(издателство Orange books, брой страници 640, цена 21,90лв)
Три свята, които се преплитат взаимно. Четирима души, които търсят отговори. Кой контролира бъдещето и кой миналото? В мазето на професор от Оксфорд 15-годишната Роузи търси изчезнала котка. Но вместо да открие котката, тя открива портал към друг свят. Антеруолд е свят, облян от слънце. Свят на разказвачи, пророци и ритуали. Но истински ли е този свят и какво се случва, ако решиш да останеш в него? Междувременно в стерилна лаборатория една бунтарка опитва да докаже, че времето не съществува. А това води до катастрофални последствия.
***
Да си призная не съм почитател на фантастиката, но когато излезе „Аркадия“ си казах, че определено трябва да я прочета – нещо ме привлече в тази книга. Когато започнах да чета книгата нямах никакви очаквания,единствено може би се надявах да ми хареса поне малко,защото ако не беше така,щеше много да ме е яд. Както сте разбрали от атонацията на книгата в нея са преплетени три коренно различни свята – настояще,което се развива през 60те години на миналия век, бъдеще,което се развива около 300 години,след настоящето и един … измислен свят. Първите стотина страници ми вървяха доста трудно,защото сюжетът беше една плетеница от тези три свята и ако не сте свикнали да четете нещо подобно, със сигурност отначало, ще ви се стори доста хаотично всичко това. Но след тази „бариера“ от стотина страници , започнах да свиквам с представянето на историята, сюжетът започна да ми харесва,започнах да опознавам героите и интереса ми към книгата започна да става все по- голям, а четенето определено ми тръгна като по вода.
За стилът на автора каквото и да кажа,ще бъде малко. Не знам с какво могъщо въображение трябва да бъде човек, за да напише толкова уникално добра книга – искрено се възхищавам на Иън Пиърс. Определено ако все още се чудите дали да прочетете „Аркадия“ дайте и шанс,защото наистина ще бъдете изненадани. Тази книга е много по- различна от всичко,което е излизало на нашият книжен пазар. Различна е с нетипичният си и нестандартен сюжет, със своите пълнокръвни и непредсказуеми герои, със своите три вселени пълни с неразкрити и провокиращи тайни. И не на последно място искам да изкажа възхищението си от корицата – уникална е. Както знаете обичам семпли и изчистени корици и тази е истинска радост за моето око,освен това книгата е с твърди корици, каквито всъщност заслужава.
„Лесно е да заблудиш останалите. По- трудно е да им казваш истината.“
Съвременният свят е този след годините на Втората световна война,в който срещаме университетският преподавател професор Хенри Литън. В умът му се заражда фантастичен роман,който не бърза да напише, а малко по-малко го нахвърля върху чернови. Не бърза да развива своя свят, а предпочита да създаде съвършена вселена,в която всеки един елемент от нея да бъде перфектно изграден. Един от малкото приятели на Литън е Роузи,която се грижи за неговият мързелив котарак Дженкис. И именно Роузи е един от ключовите персонажи за създалите се събития в книгата.
Вторият свят е бъдещето, в който виждаме Земята коренно променена. Авторът ни въвежда в един антиутопичен свят, в който технологиите са взели превес над хората. Емоциите на хората се контролират изцяло по химичен път, а вечната младост е осигурена за всеки. Разбира се има хора,които не желаят да следват налаганите им правила и да живеят в стерилизирано общество – наричат себе си ренегати. И тук е времето да спомена Анджела Миърсън,която е гениален физикоматематик,който изследва времевите пространства и чрез своите машини на времето се опитва да открие нови вселени.
Третият свят,който е в основата на романа е следствие от другите два свята. Антеруолд е светът създаден от черновите на проф.Литън, но с помощта на Анджела Миърсън и нейната машина на времето, той се превръща в напълно реален свят. Но с помощта на Роузи,която съвсем случайно попада в Антеруолд – впоследствие се оказва, че нейното преминаване може да бъде унищожително за бъдещето. В Антеруолд няма магически елементи, но цари средновековната атмосфера,законите са доста странни,а управляващите са длъжни да спазват строги обичаи. Едни от най – почитаните хора в този свят са Разказвачите,но само един от тях е наясно,че краят на техният свят е съвсем близо…
„Докато има живот, има надежда.“
Краят на книгата беше напълно удовлетворяващ, но лично мен ме изненада доста – не очаквах,че бъдещето ще бъде променено до такава степен. Не искам повече да разкривам нищо,защото рискувам да издам нещо съществено,което със сигурност ще ви развали удоволствието от четенето на книгата. Искам само да ви посъветвам докато четете книгата, да бъдете максимално съсредоточени върху сюжета,защото пропуснете ли някой момент,впоследствие когато той бъде разгърнат максимално ,ще се чудите защо е станало точно така. Аз пропуснах 2-3 момента,които разбира се бяха много важни и след това се връщах да ги препрочитам.
„Аркадия“ е един гениално написан роман, в който са преплетени три коренно различни свята. Книгата успя да сме спечели със своята нестандартна история, с красивите и понякога много реалистични описания, със своите пълнокръвни и непредсказуеми герои. Беше ми интересно да съединявам парченцата от трите истории и да наблюдавам постепенното израстване на някои от героите. „Аркадия“ ни напомня, че истинската и стойностна литература все още съществува и безкрайно се радвам, че може да ѝ се насладим и тук при нас.
*Искрено благодаря на издателство „Orange books“ за възможността да прочета тази съвършена книга !