„Серафина и черният плащ“ – Робърт Бийти

(издателство „Софтпрес“, брой страници 240, цена 14,90лв)

serafina-i-cherniyat-plasht-9786191513710

„Серафина и черният плащ“ ми напомни за онези детски книги, които четях, като дете. Авторът се е постарал да напише една изключително завладяваща, интересна и динамична история, която да ни накара, както да се забавляваме с героите, така и леко да настръхваме, когато четем дадени сцени. Историята е написана по- много лек и достъпен начин, който те кара да искаш да четеш още и още. Хареса ми това, че въпреки малкия си обем всяка глава от книгата беше изпълнена с дейтсвия, нямаше излишни описания, които да натоварват читателят, а напрежението дебнеше зад всеки ъгъл. Робърт Бийти още от първата глава ни потапя в историята, като ѝ за миг не ни предоставя възможността да се откъснем от книгата. Любопитното е, че имението „Билтмор“, в което се развива самата история е реално съществуващо място и е сред най- прочутите и посещавани забележителности в САЩ. Друг любопитен факт е ,че в книжният трейлър на книгата (може да го видите в края на ревюто), момиченцето, което играе Серафина е една от дъщерите на автора, а костюмите са направени от жена му. А самите снимки на трейлъра са снимани в истинското имение „Билтмор“ – погледнете само колко е красиво.

SK-Lamont-interview-with-Robert-Beatty-Serafina-and-the-Black-Cloak

Първите няколко страници ни запознават със Серафина – дребничко момиченце, с кехлибарено жълти очи , притежаващо най- тихата и грациозна стъпка. Всичко дотук ни подсказва, че нашата героиня съвсем не е обикновено момиче. Заедно с баща си живеят в огромното и красиво имение „Билтмор“, което е оградено с вековна гора, криеща тъмни  и непознати сили. Откакто се помни двамата живеят скрити в мазето, защото никой не трябва да разбира за нейното съществуване. Въпреки че трябва постоянно да се крие, Серафина всяка нощ изпълнява една доста необичайна мисия, която я кара да бъде много горда със себе си, а именно  Г.Л.П. – главен ловец на плъхове. От съвсем малка Серафина винаги е осъзнавала, че в нея има нещо различно, което я отличава от другите деца, никога не е разговаряла с други хора освен с баща си, докато не започват зловещите изчезвания и тя внезапно се сдобива с неочакван приятел.

Всяка година имението „Билтмор“ е посещавано от безброй гости и приятели на семейство Вандербилт, които организират най- различни събития. Всичко върви повече от прекрасно, докато внезапно не започват мистериозно да изчезват деца. Една вечер Серафина се натъква на едно от тези отвличания. В тъмните коридори на имението мъж с черен плащ преследва момиченце, но неочаквано то бива погълнато от черната мантия на непознатия. След тази случка Серафина е готова на всичко, за да откирие мъжа с черния плащ. Очаква я битка на живот и смърт. Серафина трябва да преодолее своите страхове, защото едва ли иска да бъде следващото погълнато момиченце. Очаква я едно зловещо приключение, което ще я отведе в тъмните и мрачни гори, които ще ѝ дадат отговорите, за които е чакала през целия си живот. Но едно приключение няма да е толкова вълнуващо, ако до теб не стои приятел или в случая двама- един доберман и Брейдън (племенника на сем. Вандербилт).

photofacefun_com_1497618932Освен, че авторът е сътворил  една прекрасна история за малките читатели, която пленява със своята вълшебна атмосфера, се е постарал да засегне и няколко важни теми, като приятелството, семейството и въпросите, които си задава всяко хлапе на прага на тийнеджърската възраст „Кой съм аз?“, „Какво искам“, „Защо съм различен от останалите“ и т.н. Всеки един от персонажите в книгата беше изграден пълнокръвно, така че читателят да успее да го почувства по- близък до себе си. Дори злодеят притежаваше обаятелна харизма, с която да пленява и очарова хората в „Билтмор“. На фона на тази история изпълнена със загадки и доза мистерия, имението „Билтмор“ ни предоставя възможността да изживеем всяка една част от историята още по- вълнуващо и истински.

„Серафина и черният плащ“ ще ви накара да се впуснете в едно шеметно приключение, изпълнено с магия, с неподозирани тъмни и опасни сили дебнещи зад всеки ъгъл. А напрежението и изненадващите обрати няма да ви напуснат до края на историята. Очарователната Серафина без особени усилия ще стане любима героиня, както на малките читатели, така и на големите. Ако хлапето ви не обича да чете или тепърва навлиза във вълшебният свят на книгите, препоръчайте му тази книга и съм сигурна, че ще се влюби във всеки един детайл от нея.

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност !

 

Седем книжни препоръки за лятото

Лятото вече официално е факт ! Летните дълги дни са пред нас, училището приключи, отпуските наближават,а с тях идват и така желаните ваканции, когато може спокойно да си отдъхваме на плажа с чаша мохито и да съзерцеваме морето. Та, по този повод реших да ви представя няколко книги, които са подходящи за лятото. Всяка една от тях е интересна, лека, разтоварваща и носеща само положтелни емоции и настроение.

206922_b1. „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ – Бенджамин Алире Саенц

Книгата си я закупих от намелението на издателство „Сиела“, което беше по повод 24 май. Признавам си книгата все още не съм я чела (тези дни смятам да я започна), но съм убедена, че историята ще ми хареса. Действието в книгата се развива през лятото, а какво по- хубаво да я прочетем през някой слънчев ден, когато сме скрити под чадър на плажа, морският бриз ни прави прохлада, слушаме шума на морето и песента на чайките, а ние четем една  топла и сгряваща сърцето история. Книгата в момента е супер нашумяла, в интернет пространството има доста мнения и ревюта, така че със сигурност, знаете за нея.

syrca-za-razbivane-korica-ibis-243824-300x02. „Сърца за разбиване“ – Али Новак

Тази книга я прочетох миналото лято, но все още, когато си спомням за нея ме изпълват само приятни моменти от историята. Излишно е да казвам, че книгата е напълно подходяща за лятото и ви гарантирам, че ще прекарате няколко супер приятни часа, докато я четете.  „Сърца за разбиване“ е една сладка и романтична история,която ме спечели със своят сюжет, в който фотографията и музиката заемаха голяма част.  А всички герои са толкова забавни и позитивни, че със сигурност ще се забавлявате заедно с тях. Препоръчвам книгата на всеки,който обича забавните романтични истории, както и на тези които искат да отпуснат с някоя забавна и свежа книга.

