на онзи герой, който със сигурност изненада множество читатели. И така без да губим време в лутане, ние директно скачаме в историята, където ни очаква шеметният свят на семейство Лолес. В тази част Лекси Блейк се е постарала да държи читателят под напрежение до последната страница на книгата. Историята беше наситена с толкова много динамика и действие, че напрежението ни беше гарантирано още от първата страница. Макар авторката да не е най- големият виртуоз с писателското перо, то тя с учудваща лекота е изградила един вълнуващ и притегателен свят, в който читателя да се настани удобно и да наблюдава случващото се около него. Надявам се издателство „Ибис“ да издадат и други книги от авторката, защото съм сигурна, че има още много какво да видим от нея.

22913098._SY540_В „Отмъщение“ главно действащо лице в историята заема така потайният и мистериозен Дрю Лолес. Както знаем в предходните две книги си беше изградил образ на коравосърдечен, потаен и леко надменен мъж. Но в тази книга имахме възможността да опознаем истинския Дрю, който всъщност се оказа супер готин и забавен млад мъж. Това разбира се, нямаше как да се случи, без помощта на огнената червенокоска Шелби. Шелби се появи в „Разплата“ и даде заявка, че нейният образ има огромен потенциал в следващата част. Но нека сега да се върнем към големият брат Дрю. Всички знаем, че той е инициатора за старателно подготвеният план, който ще отмъсти за убийството на родителите им. Той е бил цял живот опора за братята и сестра си, което това донякъде го е лишило от правото да има свой личен живот. И поради тази причина винаги е бил непохватен с жените и с отношението си към тях. Шелби навлиза в правилния момент в живота му, когато братята и сестра му вече си имат свои семейства, а той трябва да вземе своя живот в ръце и да го поведе в някаква посока. Предполагам, че за мнозина от читателите бе изненада тяхните взаимоотношения, които се развиха изключително бързо и неусетно, защото всички знаем, че Дрю по природа си е доста странна личност. Но се радвам, че точно такава огнена фурия навлезе в живота му, защото с нейна помощ Дрю успя да покаже онази мила, чувствена и добродушна страна, която беше капсулирал за цели двайсет години. Искрено се радвах на всеки един техен момент, защото след всичко, което двамата преживяха си заслужиха своя момент на щастие и любов.

6bf8bc48b429695da488f22044138059Естествено, няма как да не отделя и няколко реда на Шелби- героиня, която внесе толкова много цвят и ексцентричност в тази иначе луда надпревара за отмъщение. В „Разплата“ имахме възможността да я опознаем съвсем бегло, но въпреки това нейният твърд характер остави ярък отпечатък в историята. Шелби е разследващ журналист и се е заела с тежката задача да разследва убийството на г-н и г-жа Лолес. Още в самото начало Дрю ѝ предлага изключително примамлива сделка, която ще ѝ позволи да стане част от неговия план и до неговото… сърце. Шелби също е привлечена от Дрю, но твърдо отказва да приеме този факт. Но въпреки това се съгласява на поставените правила, които са подпечатани с договор. Освен да стане част от разследването за смъртта на неговите родители, тя ще има възможността да напише книга, която ще описва историята на семейство Лолес. Привлечени един от друг и двамата забравят за всяко едно правило и се впускат в една вълнуваща шеметна авантюра, която ще се прероди в една до болка изгаряща любовна история. Хареса ми, че Шелби коренно се различаваше от предишните две героини- Ели и Карли. Докато те бяха прекалено мили, добродушни и наивни, то червенокоската беше тяхна пълна противоположност. Шелби е изключително целеустремена, силна, борбена и винаги отстояваща своето мнение, а в „Разплата“ ми беше направила впечатление, че е доста нахална 😄. И в този ред на мисли Шелби и Дрю изключително много си пасваха във всяко едно отношение. Въпреки, че понякога се караха и разделяха, благодарение на силните чувства, които изпитваха един към друг, успяха да изградят една силна и стабилна връзка. С нотка сантименталност ще споделя, че и четирите двойки успяха да ми станат симпатични. Забавлявах се заедно с тях, бях част от най- добрите им и най- лоши моменти, бях част от тяхното израстване- накараха ме да се почувствам, като член от тяхното сплотено семейство.

22575109

В последните страници на „Разплата“ се появи една мистериозна героиня, която преобърна хода на историята на 360°- Франсис Уелс. Ако сте чели книгата, отлично знаете за какво става дума. Малко са героите, които са ми били отвратителни, но тази жена с всеки следващ ход ме изумяваше. Не мога да си представя колко лош човек трябва да си, за да таиш такава дълбока омраза към най- близките си. Но няма да крия, че авторката доста майсторски е вкарала в играта Фрамсин, защото чрез появата ѝ предизвика истински хаос в живота на останалите герои. Освен нея се появи един изцяло нов герой, който буквално ме остави с отворена уста. Отначало си мислих, че е просто пешка в играта на Фрамсин, но постепенно се убедих, че не е така и искрено се зарадвах за неговото появяване. Толкова много искам да говоря за него, но за съжаление този герой ще бъде огромен спойлер за историята. В „Отмъщение“ с всяка следваща глава се появяват все нови и нови версии, доказателства и разбира се, нови заподозрени. В един момент нещата така се преобърнаха, че голяма част от героите бяха заподозрени. Както казах в началото на ревюто, авторката се е постарала да даде отговори на всички въпроси. Чрез тази книга е успяла да придаде цялостна завършеност на историята.

