„Голямата панда и Малкия дракон“ – Джеймс Норбъри

(издателство „Изток-Запад“, брой страници 160, цена 19,90лв)

„Кое е по-важно – попита Голямата панда – пътят или целта?
– Компанията – отговори Малкия дракон.

„Голямата панда и Малкия дракон“ е една от най- прекрасните и очарователни книги, които съм имала възможността да прочета. Историята за тези двама симпатични герои е разказана с малко думи, но въздействат толкова силно. С кратки изречения, но изпълнени с много мъдрост и философия. А илюстрациите включени в книгата освен, че са супер живописни и красиви, допълват историята по свой собствен начин. Джеймс Норбъри е създал едно невероятно пътешествие, което би се харесало на читателите във всички възрасти. Нужно ви е само едно спокойно кътче и топла напитка, за да се насладите и впуснете в импровизираното приключение на Голямата панда и Малкия дракон.

Двамата приятели пътуват заедно през годишните времена – денем и нощем, в дъжд и пек. Докато странстват сред природата, те откриват надежда и вдъхновение в заобикалящия ги свят, като си дават сметка, че и след най- мрачните дни пак ще настъпи пролет.

Почувствайте успокоителното влияние на Голямата панда, която ни припомня истински важните неща, докато се наслаждава на обикновените моменти. Проучете околната обстановка с любопитството на Малкия дракон, който може да е дребен на ръст, но има голямо сърце. Станете част от пътешествието през вечно сменящите се сезони, докато двамата приятели се учат как да живеят за момента, да се справят с неувереността си и да преодоляват трудностите в живота.

„Есента дойде – каза Голямата панда – и скоро ще настъпи зимата.

– Ооо – отвърна Малкия дракон, – значи повече уютни вечери заедно… с чай.“

Идеята за книгата се заражда в труден период за автора, когато съвсем случайно му попада книга за будизма. След прочетеното той преосмисля живота, като цяло и решава още повече да помага на другите. Присъединява се към самаряните, като поема обаждания от хора, страдащи от самота, тревожност и депресия, които са търсили помощ. Потресен от огромното количество човешко страдание Джеймс Норбъри решава да основе малка група за подкрепа, но за съжаление разпространението на Ковид слага край на плановете му. Стопирането на този проект обаче се превръща в нещо супер вдъхновяващо и красиво, а именно автора започва да пише и рисува картини, за да преобрази идеите си по прост и достъпен начин. Благодарение на това начинание в резултат се ражда тази книга, която стъпва върху будистката философия, но я предава по съвършено разбираем и простичък начин.

„Листата умират – отбеляза Малкия дракон.

-Не тъгувай – отвърна Голямата панда. – Чрез есента природата ни показва как можем да си отидем красиво.“

Красивите илюстрации, които изобилстват в книгата са изпълнени със спокойствие, топлина и уют, като заедно с текста действат наистина успокояващо.Чрез диалозите и разсъжденията, които водят помежду си Голямата панда и Малкия дракон ни показват, че е нужно съвсем малко, за да се почувстваме наистина щастливи. Преминавайки заедно през сезоните, двамата приятели откриват спокойствието и радостите в на пръв поглед малките неща. Има нещо магично в това да уловиш големите идеи с малко думи и точни илюстрации.

„Голямата панда и Малкия дракон“ е една от най- прекрасните и очарователни книги, които съм имала възможността да прочета. Двамата очарователни приятели се учат как да живеят за момента, как да се справят с житейските трудности. Преминавайки заедно през сезоните, двамата приятели откриват спокойствието и радостите в на пръв поглед малките неща. А илюстрациите включени в книгата освен, че са супер живописни и красиви, допълват историята по свой собствен начин. Джеймс Норбъри е създал едно невероятно пътешествие, което би се харесало на читателите във всички възрасти.

Топ 10 на любимите ми книги за 2021г.

Честита Нова година, книжни приятели!

