„Беззвездното море“ – Ерин Моргънстърн

(издателство „Ентусиаст“, брой страници 624, цена 22 лв)

„Беззвездното море“ е една пленяваща вълшебна приказка, в която всеки любител на книгите с удоволствие би се потопил. С нетърпение очаквах книгата да излезе на български, защото още с „Нощният цирк“ авторката успя да ме впечатли адски много и определено се надявах да прочета следващото ѝ книжно творение. В интерес на истината това, което ме впечатлява в книгите ѝ не е самата история, а това как пресъздава всеки един детайл в нея и света, който изгражда в нея. За това за пореден път се възхищавам на огромното въображение на Ерин Моргънстърн, защото никак не е лесно да създадеш толкова красив и пищен свят, с който да запознаеш читателите си до най- малкият детайл. Като се започне от изключително въздействащите метафори, символизмите в книгата, добре поднесените поуки и се стигне до толкова прекрасната втора книга в „Беззвездното море“. Да „Беззвездното море“ съдържа в себе си и втора книга или както се казва „книга в книгата“. Авторката не само успява да те обогати вътрешно, но и да събуди въображението ти за нещо магическо, което да почустваш със сетивата си. Затова и никак не ми беше трудно да си представя, че отварям една от многото тайни врати и с лекота пристъпвам през нея, за да извървя пътя до Беззвездното море. Как се разхождам из подземните библиотеки и докосвам книги забравени от времето. Как галя и гушкам безброй многото пухкави котки, които се разхождат из коридорите на това вълшебно място.

Дълбоко под земната повърхност, на бреговете на Беззвездното море, има лабиринт от тунели и зали, пълни с истории. Входовете, които водят до това светилище, често са скрити – насред избуялата горска трева, в нечий дом или там, където видимото е невидимо. Но тези, които търсят, ще намерят. Техните врати ги очакват.

В университетската библиотека Закари Езра Роулинс попада на мистериозна и старинна книга, която му разкрива вълшебни истории за изгубени градове, нещастно влюбени затворници и безименни послушници. С всяка история Езра все повече се прехласва по книгата до момента, в който не попада на история за една конкретна случка от собственото му детство, невъзможно написана в книга, много по- стара от него.

Върху корицата на книгата са изографисани три символа – пчела, ключ и меч, които водят Езра към двама души, които ще променят хода на живота му безвъзвратно – пламенната и загадъчна Мирабел и харизматичния красавец Дориан. Тези тайнствени непознати ще отведат Езра в един опияняващ свят, пропит с магия и романтика. Насред безкрайните коридори, пълни с книги и позлатените бални зали се простира централата на тайно общество, за чиято съдба се води ожесточена битка. Докато тримата навлизат все по-дълбоко в тайните, митовете и историите на тази интригуваща вселена в търсене на отговори, орисниците хвърлят заровете на една любовна история отвъд границите на времето, в която се преплитат сюжети за пирати, художници, измамници и кораби, кръстосващи Беззвездното море.

„Беззвездното море“ е книга, която няма база за сравнение. Със сигурност не сте чели подобна история, която съдържа в себе си толкова опияняващо красив свят. Няма да крия, че първите стотина страници се четат доста бавно, което да не ви отказва в никакъв случай. В началото всичко е една голяма бъркотия от имена, истории, съдби, прескачаме от една гледна точка към друга. Усещането е като пъзел, в който всички части са разпилени и не знаеш от къде да започнеш, докато в един момент намираш правилните (началните) парченца и малко по- малко започваш да ги сглобяваш, докато не се получи пълната картина. Та, и нашата история започва доста хаотично, но в един момент компонентите се напасват и история започва да върви с лекота. Харесваше ми да се лутам из този лабиринт от мрачни, вълшебни и красиви истории, които звучаха толкова реално плашещи. Разбира се, книгата си имаше и слаби места. Едно от които беше любовната история между главните герои, която беше доста нелепа и бих казала, че история нямаше да изгуби абсолютно нищо, ако не беше включена. Звучеше ми толкова изсмукана от пръстите, че нямаше на къде повече. Като изключим този мъничък „дефект“ от историята, то останалото в нея бе истинско пиршество за читателското ми сърце. Книгата съдържа изключително красиви, чувствени и пищни цитати, като, разбира се, ще включа някои от най- любимите ми в ревюто.

След малко повече от 600 страници изпълнени с вълшебства, метафори, символи, истории стари колкото света, съдби изтъкани от любов и предателства, стигаме до финала, които е незабравим. Финал, за който си заслужава да наредиш и последното парченце от пъзела.

„Беззвездното море“ е вълшебно пиршество, което ще си играе с въображението ви до последната страница. Незабравима история изпълнена с много вълшебство, нотка мистерия, с притчи стари колкото света, съдби изтъкани от любов и предателства, които ще ви вълнуват до последната страница. Всеки ред в книгата е истинско удоволствие да се чете. Затова и никак не ми беше трудно да си представя, че отварям една от многото тайни врати и с лекота пристъпвам през нея, за да извървя пътя до Беззвездното море.

*Благодаря на издателство „Ентусиаст“ за предоставената възможност!

„Герои“ – Стивън Фрай

(издателство „Еднорог“, брой страници 576, цена 25лв)

След впечатляващата и изключително увлекателно написана „Митове“, нямах търпение да се докосна до следващото томче за древногръцките митове и легенди на Стивън Фрай, а именно „Герои“. И този път Фрай се е постарал да включи абсолютно всички легендарни събития и герои с най- забележителните им подвизи. Истории за непреклонимия човешки дух, истории за чудни приключения и велики подвизи, истории за борба, власт, алчност, разврат, любов и семейни отношения – във всяка история ще откриете ценна поука. Ще прочетете за едни от най- великите герои, които са имали дързостта и огромната смелост да се противопоставят на боговете. Безстрашни герои, които чрез подвизите са се превърнали в любимци сред хората и боговете.

И все пак ако за пръв път се сблъсквате с името Стивън Фрай, то определено го запомнете, защото книгите му посветени за древногръцките митове са истинско бижу за всяка библиотека. Стивън Фрай е блестящ и харизматичен актьор, телевизионен водещ и режисьор, добре известен на българската публика с незабравимото си превъплъщение в ролята на Джийвс от комедийния сериал „Дживс и Устър“, в който си партнира с Хю Лори. Автор на бестселъри и автобиографични книги, нашумял напоследък и с вдъхновения прочит на аудиоверсиите на седемте книги за Хари Потър.

