„Забранете тази книга“ – Алън Грац

(издателство „Софтпрес“, брой страници 240, цена 14,99лв)

zabranete-tazi-kniga-korica-softpres-345658-300x0

„Хубавите книги не бива да остават скрити. Трябва да се четат от колкото се може повече хора и колкото се може повече пъти.“

„Забранете тази книга“ е една от най- очарователните и вдъхновяващи детски книги, на които съм попадала в близките години. Историята освен, че е изключително смислена и поучителна ще подтикне повечето малчугани да гледат на книгите, като наистина ценно притежание, а не просто поредното задължение поставено от родителите им. Книгата е посветена на всички книголюбители, които съм обедена, че ще се влюбят в историята и най- вече в сладката малка „бунтовничка“ (с кауза) Ейми Ан. Любовта ми към книгите датира от най- ранна детска възраст.  Когато наближаваше лятната ваканция с нетърпение очаквах списъка с книгите, които трябваше да прочетем. Когато бях все още хлапе, част от лятната ваканция я прекарвах на село при баба и дядо (незабравими времена). Селото имаше доста голяма библиотека, в която съм стояла с часове да си избирам книги, което за мен бе невероятно преживяване. И точно затова малката Ейми Ан ми стана толкова симпатична. С нейния невероятен копнеж по книгите, с любовта и уважението, което изпитваше, когато говореше за тях ми напомняше толкова много на самата мен. Алън Грац се е постарал максимално да ни представи една изчистена, стегната и актуална история, която да грабне вниманието на читателя. Постарал се е да изгради максимално пълнокръвно своите герои, като е вложил толкова много характер и отличителни черти в тях.

„Всеки има правото да тълкува дадена книга както си пожелае. Онова, което не би трябвало да прави обаче, е да казва на останалите, че неговото тълкуване е единственото възможно.“

31702735Деветгодишната Ейми Ан е интелигентно момиче, което сякаш чрез книгите е надраснало възрастта си. Обожава книгите и единственото, за което мечтае е да си намери спокойно кътче, където да чете без никой да я притеснява. У дома има две по- малки палави и досадни сестри, които вечно я тормозят, а родителите ѝ настояват, като най- голяма винаги да им отстъпва каквото си пожелаят. Ейми Ан често премълчава мислите си и никога не отстоява позицията, която има, а се е затворила в себе си. Но спасение винаги има и чаровното момиченце го намира в училищната библиотека. Там тя обича да прекарва голяма част от свободното си време заобиколена от хиляди книги и в компанията на милата и дружелюбна библиотекарка г-жа Джоунс. Един ден, когато отива да вземе най- любимата си книга на света Ейми Ан с учудване открива, че тя е изчезнала. С още по- голямо учудване разбира, че училищното настоятелство я е забранило, като „неподходяща за деца“. Но това е само началото, съвсем скоро десетки книги са премахнати от рафтовете на училищната библиотека и причината е все една и съща – нито една от тях не е подходяща за деца. В същото време Ейми Ан решава да вземе нещата в свои ръце и основава тайна библиотека в училищното си шкафче с всички забранени книги, които успява да открие. Тази импулсивна постъпка ще накара стеснителното момиченце, да се изправи срещу неправдата на възрастните, ще се престраши да говори и да изрази вътрешните си емоции и ще открие приятели в най- неочакваните хора.

„Как се облича в думи начинът, по който дадена книга попада в душата ти и се превръща в част от теб до такава степен, че животът ти се струва празен без нея?“

29572675_1670190403093572_8952491095394592329_n.pngИсторията е изпълнена с толкова много забавни случки, на които ще се посмеете от сърце и може би, ще си припомните вашите щури детски години. Всеки един от персонажите вдъхва толкова много живот и цвят на историята, че без съмнение ще обикнете абсолютно всички. Всеки един от тях влагаше толкова въображение и изобретателност за спасяването на забранените книги, че ми идваше да скоча в книгата и да ги прегърна. Винаги ми е било странно, когато някой сметне някоя книга за ненужна или в случая да бъде „забранена“. Четенето е свобода и личен избор, и абсолютно никой не може да ти отнеме тази свобода. Има книги, които се харесват на дадени читатели, а на други не. Винаги съм смятала, че във всяка книга може да се открие нещо хубаво, дори и в най- посредствената книга. И точно заради това Ейми Ан решава да се бори докрай- за правото да имаш свобода и собственен избор да четеш това, което пожелаеш. Забраните никога  не са водили до нищо добро, а както знаем забраненото е най- сладко. И точно заради забраните съвсем скоро се отприщва една лавина от любознайни съученици на Ейми, които искат да прочетат от забранените книги, които крие в шкафчето си. Ейми и приятелите ѝ ще се изправят пред още по- големи предизвикателства в името да спасят това, което обичат най- много… книгите.

„Именно затова съществуват библиотеките: за да осигурят на всеки равен достъп до книгите. Това бе и причината да отворя библиотека „Шкафчето на забранените книги“ и заради това възнамерявах да събера всички забранени книги.“

9780765385581_p0_v1_s1200x630В края на книгата Алън Грац споделя, че всички книги, които е включил в романа действително са били подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки през последните трийсет години. Сред най- забраняваните книги има безспорни класики, като „Убийство в Ориент Експрес“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“, „Спасителят в ръжта“, „451 градуса по Фаренхайт“ и други. Под зоркия поглед на критиката попадат и обичани съвременни заглавия, като „Вината в нашите звезди“, „Хари Потър“, „Пърси Джаксън“ и други. Голяма част от книгите не са издавани в  България, което ги прави непознати за голяма част от читателите. За улеснение преводачката на книгата Елена Павлова е съставила кратко описание на всяка една от книгите.  Приложение, което е наистина полезно по време на четене. И не на последно място искам да отбележа уникалния и ефектен дизайн на корицата, в който просто се влюбих.

„Мисля, че е важно библиотеките да са място, където може да намерите най- различни книги. Хубави, лоши, забавни, сериозни. Редно е всеки да има свободата да чете каквото си пожелае и когато си пожелае и да не се налага да обяснява на някого защо това четиво му харесва и го смята за важно.“

„Забранете тази книга“ е една малка очарователна книга, която носи в себе си толкова ценни послания. Чрез приключенията на малките герои в името на това да запазят училищната библиотека, ние ставаме свидетели на тяхната увереност и твърда позиция срещу погрешните решения на възрастните. И никога не трябва да подценяваме децата, защото понякога именно те могат да са по- мъдри и зрели от самите нас. Тази книга е за всички читатели и заслужава да бъде на рафтовете на всяка една библиотека.

*Благодаря на издателство „Софтпрес за предоставената възможност !

