Книжни есенни предложения

В началото на лятото бях направила пост с летните си книжни препоръки голяма част, от които бяха в YA жанра. В предишни публикации съм споделяла, че есента е един от най-любимите ми сезони и по този повод, реших да споделя с вас моите есенни предложения. Разбира се книгите, които съм включила могат да се четат по всяко време от годината, но лично аз някак си ги свързвам с есента и прохладните дни. За разлика от лятната ми публикация в тази съм включила най- разнообразни книги от всякакви жанрове. В последните месеци бях наблегнала доста на тийн книгите и в един момент усетих пренасищане. И в този ред на мисли през последните два месеца все повече разнообразявам четивата си. Надявам се подбраните книги да ви допаднат и сред тях да откриете вашето любимо ново четиво.

6330-max1. „Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак

Започнах „Крадецът на книги“ през октомври миналата година и веднага се настани в сърцето ми, а ѝ освен това оглави класацията ми „Топ 10 на любимите ми книги за 2016“. Тази книга е може би една от най – красиво написаните, които съм чела през живота си. Книгата едновременно ми стопли и разби сърцето със своята безкрайно истинска и трогателна история. Въпреки, че историята е изградена върху войната,романът в по голямата си част се съсредоточава в човешките взаимоотношения, любовта на едно малко момиче към книгите,приятелството и невинните души,които войната/смъртта взема в своите лапи.

CollageMaker_20170918_172639844.jpg2. „ТО“ – Стивън Кинг

Все още не съм чела тази класика от репертоара на Стивън Кинг, но смятам да посветя предстоящия октомври именно на „ТО“. Не знам защо, но свързвам книгата именно с есента. Имам големи очаквания към нея и се надявам наистина да ми хареса. Всъщност филмът от 1990г съм го гледала два пъти и много ми хареса, а всички знаем, че книгите винаги са по- добри.

3158023_b3. „Тайната история“ – Дона Тарт

Точно преди една година прочетох един от шедьоврите на Дона Тарт, която ме спечели като неин фен. Книгата е наситена с много метафори, с препратки към гръцката митология, както и с доста препратки към заглавия на произведения,автори и цитати.  И изобщо изкуството,което присъстваше под всякаква форма почти на всяка страница ме очарова наистина много. Изключително много ми хареса богатият език,който е използвала авторката, а прекрасните и спиращи дъха описания напълно ме потопиха в историята. „Тайната история“ е един великолепен и интелигентно написан роман. Книга,която на моменти ще ви подтиска ,друг път ще ви оставя без дъх със своята спокойна жестокост. Книга,която едновременно пленява и отвращава  със своите герои, но въпреки това не бихте оставили книгата, докато не прочете и последната страница.

207885_b4. „Царицата на нощта“ – Алекзандър Чи

Вчера завърших книгата и нямам търпение съвсем скоро да ви разкажа повече за нея, защото тя заслужава огромно внимание. Отнеми около осем дни, докато я завърша и през цялото това време бях потопена в един свят на интриги, предателства, балове, опери и всичко това винаги беше съпроводено от много, много оперно пеене. В книгата голяма част от героите са реални исторически личности – Верди, Бизе, Наполеон Бонапарт и др.

naiztokotraya35. „На изток от рая“ – Джон Стайнбек

Филмовата екранизация по романа е една от най-любимите ми. Гледала съм я може би над 20 пъти и не мисля, че някога ще ми омръзне. За съжаление все още не съм чела книгата, но смятам през някой прохладен есенен ден да поправя тази огромна грешка. Нямам абсолютно никакви съмнения относно книгата и съм сигурна, че ще я заобичам така, както филмът.

Print6. „Сол при солта“ – Рута Сепетис

Всъщност книгата я прочетох в разгара на летните дни, което никак не помрачи въздействието ми от нея (историята се развива през зимата). „Сол при солта“ разказва за една от най- големите трагедии, от последствията на Втората световна война. Един роман, в който се разказва за реални исторически места и събития. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един съвършен и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен. Радвам се, че прочетох тази история, защото за миналото, колкото и да е жестоко то , трябва да се пише и припомня, за да може да се поучим от него и да не повтаряме грешките в настоящето и бъдещето ни.

karaval_hrm7. „Каравал“ – Стефани Гарнър

Книгата успя да ме спечели със своя приказен свят и страшно сладката и изчистена корица. Все още не съм достигнала до „Каравал“, но я добавям в купчинката си за есенните ми четива. Прочетох доста хубави мнения за нея, но имаше и не малко отрицателни. Лично аз смятам, че ще ми допадне, защото в такъв тип книги не търся някакъв дълбок смисъл, който ще ми промени възгледите за живота. А напротив – чета ги за релаксация и удоволствие.

zhivotsledzhivot38. „Живот след живот“ – Кейт Аткинсън

Книгата още с появата си в началото на 2016г. ми грабна вниманието със своят оригинален сюжет, но така и не достигнах до нея. В последните дни на изминалата година си я купих от една промоция на издателство „Колибри“ и вече почти година си чака своя ред на нощното ми шкафче. Мисля че е крайно време да седна и да я прочета, защото смятам, че ще бъде едно от книжните ми попадения за тази година.

 

Advertisements

„Толкова близо до хоризонта“ – Джесика Кох

(издателство „Емас“, брой страници 440, цена 16,90лв)

tolkova-blizo-do-horizontaТази книга е посветена на моя син и на моя съпруг. Искам да му благодаря за безграничното разбиране, докато отново и отново, час след час, ден след ден, аз се пренасях в мислите си отвъд хоризонта.

За Дани

Отговор номер две, Дани ! Винаги отговор номер две ! БЛАГОДАРЯ!!! Love yoo, too.

