Коричен двубой

През последните няколко години българските корици все повече и повече, започват да изглеждат страшно красиви. Според моето скромно мнение има наши корици, които са на световно ниво, а някои от тях дори са много по- хубави от оригиналните. Затова в днешната публикация, реших да направя един коричен двубой на няколко книги. Идеята е да сравня оригиналните корици на книгите с българските и да ви кажа, коя от двете корици ми харесва повече. Да започваме !

collageТук безспорно нашата корица е много по- красива и впечатляваща от оригиналната. Всеки един детайл в корицата е толкова прецизно изтъкан в нея, че е истинска наслада просто да стоиш и да я наблюдаваш. Освен спиращата дъха корица и историята поместена в книгата е също толкова интересна и завладяваща, а повече за мнението ми за книгата може да прочетете ТУК . Автор на корицата е Златина Зарева.

f.jpgИ двете корици на тази невероятна книга са красиви, но все пак, аз ще избера българската.  Самите цветове на корицата са избрани, така че да си паснат идеално, а загадъчният силует на момичето с цигарето нашепва, че тя може би крие някаква тайна. Също така ми харесва шрифта на заглавието. За книгата може да прочетете в ревюто ми ТУК . Автор на корицата е Радослав Донев.

collageКолкото и да ми харесва българската корица, тук точката ми отива за оригиналната. Като цяло нашата корица наистина е хубава, шрифта на заглавието е много интересен и оригинален, но не ми харесва единствено, че момичето на корицата изобщо не съвпада с героинята описана в книгата. Според мен оригиналната корица носи много повече символика. Екранизацията по книгата е съвсем скоро и лично аз нямам търпение за нея. Ревюто ми за книгата може да прочетете ТУК . Автор на корицата е Милена Ковачева.

collagehОпределено нашата корицата е много по- красива от оригиналната. Въпреки че, не харесвам прекалено многото орнаменти в кориците, то при тази всеки един детайл е прецизно изпипан и не ми дава усещането за кич. А кадифеният допир на корицата, прави книгата едно малко бижу. Ревюто ми за книгата ТУК . Автор на корицата е Стоян Атанасов.

collage

Определено тук оригиналната е много по- хубава. За нашата, каквото и да си говорим – просто, няма естетически вид. За самата книга, не мога да говоря, но съвсем скоро предстои да я прочета и се надявам да ми хареса.

collagemИ двете корици ми харесват, но българската ми допада една идея повече. Харесва ми, този ретро часовник, който е главен акцент на корицата, а ѝ съдържа препратка към самата история. Книгата си я закупих в края на миналата година, но за съжаление все още не съм достигнала до нея – скоро смятам да поправя този пропуск. Към книгата съм с доста големи очаквания и се надявам да се оправдаят. Автор на корицата е Стефан Касъров.

Резултатът от този коричен двубой е 4:2 за българските корици. ❤

„Библиотеката на душите“ (кн.3 от трилогията „Домът на мис Перигрин за чудати деца“) – Рансъм Ригс

(издателство „Бард“, брой страници 432, цена 27,99лв)

bibliotekata-na-dushite-chudatite-detsa-na-mis-perigrin-3

Приключението, започнало в „Домът за чудати деца на мис Перигрин“ и продължило в „Градът на гладните“, достига своя вълнуващ апогей в „Библиотеката на душите“.

Ревю на „Домът на мис Перигрин за чудати деца“

Ревю на „Градът на гладните“

Краят и на тази трилогия дойде за мен. Когато започвах да чета първата книга очаквах една страшна и мрачна история, но не беше точно така – беше много по- хубаво. Да, книгите са мрачни, но по един приказен начин, който ми напомняше за приказките от моето детство. Отново няма как да не подмина страхотното оформление на книгата, което още повече допълваше историята. Тук странните и леко плашещи винтидж фотографии отново са перфектно разпределени между страниците на книгите и подпомагат за по- пълното визуално представяне на сюжета. Освен това в първите няколко страници имаме кратък речник на чудатите термини – кои са имбрините, гладните, гадините и т.н. Но едва ли бихте забравили тези чудати и странни персонажи.

Снимка0150Авторът с лекотата на своят стил на писане отново ни поднася едно вълнуващо и още по- въздействащо последно приключение. Тази последна част от трилогията може би за мен е най- силната, защото тук всичко е в пъти повече. Действието върви с пълна скорост, като ѝ за миг няма да ви доскучае, напрежението е осезаемо в почти всяка страница, дълго пазени тайни изскачат, появяват се още повече странни и интересни герои – определено Рансъм Ригс се е постарал да ни поднесе една шеметна въртележка от емоции.

