Блог – интервю с Радостина А. Ангелова: Литературата е средство да създаваш светове

Радостина А. Ангелова е един от най- нашумелите съвременни български автори през последните няколко години. Освен романи пише също поезия, разкази и миниатюри. Автор е на поетичните книги – „Половината съм аз“ и „Сърце на път“, както и на романа „Виенски апартамент“. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници. През 2011 година е победител във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език с ръкописа „The Colours of the Old Lady“. Нейни стихотворения и разкази са публикувани в англоезични издания („Anthology 100“, „Words Undone Magazine“) и в национални периодични издания и електронни сайтове. Член e на The Haiku Foundation. А през 2010 и 2011 г. влиза в класациите на 100-те най-креативни хайку-автори в Европа.

1. Разкажете ни как се зароди идеята за най- новата ви книга „Афиши в огледалото“, която се радва на положителни отзиви сред читателите.

Бях поканена от издателство „Софтпрес“, за да обсъдим идеята им за роман, който да има сюжетна линия в българската история от началото на 20 век. Поисках време, за да направя проучвания и после приех. След като те одобриха синопсиса и първите страници, се стигна до финалния ръкопис. На името на Роза Попова попаднах случайно, то ми беше непознато.

2. Какви са предизвикателствата от това да бъдете писател?

Не възприемам себе си като писател, а като автор на текстове в различни жанрове. Предизвикателството да пишеш е като всяко друго: в началото е любопитството, после започваш да се справяш добре, но не е достатъчно, трябва да вървиш напред непрекъснато, да се учиш, да се променяш, без да изневеряваш на онова нещо в теб, което те кара да започваш деня с поредната празна страница. Предизвикателството е в това да смяташ, че си все по-умел, да влагаш все повече и повече от себе си, а да не знаеш дали ще бъдеш разбран, да не можеш да си отговориш защо една книга се харесва, а друга – не. Когато и в двете си вложил себе си. Да се питаш има ли смисъл да продължаваш и често да нямаш куража да го направиш. Но тогава идва искрата – добрата дума от някого, нормален човешки отзив, любопитна идея, която те гложди… И всичко продължава. С хъса в едната длан и съмнението в другата.

3. Какво е литературата за вас?

Едно от изкуствата. Средство да създаваш светове. Да преживееш себе си по десетки, стотици начини. И да, да влезеш в нечий ум, да предизвикаш нечии чувства, без да подозираш.

4. Кои книги оформиха светогледа ви?

Вероятно всяка книга, която съм прочела, е оставила следа в мен. Дори готварските – но те са оставили следи и в онези, за които съм готвила. Може би не винаги положителни…

5. Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на младите хора?

Рядко препоръчвам книги без да познавам човека. По-важно е децата да четат – нека е безразборно, нека е онова, за което са чули от приятелите си, а не непременно любимата книга на мама или татко. Мозъкът разчита символи, а създава светове. Колкото повече децата усвояват това упражнение, толкова повече ще искат от него.

6. Четете ли, докато пишете?

Зависи. Ако пиша активно, което за мен не надхвърля десетина страници на ден, избягвам да чета. Новата история ме отвлича от моята или по-скоро е обратно – толкова съм затънала в моята история, че нямам сетива за чуждите. Ако обаче съм извън този ритъм, който рядко поддържам за повече от няколко дни – чета с удоволствие. Чета първото попаднало ми нещо, ако моят текст е спрял и чака да го догоня.

7. Имате ли някакъв ритуал при писане, нещо, което ви помага да творите по-добре?

Моля се само за тишина и самота, но рядко ми се получава. Обикновено пиша при „тежки атмосферни условия“. Но когато историята води „танца“, няма никакво значение къде съм и какво се случва наоколо.

8. Ако имахте машина на времето, в коя епоха бихте искали да се върнете, с кого бихте искали да се запознаете?

Ще бъда много скучна, но искрена –времето, в което живея ми е достатъчно. Онова назад или онова напред мога да си ги измисля. Единственото, заради което бих искала да имам машина на времето е, за да видя баща ми и той да ме види такава, каквато съм днес. Но не знам дали бих искала да понеса болката от новата раздяла.

9. От кого и от какво зависи успехът на един писател?

От екипа около него. Книгата е продукт, в чиято направа участват много хора – редактор, коректор, художник, хора, които създават технически книжното тяло, хора в печатницата. Всичко това се ръководи от издателството, зад което също стоят конкретни личности, определя се от печатницата, в която също работят хора – по-добре или по-зле. Следват разпространителите, книжарите – едни много важни хора, които могат с действие или бездействие да определят живота на книгите. В по-глобален аспект – определя се от възможността книгата да е в читалищата, тоест опираме пак до конкретни хора, заделящи малкото си бюджет за точно определени книги, зависи от държавната политика за субсидиите, зависи от държавната политика за превод на българска литература по света. Разбира се, говорим и за реклама, онази, в която издателят инвестира, както и рекламата „от уста на уста“. Споменах ли автора? За нуждата да участва в целия този процес, да бъде отзивчив към покани, интервюта, срещи с хора, да бъде активен… И някъде в целият този процес стои и талантът на автора, но като в дилемата за кокошката и яйцето аз не съм сигурна кое е първото.

10. Какви хора са писателите?

Каквито и леярите. И лекарите. И библиотекарите. И магазинерите. Има от всичко.

Advertisements

Януари в книги и музика

Неусетно измина първият месец от годината и е време да споделя моята книжна равносметка за него. Реших януари да ми бъде малко по- лежерен месец и затова успях да прочета три книги, като всяка една от тях беше прекрасна посвоему и успя да изкара нужните емоции от мен. Книгите, с които се сдобих са толкова хубави (поне така си мисля), че нямам търпение съвсем скоро да се потопя в тяхните светове и истории. В музикално отношение месецът ми също беше много хубав, а музикалните ми януарски предложения може да чуете в края на публикацията.