***

„Толкова близо до хоризонта“ е една от книгите, които със сигурност ще оставят дълбока и трайна следа в съзнанието ми. Повярвайте ми тази история ме разби на хиляди малки парченца. Когато получих книгата първото, което направих бе да прочета резюмето ѝ на задната корица. Впечатленията ми бяха, че историята никак няма да бъде лека, но това, което не знаех е, че ще ме разтърси толкова емоционално. Това определено не е поредната тийн история, в която след известни премеждия всички заживяват щастливо – много, ама много повече е. Историята е покъртителна, страшна, емоционална, ще разтърси всяко едно кътче от душата ви и знаете ли кое е най- жестокото – историята е автобиографична.  Книгата разказва три години от живота на авторката, като момиче. Три години, които са оставили траен отпечатък върху нея. Три години, които ще си спомня докато е жива. Три години, които са били изпълнени със страшно много любов, но ѝ със страшно много болка. През цялото време докато четях книгата се възхищавах на авторката за смелостта, която е имала, за да напише книгата. Със сигурност никак не ѝ е било лесно да се върне в онзи период и да го преживее отново, макар ѝ в мислите си. Тази книга ще ви разтърси, ще ви трогне, разплаче,ще предизвика лавина от емоции във вас, но ви уверявам, че всеки един ред от нея си струва да се прочете.

„-Не съжалявам за нищо. Нито за един ден, нито за един миг. Ако можех да върна времето, пак щях да избера теб. Щях да взема правилното решение.“

Предполагам, че всеки един от нас е чел поне една тежка книга, в която героите преживяват ужасни моменти. Казваме си, че „Това е само измислица, не се е случило наистина“ и въпреки това им съчувстваме. Но чувството от тази книга е много по- различно, защото знаеш, че всичко това се е случило наистина, на реални хора. Стилът на авторката безспорно ми хареса. Допадна ми лекият и пълнокръвен начин на писане, но най- важното бе, че представяше историята точно каквато е, без да ни спести нищо. Имаше моменти, в които историята ми идваше прекалено тежка, но въпреки това продължавах да чета и макар, че края на историята е предопределен , не бях готова за него. Докато четях историята толкова бях шокирана от всичко случващо се, че ѝ за миг не успях да се разплача, но след като затворих последната страница, всички стаени емоции излязоха на повърхността.

Понякога излизам на балкона, поглеждам към долината и после към хоризонта. Тогава усещам, че съм си у дома.“

Dem-Horizont-so-nahДжесика е обикновено седемнадесет годишно момиче, което живее един съвсем безгрижен живот, докато не среща Дани… и всичко се преобръща. Срещата между двамата е напълно случайна, та дори и леко комична. Джесика от пръв поглед харесва Дани заради привлекателната му външност и доброто му сърце. След като усеща как ще се развият отношенията им, Дани по всякакъв начин се опитва да отблъсне Джесика. Но химията между тях е осезаема и колкото ѝ да се опитваше да се отдалечи от нея Дани не успяваше. Двамата се сближиха изключително бързо и той реши да сподели миналото си с нея, което беше… ами ужасяващо. Едно покъртително минало изпълнено с насилие и без капчица любов. Но въпреки това беше невероятно, че Дани е запазил доброто си сърце и не е тръгнал по лошия път. В Джесика той намери опората, любовта и нежността, които са му липсвали. Макар първоначалният си шок от разкритото му минало, Джесика съумя да остане до Дани и да се бори заедно с него. А, повярвайте ми малко хора биха останали да подкрепят някого, който е изпаднал в подобно положение. Животът може да бъде дяволски несправедлив и единственото, за което трябва да се молим е да преминем, с колкото се може по-малко последствия през него.

„Сърцето го болеше да я остави сама. Двамата бяха като Ин и Ян, като земята и небето. Днес и завинаги.“

Dem-Abgrund-so-nahГоляма част от миналото, а ѝ в настоящето на Дани заема Кристина. Двамата имат сходно минало заради, които са си изградили много специална връзка. Както самият той казва, Кристина е неговият огледален образ, неговата сродна душа, за която би направил абсолютно всичко. Радвам се, че Джесика успя да се впише в тяхното малко общество и да стане една от тях. В Кристина имаше голям потенциал, но за съжаление не успя да се пребори с вътрешните си демони, които безпощадно ѝ отнеха искрата за живот. След случилото се с нея,знаех че с Дани е свършено, усещах, че няма да преодолее загубата ѝ и това ще отключи неговото състояние (за съжаление се оказах права).

„Толкова много мъка и страдания биха могли да бъдат предотвратени, ако хората в тази жалка страна си отворят очите и проумеят какво се случва около тях. Но не, те са се фокусирали единствено върху собствените си нищожни проблеми и върху мизерното си съществуване. Живите същества наоколо са им напълно безразлични.“

Измина известно време откакто прочетох книгата и само при спомена за нея все още настръхвам. Накара ме да се замисля за толкова много неща и да благодаря за живота, който имам. Всички участници в историята ги почувствах, като мои близки приятели – изживявах всяка една емоция, всеки един момент с тях. А корицата изобразява един много специален момент между Джесика и Дани и съм сигурна, че определено ще го забележите в книгата. Искам да благодаря на Фиделия Косева, която е сътворила перфектната корица за тази много специална книга.

„Толкова близо до хоризонта“ ни представя една покъртителна и емоционална история, в която участник е самата авторка. Една история за истинското приятелство, силната любов и смелостта да се изправиш пред най- големите си страхове. Тази история не се чете леко, но въпреки това си струва да се изживее всичко в нея.

* Най- искрени благодарности на издателство „Емас“ за възможността да прочета една от най- хубавите книги за тази година !

IMG_20170703_172137_343

Любими есенни цитати (част 7)

С всеки изминал ден есента ни приветства в своята обаятелна и пъстроцветна красота. Есента е един от най- любимите ми сезони и по този повод, днес реших вместо цитати от книги да ви споделя няколко любими есенни цитати. Есента е един от най- обаятелните сезони и едва ли има човек, който би останал безразличен към нея. Да, есента прогонва лятото и топлите слънчеви дни изпълнени със забава, но и тя има своите многобройни качества. Обичам гледката на падналите листа,които са изпъстрили улиците със своите цветове,обичам топлите и обемни пуловери, в които можеш да се сгушиш,обичам горещият шоколад или чай,когато съм завита под одеялото,когато чета някоя завладяваща книга. Също така и с нетърпение очаквам любимите сериали,които се завръщат с пълна скорост през есенният сезон,очаквам филмите,които ще направят своите премиери и може би очаквам с най – голямо вълнение книгите,които предстоят да излязат на книжният пазар.Обичам есента и всичко идващо с нея.

