„До всички момчета, които съм обичала“ – Джени Хан

(издателство „Ибис“, брой страници 296, цена 12,90 лв)

208305_b

„До всички момчета, които съм обичала“ ми грабна вниманието преди около година и се надявах някога да я видя издадена на български. Затова не мога да ви опиша колко много се зарадвах, че едно от любимите ми издателства ѝ е обърнало внимание и най- вече, че ще я издаде. Въпреки че историята на моменти се развива през зимата, книгата е перфектното лятно четиво, с което да релаксирате. Авторката има много приятен, лек и увлекателен стил на писане, като винаги успява да наблегне на точните моменти, с които да прикове вниманието на читателя. Книгата се чете изключително бързо, като дори ѝ за миг няма да ви бъде скучно в нейната компания. Едно от нещата, с които успя да ме спечели историята бяха безброй комичните и нелепи ситуации, в които успя да се забърка главната ни героиня, но освен това имаше и немалко сладки моменти. На моменти имах чувството, че „гледам“ някоя супер забавна комедия. Така че едно е сигурно, ако си падате по комедиите и романтичните тийн истории, то грабвайте книгата, настанете на някое прохладно местенце и се потопете в историята ѝ.

19127518._SY540_Главната ни героиня Лара Джийн е момиче с корейски произход, имаща две прекрасни сестри Марго и Кити и един любящ грижовен баща. Единственото липсващо парченце от пъзелa, което липсва на семейството и, за да бъде пълноценно е майка ѝ, която е починала преди години. Лара Джийн никога не е споделяла чувствата си към момчетата, които е харесвала, а ги е споделяла в писма с идеята никога да не попаднат при притежателите си. Чрез тези писма тя се отърсва от всички мисли и чувства, които е изпитвала или както самата тя казва, писмата са нейното сбогуване. Докато един ден някой случайно (или не) изпраща нейните писма до петте момчета, по които някога си е падала. След този злощастен инцидент живота на нашата героиня стремглаво се променя. Следват изобилие от комични ситуации, в които иска или не Лара Джийн се забърква.

„Странно е да  си копнял толкова дълго за нещо , за някого , а един ден , най-внезапно , просто да спреш“

cbvnbvХареса ми, че концепцията на историята не беше съсредоточена само върху „любовният“ живот на главната героиня. Авторката е наблегнала и върху семейните отношения, което прави историята много по- близка до самия читател. Както споменах семейството на Лара Джийн е белязано от ужасна трагедия, която сплотява много повече семейството ѝ. Голямата и сестра Марго е поела грижите за семейството, което я прави водеща фигура в семейните им отношения. Абсолютно винаги е поставяла семейството си на първо място, като малко или много загърбва своето лично пространство. Като по- малка сестра Лара Джийн винаги се е възхищавала на Марго и я е възприемала, като неин ментор в живота. След заминаването на Марго в Англия, където да продължи образованието си, отношенията помежду им някак охладняха по една или друга причина. По малката им сестра Кити се оказа голямо съкровище. Малката имаше изключително твърд и опърничев характер и винаги отстояваше на своето. Образът на Лара Джийн ми беше изключително забавен и реалистично представен. Тя е от момичетата, които обичат домашния уют, обичат да четат и да пекат сладки. Въпреки че на моменти се държеше незряло винаги успяваше да ме очарова. След всичко, което успя да преживее мисля, че към края на историята успя да изгради една по- зряла и отговорна версия на самата себе си.

„Когато някой отсъства дълго време , в началото запомняш всички неща, които искаш да му кажеш. Опитваш се да съхраниш всичко в главата си.Но все едно да удържиш шепа пясък: малките зрънца се изплъзват от ръцете ти и накрая остават само едрите камъчета и въздух.Когато най-сетне се видите , си запазил единствено големите неща, защото е твърде трудно да разкажеш за всички дреболии. Но именно те съставляват живота.“

CBxONiEUAAESndFДвата мъжки персонажа Джош, бившият приятел на Марго и Питър Кавински, който преди време Лара Джийн е харесвала, претърпяха огромна промяна, която спомогна за развитието на историята. Джош винаги е бил близък със семейство Сонг и отначало беше представен като мило, забавно  и добродушно момче. От друга страна Питър е пълна противоположност – самоуверен, с голямо его и звездата на училището, по която всички момичета си падат. С развитието на историята авторката изгражда и развива двата мъжки персонажи още повече, показвани черти от характерите им, които са били скрити за останалите. Според мен образа на Питър претърпя най- голяма промяна в положителна посока, която ме накара да ми стане симпатичен. За съжаление образа на Джош в един момент се разми, поведението му започна да става дразнещо и досадно. А самият той се превърна в безличен герой.

„Харесваш единствено момчета, които знаеш, че не можеш да имаш, защото се страхуваш!“

Романът има няколко основни положителни черти, които го правят оригинален и различаващ се от масовите тийн книги. Безспорно ми хареса идеята за писмата, която беше много добре поднесена без излишни разтягания. А ѝ лично аз не съм чела подобен сюжет. Темата за семейството също беше един от плюсовете в книгата. Беше ми интересно да наблюдавам колко силна връзка имаха трите момичета и макар понякога да не се разбираха, винаги успяваха да намерят правилния път една към друга. Третият плюс бяха добре изградените персонажи и особено огромното развитие на някои от тях. Краят на книгата е толкова примамливо отворен, че нямам търпение да се докопам по- скоро до втората част. А ѝ много искам да разбера какво пише в онова писмо.

„До всички момчета, които съм обичала“ е перфектното лятно четиво, с което да релаксирате. Книгата е поднесена по- много лек и забавен начин. А авторката доста умело е успяла да поднесе сериозните теми, като същевременно да заинтригуват читателя без да го натоварват. Препоръчвам книгата на всички романтични души и почитатели на YA жанра, защото книгата определено ще ви подари няколко романтични, забавни и щури часа.