Измина още една странна година, която си беше предизвикателство за всеки един от нас. Но колкото ѝ да бе трудна силно вярвам, че всеки ще извлече нещо от положително от нея – и ще я запомни не само с лошото. Надявам се всичко лошо вече да е зад гърба ни и новата година да ни донесе повече положителни неща. На прага сме пред нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. В личен план за мен годината беше сравнително добра, семейството и приятелите ми са живи и здрави – какво повече да искам. В книжно отношение годината беше повече от страхотна. Успях да прочета прекрасни, стойностни и запомнящи се книги. Запознах се с доста нови автори, част от които се превърнаха в мои любимци. Най- накрая успях да се запозная с творчеството на Агата Кристи, която успя да ме спечели още с първата прочетена книга. Разбира се, напреднах още малко с творчеството на любимият ми Стивън Кинг. Тази година успях да прочета 65 книги, с което ,мога да кажа, че съм напълно удовлетворена. Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Излишно е да казвам, че ми беше страшно трудно да избера само десет книги, защото те бяха доста повече. Затова няма как да не спомена „Брулени хълмове“ от Емили Бронте, „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд, „Смърт край Нийл“, „Убийство в Ориент Експрес“ и Азбучни ибийства“ на Агата Кристи, „Изгревът на Аврора“ и „Пламъкът на Аврора“ на Джей Кристоф и Ейми Кауфман, „Ема“ от Джейн Остин, „Утопия Авеню“ от Дейвид Мичъл и други.

За поредна година отново искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и , които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Благодаря за доверието! Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „22 ноември 1963″ – Стивън Кинг

„Дамски гамбит“ – Уолтър Тевис

За първа година ще поставя две книги на първо място. „22 ноември 1963“ и „Дамски гамбит“ успяха да ме впечатлят еднакво и нямаше начин да избера само една от тях, която да оглави първото място.

„22 ноември 1963“ беше първата ми прочетена книга за 2021г. и се оказа една от най- впечатляващите и стойностни книги на Краля. Веднага след книгата изгледах и сериала, който за мое учудване се оказа доста добър, а Джеймс Франко в главната роля беве просто блестящ. За пореден път се възхитих на Краля за неговото необятно въображение, като този път е съчетал исторически събития с фентъзи елемент.

Действието в романа се развива и в наши дни, и в миналото. Главният герой Джейк Епинг е гимназиален учител в Лисбон Фолс и наскоро се е развел. Две събития внезапно го изваждат от релсите на монотонното му ежедневие. Първото е съчинението на курсист на тема „Денят, който промени живота ми“.Второто – изненадващото признание на Ал Темпълтън, собственик на закусвалня, който съобщава на Джейк, че много скоро ще умре от рак на белите дробове, затова ще му довери голяма тайна: в склада на заведението има врата към миналото.Ал е кроял планове да предотврати убийството на Кенеди, като ликвидира Лий Осуалд. Тъй като е на прага на смъртта, той убеждава Джейк да осъществи замисъла му.Джейк няколко пъти пътува в миналото, докато при поредното си завръщане в 2011 узнава, че Ал се е самоубил. Времето му изтича – налага се да действа незабавно, преди закусвалнята да бъде разрушена, иначе няма да изпълни обещанието си да спаси Кенеди.

„Дамски гамбит“ до толкова успя да ме впечатли, че веднага щом затворих последната страница ми се искаше да започна романа отначало. Уолтър Тевис е създал вдъхновяващ, стойностен и прекрасен роман, който вярвам, че ще впечатли всеки читател. Екранизацията на Нетфликс с участието на Аня Тейлър-Джой е умопомрачително добра.