Буквално в първите дни на януари се сдобих със солидната тухличка на издателство „Еднорог“ „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“, която съм я предвидила за прочит през март. Много хубави отзиви се изписаха за книгата и съм убедена, че ще си допаднем. Следващото заглавие, с което се сдобих и което в момента чета е „Бургундските дневници“ от Ан Ма. Историята има две сюжетни линии – едната се развива в миналото през Втората Световна война, а другата в настоящето. В книгата има всичко любов, романтика, вино и една дълго пазена драматична семейна тайна, за която си струва да се прочете. Другото ново попълнение в библиотеката ми е „Жената на поета“, за която имам много големи очаквания. Историята проследява част от живота на Пушкин и най- вече изпепеляващата му любов с Наталия Гончарова. Отдавна не съм чела история, която се развива в Русия и нямам търпение да прочета книгата. Следващите две книги си ги закупих в края на месеца при едно „спонтанно“ посещение в книжарницата. „Разказът на прислужницата“ беше една от най- желаните книги, които исках да притежавам и толкова много се радвам, че вече е при мен. Нямам абсолютно никакви съмнения, че книгата ще бъде едно от най-големите ми попадения за тази година. И между другото съм влюбена в текстилната ѝ корица. Втората книга, която си закупих бе „Вината в нашите звезди“ от Джон Грийн. От толкова години искам да я прочета и все още се чудя, защо не съм го направила досега.

IMG_20180203_095603_874

Исках да започна годината с някоя позитивна и вдъхновяваща книга и се спрях на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“. Историите освен, че ще ви подтикнат да повярвате малко повече в себе си, чрез тях ще научите и за постижения, променили света към по- добро. А в кратките и интересни истории е събрано най- важното от живота на всяка жена и нейното най- голямо постижение. Тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни, вдъхновяващи и уверени в себе си жени. Повече за книгата ТУК. Както многократно съм споделяла обожавам творчеството на Колийн Хувър и се радвам, че издатвлство „Ибис“ усърдно са се заели с нейното издаване. „Споделени тайни“ успя да оправдае всичките ми очаквания към нея. Харесвам авторката, защото винаги успява да изтръгне по един фин начин, всяка една емоция от читателите си. Ревюто на книгата е почти готово и съвсем скоро ще го публикувам в блога. Обожавам „Ясновидците“ на Либа Брей и с огромно (не)търпение очаквах втората част „Леговище на сънища“. Авторката отново ни е поднесла една мащабна, вълнуваща, смразяваща и приковаваща вниманието на читателя история.

IMG_20180203_095336_296.jpg

МУЗИКА:

1. Пристрастена съм към тази песен!!! От както попаднах на песента по един от музикалните канали, не спирам да я слушам. Дори си я сложих като рингтон на телефона. 😂 Между другото приятно ме изненада факта, че Halsey и G-Eazy са двойка в реалния живот.

2. Песен, в която също съм пристрастена и е на едно от челните места в музикалната ми плейлиста. Харесва ми с колко много чувство е изпята песента.

 

3. Приятна, свежа и мелодична песен, с която обичам да започвам деня.

4. Едно супер готино и свежо парче, което лично на мен ми носи лятно настроение.

5. Отново приятна изненада от Dua Lipa.

12 от най- добрите първи изречения на книги

Днешната ми публикация е за книгите, чиито първи изречения са толкова добри и грабващи интереса, че ще ни накарат да прочетем цялата книга. Има книги, които се нуждаят от малко повече време, за да ни харесат. Има книги, които ни грабват след първите няколко страници или глави. Но има книги, които ни омагьосват с първите си думи и точно такива книжни шедьоври съм подбрала.

1. „Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава насам все се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми каза той – просто си спомни, че всички хора в този свят не са имали преимуществата, които си имал ти.“

„Великият Гетсби“, Франсис Скот Фицджералд

2. „Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.”

„Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин

3. „Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов.”

„Любов по време на холера”, Габриел Гарсия Маркес

4. „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.”

„Ана Каренина”, Лев Толстой

5. „Ужасът, който нямаше да свърши още двадесет и осем години — ако изобщо някога свършеше — започна, доколкото ми е известно, с едно корабче от вестникарска хартия, плаващо в придошлата от пороя канавка.“

„ТО“, Стивън Кинг

6. „Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа. С глава, сгушена между раменете, за да се скрие от лютия вятър, Уинстън Смит се шмугна бързо през остъклените врати на жилищен дом „Победа“, но не толкова бързо, че да попречи на вихрушката прахоляк да нахлуе с него.“

„1984“, Джордж Оруел

7. „В една дупка в земята живееше хобит. Това обаче не беше някаква неприветлива, мръсна и усойна дупка, пълна с отдавна умрели червеи и мирис на влага; не беше и някоя суха, песъчлива и празна дупка, в която няма нито на какво да седнеш, нито какво да хапнеш. Не — това беше дупка на хобит, а дупката на един хобит означава удобство.“

„Хобит“, Джордж Р.Р. Толкин

8. „Барабас пристигна в семейството по море — написа малката Клара с изящния си почерк. Още тогава имаше навика да отбелязва по-значителните неща, а по-късно, когато онемя, записваше и по-маловажните, без да подозира, че след петдесет години тетрадките й ще ми помогнат да спася миналото от забрава и да надживея собствения си ужас.“

„Къщата на духовете“, Исабел Алиенде

9. „Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата. Въздухът вече лъхаше на лято, вятърът галеше приятно, природата дишаше дълбоко, топло и спокойно. Стигаше само да скочиш от леглото, да надзърнеш през прозореца и тутакси да разбереш, че ей сега, в този миг, започват свободата и волният живот, че изгрява първото утро на лятото.“

„Вино от глухарчета“, Рей Бредбъри

10. „Ателието беше наситено с гъстия аромат на рози и всеки лек полъх на летния ветрец сред дърветата в градината донасяше през отворената врата силния мирис на люляк или нежното благоухание на розовите цветчета на шипката.“

„Портретът на Дориан Грей“, Оскар Уайлд

11. „Ето един малък факт – ти ще умреш.”