* Най- искрени благодарности на издателство „Ибис“ за предоставеното предварително копие !

IMG_20170714_103413_872

Любими цитати от книги (част 6)

Напоследък съм изпаднала в някакъв абсурден книжен „махмурлук“, в който нито ми се чете, нито ми се пише в блога, за което ви се извинявам. Но преди няколко дни започнах една книга, която ми подейства като глътка свеж въздух и мисля, че вдъхновението ми започна да се завръща. Започнах да пиша няколко публикации, като тази е първата готова. Днешната тема в рубриката е ПСВ и ВСВ, като съм ви подготвила четири мои много любими книги на тази тематика. Слабост са ми тези две исторически събития и винаги, когато попадна на книга, която се развива през този период я започвам с огромно вълнение.

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак

1.“Смъртта за войната: През годините съм виждала много млади мъже, които си мислят, че тичат към други млади мъже. Но това не е така. Те тичат към мен.“

2. „Смъртта: Мисълта как хората  умират понякога ме убива.“

3. „Смъртта: Благодарение на това се натъквам на хора в най-добрата им и най-лошата им светлина. Виждам и тяхната грозота, и тяхната красота и се питам как едно и също нещо може да бъде и двете. И въпреки това те имат едно нещо, за което им завиждам. Ако не друго, хората знаят кога да умрат.“

4. „Имаше книги с гръбчета в черни, червени, сиви и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размери. Това бе едно от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала.”

5. „Думите. Защо трябваше да ги има? Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре.“

„Сол при солта“ – Рута Сепетис

1.“На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша от запад.

На17 септември 1939 година Русия нападна Полша от изток.

Помнех тези дати.

Две враждуващи държави се вкопчиха в Полша подобно на момичета, които се карат за кукла. Едната я държеше за краката, другата – за ръцете. Дърпаха толкова силно, че един ден главата се откъсна.“

2. „Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най – много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс. Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.“

3. “Вилхелм Густлоф” приличаше на жена, бременна със заченати от войната изгубени души. Те щяха да изпълнят корема му и той щеше да роди свободата им. Но дали някой осъзнаваше каква е неговата същност? Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф. Бях чувала за него от баща си. Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария. Татко ми каза, че Вилхелм Густлоф е бил ликвидиран.

Корабът беше роден от смъртта.”

4. „Вината е ловец.

Съвестта ме предизвикваше – препираше се с мен като капризно дете.”

5. „Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите.”

„Дневникът на Ане Франк“

1.  „Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно.“

2. „В човека има нагон към унищожение, нагон към убийство, смърт и ярост и докато не се промени нещо в цялото човечество, войната ще бушува, всичко, което е било строено, отглеждано и израснало, отново ще бъде разрушавано и унищожавано, след което хората ще трябва да започват всичко отначало.“

3. „Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.“

4. „Човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му.“

5. „Хартията е по-търпелива от хората.“

„На западният фронт нищо ново“ – Ерих Мария Ремарк

1.  „Виждам, че народи биват хвърляни един срещу друг и се избиват безсмислено, несвястно, нелепо, покорно, невинно. Виждам, че най-умните мозъци на света изнамират оръжия и думи, за да направят всичко това още по-изтънчено и по-дълготрайно. И заедно с мен го виждат всички хора на моята възраст, тук и от другата страна, в целия свят, заедно с мен го преживява цялото мое поколение.“

2. „Колко безсмислено е всичко, което някога е било писано, вършено, мислено, щом това е възможно! Всичко трябва да е лъжа и празен шум, щом като културата на хилядолетия не е могла да попречи да се проливат тия реки от кръв, да съществуват тия зандани за изтезаване на стотици хиляди.“

3. „То си идва от само себе си, защото човекът е преди всичко звяр и само отгоре, като филия с мас, е намазан с малко човещина.“

4. „Който е видял толкова много мъртви, не може да разбере такава голяма скръб за един-единствен.“

5. „Искам отново да изпитам онова тихо въодушевление, чувството на силен, неотразим порив както някога, когато се приближавах към книгите си. Нека отново ме облъхне пламъкът на желанията, който се надигаше от пъстрите гърбове на кориците, нека той разтопи тежкия, мъртъв оловен къс, който е легнал дълбоко в мен, и отново се пробуди нетърпението по бъдещето, окрилената радост пред света на мисълта – нека ми върне загубената готовност на моята младост.“

Summer Lovin’ Book Tag 2017

Харесвам тематичните тагове, които предлагат интересни въпроси и предразполагат към още по- интересни отговори. Миналото лято бях направила един таг свързан с лятото и сега една година по-късно отново правя такъв таг. Благодаря на Памела за поканата, а аз от своя страна тагвам Кали иГергана  . И двете момичета пишат много хубаво, така че с нетърпение очаквам отговорите им.

1. Начало на лятото:грабващо първо изречение.

Не се сещам за първо изречение, което да ме е накарало да прочета някоя книга. Но се сещам за един цитат, в който така се влюбих, че си купих дадената книга. Цитатът е „Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре.“, а книгата е „Създадена от дим и кост“ на Лейни Тейлър.

2. Прекалено горещо е заизлизане :книга перфектна за цял ден у дома.

През лятото обичам да чета леки, забавни и приятни книги, с които да релаксирам. Наскоро прочетох няколко такива и с удоволствие бих ги препоръчала на всеки, който иска да разпусне с тях след някое тежко четиво или просто иска да прочете нещо ново. Наскоро прочетох „До всички момчета, които съм обичала“, която беше едно много приятно лятно четиво. Други такива са „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“, „Крайно нелогично поведение“, „Серафина и черният плащ“.

3.Лятно пътешествие:книга, която бихте взели с вас на път.