97895477134823. „Girl online“- Зоуи Съг

Супер сладурска история, изпълнена с безброй приключения из улиците на Бруклин. Исторята е перфектна за летните дни, когато въздухът е изпълнен с любов, а приключенията тепърва започват. Главната героиня Пени Потър е обикновено петнадесетгодишно момиче от Брайтън,Великобритания,което създава блог,в който споделя своите мисли,чувства и нещата,които я вълнуват.Също така тя е много добър фотограф. Пени страда от панически атаки (чиято тема е много сериозна особенно при младите хора).Заради професията на майка си,Пени,родителите и,най – добрият и приятел Елиат заминават за Ню Йорк,за да организират една сватба.Там съвсем случайно Пени се натъква на момчето от Бруклин,който се оказва първата и голяма любов.

ashford_228x4. „Имението Ашфорд“ – Лорън Уилиг

„Имението Ашфорд“ е от онези книги,които не искаш да оставиш докато не прочетеш и последната страница. Книгата те пленява от самото си начало и те потапя по такъв невероятен начин  в своята история, че колкото и да се опитвате поне за малко да се откъснете от нея, със сигурност няма да успеете. Една история за страст,предателство, грях и неизречени думи. Авторката ще ви потопи в една завладяваща история, а героите в нея със сигурност ще ви провокират и изненадват със своите действия, но несъмнено ще се влюбите в тях. Препоръчвам книгата за прохладните летни вечери, когато просто искате да релаксирате с някое хубаво четиво.

collage5. „Всичко, всичко“ и Слънцето също е звезда“ – Никола Юн

Под номер пет реших да включа две книги, които абсолютно си заслужават вниманието, а ѝ са подходящи за летните месеци. „Всичко,всичко“ е една трогателно красиво написана история  с лек горчив привкус. Една история за любовта в много ѝ разновидности. Любов, която може да те погуби и друга,която може да те спаси и да възвърне надеждата ти за живот. История за мечтите, за вторият шанс за живот, за тръпката от първото влюбване и последиците от него и за семейството с всичките му несъвършенства и недостатъци. Ако ви се чете или искате да разнообразите с една нетипична история, то „Всичко,всичко“ е точно такава. В момента чета „Слънцето също е звезда“ (остават ми около 50 страници до края), но успя да ме грабне, както първата книга. Авторката има един лек стил на писане, който те кара да иска да четеш още и още от нея.

201530_b6. „Парченца от нашия живот“ – Хелън Дънбар

„Парченца от нашия живот“ е книга за приятелството,първата любов, за загубата на тези,които обичаме безумно много, за страха от предстоящото. Но въпреки това също ни показва причини,за които си струва да живеем и да показваме обичта си към близките и семейството си по всякакъв начин. Една история за тънката граница между живота и смъртта. Ако сте фенове на Джон Грийн или ви се чете една силно въздействаща история, то „Парченца от нашия живот“ е перфектният избор за следващо четиво !

207038_b7. “ Четирите цвята на магията“ – В.Е.Шуаб

С книгата се сдобих миналият месец, но все още си чака търпеливо реда на нощното ми шкафче. Историята в книгата е изключително интересна, изпълнена е с магия, с паралелни светове, с крале, кралици и много напрежеие. Ако харесвате фентъзи книгите, определено прочетете книгата. Не съм сигурна до колко книгата трябва да се смята за лятно четиво, но  в едно съм сигурна – ще ви донесе приятни мигове през летните дни.

„Дневникът на Ане Франк“

(издателство „SkyPrint“, брой страници 296, цена 14,95лв)

157483_bТрудности от различно естество съпровождат този ръкопис. Бащата, единственият оцелял след Холокоста, редактира някои части от историята. Накрая дава пълните права на заинтересовани издатели. Дневникът е забранен в Ливан, тъй като описва позитивно евреите.

Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейство

то си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

***

„Дневникът на Ане Франк“ е може би една от най- противоречивите книги на 20 век. През годините са се водили безброй спорове за автичността на дневника, като дори и до ден днешен няма точен и еднозначен отговор. Лично аз искам да вярвам, че дневникът е истински, че е написан от самата Ане,че написаното в него са нейните истински мисли и чувства. Вярвам в неговата автентичност, защото само човек, който е видял ужаса от войната и нейните последствия, може да напише толкова истински и проникновени мисли и описания. Когато започва да пише дневника Ане е само на тринадесет години, но определено е надраснала възрастта си. Ане е една забележителна млада дама, която не само е надраснала върастта си, но и епохата, в която е живяла. Това малко момиче притежаваше безброй качества, които са достойни за възхищение и пример. Едно от качествата, с които успя да ми стане симпатична е, че беше изключително откровенна, казваше на хората това, което мисли, независимо от това дали ще ги засегне – малко са хората, които говорят честно и открито. Ане беше най- малката в цялата „група“ и като такава, често биваше пренебрегвана и нейната дума, не се взимаше насериозно. Но въпреки това, тя твърдо отстояваше позицията си. Едно от нещата, които беше споделила в дневника си дълбоко ме трогна, а това бе, че иска да остане в историята, да бъде запомнена., а не просто да премине през живота. С този дневник Ане наистина остана в историята и нейното име ще бъде запомнено завинаги.