1.“Есента винаги е била любимият ми сезон. Времето, когато всичко избухва в последната си красота, сякаш природата е спестявала цяла година за големия си финал.“ – Лорън Ди Стефано

2.“Не можеш да сбъркаш звуците на приближаващата есен: шумоленето на хрупкави листа по асфалта и плясъка на крилете на ято птици, отлитащи на юг“  – Хал Борланд

3.“Обичах есента. Единственият сезон в годината, който Бог беше създал просто заради красотата му“ – Лий Менард

4. „Нюансите на есента, величествена цветна градина, преливаща от цвят под заклинанието на магьосник, скреж“ – Джон Уитър

5.“Всеки, който мисли, че опадалите листа са мъртви, никога не ги е гледал как танцуват с вятъра“ – Шира Тамир

6.“Не мога да си позволя да стоя вкъщи и да пропусна нещо толкова прекрасно като есенно слънце. За това прекрарвам на открито всеки възможен светъл миг“ – Натаниел Хартоун

7.“Есенните утрини: слънчева светлина и свеж въздух; птички и спокойствие; край на годината и начало на деня“ –  Тери Гилеметс

8.“Есента, последната и най-прекрасна усмивка на годината“ – Уилям Брайънт

9.“Сега есенният огън гори бавно между горските дървета и с всеки изминал ден листата бавно умират и се разтапят“ – Уилям Алингам

10.“ Дизайнерите искат от мен да се обличам, сякаш съм пролет, с ефирни неща. Не искам това, по-скоро се чувствам като топла, червена есен“ –  Мерилин Монро

6361311916033957472076877958_autumn aesthetic

11.“Част от мен винаги ще иска да се разхожда сред опадалите есенни листа, носещ куфарче с творбите на Шекспир и Йейтс, както и преносим шах. Ще минавам покрай старо дърво, под което през топлите летни вечери лежах на тревата с привлекателна млада жена“ – Роджър Еберт

12.“Толкова се радвам, че живея в свят, в който има октомври“ – Луси Монтгомъри

13.“Зимата е комфорт, пролетта картина с водни бои, лятото маслена рисунка, а есента мозайка от всички тях взети заедно“ – Станли Хоровиц

14.“Виждам трансформацията на листата, танцуващи под есенното слънце и брилянтните пурпурни нюанси, които блестят докато деня бавно си отива“ – Хейзълмари Мати Елиът

15.“Чуй, вятъра се усилва и въздухът е изпълнен с листа. Заменяме летните вечери с октомврийски нощи“ – Умберт Уолф

16.Есента притежава повече злато от всички останали сезони, взети заедно“ – Джим Бишоп

17.Тази година, есента боядиса полето в ярките цветове на червено, кафяво и жълто, а дните бяха ясни и свежи под безоблачното небе“ – Шарън Пенман

18.Мъгла се издига над килим от трепетлики; звезди проблясват в чистото, тъмно небе; красота във всяка посока; само ако можеше всички да се чувстват по този начин, да бъдат толкова уловени в плена на есента“ – Дона Лин Хоуп

19.“Вкусна есен! Душата ми е женена за есента и ако бях птица, щях да обикалям обширната земя, за да търся есента“ – Джордж Елиът

20.Когато падне тъмата на есента, всички си спомняме за милите жестове: торта, прегръдка, покана за разговор, всяка получена роза. Всички те са знак, за един народ, в който хората се грижат един за друг“ – Джен Столтенберг

hir_9610644977_380564482096308_5821763687193909644_n

21.„Есента ни печели с тихия си апел за съчувствие към своята разруха.” – Робърт Браунинг

22.„Искам да кажа нещо толкова срамно за септември, че дори листата да пламнат и да се изчервят!”  – Джаръд Кинц

23.„Есента е най-тежкият сезон. Листата падат ли падат така, сякаш се влюбват в земята.“– Андреа Гибсън

24.“Колко изящно остаряват дърветата. Колко пълни с цвят и живот са последните дни на листата.” – Джон Бароу

25.“Есента изглежда пристигна неочаквано тази година. Сутринта на първи септември бе крехка и златиста като ябълка.“ – Дж. К. Роулинг

26.“Април никога не е бил от особено значение за мен, есента ми изглежда сезонът на началото.“ – Труман Капоти

27.“Когато се разхлади през есента, животът започва наново“. – Франсис Скот Фицджералд

28.“Тя приличаше на есента, когато листата се обръщат и плодовете узряват.“ – Сара Адисън Алън

29.“Предпочитам да седна върху тиква и да знам, че тя е само за мен, отколкото да бъда заобиколен от стотици хора, седнал върху кадифена възглавница“ – Хенри Торо

30.“В никое друго време (в сравнение с есента) Земята не позволява да бъде вдишана с едно ухание – узрялата Земя; ухание, което по никакъв начин не отстъпва на аромата на морето, горчиво, когато се доближава до вкусването, и по-медоносно сладко, когато усещаш, че докосва първите гласни струни.“ – Райнер Мария Рилке

20151011937464151113929_sbig

 

„Малката билкарница в Монмартър“ – Донатела Рицати

(издателство „Софтпрес“, брой страници 432, цена 17,99лв)

208060_b

„Малката билкарница в Монмартър“ е една вдъхновяваща, красива и цветна история, която със сигурност ще зареди всеки с положителни емоции. Останах изключително приятно изненадана от самата история, която беше поднесена по- малко нестандартен начин. Това е една от онези книги, които носят чувство на спокойствие, уют и докосват всяка ваша сетивност. Животът, който кипеше в малката билкарница, която беше във винтидж стил, ароматите, които се описваха на почти всяка страница ми носеха едно приятно спокойствие, което ме държеше с дни наред. Всичко това нямаше да бъде факт без финия и елегантен стил на писане на авторката. Въпреки че това е дебютна книга на Донатела Рицати ( впрочем много красиво име) тя се е справила много добре. Описанията на всеки един елемент от историята бяха много добре поднесени.

