„Животът и времето на Хлапето Мълния“ – Бил Брайсън

(издателство „Еднорог“, брой страници 288, цена 15,90 лв)

COVER_Hlapeto_grande

„Животът и времето на Хлапето Мълния“ е невъобразимо забавен мемоар, изпълнен с щастие, топлина и разбира се, непресъхващ хумор за едно щастливо детство в Америка през 50-те години на XX-ти век. Бил Брайсън ни пренася в своите спомени, за да ни разкаже за своето незабравимо щуро детство в една паметна за американците епоха. Като почитател на американската поп култура в периода 40-те – 60-те години за мен беше истинско удоволствие да прочета от първо лице за живота, забавленията и разцвета на американската индустрията през петдесетте години. Във времена когато президент е бил Джон Кенеди, а едни от най- големите филмови звезди са Кари Грант, Лана Търнър и Мерилин Монро, когато ядрените опити са били в своя пик, а света е бил на ръба на разрухата – всичко това е разказано по невероятно фин и хумористичен начин, разбира се през погледа на Хлапето Мълния. Чрез тази свежа, забавна, но и сериозна книга Бил Брайсън смело мога да кажа, че се нареди сред любимите ми автори. Хареса ми неговият неподражаем стил на писане. Хареса ми с колко много любов и носталгия описваше своето отминало детство в една бързо променяща се Америка. Бил Брайсън е изключително популярен със своите комични и нестандартни описания на пътешествията си по света, които незабавно се превръщат в бестселъри и със сигурност, когато ми се чете нещо изпълнено с огромна доза хумор, ще прибегна до неговите книги.

220px-Bill_Bryson_-_The_Life_and_Times_of_the_Thunderbolt_KidЖивотът през 50-те години в Америка определено е очарователен и точно такъв ни го описва Бил Брайсън. Израснал в Де Мойн, Айова автора ни повежда към своето щастливо и безгрижно детство, което всяко едно дете трябва да има – щуро, изпълнено с безброй пакости, всички деца играещи навън без постоянния и обсебващ родителски контрол, луди и шантави приятели, странни роднини и съседи, нелепи и недотам нелепи инциденти. Израснал във времена, когато телевизорите и хладилниците са били все още лукс, а големите вериги все още не са оставили своя категоричен отпечатък върху света. Бил Брайсън е бил истински късметлия, че е отраснал в един все още некомерсиален свят. Бил Брайсън описва с много любов и хумор своите роднини, съседи, приятели, града си, игрите, но с най- голям хумор подхожда към самия себе си. Най- силно иронизира юношеските си години и поривите си към момичетата, които меко казано бяха трагични. Също така с ирония описва и пакостите, в които се забърква цялата момчешка тайфа, като примерно масово ограбване на складове с бира и какво ли още не.Но на ред с описанията към своя живот Бил Брайсън отправя поглед и към историята на Америка в този период. Чрез саркастичния си и фин хумор прави подробна дисекция на американската политика – войната в Корея, Кубинската криза, ядрените опити, космическата надпревара между САЩ и Русия са само малко част, от темите които засяга.

9577228._UY424_SS424_Едно от най- забавните неща в книгата беше добронамерената ирония, с която описва родителите си. През тогавашният му детски поглед тайната за щастливия им брак е изглеждала по следния начин: „Техният брак беше наистина скрепен от небесата, тъй като никой не би могъл да прегаря храната като майка ми, нито пък да я изяжда като баща ми“. Баща му е бил спортен репортер на „Де Мойн Реджистър“, който по онова време е бил сред най-добрите и уважавани вестници. Баща му беше странен и в същото време интересен човек. Бил е толкова пестелив човек, че цялото семейство се е налагало да ходи при единствения зъболекар в града, който е смятал упойката за ненужна глезотия. Майка му пък беше един от най- ярките и колоритни образи в книгата. Освен това и тя е работила в „Де Мойн Реджистър“, като е имала рубрика за домакински съвети, а най- ироничното е че грам не я бива в готвенето. Майка му беше извънредно разсеяна личност, което освен до вечно загоряла храна води и към безброй повтарящи се разговори. А най- странното е, че тя така и не запомня, че малкият Бил въобще не обича извара, независимо, че той ù го казва всяка вечер.

stock-vector-vintage-candy-shop-collection-of-tin-signs-retro-posters-layouts-set-with-sweets-cakes-ice-cream-375250135Де Мойн е едно очарователно и уютно градче със своите забележителни местности. Ресторантите, универсалният магазин, хранителният магазин с детски кът, който напомня кошара за овце – всички тези малки истории са претворени по толкова хумористичен и носталгичен начин. Малкият Бил Брайсън, като всяко дете от 50- те обича пакостите, бейзболът, телевизията, сладоледа, недотам ефектните филми на ужасите и разбира се комиксите, които тогава са били в своя пик. И като повечето си приятели мечтае да е супергерой. Веднъж, когато решава да разнищи всяко кътче от семейния дом, малкият Бил попада на стар зелен вълнен пуловер с мълния на него. Дреха, която никой не знае от къде се е появила, но става основополагаща за образа на Хлапето Мълния.

„Животът и времето на Хлапето Мълния“ е една различна автобиография, която е изпълнена с много хумор и голяма доза самоирония. Бил Брайсън ни пренася в своето щастливо детство, разказано с любов, топлота, умелиние и носталгия. Всеки докоснал се до книгата освен, че ще се забавлява с щурото детство на автора, ще стане свидетел на една различна Америка през петдесетте години на XX век.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за възможността да прочета книгата !

IMG_20171220_151436_311

Advertisements

„Коледни пожелания и бисквитени целувки“ – Джени Хан

(издателство „Хермес“, брой страници 320, цена 15,95 лв)

210043_b

„Коледни пожелания и бисквитени целувки“ е една от онези книги, които те притеглят в своята топла прегръдка и единственото нещо, което искаш да направиш е да се сгушиш под топлото одеало и да забравиш за света навън. Този коледен роман ще стопли и най- коравите сърца, а ароматите на канела и джинджифил, които се носят от историята ще погъделичкат всяко ваше сетиво. Като човек, който обожава коледните празници и всички приготовления свързани с тях, бях изключително щастлива, че в тази книга е събрано цялото вълшебство и целият уют, който се излъчва от коледните празници. Дори само, като чуеш заглавието и ти става едно приятно и топло на душата. Макар ѝ да не е литературен шедьовър, в книгата има толкова много топлота, нежност, уют и коледен дух, че е неминуемо да не я харесате. Стилът на Джени Хан е непретенциозен, но въпреки това умее да те предразположи към историята. Хареса ми, че е представила своите герои, като най- обикновени хора със своите проблеми, недостатъци и чувства. Въпреки, че любовта е основната сюжетна линия, авторката е акцентирала историята в една друга посока, което е една от причините толкова много да харесвам книгата. Джени Хан е решила да ни припомни, че материалните неща далеч не са важни, а ни припомня колко е важно да ценим любимите си хора и времето прекарано с тях е по- ценно от всичко.

1513780006-home-alone-movie-house

Сюжетът ни разказва една човешка и истинска история, в която в даден момент всеки от нас поне за малко би се припознал. Аби е самотна майка, която се е посветила изцяло на семейството си и на отглеждането на шестгодишния си син Макс. За да ги издържа, Аби е принудена да работи на две места и мечтата ѝ да стане интериорен дизайнер остава на заден план. Възрастната дама, за която се грижи Аби и предлага да обзаведе и декорира огромното имение на нейният внук Ник за Коледа. Аби е на седмото небе от щастие и без много да му мисли се съгласява.