„Знам какво искам, имам цел, имам собствено мнение, имам вяра и любов. Да ме оставят да бъда каквото съм, тогава ще съм доволна. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж.“

The first page of the diary, which Anne Frank receives for her thirteenth birthday on 12 June 1942През 1942г. на 14 юни Ане започва да пише в дневника си, който ѝ е подарен за рождения ѝ ден. В първите няколко дни виждаме нейните безгиржни мисли, когато все още живота ѝ не е застрашен. Но само няколко седмици след това, животът ѝ се преобръща. Заедно със семейството си (баща ѝ  Ото Франк, майка ѝ Едит Франк и сестра ѝ Марго) се пренасят в Задната къща, където се окриват с още едно семейство – господин и госпожа Ван Даан, заедно с техният син Петер. След известно време в тяхната група се присъединява и осми човек – господин Дюсел.

„Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.“

af5През двете години прекарани в изолация в Задната къща семейство Франк, семейство Ван Дан и господин Дюсел преминават през най- различни трудности и емоционални моменти. Като се започне от дажбата им за храна, разпределяне на домакинската работа, битовите скандали, които няма как да се избегнат и се стигне до философските разговори късно вечер. Всички тези на пръв поглед незначителни неща ме караха понякога да се смея, понякога  да се замислям и да си задавам въпроси, като например „А, аз какво бих правила на тяхна място ?“, „Как бих постъпила в дадената ситуация?“. Всеки един от жителите на Задната къща преминаваше през своето душевно състояние – тъга, отчаяние, страх от неизвестното. Но въпреки трудностите и лишенията, които изпитваха всички бяха благодарни, че имат покрив над главата си, че са все още живи и чакат така желаният край на войната, който да им донесе мир и спокойствие.

„Аз смятам, че човек, който има кураж и вяра, никога не може да бъде нещастен. Където има надежда, има и живот.”

d8aec866dd4a2eb7284aad9c0af78188Въпреки крехката си възраст Ане е изключително интелигентна, любознателна и самостоятелна. През двете години прекарани в изолация Ане претърпя невероятна личностна промяна,която ѝ помогна да започе,да разбира малко по- добре хората около нея. Беше ми интересно да наблюдавам нейните мисли, възгледите ѝ за живота, чувствата, които бушуваха вътре в нея , като нестихващ ураган, неугасващата надежда за живота ѝ след войната, която я крепеше, когата се чувстваше тъжна и самотна. Макар да не притежаваше голям житейски опит, това не я спираше да пише в дневника си за политика, за общочовешки проблеми, за концлагерите, които погубват хиляди невинни души. Споделяше неистовия си страх, когато късно вечер над града се изсипват от военните самолети стотици бомби, които за части от секундата могат да погубят жителите на Задната къща, а ѝ не само.  След този двугодишен престой в техният нов дом, когато се усеща края на войната, надеждата им бива отнета…

„Искам да ме помнят и след смъртта ми!“

„Дневникът на Ане Франк“ е необиковената история на едно необиковено момиче, което ще остане в историята. За мен този дневник се оказа едно емоционално пътешествие, което успя да ме научи на много житейски уроци, а ѝ не само. Тази история ще докосне  всеки, който е готов да се срещне с ужаса на една война, която е оставила траен белег върху много човешки съдби. Отделете няколко часа да прочете емоционалната история на едно момиче от близкото минало. Колкото и да бягаме от миналото си и да се опитваме да го забравим, то трябва да бъде припомняно, за да се опитаме да не допускаме същите грешки в настоящето и бъдещето ни. По книгата (дневник) има няколко филмови екранизации, като последната е от 2016 година.

*Искрени благодарности на издателство „SkyPrint“ за предоставената възможност !

Снимка0552

„Сол при солта“ – Рута Сепетис

(издателство „Сиела“, брой страници 390, цена 14,90лв)

Print

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.
Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.
Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.
Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

 

***

Всички знаем за може би най- известната корабоплавателна трагедия, а именно потъването на „Титаник“, в която са загинали над 1 500 души. Но има една друга морска трагедия, която е останала „табу“ за света. Втората световна война, хиляди бежанци се опитват по всякакъв начин да се спасят от ужаса на войната. Немският лайнер “Вилхелм Густлоф”  е надеждата за спасение на много хора. Капацитетът на кораба е около 1 900 души, но бежанците, които се качават на кораба наброяват над 10 000. Загиват над 9 000 невинни души, което прави тази трагедия най- голямата в историята на корабоплаването. Признавам си, че до преди да прочета книгата, не бях чувала за “Вилхелм Густлоф”. След като прочетох романа, нямаше как да не потърся повече информация за неговата трагична история. Запознах се с много факти, които ми бяха много полезни и интересни. Докато четях историята един въпрос не спираше да ме гложди, а именно „Защо тази трагедия е останала скрита за света“. За съжаление някои хора, доста тактично са успели да я прикрият, което е жалко.

maxresdefaultРута Сепетис успява да вдъхне живот на тази забравена история, като я разказва по един разтърсващ начин. Въпреки че книгата е предзназдначена за по- младата аудитория, която да се запознае по- отблизо с войната и последствията от нея, книгата може да бъде четена от всеки, който е готов да се срещне с нея. Самата книга е пропита с толкова много емоции, че неизменно ще се почувствате част от нея. Изпълнена с тъга, болка, страдание, страх, безброй трудности, но също с надежди и мечти за един по- добър живот „след войната“. Самата история е структурирана доста интересно. Книгата  е от първо лице, както и от гледните точки на цели четири главни герои. Определено авторката е успяла да се справи доста добре с тази задача, защото според мен не е никак лесно да се вникне във вътрешния свят на всеки един от героите. Главите са кратки, изреченията също, което прави въздействието от прочетеното още по- силно.

„На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша от запад.
На 17 септември 1939 година Русия нападна Полша от изток.
Помнех тези дати.
Две враждуващи държави се вкопчиха в Полша подобно на момичета, които се карат за кукла. Едната я държеше за краката, другата – за ръцете. Дърпаха толкова силно, че един ден главата се откъсна.“

Героите са толкова пълнокръвно изградени, че едва ли някой ще остане безразличен към тях. Към повечето успях да се привържа, а към други изпитвах неистово отвръщение. Както споменах в книгата се разказва за съдбите на четири герои опитващи се да избягат от смъртта, която бавно, но сигурно спуска своите пипала над тях. Но това не е история за само няколко души. Това е историята на хиляди, на милиони души, които са имали участта да бъдат жертви на обстоятелставата.