Сред страниците на „Герои“ оживяват историите на Язон, Херакъл, Орфей, Персей, Атланта, Ариадна, Едип и Тезей. Освен тях ще прочетем и за необикновения живот на Дедал и сина му Икар. Ще срещнем противоречивата Медея. Ще се озивем на „Арго“ заедно с Язон и аргонавтите, докато издирват Златното руно. Ще проследим отблизо дванайсетте подвига на Херакъл. Ще съчувстваме за тежката съдба на Орфей и неговата любима Евредика. Ще се удивим на способностите на Аталанта, която е единствената жена способна да надбяга всеки мъж. Всяка една от десетките истории в книгата е разказана по много интересен и увлекателен начин, който те кара да прелистваш сред страниците, за да се насладиш на следващата история. И този път Стивън Фрай не е спестил блестящото си чувство на хумор, който е вмъкнал както в диалозите, така ѝ в описанията на някои от героите. Едно от описанията, които най- много ми допаднаха беше това на Орфей, а то е следното – „Орфей бил Моцарт на античния свят. Бил дори повече от това. Орфей бил Коул Портър, Шекспир, Ленън и Маккартни, Адел, Принс, Лучано Павароти, Лейди Гага и Кендрик Ламар на античния свят.“

За страшно обърканите семейни отношения и роднински връзки, Фрай пише следното – „Ако сте като мен, всички тези роднински отношения ще ви се струват ужасно объркани, макар че надали са по- сложни от онези, които съществуват в собствения ви род. Като изключим това, че възможността да сте свързани по кръвосмесителна линия с титани, морски нимфи и вълшебници е по- малка.“. Освен това Фрай ни съветва да не обръщаме чак толкова голямо внимание на хронологичната непоследователност и съответната възраст на Тезей и Херакъл, за да „не се побъркаме всички.“.

„Герои“ ни представя един малко по- различен и забавен разказ за живота и подвизите на едни от най- емблематичните и обичани герои на древна Гърция. Ще прочетете за забележителните подвизи на Херакъл, Язон, Тезей, Орфей, Дедал и много други. Ще се запознаете по- отблизо с Аталанта, която може да надбяга всеки мъж. Чудни истории за безстрашни герои, които чрез подвизите са се превърнали в любимци сред хората и боговете. Битки, чудовища, богове, герои, драми, интриги, страсти, кръв, завист и лъжи са малка част от компонентите, които изграждат това блестящо четиво. Бележките под линия, които е добавил Стивън Фрай, обясняващи възникването на даден термин или дума правят книга още по- любопитна и интересна. С нетърпение очаквам и „Троя“, която вярвам, че ще сложи един достоен финал на този изключително мащабен и ползотворен труд.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

Топ 10 на любимите ми книги за 2020г.

Честита Нова година, книжни приятели!

Измина една доста странна и неочаквана година, която беше предизвикателство за всеки един от нас. Но колкото ѝ да бе трудна силно вярвам, че всеки ще извлече нещо от положително от нея – и ще я запомни не само с лошото. Надявам се всичко лошо вече да е зад гърба ни и новата година да ни донесе повече положителни неща. На прага сме пред нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. В личен план за мен годината беше сравнително добра, семейството и приятелите ми са живи и здрави – какво повече да искам. В книжно отношение годината беше повече от страхотна. Успях да прочета прекрасни, стойностни и запомнящи се книги. Запознах се с доста нови автори, част, от които отдавна отлагах. Изминалата година спокойно мога да я нарека „Годината на Стивън Кинг“, защото успях да прочета доста прилично количество от огромното му творчество. За това ѝ няма да ви учуди, че няколко от книгите му влязоха в топ 10. Тази година имах малко повече свободно време от обикновено, което, разбира се, оползотворих в четене на книги. И с гордост мога да се похваля, че завърших годината с 72 книги. За някого може това число да му звучи смешно или несериозно, но за мен е повече от отлично. Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Беше ми адски трудно да избера само десет от всички 72 прочетени книги, затова ще спомена няколко книги, които силно ме впечатлиха, но за съжаление не успяха да влязат във финалната десятка. Нямаше как да не спомена „Институт“ от Стивън Кинг, „Митове“ и „Герои“ от Стивън Фрай, „Верити“ от Колийн Хувър, „Кристин“ от Стивън Кинг, „Деветият дом“ от Лий Бардуго, „Тази свирепа песен“ от Виктория Шуаб, „Нощта“ от Ели Возел и други.

За поредна година отново искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и най- вече на издателствата „Еднорог“и „Емас“, които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „Истината за случая Хари Куебърт“

„Истината за случая Хари Куебърт“ породи любовта ми към творчеството на Жоел Дикер. Автор, който абсолютно препоръчвам на всеки един от вас. Тази книга определено беше сред най- големите ми попадения за изминалата година. „Хари Куебърт“ е чудесно написана криминална история, която на моменти звучи толкова автентично, че е леко стряскащо. Любовната история е нежна, красива и деликатна – сякаш извадена от най- добрите любовни класики. Едно от многото неща, които ме впечатлиха в книгата бяха непрестанните обрати, които се оказаха наистина доста и на толкова неочаквани места, които лично за мен бяха доста добре замислени и позиционирани в хода на историята. Накратко за историята: развива се в две времеви линии. Едната през седемдесетте, в която проследяваме отношенията между писателя Хари Куебърт и лолитката Мола Келерган. През един от последните дни Мола изчезва безследно… докато не бива открита след 30 години заровена в двора на Хари Куебърт. Втората сюжетна линия се развива тридесет години след изчезването на Нола. В нея проследяваме младият писател Маркъс Голдман, издал един първи успешен роман, е изпаднал в творческа криза – неспособен е да напише своя втори роман, който трябва да предаде на издателя си след няколко месеца. Крайният срок наближава, когато се случва нещо съвършено неочаквано – неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт, един от най-уважаваните писатели в страната, е обвинен, че през 1975 г. е убил петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка. Убеден в невинността на Хари, Маркъс зарязва всичко, за да отиде в Ню Хампшър и да проведе собствено разследване. За да оневини Хари и спаси кариерата си на писател, той трябва да отговори на три въпроса: Кой е убил Нола Келерган? Какво се е случило в Ню Хампшър през 1975 г.? И как се пише бестселър? Преди няколко седмици изгледах сериал, който е направен по книгата и бях меко казано изненадана от перфектно свършената работа. И именно сериала до голяма степен ми помогна да сложа книгата на първо място.

2. „Особени сезони“ – Стивън Кинг

За мнозина от почитателите на Краля „Особено сезони“ е смятан за един от най- добрите му сборници с разкази. След като прочетох нереално добрите разкази събрани в сборника, определено мога да кажа, че е абсолютно така. Всеки един от четирите разказа е шедьовър, който остава дълго в съзнанието ти. В „Особени сезони“ са включени „Рита Хауърт и изкуплението Шоушенк“, „Способният ученик“, „Тялото“ и „Начин на дишане“. Моите фаворити в сборника се оказаха „Способният ученик“ и „Тялото“. В „Способният ученик“ проследяваме историята на 13 годишният ученик Тод, който попада на мистериозен старец. Историята е брутално добра и си заслужава да бъде прочетена. До колкото знам е екранизирана и нямам търпение да я изгледам. „Тялото“ е една носталгична история за съзряването, за приятелството и първата среща със смъртта. Донякъде може да ви напомни за „То“. В нея проследяваме група момчета, които разбират, че недалеч от града е загинало момче и решават да го видят със собствените си очи. Но какво ли ги очаква по пътя?