Collage 2018-01-11 23_52_02Милионерът Ник Синклер е работохолик и единственото нещо, от което се интересува е неговата работа и най- малкият му проблем е как ще изглежда къщата му за Коледа. Затова по препоръка на баба си решава да наеме Аби, за да декорира къщата за семейното коледно парти. Единственото нещо, което поставя е никой да не го разсейва в работата му – дори и на Коледа. Ник е богат човек, но живее в самота. Научен от баща си, че работата винаги е на първо място, Ник се старае да следва неговите стъпки, без да се отклонява от пътя, който си е начертал. След един неуспешен брак младият мъж тотално е загърбил личният си живот. Огромното имение, в което живее е празно и пусто, лишено от всякакъв живец. Посветил цялото си време в това да изкарва колкото се може повече пари Ник сякаш е изградил една невидима стена между семейството си и околният свят, който го заобикаля. Да, Ник печели пари, но нито има за кого или за какво да ги харчи. Докато в живота му не се появява Аби и вижда колко много изпуска от живота, докато е затворен между четирите стени на офиса си.

Collage 2018-01-12 00_11_37От друга страна Аби цял живот е свикнала да живее скромно. За нея парите не са някаква привилегия, а просто средство, макар понякога да ѝ се е искало да печели малко повече, за да осигури по- добър стандарт на сина си Макс. Но след запознанството си с Ник, Аби разбира колко е богата всъщност. Въпреки че нямата огромната къща или парите на Ник, Аби има своя уютен апартамент, семейство, което я обича и подкрепя и своето слънчице Макс, което осмисля целият ѝ живот. Аби има при кого да се прибере вечер, да сподели вечерята си с хората, които обича и да сподели как е преминал денят ѝ – всички тези на пръв поглед незначителни неща, които повечето хора приемат за даденост, правят Аби истински щастлива и удовлетворена от живота, който има. Аби и Ник са хора от два различни свята, но чрез малките спонтанни разговори край камината, двамата намират пътя един към друг, който се оказва, че не е толкова различен.

Естествено няма как да пропусна факта, че чрез образа на Аби авторката е решила да ни представи коледните приготовления до най- малкият детайл. Безкрайно много ми допадна персонажът на Аби, а още повече когато я виждах с какъв ентусиазъм и възхищение декорираше всяка стая и всяко кътче от къщата. Аби се вълнуваше за всяко нещо – от закупуването на елхите, украсяването с лампички, домашно приготвените гирлянди с пуканки, които са семейни традиция в нейното семейство, закачането на коледните чорапи и се стигне до поставянето на венците на всеки прозорец на къщата. Аби показва на Ник, че грижата за другия не трябва винаги да се изразява по материален начин, а в простичките и мили жестове, които да накарат човек да се почувства наистина обичан.

„Коледни пожелания и бисквитени целувки“ ще ви потопи в една мила и човешка история, която ще стопли и най- студеното сърце. Коледната атмосфера, която струи от всяка страница на книгата и посланията, които отправя авторката към нас читателите са достатъчен повод да се потопим в малката зимна приказка на Аби и Ник. В свят, в който добротата остава на заден план, всеки от нас има нужда от един мил жест или една добра дума и точна тази история ни показва колко малко ни е нужно, за да сме щастливи.

*Благодаря на издателство „Хермес“ за предоставената възможност !

IMG_20171117_091546_028

 

Топ 10 на любимите ми корици за 2017г.

По традиция след публикацията ми за любими книги за изминалата година е време да ви представя и любимите ми корици. Радвам се, че тенденцията за качествени и хубави корици се запази и през 2017 година. Появиха се невероятни корици, които бих казала, че повечето от тях са на световно ниво, за което може да бъдем благодарни на талантливите ни художници. Хубаво е, когато една качествена книга е подплатена с добро оформление и хубава корица. В публикацията съм събрала кориците, които са ме впечатлили най- много през годината. Искрено се надявам избраните книги и корици да ви харесат, а може би сред тях да има и ваши такива.

210984_b

1. Безспорно големият ми фаворит за годината е „Леговище на сънища“. Още когато я видях във фейсбук страницата на издателство „Емас“ се влюбих в нея. Всеки един елемент в нея е прекрасно съчетан, а стилистическата нотка на двайсетте години отново е запазена. Все още не съм прочела книгата, но съм убедена, че ще бъде един от фаворитите ми за тази година. Радва ме факта, че корицата си е наша българска, която е дело на Златина Зарева.

 

karaval-karaval-1-tvardi-koritsi_12. Преди появата на „Леговище на сънища“, „Каравал“ ми беше любимата корица за изминалата година. Харесва ми  в нея съчетанието на черно, бяло и златисто, което е акцента на роклята. Шрифта на заглавието също много ми харесва, а това, че корицата е с твърди корици за мен е от огромен плюс на книгата. Фен съм на изчистинети и стилни корици, които имат съвсем малък акцент и „Каравал“ напълно се вписва в това. Повече за книгата може да прочете ТУК.

razkazat-na-prisluzhnitsata-97861917104543. Харесвам точно такъв тип корици семпли, изчистени и стилни, а в допълнение с твърди корици, книгата се превръща в истинско книжно съкровище. „Разказът на прислужницата“ е една от модерните класики на XX век и нямам търпение тези дни да си я закупя. Според това, което съм прочела в книжните групи историята никак не е лека, но съм убедена, че ще успее да ме докосне и да се превърне в една от любимите ми книги за тази година. Корицата е дело на Живко Петров.

 

to_chast1_hrm

4. Кориците на двата тома на „То“ са сред най-добрите любимите ми за 2017г. Аз съм от читателите, които харесват филмовите корици, НО стига те да са стилистически издържани. Кориците на „То“ са доста мрачни и въздействащи, което е още една причина да са ми толкова на сърце.

 

 

prikazki-za-chudatite

5. Кориците на трилогията „Домът на мис Перигрин“ са сред най-любимите ми и се радвам, че тази по нищо не им отстъпва. Въпреки, че ми липсват мрачните винтидж снимки, то в тази рисунките към разказите също са доста интересни и въздействащи. Харесва ми акцента с летящите книги, които се превръщат в птици, а ѝ като цяло всеки един детайл от корицата е пресъздаден по- оригинален начин.

 

 

buntarki_-_cover_bg_final6. Обожавам корици, които са направени изцяло от надписи. Както виждате в корицата на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ на преден план е самото заглавие на книгата, а интересното е че на заден фон са имената на част от жените, чиито истории са поместени в книгата. Също така ми харесват и цветовете, които са добре съчетани. Освен това книгата е с твърди корици, а към всяка история има илюстрация на дадената личност.

 

207038_b7. Една от кориците, която за мен е на световно ниво. Чудесна корица, която напълно си пасва с историята. „Четирите цвята на магията“ ни повежда в едно вълнуващо приключение, в което участват невероятно нестандартни герои, в които несъмнено ще се влюбите. Книгата ни представя една история с много магия, предателства, епични битки и цели четири различни свята, за които тепърва ще научаваме още. За мен историята бе много вълнуващо изживяване и с нетърпение очаквам следващите книги, които се надявам да излязат по- бързо. Дизайн на корицата Стоян Атанасов. Ревюто на книгата може да прочетете ТУК.