„Крадецът на книги”, Маркъс Зюсак

12. „Надали ще ме знаете, ако не сте чели книгата за „Приключенията на Том Сойер“; но това не е важно. Тази книга е от мистър Марк Твен и е горе-долу вярно написана.“

„Приключенията на Хъкълбери Фин“, Марк Твен

„Истории за лека нощ за момичета бунтарки“

(издателство „Хермес“, брой страници 224, цена 24, 95лв.)

istorii-za-momicheta-buntarki

„До всички момичета бунтарки по света:
мечтайте още по-смело,
целете се още по-високо,
борете се още по-устремено,
а когато се съмнявате, не забравяйте,
че сте прави“

„Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ разбива на пух и прах клишето, че всяко момиче се нуждае от своя принц на бял кон. Двете авторки на книгата Елена Фавили и Франческа Кавало се заемат със задачата да съберат по- разбираем и увлекателен начин сто вдъхновяващи истории на жени от миналото и настоящето. Историите са написани просто, кратко и ясно и даващи ни основната информация за всяка личност. А към всяка история има прекрасно нарисувани портрети, които са дело на 60 художнички от цял свят. Книгата е преведена на 35 език и се радва на огромен брой почитатели. Във времена, когато младите момичета имат крещяща нужда от модели на поведение, то тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни и вдъхновяващи жени.

„Повечето от изключителните жени, представени в тази книга, никога не са получавали такова доверие. Без значение колко са били откритията им, колко дръзки са били приключенията им и колко необикновен е бил геният им, те били омаловажавани, забравяни, а в някои случаи – дори почти напълно заличени от историята.“

rebel-girlsПървата приказка е за Ада Лъвлейс, известна матиматичка, която е написала първата компютърна програма в историята. Текста е придружен с неин автопортрет и цитат. В следващите разкази научаваме интересните и вдъхновяващи истории на писателки, балерини, активистки, спортистки, пирати, императрици, художнички, политици, оперни певици, лекарки и още десетки други истории на смели жени, дръзнали да се противопоставят на своето време. Сто жени, които са решили сами да напишат историята на своя живот. Сто жени, които са оставили траен отпечатък върху световната история и са вдъхновили безброй други жени след тях. Със сигурност си заслужава да прочетете историите на лекарката Матилде Монтоя, състезателката от „Формула 1“ Лела Ломбарди, архитекта Заха Хадид, изследователката Рут Харкнес, рапърката Сонита Ализаде, активистката Роза Паркс. Ще научите детайли от живота на една от най- обичаните писателки на всички времена Астрид Линдгрен, сестрите Бронте, Джейн Остин, Вирджиния Улф, оперната прима Мария Калас, Джоан Джет, пилота Амелия Еърхарт, Мария Монтесори, вечната Коко Шанел, Екатерина Велика, Елизабет I, Клеопатра, Евита Перон, Хилъри Клинтън и Мишел Обама са само малка част от прекрасно подбраните вдъхновяващи жени. Историите са така написани, че хем научаваме най- важното за дадената личност, хем провокират интереса ни да се разровим за повече информация.

„Принцесите имат замъци, а бунтарките – всичко, което пожелаят!“

b206dd53a88a716d2a59fccbf51ad8c0_originalЧрез тази енциклопедия ставаме част от живота на десетки жени, които са живели в страшно трудни времена и независимо от тяхната възраст, религия, народност или цвят на кожата,тях ги свързва едно нещо – никога не са се предали пред трудностите, а са се борили със зъби и нокти за своите каузи и затова, което са искали да постигнат. Всяко едно момиче заслужава да повярва в себе си и да преследва своите цели, независимо, че понякога ще се препъва в камъчета, а друг път пред себе си ще има стени. Независимо колко време ще е необходимо, всяко момиче трябва да се покатери върху своята „стена“ и да изкрещи на целия свят „Аз успях“! Прекалено дълго време сме слушали захаросани и закостенели приказки. Историите на тези сто реално съществуващи жени са най- хубавите приказки, които може да четем на нашите деца.

„Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ е съкровищница събрала в себе си историите на сто смели, вдъхновяващи и велики жени. Историите освен, че ще ви подтикнат да повярвате малко повече в себе си, чрез тях ще научите и за постижения, променили света към по- добро. А в кратките и интересни истории е събрано най- важното от живота на всяка жена и нейното най- голямо постижение. Тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни, вдъхновяващи и уверени в себе си жени.

IMG_20171208_093450_016

The Christmas Song Book Tag

Коледа отмина, но зимата тепърва започва, така че времето за този таг все още не е изтекло. През последните няколко дни навън е като в зимна приказка и най- накрая се вдъхнових да отговоря на тези супер готини въпроси. Благодаря на Кали, че отново се е сетила за мен. Ако някой си хареса тага, нека се чувства поканен да го направи.

1. “You’re a Mean One Mr. Grinch”: Назови злодей, когото няма как да не заобичаш

През последните няколко дни съм се потопила във втората част за Ясновидците „Леговище на сънища“. Излишно е да казвам, че книгата е прекрасна и нямам търпение скоро да ви поговоря за нея. Героят, който реших да причисля към тази категория в никакъв случай не е злодей, но да кажем, че играе „лошо момче“, но въпреки това ми е безкрайно симпатичен, а именно Сам Лойд.

2. “All I Want for Christmas is You”: Назови книга, която силно се надяваш да намериш под коледната елха

Една от книгите, които най- много исках да бъде част от библиотеката ми беше „Произход“ на Дан Браун. За съжаление не я намерих под елхата, защото книгата беше подарък от мен за мен и поръчката ми се забави няколко дни. Дан Браун е един от авторите, които харесвам и се надявам съвсем скоро да си открадна малко свободно време и да прочета една от най- коментираните книги в последните няколко месеца.