24361596

„Отмъщение“ слага край на едно вълнуващо приключение, което беше пропито с толкова много напрежение, обрати, екшън, динамика, мистерия и щипка… любов, че със сигурност дълго ще помня тази история. За финал авторката се е постарала да ни предостави една огромна доза от екшън и дълго чакани отговори, които ще предадат на историята цялостна завършеност. Героите този път са по- силни и смели от всякога, защото са готови да се изправят пред най- големите си страхове и врагове, за да спасят и запазят своето семейство. Предстои една шеметна надпревара за отмъщение, която завинаги ще промени нашите герои. За мен беше истинско удоволствие да бъда част от интересния, вълнуващ и опасен свят на семейство Лолес.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180608_120141_685

Юни в книги и музика

Месец юни измина толкова бързо и неусетно, и все още ми е странно, че вече предположихме годината. Но пък се радвам, че отново ще си поговорим за хубави книги и хубава музика. От известно време бях ограничила книжните си покупки до минимум, защото доста книги ме чакат, но реших през юни малко да се отпусна и в крайна сметка се сдобих с една завидна купчинка от книжни съкровища. Юни не беше кой знае колко летен месец, но пък затова се надявам юли и август да се изпълнени с повече слънчеви лъчи. В момента подготвям една нова рубрика, която ще се появи до няколко дни. Отдавна исках да направя нещо подобно, което да бъде, любопитно, интересно и полезно. И след този леко хаотичен анонс, нека преминем към същинската част от публикацията.

По повод 1 юни издателство „Бард“ ни зарадваха с избрана селекция от книги, които бяха намалени на 50%. Естествено нямаше как да не се възползвам и си взех първите две книги от поредицата за мис Перигрин. В началото на годината се наложи да се разделя с малка част от най-любимите си поредици (+ две-три самостоятелни книги) и реших, че е време отново да започна да си ги прибавям към библиотеката- началото сложих с книгите на Рансъм Ригс. В края на май излезе и последната част от трилогията за братята Лолес, а именно „Отмъщение“, чието ревю очаквайте съвсем скоро. „Принцеса на пепелта“ бе едно от новите предложения на издателство „Егмонт“ и повярвайте ми, книгата е адски добра. Една доста нестандартна за моя вкус книга попадна при мен и се надявам скоро да успея да я прочета- „Причините да останеш жив“ от Мат Хейгс. След прочита на „Девети ноември“ на Колийн Хувър, окончателно реших, че трябва да имам всички издадени нейни книги. За съжаление тиражът на дуологията „Без Хоуп“ е изчерпан доста отдавна, а не се предвижда тяхното преиздаване, и поради тази причина падна голямо търсене, докато ги открия. За мой късмет в рамките само на една седмица, успях да се сдобия и с двете части, които нямам търпение да прочета. Аз съм от читателите, които обичат да си купуват книги предимно от онлайн книжарници, но от време на време обичам да посещавам любимата ми книжарница. И така при последното си посещение си взех „За мишките и хората“ на любимият ми Джон Стайнбек, която възнамерявам да прочета през този месец. Издателство „Ибис“ в последно време нямат спирка и ни зарадваха със супер готини заглавия. В края на юни преиздадоха „Първата дама“ на Сюзън Елизабет Филипс. Книгата е супер приятна и очарователна. Ревюто ѝ ще се постарая да го напиша по скоро.

В последно време повече ми се чете, отколкото ми се пише, за което ви се извинявам, че забавям ревютата си, но понякога има и такива периоди. Издателство „Ера“ ме изненадаха много приятно с една от новите си книги- „Джакомо Казанова: сонета за разбити сърца“. И последната книга, с която завърших месеца е „Деветте кръга“ на Диана Петрова. Книгата е еротичен роман, а аз хич не си падам по подобен тип книги. Все пак не исках да бъда скептична към книгата и реших да прочета на случаен принцип няколко глави от книгата. Ами… какво да ви кажа, имах чувството, че чета сценарий за порно филм. Книгата едва ли ще я прочета и все още не съм решила какво да я правя- може би, ще организирам giveaway във фейсбук страницата ми. Отново издателство „Бард“ имаха промоция, но този път на „Каравал“, която беше намалена с 30% и естествено се възползвах. Книгата пристигна тези дни и затова ще я причисля към юлските си покупки. Това бяха всички книги, с които се сдобих и единствено се надявам да имам повече свободно време, за да мога да прочета по- голяма част от тях.

IMG_20180704_085341_708

 

Реших да стартирам юни с „До кога ще чакаме бащите“ на Калоян Димитров и Иван Сапунджиев. Това ми е първата съвременна книга, която чета и мога да кажа, че останах приятно изненадана. За да не се получи публикацията прекалено дълга, ще оставя ревюто на книгата, което може да прочетете ТУК . „Каролайн“ пък ми беше първата среща с творчеството на Нийл Геймън. Приятна, увлекателна и на моменти зловеща- книгата ще се хареса на малки и големи читатели. Повече за книгата ТУК. Следващото заглавие, което прочетох беше последната част за братята Лолес. В „Отмъщение“ се случиха толкова много неща- бяха дадени отговори, някои герои си получиха заслуженото отмъщение, а други получиха заслужено щастие. Определено ще ми липсват героите и целия хаос около тях, но пък хубавото е, че винаги може да си препрочита трилогията. Ревюто е почти готово и ще го публикувам до ден-два. „Принцеса на пепелта“ е едно от новите заглавия на издателство „Егмонт“, което мигновено прикова вниманието ми. Книгата я прочетох за отрицателно време и наистина успя да ме впечатли. Имаме един изцяло нов свят, а една принцеса ще се въздигне от пепелта, за да спаси поробеният си народ. В историята има от всичко- обрати, напрежение, предателства, убийства, битки, драма и щипка зараждаща се любов. Определено нямам търпение да ви поговоря за нея. И последната книга за месеца беше „Първата дама“ на СЕФ. Приятна романтична комедия, която е перфектна за летните дни. Докато четях книгата имах чувството, че гледам някоя супер забавна романтична комедия.

IMG_20180704_084737_426

МУЗИКА:

  1. От първо слушане новата песен на Шон Мендес ми допадна. А ѝ звученето на песента е точно в мой стил и нямаше как да не я поставя на първо място.

2. Тази песен ме накара да започна да се интересувам от творчеството на Maluma. А пък ѝ се оказа, че е супер готин латинос. 😀

3. Приятна и лятна тийн песен, която да си слушаме през летните вечери.