Der Duft von Honig und Lavendel von Donatella RizzatiЕдна от темите, които ме впечатлиха в романа бе природната медицина, която беше основна част в историята. Тази част беше представена по лично, защото главната ни героиня Виола предписваше рецепти едва, след като е опознала пациента – неговото душевно състояние, част от живота му и т.н. Хареса ми, че приемаше всичко присърце и най- вече, че обичаше работата си. Втората тема, която лично за мен беше много интересна и приятна беше свързана с иридологията. Благодарение на авторката научих, че петънцата в ирисите могат да бъдат невероятен източник на познание. Цветята на Бах също бяха главен елемент в романа. Беше ми много интересно да науча, че всяко цвете си има точно определена функция, с която да бъде полезно за човек. Освен тези три интересни теми историята се допълваше и с ароматерапия, рейки, природна козметика и с козметични рецепти, които всяка жена би могла да си приготви у дома.

“ Не бях много далеч от истината, когато си помислих, че това магазинче е специално… То бе оцеляло дори в урагана на две световни войни, почти непроменено, като изключим необходимите модернизации. „

Het-geheim-van-Montmartre-boek-Rizzati_600Историята започва с ретроспекция, в която срещаме Виола току-що пристигнала в Париж. Случайното ѝ попадане в една малка билкарница ще въведе нова част в живота ѝ. Интересното е, че през цялото време ни се предоставят малки ретроспекции от миналото на Виола. Чрез тях научаваме много за миналото ѝ, което в настоящето ѝ носи болка и тъга. След няколко години прекарани в един от най- магнетичните градове на света Виола се завръща в родния Рим, за да практикува професията си, като природоличител. В Рим се запознава със съпруга си Мишел, който се оказва мъжът на живота ѝ. Но хубавите дни за Виола не продължават дълго, защото Мишел е покосен от тежка болест. Виола остава сама и съкрушена в своята болка. Единственото място, което счита за свой дом е Париж и без да му мисли много, решава отново да се върне там при единствения човек, който би ѝ помогнал в този труден момент – Жизел, собственичката на малката билкарница.

„Ще ти разкрия една тайна, Виола: животът няма логика и човешката съдба не е написана предварително.“

rizzati_la_piccola_erboristeria__670Завръщането ѝ в Париж слага един нов и неочакван етап в нейния живот. Виола отново започва работа в билкарницата, която ѝ носи удоволствие и мигове на споделено щастие. Пътят към душевната ѝ промяна не бе никак лесен. Всъщност едва ли има човек, който след тежък момент в живота си би бил способен веднага да поеме напред. И Виола, като всеки човек на моменти се чувстваше изгубена, самотна и потисната. Тежкото ѝ минало постоянно напомняше за себе си в най- неочаквани моменти. И в такива моменти много ми допадаха разговорите между Жизел и Виола. Харесваха ми мъдрите съвети на Жизел, които винаги бяха много точни. Харесваха ми непринудените им разговори, в които си споделяха всичко – те бяха много повече от приятелки, бяха сродни души.

Промяната на Виола настъпи постепенно с помощта на Жизел и новите приятели, които откри в билкарницата. Решението да затвори страницата на миналото и спомените, които я преследваха се отрази много благотворно, както на душевното ѝ състояние, така и на физическото. Виола разцъфна и от една уморена и съсипана жена се превърна в момиче, което е готово да преоткрие света. Миналото ѝ с Мишел вече не и носеше болка и тъга , а само прекрасни спомени, изпълнени с много любов и ценни съвети.

„Бързо ме прегръща и ме целува със страст, която спира дъха ми. Надявам се само да не свърша като младата жена от разказа му.“

Разбира се, когато в една история се говори за Париж, любовта винаги присъства. В живота на Виола се появява Ромен – мистериозен мъж, който след себе си ще повлече турнадо от емоции. Първоначалните ми впечатления за него не бяха никак хубави. Държеше се аругантно, надменно и нямаше случай, в който да не се заяде с Виола. Но впоследствие, когато малко, по- малко Ромен започна да се открива пред Виола се оказа, че е достоен мъж за нея. Харесваха ми сериозните им разговори, разходките в едни от най-уникалните забележителности в Париж, а един специален жест, който бе отправен към нея, нямаше как да не разтупти и моето сърце. А ѝ коя жена не би се влюбила в мъж, който готви божествено и обича книгите – не мисля, че има такава! 😉

„Малката билкарница в Монмартър“ ще ви принесе в един Париж ухаещ на билкови аромати, вкусна храна и една незабравима любовна история. Книгата си е една истинска ароматерапия за душата и сетивата ви. Разказана толкова увлекателно и непринудено, историята ще ви поведе в една билкарница ухаеща на уют, на цветни букети, а атмосферата, която струи от нея ще накара да забравите за всичко около вас. Една наистина положително зареждаща история, която съм сигурна, че ще ви впечатли.

*Най-искрени благодарности на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност да прочета една наистина хубава и различна история !

IMG_20170628_155215_509

 

Август в книги и музика

Септември е вече пред нас с целия си блясък. Преди години не обичах есента, защото имах чувството, че е подтискащ сезон. Но сега смело мога да кажа, че се превърна в най- любимият ми – харесвам прохладните сутрини, пъстрите листа разстилащи се, като килим по уличките и топлите дебели дрехи, в които се чувствам уютно. Спирам да говоря за есента, защото все още лятото не ни е напуснало и ни предстоят още слънчеви и топли дни. Август беше добър месец, успях да прочета заплануваните книги и да прибавя още няколко любими песни в плейлистата си. Преди да започна със същинската част на публикацията, искам да ви пожелая един вдъхновяващ, успешен и изпълнен с книжни изкушения месец.