3. „Пътят на Силка“ – Хедър Морис

През последните две години се издадоха завидно количество книги за Втората световна война и по- специално за лагера Аушвиц. Една от книгите, които се открои най- много бе „Татуировчикът на Аушвиц“. Заслужено или не книгата отнесе доста критики. С втората си книга „Пътят на Силка“ авторката сякаш не успя да спечели българските читатели. Не виждам кой знае колко ревюта или мнения за книгата в книжните групи, което го отдавам заради разочарованието от „Татуировчикът…“. Но в интерес на истината „Пътят на Силка“ е много по- добра и стойностна от първата и заслужава да ѝ се отдаде внимание. В нея проследяваме Силка, с която се запознахме в първата част. След освобождаването на Аушвиц от Червената армия, деветнадесетгодишното момиче вярва, че ще може да се прибере в дома си в Чехословакия. Вместо това е заподозряна в колаборационизъм и е осъдена на петнадесет години изправителен труд в ГУЛАГ. В Сибир Силка се сблъсква с вече познатия ужас на смъртта и терора. Излишно е да казвам, че историята отново е базирана на истински събития. Не мога и за миг да си представя каква огромна сила е имала Силка, за да се справи с това. На съвсем крехка възраст е била, когато е отишла в Аушвиц и точно когато е трябвало да бъде свободна и да започне живота си отначало е прехвърлена в друг лагер. Историята е тежка, на моменти брутална и до болка откровена. Дайте ѝ шанс!

4. „Куджо“ – Стивън Кинг

Още една книга на Краля, която успя да ме разтърси. Книга, която предизвиква в мен най- различни емоции. Книга, която се настани дълбоко в сърцето ми. „Куджо“ е една от безбройните класики на Кинг, която не е типичен ужас, но те ужасява по ужасен начин. Действието в романа се развива плавно, а обстановката е тягостна, задушаваща и безнадеждна, която те кара да се замислиш за живота и колко крехък може да бъде. Действието в книгата се развива в измисления от Краля градец Касъл Рок, с което “Куджо” се нарежда до култовите романи “Мъртвата зона”, “Тъмната половина” и “Неизживени спомени”.

“Когато пишех тази книга, си я представях като тухла, запратена в нечий прозорец. В твоя прозорец, верни читателю. Искаше ми се да звучи диво и анархично, като запис на пънк банда.”
СТИВЪН КИНГ

5. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ – Стюарт Търтън

„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е един от най- силните и амбициозни дебюти, на които съм имала удоволствието да попадна. Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Не бях чела абсолютно никакви мнения и коментари за романа и единственото, с което всъщност бях запозната беше краткото резюме на гърба на задната корица на книгата. Но само как успя да ме изненада тази тухличка, събрала в себе си една необикновена история. Впечатли ме със своята нестандартност, с начина, по който е изградена самата история и най-вече със стила на написване на книгата, който си е чисто удоволствие. Стюарт Търтън с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една любов, която очаква своят щастлив край.

На парти, давано от родителите й, Ивлин Хардкасъл ще бъде убита. Била е убивана стотици пъти, и всеки път Ейдън Бишоп закъснява и не успява да я спаси. Събуден в чуждо тяло, Ейдън не помни дори името си – ще го научи впоследствие. Той не знае, че е гостоприемник в това тяло и че то не е негово. Докато Ейдън се опитва да разбере кой е убиецът и защо точно той е затворен в този порочен кръг, той има време да опознае в детайли всеки един от гостите на имението. Повтарящият се ден на престъплението дава възможност на Ейдън да разгледа и опознае ситуацията, в която е попаднал от всеки възможен ъгъл и да забележи всеки малък детайл от така разбърканият пъзел, който трябва да сглоби. Макар и в началото да е адски объркан от случващото се, то впоследствие осъзнава, че ако иска да се измъкне от имението веднъж завинаги, той трябва да използва силните страни на своите гостоприменици. Едно от първите неща, които се сблъсква главният е герой е тайнствен мъж с чумна маска, който направлява действията му.

6. „Играта на Джералд“ – Стивън Кинг

Прочела съм над двадесет книги на Кинг и никоя от тях не ме беше плашила така, както „Играта на Джералд“. На пръв поглед историята е съвсем обикновена, но в един момент придобива доста зловещи краски, които ме уплашиха. Ако щете вярвайте, но месец и половина всяка вечер, когато си лягах с фенерчето на телефона си проверявах ъглите в стаята. Ей така, за всеки случай :D. Доста успя да ме психяса книгата. И точно поради тази причина нямаше как да не я включа в любимите си книги за годината.

В един топъл октомврийски ден изтъкнатият портландски адвокат Джералд Бърлингейм и съпругата му Джеси отиват в лятната си къща до езерото Кашуакамак. Джералд е планирал уикенд, в който ще осъществи някои от по-необичайните си сексуални фантазии. Той закопчава Джеси с белезници за леглото, но този път тя отказва да участва в играта. От отегчителна ситуацията за нея прераства в кошмар, защото Джералд получава инфаркт и тя остава прикована за леглото в играта. От отегчителна ситуацията за нея прераства в кошмар, защото Джералд получава инфаркт и тя остава прикована за леглото в празната къща на пустия езерен бряг.

Това, което следва, може да бъде описано единствено от Стивън Кинг.

7. „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ – Юнас Юнасон

Юнас Юнасон е създал една толкова забавна, щура и колоритна история, от която трудно бихте се откъснали. Историята те грабва още в самото начало, а след това… след това ще се потопите в най- шантавото приключение, на което сте попадали. Не случайно книгата е продадена в 4,5 милиона екземпляра по цял свят. В романа са съчетани съвременна сатира и историческа хумористична фикция, които се балансират перфектно. Освен огромните количества забавни моменти, автора е включил и сериозни теми, като, разбира се, са поднесени по- лек хумористичен начин. Ще разберете как са се случили едни от най- важните събития през XX век, а в центъра на всички тях е… Алан Карлсон. Юнас Юнасон е създал една свежа комична и колоритна история, в която през повечето време ще се питате… …а дали пък нещата и в действителност не са се случили именно така?

8. „Мъртвата зона“ – Стивън Кинг

Още един брилянтен шедьовър на Краля, който с удоволствие прибавям към любимите ми негови книги. „Мъртвата зона“ е провокираща книга, която е едно своеобразно пътешествие в човешката душа. Книга, която поставя много теми за размисъл от всякакво естество. Книга, която не се забравя лесно. Книга, в която ще откриете огромният талант на Краля.

След четири години и половина, прекарани в кома, Джони Смит открива, че у него се е пробудил необясним парапсихичен талант. Въпреки опита си да избяга от проклятието на пророческата си дарба, Джони разбира, че изборът вече не е негов. Отсега нататък разбулването на мистерии и непосилното бреме да вижда скритото за останалите ще бележи живота му и ще предопредели смъртта му. През един хубав летен ден Джони се ръкува с амбициозен политик и в главата му нахлува картина на бъдеще, толкова неописуемо, в което никой друг освен него не би повярвал. Само Джони Смит може да го спре. Той е сам… и това не е честно.

9. „Илумине“ – Джей Кристоф и Ейми Кауфман

Трилогията „Илумине“ се оказа едно от най- приятните ми и вълнуващи книжни открития за годината. Прочетох трите за изключително кратко време, което е показателно за това колко много са ме впечатлили. Трилогията бих я определила, като YA научна фантастика. Историята в книгите е разказана по доста интересен и оригинален начин, а именно под формата на хакнати файлове – имейли, схеми, военни досиета, медицински доклади, интервюта и др.

Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.

