Август в книги и музика

Септември е вече пред нас в целият си блясък. Преди години не обичах есента, защото имах чувството, че е подтискащ сезон. Но сега смело мога да кажа, че се превърна в най- любимият ми – харесвам прохладните сутрини, пъстрите листа разстилащи се, като килим по уличките и топлите дебели дрехи, в които се чувствам уютно. Спирам да говоря за есента, защото все още лятото не ни е напуснало и ни предстоят още слънчеви и топли дни. Август беше добър месец, успях да прочета заплануваните книги и да прибавя още няколко любими песни в плейлистата си. Преди да започна със същинската част на публикацията, искам да ви пожелая един вдъхновяващ, успешен и изпълнен с книжни изкушения месец.

Книжни придобивки

През последните няколко месеца за пореден път си наложих ограничение относно книжните си покупки, защото имам една солидна купчинка от книги, която ме чака да я прочета. Но така се случи (честно не знам как) се сдобих със скромните осем книги. За оправдание мога да кажа, че голяма част от тях ги искам от страшно много време и спонтанно реших, че е крайно време да ги притежавам в библиотеката ми. Първото книжно попадение през август беше дългоочакваната нова книга на Маркъс Зюсак, а именно „Мостът на Клей“. Книгата е толкова красиво написана, а историята безсъмнено ще докосне и трогне всеки, който реши да я прочете. Започнах да пиша ревю на книгата и съвсем скоро ще споделя цялостното си впечатление за романа. Страшно много харесах първата издадена у нас книга на Майкъл Шейбон, но така ѝ не успях да си купя „Лунно сияние“ до сега. Съвсем случайно видях книгата на доста ниска цена в една от фейсбук групите за продажба на книги и реших да си я взема. За книгата все още нищо не мога да кажа, но се надявам скоро да я прочета, защото много ми харесва стила на писане на автора. Със следващите четири книги се сдобих от Озон.бг. След трилогията „Адски устройства“ нямах търпение да се сдобия с нещо от Касандра Клеър и реших да започна поредицата ѝ „Реликвите на смъртните“. Закупих си първите две книги и нямам търпение през идните месеци да ги прочета. Като фен на Стивън Кинг искам да се запозная с цялото му творчество, което си е голямо предизвикателство, защото Краля има десетки издадени книги. След „То“ и „Гробище за домашни любимци“ реших да продължа с „Кери“ и „Джойленд“. „Кери“ вече я прочетох и останах с доста добри впечатления. „Джойленд“ съм я предвидила за октомври или ноември. Броях дните до излизането на „Злият крал“ от Холи Блек, защото „Жестокият принц“ беше ударно начало на една пленяваща история. Благодаря на издателство „Ибис“за предоставеното копие. И за финал завършвам с любимата ми Сюзан Елизабет Филипс и „Бебето е мое“. Спечелих книгата от фейсбук група за подаряване на книги. Много ми харесват книгите на авторката, защото са с много динамични и забавни истории, които служат идеално за релаксиране.

IMG_20190831_112024_619

Прочетени книги

Започнах месеца с „Мостът на Клей“ от Маркъс Зюсак, която ме остави в едно много странно емоционално състояние, което ме държа няколко дни. Историята е много докосваща, а самата ѝ конструкция е доста интересна. Имаме история в историята, в историята. В ревюто ми ще обясня по- подробно какво имам предвид. След нея дойде ред на „Спящият град“ от Мартин Вопенка – издава се от издателство „Емас“. Книгата е детска апокалиптична история, която ме остави с доста добри впечатления. Накратко за книгата: Един ден всички, които някога са имали деца, не се събуждат в новото утро, а остават потънали в дълбок летаргичен сън. Никой не знае дали и кога ще се събудят. Не само светът на четиримата герои, но и целият съвременен свят се променя до неузнаваемост – децата са останали без родители! На планетата са останали да живеят само деца, младежи и бездетни възрастни. А какво следва и на какво се дължи мистериозния съм? Прочетете книгата. След нея реших да дам шанс на една книга, която имам от цяла година – „Гласът на любовта“ на Мия Шеридан. Толкова съжалявам, че не съм я прочела по- рано, защото се влюбих в историята и героите. „Гласът на любовта“ е една красива и нежна сладко-горчива любовна история, която няма да ви остави безпристрастни към злощастните съдби на героите. Чувствена и емоционална история разказваща за несправедливостите на живота, които те връхлитат неочаквано и оставят своите дълбоки белези. Чрез тази неподправена и вдъхновяваща история, изпълнена с болка, драма и много емоционални моменти – Мия Шеридан ще ви направи странични наблюдатели на една красива зараждаща се любов. А последните страници ще затворите с усмивка на лице и просълзени очи.

След нея пък преминах с „Кери“ в съвсем друг жанр. От много време исках да прочета първата публикувана книга на Краля и страшно се радвам, че най- накрая мога да я отметна в графа „прочетени“. Докато свикна със самата конституция на историята, първите около двайсетина страници ми бяха малко тегави, но след това напълно се потопих в книгата и я прочетох за няколко часа. Изпратих месеца с „Произход“ на Дан Браун. Купих си книгата през първите дни на издаването й, но тогава хайпа по нея беше адски голям и в един момент напълно изгубих интерес към нея. Но след „Кери“ доста се чудих с коя книга да продължа и реших да бъде тази. Аз съм фен на Дан Браун и за щастие и този път успя да ме очарова с книгата си. Действието в нея се развива за по- малко от 24 часа, което прави историята изпълнена с напрежение, обрати и задоволителна доза екшън моменти. Изненадах се от голямото разкритие в историята, което хем звучи логично и реалистично, хем ми се искаше да бъде нещо по апокалиптично и зловещо.

IMG_20190824_224637_697

Музика

1. Imagine Dragons – Birds 

2. Ellie Goulding, Juice WRLD – Hate Me

3. Jonas Brothers – Only Human

4. Ariana Grande, Social House – boyfriend

5. Lana Del Rey – Doin’ Time 

Реклами

„Костенурки до безкрая“ – Джон Грийн

(издателство „Егмонт“, брой страници 272, цена 19,90 лв)

97895427210861510044825.5034

„Костенурки до безкрая“ я определям, като може би най- амбициозният и силно психологически роман на Джон Грийн. Освен, че темата за психологическите заболявания в последните години е адски популярна и обсъждана, то темата е лично свързана със самия автор, защото той също се бори с натрапчиви мисли и тревожност. И се възхищавам на смелостта да напише книгата и то по такъв начин, че наистина да ти стане близка. Харесвам романите на Джон Грийн, защото във всеки един от тях засяга сериозна тема, над която да се замислим. Винаги успява да направи книгите си адекватни за доста по- голяма аудитория, за която първоначално са предназначени. Книгата макар и на такава тематика всъщност се чете доста бързо, дори и да предполагаш какъв ще е края, ти искаш да стигнеш до този край. Разбира се в романа срещаме и добре познатите ни теми, които са винаги застъпени в творчеството на автора – приятелството, семейството, приемането, любовта, разбирането към проблемите. В интервюта Джон Грийн е споделял, че чрез книгата се надява хората с психични заболявания да разберат, че не сами, а техните приятели, роднини да разберат поне частица от това през, което преминават. Лично аз мисля, че се е справил отлично с поставената си цел, защото наистина ме накара да се замисля и да потърся повече информация за тези заболявания.