В миналата си месечна публикация ви бях казала, че се ограничавам относно книжните си покупки, но през изминалия месец малко съгреших. Купих си три книги, като за оправдание имам, че две от тях бяха от промоции. Толкова много исках да притежавам „Каравал“ и в началото на месеца съгреших и си я взех. Книгата на живо е уникално красива, надявам се съдържанието също да бъде на ниво. Любимият ми сайт за книги Озон.бг имаше седмица на Стивън Кинг и всички негови книги бяха с до 30% отстъпка. От години искам да си взема „22 ноември 1963“ и просто нямаше как да не се възползвам от предоставилата ми се възможност. Издателство „Бард“ празнуваха 25 годишен юбилей и всичките им книги бяха с 25% отстъпка. Нямаше как и отново се изкуших – трудно е да си книжен маниак 😀 . От промоцията им си взех „Приказки за чудатите“ от Рансъм Ригс. Сигурна бях, че месецът ми ще завърши с тези три книги, когато от издателство „Ибис“ ме изненадаха много приятно с една от новите си книги „Може ли да се срещнем отново?“ от Алисън Морган. От „Егмонт“ пък ми изпратиха втората част от поредицата „Момиче от календара“. По принцип не си падам по такъв тип книги, но странно как тази успя да ми допадне.

П.с. Сетих се, че от „Бард“ си поръчах двете части на „То“, които би трябвало да пристигнат следващата седмица. Промоцията им все още не е приключила и ако искате да си вземете двете части с отстъпка побързайте.

IMG_20170901_153330_975

И този месец успях да прочета три книги и половина, като бях предвидила да прочета и още една, но за съжаление не успях. Първата завършена книга бе „Героите са моята слабост“, която започнах в края на юли. Книгите на СЕФ са ми едни от най- любимите, като тази не прави изключение. Ревю ТУК. След нея продължих с „Нашата история“ от Мартина Хаг. Книгата е автобиографична, съдържа поуки и доста ценни мисли – струва си да се прочете. Ревюто ѝ може да прочетете ТУК. След това продължих с едно ароматно изкушение, което успя да ме очарова, а именно „Малката билкарница в Монмартър“. Книгата е прекрасна, зареди ме с толкова положителни емоции, определено ви я препоръчвам. Съвсем скоро ще публикувам ревюто ѝ. И последната прочетена книга е „Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох, за която ми е трудно да говоря. Тази книга е автобиографична и съдържа един от най- ужасяващите моменти от живота на авторката. Тази книга ме разби на хиляди малки парченца и дори след седмица от прочитането ѝ, все още не мога да се съвзема. Препоръчвам книгата на абсолютно всеки. Ревюто ѝ ще го публикувам следващата седмица.

IMG_20170901_153514_508

 

Музика

И през август си харесах доста песни, от които ми беше трудно да избера само пет. Надявам се избраните предложения да ви допаднат.

1. От първо слушане новата песен на Селена Гомез ми допадна. А ѝ звученето на песента е точно в мой стил и нямаше как да не я поставя на първо място.

2. В тази песен ми допадна лекото ретро звучене, а ѝ се оказа, че Фарел и Кейти са много добра комбинация.

3. Исках да включа и някоя напълно лятна песен и избрах тази, която наистина много ми харесва.

4. Тази песен искам да я включа още от юни месец и най-накрая ѝ дойде времето.

5. Неочаквано добра комбинация !

 

„Нашата история“ – Мартина Хаг

(издателство „Ера“, брой страници 200, цена 13,99лв)

207882_b

„Нашата история“ е една истинска история пропита с много тъга, емоции и до болка откровени моменти. Книгата на авторката е с автобиографични елементи, което на мен много ми хареса. Когато даден автор е споделил нещо от своя живот в книгата си, чувствам автора много по- близък до себе си. Усещам през какво е преминал, усещам неговите мисли, страхове, терзания и болката, с която е трябвало да се бори. И в този случай Мартина Хаг споделя точно това – една реална житейска история, през която трудно се преминава, но в края ѝ винаги има светлина и надежда. Стилът ѝ на писане е много изчистен и стегнат, а самата история е написана с много чувство. Атмосферата, която се рее между страниците е някак меланхолична, но в същото време и успокояваща. Може би това усещане го дължа на прекрасната и красива местност, в която се развива по- голямата част от историята.

„Искам да разкажа как оцеляваш, въпреки че пропадаш хиляди метра в бездната на мъката. Как ти се струва, че ще умреш, но оживяваш. Имах нужда да чуя тези думи стотици пъти. Всичко преминава, най-накрая свършва по някакъв неведом начин. Въпреки че по пътя умира голяма част от теб.“

det_r_ngot_som_inte_stmmer-haag_martina-33273576-frntlПетра е известна и уважавана писателка, а съпругът ѝ Андерш успешен телевизионен продуцент. Животът им на пръв поглед е съвършен – и двамата са се реализирали в професиите си, заможни са и имат две прекрасни малки момчета. Докато един ден не се случва най- страшното за едно семейство. Съпругът на Петра я напуска без видима причина. Раздялата се случва бързо и цивилизовано – без сълзи, скандали и излишни драми. Петра остава съвсем сама с двете си момчета и без посока, в която да продължи. Тя е травматизирана от случилото се и никой не си дава сметка колко всъщност е отчаяна и объркана.

„Докато още подлагаш на съмнение дали да си нахлупиш някоя саксия на темето, не си луд. Виж, когато ти се струва, че изглеждаш суперелегантно с мушкато върху главата, вече има защо да се притесняваш.“

20427921_1836881433203433_1770893425_nПетра се нуждае от почивка, за да осмисли промяната настъпила в живота и. И по препоръка на своя психотерапевт заминава в Северна Швеция, където за три седмици ще бъде хижар. Малката и уютна хижа, в която се е настанила и ѝ осигурява нужното пространство, където да остане сама със себе си и да предприеме новото начало в живота си. Разходките из красивата местност, чистият въздух и спокойствието което излъчва мястото, постепенно помагат на Петра да проясни мислите си, а заедно с това и да започне да пише новата си книга.

В книгата има една мистерия, която почти до края на историята остава неразгадана. Отначало недоумявах защо авторката е решила да включи тази част в историята си. След като затворих ѝ последната страница, мисля че разбрах посланието.