10. „Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

„Змия и гълъб“ е дебютна книга за авторката, с чиято задача определено се е справила повече от чудесно. В книгата ми харесаха страшно много неща – фолклорните митове и легенди, видовете вещици, различните символи и препратки, които бяха много добре преплетени в сюжета, героите (и добрите и лошите) и най- вече мрачната и вълшебна средновековна атмосфера. В една книга много държа да ме впечатли атмосферата – не толкова самата история или героите, а атмосферата ( особено, когато се отнася за даден период). Определено Шелби Махурин се е постарала да предаде максимално автентично атмосферата на средновековието – облеклата на хората, порядките им, малките улички, отношението на мъжете към жените, огромното значение на Църквата по това време и разбира се, дивият лов на вещици. Всичко това умело е балансирано с фентъзи елементи, които чудесно си взаимодействат с историята. Авторката от самото начало ни хвърля в историята, като през цялото време ни поднася куп обрати, които оставят читателя с отворена уста. Динамиката в сюжета е през цялото време, няма излишни моменти, а редуващите се глави от гледните точки на двамата ни главни герои, още повече спомагат за бързото четене.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

  1. „Нощният цирк“ – Ерин Моргънстън

2. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ – Стюарт Търтън

3. Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

4. „Митове“ – Стивън Фрай

5. „Верити“ – Колийн Хувър

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2020 година.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

„Всичко започна на Коледа“ – Джени Хейл

(издателство „Хермес“, брой страници 280, цена 15,95 лв)

Коледните романи на Джени Хейл са изпълнени с толкова много топлина, уют, коледна атмосфера и типично коледни аромати, че ще изпълнят сърцето на всеки човек, който обожава Коледа. „Всичко започна на Коледа“ е една от онези книги, които те притеглят в своята топла прегръдка и единственото нещо, което искаш да направиш е да се сгушиш под топлото одеало и да забравиш за света навън. Този коледен роман ще стопли и най- коравите сърца, а ароматите на канела и джинджифил, които се носят от историята ще погъделичкат всяко ваше сетиво. Една от причините да харесвам романите на Джени Хейл е, че Коледа не служи просто за фон в историята, а заема централно място в нея. Авторката толкова реалистично представя коледната атмосфера с всеки един малък коледен детайл, който описва, че ще повдигне коледното настроение и на най- заклетият Гринч. Друго, което ми прави впечатление в историите е, че винаги дава път на положителните емоции на героите си – независимо дали са изпаднали в трудни моменти, тежки решения или друг проблем, винаги намират частица надежда, в която да вярват. Харесват ми сплотените общности, които изгражда. Именно в този роман срещаме една такава малка общност, в която хората са сплотени и винаги са на среща един за друг. Да, на моменти романите на Джени Хейл може да звучат твърде наивно, но вярвам, че всеки човек понякога има нужда да се откъсне от заобикалящия го свят и да се потопи в един такъв приятен и създаващ коледно настроение роман. Пригответе си голяма чаша горещ шоколад, завийте се с топло одеяло, изключете си телефона и поемете на едно невероятно коледно приключение с „Всичко започна на Коледа“.

„Коледа, е когато всички забравят за проблемите си и просто празнуват, че са заедно. И може и да си съгласен, но аз вярвам, че това е единственото време в годината, когато вълшебствата наистана са възможни.“

Холи Макадамс от дете обича приготовленията за коледните празници и твърдо вярва в магията на Коледа. По традиция Холи и семейството ѝ са прекарвали коледните празници в уютната семейна вила, скрита сред снежните хълмове в покрайнините на Нашвил. Уютни вечери изпълнени с весели, смях, приятни разговори, вкусна храна и неизменната коледна атмосфера. Всичко това приключва преди две години, когато Холи е изгубила дядо си, с който е била близка. Именно заради силната любов между баба си и дядо си, Холи силно вярва, че всеки човек някъде там има своята половинка, която трябва да открие.

Но тази година Холи е твърдо решена да върне усмивката на лицето на любимата си баба. Затова предприема пътуване до вилата, заредена с ароматни свещи и коледна украса. След като успяват да се преборят със снежната буря, двете заварват в една от спалните Джоузеф Барнс. В последствие двете дами разбират, че Джоузеф е наемател от предишните седмици, но заради невижданата в района снежна буря са отмени всички полети и по всичко изглежда, че очарователния Джоузеф ще се наложи да прекара празниците с Холи и баба ѝ.

Решена да се справи с изненадващата ситуация по най- добрия начин, Холи поддържа празничния дух, като пече коледни сладки и украсява вилата гирлянди, лампички и свещи. Холи и Джоузеф прекарват времето в приятни разговори, разходки в снежните преспи и безкрайни дегустации на неустоимо вкусните ястия на баба ѝ. Скоро Холи усеща, че е привлечена от Джоузеф, който освен, че е чаровен и мил, е и различен от познатите ѝ мъже, но има един проблем… Джоузеф е сгоден. А поредица от неочаквани обстоятелства принуждават Холи да се заеме с подготовката за сватбата на Джоузеф и годеницата му, която се оказва мило и приятно момиче.

По същото това време в града пристига човек от миналото на Холи, който отново нахлува в живота ѝ. приятел и мъжът, разбил сърцето на Холи. Тя осъзнава, че е дошъл моментът да се изправи пред чувствата си и да реши какво ще прави с бъдещето си. Ще открие ли Холи любовта, за която винаги е мечтала?

Авторката с лекота ни пренася в очарователния Нашвил със своите заснежени улици, празнична атмосфера, зашеметяващо красивите си природни пейзажи и малката сплотена общност, която веднага успя да ме очарова. Персонажите са изградени толкова реалистично и простичко, че неусетно искаш да се запознаеш с всеки от тях и да си побъбрите поне за малко. Присъствието на бабата на Холи придаваше на историята един ненадминат уют, който само бабите могат да го предразположат – вечно даваща правилните съвети, любов и подкрепа, когато Холи се нуждаеше най-много от нея. А няма как да се пропуснат и прекрасните ястия и сладкиши, които приготвяше. Джо е от героите, които моментално ти стават симпатични. Очарователен, интелигентен, мил, с добро чувство за хумор, който веднага се приспособи към неочакваната обстановка. От самото начало, между Холи и Джо се усеща тръпка и зараждащи се чувства, с които трябваше да се справят. Историята ми беше много приятна за четене – малкото уютно градче, в което се развиваше действието; очарователните персонажи; любовните трепети между Холи и Джо; невероятната коледна атмосфера пресъздадена до най- малкия детайл – ето заради това си струва да прочетете „Всичко започна на Коледа“.

„Всичко започна на Коледа“ е красива и романтична коледна приказка, която ще стопли и най- студеното сърце. Коледната атмосфера, която струи от всяка страница на книгата и посланията, които отправя авторката към нас читателите са достатъчен повод да се потопим в малката зимна приказка на Холи и Джоузеф. В свят, в който добротата остава на заден план, всеки от нас има нужда от един мил жест или една добра дума и точно тази история ни показва колко малко ни е нужно, за да сме щастливи.

Пет коледни филма за романтични и уютни празници

Тази година се оказа предизвикателство за всички нас и сега повече от всяка имаме нужда да се откъснем поне за малко от реалността. И нека да го направим с любимите на всички коледни филми, които ни зареждат с празнично настроение, коледен дух и щипка вълшебство. Благодарение на баналните сюжетни любовни истории, нелепите ситуации, дразнещите роднини и забавните случки в тях, то тези филми са идеалното средство за един мързелив следобед. Коледа е съвсем близо и освен коледните курабийки, ароматните свещи, украсата и горещата напитка… всичко това би било още по – хубаво, ако си пуснете един хубав коледен филм, с който да се заредите с коледен дух и много положителни емоции.