Още цитати от книгата:

  1. „Библиотеката беше единственото място на света, което обичах. Единственото, което усещах като изцяло свое, дори ако имаше и други хора по същото време. Училищната библиотека беше мой дом.“
  2. „Хората, които правят и казват онова, което мислят, се забъркват в неприятности.“
  3. „Ако в решението няма нищо нередно, какво значение има кой ще научи за него?“
  4. „Никой няма право да ти казва какви книги може и не може да четеш. Освен родителите ти.“
  5. „Жените с порядъчно поведение рядко влизат в историята.“

IMG_20180411_084546_615

Advertisements

„Девети ноември“ – Колийн Хувър

(издателство „Ибис“, брой страници 308, цена 13,90 лв)

176

„Тя ме обича“ в кавички.
Тя ме целуна с удебелен шрифт.
ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.
Тя си отиде с многоточие…

Безспорно Колийн Хувър се превърна в най- любимата ми авторка от романтичния жанр. С всяка следваща книга тя успява някак си да ме накара, да обичам нея и нейните герои, все повече и повече. Въпреки, че винаги книгите ѝ започват, като поредната тривиална любовна история, тя успява да пречупи историята през нейната призна и да се получи едно оригинално и докосващо сърцето произведение. Изказа на авторката отново е приятен и лек за четене, който предразполага читателя за по- пълно изживяване на историята. „Девети ноември“ е една от онези книги, които се четат на един дъх , карайки те да разлистваш с трепет страниците до самият край на историята. Тя е от книгите, които те поглъщат в своя собствен свят, играят си с теб като вихрушка, карайки те да изпитваш безброй емоции – да се смееш и плачеш едновременно, да изживяваш всичко с героите – тяхното щастие и драматичните моменти в живота им. В тази книга Колийн Хувър е заложила на малко по- нестандартен сюжет, но е запазила отличителния си почерк. Освен това в романа е засегнала и много сериозни и актуални теми, като например белезите, които хората носят. Външните белези, които сме принудени да носим докато сме живи и вътрешните белези, които са се загнездили дълбоко в нас. Авторката ни показва, че външните белези не са срамни или толкова страшни, а напротив – те са знак, че сме спечелили битката, срещу която сме се изправили. Трябва да се страхуваме от вътрешните белези, защото те са много по- страшни и болезнени, и по- трудни са възприемане.

„Да, ти имаш белези. Но всеки, който първо вижда белезите, а не теб, не те заслужава. Надявам се, че ще го запомниш и ще вярваш в това. Тялото е просто обвивка на истинските дарове, които са скрити вътре. А ти си пълна с дарове. Безкористност, доброта, състрадание. Единствените ценности, които имат значение. Младостта отминава, красотата увяхва. Но човешкото благородство никога.“

NOVEMBER-9-promoПо традиция Колийн Хувър разказва историята от двете гледни точки на двамата главни герои. Харесва ми този елемент, защото така читателят има по- ясна представа за самите герои – техните реални мисли и чувства, гледната им точка за даден момент и по този начин имаме възможността да надникнем по- навътре в самите тях. Историята започва малко комично и тези първи няколко страници ме накараха искрено да се усмихвам над създалата се ситуация. Фалън е на обяд с баща си, с който далеч не са си близки. В един момент разговора им започва да върви в неположителна посока и Фалън е поставена в неудобна ситуация. Но положението става още по- притеснително, когато до Фалън сяда непознато момче и се представя за нейно гадже. Откачено, нали? Срещата между Фалън и Бен ще се окаже съдбоносна, но за съжаление краткотрайна. В същия ден Фалън трябва да отлети за Ню Йорк, за да започне живота си на чисто. Все пак двамата решават да прекарат последните ѝ няколко часа в Лос Анджелис заедно. През това кратко време успяват да прекарат забавни и вълнуващи моменти, като искрата помежду им е повече от очевидна. В спонтанен изблик на емоция двамата решават да се срещат всяка година в същия ресторант и на същата дата… девети ноември.

„Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.“

5116e80eff3bf39e56a7046bbf504c16--colleen-hoover-book-boyfriendsКогато е едва на четиринадесет Фалън е новоизгряваща актриса и има късмета да участва в хитов тийн сериал. Пред себе си има блестящо бъдеще на актриса, но един ужасяващ инцидент ще бележи живота ѝ завинаги. Когато е на 16 години в дома на баща ѝ избухва пожар. Лявата страна на лицето и тялото на Фалън е обезобразена, което я срива психически, а оставената травма от това ще я накара да се затвори вътре в себе си. Кога си на толкова крехка възраст и преживееш толкова болезнено преломен момент, това няма как да не се отрази в бъдещия ти живот. Фалън е свикнала хората да я гледат със съжаление или още по- лошо да извършат погледи, когато я срещат. И точно тук авторката е засегнала сериозна тема – влиянието на обществото върху самите нас. Ако си малко по- различен от „стадото“ веднага биваш игнориран или отхвърлен, което е толкова жалко и повърхностно. За съжаление Фалън е попаднала в точно тази „рамка“, когато девети ноември я среща с едно забавно и симпатично момче, което с огромни усилия ще я накара да се приеме каквато е и най- важното – ще я накара обича тялото си и всеки недостатък върху него.

„Мисля, че е очаквала да я пусна да си отиде без съпротива, ала тя не е от тези момичета, за които подбираш битките си, отказвайки се от маловажните, за да спестиш сили за по- главната. Тя е момиче, за което се сражаваш до самия край.“

3c4eb5388fb998e8b36615ef40109fd0--colleen-hoover-book-boyfriendsБен е толкова очарователен и харизматичен, че с лекота ще ви накара да се влюбите в него. В началото на книгата бе представен като талантлив и обещаващ писател, търсещ своята вдъхновяваща муза. Информацията за него почти до края на историята беше доста оскъдна, но това само подлаклаждаше интереса към него. Въпреки че беше само на осемнадесет в него се криеше завършен джентълмен – внимателен, самоуверен, добър, нежен и с нотка на загадъчност. Бен беше от малкото хора, които съзираха красотата на Фалън. Той я приемаше такава каквото е- просто Фалън. Фалън обичаше да чете любовни романи и той често се шегуваше с нея, че не е като алфа- мъжкарите в книгите, защото те се държат комично, всичко в тях е перфектно и представят една несъществуваща реалност. А той е тяхна пълна противоположност. Както казах Бен помогна на Фалън да се възприеме такава каквато е със всичките ѝ (не)съвършенства. Но за разлика от нея Бен имаше своите вътрешни белези оставено от един… девети ноември.

„Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя.“

f50829f09856d0ed2bdba7ac447ef942--colleen-hoover-hooversДевети ноември слага началото на едно петгодишно приключение, през което двамата ще преживеят много неща, но и много ще се променят. Двамата с нетърпение очакват всеки девети ноември, за да се видят, да си поговорят и просто след това да продължат напред. Докато в един момент нещата започват да се променят, а отношенията им претърпяват доста сериозно развитие. И двамата желаят най- доброто на другия, но не усещат, че това само им носи погрешни решения и много неизречени думи. В един момент нещата толкова много ескалираха, че със свито сърце успях да прочета за четвърти и пети девети ноември. Определено развръзката ме остави в тотален шок и се налагаше да препрочитам някои пасажи, но финала определено беше десятка. И преди да приключа това дълго ревю (какво да се прави- обичам книгите на Колийн Хувър) искам да ви споделя, че в книгата срещаме любимите ни герои от „Жестока любов“ Тейт и Майлс. Когато ги срещнах толкова много им се зарадвах, че пролях една- две сълзи. Определено беше много приятна изненада отново да ги срещна, макар ѝ за кратко.