3.“Rudolph the Red Nosed Reindeer”: Назови герой, който преминава през големи препятствия и се научава да вярва в себе си

Най- трудно ми е да отговарям на книжни въпроси, защото внезапно (по незнайни за мен причини) забравям всички герои и книги, които съм чела 😂. В момента се сещам за Скарлет от „Каравал“, която в началото на книгата беше едно неуверено момиче, но след премеждията, които преживя Скарлет се превърна в една силна и уверена в себе си личност.

4.“Santa Claus is Coming to Town”:

а) Назови герой, който ще бъде на върха на списъка с непослушните

Ийви О’Нийл от „Ясновидците“ и „Леговище на сънища“ е една от най- нахаканите и очарователни героини, които съм срещала. Винаги прави точно това, което не бива да  прави и в повечето случаи си навлича неприятности, което я прави едно непослушно момиче.

Назови герой, който ще бъде на върха на списъка с послушните

Определено Лара Джийн. Тя е от момичетата, които обичат домашния уют, обичат да четат и да пекат сладки. Въпреки че на моменти се държеше незряло винаги успяваше да ме очарова. За това несъмнено заслужава титлата „най- послушно“ момиче.

tumblr_nzd3wleL701r21medo1_500

5. “Frosty the Snowman”: Назови разтапяща сърцето книга

Всяка романтична история успява да ми разтопти сърцето. Последната книга, която успя да изкара всички емоции от мен бе „Споделени тайни“ на Колийн Хувър, която затвърди позицията си на един от най- любимите ми автори. Също ще добавя и книгите на Сюзън Елизабет Филипс, които са супер сладки и романтични. „Сърца за разбиване“ от Али Новак и трилогията „До всички момчета, които съм обичала“ също ще успеят да разтопят сърцата ви.

6.  “Feliz Navidad”: Назови книга, чието действие се развива в страна, различна от твоята

99% от книгите, които чета се развиват в други страни.  Последната книга, която се развиваше в нашата страна беше един сборник с разкази на Йордан Йовков.

7. “It’s the Most Wonderful Time of the Year”: Назови книга с коледна тематика, която задава коледен дух

Обожавам книги с коледна тематика и се радвам, че в края на миналата година се издадоха няколко коледни книги. Точно на Коледа прочетох „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ от Джени Хан. Като човек, който обожава коледните празници и всички приготовления свързани с тях, бях изключително щастлива, че в тази книга е събрано цялото вълшебство и целият уют, който се излъчва от коледните празници. Дори само, като чуеш заглавието и ти става едно приятно и топло на душата.  Други книги, които препоръчвам е „Коледна песен“, „Сняг вали“, „Любовта ми подари“, „Целувка в Ню Йорк“.

tumblr_static_tumblr_static__640

8. „Sleigh Ride”: Назови герой, с когото би искал/а да прекараш празниците (не е нужно да е в романтичен стил)

В момента съм на вълна „Ясновидците“ и ще посоча групичката на Ийви О’Нийл. За мен ще бъде невероятно изживяване да се пренеса в 20-те години на XX век през „Епохата на джаза“ и да прекарам дори, и един ден в това бляскаво и зашеметяващо десетилетие с любимите ми герои.

9. “Baby it’s Cold Outside”: Назови книга, която не си харесал/а и би хвърлил/а в огъня, за да се стоплиш

Няма такава книга, която бих хвърлила в огъня. Дори и някоя книга да не ми хареса или сметна в даден момент, че не ми е необходима винаги мога да я продам или подаря, но да я изгоря НИКОГА.

10. “Do you hear what I hear”: Назови книга, която всеки трябва да прочете

Според мен всеки трябва да прочете „На изток от рая“ в даден момент от живота си. Книгата е пропита с философия, която е основният и въздействащ елемент на историята. Доказва го и последното изречение в книгата „Ти можеш“, чието послание може да се възприеме от всеки по- различен начин. Всичко е въпрос на личен избор – дали да бъдеш добър и да останеш докрай добър човек, дори и „на изток от рая“. Романа разказва за една история стара, колкото света и само от над зависи, дали сме готови да я повторим или да напишем своя собствена.

218400-Village-Christmas-Lights

Любими цитати от книги: „На изток от рая“ – Джон Стайнбек

Джон Стайнбек е един от най- знаменитите и обичани писатели на XX век. Доказателство за това е нобеловата награда за литература, спечелена през 1962 година. Само няколко прочетени страници са ви нужни, за да останете впечатлени и запленени от неподражаемия стил на Стайнбек. „На изток от рая“ е най- любимата ми книга за изминалата година и затова реших да ви представя едни от най- впечатляващите цитати от книгата. Ревюто ми за най- емблематичната творба на Джон Стайнбек може да прочетете ТУК.

1. „Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!“

2. „Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.“

3. „В истината има повече красота,дори когато красотата е отвратителна…

4. „Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.“

5. „Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.”

6. „Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли… А това е опасно…но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек… Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквавяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.”

7. „Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.“

8. „При всички подобни местни трагедии времето е като мокра четка върху акварел. Острите контури се размиват, страданието се стапя, багрите се разместват и от многото отделни мазки се получава едно плътно сиво петно.“ 

9. „Човек, който не извлича поука от преживяното е глупак.“

10. „Нашият вид, човешкият, е единственият съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие – ума и духа на отделния човек. Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.“

11. „След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите.“

12. „За добродетелите си мислим, че ги научаваме, понеже за тях слушаме непрекъснато. А грехът е по природа в нас.“

13. „Обичам лошата миризма на старите книги и сладостния аромат на задълбочената мисъл.“

14. „Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.“

15. „Опитай се да повярваш, че нещата не са нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото ти изглеждат.“

16. „Като си дете, ти си център на всичко. Всичко става заради тебе. Че имало и други хора? Това са само някакви привидения, които са ти предоставили, за да има с кого да разговаряш. Но израстнеиш ли, заемаш мястото си, изпълваш собствените си размери и очертания. И от теб към другите, както и от другите към тебе, започват да се движат всякакви неща. По-лошо е, но същевременно е по-добре.“

17. „И сега, когато не си длъжна да бъдеш съвършена, можеш да бъдеш добра. Нали?“

18. „Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”

19. „Човек може на всичко да издържи.”