„Нашата история“ е една истинска история съдържаща в себе си ценни уроци и послания. Автобиографият елемент в книгата прави въздействието от прочетеното много по- силно и близко до самия читател. Всеки човек поне веднъж в живота си е изпадал в трудни моменти и истории, като тази ни дават сили да продължим напред.

*Благодаря на издателство „Ера“ за предоставената възможност !

IMG_20170628_153130_282

 

 

 

„Героите са моята слабост“ – Сюзън Елизабет Филипс

(издателство „Ибис“, брой страници 352, цена 13,90лв)

205601_b

За пръв път се срещнах с творчеството на Сюзън Елизабет Филипс в началото на миналата година, а книгата, която ме накара да искам да прочета всяка една нейна книга беше „По- кротко лейди“. Обичам да чета любовни романи, но не ми допадат, нито прекалено драматичните, нито прекалено захаросаните. И точно това харесвам в книгите на СЕФ, че имат един баланс, който не позволява да се преминават границите. Нейните книги винаги ми носят чувство на комфорт, успяват да ме накарат да изключа напълно заобикалящия ме свят и да се потопя изцяло в дадената история. Стилът на авторката е много лек, увлекателен и страшно приятен за четене. Една от силните страни на авторката са майсторските описания, които няма как да не впечатлят читателя. Другият ѝ плюс са добре изградените пълнокръвни персонажи, в които читателя може да открие частица от себе си в тях. А хумора, който неизменно присъства във всяка нейна история, за мен допринася за уникалността на книгите ѝ. Все още не съм прочела всичките ѝ книги, но съм обедена, че всяка една си заслужава отделеното време.

В тази книга авторката е разчупила стилът си, като ни е поднесла една доста необичайна история с криминален елемент и малка доза мистерия. Главните ни герои също са доста нестандартни, а чрез ситуациите, в които успяха да попаднат ме накараха да ги заобичам адски много. Кориците на изд. „Ибис“ винаги са ми харесвали, но тази е просто разкошна. Толкова е красива и, а за онова очарователно сладурче долу в ляво, ще ви поговоря малко по- надолу в ревюто.

0062106090-199x322Главната ни героиня Ани е неуспяла актриса, която след смъртта на майка си пристига на остров Перигрин посред зима, за да открие завещанието ѝ в семейната вила. Напълно разорена и обезкуражена от живота си Ани намира утеха единствено в своите „говорещи“ кукли. Въпреки че, не е успяла да покори Холивуд тя е прекрасен вентрилог. Доста необичайна професия, с която веднага успя да ми стане симпатична. Ани е добро, мило и симпатично момиче, обича децата и работата си, но е много несигурна в себе си. Израснала под вечните забележки и безкрайното неодобрение на майка си, без съмнение това се е отразило на нейната същност. Но Ани дори не подозира какво ѝ е приготвил о-в Перигрин, а това, което ще се случи въобще не е за пропускане.

19367048Тео е един от най- интересните и мрачни герои, които съм срещала. Той си е създал образ на мрачен и коравосърден мъж, който не желае никого до себе си. С дебютната си книга, която е ужаси е предизвикал невероятен фурор, с което си е спечелил безброй фенове. В момента се е настанил в семейното имение Харп Хаус, за да напише втората част на романа си. Той иска само тишина и спокойствие, но съвсем скоро ще се сблъска с една вихрушка, която ще го помете в своя водовъртеж от емоции.

Всъщност запознанството на нашите герои датира още от тийнейджърските им години, когато са били доста близки, но няколко повратни момента ги отдалечават, за да се срещнат отново след близо седемнадесет години. Остров Перигрин ги събира, за да могат да се преоткрият и да си изяснят няколко болезнени момента от миналото им. В хода на историята Ани и Тео претърпяха огромна промяна, както в отношенията помежду си, така и в самите тях. Но докато настъпи тази повратна промяна се случиха куп случки, като с някои от тях съм се забавлявала страшно много, а други ме караха леко да настръхвам. Разбира ме много за миналото и на двамата, което се оказва, че не е било никак лесно. Научаваме защо Тео е станал такъв и, че всъщност лошото му държание е само маска за пред хората. Очарователно присъствие в историята имаше ѝ котарака Ханибал, който правеше по някоя щуротия предизвикваща недоволството на Ани. Хареса ми това, че авторката толкова реалистично е описала зимната обстановка, че на моменти имах чувството, че усещам студа, който се вихреше между страниците на книгата. Мистериозната нотка в историята се запазва почти до самия край, като правеше четенето още по- вълнуващо.

„Героите са моята слабост“ е една от най- различните книги на авторката, която въвежда един свеж полъх в творчеството ѝ. Този път ни е предоставила една мистериозна история, като е запазила хумора и забавните ситуации между героите. Беше ми изключително приятно отново да се потопя в някоя от книгите на Сюзън Елизабет Филипс, защото винаги ме карат да забравя за реалния свят и да релаксирам единствено в тяхната компания.

FB_IMG_1503583472215

 

 

„До всички момчета, които съм обичала“ – Джени Хан

(издателство „Ибис“, брой страници 296, цена 12,90 лв)

208305_b

„До всички момчета, които съм обичала“ ми грабна вниманието преди около година и се надявах някога да я видя издадена на български. Затова не мога да ви опиша колко много се зарадвах, че едно от любимите ми издателства ѝ е обърнало внимание и най- вече, че ще я издаде. Въпреки че историята на моменти се развива през зимата, книгата е перфектното лятно четиво, с което да релаксирате. Авторката има много приятен, лек и увлекателен стил на писане, като винаги успява да наблегне на точните моменти, с които да прикове вниманието на читателя. Книгата се чете изключително бързо, като дори ѝ за миг няма да ви бъде скучно в нейната компания. Едно от нещата, с които успя да ме спечели историята бяха безброй комичните и нелепи ситуации, в които успя да се забърка главната ни героиня, но освен това имаше и немалко сладки моменти. На моменти имах чувството, че „гледам“ някоя супер забавна комедия. Така че едно е сигурно, ако си падате по комедиите и романтичните тийн истории, то грабвайте книгата, настанете на някое прохладно местенце и се потопете в историята ѝ.