4. Главно в песента ми харесва изпълнението на Ариана.

5. Тази песен е едно свежо допълнение към летните месеци.

 

 

 

 

„Коралайн“ – Нийл Геймън

(издателство „Бард“, брой страници 160, цена 12,99 лв)

65700_b

Нийл Геймън е един от най- колоритните автори на нашето време. Някак естествено му се получава в неговите творби да пресъздава на пръв поглед най- обикновени образи от ежедневието на фона на мрачна и мистериозна атмосфера. Като читател съм запозната с повечето му творби, но никога не се бях докосвала до тях и съвсем случайно „Коралайн“ постави първата ми среща с творчеството на Нийл Геймън. Няма да крия в самото начало на историята, ми беше доста странен неговият стил на писане и заради това подходих с известни резерви към книгата. Но в един момент мрачните и вълнуващи приключения на малката Коралайн до толкова ме бяха погълнали, че не усетих в кой момент съм успяла да се приспособя към нестандартния начин на писане на автора. Срещнах отзиви, че книгата е зловеща и страшна, но се оказа, че далеч не е така и всяко хлапе над  десет години с удоволствие би харесало книгата. Всъщност „Коралайн“ не е страшна по онзи първичен начин, който се среща в книгите на ужасите. Авторът по много майсторски начин е втъкал в повествованието онзи страх, който сме запазили дълбоко в съзнанието си- страха да не изгубим родителите си, който с времето става все по-голям и по-голям. Другото, което ми направи впечатление е, че книгата е сравнявана с детската класика „Алиса в страната на чудесата“, което според мен е пълен абсурд. Естествено „Коралайн“, като произведение си има своите положителни качества, но все още не е издържала теста на времето, за да може да я сравним с класиките, с които сме израснали.

51gQrGXfEnL._SX334_BO1,204,203,200_Семейството на Коралайн се мести в нова къща, която е разделена на няколко апартамента, които са обитавани от доста странни и ексцентрични съседи- две застаряващи актриси и един шантав господин, който тренира мишия си цирк. За съжаление това се оказва единствената промяна в жоживо на малката Коралайн. Майка ѝ и баща ѝ все така усърдно работят и нямат абсолютно никакво време за нея. След като вече е изчела всичките си книги, а играчките ѝ са ѝ омръзнали, единственото, с което остава да се разнообрази е да започне да изследва новата къща и нейните околности. След запознанството със съседите от приземния и таванския етаж, Каролайн решава, че приключенията за нея са приключили, докато не установява, че в техния апартамент има заключена врата. Майка ѝ казва, че тази врата не води на никъде, но дали е така? В света на възрастните Коралайн се чувства пренебрегната и отритната (всички я наричат Каролайн, а не Коралайн) и без колебание детският ѝ авантюристичен дух решава да надзърне зад затворената врата, която я отвежда в една… мечтана паралелна реалност. В този нов за нея свят, тя има идеалното семейство- майка ѝ готви любимите ѝ храни, а баща ѝ е готов да изпълни всяко нейно желание. Първоначално Коралайн е въодушевена и заинтересована от тази паралелна реалност, но постепенно осъзнава, че това е един фалшив и опасен свят, в който ако не направи нещо, той ще я погълне. Залогът е животът на нейното семейство. А един причудлив котарак ще донесе малко забава и цветно настроение насред мрачните краски на историята.

coraline-creepy

„Коралайн“ е една причудлива и мрачна история, която е наситена с онова вълшебство присъщо за детските приказки. Малката Коралайн ще ви въведе в едно опасно и вълнуващо приключение, което ви уверявам, че дълго няма да забравите. А един очарователен черен котарак ще внесе забава и хумор в най- напечените моменти. „Коралайн“ е прекрасно увлекателно четиво за малки и големи. И за финал един съвет от мен: понякога затворената врата, е по- добре да стои заключена…

IMG_20180528_085828_477

 

„До кога ще чакаме бащите“ – Калоян Димитров и Иван Сапунджиев

(издателство „Софтпрес“, брой страници 240, цена 14,99 лв)

Bashtite_316x

„До кога ще чакаме бащите“ е първата книга, която чета от съвременен български автор (в този случай двама). След десетките книги, които съм изчела на родните ни и обичани класици, изпитвах някаква скептичност относно съвременните ни автори. През последните години на книжния пазар излязоха страхотни български книги и понякога съм била на косъм да си купя някое популярно и препоръчвано от всички заглавие, но винаги нещо ме е спирало. Когато се сдобих с тази книга бях изключително щастлива, че най- накрая ще прочета българска съвременна книга и в същото време изпитвах лек страх, че няма да ми хареса. В началото на този месец успях да я прочета и не бих казала, че се е превърнала в една от любимите ми книги, които ще си спомням и след десетилетия, но съм страшно щастлива, че не успя да ме разочарова или да остави някакви негативни емоции в мен. Радвам се, че след толкова години, успях да направя първата крачка към съвременната ни българска литература и обещавам, че скоро отново ще посегна към нея. Извинявам се за малкото отклонение, което направих от ревюто, но наистина имах нужда да споделя тези си размишления.

модел-първа-и-четвърта-корица„До кога ще чакаме бащите“ е приютила онзи автентичен български дух, който сякаш сме изгубили някъде по пътя. Изключително топла, уютна и сърцата история, която вярвам ще разчувства повечето от вас. Изключително мило ми стана, че книгата се развива в едно китно българско сърце. Като човек, който е прекарвал летните си ваканции на село, ми беше изключително приятно да се потопя в тази позната обстановка и да се почувствам поне замалко отново безгрижно хлапе. В книгата има най- разнообразни теми, които определено ни дават храна за размисъл- за доброто и лошото в хората, неправдата, тормозът в училище, отношенията между деца и родители, съвременния живот, който е изпълнен с безброй трудности и несполуки, и всичко това погледнато през невинните детски очи и мисли. Още преди да започна книгата ми беше много любопитно как ли са успели да се съчетаят двамата автори, защото все пак са от различни поколения, вероятно имат различни представи за живота и като цяло за написването на историята. Но наистина останах приятно изненадана от перфектния синхрон между двамата и лично аз, не успях да различа стиловете им. Личеше си, че авторите са си сътрудничели с много желание и хъс за работа, и наистина им се е получило. В самото начало книгата ме изненада с изказът на разказвача, който сякаш беше изваден от някой разказ на Елин Пелин, но след няколко глави успях да се синхронизирам с него и ме накара да се почувствам по- близка с очарователните малки герои.