20. „…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

21. „Да слушаш и да четеш, не е като да говориш и пишеш.“

22. „Стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.“

23. „Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.“

24. „Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един единствен мозък.“

25. „Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!“

26. „Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.“

27. „Какво е топлината на лятото без зимния студ, да й придава сладост.“

28. „Понякога мълчанието е най-красноречиво.”

29. „Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението.”

30. „- А когато тя си отиде, той какво направи?

– Умря – каза Ли – Ходеше, но беше мъртъв.“

IMG_20171208_095401_209

„Животът и времето на Хлапето Мълния“ – Бил Брайсън

(издателство „Еднорог“, брой страници 288, цена 15,90 лв)

COVER_Hlapeto_grande

„Животът и времето на Хлапето Мълния“ е невъобразимо забавен мемоар, изпълнен с щастие, топлина и разбира се, непресъхващ хумор за едно щастливо детство в Америка през 50-те години на XX-ти век. Бил Брайсън ни пренася в своите спомени, за да ни разкаже за своето незабравимо щуро детство в една паметна за американците епоха. Като почитател на американската поп култура в периода 40-те – 60-те години за мен беше истинско удоволствие да прочета от първо лице за живота, забавленията и разцвета на американската индустрията през петдесетте години. Във времена когато президент е бил Джон Кенеди, а едни от най- големите филмови звезди са Кари Грант, Лана Търнър и Мерилин Монро, когато ядрените опити са били в своя пик, а света е бил на ръба на разрухата – всичко това е разказано по невероятно фин и хумористичен начин, разбира се през погледа на Хлапето Мълния. Чрез тази свежа, забавна, но и сериозна книга Бил Брайсън смело мога да кажа, че се нареди сред любимите ми автори. Хареса ми неговият неподражаем стил на писане. Хареса ми с колко много любов и носталгия описваше своето отминало детство в една бързо променяща се Америка. Бил Брайсън е изключително популярен със своите комични и нестандартни описания на пътешествията си по света, които незабавно се превръщат в бестселъри и със сигурност, когато ми се чете нещо изпълнено с огромна доза хумор, ще прибегна до неговите книги.

220px-Bill_Bryson_-_The_Life_and_Times_of_the_Thunderbolt_KidЖивотът през 50-те години в Америка определено е очарователен и точно такъв ни го описва Бил Брайсън. Израснал в Де Мойн, Айова автора ни повежда към своето щастливо и безгрижно детство, което всяко едно дете трябва да има – щуро, изпълнено с безброй пакости, всички деца играещи навън без постоянния и обсебващ родителски контрол, луди и шантави приятели, странни роднини и съседи, нелепи и недотам нелепи инциденти. Израснал във времена, когато телевизорите и хладилниците са били все още лукс, а големите вериги все още не са оставили своя категоричен отпечатък върху света. Бил Брайсън е бил истински късметлия, че е отраснал в един все още некомерсиален свят. Бил Брайсън описва с много любов и хумор своите роднини, съседи, приятели, града си, игрите, но с най- голям хумор подхожда към самия себе си. Най- силно иронизира юношеските си години и поривите си към момичетата, които меко казано бяха трагични. Също така с ирония описва и пакостите, в които се забърква цялата момчешка тайфа, като примерно масово ограбване на складове с бира и какво ли още не.Но на ред с описанията към своя живот Бил Брайсън отправя поглед и към историята на Америка в този период. Чрез саркастичния си и фин хумор прави подробна дисекция на американската политика – войната в Корея, Кубинската криза, ядрените опити, космическата надпревара между САЩ и Русия са само малко част, от темите които засяга.

9577228._UY424_SS424_Едно от най- забавните неща в книгата беше добронамерената ирония, с която описва родителите си. През тогавашният му детски поглед тайната за щастливия им брак е изглеждала по следния начин: „Техният брак беше наистина скрепен от небесата, тъй като никой не би могъл да прегаря храната като майка ми, нито пък да я изяжда като баща ми“. Баща му е бил спортен репортер на „Де Мойн Реджистър“, който по онова време е бил сред най-добрите и уважавани вестници. Баща му беше странен и в същото време интересен човек. Бил е толкова пестелив човек, че цялото семейство се е налагало да ходи при единствения зъболекар в града, който е смятал упойката за ненужна глезотия. Майка му пък беше един от най- ярките и колоритни образи в книгата. Освен това и тя е работила в „Де Мойн Реджистър“, като е имала рубрика за домакински съвети, а най- ироничното е че грам не я бива в готвенето. Майка му беше извънредно разсеяна личност, което освен до вечно загоряла храна води и към безброй повтарящи се разговори. А най- странното е, че тя така и не запомня, че малкият Бил въобще не обича извара, независимо, че той ù го казва всяка вечер.

stock-vector-vintage-candy-shop-collection-of-tin-signs-retro-posters-layouts-set-with-sweets-cakes-ice-cream-375250135Де Мойн е едно очарователно и уютно градче със своите забележителни местности. Ресторантите, универсалният магазин, хранителният магазин с детски кът, който напомня кошара за овце – всички тези малки истории са претворени по толкова хумористичен и носталгичен начин. Малкият Бил Брайсън, като всяко дете от 50- те обича пакостите, бейзболът, телевизията, сладоледа, недотам ефектните филми на ужасите и разбира се комиксите, които тогава са били в своя пик. И като повечето си приятели мечтае да е супергерой. Веднъж, когато решава да разнищи всяко кътче от семейния дом, малкият Бил попада на стар зелен вълнен пуловер с мълния на него. Дреха, която никой не знае от къде се е появила, но става основополагаща за образа на Хлапето Мълния.