“Ти си мислиш, че си художникът, докато всъщност си платното.“

tumblr_inline_pjs7jpavwm1qdq40h_540В „Костенурки до безкрая“ Джон Грийн решава да ни срещне с Аза Холмс – 16 годишна ученичка, която на пръв поглед не се различава от момичета на тази възраст. Но за съжаление, когато е била едва на 8 години Аза преживява тежка емоционална травма, която преобръща живота ѝ. От тогава тя се чувства променена – постоянната параноя и хипохондрия са част от живота ѝ, които я затварят в един мисловен кръг, в една безкрайна спирала, от която отчаяно опитва да се измъкне. Въпреки всичко За се опитва да бъде нормално, но не винаги се получава. Един от малкото хора, които я разбират е най- добрата ѝ приятелка Дейзи. Харизматичната и бъбрива Дейзи пише фен фикшън на „Междузвездни войни“, който се радва на относително голяма популярност. В семейството на Дейзи парите винаги са били недостатъчни, затова ѝ се налага да работи успоредно с училището, но пък винаги е готова да се впусне в някое вълнуващо приключение – особено, ако е придружено с материална награда. Съвсем случайно до нея достига новината, че местен милиардер е изчезнал посреднощ от дома си и полицията дава награда от сто хиляди долара за информация, която да помогне за откриването му. Тя предлага на Аза да направят свое разследване – особено, след като се оказва, че Аза познава един от синовете на въпросния милиардер. Дейвис с радост възобновява отношенията си с Аза, която малко по-малко започва да не се интересува от наградата, защото е открила нещо, за което наистина си струва да получи – компанията и вниманието на някой, който разбира през какво преминава тя. В историята са забъркани едно застрашено от изчезване влечуго, много пари, влиянието на социалните мрежи и цял куп въпроси, които засягат АЗът в нас.

„Най-лошото на истинската самота е мисълта колко много пъти си искал всички да те оставят на мира. И когато го направят и останеш сам, откриваш каква ужасна компания си.“

7c1f1ba29a970e96ce4c8b522f9a86e1Главната ни героиня Аза успя от първите страници да се настани в сърцето ми, защото я чувствах някак близка до себе и до вътрешното ми АЗ. Заради психологическото си заболяване Аза бива определена често, като интроверт, затворена в себе си, особена или егоцентрична. И знаете ли всъщност каква е истината – тя не е нито едно от изброените неща. Аза е едно младо интелигентно, остроумно и очарователно момиче, което често собствените ѝ мисли и тревожност не ѝ позволят да се отпусне и да покаже своето по- добро и приветливо АЗ. Въпреки това хората, които истински я познават срещат в нея добра дъщеря, верен приятел и искрен човек. Всички те я подкрепяха и ѝ вдъхваха кураж да се справи със заболяването и да подобри състоянието си. Обаче в един момент осъзнаваш, че няма как да избягаш, нито от себе си, нито от тялото си – и това едновременното е толкова ужасяващо и освобождаващо. Защото всъщност това си ти и трябва да се приемеш.

„- Едно от предизвикателствата на болката – физическа или психическа, е, че наистина може да подходим към нея само чрез метафора. Болката не може да бъде описана като маса или тяло. В известен смисъл болката е противоположност на езика…Ние сме същества, толкова зависещи от езика, че ако не сме в състояние да назовем нещо с думи, в известна степен за нас то е непознато.“

tumblr_oz8mivJCPM1qzdirho2_500Приятелството беше силно застъпено в романа, защото то играе ключов елемент в историята. Както вече се досещате Аза и Дейзи са две пълни противоположности във всяко едно отношение. Обаче противоположностите винаги се привличат и затова двете момичета толкова добре се допълват. Докато Дейзи е експресивна, бабрива и хаотична, то Дейзи е по- плаха и разумна. В един момент двете приятелки претърпяха лек „трус“ в отношенията си, но бързо се взеха в ръце и поправиха стабилната връзка помежду си. Силно застъпена е и ролята на родителя ужасната безпомощност, която изпитваш, когато виждаш детето си да страда, а ти не можеш да му помогнеш колкото ѝ усилия да полагаш. Впечатлиха ме силните послания, с който Джон Грийн е решил да ни представи обширната тема за психологическите заболявания.

„Никой не казва довиждане, ако не иска да те види отново.“

„Костенурки до безкрая“ е чудесен стойностен роман, който е изпълнен със силни послания и метафори. Вълнуваща, докосваща и вдъхновяваща история,преплетена с много емоционални моменти. Една история за израстването,за смелостта да се изправиш пред страховете си и предизвикателствата,които животът поднася в най-неочакваните моменти. Книга,която след себе си оставя много теми за размисъл, но и ценни житейски уроци. Ако харесвате не клишираните истории, то тази книга е точно за вас.

IMG_20190902_101819_723

„Бурята“ – Нийл Шустърман

(издателство „Orange books“, брой страници 600, цена 15,90 лв)

dugata-na-kosata-kniga-2-burqta-9786191710690_1

Всички знаем, че вторите книги от трилогии се явяват, като „пълнеж“. Не винаги са добри, няма кой знае какво развитие в тях и така нататък. Но в трилогията на Нийл Шустърман „Дъгата на косача“ това правило не важи. „Бурята“ е едно от най- страхотните и въздействащи продължения, които съм чела. Определено книгата вдига доста нивото след първата, което е наистина впечатляващо. Затова ѝ не мога да си представя какво ни е приготвил Шустърман в третата финална част. Миналата година, когато започнах трилогията, не знаех с какъв невероятен утопичен свят ми престои да се запозная. Идеята за този съвършен свят дълго не ми излизаше от ума, след като прочетох „Косачи“. Представата му за този нов свят изглежда като фантастика, но в същото време е толкова реалистична и близка до нас. Автора е изградил едно общество, което с бързи темпове е достигнало върха на своето развитие, благодарение на  свръх интелигентно съзнание на високотехнологичен облак, наречен Бурята. Едно съвършено общество, което е загубило ерата на смъртните, болестите, глада и престъпността. Но колкото по навътре навлизаме в този свят, толкова повече разбираме, че той всъщност малко по- малко гние отвътре. Хареса ми, че Шустърман е вплел в романа си сериозно количество от морални дилеми, над които да се замисли читателя. Наистина ли е възможно едно високотехнологично съзнание да взима толкова важни решения за човечеството? Дали е възможно в един момент изкуствения интелект, да не бъде вече определян, като изкуствен, а като съвсем реално мислещо създание? 

„И болката… болката от моето осъзнаване е непоносима. Защото моите очи не се затварят. Никога. Мога само да наблюдавам без мигване как любимото ми човечество бавно плете въжето, на което ще се обеси.“

tumblr_pg72pb1pU71qgr72lo1_400Докато в първата книга Бурята ни беше представена с най- основното, то тук се запознаваме с нейният пълен потенциал. В следващите редове ще ви припомня съвсем накратко какво представлява Бурята и за какво служи. Бурята е високотехнологичен облак, в който е събрана абсолютно цялата информация за човечеството. Благодарение на Бурята хората вече са безсмъртни, епидемиите и глада са изчезнали, което пък всъщност дава предпоставка човечеството да се развие пълноценно, без да се притеснява за тези смъртни отживелици. Разбира се, този съвършен и спокоен свят си има цена, а цената я плащат Косачите. Всемогъщата Буря може да контролира и поправи всичко, но единствения проблем, който ѝ се изплъзва е непрекъснатото нарастване на населението. И за това са предназначени Косачите. Форума на Косачите са  независима институция от Бурята и само те разполагат с правото да отнемат живот. Чрез тях прираста на населението се контролира. В света на безсмъртните да си Косач е огромна на привилегия. Привилегия, която дава много, но и отнема много. За да си Косач не е необходимо само да си добър в боравенето с оръжия и отрови. Изискват се стабилна и непоклатима психика, морал, съвест, чувство за отговорност, душа, която да те подсеща, че си човек, като всички останали. И най- важното  трябва да имаш сърце, което винаги да те пробожда (образно казано), когато отнемаш човешки живот.  Затова и единствените, които могат да станат Косачи са ѝ тези, които всъщност не желаят да бъдат.

„Твърде отдавна вече глезя човечеството. И макар човешката раса да е мой родител, все повече я виждам като бебе, което притискам към себе си. А едно бебе не може да се научи да ходи, ако остане вечно в любящи обятия. Биологичния вид не може да се развива, ако никога не се изправя пред последиците от собствените си действия. Да лиша човечеството от поуката на последствията би било грешка. А аз не допускам грешки.“

b37e4df5da33e20e0a61150610074d50В края на първата книга Цитра беше ръкоположена, като Косач Анастасия. Цитра прие много отговорно длъжността си на Косач и винаги подхожда към Прибирането със страдание и открито се противопоставя на идеалите на „новия ред“. Хареса ми развитието в нейният персонаж. Виждаме една самоуверена, отговорна, целеустремена и зряла Цитра, която въпреки огромната тежест на Косач е успяла да съхрани и запази добротата и човечността си. Роуан от друга страна се самоназначава, като Косач Луцифер. Неговата роля е да прочисти гилдията на Косачите отвътре. Роуан внимателно изучава своите обекти и избира само онези, които от години потъпкват законите на Форума. Появяват се и много нови персонажи, които още повече допълват историята, сюжета се разгръща все повече и повече, а адреналина и екшъна се покачват скорострелно с всяка следваща глава. Няма как да не отбележа, че автора не е включил абсолютно никакви клишета, с които са известни УА романите. А представя на читателя един съвършено нов свят, в който напълно да се потопим и опознаем с интерес.