Историята на талантливата Бет Хармън се разгръща динамично като напрегната шахматна битка, с каквито романът на Уолтър Тевис е изпъстрен. След смъртта на майка си мрачната и безнадеждно самотна Бет е изпратена в сиропиталище, където обичта и емоционалната подкрепа са заменени със зелени хапчета за „успокоение“. Единственото бягство от сивотата и апатията се оказва шахът. Победа след победа, порасналата Хармън си извоюва място сред шампионите – територия, запазена само за мъжете до този момент. Славата обаче задълбочава отчуждението ѝ и страха, че ще пропилее таланта си. Облекчение ѝ носят единствено алкохолът и зелените хапчета – зависимост, сравнима с тази към любимата игра. Бет води битка с вътрешните си демони също толкова ожесточено, колкото и тази на шахматното поле. Но дали ще излезе победителка и в двете?

2. Проектът „Аве Мария“ – Анди Уеър

След „Марсианецът“ с интерес следя творчеството на Анди Уеър. В интерес на истината не си падам по научната фантастика, но благодарение на автора това ,малко по- малко започна да се променя. Проектът „Аве Маррия“ се оказа страхотна фантастика, която със сигурност може да се нареди до „Марсианецът“.  Отчасти научна мистерия, отчасти зашеметяващо междузвездно пътешествие, „Проектът „Аве Мария“ е разказ за открития, теории и оцеляване и запознанство с един интересен извънземен вид.

Райланд Грейс е единственият оцелял участник в отчаяна, съдбоносна мисия – и ако се провали, човечеството и самата Земя ще загинат. Само дето в момента той не го знае. Не помни дори собственото си име, а камо ли природата на своята задача или как да я изпълни. Знае единствено, че е спал много, много дълго време. И току-що се е събудил, за да открие, че се намира на милиони километри от дома, само с два трупа за компания.  Колегите му от екипажа са мъртви и докато спомените му се завръщат мъгляво, той осъзнава, че е изправен пред невъзможна задача. Съвсем сам на този малък кораб, сглобен набързо от всички правителства и космически агенции и запратен в дълбините на космоса, от него зависи да се справи със заплаха, която грози с гибел целия ни вид.

3. „Моя мрачна Ванеса“ – Кейт Елизабет Ръсел

„Моя мрачна Ванеса“ е от онези книги, които се помнят дълго, след като сте ги прочели. Определено книгата не е за всеки, защото заради специфичната си тематика не всеки ще може да я хареса и оцени. „Моя мрачна Ванеса“ е изпълнена с мрак, гняв, безсилие, които постепенно се разстилат из страниците на романа. Книгата ще ви разтърси и разгневи – ще ви хвърля от една крайност в друга.  Авторката се е постарала максимално автентично да представи всеки един аспект от историята по- възможно най- искреният и брутален начин. История вдъхновена от реалността, в която за съжаление много млади момичета са попадали. Хареса ми психологическата страна на книгата. Авторката е изградила толкова добре психологическите портрети на насилника и жертвата, с което успя наистина да ме впечатли. „Моя мрачна Ванеса“ бих я определила, като съвременна и модернизирана версия на „Лолита“. В интерес на истината книгата не е за всеки, но в същото време ми се иска да се прочете от колкото се може повече хора, защото темите, които са засегнати в нея са обществен проблем.

4. „Долорес Клейборн“ – Стивън Кинг

„Долорес Клейборн“ е история, каквато може да се роди само във въображението на Краля. Брутално добра книга, която е разказана доста нестандартно. В историята нямаме действие, нито цял отбор персонажи. Долорес Клейборн просто разказва своята история такава каквато е- брутална, истинска, настръхваща, докосваща, автентична… За пореден път Краля ме изуми с това колко добре познава женската душевност и психика. В десетки книги е показвал това свое умение, но в тази книга е надминал себе си. Книгата трябва да се прочете, за да разберете какво имам предвид.

Долорес Клейборн ще разкаже историята си. Само дето от полицията не очакват тъкмо такава история.