Накратко в книгата се разказва за малкият Митка от село Крушница, който за съжаление е принуден да премине в света на възрастните твърде рано и да поеме отговорностите, както се казва на мъжа е семейството. Майка му е починала, когато той е бил твърде малък, а баща му е заминал на гурбет в чужбина, за да може да събере малко пари, с който да подпомогне семейството си. Така Митка остава самичък с дядо си, който от ден на ден все повече се влошава и със симпатичното кутре Дунди. Неговият най- добър приятел Макс се оказва страхотна подкрепа за Митка в добро и лошо. За съжаление положението в училище за двете момчета хич не е добро. Постоянно се сблъскват с психически и физически тормоз от страна на по- големите хулигани. Но животът не се състои само от лоши моменти и Митка съвсем скоро ще разбере това. Малката красива и очарователна Аглая ще превземе мислите и сърцето на нашето момче. А както знаем първото влюбване донася със себе си куп непознати емоции, с които Митка тепърва ще трябва да се справя.

FB_IMG_1529703840130Хареса ми колко пълнокръвно авторите са изгради двата детски персонажа Митка и Макс в историята. Бяха толкова лъчезарни, добри и скромни момчета, че неусетно читателя се привързва към тях- към техните неволи и радости, остроумните разговори, които провеждаха помежду си, към малките им пакости. Въпреки трудния си живот Митка никога не се предаваше и винаги откриваше някаква малка частичка утеха и вяра в себе си, която му даваше силата отново да изправи глава и да продължи напред. Притежаваше безброй положителни качества, но най- голямото му според мен беше чувството му за справедливост. Въпреки че беше подложен на тормоз от по- големите момчета, никога не се страхуваше да им се опълчи и да изрази истинското си мнение за тях. Митка за мен е един вдъхновяващ пример за всички онези деца, които поне веднъж са изпадали в неговото положение. От друга страна Макс за мен беше най- големият образ в книгата. Винаги има собствено мнение за всичко, дори и когато то не е потърсено. А препирните с учителите ми бяха адски забавни и неведнъж съм се смяла на глас. Такива бисери изкарваше, че в момента съжалявам, че ни си отбелязах поне няколко, за да ви ги покажа. Въпреки на пръв поглед две хлапета Митка и Макс понякога водеха сериозни разговори за живота, семейството, образованието, възпитанието, за българското село, което малко по- малко изчезва, а тъжното е, че в него има още толкова много красота, топлина и български дух.

„Докога ще чакаме бащите“ е един топъл и уютен разказ за българското село, радостите и неволите, грозните и красиви неща в живота и за несломимия дух на едно малко момче, очакващо отново да зърне своя баща. В книгата се редуват тъжни и забавни моменти, които успяват да направят книгата толкова богата на най- различни емоции. Изключително мила и поучителна история, която ще ви даде усещане, че не всичко е приключило, а има още за какво да се борим.

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност!

 

IMG_20180623_120623_345

Блог- интервю с Благой Иванов: Формулата за качествен хорър разказ е по-малко претенция, повече спонтанност и искреност

Днес мой гост е Благой Иванов, който е добре познат в книжните среди, като един от съоснователите на издателство „Deja Book“. Освен писател и издател е ѝ кинокритик (част е от екипа на филмовия сайт „Operation Kino“), чийто интереси са насочени към жанровата култура. Правил е интервюта с писатели, критици, преводачи, режисьори и художници, сред които Любомир Николов, Владимир Игнатовски, Любен Дилов, Джордж Р. Р. Мартин, Валери Милев, Петър Станимиров, Шон Бейкър и др. През пролетта на 2017 г. от печат излезе дебютната му книга „Добрите, лошите и грозните“- сборник с кинокритически текстове, посветени на жанровото кино. А през тази година излезе сборника му с разкази „Трансформации“. Всеки разказ в сборника е придружен от оригинална илюстрация на талантливата художничка Кристина Стоянова.

1. Вие сте популярен в литературните среди, но за читателите, които за пръв път срещат вашето име, как бихте се описал с няколко думи?

Допустимо циничен скептик, залитащ към рационално мислене, нощни изкушения и страшни истории.

2. Какви са предизвикателствата от това да бъдете писател в България?

Не съм сигурен дали мога да отговоря от личен опит, тъй като не се възприемам като писател. Може би след още 2-3 книги ще заслужа подобно определение, но засега съм предимно начинаещ в областта. Колкото до писателите у нас по принцип… ами, зависи. Ако искаш да си изкарваш хляба с писане на книги, шансът да ти се получат нещата из родните ширини е наистина малък и трябва да се надяваш да нацелиш адски благодатна пазарна ниша (има тук-там български автори, които криво-ляво се издържат с книгите си, но те са изумително рехаво изключение). Ако просто искаш да градиш някакъв авторитет или имидж, трябва от една страна да се пребориш със старомодните и закостенели академици и критици, а от друга – да покориш собствените си претенции; подхождай с увереност, но никога с арогантност, ако искаш нещата да ти се получат като хората.

3. С какво хорърът привлече вниманието ви?

Труден въпрос, чиито отговори се коренят нейде назад към детските ми години, когато се зарибих по филмите с чудовища. Някак винаги съм обичал неща, които хората около мен не познават добре или просто не се интересуват от тях. Докато хлапетата в квартала играеха футбол, аз рисувах динозаври или обикалях дворове и градинки в търсене на всякакви creepy crawlers. Обичах да си играя с колички, само ако те се озоваваха под нозете на Годзила. Исках домашни любимци, но предпочитах змии и гущери, а не кучета и котки. Иначе имах нормално детство, хаха.