„В обятията на Роуан вече не беше Косач Анастасия. Отново беше Цитра Теранова. Там бе единственото място на света, където можеше да си бъде предишната. От мига, когато започнаха стажуването си заедно, бяха свързани един с друг. Двамата заедно и един срещу друг. Двамата срещу света. Всичко в живота им бе дефинирано от този тандем.“

tumblr_phzllljvOd1qhqha5o2_500Макар отвън Форума на Косачите да изглежда благоприличен и неподвластен на каквито ѝ да е подмолни задкулисни игри , то във вътрешността си корупцията е на път да срути основите на дълголетни и морални закони. Все пак, когато имаш привилегированата възможност да държиш смъртта в ръцете си, то има голяма вероятност да се изкушиш за още по- голяма власт и някои от Косачите са на път да преминат моралните граници в името на тази власт. Нийл Шустърман по съвсем разбираем и увлекателен начин ни е изградил нивата и мрежите на властта. И знаете ли каква е иронията в случая? Колкото и голяма еволюция да е направил , в колкото и съвършен свят да живее – единственото нещо, от което човекът не може да се отклони е своята несъвършена и изтъкана от слабости природа. Човекът винаги е алчен за още и още – независимо в какъв аспект. В историята Шустърман неведнъж постави героите си да се лутат между обществената норма и личния морал. А границата между това беше адски тънка. Хареса ми прецизно изграденият и балансиран сюжет, а особено след този впечатляващ завършек очаквам третата книга с още по- голямо нетърпение.

„През тези много на брой години наблюдавах абсолютно лекомислие и смайваща мъдрост сред човечеството. Те се балансират помежду си като танцьори, ангажирани в страстно танго. Бъдещето е застрашено само когато бруталността на танца надделее над красотата. Форумът на Косачите е онзи, който води танца и задава темпото му. Често се питам съзнават ли те колко крехки са гърбовете на танцьорите.“

„Бурята“ определено развива и надгражда ударното начало на „Косачи“. Тук залозите са още по- големи, а изхода е неизвестен. Изпълнена с още повече впечатляващи битки, обрати и задкулисни игри историята ще ви накара да препускате през нея с вълнуващ трепет, за да стигнете до един кулминационен финал, който нямам търпение да продължи развитието си в следващата книга.

1998CAM_2019_08_30_12_13_29_FN

Любими цитати от книги: „Дейзи Джоунс & The Six“ – Тейлър Дженкинс Рийд

„Дейзи Джоунс & The Six“ е сред Топ 5 на любимите ми книги за тази година. Книгата е рядко срещано събитие, което не трябва да пропускате. „Дейзи Джоунс & The Six“ освен че ще се хареса на всеки рок фен, а ѝ не само ще ви впечатли и с невероятно оригиналната структура на историята – абсолютно цялата история е разказана под формата на интервюта с всички членове на групата, които години по-късно си припомнят ключови моменти от времената, когато са работили заедно. Чрез техните спомени ставаме свидетели на сформирането на „The Six“ – трудното начало; успехите, които следват; успешните албуми; мащабните турнета из целия свят; взаимоотношенията между членовете и т.н. Цялата тази концепция прави историята, някак си по лична и близка до самия читател. Можеш да прочетеш всяка една не изречена мисъл, прикрито чувство или неправилна постъпка. Не знам как го е направила, но авторката се е справила наистина съвършено с изграждането на историята – всичко е толкова реално представено. И аз почти до последните страници наистина вярвах, че такава група наистина е съществувала преди няколко десетилетия, а аз просто не съм била запозната с нея. Дори търсих информация в Гугъл и Ютюб за поне частичка информация ( усмихвам се). За съжаление тази група е „жива“ само в книгата, а как ми се искаше да чуя песните им. За щастие тази възможност ще бъде реализирана, защото вече се работи по сериал на книгата. Изпълнителен продуцент ще бъде Рийз Уидърспун, която е супер огромна фенка на книгата. А сега ви оставям да се насладите на цели 33 цитата от това великолепно музикално съвършенство.

Daisy-Jones-1024x512

1. Дейзи: „Трябва да имаш поне един човек в живота си, който знаеш, че никога не би ти навредил. Може да не е съгласен с теб. Може понякога да ти разбива сърцето. Но трябва да имаш поне един човек, който винаги ще ти казва истината.“

2. Дейзи: „Когато хората ме молеха за автограф, пишех: „Не се размеквай. Дейзи Дж.“ Но в редките случаи, в които младо момиче ме молеше за автограф, ѝ пишех: „Мечтай смело, малка птичке. С любов, Дейзи.“

3. Симон: „Ако останалата част от света беше сребро, то Дейзи беше злато.“

4. Уорън: „Нека ви открехна кое е най-сладкото на това да си в рок банда. Хората смятат, че е, когато си на върха, но не е така. Върхът идва с очаквания и напрежение. Най-сладкото е, когато всички мислят, че си напът да станеш известен бързо, когато си пълен с потенциал. Потенциалът е истинската радост.“

5. Били: „… А когато започнеш да усещаш истинския успех, когато започнеш да живееш наистина нашироко, трябва да спреш и да се запиташ дали наистина го заслужаваш.“

6. Били: „Това е проблемът с хората, които получават нещата наготово. Не знаят как да се борят за тях.“

7. Дейзи: „Преди ми пукаше, когато мъжете казваха, че съм с труден характер.Наистина ми пукаше. После спря. Така е по-добре.“

8. Били: „Сякаш си играех с огъня, но по някакъв начин бях искрено изненадан, че съм се изгорил.“

9. Карън: „Вече не вярвам в сродните души и не търся нищо. Но ако вярвах в тях, щях да твърдя, че сродната ти душа е някой, който има всичко, което ти нямаш, и се нуждае от всичко, което ти имаш. А не някой, който страда по същите причини, по които и ти.“

10. Били: „Да те е грижа за някого повече, отколкото него го е грижа за самия себе си, боли. Мога да разкажа тази история и от двете страни.“

11. Дейзи: „Изглежда, някои от нас преследват кошмарите си по начина, по който други преследват мечтите си.“

12. Камила: „Без значение с кого избираш да вървиш по пътя, ще бъдеш наранен. Такава е природата на загрижеността за някой друг. Без значение кого обичаш, той ще ти разбие сърцето.“

13. Дейзи: „Не изглеждаше да има нещо у мен, някоя истина, която да му кажа, а той да не приеме. Приемането е силен наркотик. Ако някой знае, че е така, то това съм аз – все пак съм пробвала всички наркотици.“

14. Били: „Тя беше опасна. И го знаех. Но не мисля, че бях в състояние да видя, че колкото по-безопасно се чувствах в нейната компания, толкова по-опасна ставаше тя всъщност.“

15. Били: „Не казвам, че не ми пукаше. Много ми пукаше. Казвам, че когато наистина обичаш някого, понякога нещата, от които има нужда този човек, може да те наранят, но за някои хора си струва да страдаш.“

book_review_-_daisy_jones__the_six_17157_c0-883-1875-1976_s885x516

16. Камила: „Любовта и гордостта не са добра комбинация.“

17. Карън: „Мъжете смятат, че заслужават награда, ако се държат с жените като с хора.“

18. Дейзи: „Носех каквото искам и когато искам. Правех каквото искам с когото исках. И ако на някого това не ми харесваше, можеше да се гръмне.“

19. Греъм: „Обикновено сутрин човек не се буди с мисълта: “ Това ще бъде един от най-вълнуващите дни в живота ми.“ Но онзи ден беше такъв…“

20. Дейзи: „Винаги ми е било топло. Няма да стоя и да се потя само за да се чувстват мъжете по-комфортно. Не е моя работа да не ги възбуждам. Отговорността да не бъдат задници е тяхна.“