„Глобите за закъснение в библиотеката са доста солени. Десет камшика на ден и това е само за книгите с меки корици.“

library-of-souls-photosИсторията започва непосредствено след втората книга. Всички имбрини и чудати деца са в плен на гадините, които са на път да осъществят своя пъклен план. Единствените останали свободни деца Джейкъб и Ема, както и остроумното и симпатично говорещо куче Адисън се заемат с тежката задача да освободят своите приятели. Тримата се отправят към едно опасно приключение, което невещае нищо добро. След дълго търсене тримата достигат Дяволското гробище, най-окаяния бордей в цяла викторианска Англия.  Това място държи в лапите си съдбата на всички чудати и точно тук ще бъде решена тяхната съдба. Както вече споменах появяват се нови герои, но двама от тях се открояват най- много от всички. Единият още с появата си беше мистериозен и така остана до самия край на книгата, а другият бе много мил и на пръв поглед добродушен. Честно казано предполагах, че един от двамата ще се окаже предател, но силно се изненадах, че беше този когото изобщо не очаквах (добър ход от Рансъм Ригс). Джейк вече е напълно наясно със своята нова дарба, която ще се окаже от изключителна важност за предстоящите събития в историята. С всяка следваща страница историята става все по- мрачна и същевременно вълнуваща. А легендарната Библиотека на душите се оказва, че не е само легенда, която се предава в чудатия свят, а има пълният потенциал на преобърне и промени хода на Историята.

„Научих от братята си труден урок. Никой не може да те нарани повече от хората, които обичаш.“

12912372_237867636560569_987323836_nСлед като завърших и последната книга от трилогията реших, че е крайно време да изгледам филма, който отлагах още от прочита на първата книга. Та, в следващите няколко реда искам да споделя впечатленията си от него. През цялото време докато четях книгите си представях историята черно- бяло – не знам дали това е било повлияно от снимките или от мрачната атмосфера, която излъчваше историята, а може би и двата фактора са ми повлияяли. Интрото на филма беше прекрасно, а музиката подчертаваше мрачната нишка на историята. Първата половина на филма ми хареса, беше това, което очаквах – мрачна и леко плашеща атмосфера ( до тук добре). Но след това, когато Джейк влезе в чудатия свят и се появиха онези цветни и ярки образи (контрастиращи си с цялата визия на историята) в този момент за мен цялата магия на книгата изчезна, и от там нататък бе пълна пародия ( това бе, което аз усетих). В пресъздаване на персонажите нямам абсолютно никакви забележки, всеки един от героите се е справил страхотно. Но най- запомнящият се герой във филма бе мис Перигрин, Ева Грийн е влязла напълно в образа ѝ (въпреки че, не отговаря на образа в книгата), за което и се възхищавах през цялото време, а ѝ е успяла да предаде онази така характерна аристократична осанка на мис Перигрин. Катя цяло филма ми хареса, но книгата е много далеч по добра от него.

„Библиотеката на душите“ слага край на едно мрачно, вълнуващо и чудато приключение. Авторът този път ни е поднесъл една още повече завладяваща и изпълнена с огромна доза напрежение и  неочаквани обрати история. А героите са по- силни и смели от всякога, защото са готови да се изправят и пред най- големите си страхове, за да спасят своите приятели. За мен беше истинско удоволствие да бъда част от един очарователен и чудат свят, в който нищо не е такова каквото изглежда.

Снимка0318.jpg

Intimidating TBR Tag

Както неведнъж съм казвала, не обичам да правя тагове или ако правя те са много рядко. Ако един таг ми се стори различен и интересен, разбира се няма как да го пропусна. За този таг бях тагната от Melly , за което много ѝ благодаря. Въпросите са доста интересни и ме накараха да се впусна в размисли и спомени. По традиция оставям тага отворен за всеки желаещ да го направи.

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…

По принцип никога не оставям непрочетена книга. Колкото и да ми е била дадена книга скучна или недотам интересна винаги съм намирала сили да я завърша, защото никога не се знае дали пък изведнъж няма да ме грабне и после да съжалявам, че не съм я прочела докрай. Но в моемнта се сещам за две книги, които така и не ми грабнаха интереса и не успях да завърша. Когато бях може би на 12-13 г. ми хрумна, че искам да прочета „Хамлет“ на Шекспир. Ами колкото и да я мъчих тази книга, така и не успях да я прочета докрай. Другата е „Дон Кихот“, която се опитах да прочета пак на същата възраст. Може би един ден отново ще опитам да ги прочета, но за сега нямам абсолютно никакви планове за тях.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…

От ноември месец в купчинката ми за книги стои една дуология, която колкото и да се опитвам, все не достигам до нея, а именно „Анна в рокля от кръв“. Надявам се скоро да я започна, защото ми се струва доста интересна и различна, поне според резюмето ѝ на задната корица.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…

Преди да започна дадена книга имам навика да търся информация за нея. Ако книгата е част от трилогия/поредица и ми хареса, то със сигурност ще продължа с нейните продължения.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…

Преди време бях чела една книга за живота на маите, която така ѝ не успя да ме грабне. В интерес на истината обичам да чета такъв тип книги, но тази ми беше прекалено сухо написана, но въпреки това бях инат и я прочетох докрай. Не си спомням името на автора, но едва ли някога ще се срещнем отново с него.

 

5. Не съм чел/ла тази книга, защотот е ОГРОМНА…

Стига една книга да ми е интересна, нямам никакъв проблем с нейният обем. Примерно книгите на Дона Тарт са доста солидни от към страници, но така майсториски си служи с думите, че ѝ за миг не ми доскучава да чета нейна книга.

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…

Разбира се, че харесвам красивите корици, но в никакъв случай не ми влияят в избора на книги. И за това няма да дам конкретен отговор.