Весели празници!

Holidate (Среща за празниците)

Ема Робъртс и Люк Брейси влизат в ролята на Слоун и Джаксън. При случайната среща в магазина се запознава Слоун и Джаксън. Както уморени от кошмарни срещи (той), така и от намеса от семейството (тя) по време на празниците, те постигат споразумение, при което да се срещат като истинска двойка само по време на празниците, за да направят живота си малко по поносим. Бавно, докато се присмиват на клишетата на романтиката (и за тяхна изненада), връзката им прераства в нещо по-дълбоко.

„Коледа по план“

Селест е организатор на събития и е изненадана, когато агенцията за детегледачки изпраща мъж да се грижи за племенницата й по време на коледните празници. Скоро обаче се уверява, че май е намерила перфектния човек за целта – а и перфектната коледна любов за себе си…

В ролите: Али Либърт, Джейк Епстийн, Хабри Ларат, Виктория Мария и др.

„Коледни приключения“

Ашли иска да се прибере у дома за празниците, но пътят до Сиатъл се оказва по-труден, отколкото предполага. Летището е затворено точно по Коледа и тя приема поканата да се качи в автомобила на непознат мъж на име Даш – той е взел последната в града кола под наем. Двамата поемат на север и приключенията не закъсняват: проблеми с машината, осиновяване на кутре, проследяване от федерални агенти – които са сигурни, че има нещо съмнително около Ашли. Романтиката постепенно запълва въздуха около двамата… но как ще завърши всичко това?

В ролите: Мегън Ори, Андрю Уокър, Ерън Крейвън, Ръкия Бърнард и др.

„Коледното градче“

Мади, високопоставен маркетинг директор, пътува към сватбата на свой клиент, когато плановете ѝ са осуетени от проблеми с колата. Благодарение на пътна помощ тя попада в Кристмас Вали (Коледната долина) – град, който е влюбен в Коледа. Там я очакват изненадваща среща и група непознати, които се превръщат в нейно семейство и я карат да се замисли за нещата, които пропуска в живота. 

В ролите: Бони Съмървил, Бренън Елиът, Мадисън Бриджис, Прешъс Чонг и др.

„Коледни послания“

Джесика е изоставена от приятеля си точно преди Коледа. Тя изпраща пет коледни картички до него, до брат си, до леля си, до една поп звезда и до бивш учител по музика и виолончело. Джесика се среща и със сина си, който е фотограф.

В ролите: Тори ДеВито, Чад Майкъл Мъри, Лолита Давидович, Кимбърли Шоникър и др.

„Последна спирка Аушвиц“ – Един де Винд

(издателство „Сиела“, брой страници 304, цена 16,90 лв)

„Последна спирка Аушвиц“ е единственият известен до момента мемоар, написан в лагера на смъртта. Точно поради тази причина книгата на Еди де Винд е ценен исторически труд, съхранил в себе си фактите такива каквито са били. Темата за Втората световна война винаги е представлявала интерес за мен и наистина ми беше много интересно да прочета за събитията от първо лице. Относно литературните качества на книгата, не бих казала, че са кой знае какво, защото в самото начало на книгата имах доста трудности със стила на писане – беше твърде сух. Но нека не забравяме, че Един де Винд не е бил писател, а лекар. Друго, което не трябва да пропускаме е, че е писал мемоарите в доста тежка и стресирана обстановка. Единствената цел на Еди де Винд е била да разкаже неговата история, това през което е преминал възможно най- точно. През годините по всякакъв начин се е опитвал да запази автентичността на текста и книгата да бъде публикувана без никакви промени или редакции. От историческа гледна точка книгата си струва да бъде прочетена, защото е ценен източник на информация.

„Над портата с букви от ковано желязо беше девизът на концентрационния лагер: „Трудът те прави свободен“. Предполагаше се, че целта му е да успокои безкрайното множество хора, попадащи тук. Но това беше само илюзия, защото тази порта водеше към ада и вместо „Трудът те прави свободен“, над нея би трябвало да пише „О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете“.

Любопитно е да се отбележи, въпреки че Еди разказва своята история той я представя през погледа на персонажа Ханс. Еди е бил толкова травмиран от всичко, което е преживял, че не е можел да намери думи, за да опиша своята история от първо лице. Дълги години Еди е изпитвал вина за това, че е оцелял. Безброй пъти си е задавал въпросите „Защо оцелях?“, „Защо точно аз?“. Вътре в себе си той намира отговора: „Видях смъртта и оживях да разкажа. Трябва да разкажа и ще разкажа.“

„Поривите към жестокост, които при всеки цивилизован човек систематично се потискат от средата и образованието още от ранно детство, бушуваха в германската нация. Моралът на националсоциалистите плюс необходимата доза алкохол превръщаха мъжете в дяволи – макар че това е обида към дявола, тъй като той е справедлив отмъстител. Дяволът измъчва само онези, които са си заслужили наказанието. Нацистите се нахвърлят върху беззащитни жертви без никакво оправдание.“

Еди де Винд е лекар, който заради произхода си и своите убеждения попада под прицела на нацистите. Той и съпругата му са откарани в лагера Аушвиц и стават свидетели на невиждани посегателства над животите на безброй хора. През погледа на Еди лагерът оживява такъв, какъвто е бил – най- близкото до ада място на земята, но дори там доброто и надеждата продължават да цъфтят и да носят утеха. След пристигането им в Аушвиц двамата, разбира се, биват разделени, но любовта им е това, което ги крепи през цялото време. По всякакъв начин се опитват да си помогнат, независимо дали ще е с парче хляб, лекарство или просто с няколко откраднати думи – двамата винаги намират пътя един към друг. Благодарение на образованието си и връзките, които създава в лагера успява да спаси Фрида от нечовешките и безмилостни експерименти, които се извършват върху жените. Силната му любов към нея е безгранична. Когато тя бива преместена да работи при вредни за нея условия, Еди решава да помоли командващия нацист да я освободи от тази работа и да я назначи на друга – за негова изненада и огромно облекчение той се съгласява. Въпреки че Еди не споменава името му в мемоара си, се разбира, че това е Йозеф Менгеле. Известен с прозвището Ангела на смъртта и с чудовищните си експерименти с деца се оказва, че понякога може да бъде способен на човешки постъпки. Тук е моментът да споделя един цитат от книгата, който ясно дава отговор на тази постъпка от страна на Менгеле: „Младите са възпитани в духа на кръв и почва. Друго не знаят. Но по-старите, какъвто е лагерният лекар, показват чрез тези дребни деяния че все още са запазили по нещичко от възпитанието си. Не са приучени на такава безчовечност от ранна детска възраст и не изпитват нужда да я приемат. Ето защо са по-виновни от младите нацистки овце, които друго не са видели.“ С две думи, фактът, че Менгеле спасява живота на Фридел и по този начин показва, че знае що е човечност, прави поведението му в Аушвиц още по- осъдително.

„Не, никога не можеш да научиш тези „хора“ на искрено разкаяние, дори и един ден да трябва да отговарят за постъпките си. За тях в бъдеще можеше да има само едно наказание: смърт. Това щеше да е единственият начин да се защити новото общество“.