18005430.jpgВсеки от персонажите имаше изключително въздействаща и запомняща се предистория, която несъмнено е оставила болезнен и траен отпечатък върху тях. Всеки имаше тайна, която бе залостил дълбоко в сърцето си, но постепенно с развитието на сюжета всяка една тайна бива разкрита и всяка една частица от пъзела си идва на мястото. Успяваме да опознаем една малка група хора, търсеща своето спасение. Флориан загадъчният прусак с мистериозно минало, който търси отмъщение за грешките от миналото си. Латвийката Йоанна, която е напуснала родината си съвсем сама. С  уменията си на медицинска сестра, беше винаги готова да помогне на всеки, дори и да знае, че не трябва да го прави. Полякинята Емилия, която бе почти дете, но вече видяла и преживяла ужаса на войната. Нейната история успя да ме докосне и трогне най- много от всички, защото това, което е преживяла, е наистина жестоко. Алфред, младият моряк, който мечтаеше за признание и слава. В първите няколко глави, когато пишеше писма до любимата си, ми беше мъчно, че е разделен с нея. След още няколко глави нещо в него започна да ме дразни, докато изведнъж не осъзнах, що за човек е той. Алфред бе единствения персонаж, който искрено ме отвръщаваше и не съжалявам, че си получи заслуженото.

„Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най – много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс.
Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.“

Второстепенните герои бяха също толкова интересни, колкото и главните. Всеки един от тях успя да ме докосне, както със своята история, така ѝ със своята доброта и човечност. Поета на обувките, безпризорното момченце, Съжаляващата Ева, сляпата Ингрид – ще запомня всеки един от тях. Но , не си мислете, че в романа има единствено болка, тъга и разруха. Имаше и красота, която се криеше в малките детайли. В споделените усмивки, в споделеното късче хляб, в старата играчка, в зародилия се нов живот, който дава смисъл и надежда за бъдещето.

„Сол при солта“ разказва за една от най- големите трагедии, от последствията на Втората световна война. Един роман, в който се разказва за реални исторически места и събития. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един съвършен и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен. Радвам се, че прочетох тази история, защото за миналото, колкото и да е жестоко то , трябва да се пише и припомня, за да може да се поучим от него и да не повтаряме грешките в настоящето и бъдещето ни.

*Благодаря на издателство „Сиела“ за предоставената възможност !

Снимка0373.jpg

Любими цитати от книги (част 4)

В днешната публикция гостуват четири любовни романа, които са доста известни и обичани сред читателите. Въпреки че този жанр според мен е подценявам смятам,че има много хубави и стойностни книги, които си заслужават вниманието. Лично аз обичам да разпускам с такива книги, особено ако преди това съм прочела няколко по сериозни и натоварващи книги. От посочените книги съм чела само „Жестока любов“ и „Момиче от календара“. „Тетрадката“ със сигурност ще я прочета в близките месеци. а „Аз преди теб“ поради огромният интерес към нея, не мисля, че ще я прочета скоро, но пък има някои цитати, които наистина много ми харесват.

„Жестока любов“ – Колийн Хувър

1. „Тя беше тази, която или щеше да ме убие… или най- сетне щеше да ме върне обратно към живота.“

2.„Любовта не винаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва отново в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя.“

3. „Красивите моменти като този са онова, което изкупва жестоката любов.“

4. „Предполагам, че ако човек види любовта от най-жестоката й страна, е възможно да поиска никога вече да не я преживява отново.“

5. “ – Чувала ли си израза „Когато животът ти поднесе лимони…“.
– „Направи си лимонада“ – довършвам аз.
Кеп ме поглежда и поклаща глава.
– Не е така. Когато животът ти поднесе лимони, постарай се да откриеш в чии очи трябва да ги изстискаш.“

 

„Момиче от календара“ – Одри Карлан

1. „- Защо не се обичаш ? – И тези думи удариха стената около сърцето ми като чук, който бавно се отдалечи, а там където се бе стоварил, остана да зее огромна дупка.“

2. „Истинската любов не съществува. Години наред вярвах тъкмо в обратното. Дори си бях въобразила, че съм я намерила. Четири пъти, ако трябва да бъда точна.“

3. „Беше така приятно да усещам неговата длан, обгърнала моята. Чувствах се сигурна, защитена… Нещо, което не ми се беше случвало отдавна.“

4. „Не бях сигурна как да приема всичко това, какво да мисля. Бяхме се споразумели да не се сближаваме… Дали го обичах ? Не, не мисля. През цялото време бях толкова силно концентрирана да избегна всякакви емоции, да не се влюбя, че дори не ми мина през ума вариантът да отворя сърцето си за него…“

5. „- Никога не настъпва подходящ момент да нараним някого другиго. – каза той. – Но когато го сторим, вече е завинаги. Не се налага да се тревожиш повече за това. Продължаваш смело напред. Всички продължават напред.“

Аз преди теб“ – Джоджо Мойс

1. „Не позволявай едно решение или един момент да те определят за цял живот!“

2. „Исках да притисна всяко късче от мен в него. Исках да му влея волята си. Исках да споделя с него всяка глътка живот и да го принудя да живее.“

3. „Някои грешки… просто имат по- големи последствия от други.“

4. „Разполагах само със сто и седемнайсет дни, за да убедя Уил Трейнър, че има смисъл да живее…“

5. „Просто живей добре. Просто живей.“

„Тетрадката“ – Никълъс Спаркс

1.“Не можеш да живееш живота си за другите хора. Ти трябва да направиш това, което е правилно за теб, дори и да нараниш някои хора, които обичаш.“

2. “ Може да изглежда като най – трудното нещо за правене, но трябва да забравиш човека,забравил теб. “

3. „И само за миг, за една малка струйка време, която висеше във въздуха като светулките в лятното небе, тя се чудеше дали е влюбена в него отново.“

4. „- А ти? – попита тя на свой ред. – Спомняше ли си понякога за нас?
– Не беше нужно да си спомням. Аз никога, нищо не съм забравял.“

5. „Те се караха постоянно. Всъщност почти никога не се разбираха. Но имаше едно нещо, което ги свързваше – умираха един за друг.“

„Без милост“ – Лекси Блейк

(издателство „Ибис“, брой страници 344, цена 13,90лв)

206808_b

Лекси Блейк за мен беше непозната авторка, с чието творчество нямах търпение да се запозная. Определено книгата ме изненада със сюжета си, защото в него е съчетана любовна история с криминални мотиви. Мисля че досега, не съм чела подобна история, защото в повечето любовни романи сюжета е съсредоточен единствено върху любовната връзка между героите,а при тази книга не е така и със сигурност, ще потърся подобни книги. Стилът на аворката бих казала, че е много приятен за четене, а обратите, които създаваше поне за мен бяха непредвидими, а някои и шокиращи. Авторката е развила страхотно криминалната линия на сюжета, като през цялото време държи читателя в напрежение и неведение почти до последната страница.

Преди около двайсет години родителите на братята Райли, Дрю, Бран и сестра им Мия загиват при пожар в дома си. Полицията хвърля вината върху баща им и така случаят бива потулен, но четиримата знаят, че това не е така и се заклеват, че един ден ще отмъстят за смъртта на родителите си. Детството им преминава изключително тежко по сиропиталища и в приемни домове. Вече пораснали четиримата са по- сплотени от всякога и внимателно са подготвили своя план за отмъщение, който ще съсипе веднъж завинаги убийците на родителите им. Но в плана им не влиза чаровната и мила Ели, чиято единствена мечта е да направи от  компанията на баща си едно успешно и просперищо място за своите служители.

20011870._SY540_Съвсем накратко ще споделя мнението си за братята Лолес, защото на всеки един от тях ще им бъдат посветени книги и ще може да се запознаем по- отблизо с тях. В  тази книга главен герой е Райли Лолес, който успя бързо да ме спечели със своята обаятелна харизма. Тежкото детство, което е имал несъмнено е оставило траен отпечатък върху психиката му, дори и след толкова години. Ставайки адвокат на Ели, Райли е готов на всичко, за да я съсипе, но самият той не е подготвен за предстоящите промени в живота му. Хареса ми огромната промяна, която настъпи в него и искрено се зарадвах, че избра правилния път. В началото на историята бе готов на всичко, за да отмъсти за смъртта на родителите си, но постепенно осъзна, че има по важни неща от отмъщението, а именно любовта – онази чиста и искрена любов, която само правилият човек би ти дал.

Attractive man in business suit on the grey backgroundДрю е най- големия брат, който след години на раздяла е събрал и сплотил братята и сестра си. Той най- много от всички иска да отмъсти за родителите си и е готов на абсолютно всико, за да постигне крайната си цел. Въпреки каменната си обвивка Дрю доказа, че има добро сърце и е готов да приеме „врага“ в своя дом. Бран е най- малкия от братята Лолес, който на пръв поглед е най- спокойният и тихият от тримата, но пък е готов да разкъса всеки дръзнал да посегне на жена. Бран крие дълбока психическа травма, която се надявам в следващата книга да  разберем повече за нея. Мия е сестрата мечта, която всеки брат би се радвал да има. Беше толкова мила и очарователна, че нямаше как да не я харесам. Също така тя беше изключително директна и винаги вкарваше братята си в „пътя“, когато се наложеше. За разлика от братята си Мия е имала огромния късмет да израсне в приемно семейство, което се е грижело прекрасно за нея и затова, тя не жадуваше толкова много за така чаканото отмъщение.

В самото начало на историята Ели бе представена, като изключително силна и независима жена, която не се нуждае от никого, за да е щастлива. Но малко,след това имахме възможността да я опознаем и се оказа, че Ели е едно мечтаещо момиче,която е до болка откровена, но и доста наивна, което беше единственият   ѝ недостатък. Въпреки, че е отраснала в семейство без любов, с баща, който изобщо не се е интересувал от нея, тя не е изгубила оптимизма си и вярата в хората. Преживя много предателства от хора, от които най- малко е очаквала, но въпреки всичко доброто  ѝ сърце успя да прости на човека, който може би я нарани най- много от всички.

luckymecandy: “ robjectify: “ ” Stop it!!! ”

Любовната история се разви доста бързо и не успях в първия момент да почувствам тръпката от тази зародила се любов. Но Райли с непрекъснатите си романтични жестове към Ели,успя да ме накара, да повярвам в неговата искрена любов към нея. В хода на историята двамата имаха своите силни и емоционали моменти, чрез които успях да усетя специалната връзка помежду им.

Епилогът в книгата ни подготвя за следващата част от трилогията, която се очертава да бъде още по- силна и напрегната от тази. Във втората книга главен герой ще бъде Бран, който се оказва, че хич не си поплюва щом си набележи „жертвата“. Освен един доста интересен и пикантен епилог, имаме откъс от няколко страници, които още повече ни нахъсват за предстоящата история.

„Без милост“  предоставя на читателите една изпепеляваща любовна история с криминални нотки, която ще ви завладее още с началните си страници. Освен с добре изградената и оригинална история, книгата ще успее да ви спечели и със своите очарователни и силни герои, които вярвам, че ще станат ваши любимци. Авторката е успяла да създаде един свят, изграден изцяло върху лъжи, измами и едно убийство, което чака своето отмъщение. След това ударно начало, определено нямам търпение да се докопам до втората книга, която обещава една още по- интересна и напрегната история.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност !

Снимка0382

 

 

 

Май в книги и музика

Май месец си замина толкова бързо и неусетно, и не е за вярване, че почти преполовихме годината. Май предостави на нас читателите страхотни книжни изживявания, като се започне от Панаира на книгата и се стигне до страхотните промоции на някои издателства и онлайн книжни магазини. Лично за мен месецът в книжно отношение беше изключително успешен и ползотворен. Не знам как, но успях да се сдобия с цели 17 книги – мой личен рекорд. От към песни месецът също, не беше лош и успях да избера един наистина хубав „Топ 5“, който ще видите в края на месечната ми равносметка.

Книжният ми улов за май стартира с „Паника“ от Лорън Оливър, която е авторката на бестселър трилогията „Делириум“. Благодаря на издателство „Ентусиаст“ за изпратената книга, която неочаквано ми хареса. От издателство „SkyPrint“бяха изклюително мили и ми изпратиха четири книги, които наистина си заслужават прочита и отделеното време. Съвсем случайно от една игра във фейсбук спечелих книга по избор от издателство „Ибис“. Аз си избрах „Героите са моята слабост“ на една от любимите ми авторки Сюзън Еклизабет Филипс. По принцип, като се включвам в подобни игри, нямам абсолютно никакви очаквания, но този път късмета е бил на моя страна. Следващата книга, с която се сдобих е „Сол при солта“, която в момента чета и е на път да се превърне в една от най- любимите ми книги. Повече за нея, ще споделя в предстоящото ѝ ревю. Благодаря за издателство „Сиела“, че ми предоставиха възможостта да се докосна до нея. В три поредни дни, три издателства ме изненадаха много приятно с едни от най- новите си книги. Първи бяха издателство „Еднорог“, които ми изпратиха „Сиси неочакваната императрица“ от Алисън Патаки. От издателство „Ибис“ пък ми изпратиха „Без милост“ от Лекси Блейк, която вече прочетох и с нетърпение очаквам следващата част от трилогията. Страхотните хора от изд. “ Orange books“ ме изненадаха с  „Думи в тъмно-синьо“ от Кат Кроули, която нямам търпение да прочета през този месец.

Малко по- късно през месеца от изд“Емас“ ми изпратиха една от най- нашумелите книги в последно време, а именно „Четирите цвята на магията“ от В. Е. Шуаб. Нямаше как да не се възползвам от промоцията по повод 24 май, която бе цели три дни. Реших да си закупя само две книги, защото купчинката ми на нощното шкафе нарасна доста, а искам да отделя нужното внимание на всяка една от книгите. Та, от промоцията се сдобих с „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“ и разбира се „Кралска клетка“ от Виктория Аявярд. Тази книга я чакам от една година и толкова много се радвам, че е вече при мен. Вчера (31 май) отново бях изненадана от три издателства. Любимите ми „Ибис“ ми бяха изпратили „Тайният портал“ от Ева Фьолер, която е последната книга от трилогията „Пътуване във времето“ и „Слънцето също е звезда“ от Никола Юн. „Всичко, всичко“ ми хареса страшно много и се надявам тази книга да бъде поне толкова добра, колкото нея. Изд. „Емас“ ме изненадаха с „Алеа Аквариус: Повикът на водата“ от Таня Щевнер. А от изд. „Софтпрес“ ми изпратиха най- новата им книга „Серафина и черният плащ“ от Робърт Бийт. За последните две книги почти нищо не знам, но резюметата им звучат доста обещаващо. Хиляди благодарсности на всички издателства, които през целият месец не спираха да ме изненадват и радват със своите книги! Надявам се юни да бъде малко по- спокоен от към книжни придобивки, за да мога да прочета част от натрупалата се купчинка. Сега, като се замисля през юни имам рожден ден, така че със сигурност, ще си подаря някоя и друга книга. 😀

collage

А, сега да преминем към книгите, които прочетох през май. Изключително съм доволна от книгите, които прочетох, а също ѝ от техния брой – общо пет. Първата прочетена книга беше „Жестока любов“ – Колийн Хувър . Тази книга успя да предизвика безброй емоции в мен, докато я четях. Много силна книга, във всяко едно отношение. Повече за книгата може да прочете в посочения линк. След тази книга имах нужда от нещо леко и разведряващо, което да ме накара поне малко да се посъвзема от нея. Спрях се на „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ – Дженифър Донъли , която беше една от най- приятните книги, които съм чела. Основната идея на сюжета е запазена, но авторката е успяла да вкара един нов елемент в историята, което да ѝ придаде още малко щипка вълшебство. Третото ми попадение беше „Селма“ – Халил Джубран . Една малка книга, но с огромно послание. Следващата книга, която прочетох беше „Паника“ – Лорън Оливър . Подходих към книгата с малко скептицизъм, но въпреки това историята успя да ми хареса. Хареса ми това, че беше доста различна и оригинална от обичайните тийн истории, които ни се предлагат от няколко години. И последната пета книга е „Без милост“ от Лекси Блейк. Книгата съчетава в себе си романтична история, която е примесена с криминален елемент, което я прави доста интересна и отличаваще от обичайните любовни романи. Книгата все още няма ревю, в момента го подготвям и този уикенд със сигурност, ще бъде публикувано.

photofacefun_com_1496301221

МУЗИКА:

1. От първо слушане новата песен на Шакира страшно много ми хареса и през целият месец, не спрях да я слушам. Песента е много свежа, динамична и е супер подходяща за настъпващото лято. А, припева е много зарибяващ и от едно слушане на песента, започнах да си го припявам.

2. На тази песен случайно попаднах, докато гледах един от музикалните тв канали. Песента е много лятна и приятна за слушане. Видеото също допринася за лятното настроение – определено, ще бъде цяло лято в плейлистата ми.

3. И този месец в „Топ 5“ попада Katy Perry с новата ѝ песен. Приятна, лека и забавна песен, която от първо слушане ми допадна. А видето е типично за нея – шантаво, забавно и леко откачено. 😀

4. Отдавна съм надраснала възрастта, в която да харесвам момчешки групи и  нямам, кой знае какви наблюдения на групата.  Харесвам 3-4 песни на One Direction, но след като Зейн се раздели с тях, започнах да следя кариерата му на самостоятелен изпълнител и досега, всяка една песен, която е пуснал ми харесва много. Хари супер много ме изненада с тази самостоятелна песен, която ми хареса още щом я чух. Музика, текст и самото изпълнение нямат грешка.