4. Коя е най-страшната книга, която сте чел?

Сигурно е „Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг… но с уговорката, че я четох в ранните ми тийн години, което е важно условие, за да те уплаши роман. Към днешна дата подобни произведения чета с все същото удоволствие от потапянето в историята, но и с лека носталгия към времената, когато по-лесно се стрясках от художествената литература и паранормалните й изразни средства… и все пак: ужасът в „Гробище за домашни любимци“ е преди всичко загубата на дете, а не зомбитата. В много отношения тази книга всъщност е по-страшна, когато си възрастен.

5. Освен издател и автор, сте и кинокритик, чиито интереси са насочени предимно към жанровата култура. Какви са вашите впечатления за съвременния хорър? 

Нямам кой знае какви впечатления от съвременния книжен хорър, но бих отличил в Европа автори като Йон Айвиде Линдквист, а в САЩ – Джош Малерман. Колкото до киното – ако някой ви каже, че днес не се правят добри филми на ужасите, веднага обяснете на този някой, че има нужда от сериозно наваксване. Моментално посочвам заглавия като „The Witch“ на Робърт Егърс, „Starry Eyes“ на Денис Уидмайър и Кевин Колш, „The Wailing“ на На Хонг Джин, „It Follows“ на Дейвид Робърт Мичъл и дори нетипичния фолклорен хорър „November“ на Райнер Сарнет (великолепно заглавие от Естония, което силно напомня на сюрреалистичен езически мелез между Дейвид Линч и Ингмар Бергман). Извънредно не харесвам прехвалени баналности като „Заклинанието“ на Джеймс Уан и „Бягай“ на Джордан Пийл, които са компетентни, но тривиални в почти всяко едно отношение.

35541608_10156439168053351_278140776418902016_n

6. Дебютната ви книга „Добрите, лошите и грозните“, чиято идея лично за мен е новаторска, се радва на голяма популярност от страна на читателите. Разкажете ни как се роди идеята за осъществяването й?

Честно казано, популярността й сред читателите е доста… условна. Освен това в книгата има новаторски елемент само и единствено, ако я съотнесем към българската филмова критика. Просто у нас подобни издания отсъстват, докато по света не са рядкост. Имаме интернет „знаменитости“, които драскат ревюта и статии за жанрово кино от време на време, но комай истински професионални изяви не се срещат. Затова и се амбицирах да събера част от моите текстове по темата в общо издание, което хем да легитимира тоя тип публицистика в България, хем да зариби хората по „страшното“ кино, а и да пребори – поне отчасти – предразсъдъците към него.

7. Втората ви книга – „Трансформации“ – се състои от двадесет разказа, които са насочени предимно към хорър жанра. Колко време ви отне да ги напишете? Имаше ли разкази, които отпаднаха от сборника?

Някои от разказите в сборника са писани още през средата на 90-те години на миналия век. Други са по-нови, има и 1-2 съвсем пресни. Почти всички обаче са ревизирани и редактирани, което прави книгата предимно „нова“ като написване, тъй като трябваше да мина през цялото съдържание и внимателно да го инспектирам. На места си позволих да оставя нещата в малко по-незрял вид, на други пък си позволих сериозна намеса и пренаписване. Целият процес отне няколко месеца, през които сериозно обмислях дали да не включа още няколко заглавия, писани през годините, но някак не успях да ги харесам достатъчно и затова се ограничих с двайсетте, които в крайна сметка попаднаха в селекцията.

8. Защо точно с това заглавие избрахте да представите книгата си? Има ли някакъв символичен смисъл за вас?

 

Трансформациите в „Трансформации“ са почти навсякъде – преобразяват се персонажи, местообитания, емоционални състояния. Затова и корицата, дело на прекрасната Кристина Стоянова, обедини символиката чрез изобразяването на гъсеницата и пълнолунието: все неща, които се свързват с промяната.

35480003_10156439168108351_5476520551545569280_n

9. Със сигурност харесвате всички разкази в книгата, но все пак имате ли фаворит сред тях, който според вас се отличава от останалите?

Най-въздействащ и удовлетворяващ за мен самия е „Отражението“, който е и най-новият от всички разкази в сборника. Ужасът при него е страшен заради реализма, а свръхестествените елементи са преди всичко метафорични. Той най-ярко илюстрира и посланието, че няма по-зловещо чудовище от човека.

10. Каква според вас е формулата за един успешен и качествен хорър разказ?

Като за повечето успешни и качествени неща: по-малко претенция, повече спонтанност и искреност. Само че без опит, езикова грамотност, усет към детайла и поне някакво откъсване от клишетата, няма как да стане. Дали при мен всичко това се е получило обаче ще кажат читателите.

11. Какво може да ви вдъхнови?

Всички обичайни неща, които вдъхновяват и останалите: изкуство, секс, наркотици, сънища и комуникация с хора например. Оказа се обаче, че едно от най-мотивиращите неща за мен са познатите и близките ми, които също имат творчески наклонности и реализация. Когато видя някой от тях да прави нещо, особено нещо смислено, това ми действа като гориво – спирам да цикля над глупости, сядам си на задника и започвам бачкане по следващ проект. Това работи безотказно.

12. Кои са предпочитаните от вас хорър автори и защо?

Обичам Клайв Баркър, Хауърд Лъвкрафт, Джунджи Ито, Робърт МакКамън, Ричард Леймън, както и споменатите вече Линдквист и Кинг. Причините варират, но една ги обединява: умеят не само да разказват добре и да комуникират човешките фобии, фиксации и слабости, но и да създават убедителни и необятни митологии, в които искаш не просто да се разходиш, а да се изгубиш.

13. В бъдеще читателите да очакват ли хорър роман?