„Трябва да помня, че хората показват любовта си по различни начини. И макар моят и неговият начин да са напълно противоположни, това все пак е любов.“

„Девети ноември“ ще ви потопи в една до болка емоционална история, която само Колийн Хувър може да разкаже. Историята ще ви накара да почувствате всеки един нюанс на любовта във всичките ѝ разновидности. Авторката успява да ни докаже, че всеки заслужава да бъде обичан и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Книгите на Колийн Хувър са изпълнени с толкова много вдъхновение, че винаги успява да ме накара да затворя последната страница с усмивка на лице.

*Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

IMG_20180411_182655_292

 

„Огледалце, огледалце“ – Кара Делевин

(издателство „Егмонт“, брой страници 368, цена 14,90лв)

97895427214201520600093.2583

„Огледалце, огледалце“ е дебютната книга на един от най- успешните съвременни топ модели, а именно Кара Делевин. Освен като модел от няколко години Кара се изявява и като актриса и то доста успешно. Преди няколко месеца, когато научих за книгата бях доста любопитна как ли се е справила Кара, като писател и страшно много се зарадвах, когато от издателство „Егмонт“ обявиха, че ще издадат книгата ѝ. Въпреки огромното желание, което имах да прочета книгата, все пак бях леко скептична към самата история. Всъщност очаквах книгата да бъде поредната комерсиална тийн боза, но се оказа доста добро попадение, за което искрено се зарадвах. Най- много в книгата ми хареса, че в нея имаше толкова много важни послания отправени към тийнеджърите, които към днешна дата са стряскащо актуални. Ролята на социалните мрежи в съвременния живот, злоупотребата с алкохол и наркотици, отношенията между деца и родители, идентичността, сексуалната ориентация са само малка част от темите засегнати в романа. Относно самата история – със сигурност не е нещо невиждано, не е супер оригинална, но е поднесена по един семпъл и в същото време провокативен начин, който те кара да разлистваш страниците, за да стигнеш до края, който впрочем е страшно добър. Другият елемент в историята, който ми допадна е мистериозната нотка, която с развитието на сюжета бавно се разстилаше, докато в един момент не стана доста зловещо. Като се има предвид, че Кара не е писател ми хареса как е поднесла самата история – като стил на писане, герои, развитие на историята, шокиращите обрати и самата развръзка бяха попадения. Като цяло съм доволна от крайният продукт, който се е получил и ще се радвам, ако Кара продължи в тази насока.

„Израстването и преходът от детството към зрелостта е един от най- интересните периоди в живота ни: хаосът, лудостта, хормоните, непрекъснатите промени и крайности. Това е изключително важно време, изпълнено с драматизъм и силни емоции, които формират зрелите хора, в които ни е писано да се превърнем.“

IMG_20180418_113214_597Историята ни запознава с четиримата тийнеджъри Лио, Роуз, Рижи и Наоми, които имат своя собствена музикална банда „Огледалце, огледалце“. Всъщност идеята за създаването на групата е идея на техният учител по музика г-н Смит. И четиримата са толкова различни на пръв поглед, но все пак решават да опитат да си партнират заедно, което ще се окаже преломен момент в тяхното израстване. Преди „Огледалце, огледалце“ всеки един от тях е бил затворен в собствената си черупка, докато в един момент любовта им към музиката не ги обединява. Чрез музиката се ражда едно силно и чисто приятелство, подплатено с огромно доверие. Хареса ми, че в романа са събрани толкова различни персонажи, които реално погледнато отразяват образите на тийнеджърите. Рижи е типичен аутсайдер и преминава през трудния период на преоткриване на себе си. Лио е бунтар, който се налага да се справи с очакванията на другите хора към него. Роуз на пръв поглед е перфектното момиче, но зад самоуверената си маска се крие едно наранено и уязвимо момиче. А Наоми е събирателен образ на тримата – в нея имаше по частичка от качествата и недостатъците на останалите.

“ Беше забавна и остроумна и изглеждаше обречена да бъде звезда. Сетих се как влезе в училище тази сутрин, сякаш ѝ принадлежеше. Как прави всяка своя крачка, все едно завладява света. И си помислих, че макар и за пред целия свят да изглеждаше, сякаш никой и нищо не може да я нарани, тя е най- уплашеният и най- самотен човек, когото познавам.“

cara-delevingne-signing-her-book-mirror-mirror-at-waterstones-piccadilly-in-london-10-04-2017-6Всеки от тях имаше своите проблеми и вътрешни демони, с които трябва да се справи – проблеми в семейството, несигурност в себе си, фалшивият образ, който трябва да носиш пред останалите и т.н. В един момент Наоми изчезва, просто изчезва. Първоначално никой не се впечатлява от това, защото всички са свикнали с нейните странности. За нея е съвсем нормално да си вземе раницата и да се поскита за известно време, след това да се върне и да продължи към ежедневието си. Но все пак винаги оставя някакви следи, ако все пак се наложи да я откият. След поредното излизане тя не се връща. Няма я цели осем седмици, а следи липсват.  Докато не я намират в реката в безсъзнание и в много тежко положение. Цялата е в рани и синини, а най- страшното е, че едва ли ще оцелее. За Лио, Роуз и Рижи това се оказва страшно шокиращо. Вероятността да не разберат какво всъщност се е случило е голяма. Шансът да не оцелее и повече да не чуият и думичка от нея ги разтърсва емоционално. Цялата ситуация е изпълнена с толкова неизвестни, че в един момент тяхното приятелство е на път да се разпадне. В живота на всеки един от тях започват да се случват доста трудни моменти, които малко по-малко ги разединяват. Роуз открива любовта в тотално неподходящ човек, но окрилена от любовта и заблудата, в която живее тя обръща гръб на най- верните си приятели. Лио е на път да разруши живота и бъдещето си, след като брат му излиза от затвора. В семейството на Рижи нещата излизат извън контрол, а самата тя преминава през период на себеоткриване и приемане на истинската си същност.

„Не може просто един ден да те има, а на следващия да изчезнеш. В това няма никакъв смисъл. Никой не се изпарява във въздуха, без да остави някаква следа след себе си.“

Чрез персонажите и в ситуациите, в които попадат мисля, че почти всеки тийнейджър би се припознал. Защото в книгата са засегнати теми и проблеми, с които се сблъскваме в реалния живот. Всеки от нас допуска грешки, но важното е да се поучим от тях и да продължим напред. Препоръчвам книгата както на всеки подрастващ, така ѝ на всеки родител, защото малко или много ние не познаваме нашите деца. Всички сме преминали през трудните тийнеджърски години, когато преминаваме през емоционални етапи, затворени сме в своя собствен свят и премълчаваме нещата, които трябвам да споделим с родителите си, но не искаме.

„Ако има нещо, което трябва да ми бъде позволено да контролирам в живота си, това е как изглеждам.“

DJmdkeJWsAAg852

Относно мистерията и това, което всъщност се е случило с Наоми беше доста шокиращо. За съжаление още в началото един човек ми беше доста подозрителен в самото си поведение и добротата, която ръсеше навсякъде и без да искам оцелих в десятката. Но определено мистерията в историята беше доста добър подход. Исками се да поговоря за развръзката на историята, която си е доста хард, но ще си спестя спойлерите и ще оставя сами да разберете края на историята. В края на книгата има кратко интервю с Кара, в което разказва как се е зародила историята, в кои герои се припознава, за обратите в книгата и дали ще има продължение на историята.