В края на книгата има допълнителни материали, чрез които още повече опознаване личността Еди де Винд. Накратко е разказана историята му преди и след войната от близките му, послеслов от Джон Бойн, както и статията на Еди „Сблъсък със смъртта, в която споделя своите размисли за всичко, през което е преминал.

„Две хиляди жени лежаха по наровете между стотици мъртви тела. Да, тези две хиляди нещастници бяха само частица от милионите, които тежаха на съвестта на Берлин. Но това бяха останките от най- големите жертви на тази война. Те бяха последните случайно паднали букви на края на най- черната страница от историята.. „Биркенау“.

И все пак какво се е случило с Фрида? За щастие Фрида оцелява. Отначало Еди не е бил сигурен, че Фрида се е измъкнал жива от ада, но на 23 май 1945 година пътищата им се срещат и най- накрая двамата се събират. Излишно е да казвам, че и двамата се върнали от войната дълбоко травмирани. Но въпреки това някакси проявили смелост и създали нов живот за себе си. В продължение на много години Фрида не можела да има деца, а сърцето ѝ също не било добре. Почти целите им семейства и приятелите им били избити. В крайна сметка споделеното страдание и дълбоките травми на Еди и Фридел се оказали твърде силни за връзката им. През 1947г., дванайсет години след Аушвиц, те се разделили.

„Последна спирка Аушвиц“ е ценен исторически мемоар, написан в лагера на смъртта Аушвиц. Една емоционална изповед за това какво е да преминеш през ада и да се върнеш жив; за живота след смъртта; и за една любов, която оцелява и през немислимото. „Последна спирка Аушвиц“ не цели да получи съчувствие, а просто с реални факти и спомени ни представя суровата картина на лагерите на смъртта, защото историята трябва да се помни, за да не се повтаря никога.

„Писък в Сохо“ – Джон Г. Брандън

(издателство „Еднорог“, брой страници 272, цена 15,90 лв)

Преди известно време на български се появи „Писък в Сохо“ от поредицата „Класически криминални романи“, която се издава от издателство „Еднорог“. В поредицата са включени криминални романи, писани в така наречената „Златна епоха“ на жанра. Любопитното е, че голяма част от авторите включени в поредицата не са толкова известни сред широката публика. Но пък това до известна степен е вълнуващо, защото какво по- хубаво от това да се запознаеш с нови автори, които са творили през „златната епоха“ на крими жанра. За съжаление информацията за Джон Г. Брандън в днешно време е точно толкова оскъдна, колкото е трудно да се намерят и екземпляри от романите му, което наистина е много жалко. В предговора на книгата Мартин Едуардс го описва по следния начин: „Брандън не се опитва да създаде сложен детективски роман от типа, с който са станали известни Агата Кристи и Дороти Л. Сейърс, а по-скоро трилър, който може да се нареди до творбите на Едгар Уолъс (починал осем години по-рано), Сакс Ромър, Сапър и Сидни Хорлър“.  Затова се радвам, че тази поредица вдъхва колкото и да е малко нов живот на книгите му.

„Писък в Сохо“ ни пренася в Лондон по време на Втората световна война. След свечеряване огромният град потъва в абсолютна тъмнина – предпазна мярка срещу въздушни нападения. От друга страна това е предпоставка за извършване на престъпления. В една такава нощ изпълнена единствено с тъмнина на площад „Сохо“ се чува смразяващ писък. На местопрестъплението пристига полиция, както и инспектор Патрик Алойшъс Маккарти от Скотланд Ярд, който се заема с разгадаването на загадката. На мястото, което се предполага, че е извършено убийството са открити единствено стилет с триъгълно острие и женска носна кърпичка, покрита с кръв, но труп липсва – сякаш се е изпарил във въздуха. Докато инспектор Маккарти се опитва да разгадае мистерията, в която се е забъркал, през това време убийствата нарастват с пълна сила, а труповете, като че ли нямат край. Благодарение на изключителните си дедуктивни умение инспектор Маккарти попада на следа, която ще го отведе до неподозирани открития. По време на разследването и докато не веднъж ще си задава въпроса каква може да бъде връзката между мъртвата мистериозна мадам Ронер и кражбата на тайни планове за противовъздушната отбрана на Англия. По пътя си инспектор Маккарти ще се сблъскат с доста интересни и колоритни личности, като италиански мафиот, пруски травестит, зловещо джудже на име Лудвиг, джебчия, работещ за полицията и една очарователна, но доста съмнителна баронеса. Каква е връзката между тях? Ще разбереш, след като прочетете книгата.

Инспектор Маккарти беше доста интересна личност, която ме очарова с наистина безпогрешните си дедуктивни способности. Маккарти бе бунтар (в добрия смисъл на думата), който много незачиташе изградените правила на полицията, а се доверяваше на собствените си способности, които го водеха в правилната посока. Докато колегите му неведнъж губеха самообладание и контрол над ситуацията, той и за миг не си позволи подобно поведение. Допадна ми отдадеността му към Сохо, макар той да бе наясно с тъмната му страна и злодеите, които се срещаха в него. Няма как да не отбележа мрачната атмосфера, която се стелеше над Сохо, която беше наистина притегателна – особено вечер. Джон Брандън успешно ни предава привкуса на онова отминало време, което прави „Писък в Сохо“ едно наистина вълнуващо преживяване.

„Писък в Сохо“ ни представя един доста интригуващ и любопитен сюжет, който се развива в ранните дни на Втората световна война. Ще се срещнете с невероятно колоритни герои, а с безпогрешните си дедуктивни способности инспектор Маккарти ще се превърне в любим персонаж. Джон Брандън успешно ни предава привкуса на онова отминало време, което прави „Писък в Сохо“ едно наистина вълнуващо преживяване.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

„Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

(издателство „Ибис“, брой страници 420, цена 16,90 лв)

Да си призная никога не ме е влечал фентъзи жанра – всъщност, като цяло фантастиката ( не е моето нещо). Но в последните няколко години с правилните книги, някак си успях да се влюбя във фентъзито. Не мога да кажа, че имам опит в жанра и все още пристъпвам към него с несигурност. Но пък явно имам късмет, защото все попадам на прекрасни книги, които винаги успяват да си намерят място в читателското ми сърце. Такъв е случаят и с новата ми любима фентъзи книга „Змия и гълъб“. Първото нещо, което ме привлече в нея бяха вещиците и Църквата. Не съм чела подобна история и си казах, че това ще бъде нещо, което ще си струва да се прочете. Определено си струваше! И още как!

„Змия и гълъб“ е дебютна книга за авторката, с чиято задача определено се е справила повече от чудесно. В книгата ми харесаха страшно много неща – фолклорните митове и легенди, видовете вещици, различните символи и препратки, които бяха много добре преплетени в сюжета, героите (и добрите и лошите) и най- вече мрачната и вълшебна средновековна атмосфера. В една книга много държа да ме впечатли атмосферата – не толкова самата история или героите, а атмосферата ( особено, когато се отнася за даден период). Определено Шелби Махурин се е постарала да предаде максимално автентично атмосферата на средновековието – облеклата на хората, порядките им, малките улички, отношението на мъжете към жените, огромното значение на Църквата по това време и разбира се, дивият лов на вещици. Всичко това умело е балансирано с фентъзи елементи, които чудесно си взаимодействат с историята. Авторката от самото начало ни хвърля в историята, като през цялото време ни поднася куп обрати, които оставят читателя с отворена уста. Динамиката в сюжета е през цялото време, няма излишни моменти, а редуващите се глави от гледните точки на двамата ни главни герои, още повече спомагат за бързото четене.