Долорес Клейборн ще направи самопризнание…

Ще разказва бавно. Няма да позволи да я пришпорват. Ще го направи по своя си начин, без да спестява подробностите и да щади чувствата – своите или на когото и да било. Това е истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Истина, която отвежда до пределите на мрака. Тя е грубовата, цапната в устата и може би малко огорчена… но пък е смела и находчива: винаги знае какво да направи от лимоните, с които животът непрекъснато я замеря. Вместо да мрънка, Долорес се бори, а когато убийството е единственият вариант, ами… тя убива. И разказва онова, което човек споделя само когато вече няма какво да губи.

5. „Бурята на века“ – Стивън Кинг

Още едно произведение на Кинг попада в любимците ми за годината. За пръв път четох книга, която е написана под формата на сценарий. Първите около 20-30 страници ми бяха доста трудни за четене – губех се в историята, бърках персонажите и самото четене ми беше безинтересно. Но след като свикнах с тази форма на исказ, то историята ми потръгна и я „глътнах“ за отрицателно време. Не знам поради какви причини, но не съм попадала на кой знае какви отзиви за книгата, а тя е доста добра и заслужава повече внимание. Интересното е , че историята се развива на остров Литъл Тол, където живее и Долорес Клейборн. Обожавам когато Кинг вкарва и други познати персонажи, събития или места от други негови книги.

Задава се страшна буря – синоптиците я наричат “Бурята на века”, – която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият.

За първи и единствен път в забележителната си кариера Стивън Кинг ни представя история, създадена специално за телевизията. Но, както самият Майстор споделя: “Бурята на века” не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма”.

6. „Невидимият живот на Ади Лару“ – В. Е. Шуаб

За създаването на един от най- великолепният и изключителен роман в творчеството на Виктория Шуаб ѝ е отнело цели десет години. Да, точно така! Авторката е отделила десет години работа върху тази книга. И резултатът е повече от впечатляващ. „Невидимият живот на Ади Лару“ е книга събитие. За пореден път се прекланям пред безкрайното въображение на Шуаб, което за пореден път е създало един тотално различен свят със свои закони и правила. Авторката отново успя ме очарова със своя неповторим приказен стил на писане – тя не твори просто думи, а магия. Историята на Ади Лару е написана толкова красиво и емоционално, че ще я помните дълго, след като сте забравили самата Ади :).

„Невидимият живот на Ади Лару“ е история за цената, която трябва да платим в името на свободата си; за волята да си създадеш място в света; да се изправиш и продължиш напред, когато е адски трудно; за непрестанната борба със самия себе си; за любовта, която си струва да изживееш; за това да бъдеш запомнен… просто запомнен от някого.

7. „Алиби“ – Агата Кристи

Романът „Алиби” се нарежда сред безспорните шедьоври в жанра. Самата Агата Кристи го определя като свой фаворит. През 2013 г. „Британската асоциация на писателите на криминални романи“ обявява „Алиби“ за най-добрият криминален роман, публикуван някога.

Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Не бях чела абсолютно никакви мнения и коментари за романа и единственото, с което всъщност бях запозната беше краткото резюме на гърба на задната корица на книгата. Но само как успя да ме изненада тази книга, събрала в себе си една необикновена история. Впечатли ме със своята нестандартност, с начина, по който е изградена самата история и най-вече със стила на написване на книгата, който си е чисто удоволствие. Агата Кристи с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една зашеметяваща развръзка, която ще ви остави с отворена уста.

Роджър Акройд знае твърде много. Знае, че жената, която обича, е отровила първия си съпруг. Знае, че някой я изнудва. А сега вече знае, че тя бе отнела собствения си живот. Всеки момент едно писмо ще му разкрие и кой е мистериозният изнудвач. Но Акройд умира, преди да успее да го прочете…

Еркюл Поаро поема разследването. Случаят е толкова необичаен, че дори и гениалният детектив няма идея как да го реши…

‌8. „Малки жени“ – Луиза Мей Олкът

„Малки жени“ е една от най- красивите, очарователни и нежни истории, които съм чела. Трогателната история за четирите сестри успя да ме докосне и разчуства по най- милият начин, Усмихвах се, забавлявах се, вълнувах се с всички тях. Романът на Луиза Мей Олкът е огледало на епохата, в която живее американската писателка, родена през 1832 г., но в него откриваме ясните черти на съвременността. Заедно с момичетата на Олкът извървете болезнения път на израстването, срещнете отношението на обществото към жената и вдъхнете живот чрез силата на таланта.