21. Илейн: „Всички списания пишеха за нея, всички знаеха коя е. Всички на рокендрол сцената искаха да са като нея. Когато говорим за Дейзи Джоунс, говорим за онази Дейзи Джоунс от пролетта на 79-та. Човек би си помислил, че е на върха на света.“
22. Род: „Избраните никога не си дават сметка, че са избрани. Мислят, че пред всички се появява златно килимче.“
23. Били: „Някои хора са винаги себе си. И си мислиш, че това те подлудява, но когато човекът го няма, си мислиш точно за това нещо. Когато вече не е в живота ти.“
24. Дейзи: „Хората казват, че е трудно да си далеч от хората, които обичаш, но на мен ми беше трудна да стоя точно до него.“
25. Били: „Реших да напиша песен за жена, която усещаш като пясък, който се изплъзва между пръстите ти, сякаш никога не можеш да я хванеш. Като алегория за нещата, които не ми беше позволено да имам или да правя.“
26. Греъм: “ На всички ни беше ясно, усещаше се във въздуха, че никой от тях, нито Били, нито Дейзи, нямаше да отрази факта, че песента беше за нея.“
CollageMaker_20190821_011649844
27. Камила: „Мисля, че трябва да имаш вяра в хората, преди да са я заслужили. Иначе не би било вяра, не е ли така?“
28. Били: „Страстта е… огън. А огънят е супер, човече. Но ние сме създадени от вода. Водата ни поддържа живи. Имаме нужда от вода, за да оцелеем. Семейството ми беше водата за мен. Избирах водата. Винаги бих избирал водата.“
29. Били: „Историята се гради от това, което си направил, а не от това, което за малко да направиш, не това, което си помислил да направиш. А аз бях горд с това, което бях направил.“
30. Греъм: „Хората разправят,че животът не спира да се движи, но не ти казват, че понякога спира само за теб. За теб и за момичето ти. Светът спира да се върти и просто ви оставя да си лежите там. Поне такова е усещането. Понякога. Ако извадиш късмет. Наречете ме романтик, ако трябва. И по-лоши неща мога да бъда.“
31. Били: “ Едно ще ви кажа. Никога не се съмнявайте в Дейзи Джоунс.“
32. Дейзи: „Тя е блус, облечен в рокендрол.
Това бях аз.“

33. Дейзи: 

Изобщо не желаех да бъда муза на някой.
Не съм муза.
Аз съм този някой.
Край на историята.
IMG_20190723_090807_361

„Гласът на любовта“ – Мия Шеридан

(издателство „Ибис“, брой страници 360, цена 14,90 лв)

184

„Гласът на любовта“ е една от най- красивите, емоционални и нежни истории, които съм имала възможността да прочета. Всички знаете колко много обичам творчеството на Колийн Хувър и не вярвах, че друга авторка ще успее да ми повлияе толкова емоционално. Но, ето че се случи! С първата си книга Мия Шеридан успя да ми направи огромно впечатление и нямам търпение съвсем скоро да се докосна до някоя от другите ѝ книги ( засега съм хвърлила око на „Колекционерът на желания“, която има толкова красива и нежна корица). Имам книгата от цяла година и въпреки, че бях влюбена в корицата и мистериозната атонация, така ѝ все не успявах да прочета книгата. Мисля, че за всяка книга си има подходящо време и настроение, в което наистина да оцениш качествата ѝ. „Гласът на любовта“ ме впечатли с оригиналната си история, която бе представена по възможно най- емоционалният и човешки начин. Още с първите прочетени страници ще се уверите, че това няма да бъде поредната клиширана любовна история, която ще бъде изпълнена със сладки захаросани моменти. За мен книгата не беше само любовен роман, защото в образа на мъжкия персонаж е заложена голяма доза психологически елемент, който е ключова част от историята. В частта за Арчър, която ще прочетете малко по- надолу ще обясня какво имам предвид. Стилът на Мия Шеридан е много изчистен, нежен, емоционален, леко драматичен и на моменти изпълнен с хумор. Мистериите, които беше създала около миналото на Бри и Арчър бяха наистина интересни, добре представени, а разкритията драматични.

„Може би, когато ставаше дума за болка и отговорност за нашите постъпки, нямаше правилно или грешно, нито черно и бяло, а само хиляди нюански на сивото.“

Наскоро загубила баща си при злощастен инцидент Бри решава, че иска да започне живота си отначало. Съсипана от вина, тъга и преследвана от собствените си демони, тя решава да напусне дома, родният град и приятелите си, като се премества да живее в малка вила близо до красиво езеро, в покрайнините на също толкова малкото градче Пелион. Бри с цялото си сърце се надява,че това спокойно и красиво градче, ще успее да изцели душевните ѝ рани и да върне желанието ѝ за живот.

27602689._SY540_В покрайнините на Пелион живее още един човек, който е преживял ужасна трагедия, белязала го за цял живот. Една трагедия, която е оставила върху Арчър, както вътрешни, така ѝ външни травми. Забравен от жителите на града младият мъж се изолира от света. Не е общувал с никого от години, а от дома си излиза само при необходимост – за да купи хранителни продукти или строителни материали за постройките, които гради в имота си. Нито един от местните жители не знае със сигурност какво се е случило в онзи ужасен и трагичен инцидент, но едно е сигурно, каквото и да е било е оставило непоправим отпечатък върху Арчър. Един ден съдбата решава да срещне Бри с местния отшелник Арчър Хейл. Под дългата коса и брада и овехтелите дрехи, Бри забелязва нещо, което никой жител на Пелион до този момент не е видял.

„И понякога ти е нужно единствено това – един човек, който ще пожелае да чуе сърцето ти, да чуе гласа, който никой никога не се бе опитал да чуе.“

Хареса ми, че авторката е решила да създадете своите герои толкова пълнокръвни, несъвършени и истински във всяко едно отношение. Бри е от героините, които веднага се настаняват в сърцата на читателите. Тя е едно младо, интелигентно и красиво момиче, което за съжаление е претърпяло непоправима и съкрушителна загуба. Травматизирана от случилото се тя сякаш е загубила вярата си в хората и живота. Но макар ѝ да не го осъзнаваше, тя беше една смела, силна и борбена личност. Единствено тя и само тя от цял Пелион направи крачка към това да опознае Арчър. Защото тя имаше очи за истински красивите и стойностни неща в живота; нямаше предразсъдъци към Арчър. Умееше да обича със сърцето и душата си и благодарение на това успя да се пребори за любовта си.

„По дяволите, аз знаех, че я обичам – безумно, с всяка частица на сърцето си, дори с разбитите частици, дори с онези частици, които се чувстваха недостойни и непотребни. А може би с тях най-много от всички.“

9708354Арчър е само на осем години, когато е преживял нещо, което едва ли може да се опише с думи. Този инцидент е отнел възможноста му да говори и това го е накарало да се затвори в себе си. Само искам да вметна, че ще се влюбите в добродушният, мил и срамежлив Арчър Хейл. Неговото минало съдържаше толкова много неизвестни и дълго пазени семейни тайни, които бяха готови да разтърсят целият Пелион из основи. Неговият персонаж в книгата определено беше най- силен и вдъхновяващ, защото ни показва как само за миг живота на един човек може да се промени коренно и това да доведе до непоправими последици. Книгата нагледно ни показва, че колкото трудности и изпитания да преживее човек, в един момент той трябва да излезе от „черупката“ си и да се изправи пред света и страховете си, защото бягството от проблемите единствено удължава агонията вътре в теб. Понякога за това ти трябва малко мотивация, прегръдка, една усмивка или побутване по рамото, но колкото ѝ усилия да ти костват да се пребориш със своя „вътрешен демон“, то повярвай ми крайният резултат винаги си струва. За Арчър тази мотивация беше Бри. Тя успя да го изкара от черупката, в която беше заседнал от толкова много години. С нейна помощ Арчър успя да стане един уверен в себе си млад мъж, който започна да води пълноценен живот, за който винаги бе копнял.