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…

Този въпрос ще го разделя на две части. Страх ме е да започна някоя супер известна и хвалена от повечето хора книга (трилогия или поредица), защото има риск да не ми хареса, а аз искам да бъде точно обратното. А в другия смисъл плашеща – определено книгите на Стивън Кинг. Аз съм си с доста голямо въображение и нямам смелост да посегна към такъв тип книги. Но съм си поставил за цел тази година да прочета „То“ на Стивън Кинг. Определено се впускъм доста смело в този жанр и само дано след нейният прочит да остана със здрава и стабилна психика. 😀

 

„Химикът“ – Стефани Майър

(издателство „Сиела“, брой страници 600, цена 17,90лв)

205352_b

Може би някои от вас ще се учудят на това, че не съм чела някоя от книгите на авторката. Разбира се съм запозната с нейните книги, но никога не съм проявявала интерес към тях главно, защото не си падам по истории с вампири, върколаци и т.н. Но след като видях, че „Химикът“ ще бъде издаден си знаех, че трябва да прочета книгата – някак си успя да спечели вниманието ми. Всъщност може би реших да дам шанс на книгата поради факта, че авторката е решила да пише в съвсем различен жанр.

Стила на писане на Стефани Майър определено ми хареса. Описанията, които присъстваха в книгата не бяха никак малко, но авторката е успяла да ги поднесе толкова леко и увликателно, че успяха напълно да ме потопят в историята. Действието в книгата може би до към 150 страница вървеше доста бавно – описанията бяха в повече, детайлите също и почти никакво действие. Но след тази „бариера“ сюжетната линия тръгна в друга много по- динамична посока и книгата стана много по- приятна и интересна за четене. Едно от нещата, които мигновенно привлякоха вниманието ми докато четях книгата бяха героите. Абсолютно всички бяха старателно изградени психологически образи. В това отношение авторката се е справила повече от перфектно. Сюжета на книгата е много добър, също  бих казала и до голяма степен оригинален и мисля, че би се получила доста добра филмова екранизация.

„Всъщност това да бъдеш обикновен като цяло, е силно подценено.“

THE-CHEMIST-jacketГлавната ни героиня Алекс (истинското ѝ име е Джулиана, но по разбираеми причини използва различни псевдоними) е молякулярен биолог и до скоро е работила за американското разузнаване. Докато един ден тя става неудобна за тях и решават да я елиминират. Алекс или Химикът, както я наричат в средите, в които е работила получава този прякор, заради впечатляващите си умения да създава съставки, които причиняват жестока болка и каращи всеки да проговори. Благодарение на тези свои умения тя бяга и оцелява до колкото ѝ е възможно. Внезапно бившият ѝ шеф и предлага много примамлива сделка – да залови твърде опасен престъпник и срещу това ще получи свободата и спокойствието, което иска. Алекс не е никак глупава и подозира, че ще ѝ се скрои капан, но все пак приема сделката, но с едно наум. Без особенни усилия отвлича жертвата си Даниел Бийч, но всъщност той не е този, за когото го мисли. Даниел е най- обиконовен учител и след доста болезнен разпит, на който е подложен Алекс осъзнава, че той казва истината и, че наистина е ѝ скроен капан. Разбира се, след като говорим за книга на Стефани Майър няма как да не се разминем с романтичната част. Любовната история не бе напреден план и по никакъв начин не отвличаше вниманието от главната сюжетна линия, което според мен е от плюс за такъв тип сюжети.

“ Не разчитай на това, каза си. Не допускай това да ти замае главата и да накърни преценката ти. Не допускай надеждата да те направи глупава.“

Снимка0175Алекс ми хареса като персонаж – борбена, със силен характер и готова на всичко, за да постигне целите си. Въпреки че , отначало ми се стори прекалено параноична със своите свръхмерки за сигурност с навлизането в историята се оказа, че тази предпазливост не е била никак излишна. Хареса ми, че въпреки хладнокръвието, което притежаваше постепенно успя да се предаде на онова чувство, което не ѝ е било познато досега – любовта. Осъзна, че и най- добрата защита, която е способна да направи не може да ѝ даде топлата и нежна прегръдка сключена около нея. Даниел ми беше прекалено добър на моменти, дори и наивен. На моменти ме дразнеше с необмислените си постъпки, които след като ги беше направил, едва тогава разбираше, че могат да бъдат твърде опасни. Кевин, въпреки че го играеше „лошото момче“ ми хареса много повече от Даниел. Определено той бе най- колоритният и забавен персонаж в книгата. През цялото време се забавлявах със смахнатото му чувство за хумор и с непрестанните дразги с Оли (Алекс). Ако любовната сюжетна линия се бе завъртяла около Алекс и Кевин щеше да бъде много по- интересно. Само си представявам каква щура и шантава връзка щяха да имат.

„Изграждаме си тези представи за хората, създаваме си този, с когото искаме да бъдем, а после се опитваме да задържим истинския човек във фалшивия калъп. Невинаги се получава добре.“

„Химикът“ е прецизно изпипан трилър, който те държи под напрежение до самия си край. Историята ни поднася една голяма порция от много екшън,напрегнати моменти, опасни и коварни герои,които са готови на всичко, за да постигнат целите си. Супер интересна и завладяваща,тя ще ви принесе в един свят,който е на път  да бъде разрушен. Като цяло книгата ми хареса и мисля, че ако авторката издаде още една такава книга със сигурност ще ѝ стана фенка.

*Благодаря на издателство „Сиела“ за предоставената възможност !