Луиз льо Блан или накратко Лу е единствената дъщеря на Господарката на вещиците, наречени Белите дами. Години наред цялото кралство е в ужас от огромната и силна магия, която притежават вещиците. Църквата, разбира се, отрича всичко свръхестествено и вярват, че те са изчадия изпратени от самия дявол. Кървавата вражда между вещиците и Църквата е древна, затова такива като Лу биват преследвани и изгаряни от заклетите ловци към Църквата. Но Лу не е като останалите вещици, а още по- малко споделя възгледите им. Затова преди две години Лу е избягала от майка си. Сурово пророчество е предвидило за нея съдба по- лоша и от кладата. В опит да открие един пръстен, който ще я направи недосегаема за вещиците, съдбата я среща с Рийд Дигори- капитан на ловците. Неговият живот е отдаден на Църквата и на правилото: Не оставяй жива вещица. Едно страшно недоразумение обвързва двамата в невъзможен съюз – в свещен брак. Ще може ли един до болка отдаден на каузата си ловец да се влюби в своя най- голям враг? Ще може ли една вещица да се влюби в своя най- голям враг, който е убил десетки от нейните сестри? И нека не забравя едно нещо – любовта прави всички ни на глупаци…

Вече сте се досетили, че Луиз е пълната противоположност на Рийд и с нея шега не бива. Харесах това момиче от самото му появяване. Лу е адски непредвидима, борбена, хитра, арогантна, дива и толкова саркастична. Тя е от онези героини, които с лекота ти влизат под кожата и печелят сърцето ти завинаги. На моменти много ми напомняше Джуд от „Жестокият принц“ – тези двете ще са страхотен отбор. Преследвана от вещици и хора, Лу се е научила да оцелява в един жесток и коравосърдечен свят. За да оцелее се е научила до съвършенство да краде, лъже, бяга и убива. След срещата ѝ с Рийд живота ѝ изцяло се променя. Освен съпруга на ловец Лу трябва да живее сред ловци, които са обучени да надушват вещиците – буквално. За младото момиче предстоят цели планини от предизвикателства. Един от обратите, които се случиха в книгата успя да ме остави с отворена уста. Случи се нещо, което за пореден път ни доказва, че съвършени хора няма. Дори и най- светите хора имат своите си прегрешения. Определено нямам търпение да се срещна отново с Лу във втората книга.

Рийд е различен и нетипичен герой – не е типичното клише, което ще срещнете в повечето подобни романи. Той е обран, сериозен, прецизен, с остър ум и най- вече отдаден на каузата си към Църквата. Самата Лу го определя, като глътнал бастун. Напълно съм съгласен с преценката ѝ. Като ловец на вещици Рийд до съвършенство познава тяхната природа и способностите им. Много добре знае на какво са способни (виждал го е безброй пъти) и знае, че не заслужават никаква милост. Единствено заслужават да бъдат изгорени пред погледите на хората. Но това, което тепърва ще узнае е, че една вещица ще нахлуе с гръм и трясък в живота му. Нашето момиче Луиз льо Блан. Обожавах непрекъснатите им драми, саркастичните им помятания, закачливите диалози – бяха като куче и котка, вихрушка от емоции, която не исках да стихва. Безкрайно много се забавлявах на общите им сцени. Лу успя да счупи „бастуна“, който беше глътнал Рийд и всъщност видяхме, че може да бъде много симпатичен и вироглав млад мъж.

„Змия и гълъб“ за мен е една от най- оригиналните и непредсказуеми книги, на които съм попадала, защото в нея всичко е толкова различно. Имаме един изключително интересен свят на магия, вещици, ловци на вещици, борба за власт и двама интригуващи персонажи, в които ще се влюбите. В книгата ще се запознаете с различни френски фолклорни митове и легенди, видовете вещици, различни символи и препратки, които бяха много добре преплетени в сюжета. Всичко това умело е балансирано с фентъзи елементи, които чудесно си взаимодействаха с историята. Чудесен дебют на Шелби Махурин.

„Митове“ – Стивън Фрай

(издателство „Еднорог“, брой страници 528, цена 25)

Първият ми досег до света на древногръцките митове и легенди беше в детството ми, когато прочетох сборникът от старогръцки митове на Николай Кун, който може би е едно от най- популярните четива свързани с тази тема. След като се запознах с този античен, мащабен и толкова омагьосващо красив свят, любовта ми към древногръцката митология с времето все повече и повече нарастваше. Поглъщах с интерес всичко, до което попадах – книги, статии, документални филми. Исках още и още. В интерес на истината подходих към „митовете“ на Стивън Фрай с известна доза скептичност, защото си казах „какво толкова ново може да ни предложи Фрай?“. И от първите страници разбрах колко много съм сгрешила в преценката си. Книгата представлява нов и съвременен почит на познатите ни митове и това е наистина така. Историите са разказани на съвременен и достъпен език, срещаме няколко бегли препратки към наши дни, вмъкнати са диалози, които спомагат за по- близка дистанция с героите. А заедно с бликащия и изключително интелигентен английски хумор, правят „Митове“ прекрасно четиво за малки и големи.

Ако за пръв път се сблъсквате с името Стивън Фрай, то определено го запомнете, защото скоро на български ще се появи и втората му книга „Герои“, която отново ще ни срещне с любими, познати и може би не толкова познати древногръцки герои. Лично аз нямам търпение да държа книгата в ръцете си. Стивън Фрай е блестящ и харизматичен актьор, телевизионен водещ и режисьор, добре известен на българската публика с незабравимото си превъплъщение в ролята на Джийвс от комедийния сериал „Дживс и Устър“, в който си партнира с Хю Лори. Автор на бестселъри и автобиографични книги, нашумял напоследък и с вдъхновения прочит на аудиоверсиите на седемте книги за Хари Потър.

В „Митове“ автора хронологически обхваща събитията от самото раждане на света от Хаоса до въздигането на олимпийските богове и тяхното управление. Включени са всички по- популярни истории, като дара на огъня на Прометей, раждането на Атина от главата на Зевс, дванайсетте олимпийци, възникването на човешкият род, Златният век и последвалият го Сребърен век и още цял куп любими истории, които вярвам, че ще си припомните с удоволствие. Разбира се, Фрай не е пропуснал да ни разкаже и за толкова лавиращите взаимоотношения между боговете, титаните и обикновените смъртни. Освен това ще станем част от най- известните незабравими любовни истории – тези между Афродита и Адонис, Персефона и Хадес, Ерос и Психея, Кадъм и Хармония. Включени са и няколко легенди за смъртни, които са били толкова дръзки, за да предизвикат гнева на боговете – Сизиф, Тантал и др. Един от ключовите компоненти в книгата е, че автора е акцентирал върху характера и качествата на всички древногръцки фигури. По този начин всички те придобиват по- голяма плътност и реализъм. Битки, чудовища, богове, герои, драми, интриги, страсти, секс, кръв, завист и лъжи – този огромен труд, който Стивън Фрай е събрал в „Митове“ ще прикове вниманието ви на момента. Със сигурност сред многобройните истории и герои ще си намерите любими, които да следите с интерес.

„Митове“ е един проникновен, жизнерадостен и чаровен пътеводил за света на древногръцките митове и легенди. Ще си припомните многобройни любими истории и такива, които може би ще срещнете за пръв път. Този мащабен и впечатляващ труд е поднесен по- толкова съвременен и достъпен начин, че прави четенето много приятно. А заедно с бликащия и изключително интелигентен английски хумор, правят „Митове“ прекрасно четиво за малки и големи. Битки, чудовища, богове, герои, драми, интриги, страсти, кръв, завист и лъжи са малка част от компонентите, които изграждат това блестящо четиво. Бележките под линия, които е добавил Стивън Фрай, обясняващи възникването на даден термин или дума правят книга още по- любопитна и интересна. Ако харесвате древногръцките митове, олимпийските богове, чудовища или просто обикновените смъртни, то „Митове“ и перфектното четиво за вас.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

Стивън Кинг: 30 любими цитата

Днес един от най- успешните съвременни автори навършва 73 години. Честит рожден ден на Краля на ужасите Стивън Кинг! Няколко поколения читатели са израснали с неговите книги. И до днес името на Краля е синоним на качество, запомнящи се истории и доста безсънни нощи. Кинг безспорно е познавач на хорър жанра, както си проличава в повечето му книги. Предимно в книгите му се разказва за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Няма как да се отрече, че Кинг е огромен познавач на човешката психика и душа. Независимо дали героите му са жени, мъже, деца или възрастни хора – с лекота влиза в главите им и създава до последния детайл брилянтно изградени психологически портрети.

Известен е най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на XX век. Автор е на повече от 60 романа и над 150 сборници с разкази. Последната му издадена книга е сборника с четири новели „Ако има кръв“, която излезе през май тази година. Кинг написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман – „Гняв“, „Дългата разходка“, „Пътна мрежа“, „Бягащият човек“ и „Проклятието“. Сюжетите на повечето от книгите му се развиват в Мейн, основно в градчето Касъл Рок. Книгите на Кинг са пълни с препратки към американската история и култура, предимно мрачната и страшната им страна. Тези препратки са пръснати в историите на героите, като често обясняват страховете им. В световен мащаб продажбите на книгите на Краля възлизат на около 300 – 350 милиона копия.

1. „За мен страхът е една от най-деликатните емоции, затова винаги се опитвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, аз се опитвам да го смразя от ужас и ако не успея и в това, прибягвам до шока.“

2. „Не си водя бележки, не си записвам, не правя нищо такова. Просто правя проклетото нещо. Аз съм салам-писател. Опитвам се да пиша хубави салами, но саламът си е салам. Не можеш да го продадеш като черен хайвер.“

3. „Когато ме питат: „Как пишете?“, аз неизменно отговарям: „Дума по дума“ и също тъй неизменно отговорът ми бива отхвърлен. Но друго няма. Звучи прекалено просто, за да е истина, но помислете например за Великата китайска стена — камък по камък, драги ми господа. Това е. Камък по камък. А пък съм чел, мама му стара, че човек можел да види тая чудесия от космоса даже и без телескоп.“

4. „Някои хора казват, че съм ужасен човек, но не е истина. Аз имам сърце на младо момче — в буркан на бюрото ми.“

5. „Ще ми се, докато четете разказ, да ви накарам да се смеете или да плачете…или и двете едновременно. С други думи – желая сърцата ви. Ако пък целта ви е да научите нещо, запишете се я на курс, я в училище.“

6. „Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с „Имало едно време“. Всеки край е жесток. Всеки край е просто друг начин да кажеш „сбогом“.

„Тъмната кула“

7. „Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.“

„Тъмната кула“

8. „Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.“

„Кери“

9. „Знаеш ли колко жесток може да бъде твоят Бог, Дейвид? Колко ужасно жесток?… Понякога Той ни кара да живеем.“

„Град отчаяние“

10. „Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната.“

„Особени сезони“

11. „Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.“

„Особени сезони“

12. „Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!“

„Особени сезони“

13. „Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.“

„То“

14. „Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш.“

„Сейлъм’с Лот“

15. „Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук.“

„Сейлъм’с Лот“

16. „Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, всъщност това място никога не е било твое от самото начало.“

„Сейлъм’с Лот“

17. „Колкото и добре да познаваш партньора си, от време на време се натъкваш на прегради или попадаш в пропаст.(…) Например, партньорът ти изразява мнение или становище, напълно противоречащи на досегашното му поведение. Подобна „ерес“ е толкова абсурдна (особено в собствените ти очи), че дори граничи с психозата. В такива случаи, ако човек иска да запази брака и собственото си душевно равновесие, трябва да си припомни, че да се гневиш, означава да се приравниш към глупците, които смятат за възможно едно човешко същество напълно да опознае друго.“

„Гробище за домашни любимци“

18. „Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един с друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм сам в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога.“

„Зеленият път“

19. „Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват… те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите – като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото – когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере.“

„Особени сезони“

20. „— Точно така. Поетите винаги и може би съзнателно създават погрешна представа за любовта. Любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна.
— С какво се храни? — изрекох противно на волята си. Устните ми се раздвижиха, въпреки че разумът ми диктуваше, че целият разговор е безсмислен.
— С приятелство — отвърна Джордж Льобей. — Храни се с приятелството.“

„Кристин“

21. „Стоплих я, а тя ме подпали.“

„Джойленд“

22. „Стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измислица.“

„Джойленд“

23. „Миналото е кораво и неотстъпчиво поради същата причина, поради която и черупката на костенурката е корава – защото живата плът под нея е нежна, беззащитна и уязвима. Има и друго: многобройните избори и възможности, пред които се изправяме във всеки ден от живота си, всъщност са музика, по която танцуваме. Те са като струни на китара. Погали ги и ще извлечеш приятни звуци. Хармонии.“

„22 ноември 1963“

24. „Светът е перфектно балансиран механизъм от гласове и от звуци, изпълняващи ролята на колела и пружини, въображаем часовник, тиктакащ под загадъчен стъклен купол, който ние наричаме живот.“

„22 ноември 1963“

25. „Умовете на хората са като кладенци… Дълбоки кладенци, пълни със сладка вода. И понякога, ако определена мисъл е твърде неприятна за понасяне, човекът с въпросната мисъл я заключва в тежка кутия и я хвърля в този свой кладенец. Ослушва се да чуе цамбурването и кутията изчезва… Но дори и най-дълбокият кладенец има дъно! И само защото нещо не ти е пред погледа, не означава, че е изчезнало. То си е още там и лежи на дъното.“

„Очите на дракона“

26. Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече.“

„Проклятието“

27. „Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват „ние“. А след „ние“, „аз“ звучи отчайващо!“

„Капан за сънища“

28. „Да убиваш в името на мира е все едно да се чукаш в името на въздържанието!“

29. „Той често казваше, че „никога“ е думата, която Господ обича да слуша, когато иска да се посмее.“

30. „Защото талантът не стои мирен, той просто не знае как да стои мирен — обяснява спомощникът. — Независимо дали е талант за отваряне на сейфове, четене на мисли или делене на десетцифрени числа наум, той крещи да бъде използван. Никога не млъква. Ще те разбуди от най-дълбокия ти сън, крещейки: „Използвай ме! Използвай ме! Използвай ме! Писна ми да седя без работа! Използвай ме, тъпанар такъв, използвай ме!“