„Огледалце, огледалце“ е история за съвременните тийнеджъри. В романа са засегнати важни послания и актуални теми, които чрез персонажите са представени по- достъпно. В света, в който живеем всички се крием зад маски и фалшиви филтрирани образи, които грабят от нашата същност и идентичност. Затова посланието, което носи романа „Огледалце, огледалце“ е, че имаме нужда само от една версия на самия себе си. Ако се чувстваш щастлив в собствената си кожа, тогава ти си съвършен.

*Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

IMG_20180321_161733_264

Любими цитати от книги: „Вината в нашите звезди“ – Джон Грийн

През март прочетох „Вината в нашите звезди“, която отлагах от доста време. Книгата  разказва една красива, но в същото време тъжна история, която малко или много ще промени възгледите ви за живота. Сред страниците на книгата открих толкова много красиви, забавни и тъжни цитати, че реших да ги събера в една отделна публикация. Ревюто на книгата може да прочетете Тук.

Приятно четене! ❤

1. „Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова странно чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо същество не прочете тази книга.“

2. „Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.“

3. „Аз вярвам в истинската любов. Не вярвам, че всеки може да запази очите си или да не се разболее, или нещо такова, но вярвам, че всеки трябва да има истинска любов и че тя трябва да продължи най-малко до края на живота ни.“

4. „Аз вярвам. Без никакво съмнение. Но не точно в идеята за рай, където всички яздят еднорози, свирят на арфа и живеят в имения от облаци. Но вярвам. Вярвам, че има нещо с главно Н. Винаги съм вярвал.”

5. „Ето в какво вярвам. Вярвам, че вселената иска да бъде забелязана. Смятам, че вселената приема радушно всяка проява на интерес и възнаграждава интелекта, отчасти защото иска хората да обърнат внимание на нейната красота. И кой съм аз, една нищожна прашинка в историята на света, за да казвам на вселената, че тя – или представата ми за нея – е преходна?”

6. „Скръбта не променя хората. А разкрива същността им.“

7. „-Как можеш просто ей така да нарушиш дадената клетва?
– Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват – отвърнах аз.
Исак ме стрелна с поглед.
– Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко.“

8. „Истинските герои не са хората, които правят нещо; истински герои са хората, които ЗАБЕЛЯЗВАТ нещата, обръщат внимание.”

9. „…сбъднатите мечти не могат да задоволят ненаситната амбиция на човека, защото мисълта, че всяко нещо може да бъде направено по-добре и отново, винаги ще ни преследва.“

10. „Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.“

11. „Цигарите не могат да те убият, освен ако не ги запалиш. А аз никога не съм палил. Това е само метафора: поставяш нещо смъртоносно между зъбите си, но не му даваш властта да те убие.“

12. „- По-добре ли си?
– Не – измърмори Исак задъхано.
– Тъкмо това е проблемът с болката – каза Огъстъс, след което погледна към мен. – Трябва да бъде изпитана докрай.“

13. „Странното на повечето къщи беше, че почти винаги изглеждаха сякаш вътре нищо не се случва, въпреки че в тях протичаше по-голямата част от живота ни. Запитах се дали именно в това не беше смисълът на архитектурата.“

14. „- Все още ли е яко да ходиш в мола? – попита тя.
– Много се гордея с това, че нямам представа кое е яко и кое не – отвърнах аз.“

15. „Искам просто да вечерям бъркани яйца без това смехотворно правило, че щом едно ястие съдържа бъркани яйца, значи е закуска, дори да е поднесено на вечеря.“

16. „Харесвам този свят. Харесва ми да пия шампанско. Харесва ми да не пуша. Харесва ми начина, по който холандците говорят холандски. И освен това… нямам кауза. Нямам за какво да се боря.“

17. „Имах чувството, че да изгубиш човека, с когото си създал тези спомени, означава да изгубиш самите спомени, сякаш само преди няколко часа нещата, които сме правели заедно, изглеждаха по-истински и по-значими.“

18. „Лесната утеха не е никаква утеха.“

19. „На този свят има само едно нещо, което е по-гадно от това да умреш от рак, когато си на шестнайсет, и то е да имаш дете, което умира от рак.“

20. „Страх ме е да не бъда забравен – отвърна той без никакво колебание. – Както слепецът се страхува от тъмното.“

IMG_20180311_101124_649

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ – Майкъл Шейбон

(издателство „Еднорог“, брой страници 704, цена 19,90лв)

chabo-cover-new

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ е една от най- мащабните и вълнуващи истории, които съм чела. Винаги ми е било трудно да пиша за книги, които са ми харесали страшно много, а още по- трудно е, ако книгата е 700 страници. Когато започнах книгата бях с нагласата, че ще прочета една история свързана с комиксите и Втората Световна война, което беше доста мотивиращ фактор. Но Майкъл Шейбон е създал една малка впечатляваща „вселена“, която след всяка глава ми харесваше все повече и повече. Авторът разхожда читателите на три континента, като всеки един от тях  разказва собствената си история. Хареса ми стегнатият и уверен изказ на Шейбон, като по този начин историята вървеше съвсем гладко. Въпреки солидния си обем в историята нямаше излишни и тромави описания, които по някакъв начин да бъдат спънка за развитието на сюжетната линия. Историята изцяло беше съсредоточена върху нашите двама главни герои и невероятните им приключения, които ще спомогнат за тяхното израстване като личности.

„Истинският гений никога не намира признание в своето време.“

3985Началото на историята поставя Прага малко преди избухването на войната, която ще разруши всичко след себе си. Запознаваме се с Джо Кавалиър, който се обучава в магическото изкуство на легендарния Хари Худини. Благодарение на семейството си Джо успява да избяга от Прага и военна Европа и да намери своя нов дом в Ню Йорк при своята леля. Семейството му е жертвало абсолютно всичко, за да спаси Джо от настъпващия ужас и така само на седемнадесет Джо се озовава в голямата и изпълнена с безгранични възможности Америка. Но саможертвата от страна на семейството му винаги ще преследва младото момче. Вината, че ги е изоставил в Прага и неистовата омраза, която изпитва към Хитлер и нацистите ще го бележат по такъв дълбок начин, че всички постъпки и решения в по-нататъшното му бъдеще ще бъдат продиктувани от тях. Освен благодарение на семейството си Джо успява да се измъкне и чрез ескапизма – жанр в илюзионното изкуство, който ти дава уменията да се освобождаваш от на пръв поглед невъзможни ситуации и предмети. С развитието на историята влиянието на ескапизма се усеща под една или друга форма.