„Животът и времето на Хлапето Мълния“ е една различна автобиография, която е изпълнена с много хумор и голяма доза самоирония. Бил Брайсън ни пренася в своето щастливо детство, разказано с любов, топлота, умелиние и носталгия. Всеки докоснал се до книгата освен, че ще се забавлява с щурото детство на автора, ще стане свидетел на една различна Америка през петдесетте години на XX век.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за възможността да прочета книгата !

IMG_20171220_151436_311

„Коледни пожелания и бисквитени целувки“ – Джени Хан

(издателство „Хермес“, брой страници 320, цена 15,95 лв)

210043_b

„Коледни пожелания и бисквитени целувки“ е една от онези книги, които те притеглят в своята топла прегръдка и единственото нещо, което искаш да направиш е да се сгушиш под топлото одеало и да забравиш за света навън. Този коледен роман ще стопли и най- коравите сърца, а ароматите на канела и джинджифил, които се носят от историята ще погъделичкат всяко ваше сетиво. Като човек, който обожава коледните празници и всички приготовления свързани с тях, бях изключително щастлива, че в тази книга е събрано цялото вълшебство и целият уют, който се излъчва от коледните празници. Дори само, като чуеш заглавието и ти става едно приятно и топло на душата. Макар ѝ да не е литературен шедьовър, в книгата има толкова много топлота, нежност, уют и коледен дух, че е неминуемо да не я харесате. Стилът на Джени Хан е непретенциозен, но въпреки това умее да те предразположи към историята. Хареса ми, че е представила своите герои, като най- обикновени хора със своите проблеми, недостатъци и чувства. Въпреки, че любовта е основната сюжетна линия, авторката е акцентирала историята в една друга посока, което е една от причините толкова много да харесвам книгата. Джени Хан е решила да ни припомни, че материалните неща далеч не са важни, а ни припомня колко е важно да ценим любимите си хора и времето прекарано с тях е по- ценно от всичко.

1513780006-home-alone-movie-house

Сюжетът ни разказва една човешка и истинска история, в която в даден момент всеки от нас поне за малко би се припознал. Аби е самотна майка, която се е посветила изцяло на семейството си и на отглеждането на шестгодишния си син Макс. За да ги издържа, Аби е принудена да работи на две места и мечтата ѝ да стане интериорен дизайнер остава на заден план. Възрастната дама, за която се грижи Аби и предлага да обзаведе и декорира огромното имение на нейният внук Ник за Коледа. Аби е на седмото небе от щастие и без много да му мисли се съгласява.

Collage 2018-01-11 23_52_02Милионерът Ник Синклер е работохолик и единственото нещо, от което се интересува е неговата работа и най- малкият му проблем е как ще изглежда къщата му за Коледа. Затова по препоръка на баба си решава да наеме Аби, за да декорира къщата за семейното коледно парти. Единственото нещо, което поставя е никой да не го разсейва в работата му – дори и на Коледа. Ник е богат човек, но живее в самота. Научен от баща си, че работата винаги е на първо място, Ник се старае да следва неговите стъпки, без да се отклонява от пътя, който си е начертал. След един неуспешен брак младият мъж тотално е загърбил личният си живот. Огромното имение, в което живее е празно и пусто, лишено от всякакъв живец. Посветил цялото си време в това да изкарва колкото се може повече пари Ник сякаш е изградил една невидима стена между семейството си и околният свят, който го заобикаля. Да, Ник печели пари, но нито има за кого или за какво да ги харчи. Докато в живота му не се появява Аби и вижда колко много изпуска от живота, докато е затворен между четирите стени на офиса си.

Collage 2018-01-12 00_11_37От друга страна Аби цял живот е свикнала да живее скромно. За нея парите не са някаква привилегия, а просто средство, макар понякога да ѝ се е искало да печели малко повече, за да осигури по- добър стандарт на сина си Макс. Но след запознанството си с Ник, Аби разбира колко е богата всъщност. Въпреки че нямата огромната къща или парите на Ник, Аби има своя уютен апартамент, семейство, което я обича и подкрепя и своето слънчице Макс, което осмисля целият ѝ живот. Аби има при кого да се прибере вечер, да сподели вечерята си с хората, които обича и да сподели как е преминал денят ѝ – всички тези на пръв поглед незначителни неща, които повечето хора приемат за даденост, правят Аби истински щастлива и удовлетворена от живота, който има. Аби и Ник са хора от два различни свята, но чрез малките спонтанни разговори край камината, двамата намират пътя един към друг, който се оказва, че не е толкова различен.

Естествено няма как да пропусна факта, че чрез образа на Аби авторката е решила да ни представи коледните приготовления до най- малкият детайл. Безкрайно много ми допадна персонажът на Аби, а още повече когато я виждах с какъв ентусиазъм и възхищение декорираше всяка стая и всяко кътче от къщата. Аби се вълнуваше за всяко нещо – от закупуването на елхите, украсяването с лампички, домашно приготвените гирлянди с пуканки, които са семейни традиция в нейното семейство, закачането на коледните чорапи и се стигне до поставянето на венците на всеки прозорец на къщата. Аби показва на Ник, че грижата за другия не трябва винаги да се изразява по материален начин, а в простичките и мили жестове, които да накарат човек да се почувства наистина обичан.

„Коледни пожелания и бисквитени целувки“ ще ви потопи в една мила и човешка история, която ще стопли и най- студеното сърце. Коледната атмосфера, която струи от всяка страница на книгата и посланията, които отправя авторката към нас читателите са достатъчен повод да се потопим в малката зимна приказка на Аби и Ник. В свят, в който добротата остава на заден план, всеки от нас има нужда от един мил жест или една добра дума и точна тази история ни показва колко малко ни е нужно, за да сме щастливи.

*Благодаря на издателство „Хермес“ за предоставената възможност !

IMG_20171117_091546_028

 

Топ 10 на любимите ми корици за 2017г.