„Обятията на Арчър бяха моят дом – единственото място, където исках да бъда, мястото, където се чувствах в безопасност. Мястото, където се чувствах обичана.“

fb6daf009aeff218926efbe7a83bbae5Хареса ми интимността в общуването им, защото беше толкова красиво и емоционално да проследяваш всеки един жест. Преобразяването и на двамата беше наистина достойно за възхищение, защото понякога спасението за самите нас не се крие в мястото или времето, а в сърцата ни, в които забравяме да се вслушаме. Чистата и неподправена любов между двамата ги караше да бъдат по- добри, по- всеотдайни и по- открити един към друг. Тяхната любов беше наистина много, красива и зареждаща с позитивизъм. Единствената ми съвсем лека забележка към авторката е към интимните сцени, които на моменти следваха една след друга, което лично на мен не ми допадна. Твърде многото подробности в някой моменти разваляха красива и емоционална история. Но като оставим настрана този факт, Мия Шеридан е създала едно малко красиво съкровище, изпълнено с толкова много любов и поука.

„Мечтала съм за това, Арчър. Мечтала съм за теб и мен – точно за това.“

„Гласът на любовта“ е една красива и нежна сладко-горчива любовна история, която няма да ви остави безпристрастни към злощастните съдби на героите. Чувствена и емоционална история разказваща за несправедливостите на живота, които те връхлитат неочаквано и оставят своите дълбоки белези. Чрез тази неподправена и вдъхновяваща история, изпълнена с болка, драма и много емоционални моменти – Мия Шеридан ще ви направи странични наблюдатели на една красива зараждаща се любов. А последните страници ще затворите с усмивка на лице и просълзени очи.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

69250076_2523680147669659_649881010615353344_n

„Дейзи Джоунс & The Six“ – Тейлър Дженкинс Рийд

(издателство „Intense“, брой страници 384, цена 18 лв)

INTENSE-DAISY-JONES-COVER

„Дейзи Джоунс & The Six“ е едно от най- вълнуващите литературни събития през тази година. Искам толкова много да ви говоря за тази история, в която сърцето ми се влюби, а в същото време не мога да намеря подходящите думи, с които да опиша историята на Дейзи Джоунс и „Шестте“. Навярно всеки от вас е изпадал в подобна ситуация. Досещате се. Когато се влюбиш в дадена книга и искаш да говориш и говориш за нея, а междувременно не можеш да си събереш мислите. Ок. Ще започна с това, че обожавам рок музиката и наистина много се вълнувах за книгата, защото тя описва и пресъздава една новаторска и епична епоха, в която във вихъра си са били едни от най- големите музикални легенди съществували някога. Интересно ми беше дали авторката ще улови всеки един нюанс от епохата и дявол да го вземе (извинете ме) тя се е справила адски добре. Докато четях книгата имах чувството, че съм живяла през това време, че съм дишала същия въздух, че съм познавала тези хора, че съм изживяла всичко, което и те. Невероятно е.

„Нека ви открехна кое е най-сладкото на това да си в рок банда. Хората смятат, че е, когато си на върха, но не е така. Върхът идва с очаквания и напрежение. Най-сладкото е, когато всички мислят, че си напът да станеш известен бързо, когато си пълен с потенциал. Потенциалът е истинската радост.“

daisy-jones-and-the-six-aesthetic„Дейзи Джоунс & The Six“ освен че ще се хареса на всеки рок фен, а ѝ не само ще ви впечатли и с невероятно оригиналната структура на историята – абсолютно цялата история е разказана под формата на интервюта с всички членове на групата, които години по-късно си припомнят ключови моменти от времената, когато са работили заедно. Чрез техните спомени ставаме свидетели на сформирането на „The Six“ – трудното начало; успехите, които следват; успешните албуми; мащабните турнета из целия свят; взаимоотношенията между членовете и т.н. Интересно е да се отбележи, че освен интервютата с бандата в книгата също така са включени и интервюта с ключови фигури от музикалния шоубизнес, като продуценти, музикални критици, звукорежисьори, мениджъри. Цялата тази концепция прави историята, някак си по лична и близка до самия читател. Можеш да прочетеш всяка една не изречена мисъл, прикрито чувство или неправилна постъпка. Не знам как го е направила, но авторката се е справила наистина съвършено с изграждането на историята – всичко е толкова реално представено. И аз почти до последните страници наистина вярвах, че такава група наистина е съществувала преди няколко десетилетия, а аз просто не съм била запозната с нея. Дори търсих информация в Гугъл и Ютюб за поне частичка информация ( усмихвам се). За съжаление тази група е „жива“ само в книгата, а как ми се искаше да чуя песните им. В края на книгата има отделени няколко страници с текстове на най- известните и хитови песни на бандата и повярвайте – всички те са страхотни. И тук е момента (тихо изпищявам от щастие) да ви споделя, че книгата ще бъде превърната от Amazon Video в сериал от 13 епизода. А изпълнител продуцент ще бъде Рийз Уидърспун, която е супер огромна фенка на книгата.

„… А когато започнеш да усещаш истинския успех, когато започнеш да живееш наистина нашироко, трябва да спреш и да се запиташ дали наистина го заслужаваш.“

60-те години в Ел Ей: Дейзи Джоунс израства в семейство, което нито я подкрепят за нещо, нито разбират нейният малък свят изпълнен с Рокендрол. Промъква се в най- известните и посещавани барове, спи с рокзвезди и мечтае някой ден да изпълнява свои собствени песни. Дейзи е от онези магнетични момичета, които замайват главата на всеки със своята ненатрапчива красота, а освен това притежава и вроден музикален талант, които не остава незабелязан. Не след дълго кадифеният глас на Дейзи бива забелязан от музикални продуценти, което бележи най- важният период в живота ѝ.

По същото време на музикалния небосклон изгрява звездата на Били Дън и „The Six“. Шестимата започват от дъното, но стремглаво започват да покоряват върховете, за които са мечтали. Пътищата на Дейзи и Били се пресичат, когато общите им продуценти решават да ги съберат, защото осъзнават че Дейзи и бандата заедно имат потенциал да постигнат невиждани успехи.

Всички знаят кои са Дейзи Джоунс & The Six. Но никой не знае каква е причината групата да се разпадне, и то точно когато е на върха на славата си. Досега.

„Трябва да имаш поне един човек в живота си, който знаеш, че никога не би ти навредил. Може да не е съгласен с теб. Може понякога да ти разбива сърцето. Но трябва да имаш поне един човек, който винаги ще ти казва истината.“

tumblr_prvr5iEzo81w2k9ago1_400При толкова пълнокръвно изградена и адски въздействаща история, няма как героите да не ви направят впечатление. Те са душата и сърцето на историята. Във всеки един от тях авторката е вложила много любов, внимание и търпение, за да се получи възможно най- автентичният персонаж. Ще се уверите, че те не са перфектни- всеки си имаше своите си „трески за дялане“, както се казва. Всеки герой имаше проблем или недостатък, с който трябваше да се справи. Например слабостта на Били, вокалистът на групата не бяха само наркотиците и алкохола, но и любовта и семейството. Изпитваше страх и болка, че нямаше да се справи с отговорността, очакванията и обещанията, които беше дал към човека, за когото би пожертвал живота си – Камила. Дейзи от друга страна пък беше едно самотно и отхвърлено момиче, което постоянно се подценяваше. Въпреки, че на пръв поглед изглеждаше, че има всичко – перфектна възможност, кадифен глас и зараждаща се бляскава кариера, то тя не можеше напълно да повярва в себе си, не искаше да приеме, че е възможно някога да бъде щастлива и обичана. Утеха и избавление намираше единствено в наркотиците и алкохола. Греъм, китарист в групата и брат на Били таеше в себе си огромната си, но за съжаление несподелена любов към Карън. Карън, клавиристка в „The Six“, която през по- голямата част се опитва да се бори с това мъжете да я приемат, като равна, а не като свалка за една нощ. Хареса ми, че беше адски независима, силна и отлично знаеща какво иска да постигне в живота си. Никога не си е мечтала за обикновен живот, в който ще има мъж, деца и уютна и малка къща. Затова и толкова се бореше за всеки успех.