Любими цитати от книги: трилогията „Пенрин и краят на дните“

Реших в рубриката ми „Любими цитати от книги“ този път да гостува една моя много любима трилогия, а именно „Пенрин и краят на дните“ от Сюзън Ий. По принцип нямах намерение да обединявам трилогията в една такава публикация, но след като завърших и последната книга си казах, че определено трябва да събера всички цитати, които са ме впечатлили на едно място. Няма да се впускам в обяснения за книгите, защото всяка една от тях си има подробно ревю, ето линкове към тях – “Ангелско нашествие” , “Ангелски свят” и “Краят на дните“ .

„Ангелско нашествие“

1. „-Чудя се кое ще те убие първо – предаността или инатът ти.“

2 „–  Защо не избяга, както ти казах? – прошепна в ухото ми. – От самото начало си знаех, че предаността ще те убие. Просто никога не съм очаквала тази преданост да се насочи към мен.“

3. „но трябва да се преструваме, че има надежда, защото може би ни е останала само тя. “

4. „-Понякога, докато напредваме опипом в тъмнината, се натъкваме на нещо хубаво.“

5. „Досега не се бях замисляла за това, но се гордея, че съм човек. Имаме своите недостатъци. Ние сме чувствителни, объркани, яростни и обременени от толкова много проблеми. Но в крайна сметка съм горда, че съм човешка дъщеря“

„Ангеслки свят“

1.Веднъж татко ме предупреди, че когато порасна, животът ще стане сложен. Съмнявам се дали е имал точно това предвид. Майка ми, от друга страна, се съгласи с него, и нещо ми подсказва, че именно такива усложнения е предвиждала.

2. „-Наистина си страхотна в креативните решения! – Той още се подсмихва. Твоите обикновено включват дране, разкъсване, ритане, мушкане, но са си креативни.“

3. „Не говори. Отвориш ли си устата, само ще ми съсипеш фантазията, че спасявам невинна дама в беда.“

4. „-Ще повърна – предупреждавам.

-Заповядвам ти да не го правиш! – заявява ми Ави.

-А, не и давай заповеди – възрази Ди-Дум. – Тя е бунтовничка по дух. Ще у повръща всичко, само за да ти даде да се разбереш.“
5. „Нужно е неимоверно доверие, за да повериш спасението си на някой друг.“

„Краят на дните“

1.„Наречи ме сантиментален, но ми харесва да те гледам цяла и непокътната.“

2. „- Да не би да ми казваш, че си мой приятел?

– Не съм ти враг.

– Що за адски странен свят е този? – прошепвам под нос.“

3.„А животът ме е научил поне на едно: да караш насила някой да остане при теб, ако не го иска, си е безотказна рецепта за разбито сърце.“

4. „Сражавала си се с банда два пъти по-едри от теб мъжаги, уби ангел воин, противопостави се на архангел и въртиш ангелски меч- Рафи накланя глава. – А пищиш като малко момиченце при вида на червей?“

5. „В едно поне хората ги бива: да сеят слухове.“

6. “ Той и бездруго вижда всичко по очите ми, точно както и за мен е ясно, че се чуди как, по дяволите, съм се озовала тук. Определено имам специален талант да изниквам там, където не ме сеят.“

7. „Благодаря ти мамо. Задето дойде да ме спасиш. Не всяка майка би го сторила в свят като този.“

8. „Тя ме е виждала в обятията на демон- или поне на същество, което смята за демон. Виждала ме е да изскачам от Белиал, яхнала адска твар. Вече ме видя и в компанията на група измъчени, драни живи Паднали. И току- що присъства и на целувката ми с ангел.

Не бих винила дори здрав човек, ако повярва, че съм дълбоко забъркана с дявола или поне с врага. Нямам представа какво ѝ се върти в ума. Винаги се е бояла от такъв сценарий и винаги ме е предупреждавала. Но… накрая се случи.“

Ех, как ще ми липсва тази трилогия ! ❤

 

„Краят на дните“ – Сюзън Ий

(издателство „Емас“, брой страници 392, цена 14,90лв)

Краят-на-днитеПенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци – да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака…

Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?

Ревю на “Ангелско нашествие”

Ревю на “Ангелски свят”

***

„Пенрин и краят на дните“ за мен беше една от най- вълнуващите и емоционални трилогии, които съм чела. Спомням си, че когато започвах да чета първата книга, бях сигурна, че тази трилогия ще се настани трайно в сърцето ми и сега след нейният край мога да потвърдя това мое усещане на сто процента. Едва ли, ще мога напълно да предам емоцията и вълненията, които изпитвах докато четях „Краят на дните“, но все пак ще се опитам в следващите редове да изкажа всичко, което почувствах.  Когато получих книгата, може би седмица и половина отлагах прочитането ѝ, защото осъзнавах, че това ще бъде последната ми среща с героите, които така силно обикнах, последната ми среща с един апокалептичен и шантав свят и все още не се чувствах готова да се разделя с тях.  Определено авторката е успяла да направи един вълнуващ и епичен финал на историята. Един финал, който със сигурност ще се помни дълго време.