97895427195641490704962.19588. Една от най- приказните и вълшебни корици, които имам в библиотеката си. Освен прекрасната корица в книгата ми хареса, че авторката е запазила основната идея на историята, но ѝ е добавила нов интересен елемент, с който още повече да развие въображението на читателят. В книгата ще се запознаем с нов момент от живота на Бел в омагьосания замък и заедно с нея, ще преминем през едно опасно и вълнуващо приключение. Авторката е успяла да улови онази вълшебна атмосфера, която излъчва класическата приказка.

205679_b

9. „Цветя от лед и пепел“ има много нежна и красива корица. „Цветя от лед и пепел“ ще ви потопи в една отминала и бурна епоха, която парижани неслучайно наричат „златния век“ на своя град. Авторката създава един уникален сюжет, а ярките и пълнокръвни герои успяват напълно да очароват читателят. Радвам се , че успях да преживея едно пътешествие и да се запозная с един различен Париж, такъв какъвто малцина го познават. Оформление на корицата Радослав Донев. Ревю на книгата ТУК.

208305_b10. И трите книги от трилогията имат супер сладки, кокетни и момичешки корици. Книгите ми привлякоха вниманието преди около година, когато ги видях в доста видеа на чуждестранните ютюбъри. Авторката има много приятен, лек и увлекателен стил на писане, като винаги успява да наблегне на точните моменти, с които да прикове вниманието на читателя. Едно от нещата, с които успя да ме спечели историята бяха безброй комичните и нелепи ситуации, в които успя да се забърка главната ни героиня, но освен това имаше и немалко сладки моменти. На моменти имах чувството, че „гледам“ някоя супер забавна комедия. Така че едно е сигурно, ако си падате по комедиите и романтичните тийн истории, то грабвайте книгата, настанете на някое удобно местенце и се потопете в историята ѝ.

Тъй като публикацията е изцяло посветена на любимите ми корици за изминалата година, реших да добавя и петте ми любими мои инстаграм снимки.

25550446_1627374983966851_2893607767211153403_n

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ – Дженифър Донъли

17879999_1348176491886703_5663437767834807467_o

„Каравал“ – Стефани Гарбър

20621102_1480363118668039_1718419227593949300_n

„Великият Гетсби“- Франсис Скот Фицджералд

22730251_1567641979940152_4725847346471818479_n

26165867_1635663286471354_1949354922802623156_n

 

„На изток от рая“ – Джон Стайнбек

(издателство „Колибри“, брой страници 568, цена 18лв)

naiztokotraya3

Преди около седем – осем години за пръв път гледах филмовата екранизация от 1955г. на „На изток от рая“, чиито режисьор е Елия Казан. Толкова много се влюбих във филма, че от тогава съм го гледала около 20 пъти. А Джеймс Дийн, който се превъплъщава в един от най- главните и значими образи в книгата е просто брилянтен. И от тогава все искам да прочета книгата, защото всички знаем, че колкото и хубав да е даден филм, то няма как да задмине книгата. И най- накрая в средата на декември се запознах с най- добрият роман на Стайнбек ( впрочем самият Стайнбек го определя, като най- добрият си роман). Определено след прочита ѝ книгата се превърна в една от най- любимите ми. Казват, че книгата се препрочита няколко пъти в живота, защото от първия път не можеш да извлечеш нужното от нея. „На изток от рая“ носи на писателя награда “Пулицър” през 1952г., а десет години по-късно и Нобелова награда за литература.

„Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.“

east-of-eden„На изток от рая“ е емблематична книга за американската литература. Джон Стайнбек гениално описва американската душевност и особеното отношение към свободата в тази необятна и безгранична страна. Авторът е сред най-големите любимци на американците, защото в книгите си описва реални и актуални проблеми в американското общество. В „На изток от рая“ Стайнбек влага и биографични моменти от своя живот. Действието в романа се развива в Салинас, родното място на автора. Освен това един от най- интересните и провокиращи женски персонажи в книгата е инспириран от образа на втората съпруга на автора и майка на двамата му сина – певицата Гуиндолин Когнър, която внезапно ги напуска. Друг важен биографичен момент в историята е проследяването с изключителна точност движението на два рода – тези на майката и бащата на Стайнбек. Базирайки се на американската история, на собствената си биография и своя житейски опит, Стайнбек изгражда един сложен и запомнящ се роман.

„- А когато тя си отиде, той какво направи?
– Умря – каза Ли – Ходеше, но беше мъртъв.“

east_of_edenПо- голямата част от романа се позовава на библейската легенда за Каин и Авел и идеята за първото братоубийство. Неразделните братя се скарали за земя, а кавгата довела до смъртта на единия от тях. Каин убива Авел заради жаждата си за власт и богатства. Чрез този идеен подход, Стайнбек приканва читателя да се впусне в една задълбочена, вълнуваща и греховна история за човешката душевност и същност. Историята се развива в периода от 1862г. – 1918г. и проследява живота на три поколения от два рода, а арена на действието е долината Салинас, Калифорния. Историята започва със семейство Траск – Саймън Траск и жена му Алис оглеждат своите синове Адам и Чарлз. Въпреки, че ги възпитават еднакво двете момчета израстват напълно различни. Докато Адам е добър и милостив, в същото време Чарлз е твърдоглав и жесток. За кратко се запознаваме с детството и юношеските години на двете момчета. След това сюжетната линия се насочва основно към живота на Адам Траск, който е изпълнен с върхове и спадове. За зла участ съдбата го среща с Кати Еймс (прототип на която е втората съпруга на автора) , в която той се влюбва безнадеждно. Кати е самото въплъщение на злото, при което на доста моменти изпитвах неистово отвръщение към нея. Лично за мен това е най- противният женски персонаж, който съм срещала в книга. Но не мога да отрека, че нейният образ е брилянтно изграден – многопластов и плашещо реалистичен. След като ражда близнаците, които впрочем никога не е искала, Кати бяга от семейството си, за да продължи своя непочтителен път, като проституира, краде и извършва куп безпощадни престъпления. Плод на трагично завършилата любов между Адам и Кати са близнаците Арон и Кейл, чиито живот проследяваме до края на историята.

„… длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.“

MOV_ae14facf_bДжон Стайнбек изгражда сложни и многопластови образи, чрез който обрисува цялата грозота и уродливост, на който е способен човешкият дух. Книгата е пропита с философия, която е основният и въздействащ елемент на историята. Доказва го и последното изречение в книгата „Ти можеш“, чието послание може да се възприеме от всеки по- различен начин. Всичко е въпрос на личен избор – дали да бъдеш добър и да останеш докрай добър човек, дори и „на изток от рая“. Два от персонажите ме впечатлиха най- много – тези на китаеца Ли ( помощник в дома на Адам Траск) и Самуел Хамилтън ( приятел на Адам и член на втория род в романа). Безкрайно много ми допадаха разговорите помежду им, в които размишляваха за самотата, грехопадението, за волята на човека в пресътворяването на света, личностното падение и много други теми, които дават възможност за доста разсъждения. Ли успя да ме впечатли със своята  източна философия, която си контрастираше със западния свят и неговите порядки. Определено тези два персонажа, които са пропити с философски смисъл книгата нямаше да бъде толкова ценна. И макар книгата да лавира между доброто и злото, невинността и страстта, приятелството и предателството, живота и смъртта, Стайнбек е оптимистичен и вярва докрай в доброто у хората.

„Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!“

„На изток от рая“ е един многопластов автопортрет на американската душевност и особеното ѝ отношение към свободата. Една завладяваща и поучителна история, която кара читателя да се замисли и да преоцени живота си. Стайнбек разказва за пороците, лъжите, греховете, доброто и лошото в обикновения човек. По удивителен начин автора може да извади най- лошите пороци и най- добрите добродетели от своите герои. Романа разказва за една история стара, колкото света и само от над зависи, дали сме готови да я повторим или да напишем своя собствена.

FB_IMG_1515100977798

 

 

Топ 10 на любимите ми книги за 2017г.

Вече сме на прага на една чисто нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. За мен 2017 година бе вълнуваща, емоционална и разбира се много книжна. В тази публикация съм избрала десетте книги, които са ме впечатлили най- много през годината. Излишно е да казвам, че изборът ми беше адски труден, може би бях написала над десет варианта, докато стигна до крайното си решение. И мисля, че съм подбрала най- доброто от най- доброто, което прочетох през 2017г. В общи линии книжната ми година беше доста разнообразна от към жанрове и от към книги, които и за миг не съм допускала, че някога ще прочета. Имаше книги, които ме опустошиха емоционално, други които ме караха да  се смея от сърце и такива, които ме караха да размишлявам с дни. Имаше книги, в които се влюбих безкрайно много, други които просто ми харесаха, а трети, с които може би не си паснахме чак толкова много, колкото би ми се искало. Но вярвам, че ще запомня всяка една книга с добри и топли чувства.

Искам за пореден път да изкажа огромната си благодарност на всички издателства, които през цялата година не спираха да ме правят много щастлива със своите книжни бижута. Благодаря на издателствата, с които продължихме съвместната си работа и на издателствата, с които тепърва започнахме да си партнираме. Всяка книга, която съм получила я оценявам страшно много, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. Ще запомня моята книжна 2017г. основно с положителни емоции. Радвам се, че успях да реализирам няколко желани рубрики, които се надявам да доразвия през тази година. Надявам се новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми! ❤

naiztokotraya31. „На изток от рая“ – Това е една от книгите, с които ще запомня изминалата година. „На изток от рая“ е философска книга, която буквално след всяка глава спираш и започваш да разсъждававаш за неща от живота, които по- една или друга причина не си смятал за важни. И макар книгата да лавира между доброто и злото, невинността и страстта, приятелството и предателството, живота и смъртта, Стайнбек е оптимистичен и вярва докрай в доброто у хората. Винаги когато са ме питали коя ми е любимата книга, никога не съм успявала да посоча само едно заглавие. След прочита на тази книга вече ще имам еднозначен отговор. На гърба на корицата Норман Мейлър, писател, журналист, драматург и сценарист е споделил своите впечатления от романа, които ме възхитиха: Когато говорим за американската литература на XX век, първото име, което трябва да кажем, е Джон Стайнбек. И веднага след това трябва да споменем “На изток от Рая” – книгата, от която всички ние, по-късните писатели, се учихме на художество.”.

to_chast1_hrm2. „ТО“ – Още една книга, която ще бележи моята 2017г. Книгата я избягвам от тийнейджърските ми години, защото си мислих, че е супер страшна, а аз определено не си падам по хард книгите. Не знам дали е защото съм вече голям човек или страха ми от хорър книгите е намалял, но не успях да се уплаша ( за протокола: за сега съм чела само първа част). Не е най- важното самият страх в книгата, а начинат сами да се справим с него. Това не е история за една група загубеняци и един страшен клоун. В романа се съдържат толкова важни житейски уроци и стига читателя да ги открие мисля, че ще извлече полза от тях. Определено книгата за мен е огромно попадение и в следващите седмици ще се насоча и към втората част.

173104_b3. „Великият Гетсби“ – Безспорно романът блести с качества, но едно от нещата, които ме накараха да заобичам книгата е красивият и изящен стил на писане на Фицджералд. Всяка една дума от него е поднесена с финес и бавно притегля читателят между страниците на една вечна и незабравима история. „Великият Гетсби“ е много повече от поредната разказана история за забранената и неосъществена любов. Това е роман за бързия възход и шеметното падение, за болните амбиции и лесните пари, за фалша и циничността облечени с красивото име „американска мечта“ и надеждата, чрез всичко това да се постигне някакво щастие, което да служи за утеха. Също така романът рисува една обаятелна и пленяваща картина на двайсетте години на XX век, ерата на джаза – една епоха, за която си струва да се прочете.

Print4. „Сол при солта – Романът разказва за една от най- големите трагедии от последствията на Втората световна война. Един роман, в който се разказва за реални исторически места и събития. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един емоционален и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен. Книгата те помита в своя водовъртеж от емоции и като знаеш, че цялата тази трагедия се е случила наистина и че историята на някои от героите, може би се е случила на реален човек – всичко в книгата оживява пред очите на читателя. Голяма слабост са ми историите свързани с ПСВ и ВСВ и „Сол при солта“ наистина успя да ме докосне по най- емоционалният начин.

207885_b5. „Царицата на нощта – Един от най- впечатляващите и пищни исторически романи, които съм чела. Стилът на Алекзандър Чи е увлекателен и издържан, а всяка негова дума приканва читателя да се впусне в едно шеметно приключение от една отминала епоха. Сюжетната линия е брилянтно изградена, в която може да срещнем една феерия от най- различни компоненти – любов, интриги, предателства, тайни, трагични съдби, силни характери, убийства, пищни балове и рокли – всичко това на фона на прекрасни оперни арии, като „Кармен“ и „Вълшебната флейта“. А ако това не ви подтиква да прочетете книгата, то само си представете Наполеон III, Верди и съпруга му Джузепина, Иван Тургенев, Полин Виардо, Бизе, Жорж Санд и Кора Пърл събрани в една история.

tolkova-blizo-do-horizonta6. „Толкова близо до хоризонта“ – Все още ме държи въздействието на книгата и ми е толкова трудно да говоря за нея. Историята е покъртителна, страшна, емоционална, ще разтърси всяко едно кътче от душата ви и знаете ли кое е най- жестокото – историята е автобиографична. Историята ще ви разтърси, ще ви трогне, разплаче,ще предизвика лавина от емоции във вас, но ви уверявам, че всеки един ред от нея си струва да се прочете. Една история за истинското приятелство, силната любов и смелостта да се изправиш пред най- големите си страхове. Тази история не се чете леко, но въпреки това си струва да се изживее всичко в нея. Искрено се възхищавам на авторката за смелостта, която е имала да представи своята лична история на всеки един от нас.

cover_web7. „Аркадия“ – Една от най- шантавите и нестандартни книги, които съм чела. Книгата успя да сме спечели със своята обаятелно оригинална история, с красивите и понякога много реалистични описания, със своите пълнокръвни  и непредсказуеми герои. „Аркадия“ беше един от най- големите ми читателски експерименти и се радвам, че успяхме да си паснем. Книгата преплита три коренно различни свята между страниците си, всеки един, от които крие провокиращи тайни. Аркадия“ ни напомня, че истинската и стойностна литература все още съществува и безкрайно се радвам, че може да ѝ се насладим  и тук при нас.