„Изобщо не желаех да бъда муза на някой.
Не съм муза.
Аз съм този някой.
Край на историята.“

Двата най- главни персонажа в книгата, разбира се, бяха Дейзи и Били. Те бяха, като черното и бялото, като Ин и Ян, като двете страни на една монета. Бяха колкото еднакви, толкова и различни. Интересно ми беше да проследявам тяхните взаимоотношения, които бяха на приливи и отливи. Когато ставаше въпрос за работа и особено в създаването на обща песен те се превръщаха във вихър от емоции – единствено в тези моменти те успяваха да се стиковат и да създадът шедьоври. Но имаше и един друг важен персонаж, без когото нито групата, нито историята щяха да бъдат същите и това е Камила – съпругата на Били. Камила бе един от ключовите персонажи в историята, чиито развитие до края за мен беше голямо, защото тя беше единствения човек, който можеше да спаси Били от самия себе си. Тя знаеше какво иска и най- вече как да го постигне. Камила беше причината и спасението за Били да продължи с кариерата си, да остане здраво стъпил на земята и най- вече да бъде (каквото и да му коства) по- добра версия на самия себе си.

„Дейзи Джоунс & The Six“ е история за секс, наркотици и още нещо. В този невероятно вълнуващ роман ще прочетете историята на една въображаема, но в същото време толкова реална рок група, която олицетворява живота, взаимоотношенията и музиката на рок музикантите през 70-те години. Тейлър Дженкинс Рийд успя да ми подари едно вълшебно музикално преживяване, което никога няма да забравя. Със затварянето на последната страница ви уверявам, че ще искате да започнете книгата отначало.

1998CAM_2019_08_21_11_25_31_FN

Юли в книги и музика

Юли е вече зад гърба ни и това означава, че е време да ви споделя книжните и музикалните си преживявания. Изминалият месец беше доста ползотворен, защото успях да прочета заплануваните си книги и да добавя още няколко любими песни в плейлистата си. Надявам се всеки един от вас да си прекарва страхотно летните слънчеви дни, защото само след няколко седмици есента ще се настани в дните ни.

Приятно четене!

Книжни придобивки

През юли към библиотеката ми се присъединиха пет книги, някои, от които много желани. Първата ми книжна покупка беше „Някой ден може би“ от любимата ми Колийн Хувър. Това е една от най- красивите любовни истории, които съм чела. Тази книга е едно малко музикално вълшебство, в което ще се влюбите. Ако в момента си търсите любовен роман, то непременно прочетете тази книга. Следващото ми книжни попадение е най- доброто фентъзи за тази година (според мен“), а именно „Жестокият принц“ от Холи Блек. Това е първият ми досег с нейното творчество, но не ѝ последен. До броени дни ще излезе втората част „Злият крал“ и тръпна от вълнение вече да попадне в ръцете ми. Третото попадение за месеца (отдавна не съм имала толкова прекрасни книги в един месец) е книга, която заглеждах известно време в Инстаграм, но така и не ѝ бях обърнала внимание. Когато от издателство „Локус“ обявиха, че ще я издадат на български, започнах да търся информация за книгата и се оказа, че с тази история ще си паснем. Така и стана. „Дейзи Джоунс & The Six“ е един от най- големите ми фаворити за тази година и определено ще бъде на едно от челните места в годишната ми класация за любими книги. „Спящият град“ пък беше една „апокалиптична“ детска история, която много ми хареса. И завършвам с „Костенурки до безкрая“ от Джон Грийн. Книгата я исках още от нейното издаване на български, но така ѝ все не достигах до нея. Е, вече я имам и дори я прочетох. Честно да си призная историята ми беше леко странно и шантава на моменти, искаше ми се детективската линия да беше малко по- силно задълбочена, но въпреки това книгата ми хареса. Едно от нещата, които ми хареса беше, че Джон Грийн отново не засегнал актуални теми, като например психическите заболявания. Ако си търсите но лятно и неангажиращо, то хвърлете едно око на „Костенурките“.

IMG_20190731_113659_397

Прочетени книги

Естествено първата книга, която прочетох през юли беше „Някой ден може би“. Не знам как успява, но Колийн Хувър винаги пише толкова емоционални и човешки истории. Тази е третата нейна книга, която чета тази година и съм възхитена от всяка една. Всяка история е толкова индивидуална, че вече започвам да се чудя от къде черпи вдъхновение тази жена, за да ни представя прекрасни и стойностни книги. След нея веднага се пренесох в света „Жестокият принц“. Обожавам този свят на елфи, политически интриги, крале и принцове и едно човешко момиче, което отчаяно жадува да бъде прието в този свят. За мен книгата е страшно добра и заслужено получава многобройните си хвалебствия. След нея пък реших да прескоча в тотално друг жанр с „Гробище за домашни любимци“ от Стивън Кинг. Очаквах да прочета някакви ужасии, които да ме държат на тръни седмици наред, но получих друг тип ужас. Историята ми повлия супер емоционално и мисля, че само родителите биха ме разбрали за какво говоря. Това ми е втората книга от Кинг, която чета и смятам малко по- малко да наваксам с творчеството му. Дори в момента съм си поръчала две негови книги, които ще видите в следващата ми месечна публикация. След нея имах нужда да прочета нещо не толкова натоварващо и реших да се спра на „Дейзи Джоунс & The Six“ от Тейлър Дженкинс. Това е книга събитие. Книга легенда. Книга разказваща за една от най- великите и епични музикални епохи. Авторката е създала нещо велико, което трябва да се прочете от всеки фен на рок музиката. Тейлър Дженкинс толкова автентично е пресъздала рок групата „The Six“, че неминуемо в един момент ще потърсите информация за нея в Гугъл. Повече за книгата ще ви говоря в следващото си ревю. Реших да завърша месеца с „Костенурки до безкрая“, която беше едно симпатично и приятно лятно четиво. Харесвам книгите на Джон Грийн, защото въпреки, че историите са представени по лек и непретенциозен начин, то винаги в тях се засягат съвременни и актуални теми, за които е хубаво да се говори, а не да се смятат за теми „табу“. Супер доволна съм от книгите, които прочетох, защото освен, ще бяха страхотни, бяха и от различни жанрове.

IMG_20190731_113605_187

Музика

1. Miley Cyrus – Mother’s Daughter 

2. Ed Sheeran – BLOW (with Chris Stapleton & Bruno Mars) 

3. Jason Derulo – Mamacita feat. Farruko

4. Tiësto, Jonas Blue & Rita Ora – Ritual

5. Mahmut Orhan – Hero feat. Irina Rimes 

 

„Жестокият принц“ – Холи Блек

(издателство „Ибис, брой страници 340, цена 15,90 лв)

306

Не вярвах, че след трилогията „Адски устройства“ на Касандра Клеър толкова скоро ще се влюбя в нова поредица, но ето, че се случи. „Жестокият принц“ е новата ми фентъзи любов. За книгата изчетох цяла камара от положителни отзиви, но все пак си оставах леко скептична относно историята, докато сама не се уверих в нейните качества. Останах изключително впечатлена от богатият и вълшебен свят, който е създала авторката. Наситен с толкова много магия, феи, митични същества- истински рай за всеки фентъзи читател. Холи Блек е добре позната на българските читатели, но лично аз така ѝ не бях стигала до творчеството ѝ. Но въпреки това се радвам, че започнах запознанството си с нея именно с най- успешната ѝ поредица. Стила на писане на авторката ми допадна супер много, защото е заложила повече на действие и диалози, отколкото на описания. Разбира се, в книгата има описания, но те са много стегнати и са поднесени, където трябва, а не служат просто за запълване на страниците.

Разбира се, че искам да бъда като тях. Те са красиви като остриета, изковани в божествен огън. Те ще живеят вечно. А Кардан е дори по-красив от останалите. Мразя го повече от другите. Мразя го толкова много, че понякога, когато го погледна, едва дишам. „

flat,1000x1000,075,f.u1„Жестокият принц“ е мрачна приказка, която ще ви завладее още със самото си начало. Хареса ми, че историята на Джуд и компания се развива, както в нашето съвремие, така ѝ в света на елфите, който е наситен с множество политически интриги, предателства и жажда за власт. И в този ред на мисли искам да похваля Холи Блек, че не е акцентирала сюжетната линия върху любовни отношения или интриги от този тип- напротив, любовната нишка в историята е сведена до минимум. Историята е съсредоточена главно върху сериозни теми, като разбира се са подплатени с голяма доза магия. Затова, както се казва трябва да четете между редовете. В хода на историята читателят ще се сблъска с теми, като последиците от дискриминацията, класовите разделения, жаждата за власт, която не носи нищо хубаво след себе си, липсата на толерантност, агресията във всякакви форми, като всичко това е поднесено по много адекватен начин от страна на авторката. Друго, което ме очарова бяха различните митологии и фолклорни мотиви. Всеки един от персонажите беше изграден толкова детайлно и пълнокръвно, че да искаш да разбереш неговата история, а не да служи примерно само за пълнеж. Елфите в този роман са толкова красиви, цветни и съвършени, но в същото време толкова жестоки и коравосърдечни. В името на това да получат това, което пожелаят са способни да извършат немислими жестокости, а последиците от това могат да бъдат катострофални.