В такива случаи бих избрала някоя романтична книга или трилър, който през цялото време да ме държи под напрежение. В първата категория горещо препоръчвам книгите на Сюзън Елизабет Филипс, която има невероятен маниер на писане. А във втората категория бих се доверила на автори, като Дан Браун, Анди Макдермът, Ники Френч.

4.Божествен студен чай:книга, която се развива на студено.

Само преди няколко дни прочетох „Героите са моята слабост“ от Сюзън Елизабет Филипс, чиято история се развива през зимата. Авторката толкова пълнокръвно е описала зимните детайли, че на моменти дори усещах студа, който се разстилаше из страниците. За книгата ще поговоря съвсем скоро в предстоящото ѝ ревю.

5.Неприятно слънчевоизгарянекнига, която наистина не сте харесали.

Много рядко ми се случва да не ми хареса някоя книга. Винаги се старая да откривам по нещо, което да ми хареса или впечатли в книгата, която чета. Дори и в най- блудкавата книга може да се открие нещо хубаво, дори и да е само един цитат.

6.Горещо четиво:препоръчайте любима книга.

Любими книги мога да препоръчам много, но ще се ограничава до книгите, които са ме впечатли през тази година. Няма как да не спомена една от любимите ми книги за годината „Жестока любов“ от Колийн Хувър, която успя да докосне всяко едно кътче от сърцето ми. Други книги, които успяха да ме впечатлят са „Аркадия“, „Имението Ашфорд“, „Белжар“, втора и трета книга от трилогията за чудатите деца на мис Перигрин. Слабост са ми историите, които се развиват през ПСВ и ВСВ и „Сол при солта“ по един смразяващ начин е една красива и трогателна история.

 

 

Юли в книги и музика

Юли е вече зад гърба ни и това означава, че е време да ви споделя книжните и музикалните си преживявания. Изминалият месец беше доста лежерен в книжно отношение и не успях да прочета някои от книгите, които си бях предвидила. В музикално отношение месецът ми беше доста успешен, защото си харесах може би над 15 песни и ми беше изключително трудно да избера само пет, които ще видите в края на публикацията. Надявам се август да бъде един прекрасен и слънчев летен месец, и да успее да ме изкара от лекия книжен махмурлук, в който съм изпаднала. И без повече излишни приказки нека да започваме с основните теми на тази публикация.

През изминалите няколко месеца си бях наложила лека забрана за закупуването на книги, защото купчинката ми с непрочетени книги все повече се увеличава, а свободното ми време е малко. И в този ред на мисли съм изключително доволна от себе си, защото през юли си купих само една книга и то с намаление. В началото на месеца сп.“Браво“ пуснаха специално издание с няколко тийн книги. Харесвам книгите на Рейнбоу Роуъл и затова нямаше как да не си купя „Връзка“, която търпеливо си изчаква реда за четене. Всъщност първата книга, с която се сдобих беше най- новата книга на изд. „Емас“, а именно „Толкова близо до хоризонта“. Когато от изд.“Ибис“ обявиха, че ще издават „До всички момчета, които съм обичала“ от Джени Хан бях супер щастлива и страшно много им благодаря, че ми предоставиха предварително копие от нея. От издателство „Софтпрес“ ме изненадаха с една детска енциклопедия, която вече си има един малък собственик. И последната книга за месеца беше „Кралица на четири кралства“, която на пръв поглед ми се стори интересна. Най- искрени благодарности на издателство „Еднорог“.

Collage 2017-08-01 17_05_49

 

Както споменах в началото на публикацията ме е налегнал лек „книжен махмурлук“ и затова успях да прочета три книги и половина. Първата, с която стартирах месеца беше „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“, която успя да ме накара да изживея едно приятно и завладяващо приключение. Книгата наистина си струва да се прочете и се радвам, че виждам само положителни коментари за нея. Повече какво мисля за книгата вижте в ревюто ми ТУК. Втората книга беше „Крайно нелогично поведение“, която съдържаше сериозни теми, но в същото време имаше много забавни и конфузни ситуации за някои от героите. Повече за книгата ТУК. Следващата бе „До всички момчета, които съм обичала“, която е перфектното лятно и отпускащо четиво. Все още не съм ѝ написала ревю, но се надявам скоро да е факт. В последните дни от месеца започнах „Героите са моята слабост“ от Сюзън Елизабет Филипс. Обожавам нейните книги и тази не прави изключение. Този път ни е поднесла една доста различна и оригинална история с лек привкус на мистерия. А корицата е просто перфектна, не мога да ѝ се нагледам 😀 . Това бяха книгите, с които завърших юли и се надявам през август да прочета малко повече книжни изкушения.

IMG_20170801_165748_203

МУЗИКА

1. Оригиналната версия на песента не ми допада чак толкова, но щом чух този ремикс, не съм спирала да слушам песента. И за това нямаше как да не я поставя на първо място.

https://m.vbox7.com/play:c25ab4054e

2. Определено тази песен не може да надмине Feel, но е перфектна за летните месеци.

3. Inna винаги изкарва хит за лятото и тази песен не е изключение.

4. Тази песен е едно свежо допълнение към летните месеци.

5. Тази песен умишлено я оставих последна, защото с нея исках да завърша месечната ми публикация. Преди по- малко от две седмици ни напусна един музикален гений, който със сигурност ще остане в музикалната история. Все още не мога да повярвам на случилото се и ми е много тъжно. Дано да си на по- хубаво място Честър Бенингтън !