206707_b8. „Жестока любов“ – Тази въздействаща до болка история ми доказа защо обичам толкова много любовните романи. Историята, която е създала авторката е наситена с толкова много емоции, които те помитат като ураган и те карат да съпреживяваш абсолютно всичко. Авторката има таланта да пише с лекота, която предразполага читателя за по- пълното и истинско преживяване на историята. „Жестока любов“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. Книгата също ни доказва, че колкото и транлив да е пътят към щастието,ако то е истинско и си струва,то си заслужава всяка пролята сълза и всяко изпитание. Определено препоръчвам „Жестока любов“ , защото ще прочетете една истинска и затрогваща история, която дълго няма да забравите.

197941_b9. „Ясновидците“ –  Книгата ще ви потопи в една мистериозна и завладяваща история,която определено ще ви изненада. Ще се потопите в една от най- ярките епохи на 20 век, а колоритните и цветни персонажи, няма начин да не ви запленят със своята харизма. Либа Брей е създала една оригинална история,която едновременно е емоционална, вълшебна и зловеща. Харесаха ми двете противоположности на Ню Йорк, които авторката ни е  представила – едната бе бляскавата му страна, бурният нощен живот, джазът,който струеше от почти всяка страница, красивите дрехи и прически,и още по – красивите момичета, а другата страна бе мрачната- мистериозните убийства,които всяват страх в хората, опасностите,които дебнат от всеки ъгъл (буквално), призраците,които жадуват за своето отмъщение. Втората част „Леговище на сънища“ послушно ме чака на нощното ми шкафче и нямам търпение отново да се впусна в едно вълнуващо и опасно приключение заедно с ясновидците.

ashford_228x10. „Имението Ашфорд“ – Книгата те пленява от самото си начало и те потапя по такъв невероятен начин  в своята история, че колкото и да се опитвате поне за малко да се откъснете от нея, със сигурност няма да успеете. Историята на романа проследява съдбите на три жени, които са коренно различни една от друга.Действието се развива от началото на 20 век до началото на 21 век. Имението Ашфорд“ е история за дълго крити семейни тайни, които несъмнено ще ви бъде интересно да узнаете. Една история за страст,предателство, грях и неизречени думи. Авторката ще ви потопи в една завладяваща история, а героите в нея със сигурност ще ви провокират и изненадват със своите действия, но несъмнено ще се влюбите в тях. За мен беше удоволствие да се потопя в тази бурна и очарователна история.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1. „Момиче от календара“ – Одри Карлан

2. „Жестока любов“ – Колийн Хувър

3. „Аркадия“ – Иън Пиърс

4. „Имението Ашфорд“ – Лорън Уилиг

5. „Без милост“ – Лекси Блейк

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно ! ❤

Декември в книги и музика

Краят на декември е и време за последната месечна публикация за тази година. За мен беше една прекрасна книжна година, в която открих много книги, които успяха да се настанят трайно по- един или друг начин в сърцето ми. И тук искам да направя едно малко отклонение и да вметна, че в първите дни на новата година може да намерите в блога една много важна публикация за мен, а именно „Топ 10 на любимите ми книги за 2017г.“. Все още не съм уточнила кои книги ще намерят място в класацията, защото повярвайте избора е страшно труден. Леко се отплеснах, но ми се искаше да споделя това с вас. И без повече излишни приказки нека преминем към същинската част на тази публикация.

P.S. Най- вероятно това ще бъде последната ми публикация за тази година и искам да ви пожелая една хубава, вдъхновяваща и щастлива 2018 година. Бъдете добри, четете повече,обичайте повече ! Весели празници! ❤

Книжните ми придобивки за месеца стартираха с новата книга на Колийн Хувър „Споделени тайни“. След „Жестока любов“ Хувър се нареди в челните редици на любимите ми автори и нямам търпение да прочета новото ѝ бижу през идния месец. Аз съм от хората, които много рядко печелят във фейсбук игри, но този път късмета ми явно е бил с мен, защото спечелих цели две книги. Първата от тях е „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“, която съм предвидила да ми бъде първото четиво за 2018г. Втората книга, която спечелих е „Благословени“ на Цвети Владимирова. Нямам първите две книги от трилогията, но това ме стимулира скоро да се сдобия с тях. Към средата на месеца видях, че издателство „Колибри“ имаха някаква промоция и реших да разгледам сайта им за някое интересно четиво. И попаднах на книгите от трилогията „Полулош“, като всяка от книгите беше на цена от 5 лева. Разбира се при такава страхотна оферта нямаше как да не си ги взема. След тях към библиотеката ми се присъедини „Разплата“ на Лекси Блейк, която е втора книга от трилогията „Без милост“. Следващото ново попълнение беше „Далеч от светлината“ на издателство „Еднорог“. Към книгата имам много големи очаквания, защото шестото ми чувство ми подсказва, че книгата ще бъде от онези книги, които завинаги оставят траен белег в съзнанието на читателя. Ииии най- очакваната книга на 2017 за мен бе „Леговище на сънища“ и се радвам, че най- накрая е в ръцете ми. Толкова много я чаках и макар да я имам вече 2 седмици, все още не мога да ѝ се нарадвам. А корицата е просто вълшебна. И последната книга, която пристигна буквално вчера е „Произход“ на Дан Браун. Това е коледният ми подарък от мен за мен. Малко закъсня заради почивните дни, но силно вярвам, че книжното приключение, в което ще ме потопи историята, ще си струва. Това бяха книгите, с които се сдобих през декември. Всяко една от книгите е уникална сама по- себе си и нямам търпение да прочета всяка от тях.

IMG_20171230_144346_522

За съжаление прочетените книги за декември бяха само четири, но пък всяка една от тях ми хареса страшно много. Първата беше „P.S. Все още те обичам“ на Джени Хан. Много приятна книжка и се радвам, че авторката е задържала нивото от първата книга. Тези дни публикувах ревюто ѝ, което може да прочете ТУК. След нея реших да прочета една книга, на която бях хвърлила око преди доста години, но все още не се чувствах готова за нея. Тази книга за мен е връх в литературата и е шедьовър в пълния смисъл на думата. Книгата е „На изток от рая“, която има и филмова екранизация. За тази книга искам да ви говоря толкова много, но ще си запазя думите за предстоящото ѝ ревю. След нея се прехвърлих в другата крайност и прочетох една супер сладка романтична история, а именно „Коледни пожелания и бисквитени целувки“. Книгата бе напълно в духа на коледните празници и се радвам, че си я запазих точно за тези дни. Последната четвърта книга, с която реших да изпратя годината беше „Животът и времето на Хлапето Мълния“ от Бил Брайсън. Това ми беше първата среща с творчеството на автора и бих казала, че останах доста доволна. За съжаление малко изостанах с ревютата, но обещавам, че ще се реванширам.

IMG_20171230_144223_405

МУЗИКА:

Доста се чудих дали да публикувам любимите си песни за месеца или да публикувам няколко коледни песни. Е, не можах да реши и затова ще ви представя цели десет песни, а ѝ както е казал Мечо Пух “ Колкото повече, толкова повече“.

1. „Home“ от първото слушане ме грабна и знаех, че това ще бъде едно от музикалните предложения, които ще ви представя. Песен за истински важните неща в живота.

2. Честно казано ми трябваха няколко слушания, за да успее да ме впечатли песента, но след това не спирах да си я слушам.

3. Липсваха ми такъв тип песни от Rihanna.

4. Както винаги супер готино и свежо парче от Inna.

5. Едно танцувално, секси и горещо латино парче, което не спирам да слушам.

… И сега е ред на коледните музикални предложения.

1. Тази година Sia издаде албум със супер сладки и красиви коледни песни част, от които ще ви представя. „Ho, ho, ho“  и „Santa’s coming for us“ са ми най- любимите.