„Само глупаците не се плашат от страшните неща“

a8d954d82a61dbafca11aed344d0e141Историята започва, като типичната тийн история- нормално средностатистическо американско семейство с три деца, които са в дневната и гледат сериал. Баналността свършва дотук! Скучният ден на сестрите Дуарте бива прекъснат с жестокото убийство на родителите им. Те са убити от елф, който отмъщава на бившата си жена (майка им), която преди години е инсценирала смъртта си и е избягала с все още нероденото им дете. Трите сестри са отведени в света на елфите, където започва новият им живот. Изминали са цели десет години от встъпването им в Царството на феите, а Джуд все така отчаяно се опитва да се впише в този жесток свят. Тя мечтае да стане рицар, да извоюва сама мястото си до върха чрез своите умения и силата, която таи дълбоко в себе си. Джуд иска да спечели мястото си в йерархията на елфите, независимо колко трудно ще бъде, защото е упорита и иска да бъде възприема като равна на всички тях. Но преди това трябва да пречупи най- големия си враг принц Кардан.

Обичам книги, в които действието е изпълнено с адреналин, обрати и цяла вихрушка от най- различни емоции. А още повече обичам, когато книгата е изпълнена с толкова много индивидуално изградени герои, както е в „Жестокият принц“. Накратко ще ви поговоря за героите, които най- силно ме впечатлиха и развълнуваха.

„Странното на амбицията е, че можеш да я прихванеш като треска, но не е толкова лесно да се отървеш от нея.“

Започвам с главната героиня Джуд, която супер много ме изкефи. Рядко попадам на толкова качествен и силен персонаж, който само с едно свое действие да те накара наистина да изпитваш купища емоции. Джуд е целеустремена, безкористна, с железни принципи, интелигентна млада жена, която иска да притежава власт и се бори за това. Но най- голямото предизвикателство, което стои пред нея е, че тя е… човек, най- обикновен смъртен човек. И точно заради този факт тя трябва да се бори и доказва два пъти повече в Царството на феите.

04b8beeba3cfdcc5b1bc4a454f708752Кардан – лошото момче в Царството на феите, в което ще се влюбите още след първото му появяване в историята. В интерес на истината неговият образ, може би беше най- сложен, защото в повечето моменти играеше ролята на арогантен и (в повечето случаи) пиян хлапак, който е свикнал да получава всичко на готово. Но имаше моменти, които показваше истинската си същност, която умееше да прикрива изключително старателно. Въпреки, че Кардан и свитата му постоянно тормозеха и заплашваха Джуд по всякакви начини и то само да покажат, че те са недостижими, то в края на книгата ме изкефи как Джуд му изигра такъв жесток номер, че беше наистина впечатляващ.

„Желанието е странно нещо. Още щом бъде задоволено, то се променя. Ако получим златна нишка, започваме да искаме златна игла.“

Тарин – близначката на Джуд. Тарин също мечтае да се издигне в света на феите, но по съвсем различен начин. Казано накратко тя иска да се омъжи за някой вишестоящ, който да ѝ подсигури бъдещето. В повечето случаи Тарин ми беше адски антипатичен персонаж. Не харесвах държанието ѝ спрямо Джуд, а  глупавите постъпки, лекомислието и детинското държание, показваха единствено нейната безхарактерност.

Виви – най- голямата от сестрите Дуарте, която всъщност принадлежи към света на феите. Сигурна съм, че нейният образ тепърва ще се развива и обогатява, но останах с добро впечатления с постъпките ѝ до момента. Хареса ми, че мразеше Мадок за това, което беше направил преди десет години. И единствена тя от сестрите (макар, че принадлежи към света на феите) с цялото си сърце и душа искаше веднъж завинаги да се махне от този коварен и жесток свят.

c71fbbf3bba4ea3b860e0a703dad8e4b

Историята се заплита още повече, когато кралят решава да абдикира и да предаде короната на един от синовете си. От този ключов момент в историята започва истинската битка, която завлича след себе си серия от политически интриги, кръвопролития, заговори, жестокост и предателства. Елфите са описани точно такива, каквито са в легендите и митовете – измамни, порочни, чаровни и жестоки същества. Пригответе се за епично и вълнуващо приключение в един омагьосващ свят, който Холи Блек е изградила до съвършенство.

„Жестокият принц“ ще ви потопи в една мрачна и вълшебна приказка за власт, предателства, надмощие и една корона, която очаква своя… принц. Ще се насладите на множество напрегнати моменти, дворцови интриги и неочаквани обрати, които преобръщаха хода  на играта на 180°. Краят беше толкова епичен, че с вълнение броя дните до излизането на втората книга. Определено ви препоръчвам да не пропускате да прочетете най- доброто фентъзи за тази година.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

1998CAM_2019_08_15_11_48_16_FN

„Татуировчикът на Аушвиц“ – Хедър Морис

(издателство „Рива“, брой страници 244, цена 16,90 лв)

tatuirovchikat-na-aushvits-30

„Татуировчикът на Аушвиц“ беше едно от най- чаканите заглавия на българския книжен пазар през първата половина на тази година. Няма да крия аз също се развълнувах страшно много, когато издателство „Рива“ обявиха, че ще издадат книгата. Като любител на историите свързани с Втората световна война, нямаше как да не се развълнувам още повече, след като разбрах, че всъщност историята ще бъде биографична. Спомням си, че веднага започнах да търся информация в Гугъл за Лале Соколов, който е главният герой в „Татуировчикът“. Прочетох десетки статии свързани с неговата необикновена история, която е наистина достойна и вдъхновяваща, за да се превърне в книга, а защо не някой ден и във филм. След излизането на книгата мненията за нея са крайно противоречиви- едни я харесват много, а други я определят като посредствена. Аз лично съм от първите- книгата успя да ме развълнува и докосне адски много. Да, със сигурност не е шедьовър, който един ден ще се превърне в класическо произведение, но съм също така и сигурна, че никога няма да се забрави.

71sBTlovkrLЕдно от нещата, които ме впечатлиха в „Татуировчикът“ беше кинематографичният стил на писане на авторката. Наистина имах чувството, че през очите ми историята минава, като на лента. И това разбира се, има причина. В края на книгата авторката се е обосновала, защо е решила да пресъздаде историята на Лали по този начин. Преди доста години Хедър Морис е имала идея за филм и затова е написала историята под формата на филмов сценарий. Впоследствие обаче решила да издаде книгата, която държите в ръцете си. Все пак стискам палци някога да видим тази история на голям екран. Книгата е написана съвсем стегнато, без излишни описания, диалози и т.н. Отначало може да ви се стори, че историята е забързана, но не трябва да забравяме, че това е историята на Лали, която той е разказал- без излишни описания, а такава каквато е- силна, сурова и до болка откровена. Тук е момента да отбележа, че авторката в продължение на няколко години се е срещала лично с Лале Соколов, за да ѝ разкаже своята история. Изричното искане на Лали е било не историята му да бъде романизирана, а да бъде предадена съвсем просто и естествено.