„Малки жени“ е една от онези вечни класики, които се предават от поколение на поколение, от майка на дъщеря, между сестри или най-добри приятелки. Вечният шедьовър на Луиза Мей Олкът е книга за всяко дете. По мил и деликатен начин тя предава своето послание за повече доброта, смирение и любов, от които имаме такава нужда във все по-объркания свят, в който живеем.

Има романи, които успяват да си пропряват път през времето и да се превърнат в класика. Причината за това е, че успяват да надскочат злободневието и да ни открехнат прозореца към вечните теми. Такава е историята на четирите сестри, вдъхновяваща и докосваща сърцата на читателите от поколения – красивата Мег, смелата Джо, талантливата Бет и романтичната Ейми

9. „Часът на чудовището“ – Патрик Нес

„Часът на чудовището“ е една трогателна, човешка и до болка откровена история, до която си заслужава да се докоснете. От няколко години си я бях набелязала за четене, но така ѝ не проявявах смелост да я прочета. Вярвам, че за всяка книга си има определено време, в което ще бъде оценена възможно най- добре. Историята от първите няколко страници успя да ме докосне, а до финала ѝ бях наистина емоционално опустошена, защото толкова много се бях привързала към героите и ми се искаше да има друг край за тях – по- щастлив. Но както знаем в живота не винаги всичко завършва щастливо и красиво. А тази история е точно такава. История, която за съжаление е често срещана в реалния живот. Стилът на Патрик Нес е толкова увлекателен и въздействащ, че нямам как да не му отредя място в ревюто. Лиричен и мелодичен, без излишни описания, които да изглеждат, като кръпки в сюжета. Всяка една дума, всяко изречение са точно на мястото си – право в целта. А сцените с Чудовището и Конър са толкова ярко и автентично представени, че ме караха да се възхищавам на всяка една от тях. Чудесно свършена работа на Патрик Нес, за което свидетелстват множеството награди, които е получил за този възхитителен роман. Адмирации!

„Часът на чудовището“ е от онези книги, които оставят трайна следа в съзнанието и сърцето на читателите. Един прекрасен стойностен роман за загубата, болката, битката с неизбежното, преодоляването на страховете и израстването във всичките му фази.

10. „Мизъри“ – Стивън Кинг

Още един брилянтен шедьовър на Краля, който с удоволствие прибавям към любимите ми негови книги. „Мизъри“ е провокираща книга, която е едно своеобразно пътешествие в човешката душа. Книга, която поставя много теми за размисъл от всякакво естество. Книга, която не се забравя лесно. Книга, в която ще откриете огромният талант на Краля. Действието в романа се развива плавно, а обстановката е тягостна, задушаваща и безнадеждна, която те кара да се замислиш за живота и колко крехък може да бъде.

След жестока автомобилна катастрофа писателят Пол Шелдън е спасен от най-голямата си почитателка Ани Уилкс, която обожава всичките му книги за Мизъри. Тя го отвежда в уединената си къща и шинира изпонатрошените му крака, а в замяна той само трябва да напише една много специална книга – за любимата й героиня. Защото ако не го направи, тя има много начини да го принуди. Единият е иглата. Другият е брадвата. А ако и те не помогнат, тя много ще се ядоса – ама наистина много…

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1. „Часът на чудовището“ – Патрик Нес

2. „Моя мрачна Ванеса“ – Кейт Елизабет Ръсел

3. „Светлината, която не виждаме“ – Антъни Доер

4. „Кръв и мед“ – Шелби Махурин

5. „Лейла“ – Колийн Хувър

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2020 година.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно !