Януари в книги и музика

Неусетно измина първият месец от годината и е време да споделя моята книжна равносметка за него. Януари беше наситен с много книжни вълнения, с няколко нови музикални парчета, които несъмнено ще си слушам през цялата година- накратко, годината ми започна с все хубави изживявания.

Книжни придобивки през януари

През януари се сдобих с три много желани от мен книги. Първата ми книжна придобивка за годината беше „Безсмъртниците“ от Клоуи Бенджамин. За книгите, които са ми харесали ми е много трудно да говоря. Едновременно имам толкова много неща, които да кажа за тях, но в същото време думите се лутат в главата ми и не мога да ги структурирам в някакъв приемлив текст. Затова ѝ книгата все още няма ревю, но обещавам, че до края на месеца такова ще има. Следващата книга беше едно много желано и чакано продължение – „Бурята“ от Нийл Шустърман. Рядко има втори книги от трилогия или поредица, които надминават първата книга. Повярвайте ми хора, това продължение ще ви отвее. Особенно последните страници са наситени с толкова много действие и адреналин, че в мига, в който затворите последната страница ще искате да се докопате до третата книга. Миналата година, когато разбрах, че историята за мис Перигрин и чудатите деца не е приключила с третата книга „Библиотеката на душите“, едновременно бях много изненадана и леко скептична към продължението. Но като фен на поредицата си взех „Атлас на дните“ и съм много любопитна да разбера, дали историята ще бъде що-годе добро продължение или тотална боза.

IMG_20190201_084626_384

Прочетено през януари

През изминалият месец прочетох пет книги, което с моето темпо си е супер. Реших да започна с биографията на София Бенуа „Мерилин Монро: Живот в света на мъжете“. Като човек, който е чел безброй материали и няколко биографии на Монро, не научих нищо ново от книгата, но ми беше много приятно да се потопя замалко в живота на любимата ми Мерилин. След нея прочетох „Безсмъртниците“, която наистина успя да ме впечатли по много приятен начин. Следващото ми четиво бе от любимата ми Колийн Хувър и нейната „Без Мерит“. За Колийн Хувър съм изписала толкова суперлативи, че вече не знам какво да кажа за нея. „Без Мерит“ се различава от останалите ѝ книги, но съм сигурна, че ви очарова също като останалите. След нея ми се четеше нещо различно и се спрях на „Стоте: Ден 21“ от Кас Морган, която е втора книга от четирилогия. Останалите две книги се очакват да излязат на български през тази година. Добро продължение на първата книга, но определено от останалите две очаквам още по- голямо развитие на историята. А ѝ с този не очакван край на втора книга, определено нямам търпение да продължа със следващите. Завърших месеца с „Бурята“ от Нийл Шустърман. Както казах в началото на публикацията, тази книга направо ме отвя. Нямам търпение за третата книга, която със сигурност ще бъде епична.

IMG_20190201_084831_779

Музикалната ми плейлиста за януари

Реклами

20 от най-хубавите любовни цитати от книгите

Любовта винаги е била източник за вдъхновение на много писатели, музиканти, художници и актьори. Любовта е в основата на едни от най- великите литературни класики. И тъй като за този, който обича, всеки ден е празник на любовта, ви предлагам двайсет красиви цитата за любовта във всичките ѝ форми.

1. „Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

„Нежна е нощта“, Франсис Скот Фицджералд

2. „Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!”

„Анна Каренина“, Лев Толстой

3. “Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.”

„1984“, Джордж Оруел

4. “Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.“

„Брулени хълмове“, Емили Бронте

5. „Сънувах любовта и се влюбих в този сън.”

„Разкази под екстази“, Фредерик Бегбеде

6. „Най- добрите музи са онези от плът и кръв, които можеш да докоснеш, които шепнат на ухото ти и позволяват да допреш устни до техните.“

„Жената на поета“, Дженифър Лам

7. „Някога имах хиляди желания, но всички изчезнаха в едничкия копнеж да те познавам.“

„Гневът и зората“, Рене Ахдие

8. „В живота има хора, които живеят до нас години наред, без да заемат никакво място в нас самите, и други, които завладяват сърцето ни дори преди да сме си дали сметка, че са влезли в живота ни.“

„Ти си нощта“, Франсеск Миралес

9. „Знаех, че нямам бъдеще с него, но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината. Ето такова съзвездие беше Дедал за мен.“

„Цирцея“, Маделин Милър

10. „Бракът ни не беше съвършен. Никой брак не е съвършен. Имаше моменти, в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти, в които аз се отказах от нас. Тайната на дълголетния ни брак е, че никога  не се отказахме в един и същи момент.“

„Най- доброто в теб“, Колийн Хувър

11. „Тя не отговори. Ядосан, наполовина влюбен в нея и изпълнен с горчиво съжаление, аз си тръгнах.“

„Великият Гетсби“, Франсис Скот Фицджералд

12. „…. – но знам, че като всички велики истории – и като всички ужасни истории – и тази започвала с любов.“

„Каравал“, Стефани Гарбър

13. „Любовта не винаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва отново в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя.“

„Жестока любов“, Колийн Хувър

14. „Любовта често е по-силна от разума, Ана. Сляпа е за опасностите.“

„Златният мост“, Ева Фьолер

15. „Целувката е по-сладка от греха и по-силна от изкушението.“

„Зимна песен“, С. Джей-Джоунс

16. „Когато се влюбиш, ще разбереш как те поглъща любовта. Като горски пожар е. Всеки път, когато си мислиш, че си го овладяла, лумва нова искра, която се разгаря. Тогава всички чувства, които си смятала за угаснали, пламват с нова сила.“

„Тайна с дъх на парфюм“, Фиона Макинтош

17. „Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя.“

„Вината в нашите звезди“,Джон Грийн

18. „С удоволствие бих и звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне- нищо друго… Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка.“

„Трима друга“, Ерих Мария Ремарк

19. „Години след войната, след женитбите, децата, разводите, книгите той дойде в Париж с жена си. Обади й се по телефона. Аз съм. Позна го веднага по гласа. Той каза: Исках само да чуя гласа ви. Тя каза: Аз съм, добър ден. Беше притеснен, страхуваше се както по-рано. Гласът му затрепери изведнъж. И заедно с треперенето изведнъж тя си припомни за Китай. Той знаел, че е започнала да пише книги, узнал го от майката, срещнал я в Сайгон. И също така за братчето, натъжил се заради нея. А после не знаеше какво повече да й каже. И после й го каза. Каза й, че всичко е както преди, че я обича още, че не би могъл никога да престане да я обича, че ще я обича до самата си смърт.“

„Любовникът“, Маргьорит Дюрас

20. „Аз лесно бих простила неговата гордост,ако той не беше засегнал моята.“

„Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин

„Един ден през декември“ – Джоузи Силвър

(издателство „Ибис“, брой страници 372, цена 14,90 лв)

250

В края на миналата година по време на коледните празници си бях селектирала няколко тематични четива, които да ме накарат да се чувствам още по- уютно и празнично. Едно от тях беше „Един ден през декември“. Предвид краткото резюме на гърба на корицата се бях настроила за една приятна романтична и захаросана зимна история, но всъщност се оказа, че романът е много далеч от това описание. В интерес на истината не съм предполагала, че книгата ще ми хареса толкова много, но тя успя да го направи. Обожавам я!

onedayindecember_coverДжоузи Силвър е решила да ни разкаже една чисто житейска история, която съвсем реално може да се случи на всеки един от нас. Защото съдбата е адски непредвидима- доказва го ѝ самата история. В романа ми харесаха страшно много неща, но нека започна да ви ги представям едно по едно. Естествено на първо място няма как да не посоча концепцията на романа, с която определено се отличава- самата аз мисля, че не съм чела нещо подобно. Действието в книгата се развива в рамките на цели осем години- да, осем! Предвид, че книгата се състои само от 370 страници ще си кажете, че действието се развива супер бързо и авторката не е успяла да развие максимално историята, но ви уверявам, че това изобщо не е така. Авторката умело е наблегнала на точните моменти, които да ни разкаже и в края на книгата имах странното чувство, че наистина познавам героите. Защото пред очите ми те израстваха, развиваха се като личности, правеха грешки, плакаха, караха се, влюбваха се и още куп други емоционално и житейски перипетии, които ме караха да преживявам всичко заедно с тях. А ѝ всяка година, която е спомената в книгата паралелно, докато четях си спомнях аз какво съм преживяла през съответната година и на моменти ми беше едно такова хубаво настолгично. Хареса ми, че героите бяха представени като съвсем обикновени хора, които имаха спадове и върхове, правеха грешки- осъзнато или не, но винаги си вземаха поука. Бяха хора, като всички нас.

IMG_20190212_144329_913

Главната ни героиня Лори никога не е вярвала в любовта от пръв поглед, но съдбата решава да я убеди в обратното. През един снежен декемврийски ден съдбата (да, онази непредвидима досадница) среща Лори и Джак по- доста нетипичен начин- тя се вози в претъпкан автобус, а той чака своя на спирка по нейния маршрут. В един момент двамата си засичат погледите и… не могат да ги отлепят. В този съдбовен момент, докато Джак се чуди дали да се качи в автобуса, за да се запознае със своята сродна душа, докато Лори се чуди дали няма да сгреши, ако слезе и се запознае с очарователният непознат- автобусът потегля, за да ги раздели завинаги. Или не чак завинаги.

Изминала е една година в непрестанни опити Лори да открие сродната си душа. Търси го във всяко лице на улицата, в тъмните нощни барове, на всяка спирка, но уви без резултат. В мига, в който решава да прекрати безуспешните си опити, Джак се появява на входната ѝ врата. Оказва се, че той е мъжът, за когото най- добрата ѝ приятелка (и съквартирантка) Сара не спира да говори от седмици. За Сара Джак е мъжът с главно М, с когото планира да прекара живота си. Казах ви, че съдбата е непредсказуема, нали?

one-day-in-december-josie-silver-9781432857837В този момент сте сигурни, че това е поредната клиширана история за типичен любовен триъгълник, в който има драма, сълзи и огромно количество саполи. Но за щастие Джоузи Силвър е пречупила историята през своята призма и е направила историята много, много повече от любовна клиширана история. С всяка следваща страница ще си задавате куп въпроси за живота, любовта, приятелството, за трудните моменти. И наистина, когато се задълбочите малко повече в романа, ще усетите, както всички отговори на вашите въпроси, така ѝ посланието от авторката, което е скрила в тази стопляща сърцето история. Лори със своя необикновен лош късмет, Сара перфектната най-добра приятелка, която би била благословия за всяка жена, Джак от болезненото откровено момче се превърна в зрял и отговорен мъж – пленителната история на тези очарователни героии съм сигурна, че ще успее да ви забавлява и трогне едновременно.

„Един ден през декември“ е една (не)обикновена житейска история за любовта от пръв поглед, приятелството, мечтите и съдбоносните решения. Авторката по много лек, приятен и ненатрапчив начин е пресъздала, както атмосферата на историята, така ѝ взаимоотношенията между героите, като по този начин читателят може да се почувства по- близък до самите тях. Перфектната романтична история за всеки месец от годината.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20190212_144437_001

„Ти си нощта“ – Франсеск Миралес

(издателство AMG Publishing, брой страници 232, цена 11,95 лв)

215171_b

„Ти си нощта“е едно доста нестандартно AY четиво, което се радвам, че открих. В последните години тийн книгите сякаш се пишат по шаблон и рядко някоя книга от този жанр успява да ме грабне истински. Един от плюсовете, които отчитам за книгата, че е написана от испански писател, което може би допринася за нетипичният сюжет на книгата.В романа се засягат някои много сериозни теми, които колкото ѝ да не искам да призная са стряскащо актуални. Разглеждат се психологическите методи, чрез които се влияе на човек; вербуването на хора в секти, като им се предоставя „нов и безгрижен“ живот. В историята са включени само герои, които по един или друг начин са били отхвърлени от родители, приятели, училище или от самото общество и тази секта им предлага възможността да принадлежат, да се чувстват разбрани и закриляни.

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“. Тази крилата фраза ще следва главният ни герой Рай почти до края на историята. Какво имам предвид ли? Ще разберете в следващите редове.

„Най- мрачните души не са онези, които обитават пъкъла, а тези, които се отървават от него и решават да се разхождат между нас.“

51AYznj6hRL._SX347_BO1,204,203,200_Рай има възможността да прекара месец август сам в Барселона, докато родителите му са по работа в Аржентина. За съжаление по същото време приятелката му решава да прекратят отношенията си и Рай в един момент се чувства тотално изгубен. Нощ след нощ сънят все повече го изоставя и той започва да се скита из улиците на Барселона. Една злополука го изпраща в болницата, където се запознава с харизматичната Лусия. Лусия е направила пореден опит за самоубийство. Запленен от красотата и мистериозното ѝ излъчване Рай се сближава с тайнственото момиче. Затова предложението на Лусия да се присъедини към тайният клуб „Катакомбите на любовта“ Рай се съгласява без много да му мисли.

„В живота има хора, които живеят до нас години наред, без да заемат никакво място в нас самите, и други, които завладяват сърцето ни дори преди да сме си дали сметка, че са влезли в живота ни.“

IMG_20190204_150252_698За да влезеш в „Катакомбите на любовта“ е нужна само покана, но да се присъединиш към тайното общество е нужно да се откажеш от дневната светлина. Начело на сектата, защото това очевидно е секта стои Евън, млад нихилист, който е основател на „Института на нощта“ – общност, в която участниците споделят промените настъпили в организма им от денонощията без слънчева светлина. Една седмица е нужна да бъде посветен някой в редиците на мрака. А две седмици след присъединяването си, се дава изключителната възможност на всеки член за достъп до кладенец под „Катакомбите“. Сред непрогледния мрак и тишина живее същество, наречено Змията. А срещата със Змията е изпитание, след което никой не се връща същият. Рай завладян от любопитство решава да изпълни мисията до край, а срещата със Змията ще остави траен отпечатък върху него.

„Някъде бях чел, че сама по себе си тъмнината не плаши никого. Плаши ни онова, което може да крие в себе си.“

Франсеск Миралес е изградил една наистина актуална, зашеметяваща и реалистична история. Един от любопитните и интересни елементи в нея е, че са включени музикални текстове, поезия и исторически факти, които подпомагат за по- пълното изживяване на историята. Наистина „Ти си нощта“ се оказа страшно нетрадиционна история и се радвам, че досега не съм попадала на такава, за да мога да оценя максимално качествата ѝ. Хубаво е книгата освен да се прочете тийнейджъри, така ѝ от родители. Понякога най- простички въпроси, като „Как си?“, „Добре ли си“, „Сподели ми нещо, което те тревожи“ , зададени по правилния начин и в правилното време могат да предпазят децата ни от лоши последици.

„Няма по- ужасна самота от тази, която се изпитва в компания.“

„Ти си нощта“ е актуална, увлекателна и на моменти плашеща история. В романа се засягат някои сериозни теми, които биха предизвикали непоправими последици, ако не се стопират навреме. Горещо препоръчвам книгата на всички подрастващи и родители, защото наистина има какво да се научи от нея.

Благодаря на издателство AMG Publishing за предоставената възможност !

IMG_20190204_150823_415

„Майсторът на играчки от Краков“ – Рейчъл Ромеро

(издателство „Сиела“, брой страници 280, цена 14,90лв)

210478_b

Има книги, които първо те грабват с красивата си корица. Има книги, които те грабват с първото си изречение или страница. А има едни специални книги, в които знаеш, че ще се влюбиш- просто знаеш. Когато през 2017 година излезе „Майсторът на играчки от Краков“ си знаех, че книгата ще ми хареса, но уви така ѝ не успях да стигна до нея. Година по-късно ѝ дойде времето за прочит и шестото ми чувство не ме излъга- влюбих се в тази топла и трогателна приказна история. В книгата ми хареса умелото влизане между магията и жестоката реалност. Две на пръв поглед напълно несъвместими неща, но авторката ги е втъкала в сюжета доста умело. Тук е моментът да вметна, че Рейчъл Ромеро е включила в историята фолклорни предания, легендарни същества и фантастични елементи от славянската митология, което прави историята още по- топла и приказна. А корицата, която е дело на Стоян Атанасов е най-вълшебното и приказно нещо, което съм виждала. На живо е още по- красива!

„Хората не обичат да виждат счупени неща.“

tes011217_27_hero

Бих определила „Майсторът на играчки от Краков“ като смесица от „Лешникотрошачката“, „Крадецът на книги“ и отчасти „Пинокио“. Периодът през Втората Световна война никак не е лесен за пресъздаване, но Ромеро е съумяла някак да премери нещата, така че темата за войната да бъде максимално възприемчива за младите читатели. Но искам да отбележа, че не е спестила, нито ужаса от войната, нито загубата на близки и приятели, нито страха от смъртта, която дебне зад всеки ъгъл. Читателите усещат болката, страха и тъгата на героите, но всичко това е представено по такъв начин, че да не бъде тежък и натоварващ. Но това, което прави историята наистина специална е магията. Ще се влюбите в куклата Каролина и в Страната на играчките.

„Играчките са като децата; те не могат да се преструват на безразлични или да крият радостта си.“

Когато Страната на играчките е окупирана от плъховете, Каролина бива отнесена в света на хората от вълшебен вятър. Идваща от един приказен и райски свят за съжаление попада в разгара на един от най-тежките периоди в човешката история. Каролина попада в малко магазинче за детски играчки, чийто собственик е Кирил Брезицк- Майсторът на играчки. Съвсем съзнателно майсторът се е научил да стои далеч от хората, като предпочита компанията и спокойствието на играчките. Липсата на единият му крак, който е заменил с дървен е нестихващ спомен от ужасите и последствията от Първата световна война. А с всяка изминала минута Втората Световна война все повече приближава прага на Полша.

„Има времена, когато оцеляването е единственото, което можеш да сториш във война. Оцеляване… и предпазване на поне частица от сърцето си от бомбите, мечовете и пушките. Защото именно тази част ще ти позволи да живееш, след като всичко свърши.“

91uubzi9ellКаролина никога не се е докосвала до човешко същество и нито е играла с дете. Един ден двамата с пан Брезицк отиват в дома на приятелят му Трамиел, за да занесат най-прекрасната кукленска къщичка за подарък на дъщеричката му. По стечение на обстоятелствата Каролина проговаря на малката Рена и двете бързо се сприятеляват. Майсторът на играчки и Трамиел са близки приятели и винаги са си помагали в добри и трудни моменти, докато не ги настига ужасът на войната. И тук е моментът да вметна, че чрез персонажа на Трамиел е засегната темата за геноцида над евреите, лишенията и тормозът, на който са подложени по време на войната. В Полша нахлуват прииждащите нацистки армии. Майсторът и Каролина разбират, че приятелите им от еврейски произход са застрашени. И двамата са единодушни, че са готови на всичко, за да спасят семейството, без значение какво би им струвало.

„Колко глупави могат да бъдат хората, когато искат да отрекат истината. Опитват се да се вкопчат във всяко извинение, което може да позволи на лъжата им да продължи да съществува.“

dlhxn9du8aagpoz

Каролина е персонаж към, който няма как да останете безразлични. Каролина е олицетворение на невинността, добротата и всичко детско в най- чистата му форма. И може би заради това, че е олицетворение на детската същност и куклата не разбира същността на войната и нейните последствия. В хода на историята проследяваме вечната битка между доброто и злото. Тъгата и щастието вървят ръка за ръка до края на историята.

„Така правят слабите хора. Те нападат и мразят другите, защото се страхуват. Но има един преломен момент, след който вече не заслужават нашето съжаление.“

„Майсторът на играчки от Краков“ е вълшебна и мъдра приказка за приятелството, добродетелите у хората, за вярата, която никога не трябва да губим дори и в най-трудните моменти. Ромеро е съчетала един най- паметните моменти в човешката история с фолклорни митове и легенди, а резултатът е повече от впечатляващ. Тази книга е за всички читатели, които никога не са спирали да вярват във вълшебствата.

Ноември и декември в книги и музика

Доста закъснях за тази публикация, но пък винаги е идеалното време да си поговорим за книги и хубава музика. Последните два месеца бяха изпълнени с много книги. Както знаете по повод 1 ноември издателство „Сиела“ имаха намаление с 50% на всичките им книги. След това имаше Черен петък, Панаир на книгата, Коледни и новогодишни празници – безброй поводи, с които всеки читател би се поглезил поне с една книга.

Книжни придобивки през ноември

През ноември към библиотеката ми се присъединиха цели 15 книги. Рядко си позволявам толкова много книги, защото не обичам да ги трупам. Книжните ми покупки стартираха с намслението на „Сиела“. От тях си взех първа и втора книга от поредицата на Виктория Айвярд за „Алената кралица“. Освен тях си взех „Майсторът на играчки от Краков“ и „Кратка история на почти всичко“ от Бил Брайсън. Ozon.bg също имаха промоция за Деня на будителите и нямаше как да не си взема поне една книга. От доста време бях хвърлила око на „Мерилин Монро: Живот в света на мъжете“ от София Бенуа и в крайна сметка си взех нея. От издателство „Хермес“ ми изпратиха супер сладката коледна история „Винаги ще има Коледа“ от Джени Хейл. Четох книгата точно по време на коледните празници и успя да ме зареди още повече с коледно настроение. „Погребани тайни“, „Абсолютно забележителна история“ и „Очарователните странности на другите“ са следващите ми книжни придобивки. По повод Черният петък отново от Ozon.bg се сдобих с книга трета „Библиотеката на душите“ от поредицата на Рансъм Ригс за мис Перигрин. Между другото тези дни предстои да излезе четвъртата книга „Атлас на дните“. В книжните фейсбук групи попаднах на четири книги, които бяха на цени от по 5 лева и нямаше как да ги пропусна. Първата е „Без теб“ от Мишел Бюси. Заглеждам книгата от известно време и се радвам, че вече я имам. Следващите три книги са трилогията „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс. Сигурно аз съм единственият човек, който не е чел книгите, но всичко е точно 😄. И последната книга, с която завърших месеца е „Кой е излишен“ от издателство „Егмонт“. Приятна тийн история, но за съжаление не ме впечатли много.

img_20190115_103042_412

Прочетено през ноември

През ноември прочетох четири страхотни книжни попадения. Започнах месеца с „Творческо писане за мечтатели“ от Росела Калабра. Приятна, забавна цветна и вдъхновяваща история за една малка група читатели, които чрез книгите успяват да променят живота си. Ревю на книгата ТУК . Следващото ми четиво беше една доста странна и мрачна тийн история- „Ти си нощта“ от Франсеск Миралес. Скоро предстои да ѝ напиша и тогава ще споделя поврпо за нея. „Майсторът на играчки от Краков“ се превърна в една от най-големите любимите ми книги за изминалата година. Прекрасно написана вълшебна история, която те трогва и усмихва едновременно. И последната книга, с която завърших месеца бе „Мозайка от убийства“ от Антъни Хоровиц. Безспорно това е една от най- добрите криминални истории, които съм чела някога. Невероятно интелигентно поднесена история, която ще ви навредят спомени за класическите английски истории от типа на Агата Кристи. Уютна, топла и ретро история, която с лекота ще ви принесе в английската провинция, а самите вие ще се почувствате като част от историята и то в ролята на детектив. Ще попита, защо? Ами, защото историята е толкова заплетена и мистериозна, а заподозрените в убийството са буквално всички герои. Улисани в следи и най- различни улики, които Хоровиц ни подхвърля доста умело, то без да се усетите в един момент ще търсите следи, доказателства заедно с детектив Атикус Тип.

img_20190115_103850_166

Книжни придобивки през декември

Книжните ми придобивки за декември започнаха с „Един ден през декември“ и „100-те: Ден 21“ от Кас Морган. Благодаря на издателство „Ибис“ за тези две съкровища! По повод Панаира на книгата ozone.bg имаха цяла седмица промоция на доста издателства. Доста се чудих кои книги да си взема, защото имам цял куп набелязани книги, но все пак се спрях на четири. Най-големите новата книга на Колийн Хувър „Без Мерит“ бе една от най-големите желаните ми книжни покупки. Надявам се до края на януари да успея да я прочета, защото нямам търпение отново да се насладя на разтърсващите истории от Хувър. „Люляковите момичета“ от Марта Хол ме грабна още, когато излезе през септември, но едва сега ѝ дойде време. Имам много големи очаквания за книгата, които се надявам да се оправдаят. Исках да си купя някоя книга на Джон Стайнбек и се спрях на „Зимата на нашето недоволство“. По случай коледните празници нямаше как да не се запазят с още едно коледно четиво- „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс. Чела съм книгата няколко пъти, но беше крайно време да бъде част от личната ми библиотека.

img_20190115_103745_231

Прочетено през декември

През декември прочетох пет книги повечето, от които бяха на коледна тематика. Започнах месеца с „Кой е излишен“ от Ник Стоун. След нея се насладих на невероятния стил на писане на Скот Фицджералд. „Бих умрял за теб и други забравени истории“ е сборник с неиздавани досега разкази. Сборникът съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател. Писани в края на 30-те години на миналия век, те са били отхвърлени от редакторите заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на последните години от живота на Фицджералд. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието на критиците, писателят е предпочел да останат непубликувани, вместо да допусне редакторска намеса. Разказите показват Фицджералд в една по- различна светлина и затвърждават позицията му, като едни от най- големите и знакови фигури в историята на американската литература. „Винаги ще има Коледа“ беше невероятно сладка романтична коледна история, изпълнена с курабийки, коледни лампички, коледни аромати, вълшебство и с абсолютно целият коледен дух, който можете да си представите. След нея прочетох „Коледна песен“, която ми стопли сърцето със своята трогателна и поучителна история. Реших да завърша годината с „Един ден през декември“ от Джоузи Силвър. Първите 2-3 глави ме оставиха с леко смесено мнение и бях на път да зарежа книгата, но след това бях толкова погълната, че разлистват страниците с нетърпение. Историята беше доста интересно поднесена, но повечето за книгата ще ви поговоря скоро. Само ще ви кажа, че се влюбих в тази снежна история.

img_20190115_103448_315

 

Музикалната ми плейлиста през септември и октомври

В тази публикация ще съчетая най- слушаните парчета за изминалите два месеца.

„Легендата“ – Стефани Гарбър

(издателство „Бард“, брой страници 352, цена 24,99лв)

2330_pic_1

Ревю на „Каравал“

„Каравал“ даде старта на една шеметно вълшебна история, в която толкова много читатели се влюбиха. Естествено продължението на книгата се очакваше с нетърпение от всички, за да може отново да се насладим на богатият и пъстър свят, който Стефани Гарбър с такава лекота е сътворила. „Легендата“ беше доста удовлетворяващо продължение, поне за мен. Тук Каравалът вече не е просто игра, а борба за надмощие и привилегии. С умелото боравене на думите  Гарбър  сякаш съживява историята пред очите на читателя. Авторката има завидния талант да пише увлекателно, непретенциозно, а описанията, които прави са просто вълшебни. Описанията ѝ са изпълнени с цветове, аромати и магия, които струват от всяка страница на книгата. Например това, че въздухът мирише на звезден прах и тайни в нощта на Каравала. Е, как да не ти напълни душата такова вълшебно описание! Докато четете книгата никога не забравяйте, че в мистериозното представление на Легендата нищо не е такова, каквото изглежда! А хубавото е, че шоуто тепърва започва. Настанете се на първият ред.

„Съдбата е само идея, на която ние даваме плът с вярата си.“

befunky-collage-1

След незабравимото представление в предишната книга, трупата на Легендата се отправя към  Валенда за следващият си омагьосващ и мистериозен спектакъл. В „Легендата“ главна роля заема Донатела, която има почти невъзможната задача да спаси майка си. Всичко и всички са срещу нея, а пътят до така желаната за Донатела развръзка, ще бъде адски труден. Но въпреки това младото момиче е готово на всичко… абсолютно всичко.

 

flat,750x1000,075,t.u1В „Каравал“ видяхме, че Донатела не е от най- разумните героини. Доста често беше лекомислена, безотговорна и не ѝ пукаше от нищо. Да, в тази част отново виждаме импулсивната страна на Тела, но също така тя показа голяма сила на характера и изобретателност, която на моменти ѝ спасяваше буквално живота. Това момиче, явно обича да се забърква в неприятности, които превърнаха живота ѝ е невероятна каша. Но отчитам, че поведението ѝ е от липса опит и незрялост. Все пак Тела е твърда млада и тепърва ще се шлифова, като личност. От друга страна ме радва факта, че Гарнър е решила да ни представи такъв тип героиня, защото в повечето YA романи женските персонажи са перфектни, силни, смели и т.н. А понякога е хубаво да виждаш несъвършената страна на героите. Учудващо за мен Скарлет почти отсъстваше от историята. В редките случаи, когато я виждахме тя беше в пълно неведение от случващото се около нея. Имах чувството, че е попаднала в грешната книга- толкова беше безлична.

„Приключенията й едва бяха започнали. Щяха да са по-големи от обещания и по-ярки от съзвездия. И когато дойдеше краят им, Тела щеше да се е превърнала в легенда.“

legend_by_gina,_dark_and_beautiful_artТук е моментът да споделя една от изненадите в книгата, а това е че научаваме самоличността на Легендата ( очаквах това да се случи в последната книга). В интерес на истината не ме изненада кой е той, защото имах предположения за него още в първата книга. Но ме тормози факта, че в света на Стефани Гарбър нищо не е такова каквото изглежда и нищо чудно, само да ни е хвърлила „прах в очите“. Срещаме познати герои, като Джулиан, но също така има доста нови персонажи, които прекрасно допълват историята със своята притегателна енигматичност. Наистина до сега не съм чела толкова богата и цветна история, и ми е толкова приятно да бъда част от всичко случило се в двете книги. Нямам търпение тази година да излезе и третата книга, за да бъдат поставени всички карти на масата и да разберем цялата истина, такава каквато е.

„Хората твърде често и твърде небрежно прибягваха до думата „съжалявам“, сякаш тя не струваше и пет пари.“

collagemaker_20190110_093736429

Още с първите страници става ясно, че този път играта ще бъде истинска и ще е предназначена само за един човек. Авторката е вплела цял куп интриги и загадки, които безспорно правят история още по напрегната и въздействаща. Тела се озовава с едно мистериозно тесте карти, които ѝ разкриват зловещи неща. Древни Орисии са напът да вземат надмощие над Легендата, който държи голяма част от козовете. Играта е по- сериозна и истинска от всякога, а застрашени от нейните последствия са всички участници. Този път романтиката в историята почти липсва, но това няма значение, защото играта компенсира абсолютно всичко. Нощ след нощ, играта се развиваше с толкова голямо темпо, а краят на историята ме остави с тръпнещо очакване за следващата книга. Сигурна съм, че третата книга „Финалът“ ще бъде епичен завършек на тази необикновена история, която е изпълнена с магия, цветове, аромати и един невероятно изграден свят.

„Означава, че повечето хора се отказват в най-трудния момент, тогава, когато ситуацията изглежда безнадеждна. А точно тогава надеждата е най-необходима.“

„Легендата“ се оказа невероятно добро продължение на „Каравал“. Любимите ни герои са изправени пред още по- голямо предизвикателство, защото този път играта е по- истинска и опасна от всякога. Сред страниците на книгата ще се потопите в една измамно красива приказка, изпълнена с коварни планове, фалш, предателства, чиста и искрена любов, вълшебни рокли и една безпощадна игра. И не забравяйте, че под купола на Каравала нищо не е такова, каквото изглежда. Третата книга „Финалът“ предстои да излезе тази година, така че побързайте да се насладите на първите две книги от тази вълшебна и цветна история.

201901071546847950019

 

Топ 10 на любимите ми книги за 2018г.

Честита Нова година, книжни мишлета!

Вече сме на прага на една чисто нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. За мен 2018 година беше изпълнена с много разнообразни книги и успях да се докосна до цял куп нови автори. Постарах се да чета книги от различни жанрове и мисля, че се получи. Имаше книги, които ме опустошиха емоционално, други които ме караха да  се смея от сърце и такива, които ме караха да размишлявам с дни. Имаше книги, в които се влюбих безкрайно много, други които просто ми харесаха, а трети, с които може би не си паснахме чак толкова много, колкото би ми се искало. Но вярвам, че ще запомня всяка една книга с добри и топли чувства. Както всяка година няма да си поставям цели, които излишно да ме наторват и подсъзнателно да ме пришпорват да чета, само заради да изпълня някакво си „предизвикателство“. Ще чета колкото ми се чете. За мен книгите винаги са били удоволствие, а не цел. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много за изминалата година. Повярвайте ми, изборът ми беше адски труден, защото се оказа, че имам двойно повече любими книги. Искрено се надявам, че съм подбрала най- доброто от най- доброто, което прочетох през 2018г.

За поредна година искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество. Благодаря „Ибис“, „Еднорог“, „Егмонт“, „Емас“, „Софтпрес“, „Ориндж“, „Хермес“, „Ера“, „AMG Publishing“ (надявам се, да не съм пропуснала някое издателство), че през цялата година не спирах те  да ме правите толкова щастлива със своите книжни бижута. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми! ❤

189966_b1. „Щиглецът“ – Определено това е книгата, с която ще запомня миналата година. Любовта ми към творчеството на Дона Тарт, датира от есента на 2016 година, когато прочетох „Тайната история“. Не знам, защо ми отне толкова много време, за да се върна отново към Тарт, защото нейните книги са едни малки вселени, в които се чувстваш комфортно. Предстои ми да напиша ревю на книгата, което впрочем не знам кога ще публикувам, защото все още не съм готова да говоря за „Щиглецът“. Все пак ще се опитам в няколко изречения да споделя впечатленията си от нея. Има читатели, които не харесват книгите на авторката, защото са им били обемни, претенциозни и изпълнени с препратки. Аз съм от другият тип читатели, които харесват книгите на Дона Тарт, защото в тях е събрана една огромна любов към писането. „Щиглецът“ е една многопластова и загадъчна история, която води началото си от ХVІІ и се стигне до наши дни. История изпълнена със симфоноя от думи, множество препратки и една безценна картина, която може да бъде интерпретирана по много начини. За едни тази малка красива картина е прилив на живот. За други е капан, в който ще бъдеш вечно приклещен, както птичката е закрепена с верига и колкото и да ѝ се иска, не може да излети. Картината едновременно олицетворява красотата, жестокостта, чистотата, грозотата – тя е едновременно пристан и умиротворение. Тази книга е истинско произведение на изкуството – вече рядко се пишат такива, определено не я пропускайте!

214658_b2. „Бих умрял за теб и други забравени истории“- Това уникално красиво бижу е една от големите ми изненади за 2018 година. Фицджералд е един от най- любимите ми съвремени класици и беше същинско пиршество за душата ми да се докосне до тези неиздавани разкази. Сборникът съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател. Писани в края на 30-те години на миналия век, те са били отхвърлени от редакторите заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на последните години от живота на Фицджералд. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието на критиците, писателят е предпочел да останат непубликувани, вместо да допусне редакторска намеса. Разказите показват Фицджералд в една по- различна светлина и затвърждават позицията му, като едни от най- големите и знакови фигури в историята на американската литература. В книгата са включени и снимки от личния архив на автора, които ми беше интересно да разгледам. В голяма част от разказите откриваме и един сатиричен поглед към живота в Холивуд, работата на лекарите, перипетиите на брака. И тази хумористична нотка прави още по-силно впечатление на читателите.

chabo-cover-new3. „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ – Още една книга, която подпечата статуса си като „любимата ми книга“. Тази книга е за всички фенове на мащабните, епични и детайлно изградени истории. В романа има от всичко – невероятни приключения, любов, истинско и дълготрайно приятелство, раздели, събирания, лични битки и разбира се… много магия. Естествено в основната си част историята е заложена на комиксите и ако сте почитатели на супергероите, то със сигурност за вас ще бъде удоволствие да се потопите в златната ера на комиксите. Ще се разходите из артистичния и ексцентричен елит на Ню Йорк, който е изпълнен с много джаз. В историята има много теми и акценти, които правят книгата толкова цветна и пристрастяваща. Накратко казано този роман заслужава да бъде прочетен, защото ще е истински пропуск от страна на всеки читател с вкус към качествената литература. Авторът разхожда читателите на три континента, като всеки един от тях  разказва собствената си история. Хареса ми стегнатият и уверен изказ на Шейбон, като по този начин историята вървеше съвсем гладко. Въпреки солидния си обем в историята нямаше излишни и тромави описания, които по някакъв начин да бъдат спънка за развитието на сюжетната линия. Историята изцяло беше съсредоточена върху нашите двама главни герои и невероятните им приключения, които ще спомогнат за тяхното израстване като личности.

8454086_b4. „За мишките и хората“ – Любимият ми Джон Стайнбек! В книгата виждаме тежкият живот на фермерите от началото на XX век, несправедливостта, която за съжаление е част от живота, приятелството, недоимъкът, социалното неравенство, невиновността, която в края на книгата е изчезнала, срещаме расизма, който в онова време е бил нещо съвсем нормално, мечтите, които не успяват да издържат на грубата реалност и биват разбити на пух и прах. Всяка е една от тези теми Стайнбек е разказал по- изключително въздействащ начин. Имате чувството, че до вас е седнал възрастен човек, който е видял много в живота (добро и лошо) и чрез приятелски, но в същото време и меланхоличен тон ви разказва за истинския живот. По отношение на пейзажните описания, за мен няма по- добър разказвач от Джон Стайнбек. Описва ги с такава лекота, че само след няколко прочетени изречения, имаш чувството, че си примерно в Салинас, вървиш по калдъръмените улички и поздравяваш минувачите- усещането е невероятно. „За мишките и хората“ е трогателна и проникновена история, в която Джон Стайнбек внимателно изгражда един въздействащ финал, който никога няма да забравите. Една съкровена история за мечтите, които подсъзнателно знаем, че  никога няма да се превърнат в реалност, но въпреки това вярваме в тях. История стара колкото света за вечната борба между доброто и злото.

mozayka-ot-ubiystva-305. „Мозайка от убийства“ – Безспорно това е една от най- добрите криминални истории, които съм чела някога. Невероятно интелигентно поднесена история, която ще ви навредят спомени за класическите английски истории от типа на Агата Кристи. Уютна, топла и ретро история, която с лекота ще ви принесе в английската провинция, а самите вие ще се почувствате като част от историята и то в ролята на детектив. Ще попита, защо? Ами, защото историята е толкова заплетена и мистериозна, а заподозрените в убийството са буквално всички герои. Улисани в следи и най- различни улики, които Хоровиц ни подхвърля доста умело, то без да се усетите в един момент ще търсите следи, доказателства заедно с детектив Атикус Тип. Безкрайно много ме очарова идеята на романа, която всъщност се състои от две истории- т.е. имаме си история в самата история ( надявам се сте ме разбрали, ако ли не, то бързо бягайте да прочетете книгата 😁). Едно от любимите ми неща в книгата е самото ѝ начало: „Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и буркан пикантна салца. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“

210478_b6. „Майсторът на играчки от Краков“ – Невероятно вълшебна и докосваш история, която успя да ме трогне и усмихне. Рейчъл Ромеро е избрала за действие на историята си ВСВ- период все още твърде болезнен за човечеството. Харесаха ми оригиналният изказ на събитията, мотивите от кладическите приказки и вечната борба между доброто и злото. Съчетанието между магията и фолклора е доста добре втъкани в историята, което не я прави, нито твърде детска, нито твърде наивна. „Майсторът на играчки от Краков“ е трогателна и вълнуваща история в духа на „Крадецът на книги“ и „Лешникотрошачката“. За загубите, които искаме или не трябва да преживеем, но също така е и разказ за надеждата, вярата, приятелството и обичта, които ни крепят и в най- тежките моменти.

circe11538482262.18377. „Цирцея“ –  „Цирцея“ е приковаваща, динамична и многопластова история, която предава един нов цветен и различен щрих за представата на олимпийските богове. Любителите на древногръцката митология ще останат очаровани от тази хилядолетна история. А останалите читатели, които все още не са имали възможността да се докоснат до гръцката митология и култура ще имат тази възможност, чрез нимфата Цирцея, превърнала се в легенда. В интерес на истината, не бях кой знае колко запозната с богинята Цирцея, но чрез книгата успях да се докосна до историята ѝ, а след това да потърся повече информация за нея. Оказа се, че не само олимпийските богове имат интересни и запомнящи се. Стилът на писане на Маделин Милър ми хареса изключително много. Чрез малко, но добре подбрани думи може да накара читателя да се почувства част от тази легендарна история; да усети аромата на амброзията; шума от вълните на морето и разбиването им в скалите; красивите песни на птиците; уханията на билките, които приютява в дома си Цирцея- чувството от това е невероятно. Определено книгата си заслужава хубавите отзиви и огромният хайп, който цареше покрай нейното излизане.

210984_b8. „Леговище на сънища“ – „Леговище на сънища“ е едно изключително пиршество от опасни и вълнуващи приключения, в които всеки читател би се потопил с удоволствие. Либа Брей отново е смесила няколко жанра по възможно най- добрият и ефектен начин. В началото на 2017 година, когато започнах да чета „Ясновидците“ бях удивена от тази чудата и впечатляваща история, която се развиваше през една от най- запомнящите се епохи на XX век, а именно 20-те години. Година по- късно затворих последната страница на втората част на „Ясновидците“ и с ръка на сърцето мога да кажа, че историята е още по- хубава и изпълнена с напрежение и адреналин от нейната предшественица. Със своя неподражаем стил на писане авторката отново е изградила една мащабна история пропита с елементи на мистерия, хорър, приключенски дух и разбира се любов. Едно от хубавите качества на книгата е, че историята е разказана от няколко гледни точки, като буквално всяка една глава си е един мини свят. Харесва ми колко детайлно Брей е описала живота в Ню Йорк по времето на сухия режим и мрачната атмосфера, която се стелеше над него. „Леговище на сънища“ е едно достойно и много силно продължение на „Ясновидците“. Още по- мистериозна, вълнуваща, плашеща и мрачна тази книга, ще плени всеки читател с приключенски дух. Либа Брей с всяка изминала книга надгражда тази опияняващо красиво написана история, а героите са още по- колоритни и многопластови. Несъмно трябва да се потопите в света на „Леговище на сънища“, защото интересното тепърва започва и ще бъде по- епично от всякога.

1769. „Девети ноември“ – Безспорно Колийн Хувър се превърна в най- любимата ми авторка от романтичния жанр. С всяка следваща книга тя успява някак си да ме накара, да обичам нея и нейните герои, все повече и повече. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. „Девети ноември“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. В тази книга Колийн Хувър е заложила на малко по- нестандартен сюжет, но е запазила отличителния си почерк. Освен това в романа е засегнала и много сериозни и актуални теми, като например белезите, които хората носят. Външните белези, които сме принудени да носим докато сме живи и вътрешните белези, които са се загнездили дълбоко в нас. Авторката ни показва, че външните белези не са срамни или толкова страшни, а напротив – те са знак, че сме спечелили битката, срещу която сме се изправили. Трябва да се страхуваме от вътрешните белези, защото те са много по- страшни и болезнени, и по- трудни са възприемане. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице.

Poeta_316x10. „Жената на поета“ – „Жената на поета“ разказва за една от най- великите любовни истории на всички времена. Със сигурност всички сме чели поне една разтърсваща любовна история завършила с трагичен край, която ни е докоснала. В тази книга се разказва за точно една такава история, но с една съществена разлика – историята е реална. Винаги са ми били интересни книгите, които са вдъхновени от исторически личности или от важни събития от миналото. В тях може да открием вече познатите ни факти, както и да видим съвсем нов и интересен почерк, които им придават авторите. В „Жената на поета“ проследяваме живота на един от най- обичаните руски поети Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия. Пушкин загива при трагични обстоятелства и ненавременната му смърт слага край на забележителната му писателска кариера. Голяма част от почитателите му обвиняват за смъртта му Наталия. Чрез тази история читателите имаме възможността от първо лице да опознаем самата Наталия и живота ѝ с най- почитаният руски поет. За написването на книгата авторката се е позовавала на десетки исторически източници, за да може максимално да предаде достоверност както на самата история, така ѝ на образите на Наталия и Пушкин. Най- великият руски поет Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия Гончарова ще ви разкажат за своята емоционална, вдъхновяваща и изпепеляваща любов, която си заслужава да бъде прочетена и запомнена. Историята неумолимо следва развоя на събитията довели до трагичната смърт на Пушкин, но въпреки това на преден план винаги е огромната любов, която са изпитвали един към друг.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1. „Девети ноември“ – Колийн Хувър

2. „На изток от рая“ – Джон Стайнбек

3. „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“

4. „Отмъщение“ – Лекси Блейк

5. „Отворени рани“ – Джилиан Флин

През изминалата година прочетох 50 книги, които реших да ги събера в тази публикация. Ще покажа книгите в хронологичнен ред.

Януари

collagemaker_20190105_230824647

Февруари

 

collagemaker_20190105_232117385

Март

collagemaker_20190105_231755804

Април

collagemaker_20190105_232630243

Май

collagemaker_20190105_233045029

Юни

collagemaker_20190105_233619976

Юли

collagemaker_20190105_234010220

Август

collagemaker_20190105_234407407

Септември

collagemaker_20190105_234658530

Октомври

collagemaker_20190105_235026157

Ноември

collagemaker_20190105_235405360

Декември

collagemaker_20190105_235702958

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно ! ❤

„Цирцея“ – Маделин Милър

(издателство „Егмонт“, брой страници 352, цена 19,90лв)

circe11538482262.1837

От дете обожавам древноогръцката митология, а книгата, която успя толкова много да ме запали по нея беше „Старогръцки митове и легенди“ от Николай А. Кун. Бях на около 7-8 години, когато за пръв път я прочетох и все още си спомням колко бях развълнувана, че съм открила един изцяло за мен нов свят, който нямах търпение да разуча по- подробно. До тогава не бях срещала толкова голямо разнообразие от истории, богове, легенди и митични създания. И в този ред на мисли, когато разбрах, че издателство „Егмонт“ ще издават „Цирцея“ с нетърпение очаквах книгата да попадне в ръцете ми. В интерес на истината, не бях кой знае колко запозната с богинята Цирцея, но чрез книгата успях да се докосна до историята ѝ, а след това да потърся повече информация за нея. Оказа се, че не само олимпийските богове имат интересни и запомнящи се. Стилът на писане на Маделин Милър ми хареса изключително много. Чрез малко, но добре подбрани думи може да накара читателя да се почувства част от тази легендарна история; да усети аромата на амброзията; шума от вълните на морето и разбиването им в скалите; красивите песни на птиците; уханията на билките, които приютява в дома си Цирцея- чувството от това е невероятно.

„Баба ме погледна и въздъхна. Сигурно беше чувала хиляди такива молби. Това е нещо, присъщо както на боговете, така и на смъртните. Когато сме млади, ние вярваме, че изпитваме чувства, каквито никой досега не е изпитвал.“

51eaZ1mO9ML._SX321_BO1,204,203,200_Авторката поставя в центъра на събитията древногръцката богиня Цирцея, а образа, с който е решила да я представи на читателите е изтъкан от противоречия. Проследяваме историята от самото ѝ раждане, когато все още не е съществувала дума за това, което е тя самата, до събитията, които я поставят до едни от най- известните митологични божества. Цирцея дъщеря на великият бог Хелиос- богът на слънцето и океанидата Персеида. Цирцея не прилича на великите си родители, няма изпепеляващия поглед на баща си, нито красотата и грацията на майка си. Цирцея е различна, а с това и нежелана сред боговете. Никой не я разбира и въпреки божественият рай, в който живее се чувства адски самотна. Година след година Цирцея е пренебрегвана, отхвърляна, унижавана, тормозена заради гласът ѝ на смъртна ( нещо нетипично за безсмъртните). След като открива, че е способна да прави магии- с лекота превръща красивата нимфа Сцила в шестглаво чудовище. Заради тази постъпка, а ѝ тайният страх, който започват да изпитват някои богове от нея, Цирцея бива изпратена на безлюден остров от баща си Хелиос, по заръка на Зевс. Изгнание в „златна клетка“, но все пак клетката си остава клетка.

„Знаех, че нямам бъдеще с него, но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината. Ето такова съзвездие беше Дедал за мен.“

401328

Попаднала веднъж на остров Еея, Цирцея започва да живее нов и спокоен живот. Вече няма от кого да се крие, няма ги подигравките и униженията и най- накрая може да бъде самата себе си- такава, каквато е създадена от боговете. Цирцея бързо приема Еея за свой дом и се чувства изключително комфортно на това райско място, което е само за нея. Сприятелява се с животните и започва да селектира и експереминтира с най- различни билки, чрез които да усъвършенства магическите си способности. Не след дълго започва да я посещава несравнимият и харизматичен бог Хермес, който ѝ носи клюки от света на олимпийските богове. С течение на времето плашливото и невзрачно момиче започва да изчезва, а нейното място заема зрялата и уверена в себе си магьосница Цирцея. Животът ѝ на острова преминава разнообразно- има посещения, които ще се превърнат в легенди; все повече усвоява уменията си на магьосница, а Хермес никога не забравя за нея.

„Хермес беше прав. Смъртните напускаха земния свят всеки миг – кой от меч, кой при корабокрушение, кой разкъсан от звяр или жесток човек, някои след тежка болест и в напреднала възраст. Както бе споменал Прометей, такава е човешката съдба. Колкото и да бяха умни, каквито и чудеса да изобретяваха, идваше един миг, след който се превръщаха в пепел и прах. Междувременно всякакви жалки и ненужни богове се наслаждаваха на живота ден подир ден и нощ подир нощ.“

antiq381В хода на историята се срещаме с добре познати на всички ни герои, богове и митични същества от древногръцката митология. На остров Еея я посещава несравнимият Дедал, който има задачата да я отведе при сестра ѝ Пазефая и съпругът ѝ цар Минос, както и страшилището Минотавър. Племенницата ѝ Медея и нейният любим Язон също имат отредено място в историята. А най- голяма част в историята е отредено за един от най- великите и несравними герои в гръцката митология, а именно Одисей. Чрез изключително интересни разкази Одисей споделя на Цирцея за преживяванията си в Троянската война, за подвизите си в различни битки, за добре познати ни персонажи- като красивата Елена, Ахил, Агамемнон и много други. Двамата започват романтична връзка, която временно го „стопира“ от крайната му цел, а именно да се прибере у дома.

„Казват, че жената е крехко създание и може да бъде унищожена само в един миг на грубост – като тънката черупка на яйце или като нежно цвете. Ако изобщо някога бях вярвала в това, то вече не вярвах.“

Хареса ми, че авторката е решила да ни представи Цирцея, като пълнокръвен смъртен персонаж. С лекота наблюдавахме нейното израстване, емоции и знанията, които надграждане с всеки изминал ден на Еея. Въпреки могъществото си тя никога, не си позволи да бъде, като олимпийските си роднини- алчна, егоистична, високомерна и лекомислена. Никога не се сломи пред трудностите, които срещаше, а винаги някак успяваше да вземе поука и урок от случващите се събития. Образът и на жена и любяща майка, чиято майчина любов надминава ще границите и на невъзможното. В името на това да опази сина си жив, Цирцея с готовност се изправя пред олимпийските богове, слиза до дълбините на океана, за да победи ужасяващо хилядолетно чудовище. Цирцея извървя дълъг, но героичен път.

„Цирцея“ е приковаваща, динамична и многопластова история, която предава един нов цветен и различен щрих за представата на олимпийските богове. Любителите на древногръцката митология ще останат очаровани от тази хилядолетна история. А останалите читатели, които все още не са имали възможността да се докоснат до гръцката митология и култура ще имат тази възможност, чрез нимфата Цирцея, превърнала се в легенда. Определено книгата си заслужава хубавите отзиви и огромният хайп, който цареше покрай нейното излизане.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20181023_153259_820

 

„Най-доброто в теб“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 252, цена 12,90лв)

210

Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

„Най-доброто в теб“ е опустощаващо емоционална история, която след себе си ще остави много „храна“ за размисъл. Неведнъж съм казвала, че обожавам книгите на Колийн Хувър и с нетърпение очаквам всяка следваща. В тази книга Хувър е изляла душата си и повярвайте ми, това си личи във всяка една дума. Наистина не знам как да започна ревюто си, защото думите ми няма да успеят да предадат всичката емоционалност, която носи историята. Авторката е засегнала толкова тежък и съвременен проблем, който за съжаление е част от живота на милиони хора по света. Трудно е да се говори за това, но авторката е успяла да пресъздаде темата по най- истинският и достоверен начин, който наистина да ни „отвори“ очите за нещата от живота. Страшно много ми харесва стила ѝ на писане- до болка емоционален, драматичен и в точните моменти нежен.

„Понякога, когато хората се променят, това невинаги се забелязва с брака, защото двойките се променят заедно, в една и съща посока. Ала понякога се променят в различни посоки.“

come-1

Както при голяма част от книгите на Хувър и действието в „Най-доброто в теб“ се развива преди и сега, което прави историите ѝ доста отличаващи и запомнящи се в множествената тълпа от любовни романи. В частта „преди“ проследяваме запознанството на двамата ни главни герои, което започва леко комично и като че ли на шега. Ставаме свидетели на тяхната зараждаща се любов, която за съжаление впоследствие ще претърпи огромни спадове. Главите минало и настояще се редуват една след друга и чрез този похват проследяваме една истински силна връзка между двама души родени един за друг. В повечето книги сме свикнали да четем за щастливия happy end, а някога питали ли сте се какво се случва с героите, след така клишираната фраза „И заживели щастливо“? Не. Е, Колийн Хувър ще ни представи един вариант- вариант изкаран от реалността. Какво се случва в една връзка, започнала с толкова много любов? Дали Куин и Греъм ще имат смелостта да се изправят пред най- големият си страх и дали ще успеят да поправят грешките последвали от него? Дали една дървена кутия ще ги сплоти отново и ще възвърне отиващата си любов или ще ги раздели завинаги? Това са само част от въпросите, които ще си задавате, докато четете тази толкова откровена и емоционална история.

„Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш.“

Куин е от онези героини, които оставят трайна следа в съзнанието на читателя. През по голямата част от историята виждаме Куин сломена, тъжна и самосъжаляваща се, а болката, която носи вътре в себе си я смазва с всеки изминал ден. Затворена в себе си Куин отказва да живее в ужасяващата я реалност и далеч от човека, който би дал всичко, за да види отново усмивката ѝ- нейният съпруг. Няма да отрека, че понякога ме дразнеше нейната безхарактерност в някои отношения, но разбира се, затова си има причина. Въпреки моментите си на слабост, Куин нито в един момент не се отказваше от любовта си към Греъм. И именно това чувство я спасяваше в моментите, когато бе готова да се откаже от всичко.

39786136_2648925525331655_1151037998238793728_n

„- Липсваш ми, Куин. Толкова много. Тук си, ала не си. Не знам къде отиде, нито кога си тръгна и нямам представа как да си те върна обратно. Толкова съм сам. Живеем заедно. Храним се заедно. Спим заедно. Ала през целия си живот не съм бил толкова сам.“

Греъм бе един от най- достойните за уважение мъже, които съм срещала в книгите. Макар отношенията между него и Куин да бяха охладнели, нито за миг не се замисли за възможността да изостави съпругата си и да започне живота си на чисто. Много пъти виждахме в очите му любовта, която изпитваше към Куин, дори самата тя да нямаше смелостта да срещне погледа му. Зад твърдата и силна обвивка, която си беше създал, вътре в себе си Греъм също таеше своите си страхове. Сърцето ми се късаше, когато виждах с колко много усилия се опитваше да си върне онази жизнерадостна Куин кипяща от живот и любов. А вместо това виждаше една срината Куин без желание за живот. Единственото, което ме подразни в Греъм беше една постъпка, която прояви в момент на слабост и от това нарани Куин страшно много.

„Бракът ни не беше съвършен. Никой брак не е съвършен. Имаше моменти, в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти, в които аз се отказах от нас. Тайната на дълголетния ни брак е, че никога  не се отказахме в един и същи момент.“

Силно вярвам, че този роман би вдъхнал кураж на двойките, които се намират в подобно положение. Чрез историята на Куин и Греъм да осъзнаят, че не са сами в тази битка и че всички може да намерим смисъл в абсолютно всичко, стига до нас има човек, с когото бихме споделили, както трънливите пътища, така ѝ безоблачните дни. Дори в този момент да си мислите, че животът ви няма смисъл, всъщност може би, той едва сега започва и хубавото тепърва предстои. Определено прочетете историята между тези двама души и ще се обедите в думите ми.

„Най-доброто в теб“ е затрогващата и наситена с емоции история за нелеката съдба на едно семейство. Радвам се, че имах възможността да бъда част от тази до болка  съкровена история, чрез която успях да надникна в душите на двама млади хора, които преживяха много трудни моменти, но въпреки това успяха да съединят пропастта помежду си и да продължат пътя си напред. Една история, която ни показва, че каквото и да ни поднесе живота, винаги трябва да бъдем смели, да вярваме в себе си и да знаем, че чудеса винаги се случват. Вдъхновяваща история за безграничната сила на любовта, която само Колийн Хувър може да разкаже по такъв разтърсващ начин.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20181228_103040_558