„Наречи ме сантиментален, но ми харесва да те гледам цяла и непокътната.“

14866749._SY540_Историята започва там където завърши предходната книга, което е огромен плюс, защото по този начин читателят не изпуска дори секунда от случващото се. Всички знаем, колко е неприятно, когато трябва да гадаем какво се е случило между паузите на дадена поредица, а тук имаме възможността да прочетем книгите без да се губи тръпката от историята. Авторката отново ни поднася жестоки битки, които те принуждават да притаиш дъх и купища неочаквани обрати. Но освен това в тази книга наблюдаваме и развитието в любовните взаимоотношения между Пенрин и Рафи, които още повече допълваха за наситената с емоции сюжетна линия. Стилът на авторката отново е изключително приятен за четене, а описанията, които правеше бяха толкова ярки и истински, че се почувствах все  едно съм „влязла“ в книгата.

„А животът ме е научил поне на едно: да караш насила някой да остане при теб, ако не го иска, си е безотказна рецепта за разбито сърце.“

tumblr_njf9e0CPMK1r80kcoo1_1280За мен Пенрин е един от най- силните персонажи, които съм срещала. Хареса ми в нея това, че тя не се взимаше насериозно, не се чувстваше като някоя супер героиня, която трябва да спаси света, а се чувстваше и възприемаше, като най- обикновенно момиче. Авторката по никакъв начин не се е опитала да я идеализира, което според мен е от огромен плюс. С всяка следваща книга наблюдаваме израстването на Пенрин, която все повече израства духом. В свят, в който всеки един ден може да ти е последен, в който човечността е на изчезване, Пенрин остава докрай вярна на семейството си и на своите принципи. В тази последна книга отново виждаме нейният уникален хумор, който неведнъж и е докарвал проблеми. Въпреки наближаващият апокалипс и за миг не загуби вярата в себе си, а напротив с всички сили и със своите верни приятели бяха готови на всичко, за да спасят човеството от ангелите.

„Сражавала си се с банда два пъти по-едри от теб мъжаги, уби ангел воин, противопостави се на архангел и въртиш ангелски меч- Рафи накланя глава. – А пищиш като малко момиченце при вида на червей?“

2075d0a5b9421c66b43d313c49f7421cРафи се превърна в мой любимец още от първата книги – толкова е харизматичен !  За разлика от предишната книга, в тази Рафи присъства от първата до последната страница. Научаваме още повече подробности за „предишния“ му живот, запознаваме се с най- верните му приятели- Наблюдателите, които се оказаха също толкова забавни. Бе готов на всичко заради тях, дори ако трябва да слезе в самата Преизподня, за да ги спаси. Разбира се ѝ Рафи претърпя своите промени, както външо, така и вътрешно. Постепенно осъзна, че не трябва да подтиска чувствата си към Пенрин, а да бъде искрен към нея. Пожертва нещо много ценно в името на това да бъде с момичето, което много пъти беше неговата единствена опора.

„Благодаря ти мамо. Задето дойде да ме спасиш. Не всяка майка би го сторила в свят като този.“

obrazek8Второстепенните персонажи също бяха много добре изградени и всеки един от тях имаше своето израстване и перфектно изиграна роля в историята. Беше ми изключително приятно да видя близнаците Ди и Дум, които и този път бяха в центъра на събитията. Пейдж от едно малко и безащитно момиче я виждаме по- смела от всякога. С нейната армия от скорпиони вдъхва страх във всеки, но същевременно е успяла да запази добротата и човечността в себе си. Майката на момичетата отново е във вихъра си. Въпреки че е малко шантава, всъщност знае много добре какво прави и никак не е за подценяване. Тук също научаваме трагичната история на Белиал, която със сигурност ще трогне всеки. Научаваме защо е станал толкова лош и колкото и да си казвах, че той е злодей и не трябва да ми е жал за него, просто не успях и наистина му съчувствах.

„Краят на дните“ слага един епичен финал на една трилогия, която заобикнах от първите страници. Книгата ще ви изненада със неочакваните си обрати, някои от които със сигурност не сте очаквали. В тази част Апокалипсиса наближава и ако хората не се обединят срещу ангелите, то те са обречени. „Краят на дните“ ще ви поднесе за последен път едно вълнуващо и опасно приключение, една битка между хора и ангели, която повярвайте ми не трябва да пропускате. Искрено се радвам, че имах възможността да прочета тази страхотна трилогия, която със сигурност ще помня много, много дълго !

*Иксрено благодаря на издателство „Емас“, че ми предоставиха да прочета тази невероятна трилогия !

 17021443_1312232675481085_5801148620158844608_n

Март в книги и музика

Ех, пролетта вече дойде, птичките запяха, слънцето грее, топлите дни тепърва настъпват… приказка ! С настъпването на март някои от издателствата ни предложиха страхотни промоции, за които може само да им благодарим – още един повод да обичам март ! Неусетно измина още един прекрасен месец,изпълнен с хубави книги,с хубава музика и много приятни емоции. И след тези кратки размишления мисля, че е време да преминем към същинската част. Да започваме !

През изминалият месец се сдобих със седим книги, като някои от тях ги исках от доста дълго време. Началото на книжният ми месец стартира с „Химикът“ от Стефани Майър, която издателство „Сиела“ ми изпратиха. Разбира се, нямаше как да не се сдобия с книги от промоцията им, която беше на 3 март – от там си купих „Белжар“ от Мег Уолицър и „Къщата на езерното дъно“ от Джош Малерман. На 8 март издателство „Егмонт“ ми изпратиха „Момиче от календара“ от Одри Карлан, а няколко дни след това от издателство „Емас“ ми изпратиха така чаканата от мен „Краят на дните“ от Сюзън Ий (книгата е вече прочетена и тези дни ще си има ревю). Малко по- късно през месеца си закупих с огромно желание „Библиотека на душите“ от Рансъм Ригс. Въпреки че имам няколко трилогии/поредици за довършване, не се стърпях и си купих „Създадена от дим и кост“ от Лейни Тейлър – след трилогията „Пенрин и краят на дните“, ми се искаше да прочета още една ангелска трилогия.