„Крайно нелогично поведение“ – Джон Кори Уейли

(издателство „Orange books“, брой страници 256, цена 11,90лв)

208103_b

През последните години в YA жанра освен типичните любовни истории, авторите започнаха да вкарват и по сериозни теми в сюжетите си. Безкрайно много оценявам това, защото тийнейджърите трябва да видят и двете страни на монетата наречена живот. В тази малка книжка, която впрочем се оказа едно доста добро попадение е включена една наистина сериозна тема, а именно паническите атаки. На това заболяване се даде гласност в близките няколко години ( поне според моите наблюдения), което за съжаление бива доста подценявано от обществото. Ние хората трябва да се научим, че психическите заболявания никак не са за подценяване, а още по-малко за подиграване, защото не се знае до какви последици ще доведе това даденият човек. Авторът на нашата история се е опитал да поднесе темата по един лек начин без излишно да натоварва читателят. Харесвам такива истории, защото в тях се крият важни житейски уроци, които в даден момент биха ни били полезни. Учат ни да бъдем съпричастни един към друг, защото може точно ние да помогнем на някого и да го измъкнем от неговия вътрешен ад. Има една фраза „сам войнът е воин“, но пък е хубаво да имаш някого до теб, с който да спечелите цялата битка.

„Светът е голям, плашещ и безпощаден. Но можем да оцелеем в него.“

HighlyIllogicalBehavior-1Историята се развива от двете гледни точки на двамата главни герои – Соломън и Лиса, което ми хареса, защото опознаваме още по-добре героите и техните мисли и постъпки.  През по- голямата част от живота си шестнадесетгодишния Соломън страда от агорофобия- страхува се да преминава през големи или открити пространства. След поредната паническа атака Соломън влиза в училищния фонтан, за да се успокои. След това ужасно преживяване той не е излизал навън от цели три години. Ежедневието му преминава в дома му, а единствените хора, с които общува са родителите му и неговата баба. Въпреки че се е изолирал в своята малка вселена Соломън е изключително интелигентен, забавен, любознателен, а ѝ е огромен фен на „Стар Трек“ (в корицата се крие символика). Родителите му ми напомниха на семейството на Данте („Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“). Отношенията им бяха много приятелски и непринудени, а най- важното е, че подкрепяха безрезервно синът си. Соломън извървя огромна промяна, която му помогна да се престраши да пребори един от най- големите си страхове. Със сигурност промяната в него нямаше да бъде факт без Лиса.

„Не е особено трудно да изчезнеш, когато никой не те търси. И точно това правим понякога. Оставяме хората да изчезнат.“

IMG_20170704_162248_108Лиса е едно от онези амбициозни момичета, които като си поставят нещо за цел трябва да го изпълнят на всяка цена. Целта на Лиса е да се махне от малкото градче, но затова трябва да напише есе и чрез него да си спечели стипендия за избрания университет. За да напише перфектното есе Лиса решава да започне да общува със Соломън и на всяка цена, да се опита да го излекува. Със сигурност постъпката ѝ е егоистична, но ми хареса, че не е забравила момчето, което преди три години се „изложи“ в училище. Отношенията помежду им започнаха плахо, но с течението на времето развиха едно силно приятелство, което помогна на Соломън да гледа на света по нов начин, а още по- хубавото е, че искаше да навлезе в него. Лиса страшно много го подкрепяше и се опитваше по всякакъв начин да го накара, отново да живее в хармония със себе си. Голяма част в промяната на Соломън имаше и Кларк, гаджето на Лиса. Въпреки първоначалните си резерви Кларк бързо се сприятели с него и се оказа, че си пасват идеално. В хода на историята Лиса осъзна своята егоистична постъпка и се опита по всякакъв начин да се поправи. Чрез тази красива и трогателна история осъзнаваме, че трябва да ценим и да се радваме на всяко нещо, че трябва да държим на хората, които обичаме, защото те са точно тези, които винаги ще ни дават опора, както в хубавите, така и в лошите моменти.

„Държах ръцете му, брояхме до десет и беше толкова красиво. Той беше астронавт, който дишаше и без костюма си.“

„Крайно нелогично поведение“ е една вълнуваща, красива и вдъхновяваща история,преплетена с много емоционални моменти. Една история за израстването,за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти. Книга,която след себе си оставя много теми за размисъл, но и ценни житейски уроци. Ако харесвате неклишираните истории, то тази книга е точно за вас.

*Благодаря на издателство „Orange books“ за предоставената възможност !

IMG_20170629_150356_267

„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ – Бенджамин Алире Саенц

(издателство „Deja Book“, брой страници 324, цена 14,90лв)

206922_bЛято е. Аристотел и Данте са 15-годишни хлапаци, които са на границата на възмъжаването. Наглед са пълна противоположност – Данте има любящо и сплотено семейство, забавен и открит е, приятел с всички, докато Ари чувства, че сянаш никога няма да разбере кой е и какво иска. Баща му носи травма от войната във Виетнам, а майка му го притиска да бъде „нормален”, каквото и да означава това. Две обикновени момчета в един обикновен град.
Но когато започват да прекарват време заедно, те откриват, че споделят специална връзка – такава, която променя живота и трае завинаги. Очакват ги тежки изпитания, раздяла, насилие и болка. Но как иначе да открият най-важните истини за света и хората, които искат да бъдат?

***

„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ е една красива, трогателна и вдъхновяваща история за двама тийнейджъри, които тепърва предстои да открият тайните на живота. Покрай излизането на книгата прочетох безброй положителни коментари, които още повече ме караха да искам да прочета книгата. След прочита ѝ, смело мога да кажа, че това е една от най- добрите и майсторски написани тийн книги, които съм чела. Авторът ни е поднесъл една истинска и по момчешки луда история, която няма как да не ни върне в тийнейджърските ни години и да се подсетим какви сме били и ние на тази крехка възраст. Хареса ми лекотата, с която пише автора – приятно, увлекателно и много красиво. Въпреки че голяма част от книгата е изпълнена с диалози, те по никакъв не са скучни. Чрез тях научаваме много за главните ни герои, семействата им, а също така откриваме доста философски мисли и метафори за живота, като цяло. Една от основните теми в историята авторът е поднесъл по- много фин и елегантен начин, което ми допадна.

„Струваше ми се, че стихотворенията са като хората. Някои хора опознаваш изведнъж. Други просто не проумяваш – и никога няма да ги проумееш.“

FB_IMG_1500394668184Лятото на 1987г., две мексикански момчета се срещат съвсем случайно, за да споделят своите истории и заедно да открият тайните на необятната вселена. Аристотел е самотно момче, няма приятели, нито някакво хоби, с което да разнообразява ежедневието си, беше неуверен в себе си и винаги се подценяваше. Една от мечтите му е да бъде лошо мексиканско момче, но колкото и да се опитва добротата му надделява. От друга страна Данте е чаровен, весел, мечтател и бързо се сприятелява с хората, което се дължи най-вече на семейството му. Двамата се срещат съвсем случайно, но това запознанство много ще ги промени. Ари среща Данте в най- подходящия момент от живота си. Двете момчета на пръв поглед са съвсем различни, но точно тези различия ги допълват перфектно. На страниците на книгата се заражда едно красиво и стабилно приятелство, което ще бъде подложено на много изпитания, но със сигурност ще ви стопли сърцето.

„Една от тайните на Вселената: инстинктите ни понякога са по- силни от умовете ни.“

7c90476e872a683cf4c8aa3b8ba2402fТази прекрасна и истинска история нямаше да бъде същата, без родителите на момчетата. Въпреки че бяха второстепенни персонажи, родителите им имаха огромна ключова роля за развитието на Ари и Данте. Родителите на Данте със сигурност са мечта на много тийнейджъри. В семейството му всички си говореха, изслушваха се, показваха любовта си един към друг и най- важното, адски много се подкрепяха. В същото време семейството на Ари пазеше дълбока болка, която пречеше да бъдат сплотени и честни един към друг. Бащата на Ари е ветеран от войната във Виетнам, която е оставила траен отпечатък върху съзнанието му. Дълбоко в себе си изживяваше ужасяващите спомени, които му пречеха да бъде близък и открит със своя син. Майката на Ари винаги му даваше ценни съвети, които той оценяваше. Харесваха ми непринудените им разговори в кухнята и дребните шеги, които си разменяха.

„Още една от тайните на Вселената: понякога болката е като буря, която връхлита изневиделица. И най- ясната лятна утрин може да завърши в порой и с гръм и мълнии.“

mariel-rodriguez-yaboy2-e1496761582383Книгата със сигурност не ни предоставя тайните на Вселената, но дава много по- ценни отговори. Разкривани едно истинско приятелство, разкривани какви трябва да бъдат отношенията в едно сплотено семейство, разкривани първите трепети на любовта. И може би най- важният урок, който ни дава книгата е, че не трябва да се срамуваме от това, което сме. В хода на историята героите ни извървяват дълъг път, за да може в края му да ни разкрият всички свои тайни и да поемат към едно ново начало.

“Бурите винаги ме караха да се чувствам толкова малък. Макар че повечето лета са направени от слънце и горещини, за мен същността им е в бурите, които идват и отшумяват изведнъж. И ме оставят с чувството на самота.“

„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ е една красива, завладяваща и съкровена история за две момчета, едно силно приятелство и безброй послания скрити между страниците. Това е една от онези книги, които те грабват от първата страница, а след финала на историята, искаш да четеш още и още от нея. Тази затрогваща и простичка история ни показва как да бъдем добри и честни един към друг и, че трябва да се възприемаме такива, каквито сме независимо от предразсъдъците. Препоръчвам тази книга, която на моменти ще ви кара да се усмихвате, на моменти да плачете, но и ще ви даде отговори, от които може би се нуждаете. Харесвам книги, които са пълни с емоция.

IMG_20170717_161427_677

Любими цитати от книги (част 5)

Днес видях, че е минало месец от последната ми порция цитати и веднага се залових да подготвям днешните цитати. В днешната ми рубрика гостуват четири YA книги, които вярвам, че няма читател, който да не е чувал за тях. По повод предстоящия филм на „Всичко, всичко“, който излиза след броени дни реших да ви представя едни от любимите ми цитати от книгата. Преди няколко дни прочетох „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“ (през уикенда очаквайте ревюто ѝ), която успя да се настани дълбоко в сърцето ми и нямаше как да не включа и нещичко от нея. Третата книга, която реших да включа е една от най- любимите ми книги за изминалата година, а именно „Всички наши места“. И последната книга е „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“, която беше едно невероятно вълшебно приключение.

„Всичко, всичко“ – Никола Юн

1.Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи.“ 

2.„Безопасността не е най-важното. Животът не е просто да бъдеш жив.“

3.„Животът е дар. Не забравяй да го живееш.“ 

4.„Навярно не можем да предвидим всичко, но има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли.И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.“

5.“Как бих могла отново да стана Момичето,Което Чете ? Не че съжалявам за живота си чрез книгите.Всичко,което знам за света, съм го научила от тях. Ала описанието на дърво не е дърво и хиляда целувки на хартия никога не може да се сравнят с усещането от устните на Оли върху моите.“

„Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“ – Бенджамин Алире Саенц

1.“Бе забавен, съсредоточен и ожесточен. Наистина можеше да бъде ожесточен. А у него нямаше и капчица подлост. Не разбрах как можеш да живееш в подъл свят, без нито една прашинка от тази подлост да „полепне“ по теб? Как можеше човек да живее без поне частица подлост?“

2.“Понякога всичко, което трябва да направите, е да кажете истината на хората. А те да не ви повярват. След това ще ви оставят на мира.“

3.“Една от тайните на Вселената: инстинктите ни понякога са по- силни от умовете ни.“

4.“Още една от тайните на Вселената: понякога болката е като буря, която връхлита изневиделица. И най- ясната лятна утрин може да завърши в порой и с гръм и мълнии.“

5.“Бурите винаги ме караха да се чувствам толкова малък. Макар че повечето лета са направени от слънце и горещини, за мен същността им е в бурите, които идват и отшумяват изведнъж. И ме оставят с чувството на самота.“

„Всички наши места“ – Дженифър Нивън

1.„Да съжаляваш и да се извиняваш, е загуба на време. Човек трябва да се стреми да живее така, че никога да не му се налага да се извинява. По-лесно е да постъпваш правилно от самото начало, за да няма за какво да го прави.“

2.„Може ли животът да изглежда по този начин? Построен само от приятни моменти, без гадните, без дори намек за нещо неприятно. Може ли просто да изрежем лошото и да задържим доброто?“

3.„Човек не се облича, за да се хареса на момиче.. особено на такова момиче. Облича се, за да достави удоволствие на себе си. Ако причината да не те хареса са дрехите,  значи не ти трябва.“

4.“Всичко на тоя свят си има край. Искам да кажа, че една стоватова крушка е проектирана така, че да свети седемстотин и петдесет часа. Слънцето ще загине след около пет милиарда години. Всяко нещо си има срок на годност.“

5.„Вече няма зима. Финч, ти ми донесе пролетта.“Ти си всички цветове в пълния им блясък.“

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ – Дженифър Донъли

1.„Огледалата ни показват само това, което сме. А книгите – това, което можем да бъдем.“

2.„Кафявите очи на Бел бяха грейнали от щастие. През целия си живот тя бе обичала книгите. Обичаше вида им, мириса им, да ги усеща в ръцете си. Но най-много от всичко обичаше чувството, което я обземаше, когато вземеше в ръце някоя книга – усещането, че държи цял един свят в ръцете си.“

3.“– Бел, чудесно е да се чете за живота на другите хора, но е важно да живееш и собствения си живот, независимо от това колко предизвикателства може да ти отправи този живот понякога.”

4.Но Бел не бе като повечето хора. Тя поставяше всичко под съмнение  и се подчиняваше само на едно нещо – на своето сърце.”

5. „Домът ти са всички хора, всички места и всички неща, които обичаш. Ти го носиш със себе си, където и да отидеш. Не знаеше ли това?“

 

„Слънцето също е звезда“ – Никола Юн

(издателство „Ибис“, брой страници 292, цена 12,90 лв)

207381_b

Тя е реалист, той – мечтател.
Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.

***

През есента на миналата година прочетох романа „Всичко, всичко“, който много ми хареса и нямаше как да пропусна втората книга на авторката. Харесвам в Никола Юн оригиналността, която влага в своите книги. И не говоря само за самата история, а за цялостната концепция на книгата. И двете издадени книги доста се различават от масовата YA литература и са като глътка свеж въздух в този жанр. Лично аз двете книги не бих си позволила да ги сравнявам, защото доста се различават една от друга, като всяка си има своите качества. Способността на авторката да пише леко и увлекателно, като вплита сериозни теми в книгите си е една от причините толкова много да ги харесвам. Историята в „Слънцето също е звезда“ на пръв поглед може да ви се стори клиширана, но искам да ви уверя, че изобщо не е такава. В книгата са поставени много сериозни теми, които в момента са актуални. Засягат се теми като расизма, емиграцията, семейните проблеми, отношенията между деца и родители и др.

„Хората не са разумни създания. Вместо да се ръководим от логика, ние се ръководим от чувства. Светът би бил много по-щастливо място, ако беше обратното.“

tumblr_om96wojdnN1rmi16ao1_r1_500Историята в книгата се развива в рамките на 24 часа. По принцип не обичам прекалено бързо развиващите се истории, но тук всяко едно действие се развиваше напълно естествено. Главните ни герои са два напълно различни персонажи. Наташа е реалист, която вярва единствено в науката, има ясно начертан план за бъдещето си, който следва стриктно. От друга страна Дейниъл е мечтател, пише стихове и мечтае един ден да стане поет. Но както знаем, не винаги става това, което сме планували. Съдбата решава да срещне Наташа и Дейниъл, защото и двамата се нуждаят от промяна, която може да преобърне, както нагласите им за живота, така и самите тях. Хубавото в книгата бе, че историята ни бе представена от гледните точки на главните герои. Така читателят може да опознае напълно всеки един от тях, както неговите мисли, чувства и най- съкровените им мечти. Едно от нещата, които ме изнедаха в книгата беше, че освен главите на главните герои имаше отделени глави и за второстепенните герои, които имат огромна роля за развитието на историята. А ѝ накрая всяка една отделна история  се свързва с основната, за да придобие един завършен вид. Освен това авторката е отделила и няколко глави, в които по-подробно  е обяснила за някои от термините за азиатската и ямайската култура.

„Хората използват поетични изрази, за да опишат нещата, които не разбират.  Обикновено съществува научно обяснение, стига само да го потърсиш.“

photo-collageНаташа е родена в Ямайка, но когато е била малка заедно със семейството ѝ са емигрирали в Америка, като нелегални емигранти. В този съдбоносен ден, когато среща Дейниъл Наташа трябва да бъде депортирана в родната си страна. Но въпреки това тя твърдо отказва да се предаде и по всякакъв начин се опитва да спре депортирането на семейството си. Както споменах Наташа е твърд реалист и не вярва в нищо, което науката не може да докаже. Не вярваше в любовта и особено тази от пръв поглед и постоянно се опитваше да я обясни с химически термини. Но запознанството ѝ с Дейниъл успя да промени мнението ѝ за любовта, кармата и възгледите ѝ за живота.

„Родени сме да мечтаем и да създаваме неща, за които да мечтаем.“

tumblr_ohwgtauQIQ1t6k5ddo1_500Дейниъл е от героите, които много бързо се харесват на читателя. Въпреки че двамата с Наташа да бяха коренно различни, според мен се допълваха перфектно. Дейниъл цял живот е бил мечтател и една от най- големите му мечти е да стане поет. Но родителите му са предначертали друг план за неговото бъдеще. Един ден прекаран в компанията на Наташа го предразполага да се престраши , да се противопостави на родителите си и така да спре една голяма грешка.

„Някои хора са част от живота ти, за да го направят по-хубав. Други съществуват, за да го направят по-лош.“

Макар двамата да се влюбиха за по- малко от ден, отношенията им се развиха доста естествено и плавно. И двамата научиха много един от друг. Както много пъти сме чували, че любовта е по-силна от всичко, в този случай няма как да се противопостави на закона. Но дали любовта ще се запази между Наташа и Дейниъл, ще научите само ако прочетете книгата. От книгата могат да се получат много теми за размисъл, да се извадят поуки, а също така и да научим факти, които ще обогатят знанията ни.

„Слънцето също е звезда“ е съвременна история, в която мечтите и реалността се срещат, за да се получи една вдъхновяваща и поучителна история. Една красиво написана история  с лек горчив привкус. История за мечтите, за вторият шанс за живот, за тръпката от първото истинско влюбване и последиците от него, за семейството с всичките му несъвършенства и недостатъци. След прочита на книгата се замисляме за малките ежедневни неща които правим и които не оценяваме, а точно тези малки неща може да ни създадат едни от най- красивите и ценни спомени.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност !

IMG_20170622_165036_702

Mid-Year Book Freak Out Tag (2017)

От около месец не съм правила таг и много се радвам, че Гергана ме покани. Благодаря ти ! В интерес на истината този таг съм го правила миналата година, но със сигурност ми беше интересно отново да го направя, а и да си направя една равносметка за настоящата година. По традиция оставям тага отворен и нека всеки желаещ да го направи, да се чувства тагнат.

Mid-Year Book Freak Out Tag (2016)

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2017.

Адски труден въпрос. От началото на годината съм прочела много хубави книги, като всяка една от тях е успяла да ме докосне малко или много. Ще посоча „Жестока любов“ от Колийн Хувър. Тази книга със сигурност не е шедьовър, не е написана съвършено, на някои от вас може да се стори блудкава или комерсиална, но мен успя да ме докосне. Не знам, но успя да докосне и най- скритите ъгълчета на душата ми, повлия ми много емоционално и лично за мен книгата е съвършена.

Снимка0347

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2017.

Ще посоча “ Златният мост“ книга втора от трилогията „Пътуване във времето“ на Ева Фьолер. Книгата е изпълнена с безброй щури и опасни приключения, а героите няма как да не ви станат симпатични. Имам и третата книга, която в най- скоро време трябва да прочета.

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.

Имам страшно много нови книги, които трябва да прочета и то всичките са все хубави (е, поне така си мисля : D ). На дневен ред имам няколко набелязани книги – „Крайно нелогично поведение“ , “ Малката билкарница в Монмартър“, „Илумине“, „Кралска клетка“, втората част на „Girl online“, „Четирите цвята на магията“ и още много, много други.

IMG_20170704_162248_108.jpg

4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината.

Не съм запозната с книгите, които ще излязат до края на годината, но се надявам да бъдат само хубави и стойностни. Сега се сетих, че си чакам втората част на „Ясновидците“ от Либа Брей.

5.Най – голямо разочарование.

Не мисля, че има книга, която да ме е разочаровала тази година.

6.Най – голяма изненада.

О, има доста книги, които са ме изненадвали – „Аркадия“ от Иън Пиърс ме изненада много приятно, също и „Сол при солта“, „Дневникът на Ане Франк“, „Серафина и черният плащ“ и други.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб).

Определено един от любимите ми нови автори за тази година е Колийн Хувър. Освен нея също ще посоча Либа Брей, Рута Сепетис, Лорън Уилиг и др.

8. Нов герой, по когото си падаш.

Не си падам по герои, но харесвам някои. Като например Майлс („Жестока любов“), Уил ( „Адски устройства“), Аристотел и Данте също много ми допаднаха, като персонажи.

9.Най – нов любим герой.

Последната книга, която прочетох преди около един ден беше „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“, така че ще посоча двамата главни герои в нея. Също така много ми допадна Ийви О’Нийл от „Ясновидците“, Серафина от „Серафина и черният плащ“ и разбира се още много други.

photofacefun_com_1497618932

10.Книга, която те е разплакала.

Сигурно ви омръзна да четете това заглавие, но не съм виновна, че толкова се влюбих в нея 😀 . Толкова много на книга не знам от кога не бях плакала. Особено на последните страници си изплакаха очите. Не знам как, но страшно много ми повлия емоционално „Жестока любов“ от Колийн Хувър.

11.Книга, която те е зарадвала.

Книгата от десети въпрос. Също така „Красавицита и Звяра: Изгубена в книга“, „Белжар“, „Аристотел и Данте“, „Библиотеката на душите“ , която е третата част от трилогията „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ завърши наистина прекрасно. „Имението Ашфорд“ бе едно много вълнуващо изживяване.

12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година.

Все още не съм гледала подобен филм, но с нетърпение очаквам да гледам филмовата екранизация на „Всичко, всичко“ от Никола Юн. Честно казано съм малко скептична за филма, но нека не прибързвам с мнението си.

13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината.

Хм, труден въпрос. Не съм нарцис, не обичам да се изтъквам, така че нека оставя хората да говорят за ревютата ми. Но имам няколко специални за мен ревюта, които съм писала с огромно желание. Харесвам много истории свързани с ПСВ и ВСВ и през последния месец прочетох две книги на тази тематика – „Сол при солта“ от Рута Сепетис и „Дневникът на Ане Франк“. Не знам до колко ревютата са се получили, оставям коментарите на вас.

Снимка0552

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получила).

Една от най- красивите книги, които съм си купила е „Ясновидците“ от Либа Брей – обожавам всичко в тази книга. Други любими са „Илумине“, „Аристотел и Данте…“, „Героите са моята слабост“, „Белжар“, „Сол при солта“, „Четирите цвята на магията“, „Толкова близо до хоризонта“, „Крайно нелогично поведение“, „Хотел Барбизон“ и много други.

15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.

Списъкът ми е безкраен. Но да кажем на дневен план са „Малката билкарница в Монмартър“, „Крайно нелогично поведение“, „Героите са моята слабост“, „Толкова близо до хоризонта“, „Четирите цвята на магията“, „Царицата на нощта“, втора и трета книга от „Адските устройства“, „Илумине“, „Създадена от дим и кост“ и така мога да си изброявам цял ден 😀 .

IMG_20170703_172137_343.jpg

Юни в книги и музика

Месец юни измина толкова бързо и неусетно, че не мога да повярвам, че днес е първият ден от юли. Но пък се радвам, че отново ще си поговорим за хубави книги и хубава музика. През изминалият месец успях да прочета няколко невероятни книги, които със сигурност ще помня дълго време. В миналата ми месечна равносметка бях споменала, че ще се постарая да не се сдобивам с много книги, защото искам да прочета, колкото се може от купчинката, която ме чака на нощното ми шкафче. Но все пак се сдобих с няколко книги, които ще видите малко по- надолу.

През юни имах рожден ден и бях решила да си купя една книга, която исках от доста време. Но няколко дни след това от издателство „Кръгозор“ обявиха, че на 21 юни всички техни книги ще бъдат с 50% намаление. Харесвам голяма част от книгите им и разбира се, нямаше как да не се възползвам от промоцията им. Реших да си купя три книги, като две от тях бяха сигурни, а за третата падна голямо чудене . Първата сигурна книга беше „Момичетата от хотел Барбизон“ от Фиона Дейвис. Още щом видях, че книгата ще се издава на български, бях сигурна, че трябва да я имам. Втората сигурна книга беше втората част на „Girl online“  от Зоуи Съг. Първата книга я прочетох през есента на 2015 ( малко преди да стана блогър) и реших, че е крайно време да прочета и втората част от трилогията. Дълго се колебаех коя да бъде третата книга, защото имах няколко набелязани. Четеше ми се някоя романтична, неангажираща и свежа история и се колебаех между книгите на Софи Кинсела и Александра Потър, но в последния момент малко преди да изпратя поръчката се сетих, че има една книга, която искам да прочета от няколко години, а именно „Малка кутийка от Тифани“ от Мелиса Хил. Бях решила, че ще завърша месеца с тези три книги, когато в края на месеца  цели три поредни дни, бях супер приятно изненадвана от някои издателства. Първи бяха изд. „Ера“, които ми изпратиха „Нашата история“ от Мартина Хаг. От издателство „Еднорог“ за пореден път ми изпратиха супер красива „тухличка“, а именно „Царицата на нощта“ от Александър Чи. На следващия ден от издателство „Софтпрес“ ми направиха уникална изненада. Изпратиха ми най- новата си книга „Малката билкарница в Монмартър“ от Донатела Рицоти, която беше придружена с много мило послание. Освен това се бяха погрижили цяло лято в къщи да ми ухае на лавандула със свещта, която пристигна заедно с книгата. От сърце им благодаря за прекрасния жест. Любопитното е, че кориците и книгоразделителят на книгата са направени, така че да ухаят на лавандула – страхотен жест към нас читателите. И последната книга от „тридневния маратон“ беше най-новата книга на изд. „Orange Books“, а именно „Крайно нелогично поведение“ от Джон Кори Уейли. Още веднъж искам да благодаря на всички издателства, че за пореден път направиха, още един мой месец да бъде изпълнен с невероятни книжни преживявания.

IMG_20170624_190213_211

IMG_20170628_153130_282

IMG_20170628_154404_024

IMG_20170628_155215_509

IMG_20170629_150356_267

През юни успях да прочета четири книги, като първите две бяха свързани с Втората световна война. Първата прочетена книга беше „Сол при солта“ от Рута Сепетис. Невероятно написана книга, която съм сигурна, че ще се помни дълги години. Повече за нея може да прочетете в ревюто ми ТУК. Втората книга беше „Дневникът на Ане Франк“, която бе едно пътуване назад в миналото, припомняйки ни един от най- болезнените периоди в съвременната ни история. Повече за книгата може да прочетете ТУК. След тези две книги, които разказват доста тежки истории, имах нужда да прочета някоя лека, интересна и свежа история. Реших да се спра на „Серафина и черният плащ“ от Робърт Бийти, която успя да ме зареди с приключенски дух и положително настроение. Мнението ми за книгата прочетете ТУК.  Последната книга, която прочетох беше „Слънцето също е звезда“ от Никола Юн, която ме зареди с много положителни емоции и усмивки. Ако си търсите някое лятно и интересно четиво, то хвърлете едно око на тази книжка. Съвсем скоро ще се постарая да напиша ревю на книгата. Успях да започна и „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“, която прочетох до средата и затова ще я включа в публикацията за юли.

IMG_20170701_140351_867

МУЗИКА

1. Топ 5 на най- слушаните песни за юни стартира с новата песен на Джъстин Бийбър, която страшно много ми харесва. А видеото към нея я допълва перфектно.

2. Лятното настроение се допълва от супер свежата и динамична песен на Деми Ловато.

3. Тази песен не е една от най- новите, но със сигурност все още е актуална. Песента е много подходяща за лятото, а видеото към нея може само да ни зареди с много настроение.

4. The Weeknd няма какво да го коментирам – машина за хитове. В куплетите на песента много ми харесва това осемдесеттарско звучене.

 

5. Не знам много песни на тази група, но тази ми влезе под кожата. Много, ама много ми харесва.