„Татуирането отне секунди, но Лали не помръдваше. Той стисна ръката си и се вторачи в номера. Как е възможно да причиниш подобно нещо на човешко същество? Запита се дали остатъкът от живота му, бил той къс или дълъг, ще бъде определян от този миг и от този странен номер: 32407.“

67685767_2492129400824734_1450234323545358336_o

Април 1942 година. По нареждане на Хитлер всяко еврейско семейство трябва да изпрати един от членовете си, който е навършил пълнолетие, на властите, за го изпратят на работа при германците. По стечение на обстоятелствата Лали Соколов поема отговорността, за да спаси по- големият си брат, който има две деца и жена, за които трябва да се грижи. Младият мъж попада в претъпкан вагон (предназначен за добитък) с хора, облечен с костюм и вратовръзка, носещ куфар. Насред блъсканицата и ужасната воня, Лали предчуства задаващият се ужас, който ще бележи живота му. След дългото пътуване, уморени, жадни и гладни, бъдещите затворници пристигат в Аушвиц, който ги посреща с надписа (забележете иронията) „Работата те прави свободен“. Веднага след пристигането си затворниците биват принудени да оставят всичките си лични вещи, главите им биват обръснати, а върху ръцете им е татуиран номер, който се превръща в новото им име.

20150330_133415-collageПопаднал в Аушвиц Лали бавно започва да осъзнава ужасяващите мащаби на цялата тази абсурдност. Лали или вече затворник 32407 е изпратен да работи по строежа на допълнителни сгради в бързо разрастващия се лагер. В негова основна и най- важна цел се превръща това да не се набива на очи пред пазачите, заради лошият им характер. Не след дълго Лали се разболява от коремен тиф. Грижите за него поема човека, който е татуирал номера – френски учен на име Пипо. Облагодетелстван с малко власт французинът взима под своя опека Лали за свой асистент. За съжаление един ден Пипо изчезва безследно и никой никога не разбира какво се е случило с него. По стечение на обстоятелствата Лали заема неговото място и се превръща в главният татуировчик на Аушвиц. Голяма роля затова изиграват и това, че знае няколко езика – словашки, немски, руски, френски, унгарски и малко полски. С всеки изминал ден работата на Лали се увеличава, защото пристигат десетки вагони претъпкани с нищо неподозиращи хора. Един от тези дни ще се окаже съдбоносен. Сред върволицата от хора, която чака да бъде татуирана, пред младия мъж застава едно уплашено и красиво момиче. За двамата това е любов от пръв поглед и Лали се заклева не само, че ще оцелее, но ще се погрижи Гита също да доживее свободата.

„Наведе се и предпазливо откъсна късото стъбълце. Щеше да намери начин да го даде на Гита утре. В стаята си постави скъпоценното цвете много внимателно до леглото и потъна в тежък сън, но на сутринта, когато се събуди, листенцата на цветето се бяха сбръчкали и окапали. Това място е царство на смъртта.“ 

Нарочно си позволих да разкажа малко повече от сюжета, защото не ви ли звучи, като красива и вдъхновяваща история. А сега си представете, ще това наистина се е случило. Дори и след прочита на книгата, аз все още не мога да повярвам, че историята на Гита и Лали е оцеляла в такива тежки и смразяващи времена.

DTIPoSAXUAIvPPE
Лали и Гита

Възможно ли е да се влюбиш наистина в подобно място? Не е ли инстинктът за оцеляване най- силното чувство в такива моменти. Но въпреки всичко тази история ни показва, че при каквито и обстоятелства любовта винаги си намира път. Възхищавах се на Лали и Гита на чистата и истинска любов, която съхраняваха под купола на двете си души. Силата на романа е в това, че те докосва емоционално и те кара да чувстваш, да бъдеш съпричастен към лошата съдба на хората попаднали в този нечовешки ад – Аушвиц. Интересно е да се отбележи, че Лали попада в самото начало на изграждане на лагера и по този начин ни прави свидетели на неговото изграждане, казармите и най-вече на пещите за кремация. Запознаваме се с ежедневния живот в лагера, недостига на храна (ако мога да нарека комата сух хляб и утайката, наречена супа), пристигането на първите деца, пристигането на руснаците и евакуацията на лагера. Разбира се, в книгата присъства и зловещия докато Менгеле, от когото ме побиват тръпки. Самият Лали неведнъж се е срещал с него в лагера. Много пъти Менгеле му казвал следното: „Много скоро ще взема и теб, татуировчико“. Радвам се, че все пак не е успял. Лали е мълчал цели 50 години, страхувайки се, че ще бъде обвинен в сътрудничество с нацистите. След толкова много години имаме възможността да държим тази необикновена история в ръцете си, защото историята трябва да се помни.

„Татуировчикът на Аушвиц“ е личната изповед на Лали Соколов, разказана по най- искреният, емоционален и откровен начин. История за едно мрачно и трагично време, когато войната е определяла съдбата и ценностите на милиони хора. На фона на множество страх, изтезания и смърт една чиста любов е готова да се пребори и оцелее, за да може да разцъфне по най- красивият начин на свободна земя.

1998CAM_2019_08_08_15_19_01_FN

„Един нов свят“ – Лиз Бразуел

(издателство „Егмонт“, брой страници 240, цена 13,90 лв)

edin-nov-sviat-egmont

„Какво ли щеше да се случи, ако лампата не беше попаднала в ръцете на Аладин?“

Всички сме израснали с любимите си анимационни филми на Дисни, които сме гледали десетки пъти и обичаме толкова много. Но задавали ли сте си някога въпроса, какво ли щеше да се случи, ако лампата не беше попаднала в ръцете на Аладин; Спящата красавица не се беше събудила; Снежанка бъде отровена от злата си мащеха или Пепеляшка не си беше изгубила стъклената пантофка. На някои от тези въпроси ще получим отговори от новата супер яка поредица на издателство „Егмонт“ „Сбъркани истории“. В нашумялата поредица се разказва какво би се случило, ако променим един-единствен ключов детайл от любимите на няколко поколения деца приказки. Поредицата стартира с познатата история за Аладин, която разбира се е променена по един доста интересен и увлекателен начин. Този път историята е с доста по- мрачни нюанси, което прави книгата подходяща и за по- зрели читатели. В интерес на истината до сега не бях чувала за Лиз Бразуел, която е автор на книгата, но останах с много приятни впечатления от писателските ѝ умения. Наистина е успяла да пресъздаде класическата приказка по невероятен начин, като хем е запазила основната сюжетна линия, хем е добавила необходимите щрихи от собственото си въображение, за да се получи това мрачно, вълнуващо и пленяващо приключение насред Аграба.

8987734

Класическата история се променя, когато познатата ни вълшебна лампа в ръцете на Джафар, подлия съветник на султана. Разбира се, Джина е длъжен да изпълни три желания на новия си господар. Най- ценното желание на Джафар е да притежава безгранично могъщество. В опит да спрат тираничния господар Аладин, Жасмин и бандата на Уличните плъхове започват  задействането план, в който да обединят народа на Аграба и да го отведат на бунт срещу свалянето на Джафар от власт. Дали борбата за свобода и пролятата кръв ще си струват или гибелта на Аграба е сигурна ще прочетете единствено в книгата.

Aladdin-2019-Poster-Film-A4-A3-A2-A1Книгата се чете на един дъх и за няколко часа ще се пренесете на едно вълшебно място, което познаваме толкова добре. Макар ѝ предназначена за деца и юноши съм сигурна, че ще се хареса на по- голям кръг от читатели, защото в историята са засегнати най- различни теми. Освен явната любов между Аладин и Жасмин, прехвърчащите искри между Моргиана и Дубан- това е история за сила, за бунт, за приятелство и свобода. Имаме умерена доза сцени на екшън и насилие, които са поднесени по съвсем адекватен начин за подрастващите. Но без тези сцени, историята нямаше да доведе до следното заключение: „Всеки от нас, винаги ще мечтае за един по- добър свят“. Лично мен първата книга от поредицата успя да ме очарова и заинтригува и затова нямам абсолютно никакво търпение за следващата книга. Очаквайте вторият роман от поредицата, „В моя сън“, който предстои да излезе у нас на 3 август. В книгата се разказва какво би се случило, ако Спящата красавица така и не се беше събудила.

„Един нов свят“ ще ви очарова с познатата и не толкова позната история за бедното момче Аладин, принцеса Жасмин и старата вълшебна лампа, която е приютила в себе си един забавен и очарователен дух. Книгата е идеалното лятно четиво за всички малки и пораснали читатели, които харесват класическите истории на Дисни. Ако сте гледали наскоро екранизирания филм, то си позволете за няколко часа да изживеете своята приказка за Аладин с новият прочит на Лиз Бразуел.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20190803_155139_928