По традиция след публикацията ми за любими книги за изминалата година е време да ви представя и любимите ми корици. Радвам се, че тенденцията за качествени и хубави корици се запази и през 2017 година. Появиха се невероятни корици, които бих казала, че повечето от тях са на световно ниво, за което може да бъдем благодарни на талантливите ни художници. Хубаво е, когато една качествена книга е подплатена с добро оформление и хубава корица. В публикацията съм събрала кориците, които са ме впечатлили най- много през годината. Искрено се надявам избраните книги и корици да ви харесат, а може би сред тях да има и ваши такива.

210984_b

1. Безспорно големият ми фаворит за годината е „Леговище на сънища“. Още когато я видях във фейсбук страницата на издателство „Емас“ се влюбих в нея. Всеки един елемент в нея е прекрасно съчетан, а стилистическата нотка на двайсетте години отново е запазена. Все още не съм прочела книгата, но съм убедена, че ще бъде един от фаворитите ми за тази година. Радва ме факта, че корицата си е наша българска, която е дело на Златина Зарева.

 

karaval-karaval-1-tvardi-koritsi_12. Преди появата на „Леговище на сънища“, „Каравал“ ми беше любимата корица за изминалата година. Харесва ми  в нея съчетанието на черно, бяло и златисто, което е акцента на роклята. Шрифта на заглавието също много ми харесва, а това, че корицата е с твърди корици за мен е от огромен плюс на книгата. Фен съм на изчистинети и стилни корици, които имат съвсем малък акцент и „Каравал“ напълно се вписва в това. Повече за книгата може да прочете ТУК.

razkazat-na-prisluzhnitsata-97861917104543. Харесвам точно такъв тип корици семпли, изчистени и стилни, а в допълнение с твърди корици, книгата се превръща в истинско книжно съкровище. „Разказът на прислужницата“ е една от модерните класики на XX век и нямам търпение тези дни да си я закупя. Според това, което съм прочела в книжните групи историята никак не е лека, но съм убедена, че ще успее да ме докосне и да се превърне в една от любимите ми книги за тази година. Корицата е дело на Живко Петров.

 

to_chast1_hrm

4. Кориците на двата тома на „То“ са сред най-добрите любимите ми за 2017г. Аз съм от читателите, които харесват филмовите корици, НО стига те да са стилистически издържани. Кориците на „То“ са доста мрачни и въздействащи, което е още една причина да са ми толкова на сърце.

 

 

prikazki-za-chudatite

5. Кориците на трилогията „Домът на мис Перигрин“ са сред най-любимите ми и се радвам, че тази по нищо не им отстъпва. Въпреки, че ми липсват мрачните винтидж снимки, то в тази рисунките към разказите също са доста интересни и въздействащи. Харесва ми акцента с летящите книги, които се превръщат в птици, а ѝ като цяло всеки един детайл от корицата е пресъздаден по- оригинален начин.

 

 

buntarki_-_cover_bg_final6. Обожавам корици, които са направени изцяло от надписи. Както виждате в корицата на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ на преден план е самото заглавие на книгата, а интересното е че на заден фон са имената на част от жените, чиито истории са поместени в книгата. Също така ми харесват и цветовете, които са добре съчетани. Освен това книгата е с твърди корици, а към всяка история има илюстрация на дадената личност.

 

207038_b7. Една от кориците, която за мен е на световно ниво. Чудесна корица, която напълно си пасва с историята. „Четирите цвята на магията“ ни повежда в едно вълнуващо приключение, в което участват невероятно нестандартни герои, в които несъмнено ще се влюбите. Книгата ни представя една история с много магия, предателства, епични битки и цели четири различни свята, за които тепърва ще научаваме още. За мен историята бе много вълнуващо изживяване и с нетърпение очаквам следващите книги, които се надявам да излязат по- бързо. Дизайн на корицата Стоян Атанасов. Ревюто на книгата може да прочетете ТУК.

97895427195641490704962.19588. Една от най- приказните и вълшебни корици, които имам в библиотеката си. Освен прекрасната корица в книгата ми хареса, че авторката е запазила основната идея на историята, но ѝ е добавила нов интересен елемент, с който още повече да развие въображението на читателят. В книгата ще се запознаем с нов момент от живота на Бел в омагьосания замък и заедно с нея, ще преминем през едно опасно и вълнуващо приключение. Авторката е успяла да улови онази вълшебна атмосфера, която излъчва класическата приказка.

205679_b

9. „Цветя от лед и пепел“ има много нежна и красива корица. „Цветя от лед и пепел“ ще ви потопи в една отминала и бурна епоха, която парижани неслучайно наричат „златния век“ на своя град. Авторката създава един уникален сюжет, а ярките и пълнокръвни герои успяват напълно да очароват читателят. Радвам се , че успях да преживея едно пътешествие и да се запозная с един различен Париж, такъв какъвто малцина го познават. Оформление на корицата Радослав Донев. Ревю на книгата ТУК.

208305_b10. И трите книги от трилогията имат супер сладки, кокетни и момичешки корици. Книгите ми привлякоха вниманието преди около година, когато ги видях в доста видеа на чуждестранните ютюбъри. Авторката има много приятен, лек и увлекателен стил на писане, като винаги успява да наблегне на точните моменти, с които да прикове вниманието на читателя. Едно от нещата, с които успя да ме спечели историята бяха безброй комичните и нелепи ситуации, в които успя да се забърка главната ни героиня, но освен това имаше и немалко сладки моменти. На моменти имах чувството, че „гледам“ някоя супер забавна комедия. Така че едно е сигурно, ако си падате по комедиите и романтичните тийн истории, то грабвайте книгата, настанете на някое удобно местенце и се потопете в историята ѝ.

Тъй като публикацията е изцяло посветена на любимите ми корици за изминалата година, реших да добавя и петте ми любими мои инстаграм снимки.