2. Видеото е толкова коледно. ❤

3. Още едно коледно вълшебство превъплътено в песен.

4. Един сладък коледен музикален поздрав от очарователната Ариана Гранде.

5. И от момичетата от Fifth Harmony.

„P. S. Все още те обичам“ – Джени Хан

(издателство „Ибис“, брой страници 272, цена 12, 90лв)

169

Ревю на „До всички момчета, които съм обичала“

След края на „До всички момчета, които съм обичала“, който ни остави в леко неведение нямах търпение в ръцете ми да попадне втората част. Понякога продълженията на любимите ни книги не оправдават очакванията ни, но за моя радост Джени Хан е задържала нивото от първата книга. В „P.S. Все още те обичам“ авторката се е постарала да ни предостави една изключително наситена от към действие и емоционални моменти история. Едно от нещата, които оценявам в книгата е, че историята продължи откъдето приключи първата част, а именно с онова писмо. Така още от първата страница се гмурваме отново в света на Лара Джийн. Хареса ми, че авторката отново е вложила в сюжета онази емоционалност, индивидуалност и щипка хумор, които присъстваха и в първата част, като именно те ме накараха да се влюбя толкова много в историята на Лара Джийн.

„Хората влизат и излизат от живота ти. За известно време те са целият ти свят, те са всичко. А после, един ден, вече не са. Никога не се знае колко време ще останат при нас.“

ab6332a0af33ad048ae6c84049c43ef9В „P.S. Все още те обичам“ още в самото начало Лара Джийн и Питър успяха да изгладят недоразуменията, които възникнаха в предната книга. И за да затвърдят връзката си двамата решиха да създадат нов договор помежду си, който беше много по- емоционален и истински. Но радостта на любимата ни героиня няма да трае дълго, защото съвсем скоро животът ѝ ще се превърне в пълна каша с лек привкус на тийнейджърски драматизъм. Премеждията, които и е приготвила съдбата следват едно след друго, като едно от най- големите е изтичането на едно клипче, в което тя и Питър се целуват. Лавината от подигравки, която следва ще поставят щастието и бъдещето на Лара Джийн на карта. А единствените, които могат да се справят с проблема е самата тя, Питър и техният недоброжелател.

„Вече разбирам, че именно малките неща, малките усилия, поддържат една връзка. Вече знам и че в някаква, макар и малка степен, имам силата да го нараня и силата да оправя нещата. Това откритие изпълва гърдите ми с неясно, странно чувство, което не мога да обясня.“

f9a80f4e2e2ce6c968bc3fa0625701ba--books-for-kids-still-love-youДокато в „До всички момчета, които съм обичала“ Лара Джийн да кажем беше в сянката на сестра си и винаги се съветваше с нея, то в тази част я виждаме като самостоятелна и индивидуална личност. С напредването на историята наблюдаваме нейното постепенно израстване, като се надявам във финалната трета част да видим един напълно изграден персонаж. Хареса ми, че Лара Джийн даде воля на своите чувства и решения, като я виждаме по- отговорна, решителна и знаеща точно какво иска, въпреки леките изкушения, които се изпречиха на пътя ѝ. Сред любимите ми нейни качества бяха сладкарските ѝ умения, с които постоянно ме изкушаваше – торти, мъфини и палачинки бяха само малка част от нейните специалитети. В готвенето влагаше цялата си душа и енергия. Другото нещо, с което ме спечели е че реши да се запише като доброволка в старческия дом „Белвю“. И докато в момента някой от вас извъртат очи и си мислят какво му е толкова хубавото на това ви предупреждавам, че в никакъв случай няма да срещнете скучни и намръщени бабки. Точно на това място Лара Джийн намери едни прекрасни жени, които и дадоха безценни съвети, изслушваха нейните проблеми и ѝ помогнаха да разбере самата себе си. Тя обикна това място, направи го много по- цветно със своето присъствие и откри верни приятели, на които винаги може да разчита.

„Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? – казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?“

9fd8cf40cec0d44062964b7d8ca8655dПитър от друга страна мисля, че си беше все същия – безгрижен, очарователен, романтичен, но в някои отношения и доста безотговорен. Искаше ми се да го видя малко по- сериозен и отдаден на Лара Джийн. За разлика от предишната книга, когато Джон беше третият главен персонаж, то тук се появява един друг герой, който ще предаде на историята една много положителна нотка – Джон Амброуз Макларън. Джон беше едно слънчице, което няма как да не ти влезе под кожата. Той беше перфектното момче. Интересно ми бе наблюдавам отношенията между него и Питър. Докато в миналото Джон е бил по- неувереният от двамата, то сега в настоящето нещата са се обърнали и неувереният е Питър – авторката ни е предоставила един много интересен паралел между двамата, но нека не навлизам в подробности.

„Това беше последното лято, което прекарахме навън. Всеки божи ден бяхме навън. А когато порастваш, все по- малко играеш навън. Никой вече не ти казва: „Върви да си играеш“. Но онова лято го правехме.“

IMG_20171204_103906_068Няма как да не спомена и малкото слънчице Кити без, която историята нямаше да е толкова пъстра, красива и щура. Отново виждаме Кити в целият си блясък, още по- щура и хитра. Марго не се появява много в тази част, но ѝ тя имаше своята роля за развръзката на сюжета. Определено книгата никак не ме разочарова и с още по- голямо нетърпение очаквам финалната трета книга, която би трябвало да излезе в началото на новата година. Харесвам книгите на Джени Хан, защото в тях присъстват чисто житейски истории и проблеми, в които всеки би се припознал. Въпреки че историите са предадени по- възможно най- лекият и приятен начин, то в тях се съдържат доста важни теми за размисъл.

„P.S. Все още те обичам“ е перфектната романтична история за всяко момиче. Приятна, ефирна и вълнуваща историята ще ви пренесе в живота на Лара Джийн, който е един водовъртеж от емоции. Историята ще ви поднесе няколко часа изпълнени със забавление, хумор и трогателни моменти, които ще ви стоплят сърцето. Идеалното четиво за зимните дни – грабвайте книгата, направете си огромна чаша горещ шоколад и се насладете на една вълнуваща тийн история.

* Благодаря на издателство “ Ибис“ за предоставената възможност !

IMG_20171123_090715_724

 

Коледни сладки изкушения за цялото семейство

Тазгодишната серия от коледни публикации в блога продължава с три рецепти за сладки изкушения, които съм избрала специално за вас. Два от сладкишите, които съм споделила всяка година присъстват на семейната ни трапеза и са се доказали, като едни от най- любимите ни. Тази година реших за пръв път да направя джинджифилови бисквити и съм си избрала рецептата, която ще видите в следващите редове.

Пожелавам ви светли и приказни коледни празници ! ❤

Джинджифилови бисквити

• брашно – 2 1/2 чаена чаша

• яйца – 1 брой

• краве масло – 1/2 чаена чаша

• мед – 2/3 чаена чаша

• хлебна сода – 1/2 чаена лъжица

• джинджифил – 1 чаена лъжица

• канела – 1/2 чаена лъжица

• бакпулвер – 1 чаена лъжица

Пресявате брашното, заедно с бакпулвера, содата, джинджифила и канелата. Междувременно слагате маслото и меда да се разтопят на водна баня. Разбивате изстиналото разтопено масло с меда и яйцето и към тази течна смес добавяте сместа с брашното малко по малко. Получава се маслено тесто. Масленото джинджифилово тесто разточвате на блат около 3 мм и изрязвате джинджифиловите бисквити с желаната от вас форма, с формичките за сладки, с които разполагате. Нареждате джинджифиловите сладки в голяма тава, в която предварително сте поставили хартия за печене и печете в загрята на 180 градуса фурна за 7-8- минути, докато леко се зачервят.