Вече работя над трета книга, която няма да е роман, но обещавам да разбуни духовете, щом излезе. За нещо по-обемно идеи има, но само времето ще покаже дали, кога и какво ще се случи.

14. Какво сте подготвили за почитателите на „Deja Book“ до края на годината? Издайте ни нещо.

Предстоят поне три атрактивни неща в следващите месеци, но още е рано да ги обявим. Ще направим всичко възможно обаче преди Хелоуин да пуснем поредната мистериозна страхотия на Малерман: „Unbury Carol“, която ще зарадва както почитателите на ужаса, така и феновете на уестърна. Гарантирам ви запомнящи се тръпки!

Любими цитати за книгите и любовта към четенето

В днешната публикация съм събрала една малка селекция от красиви и вдъхновяващи цитати, които всеки читател би оценил. Книгите са може би най- доброто „изобретение“ създадено от човечеството, а подбраните цитати ни показват за пореден с какво стойностно и ценно богатство ни даряват писателите.

Приятно четене! ❤

За книгите:

1. „Книгата е може би най- сложното и велико чудо от всички чудеса, създадени от човечеството по пътя му към щастие и бъдещо могъщество.“

Максим Горки

2. „Книгите са най- тихите и най- верните приятели, те са най- откритите и най- мъдрите съветници и в същото време най- търпеливите учители.“

Чарлз Елиът

3. „Има множество малки начини да разширите света на детето си. Любовта към книгите е най- добрият от тях.“

Джаки Кенеди Онасис

4. „Смятам, че книгите никога не са достатъчно.“

Джон Стайнбек

5. „За една страна да има велик писател, е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните.“

Александър Солженицин

6. „Пътят към невежеството е постлан с добри намерения.“

Джордж Бърнард Шоу

7. „Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва на по- голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по- голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.“

Кристофър Морли

8. „Не мога да заспя, ако не съм заобиколен от книги.“

Хорхе Луис Борхес

9. „Наистина има рай на тази земя- рай, който обитаваме, когато четем хубава книга.“

Кристофър Морли

10. „За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.“

Луис Карол

11. „Ако една книга е добре написана, аз винаги я намирам за твърде кратка.“

Джейн Остин

12. „Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.“

Рей Бредбъри

13. „Няма такава книга, от която човек не би могъл да научи нещо.“

Гьоте

14. „Уединението с книгите е по- добро от общуването с глупаци.“

Пиер Бауст

15. „Никъде човешката природа не е толкова слаба, колкото в книжарницата.“

Хенри Уорд Бийчър

16. „Приемете като правило никога да не давате на дете книга, която самите вие не бихте прочели.“

Джордж Бърнард Шоу

17. „Човекът, било то джентълмен или дама, който няма интерес към книгите, трябва да е непоносимо глупав.“

Джейн Остин

18. „Намирам телевизията за много образователна. Всеки път, когато някой пусне телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга.“

Граучо Маркс

19. „Търсете хора, разговорът с които би струвал колкото хубава книга и книги, четенето на които би струвало колкото разговор с философи.“

Пиер Бауст

20. „И най- малката книжарница съдържа повече стойностни идеи, отколкото са представени в цялата история на телевизията.“

Андрю Рос

За четенето:

1. „Намирам телевизията за много образователна. Всеки път, когато някой пусне телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга.“

Граучо Маркс

2. „Знаеш, че си прочел добра книга, когато щом затвориш последната страница, се почувстваш, сякаш си изгубил добър приятел.“

Пол Суини

3. „Четенето ни отнася далече от дома, но по-важното е, че ни създава дом навсякъде.“

Хейзъл Рокман

4. „Човек, който не чете хубави книги, няма предимство пред неграмотния.“

Марк Твен

5. „Изтичат ми очите и пак не прочитам и половината, което трябва. Колкото повече човек чете, толкова повече вижда колко много трябва да чете.“

Джон Адамс

6. „Винаги четете нещо, което ще ви направи да изглеждате добре, ако умрете по средата му.“

Р. Дж. О’Рурк

7. „Приказките не учат децата, че драконите съществуват, учат ги, че драконите могат да бъдат убити.“

Гилбърт Честертън

8. „Дори само фактът, че една хубава книга те чака на края на дългия ден, прави деня по-щастлив.“

Катлийн Норис

9. „Ако искаш да ми разкриеш сърцето на човек, не ми казвай какво чете, а какво препрочита.“

Франсоа Мориак

10. „Мнозина, сред които и аз, се чувстват по-добре зад книга.“

Джейн Смайли

11. „Децата стават читатели в скута на родителите си.“

Емили Бушуолд

12. „Писането вероятно е най-великото човешко изобретение, обединяващо жителите на различни епохи. Книгите прекосяват границите на времето, доказвайки, че хората могат да правят магия.“

Карл Сейгън

13. „Няма по- евтино развлечение и по- продължително удоволствие от четенето.“

Монтен

14. „Всеки човек трябва да прочете през живота си 8-10 книги. Какви? Тъкмо за да разберете това, прочетете шестнайсет хиляди тома.“

Исак Бабел

15. „Не съм срещал трудност, която един час четене да не смекчи.“

Шарл дьо Монтескьо

16. „Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.“

Гьоте

17. „Един начин да се справиш с живота е да го четеш като роман.“

Венцислав Константинов

18. „Дали човек чете или не чете- това веднага се забелязва. Между хората няма по- голяма разлика от тази.“

Паскал Мерсие

19. „Днешният читател, е утрешният лидер.“

Маргарет Фулър

20. „Нека да постъпим разумно и да добавим 8-ми ден към седмицата, посветен само на четене.“

Лина Дънам

 

 

„Разплата“ – Лекси Блейк

(издателство „Ибис“, брой страници 376, цена 14,90лв)