19127518._SY540_Главната ни героиня Лара Джийн е момиче с корейски произход, имаща две прекрасни сестри Марго и Кити и един любящ грижовен баща. Единственото липсващо парченце от пъзелa, което липсва на семейството и, за да бъде пълноценно е майка ѝ, която е починала преди години. Лара Джийн никога не е споделяла чувствата си към момчетата, които е харесвала, а ги е споделяла в писма с идеята никога да не попаднат при притежателите си. Чрез тези писма тя се отърсва от всички мисли и чувства, които е изпитвала или както самата тя казва, писмата са нейното сбогуване. Докато един ден някой случайно (или не) изпраща нейните писма до петте момчета, по които някога си е падала. След този злощастен инцидент живота на нашата героиня стремглаво се променя. Следват изобилие от комични ситуации, в които иска или не Лара Джийн се забърква.

„Странно е да  си копнял толкова дълго за нещо , за някого , а един ден , най-внезапно , просто да спреш“

cbvnbvХареса ми, че концепцията на историята не беше съсредоточена само върху „любовният“ живот на главната героиня. Авторката е наблегнала и върху семейните отношения, което прави историята много по- близка до самия читател. Както споменах семейството на Лара Джийн е белязано от ужасна трагедия, която сплотява много повече семейството ѝ. Голямата и сестра Марго е поела грижите за семейството, което я прави водеща фигура в семейните им отношения. Абсолютно винаги е поставяла семейството си на първо място, като малко или много загърбва своето лично пространство. Като по- малка сестра Лара Джийн винаги се е възхищавала на Марго и я е възприемала, като неин ментор в живота. След заминаването на Марго в Англия, където да продължи образованието си, отношенията помежду им някак охладняха по една или друга причина. По малката им сестра Кити се оказа голямо съкровище. Малката имаше изключително твърд и опърничев характер и винаги отстояваше на своето. Образът на Лара Джийн ми беше изключително забавен и реалистично представен. Тя е от момичетата, които обичат домашния уют, обичат да четат и да пекат сладки. Въпреки че на моменти се държеше незряло винаги успяваше да ме очарова. След всичко, което успя да преживее мисля, че към края на историята успя да изгради една по- зряла и отговорна версия на самата себе си.

„Когато някой отсъства дълго време , в началото запомняш всички неща, които искаш да му кажеш. Опитваш се да съхраниш всичко в главата си.Но все едно да удържиш шепа пясък: малките зрънца се изплъзват от ръцете ти и накрая остават само едрите камъчета и въздух.Когато най-сетне се видите , си запазил единствено големите неща, защото е твърде трудно да разкажеш за всички дреболии. Но именно те съставляват живота.“

CBxONiEUAAESndFДвата мъжки персонажа Джош, бившият приятел на Марго и Питър Кавински, който преди време Лара Джийн е харесвала, претърпяха огромна промяна, която спомогна за развитието на историята. Джош винаги е бил близък със семейство Сонг и отначало беше представен като мило, забавно  и добродушно момче. От друга страна Питър е пълна противоположност – самоуверен, с голямо его и звездата на училището, по която всички момичета си падат. С развитието на историята авторката изгражда и развива двата мъжки персонажи още повече, показвани черти от характерите им, които са били скрити за останалите. Според мен образа на Питър претърпя най- голяма промяна в положителна посока, която ме накара да ми стане симпатичен. За съжаление образа на Джош в един момент се разми, поведението му започна да става дразнещо и досадно. А самият той се превърна в безличен герой.

„Харесваш единствено момчета, които знаеш, че не можеш да имаш, защото се страхуваш!“

Романът има няколко основни положителни черти, които го правят оригинален и различаващ се от масовите тийн книги. Безспорно ми хареса идеята за писмата, която беше много добре поднесена без излишни разтягания. А ѝ лично аз не съм чела подобен сюжет. Темата за семейството също беше един от плюсовете в книгата. Беше ми интересно да наблюдавам колко силна връзка имаха трите момичета и макар понякога да не се разбираха, винаги успяваха да намерят правилния път една към друга. Третият плюс бяха добре изградените персонажи и особено огромното развитие на някои от тях. Краят на книгата е толкова примамливо отворен, че нямам търпение да се докопам по- скоро до втората част. А ѝ много искам да разбера какво пише в онова писмо.

„До всички момчета, които съм обичала“ е перфектното лятно четиво, с което да релаксирате. Книгата е поднесена по- много лек и забавен начин. А авторката доста умело е успяла да поднесе сериозните теми, като същевременно да заинтригуват читателя без да го натоварват. Препоръчвам книгата на всички романтични души и почитатели на YA жанра, защото книгата определено ще ви подари няколко романтични, забавни и щури часа.

* Най- искрени благодарности на издателство „Ибис“ за предоставеното предварително копие !

IMG_20170714_103413_872

Любими цитати от книги (част 6)

Напоследък съм изпаднала в някакъв абсурден книжен „махмурлук“, в който нито ми се чете, нито ми се пише в блога, за което ви се извинявам. Но преди няколко дни започнах една книга, която ми подейства като глътка свеж въздух и мисля, че вдъхновението ми започна да се завръща. Започнах да пиша няколко публикации, като тази е първата готова. Днешната тема в рубриката е ПСВ и ВСВ, като съм ви подготвила четири мои много любими книги на тази тематика. Слабост са ми тези две исторически събития и винаги, когато попадна на книга, която се развива през този период я започвам с огромно вълнение.

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак

1.“Смъртта за войната: През годините съм виждала много млади мъже, които си мислят, че тичат към други млади мъже. Но това не е така. Те тичат към мен.“

2. „Смъртта: Мисълта как хората  умират понякога ме убива.“

3. „Смъртта: Благодарение на това се натъквам на хора в най-добрата им и най-лошата им светлина. Виждам и тяхната грозота, и тяхната красота и се питам как едно и също нещо може да бъде и двете. И въпреки това те имат едно нещо, за което им завиждам. Ако не друго, хората знаят кога да умрат.“

4. „Имаше книги с гръбчета в черни, червени, сиви и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размери. Това бе едно от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала.”