*Заради добавените джинджифил и канела, джинджифиловите бисквити носят аромата на Коледа. Рецептата за джинджифилови бисквити е лесна и много икономична, от една доза съставки получавате 30-40 броя бисквити.

christmas-cookies-2015

Снежни топки

• брашно – 500гр.

• яйца – 3 броя

• кисело мляко – 1 кофичка

• свинска мас или масло – 250гр.

• захар – 1 чаена чаша

• амонячна сода – 2 броя

• ванилия – 2 броя

• локум – 3 кутии по избор

С продуктите се омесва тесто, правят се малки топчета, като в средата им се слагат парченца локум. Нареждат се в тава и се пекат в предварително загрята фурна на около 180 градуса, за двайсетина минути. Готовите топчета се очакват в пудра захар.

big_a9d8f233290745e099cc586b2090f570

Баклава

 

• кори – 500гр.

• краве масло – 1 1/2

• яйца – 4 броя

• захар – 1 чаена чаша

• орехи – 1 чаена чаша

• брашно – 1 чаена чаша

• ванилия – 2 броя

• бакпулвер – 1 брой

• канела – 1 брой

Маслото се разтопява. Половината кори се редят в тава, като между тях се ръси по малко масло. Слага се плънката, приготвена от разбитите яйца, захарта, брашното, бакпулвера, счуканите орехи, ванилиите и канелата. Отново – кори, поръсени с масло (половината масло трябва да остане). Баклавата се нарязва на парчета и се залива с останалото масло и се пече.Сварява се сироп от захар (2 ч.ч.) и вода (2 ч.ч.). Изстиналата баклава се залива с горещия сироп и се оставя да престои една нощ.

baklavena_torta

 

 

Любопитни факти за Коледа

Остават броени дни до Коледа и реших в тази публикация да събера едни от най- интересните и любопитни факти за празника. Всяка година декември е обагрен с цветове, красиви послания, подаръци и щипка коледно вълшебство. Настроението на празника полека- лека навлиза в дните и се надявам със следващите редове то да бъде още по- голямо.

Приятно четене !

1. Традиционните три цвята на Коледа са зелено, червено и златно. Зеленото отдавна е символ на живота и прераждането; червено символизира кръвта на Христос , а злато представлява светлината, както и богатството и кралските особи.

2. За коледни елхи се използват вечнозелени дървета като ела, бор или смърч.

3. Коледните елхи първоначално са украсявани с ябълки, ядки и фурми.

4. Оригиналът на Дядо Коледа е Свети Никола, който е живял през трети век и е бил известен с това, че е оставял тайно пари на бедните. Поемата за него написана през 1823 година е известна като „Нощта преди Коледа“ и това вероятно го свързва с днешната представа за добрия белобрад старец.

5. Коледните елхи обикновено растат в продължение на около 15 години, преди да бъдат продадени.

6. Началото на традицията за изпращане на коледни картички е поставено през 1843 г. от британеца сър Хенри Коул.

7. Според световните рекорди на Гинес, най-високата коледна елха, която някога е била отсичана е 221-метровата дугласка ела, изложена през 1950 г. в търговски център Northgate в Сиатъл, Вашингтон.

8. Алабама е първият щат в САЩ, който признава Коледа официално през 1836 г.Коледа не е била официален празник в САЩ до 26 юни 1870.

9.  Оклахома е последният щат, който обявява Коледа за официален празник, през 1907 г.

10. В България православната църква признава 25 декември за Коледа през 1968 г. Датата е възстановена като официален празник през 1990 г. Преди това Коледа е официално забранена от социалистическата партия.

9bb703069e3d09c62df88d45fc20ef90

11. Австрия е страната, където се ражда известната коледна песен „Тиха нощ, свята нощ“, изпълнена за пръв път в църквата „Свети Никола“ в Обендорф, близо до Залцбург, през 1818 г.

12. Смята се, че сингълът “White Christmas” („Бяла Коледа“) от Ървинг Берлин е най-продаваният сингъл на всички времена, с над 100 милиона продажби по света.

13. Твърди се, че първият човек, за който украсил коледно дърво е протестантския реформатор Мартин Лутер (1483-1546). Според легендата, той е толкова развълнуван от красотата на звездите, които блестят между клоните на елха, че донася вкъщи едно вечнозелено дърво и го украсява със свещи, за да сподели изображението с децата си.

14. Първото споменаване на коледна елха в текст датира от 1531 г. в Германия.

15. Традицията на коледните чорапи идва от една легенда за Св. Никола, който дал на един беден човек пари, така че дъщерите му не трябва да проституират, за да се издържат. Омъжването изисква разходи, които един баща с три красиви дъщери нямало как да поеме. Свети Никола научил за това и една вечер той сложил три торби злато в три чорапа, които били окачени да се сушат до камината. След това дъщерите били в състояние да се омъжат и да не станат проститутки.

16. Според легендата, първите бонбони във формата на бастуни са направени от германски свещеник през 1670, за да има какво да даде на децата на Рождество Христово. Извивката на бастуна символизира гегите, които овчарите носели със себе си, когато дошли да видят Исус, а бялата част на бастуна символизира невинност.

17.  До 1957, преди да бъде измислена машина за правете на бонбоните — бастунчетата  се изработвали на ръка.

18. Най-големият коледен чорап, правен някога бил дълъг 51 метра и 21 метра широк – в Тоскана, Италия през 2011 г. Той е създаден, за да събере пари за благотворителност и съдържал балони, пълни с бонбони.

19. Коледните лампички са използвани за пръв път през 1895 година.

20. Знаете ли, че някога гирляндите са правени от истинско сребро! Така е било в Германия през 1610 г.

images

21. Има 3 града с името Санта Клаус в САЩ– в Джорджия, Аризона и Индиана.

22. Имената на елените на добрия старец са Комета, Купидон, Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Донър Блитцен и Рудолф.

23. Песента Jingle Bells е написана от Джеймс Пиърпънт през 1857 г.Първоначално е наречена One Horse Open Sleigh и е предназначена за Деня на благодарността.

24. Jingle Bells е била първата песен, изпята в космос от астронавтите Том Стафорд и Уоли Шира на 16 декември 1965 година.

25. Рождество Христово се е празнувал за първи път през 200 година в Александрия през месец май. 25 декември е избран за честване от Римската църква през 380 година за да обедини честванията за рожденията на слънцето.

218004-Christmas-Living-Room-Decorations

 

 

 

Коледни книги за цялото семейство

Книгите с коледен сюжет винаги са били прекрасен подарък за всеки читател. В последно време излязоха няколко такива книги, които ме подтикнаха да напиша тази публикация, в която ще направя една надявам се хубава селекция от коледни книги. Подбрала съм, както съвсем нови заглавия, така ѝ вече утвърдени, но всяка една книга заслужава вашето внимание, защото със сигурност ще ви донесе щипка вълшебство и топлина. Коледните книги ни очароват с красотата и очарованието си, които се крият между страниците си, но и ни пленяват с магията на коледния дух и със силните си послания. Коледа е време на чудеса и добрини, но и на големи приключения. Няма нищо по-хубаво от един снежен ден, в който сме на топло у дома, сгушени под топлото и меко одеяло, с чаша горещ шоколад и с някоя коледна книга, която ще ни подари няколко часа уют, вълшебство и топлина.