„Хората забелязват само онова, което им кажеш да видят. При това, само ако им напомниш, че трябва да го направят.“

the_amazing_adventures_of_kavalier_and_clay_by_jorib-d4ym9ngВ малкият и семпъл апартамент на леля си Джо ще срещне верен приятел за цял живот – братовчед си Сам Клей. През една тиха и спокойна нощ, изпълнена с безброй звезди, едно балконче и една споделена цигара Джо и Сам ще сложат началото на своите невероятни приключения. По стечение на обстоятелствата Сам си търси партньор в една нова набираща скорост индустрия, която е повече от обещаваща – комиксите. С общи усилия, безброй идеи, много труд, без никакви пари, безсънни нощи, упоритост и огромна доза талант двамата приятели създават собствен комикс. Техният герой – Ескаписта е олицетворение на силата, добротата и могъществото – бие се с нацистите в името на това доброто да възтържествува над злото и неправдата. Ескаписта носи в себе си частичка от двамата си създатели. Допадна ми факта, че чрез техният супергерой може да разгледаме изкуството на комиксите по детайлно – самото зараждане на един комикс ( рисунки и текст), ентусиазма по неговото създаване, екипната работа и т.н. Разбира се, ставаме и свидетели на робските договори на издателите, които дават мизерни пари от печалбата от комиксите на Джо и Сам. И по тази причина до края на историята двамата ще бъдат в пререкания с издателите си. Но обрати винаги има.

„Във въздуха се носеше влажен, октомврийски мирис на дъжд… В този миг за Джо това бе мирисът на победата. Ню Йорк никога не изглежда толкова красив, колкото в очите на млад мъж, току-що извършил нещо, с което знае, че ще разбие всички.“

AKC_Square_Update1Комиксите тепърва набират скорост и дълго ще се борят за своето място, и поради тази причина биват подлагани на огромна критика от страна на обществото. Възрастните смятат, че нарисуваните мъже с прилепнали костюми и свръхспособности са вулгарни, опасни и са лош пример за подрастващите деца, но всъщност се оказва, че не е точно така. Комикс културата чрез своите супергерои дават на децата израснали без бащи закрилническа фигура, която да им служи за пример. И за това може би Шейбон е решил двамата ни герои да израснат без бащинска фигура, като по този начин двамата намират в своите супергерои част от себе си. И в този ред на мисли темите за семейството, родителите, раздялата, смъртта, комиксите, войната са само малка част от акцентите, които засяга Майкъл Шейбон в своят мащабен роман.

„В очите ѝ обаче имаше нещо неразгадаемо, нещо което не искаше да бъде разчетено, някаква решителна празнота, която у хищниците прикрива враждебна пресметливост, а у плячката е част от непреодолимото усилие да изчезне.“

the-escapistДваматаприятели имаха много върхове и спадове, които ще ги променят по един или друг начин. Ще се срещнат с легендарни личности от комиксовата индустрия. Джо дори ще спаси живота на ексцентричния Салвадор Дали (впрочем много забележителен момент в историята). Появява се екстравагантната и красива Роза, която ще завърти главата на Джо и ще се появи едно момче, което ще свърже Джо отново към семейството му. Книгата ми отне близо седмица, за да я прочета и дотолкова бях свикнала да се срещам между страниците със Сам и Джо, че след като затворих ѝ последната страница имах чувството, че се разделям с истински приятели. Харесаха ми приключенията, които изживяха, за да може в края на историята да видим тяхното израстване в отговорни и зрели мъже.

„Забрави за онова, от което се измъкваш. Запази опасенията си за онова, към което бягаш.“

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ е за всички фенове на мащабните, епични и детайлно изградени истории. В романа има от всичко – невероятни приключения, любов, истинско и дълготрайно приятелство, раздели, събирания, лични битки и разбира се… много магия. Естествено в основната си част историята е заложена на комиксите и ако сте почитатели на супергероите, то със сигурност за вас ще бъде удоволствие да се потопите в златната ера на комиксите. Ще се разходите из артистичния и ексцентричен елит на Ню Йорк, който е изпълнен с много джаз. В историята има много теми и акценти, които правят книгата толкова цветна и пристрастяваща. Накратко казано този роман заслужава да бъде прочетен, защото ще е истински пропуск от страна на всеки читател с вкус към качествената литература.

*Благодаря на издателство „Еднорог“ за предоставената възможност!

FB_IMG_1523436627900

 

 

 

 

 

 

„Вината в нашите звезди“ – Джон Грийн

(издателство „Егмонт“, брой страници 288, цена 9,90лв)

9789542708261

„Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.“

„Вината в нашите звезди“ разказва една красива, но в същото време тъжна история, която малко или много ще промени възгледите ви за живота. Чрез книгите понякога искаме да избягаме от реалността. Да се потопим в един нереален, красив и вълшебен свят, който поне за малко да ни отдели от реалността. Свикнали сме книгите да завършват с happy end, но забравя ме, че както и в живота, така ѝ историите, които четем не винаги завършват с щастлив край. Джон Грийн не е идеализирал творбата си, а е написал една до болка откровена история, в която е събрана толкова много мъдрост и човечност. Книгата е написана със съвсем простички и непретенциозни думи, които подпомагат още повече емоционалния заряд на историята. Винаги съм харесвала обикновените думи, защото точно те имат най- голямо въздействие върху човек. Хареса ми дори черният хумор, с който автора подхождаше към дадена ситуация. След прочита на книгата няма как да не се замислим за живота, който водим. Често го приемаме за даденост, но забравяме, че за секунди тази „даденост“ може да ни бъде отнета и няма връщане назад. Това, което има значение в момента е тук и сега. Просто тук и сега.

„Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга.“

98003f23a3ad74d44aef73ae8ab60e97Хейзъл Грейс е шестнадесет годишна тийнеджърка, но не е като останалите момичета на нейната възраст – има онкологично заболяване. Огъстъс Уотърс също е тийнейджър, но не е като останалите. Болен е от рак, с ампутиран заради диагнозата крак. Двамата се срещат в специална група за взаипомощ на  деца болни от рак, чийто състав доста често се подменя – някой от членовете умират или оздравяват и на тяхно място идват нови. Хейзъл е свикнала с мисълта, че ще умре. Остроумна, дръзка и духовита тя гледаше на света по онзи непретенциозен начин, който ти нашепва, че не всичко е свършило. Харесваше ми как лавираше между живота и смъртта, защото малко хора биха поели този риск. В групата за взаипомощ, която посещава с неособено голямо желание среща новобранеца Огъстъс – интелигентен и с чувство за хумор младеж, чието единствено желание е да остави следа, с която да бъде запомнен. Иска да не бъде просто следващият умиращ, а да бъдем значим за Вселената. Двамата доста бързо се преоткриха и неусетно станаха едно цяло – две свързани парченца от пъзел. И от тук започва тяхното сюрреалистично приключение…

„Не могат да те убият, освен ако не ги запалиш. А аз никога не съм палил. Това е само метафора: поставяш нещо смъртоносно между зъбите си, но не му даваш властта да те убие.“

the_fault_in_our_stars_by_grodansnagel-d6rujir-607x900Винаги ме изненадва как авторът представя толкова пълнокръвни образи,в които читателят да се припознае и да си каже „Хей,този прилича на мен“. Определено не е лесно за един автор да успее да влезе в света на тийнеджърите и да мисли като тях, а Джон Грийн го прави адски добре. Успява да направи книгите си адекватни за доста по- голяма аудитория, за която първоначално са предназначени. Книгата макар и на такава тематика всъщност се чете доста бързо, дори и да предполагаш какъв ще е края, ти искаш да стигнеш до този край. Въпреки че историята е пълна с „гранати“, бомби със закъснител – пропилени съдби, които всеки момент ще бъдат взривени от смъртта и ще пометат всички, които ги обичат след себе си. Хейзъл и Огъстъс дават надежда на всички онези хора, които са загубили вярата си в нея, че не бива да пропиляват живота си, колкото ѝ малко да е той в самообвинения или депресивни състояния. Понякога животът може да е несправедлив, дяволски несправедлив, но за всички има щастие и надежда, дори и за обречените. „Вината в нашите звезди“ не е от книгите, които лесно се забравят, а е от книгите, които някой ден отново ще прочетеш, за да я погледнеш с нови очи. За да вникнеш в света на децата диагностицирани с рак, да погледнеш през техните очи, за да видиш тяхната радост и щастие, които сами си създават, за да направят живота си една идея по- добър, колкото ѝ малко да е той.

„Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.“

„Вината в нашите звезди“ е една трогателна история за живота във всичките му форми- любов, страх, щастие, забавление… смърт. Историята ни показва, че колкото и да е трудно едно нещо, стига да го искаме с цялото си сърце ще направим дори и невъзможното, за да го получим. Със сигурност книгата няма да се хареса на всички, но всеки заслужава да се докосне до емоционална, трогателна и красива история, която е пропита с толкова много мъдрост и философия. „Вината в нашите звезди“ не е перфектната книга, но точно това я прави толкова специална.

FB_IMG_1523050349904

 

BOOK BLOGGER CONFESSION TAG

От няколко месеца не бях правила таг и за това сега искам да благодаря на Кая и LadyBug’s page. Въпросите са доста интересни и ми беше много приятно да отговарям на всеки един от тях. Аз от своя страна тагвам Гергана и всеки, който има желание да отговори на тези приятни, интересни и провокиращи въпроси.

1. Коя книга най- скоро не довърши ?

Аз съм от читателите, които обичат да завършват книгите си. Винаги давам шанс на някоя книга, която да речем, че не ми е допаднала от първите страници или стила на автора не ми пасва и т.н. Обичам да знам как ще завърши книгата. И поради тази причина последната книга, която не успях да завърша беше преди около десет години.

2. Коя книга е твоето „сладко изкушение“ ?

Книгите на Колийн Хувър (обожавам я тази жена). В момента чета най- новата ѝ книга „Девети ноември“, която излезе преди броени дни. Откакто я открих през изминалата година Хувър е моето сладко изкушение. Ако мога да избера само една от книгите ѝ, то без съмнение е „Жестока любов“, в която съм безвъзвратно влюбена. Относно жанровете- романтичния и young adult. В тийнейджърските си години си падах по класиките и затова в последните няколко години наваксвам с тийн книгите, които са още едно от изкушенията без, които не мога. Относно романтичните истории – винаги ще си останат моето най- голямо прегрешение.

3. Коя книга би хвърлила в морето ?

Не обичам да причинявам злини на книгите, защото все пак са… книги. Но „50 нюанса“… хора, сериозно ли??? Все още не мога да си обясня истерията, която предизвика тази безмислена трилогия, която постепенно се превръща в още по-голяма безмислена поредица. Спирам дотук, защото хейтъра в мен се надигна. 😄

4. Коя книга си чела най- много ?

Вече все по рядко препрочитам книги, защото има толкова много книги, които искам да прочета, че ѝ два живота няма да ми стигнат. Колебая се между „Пипи дългото чорапче“ и „Братята с лъвски сърца“. Толкова много ги обичам, че съм ги препрочитала със сигурност поне по десетина пъти.

5. Коя книга не би искала да получиш като подарък ?

Няма шанс да получа такава книга, защото хората, които ме познават знаят, че не обичам да ми подаряват книги. И винаги, когато някой поиска да ми подари книга го прави под формата на ваучер или директно ме води в книжарницата да си избирам на воля. 😄

6. Без коя книга не можеш да живееш ?

Ех, то да беше само една… Да речем „На изток от рая“, „Крадецът на книги“, „Тайната история“, „Жестока любов“, детските класики, „Великият Гетсби“, „Отнесени от вихъра“ и безброй други книги, които са оставили своя отпечатък върху мен.

7. Коя книга те накара да плачеш най- много ?

Последната книга, която ме накара да плаща много беше „Толкова близо до хоризонта“, за която не ми се говори, защото само като се сетя за нея и веднага се разстройвам. Иначе последната книга, на която проляха една-две две сълзи беше „Споделени тайни“ от Колийн Хувър ( естествено). Аз съм доста сантиментален човек и може нещо съвсем незначително да ме разплаче – говорим за книгите.

8. Коя корица не харесваш най- много ?

В момента наистина не мога да се сетя за корица, която не харесвам. През годините е имало доста фрапиращи корици, но за щастие през последните няколко години авторските ни корици са на едно много добро ниво.

Март в книги и музика

Здравейте! Пролетта вече настъпи, слънцето все по често започна да се показва, което пък разполага нас книжните плъхчета за четене навън, на любимите ни места. Миналата есен съвсем случайно си намерих в парка едно много приятно книжно кътче, което ми стана много любимо и смятам все по често да се възползвам от него, когато времето е топло и приятно. Но нека не се отплесвам с разни размишления, а направо да преминаваме към същинската и по- интересна част на публикацията.

Приятно четене! 😊📚

Март беше невероятен от към книжни изкушения. Онлайн книжарници, физически книжарници – навсякъде имаше изкушаващо примамливи промоции. Колкото ѝ да искаше книжното ми сърце да си купи някоя и друга книга, аз издържах геройски и не си взех нищо, защото купчинката с книги, която ме чака на нощното ми шкафче, вече прилича на наклонената кула в Пиза и рискувам някоя нощ да се срути върху мен, докато спя 😂. Но все пак завърших месеца с цели 11 книги, което леко ме плаши, но въпреки това съм толкова щастлива, че ще мога да се докосна до повече книжни приключения. Книжните ми придобивки за месеца стартираха с „Тайна с дъх на парфюм“ на Фиона Макинтош, която вече прочетох и има ревю в блога. Второто ми попълнение беше „Как да избираме козметика“ от Надя Йорданова. До сега не съм чела подобни книги, но малко полезна информация никога не е излишна. След това се сдобих с едно много позитивно заглавие, а именно „Твоята перфектна година“, която е една от новите книги на издателство „Емас“. Книгата ми звучи много приятно и вдъхновяващо и съвсем скоро ще ѝ обърна внимание. Още едно от новите заглавия на „Емас“ се присъедини към купчинката ми- „Сборище на сенки“ на В.Е.Шуаб. Предвидила съм я за прочит през този месец.  „Четирите цвята на магията“ беше много хубава, така че се надявам и продължението да бъде на ниво.  „14-14“ от Силен Едгар и Пол Беорн е една много симпатична тийн история, която препоръчвам с две ръце.