210786_b

Ревю на „Без милост“

Измина почти една година, откакто прочетох „Без милост“ и реших повече да не отлагам, а най- накрая да завърша тази вълнуваща, емоционална и интересна история за братята Лолес. В края на първата книга имахме възможността да прочетем кратък откъс, който беше доста провокиращ и определено даваше една добра предпоставка за предстоящата книга. В „Разплата“ читателят има възможността да се запознае с най- малкият от братята Лолес, а именно Бран. В първата книга неговият герой бе съвсем леко загатнат, но тук авторката се е постарала да ни го представи по- възможно най- цялостен  и пълнокръвен начен. Лекси Блейк определено умее да си играе с въображението на читателя, а начина ѝ на писане внася много приятна, очарователна и свежа нотка в романтичния жанр. В трилогията ѝ има от всичко, за да се получи една наистина добра, оригинална и запомняща се история- мистерия, любов, убийства, жажда за мъст, емоционални моменти, екшън- все интересни елементи, които да задържат вниманието на читателя. Лично аз бих определила трилогията, като романтичен трилър. Този подход на авторката ми допадна още от първата книга и мисля, че наистина е успяла да съчетае два на пръв поглед коренно различни жанра в една история изпълнена с толкова много адреналин и динамика. Всички знаем, че в повечето любовни романи историята се върти около двамата главни герои и техните взаимоотношения, а в тази трилогия със сигурност не е така. Лекси Блейк е развила страхотно криминалната линия на сюжета, като през цялото време държи читателя в напрежение и неведение почти до последната страница.

sat3След убийствения финал на предишната книга, в който семейство Лолес успя да създаде част от своето добре планирано отмъщение, а Райли успя да си „открадне“ чаровната и сладка Ели, то в „Разплата“ на сцената излиза Бран, за да изпълни своята част от плана. Неговата цел е една от най- влиятелните жени в шоубизнеса. Представете си я нещо средно между Круела Девил и Миранда Прийстли („Дяволът носи Прада“) само, че още по- зла тяхна версия. Патриша определено е доста коварен и хитър противник, затова Бран решава да се прицели в една от най- ценните ѝ и скъпи мишени, а именно асистентката ѝ Карли. Решава да я спечели на своя страна, като ѝ разказва подробно за плана на клана Лолес да унищожи веднъж завинаги Патриша Кейн. Голям риск от негова страна, но ми хареса, че рискува и не сгреши. Целта му е да се внедри в обкръжението на Кейн и да я унищожи отвътре. Въпреки, че отначало Карли беше използвана само като средство за постигане на целта, то в един момент нещата коренно се преобърнаха.

21645301Карли е изключително талантливо, очарователно и добро младо момиче, което притежава завидни таланти, но заради ниското си самочувствие и неувереността в своите качества е загубила безброй възможности, чрез които да изплува на повърхността. В началото, когато е постъпила на работа при Патриша си е мислила, че е получила мечтаната работа, заради която всяко момиче е готово да направи всичко, за да я получи. За съжаление твърде бързо осъзнава, че зад бляскавата фасада далеч не всичко е розово. За капак на всичко бившия ѝ съпруг и завещава огромен дълг, който тя трябва да изплати. Накратко казано- живота ѝ се превръща в пълна бъркотия от несполуки. Хареса ми колко добродушна и мила беше към всички, но не ми допадна наивността, която проявяваше на моменти. Запознанството и с Бран, а ѝ по-нататъшните им взаимоотношения повлияха на Карли изключително благоприятно. Започна да се цени, да проявява характер, когато е необходимо и да обича самата себе си. Освен това притежава възхителни умения в кулинарията, които Патриша си присвоява, за да поддържа имиджа си на добра и перфектна домакиня за своето лайфстайл предаване. За Карли това не е проблем да бъде в сянката на шефката си, защото тя просто се радва, че може да помогне и да бъде оценена от нея макар и минимално. Но, когато Бран я запознава детайлно с истинския образ на Патриша и какво чудовище всъщност е тя, Карли решава да се включи в плана за нейното унищожаване.

ml-lips

Бран е най- малкият от братята Лолес, а в предишната книга неговият образ беше загатнат доста локанично. По голямата част от  детството си е прекарал в приемни домове и сиропиталища. Когато Дрю е поел нещата в свои ръце и е успял да измъкне Райли и Бран от мизерията и нищетата, но за съжаление психическите травми са били вече нанесени. Един момент от миналото му дулбоко го е травмирал и е преобърнал живота му, като цяло. За Бран Карли се явява като лъч светлина в тъмен тунел. Младото момиче ще направи всичко възможно, за да помогне на Бран да преодолее психическите си травми, но дали любовта е достатъчно силна, за да успее? Бран често изпадаше в състояния, когато не можеше да сдържа емоциите и гнева си. Трудно можеше да контролира емоционалните си състояния.  И поради това доста често Дрю и Хач му се притичваха на помощ, за да оправят кашите, които е оставил след себе си. Той също доста се подценяваше и твърдо вярваше, че той е издънката в семейството си. Демоните, които бе приютил вътре в себе си бяха на път да го унищожат, докато не се появи Карли и той осъзна, че ако иска да бъде с нея трябва да се опита да превъзмогне страховете си, избухливия си нрав и да изчисти завинаги демоните от себе си.

21314332

Докато в първата книга беше наблегнато повече върху елементите на трилър, напрежението, екшъна и корпоративните термини, то в „Разплата“ беше акцентирано върху живота на Бран и взаимоотношенията му с Карли. Естествено пак си имахме една стабилна доза екшън, но тя беше оставена за края на книгата. Искаше ми се да видя двойката Райли и Ели, които ми станаха толкова симпатични в първата книга. Но за сметка на това отново ще ги видим малко повече в третата част, която ви уверявам, че е просто епична. Нещото, което ме изненада в книгата беше финала, който в рамките само на една страница ще накара читателя да изпита толкова много емоции- първодивизионен шок, огромна доза адреналин, отвръщение и хиляди въпроси. Това, което се разкрива изобщо не съм го очаквала и беше огромна изненада. Определено добър подход от страна на авторката, за което я поздравявам.