P.S. На книгите, които имат ревюта в блога ще оставя линк към тях. Приятно четене! ❤

picture_14391. „Коледна песен“, Чарлз Дикенс- Няма как да не започна с една от най- известните и обичани коледни книги. Чела съм книгата няколко пъти и винаги ми е носела усещането, че я чета за първи път. В навечерието на Коледа прочутият в цял Лондон скъперник Скрудж хока всеки, който го поздравява с наближаващия празник. Но същата вечер в студения му, самотен дом го посещава призракът на неговия починал съдружник Марли, последван от още три тайнствени привидения. Скрудж е грабнат на дълъг път, а когато се завръща, никой не може да го познае…

pismaotdqdokoleda32. „Писма от Дядо Коледа“, Дж. Р. Р. Толкин – Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата – понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата от 1920 до 1943 година.

204662_b3. „Любими коледни истории от Джани Родари“, Джани Родари – Какво е Коледата без любимите на всички приказки под елхата?
Дали сме пред камината, или на Планетата на елхите, дали играчките ни оживяват и се маскират като индианци, или имаме вълшебно дърво, което ражда мандарини, бонбони и бенгалски огън, вместо шишарки – коледният дух обзема всички… и ги кара да правят снежни ангели в парка!
Трудно може да се намери по-любим детски автор от Джани Родари. Всички сме чели „Приказки по телефона“ – леки като усмивка, абсурдни като влюбване, забавни като проговарящо дете. Сега Коледата оживява с необикновеното въображение на Родари и неповторимите илюстрации на Дамян Дамянов.

210043_b

4. „Коледни пожелания и бисквитени целувки“, Джени Хейл – Една от книгите, които чакам да прочета с огромно нетърпение. Предвидила съм книгата за коледните празници и нямам търпение да настъпят, за да мога напълно да ѝ се насладя. Книгата е една красива история за преследването на мечтите, за магията на Коледа, за моментите, прекарани със семейството… И за тръпката да се влюбиш под светлината на коледните лампички.

210851_b5. „Малката книжарница край Сена“, Ребека Рейзин – Това коледно изкушение е едно от най- новите предложения на издателство „Сиела“, с което нямам търпение да се сдобия. Любов, Париж, Коледа, книжарница, книги… остава само да си направите чаша ароматен чай и да се зачетете… Сара притежава малка книжарница в тихо американско градче. Нейната приятелка Софи, собственичка на книжарница в Париж, й предлага да се разменят, за да избягат и двете от любовните си разочарования. В най-романтичния град на планетата обаче Сара открива, че я очакват ред предизвикателства. Уж идиличната книжарница край река Сена се оказва непосилен ангажимент, продажбите падат, книжарите недоволстват от всичко, а някой краде от касата. Любовта е все така далеч, а празниците наближават неумолимо…
Сара трябва да намери начин да се справи с всичко наведнъж, а на помощ ще се притече тайнственият писател, който твори в едно от скритите кътчета на книжарницата.  Време е да остави Париж да я приласкае в обятията си, да й покаже своето истинско очарование, скрито за обикновените туристи и запазено само за тези, които имат сърца да го почувстват…

189927_b6. „Сняг вали“, Джон Грийн, Морийн Джонсън, Лорън Миракъл – Една от най- любимите ми коледни книги. В нея са събрани три коледни истории, които ще ви стоплят и ще ви донесат само положителни емоции изпълнени с магията на Коледа. Буря навръх Бъдни вечер преобразява малък град в романтичен рай – такъв, какъвто сме свикнали да гледаме само във филмите. Или поне донякъде. Все пак не всяка студена и мокра разходка из средата на нищото завършва с целувка от очарователен непознат. И никой не би предположил, че експедиция през метър сняг в търсене на нещо топло за пиене би събудило чувства в двама стари приятели. Или че пътят обратно към истинската любов започва с безбожно рано ставане за работа. Ревю на книгата Тук

204153_b7. „Целувка в Ню Йорк“, Катрин Райдър – Прекрасна тийн книга, която прочетох миналата Коледа. Бъдни вечер е. А Шарлoт е сама. Отново. При това на затвореното летище в Ню Йорк часове преди Коледа. Какво може да е по-гадно от това? Антъни е зарязан от приятелката си заради друго момче, на изхода за посрещачи с букет червени рози в ръка. Случайността (и една книга) ги събира и вечната оптимистка Шарлoт въвлича Антъни в едно безгрижно приключение по снежните улици на града, което е на път да им докаже, че по Коледа наистина се случват чудеса. Ревю на книгата Тук

 

204694_b8. „Любовта ми подари“, съставител Стефани Пъркинс – Този сборник от разкази също прочетох миналата зима. Имаше 2-3 разказа, които не бяха толкова добри, но като цяло книгата си заслужава, защото в нея ще намерите всички съставки за една вълшебна Коледа. Любовта ми подари” включва дванайсет любовно-коледни разказа, написани от някои от най-популярните тийн автори, а подборът е на световната сензация Стефъни Пъркинс! Ревю на книгата Тук

 

 

1702109. „Автобиографията на Дядо Коледа“, Джеф Гуин – Всичко започна, когато журналистът Джеф Гуин трябваше да напише статия за малко известните факти, свързани с Коледа, за вестника, в който работеше. Няколко месеца, след като статията бе публикувана, той получил обаждане от един господин, който му казал, че в статията си е разказал историята на един много скъп негов приятел, но написаното не било съвсем вярно и пълно. И кой може да бъде този скъп приятел? попитал Джеф. Вместо отговор последва набързо спретнато пътуване до Северния полюс и лична среща с този „много скъп приятел“, а останалата част е, добре, както се казва, историята. Това е едно приказно коледно четиво. Автобиографията на Дядо Коледа съчетава сериозни исторически факти с легендата за Дядо Коледа. И кой по-добре да ни води през седемнадесетте века Коледна магия от самите участници в нея? Както Коледа, така и тази книга е за цялото семейство. Ще се насладите на всяка глава и има по една за всяка студена декемврийска нощ, в очакване на Коледа. И не забравяйте, че по Коледа наистина стават чудеса.

 

190127_b10. „Разкази за Коледа“, О. Хенри – Πpeĸpacнo oфopмeнo джoбнo издaниe c пoдбpaни твopби oт мaйcтopa нa ĸъcия paзĸaз O. Xeнpи, пocвeтeни нa Koлeдa. Cъщинcĸo зapoвeнo cъĸpoвищe, ĸoeтo вcяĸo пoĸoлeниe пpeoтĸpивa. Tpи зaтpoгвaщи paзĸaзи c ocтaвящ ни бeз дъx ĸpaй зa нeщaтa oт живoтa и чoвeшĸaтa дoбpoтa, ĸoятo eдинcтвeнo мoжe дa cтoпли xopaтa в cвeтлитe зимни пpaзници. Защото най-голямото богатство, което може да спечелиш в живота си, са хората, с които с го споделяш и топлината на тяхната любов.

Толкова прекрасни коледни има, че публикацията ще се окаже твърде дълга. За това следващите книги ще ги представя само с кориците им.

CollageMaker_20171213_131755108

 

CollageMaker_20171213_095557569

CollageMaker_20171213_101320299

CollageMaker_20171213_230058443