25550446_1627374983966851_2893607767211153403_n

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ – Дженифър Донъли

17879999_1348176491886703_5663437767834807467_o

„Каравал“ – Стефани Гарбър

20621102_1480363118668039_1718419227593949300_n

„Великият Гетсби“- Франсис Скот Фицджералд

22730251_1567641979940152_4725847346471818479_n

26165867_1635663286471354_1949354922802623156_n

 

„На изток от рая“ – Джон Стайнбек

(издателство „Колибри“, брой страници 568, цена 18лв)

naiztokotraya3

Преди около седем – осем години за пръв път гледах филмовата екранизация от 1955г. на „На изток от рая“, чиито режисьор е Елия Казан. Толкова много се влюбих във филма, че от тогава съм го гледала около 20 пъти. А Джеймс Дийн, който се превъплъщава в един от най- главните и значими образи в книгата е просто брилянтен. И от тогава все искам да прочета книгата, защото всички знаем, че колкото и хубав да е даден филм, то няма как да задмине книгата. И най- накрая в средата на декември се запознах с най- добрият роман на Стайнбек ( впрочем самият Стайнбек го определя, като най- добрият си роман). Определено след прочита ѝ книгата се превърна в една от най- любимите ми. Казват, че книгата се препрочита няколко пъти в живота, защото от първия път не можеш да извлечеш нужното от нея. „На изток от рая“ носи на писателя награда “Пулицър” през 1952г., а десет години по-късно и Нобелова награда за литература.

„Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.“

east-of-eden„На изток от рая“ е емблематична книга за американската литература. Джон Стайнбек гениално описва американската душевност и особеното отношение към свободата в тази необятна и безгранична страна. Авторът е сред най-големите любимци на американците, защото в книгите си описва реални и актуални проблеми в американското общество. В „На изток от рая“ Стайнбек влага и биографични моменти от своя живот. Действието в романа се развива в Салинас, родното място на автора. Освен това един от най- интересните и провокиращи женски персонажи в книгата е инспириран от образа на втората съпруга на автора и майка на двамата му сина – певицата Гуиндолин Когнър, която внезапно ги напуска. Друг важен биографичен момент в историята е проследяването с изключителна точност движението на два рода – тези на майката и бащата на Стайнбек. Базирайки се на американската история, на собствената си биография и своя житейски опит, Стайнбек изгражда един сложен и запомнящ се роман.

„- А когато тя си отиде, той какво направи?
– Умря – каза Ли – Ходеше, но беше мъртъв.“

east_of_edenПо- голямата част от романа се позовава на библейската легенда за Каин и Авел и идеята за първото братоубийство. Неразделните братя се скарали за земя, а кавгата довела до смъртта на единия от тях. Каин убива Авел заради жаждата си за власт и богатства. Чрез този идеен подход, Стайнбек приканва читателя да се впусне в една задълбочена, вълнуваща и греховна история за човешката душевност и същност. Историята се развива в периода от 1862г. – 1918г. и проследява живота на три поколения от два рода, а арена на действието е долината Салинас, Калифорния. Историята започва със семейство Траск – Саймън Траск и жена му Алис оглеждат своите синове Адам и Чарлз. Въпреки, че ги възпитават еднакво двете момчета израстват напълно различни. Докато Адам е добър и милостив, в същото време Чарлз е твърдоглав и жесток. За кратко се запознаваме с детството и юношеските години на двете момчета. След това сюжетната линия се насочва основно към живота на Адам Траск, който е изпълнен с върхове и спадове. За зла участ съдбата го среща с Кати Еймс (прототип на която е втората съпруга на автора) , в която той се влюбва безнадеждно. Кати е самото въплъщение на злото, при което на доста моменти изпитвах неистово отвръщение към нея. Лично за мен това е най- противният женски персонаж, който съм срещала в книга. Но не мога да отрека, че нейният образ е брилянтно изграден – многопластов и плашещо реалистичен. След като ражда близнаците, които впрочем никога не е искала, Кати бяга от семейството си, за да продължи своя непочтителен път, като проституира, краде и извършва куп безпощадни престъпления. Плод на трагично завършилата любов между Адам и Кати са близнаците Арон и Кейл, чиито живот проследяваме до края на историята.

„… длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.“

MOV_ae14facf_bДжон Стайнбек изгражда сложни и многопластови образи, чрез който обрисува цялата грозота и уродливост, на който е способен човешкият дух. Книгата е пропита с философия, която е основният и въздействащ елемент на историята. Доказва го и последното изречение в книгата „Ти можеш“, чието послание може да се възприеме от всеки по- различен начин. Всичко е въпрос на личен избор – дали да бъдеш добър и да останеш докрай добър човек, дори и „на изток от рая“. Два от персонажите ме впечатлиха най- много – тези на китаеца Ли ( помощник в дома на Адам Траск) и Самуел Хамилтън ( приятел на Адам и член на втория род в романа). Безкрайно много ми допадаха разговорите помежду им, в които размишляваха за самотата, грехопадението, за волята на човека в пресътворяването на света, личностното падение и много други теми, които дават възможност за доста разсъждения. Ли успя да ме впечатли със своята  източна философия, която си контрастираше със западния свят и неговите порядки. Определено тези два персонажа, които са пропити с философски смисъл книгата нямаше да бъде толкова ценна. И макар книгата да лавира между доброто и злото, невинността и страстта, приятелството и предателството, живота и смъртта, Стайнбек е оптимистичен и вярва докрай в доброто у хората.

„Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!“

„На изток от рая“ е един многопластов автопортрет на американската душевност и особеното ѝ отношение към свободата. Една завладяваща и поучителна история, която кара читателя да се замисли и да преоцени живота си. Стайнбек разказва за пороците, лъжите, греховете, доброто и лошото в обикновения човек. По удивителен начин автора може да извади най- лошите пороци и най- добрите добродетели от своите герои. Романа разказва за една история стара, колкото света и само от над зависи, дали сме готови да я повторим или да напишем своя собствена.

FB_IMG_1515100977798