През март от „Егмонт“ издадоха дебютната книга на Кара Делевин „Огледалце, огледалце“ към, която всъщност бях доста скептична, но се оказа невероятно добро попадение. Към нея издателството също ми изпрати „Всеки ден, всеки ден“ на Дейвид Левитан, която вече си има ѝ филмова екранизация и „Клуб “ Мръсни книги“, която звучи доста любопитно. Следващото ново заглавие, с което се сдобих е „Никога повече ерген“. Сюжетът на книгата много ми напомня на една от любимите ми филмови поредици „Поредния ергенски запой“, което означава, че ме очаква едно супер щуро и откачено приключение. „Потайни замисли“ от Вал Макдърмид пък е един мрачен и зловещ трилър, който нямам търпение да прочета. И последната книга, с която се сдобих е най- новото бижу на Колийн Хувър“ „Девети ноември“. Всъщност книгата я очаквах в началото на този месец, но от издателството успяха да ме изненадат много приятно. Това бяха всички книги, които се присъединиха към библиотеката ми. Благодаря на всички издателства за предоставената възможност! ❤

IMG_20180331_171041_043

Първата прочетена книга за март беше „Тайна с дъх на парфюм“, която е една ароматна и вдъхновяваща история, разказана по един красив и чувствен начин. Една история от миналото развиваща се по времето на Първата Световна война, премълчавани семейни тайни, една страстна и възпламеняваща любов, тайната на качественият парфюм са само малка част от компонентите, които ще срещнете в тази опияняващо ароматна книга. Ревю на книгата ТУК.

От доста време исках да прочета „Вината в нашите звезди“, която е смятана за най- добрата книга на Джон Грийн. Наистина историята е написана по най- искреният и чист начин, който няма как да не разчуства читателя поне малко. Единствено ми се искаше края да бъде различен, но не винаги всичко в живота е цветя и еднорози. Ревю на книгата ще има до няколко дни. След нея исках малко да си повдигна настроението и реших да започна „14-14“. „14-14“ е една вълнуваща, очарователна и по детски леко наивна и симпатична история, която вярвам, че ще стопли сърцето на всеки читател. Нашите двама безкрайно харизматични герои Адриан и Хадриан ще ни научат на едно много ценно качество, а именно – доверието. И двамата ще преминат през един нелек път, за да открият щастието във всичките му форми и цветове. Препоръчвам тази сладка история, както на всеки тийнейджър, така и за всички останали, които са запазили детето в себе си и искат отново да го поведат към някое щуро приключение, което именно тази книга ще ни предостави. Ревю на книгата ТУК.

И последната книга, която прочетох за месеца беше „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“. Отнеми ми малко повечко време, за да я прочета, но ви уверявам, че всяка страница си заслужаваше. Историята е представена супер мащабно и детайлно. Личи си, че автора е вложил страшно много труд и усилия за написването ѝ. Книгата е отличена и с „Пулицър“, което естествено е огромна чест. Април стартирах с „Огледалце, огледалце“ на Кара Делевин. Всъщност очаквах книгата да бъде комерсиална тийн боза, но се оказа доста добро попадение, за което нямам търпение да ви поговоря. В момента чета „Девети ноември“ на любимата ми Колийн Хувър. Все още в съм началото, но тази жена определено знае как да пише.

IMG_20180330_104528_579

МУЗИКА:

1. Любимата ми песен за март е новото парче на The Weeknd. Песента е част от саундтрака към филма „Черната пантера“.

2. Попаднах на тази супер готина песен през един мрачен и дъждовен мартенски ден. Песента перфектно допълваше сивотата, в която се бе обгърнал деня.

3. Още едно страхотно попълнение, което се присъединивя към плейлистата ми. Интересното е, че песента в оригинал е записана през 1971 година от групата Colonel Bagshot. За текста на песента съм просто безмълвна- толкова жесток и толкова истински.

4. И една супер свежа и готина песен от Anne- Marie.

5. И още една свежа песен, която ми е супер симпатична.

„14-14“ – Силен Едгар и Пол Беорн

(издателство „Ера“, брой страници 256, цена 13,99лв)

14-14-9789543894642
Една вълшебна пощенска кутия поставя началото на необикновено приятелство.

„14-14“ е една очарователна тийн история, която ме плени още със самото си начало. Аз съм от читателите, които не обичат да четат книгите си примерно за един- два дни. Но тази книга дотолкова успя да ме потопи в нейния свят, че се поддахох на изкушението и я прочетох за почти един ден. Обичам истории за пътувания във времето, защото успяват да ми покажат и разкажат за отминали епохи или за (не)далечното ни бъдеще. „14-14“ е от този тип истории, но не съвсем, което я прави една идея по специална. Едно от нещата, които ме впечатлиха в книгата бе периода от Първата Световна война, а това време рядко е засегнато в тийн книгите. Очаквах, че темата за войната ще бъде тежко разказана, но авторите са съумели да я предоставят по един лек начин, но въпреки това достатъчно обогатен с информация, който да е интересен на младите читатели. Рядко попадам на книги в съавторство на двама писатели и заради тази причина, четях книгата още по внимателно и задълбочено. Личеше си, че авторите са си сътрудничели с много желание и хъс за работа, и наистина им се е получило.

CollageMaker_20180330_230331745Историята ни среща с двете тринадесет годишни момчета Адриан и Хадриан. Две на пръв поглед най- обикновени хлапета, живеещи на двайсетина километра един от друг, но с една съществена разлика – живеят в различни векове. Докато Адриан живее един безгрижен тийнеджърски живот през 2014 година, то Хадриан живее в началото на XX век през 1914 година – в съвсем несигурни времена, а най- лошото тепърва предстои. Запознанството им започва съвсем случайно, като на шега. По чиста случайност двамата са подтикнати от своите майки да напишат писмо до свой братовчед, с когото не са се виждали отдавна – досадно задължение и за двете момчета. В началото и двете момчета започват с дребни горделиви лъжи, които целят да жегнат честолюбието на отсрещния. Но писмо след писмо, двамата постепенно се сближават дотолкова, че започват да си споделят своите най- съкровени тайни и желания. Въпреки че никога не са се виждали ( съвсем разбираемо!) Адриан и Хадриан изграждат едно добро и чисто приятелство.

2da529a7732271312534b7fc58feda24Харесаха ми колко добре бяха изградени двете сюжетни линии, които с напредването на историята се допълваха една друга. Тъй като имам слабост към историите за ПСВ, няма да крия, че тази сюжетна линия ми беше една идея по- интересна. Адриан и Хадриан макар разделени от цял един век, бяха толкова еднакви и в същото време толкова различни. Хадриен, който живее през 1914 година е възпитано и ученолюбиво момче, което мечтае един ден да стане инженер. Но баща му има съвсем други планове за неговото бъдеще. Хадриан е на път да вземе свидетелството си за основно образование, което ще му позволи да продължи образованието си в Лаон. Но в онези времена образованието е твърде скъпо, а баща му се нуждае от още една мъжка ръка за подържането на семейната ферма. Адриан от друга страна си живее един съвсем нормален и безгрижен живот. През 2014 година има абсолютно всичко каквото си пожелае, без да се налага да полага къртовски труд, за да го получи. Но като всяко момче и той си имаше своите терзания. Колкото и усилия да полага, все още не може да се престраши, да признае чувствата си към най- добрата си приятелка Марион.

depositphotos_40661711-stock-photo-old-letter-with-feather-quillХареса ми, че в историята станахме свидетели на всички писма, с които си кореспондираха. Така още повече почувствах двете момчета по- близки до себе си. Всеки от тях споделяше своите трудности с другия. Хадриан за това, че баща му е против да продължи образованието си. А Адриан своите проблеми в училище и любовните си терзания. Постепенно откриха правилния път един към друг, който ги накара да се сближат. Допадаха ми съветите, които си даваха един на друг. Харесваше ми дори понякога наивността, с която подхождаха към дадена ситуация, но това още повече допълваше очарователните им образи. С времето и двамата ще извървят дълъг и нелек път, който ще промени възгледите им за живота и света около тях. В писмата си Адриан и Хадриан споделяха моменти от времето, в което живеят, което понякога беше доста забавно. Докато в един момент Адриан не осъзнава, че Първата Световна война съвсем скоро ще настъпи и ще унищожи всичко след себе си. От друга страна Хадриан е доста скептичен към това и въобще не му се вярва, че ще има война. Но огромното уважение и доверие, което изпитва към своя нов приятел, карат Хадриан да предприеме всякакви мерки за спасяването на семейството си.