5. Няма да съм аз, ако не включа песен на любимата ми Лана. Тази година ще представи нов албум и затова в последните няколко месеца, започна да пуска песни от него.

Reader Confession Book Tag

Благодаря на Кали за поканата да направя този таг ! Въпросите са доста интересни и ми беше много приятно да отговарям на всеки един от тях. Видях, че повечето блогъри са направили вече тага, но ако има все още някой, който не го е направил, нека да се чувства поканен.

1. Някога наранявала ли си собствената си книга?

За съжаление ми се е случвало да причиня някой малък дефект на книга. Но винаги се старая книгите ми да изглеждат перфектно, защото не обичам да ги виждам наранени. Спомням си, когато бях на 8 или 9 години, родителите ми тъкмо ми бяха купили „Ян Бибиян от Луната“ и бях толкова щастлива и ентусиазирана да я прочета. Книгата беше на масата, а до нея имаше ваза с цветя и познайте какво стана – да, книгата се намокри. Това е най- лошото нещо, което съм причинявала на книга през живота си.Книгата все още си я пазя и понякога я препрочитам.

2. Наранявала ли си някога заета назаем книга?

Единствените книги, които съм взимала назаем са били от библиотеката. Но никога не съм повреждала книга, винаги ги връщах, както съм ги взела.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?

Към всяка книга подхождам различно, а ѝ зависи от доста фактори. Ако една книга ми е интересна, хем искам да я прочета колкото е възможно по- бързо, хем искам да ѝ се наслаждавам по- дълго време. Ако пък е книга, която ми върви бавно, може да я чета цяла седмица. Но, да кажем средно около 3-4 дни ми отнема да прочета една книга.

4. Книги, които не си завършила?

Не мисля, че има книга, която не съм завършила.

5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?

„Нюансите“ и пари да ми дават, никога няма да ги прочета. Като цяло не си падам по еротичните рамони, а има доста такива популярни, които няма как да харесам и прочета.

6. Класики, които не харесваш?

Прочела съм доста класики и смея да кажа, че съм попаднала на точните и никоя от тях не ме е разочаровала.

7. Книги, които си купила само заради интелектуалността им?

Един от най- странните въпроси, на които съм попадала. Не съм от хората, които се превъзнасят и се имат за някакви супер гении, които четат само „елитна“ литература и плюят всеки, който не е от тяхната „порода“. Чета книги за удоволствие,обичам човешките и простички истории, които ме докосват и не ми пука дали ще се харесам на някого.

8. Книги, които не си върнала?

Както отговорих на един от предните въпроси, единствено книги съм заемала от библиотеката и винаги съм ги връщала максимално бързо. Така че няма книга, която да не съм върнала.

 

„Паника“ – Лорън Оливър

(издателтво „Ентусиаст“, брой страници 288, цена 15лв)

203397_bКОЛКО ДАЛЕЧ СИ ГОТОВ ДА СТИГНЕШ,
ЗА ДА ИЗБЯГАШ ОТ ЖИВОТА, КОЙТО ВОДИШ?

ХЕДЪР никога не си е помисляла, че един ден може да се състезава в „Паника“ – легендарна игра за току-що завършили гимназисти, в която залогът е висок, а наградата – още по-висока. Никога не се е смятала за безстрашна, за човек, готов да се бори, за да изпъкне сред другите. Но когато открива нещо и някого, заради които да се бори, Хедър ще разбере, че е по-смела, отколкото си е представяла.
ДОДЖ никога не се е боял от „Паника“. Неговата тайна ще му вдъхва сили и ще го тласка да продължи напред до края на играта – сигурен е в това. Но има нещо, което не знае: не само той си има тайна. Всеки има причина, заради която да играе.

***

Когато чета книга от непознат за мен автор или особенно ,ако той е супер известен и актуален, почти винаги подхождам с лек скептицизъм към него. Разбира се, че съм чувала за Лорън Оливър и за нейната бестселър трилогия „Делириум“, но не знаех какво да очаквам от първата ми среща с нейна книга, а именно „Паника“. Книгата ме изненада доста приятно със своята свежа и оригинална история, която за мен бе глътка свеж полъх от обичайните тийн книги. Авторката се е постарала да ни предостави една много реалистична история, която да ни държи под напрежение до последната страница. Самият замисъл на играта „Паника“, не е от типа игри, като „Игрите на глада“ или някоя свръх нереалистична игра, която може да гледаме само по филмите. Напротив „Паника“ е една на пръв поглед най- обикновенна игра и точно това е плашещото в нея. Хареса ми факта, че авторката не се е съсредоточила само върхи играта, а ѝ върху героите и техните взаимоотноешения. Другото, което ми допадна бе, че авторката не се е опитала да идеализира абсолютно никого от героите. Всеки един от тях беше представен със своите недостатъци, като по този начин читателят може да почувства героите по- близки до себе си.

“ „Паника“ започна както толкова много други неща в Карп – бедно градче с население от дванайсет хиляди души, разположено насред нищото: защото беше лято и нямаше какво друго да се прави. „

70ec67da7e9462d613167121a0dc5bb6„Паника“ е създадена, за да направи живота на тийнеджърите в малкото градче Карп по- вълнуващ и интересен. Превърналата се в традиция „Паника“ от година на година, започва да става все по – опасна, но въпреки това желаещите да се включат в нея, все повече се увеличават. Всеки един от тях е готов на всичко, за да получи наградата – огромна сума пари. Но има състезатели, които играят не само заради парите, играят за… отмъщение. Веднъж включиш ли се в играта, тя те обсебва, научава твоите тайни и страхове, а след това те изправя срещу тях. Правилата на играта са железни и безпощадни, а всеки, който е имал глупостта да ги наруши се наказва жестоко. Всеки, който се е включил в играта няма право да казва на никого. Всички в градчето знаят за Паника“ и колко опасна може да бъде тя, но всеки мълчи, а през това време „Паника“ безмълвно и безпощадно спуска своите пипала над Карп.