„Разплата“ продължава с отмъщението на семейство Лолес, което този път ще бъде на живот и смърт. Историята ни поднася една голяма порция от много екшън, напрегнати моменти, адреналин в изобилие, опасни и коварни герои,които са готови на всичко, за да постигнат целите си и разбира се, една очарователна двойка, която ще изпита любовта си в най- различни ситуации. Ако харесвате нестандартните сюжети или се нуждаете от свежо и интересно четиво, то тази трилогия мисля, че ще ви допадне.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180613_104218_291

 

„Отворени рани“ – Джилиан Флин

(издателство „Ера“, брой страници 312, цена 16лв)

212918_b

„Отворени рани“ е първата ми среща с творчеството на Джилиан Флин, която до този момент беше непозната за мен авторка. Хареса ми, че романа не е поредния клиширан трилър, който е наблъскан с куп убийства и кървави сцени, който да смразят и отвратят читателят- тук страха е показан под друга форма, но е също толкова въздействащ. Авторката вниква в най- тъмните кътчета на човешката душа и чрез прицизна дисекция изважда на показ най- лошите, гротескни и отвращаващи качества, на които един човек може да бъде способен. До колкото разбрах това е бил дебютния роман на авторката, но определено се е справила с психологическия елемент в историята, който е основния компонент в нея. В рамките на само 300 страници Флин  ни запознава детайлно с човешката психика и тънката граница между нормалното и паталогичното състояние.  Относно стила на писане на авторката мога да кажа, че успя да ми допадне. Естествено не е някой връх в литературата, но ми хареса, че всеки един от героите беше много реалистично представен със своите качества и недостатъци, които ги правеха толкова истински и близки до всеки един от нас. Хареса ми, че нямаше излишни описания, които да натоварват и разсейват читателя, а всяко описание или диалог си бяха точно на мястото и в точния момент. Единствено малко в повече ми идваше на моменти прекалено мрачната и депресираща атмосфера в градчето, в което се развиваше историята, но пък може би по този начин, авторката е искала да подсили ефекта на самата история. И не на последно място искам да споделя, че книгата вече е екранизирана под формата на сериал, чиято премиера ще бъде на 8 юли. Така че имате цял месец на разположение да прочетете книгата, а след това да се насладите на сериала. Лично аз тръпна в очакване как ще бъде пресъздадена цялостната атмосфера на историята.

270e1499799abe6ea5bf3b07e9886bb8--sharp-objects-lolitaКамий Прийкър е млада журналистка, която работи в не толкова известен вестник в Чикаго. За да придобие по- голяма аудитория от читатели, шефа на Камий решава да я изпрати в родното ѝ градче, за да отрази две брутални убийства на момиченца. Камий колкото ѝ да не иска да се върне там, все пак се съгласява. За Камий малкият град Уинд Гап е място свързано с лоши спомени, от които с радост е избягала при първата отдала ѝ се възможност. Изминали са над десет години от последното ѝ посещение, но още със самото си пристигане в града миналото я връхлита като ураган. Причина за всички лоши спомени, все пак има и това е майка ѝ. Двете не поддържат връзка от години, а с по- малката си сестра почти не се познават.

tumblr_mo42fcqoRt1s6opjeo1_1280.png

Разследващите по убийствата в никакъв случай не желаят да сътрудничат на Камий, което прави задачата ѝ още по- сложна. Всеки от жителите в Уинд Гап крие собствени тайни, което прави атмосферата в книгата още по- напрегната и въздействаща. Все пак младата жена решава да прояви доза упоритост и да вземе нещата в свои ръце. Постепенно се снабдява с необходимата информация, която ще ѝ осигури донякъде добро начало на нейната статия. Но колко повече навлиза в случаите, толкова повече започва да ги приема лично, и да се идентифицира с жертвите. С упоритост получава все повече и повече информация, която ще я доведе до смразяващи мисли. Времето прекарано със семейството ѝ ще я накара да се върне към общото им минало, което се оказва, че крие забравени призраци и тайни, които очакват своето разкриване. Тайни, които ще разрушат всичко след себе си.

tumblr_ntiqsyyuye1qb8jh8o1_500

За мен Камий беше един от най- интересните персонажи, които съм срещала в последно време. Тежкото детство, което е имала е оставило своите трайни следи вътрешно и външно. Отраснала без баща, когото дори не е виждала на снимка и с майка, която винаги я е отритвала- тези фактори са белязали безвъзвратно бъдещето ѝ като възрастен човек. В юношеските си години подтиквана от най- различни фактори е вършила крайно неприятни неща, които понякога наистина ме шокираха. Едно от нещата беше, че в ранна възраст се е пристрастила към рязането по кожата си с ножчета. Всъщност не е точно рязане, а изписване на различни думи без смисъл. И в крайна сметка цялото ѝ тяло е белязано с думи. Единствено чисто е останало само лицето ѝ. Но въпреки това е успяла да се измъкне от черната бездънна дупка, която я е притегляла в себе си. Продължила е напред.

tumblr_o8dvb0T9hq1rfstyxo3_r1_500

Динамиката и напрежението, които са на почти всяка страница през цялото време поддържат вниманието на читателя. А малките детайли, които са така добре вградени в историята ѝ предават цялостна завършеност. Мрачното настроение в романа се подхранва едновременно от тягостните сенки извиращи от миналото на главната ни героиня и от психологическия елемент, който ни показва цялата гротескна същност на човешката душа. Определено препоръчвам книгата на всички любители на трилърите, а ѝ на онези, които искат да се запознаят с някоя нова и покачваща адреналина история.

„Отворени рани“ е завладяващ психотрилър, който ще остави след себе си доста теми за размисъл. Роман за най- лошите, ужасяващи и гротескни качества на човешката душа, които може би всеки от нас дълбоко притъпява в себе си. Една история за тайните лица на хората, патологичните състояния и  различните реакции, които могат да отприщят в останалите. „Отворени рани“ е от онези трилъри, които оставят дълбок и траен отпечатък в съзнанието ви.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!

IMG_20180521_105223_140