„14-14“ е една вълнуваща, очарователна и по детски леко наивна и симпатична история, която вярвам, че ще стопли сърцето на всеки читател. Нашите двама безкрайно харизматични герои Адриан и Хадриан ще ни научат на едно много ценно качество, а именно – доверието. И двамата ще преминат през един нелек път, за да открият щастието във всичките му форми и цветове. Препоръчвам тази сладка история, както на всеки тийнейджър, така и за всички останали, които са запазили детето в себе си и искат отново да го поведат към някое щуро приключение, което именно тази книга ще ни предостави.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност!

IMG_20180320_091935_123

„Тайна с дъх на парфюм“ – Фиона Макинтош

(издателство „Софтпрес“, брой страници 368, цена 17,99лв)

Perfume_316x

„Тайна с дъх на парфюм“ ще ви разкаже една неповторима романтична история, развиваще се под фона на Първата Световна война. Това е една от онези книги, които носят чувство на спокойствие, уют и докосват всяка ваша сетивност. Авторката се е постарала да ни представи историята по най- чувствения и красив начин, така че с трепетно очакване да разлистваме страниците, за да разберем нейният край. Предполагам, че всеки от нас поне веднъж е чел романтична история развиваща се по времето на ПСВ, но Фиона Макинтош е написала една доста различна и по своему оригинална история, която да не влиза в клишето на този тип сюжети. Основната причина поради, която ме впечатли историята бяха детайлните описания в създаването на парфюмите и парфюмерийната индустрия, като цяло. Впечатли ме лекотата, с която беше представен всеки един аромат – лавандула, жасмин, роза, мащерка, виолетка, момина сълза са само част от красивите аромати, които ще докоснат и погъделичкат всяко ваше сетиво. Почти всяка страница бе „белязана“ от аромата на някое цвете, което ми помагаше за по- истинското и уникално изживяване на историята.

„Това е силата на мириса – той може да пренесе човек навсякъде. Когато се намесят ароматите, минало и настояще се размиват.“

IMG_20180307_102948_678Историята ни изпраща в навечерието на Първата Световна война, а арена на действието е малкото френско градче Грас – рай за парфюмерийната индустрия. Любопитен факт е, че и до днес Грас е считан за сърцето на френската парфюмерия. В началото на миналия век за съжаление жените са били просто декорация в семейния дом, а тяхното мнение по даден въпрос не се е зачитало. Всички решения са взимани от мъжете. Главната ни героиня Фльорет Дьолакроа е принудена да се омъжи, без право на каквито ѝ да е възражения. Заел позицията на глава на семейната фамилия по- големият ѝ брат Анри Дьолакроа решава да обедени тяхната богата и уважавана фамилия с другата такава в Грас и на бърза ръка омъжва сестра си с Еймъри дьо Ласе. Всъщност щастието на Фльорет е последното нещо, от което се интересува Анри. Намеренията му са съвсем целенасочени – решава да обедени двете враждуващи от десетилетия фамилии и да подари сватбата на десетилетието на жителите в Грас.

„Казват, че хората сами вземат важните решения в живота си, но аз бях родена в семейство, което избираше почти всичко вместо мен.“

IMG_20180330_082542_173Фльорет и нейният брат близнак Феликс притежават изключително рядката дарба да различават хиляди аромати и те се явяват „Носът“ на семейния парфюмериен бизнес. Тази дарба е подминала Анри и на моменти си личеше завистта, която изпитва най- вече към по- малката си сестра. Но Фльорет е просто жена и Анри няма никакво намерение да остави ценния семеен бизнес в ръцете ѝ. Естествено, Еймъри дьо Ласе е абсолютно на същото мнение и не смята да допуска съпругата си до лабораториите. Та, след тази малка вметка искам да ви върна към сватбата. След пищното тържество Фльорет с ужас установява, че времето за първата им брачна нощ е настъпило. В никакъв случай тя не желае да има каквито ѝ да е контакти с Еймъри, но той е на противоположното мнение. Само миг преди да се е случило немислимото, започват да звънят камбаните на местната катедрала, с което обевяват настъпването на Първата Световна война и заминаването на нейният омразен съпруг.

„Имаше опасност да стана една от жените, облечени в черно, които винаги вървят в сенките… Това не можеше да е моето бъдеще… и все пак, защо не? Не бях по- различна от тях. Войната не подбираше. Богаташите с титли падаха наравно с бедните.“

След този нежелан брак съдбата ожесточено се намесва. Един забравен, но много важен човек пристига в Грас, за да разкаже една дълго пазена тайна, която ще преобърне живота на двете фамилии. След заминаването на почти всички мъже на фронта, дамската половина се заема със задачата да съхранява и опазва малкото градче. С много усърден труд Фльорет ще докаже, че може да се справя с всяка една ситуация, без да се налага да бъде наставлявана от някой мъж.

„Войната ни беше направила равни и вече нямаше значение, че името ми е Дьолакроа – всички бяхме загубили любими хора и приятели, всички имахме нужда градът да оцелее без мъжете.“

IMG_20180330_083344_676Фльорет определено успя да ми стане симпатична. Впечатли ме, че винаги отстояваше мнението си, а във времена, когато това е било почти невъзможно е достойна смела постъпка от нейна страна. Възхищавах се на уникалната дарба, която притежаваше. С толкова много чувство и нежност описваше всеки аромат, до който се докосваше, че инстинктивно имах чувството, че и аз усещам ароматите. Премина през страшно много трудности, загуби едни от най- обичаните си хора, но никога не престана да вярва в доброто у хората. Но най- важното бе, че след няколко драматични години Фльорет отново успя да се докосне до онази изгубена любов, която преди време ѝ вдъхна куража да бъде истинската, неподправена и вярваща в своите възможности Фльорет.

„Нека хората около теб сами открият твоите дарби. Човек, който изпитва необходимост да впечатли другите, страда от вътрешна несигурност.“

„Тайна с дъх на парфюм“ е една ароматна и вдъхновяваща история, разказана по един красив и чувствен начин. Една история от миналото развиваща се по времето на Първата Световна война, премълчавани семейни тайни, една страстна и възпламеняваща любов, тайната на качественият парфюм са само малка част от компонентите, които ще срещнете в тази опияняващо ароматна книга.

„Изглежда, не беше редно да забравям дори за ден, че сме във война, докато останалата част от Европа скърбеше… животът се готвеше да ми напомни, че днешната радост няма да остане без последствия.“

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност!

IMG_20180307_102948_681