„Разбира се, никой не вярваше, че “Паника” ще спре.
Играта винаги продължаваше.“

Panic_HC_JKT_des4.inddГлавната ни героиня Хедър никога не си е помисляла, че един ден ще се включи в играта. Прави доста импулсивно, когато приятелят ѝ ненадейно скъсва с нея. След тази случка, тя осъзнава, че няма какво да губи и както се казва „се впуска в дълбоките води“. Хедър е най- обикновенна тийнеджърка, която живее недотам хубав живот, семейството ѝ е разбито, майка ѝ е меко казано пропаднала и единствено опора намира в своята по- малка сестра и в двамата си най- добри приятели Теса и Бишъп. Никога не се е смятала за безтрашна, не е човек, който ще се бори на всяка цена, за да постигне целите си, за да изпъква по някакъв начин, сред тълпата. Но с всяка следваща задача в играта, Хедър започва да израства и осъзнава, че иска да спечели играта, за да може да осигури живот на сестра си, а ѝ за самата себе си. Но най- важното е, че успява да пребори страховете си и да превърти играта.

9434c856c5c89223c451091b4e8c3ff6Додж е другият ни главен герой, който също претърпя доста голямо развитие. За разлика от Хедър, той никога не се е боял от страховете си и за това без да се замисля се включва в „Паника“. Додж също има мотив и той е да отмъсти на един от участниците, който е оставил траен белег в семейството му. Тайната, която така усърдно пази му вдъхва сили да продължи да се бори, за да стигне до финала. В последствие с напредването на играта, напрежението се усеща във всички участници и Додж разбира, че не само той има тайна. Въпреки че, Хедър и Додж в началото бяха конкуренти за голямата награда, в края на играта и двамата научават ценни уроци, които неизменно ще ги променят. И двамата успяват да станат победители, защото са успели да преодолеят страховете си и спокойно могат да продължат на чисто, без тайни и страхове, които да ги загушават.

„Винаги имаше път нагоре и навън и нямаше нужда от страх.“

Хареса ми, че историята беше предадена от двете гледни точки на двамата главни герои. Така научаваме за голяма част от живота им, за семействата им, приятелите им, за техните мисли и терзания. Другото, което ми допадна, а ѝ изненада беше факта, че главните герои не се обвързаха един с друг, както се случва в 99% от книгите. Всеки от двамата си имаше своята любовна история, която за щастие не беше фокусирана на преден план.

„Паника“ предоставя възможността на читателите да станат част от героите и да се впуснат, заедно с тях в едно опасно и вълнуващо приключение. Една история, която ще ви държи под напрежение с всяка следваща страница. История изпълнена с екшън, интриги, предизвикателства, но и с много ценни уроци, които ще ви накарат да се замислите. Определено препоръчвам книгата, защото историята поместена в нея се различава от масовите тийн истории.

*Благодаря на издателство „Ентусиаст“ за възможността да прочета книгата !

The Aesthetically Pleasing Book Tag

Този таг си го бях харесала преди около два месеца, но така ѝ си стоеше в графа „чернови“. За това много се радвам, че Елена ме тагна, за да мога най- накрая да го напиша. Въпросите са много интересни и с удоволствие отговарях на тях – може би, това е вторият ми любим таг от тези, които съм правила в блога. Този път ще наруша традицията и ще тагна Кали. Кали, знам че обичаш таговете и ще ми бъде интересно да прочета отговорите ти. 🙂

1. Най-добрата цветова комбинация на корица.

Има толкова красиви корици, които искам да посоча, но все пак ще се спра на няколко. Една от кориците, които харесвам много е тази на „Илумине“. Въпреки че, цветовете върху корицата макар и малко са подбрани идеално, а ѝ се преливат, което я прави още по- оригинална. Също така ми харесват кориците на трилогията „Адски устройства“, които според мен са едни от най- добрите.

,.jpg

2. Най-хубава типография/шрифт на корица.

Шрифтът на „Имението Ашфорд“ много, много ми харесва. Също така ми харесват шрифтовете на „Всичко, всичко“ от Никола Юн, „Ясновидците“ от Либа Брей, „Белжар“ от Мег Уолицър и др.

%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b00074

3. Най-хубавата семпла корица.

Страшно много обичам семплите корици и имам много такива любими. Едни от най- любимите ми са тези на „Къде си, Аляска“, „Бухтичка“, трилогията „Пенрин и краят на дните“, оригиналната корица на „Всичко, всичко“, „Илумине“, „Аркадия“ , трилогията „Алена кралица“, „Крадецът на книги“ и още много други.

13062482_2015942961963251_1195746599692315577_n.jpg

4. Най-хубавите последни страници.

Тук ще посоча „Спящата и вретеното“ от Нийл Геймън . Лично аз все още нямам книгата, но съм я виждала на живо и е една от най- уникалните книги, като оформление.

sleeper

5. Най-хубавата карта.

Една от любимите ми карти е тази на „Алена кралица“ от Викторя Айвярд. За съжаление картата в българското издание липсва, което според мен е пропуск.

Teljes képernyő rögzítése 2015.12.23. 114749

6. Най-хубавите открити твърди корици.

Влюбена съм в кориците на трилогията „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ Невероятни са! Обожавам черно- белите и винтидж фотографии, и тези корици са истинска радост за моето око.

Снимка0150

7. Най-хубавата задна корица.

Тук ще посоча трилогията „Полулош“ от Сали Грийн. За съжаление, не съм чела трилогията, но пък кориците са ми много любими.

7919ec092790

8. Най-добрите хедъри на глави.

Тези на „Адски устройства“ ми допадат. Всъщност не отдавам толкова голямо значение на хедърите и за това се сещам само за тази трилогия.

id-clockwork-angel-the-infernal-devices-16725661-800-600-e1322500484322

9. Най-добрите илюстрации.

Може би, отново ще посоча „Спящата и вретеното“, защото в момента не се сещам за друга книга.

10. Най-хубавото гръбче.

Това е една съвсем малка част от гръбчетата, които харесвам.

Снимка0408

11. Любимата ти корица на рафтовете ти.

С този въпрос се затруднявам, защото имам страшно много любими корици, но ще посоча някои от най- харесваните.

Снимка0411