Снимка0305ф

Този път успях да прочета четири книги, които въпреки първоначалните ми нагласи на някои от тях ми харесаха – “Цветя от лед и пепел” – Беатрис Колин , “Момиче от календара” – Одри Карлан , “Къщата на езерното дъно” – Джош Малерман и „Краят на дните“, която скоро ще има ревю. През последните дни на март започнах и „Химикът“, но тя ще спадне към публикацията ми за април, защото по- голямата част от книгата ще бъде завършена през този месец. По- подробно за книгите може да прочетете в посочените линкове.

Снимка0308ж

Музика:

  1. Моят топ 5 с любимите ми песни за месец март стартира със супер сладката Ариана Гранде.
 

2. Нямаше как да не включа и моят идол Lana Del Rey. ❤

3. Поредна прекрасна песен от Дуа Липа.

4. Още едно супер яко парче от Биби.

5. Era Istrefi…

„Къщата на езерното дъно“ – Джош Малерман

 

(издателство „Deja Book“, брой страници 152, цена 11,90лв)

66589ce4041b6196a1776c5a752b2acbЗвучи като перфектната първа среща – плаване с кану през няколко свързани езера. Седемнайсетгодишните Амелия и Джеймс обаче откриват нещо под повърхността на водата, което променя живота им завинаги.

Къща на езерното дъно. С два етажа и хубава градина. Предната врата е гостоприемно отворена.

И ги очаква.

Само дето това, че къщата е празна, не означава, че няма никой вкъщи.

***

Джош Малерман отново ни изненадва с оригинална и впечатляваща история, която ни е поднесена с голяма доза въображение. Книгата е доста кратичка и се чете за около час, един час, в който забравяш абсолютно всичко и си потопен в една мистериозна атмосфера. Едно от нещата, които харесвам в книгите на Малерман е атмосферата, която успява да придаде на историите –  едновременно мрачна и плашеща, вълшебна и тайнствена. Отново на очи се набиват кратките изречения, заради които беше критикуван в „Кутия за птици“. Но на мен този странен негов начин на писане ми харесва, а ѝ понякога с едно кратко изречение може да се каже много повече.

624-400-zhenaИсторията започва с двамата 17-годишни тийнеджъри Амелия и Джеймс, които решават тяхната първа среща да е по- нестандартна – разходка с кану, край близкото езеро. Покрай непринудените си разговори и споделянето от впечатленията си за своите първи срещи, двамата се натъкват на непознато езеро, което крие своя тайна – мистериозна къща, която ще ги промени завинаги. Това е тяхното откритие, което не желаят да споделят с никого, това е тяхната къща, при това непокътната от водата. Напълно обзаведена и готова да посрещне своите нови обитатели… но, дали старите ще позволят това ? Амелия и Джеймс всеки ден посещават и изучават своята малка тайна, на дъното те започват да преоткриват себе си, опознават се един с друг и постепенно къщата се превръща в тяхна фикс идея. Любопиството към непозното става все по- голямо, а страхът от неизвестното постепенно отстъпва. Важно е само времето прекарано в къщата, навлизането все по- навътре в нея и откриването на един непознат вълшебен свят. За двамата къщата символизира любовта. Онази любов, която те привлича силно, в която има страст и същевременно малко страх от неизвестното. Онази любов, караща те да вършиш лудории. За тях не е важно, че всеки предмет в къщата стои на мястото си, че вътрешният басейн има собствена топла вода или това че, роклите, които плуват в къщата, изглеждат сякаш са облечени върху някого. За това и двамата не търсят отговори, не се  питат „защо“ и „как“, а само се наслаждават на случващото се около тях.

kastata_na_ezernoto_dano-277x300

Определено книгата ми хареса, хареса ми как бе представена историята и взаимоотношенията между героите. До последната страница го имаше онова напрежение, което те кара да прелистваш страниците със замах. Имаше моменти в историята, които ми докарваха тръпки на страх, но имаше и моменти, които може би останаха неясни.А краят, който е така коментиран, определено ме изненада със своята неочаквана развръзка.

„Къщата на езерното дъно“ определено успя да оправдае всички мои очаквания. Малерман отново е изградил един непознат и интересен свят, в който читателят да се впусне смело в изследване заедно с героите. А мистериозната атмосфера с лек хорър елемент, допълва перфектно обстановката.Една история за първите трепети на любовта, която така силно искаш да задържиш завинаги, че не осъзнаваш колко крехка и чуплива може да бъде. Мисля, че всеки може да открие нещо за себе си в книгата, въпреки малкият ѝ обем. А, ако и Вие сте почитатели на Малерман, като мен, през есента може да очакваме нов роман.

Снимка0146

„Момиче от календара“ – Одри Карлан

(издателство „Егмонт“, брой страници 424, цена 19,90лв)

0127Много е просто – нуждаех се от пари. Много пари. Един милион долара, за да бъдем съвсем точни. Всъщност сумата нямаше чак толкова голямо значение. Това, което имаше значение, беше, че етикетът бе закачен за живота на баща ми.

Няма пари. Няма живот.
Мия Сондърс тъкмо е загърбила незначителния си живот в Лас Вегас, когато получава обаждане, от което научава, че баща й е бил пребит почти до смърт заради неизплатени дългове. Проблемът е, че човекът, на когото дължи парите, е безскрупулното бивше гадже на Мия – поредният негодник, в когото е направила грешката да се влюби.

Никога повече.
Мисията на Мия е проста – тя ще трябва да работи като елитна компаньонка в компанията на леля си, за да изплати дълга на баща си. Всичко, което трябва да направи, е да прекарва всеки месец в рамките на една година с различен богат мъж.
Лесни пари… Поне на пръв поглед.

***

Неведнъж съм споделяла в ревюта, че обичам да чета любовни романи. Понякога човек просто трябва да отдъхне с някоя лека и приятна книга, която да го накара да се отърси от ежедневието си. Но не харесвам любовните еротични романи, в които голяма част от сюжета е съсредоточена върху креватните умения на главните персонажи. И поради тази причина потходих към книгата с известна доза резервираност. Реших да я прочета главно, защото обичам да излизам от зоната си на читателски комфорт. Когато започвах книгата единственото нещо, за което се надявах бе да не се окаже поредната клиширана история. И всъщност когато затворих и последната страница, бях останала приятно изненадана от свежата и щура история, която авторката бе поднесла. Разбира се, имаше и няколко клиширани момента, но те бяха твърде незначителни и не успяха да ми развалят удоволствието от книгата.

Стилът на авторката не се отличаваше с някакъв оригинален изказ, но пък беше лек и приятен за четене. За сметка на това историята бе оригинална и много добре изградена – лично аз не се сещам за подобна история. Персонажите бяха толкова пълнокръвно представени, че всеки един от тях малко или много успях да го почувствам, като свой приятел. Единственото странно нещо в книгата, за мен  бяха мъжките персонажи – всеки един от тях изглеждаше като гръцки бог слязъл от Олимп (въздишам). В следващите редове накратко, ще споделя и разкажа за първите три истории от тази, както се очертава страхотна поредица.

„Не бях сигурна как да приема всичко това, какво да мисля. Бяхме се споразумели да не се сближаваме… Дали го обичах ? Не, не мисля. През цялото време бях толкова силно концентрирана да избегна всякакви емоции, да не се влюбя, че дори не ми мина през ума вариантът да отворя сърцето си за него…“

1db1bd93a6254a133c2b15d5a55a201fЯнуари – Главната ни героиня Мия Сондърс е разочарована от любовта и виновникът за това е последният ѝ приятел. Оказва се, че той е дал доста голям заем (1 000 000 долара) на баща ѝ, но впоследствие не може да ги върне и бива пребит почти до смърт. За да върне взетият заем Мия се принуждава да започне в компанията на своята леля, като „луксозна придружителка“. Работата е на пръв поглед лесна – просто трябва да придружава клиентите си по коктейли, събития и т.н., като не се налага да изпълнява никакви сексуални услуги. Харесах Мия, защото беше едно борбено и смело момиче,което е преживяло доста гадни неща и въпреки всичко е продължила напред. Първият клиент на Мия е сценаристът на холивудски филми Уес Чанинг. От първият момент, в който се видяха и двамата усещаха, че това тяхно запознанство ще ги бележи завинаги. Химията помежду им беше очевадна и ние читателите ставаме свидетели на една красива зараждаща се любов. В Уес ми допадна всичко, хареса ми, че беше супер земен, въпреки богатството и известността си. В този един месец, който прекарват заедно и двамата научават много един от друг. Когато Мия се налага да си тръгне открива в чантата си много специален подарък от Уес – един ключ, ключът към неговото сърце. Определено Уес успя да спечели както Мия, така и мен. И колкото и други мъже да се появяват в живота на Мия, в следващите книги съм обедена, че Уес е нейната половинка.

„- Защо не се обичаш ? – И тези думи удариха стената около сърцето ми като чук, който бавно се отдалечи, а там където се бе стоварил, остана да зее огромна дупка.“

684030274d9ee2bb161a4363d4084b57Февруари – Втората „месечна“ половинка на Мия е художника Алек Дюбоа. Тук „мисията“ ѝ е да бъде негова муза. Запознанството им беше като сцена от комедиен филм – смяла съм се с глас на конфузната ситуация, която се получи. В продължение на един месец двамата успяват да създатат  уникални произведения на изкуството с много ценни послания. Въпреки че беше харизматичен и страхотен в каквото ѝ да е отношение Алек не успя да ме спечели – не знам, защо така се получи. Тяхното сбогуване също беше много емоционално и успя ме трогне. Най- ценното нещо, което Мия научи от Алек е , че трябва да се научи да се обича и мисля, че до някаква степен тя успя.

„- Никога не настъпва подходящ момент да нараним някого другиго. – каза той. – Но когато го сторим, вече е завинаги. Не се налага да се тревожиш повече за това. Продължаваш смело напред. Всички продължават напред.“

674a5507a36a6153607dd2fbe4462f1fМарт – Този месец се оказа най- забавният и емоционален до сега. Новата половинка на Мия е Антъни Фазано собственик на голяма верига ресторанти.  Тяхното запознанство също беше много забавно. Антъни не си търси момиче за едно нощ, защото вече е открил своята сродна душа в лицето на Хектор (правилно прочетохте). И както може би се досещате Антъни  нае Мия, за да бъде негов „параван“ за пред консервативното му семейство. Страшно много ми допаднаха Антъни и Хектор –  бяха перфектната двойка. Хектор като типичен латино притежаваше пламенен нрав, а Антъни беше по- сдържаният в двойката. Освен забавните моменти през този месец имаше и доста емоционални и силни моменти, изрекоха се дълго премълчавани тайни, които се отразиха положително на нашите герои. 

Останах очарована от книгата и определено смятам да продължа и с останалите книги от поредицата.Книгата не ми изгуби вниманието нито за миг и с нетърпение разгръщах страниците, за да разбера как ще се развият събитията в трите истории.

„Момиче от календара“ е една гореща, секси, забавна и емоционална история, в която ще бъдете потопени още от първите страници. Книгата не е само една история за любов,тя е история за израстването,за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти. Ако харесвате любовните романи несъмнено грабвайте книгата, защото историята напълно си заслужава.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност да прочета точно тази книга !

Снимка0128,

Любими цитати от книги (част 1)

Дълго обмислях дали да направя рубрика в блога, в която да споделям и събирам цитати от книги и най- накрая се реших. Нямам навика да си записвам любимите цитати в тетрадка/тефтер и затова тази рубрика ще бъде отлична онлайн „тетрадка“. Реших във всяка такава публикация да публикувам по пет цитата от четири книги. Все още не съм решила в какъв интервал от време, ще пускам публикацията, но ще се старая да не забавям следващата прекалено дълго.

Приятно четене ! ❤

Имението Ашфорд“ – Лорън Уилиг

1.“ Лошо е да обичаш без взаимност, но много,много по- лошо е да бъдеш оръдие на нечие отмъщение.“

2.“ Повечето от нас предпочитат лъжите пред истината,защото истината е отвратително ужасна. Казваме,че искаме истината. Не е така. Искаме красива лъжа, за да я облечем в пъстри дрехи и да я наречем истина. „

3.„Искаш ли да знаеш истината ? Аз съм звяр. Всички сме зверове. Момиченце,ако си умна, ще си намериш някъде малко, хубаво манастирче. Стани монахиня Ади. Прекалено добра си за този отвратителен свят.“

4.„Защото няма приятел като сестрата в тихо и бурно време, да те ободри на дълъг път, да те върне в правия път, да те вдигне, ако си паднала, да ти даде сила, за да се изправиш.“

5.“ Знанието може да бъде нож с две остриета. Трябва да решиш дали си струва да се порежеш.„

„Гневът и зората“ – Рене Ахдие

1.„..добрият разказвач може да заплени слушателите си с едно-единствено изречение.“

2.„-Не можеш да предвидиш бъдещото. И не можеш да направиш нищо за миналото.
-Грешиш. Мога да се поуча от него….. – И мога да направя така, че да съм сигурен, че няма да се случи отново.“

3. „-В крайна сметка зад всяка история се крие история.“

4. „Някога имах хиляди желания, но всички изчезнаха в едничкия копнеж да те познавам“

5. „-Ти си арогантна.
-Вие също, господарке Шахризад. Но не смятам, че това е недостатък. Защото как би могъл някой да опита невъзможното, без да е поне малко арогантен?“

„Ангел с часовников механизъм“ – Касандра Клеър

1.“Когато вземат решения ,жените не разсъждават логично,а следват емоциите,идващи от сърцето.“

2.“Възможно ли е да обичаш двама души едновременно?Възможно ли е да разполовиш сърцето си на две?“

3.„- Никога не съм виждал някой да се вълнува от книги толкова много. Човек ще помисли,че говориш за диаманти.
– Но те са диаманти ! Какво друго може да се обича така?“

4.“ — Но тези книги са зад решетки! — възрази тя. — Като в книжен затвор!
— Някои от книгите хапят — ухили се Уил, — трябва да бъдем внимателни.
— Човек винаги трябва да внимава с книгите — каза Теса, — и това, което те съдържат. Думите имат силата да ни променят.“

5. „— Ако тя е, че в стаята има хубаво момиче, което те е разсейвало, я
виждам доста ясно.
— Мислиш, че е хубава? — изненада се Уил. Джем рядко говореше на
тази тема.
— Да. Ти също.
— Не съм забелязал. Честно!
— Да бе. Забеляза и още как. Даже аз забелязах как ти забеляза —
усмихна се Джем.“

„Ясновидците“ – Либа Брей

1. „Хората са склонни да мислят, че най-опасното чувство е омразата. Но любовта може да бъде също толкова опасна. „

2.„- Майка ти и аз не одобряваме пиенето. Не си ли чувала за Осемнайсетата поправка?– Забрана ли? Пия за нейно здраве при всяка възможност.“

3.„Животът, момче, е пълна лудост. Не им се давай без бой.“

4.„- И очакваш всички да ти повярват?

– Хората ще повярват на всичко, стига това да означава, че могат да продължат живота си и да не мислят прекалено много.“

5.„Манхатън се простираше пред нея като кадифена възглавничка за бижута, обсипана с диаманти“