5. „Думите. Защо трябваше да ги има? Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре.“

„Сол при солта“ – Рута Сепетис

1.“На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша от запад.

На17 септември 1939 година Русия нападна Полша от изток.

Помнех тези дати.

Две враждуващи държави се вкопчиха в Полша подобно на момичета, които се карат за кукла. Едната я държеше за краката, другата – за ръцете. Дърпаха толкова силно, че един ден главата се откъсна.“

2. „Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най – много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс. Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.“

3. “Вилхелм Густлоф” приличаше на жена, бременна със заченати от войната изгубени души. Те щяха да изпълнят корема му и той щеше да роди свободата им. Но дали някой осъзнаваше каква е неговата същност? Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф. Бях чувала за него от баща си. Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария. Татко ми каза, че Вилхелм Густлоф е бил ликвидиран.

Корабът беше роден от смъртта.”

4. „Вината е ловец.

Съвестта ме предизвикваше – препираше се с мен като капризно дете.”

5. „Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите.”

„Дневникът на Ане Франк“

1.  „Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно.“

2. „В човека има нагон към унищожение, нагон към убийство, смърт и ярост и докато не се промени нещо в цялото човечество, войната ще бушува, всичко, което е било строено, отглеждано и израснало, отново ще бъде разрушавано и унищожавано, след което хората ще трябва да започват всичко отначало.“

3. „Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.“

4. „Човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му.“

5. „Хартията е по-търпелива от хората.“

„На западният фронт нищо ново“ – Ерих Мария Ремарк

1.  „Виждам, че народи биват хвърляни един срещу друг и се избиват безсмислено, несвястно, нелепо, покорно, невинно. Виждам, че най-умните мозъци на света изнамират оръжия и думи, за да направят всичко това още по-изтънчено и по-дълготрайно. И заедно с мен го виждат всички хора на моята възраст, тук и от другата страна, в целия свят, заедно с мен го преживява цялото мое поколение.“

2. „Колко безсмислено е всичко, което някога е било писано, вършено, мислено, щом това е възможно! Всичко трябва да е лъжа и празен шум, щом като културата на хилядолетия не е могла да попречи да се проливат тия реки от кръв, да съществуват тия зандани за изтезаване на стотици хиляди.“

3. „То си идва от само себе си, защото човекът е преди всичко звяр и само отгоре, като филия с мас, е намазан с малко човещина.“

4. „Който е видял толкова много мъртви, не може да разбере такава голяма скръб за един-единствен.“

5. „Искам отново да изпитам онова тихо въодушевление, чувството на силен, неотразим порив както някога, когато се приближавах към книгите си. Нека отново ме облъхне пламъкът на желанията, който се надигаше от пъстрите гърбове на кориците, нека той разтопи тежкия, мъртъв оловен къс, който е легнал дълбоко в мен, и отново се пробуди нетърпението по бъдещето, окрилената радост пред света на мисълта – нека ми върне загубената готовност на моята младост.“

Summer Lovin’ Book Tag 2017

Харесвам тематичните тагове, които предлагат интересни въпроси и предразполагат към още по- интересни отговори. Миналото лято бях направила един таг свързан с лятото и сега една година по-късно отново правя такъв таг. Благодаря на Памела за поканата, а аз от своя страна тагвам Кали иГергана  . И двете момичета пишат много хубаво, така че с нетърпение очаквам отговорите им.

1. Начало на лятото:грабващо първо изречение.

Не се сещам за първо изречение, което да ме е накарало да прочета някоя книга. Но се сещам за един цитат, в който така се влюбих, че си купих дадената книга. Цитатът е „Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре.“, а книгата е „Създадена от дим и кост“ на Лейни Тейлър.

2. Прекалено горещо е заизлизане :книга перфектна за цял ден у дома.

През лятото обичам да чета леки, забавни и приятни книги, с които да релаксирам. Наскоро прочетох няколко такива и с удоволствие бих ги препоръчала на всеки, който иска да разпусне с тях след някое тежко четиво или просто иска да прочете нещо ново. Наскоро прочетох „До всички момчета, които съм обичала“, която беше едно много приятно лятно четиво. Други такива са „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“, „Крайно нелогично поведение“, „Серафина и черният плащ“.

3.Лятно пътешествие:книга, която бихте взели с вас на път.

В такива случаи бих избрала някоя романтична книга или трилър, който през цялото време да ме държи под напрежение. В първата категория горещо препоръчвам книгите на Сюзън Елизабет Филипс, която има невероятен маниер на писане. А във втората категория бих се доверила на автори, като Дан Браун, Анди Макдермът, Ники Френч.

4.Божествен студен чай:книга, която се развива на студено.

Само преди няколко дни прочетох „Героите са моята слабост“ от Сюзън Елизабет Филипс, чиято история се развива през зимата. Авторката толкова пълнокръвно е описала зимните детайли, че на моменти дори усещах студа, който се разстилаше из страниците. За книгата ще поговоря съвсем скоро в предстоящото ѝ ревю.

5.Неприятно слънчевоизгарянекнига, която наистина не сте харесали.

Много рядко ми се случва да не ми хареса някоя книга. Винаги се старая да откривам по нещо, което да ми хареса или впечатли в книгата, която чета. Дори и в най- блудкавата книга може да се открие нещо хубаво, дори и да е само един цитат.

6.Горещо четиво:препоръчайте любима книга.

Любими книги мога да препоръчам много, но ще се ограничава до книгите, които са ме впечатли през тази година. Няма как да не спомена една от любимите ми книги за годината „Жестока любов“ от Колийн Хувър, която успя да докосне всяко едно кътче от сърцето ми. Други книги, които успяха да ме впечатлят са „Аркадия“, „Имението Ашфорд“, „Белжар“, втора и трета книга от трилогията за чудатите деца на мис Перигрин. Слабост са ми историите, които се развиват през ПСВ и ВСВ и „Сол при солта“ по един смразяващ начин е една красива и трогателна история.